Author Topic: Луда работа  (Read 58549 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #120 on: май 15, 2007, 03:00:36 pm »
Имало едно време  един мъдрец на име мъдрия дядо Мъдрю. Най-мъдрия от мъдрите мъдреци от района на село Мъдрово. Неговите мъдри мъдрости мъдрували мъдро от село Мъдрово та чак до Мъдро Море. Един ден на вратата на мъдреца се почукало. Дядо Мъдрю отворил вратата и безветрения януарски сух студ веднага нахлул през вратата му. Пред него ниско долу стояло малко момиченце, сгушило се под скъсаното си палто. Изведнъж малките блестящи очички изскочили изпод яката на палтото и дядо Мъдрю разпознал детето на съседите Бедноглупчови.
-   Здравей дядо Мъдрю. Мама и татко ме пращат ако може да ми дадеш огънче, че нямаме кибрит, а в къщи загасна огъня и е страшно студено.
-   А сега де. – казал мъдреца – Ами за махнах всичко ненужно от къщата ми. Имам само една купа, ориз, вода и дърва за цяла зима и огнището и аз сме се отделили отвъд нашия свят. Да имах още една купичка щях да ти я дам за да сложиш въгленчета в нея и да си запалите огъня.
Момиченцето се усмихнало, светещите му малки очички бързо обходили цялата стая, запретнало ръкавите на палтото и казало:
-   Няма проблеми, Аз ще си взема въгленчета. Само ако може да ти използвам за момент лъжичката за ориз.
-   Да. Разбира се. – подал дядо Мъдрю лъжичката.
Момиченцето взело лъжичката, отишло до огнището сложило изгоряла пепел в ръката си и с лъжичката умело поставило две по-големи и ярки въгленчета върху пепелта. Дядо Мъдрю затвори бързо вратата след момиченцето за да спре набезите на сухия януарски студ. След това седна пред огнището и се отдели отвъд мъдростта по мъдър с още една мъдрост.

Лекото отклонение на Ramus е доста на място казано. Отстояването на собствената интерпретация за света , автоматически отхвърля всяка друга интерпретация. Не можем да наливаме акъл с канчета един на друг, можем само да се опитаме да изразим собственото си виждане, да анализираме вижданията на другите и САМИ „да създадем нова картина за света” за самите себе си.
За това беше и приказката, която написах по нагоре. Винаги може да научиш нещо ново за света в теб или около теб, дори и от малко момиченце.

Хармония между „Живота, Вселената и Всичко останало” е идеалния случай. Пълната хармония между вътрешния и външния свят е нещото, към което поне Аз се стремя. Но ето как една дума се вмъква в мислите ми и променя картината ми за света.
АДЕКВАТНОСТ
Ако хармонията е идеалния случай, АДЕКВАТНОСТТА е реалното ни състояние.

P.S. – за да няма заблуди  :)
Не приемайте буквално думите в ляво написани точно под ника на ramus.
YaBB God е дума, която автоматично се слага от темплейта на форума  :)

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #121 on: май 15, 2007, 10:46:42 pm »
УДОВОЛСТВИЕ и БОЛКА

Това са основите на които се изгражда личността.

Напоследък забелязвам че ми е все по лесно да излизам от този модел.Но има много неща които ме връщат обратно.Искам да отбележа че това не ми е цел или каквото и да било.Това е нещо напълно естествено ,което се случва с мене.В какво ще се превърна и къде ще ми е мястото не мога да отговоря ,защото това просто би било една фантазия.
Времето ще покаже...


« Last Edit: май 15, 2007, 10:50:20 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #122 on: май 25, 2007, 11:30:42 am »
Как мога да разбера какво е "избора" .Да избереш как да реагираш...Ние правим изборите си много преди да дойде самия въпрос.Може да ви прозвучи странно но именно в избора се корени нашото несъзнателно съществуване.Избирай ти викат хората,а лесно се подвежда човека.Колко хубаво са го казали хората.Толкова прекрасно звучи като всяка приказка."свободния избор" звучи все едно "свободния роб" :) Със всеки наш избор ние се заробваме все повече и повече.И тези избори определят нашата карма и предопределят нашия живот.Но свободата е добродетел,избора е добър,което определя вече следващата нормална човешка реакция базирана на възприемането на света като удоволствие/болка...Но като всяка лъжа е въпрос само на време някой да я види.Несъотвествието и със реалността е достатъчно голяма за да се появят индивиди ,които да видят...

Ако човек обича да проектира живота си,то тогава избора е за него.Нека чрез него той да определя бъдещето си и бъдещите си реакции.Каква цел ще си избереш ти ? :) Аз знам и мога да ти кажа от сега.Единици са тези които няма да поискат удоволствие...Не е нужно да съм екстрасенс за да видя бъдещето на такива хора.

А от другата страна на барикадата ние виждаме човек,който е спрял да избира,който е спрял да преживява,без желания,без мечти...мъртъв човек му викат...ех само да знаеха хората какво е да си мъртъв,колко ли щяха да продължът да живеят.Аз също съм направил своя избор...за съжаление...

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #123 on: май 25, 2007, 12:23:58 pm »
След като първоначалното и нормално състояние на съзнанието е да възприема света като УОВОЛСТВИЕ/БОЛКА ,това до голяма степен определя живота на този човек.Тъй като човек предпочита удоволствието пред болката,то от тука произлизат желанията.А според желанията човек си прави изборите.И това е един такъв универсален избор който правят хората.Докато съществува такова възприемане на света,човека винаги ще предпочита удоволствието пред болката.Другия вариант е този човек да възприема болката на главно място,а удоволствието на второ.И да предпочита болка пред удоволствие.Но и едното и другото са просто едни добре скроени илюзии за да затворят очите за истината.Но избор няма...съзнанието осъзнава този начин на възприемане който е в средата около него...И избора е направен...винаги се избира логичното и хубавото :) Но като всяка лъжа идва време когато несъотвецвието на илюзията с реалността достига една критична степен при която съзнанието отхвърля предишния начин на възприемане на света,търсеъки нов които да даде решение.Тогава се излиза от рамките на удоволствие/болка,излиза се отвъд желанията и изборите и се стига там някъде...Въпроса стои само дали дадения индивид ще може да живее с добре скроената илюзия или няма да може.Но и тука човек няма реално свободен избор 50-50% както се казва...Но се оказва че да се живее със истината е много по трудно от колкото с една илюзия.Почти винаги хората се връщат обратно в добре подредената къщичка.Това е така защото все още има желания,следователно се правят избори,следователно е неизбежно връщането.Излизането от този модел и тези рамки на съществуване довежда до едно статично съществуване.Елементарно е да се разбере че хората са прекалено много привързани към удобния си начин на живот и няма да се примирят с едно такова съществуване...но ако човек успее да постой там определено време започва да вижда...И всичко това е вече предопределено кой ще устои и кой не...може да се каже че това са аномалии ,защото на фона на нормалното те са точно това :) Човек може да види до там до където се простира неговия избор.Лесно може да се предскаже какво ще е бъдещето на човек който вече е направил своя избор.Няма мърдане :) Работата е там че дори и човек който е излязъл от този начин на възприемане на света е отново такъв заради някакви причини.Ако всичко е 100% сигурно че ще се случи то тогава живота е нещо като запис,и ако превъртим лентата може да видим какво ще се случи накрая.Въпроса е дали има неща които са относителни и променливи...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #124 on: май 25, 2007, 12:37:50 pm »
Трябва ли да се живее живот който вече се е случил...Може да звучи кофти но сме като програмирани да правим това и онова.Каква е разликата между човек и камъка например.Дали и камъка има съзнание но няма как да разберем?Камъка не може да говори да се движи,но той съществува също като нас.Защо и той да няма душа...И ние и камъка се движим по определени закони,следваме своята програма в света и няма мърдане.Колкото и да тичаме ние стоим на едно място също като камък.Да велики и интелигентни сме.Затова тичаме от едно място на друго без дори да знаем защо го правим.Не е ли камъка по интелигентен че е разбрал че няма смисъл да се лута.А може би камъка може да говори но не го прави защото знае че няма смисъл.Един прост камък е много по мъдър и от най-големите мъдреци...Това е едно просто сравнение че живота не се различава толкова много от заобикалящата го среда.Че всичко е едно и също.Че всичко следва определени закони и правила.Но само човека е недоволен от това...де да беше свободен...но свободен за какво,за какво му е свобода ако не знае какво да прави с нея :) Ех да имаше кой да ни освободи от желанието за свобода...

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #125 on: май 28, 2007, 08:26:40 am »
А дали не ни е страх от това че сме различни от камъка? Дали не се опитваме да се отречем от нас самите?
:) има въпроси, които са луда рабора.
В самата дума смисъл няма смисъл, но ако спрем да търсим смисъла ще се обезсмисли най-смисленото за нас - ние самите
В самата дума свобода няма свобода, но ако спрем да търсим свободата ще сме свободно програмирани.
В самата дума интелект няма интелект, но ако спрем да сме интелегентни няма да сме ние.

Да не правим нищо или да правим нещо ?
Камъни може да станем но при по сложен процес... но животни можем много лесно.

« Last Edit: май 28, 2007, 08:38:18 am by voivoda »

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #126 on: май 28, 2007, 03:25:57 pm »
В самата дума смисъл няма смисъл, но ако спрем да търсим смисъла ще се обезсмисли най-смисленото за нас - ние самите
В самата дума свобода няма свобода, но ако спрем да търсим свободата ще сме свободно програмирани.
В самата дума интелект няма интелект, но ако спрем да сме интелегентни няма да сме ние.
Да преведа... НИЕ = ЛИЧНОСТИТЕ... Така ни говорят те всеки ден

Да така е,ще умреш ако го направиш :) Но аз не се идентифицирам вече с личността ми,така че не се притеснявам...

Много е просто...отвъд това поле на изява на личността,има един чисто нов,различен свят.Той е толкова нов и различен че ще ти се иска да го сравниш с всичко което си познавал до сега.И ще се провалиш...За да разбереш нещо,трябва да минеш през него.Проблема идва тогава,когато видиш нещо ново.Тогава ума проверява всичките ти спомени да открие нещо познато което да го сравни и да го определи.А то,новото нещо се оказва че е неопределимо с тези предишните механизми и логика и т.н.И в това се изразява проблема с възприемането на новото.Изведнъж в един момент от живота си ,човек решава че знае всички принципи на съществуващото и започва да отхвърля всичко което не е в тези граници.Това е много очебийно...вземи нещо напълно елементарно и просто,с което всеки ден определяме нещата.Хубаво и лошо.Това е хубаво онова не е.Няма нищо друго за този човек...виждате ли човека става роб на хубавото и лошото.Интересното е че той се самозалъгва че има избор...но при всеки сблъсък между хубаво и лошо той избира хубавото :) Човека има невероятният свободен избор да избира между 2 неща...Все едно да те поставя в ситуация да си избираш между това...да те ударя по лявата буза,или да те ударя по дяснята :) В това се изразява невероятният свободен избор,който ни разграничавал от животните ,които просто били програмирани :)

 Колкото по навътре навлиза човек,толкова по ясно му става че той е програмиран.Програмиран не само на физическо но и на психическо ниво.И всичко това е един процес,за да достигнеш до другия бряг на реката ти трябва да минеш през нея...И това не е хубаво или лошо.Тука няма смисъл или безсмислие...Приемете го че е нещо НОВО :) Нещо за което трябва да забравите всичките си готови шаблони за реагиране,нещо ново което изисква много дълбоко самонаблюдение...Нещо което няма да ви даде смисъл или цел,нещо което ще ви освободи от нуждата от тези неща...Тук не става дума за въпроси като защо.То просто ще се случи колкото и да се противопоставяте.Замислете се за миг...колко от вас като са разбрали че е възможно да имат карма и предопределеност са се опитвали да я измамят.Да покажат че те решават ,а не някой друг :) Не вселената решава,ами те...парадоксалното е че ние сме вселената и ние отричаме себе си...и това личността ще го определи като лошо сигурно...колко е ограничено полето и на виждане :) ...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #127 on: май 29, 2007, 09:38:54 am »
Напълно си прав за програмирането, то е заложено във физическото ни състояние(за повече информация гоглето  :) програмирана смърт на клетката или апоптоза). А човек имитира себе си и такава боза (тук думата е друга  :) ) е забъркал ОПИТИТЕ си за програмиране, че няма смисал да го задълбаваме (много боза ще изровим от тоалетната).

