Author Topic: Луда работа  (Read 58149 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #150 on: септември 21, 2007, 06:33:16 pm »
 Усещания...после чувства...после думи...

 Всяка дума която научаваме,при процеса ние всъщност запомняме какво сме усетили и почувствали и нищо повече.Всичко което виждаме или чуваме са просто усещания ,които ние сравняваме помежду си и така правим уж "избора' си според тях.Всяко сетиво което притежаваме има свое поле в което да долавя промените извън и вътре в нас.Извън това поле то не може да долови нищо и нещата които се случват остават невидими за нас.Когато говорим и уж сме изправени пред избор, ние избираме именно според чувствата и усещанията които имаме.Няма никакво значение дали е полезно или не,а има значение дали е приятно или неприятно.Затова хората продължават да пушат,да пият алкохол и т.н.Няма значение дали ни трови или дали трови тези около нас,единственото което е от значение е дали ни доставя удоволствие.Точно според това ние си правим изборите,реално ние нямаме избор ние сме го направили още преди да ни е зададен въпроса.Нещо повече дори когато ние спрем да пушим или да пием ние го правим уж защото е вредно за нашето здраве.Един вид спестяваме си това за да може по дълго да си доставяме други удоволствия като си удължим живота и си спестим онези неприятности които ни носят цигарите и алкохола.Но винаги нашите действия произлизат от елементарните усещания които имаме.Замислете се малко...всяка дума ,с която сме обозначили дадено нещо,с която сме дали име на даденото нещо,винаги ще имате някакво усещане за това нещо.Било то приятно,неприятно,апатия и какво ли още не,но винаги ще буде свързано с някакво чувство съвкупност от всички емоционални спомени които имаме с даденото нещо.Ето елементарен пример,когато чуете думата "мама" как ви въздейства това.Какви образи изплуват във вас?Всичките ще бъдат свързани с някакви преживявания силно емоционално обвързани с лицето което вие наричате така.И точно те ще определят отношението ви към даденото лице...и вашето отношение ще бъде отново и единствено на елементарното,първично ниво на чувствата и усещанията.И това е така защото това е единствения начин да имаш отношение към нещо...винаги се изгражда една такава емоционална връзка която в по късен етап ще ви въздейства определящо отностно отношението ви към даденото нещо.

 И колкото и неща да усещате и да чувствате,колкото и да емоционирате или да мислите(в мислите си използваме думи,чиито пълнеж е именно с чувства и усещания) НИКОГА няма да придобиете представа за това какво е духовност.Просто това е нещо чието ниво несъответства на начина ни по който определяме живота си и всичко около нас.Не може да се визуализира защото е нещо качествено различно от всичко което може да се усети или почувства,което го прави непознаваемо чрез този метод.И всичките тези опити на хората да покажат на хората колко било приятно и т.н. да бъдеш духовен са пълните глупости.Всяка представа си е чист астрален процес и ако в момента се опитвате да си представите за какво говоря,говоря именно за това,именно това е онзи заместник който сте поставили вътре във вас.

 Да си духовен няма нищо общо с облаги,удоволсвтия,лишения,страдания и всички преживявания.Духовността започва именно тогава когато се освободим от тези неща ,когато те вече не са ни нужни за да се самоопределим ,а там вътре в нас вече сме намерили нещо друго.То винаги си е било там ,но ние не сме му давали да си поеме въздух като сме се задушавали в приятни и неприятни ситуации отново и отново.Духовността не може да бъде цел която да бъде постигната,колкото и да ви се иска и да имате нужда от цели ,които да определят на къде да вървите.Нещо повече ,аз не смятам че трябва въобще да има такава дума като духовност,просто защото тя никога няма как да отразява това което и е вероятно заложено,винаги когато я чуете ще ви излиза някаква представа с типичната емоционална привързаност към нея.И ето как мога да изразя че това не е моя път,ако кажа че не искам да бъда нито духовен нито какъвто и да било,аз ще ви излъжа,не защото искам да бъда такъв а защото липсва самото искане.То си отпада от само себе си...Както толкова други много неща които хората ме карат да определям на базата на сравнение с онези преживявания които съм имал...Дали съм си прекарал добре,дали си прекарвам добре и т.н.Самия въпрос не е адекватен към запитаното лице просто...Питане на ниво на което той несъответства.На ниво на което той не резонира.И аз им казвам именно това което хората искат да чуят...в края на краищата те това им трябва на тези хора,те и за това питат.Не знам но сигурно изглеждам доста объркан отстрани когато ми зададът някакъв елементарен за хората въпрос и аз да се чудя какво да отговоря.Постоянно трябва да вземам отношение към това или към онова,постоянно съм подтикнат да изпитвам някакви чувства и усещания.И аз така съм устроен че не мога да потисна това което преминава през сетивата ми по нервната система и стига чак там горе където се възприема.

