Author Topic: Луда работа  (Read 55911 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Луда работа
« on: декември 04, 2006, 04:43:34 pm »
Първо искам да кажа няколко неща относно тази тема.Вместо да пиша по всяка останала тема във форума и да влизам в конфликт с вас ,да оставам неразбран или аз да не ви разбирам ще се изразявам от тук на татък по друг начин.Аз няма да говоря директно по начина, който правих до сега и който правя сега.Ще се изразявам под друга форма.Замислих се как преди време са успявали мъдри хора да предадат знание на останалите и дори да ставaт по мъдри.Историите които разказват мъдреците,притчите и т.н. са житейски ситуации,няма думи с които да се предаде точно определено знание.Това е знанието което хората определят като истини за живота.Какъв по удобен начин за представянето на тези истини освен показването на самия живот.Хората с течение на своето развитие започват да ги виждат и опознават.Тези истини не са вечни,те не са крайни ,а те са променящи се ,тъй както се променя живота.Понякога има истини които са останали дълго време непроменени и хората изпадат в заблуда че те са вечни,а те просто още не са се променили,а може би им предстои да се променят.За да разберете какво точно ще пиша трябва да разберете някои неща които не могат да се обяснят ,но въпреки това аз ще се пробвам пък който е готов той ще разбере.Става въпрос за прословутото индивидуално развитие,за което Рамус толкова много е изписал в този форум.Моите виждания не са същите като неговите,те не могат и да бъдат но предполагам че си приличат доникъде.Друга дума с която мога да се определя аз е търсещ човек.Аз не съм духовен човек все още,но се надявам някой ден да постигна такава степен на отвореност на съзнанието каквато е при децата.Това е освобождение от всички заблуди които ни поставя ума в момента в който започнем да говорим.Самото слово има много интересни свойства но няма да се спирам сега върху това.Работата е там винаги да вярвате единствено на себе си.Спасител е този който успее да те научи да се спасяваш сам,учител е този който направи от тебе учител,водач е този който научи хората да се справят без него.Аз не съм нито едно от тези неща.Аз съм просто човек ,който върви по своя път както всички вас.Понякога хората се спират и се отбиват отстрани от пътя ,но това не е отклоняване от пътя.Понякога на хората им трябва малко време да обмислят докъде са стигнали ,да се отбият да научат нещо някъде  което ги вълнува.Заблудите идват тогава когато човек спре да вижда целия път ,ами приема дадена идея като най-добра.Тогава другите идеи не са важни.Той пак човека си върви по своя път,но пропуска толкова много неща отстрани на пътя.Какво по хубаво да виждаш целия път и да се радваш на всички идеи,на всички хора,на нещата които човек не вижда като си поставя приоритети,цели,лъжи заблуди.Човек който си постави за цел да стане духовен човек,той никога няма да стане.Той ще пропусне неща които правят духовния човек различен.Просто бъдете себе си,а тука по надолу из постовете аз ще разказвам.Ще разказвам преживяванията вътре в съзнанието ми.Те си имат значение само за мене ,но аз ще ги направя достъпни за всички,не защо искам да съм добър,или да се правя на велик,а просто защото така искам.Не съм писател,правя много правописни грешки,също и стилистични,не се изразявам много добре но това съм си аз.Тука няма да разберете нещо за което не сте готови, дори да го прочетете.Това си е част от собственото развитие на всеки човек,дори има голяма вероятност да разберете неща в тези разкази ,които аз не разбирам.Ще пиша за живота,но да четете правилно трябва да забравите себе си.Трябва да забравите всички идеи ,които сте възприели като свои,които сте припознали у другите,тогава като четете ще ви дойдат идеи ,които ще са ви лично ваши.Това аз не мога да го направя все още,но се надявам да го постигна.Да мога с отворено съзнание да навлизам в непознатото,без заблуди,без очаквания,със нетърпение,с любопитство и не на последно място с усмивка.Да живея живота си така както живота се променя.И аз да се променям ,да се променям дори преди живота да се е променил.Но ако и хората около мене се променят тогава аз бих бил щастлив.Но и това е само идея,а тя утре няма да е вече моя.Тя е моя сега и тука.Няма да редактирам нищо в моите постове,защото ще изтрия нишката,все едно да трия пътя си и да вървя отгоре му.Което съм написал е останало в миналото ,а аз искам да гледам в настоящето,искам и вие да гледате там ...

 :smitten: :smitten:
« Last Edit: декември 05, 2006, 04:14:42 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #1 on: декември 04, 2006, 04:44:30 pm »
 Имало едно време едно царство.В това царство нямало глад,нямало престъпления,а точно обратното.Всички хора работели,били задружни и царството било в прекалено добро състояние.Омраза,завист,гняв,агресия нямало.Но имало нещо което хората не могли да си обяснят.Царя бил много мъдър и управлявал царството повече от добре ,но поставял прекалено високи данъци.Данъците било толкова високи и по такъв начин направени че на всеки човек му се взимало толкова пари ,че да му останат достатъчно за храна и дрехи.Но въпреки това хората си работели и не се оплаквали.Търговията със съседните царства била чудесна и отношения им били много добри,защото в това царство се произвеждали много стоки ,на добра цена и били изгодни за другите царства.Царската хазна била препълнена но въпреки това царя оставял данъците такива каквито са.
 
 Минали години и в царството всичко вървяло по същия начин.Хората не били много щастливи ,но не били и нещастни.За нещастие царя се поболял и легнал на смъртно легло.Тогава той извикал наследника си ,неговия първороден син и му рекъл:
-Сине мой,слушай ме много внимателно какво ще ти кажа.Аз няма да доживея тази нощ и от утре ти ще си новия цар.Имам само един съвет,молба към тебе.
-Слушам те тате!
-Никога,ама запомни добре,никога не давай парите на хората обратно.Нека данъците останат така че хората да има какво да ядът и с какво да се облекат но нищо повече-Синът кимнал на баща си и му рекъл че ще изпълни заръката му.

 Минала една година и някогашния младеж вече бил цар.Въпреки че минала година той все още не знаел какво е искал да му каже баща му с тези негови последни думи.Мислил той и решил да раздаде част от парите от хазната на хората.Това би ги направило много щастливи си помислил той и речено сторено.На другия ден всеки жител на царството получил голяма торба със златни монети.В царството настъпило пълно щастие.Хората имали толкова много пари че можели да си позволят една година да не работят.Не било празници,не било пирове минало време и се оказало че храната свършила.Хората които работили на нивите били спрели работа за да празнуват.Останало само малка част от хора,които продължили да работят.Да обаче храната която произвеждали нямало как да стигне за всички от царството и докато преди цената за 10 хляба била 1 златна монета,то сега положението се променило и било 10 златни монети за 1 хляб.Годината минала и хората отново се захванали на работа.Всички работели с изключение на тези ,които предната година не са празнували ами са се потили на нивата.Тези хора били събрали огромни суми пари тъй като продавали хляба на стократна по-голяма цена и можели да си позволят за 100 години напред да не работят ами да си купуват хляб на същата цена, каквато била преди години.Но през изминала тежка година ситуацията била още по зле.Имало вече записани няколко кражби на храна и други стоки но нямало тежки престъпления.Извършителите били хора ,които били изхарчили всичките си пари и нямало какво да ядът.За нещастие обаче всичко това повлияло на икономиката на царството ,и отношенията на царството с съседните царства се влошило.Другите царства вече си намерили други по изгодни начини за набавяне на някои суровини и се оказало че стокообмена спаднал.Вече не настъпвали толкова пари колкото едно време в хазната.Тогава вече новия цар като видял какво станало,разбрал каква била работата и защо баща му му беше заръчал да не дава парите на хората.Тъкмо когато той си помислил че всичко било както преди и ще върви по старо му започнали да се случват дори още по странни неща.Хората започнали да завиждат на онези които били забогатели и кражбите се увеличили.Това наложило да се наемат повече стражари ,които да следят за реда.Наложен бил вечерен час и се изготвили закони за забрана на кражбата с много тежки последствия за извършителите.Но въпреки това кражбите продължавали.Точно тогава когато вече царя си помислил че не може да стане по лошо ,се случило точно обратното.Хората отказали да работят като рекли че искът по малки данъци за да могат да си почиват като онези забогателите.Дори имало няколко убийства на някои от тези богаташи,което от своя страна стреснало останали богаташи.Богатите започнали да се страхуват за живота си и за парите си.Тогава те плащали на частни лица да ги защитават и се обградили с частна стража и бодигарди.Вече не било лесно да се говори с тях и се искало специално разрешение.И естествено царя подкрепял тази идея защото по този начин ще се запази живота на богатите.В крайна сметка за няколко години кралството се оказало с празна хазна,размирици по улиците,насилие в семействата и насилие от страна на стражарите към самите жители на царството.Всичката тази агресия се прехвърля върху децата ,които като пораснат вече се държат по същия агресивен начин възприели от своите родители и от околните.Изведнъж всички станали много нещастни и дори хората дигнали бунт срещу царя.Размириците в царството било добра предпоставка за съседните царства да ги атакуват ,когато са най слаби и да им отнемат земите.И това се случило,без много затруднения околните царства си разделили земите и останалите богатства в царството,а хората ги заробили да им работят на нивите.През това време царя рекъл пред гроба на баща си:
-Татко защо не ми каза че ще стане така.Аз те провалих ,аз не послушах твоята последна молба.Помислих си че ще направя хората щастливи като им върна това, което си е по право тяхно.Прости ми...
« Last Edit: декември 05, 2006, 04:17:40 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #2 on: декември 04, 2006, 06:02:40 pm »
 Имало едно време в бъдещето една далечна страна.В тази страна живеел беден просяк.Той се изхранвал единствено с милостинята която му давали хората.Един ден както си стоял с изпъната ръка ,чакайки някой да му хвърли нещо ,той съзрял някакъв странен човек.Личало си че не бил местен ,а че е чужденец и си личало че не бил беден.Като минавал странника покрай просяка той го погледнал ,но въпреки това не му хвърлил монета ами продължил.Тъкмо го отминавал ,когато просяка му рекъл:
-Страннико ще бъдеш ли така добър да хвърлиш една монета на нуждаещия се!-странникът се спрял и го погледнал.Замислил се за няколко секунди и му рекъл:
-Аз милостиня не давам.Мога да ти дам заем ,а ти след 3 години да ми го върнеш с лихвите.-просяка се стреснал.Никой до сега не му беше давал такова предложение и се замислил дали няма да може да го изиграе този странник.
-За какъв заем говориш ? -попитал тактично просяка.
-Ще ти дам една торба със 100 златни монети.Какво ще правиш с тях си е твоя работа,но искам след 3 години да ми върнеш не 100 ,ами 110 златни монети.Аз милостиня не давам но бих ти ги дал назаем като на приятел,с уговорката да ми ги върнеш.-просяка си помислил че този си е изгубил ума или че се шегува и му рекъл:
-Добре ти ми дай една торба със златни монети ,а не се притеснявай че след 3 години ще ти ги върна.Не 110 ами 120 златни монети ще ти дам.
-Значи е решено,аз ще ти дам 100 златни монети,след 3 години ще дойда пак тука на същото място на същия ден и ще си поискам своето със лихвата от 20 златни монети.-речено сторено,и наистина странника дал една торба пълна със жълтици на просяка като преди да си тръгне му рекъл:
-Аз вярвам че ти ще ми върнеш парите.Подминах много други в същото положение като тебе ,но единствено на тебе давам заем.Знам че ти няма да ме подведеш.-след тези думи странникът продължил по пътя си оставайки просяка сам със пълна торба със жълтици.Просякът не могъл да повярва на очите си,помислил че сънува или че парите са фалшиви,но те си били напълно истински."А след 3 години няма да ме видиш тука.Какъв глупак!"И отишъл в най близката кръчма.

 Минала една пиянска година и торбата олекнала.Останали още 50 жълтици ,но на него му било писнало да пие.Писнали му леките жени ,направо му писнало всичко ,което може да се купи с пари.Просякът станал много нещастен.Той станал по нещастен ,от колкото като нямал нищо.Взел да проклина парите ,когато се сетил за думите на странника.Той беше единствения човек в неговия живот ,който е повярвал в неговите възможности.Колкото и странно да му се струвало този странник му е бил единствения приятел за целия му живот.Той просел от както се помни и нямал приятели.Кой ще иска за приятел просяк,дори просяците го избягвали и си търсели по заможни приятели.Но те са приятели на парите ,а не на хората си казал той.И в този момент най-много на този свят той искал да има приятел.И не кой да е ами онзи странник,който се отнесъл с него като със равен.Замислил се че след 2 години трябвало да върне 120 жълтици ,а той имал вече само 50.Но въпреки това той станало хвърлил бутилката алкохол и тръгнал.
-А сега накъде?-си рекъл.
С останали му пари той намерил човек ,който продава нивата си.Купил я и наел работници.Минала година и дошло време за жътва.Просякът останал вече без пукната пара,защото плащал на работниците,но като продал житото се изненадал че има вече 100 жълтици и нива.Имал и работници които да работят на нивата му ,които били доволни че имат работа и добро заплащане.Но вместо да остави нещата така той купил още две ниви с парите и наел още работници.Като направил проста сметка той изчислил че другата година ще има 300 жълтици.Много повече от колкото дължал на странника.Речено сторено ,година била плодородна и той дори успял да продаде житото за 350 жълтици.Увеличил заплатите на работниците и за пръв път се почувствал полезен.Той не само че се справял сам ,ами и помагал на хора които си нямат работа да работят за него.Дошъл деня за разплата и отишъл на мястото където се беше срещнал със онзи странник.Точно на същата дата ,по същото време той се появил.Но просякът вече не бил просяк.Той бил облечен в скъпи дрехи,напръскан с най скъпите аромати на пазара,промяната била пълна,но странника го познал.Усмихнал му се и му казал:
-А най-после те намерих,преди малко видях един богаташ ,в който се припознах мно той не изглеждаше щастлив,не можеше да си ти.Донесе ли парите ми ?
-Не първо искам да те заведа в имението ми.-завел го той и вътре всички ,които работели поздравили не само шефа си но и странника.Всички били весели и всеки хвърчал на някъде да върши нещо.
-Е приятелю значи вече може да ми върнеш парите и не се нуждаеш от моята помощ.-просяка му върнал както му обещал 120 жълтици с уговорката странника да остане за вечеря и да пренощува за негова сметка в голямото имение.
На другия ден те се разделили и всеки поел по своя път...

 На другия ден странникът като напускал града видял друг просяк.Той смърдял на алкохол от далече и си личало че е пияница.Странникът тъкмо го подминавал,когато пияницата му рекъл:
-Страннико,дай няколко дребни монети на бедния,който няма какво да яде.-странникът се спрял ,погледнал го,замислил се и рекъл:
-Аз милостиня не давам,но мога да ти дам заем с уговорката след 1 седмица да ми ги върнеш.-алкохоликът се съгласил и странникът му дал няколко монети.
 
 Минала една седмица и странникът се върнал да прибере парите си.Пияницата бил на същото място ,протегнал ръка като предния път и отново смърдял на алкохол.
-Какво стана имаш ли пари да си изплатиш дълговете?
-Мога да ти дам само половината.Само толкова можах да изпрося.
-Аз не искам изпросени пари.Това не са парите ,които ти дадох.Аз ти дадох заработени пари и искам да ми върнеш заработени пари.
-И как ще стане това като нямам работа ?
-Ако не можеш да си намериш работа ,аз ще ти помогна.-замислил се алкохолика,не би било лошо ако има работа ,пък той пак ще си пие.Съгласил се той странника да му намери работа.
-Утре бъди тука рано сутринта,ще мина да те зема за работа.Аз ще оредя нещата ти не се притеснявай,но искам да си готов за здраво бачкане и недей да пиеш днеска.
 
 На другия ден странникът минал,взел го и отишли не къде да е ,ми в имението на неговия приятел бившия просяк.По пътя странникът му казал че собственика на имението преди 3 години е бил просяк също като него,но сега е един от най богатите в града.Естествено алкохолика не повярвал,но въпреки това кимнал с глава.Влезли те в имението ,представил го на собственика и го запознал с другите работници.Всички много добродушно се отнесли с него,никой не знаел че той бил просяк,ами че бил просто новия работник.
 Минало време но и това не помогнало.Алкохолика всяка вечер отново се натрясквал ,което се отразявало на работата му.Тогава странникът казал на собственика да го уволни и да му каже да си търси другаде работа или да спре да пие.Дали последен шанс на човек ,но той не издържал и се напил отново.Оказал се отново на улицата той се върнал на старото си място и започнал отново да проси.Странникът минал и се спрял отново.Погледнал го и го попитал:
-Пиенето прави ли те щастлив ?-замислил се алкохолика и рекъл:
-Мисля че да,това е единственото нещо ,което ми доставя удоволствие.
-След като е така,аз ще ти купувам алкохол всеки ден ,но ти ще спреш да просиш.Ще ти давам парите на заем ,а когато някой ден забогатееш ще ми ги върнеш.Но искам да ми кажеш когато пиенето започне да те прави нещастен да ми кажеш.
 Минали няколко седмици,дори няколко месеца.Всеки ден човека се натрясквал супер здраво.В началото му било хубаво,но с течение на времето му писнало.Но въпреки това се напивал всеки ден защото можел.Минало известно време и наистина му дотегнало да е все пиян.Загледал се какво правят другите и отишъл и казал на странника:
-Вече пиенето не ми доставя удоволствие.Искам да спра и да се занимавам с нещо друго.Другите хора са щастливи от други неща искам да видя дали могат да ме направят щастлив и мене.-странника го погледнал и му рекъл:
-Всички тези хора си имат работа.Изкарват достатъчно пари влюбват се и се грижат за децата си.Това ли искаш?
-Да искам и аз да изпитам ,каквото изпитват тези хора.
 Върнал се на работата ,която му беше уредил странника, и този път човека работил за двама.Той имал идеята да събере пари и да се ожени.В началото се сещал за пиенето и си опитвал но не се напивал.Той бил радостен от това че скоро ще има живот какъвто имат и останалите хора.Че ще обича и че ще го обичат.Сприятелил се с другите работници и не след дълго срещнал жената ,която търсел.След известни усилия и ухажване като по холивудските филми те се оженили.Имал всичко ,което имали другите хора и бил радостен.Отишъл при странника и му рекъл:
-Благодаря ти че ми помогна ,когато имах нужда.Сега съм много по щастлив от колкото бях едно време.Не знам как мога да изкажа благодарността си тя е толкова голяма.
-Ако това те прави щастлив,то тогава всичко е наред,но ако всичко това което имаш един ден спре да те прави щастлив или те направи нещастен ела отново при мене приятелю аз ще ти помогна.
-Няма да е нужно,този път съм наистина щастлив,какво повече може да искам,аз имам всичко което имат хората.Но ти ако имаш нужда от нещо ела при мене аз ще се радвам да ти помогна.-Странникът се усмихнал и те се разделили.Но никой не знаел името му.Никой не се е и интересувал.А какво значение има то...
« Last Edit: декември 05, 2006, 04:21:06 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline orchid

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
  • Gender: Female
Re: Луда работа
« Reply #3 on: декември 05, 2006, 02:34:17 pm »
Наистина си написал интересни неще в тези разкази, но това че правиш правописни грешки хич не е хубаво. Просто е "срамота", както казват бабите да можеш добре да изразяваш мислите си, да намираш думите и да построяваш изреченията, а да бъркаш правописа, който е по-лесната част от целия процес. Съветът ми е да се постараеш в тази насока  :smitten:


ПС: Моля те, не приемай поста ми като упрек. Просто знам, че можеш да се справиш  O0
Every stone a story, like a rosary

ALISA

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #4 on: декември 05, 2006, 02:45:29 pm »
Да ти кажа, orhid, мисля че си права - особено там нещата с "ъ" - то са много зле... ::)
Само че аз не искам да те обидя, blgh, но това, че няма да пишеш на другите места във форума, означава ли, че се мислиш за толкова по-мъдър от останалите, та считаш за ненужно да разговаряш с тях?
Не се обиждай, моля те!...Аз също харесвам нещата, които си написал! Дори си позволявам да ти препторъчам книгата на М.Каплан "На половината път до върха", защото там пише много за хората, които търсят своя път и мисля, че ще ти допадне - на мен поне ми хареса. Даже няма нужда да я купуваш - има я или тук - в Изворите, или в Спиралата(не помня вече) ;)
Между другото, откъде черпиш вдъхновение за твоите разкази?

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #5 on: декември 05, 2006, 04:38:35 pm »
Само че аз не искам да те обидя, blgh, но това, че няма да пишеш на другите места във форума, означава ли, че се мислиш за толкова по-мъдър от останалите, та считаш за ненужно да разговаряш с тях?