Има едно нещо, което може да не идентифицираш, като личноста си и това е нещо до което никой нигога не  е разбрал(поне аз не познавам а и не съм вярващ в религиозния смисъл), дори и ти най-вероятно. Всички наричат това нещо по различен начин (дух , бог , вътрешен алгоритъм....)
Когато отделиш това нещо от тялото си (което е напълно възможно поне според мен) , съм напълно съгласен, че  "Много е просто..." , но идва едно голямо НО ... извън тялото си живеем за съжаление много кратко в супер краткия ни живот в супер крехкото ни тяло.  През другото кратко време от краткия ни живот сме подвласни на собственото си програмиране, които ние самите сме си изградили. Наш проблем си е ако сме манипулирани в програмирането ни. 
Ако ние сме всичко останало, за да бъдем в хармония с живота и вселената не се отричаме от нито едно от трите.
Ако има два вида физика не се отричаме от едната, само за да затвърдим, че сме проумяли другата.

« Last Edit: май 29, 2007, 09:42:30 am by voivoda »

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #128 on: юни 10, 2007, 05:05:13 pm »
В момента чета Холографската Вселена.Има интересни опити за представяне на вселената,вероятно като я изчета докрай ще напиша няколко реда как ми е повлияла :)

А иначе по въпроса за това какво е живота...
Като цяло всичко се свежда до самоосъзнаване,а пътищата към това са толкова много колкото и желанията които имаме :) Има толкова много начини човек да стигне до себе си,а веднъж започнал да търси себе си той бива изгубен ,за да се преотркие наново :) Това е едно разбулване стига да му позволиш да се случи,без да създаваш мисловни прегради :) Ние се раждаме за да умрем отново...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
за религията на дявола
« Reply #129 on: юни 17, 2007, 09:34:35 pm »
Всички прилики с действителни лица и събитя са напълно случайни :)

Това е приказка за най голямата хитрост на дявола,а именно че е успял да накара хората да повярват че той е Бог...

Мисля че се налага да спомена за първия етап от развитието на съзнанието,а именно надмогването на дуалистичния възглед за света.Говоря за онова възприемане на света което го дели на приятен и неприятен :) И така дявола измислил доброто и злото по подобие на тези реакции за оцеляване.Разбира се ниско осъзнатите същества никога нямаше да се осетят за тази хитрост която ги поробва и стеснява полето на тяхното съзнание.Но един човек все пак успял,името му било Христо :) Та този човек веднага започнал да се набива на очи,защото вече бил навлязъл в следващия етап от развитието на съзнанието което отключва доста впечатляващи за хората от онова време неща,наричани ЧУДО.Само да оточня че ЧУДО хората наричали и мисля все още наричат онези явления ,които не могат да се обяснят чрез знанието на хората за природата...В първия момент дявола много се притеснил,защото това би могло да засили интереса на хората към себе си.Но после забелязал че хората не го разбрали или го разбирали погрешно.Това вече заинтригувало дявола и той видял голям шанс да ограничи хората така че това да не се слуцва отново.След като доброто и злото не могли да поробят напълно душите на хората,той доразвил своята идея.Измислил един добър БОГ и един зъл БОГ.Също така измислил едни въображаеми места които нарекъл АД и РАЙ,ако прави човек зли неща отива в АДА ,а ако прави добри отива в РАЯ.Измислил също и душата.Казал че всеки човек имъл безсмъртна душа и хората харесали и тази идея.Приказката звучало толкова добре и толкова добре се припокривала с тяхната представа за приятно и неприятно която помнят от малки че хората въобще не се омъмнили във верността на тази религия.Тази хитрост на дявола била толкова гениална че тя дори се самоподдържала от хората без той дори да си мърда пръста.Хората не само написали книга в която давали напътствия как да се кланят на дявола,но и започнали да строят специални места в които да го правят,нарекли ги църкви...та в тези църкви хората се събирали и се контролирали един друг кой е по по вярващ и кой е по по добър.И тъй като идеята за доброто и злото ти дава цел хората много лесно я възприемали.Да се бият срещу злото...все срещу нещо трябва да се бият хората...другите били зли boy,а те от другата страна пак същата работа за тях те са си добри а онези било зли.Дявола се посмял на тези хорица но се оказало че хората били много изобретателни в защитаването на тази идея че дявола е бил Бог.Те дори избивали хората които не били съгласни...най интересното било че вече дявола останал без работа,защото хората вършели неговата работа вече.Те сами се дърпали на долу и не давали никой да се развива.

И на дявола му станало скучно...те хората до такава степен развили вече неговата първоначална теория че той дори се очудвал на тяхната хитрост.И дявола решил отново да измами хората,но този път неговата гениалност надминала тази на хората.Той измислил науката...много хитроумно,та науката поставя толкова категорично нещата пред лицата на хората че не оставя дори сянка на съмнение че това е така.Докато предната идея на дявола с вярата вече взела да се истърква тази дошла точно на време да я замести.Естествено науката отричала религията...и тъй като е по съвършенна като идея,отричайки вярата хората отново навлизали в клопката на собственото си съзнание.И отново хората започнали да доразвиват тази теория,отново започнали да изумяват дявола.Той даже се замислил какво ли ще стане ако тези всичките хора изведнъж навлязът в следващите етапи на развитие на съзнанието.Но той бил обеден че науката все пак ще ги възпира...поне за сега,докато хората не започнат да се осъмняват :) Но едно е човек да се осъмни в безпричинната си вяра към нещо си,а съвсем друго е да се осъмни в обективността на своите собствени сетива.Интересното било че имало хора които отричали науката и се връщали назад към религията.Това доста озадачавало дявола,но той го причислил към нежеланието на хората да се развиват.Те били доста мързеливи и винаги избирали лесното пред трудното.Лесно било да си богат,красив и т.н.

И дявола си стоял на трона необезпокояван...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #130 on: юни 18, 2007, 03:54:33 pm »
хубава приказка ... но дали главния герой не е БОГ а не дявола... то все тая.... O0

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #131 on: юни 18, 2007, 04:31:43 pm »
 Та с времето човек започва да се пита кой е в действителност ТОЙ.Кое той нарича АЗ.И аз като всеки друг се питам всеки ден кой съм и какво правя.И от както започнах да се питам всеки ден научавам не какво съм АЗ ,а какво НЕ СЪМ.Къде точно започва живота на оново малко хитро същество вътре в мене наречено личност и къде свършва...

 И ето аз ще направя лека справка с моя живот да видя дали мога да се намеря някъде там...Интересното е че личността ми постоянно желае нещо.Все търси някаква цел,все иска да прави нещо интересно,все иска да се забавлява и още куп други работи.И всичко това идва от нейното желание...желание за компенсъция на нещо,на някаква празнина в нея.След това аз разбрах че личността е стъпила доста нестабилно вътре в мене и лесно може да се разтрои...но тъй като тя е шефа и дърпа конците тя казва какво да става.Тя контролира моите емозии и чувства.Тя също контролира онова което аз наричам УМ.Ако не успее да ме контролира чрез обществено популярните идеи за забавно,приятно,удоволствие,добро,хубаво и т.н. тя използва последния си коз а именно нейния интелект.Служи си с някаква логика която аз съм приел безотговорно да определя живота ми.Но всъшност това е поредния начин за контрол наложен ми :) И ето как това определя моите действия които стесняват моето съзнание...да буда здрав,хубав,умен,иважаван и какво ли още не...все преследва някакви цели,все да има да ме контролира.И тъй като съм дал управлението на моето тяло на нея,тя моята личност много трудно се дереилира от там.И дори ако поискам да я сваля,тя в отчаян опит използва всичките си козове за да ме спре.Или ще ми пусне някакво депресиращо чувство или чрез някаква поредица от логични умозаключения ще запази своята корона.Все ми поставя забрани и правила,все ми казва как да живея или да не живея.А тя горката дори не знае как се прави това ... :)

И какъв по дяволите е целия тоя СМИСЪЛ от писането на книги от личностите за други личности?И всеки намира този СМИСЪЛ който не му достига или в тази или в онази книга ,във вечен бяг от себе си.Тоя написал това а онзи онова,но всичко е една лъжа,която ние ХАРЕСВАМЕ и приемаме защото на този етап тя съвпада с нашите очаквания за това какво е живота.И дефакто всеки човек си получава онова което търси независимо дали осъзнава или неосъзнава какво е то.Все ще намери да запълни празнотата вътре в себе си и начините са именно два :) Или да намери временен заместител или да погледне дупката в очите и нуждата да изчезне.Защото всяко желание,каквото и да бъде то корена му идва от онова което е личността.С онези логични или нелогични действия които са именно под нейно влияние.Та много е просто...ето вижте как можете да разберете дали вашата личност контролира нещата или не :) Ще ви задам едно въпросче и ще ви кажа според вашият отговор дали тя контролира живота ви...Интересувате ли се какво има отвъд тези логични или нелогични действия чиято причина е личността?Ако отговора ви е ДА значи личността ви дърпа юздите :) И докато това е така вие никога няма да спрете да търсите и ще преоткривате СМИСЪЛ в това или онова,но СМИСЪЛ НЯМА ,той е поредната илюзия измислена от личността за да ни контролира.

 Всяка идея,всяка цел,всеки смисъл,всяко желание,всяка мечта,всяка емоция,всяко чувство,всяко представяне,всяко визуализиране,всичко това е една добре сложена пред очите ни поддържана илюзия от нас самите за да ни заслепи да видим онова което реално сме.И колкото да ТЪРСИТЕ вие никога няма да запълните тази празнина,защото ТЪРСЕНЕТО също идва от личността и от нейната недостатъчност...Дали ще се наречете ВЯРВАЩИ,ТЪРСЕЩИ,ЗНАЕЩИ,всичко това е вашата личност и нищо повече...вас ви няма...вие винаги ще се идентифицирате с ВЯРВАНЕТО,ТЪРСЕНЕТО,ЗНАНИЕТО,но вас няма да ви има...опс или не извинявайте говоря за себе си,на себе си говоря ...все още си говоря на вие защото не се познавам.Та къде съм аз в тази каша от ЖЕЛАНИЯ,ЦЕЛИ,МЕЧТИ,ИДЕИ,ВЯРВАНИЯ,ЛОГИКА,СМИСЪЛ и какво ли още не...някъде там дълбоко зад всичките маски които си слагам пред очите стои търпеливо моята истинска съшност.И това не е идея или вярване,това е нещо което винаги съм знаел но просто е нужно да го преоткрия за да запълня онази дупка която е причината за всичките тези мои желания...И именно когато спра тези СМИСЛЕНИ ЖЕЛАНИЯ аз откривам себе си в мир...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3585
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #132 on: юни 20, 2007, 08:22:27 am »
Нещо липсва в това охарактеризиране функцията на личността. И това е цялостта. Всеки елемент от това, което е човек е важен. Всички части формират цялото. Всяка част допринася за симбиозата между останалите части. Отделянето на една част нарушава баланса на цялото. Егото не бива да се отрича, заклеймява, омаловажава. Това е често допускана грешка. Истинската същност и личността/егото са едно и също нещо на определен етап от самоосъзнаването. Манипулативните функции на егото остават в латентно състояние предизвикано от нашата воля да определяме кои сме. В този ред използваме функциите му, които са в съгласие с новата същност/която сме приели за преобладаваща/.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #133 on: юни 21, 2007, 10:26:29 pm »
 Хмм добре признавам че не мога да се израза достатъчно добре.Сега все пак ще направя нов опит...Всички следващи думи са базирани върху мои лични наблюдения върху света.Те може в определени части да приличат или да се припокриват с това какво са казали други хора,но това няма никакво значение...

