Author Topic: Зовът на ДУШАТА  (Read 1921 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Божидар

  • Guest
Зовът на ДУШАТА
« on: декември 01, 2005, 04:03:40 pm »
Проект „Зовът на ДУШАТА”


      Страх    
  „От незапомнените времена до днес най-добрия ни спътник е и си остава страхът. Ние му се доверяваме безпрекословно. Той е нашия гид, винаги верния съветник. Страхували сме се от водачите, императорите, царете, църквата, управниците, политиците - все доброволно създадени от нас самите условия за по-добър живот. Ясно е, че страхът в това си проявление, което притежаваме е средство за да управляваме и да бъдем управлявани, но може и да бъде средство за изявяване на принцип, съществуващ в самия него, неразбран от страхуващият се и начин той да се чувства, че придава смисъл на действието си. Главното място на страхът е той да ни пази. Човек използва страхът, като стена, на която има вяра и упование. Стена, която ще го пази от самия него и така незнайните последствия на повечето му действия. Това е и разбира се най-сигурния начин да се предпазим от чуждите погледи, толкова страшни и непознати по съдържание, не дай си Боже някой да види нещо, което не е трябвало и така пазено от стопанина си, че забравено от самия него!”

      Развитие
„Когато бях малък, си казвах направо, това което чувствах, без да се чудя за последствията. Това не се вписваше в графика на „възрастните” и те непрекъснато ме коряха по всевъзможни начини. А неприятното стана, когато и приятелите ми започнаха да им подражават. Започнах да се питам: „Дали не бъркам някъде”? След време под силата на множеството се поддадох и започнах да се съмнявам в себе си. Сега съм голям човек с много „възможности” и „знания”,   казвам какво е право и какво не без и понятие да си имам от нещата, но нали всички така правят и аз само повтарям. Харесват ме така!? От друга страна, нещо непрекъснато ме гложди, не ме оставя да съм свободен. Имам някакъв страх от хората, подтиснат съм от нещо. Непрекъснато гледам да им се харесвам и то е толкова важно за мен.(?)Чувствам се непълноценен, дори себе си не разбирам.”

     Промяна
Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:
„Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.Но и тя изглеждаше непоклатима.В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.”

     Идея      
Времената са трудни, живота протича прекалено бързо. Всяко действие, дори и най-малкото е от значение. Политиката е заета прекалено много с нейните проблеми за да обърне внимание на подрастващите. Да съдим някой, за това, че сме зле,  е кауза обречена на провал. Адекватното действие в такъв случай е разглеждане на ситуацията в по-тесен кръг и намиране на възможности с които да си помогнем. Младите хора в нашата страна са едни от най-пострадалите, не защото са млади, а защото в тях е бъдещето, идеята за един по-добър свят. Те са единствените потърпевши от „убийствената” реалност, която безмилостно унищожава всяка мечта. Винаги има изход и обикновено той е „бягство от проблема”, но колкото и да бягаш от собствените си страхове, те винаги те следват неотлъчно.
   Целта на проект “ЗОВЪТ НА ДУШАТА” е да се  изправим лице в лице с негово величество Проблема и да изследваме структурата му. Да  изучим първоизточника, историята и следствията с цел поразяване в най-слабото му място. Ще приемем, че „той” е микроб в нашият организъм, чужд елемент, който ние, заедно, ще отстраним.

     Действие
1) Научно-изследователка дейност в областта на човешката психика. Всяко научно откритие започва с опит. Нашият експеримент ще се осъществи на база нов поглед върху живота.
2) Организиране на семинари - представяне на идеите и достиженията на членовете на проект ”ЗОВА НА ДУШАТА”;  лекции, беседи, водени от компетентни хора в областта на хуманитарните науки.
3) Организиране на група за взаимна помощ. Целта на групата ще бъде създаването на среда предразполагаща участниците към едно открито общуване. Всеки ще има възможност да дари опита си на друг участник и също така да получи помощ.  
5) Изучаване на нуждите, поведението и семейната среда на младите хора. Целта на това начинание е да се намери стимул, който да подтикне интересът на днешните млади души към един нов културно-духовен живот.

Младежки проект „ЗОВЪТ НА ДУШАТА” е апел към всички, желаещи да променят условията за живот на нашата земя. Всеки човек желае по-добър живот, но малко хора правят първата крачка. Както за да поникне едно растение, първо е нужно да се посади, така и добрият живот се посажда. Ако приемем, че семката  това сме ние подрастващите,  то както се грижим за тях (себе си), такъв ще бъде резултата. Желая да организирам център, в който да можем, ние младите “семки”, да се съберем в името на Живота и да поставим основата на една нова култура.

Тъй като, ние “семките” имаме нужда от “грижи”(вода, топлина, място) молим вас, нашите “родители” да спомогнете за осъществяването на този проект. Всеки желаещ да подпомогне материално (било то с място, средства, техника) и духовно (критиките и съветите също помагат) е добре дошъл.

Всяка “семка” видяла и познала себе си в тези идеи е повече от добре дошла. Проектът не предлага нищо друго, освен самият себе си, а това което е той, представлява сборът от всички “семки” в него.


За контакти:  Божидар Симов
Тел. 9611967
E-mail: sounengenear@gmail.com




Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Бог създаде всички форми, но той сам няма абсолютно никаква форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава. Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Уподобяваме Го на Светлина, на Разум - Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлината, Разумът - това са Неговите прояви.

Духът. Висшето начало в човека е неговият дух. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. В това слизане и възлизане човешкият дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа: Първият стремеж на духа е стремеж към живота. Вторият стремеж на духа е стремеж към знание. Третия стремеж на духа е стремеж към свобода.

Душата е Божествена субстанция, чрез която се проявява Божията Любов. Умът и сърцето са спомагателни средства на душата, а Духът е нейният ръководител. Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря и това е един от най-великите моменти в Космоса. Всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфването на човешката душа. Те знаят, че тя е една свещена книга, в която Бог е написал развитието на цялото Битие. В човешката душа има такава красота, както в никое друго същество по света. Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души.


Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: Зовът на ДУШАТА
« Reply #1 on: декември 15, 2006, 11:53:39 pm »
Виждам,че никой досега не е обърнал сериозно внимание на тази идея.Аз съм човек на действието и веднага питам-докога само ще си говорим,а нищо около нас и в нас няма да се променя?И този проект според мен прилича на много други-организираме си нещо без ясна и конкретна проблематика.Вярно е,че младите хора са най-потърпевши от бездуховното време,от създадените модели на поведение и стереотипи,налагани от пошлите медийни продукции и субкултура.Сега не е модерно да си добър,вежлив,да се изразяваш правилно и изящно,да си градивен и позитивен.Страшно е.Но според мен не става с проекти и приказки,младите хора трябва да бъдат увлечени от идеи,които да приемат за градивни и да виждат резултати от тях,а не да се занимават с психоанализа.Затова този проект не виждам какво ново и добро ще донесе,освен да напълни папките на някой новоизлюпен психолог с изследвания за научната му кариера.Младите хора не се интересуват масово от духовни въпроси,особено излагани им на елитарен философски или теологичен език-за тях това е скучно и старомодно.Те кипят от енергия,но няма общности с градивни съзидателни възгледи,където да я вложат.Това е верния път според мен-и може би просто трябва да се започне с истинско засаждане на семки в конкретни реални градини,но правено по различен от досега известните начини.Може би.Но всички тези европейски дрън-дрън семинари и губи време за отчитане на дейност са напълно безсмислени.Съжалявам,ако съм наранила някого в добрите му намерения.Извинявам се предварително,но просто това е моето мнение-може да не съм разбрала добре идеята.