Това го обясних още в началото ,но ще го направя отново.ТОВА е моят нов начин да разговарям с вас.И не защото мъдрите хора са използвали такъв метод в разговорите си,а защото смятам че е много по-добър от обикновената дискусия.Да направиш диалог върху даден разказ е едно,но да направиш разказ върху диалог е трудно.Информацията която носи разказа е по-голяма от тази ,която носи обикновения диалог.Опитах многократно да опиша това ,което мисля чрез диалог ,но в повечето случаи останах неразбран или криворазбран.Ако не исках да разговарям с вас ,въобще нямаше да ме видите във форума вече.Просто аз под разговор разбирам нещо повече от диалог.Може да разговаряш с някого като си служиш с мълчание.И този разговор може да носи повече смисъл и информация ,от колкото да изговориш хиляди думи.В една картина може да прочетеш повече неща,от колкото във всички написани книги.Стига да знаеш как да я прочетеш.Това е да виждаш невидимото.Както хората разбират единствено какво е тишината като свършат думите.Така за да разбере човек себе си трябва да накара ума си да млъкне.Веднъж млъкнал,той ще заговори с други думи,думи носещи различен смисъл,дори думата смисъл да ограничава това ,което искате да изречете.Отговорите които откриете да са толкова много ,че единствено чрез мълчание да може да ги изречете.Следващият разказ ще е за мълчанието.Само да го измисля ...  :idiot2:
« Last Edit: декември 05, 2006, 04:41:13 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #6 on: декември 05, 2006, 05:25:07 pm »
 Имало едно време един човек надарен с изключителен ум.Той успял да пребори в словесни битки всички велики умове в света по онова време.Той търсел някого с когото не е спорил,но който да е достоен.Разбрал че имало някой високо в една от планините,отшелник,мъдрец.Казвали че който отишъл при него за съвет се връщал различен.И така човек решил да изкачи планината и да се срещне с този отшелник.
 След няколко дни когато стигнал върха,той съзрял човешка фигура да стои на на един скален връх вперил поглед неподвижно в далечината.Изкачил се той до върха стигнал до стареца и му рекъл:
-Добър ден мъдрецо,аз дойдох да търся тебе да те предизвикам на словесен двубой.Аз съм победил стотици като тебе използвайки софисткото учение.Приемаш ли предизвикателството?-но старецът не помръдвал,дори очите му стояли все така вперени в далечината.Застанал младият ум до стареца и погледнал в посоката ,където гледал стареца.Гледката била прекрасна,от там се виждало на километри в далечината и точно в този момент слънцето залязвало като лъчите му галели земната повърхност.Гледката не можела да се опише с думи и единственото ,което казал младият човек било:
-Бих могъл да стоя тука с дни и да наблюдавам тази красота-при тези думи старецът проговорил:
-Ти трябва да си сляп за да виждаш просто красота.
-А ти какво виждаш,какво гледаш?-старецът мълчал и просто продължавал да гледа в далечината.След малко отговорил:
-А ти какво точно виждаш?
-Аз виждам не просто планини,долини,дървета,цветя,виждам красота която извира отвътре и осенява всичко наоколо.Няма нищо по красиво от това.
-Но ти виждаш най-грозното като си мислиш че то е най-красиво.Ти не виждаш красотата,а само нейната проява.Ти виждаш просто това което е отвън.Хората са дали имена на всичко което е отвън,но на нищо което е отвътре.Аз не мога да ти кажа какво виждам , но мога да ти покажа.
-Покажи ми искам да видя това ,което виждаш ти и ще преценя дали си прав.Ако си прав че има нещо по красиво от това ,което е тук пред нас аз ще се призная за победен-старецът го погледнал и му рекъл:
-Ти цял живот си използвал сетивата си за да усещаш външния свят.Мирис,слух,зрение,допир,вкус.Те всичките усещат само външния свят.Ти имаш очи но не можеш да виждаш,имаш слух но не можеш да слушаш,имаш нос но не можеш да помирисваш,имаш език но не можеш да вкусваш,имаш ръце но не може да усещаш.
-Какво имаш предвид,много добре си виждам,чувам?!
-Ти виждаш само външния свят,това е все едно като видиш една ябълка да видиш само кората и.А тя е толкова тънка в сравнение с цялата ябълка,има толкова много отвътре.
-Но как мога да видя отвътре какво има,трябва да разруша обвивката.
-Ти може да видиш какво има отвътре без да разрушаваш обвивката.Но трябва да се научиш да виждаш,ти си сляп.
-Как мога да се науча да виждам?
-Първо трябва да забравиш всичко ,което си видял.Да забравиш всичко ,което си изживял,да забравиш всички прегради ,които ума ти е поставил за да не можеш да виждаш.Единствено тогава ще можеш да видиш.Единствено в мълчанието на ума можеш да видиш живота.
-Но това е много трудно,аз трябва да премахна от главата си всички мисли,да забравя всички думи.
-Ако искаш да видиш какво е красотата трябва да го направиш.Това си зависи от тебе,може да стоиш тука на тази скала ,колкото време искаш,аз тука за прав път прогледнах-съгласил се младежът да остане,но старецът го предупредил че може да стои прекалено дълго време преди да забрави.Въпреки това младежът се съгласил да остане.
 
 Минали години и всеки ден младежът прекарвал значителна част от времето си там на върха вперил поглед в далечината.Всеки ден бил неуспешен ден за него,всеки ден той се мъчил да види,но не успявал.Но предчувствал че старецът не го е излъгал и времето не е изгубено.Но колкото повече стоял толкова по трудно ставало да не мисли дали не греши.Дошъл момент в който той непрестанно мислел,а той точно това не бивало да прави.Отишъл при стареца и го попитал:
-Не се получава,не виждам нищо,колкото и да се старая не мога.Мисля че си ме излъгал да си пропилея времето там.Няма ли друг начин да разбера ?
-Не няма друг начин.
-Няма смисъл да си губя времето тука...-и младежът се върнал при хората потънал в своите мисли.Хората го познали и го попитали:
-Какво стана много години трая тази словесна битка.Кой победи?
-Битката още не е започнала,толкова години аз се подготвях за битката и още не съм готов.
-И какво отказваш ли се ?
-Не трябва ми още време да помисля.

 Минали години и той тръгнал отново към планината на отшелника.Но когато стигнал върха него го нямало.Той бил починал отдавна.Още не можел да види оновa ,за което му говорил мъдреца,но отишъл на онази скала.Примирил се вече че никога няма да разбере той с облекчение се отпуснал.За момент ума му замълчал и той видял.Само за миг,но той разбрал.Лека усмивка само минала по лицето му и се загледал там някъде в далечината...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #7 on: декември 05, 2006, 05:42:49 pm »
 На един строеж работели много работници.Един от тях имал двама приятели ,които не работели на строежа но не могли да си намерят някаква друга работа и го помолили да ги ореди по някакъв начин на строежа.Работника седнал да помисли и се загледал в една стена.И мислел...
 Минали десет минути но той продължавал да стои и да мисли като погледа му стоял все на стената.Минал друг работник и му рекъл:
-Кво си се загледал ве толкова работа имаме,нямаме време за почивка-но първия толкова се бил съсредоточил да мисли че даже не му обърнал внимание.Заинтересован втория работник седнал до него и погледнал какво гледа първия.Стояли така втренчени и дошъл трети работник.
-Какво зяпате ве,айде ставайте да работим !-но никаква реакция,само втория работник му казал:
-Трябва да видиш това.
-Кое?
-Ела и седни до нас.-седнал той и попитал:
-Какво гледате?-втория работник му посочил стената и третия се втренчил.
-Какво по точно?
-Мълчи и гледай.Ще видиш.
 Минало известно време и се събрали половината работници от строежа и се зазяпали в стената.Пълно мълчание стоят и гледат.Взират се ,пулят се,правят гримаси.Първия работник станал и отишъл при началника и му рекъл:
-Ела да видиш половината работници стоят и гледат една стена докато аз и другите се мъчим върху строежа.Имам точни и работливи хора ,уволни ги тия мързели и земи моите приятели.-отишъл началника да види какво става и какво да види.Половината работници стоят пред една стена и правят някакви гримаси.Попитал ги:
-Какво правите?Защо не работите?-никой не му отговорил ,никой не го погледнал всички били погълнати от заниманието си да гледат в стената.
-Всички сте уволнени !- никаква реакция,всички стояли и гледали стената.Застанал началника пред стената на пътя на погледа им и повторил:
-Всички сте уволнени,махайте се от тука мързели ...!!-Дори използвал не дотолкова прилични думи на които няма да се спирам и всички станали и си тръгнали.Никой не продумал дума ,всички били замислени и така излезли....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

izgrev

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #8 on: декември 05, 2006, 05:48:59 pm »
Quote
ТОВА е моят нов начин да разговарям с вас.
Дали този нов начин на "разговор" не е грешен?
Прилича на диктата на малко момиченце с нова кукла!...- Ще правите това, което ви казвам, иначе си вземам куклата! :laugh:
Ако се правим на сърдити дечица, разговор не се получава.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #9 on: декември 05, 2006, 06:28:33 pm »
Имало някога човек.Този човек имал представа за света ,но един ден той разбрал че живата му е фарс и започнал да търси какво е наистина живота.Чел доста книги,провеждал доста дискусии за това какво е живота и най-вече за това кое е правилно и кое грешно.Водил се от израза "Аз се съмнявам във всичко,само в това че се съмнявам не се съмнявам".Той като феникс изгрял и бил радостен от това което е постигнал.Той казвал че се е освободил от заблудите които си е поставял и сега е нов човек.Когато някой кажел че е открил нещо ново той веднага отивал да го обори.До такава степен свикнал да се съмнява във всичко че дори започнал да се съмнява дали този постулат е правилен.Но всеки път той се оказвал верен.Докато един ден дошъл човек който почнал да критикува неговия начин на разсъждение.Той му рекъл:
-Ти се водиш от постулата че се съмняваш във всичко освен в това че се съмняваш във всичко.Нали така?
-Да така е.
-Значи се заблуждаваш.Все пак вярваш в нещо,има нещо в което не се съмняваш.Това не е ли точно обратното на началото на твоята философия.
-Аз дори мога да се съмнявам в правотата на това твърдение.
-Но ако това твърдение не е правилно ,а е грешно то това не би ли поставило на съмнение правотата на цялата твоя философия?Твоята философия се държи единствено на факта че не се съмняваш че се съмняваш.Но ако се усъмниш в това твърдение то трябва да се осъмниш във всичките съмнения ,които си имал спрямо другите философски идеи.Това би доказало че те са правилни до някаква степен.
-Да така е.
-Но ти всеки път показваше на хората че те грешат.Но ако ти грешиш те биха били прави така ли?
-Би могло да се каже,но това че аз греша че съм казал че нещо е грешно не означава че това нещо е непременно правилно.
-Но не можеш и да кажеш че е грешно.
-Да така е.
-Значи ти през целия си живот не си следвал философията която твърдиш че следваш.Да се съмняваш означава не да приемаш нещо за грешно или вярно,а ти единственото което си правил е да показваш на хората че грешат.Това е в разрез с твоята философия-при което човека се замислил дали наистина е така.И наистина самата философия не се занимава с това кое е правилно и кое грешно.Дори не може да бъдеш сигурен че това което приемаш за правилно би могло да бъде правилно защото се съмняваш във всичко.Но и ако грешното има смисъл не на грешно ами на правилно то тогава нещата стават по сложни от колкото си мислят хората.Дали ще кажеш дали нещо е правилно или грешно то непременно ще сбърка човек.Нещата са от съвсем различно естество.Но какво няма дума с която да се нарекат.
-Но тогава цялата тази философия е безсмислена,тя не обяснява нищо,тя само критикува като дори няма причина за тази критика.Самата философия е създадена само за да критикува ,а не да търси какви са нещата.Значи аз цял живот съм се заблуждавал че съм се освободил от заблудите,а съм попаднал в нови заблуди.Дори и сегашните ми съждения би трябвало да са заблуди.Ти как мислиш как може да се освободим от заблудите ?
-Като се освободим от думите.
-Какво имаш в предвид?
-Самите думи поставят прегради.Така хората си изграждат заблудите.Колкото и умело да ги използваш ти винаги ще си в заблуда.Дори тези мои думи са донякъде заблуда.Те няма как да бъдат нещо друго,поради ограничения им смисъл който носят.Не можеш с тях да обясниш света или живота.
-А как може да се обяснят?
-Не знам ,мисля че не могат,но могат да се покажат или да се изживеят.Но с думи не могат да бъдат описани или дори помислени...
   ...мълчание...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #10 on: декември 05, 2006, 07:06:12 pm »
Имало едно стадо с овце.Овчарят се грижил добре за тях.Водил ги на паша през деня,кучетата пазели овцете от диви зверове ,а през нощта били на безопасно място в кошарата.Живеели добър и спокоен живот.Никоя овца не се оплаква.Един ден обаче една от овцете по време на един от обичайните походи се спряла и се загледал в страни.Тя била отстрани на стадото и се заблеела в страни.Но тъй като овцете вървят една след друга и където е предната там е и следващата няколко овце се спрели и незнаели какво да правят.Но първата овца решила да види какво има там отстрани и тръгнала.Овцете близо до нея я видели и се спрели.Повечето тръгнали след стадото и продължили ,но няколко овце тръгнали след тази специална овца.Тя овцата незнаела къде отивала,но просто вървяла със смела крачка.Другите овце помислили че тя знае къде отива ,вероятно на някакво специално място и я следвали.
 Смрачило се.Овцете се изплашили и попитали първата овца:
-Ти май незнаеш къде отиваш.Изгубихме се от стадото ,а сега можеше да сме в кошарата на безопасно-това специално отношение на другите овце и вдухнали доверие и тя рекла:
-Вие вървете след мене,аз знам къде отивам,не се притеснявайте.
 На другия ден съвсем случайно овцете намерили стадото при новата разходка.Другите овце ги питали къде са били при което те отговорили:
-Нашата приятелка не е обикновена овца,тя знае неща които другите незнаят и ни ги показа.Това е най-смелата овца която познаваме.
 При което всички овце се струпали около специалната овца ,която започнала да си придава важност.
 
 Минали дни и други овце решили и те да се отклонят от стадото и да видят какво има отвъд.Речено сторено.Няколко овце издебнали удобен момент и се отклонили незабелязано.Смрачило се но за техен ужас попаднали на глутница вълци.Вълците ги подгонили като само една овца успяла да избяга.На другия ден тя се срещнала с другите овце и като я попитали къде са другите тя им отвърнала:
-Попаднахме на едни ужасни същества,които убиха другите овце.Аз единствена успях да се измъкна.
 В стадото започнало да се говори за случилото се.Ту се говорело за това колко добър водач била първата овца и за това как другата овца е успяла да се измъкне от лапите на смъртта.И това били двете най-важни овце в стадото.След като едната овца е успяла да преведе няколко други през нощта без да им се случи нещо значи е специална,и след като другата е оцеляла въпреки спречкването с вълците то това би могло да се случи непременно отново.Естествено тези две овце били сложени да водят цялото стадо най-отпред,едната да ги превежда по най-безопасните пътища,а другата да гледа за вълци и да научи другите как да се спасяват....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #11 on: декември 06, 2006, 03:34:40 pm »
 Имало един звероукротител.Той бил най-добрия ловец и бил много известен с това ,че каквото и животна да поиска ще го хване и ще го укроти.Един ден той чул че в едно село върлувал много свиреп лъв.Бил прекалено див и нападал хората.Решил той да отиде и да хване този звяр.
 След няколко дни той стигнал до селото.Разпитал хората и те му казали ,че това не бил обикновен лъв,казвали че бил истински демон.Но ловеца вярвал само в това че няма по голям хищник от човека и тръгнал по следите на лъва.Никой не знае как е успял да хване лъва но след няколко седмици лъва бил поставен в една клетка.Клетката била 2ь2 метра.И ловеца застанал отсреща на лъва и започнал да го наблюдава.Лъва ревал ,ръмжал,постоянно обикалял клетката до колкото е възможно.А очите му били огън.
 Минали няколко седмици и лъва вече бил спрял да реве ,спрял да се върти но огъня в очите му останал.
 Минали няколко месеца но огъня в очите му не угасвал.Ловеца никога не бил срещал такова животно.Всички хищници които хващал се укротявали.Познавал ги по очите.Но този лъв бил различен,огъня в очите му не гаснел.Какво ли не пробвал ловеца за да го укроти,давал му храна,биел го,въобще всички неща които правят звероукротителите.Но огъня в очите му станал още по-силен.Ловеца спрял да го бие и само го хранел.
 Минали години но лъва си оставал див.Тогава ловеца решил да си направи експеримент.Щял и той да влезе в клетка до лъва и да види какво изпитват животните.Той казал на един от доверените си хора всеки ден да го бие и да му дава храна.Минали дни.Ловеца започнал да усеща странно чувство.Прекалено силно чувство.Гняв.Нито любовта нито омразата не бил изпитвал толкова силно ,колкото този гняв.Всеки път когато го биел доверения му човек той усещал извиращата енергия от вътре.А очите му засветили като тези на лъва.Той вече не бил за него просто лъв.Той му бил като брат.Минала година,но станало нещо ,което той не очаквал.Вече нямало огън в очите на лъва.Нямало живот в тях.Тогава ловеца казал на доверения си човек да спре да го бие ,а само да му дава храна тъй както беше направил той с лъва.И стоял в клетката.
 Минали години.Вече нямало огън в очите на ловеца.Той дори не говорил,а само стоял в клетката си.Тялото му било отпуснато,слабо.Тогава неговия човек се притеснил за него и му отворил клетката.В първия момент ловеца не помръднал,но след минута излязъл.Усмихнал се и отворил клетката на лъва...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #12 on: декември 06, 2006, 04:18:49 pm »
 Имало едно време един ценител на изкуството.Това бил богат човек и давал луди пари за картини.Имал закупени картини на най-известните художници,но сега търсел новото,търсел нови творци,нови художници.Търсенето го отвело в едно село.Чул от някъде ,че там има човек, който рисувал неземни картини.Дори си бил направил нещо като галерия ,където хората могат да ги видят.Казали на богаташа че той ,не продава картините си ами ги подарява.Той останал много учуден и решил да го посети.
 Отишъл в галерията,била малка заличка,с двадесетина картини изложени.Започнал да ги разглежда и забелязал че всяка била уникална,всяка била много различна от другата и все пак се усещало стила на художника.Всички картини били прекалено добри.Нямало посредствени картини,всички била много въздействащи.Харесал си човека една картина.Искал да я купи и поискал да се срещне с художника.Срещнали се те и богаташа му рекъл:
-Ти си невероятен художник,всичките ти картини са прекрасни.Аз си харесах една и искам да я купя,само ми кажи за колко я продаваш.
-Ти колко смяташ че струва тази картина ?
-50 000 долара ,но на пазара цената не се знае колко ще стигне.
-Колко смяташ че най-много биха дали хората за нея ?
-Не знам предполагам че до 1 000 000 долара.Повече не би дал никой.-След тези думи художника свалил картината и я оставил на пода.И му рекъл:
-Я виждам че ти разбираш от изкуство,ще оцениш ли и другите ми картини?
-Разбира се!-И така ценителя на изкуство оценил всичките му картини като стойността им надхвърляла няколко милиона.Толкова бил впечатлен богаташа.Свалил всички картини художника и ги изнесъл една върху друга отвън.Взел една туба бензин,полял ги и драснал клечка кибрит.Подпалил всичките картини и рекъл:
-Аз не съм художник,и не искам да бъда.Аз не искам да рисувам картини,аз искам да творя.Творчеството няма цена,виждам че тези картини са просто картини след като ти можа да ги оцениш.Те са срам за мене,те биха ме направили просто художник,а аз искам да бъда творец!-След тези думи обърнал гръб на богаташа и влязъл отново в галерията.Ценителя бил направо потресен.Този човек унищожил такива невероятни картини с думите че били срам за него.Той не разбрал какво имал предвид,но си тръгнал замислен.
 Минали няколко седмици и той отново отишъл в това село.Влязъл в галерията и там имало само една картина.Но да се каже че било картина би било обида за такова чудо,нито имало думи с които да се опише.Богаташа онемял.Той просто стоял и я гледал.Дошъл художника и му рекъл:
-Колко мислиш че струва тази картина?
-Но това не е картина,а ако е картина то всички останали не са картини ,а драсканици.Няма цена.
-Защо няма цена ?
-Защото е творчество!
-Какво е за тебе творчеството ?
-Сега разбрах какво е истинско творчество.Истинското творчество идва от душата на човека.Аз мога да видя душата ти в тази картина,тъй както мога да я видя през очите ти.-Художникът свалил картината излязъл навън и отново я запалил като казал:
-Отново се провалих.-и художника се натъжил и отново се върнал в галерията си оставяйки оценителя безмълвен.Това просто не било за вярване.Ако това е отново срам за него какво ли би било за него истинското творчество.И богаташа си тръгнал още по дълбоко потънал в мислите си.
 
 Минали месеци и той решил да отиде да види отново какво е нарисувал този невероятен човек.Влязъл в галерията но там нямало картини.Видял един човек който му казал:
-Той още работи.Ела след няколко месеца.
 Минали още няколко месеца и той отново отишъл да види.Видял същия човек.
-Готово ли е това което рисува ?
-Не ,не се знае кога ще свърши.Той рисува една картина и не дава никой да влиза да я вижда.Казва че едва като е готова ще я видим.Мисля че с тази картина ще надмине себе си.
-Може ли да ви оставя номера си и да ми се обадите когато е готов?
-Разбира се.-Усмихнал му се човек и му взел телефонния номер.

 След година и няколко месеца най-после богаташа получил дългоочакваното обаждане.
-Маестрото завърши картината си.Ще я открие след 3 дни.Ако искате елате на откриването той каза че би се радвал да присъствате.
-Естествено че ще дойда.
 