 Още от както сме се появили на този свят,ние попадаме в една силно динамична и бързо променящта се среда.Ние бързо се спускаме по течението на живота,като през цялото време ние ПРАВИМ някакви неща.Но въпроса който хората забравят или отлагат,или никога не си задават е КОЙ СЪМ АЗ.КОЙ ПОДЯВОЛИТЕ СЪМ АЗ И КАКВО ПРАВЯ ТУКА!И колкото повече сме заети с нещо да правим,ние все отлагаме този въпрос.Всички знаеме че един ден ще трябва да се изправим пред нас самите и да си отговорим на този въпрос.Но колкото човек повече бяга и отлага,той толкова повече започва да се страхува.Толкова повече вече този човек започва да се идентифицира не с това КОЙ Е ТОЙ,а с това КОЕТО ПРАВИ.В един момент ЧОВЕКА става някаква купчина от ЖЕЛАНИЯ,ВЯРВАНИЯ,ТЪРСЕНИЯ,абе абсолютно всичко което е ДВИЖЕНИЕ.И всяко движение си има причина...или света може да се разгледа като ПРИЧИНА>ДВИЖЕНИЕ>РЕЗУЛТАТ,като допълнение и ДВИЖЕНИЕТО може да се изявява като ПРИЧИНА,и РЕЗУЛТАТА може да стане ПРИЧИНА за нещо друго.Но всичко това става по едни закони,за това че каквото ти трябва това ще получиш.Това което търсиш това ще намериш.Каквото пожънеш това ще посееш.И тука вече изниква въпроса,къде сме ние в това нещо?Аз ли съм моята вяра,търсене,логика,желания и т.н.Защото всеки път когато правя нещо,независимо какво,аз се докосвам до себе си.Защото там някъде зад маските и желанията стои едно нещо което само чака да му обърна внимание.Нещо което аз виждам всеки ден във всяко едно мое действие.Нещо което всеки човек вижда до различна степен в това което прави.НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ НАЧИНА ЩЕ БЪДЕ МЕДИТАЦИЯ,СПОРТ,РАБОТА или каквото и да се сетите което да е ДВИЖЕНИЕ.Но самото ДВИЖЕНИЕ НЕ СМЕ НИЕ...то просто става по определени закони...а ние сме зад движението...не знам,не мога да го обясня ако не го осещате сами...Но ние сме нещо съвсем различно и няма никакво значение по какъв начин ние достигаме до себе си...Защото точно така започва метаморфозата която виждам аз.Всичко започва от постоянни дейности които извършва всеки човек.Лека по лека чрез наблюдение върху самото действие той се домогва до себе си.Затова хората предават такова голямо значение на толкова различни неща.И според това кой на какво предава ВАЖНОСТ лесно се вижда кой чрез какво достига до себе си до най голяма степен.Но в един момент човек вижда че той е нещо съвсем различно от това непрестанно ДВИЖЕНИЕ в света.И всичко в света води НЕИЗБЕЖНО до това да се запитаме КОЙ СМЕ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НИЕ,и за това си има причини...narechete go byg v sistemata ako iskate,greshki koito prez vreme se sluchvat v inache podredeniq svqt.Но веднъж човек домогнал се до себе си,той вече не е подвластен на тези ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИ ВРЪЗКИ,той се освобождава от тези закони и този омагьосън кръг в който се е въртял цял живот...И тогава вече няма въпроси,защото няма нужда от отговори,няма нужда от ИСТИНА,защото хората се нуждаят само от неща които им липсват.И през целия си живот човек се опитва да запълни тази празнина вътре в себе си,която го човърква непрестанно,която го превръща с времето в ТЪРСЕЩ или ЗНАЕЩ...Всичко е много просто...просто вселената е безкрайна и съществуват безкрайно много пътища...за това не може да се даде готова рецепта за това как да стане това пробуждане или да не стане...всеки е уникален и всеки сам трябва да открие начин,а не да се следват други чужди "изпитани" както ги наричат хората пътища.Бягайте от отъпканите пътеки и започнете да търсите нови,защото какъв е смисъла 100 милярда хора да минат през една пътека,била тя на БУДА или на ХРИСТОС...Не знам и аз какво да кажа повече...взех да се изчерпвам за днес...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #134 on: юли 17, 2007, 12:32:26 pm »
Всеки сигурно се е питал защо нещата в България не вървът така добре както в другите страни.Сега ще се опитам да изразя това което виждат моите очи за това защо хората са толкова "нещастни",какво е това "щастие" и защо се е превърнало в някаква митологична цел.Ще говоря за човешките желания,за надмогването им,за ума и за надмогването на ума.Не зависимо че вселената е безкрайна на хората им е много трудно да си представят друг вид съществуване извън тези рамки на чувствата и мислите.Странното е защо има хора които ги виждат тези неща и хора които не искат да ги видят.Защо хората бягат от себе си и от какво се страхуват най-много.И защо страха подвива опашка всеки път когато се срещнем лице в лице с него.Къде точно се намираме ние самите вътре в нас и с какво се определяме.

 Какво са емоциите...всеки може да разбере отговора на този въпрос.Всъшност той е очевиден от една странична гледна точка.Но докато точката на определяне се намира вътре в определяното ние винаги ще бъдем предобедени.С други думи човек който чувства не може да определи какво са емоциите.Той ще ги определи като хубави,приятни и лоши,неприятни.И това на този човек му стига за да продължи да живее живота си така както го е правил досега.Той не се пита какво има отвъд,не го и интересува.Неговите желания са стесняват само в това той да получава дневната си доза емоционална доза приятни емоции и преживявания.За тези хора това е щастието.Те никога няма да се запитат защо изпитват точно приятни и неприятни емоции и дали определянето им като такива не го правим ние самите чрез нашето собствено съзнание.Дали ако не ги погледнем с други очи те не биха си разменили местата,или току виж да са приели съвсем друго определение.И тука вече се намесват хората които са малко по ментално настроени.Те започват да търсят отговори.Въпросите са мисловния аналог за нуждата от емоции.Само че тука имаме нужда от отговори.И се започва едно непрестанно търсене на отговори за каквото и да било.Същото като при емоциите,няма значение какви са въпросите стига отговорите да ни носят задоволство.И ето тука се преплитат тези две неща и става пълна каша.Хората не могат да определят до колко са предобедени когато мислят и става една каша от емоции и мисли вътре в тях.И тъй като живеем в един силно развит информативен свят в момента,това само влошава нещата.Всичките книги които излизат вместо да помагат на хората само внасят все повече и повече неясното по някои елементарни въпроси.Елементарни защото когато човек надмогне тези неща те стават точно такива.Аз все още не съм ги надмогнал но все пак се научих да се отделятм от тях.И това не го направих с някаква голяма цел да достигна до някакво съвършенство или както пишат там приказките за какви ли не глупости.Направих го защото исках да разбера ЩО СЪМ АЗ и защо продължавам да правя това или онова.Започнах да се питам какво е важно за мене и се получи един пълен буламач от емоции и мисли в мене.С времето постепенно започнах да ги различавам като отделни неща вътре в мене.Но те така са свързани че се получава едно превеждане на чувствата на езика на мислите.И се започва едно умуване върху това какво е добро,зло,хубаво и лошо.Дали наистина имах избор като ми предлагаха да буда добър или лош,или това е точно нямане на избор защото не мога да избера нещо трето.И то имаше и трето,някъде там по средата да буда.Но дали нямаше и четвърти избор.Полека лека разбираш че същинските отговори на твоите въпроси ги няма в книгите.Че тяхното начало е някъде вътре в тебе и че чрез задаването им ти стигаш някъде навътре в себе си по нишката от която идват.Питаш се за да си припомниш нещо далеч отдавна забравено.Едно припомняне за това които сме ние и за какво сме на земята.

 Огледайте се малко около вас.Пуснете телевизора и вижте за каква манипулация на масите става на въпрос.Хората до толкова са се манипулирали един друг че вече дори манипулаторите са станали манипулирани от собствените си манипулации.Манипулации за малко повече удоволствия,власт и пари.Това е идеала на днешното общество.Едно живот изпълнен с много приятни изживявания и нищо повече.Тъжно е защото хората са забравили,забравили сме за какво наистина сме тука.ВИе знаете ли за какво сте тука?Знаете ли защо не само вие сте тука но и милиони други хора.Знаете ли защо хората предпочитат лесното пред трудното и приятното пред неприятното.И колкото и тъжно да стои дори когато пиша сега това е едно ментално обяснение за това какво виждам.Но то е толкова далече от разбирането ми за това какво е онова другото отвъд тези неща.Така е просто защото то е от напълно различна субстанция от емоции и ума.ТО няма аналог в нашия добре познат свят и е избор на всеки човек дали да се хвърли в морето от непознатото за да се срещне с тези новите неща.Те вече няма да бъдат добри или лоши,приятни или неприятни освен ако вие не искате това да бъде така.Но какво е приятно?Какво е болката?Свързано е с нашето оцеляване като вид.Да разпознаваме кое е полезно за нашето тяло и кое не е.А ние сме го издигнали в култ и му се кланяме.Но неговата единствена цел е да ни помага да останем тука още малко.Да останем заради нещо друго,а ние оставаме заради него.Това е доста парадоксално,защото ние боксуваме на едно място и дори няма кой да ни побутне,защото всеки е зает да затъва все по надълбоко.И потънали непрестанно в това блажено удоволствие ние сме забравили за какво сме тука.Колко от вас ще си признаят че живота им е един фарс.Аз си признавам че моя живот е една лъжа.Едно бягане от това което съм аз.Защото мене ме няма в моя живот.Аз само правя това което се очаква от мене да направя.Правя това което обществото смята за нормално и правилно.Правят това което хоратам смятат за приятно и не правя това което смятат за неприятно.Как мога да буда себе си в свят в който всеки играе роли и очаква и от тебе да играеш роли.Ако се покажеш такайв какъвто си хората ще те намразят.Ще те намразят защото те нямат сили да го направят за себе си.Те самите не могат да си позволят да го направят.И какви са пречките?Винаги има пречки и задръжки.Но тези задръжки си ги слагаме ние,а не околните.Ние ще се сметнем за луди,иначе какво ще ни интересува какво мислят другите.Защо винаги се съобразяваме с тях.Защо винаги като добри деца ние правим това което ни казват.И защо ние методично но сигурно убиваме непокорството в собствените си деца.За да ги превърнем като нас,едни вечно блуждаещи и непознаващи себе си същества единствената им цел която е да си получат дневната доза удоволствие преди да заспят отново.Преди глада да им напомни за тях самите.Хората мразят глада и са го нарочили,никoй не трябва да гладува.И хората играят едни игрички тука,хората винаги са играли игри и винаги ще играят.В детството сме играли на криеница,а сега играем на спасители и спасени,помагащи и на помогнати,знаещи и незнаещи,можешти и неможещи,красиви и грозни,добри и лоши,честни и нечестни,и ние не само надлъгваме тези с които общуваме но най вече надлъгваме себе си.Живеейки в свят в който сме поставили преживявания и желанията на първо място,в свят в който нас реално ни няма.И обекти на това блаженство може да бъде всичко.От чувствата то мислите,просто защото това са рамките в който живее човека.Затвор от който той самия не иска да излезе.Затвор в който той е живял толкова дълго че не иска да се раздели с него.