 Аз съм като пълен балон , който продължават да го надуват докато се пръсне...И ето това написаното от горе всичкото е просто пълна купчинка от чувства,емоции и усещания за неща, които се допират до мене по някакъв начин.Само в мълчанието мога да бъда себе си...иначе гласовете в главата ми стават прекалено шумни за да стоя там.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Луда работа
« Reply #151 on: септември 21, 2007, 07:14:09 pm »
Мълчанието...

-Добре лельо Ванге, а ти как си почиваш?
- Ами мълча.
-Е как така?
-Е как...мълча.

"Ако хората успеят да замълчат и камъните ще заговорят за Господ," ,  Ванга

Мълчанието си е цял език на истината.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
"Детсвото" и "Порастването"
« Reply #152 on: септември 22, 2007, 10:09:04 am »
Блях,
Това е светът сега - в него всичко се определя от статистическото средно ниво в развитието - а то е именно астралното. Всеки един от нас е едно астрално същество. Целия ни живот, както и живота на цялото човечество, на този етап, е всъщност едно огромно поле за изява на астралните ни същности. Всичко, което съществува - особено във вътрешния свят на всеки от нас - е повлияно също от това. Именно това и определя нивото на което мислим, фантазираме, изживяваме, чувстваме. От гледна точка вътре в това ниво, всичко което всеки от нас прави е правилно, защото личното преживяване е такова - а нашата реалност е именно това лично преживяване. То ни дава възможност да "преживеем собствената си истина" и вътре в това преживяване никой не може да разбере, че това е само преживяване. Това е магията на сътворението. Това е смисъла нма астралния свят. Това е и смисъла въобще на битието на това ниво на развитие. АЗОВАТА ЕДИНИЦА СЪЗНАНИЕ, в този етап, избира да преживее отделност и противоположност от "реалната Вселена" и го прави като изгражда собствения си "микровариант".
     Както е в цялата ВСЕЛЕНА всяко нещо съотвества на друго нещо - защото всичко е в единство. В този смисъл човешкия живот сега - дори като на физическите ни тела - също е отражение на това как е процеса на израстване на "АЗОВАТА" ЕДИНИЦА. И както всяко развитие, в него има "детска възраст". Всяко израстване е процес и може да си го представим като форма на линейно движение. И в него - спрямо следващите нива - можем лесно да аналогизираме с нашата детска възраст - от познатия на всички наш детски живот.
И както всички сме били деца, всички носим поради това "детското" в себе си - цял живот. При повечето хора - неизживяно. И са изключително малко "единиците", които го израстват и продължават нататък.
ВСЯКО ДЕТСТВО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЖИВЕЕ - пълно и докрай. Трябва напълно да се изчерпи неговата роля, за да може да си самоотпадне само - като смисъл и като влияние. Иначе няма продължаване "НАПРЕД". Като отпадне водещата му функция то не умира никога напълно - то си стои вечно - особено за тези, които живеят съзнателно и си дават сметка за "наследството" си.

      
     Това е блях - "детската възраст" на духовното развитие - но дух, не като астрална същност, а като израз на ония "следваща тройка нива" в които вече егото го няма и не определя нищо в битието / ако си зачел написаното в "модела" ми/
В този смисъл е и аналогията с "детската  градина" - като едно статистически осреднено цяло - човечеството условно се намира в детската възраст на ниво "детска градина" - по аналогия със сегашното определяне според житейското ни битие. Дори и по-точно - "втора група" от детската градина - това разбира се е само едно относително обобщение.
ЕТО защо много хора от "странните", дето са израснали от детските възрасти, са обобщили с простичката аналогия за "детската градина", когато говорят между тях си.
Аналогията е също много подходяща, защото метафорично може много добре да се изведат и смисъла и ролите - на учителките, на "лелките", на играчките, на игрите, на песничките, на занятията, на следобедния сън, на храненето по часовник, на груповия живот, на празненствата и на програмите в тях, на дрешките, на родителите, на по-горните групи, на борбите, на стремежа за играчки или "територия", за уважение или внимание... Единствената разлика е, че цялото човечество сега е просто една уголемена проекция на "детската градина" и при аналогията мащаба просто не съотвества на познатото на всички ни. Може би с тази разлика, че ако "Човечеството на Земята" сега е детската градина, има светове, които обезпечават останалите форми в развитието на "възрастите" в дългия вселенски процес по израстването на всяка отделна АЗОВА ЕДИНИЦА.   
     