 След 3 дни галерия се била напълнила от хора от селото очаквайки да видя върху какво е работил толкова време художника.Когато дръпнал чаршафа и се разкрила картината всички приказки спрели.Хората спрели да говорят,спрели да дишат,а пулса им се ускорил.Не може да се опише какво имало зад чаршафа,дали било картина или нещо друго,нямало нищо подобно на това нещо.Но то накарало толкова много хора да онемеят.Настъпила гробна тишина,дори и животните били по тихи ,и птичките спрели да пеят.Художника заедно с останалите просто наблюдавал това ,което сътворил.Погледнал към богаташа и му рекъл:
-Какво мислиш ,мислиш ли че това е картина?
-Не
-Мислиш ли че това е творчеството ,за което ти говореше?
-Не
-А какво е?
-Нямам думи!-По израза на лицето му художника видял ,че най-после е успял да накара този ценител на изкуството да види това ,което е творчество за него.
-Картината е твоя.Подарявам ти я.Но ще я вземеш след една седмица така че да могат всички хора от селото да я видят.Може да я излагаш където си искаш,но никога не я продавай,никога не казвай кой я е рисувал.За мене подписите върху картините са нещо грозно.Тази картина вече не е моя.
-Тя не може да бъде моя.Но може да бъде за хората...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #13 on: декември 06, 2006, 05:36:47 pm »
Какво ако...Докъде се простират човешките възможности...историята е пълна с личности ,които се отишли отвъд човешките граници,правейки за тогава невъзможни неща.Дали били от интелектуален или физически аспект ,никой не може къде са границите.Границите които човек сам си поставя,но които човек сам може да прескочи и да отиде отвъд.Телата ни са по умни от нас самите.Тялото ни поддържа температурата постоянна ,сърцето изпомпва постоянно кръв по всички части на тялото,белите дробове усвояват кислорода и чрез кръвта се пренася до всички части на тялото.Нервна,сърдечна,дихателна,отделителна,размножителна система и всяка една от тях е по умна от мозъка.Тяхната дейност не се оставя на него ,защото той би сгрешил.До мозъка се изпращат импулси под една или друга форма от всички части на тялото за тяхното здраве и функционалността им.Нервната система е мостът между тялото и мозъка.Какво ако...какво ще стане ако човек се научи да използва тази система в обратен ред.Не от тялото към мозъка,а от мозъка към тялото.Какво ако се научи да контролира напълно тялото си и всички негови функции и същевременно да ги оставя да работят сами.Какви точно сили се крият вътре в тела на всеки един от нас.Какви са реални възможности.След разбиването на атома се видяха резултатите от невероятната енергия ,която се намира в тях.Да се научи човек да контролира синтезираното на адреналин в тялото би му доставило силни усещания дори без да се налага да скача с бънджи.Ако се научи да синтезира ендорфини,то това би довело до преднамереното стигане до оргазъм многократно по голям от всеки получен по полов път...
 
 Но да погледнем още по отвъд тези граници,да видим какви са възможностите на самото съзнание.След като то може да контролира тялото до такава степен то би могло да проектира в потомството различен генетичен материал.Има теория че еволюцията е ставала на отскоци.Липсващите звена в еволюцията.Изведнъж тя прави невероятен скок и се появяват нови видове.Какво ако чрез силата на мисълта може да се проектира днк-то по такъв начин че да се създаде нов човек.По-силен,по-бърз,по-красив,по-устойчив на болести,по-умен,дори да отидем отвъд тези граници,да сложим крила на този човек.Биха се решили редица проблеми с транспорта,с болестите и т.н.И всичко това е един малък поглед върху възможностите .Някои от вас биха казали че това е невъзможно,невъзможно за тях самите.Както биха казали те че не могат да избягат разстоянието от 100 метра за под 10 секунди.Но някои хора успяват.И всичко това защото ума не се примирява с възможностите на тялото.След като ума казва аз мога по-бързо тялото няма избор.В крайна сметка самите ние в основата си сме енергия.Дори нали има идеи че елементарни частици като фотоните имали много интересни свойства.Те били едновременно и вълна и....зависи как какво очакват да видят хората.Колко време ще отнеме на един такъв човек способен да контролира тялото и чрез съзнанието си да създава материя преобразувайки енергия,да преобразува тялото си под друга форма,немислима форма...изглежда че възможностите са неограничени.Когато човек мине някой завой той вижда следващия.Но не вижда какво има след него.Дали има край,стена след завоя ... и да има човека ще се научи да лети и да мине над нея...


  Имало едно време двама велики войни.Още преди времето на огнестрелните оръжия.Време когато чест и достойнство били синоними на война.Война не за земи,не за пари или власт,дори не за любов,войни заради самите войни.Смисъл изгубен отдавна в еволюцията на човека.Сега с тази дума се наричат кръвопролития,страхливци натискайки бутони от хиляди километри изстрелвайки ракетите на страха.Но тогава...в онова време било чест да се изправиш лице в лице с противника,и всеки да покаже майсторството в използването на хладното оръжие.Мечове,копия,брадви...лъковете и арбалетите били оръжията на страхливците,които стрелят от далече,които не могът да видят от близо очите на своя съперник.В онова време двубоя между двама войни бил не за победа,не за да убиеш другия,а заради самото действие.Тъй както някои казват че целта на пътя е да вървиш постоянно така за тях умението да въртиш меча единствената му цел била самото умение.За страничния наблюдател този двубой бил невероятно зрелище.Двама добре тренирани войни,не просто размахват мечове и копия,а има и нещо друго.Има грация,красотата на движенията,това как острия меч пори въздуха със свистене разрязвайки всичко по пътя си освен при срещата с друг меч.Време в което да държиш меч не значело да държиш оръжие,то имало друго значение.Меча бил продължението на ръката,върха в умението на бойните изкуства е да използваш този меч така че с каквато и сила да замахваш да спреш ,когато пожелаеш.
 В това време имало двама велики войни.Те щели да се изправят един срещу друг в най-очаквания двубой.Била се събрала голяма тълпа да наблюдава този знаменит сблъсък.Двамата използвали различни стилове.Стила на единия се базирал на спокойствието,на хладнокръвието,на контрола,дефектност било меко казанo ,когато той размахвал меча.Правил го с такава лекота че все едно танцувал но не във въздуха ,ами във вода със силата и бързината във въздуха.Другия войн използвал за основа на бойното си умение различен стил.Непредсказуемост,уникалност във всеки удар,колкото и грешни да били тяхна последователност била зашеметяващо ефективна.Добрия войн е този който може да предскаже следващия ход на противника.Но дали предсказуемостта на първия войн е по-предсказуема от непредсказуемостта на втория.И двете са еднакво очаквани.Би победил първия ако направи непредсказуем ход,или би победил втория ако направи предсказуем ход.
 Най-после те се срещнали един срещу друг на импровизираната арена в центъра на града.Събрала се тълпата и вече можели да започват.Първия войн,война на съвършено отмерените удари направил кратка демонстрация на синхрон на тялото с меча.От друга страна втория войн ,война на непредсказуемостта изпълнил също завиден синхрон със меча си но ударите били все едно пиян алкохолик да размята метла.И двамата били много добри и нямало фаворит.Хората се събрали не за да определят кой стил е по добър , а за видят битка ,битка за чест,битка за самата битка.Както някой хора танцуват заради самия танц така и те щели да се впуснат в смъртоносен танц.Разликата е много малка и точно в това се състои красотата на битката.Тя не трае дълго ,но участниците нямат право на грешка,защото грешката ще е фатална.
 И най-после битката започнала.Невъзможно е да се опише такава битка,тя трябва да се види.Не може да опишеш танк.Не може да опишеш песен,музика.Трябва да я изживееш.Трябва да се докоснеш до нея.Една минута мечовете се сблъсквали във въздуха.И двамата войни били прекалено добри за да загубят.Но тогава първия войн решил да направи ход.Рискован ход който или ще му доведе победата или загубата.Той ще направи непредсказуем удар.В същото време и втория войн решил да направи нормален предсказуем удар.И това бил краят на битката.И двамата загубили и двамата спечелили...
« Last Edit: декември 07, 2006, 02:59:44 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
МЕЧТИТЕ НА СЪНУВАЩИТЕ - направо "ЛУДА РАБОТА"
« Reply #14 on: декември 07, 2006, 02:11:30 pm »
===Да се научи човек да контролира синтезираното на адреналин в тялото би му доставило силни усещания дори без да се налага да скача с бънджи.Ако се научи да синтезира еуфорини /ендорфини/,то това би довело до преднамереното стигане до оргазъм многократно по голям от всеки получен по полов път...===

Наистина - Луда работа - точно като темата.
Въз основа горния цитат искам да обърна внимание на човешките мечти за "лесни преживявания" - ако може даже и на готово... Ако знаеш колко много хора са мечтали и докосвали възможностите за които споменавам в цитата. Точно и толкова са се проваляли - както при всички мечти, тук хората пак ги имат щото още не са разбрали, че всичко е в единство.

Да изпомпаш адреналин в кръвта си и да нямаш къде да го трасформираш е огромен проблем. Тия дето скачат с бънджи, го използват заради психичното изживяване на страха. Адреналина в този случай е само страничен ефект. И точно той играе ролята на наркотик - заради огромната му роля на отключващ биологичен стимулатор...
 А чувал ли си за т.н. "постадреналинов синдром" - това е цената за адреналиновата инжекция, която си правим от време на време. А знаеш ли също така, че адреналиновата реакция е АТАВИЗЪМ. Тя е остатък от начина ни на живот, когато сме били в друг стадий на развитие и се е налагало тази "адреналинова система" да ни спасява и да оцеляваме. Това е биологичен механизъм, свързан със защитната ни реакция. Проблемът е, че в днешно време въз основа на този АТАВИЗЪМ се получава "бъг" - грешка. Противоположна реакция. Ето ти един пример:
В колата си... караш и изведнъж камион ти отнема предимството и ти пресича пътя. Стресът ти отключва реакция на защита и се задейства адреналиновата система. С нея се покачват биологичните параметри за кратко време - кръвно налягане, пулс, огромна енергия от черния дроб и всички жлези, обезпечаващи изключително сложния и саморегулиращ се механизъм на биологичното ни тяло. И ти си в колата... или вече си се блъснал или си се разминал... така или иначе адреналинът препуска в тялото ти и кара тялото и то да "препуска"... но ти стоиш... мускулите не реагират, огромната енергия, която се освобождава няма къде да отиде... и се превръща в "отрова". Пусковия механизъм, задействан от психиката на стреса, понеже не се трансформира в тялото, се връща отново в психиката и "удря" там - на психично ниво. Това е и връзката с това, че когато животните се колят за храна, трябва да се направи изведнъж и веднага, за да не се отделят "хормоните на страха" в кръвта... Нали се сещате че става въпрос именно за адреналин. Той е материалния носител на различно енергетично вибрационно ниво... но това е вече друга тема, макар, че всичко има връзка помежду си...
Точно понеже има връзка помежду си, много хора им се иска да "забравят" връзката и да си доставят лесно и отделно удоволствие... само и само да преживяват онези неща, дето им са "дадени"... точно както и ОРГАЗМА. Много лесно се забравя, че само по себе си психичното преживяване на ОРГАЗМА е просто вид странична реакция. магнит именно за хората, дето са "потънали" в сънищата на преживяването. И от цялостния механизъм на върховото състояние на ЕНЕРГЕТИЧЕН ОБМЕН, от амалгамата от изключителните по функции и връзки и значение събитие на "сливането" - в енергетичен, ментален, астрален, физио0логичен, етерен ... и още толкова много видове "АКТ НА СЛИВАНЕ И ТРАНСФОРМАЦИЯ" каквото е онова, дето социално се нарича СЕКСУАЛЕН АКТ. И от всичко това до преживяващите сънища, достига единствено екстазното психично преживяване и чувство. И ето, че вече мечтата им е да си го "доставят" без "другото"... А то всъщност е съставна част от цялостен процес - също както и адреналина със страха и оцеляването.
Пълнотата на оргазмичния екстаз въобще не се свързва със "половото общуване" - може да го има, може и да го няма. И всички това сме го коментирали и всички го наблюдаваме в живота си това - и в нас - и около нас.
И Силата на това СЪСТОЯНИЕ въобще не е свързана с преживяването за него. Никой не е "виновен" че ние хората имаме вътрешни "лични" бариери и психични блокажи от страхове, представи, и спомени, които са само ПРЕЧКА за свободата в сексуалното общуване. И за да се припомни каква е силата НА ОРГАЗМА, не просто трябва да се измисли "изкуствени ендорфини", а да се открият и трансформират "пречките" които сами сме си създали, за да го нямаме в РЕАЛНОСТТА.

 ЦЯЛОСТНОСТ и ЕДИНСТВО.

Мноооого трудна работа - нали?
Ако може всичко да си свърши, да полегнем и засънуваме "емоции, чувства, преживявания"... чистички, леснички... ей така и никога да не свършва - екстаз до безкрай... Само хубави, само приятни, само чувство за удоволствие - представата за РАЯ...

Аз лично съм щастлив, че ЖИВОТА тук-сега - на този свят е "направен" така, че това да не може да се "случи"...
Много хора са се "изгубили" в стремежите си за "чувство за ... това или онова".
Това само по себе си е психичен атавизъм... от детските ни години...
 А всички атавизми ролята им е да се израстнат , за да станат "АДЕКВАТНИ" на реалността... но това е вече въпрос за съвсем друга тема...
И съвсем друг разговор...


« Last Edit: декември 07, 2006, 02:23:23 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #15 on: декември 07, 2006, 03:51:17 pm »
Рамус то хубаво че си ме разбрал какво съм искал да кажа,ами другите,толкова хора сънуват... :) Толкова лесно се възприема тази идея.Звучи толкова хубаво ... Ето и още една възприемана от още повече хора,да кажем милиони е меко казано:
 
 Имало едно време един човек.Този човек се чудил как може да накара хората да правят каквото той иска.Така той измислил Бог.Дотогава хората вярвали на много богове.Но той казал че Бог има само един.Той създал света,създал хората,дори измислил история как хората били негови деца обаче ги пратил на земята да страдат,защото не слушали.Та този Бог така от нищо изведнъж създал света,кой го е създал този Бог не се казва,създал го е онзи човек.Но ако каже че той го е създал хората няма да могaт да вярват.Вярата вече била популярна.Хората вярвали на техните си богове,без да се интересуват от доказателства че те съществуват.Така човека казал че в Бог трябва да се вярва без да се търси доказателство за неговото съществуване.Ако вярваш в Бог ти било отредено много хубаво място там горе в рая.Всички хора били запленени от тази идея че ги чака нещо хубаво ,само трябва да си изживеят този живот.Човека казал че хората трябва да страдат за да изкупят греховете си,дори измислил закони ,които
уж Бог ги дал.Странна работа но хората повярвали,повярвали че чрез страданието ще се пречистят,повярвали че човек се ражда в грях.Странна работа,като цяло стояла така:Бог е един,Бог казва какво да правят хората,хората го правят ,ако не искат да отидат в ада ами в рая.Липсвало само едно нещо,как човека ще се възползва от тази вяра на хората.Много лесно,човека ще се направи посредник между Бога и хората.Така само той ще може да казва какво иска Бог.Странна работа но дори ,когато човека искал пари на тези хора да изкупят греховете си ,те не се замисляли и си плащали.Така си купували сигурен билет за рая.Нищо не им пречило да отидат да убият някого и после да си платят.5 жълтици и си нов човек.Но с времето хората почнали да се усъмняват.Защо трябва да плащат на този човек и защо не могат да говорят с Бог сами без посредник.Нали всички са негови деца.Така отпаднала вече тази система от даване на пази за изкупление.Човека измислил друг начин,когато друг човек си признае за престъпление и се покае,Бог ще му прости.А пък за доставяне на пари се измислил нов начин,даренията.Колко удобно,като даряваш за сградата,за така наречения храм на Бога ти ще си спечелиш неговото благоденствие.И хората пак давали пари ,толкова се страхували от този Бог.Както малките деца ги плашат с Буги-мен,така големите деца ги плашат с Бог.Всички се съобразявали с желанията на този Бог.И все още се съобразяват.Дори един друг човек решил да измисли негов си Бог и той да се възползва от наивността на хората.Така на две места на света имало един единствен Бог.Е да де ама Бог трябвало да бъде един,как така ще са двама единствени,и хората се биели.Биели се в името на този Бог.Другия Бог бил фалшив и неговите последователи трябвало да минат към правата вяра.Вяра в една илюзия.Лесно е да контролираш много хора стига по-голяма част от тях да повярват в една илюзия.Те сами ще накарат и останалите да повярват.От къде ще му дойде на ум на човека,че Бог не съществува ,когато целия свят вярва в този Бог.Не е възможно да е прав.И той започва да вярва,като всички останали.Но хората се избивали,в името на тези Богове умрели милиони хора.Те продължават и да умират.Но човека измислил Бог бил добре,имал всичко което пожелаел.Само казвал "Бога каза..." и хората като златната рибка изпълнявали не три ами ,колкото си иска желания.На друго място на света се случило нещо подобно.Само дето човека не измислил Бог,той казал че хората са богове.Казал че всичко е илюзия и заблуда.И хората му повярвали.Естествено той бил спасителя,той щял да им покаже пътя и да ги спаси.И всички започнали да ходят по този път.По неговия път.Само трябвали да следват неговите стъпки.Аха и хората следвали,и все още следват.Хората са като овцете в умствен план.Накъдето тръгне някой и хоп всички след него.Винаги ще има водачи и винаги ще има овце.Друго си е да си вълк...Та религиите са си просто илюзии.Дори човек да каже че той не вярва в религиите,то това е просто най-модерната религия.Хората поумняха с времето и измилиxа по съвършена религия.В която днес вярват останалите хора.Всичко се базира на незнанието на хората.Дали има Бог или няма,може да кажеш по два начина.Бог съществува,докажи че той не съществува.Бог не съществува,докажи че съществува.Все незнание ,абе луда работа :) Само ще ви кажа че абсолютно всички идеи,без изключение след като са от ума ограничават човека.Дори и тази че няма такава ,която да не ограничава ума, е ограничение.Аз няма да пиша тука за да ви давам някакви идеи,в които вие да вярвате,аз пиша тука да покажа идеи на които хората вярват,или могат да повярват в бъдеще.Целта ми е да се освободите от тези идеи ,дори и това за ЦЯЛОСТНОСТ И ЕДИНСТВО е просто идея.Но за тази идея трябва да имаш други идеи,малките идеи които изграждат тази цялостност,без тези малки идеи няма цялостност няма единство.Все идеи,все заблуди,кво да ви кажа просто сме прецакани от всякъде.Ако някой ми каже идея,в която няма заблуда,няма ограничение евала му.Аз още не съм видял такава....Лошото е че дори това премахване на всички идеи е просто идея...още една заблуда...абе луда работа ко да ви кажа...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

izgrev

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #16 on: декември 07, 2006, 04:44:20 pm »
Quote
Рамус то хубаво че си ме разбрал какво съм искал да кажа,ами другите,
Не е задължително и другите да ни разбират. Достатъчно е сами себе си да разбираме!
Ако на всяка цена искаме другите да ни разбират.......лоша работа!
 Всеки диктатор иска да бъде разбиран от всички!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #17 on: декември 07, 2006, 05:01:04 pm »
Имало едно време един човек.Той бил прочут и високо известен.Викали му създателя на илюзии.Ако човек имал някакъв проблем с живота си ,той ходел при него.Отишла една жена при него и му поискала съвет.
-Велики илюзионисте,имам голям проблем!
-Какъв проблем ?
-Децата ми не ме слушат,стоят до късно на отвънка и ходят в едни ужасни дискотеки.Приятелите им са някакви хулигани и всеки път ,когато им кажа да не излизат с тези хора те като че ли на пук го правят.
-Кажете ми как точно си представяте живота на децата си,как бихте искали да се държат?
-Еми искам да спрат да излизат до касно с тези хулигани и да ме слушат повече.Това въобще не е добре за тях.Донасят постоянно лоши оценки от училище и правят много отсъствия.
-Само това ли искате да промените ?
-Еми като чели да...
-Добре вижте къде е проблема сега,вие имате някакъв поглед върху света,възприели сте че той е най-добрия и искате да покажете на децата си това , до което сте достигнали.Невъзможността да го направите идва от там че вашите деца вече не са деца,а са големи хора и могат да взимат сами решение за живота си.Единствения начин да им помогнете е да ги оставите,защото така те винаги ще правят точно обратното на това ,което им казвате.Така те в собствените си очи изглеждат като големи хора способни да вземат решение сами.Отпишете ги от училище,спрете им джобните и им разрешете да ходят където си искат по което и да е време.Кажете им че вече са големи хора и трябва да се оправят сами.Не ги гонете от вкъщи ,а им кажете че винаги са добре дошли при вас и ако искат могaт да останат.Че вие няма да ги оставите гладни.Въобще премахнете всякакъв контрол върху тях и след няколко седмици,или месеци те ще станат точно такива какви вие искате те да бъдат.С времето те ще осъзнаят че парите не се изкарват лесно,че им трябва образование да вземат повече пари,че хората с които излизат не са най-подходящата компания,но тези неща трябва те самите САМИ да достигнат до тях.Може да им давате съвети или да казвате нещо от сорта "тези момчета с които излизаш не ми харесват ,но след като това е твоето желание..." и по подобен начин да изказвате мнението си без да влагате какъвто и да било заповеднически тон.С времето децата ви сами ще започнат да искат съветите ви и да се вслушват във вас,бъдете техния най-добър приятел.Приемете ги такива каквито са и просто ги обичайте.Така и те ще ви обичат и ще се разбирате по добре.
-И какво просто да ги оставя да правят каквото си искат ли?
-Да дори ако покажете разочарованието си ,те ще се почувстват лошо и вероятно ще се опитат да ви накарат да се гордеете с тях.-жената излязла замислена.