Безсмъртие?Защо?За кого?Толкова много хора желаят да се безсмъртни.Само погледнете перспективите на едно безкрайно удоволствие.За какво ни е да ходим в рая на вечните удоволствия когато може да го постигнем тука на земята.ВЕЧНО и ЗАВИНАГИ да се наслаждаваме на хубавия и приятен живот.Само погледнете какъв затвор си сътворяват хората.Те не искат да бъдат освободени ,те не биха се освободили.Защо му е на някой да ги освобождава?Защо са ни спасите в свят в който хората не искат да се спасят сами себе си,камо ли някой друг да ги спаси.Защо са ни помагащи в свят в който хората не искат да помогнат сами на себе си.И какво е това вечно желание за помагане и спасяване.Всеки който отиде горе управляваш все това повтаря.Аз ще ви помогна,ще ви спася,ще ви направя живота една голяма приказка.Е да ама в България приказката не е толкова хубава колкото в западните страни.И защо не се сравняваме с близкия изток ами се сравняваме с близкия запад.Защо нашите желания за благини за толкова големи че дори искаме да се оредим за няколко живота напред с пари.За да може да си ги купуваме всеки ден без да се притесняваме.Като наркомани които работят усилено за да могат да се пенсионират и да се дрогират всеки ден.Или да отворят своя собствена плантация за дрога че да решат всичките си проблеми.С какво са по различни нормалните хора от наркоманите например?Не е ли само обекта на тяхното желание различен.Само че нормалните са масата и те определят кое е нормално да се желае и кое не.Не знам тъжно ли е или смешно че хората цял живот се самонадлъгват че това е живота.За тях и за много други е точно това.Едно голямо плюскане и пиене,с малко секс от време на време и не с кого да е ,ами с онези социално обществени модели за КРАСОТА.Някаква мода турили хората и всеки се втурва да носи някакви парцали.Да ТОВА Е СМИСЪЛА НА ЖИВОТА КОЙТО ТОЛКОВА ДЪЛГО ТЪРСИТЕ.ЖИВОТА Е ЕДНО ГОЛЯМО ТЪПЧЕНЕ С ХРАНА И ПИЕНЕ,ЕДНО ХУБАВО УМУВАНЕ ВЪРХУ ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ ЗА ТОВА КАКЪВ Е СМИСЪЛА ПРЕДИ ДА СИ ЛЕГНЕМ ДА СПИМ И НА ДРУГИЯ ДЕН ДА НАПРАВИМ СЪЩОТО.СЪЩОТО ЗАЩОТО НЕ МОЖЕМ ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЗАТВОРА КОЙТО СМЕ СИ НАПРАВИЛИ.АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ ЖИВОТА СИ ТОВА ОЗНАЧАВА ЧЕ ВИЕ ВЕЧЕ ЖИВЕЕТЕ В НЯКАКЪВ ЗАТВОР.И ОТРИЧАНЕТО НА ТОЗИ ЗАТВОР НЯМА ДА ВИ ОСВОБОДИ ИЛИ ДА ГО НАПРАВИ ПО МАЛКО РЕАЛЕН.А ОСВОБОЖДАВАНЕТО СТАВА ЧРЕЗ ОСЪЗНАВАНЕТО ЗА ТОВА ЧЕ НИЕ СМЕ ВЪТРЕ В НЕГО И НАИСТИНА КАТО СЕ ПОПИТАМЕ КЪДЕ БИХМЕ НЕЖЕЛАЛИ ДА БЪДЕМ.Къде неискате да бъдете?Това е много по интересен въпрос от това :Къде искате да бъдете?Но кой го интересуват такива неща.Нека всеки да следва мечтите си нали така.Мечтите за все по хубави и приятни изживявания.Но чакай малко приятните изживявание не се свеждат само до емоциите.Те могат да бъдат и мисловни.Дайте ще четем книжки и ще се интересуваме от развитието на нашия ум.Колкото по богат въображение имаме толкова по невероятни преживявания ще си измисляме.Колко невероятно приятно звучи нали?И пренасяме вече желанията си за преживявания извън рамките на нормалното.Но странното е че ние пренасяме само нашите желания а нас самите не.Ние оставаме някъде там вътре надълбоко затулени зад поредната емоцийка любов.ЛЮбовта била смисъла на всичко!Това може да го видите навсякъде.Любовта ще спаси света!Да го спаси от кого?За какво му е на света да бъде спасяван.Но не ние ще го спасим,но от кого реално ще го спасяваме?От себе си?Ми нека да го спасим,нека всеки да се гръмне и света ще бъде спасен.Защото ние сме като някакъв вирус за тази земя.Място в което да разиграваме до безкрай нашите си измислени игрички.Нека да спасим земята и да я направим един голям чист парк.Да запълним озоновата дупка или ние да се скрием в миша дупка.Защо хората винаги отлагат най важния въпрос "кои сме ние?".Но той може да почака,имаме свят за спасяване.Имаме милиони хора които трябва да бъдат спасени или да им бъде помогнато.Нямаме време да се занимаваме с глупости,дайте да решим проблемите с световния глад пък после ще му мислим.И като се решат тези проблеми какво?Ще направим затвора си още по приятен и труден за излизане.Тогава наистина рая ще дойде на земята.Ще имаме да ядем и пием дори без да работим.По цял ден ще се наливаме.Мислите ли че на някой ще му хрумне да търси себе си?Че за какво му било това нещо,нали си живее ДОБРЕ.Нали това е целта на хората да си живеят ДОБРЕ.Да направят живота си по хубав.Дори вижте в нахия форум.Всичко е с някаква ДОБРА ЦЕЛ.Всичките ни мисли са някакви добрички такива с някакви добри намерения.Толкова предсказуемо и ограничено.И ние се мислим за велики като сме направил итова или онова в света на хората.Защото в света на хората е велико да имаш пари или много сексуални завоевания.Но света на хората е една песъчинка в сравнение с вселената.И не може чрез нашето си разбиране за нахия си човешки свят да се мъчим да определим вселената.Така ние винаги ще я разделяме на добра вселена и лоша.ВИнаги ще има СВЕТЛА ВСЕЛЕНА И ТЪМНА.ДА И ДЕЦАТА НА СВЕТЛИНАТА ЩЕ ДОЙДАТ,А АЗ ЩЕ ГИ ЗАПОЗНАЯ С ДЕЦАТА НА МРАКА.Да точно така ще ги запозная с ТЯХ САМИТЕ,защото те не се познават.

Та защо не вървят нещата в България?А защо не вървят нещата по света изобщо?НАЙ ЛЕСНОТО което можем да направим е да направим един хубав и приятен свят за живеене.Той ще е толкова лесен че никoй няма да тръгне да търси новото и различно.Това ли е света който желаете?Вечния рай,без болка,само удоволствия.Да кажеш хората да си постявят различни цели които да постигат,да имат различни желания,а те са толкова еднакви и еднообразни.Те сами се правят такива един друг.Оеднаквяват се.Вечно да бъдат на едно мнение и на една страна.И после какво?След милиони години на нашето вече постигнато безсмъртие изпълнено с всекидневните ни ритуали за приятни неща.Когато за милиарден път ние си отпийваме от сладкото винце дали ще се питаме кои сме ние?Но колкото повече време стош с нещо толкова повече връзката която си изграждаме с него става по силна.Няма значение дали ще обичаме човек или ще сме свикнали с парите.Всичкото е едно пристрастяване и едно обвързване.Сделка която ние хората сключваме за да се чувстваме сигурни.Нали толкова е приятно чувството на сигурността.Но какво ви говоря аз нали?Като съм толкова велик нека да ви кажа какво да правите нали?Какво е онова другото за което толкова говоря и за което все пак нищо не мога да кажа.Но хората които са се срещали с това другото знаят за какво говоря.Не ми е нужно да разговарям с такива хора за това другото.Все едно да обсъждаме колко жълт е цвета на слънцето.И не го пиша заради вас другите.Аз не искам да помагам на никого.Ако зависише от мене бих ви дал възможност да станете безсмъртни и да живеете вечния си приятен живот.Няма такова нещо като помощ и помагане.Това са пълни глупости.Има просто начини на живот.Кой съм аз да ви казвам как да живеете.Аз просто се опитвам да ви покажа живота който вие живеете.На който му ХАРЕСВА да си го живее.Нали това е определящо за човешките действия.Харесването и нехаресването.Това ми харесва ще го правя,онова не няма да го правя.Е харесвате ли това което съм написъл или не?Ако е едно от двете просто нищо не сте разбрали,просто защото не сте достгинали до това.Няма нищо лошо,до сега много малко хора са ме разбирали.Това е типично за хората,да си поставят капаци пред себе си за да не се видят.Те хорта не биха допуснали информация за техния живот да премине през тях без да се регулира от тяхната личност.Глупости пиша така е.Луда работа направо.Пиша го за мене аз това.Пиша го защото този човешкия живот не е за мене.Постоянно правя опити.Дори вече играя човешките игри много по добре от преди.И все пак колкото и добър да ставам те си остават игри.Да ме държат настрана от онова което съм аз.Тука при мене няма трябва да се направи това или онова.Трябва да се освободиш или така на татък.При мене има това като направиш става онова.Просто търся отговор защо става така.Да разбера как действат нещата.И това е така защото аз се нуждая да намеря отговора.Поне сега,поне тука докато пиша,дали играя роля или не ,е трудно да се определи.Но самия факт че го пиша от някаква нужда означава че играя някаква игричка.Въпроса е до колко съзнавам че я играя и дали не го пиша преднамерено.Дали аз съм избрал да играя тази роля или тятъра в който работя не ми я е поставил нарочно.Все пак е някаква работа.А аз тука сега си репетирам пред огледалото.Така че никoй да не може да разбере кой съм и какъв съм.Защото е по лесно да се играе роля от колкото да се покаже човек такъв какъвто е.И утре като почнат представленията никoй няма да разбере че зад онзи човек на сцената стои нещо съвсем различно,готово да изкрещи ТОВА Е АБСУРДНО.

Ако сте прочели това значи вие не знаете какво да правите.Един съвет...каквото и да правите започнете от вас самите,някъде там дълбоко вътре във вас.Там сте някъде,просто отдавна не сте разговаряли със себе си...но има един бодигард на входната врата където живеете.Неговото име е ЕГО или личност.Пазете се от него защото той ще ви лъже че вас ви няма и че той е вас.Но все пак се опитайте да отворите врата поне да надникнете какво има зад кулисите на ролите които играете.Току вий сте се намерили :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #135 on: август 15, 2007, 03:48:44 pm »
 Ще поговоря малко за вярата като процес.
Кога човек вярва,в какво човек вярва и защо го прави...Нямам достатъчно много набюдения върху моя вътрешен свят но на базата на тези които имам съм склонен да твърдя следните неща,поне сега на това ниво.