     Както е в цялата ВСЕЛЕНА всяко нещо съотвества на друго нещо - защото всичко е в единство. В този смисъл човешкия живот сега - дори като на физическите ни тела - също е отражение на това как е процеса на израстване и на "АЗОВАТА" ЕДИНИЦА. И както всяко развитие, в него също има "детска" възраст.
И понятието ДУХОВНО РАЗВИТИЕ е също повлияно от тия - в детската възраст на детската градина - точно както едно дете си представя "наивно" и по детски "възрастните", порастването. ролята му за ЖИВОТА.
Именно "тия детски представи" са и за неща, дето хич не са "детски" и идват само от света на "порасналите". Но няма как - няма нито разбиране, нито съотвествието - по ниво. И като го няма всичко това и смисъла на всяко нещо става просто "ДЕТСКИ". Това е и за всяко нещо:
За МУЗИКАТА, ЗА СМИСЪЛА, ЗА ДУХОВНОСТТА - смесването на духа и душата, ТИШИНАТА и МЪЛЧАНИЕТО, МЕДИТАЦИЯТА / по детски - като поредното магично преживяване, цел, мечта или продукт, или пък инструмент/, СВОБОДАТА, ЕДИНСТВОТО, ЛЮБОВТА  /по детски - като обичане/, АБСОЛЮТА, БЕЗКРАЯ, ВЕЧНОСТТА и БЕЗВРЕМИЕТО... и още много други "дошли" при децата думички, дето те само по своя си детски начин могат само да осмислят и възприемат. И всичко от това веднага го превръщат в преживяване, отношение, и фантазия - това е техния начин, техния език, техния ЖИВОТ. Няма как да е иначе. Можем да го видим аналогично всяко нещо от написаното тук в нашите собствени деца - от физическия живот. И да не са собствени - пак може да се види - дори и за тия от читателите, които нямат собствени деца.

        Всеки "странник" или ИНДИВИДУАЛИСТ носим "детското" в себе си - не само него - носим в себе си всички "предишни възрасти". Те са нашето наследство, те са нашето "минало" - там откъдето идваме всеки от нас. Аз, като един от тези хора, също го нося. И съм достатъчно наясно, за да си дам сметка за всичко това, което пиша - за всяка една думичка, мисъл, идея. Достатъчно съм наясно и че "детското в мен" все още не е завършило "своята програма" и не е изчерпало смисъла си. И целия ми живот посветих на това - да влезна сам в целия процес - вече съзнателно. Защото това е едно от условията да пораснем - да влезнем и вече самосъзнателно да участваме в целия процес по израстването. И така - в известен смисъл чрез самите себе си, да продължим процеса, защото след определена възраст продължаваме само сами. Точно както е аналогично условно  в "физическия живот", който всеки един от НАС живее в някакъв смисъл. Ако използваме отново аналогия, то във всеки един от нас живее и ДЕТЕТО и ВЪЗРАСТНИЯ, и за да пораснем всъщност ВЪЗРАСТНИЯ за известно време се превръща в "РОДИТЕЛ", за да обезпечи израстването на "ДЕТЕТО" в нас. Иначе ДЕТЕТО - САМО, няма как да израсне и то остава "затворено" във възрастта си. И всичко това тече, докато се изчерпят всичките "програмирани" възможности, заложени предварително. Но когато постепенно в него започва да се пробужда ВЪЗРАСТНИЯ, първото нещо, което възрастния ще направи, е да се превърне в "РОДИТЕЛ" - на собственото си "ДЕТЕ". Това е същинския езотеричен смисъл на РОДИТЕЛСТВОТО - и връзката му с "ДЕТЕТО" и ВЪЗРАСТНИЯ във всеки един от нас. Всичко това, дето е вътре в нас е проектирано изкривено в света "отвън" - защото човечеството е просто проекция на това, което имаме "неузряло" в себе си. Докато проумеем, че всичко, дето е "навън", ние го носим всъщност "ВЪТРЕ" - така започва "раждането" на "ВЪЗРАСТНИЯ" във всеки от нас.