Влязъл друг човек и рекъл:
-Имам проблем.Не съм щастлив от начина на живот който водя,но не искам да го променям.Работя на две места по 16 часа на ден за да изкарам пари и да се пенсионирам по рано.Но нямам никакво време за себе и като се прибера съм скапан от работа и заспивам веднага.Има ли начин да бъда щастлив от начина си на живот?
-Разбира се че има начин.Винаги има начин.Значи доколкото разбрах ти искаш да си запазиш тези две работи и все пак да се радваш на живота си.Проблема е ясен,ти възприемаш работата като задължение,а не като удоволствие.Ако възприемеш работата си като най-голямото удоволствие в живота ти,искайки никога да не се пенсионираш,а да продължаваш да работиш ,то ти ще бъдеш щастлив.
-Но как мога да постигна такова нещо,работата си е ...работа.
-Не е точно така,ти работиш с нагласата че тази работа ти е нужна за да изпиташ в далечината някакво удоволствие.Но в желанието да изпиташ това удоволствие по-бързо ти възприемаш работата като пречка към самото удоволствие.
-Да но не виждам това как ще ми помогне .
-Виж човек като работи изпитва най-голямото удоволствие на света.Човек се чувства полезен както за обществото така и за себе.А като не работи,той не прави нищо,нито е полезен ами е като паразит само да смуче блага от обществото.Ти трябва да бъдеш доволен от това че имаш работа,има толкова много безработни хора,ти трябва да си дори два пъти по щастлив от тях защото имаш две работи.Ти чрез работата си не си просто поредно колелце в големия икономически механизъм.Ти спомагаш за прогреса на човечеството.Като се пенсионираш няма да имаш тази възможност.Трябва да се възползваш максимално.
-Да като че ли си прав.Не бях се замисля до сега за това.-и човека излязъл ухилен и си тръгнал.

Влязъл един човек.Той мълчал и гледал пода.Тогава илюзиониста го попитал:
-За какво си дошъл?
-Искам да изпитам най-голямата илюзия,най-голямата заблуда ,която може да се изпита.През живота си съм се заблуждавал много но винаги намирах пролука в илюзиите си.Винаги им намирах недостатъци.Искам илюзия която да няма грешки в нея,да не мога да се измъкна от нея.-при тези думи илюзиoнистта се замислил и казал:
-Ти искаш да имаш илюзията ,която съм си изградил аз.Света е изграден от илюзии ,самия живот е илюзия и за да го живееш ти трябва да се научиш да създаваш илюзии.Това е илюзията на живота.Творчеството не е друго ,ами просто една илюзия.Но това че живота,света е създаден от илюзии е най-голямата илюзия.Аз още не съм намерил начин да се освободя от нея.Може би ти ще успееш.
-Искаш да кажеш че ума не може да измисли нищо, което да не е илюзия или заблуда?
-Да и точно това е най-голямата илюзия.Илюзията за заблудите.Илюзиите са хем верни хем и грешни.Зависи как би искал човека те да са.Може да накараш една илюзия да бъде вярна в един момент ,а в следващия да бъде грешна.Но аз още не съм успял да намеря начин да открия как илюзията за заблудите да бъде грешна.Тя е винаги вярна...
-Аз знам кога тя е грешна.
-Така ли,моля те кажи ми !
-Още като ми говореше за тази илюзия на заблудите аз видях в какво е тя грешна.Тя е грешна в....


Не е задължително и другите да ни разбират. Достатъчно е сами себе си да разбираме!
Ако на всяка цена искаме другите да ни разбират.......лоша работа!
 Всеки диктатор иска да бъде разбиран от всички!

Имах предвид самото сънуване.И на мене не ми е достатъчно сам да се разбирам.Това си е сън отново.Нищо не ми е достатъчно на мене.Но това си е cамо за мене.Като те разбере човек...лоша работа, прав си Изгрев,но като не те разбере човек ...още по лоша работа :)  Не знам защо си мислиш че диктаторите искат да бъдат разбирани :) Ако само диктаторите искаха да бъдат разбирани то значи аз съм диктатор.Дам и Исус Христос е диктатор,и Буда също....странно луда работа :) Да не говорим за Айнщайн,или за природозащитниците.Ама не прав си тях никой не може да ги разбере...за ко им е на хората да разбират другите...

 :smitten:
« Last Edit: декември 07, 2006, 05:02:38 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #18 on: декември 07, 2006, 09:53:56 pm »
 Имало един човек.Да още един човек.Един от многото човеци.Та той искал да отиде по далече от това което предлага ума му.Той често си говорил сам ,но това не било нещо ново,луди колкото щеш.И хората му лепнали званието луд и го тикнали в една от препълнените лудници.Там имало луди ,но те били различно луди.Всеки луд имал различна лудост.Сега ще говоря точно за този луд.Ето един от разговорите му с един фикус:
-Искаш ли да ти покажа невидимото,да чуеш нечуваното,да помиришеш не помирисваното,да вкусиш не вкусваното,да усетиш не усещаното!-Естествено фикуса кво да му каже,все пак е цвете,но след кратка пауза лудия продължил:
-Е защо не искаш , как може да си доволен от начина си на живот,една саксия и толкоз...-След малко продължил
-Не искам да говоря повече с тебе,сърдит съм ти...-И се разсърдил на едно цвете...

 Дошло време за редовният разговор с психиатъра.Да така наричали тези луди ,които определяли доколко луди са останалите.Те унищожавали лудостта в хората и често с нея си отивала и личността на хората.Та ето и разговора им:
-Така...знаеш ли защо си тука ?
-Не,защо ти знаеш ли защо си тука ?
-Нека говорим за тебе просто,става ли?Аз не съм важен.Та знаеш ли защо си тука?
-Не знам,може би защото видях това ,което не може да се види и затова хората не ме искат при тях.Дори и фикуса в коридора не ми повярва.
-Добре как си видял това ,за което говориш.Как може да видиш нещо ,което не се вижда ?
-Много лесно.Просто си отворих очите.
-Е преди със затворени очи ли си бил?
-Страхувах се да ги отворя,тъй както вие се страхувате да отворите вашите.Страхувате се от това ,което ще видите.Но аз се престраших и видях това ,което хората казват че не може да се види.
-И какво е това което не може да се види ?
-То не само че не може да се види,то не може да се чуе,не може да се вкуси,не може да се помирише,не може да се докосне.А то е толкова близо...
-Е какво е то ?!
-Не знам,няма име за това нещо.Няма име това което видях,това което чух,това което помирисах,това което вкусих,това което докоснах.Това е просто ТО.
-И какво е това ТО ?
-Вие слушате ли ме изобщо ?
-Но ти не казваш нищо.
-Аз говоря но вие не слушате.Вие имате очи но не виждате,имате уши но не чувате,имате език но не може да вкусите,имате нос но не помирисвате,имате ръце но не може да докоснете ТО.
-Значи то не съществува ?
-О съществува и още как.Хората не могат да видят инфрачервената светлина,не могат да чуят звуци над 20000 херца ,не могат да определят вкуса на водата,не могат да определят мириса на кислорода,не могат да докоснат нищото.Но ТО съществува.ТО е навсякъде където има живот.
-Говори ми за това ТО ,какво е то всъщност,не може ли да кажеш някакви свойства, които има?
-Не знам трябва да му се даде някакво име,то е нещо като тишината.Хората разбират единствено за тишината когато звуците спрат.Но звуците никога не спират.Затова хората не могат да чуят тишината.Но дори да има звуци човек може да чуе тишината.ТО е тишина.Но ТО е и нещо повече.Когато спрете да гледате с очите си,вие ще го видите.По същия начин е и със всички сетива.
-Май ще останеш доста дълго в лудницата приятел...

 Сега ще говоря за друг луд,с друга лудост.Влязъл при психиатъра друг луд.Ето и разговора:
-Така...знаете ли защо сте тука ? Ще спрете ли да танцувате ако обичате ?!
-Не мога,когато свири музиката не мога да спра да танцувам.
-Каква музика аз не чувам нищо.
-Защото не слушате.Заслушаите се...
       
-Нищо не чувам,каква е тази музика?
-Тя идва от вътре.
-Къде е това вътре ?
-Вътре от мене,тя ме кара да танцувам,когато не танцувам музиката спира,а тя е толкова прекрасна...
-Може ли да спреш за малко музиката и да поговорим,трудно се разговаря с някой, който постоянно танцува!И какъв е този смахнат танц...
-Не знам,никога не съм се гледал в огледало ,когато танцувам.Не знам как изглежда от вън.
-Искаш ли да видиш ?
-Не
-Но защо ,няма ли да ти е интересно ?
-Не
-Защо?
-Защото за мене е важно как се чувствам от вътре.
-Но не може да танцуваш навсякъде и на улицата.
-Защо не ?
-Защото не е прието от хората.
-Е това довод ли е ?
-Хората са приели определена етикеция която трябва да се спазва в обществото.Когато си сам може да си танцуваш колкото си искаш.
-Но защо хората не са приели да танцуват ,ами да стоят като трупове.Така те не чуват музиката.
-Каква музика?
-Потанцувай с мене и ще я чуеш.
-Да бе само това ми оставаше,да танцувам с един луд.Доста време ще прекараш в лудницата ,докато спреш да танцуваш.
-Няма значение къде съм,музиката винаги е с мене...

 Влязъл друг луд при психиатъра.
-Знаете ли защо сте тука ?
-Не знам вие ще ми кажете.
-Тука пише че това е третия ви път за самоубийство.Така ли е?
-Да за трети път се провалям.Надявам се следващия да е успешен.
-Но защо искате да се самоубиете?
-А вие защо искате да живеете?
-Добре де няма ли за какво да живееш,жена,деца,някакво хоби ?
-Цял живот живях заради нещо друго.Така забравих да живея за себе си.А вече не знам как да живея.Не виждам смисъл.
-Аз мога да те науча да живееш ,искаш ли ?
-И как ще направиш това?
-Ще ти покажа как живея аз,така ти ще се научиш.
-Но тогава аз ще живея твоя живот,ще трябва да живея заради тебе.Не може ли да ме научиш да живея заради себе си?
-Няма да се самоубиваш приятел,ние ще ти помогнем,ще останеш тука докато намерим начин да те излекуваме.

 Влязъл друг луд.Той бил последния за този ден.
-Такаа...но защо сте тука,вие нямате никакви психични отклонения?
-Не е точно така ,мисля че съм най-луд от всички.
-И в какво се отразява лудостта ти ?
-В това че съм нормален,дори прекалено нормален.Специалистите казват че всеки има някакво психично заболяване ,а аз нямам никакво.Трябва да съм луд,всички хора мислят че съм луд.В сравнение с техните лудости моята е най-страшна.Всичките тези малки лудости ,от които страдат хората аз не боледувам.И когато един луд дойде и види че аз съм различен ,той казва че съм луд.Защото не съм бил като другите.Толкова съм луд че изглеждам ненормално нормален в очите на другите.Не може ли да ми измислите някаква психично заболяване,тъй както лекувате да ме заразите с нещо ?
-Хмм аз не мисля че мога да ти помогна,но при мене идват специалисти в областта по лудостта.Допреди малко разговарях с няколко.Те са големи специалисти и ще те научат.(говорил за лудите преди да влезе нормалния човек) Те ще ти покажат различни лудости и ти ще си избереш една и ще се правиш на луд пред другите хора,така че да те приемат за нормален.
-Страхотно,знаех си че ще измислите нещо!
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #19 on: декември 11, 2006, 03:25:46 pm »
 На един плаж отишло едно семейство.Две деца,родителите им и бабата и дядото.Всеки се заел с нещо да прави.Още преди родителите да опънат чадъра и да постелят кърпите на плажа,децата вече бяха във водата и се плискаха едно друго.Естествено викаха и крякаха.Привлякоха за момент усмивките на хората наоколо ,които скоро отново се заеха с техните си работи.След като родителите свършиха с приготовленията,започнаха да се мажат с плажно масло , но не откъсваха поглед от децата през цялото това време.Бабата и дядото започнаха да се разхождат бавно по плажа хваната за ръце.Ту се гледаха ,ту гледаха морето,ту децата,ту небето,ту плажа.Но родителите не можеха да се успокоят докато децата са във водата.По лицето на майката се изписа тревога ,но мъжа и започна да я успокоява ,говореше и нещо.Но  това явно не помогна защото тя вече се насочваше към водата при децата.Просто отиде при тях и започна да си играе със тях.Мъжа разгърна един вестник и започна да чете днешните новини.Извади и една бира от хладилната чанта и я отвори.Преди да отпие обаче зърна един от онези търговци,които вървят по плажа и продават сладолед.Махна му да се приближи и поръча три сладоледа.Два за децата и един за жена му ако иска,ако не иска той ще го изпапа.Мина известно време и майката изведе децата на плажа,вероятно им каза да се попекат малко на плажа преди да влязат пак в морето,да не би да настинат.Но това е само предположение,все пак какво може да каже една майка.Тя постоянно мисли за децата си,дори да са пред нея и да са добре.За разлика от нея мъжа и беше сравнително спокоен,той се тревожеше само в критични ситуации,не му идваха на ум неща,като ако децата пресичат улицата че ще ги блъсне кола,или че някой ще отвлече децата му и всевъзможни такива ужаси ,които всеки път влизат в главата на майката ,когато децата закъснеят или излизат сами навън.Бабата дори се притесняваше още повече.А като се съберяха двете се получаваше опасна ситуация.Не че децата са в опасна ситуация,но те двете вече си представяха най-невероятно ужасните възможности.Странна работа но те не можеха да се отърсят от тези мисли,колкото и да си повтаряха че нищо им няма на децата и са добре.Да се грижат за техните всекидневни нужди те вършеха с удоволствие.Това понякога дразнеше мъжкото съсловие."Прекалено много ги глезите" често говореха те или "Престанете да се притеснявате".Естествено жените определяха мъжете за коравосърдечни точно поради тази причина.Мислят си че като не се притесняват не ги интересуват децата им.Пред жените мъжете трябва да се преструват че се притесняват поне мъничко ,иначе цялата притеснителност ще мине през тяхната глава.Но кое е по-добре,да метнеш мухата че нещо може да се случи на децата,казано от мъжа който много рядко казва такива неща,или да си стоиш спокоен сякаш всичко е под контрол.Може би е по-добре да не предизвиква човек женското въображение,понякога едно намерение да се излезе на почивка може да се окаже истинско мъчение.И то се оказва за самата майка.Как може да си почине ,тя трябва непрестанно да бди над децата си,и тя го прави.И на тази почивка всички са отпочинали,а тя не.Тя си почива единствено,когато децата заспят в леглата си и няма как да се наранят.Като заключи вратите и залости прозорците вече може спокойно да спи.Мъжа естествено оставя тези неща на нея,какви би станало ако и каже че е заключил.Тя ще отиде и ще провери за всеки случай,по добре да не прави нищо за кво и двамата да ходят.И така жената казва "Нищо не правиш в къщи,помагай повече" ,при този въпрос какви са възможни отговорите.Или трябва да се съгласи и наистина да започне да прави нещо ,което жена му може да сметне като работа в къщи ,или да се скарат.Да,ако каквото и да каже в своя защита ще доведе до кавги.Или поне в повече случаи,поне в това семейство беше така.И мъжа си кротуваше,той беше свикнал,беше свикнал да оставя притеснението,къщната работа изцяло на жената.Той само трябваше да изкарва пари и всичко щеше да бъде наред.
 
 Както се разхождаха по плажа бабата и дядото изведнъж,бабата се сети нещо и тръгна да се връща към останалите от групата.Но дядото остана там на място.Гледаше нещо,там някъде в далечината зад морето.Едно дете се приближи и го попита:
-Какво гледаш?-усмивка се изписа на лицето на детето,което с любопитство разглеждаше самия дядо ,а не това което той гледа.Дядото посочи далечината зад морето и каза:
-Ето там виждаш ли какво има?
-Небе
-И освен него?
-Море
-Нещо друго виждаш ли ?
-Да има една лодка.Защо е толкова малка ?
-Защото е далече.Като пораснеш ще видиш и други неща там.
-Ти какво виждаш ?
-Вече съм стар,не мога да видя чак до там,но ми се иска да можех както едно време.Тогава виждах много неща като...-преди да довърши изречението си се появи една жена,хвана детето за ръката,по изражението на лицето дядото позна че е майка му.Тя го поздрави за миг и отново обърна изцяло внимание на детето.Хвана го за ръка и докато вървяха дядото успя да чуе нещо от сорта на "Колко пъти съм ти казвала да не говориш с непознати" ...

 През това време бабата беше взела това ,за което се беше върнала и двамата с дядото продължиха своята разходка.Децата от своя страна бяха започнали да събират мидички по плажа,като събраха достатъчно изоставиха тази си работа и се заеха с нещо далеч по интересно.Почнаха да правят замъци от пясък.Извикаха и баща си ,който им показа някои тънкости в изграждането на пясъчни замъци.Да в това време майката вече можеше да си почине,имаше кой да гледа децата,вече можеше спокойно да полежи и да се попече на слънцето.Но таман се отпускаше ,когато видя трите сладоледа вече започнали да се разтапят.Извика на мъжа си :
-Какви са тези сладоледи ?
-Купих ги за тебе и за децата.
-Е те са се разтопили вече,защо не каза по рано.
-Забравих
-Ти само забравяш,сега тези сладоледи не стават за ядене,само дето си си похарчил парите на вятъра.
Да естествено тука отново можеше да се стигне до скандал,но мъжа си замълча.Прекалено много я обичаше и не искаше да се карат.Някои специалисти казват че е по-добре да се карат от време на време иначе единия от двамата ще започне да командва постоянно другия с течение на времето.Специалистите казват че скандалите от време на време за полезни,тогава когато завършват със сдобряване.Не всички двойки умеят да се карат.Тези които не са свикнали често стигат до раздяла.
 После всичко изчезна.Беше просто мираж.Аз се намирах ...да беше едно време плаж,но вече не.Имаше нефт и умряла риба на всякъде по брега.Беше се разлял някакъв танкер пренасящ тонове с нефт.И всичкият нефт в морето.И сега всеки ден плажа беше чере и миришеше на смърт.Само няколко репортери фотографираха резултатите от една човешка грешка.Никой не е искал да се стига до тука ,но ето ни там.И аз съм там.Всички са виновни и аз съм виновен.Виновен съм че не съм направил нещо,каквото и да е да предотвратя това нещо.И продължавам да не правя нищо,въпреки че знам че се изсичат незаконно гори,дори и законно,че се изхвърлят токсични отпадъци в реките,че се замърсява въздуха и толкова много други човешки дейности ,които унищожават природата.Чувствах че е време да направя нещо.Каквото и да е.Всички хора знаят за тези неща,но никой не правеше нищо.Тъй както аз не правех.Можеше да си навлека доста неприятности.На много заможни хора им беше изгодно това експлоатиране и унищожаване на Земята.Но докога? Ето този плаж беше унищожен.Но има още много плажове,онова семейство може да отиде на друг.Може да не е толкова близко като този,но все пак има други плажове.Но ако се окаже един ден че няма ? Къде ще се къпят децата ни,в нефт? Къде ще ходят в планините.Там няма гори ,само скали.Няма реки,има токсични реки.Няма животни,умрели са от точно защото са пиели тази вода.Няма живот там горе в планината.От боклуците,които се изхвърлят във въздуха са започнали да валят токсични дъждове.Постепенно и най-малките тревички умират.Останали са само хората,все още живеейки в своя технологичен свят.Те не бяха част от природата.Едно време може да са били ,но вече не.Те нямат нужда от нея.Нямат нужда да ходят на плаж,на пикник,на разходки.Ако искаш да имаш тен ,има си устройства ,с които за по малко от час ще имаш съвършения тен.Пикник няма,няма трева където да си постелиш една покривка и да наредиш храната.И то каква храна,изкуствена,полуфабрикати,генетично модифицирана,но на хората им харесваше.Харесваше им технологичния свят.Всеки си житкаше със мобилния телефон и бъра бъра.Хората не излизаха от къщите си.Бяха впили поглед или в телевизорите или в мониторите на компютрите.Виртуалната реалност.Но тя беше жалко подобие на истинския свят.Но хората го предпочитаха.Това беше техния свят.Но дали това беше и моя свят.Това ли е бъдещето.Гледах как морето продължаваше да изхвърля умряла риба и тези черни неща.Замислих се.Къде е моето място.В този технологичен,нов свят или сред природата.Дори ако трябваше да загина с нея.И тогава направих своя избор.Влязох в морето.Това можеше да бъде последното ми къпане.Но освен последно то беше и моето първо.За първи път се почувствах като част от природата.От една умираща природа.И аз умирах с нея.Моето първо и последно къпане.Но тогава почувствах ръце ,които ме хванаха.Ръцете на репортерите.Те искаха да ме замъкнат в техния технологичен свят.Мислеха си че ще ми помогнат.Но аз се съпротивлявах,предпочитах да умра там с рибата пред това да живея с хората....моето последно и първо къпане,радвах се тъй както се радват децата,съпротивлявах се така както те се съпротивляваха на своите родители...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #20 on: декември 13, 2006, 04:57:19 am »
  "Мислех.Всеки ден почти мисля за това какво става в нашата мила страна.Въпреки че нямам ясен поглед върху това какво става през последните месеци там,все пак имам някакъв поглед върху нещата.Не съм се захващал да анализирам положението сериозно ,да видя защо нещата не вървят но сега ще се опитам.Само знам къде и какво да анализирам,а именно хората.Причините за тези ...как да ги нарека ...нещастия които ни се случват....защо нищо не върви така както ни се би искало и т.н. мисля че вие добре знаете какво имам в предвид.Анализа който ще направя не съм го правил никога до сега,думите написани тука са продиктувани от знание придобито по време на почти 19 годишното ми пребиваване в тази страна до преди няколко месеца.Мисля че имам достатъчно знание и съм видял достатъчно за да мога да направя малък коментар.Ще кажете че всеки разбира от политика и т.н. ,няма да говоря за политика просто,ще говоря за хората,ще говоря за това как умни и добри хора почват да правят немислими неща.И защо едно такова тотално унищожение не само на човещината у хората ,но и на природата вече не прави никакво впечатление на хората.Ще говоря за търпението на българите и затова как всеки се е затворил в своя си свят..."