В първичното състояние на съзнанието,там няма вяра...Това позволява една такава абсолютна адаптивност към околната среда.С течение на времето ,с израстването на човека,той се адаптира към околната среда в която живее .Интересното тука е че когато средата остане една и съща се наблюдава пълно адаптиране към средата,говоря в психологически план въпреки че има и физическо съответствие което е по явно и лесно за наблюдение.Но чрез процеса на адаптация начина по който става е именно чрез някаква вяра.Това е един вид несъзнателно разбиране на същността на нещата на определено ниво.Но проблема идва там когато се смени средата в която се живее.Тъй като човек вярва във вече минати и изпитани неща той винаги първо се допитва до тях ,а чак после търси друго решение.Тука вече неговата адаптивност спада значително,като силата на спад е равносилна на силата на вярата в дадените неща.Например какъв е шанса да обедиш една жена ,която е прекарала целия си живот обичайки хората.Това е нейната вяра и тя ще я отстоява до края.Ще я отстоява защото нея като съзнателно същество всъщност я няма,а там единственото което има е тая вяра.Винаги любовта ще определя нейния живот вместо нея.Тя един вид няма свободен избор вече пред себе си.Няма защото в момента на избиране на несъзнателния живот пред съзнателния, човек губи това нещо наречено избор.Така наречения личен избор не е никакъв избор а просто отстояване на дадена вяра или отричането и като и двете неща са процеси именно на несъзнателното съществуване.

Може да остане с впечатление че искам да внуша че съзнателното съществуване е за предпочитане но реално това не е точно така.Аз за мене все още не съм направил своя избор и се колебая между тези два варианта по които може да ми протече живота.Аз съм изправен именно пред съзнателният избор между това да изживея един несъзнателен живот и това да изживея един съзнателен живот.Те са качествено различни по своето естество като има някои неща които виждам дори в момента на общуване с другите хора,конфликти в разбиранията с които се сблъсквам свеки ден.Единствения фактор който в момента влияе върху моя свободен избор е именно вече изградената ми в мене самия личност.Тя ме е замествала през целия ми живот и няма нищо против и да го прави до края му.Ако избера съзнателното съществуване,това обрича личността ми на мъчения и изтезания.В моментите когато личността ми командва ще бъда завладян от отвратително чувство за несигурност,неправилност,страх,срам и какво ли още не.Нещо повече,нещо от което аз реално се опасявам е че завладяването чрез точно обратната тактика на приятните чувства ще бъде най голямо предизвикателство за преодоляване.Колко човека са се отказали от всички видове преживявания в името на нещо си което не ти носи нищо.Съзнателното съществуване не носи нищо полезно както биха определили хората.Това е просто начин на живот освободен именно от онези донесени неща.Но най големия коз на личността ми всъшност не са преживяванията които ми предлага.Това е една идея с която се сблъсках през живота си.Една популярна идея чиито хиляди документрини случаи карат моето същество да се колебае в своя избор.Идея която така яростно отхвърлях и тя все се врущаше като бумеранг при мене.Именно идеята за преражданията.Лесно е да се наблюдава че светът на хората е пълен с многобройни и разнообразни преживявания и опитности.Ако аз наистина съм дошъл тука ,то най вероятно съм дошъл да трупам именно опит на нивото на преживяванията.А това става именно чрез преживавания.Ако аз сега се отдам на онзи живот който един вид отрича тези неща е възможно един вид вместо да разшири моето съзнание да го стесни в по тесни рамки,като визирам един по дълъг план на разглеждане на нещата.Колкото повече материал имаш за анализиране,толкова по добре би могъл да определиш какъв е живота тука на земята.Та това е най големия коз който използва в момента личността ми.И тъй като този коз е просто една вяра аз не мога да и дам правото да определи живота ми без да видя наистина как стоят нещата.Това означава че трябва да премина именно през това,да разбера дали е имало нещо преди този мой живот и на къде съм се запътил.За да премина през това аз трябва да достигна до съмите дълбини на моето собствено съзнание.Метод чрез който усещам че ще мога да направя това е именно самохипнозата.Трябва да проверя дали наистина има нещо вярно зад тази една  всеобща човешка вяра за преражданията.Но тъй като хората имат навика да виждат само това което искат,трябва да се подготвя за това изследване.Тази подготовка трябва да включва пълната необремененост и предобеденост от опитността ми досега и да притежавам способността да изключвам вярването като процес вътре в мене.След като бъда готов да гледам,аз ще се обърна навътре към себе си за проверя достиверността на тези източници които твърдят така силно вярвайки че има живот след смъртта.

Искам да отбележа че това по горе не е нищо повече от едни малки размишления.Аз не вярвам в нищо от това което съм написъл въпреки че моята личност го прави.С течение на времето започнах да разграничавам това което съм аз и това което съм си изградил за мой заместник през живота ми.На такова ниво съм на което трябва да реша дали трябва да прекратя изследването на преживяванията и да се занимавам с други неща или все още нямам достатъчно опитност в тази насока.Това наистина ще определи развоя на живота ми по два доста различни един от друг начини.За сега вероятно ще поддържам лека връзка със себе си като продължавам да живея един несъзнателен живот,колкото и да ми се струва това за загуба на време...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #136 on: август 24, 2007, 05:59:40 pm »
Какво си правил с живота си?
Какво трябва да правиш с живота си?
Какво искаш да правиш с живота си?
Какво чувстваш че трябва да правиш с живота си?
Какво мислиш че трябва да правиш с живота си?
Какво правиш с живота си?
Какво ще правиш с живота си за в бъдеще?

Ключовата дума е "правя" !
Това са грубо казано въпроси , които би ме попитал всеки човек.За хората живота е "правене на нещо си".Ако не правиш нищо ти все едно си умрял.Това е доста парадоксално, защото като си умрял ти все пак правиш нещо,в този случай мъртвееш :) Както камъка, който стои неподвижно.Но ако при правенето има някакво движение и ако стоим на едно място,то това правене ли е.Ако не правиш нищо това не е ли един вид правене на нещо,в този случай правене на не правене.Ако всичко се движи и променя,то това означава че и това послание ,че всичко се движи и променя да подлежи на промяна.Самото послание е доказателството което биха търсили много хора че има неща които не се движат.Но аз не вярвам в доказателства повече.Виждате ли колко парадокси може да се появят в нещо толкова просто като разбирането ни за света като променлив или не подлежащ на промени.

Ако всичко в света се движи.Какво означава това...Това означава че законите които уж  изнамира науката са просто закони които важът за точно определения момент.Но в следващия момент БАМ и законите са вече други.И провежданите от учените експерименти отново доказват другите закони противоречащи с предните.Но тука има нещо доста обезпокоително и парадоксално ако погледнем от една друга страна.Ако всичко подлежи на движение и промяна,то дори този самият ЗАКОН ако го изведем би подлежал на промяна.Значи е излишно да се прави такъв закон.Но какво ще стане ако един ден просто ей така БАМ и поради непрестанната промяна на света,той да стане непроменлив.И ние бихме попаднали в един свят в който всичко е замръзнало.Но какво ако например всички закони които хората изнамират някак си са всъщност едни такива замръзвания на променливата вселена.Едни частични такива зацикляния.Нека да доведа нещата до още по голяма дълбочина.Какво ако вече вселената е замръзнала под един вид непрестанна промяна...И тя не може да се измъкне от това замръзване,което води до непрестанни промени...Една непроменлива промяна...

Та накъде бия нали така?Какъв е смисъла на всичко това?Но какво е смисъла като дума,не е ли поредната идея обект на нашата вяра.Вяра която е обсебила нашето същество до граници които самите ние не познаваме.Вяра която ни определя като такива каквито сме...смислени...Може би вие се нуждаете от доказателство нали така?Да поредната думичка,дума от която се нуждаем.Нуждаем се от нея,както и от смисъла,както и от искането...Не е ли това което бихте ме попитали?Какво би ми донесло това на мене?Какво целя със всичко това?Какво е посланието ми?Ако вие се нуждаете от послание вие ще го получите.Но въпроса който ми остава всеки ден в главата е къде съм аз в този свят.Дали ще остане малко време за мене след всичкото това търсене,искане,преживяване,доказване,смисъл,истини и лъжи...Аз съм точно толкова зациклил колкото е вселената в момента.Аз дори не знам как да се изразя в момента защото това ,което имам да кажа не е определено от искане или желание.Не мога да се сетя за дума с която да определя моите действия,освен една едничка.Една думичка която съм си избрал.Но не аз избрах думата ,а тя избра мене.НЕИЗБЕЖНОСТ!Всичко което съм написъл и което ще напиша е неизбежно.Няма значение дали импулса за написаното е бил желание,искане или нещо друго,факта е че аз пиша.За кого го пиша,за вас или за мене?Не ми трябва да знам кои сте вие,аз дори няма как да разбера,аз дори не знам кой съм аз...Но дори да знам че е неизбежно дадено действие,не би ли било отново неизбежно познанието ми за неизбежността да ме подтикне към правенето на точно обратното на това което се гласи,цели от неизбежността,а именно отнова да стане неизбежно.Процес от който няма измъкване защото всеки път когато си помисля че трябва да се противопоставя на това което смятам за неизбежно,води именно неизбежно до нещо друго.

Какво съм аз наистина?Купчина плът и кости,някакви си чувства,малко логически мисли...Какво означава това,аз се подчинявам именно на тези неща.Моите чувства и мисли определят това което е моето физическо тяло.Къде да отида и какво да правя.Но защо съм длъжен да правя тези неща,и кой не е съгласен с тези неща.Толкова е лесно да се предадеш именно на тези импулси,на тази вече изградена илюзия за света.Тя ти дава сигурност и овереност.Дори гордост че си именно такъв.Но какво ми става ,защо там някъде дълбоко в мене има нещо което непрестанно и по някакъв друг начин ми казва че това не е всичко.Как мога да бъда сигурен че това не е поредния трик на личността която съм си изградил,нова по съвършена система за контрол над мене.Но какво наричам аз мене,кое съм аз.Кое ме прави различен от другите,защото аз бих бил именно там в различността,в уникалността,иначе другото е просто програмирано.И дали наистина новото и различното всъщност не е програмирано отново,по начин който е неизбежен.Което ме довежда до началото на моя пост,а именно да си задам въпроса какво правя и какво възнамерявам да правя.И всичко което бих направил би довело именно до това което е заложено принципно в мене да правя.Това което е неизбежно да стане.Смъртта не е опция,поради много проста причина,ако умра може съвсем да не съм в състояние да изляза от тази неизбежност която ме е поробила,с която някак си не съм съгласен.Ако смъртта замрази това което съм аз,може би би било твърде късно.Много хора всъщност ми казват че греша.Че трябва да се оставя на тези процеси да ме завладеят и да приема благините които идват с тях.Всякаш само това има значение.

Но какво  е свободата,чувство за свобода?Поредната скроена илюзия за мене самия,нещо което да гоня и да търся.Може би тя е причината за този пост,добре скроената логика и стъкмистика както много хора биха я определили,а причината би била много проста.Ако аз искам да бъда свободен то това означава че аз се чувствам роб.Защо бих "желал" това ако нямах нужда от него.И тука отново се появява един огромен парадокс.Как мога да разбера истината.Нали е това което вие хората търсите.Е аз опитвам да я намеря сега ,точно по начин който вие сте ми показали.Но нещо не се получава.Методите били те ментални са обречени на провал.Ето го простия пример:
Ако аз се чувствам свободен,това какво означава.Дали означава че аз наистина съм свободен или просто че аз си въобразявам че това е така.Каква е разликата между това което аз си мисля че е и това какво е.Какво значение би имало за мене това.Дори да бъде илюзия за свобода,в тази илюзия аз съм свободен.Един вид аз получавам това от което имам нужда.Та ако аз се чувствам роб поради някаква причина.Премахването и би довело именно до попадането ми в илюзия че съм свободен вече.Но какво ако всъщност и това че съм роб ,не е поредната илюзия която съм си сътворил.Един вид от реалността аз попадам в илюзия в която съм роб,а в последствие в илюзия в която съм свободен.Но аз съм бил реално свободен ако мога така да се изразя единствено преди да съм разбрал че съм бил роб.Ако това е вярно то тогава това означава че ние сами се поробваме.Сами си създаваме илюзии от които не можем да излезем.И колкото по навътре навлизаш толкова по трудно може да излезеш.Но къде в целия процес бъркам.Нали сме свикнали да мислим че при премахването на причината се премахва следствието.Ние премахваме причини които реално не съществуват.Именно за това не можем да се измъкнем от тези фантазии.В момента в който започнем да търсим причината и ако я намерим ние вече сме обречени на неизбежния процес който довежда до поредната илюзия.

Всички методи свързани по някакъв начин с вярване в нещо, неизбежно довежда до изграждането на илюзии.Мисля че всеки може сам да прецени за себе си какво да прави с прочетеното.Аз не бих си повярвал,за вас не знам...
« Last Edit: август 24, 2007, 06:08:22 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Духовност...душа...и една сделка.
« Reply #137 on: септември 10, 2007, 03:39:48 pm »
 Каква е тази сделка която всеки човек сключва и за която ми идва от вътре да говоря.Много хора са се опитвали да предопредят хората , но техните думи биват изопачени,по грешно интерпретирани и остават някъде си там в миналото като история.Говоря за сделката на всеки отделен човек с дявола.Присъства във всички култури под различен начин ,главно като метафора описана като приказка.

 Сделката се изразява в нещо много просто и напълно очевидно за хората които си позволяват да гледат,а именно ние хората си продаваме душите за така наречените преживявания(било то приятни или неприятни).Работата е там че ние в първия момент не знаем какво продаваме,не се познаваме и веднага без да се замислим сключваме тази сделка която ни отнема най-ценното,единственото което е истински наше,а именно душата ни.И тъй като вътре в нас остава празно ,ние бързо бързо започваме да запълваме тази празнина с всичко което ни попадне.Опитваме се да напълним тази бездънна дупка с така наречените преживявания,нещата които сме си купили.Бродим по земята като едни същества изгубили целия свят в техните очи,едни празни очи,но едни вечно желаещи очи,вечно търсещи очи.Търсещи безспирно с нещо да запълнят тази яма зейнала вътре в тях.Като едни прокълнати същества ние бродим по тази земя , прокълнати да не намерим покой за дето сме си продали душата.И нито така наречената любов или каквото и да било не може да запълни тази празнина вътре в нас.С времето тя става все по голяма и по голяма докато ние напълно пропаднем в бездната на отчаянието и забравата.Забравяме за сделката която така радостно сме сключили толкова отдавна,сделка която ни е отнела всичко,в замяна на дребни дрънкулки като чувствата и мислите.

 Но има начин ние да развалим тази сделка и да си върнем живота който толкова отдавна несъзнателно сме изгубили.Защото за да се себеоткрие човек той първо трябва да се изгуби,за да се намери отново.Но да развалим тази лекомислено сключена сделка ще ни струва много много усилия,труд,работа и търпение.Всеки ден ще се сблъсквате със желанието да спрете това безумие и отново да се потопите в дълбините на забравата.Дявола си служи много изкусно за да ни съблазни и да запази сделката.Но дявола е много по хитър от колкото вие си въобразявате че е.Най страшното от всички оръжия на дявола е именно ЛЮБОВТА.Хората дори не си дават сметка как той им дърпа конците...

 За да си върне душата човек просто трябва да върне на дявола това което му е взел.Толкова е просто и толкова трудно за постигане.Толкова трудно хората биха се разделили със сладкото удоволствие което им носи любовта и така нареченото добро.Толкова е трудно за един човек просто да спре да желае,чувства,мисли и ВЯРВА.ДА ВЯРАТА Е ДРУГО СРЕДСТВО С КОЕТО ДЯВОЛА НИ Е ПОРОБИЛ.Накарал ни е даже да коленичим и да се молим в негово име,а неговото име е именно БОГ.Да този ГОСПОД в който така безкомпромисно хората вярват е именно дявола който е взел душите им.Това е толкова очевидно от страни и толкова невъзможно да бъде видяно от един човек който е сключил тази сделка.Той е не само заслепен но и попаднал в една прекрасна заблуда,фантазия за реалността която е заместител за истинския живот така че никога да не се събуди за да отвори очите си за ставащото около него.

 Дефиниция за духовност,душа могат да дадът само духовните хора,хора преминали през това.Но тя ще може да бъде разбрана само от други духовни хора.Никой човек сключил сделката с дявола не може да разбере що е това.Той винаги ще си представя,измисля,визуализира,вярва и какво ли още не ,но НИКОГА НЯМА ДА УСЕТИ НИЩО ДУХОВНО.Не може да усети нищо духовно именно защото средството с което става това е ДУШАТА,нещо което той вече така лекомислено е продал именно в замяна на този измислен рай.Всякакви дефиниции за тези неща са напълно безсмислени за един духовен човек,тогава всичко се вижда и е напълно очевидно за него.Развалянето на сделката е уникален и строго индивидуален процес.Самия човек знае най добре какви сделки е сключил с дявола , само трябва да му върне това което е взел от него,за да си върне душата.Всеки човек всеки ден живее именно със собствения си направен избор.Когато човек сключи тази сделка,той дава и това,възможността да избира,отказва се от нея...

 Всеки ден все по отчаяно ,личността ми ,тази дадена ми от дявола за да ме контролира търси начини да запази своя трон.Изкушение след изкушение,сладост след сладост,преживяване след превивяване тя ми предоставя само и само да не разваля сделката.И отново съм изправен пред избор...избор който бях направил преди много много години,когато избрах да бъда част от обществото и неговите модели на поведение.За втори път съм изправен пред същия избор но вече съм видял и изпитал това което има да ми предложи дявола.Все едно съм отишъл в заложна къща за да си заложа душата за да мога да си купя преживявания,удоволствия,идеи и какво ли още не.Но ето аз започнах да връщам купеното за да мога да си върна душата.Сега избора стои пред мене ясно очертан...дали отново да се потопя в морето от преживявания и желания ,давайки най ценното ми или да запазя душата си...Но какво аз ще направя няма никакво значение за тебе ти който четеш това...ти кое си избрал?(риторичен въпрос :) )
« Last Edit: септември 10, 2007, 03:42:08 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ДУХ, ДУША ... и малко познания.
« Reply #138 on: септември 11, 2007, 01:08:10 pm »
Блях,
значи има едно генерално несъотвествие в последния ти пост - смесваш ДУХОВНОТО... с ДУШЕВНОТО...
ДУХОВНО идва от "ДУХ", а "ДУШАТА" дава основата на "ДУШЕВНИТЕ НЕЩА".
В този смисъл "ДУХОВНОТО" развитие не е ДУШЕВНО РАЗВИТИЕ.

Между другото досега никъде няма ясно и точно разграничение какво е "ДУША" и "ДУХ". Има доста опити и всеки от индивидуалистите си го дефинира според нивото си на развитие - във връзка с разбирането...

Все пак - ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ е посока на развитието към самосъзнанието към НИВАТА над първата "тройка" - физическо, астрално, ментално... Именно тия нива - "втората тройка" се наричат ДУХОВНИ,  и с това именно е свързано понятието ДУХ - това е онзи аспект на всяка единица съзнание, който е на "ниво" ВТОРАТА ТРОЙКА - т.е. над тия нива, които сме свикнали да ни определят в сегащното ни битие.
Докато понятието ДУША е свързано с първите три нива - по начина по който се използва може да се "нареди" към "първата тройка" и е нещо като "нематериалния ни аспект" свързан с точно тия нива. В този смисъл на душата й се приписват различни типично човешки, но и някои нематериални характеристики, които се приближават до познанието и особеностите на астралния ни аспект. Така ДУШАТА всъщност е човешкото название за АСТРАЛНИЯ АСПЕКТ НА ВСЕКИ ЧОВЕК... Или това, което остава зад /след/ физическото ни тяло.
Ето най-обща сравнителна характеристика на понятията ДУША и ДУХ.

Има обаче едно генерално подвеждане - именно по думите. Понятието ДУХ, поради неразбирането на смисъла от "обикновените" хора, е добавено като синонимно към ПОНЯТИЕТО ДУША - особено в българския език думата е една и съща. Така се подменя и смисъла й, който както вече по-горе посочих е качествено различен. Ето защо понятието ДУХОВЕ... и ДУШИ са станали нарицателни за невежите "езотерици" от социален характер и ясно показва нивото им на неразбиране спрямо "общата картина". Почти навсякъде и съвсем неуловимо разни спиритици /контактьори с "отвъдното" и света на "умрелите"/ наричат нематериалните аспекти на умрелите ДУШИ, а тяхното проявление на ниво материална действителност - ДУХОВЕ. Именно затова понятието ДУХ подвежда със смисъла си, носещ "двойно" значение - в зависимост от разбирането и нивото на развитие на използващия го. Независимо, че в английският език има две думи - SPIRIT   и  GHOST, там също се бъркат непрекъснато двете понятия. По същия начин е и английските думи за ум и разум - например думата MIND, дори и англичаните я използват и като "ум" и като "разум", но това са коренно различни понятия и са названия на две различни проявления, израз на различни състояния-нива на съзнание - УМА е свързан с условно несъзнателните нива в етапите на развитие, докато РАЗУМА е вече неговата аналогия, но в нивата на ЗАСИЛЕНО СЪЗНАВАНЕ в посока към САМОСЪЗНАНИЕ.  Както се вижда дори и думата "САМОСЪЗНАНИЕ" се използва и в съвсем друго значение в междусоциалния ежедневен език - например вестникарския израз - "българо-мохамедани с турско самосъзнание....."
   
С изведените примери исках само да напомня, че думите са просто посредници и се използват за различни цели. Именно целите определят и смисъла и значението на всяка дума. Понеже получаваме езика, думите и значението им "наготово" по време на първите си години чрез социалното ни възпитание, всичко това предопределя в комуникацията ни да преобладава предимно СОЦИАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ И СМИСЪЛ НА ДУМИТЕ.
Но... когато човек постепенно израства и се трансформира в индивидуалист, винаги част от този му процес е свързан задължително с преосмисляне, преоценка и задълбочаване на смисъла на думите с които той борави "вътрешно" - в себе си. И това е само един начален етап. По-късно при работата му над себе си "той" открива, че мисленето чрез думи е само забавящо и доста тромаво в сравнение с мисленето чрез значения-символи - без да се прави "аналог на говоренето" НАУМ. По този начин мислите започват да препускат без ограничението на "скоростта" при вътрешното им "изговаряне с думи".
Понятието "ПРОЗРЕНИЕ" е свързано с този процес - понякога хората, които го познават се усещат, че като че ли са "направили" някакъв "скок" на мислите си - сякаш без връзка... Но когато се направи такъв "скок" ума на човека не може да схване "връзките" и по този начин се получава сякаш "празно"... Много хора придават на това явление някакъв "божествено-религиозен смисъл", но това е пак свързано с непознаването на вътрешните ни процеси.
 
Все пак - всеки според себе си.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #139 on: септември 11, 2007, 05:31:00 pm »
Надали има значение, какво означават самите думи. В крайна сметка всеки разбира това, което иска да види, а автора е оставил своя дух в това което е написал и всеки един от читателите има възможността да се докосне до заложения смисъл.

Иначе в този ред на мисли "Дух" се използва и като сила на характера в българския език, а душевното разтройство би трябвало да е рядкото щастие на душата.

А какво е душа ??? .... ??? все още никой не е разбрал.... но всички имаме идеята, защото иначе няма идея че ни има.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #140 on: септември 11, 2007, 10:54:42 pm »
 Имам едно предложение...