 От къде да започна...беше много отдавна.Годината беше ... вече никой не помни дати.Ще говоря за самотo действие ,пък който не помни датата е време да си припомни.Време е хората да си припомнят.Да си спомнят.Толкова много хората са забравили.Имало един човек...не имало един БЪЛГАРИН...името му било Васил Левски.Едно доста позабравено име.Той бил едно време герой за хората...но вече не е...това бил един от последните БЪЛГАРСКИ герои.В момента дори България няма герой.А тя толкова много се нуждае от един в момента.Та ще припомня какво е направил този позабравен герой.Той е организирал комитети в земите на Османската империя.Тези комитети били за така наречените българи.Въпреки тези 5 века на робство,имало все още хора ,които се определяли като българи.През тези векове много от тези българи се замогнали,станали чорбаджии.Били богати,на тях не им трябвало свобода.Те били свободни.Но имало и хора ,които не търпели това робство.Шепа хора.Малко хора ,но тези хора направили нещо ужасно.Те направили нещо,с мисълта че ще направят нещо добро.Дигнали се на бунт.Шепа хора на един забравен връх направили невъзможното.С цената на живота си те постигнали свобода,но за кого ? Въстанието което дигнали било с такива малки размери.Къде били всичките тези милиони българи по тези земи?Те не са искали свобода,те не са се били.Те са били доволни от това че са роби,защо им е свобода.Те дори не са българи.Те дори не заслужават правото да се наричат българи.Те не са допринесли с нищо за България.Все чакат на готово.Истинските българи умират там на онзи връх.Малко оцеляват,но с времето те се изгубват.Истинското значение на думата българин придобива друго значение.Свобода е дадена не само на земите ,които са се дигнали на бунт ами и на тези ,които дори не са пожелали тази свобода.Те не знаят какво да я правят.Чорбаджиите свикнали на далавери,се ориентирали.Още тогава в младата държавица България управници станали не кои да е,еми недостойни хора.С малки изключения разбира се,имало там и истински българи.Но с времето българи там вече нямало.Още тогава думата политик станала мръсна.И започнала да се омърсява още повече с времето.Държава на роби,в които имало шепа останали българи.Те с времето се претопили в масата от роби.Те били свободни,но си били роби по душа.С времето ,ще прескоча един век,през 1989 година става нещо интересно.Никой не знае какво става тогава.Надежди,мечти,но ето какво става.Унищожава се всичкото производство.Естествено си има причина за това унищожаване,но е толкова глупава че дори няма да я споменавам.От тогава на сам се води доста странна политика.Пълна манипулация на хората.Те си били роби,толкова е лесно да ги манипулираш,говориш им хубави неща и те вярват.Първо създаваш илюзията че с пари всичко се постига.Че ако хората имат пари ,те ще бъдат щастливи.После вземаш всичките пари на тези хорица и те само си остават със заблудата че ще бъдат щастливи ако имат тези парички.Тъй като те ги нямат и са нещастни по принцип,те взимат че повярват че ако имат пари ,както им се казва ще бъдат щастливи.Проблема с тези пари.Не знам доколко сте наблюдавали хората,но няма човек ,който да не говори за пари.Това е доста интересна тема за разговор.Парите че парите.Оня имал еди колко си пари,бил голяма работа,а ние нямаме пари и сме нещастници.А човека си е все човек,дали ще има пари или не все тая.Но хората не мислели така,и все още не мислят така.Има дори теория за това как може да управляваш маса народ.Създаваш пълна мизерия.Да има глад.Има ли глад всичко вървu по вода.С какво си купуват хората храна?А да спомних си ,с ПАРИ.От къде могат да вземат хората пари ? Нормалния начин е чрез работа.Да ама ако не ти дават достатъчно пари какво става?А сетих се,ставаш не доволен,недохранен.Това до какво довежда? Много просто ,хората започват да търсят друг начин да си добавят тези пари ,така че да не остават гладни.И ето тука идва дилемата.Някои хора започват да работят на 2 места и някак си свързват двата края.Но други бачкали ,бачкали и им писнало.И се запитали,няма ли друг начин ? О има разбира се.Винаги има.Точно тогава става доста популярни американските филми.Да ако оръжия,наркотици защо не? Доста добра реклама са тези филми.И ето какво става.Виждаш че парите недостигът,децата ти гладни.Вече това е голям проблем.Ако само ти гладуваш може да се примириш някак си.Но ако тези ,които обичаш страдат,това не може да се преглътне.И така започват далаверите.От тук от там,хората започват да търсят нов начин за препитание.Дори се копират доста неща от американските филми.Мафия,гангстери,защо не ? И ето какво става в тази държавица.Дали е експеримент или не ,не се знае.Но тъй като това безпаричие е навсякъде в тази страна,а всички искат да имат пари какво става?Появява се корупция.Система в системата.Държава в държавата.Тези които успеят да се вмъкнат в тази система всъщност си оправят живота.Политиците са първите ,които се усещат.Там са големите пари.След време започват и съдилищата да се усещат.За какво да осъдят някого ,който може да им оправи живота само да ги помилват.И те помилват.С време и полицията се усеща.А ние да не сме глупави да гоним престъпниците и после онези да ги освобождават.Дай да измислим нещо.И те измислили.За скромни суми няма арести.И е за предпочитане ,защото съдиите взимат повече пари.И хората плащат на полицаите,ако се случи честен полицай,си плащат на съдиите.Еми да ама за да плати някой то и самия човек е виновен.В началото само мафиотите си плащали.Но с времето полицаите започнали да искат пари и на обикновените хора.Спира те полицая за превишена скорост.Вместо да пише акт за 300 лева може да му дадеш 20 лева и да се разминеш.И защо не?Само този път.В момента нямам пари да плащам такива глоби,все пак съм беден човечец.И малките и бедните хора започват да се научават че трябва да се плаща.И тази практика става не само в полицията но и малките хора я пренасят навсякъде.Във всички сектори.Създава се направо една нова система.Тя е по удобна от тази, която е легална.Защо да не се възползва човек.И в един момент всеки втори се възползва от тази система ,докато другите затъват.Не знам дали знаете ,но преди година някъде по официални данни процента на сивата икономика бил 50% от цялата икономика на страната.И това по ОФИЦИАЛНИ данни,на проучване от управляващите.Представяте ли си,след като по официални данни е толкова,колко е всъщност в действителност ? 60,70,80,90% ? Може да подценявате значението на тази корупция,но това според мене е причината за всички нещастия.Ако хората бяха честни и си плащаха глобите,то можеше да не се стигне до сегашното положение.Но това е само началото,психологичните последствия са дори още по изненадващи.Тъй като сложността на начина на живот на българина се повишава,хората стават по хитри и по умни.Вече започват да търсят начин да мамят законът по всякакви възможни начини.Защо да плащам ,като мога да мина ГРАТИС ? Ми да ,така е по добре за мене.Всеки да се оправя сам.Аз да съм добре,после ще мисля за другите.Но остава ли време за другите.Самото мислене на хората се изроява до такава степен ,че е направо впечатляващо какви ефекти върху хората може да окаже само едно желание за малко повечко пари.Хората си изграждат приоритети.Човешкия живот може да няма цена,но човешката смърт си има.О да и още как.Плащаш си и някой умира.Ако някой умре,плащаш обезщетение.Разбира се цената варира ,но е толкова малка.Няколко хиляди лева е цената на човешката смърт.Но с времето все повече и повече хора започват да предлагат такива услуги.Цената спада постоянно и се оказва в един момент че може да те убият на улицата за дребни стотинки.Парите,толкова ли са важни.В ценностната система на един българин най-отгоре стои думата ПАРИ.Не не се изразих добре,искам всички българи да ме извинят.Не говорех за тях ,а за онези ...които се наричат българи,а се смятат за европейци,американци и т.н.Възхваляват се някакви чужди култури ,а нашата къде е ? Има ли място някъде ? Та да видим какво са способни хората да извършат за тези пари ,които са най-отгоре на ценностната им система.Такааа.... да започнем с лъжата.Мда,категорично мога да заявя че почти всички хора биха излъгали непознат ,ако има келепир.Някои дори лъжат и приятелите си,което говори добре за тяхната ценностна система.Лъжата...да определено я има в ценностната система.Честност ? ще минем и без нея.Такаа достойнство ? Не знам смятам че думата има прекалено изродено значение в наши дни,аз не съм съгласен с това ,което притежава тя в момента.Но бих я сложил към ценностната система на онези далавераджии.Такаа след като веднъж си излъгал и си се облагодетелствал ,защо да не пробваме направо кражба.Ми да не е голяма разликата,и хоп почваме да крадем.Появяват се дори места където може да продадем тези крадени вещи да ги разменим за пари.Но скъпоценните парички присъстват навсякъде.Измами,кражби,лъжи вече е нещо нормално.Религия ? Техния Бог наричат с думата ПАРИ.
Дам,но не мразете тези хора,те са само с добри намерения.Искат да оправят живота на себе си и на ближните си.Толкова ли много искат.И Хитлер е бил само с добри намерения.И Христос...а в имената и на двамата са умрели милиони хора.А в името на този Бог ...ПАРИТЕ... са умрели още повече хора.И ще умират,хората винаги ще вярват в него.Винаги са вярвали,той е единствения оцелял във времето.О да трябва да свиквате да лъжете,да крадете,да убивате за този Бог.
 С какво друго са се променили хората.Доста се обсъжда напоследък в форума темата за агресията.Но така както я виждат децата ви,вие не можете да я видите.За тях това не е агресия.Интересното е че дори вие вероятно се държите агресивно ,но не го осъзнавате.Но децата усвояват начина на живот на тези около тях.Колко пъти като вървите по улицата се усмихвате на хората,колко пъти някои като ви заговори вие се държите сдържано.Защо вместо хората да се държат един за друг в такива тежки времена те се избиват.Забравихте ли.Вие може би сте си спомнили или ще си спомните ,но останалите.Те не искат да си спомнят.Колко пъти на ден вие се държите хладно с останалите,агресия ? Та тя има толкова много проявления.Тя може да бъде и активна и пасивна.Доста се обсъждаше.Защо и откъде,как да се справим.Вие да не сте слепи ? ...СЛЕПИ... не виждате ли...как може да не виждате,отворете си очите.Хората ги е страх да вървят по улиците не само нощем,но и денем.БЪЛГАРИ УБИВАТ БЪЛГАРИ в името на ПАРИТЕ.Забравихте ли.Хората забравят.Но може да им бъде припомнено.Да си спомнят кои са,и кои са тези около тях.Ние всички сме братя и сестри.А се мамим и крадем.За какво ? ПАРИ ПАРИ ПАРИ пари при пари отиват.Тъжно?Мене ме напушва направо на смях.Не знам дали да плача или да се смея.Хората така са се затворили в себе си...виждат навсякъде убийци и измамници.А те самите какви са?О да новата система поражда страх у хората.Вече може да те убият ей така.За едното нищо.Днеска си тука,утре те няма.СТРАХ.Едните се страхуват че нямат пари,а другите се страхуват като имат много пари.Някой да не им ги открадне,защото те са ги откраднали.И хората имат милиони,държат ги в банки,за какво са им ? Да си бършат задниците с тях.А хората гладуват.Децата гладуват.Но кого го е грижа.Нова кола,ново гадже,нови дрехи.Дори и песните които се слушат са на такава тематика.ЛЮБОВ ? Не мерси.Дай да се чукаме и да бегаме.Ще ти оставя парите на масата преди да си тръгна.ЧУКАНЕ.Или ти ще чукаш или ще те чукат.Все пак за пари става на въпрос.Ам политиците са толкова некадърни ,че нямам думи.Те си мислят че като въвеждат нови закони и ще оправят нещата.Кое те може да си оправят законната система колкото си искат,нищо няма да се промени.И какво Европейския съюз ще ни оправи така ли ? хаха дай да си дадем задниците и те да ни оправят.Всеки ни минава,или американците или европейците.Яко ***** ще пада.Но за кво да слагам звездички.ЕБАНЕ.То простотията е до такава степен стигнала че на кой от вас ще му направи впечатление.Чисто порно,гледаш навсякъде в страната.Хората се ебат дори в дискотеките пред децата.О да,вие какво си мислите.Пускате си 13 годишните деца на детска дискотека,където половината са над 18 години и има случай да се ебат дори на дансинга пред всички.Свирки и т.н. нещо съвсем нормално,и хората пускат децата си там.В къщи какво,гледат пак чукане по телевизията.Порно навсякъде.Училищата ? хаха това си е направо фарс.Те учителите са се побъркали.Опитват се да използват някакви си методи които не вървят.А на децата не им пука.Не им пука за нищо.Техни идоли са разни ... отрепки.Не знаят.О да НЕЗНАНИЕТО и НЕГРАМОТНОСТТА са следващата част от лесното управление на една маса народ.Лесно се лъже незнаещият,неграмотния.Лесно се управлява.Даже аз не мога да повярвам че хората продължават да пускат децата си на училище.Само си губят времето.Могат да си купят дипломите без проблеми.Същата история и в университетите.Казват ти цената за дипломата и си плащаш.Плащаш на всякъде.ПАРИ ПАРИ.За кво ти е да учиш.В училище ходиш да учиш простотии.Но някои учители не са в час.Те продължават да упорстват на тази система като се опитват да дадат някакво си образование на младите.А младите им се подиграват,тези учители не са в час.Учителите не учат учениците на далавери.За кво да ходят там.Далаверата си е далавера.Ако се учиха далавери ,да видите пълни училища и слушащи ученици.Ако учеха учениците как да правят пари ехала им на учителите.А те горките им говорят за някакви си въздушни неща.И някои пък вземат да повярват.Те пък стават за подигравка на останалите ученици.Да се подиграваш си е кеф.Един от моя клас беше се усъвършенствал до такава степен че можеше да направи всекиго на нищо.И най-лошото беше че той самия като се подиграва не е толкова лошо,колкото когато целия клас започне да се смее на този на кого се подиграва.О да едно е да ти се подиграва един човек и друго е когато 20 човека ти се смеят.Дори не мога да си представя как са се чувствали някои учители на които той се подиграваше.Той беше майстор,може би притежава някакви данни на политик.Говореше доста умело и използваше интонация за да засили ефекта от казаното.Говореше простотии,но точно това искаха да чуят всички.И те го слушаха.И аз го слушах.И на мене ми беше смешно.И аз съм израснал с простотия.Да говориш простотии беше на мода.И все още е.Да кажеш просто нещо умно не е достатъчно.То трябва да е остроумна простотия.Да използваш термини от биологията,химията и т.н. и да ги обърнеш в простотия не е лесно.А той самия беше много умен.Дори си мислех че той не иска да говори тези простотии,но всички очакваха от него да каже нещо смешно.И му се радваха когато кажеше,хората стояха около него за да не изпуснат някоя простотия.Да се посмеят.А защо не,уроците са толкова скучни.И на какво те учат.Учиш учиш и накрая какво,знаеш от всичко по малко.На запад не е така.Там учиш едно ама го учиш като хората.А при нас учиш от всичко.Направо абсурди до абсурди.И тези политици въвеждат някакви си нови закони ,които съвсем не са в час с времето и мястото.Заимстват разни закони от чужбина.Направо да се поболееш от смят.Те в чужбина не работят като хората ,а при нас какво остава.Опс ся забелязах че не пиша на параграфи може да четете трудно.Но както и да е ,аз го пиша за себе си,по лесно си концентрирам мисълта.Та изговорих толкова неща че се получи една каша.Да България е истинска каша.И все пак има начин нещата да се оправят.Винаги има.Но затова първо трябва да открием истинските проблеми,които причиняват всичките тези изродии.

>Продължава на следващия пост че не ми стигна мястото ...<
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #21 on: декември 13, 2006, 04:57:29 am »
Една от причините е със сигурност представата на хората за парите.Друга е представата на хората че някой ще ни оправи.Хората чакат лидер.Някои който да ги поведе.Според мене хората са донякъде готови.Трябва им малко само и ще стане направо гражданска война.Но хората трябва да разберат че самите те трябва да направят тази промяна.Не политиците,не американците,не Европейския съюз,ами те.БЪЛГАРИТЕ.Стига с тоз БИГ БРАДЪР .СТИГА.Кога хората ще кажат тази дума.Кога хората ще излязат всички заедно ръка за ръка и ще поискат сметка на политиците,на съдиите,на полицаите,на себе си дори за всички несправедливости,за всички ужасии които хората сториха.Колко е голямо търпението на българите.Още ли сме роби.Турци ни управляват.Новините са на турски,на ромски ,какво следва ? Английски ? Къде са българите питам аз.Всички ли умряха там на онзи забравен връх.Всички ли забравиха имената им,които тънат в прах в ненужни паметници.Забравиха ги.Кога ще кажат хората стига.Кога ше вземат живота си в ръце и ще излязат и ще си признаят за всичко ,което са сторили.Кога целия този фарс с тази държава в държавата ще свърши.Кога хората ще си спомнят.Кога ще забравят парите.Кога ще си спомнят БЪЛГАРИТЕ.Кога ще си спомнят кои са.Кога?Кога?ДОКОГА?И дори вие които четете това не правите нищо.Какво остава и аз като Васил Левски да тръгна да основавам комитети ? Да се освободим от това робство.Ние още не сме свободни.Никога не сме били.Душите ни нямат свобода.Как може да са толкова търпеливи глупавите българи.Колко години минаха от 1989 година ? Сега сме 2007.Смятайте това са 18 години и хората спят.Нямали българи в България.Къде са ?Избягали в чужбина,не можещи да търпят болката да гледат какво става в нашата мила родина.Срам ме е.О да срам ме.Срам ме е от всички българи ,които стоят и чакат.Срам ме е и от мене.И аз съм такъв.И аз чакам.Чакам в чужбина да се оправят нещата.Кой съм аз ? Един хлапак,какво мога да направя,никой не иска да слуша.Но може би наистина трябва да направя комитети.Малко ще са хората,които бих събрал.Но те биха били БЪЛГАРИ.Хора които са казали СТИГА.Толкова ли е трудно целия народ изведнъж да спре да работи и да отиде в тъпата столица.Да блокира всичко и да поиска сметка.Но сега знам че няма българи.Колко ще отидат.10?100?1000? колко човека.Колко българи има в България.Къде да ги търсим?Толкова ли е трудно някой да вземе един пистолет.Да отиде в тъпата НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ например и да се изкаже по време на БИГ БРАДЪР ,защото всички го гледат повече от новините, и да предизвика всички които се смятат за БЪЛГАРИ да станат и да закарат мързеливите си задници и да променят системата,като започнат от себе си.Като започнат един нов живот.Където няма да е нужно да лъжеш за да не останеш гладен.Свят в който парите няма да са в ценностната система на хората.Време в което дори богатите биха раздали парите си.Време в което всеки ще проси на всеки го.Време в което бедния ще прости на богатия че го е експлоатирал,време в което богатия ще прости на бедния че е позволил да го експлоатират.Време в което хората ще оставят къшите си отворени.Време в което хората ще се прегръщат с непознати.Време в което децата ни няма да напускат дома си за да ходят на училище,а училището ще влезе в техния дом.Време в което всеки родител ще поеме сам отговорността за образоваността на детето си,а не някой си непознат.Време на тотална промяна,време в което няма да се краде и заимстват системи на управление и образователна система от чужбина ,а ще се създаде нова отговаряща на времето система.Време в което хората заедно ще променят и ще се грижат за околната среда.Време в което децата няма да чупят люлките ,а ще строят нови.Време в което младите ще са движещата сила,време в което ще се чува постоянно детски смях.Време в което майките ще пускат децата си до магазина без страх,време в което родителите се отнасят с уважение към децата си,за да може и децата да ги уважават.Време в което децата няма да се глезят,но няма и да се наказват.Време в което хората ще учат децата си сами да вземат решение.Време в което родителите няма да налагат ценностната си система на децата си,а ще ги оставят сами да си я изградят.И не се притеснявайте че може да се провалят,те биха се справили много по добре от вас,те биха веднага открили кое е хубаво и кое лошо,не се страхувайте,а ми ги подкрепяйте при всяко решение.Но въпреки това ги напътствайте така че след време те сами да искат вашия съвет,като ви се доверяват.Без заповеди без закони една нова система,създадена от хората.Тъй както е създадена сегашната,само че няма да е Бог ПАРИТЕ ,а Бог ще е ЧОВЕКА,БЪЛГАРИНА.Време в което хората няма да раждат повече деца,а време в което ще има осъзнат контрол над раждаемостта,в отношение с капацитета на земята.Така че всички да могат да се радват на околната среда без да я унищожават.Без да се изсичат повече гори,да се засаждат такива специални за дърводобив.Време в което хората сами ще събират отпадъците си и ще ги рециклират.Време в което човека ще си намери мястото в света,като на пазител на живота,на ценител.Защо да се самоунищожаваме ? Ние го правим всеки ден.Цигари,алкохол,наркотици ,оръжия.Как може хората да си купуват оръжия като казват че били за защита.Та нали единствената им цел е да убиват.Как може да те защити това оръжие.Ти като го купиш със сигурност си убил някой.То е създадено да убива не да защитава.Как може хората да продължават да вървят срещу живота.Защо не искат да си спомнят.Да си спомниш.Но това време е толкова далечно.Това написано е идея на един луд.На един мечтател.Няма лоши хора.Запомнете го.Аз не съм срещал човек ,който да лош.Всичките са заблудени,вършат лоши неща ,немислими неща.Всичко с добри намерения.Толкова ли е трудно да се прости и да се започне на ново.Без подигравки,без простотии,брат за брат,българин за българин,човек за човек,човек за животно,човек за Земята.Кога ще спрат войните.Тези войни са безсмислени,те са против живота,и хората намират смисъл в тях....да плача ли да се смея...всеки ден дори тука в Испания се сблъсквам с същите проблеми,но не в такава степен като в България.Но испанците са много по-глупави от българите.Толкова много може да постигнем,стига да повярваме в себе си,стига да си спомним кои сме,да направим това което ще оправдае всички онези БЪЛГАРИ ,които загинаха на онзи връх.Да не бъде смъртта им напразна.Това ли заслужиха те.България не заслужава такива герои.Това е чистото доказателство.Всеки се прави на голям националист.Дори тази дума вече е мръсна.И там има далавера,далавера си е да си националист.Но всички вие ще бъдете забравени.Ако не сега то след хиляда години българите ще се събудят.Те ще презират всички вас,че сте останали безучастни към тези ужаси.Ще помнят само онези имена,на онези които загинаха там на онзи връх.Ше открият наново паметниците.Ще махнат прахта.Ще си спомнят.А за вас ? Така ли искате да ви запомни България.Като онези нещастници ,които срамеха българското име.И не само в земите на България ,а и по целия свят.Обръщам се не към вас ,о истински мои братя БЪЛГАРИ,а към онези които се наричат така но са забравили.Забравили кои са.Искам да им кажа да си заврат скапаните пари там дето слънце не огрява.Искам да им кажа че ги мразя,о да мразя ги и още как,не съм като онези "светци" ,аз мога да мразя.Как може да се примирявате.Как може още да спите.Как може да сте още роби.Това живот ли,това е направо жалко.Жалки сте ,страхливци,страх ви е да излезете на площада  и да поискате правото си.Ако не сте запознати с правата си ще ви каже нещо основно.
 