За разлика от общоприетите значения описани в тълковните речници , "думите" за всеки отделен човек започват да имат различно значение и смисъл с течение на времето.Тези разлики стават все по големи при индивидуалното развитие,един вид думите видоизменят първоначалното си значение.Но всеки индивидуалист започва да придава различно и уникално значение на думите които използва , което води до един явен проблем при общуването.Докато по рано всички хора са използвали думи много близки по значение,тука се стига до едно ниво в което всеки си говори на негов собствен език разбираем напълно само на него си.Забелязвам че когато човек чете постовете на някой друг,той с течение на времето започва да усеща какво значение е имал в предвид автора им при написването им.Но тъй като това е форум и постоянно идват нови хора аз предлагам всички заедно да поставим основите на едно по добро общуване.Като постепенно,последователно и систематизирано изведем дефиниции за основни понятия с които боравим,не само такива каквито съществуват в социума ,но и отделно от него да добавим и надграденото,видоизменено или напълно заменено значение ,което да придаваме на тези думи ,така че да не се налага постоянно да се доуточнява кой какво имал в предвид като написал еди какво си.Всичките тълкования да не бъдат абсолютни ,а по скоро условни...

 Имам в предвид че както Рамус отбеляза , в един момент през главата ти минават мислите под друга форма различна от "говоренето наум".Тъй като за много кратко време преминават прекалено много значения през човека ,неговия словесен апарат не е в състояние да навакса и изостава като се изпуска нишката в говоренето,чрез което се изразява това което дадения човек "вижда".Един вид все едно да гледаш филм , в чиято лента да липсват половината и повече кадри.Както зрителя няма да може да възприеме всичко което е било първоначално във филма,така и до слушателите на говорещия няма да достигнат всичките значения които е искал да изрази човека.Там вече се достига до друг проблем вече с интерпретацията но все пак накъсаната мисъл е по трудна за интерпретация :) Един вид стига се до ниво в което за да общуват чрез слово свободно хората и да се разбират се налага да използват друг различен начин.
« Last Edit: септември 11, 2007, 11:00:00 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #141 on: септември 12, 2007, 09:07:36 am »
Не са проблем думите ... според мен е необходимо просто желание за общуване (диалог ... не монолог).
Да се напище тълковен речник на форума, който всички учасници да наизустят за да могат да се разбират помежду си и точно този речник да ги "накара" да не бъдат горди, самовлюбени, нетърпеливи и най-просветени.  O0 успех в чупенето на леда на гренландия с тесла.
Стигаме до една стара тема ... но по друга пътека, по път който сами извървяхте.

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1440.msg16125#msg16125

Желанието да почувстваш човека който пише отсреща, обаче се сблъсква с вниманието, което постоянно избира какво да пуснем в главите си.
« Last Edit: септември 12, 2007, 09:33:17 am by voivoda »

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #142 on: септември 12, 2007, 10:03:14 am »
Мдаа, не е ли това един популярен мит? Да намерим общ език, на който всички да говорим еднозначно и да се разбираме на 100%. Нямаше ли опити за създаване на такъв общовалиден глобален език за общуване, който се нарича есперанто. Не служат ли тълковните и другите речници точно за справка, за ориентация какво е общоприетото значение на думите. Нима не идваме точно от там, където думите са застинали в едно повърхностно, но затова пък общоприето значение и изразяват повърхността на онзи, който си служи с тях.

Идеята не е нова, но не е и намерила начин да бъде приложена. Кой да изведе общия смисъл, който да бъде валиден за всички участници във форума? Който може ли? Сам виждаш Блях, че е едно да изведеш смисъла на определено понятие, друго е да го дефинираш простичко и съвсем различно е да го ползваш на готово. Това означава, някои хора да се нагърбят с огромната задача да открият какво влага всеки от участниците във форума във понятията, с които работим и да изведе най-общ смисъл. Друг начин е някой просто да дефинира за себе си и да предложи своите дефиниции. Но няма как да се разберем еднозначно, колкото и да ни се иска. Защото не в думите е ключа. Не е въпроса кой какво и как казва. Общуването се случва при съответстващ резонанс. Така никога няма да може един да разбере друг, ако няма съответната вибрация в себе си. Няма значение колко прецизно и точно би могла да се извърши предложената от теб работа. А дори и да сме на една честота – пак не може да има пълнота и цялостност, когато става дума за друг човек, който не съм аз.

Помисли сам, опитай дори да дадеш поне една дефиниция, която да пребъде за всички ни в целия си дълбок смисъл. Всяко едно понятие носи кода на този, който го използва. Дори да създадем матрица на всички думи, отново определящ ще бъде самия човек. И по шаблон да го правим, аз ще използвам моя шаблон както аз го правя и никога няма да го направя като теб, защото аз не съм теб.

Затова мисля, че всеки чете, пише мисли, общува, колкото може да си позволи и колкото е готов. Това че някой не разбира, че друг го мързи да обяснява или му е удобно да прави някакви неща по неговия си начин – си е въпрос, опиращ до всеки от нас. Не виждам никаква причина да се спасяваме от неразбирането. Спасим ли се от него – на всички веднага всичко ще ни стане ясно и ще платим с връзката си към себе си. Това е крачка назад, която няма как да се направи дори. Някои просто ще се повозят на влака, други ще си повярват, че са измислили системата от общовалидни значения и ще станат велики, едни ще са добри в ползването на думите, други ще са лоши, ще се намерят и бунтари и изобщо целия модел, който десетки пъти е показал че не работи, ще се повтори.

Погледни световните системи. Навсякъде се повтаря едно и също.
Гледах един филм преди 2 дена – Дневной Дозор. Руски филм за продажбата на душата на дявола J Имаше Тъмни, Светли, Инквизиция, Договор за мир, Велики и Тебеширът на съдбата. Инквизиторите бяха двама еднакви и работеха като един – спазваха закона безмилостно. Светлите и Тъмните се бореха за надмощие и търсеха причина да се наруши договора, за да направят война и да стане ясно кой е по-велик. Имаше класи, подразделения и Велики хора, разбира се с техните последователи. Всички те имаха специални способности, не бяха като обикновеното простолюдие, но всички служеха на самоопределението си и успяха да постигнат масова разруха. От краха на системата се роди обикновения човек, какъвто си е, без величието, без специалността, със проблемите и кусурите си.
Така сме си и ние тука – всеки си се оправя сам. Неразбирането е само инструмент по пътя на развитието на всеки човек. Невъзможността за осъществяване на еднозначен контакт, е възможност за дълбока връзка навътре към себе си. Всичко може да се използва – щом го има, то служи на определена цел, то е необходимо. От всеки един зависи как и доколко ще се възползва.

Взех да звуча като един друг драскач из форума :-) Знам, че ме подозирате в старателно копиране на неговите размисли. Все ми е тая. Аз просто говоря от себе си, пък вие си мислете каквото си искате.
Успех
« Last Edit: септември 12, 2007, 04:24:16 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #143 on: септември 12, 2007, 04:57:59 pm »
 Точно така!Словото не може да бъде еднозначно, когато хората привиждат различни неща,в едни и същи неща съответстващи на тяхното развитие.Нещо повече когато обвием нашите мисли в думи ние нарушаваме потока от мисли .Този феномен не е само когато пишем и говорим но и когато си говорим на ум.Словото играе роля на СТОП така че да вникнем по внимателно върху смисъла на мислите ,като се концентрираме върху отделни негови части.Когато човек прочете или чуе СЛОВО ,започва процес на интерпретация съответстващ именно на неговото ниво на развитие.Работата е там че ние общуваме чрез СЛОВО ,а не чрез МИСЛИ(под мисли нямам предвид популярното мнение за "говорене на ум").А за предаването на мислите на друг човек се оказва че словото не е подходящ метод,поради ролята му на индивидуална концентрация върху точка.Разбира се и тези думи са условни и зависят от интерпретацията на този който ги чете.Но мислите които стоят именно зад тези мои думи са нещо качествено различно...Това което се опитвах да изкажа беше дали е възможно по някакъв начин общуване на ниво МИСЛИ ,не чрез слово...Един вид телепатия,но не на ниво като разговор чрез думи,а чрез обменяне директно на мисли...

 Словото е вид концентрация.Представете си че през вас минава много бързо един влак.Когато се концентрирате вие можете да видите отделни вагони.Един вид забавяте времето вътре във вас така че да имате достатъчно време за да може да ги наблюдавате.Ние започваме да даваме отделни имена на вагоните и така изграждаме словото,а целия влак са именно мислите.

 Въобще концентрация представлява един вид на забавяне на вътрешния ни свят в сравнение с външния(казано условно) даващ ни възможност за по дълбоко и цялостно набюдение.Медитация аз наричам онази концентрация която е насочена навътре към самия концентриращ се.

 Разбира се всичко по горе е условно и ми е нужно за да мога да усвоя по добре метода на концентрация чрез слово ,като се науча и да набюдавам как преминава влака без постоянно да се вглеждам в негови части,че да мога да го видя изцяло,а не по описанието на един от вагоните да съдя за целия влак.
« Last Edit: септември 12, 2007, 05:00:07 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

danche1968

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #144 on: септември 12, 2007, 09:22:07 pm »

Блях,
здравей! Прочетох вашия диалог с Катерице - словесен диалог все още уви, но само искам да ви кажа че удоволствието ми беше голямо - защото смятам че колкото и малко да съм надзърнала от останалите вагони, усетих с цялото си сърце прекрасното ви желание /за което и аз си мечтая/за по-успешна комуникация между хората - стремеж, които винаги много ме е радвал. Всичко, което прочетох в този форум до момента, за мен не са само думи, криещи някаув смисъл, не са и хора рисуващи себе си - които каквото и да рисува - МОИТЕ очи го виждат и интерпретират, ами аз съм била като на концерт - всеки от нас свири на свои instrument, изпълнява своя мелодия. Спирам се, слушам отвъд думите/нотите - оставям се на мелодията да ми действа, да и се наслаждавам. Защо да говорим за разбиране или неразбиране между хората - има нещо манипулативно в това - ние сме различи музикални инструменти и свирим и се слушаме - нотите ни са еднакви но устройството различно - Една и съща мелодия ще ми допадне повече на един instrument, отколкото на друг. Естествено, мога да се опитам да анализирам защо някои инструменти ме привличат повече от други, защо никoй ме забавляват, някои ме разплакват от възторг, някои не ги и забелязвам, но защо да не се отдам на музиката и просто да се наслаждавам ... Да не говорим че е лудост да се хващаш за всяка дума - всеки тон, ще успееш ли да накараш пианото да свири като китара - никога. НАй-важното за мен е че усещам единството с вашите стремления чрез и въпреки словото. Чао. 
 
 


nova

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #145 on: септември 13, 2007, 10:55:44 am »
За разлика от общоприетите значения описани в тълковните речници , "думите" за всеки отделен човек започват да имат различно значение и смисъл с течение на времето.Тези разлики стават все по големи при индивидуалното развитие,един вид думите видоизменят първоначалното си значение.Но всеки индивидуалист започва да придава различно и уникално значение на думите които използва , което води до един явен проблем при общуването....