 Народа избира управляващите.Ролята на управляващите е да служи на народа.Ако не служи на народа ,народа има право да свали управниците.ЧЕТЕТЕ ЛИ КАКВО ВИ ПИША ??? абсолютно всички се оплакват че политиците не стрували,а никой нищо не прави.И това е така защото няма народ.Няма българи.Има страхливци.Има само егоисти,страхливи егоисти.То дори не мога да мразя такива хора,то няма какво да мразиш в тях,те дори не са достойни за мразене,дори и за презрение не знам дали са достойни.Кое може да уважиш в човек ,който върви срещу живота и не само срещу своя живот и срещу живота на останалите,и срещу живота като цяло....О да аз бих пожертвал живота си.И вероятно ще го направя.Не знам кога или къде ,или как но аз няма да се примиря.Няма да живея такъв живот като този който живият хората.Няма да чакам още дълго да дойде времето ,в което да мога да живея.Защо да чакам като мога да започна да живея още сега.Може да не живея дълго,може да свърша в някоя канавка,но ще се боря,ще бъда БЪЛГАРИН дори и само в смъртта си.Нещо повече ,няма да бъда просто българин аз ще бъда ЧОВЕК.Със моите си заблуди,с моите си илюзии,но ще умра с усмивка,че няма да съм се примирил,че няма да съм се предал и оставил на тази система.Да мога предсмъртно да кажа "Поне опитах" по моя си начин,с моите си възгледи.Може да са си заблуди но са си мои,никой не ми е втълпявал тези идеи,сам съм си се лъгал и сам ще си умра.Може да трае само миг,но в този миг ще бъда по щастлив от всякога.Моята си заблуда...всеки си има някаква...мечтиии о да...така бихте казали.Отношението на един луд към един луд свят не може да бъде нещо по различно от лудост.Но лудостта е живот.Тя е БОГ...новото,променящото се.Искам свят в който тези ми идеи да бъдат презрени от хората.Свят в който Човека ще ме презира за глупостите ,които съм написал.Ще презира света в който живеем и даже ще презре света който аз си представям.Ще презре още повече хората ,които просто биха казали ...мечтател... натъжавам се.Толкова хора страдат напразно,за-циклили са,и аз съм за-циклил,но от време на време се оцъклям.Един миг може да бъде по стойностен от цял живот.Пропилени животи.Болест сме за Земята,като вирус,като паразит...СВОБОДА...значението на тази дума явно знаят само тези ,които умирайки я произнасят.А онези които са загинали там на онзи връх ,произнасяйки БЪЛГАРИЯ ,тази дума има още по-голямо значение.Тя не е просто свобода,тя е БЪЛГАРИЯ...но цялото значение и смисъл бих разбрал единствено ако умра произнасяйки я.С идеята за нея.Умирайки с една заблуда,предпочитам да умра с тази заблуда,отколкото да живея с онази ,която хората използват за да оправдаят жалкото си съществуване.Но първо ще живея,ще живея така,че да не засрамя думата живот,така както хората направиха мръсни някои думи,не искам да направя мръсна тази дума.Как да живея ,никой не ме е учил,не е и нужно някой да ме учи,аз знам как да живея,винаги съм знаел,просто трябваше да си спомня,трябваше да си спомня кой съм.И вече си спомням,спомням си как съм вече умирал произнасяйки БЪЛГАРИЯ,спомням си че не такава държава съм си представял,провалил съм се в моя опит да освободя заробените,какво може да ме накара да променя мнението си че този път ще е успешен.Че този път хората ще се събудят,че ще си спомнят и ще забравят,и ще видят света така както го вижда едно дете.Искам да бъда дете.ЖИВОТА ИСКА ДА БЪДА ДЕТЕ!Аз съм живота,аз съм детето,аз съм миналото,аз съм настоящето и аз съм бъдещето.И когато дъха ми спре аз не умирам,за да умра трябва да започна да живея.Толкова години аз не съм живял.Как мога да умра.Само трябва да забравя и да си спомня.Толкова е просто,без думи,не са нужни думи за да си спомня,не са нужни картини за да видя,трябва ми само едно дете.Като погледна в очите му ще си спомня всичко и ще забравя всичко.И ще си спомня кой съм.Просто ми трябват очите на едно дете...

ПС:Съжалявам но душата ми крещи.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #22 on: декември 13, 2006, 04:41:14 pm »
 Как...какво трябва да променят българите в мисленето си ,за да може нещата да се обърнат и да потръгнат.Всички сте забелязали че хората са егоисти и мислят само за себе си.Аз ще говоря за друг тип егоисти.Да хората пак ще мислят за себе си,но ще мислят по друг начин.Промяната в цялата работа ще бъде много малка,само едно нещо ще променим в мисленето на хората и би се получило чудо.Естествено бихте отговорили скептично,разбира се това е само идея.Не знам дали сте забелязали,но всеки се е затворил в черупката си и както казах мисли само за себе си.Да помогне на себе си.Не знам дали си го представяте но почти всички проблеми ,които имаме се дължат до една или по голяма степен точно на това мислене на българина.Но не това мислене не е лошо,всеки трябва да мисли за себе си,но това което правят българите е ,че те за да помогнат на себе си пречат на другите.За сметка на другите ,те се облагодетелстват.Лъжи,измами,кражби,експлоатация методите са много.Но във всичките ,основното е да прецакаш другите.Да ние сме майстори в прецакването.Имаеше една енциклопедия за племената ,там вижте какво пишеше за българите:
 "Малък крадлив народ със склонност към предателство"
 Бих казал доста точно казано.Не искам да се обиждате ,но това е реалността в момента.Ако мислите друго ядче значи не сте в час.Тъй като всеки краде от другия ,а не се създава нищо ,заплатите си падат.И ето вижте докъде паднаха,а цените до къде скочиха.Това е просто абсурдно.Но хората продължават,те още по ожесточено започват да лъжат,да крадат,да мамят,да експлоатират, за сметка на другите те да вярно се оправят,но цените още повече се качват,а заплатите стоят.И скоростта на това действие се увеличава със времето.Колкото и пари да влизат в страната от отвън те ще изчезват,защото има само консуматори.Нищо не се произвежда.Но ако...само ако се промени малък детайл в цялото това мислене на хората ,да се обърне на другия полюс.Представете си следната картина.Хората да продължават да мислят за себе си,но по друг начин.Вместо да крадат,да мамят да експлоатират,те правят точно обратното.Правят така че другите да са добре за сметка на тях.Да но ако всеки мисли за другия,а не за себе си то би се получили същото ако всеки мисли за себе си ,а не за другия.Но вместо цените да се качват,цените биха останали същите,а заплатите да се качват.Не знам дали разбирате за какво ви говоря.Много е просто но никой не вижда.Хората не виждат че като помогнеш на другия ти помагаш на себе си.Помагайки на системата,тя ще ти се отплати в бъдеще.Да помагаш на другите в обществото е все едно да помагаш на себе си.Пак егоизъм,но поне всички ще са доволни.Но не знам дали виждате резултатите от една такава промяна.Тъй като хората не са насочили ресурсите към себе си ,а към другите,то тогава няма да се краде.Няма да има нужда да мамиш,да експлоатираш.Това си е от чиста психологична гледна точка.Вместо да създават закони против кражбата,направи така че да няма нужда от тях.Ако хората ти дават каквото ти трябва за кво да крадеш.Нали кражбата е следствие на някаква нужда.Крадеца е гладен.Нахрани го и няма да краде.Толкова е просто,една нова етика,един нов пример,толкова ли е трудно да се проумее че като помагаш на другите помагаш на себе си.То това ако българите не могат да проумеят ,то значи не сме много умни,а може би най-глупавите.Няма никаква логика в сегашното мисленe.Но никой не си задава въпроси.Всеки е прекалено зает да краде.Направо е невероятно какви резултати би дала една такава малка промяна в мисленето.Да им обясниш на хората че за да си помогнат трябва да помогнат на ближния,на Пешо,на Гошо,а те ще помогнат после и на тебе.И всички да се измъкнем от казана.Като във оня виц.Дето в ада имало казани на различни народи.Пред казана на англичаните пазил 1 дявол,ако някой тръгне да излиза да го вкара обратно.Пред казана на французите имало 2 дявола,отново със същата задача.А пред казана на българите нямало дявол.Хората сами се дърпали на долу,ако някой тръгнел да излиза.Защо ? Толкова ли сме глупави? Не може ли изведнъж тези, които дърпат другите на долу ,да ги тласнат на горе.А онези от горе да подадат ръка и всички да излязат от казана.Толкова ли е трудно?! "Малък крадлив народ със склонност към предателство" много точно са си го казали хората.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #23 on: декември 14, 2006, 07:00:52 pm »
 Действието се развива в една детска градина.Както биха казали някои,нормална детска градина.И детските учителки били доста мили и възпитавали добре децата.Да но нещо не вървяло,децата непрестанно се биели.Или за играчки или без причина,те просто се биели.Естествено дали ТРЯБВА или НЕ ТРЯБВА да се бият ,това вече било решено не само от самите детски учителки,но и от родители и от цялото общество.Те били приели че боят е ненужен и ТРЯБВА да се избягва.Да ама тези хора се опитвали по всякакъв начин да обяснят на кое да е дете че не бива да бие другите.Естествено никой не казва на детето ,защо не трябва да се бие,еми просто или му се карат че е направил нещо лошо или го плеснат.Странни са хората,винаги се мислят за велики,за по знаещи и винаги прекаляват с властта си.Че ще попитате кой е по знаеш едно дете или един възрастен ? Да определено винаги се слуша знаещия възрастен ,който вече си е изградил свой илюзорен свят и се опитва да накара и детето да възприеме същия.Ако детето мръдне малко ,бой и наказания.Как така ще мисли иначе.Да и си представете че това мислене е продължавало през цялата история на човечеството.Всеки родител учи детето си на това което знае.Естествено това което знае е прекалено малко,с доста предубедености и в повечето случаи това са общите идеи "правилно" и "неправилно".Странно как хората определят едно нещо като правилно или неправилно.И най-странното е че си мислят че могат да излъжат детето.Но през неговите очи то не разбира за какво му говорят.И как ще разбира,той е с отворено съзнание,без създадена представа за добро и зло,което по касно му се налага като възприемане на света.Това било добро онова било лошо,ще правиш само добро.Но понякога успяват да накарат детето да прави само "добро".Дали било с бой или с наказания,но то е спряло да ги прави защото ще яде бой вероятно,а не защото не иска.Но не ,трябва живота на децата да е такъв какъвто родителите си го представят.Няма мърдане,дори като пораснат този контрол продължава и когато децата не правят това което искат родителите ,като тамагоче,те се разсърдват и си казват че били лоши родители.Но всъщност най-лоши са онези родители,чиито деца ги слушат.Слушат всичките им лъжи и възприемат всичките им предубедености и илюзии за света.Та кой е по-лош родител ? Този който учи детето си само на света който самия родител приема или този ,който позволява детето сам да реши какво да прави.Това всеки ще си го реши за себе си разбира се.Та ето и няколко случки...

 Едно от децата си стояло и си играело с някаква играчка.Обаче погледнало своето другарче и видяло че то се забавлява като си играе с друга играчка.Естествено първото дете пожелало и то да се радва като другарчето си и отишло и се опитало да му вземе играчката.Да но играчката тъй като доставяла удоволствие на второто дете,то се възпротивило и не пускало играчката.Тогава първото дете го ударило по главата и второто пуснало играчката.Естествено ревнало,не толкова от самата болка,а колкото от това че са му отнели любимата играчка.Първото дете вече имало играчката,поиграло си малко обаче не му доставяло такова удоволствие и я хвърлило на земята.По същия начин децата ревнуват и за вниманието на възрастните и са готови на всякакви методи да го привлекат.Всяко дете си развива свой начин.Едното ще реве като му вземат играчката,и възрастните ще му я върнат.Другото ще му обръщат внимание когато бие другите деца и т.н.Като цяло децата се нуждаят от прекалено голямо внимание за да са доволни.Че кой обича да е сам ? Да те сложат да спиш точно,когато имаш най много желание да се забавляваш.Да ама възрастните не разбират.Никога не са разбирали,те са забравили какво е да си дете.Използват вече готовите методи за възпитание на децата си като ги заимстват от обществото.И то едно изгнило общество,какви методи може да има.Нищо има и други общества,американци,европейци и т.н.Дай техните методи ще са по-добри след като са по-добре от нас.Да ама не.И те имат същите проблеми,дори и по-големи.

 Стоели си две деца.Едното отишло и ударило другото.За самото действие няма причина ,но ето какво става.Другото дете започва да реве.Идват родителите.Успокояват едното и започват да се карат на другото.И бияча сега какво си мисли.Дай да пробвам пак да видя дали ще стане същото.И пляс... пак рев...пак караници... Защо става така детето не знае.Говорят му някакви работи че било лошо дете и т.н.То само знаело че като удари другото дете и се дигало врява.Така с течение на времето всеки си създава свой илюзорен свят за околния свят.Като направи това еди какво става.Причина и следствие.Аз кат малак съм се бил много.Да ви кажа честно и сега бих се сбил без да ми пука.Но обществото е приело че това е лошо.Значи съм лош.Разбира се.Пушенето е лошо за вашето здраве.Щом пушите значи сте лоши.Да ама не.Само тези които се бият са лоши,а тези които пушат не са.Има разлика ? Да бе друг път.Едните с газовете тровят себе си и останалите ,а другите се бият пак като нараняват здравето си.Все едно и също ,но хората са приели...те приемат...те се заблуждават...аве луда работа...За мене добрия родител би бил този,не който не се заблуждава,а който остави детето си да реши само кое да прави и кое не.Кое ще бъде за него правилно или не самото дете трябва да си реши.Родителя трябва да предостави всичко необходимо за "неправилното" развитие на детето.Да ако беше "правилно" то щеше да ограничава детето.

 Агресивност.Лошо ? Според кого ? Според вас или според обществото.Или то е едно и също.Дори няма как да се дефинира тази дума.Но ако смятате че човек може да действа агресивно или пасивно само пак се заблуждавате.Има и пасивна агресия,и агресивна пасивност.Има и още сигурно.Кой знае.Естествено да си агресивен е лошо.Значи да си пасивен е добро ? Има нещо гнило тука.Като погледнете всички ,които са във властта или в по високи постове,те не са стигнали там защото са добри и пасивни,а защото в повечето случаи са агресивни.Значи учейки децата си на пасивност им отнемате шанса да заемат важни постове.Не знам,на мене ми се струва малко наивно приемането на агресията като лоша или добра.Както и самата представа за добро и зло.Естествено тука имам предвид това ,което обществото влага в тези думички добро и зло.Те са почти едно и също нещо и толкова си приличат.Те са двете полукълба на една топка.Какво си мислите че представлява ИН и ЯН.Каквото и да си мислите ,мислите грешно :)
Или правилно,зависи от къде се погледне.Но отново думички за които си имаме изградена представа.Чи как иначе ще бачка ума ни.С думички я.Думичките предизвикват картини,чувства и т.н.Но те са си само от нашето въображение.Както това си е от моето въображение.От моята си гледна точка.От моите си заблуди.Та какво да ви кажа...хората искат съвети как да гледат децата си ,а те са направили вече толкова грешки във възпитанието им.До някаква степен вече са позволили на децата си да си създадат някакви илюзии за света.Това което трябва да правите е да помогнете на децата си да се освободят от тези илюзии.И измислете нещо друго да обяснявате кое е лошо и кое не.Като едното дете удари другото дете,кажете му да отиде и да го цопне то,да види дали е приятно.Те сами ще си решат какво да правят.Всичко друго е несправедливост.Колкото и коравосърдечно да ви звучи "око за око,зъб за зъб" си е най-добрия метод за възпитание на децата.Така няма да си създават поне грешни представи за реалността.Не че моята не е грешна,но поне виждам че е грешна....Върви обясни на едно дете че като пипне котлона ще се опари.Оставете го да се опари за да не пипа повече.Ама какво ви приказвам и аз...все пак аз ли съм прав или общоприетите правила и методи на обществото ? Избора си е ваш.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #24 on: декември 15, 2006, 12:22:15 pm »
 Един човек отишъл на гости у една негова стара приятелка да се видят.Не били се виждали отдавна и все пак срещата щяла да бъде вероятно интересна и за двамата.Човека отишъл в къщата на жената,тя се била омъжила и вече имала дете,истински ангел.Посрещнали се те и станало така че жената оставила човека на саме с дъщеря си.Забавила се доста,но през цялото това време той не казвал нищо на детето.Като се върнала тя видяла че не си говорят и го попитала:
-Защо не си приказвате бре?Тя е вече голямо момиче,разбира.
-Не искам да я лъжа.
-Еми не дей.
-Тогава как да и говоря като не искам да я лъжа?
-Какво?Ти само лъжи ли говориш?
-Е че говоренето какво е.Словото е виновно за всички проблеми които имат хората.
-Какви ги приказваш,ако не беше словото нямаше да сме тука сега.То е помогнало на хората да предават един на друг информация и знания.Целия си технологичен напредък го дължим именно на словото.Ние дори мислим чрез слово.Ума използва слово.Какви ги дрънкаш?
-Да вярно е че много са напреднали хората заради словото.Но погледни колко проблеми си създават.Не съм сигурен че ползите от него са повече от вредите, които нанася.Тъй като в една дума се слага определено значение и смисъл ,който е далеч по ограничен от истинската същност на нещото ,което се именува,се получава една заблуда за реалността.Една грешна представа за нещата такива каквито са само в частност.Така хората с времето с натрупване на повече думички не могат да видят цялото,а все търсят някаква част от това цяло.И дори с идеите с които се опитваме да си обясним света са от думи.А думите са недостатъчни да се обясни света ,както казах по горе,защото не носят цялата информация за света.Трябва да има и друг вид мислене,без слово,той би могъл да избегне този проблем ,който създава словото.
-И какъв е този нов вид мислене?
-Той не може да се обясни с думи точно поради причините,които посочих.Ако се опитам да го обясня това ще е само малка част от това ,което е този метод.Той е някак си неразбираем за ума.
-Ти какво за интуицията ли говориш?
-Интуицията е част от него.То е нещо което е заложено навсякъде.Тъй като ние сме деца на вселената и сме изградени от атоми,а от там и от клетки ,които се специализират,ние носим не само цялата информация за вселената ,но и за живота.Трябва да си спомним тази информация.Тогава няма да са ни нужни думи за да обясняваме друго освен само това.Те ще са нужни единствено в един преход на човека към един нов човек.Но всеки трябва да мине през тях.Не мога да кажа на дъщеря ти това,защото тя е по близо до оная изначална информация от нас двамата.Затова е понякога трудно да им се обяснят някои неща,които обществото е приело като добри или лоши,защото трябва да се наложат първо онези ограничения ,които ще ограничат способността на съзнанието да мисли и ще изградят така наречения УМ.Има много противоречия в този УМ и според зависи колко ограничени знания има човек ,той приема едното за вярно ,а другото за невярно.Но и двете са продукт на една и съща истина,ако може да се нарече така,защото и тази дума е с ограничен смисъл в опита да се наименува това ,което е.
-Нищо не разбирам.Как може да мислиш без слово?То е невъзможно.
-Напротив ,просто ние хората сме приели само този начин за комуникация.Приели сме че е най-добрия,и все пак се оказва че е единствения за сега за предаване на информация.Естествено има и глухонеми ,които се разбират с жестове.Може би да един свят където хората биха били глухи и неми би бил по добър от сегашния.
-Да ама ако всички бяха глухи и неми то тогава прогреса щеше да става много по бавен.Трябва да спреш със заниманията си за да правиш жестове ,докато е лесно да кажеш една дума.
-Да така е,аз смятам че в бъдеще хората ще променят словото така че да го използват само за полезните му страни.Ще махнат определени думи ,които внасят смут в разбирането на нещата за да се избегне това неразбиране.Веднъж осъзнати нещата изцяло със съзнанието ,ще е много трудно то да се излъже да приеме формата на ума.Може би дори всички прилагателни трябва да се премахнат,всички сравнения.
-О не не би било скучно,би било по вярно словото.Какви са тези думи като :krasiv,grozen,umen,glupav,slab,silen и т.н.Те нямат точно определение.Те се определят от останалите и зависят от тях.
-И сега какво изкара прилагателните имена да са виновни за всички нещастия така ли?
-До някаква степен да.Искаш да си по-богат,по-известен,по-добър и т.н.Но ако ги няма думите няма да има и тези ненужни желания,ограничени желания на ума.За съзнанието тези желания на ума са просто прекалено ограничени.Обаче е трудно да си представи човек как хората в днешно време изведнъж изтриват част от речника си или изведнъж как хората се пременят така че всички едновременно да достигнат една така наречена степен на съзнанието ,при което да се освободят от задръжките на ума.Тогава всички проблеми биха се решили ,но ти знаеш че това в нашия свят няма да стане.Това са си само мечти,вероятно след хиляди години хората постепенно ще осъзнаят тези ограничения и ще намерят начин да се справят.
-И заради всичко това ти не поиска да кажеш нищо на дъщеря ми ?
-Не ,не е това причината.Просто не съм сигурен ,кои от думите ,които използваме ще допринесат повече за положителното развитие на дъщеря ти ,отколкото негативното.Затова не казвам нищо.Не е нужно да и обяснявам очевидни неща,тези които тя може сама да види.А да им давам имена това си е ваша работа.Но понякога хората искат да споделят видяното,и говорят,но колко от тях остават разбрани напълно ? Например ако взема тази чаша,ти можеш ли да я опишеш с думи,само с думи така че някой да вземе и да я възпроизведе същата?
-Не знам,защо да не може.Ще вземем мерки на чашата,ще видим точно какви цветове има по нея,ще опишем всичко.
-Да но ще опишеш това което виждаш.Еми как ще опишеш материала от който е направена.Ти може да я направиш само да изглежда като другата ,но няма да е същата.И така хората говорят за неща които си мислят че могат да опишат.Само дето не описват чаши,ами описват ...те ги наричат истини за живота...но с ума не може да опишеш всичко,затова винаги има какво да се говори по тези теми.Викат им вечни,защото винаги може да се говори за тях.И това е в действителност така.Може да си говорим колкото си искаме ,никога няма да опишем живота така както е.Не и със слово.
-Ти съвсем ме обърка.И все още не разбирам ,аз не мога да си представя друг начин на мислене освен чрез слово.
-Това е така защото вече си се ограничила и е трудно да се освободиш от тях.Докато например твоята дъщеря едва сега си създава тези ограничения и е по-лесно да се предпази от тях.
-И как да направя това?
-Не знам ,само знам че е по-лесно ,защото няма ограниченията,които имаме ние.По лесно е да обясниш този вид мислене на едно дете ,отколкото на един възрастен.Стига да знаеш малко повече за този метод.Нужно е малко слово да се обясни.Затова и словото не е ненужно,ами трябва но до толкова ,колкото да ни помогне да разберем някои неща.А не както в днешно време се използва словото за всевъзможни глупости.Има толкова хора ,които говорят но нищо не казват.Това е хабене на словото и срам за неговото предназначение.Всеки път когато кажете нещо има три варианта.Или този на кого говорите ще се засегне,или ще се зарадва ,или ще го приеме с равнодушие.Но и трите варианта са хем грешни хем правилни.Не трябва да говориш само неща ,които биха радвали другите.Или само неща които да ги нараняват.Резултатите от казаното вече си зависят от случаия и от това какво е казано и в какво отношение към този на кого говорите,за това за което говорите.Равнодушието е още по-зле,тогава пък човека няма никакво отношение към това ,което му говорите.Тотална ограниченост.Непукизмът е точно това,ограниченост.Тука пак се стига до противоречие на ума.Ето и примера.Непукизъм в случая когато отхвърляш всичко около тебе като казваш че каквото и да приемеш то ще е грешно,те докарва до едно ограничение.Та дори тези които се опитват да се измъкнат като кажат че не им пука,те не са неограничени ,ами точно обратното ограничават се просто по друг начин.Абе изобщо ума е ограничение.Словото е ограничение,и то си се вижда още в думите.Всяка дума е с ограничено значение.Трябва да се съберат абсолютно всички думи на едно място за да се опише света.Все едно да вземеш един речник и да кажеш че там има всичко за света.И ума го приема.Това са всички думи ,които може да използваш,дори да измислиш някоя нова,тя отива в речника.Речника е моментното знание,до което може да достигне човек използвайки словото.Всички думи със всички комбинации правят всички възможни варианти за говорене.Ти няма как да кажеш нещо,което не е заложено още чрез създаването на думите.И ето виждате колко книги са се изписали и колко се изписват и накрая нищо.няма ясното по никой от онези въпроси ,които вълнуват хората.И няма да дадат никога отговор,то е невъзможно.И още няколко хиляди думи да измислят пак не би могло да е възможно.Словото не е достатъчно.То е нужно само до един етап.Нужно е единствено да се освободим от него.Само че не знам правилната комбинация за това освобождаване.Но тя трябва да е заложена още чрез създаването на словото.Едва тогава ще сме свободни,свободни от идеи и илюзии...
-И какво трябва да уча дъщеря ми ако искам тя да разбере и достигне до това по висше ниво на съзнание?
-Не е по висше ниво на съзнание.Съзнанието си е едно,то е неограничено и безкрайно ,не може да се сравнява.Все едно да кажеш че нашата вселена е по малка от някоя си друга.Че една безкрайност е по-малка от друга.Ума е този който е ограничен.Той има граници и ума може да сравнява единствено ума.Но и това е трудно.И не е до достигане на някакво ниво,а до освобождаване.Има разлика.И накрая не знам как точно може да се постигне това.Предполагам че всеки сам трябва да открие това.Вероятно за тези неща няма думи.А може и да има.А може и да се създадат.Предполагам че първата крачка е да се разбере за заблудите на ума.За словото.Познание за самото слово.Освобождаване от начина на мислене чрез слово мисля че ще е достатъчно за да може съзнанието да започне да мисли по друг начин.Интуитивен не е точната дума.То е бледо подобие до това което вероятно ще бъде съзнанието.
-Ние се заприказвахме и не те попитах дали искаш нещо за пиене.Искаш ли да ти донеса нещо?
-Не след малко ще тръгвам.Много се уморих днеска.Ще приказваме друг път ако искаш.
-Еми както желаеш знаеш къде живея,имаш ми номера,когато пожелаеш си добре дошъл.
-Еми тогава ще вървя че имам и още малко работа да свърша.
                                                 ...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #25 on: декември 16, 2006, 03:12:24 am »
-За какво искаш да си говорим?
-За смъртта!
-Ти обичаш ли да гледаш филми?
-Да,разбира се.
-Като гледаш от някой филм последните минути разбираш ли какъв е филма?
-Еми....
-И смъртта е нещо подобно.Тя е завършека на един живот.Или края на филма.
-Има разлика между живота и филмите...
-Да има ,но си приличат по много неща.И двете имат начало,същинска част и край.
-Искаш да кажеш че няма как да разбера какво е смъртта без да разбера какво е началото и същинската част ?Но понякога като закъснееш за филма изпускаш много от него и не разбираш същността.Мислиш ли че същото е и със живота.
-Да,някои хора пропускат дори целия филм,други идват само за края,някои гледат само началото,а трети само части от филма.Някои хора пък обичат да гледат рекламите,които нямат нищо общо със живота.
-Какво имаш предвид като казваш реклами?
-На този въпрос ти сам ще си отговориш.Искаш ли да говорим за началото на живота.Какво знаеш за началото.
-Еми има теория че живота на земята е произлязъл след гръмотевични бури във вода или нещо подобно.Дори учени са успели да създадат изкуствено някои как им бяха имената...абе някои основни части ,които изграждат клетките,не съм много запознат с теорията.Като цяло процеса на еволюция също не е много ясен.Ти какво мислиш?
-Не е нужно да мислиш за да знаеш.И ти знаеш но си забравил.Трябва да си спомниш началото,да го видиш за да може да осъзнаеш по късно същността на филма,а кой знае някой ден може и края да разбереш.
-Как така да си спомня,искаш да кажеш че всички ние знаем отговора ?
-Разбира се ,всички знаят за началото,за това което е било до сега.Просто хората искат да забравят.Така не виждат нито същността нито края.
-Но защо искат да забравят?
-Не всички искат това,някои като тебе например искат да си спомнят.
-Да но защо?
-На този въпрос ще може да си отговориш единствено ако разбереш началото.Тогава едва ще ти стане ясно,но проблема е в това че словото не е достатъчно да се обясни началото напълно.А за същността не може и да се говори,какво пък остава за края.Края е най-погрешно разбирания ,защото много малко хора всъщност са осъзнали целия филм.
-Добре де няма ли някакъв начин да накараме хората да гледат целия филм?
-Това не става на сила.Трябва всеки един сам да го пожелае иначе няма как да го постигне.
-Е няма ли начин да създадем това желание у хората?
-Има опити...но хората са прекалено нетърпеливи,те искат всичко на готово.Искат за половин час да изгледат целия филм.А този филм е доста дълъг.Половин час е все едно няколко секунди.Но както казах би било добре да разбереш началото първо.
-А ти докъде си разбрал нещата,разбрал ли си края?
-Не съм разбира се.Надявам се да разбера преди да умра,но това е малко вероятно.Края притежава целия смисъл от началото и същността.Ако съществува мъдрост,то знанието за края би било точно това.Но не съм сигурен че някой го е постигал някога.Както казах трябва да си гледал филма от началото до края,а хората започват да гледат по различно време.Понякога връщат филма назад за да анализират.Стопират кадър по кадър ,но пак не виждат това ,което е пред очите им.Чувства,емоции,мисли всичко това е малка част от същността.Те присъстват и в началото.В началото преобладават мислите,но с времето те се променят и стават нещо различно от това което ние разбираме под мисли.Също така се разбира и какво са чувствата и емоциите.Проблема идва в това че в началото не се казва защо има живот или както обичат хората да казват какъв е неговия смисъл.Разбираш ли тези човешки коментари само ограничават и са нищо в сравнение с това което е той.Но за този смисъл се разбира чак в края на филма.А както казах вероятно никой не го е видял.Или се вижда отвъд смъртта.
-Мислиш ли че има живот след смъртта?
-Не и под формата която хората разбират това.Живот след смъртта няма.Ти си мъртъв ,не може да си жив.А тези хипотези за преражданията ми се струват безпочвени.Дори душата не е доказана.Така че аз не вярвам в душата.Аз смятам че ние продължаваме да живеем единствено чрез това ,което направим на земята.Чрез нашите деца,това е нашето продължение на живота.В момента в който ти се роди дете ти вече си безсмъртен ,ако мога така да се изкажа.Един вид продължаваш напреде.Така се запазва веригата на живота иначе той ще изчезне.Ти си живот,единствения начин да продължиш живота е като имаш деца.Не вярвам в духове и т.н. но не съм категоричен че те не съществуват.Сетивата ни лесно се заблуждават и ти може да видиш това като гледаш някой фокусник или илюзионист.Защо не и всичките тези разкази за духове и прочие да не могaт да бъдат обяснени по някакъв такъв начин.Но както казах ти продължаваш да живееш чрез своите деца.Това на което ги научиш всъщност си ти,по такъв начин те става по добри и по умни.И това не става като вземат най-доброто от тебе,ами като вземат и най-доброто от майката.Нали знаеш за гените.Че има доминантни и рецесивни белези и от комбинациите им се получава най-добрата комбинация за най-доброто.И точно тази еволюция ,живота през всичките видове животни до човека е с някаква цел.Това биха могли да кажат хората следвали логиката.Но аз не смятам че това е предназначението на живота.Аз смятам че той търси цел,но не знае каква.И това ще го видиш при всички хора.Всички имат цели,някои си приличат други не.Но всеки търси,какво търси ,някаква цел на своя живот.В това се състои проблема за края на филма.Той още не е сниман.Но може да прочетеш сценария например.Естествено това са две различни неща,но имат прилика.
-А за съзнанието какво ще кажеш.Мислиш ли че това е върха до където е стигнал живота ?
-Не бих казал.Това е как да се изразя...копиране на вече създадената вселена.Съзнанието и вселената си приличат по доста неща.И двете са неизмерими и необятни,безкрайни.Дори до някаква степен може съзнанието да се определи като копие на вселената.Представи си например че сме в съзнанието на някакъв Бог.Той ни е създал.Всичко си идва на мястото.От нищо,ние сме просто идея,всъщност ние съществуваме защото той ни е измислил.Но ако той умре,и ние умираме.Това е все едно да си в съзнанието на друг човек и ако той умре и ти изчезваш.Доста налудничаво звучи такава теория нали?
-Направо всичко си пасва на мястото.Бог създава някакви закони за своите въображаеми човечета,но въображението му е прекалено голямо и те започват да негодуват.И всички тези проекции които хората определят като добри или зли са всъщност неговото въображение за нас самите.Има само един проблем ,как може едновременно да определя какво правят останалите.Или всичко е като в Матрицата.
-Кой знае и аз съм изпуснал неща от началото на живота.За това се притеснявам че никога няма да мога да прочета онзи сценарии за края на филма.Нещата около теорията за големия взрив не са много ясни.Какво е било преди това,какво е подтикнало този взрив и т.н.Нещо подобно на това ако има първо-създател,този който е създал света,веднага възниква въпроса кой е създал него и т.н. Нещо подобно на кое е първичното кокошката или яйцето.Въпреки че в днешно време може да се достигне до истината ако се разгледа еволюцията на кокошката.До мястото където живота започва да се мултиплицира чрез яйца.Още преди динозаврите.Но няма да продължавам,това не е толкова от значение.Но ако имаме цялостната информация за света,то бихме могли да го контролираме или поне да предсказваме какво става.Дори тези случайни събития в теорията на относителността доколко са случайни.За сега може би,но докога ? Разбираш ли края още не е написан.
-Но какво е смъртта в края на краищата?
-Края на един живот.По просто не може да се обясни.
-И след смъртта?
-Ми нищо ,какво може да има,ти какво искаш да бъде?
-Еми не знам ,не може просто така всичко да свърши.
-Ще свърши само за този за когото е започнало.Ако ти имаш страх от смъртта ти значи още не си започнал да живееш.Това че не си изпълнил своята задача подсъзнателно ти подсказва че нямаш много време.От там идва и страха.Страха се проявява най-силно тогава ,когато смъртта приближава ,а още не си живял.Тогава повечето хора започват да си задават въпроси.Но са изпуснали половината филм.И като превъртят лентата и казват че бил скучен дотогава или смешен и т.н. Но това са си само отношение на миналото към настоящето.
-Но някои хора не обичат да гледат филми.Ами ако обичат да четат книги ?
-Смисъла е същия ,това е просто метафора.
-А тази същност на живота каква е?
-Виж да се разберем нещо.Ти няма как да разбереш нито същността нито края преди да си разбрал началото.Ако не си разбрал началото всичките ти опити да разбереш другите неща ще са само заблуди.Това е просто нишката ,която трябва да се следва.Тя не е еднаква,не дей да следваш чуждите нишки.Има хора които са показали началото и всички се опитват да намерят тяхната нишка.Но истинските учители ти показват твоята нишка ,а не тяхната.Така че ти да вървиш по своя път,а не по стъпките на някой друг.Живота не се нуждае от един и същи човек два пъти.Той постоянно се развива.За това не смятам че има и душа,ако тя е неизменяема тя е в противоречие с живота.Ако тя се изменя пък то това е самия живот.Но може да си сигурен само в едно,всичко друго ще бъде лъжа и това е че ти продължаваш да живееш чрез своите деца.Чрез своите знания и опит родителите изграждат едно по съвършено същество.В това се състои красотата на живота и неговата гениалност.В неговата краткост и уникалност.Всичко което изговорихме е малка част от края.Края съдържа всичко допреди него,от самото начало не само на живота ,но и на вселената.
-Значи няма за къде да бързам.
-Не.По добре намери начин да разбереш изцяло началото,за да може да го предадеш на своите деца.По такъв начин те ще имат повече време през своя живот да открият същността.А кой знае може би твоите правнуци може да прочетат и сценария на края,а кой знае може и....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #26 on: декември 18, 2006, 04:01:26 pm »
-Какво искаш от живота?
-А какво иска живота от мене?
-Да не би да предпочиташ да си мъртъв?
-Аз вече съм бил мъртъв.И все още съм.Не знам дали искам да живея.
-Но има толкова много неща,за които си струва да живееш!
-Да и има толкова много неща,за които не си струва да живееш.
-Какво например?
-Не си струва да бъда човек.Да можех да бъда птица или риба бих живял,но да си човек е прекалено мъчително.Не виждаш ли какво вършат хората.Това което наричат те напредък е нищо,те не измислят нищо ново,те не допринасят с нищо за живота.Всичките им изобретения са откраднати от живота и вселената.Те не са открили нищо ,което вече не е било създадено.Те разрушават живота и това е най-големия им грях.Грях към самите себе си.
-Е не може ли да се направи нещо?
-Не
-Как така не,ще организираме семинари и т.н. ще събудим хората !
-За колко време ще събудиш спещите ден,час,минута ?Колко време ще им трябва за да заспят наново.Колко много ще ти се ядосат че си ги събудила от техния сладък сън,от лъжите,те ще ти се ядосат,няма да ти простят.
-Е все ще намерим начин...
-Не може да промениш никого.Не и ако той не пожелае тази промяна ,не и ако той е готов.Хората не са готови.Те не искат да живеят.Те предпочитат да сънуват.Ницше е бил прав:"Защо човек трябва първо да порази ушите им,за да могат да видят с очите си".Това е изгубена кауза.Те не искат да се променят.
-И сега какво ще седнеш и ще умреш ли?
-Та аз кога съм живял,че да мога да умра.А само да бях живял бих умрял веднага...Днеска бях на един от техните панаири.Видях нещо ужасно.Нещо което хората смятаха за забавление на децата.Бяха вързали едни кончета,понита като роби ги въртяха в кръг овързани с вериги и децата ги яздеха.А понитата ,бяха толкова измъчени ,нямаше почти останал живот в тях,едва престъпваха.И хората се радваха.Как може да промениш това,как може да промениш жестокостта във хората,как може да ги накараш да ценят живота,вместо да го унищожават,как ?
-Винаги има начин,просто не сме го открили...
-А докога ще чакаме този начин,докато вече не остане живот на земята ли,докато хората унищожат всичко и накрая какво ще унищожат и себе си със всичките тези бомби,които създават.И хората имат наглостта да казват ,че били най-интелигентните същества на планетата.Те са предатели.Те предават Земята,те предават живота,те предават себе си,те предават всички тези преди тях.Колко малко му трябва за да изчезне живота.Какво ако това е единственото място с живот във вселената.Една грешка която хората ще поправят.Една прекрасна грешка.Същата както и създаването на самата вселена.Живота е толкова крехък,толкова лесно може да се унищожи.Само една бомба,а хората имат милиони бомби.Колко пъти могат да унищожат живота с тези бомби.Слепи те са.Глухи са.Но кое е по-лошо,да си сляп или да виждаш тези ужаси.Искам да ослепея,трябваше да ослепея преди да видя тези неща.Срам ме е,срам ме е от хората.Малко остава,малко до пълния провал на човечеството.Толкова надежди живота влагаше в него,а толкова много разочарования получава.Живот все ще се надява да се променим,да се осъзнаем,да прогледнем,но колко хора проглеждат,колко хора искат да прогледнат и да си спомнят.На косъм сме от унищожението на живота,само едно натискане на бутона и всичко ще свърши.Самоубийството е в реда на нещата.Защо не.Какъв е смисъла да живота.Всичкия напредък се дължи на словото.Всичките ни проблеми ги дължим на словото.Но кое е по-силно в словото,унищожителната или съзидателната сила.Кое ще надделее скоро ще разберем.Словото няма смисъл,живота има.А живота е една такава прекрасна грешка,защо трябва да я поправяме...-след тези думи той отново потъна в размисъл.
-И какво можем да направим?
-Да умрем с живота.Защото когато живота изчезне хората ще продължат да съществуват.Това ще бъде едно безсмислено съществуване,по добре да умрем  заедно с живота.Да пием с пълни шепи от токсичните реки,да вдишваме дълбоко от отровните газове...
-Но това е самоубийство!
-Еми хората правят точно това.Каква е разликата между човека и маймуната,каква е разликата между човека и животното,между човека и растението.Никаква.Как хората могат да правят разлика.Били сме разумни.Унищожението е разумно.Не могат ли да видят,че сме едно и също нещо.Че хлебарката не е по-долу от човека.Че е все живот.Кога хората ще спрат да ги убиват.Кога ще спрат да трепят мухите.Кога ще спрат да тъпчат тревата.Кога?Това ли е разума?Хората никога няма да разберат.
-Но ти си разбрал,има и много хора които разбират.
-Може би,но на фона на масата те са нищо.Какво можем да направим.На хората не им трябват съвети.на тях им трябва пастир.Те са овце,един хубав лидер ,който да ги води.Постоянно да им казва не правете това,правете онова,Едни безмозъчни същества,които се ядосват ако говориш лошо за пастира.Какво би правил буден при спящи.какво би правил жив сред мъртъвци.Мъртви хора с мъртви идеали,с мъртви богове,с мъртви виждания на умрели пастири.Да стана пастир ,да може ,бих спрял хората временно от самоубийство,но докога?Това няма да реши проблема.Докато и последния човек не се обеди че върви срещу живота,нищо няма да стане.И това няма да е достатъчно,ще се наложи хората да променят начина си на живот.Но и това няма да е достатъчно.Хората не биха изтърпели тези промени,те ще се ядосат.Те обичат да спят,нека почиват в мир!
-Много си песимистично настроен.Трябва да опитаме.Поне да може да кажем ,че сме опитали да събудим хората.Може да си навлечем техния гняв,може да страдаме ,но поне ще опитаме.Както Прометей донесъл огъня при хората.Поне нашия живот няма да е бил напразен,ще може да умрем на кръста казвайки "поне опитах".Не пропилявай живота си,както правят те.Ако се примириш това ще е краят,живота никога не се примирява,той все още се надява.Надявай се и ти.Нека да опитаме пък каквото стане.
-Не знам дали имам сили за това.След всичкото което видях,след всичките тези ужаси,как може да се изправим срещу тях.
-С една единствена дума в устата си.Една дума,която е по силна от всички лъжи,една дума която все още е.ЖИВОТ!Нека да се борим произнасяйки я.Нека да събудим хората с тази дума.Нека само да им я изкрещим така че всички да се събудят.Без обяснения,без семинари,просто да изкрещим ЖИВОТ.Нека хората сами си спомнят,сами да пожелаят да живеят.
-Живот.Има друга дума,която ще бъде с по-голям ефект.СВОБОДА!Първо трябва да се освободим за да може да живеем.Трябва да се освободим от всичките си придобити добродетели ,от всичките си лъжи,за да можем да започнем да живеем.Но хората ще те сметнат за луд.Свободните са луди,живите са луди....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #27 on: декември 18, 2006, 05:11:30 pm »
-Какво мислиш за съдебната система?
-Винаги може да се измъкнеш,дори да е справедлив процеса,без корупция.
-Как така,това е невъзможно.
-Искаш ли да ти докажа,дори мога да ти покажа как може да се правят пари от това?
-Да покажи ми.
-Няма да ти говоря,а направо ще го направя за да ми повярваш наистина че е възможно.
-Добре.Какво мислиш да правиш първо?
-Отпечатъците от пръстите ми ги има в базата данни след като въведоха новата система за лични документи.Нали така?
-Да,за да направиш престъпление не трябва да оставяш отпечатъци.
-Освен ако...не оставиш преднамерено нечии отпечатъци.Нали така?
-Да
-Аз преднамерено ще оставя моите отпечатъци върху местопрестъплението и ще видиш как ще се измъкна.
-Но това е невъзможно.Веднага ще те хванат.
-Ти само гледай.