Само тези думи, които изразяват абстрактни понятия.
Ако зарежеш абстракциите, ще употребяваш само думи, ясни на всеки.
Иначе казано: думата „молив” обозначава нещо точно определено и ясно за всеки разбиращ (в случая) български.
Да обличаш абстракциите в униформа е загубена кауза.
Мъдрите го знаят.
Остава да го разберем и ние
За това, на първо време, може да помогне употребата на прости изречения.
Формулирането на просто изречение изисква или много яснота, или никаква.
За наличието и се съди по реакцията на събеседника. :)


Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #146 on: септември 13, 2007, 12:41:41 pm »
Думата "МОЛИВ" означава нещо за ония, дето са приели да означава точно това. Но дори и за тях, сама по себе си тя загатва единствено до "пособие , оставящо следи при писане" - това не означава нищо и не охарактеризира нищо конкретно . И сама по себе си също е абстракция - например с думата "молив", можем да обозначим колкото си искаме видове моливи. Затова на помощ ни се притичва и понятието "прилагателно", характеризиращо съществителното МОЛИВ - но и колко прилагателни да сложим към него, пак има роля на собствената интерпретация и представните форми стоящи зад подбора и смисъла на понятията.
     Това че основните думи са на ниво ежедневно ползване и изглеждат ясни и точни е само привидно, защото при употребата на думите, "зад кадър" има изключително богат и разнообразен интерпретационен апарат. Въпроса е, че повечето от тия процеси остават "на тъмно" по простата птичина, че ние сме в състояние да не можем да ги възприемем - поради ниската степен на съзнателност.
     В този смисъл - да се съди по реакцията на събеседника, не може да се търси някаква абсолютна яснота, нито "никаква" - а събеседника само изявява доколко и какво е "стигнало до него" - а това е толкова, толкова събективно... и относително. В този смисъл нито говори за това доколко ние самите сме ясни, нито дали достатъчно ясно формулираме. Единственото е - въпроса с адекватността - и това е вече съвсем друга тема. Адекватността зависи от толкова много фактори и особеностите на двамата /най-малко участници/, от резонанса, от съотвествието по ниво, от възпитание, от влиянието на средата, от ниво на възприятие ... и от толкова много други фактори, че томове литература не може само да ги опише.

     Колкото до езика - тия неща, дето сега ги изписвам не са въобще нито мои идеи, нито са нещо оригинално. По отношение на проблемите на езика и общуването чрез него, са разглеждани от векове. Основният проблем си остава информационния - ако се употребяват по-малко думи, във вид на символни значения, то по време на преноса той се насища информационно. Но пък е нужна предварителна "работа" по стиковането "кой символ, какво означава - точно". Това е възможно само при наличие на такъв предварителен договор  и въпреки това интерпретационния апарат на всеки човек внася непрекъснати изменения, каквито и "договори" да се правят.
А ако няма предварителен договор по отношение на думите и значенията, се натъкмява контакта и се налагат доста думи да се използват с опростено значение, докато се обясни по-задълбоченият смисъл. И в сила влизат другите форми на общуване, наречени най-общо "невербални".
   
     Проблемите за общуването и езика са голям въпрос и предизвикателство особено за хората, които им се налага да излезнат от общоприетия социален език на общуването. И при тях има разработени различни идеи за решаването на тия "пречки".
Една от тях е - адекватна според мен именно при случая като този във форума - е всеки в границите на своите си възможности да изказва какво той разбира при използването на една или няколко абстрактни понятия. Такъв беше вчера примера на Катерисе - при използването на понятието УВАЖЕНИЕ... Достатъчно е да казва всеки какво разбира когато изказва нещо, а не да приемаме общи ясни и точни "дрехи" за да обличаме понятията и значението на думите - което вкрая на краищата вече писахте че е напълно безсмислено поради разни причини. Дори невъзможно...
« Last Edit: септември 13, 2007, 12:46:33 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #147 on: септември 13, 2007, 01:28:55 pm »
Quote
Иначе казано: думата „молив” обозначава нещо точно определено и ясно за всеки разбиращ (в случая) български.
Да обличаш абстракциите в униформа е загубена кауза.
Мъдрите го знаят.
Остава да го разберем и ние

Иначе казано: думата "молив" не обозначава нищо определено.И няма дума която да го прави...
Да обличаш абстракциите в униформа е загубена кауза.(е защо само абстракциите,то всички думи с които боравим всъщност за носители на спомени,един вид абстракции)
Не знам какво знаят мъдрите , но ти явно си открила.А сега ти остава и да го разбереш...жалко че ще си останеш с знаенето и разбирането ,все представи...Но това им стига на толкова хора,да си представят и да преживяват.Явно и на мене ми е нужно все още да си представям след като го правя.Нека да го изкажа по друг начин...представата е вид преживяване :) След като човек прави нещо ,той има нужда от него...И ето аз имам нужда да напиша някои неща:

Думите са просто подредени звуци...които ние използваме като патерици за да извикаме определени спомени.Когато човек ти каже "молив" излиза не само представата на човек за 1 молив,а едновременно за всички моливи които е видял.Всички те влизат в рамките на смисъла който носи думата "молив".И така смисъла който носи думата "молив" за човек видял 1000 молива ще бъде различен от този който тя носи на човек видял само 1 молив.И тука вече има значение как точно го е видял и други фактори които влиаят по някакъв начин върху именно ПРЕДСТАВАТА за това какво е "молив".Цялото слово с което боравим са нищо повече от ключове които използваме за извикването на определен спомен,на определена представа.И тъй като ние използваме за сравнение и анализиране точно само представи в нашето съзнание,мислите ни представляват именно това.Какво ли щеше да бъде ако не мислехме с представи а да мислехме в сегашно време не с представата за молив,а със самия него...Разбира се това ще бъде само представа...няма как да бъде нещо друго :) Всяка дума която прочетете всъщност прави точно това.Изгражда една представа вътре във вас,изгражда една връзка с даден спомен.Един вид извиквате отново дадено преживяване.И така може да го преживявате отново и отново,нещо което толкова много хора правят и им  харесва, и го оставят да ги определя.Затова когато човек разказва дадена случка,той всъщност я преживява на ново ,което е толкова ясно за наблюдение.Емоциите които е изпитал са закодирани като спомен и при извикването му те се появяват отново заедно с разказа...

Когато човек запамети нещо,например да запомни определен футболен мач, какво става всъщност вътре в него.Той не само запаметява това което става в мача ,но заедно с него запаметява и емоционалното състояние на човека по време на мача.И от тука на татак той винаги ще бъде предубеден когато излиза този спомен,като ще бъде обладан от емоциите ,които е изпитал тогава,които излизат заедно със спомена.И това е толкова определящо за толкова много хора които всъщност правят точно това.И това им стига...Да преживеят нещо,да го запомнят и после да могат да си го преживяват отново и отново...И това е толкова присъщо за несъзнателното съществуване.Просто защото те не познават друг начин да се самоопределят и привиждат в преживяното себе си,който именно тогава го няма.

Думите за хората са просто средство за да преживяват определени неща.И точно за това ги използват.Всеки път когато ги използвам аз преживявам нещо.Нещо повече винаги когато някой говори нещо,ако се вслушам аз отново започвам да си представям и да преживявам.Има една нужда от преживявания...тя съществува тогава когато самия човек не може да се самоопредели по друг начин.Затова е толкова трудно човек да спре да чувства и мисли.И двата процеса са именно преживавания или представи за преживявания.Това е толкова лесно за наблюдение особено ,когато човек се самонаблюдава,защото то дефакто човек само това може да наблюдава.

Когато човек излезе от рамките на чувствата,словото се случва нещо много интересно.Както наркомана когато спре дрогата,така и когато се спрат чувствата и мислите има едно голямо желание да се запълни зайналата дупка.До този момент човек се е определял именно чрез това,чрез чувствата и мислите и изведнъж той бива искаран от този модел,заместител.Лесно се вижда кой може да се справи със задачата.Иска се определено ниво на самосъзнание за да може човек да си позволи да го направи.Както пушача не може да си позволи да остави цигарите така и хората не могат да си позволят да оставят чувствата и мислите.Това е смърт...но за кого?За страха?За слабостта?

Едва тогава ,едва когато човек излезе от представите и модели за поведение може да направи нещо ново.Едва тогава човек може да медитира,поне по начина по който аз разбирам същността на медитацията.Разбира се това отново е една условна представа,но тя е по скоро да определя кое не е медитация от колкото да дефинирам кое е тя.

За хората които търсят истината бих казал:Тя не е представа :) Но е много интересно каква е тази представа, че истината не е представа.


-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

nova

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #148 on: септември 13, 2007, 03:07:08 pm »
само питам:

на молбата, зададена на езика който говориш "дай ми твоя молив " каква ще е ответната ти реакция?

предположение:

вариант 1 (адекватност):подаваш ми молива, а аз получавам молива и ситуацията "дай-вземи" е изчерпана, защото е дадено и получено нещо, което и за двама ни се изчерпва с предмет, определен еднозначно с думата "молив"

вариант 2 ( ???) гледаш тъпо щото "молив" нищо не значи, а е сбор от звуци


А сега предлагам да заменим думата "молив", с думичка означаваща абстракция, каквато е например "обич"

Варианти много, но приключване на ситуацията- едва ли    ..ясно е само, че ще има дъъълго уточняване на понятията  :D, докато на някой не му писне.

аз бЕх до тука
« Last Edit: септември 13, 2007, 03:41:35 pm by Nur »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #149 on: септември 13, 2007, 04:08:24 pm »
"Дай ми твоя молив"...
ако го няма съответния контекст, ситуация , в рамките на която да се изтълкува смисълът на самия въпрос, и после съответното решение, после и действие /ако има такова/, не би имало никакво сходство между изказа, изразен в "искането" и последващото му съответно действие.
Нима е толкова трудно да се "доловят" колко много неща зависят от контекста си. Нима не се вижда непрекъснато във всякакви примери. Няма нищо което да е еднозначно в думите - ако имаше, нямаше да ги има въобще адвокатите примерно. Няма нищо което да е еднозначно - по принцип. Ние самите не сме еднозначни и нищо във относителната вечноподвижна Вселена в която съществуваме, не е еднозначно - дори и това написано изречение и смисълът изразен в него.

Това, че изглежда определено ниво на езика като общо, е заради културни и социалнообусловени фактори, които никак не са сами по себе си еднозначни. Един приблизителен смисъл може да се изрази по няколко различни начина. И в различни култури дори и в един ио същ географски район, да се приеме да се тълкуват коренно различно.
А едно и също казано нещо, може да се изтълкува по десетки различни начини. Четенето , писането, музиката, творчеството, слушането са придружени от сложни интерпретационни процеси, без които въобще нямаше да съществуваме.
Ако двама души седят един до друг и гледат един и същ филм, и в двамата текат различни интерпретации и обработка на това, което достига до тях. Така единия може да се смее, другия до него - да плаче... А гледат уж едно и също. Но това което възприемат - не е - оттам и реакциите им. И това също е свързано с преживяването за което пише БЛЯХ. По същия начин - вижтре и нашия форум - толкова различни хора четат едни и същи постове - а вижте сами колко различни интерпретации на прочетеното. И колко много самата интерпретация е зависима от интерпретатора си И че това е именно възможността да се видим - заради съотвествието между интерпретирането и интерпретатора на което то е производно. В този смисъл всяка интерпретация е като огледало и това е възможност да разберем кои сме, какви сме ...
Въобще - в сегашната култура всичко което се случва и е ежедневие за масата от социалните участници е свързано и обезпечава създаването и преживяването на персоналната фантазия на света у всеки човек, наречена с общото име "лична /персонална/ реалност".
--------------
И в границите на шегата - да си представим една сериозна еротична атмосфера в напреднала вече фаза на любовната игра между двама човека с изявена "поетично-символна" и романтична нагласа. И да си представим сега как дамата протяга ръка и казва "дай ми твоя молив"..... :)..........................
Да - голямо нещо е въображението... и думите...
... и разни други работи.
« Last Edit: септември 13, 2007, 04:23:58 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.