 На другия ден отишли на дискотека.Пили и по едно време първия вика на другия.Гледай сега как ще убия човек,ще се размина и на всичкото от горе може да изкарам някой лев.След тези думи той влязъл в тоалетната.Изчакал така че да остане само един човек вътре.Извадил оръжие,лесно е да си купиш оръжие,и гръмнал човека без да се интересува кой е.След това хвърлил оръжието точно до гръмнатия.Звука от изстрела въобще не се чул насред силната музика.След това нашия човек се обърнал към стената и си ударил главата в стената.После отново и отново,докато не изпаднал в безсъзнание.Естествено идва полиция,вземат оръжието на което имало неговите отпечатъци,той дори бил на местопрестъплението.И ето какво става при разпита:
-Застрелял си човек с това оръжие и му показват пищова в един плик.Твоите отпечатъци са по оръжието.Защо го уби?
-Какво,не съм убивал никого,последното което си спомням е че пих много.(докторите потвърждават това че в кръвта му е имало алкохол)Никога не бих убил човек.Аз дори нямам оръжие.
-Тогава как ще обясниш всичко това?
-Не знам последното което си спомням е че бях в тоалетната и както си пикаех някой ме блъсна отзад и си ударих глават в стената.Нищо друго не помня.
-Не знам как ще обясниш това пред съда момче.Яко си загазил.

 Убития обаче се оказва не толкова случаен човек.И не случайно е застрелял точно този.Когато си живял достатъчно на улицата знаеш кои са гангстерите.Този които застреля е сина на един от босовете.Естествено той е в затвора в момента и няма как да го застрелят за отмъщение.Трябва да е навън.Това е и идеята.Единственото което могат да направят е да го осъдят.И започва процес,но идеята не е толкова проста,той трябва да докаже че не е той убиеца,и да даде някаква насока кой може да е ,така че нито да влезе в затвора нито да бъде убит на улицата.Трябва така да извърти нещата че накрая боса да му бъде дори благодарен.Интересно как може да стане това след като ситуацията е толкова проста.Той просто влязъл в тоалетната и гръмнал човека.Но той залага на нещо ,което хората веднага биха забелязали.И това е просто перфектната простота на убийството.Не може да е толкова просто ,особено когато е намесен сина на един от босовете.Има нещо гнило веднага се забелязва.Защо в крайна сметка след като го убива ще оставя отпечатъци и дори ще бъде намерен на местопрестъплението.Работата изглежда нагласена ,той просто се е оказал на грешното място в грешното време.Не е трябвало да бъде там,затова са го натопили.Всъщност това е и което си помислят всички след като започва делото.Нещата били прекалено прости за да бъдат истина.Дори неговия адвокат бил напълно убеден че е невинен и го защитавал доста добре.Ето каква била реалността:Той влиза гръмва човека и си блъска главата в стената.Ето какво си мислят първоначално хората:Той влиза гръмва човек,отпечатъците са по оръжието и той е на местопрестъплението,прекалено много е пил и си е ударил главата.Но ето до какво стигат хората след като помислят върху цялата ситуация:Убит е сина на един от босовете.Убиеца случайно оставя отпечатъци и дори остава на местопрестъплението.Изглежда като работа на някои друг.Идеалната конспирация.Той просто е на грешното място в грешното време.Истинския убиец след като убива сина на боса и преди да си тръгне ,съвсем случайно нашия човек влиза в тоалетната.Има вероятност да види трупа и той е единствения който е видял убиеца.За да се спаси убиеца решава да го натопи преди да е видял трупа и преди да си спомни как изглежда.Докато пикае нашия човек убиеца му блъсва главата няколко пъти в стената.Оставя негови отпечатъци по оръжието и спокойно си излиза.Въпроса е кой е убиеца.Ако може да си спомни кой е бил то тoгава нещата ще поемат в друга насока.Съдебния процес продължава:
-Имаше ли някой друг в тоалетната докато бяхте вътре?
-Не си спомням много добре,бях пиян нали знаете.Но имаше някакъв тип,вероятно той ме е бил ударил.
-Как изглеждаше той?
-Не мога да определя точно,зърнах го само за момент.Беше с бръсната глава,това само ми направи впечатление.Не е хубаво да се заглеждаш по такива типове и затова не го гледах.
-Нещо друго може ли да си спомните във връзка с този тип?
-Не мисля.
-Мислите ли че ще можете да го разпознаете ?
-Не съм сигурен.Предполагам че не,бях много пиян и го зърнах само за миг.
 Всичко изглежда сякаш не лъже.Човек е трудно да си спомни някой как изглежда ,когато е пиян особено ако го е зърнал само за миг.И хората наистина започват да обръщат внимание на тази история.Ако наистина е имало друг човек в тоалетните то тогава нещата не са толкова прости.Само трябвало да намерят този човек.Може би ако всичко минело добре нашия човек щял да се измъкне от затвора дори и навън да не го убият.Просто бил случайна жертва.Но откъде можело да вземе пари.Като обезщетение за проблемите би платил на адвоката и да остане нещо за него.Но ако процеса придобие публичност както и става,то някои хора биха му платили доста пари за да си мълчи пред репортерите.Дори нещо повече ,можело да изкара нещата така все едно сина на боса също бил напълно невинен и нямало нищо общо с някакви тъмни сделки.Но можело да изкара дори още повече пари стига да намери човек който да натопи за убийството.Кого можело да натопи.И се сетил че един негов приятел му говорил че можел да извърши престъпление без да бъде хванат.Стигало да остави нечии други отпечатъци по оръжието.Да неговия приятел.Било доста удобно,той бил точно с бръсната глава и бил доста богат.И какво би могъл да каже в своя защита?Всичко се връзва на измислена конспирация.Неговия приятел за да му докаже че може да се измъкне дори от убийство,отива убива човек и натопява своя приятел.Това било доказателството.Така се оказвало че сина на боса бил просто случаен там,нямало значение кой щял да бъде.Той бил само за доказателството на един луд който искал да избегне закона.
 Странно нали.Това е само хипотетична ситуация,но покрай всичките американски филми хората са по скоро склонни да повярват на истинския убиец ако измисли някаква супер завъртяна конспирация с цел да го хванат,от колкото на простата истина че той е инсценирал всичко.В крайна сметка става известен,получава доста пари за да говори измислената истина ,доказва на своя приятел че е прав и дори зима и неговите пари като обезщетение че е искал да го натопи.И това е само идея.Представете си хората да започната да се възползват от нея :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #28 on: декември 18, 2006, 09:15:43 pm »
-Кое е фалшиво и кое е истинно ?
-Трудно е да се каже...
-Е поне опитай...
-Еми има един начин да разбереш дали говориш лъжи.Но и той не е сигурен във всички случаи.
-Какъв е той?
-Ако отидеш и кажеш нещо на един човек и той те разбере,значи си го излъгал.Ако не те разбере има голяма вероятност да си казвал нещо вярно.Това е така защото света на хората е изграден от лъжи и те приемат само лъжи.Истината те не я разбират,но понякога и някои лъжи те не разбират.Така че и това не е много точен начин да разбереш кое е истинно и кое не е.
-Но аз те разбрах,това означава ли че си ме излъгал?
-Вероятно.Нали ти казвам че това не е много точен начин.Вероятно си чувал за проблемите ,които донася словото.
-Да,разбира се.Колкото повече философстваш,колкото повече знания трупаш толкова повече се объркваш.Всеки го разбира по различен начин,всеки влага различни лъжи,много е трудно да изречеш нещо различно от лъжа.Вземам да се питам дали е възможно въобще да кажеш нещо вярно...
-Дори да кажеш че света на хората е изграден от лъжи,пак е лъжа...
-Искаш да кажеш че в живота на хората има и истини?
-За мене лъжа и истина са почти едно и също нещо.За един едно е лъжа за друг истина.Не съм сигурен дори че има голяма разлика.Но ако приемем че истина не съществува,то тогава ние винаги ще се лъжем.Ако приемем че всичко е истина то тогава пък,винаги ще казваме истината.И тогава се стига до противоречия.Вероятно истина не съществува...а само лъжи ...
-Значи изкуството на лъжата е изкуството на живота.
-Не живота е нещо съвсем различно.
-Как така?
-Еми това е разликата между ума и съзнанието.Ума има граници ,а съзнанието няма.От тука ако изведем че истините идват от съзнанието то тогава истината трябва да е без граници,а лъжата да е в някакви граници.Това донякъде има смисъл но това прави невъзможно разбирането на истината от ума,тъй като той има граници,а истината няма.Това би обяснило и противоречията ,до които се достига.
-Но тогава за да достигнем до тези истини трябва да следваме съзнанието ,а не ума.Как става това?
-Не съм много сигурен.Ума борави със слово,с мисли.Чувствата вероятно идват от съзнанието.Но в това не мога да бъда много сигурен.Ако те идват от там ,тогава те са истината.Те трябва да притежават качествата на истината,неограниченост и безкрайност.Ако чувствата притежават тези неща то тогава те биха били истини и може да си направим извода че идват от съзнанието.
-Значи ако можем да измерим чувствата или да ги поставим в някакви граници тогава те биха били лъжи.Така ли?
-Да но не съм сигурен кое бихме могли да започнем да анализираме като чувство.Има много лъжи които хората смятат за чувства.Чувствата за да бъдат такива за каквито ние бихме искали те да бъдат,а именно безкрайни и истинни то не съм сигурен че това не е породено от нуждата на нашия Аз.Въпреки всичко дори не съм сигурен че Аза няма никакъв шанс да разбере истините.А ако може?
-Но нали ти каза че това е разликата между ума и съзнанието.
-Да значи трябва да мислим не със ум ,а със съзнанието.Точно така,когато ума изчезне,когато мислите изчезнат остават чувствата!
-Значи те не може да са лъжи!Те трябва да са истини!
-Не не разбираш.Това е една истина.Просто се усеща по различен начин.Любовта преминава в омраза и омразата в любов.Ние даваме понятия за дадени етапи от тази истина.Тя е цялата съвкупност от тези имена,то е просто усещане.
-А дори е трудно да се мисли за отделните етапи,любов,омраза и т.н.
-Не хората не разбират,не е на етапи дори думите са неправилни.На истината не може да и че придадет свойства,но хората вземат част от нея и я наименуват.Но дори тогава си личи колко много информация има само в една от тези думи.Например като кажеш Любов.Смисъла е огромен и все пак е нищо,то е само малка частица от истината,а не целия смисъл.Омразата също е част.Но докато говорим за части няма безкрайност.Трябва да махнем тези имена,да спрем да ограничаваме и да разглеждаме само части от безкрайността,а да погледнем цялата безкрайност.
-Това възможно ли е?
-Това е все едно да гледаш цялата вселена.Вечно променяща се.Може ли да дадем имена на всичко във вселената?Не можем,няма смисъл.Няма смисъл от думи ,а само от чувства.Ако чувстваме повече,ние повече живеем със истината.Ние се превръщаме в истината.Всичките тези филми в които се говори за любов,омраза,ревност не са просто сапунени сериали.Въпреки че са направени смешно ,те показват нещо което е определимо до някаква степен като истина.Може да е само част от нея,да само част е но все пак е нещо.
-Но след като истината е чувствата,то тогава няма нищо по важно от това да изпиташ тях.Дори и в лъжи ние пак чувстваме.Значи не е толкова необходимо да се отървем от Егото.Трябва просто да обръщаме повече внимание на чувствата.Дори и тъжните чувства да се превърнат в радост за нашето същество.Чакай малко,кой чувства в действителност.Това би трябвало да е преживяване на съзнанието ,а не на ума нали?
-Така изглежда.
-Но тогава биха останали само чувствата,ако се премахне ума.Мислиш ли че ако се премахне ума на всички хора това би било добре,или някои от тях подтикнати от силни emoziи и омраза да извършат ужасни неща без да бъдат възпрени от ума.Значи до някаква степен ума ни предпазва.Егото ни предпазва от самите нас.Един вид осъзнат контрол на чувствата.Всичко си идва на мястото,истината е толкова силна че може да ни унищожи,за това ни е нужен ума.Да ни предпази.Да ни възпре пред унищожението така че да може да чувстваме повече,така че чувството да не изчезне с нашата смърт ,а да се съхраним и да съхраним него.Така ние съхраняваме истината.Но тогава всичките тези приказки за освобождение от ума,за душите и т.н. са празни приказки.Ума с лъжите заедно със съзнанието и чувствата правят невероятно контролираща се система наречена човек.Осъзнавайки това човека може да коригира и контролира чувствата така че да не унищожава живота.Живота е чувство,но е толкова силно чувство че може да се самоунищожи.Толкова е нестабилно.В това е неговата красота,в това е красотата и гениалността на живота.
-...остава само да разберем дали това не е лъжа...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #29 on: декември 19, 2006, 12:50:48 am »
  Днеска чух песен.Беше моята песен.Само че не я пях аз,пееше я душата ми.Песента не беше от думи нито от мелодия.Песента ми беше от чувства.Моите чувства.Тази песен ме караше да танцувам.Да танцувам танца на живота.Нямаше добро,нямаше зло,нямаше мир,нямаше война,нямаше страх и мене ме нямаше.Беше само песента и нещо друго...танца...нямаше мисли,само чувства,аз чувствах или поне това ,което си мислех че съм.Чувства на които мислех че не съм способен.Емоции които мислех че не мога да изпитам.Нямаше ги и думите.Нямаше го смисъла,нямаше го и въпроса,те не бяха важни,нямаше вече защо,нямаше вече как,кога,къде.Танц който ме караше да летя.И аз полетях.Стъпките ми върху плажните ивици бяха толкова леки,тялото ми се носеше заедно с вятъра,а мислите ми бяха толкова далече от мене.Останаха само чувствата.Радост.Детска радост.Без причина,без смисъл,просто радост.Радвах се на живота и живота се радваше заедно с мене.Но танца трая само миг,песента заглъхна,стъпките ми ставаха все по тежки,тялото ми изгуби скоростта си,загубих равновесии,мислите се върнаха,или бяха мислите които причиниха това и...тогава си спомних.Тогава си спомних всичко.Нови емоции ме връхлетяха заедно с тези спомени.Спомени на големи надежди,спомени на тези разбити надежди.Тъга...натъжих се,аз се провалих,но важното е че си спомних,че си спомних че се провалих.Не бях живял така както исках.Всичко ми беше предоставено пред мене,пред очите ми но аз не го бях видял.Сега виждам,нещо повече сега чувам,чувам не само моята песен,чувам песента на дърветата,виждам танца на вятъра,радвам се заедно с тях и те ми се радват.Сълзи...детски сълзи...спрени на времето сълзи потекоха...сълзи които възпирах толкова години,толкова години се преструвах на мъртъв,толкова години не бях живял,сълзи на радост...отново можех да чувствам,отново бях жив...но докога...и тогава видях.Тогава прогледнах...толкова много болка по света...какво можех да сторя...и мене ме болеше,болеше ме повече за другите от колко за мене и тогава за пръв път поисках да обичам.Не да бъда обичан,а аз да обичам.Готов бях да обикна всеки,когото и да е,но никой не ми позволи...и тогава отново чух песента,моята песен...още по силни чувства избухнаха в мене.Чувствах се по жив от всякога.И тогава простих,простих на всички ,които ме бяха наранили.Простих и на себе си за всички хора ,които бях наранил.Но това беше най-трудното,да простя на себе си...вече бях друг,вече не бях човек,как можеше да се върна в онова общество такъв.Те нямаше да ме приемат и как биха могли.Но песента се засили,болката се засили,болка идваща от душата ми.Песен с която да изплача мъката си.Отворих уста да запея,но нито звук не излезе,само сълзи се стекоха по лицето ми.Но аз пеех,не със звуци ,а със чувства.Те бликаха от мене като вода от фонтан.И тогава песента,чувствата се промениха,нямаше повече болка,нямаше повече любов,имаше омраза...сълзите спряха...стиснах юмруци ...беше яростта,беше гнева,той също идваше от душата ми.Чувството беше по силно,почувствах че губя контрол над тялото си,но успях да го овладея,успях да обуздая гнева си,вече в очите ми имаше огън.Друга песен...друг танц...гнева набираше скорост и тъкмо си мислех че ще изгубя напълно контрол когато се случи...видях нещо...очите ми срещнаха очите на дете.То беше уплашено,очите му бяха бистри като мъниста,дълбоки като бездна.Гнева стихна...огъня угасна...нещата които видях в очите на това дете накараха моите да угаснат.Исках да плача но не можех,болка...и тогава детето ми се усмихна,вече виждах други неща в очите му,очите ми зеха да се пълнят със сълзи и тогава детето ми каза:
-Имаш смешен нос!-при което се засмя,и аз се засмях,беше вярно.Беше крив и голям.Но аз се радвах,радвах се че имах такъв нос ,който да зарадва едно дете.Колко му трябва на едно дете да се усмихне,колко ми трябва на мене да се усмихна.Колко ми трябваше и колко ми трябва сега...Минаваха вълни през цялото ми тяло,ту топли ту студени,започнах да виждам неща на които не бях обръщал внимание,неща които не виждах,започнах да чувам неща които игнорирах.Започнах да чувствам неща които бях потискал.И тогава започнах да живея...един нов живот...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D