Блях,
със всичко казано дотук, искам само да ти напомня - не бързай приятелю!!!
Дай си време и обърни внимание на "детското" в себе си. И ако се ражда вече "онова" другото, което ще те повлече "напред" да пораснеш, първото нещо което то "трябва" да направи е именно да се обърне към детското в себе си и внимателно да го преосмисли - вече през "очите" на другата възраст.
Не бързай приятелю - търпението, постоянството и съзнателността са едно и също нещо, казано с различни думи които отразяват само различните му аспекти. Още много думи могат да се изрекат, но и тия трите са достатъчно за това, което сега пиша.
Когато се преразглежда "детсвото" в него се напипват "празните, незапълнените места" и се  изкарват се "навън" - има много затънтени кътчета "детско" в нас. И когато изскочи поредните "противоречиви" капанчета на преживяването, се "обработват", докато се решат - тотално, завършено и цялостно - надълбоко.
Детсвото на всеки човек е "плетено" в хиляди "животи" - и неговото "разплитане" не е в рамките само на миг /макар да е теоретично "възможно" и така/. Неразбирането на тази простичка идея е само когато едно "дете" иска да се изживее на "възрастен". Не че и това не е част от цялата игра. И тия неща ги има - и по отношение на ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ - а не само в света в който живеем и в който често се виждат комичните изживявания на групичките момченца и момиченца да се издокарват, да пушат/ и то със съотвестващите маниери/, да се обличат и да се "държат" като "възрастни" като ги имитират. Аналогично могат да се "видят" толкова много примери, в които "духовни деца" се изживяват на "духовни възрастни" - примери колкото щеш - от реалния живот, от книги, филми... И най-интересното е, че именно "духовните деца", дето се изживяват на пораснали го правят по същия начин - копират думичките, действията, мислите, знаците или пък начина на живот - въобще имитират квото стига до тях и каквото могат да "възприемат".
Но с едно просто подражание нищо не може да се "докара", освен пак имитация - пак игра. Имаме хиляди заложени модели в нас - те идват и от астралното и през наблюдаваното във физическата реалност. И ги проиграваме - когато сме деца това е нашето естествено положение... И възможности, и РЕАЛНОСТ. КАКТО ВСЯКО ДЕТЕ - ТОВА МОЖЕ, ТОВА ПРАВИ.

Та... със всичко дотук искам само да напомня
Блях, пишеш на другите и в граматически род, който съотвества, че сякаш им говориш на тях. А всъщност говориш на себе си. "Едното" в теб говори на "другото". Аз само да ти напомня, ти може и да си го знаеш, но тва не пречи аз да си поплямпам - нали знаеш как... :)
Но със всичко написано само исках да напомня, че обръщането на съзнателния аспект към "детското" в тебе си, е свързано с приемане и една тоталност, която няма нищо общо с оценки, сравнения, етикети или отношение... Именно това очаква едно "дете" - и това е "първата лястовичка" на нещото, дето същинския му смисъл се нарича ЛЮБОВ - едно тотално приемане и обхващане, като израз на едно ново състояние на съзнанието.
Няма как приятелю, първо ще се наложи да минеш през себе си и да разплиташ "възлите и плетките" на детската си възраст, а при теб има доста от тоя "материал". Разбира се можеш и да се заореш и в изживяването на това да си "като възрастен". Дори и това да избереш "няма грешно" - ще минеш през всички неща, докато се изчерпят по значение и смисъл.
И всичко това чака теб - няма кой друг. Това е пътя - за всеки един. Някои "по-рано", други "по-късно". Не че има някакво значение, защото всъщност ВРЕМЕ - за тия неща - просто няма. Още повече, че дори и ВРЕМЕТО - ТОВА СМЕ ПАК НИЕ - вътре в нашия си собствен свят.
« Last Edit: септември 22, 2007, 10:38:03 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Луда работа
« Reply #153 on: септември 22, 2007, 11:02:38 am »
"На младенците е царството божие", Иисус Христос.

"Да станеме отново деца" , дон Мигел Руис.

"Детсво мое,реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно...."
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Разбиране и компромис
« Reply #154 on: септември 26, 2007, 01:22:12 pm »
 Разбирането е вид вяра.

 Всеки път когато имаме чувство че сме разбрали нещо или някого ние просто вярваме че това е така.А иначе там си съществува просто един компромис.А компромис имаме когато и двамата участници са задоволили своите нужди до ниво , до което те биха приели като задоволително възможно.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #155 on: октомври 01, 2007, 03:00:50 pm »
 Трябва да изведа докъде и доколко съм се оставил вярата да определя живота ми.Както когато човек е имал нужда от патерици за да върви със счупен крак , така и аз се нуждая все още от вярата за да поддържам счупеното си съзнание.Явно съм се пристрастил към вярата.И сега съм и ядосан,но този на когото реално съм ядосан съм аз самия.Едва когато се измъкна напълно от нейните лапи ще мога да говоря адекватно за вярата.Така че предишните и следващите постове които ще напиша ще ми бъдат вероятно нужни и ще олицетворяват какво се случва с мене през този преходен етап от нещо си към нещо друго си...хората биха го нарекли от живот към смърт вероятно :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3532
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #156 on: октомври 01, 2007, 07:32:35 pm »
Знаеш ли, веднъж стигнах до гениалното за мен умозаключение, че всичкото знание, наука, съждения се основават на вярата. Всеки човек вярва в нещо, на нещо, на някой и това е главно определящо, насочващо мотивиращо живота му обстоятелство. Сигурно се чудите, а как пък науката се базира на вярата. Тъй като учените вярват, че всяка следствие има причина, това не е доказано и няма как да бъде доказано, но всички клонове на науката се базират върху това. Има и още, примерно те вярват че доказателствата за тезите си могат да бъдат само от емперичен характер, тоест "око да види ръка да пипне".
Та вярата е в основата на всичко.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #157 on: октомври 01, 2007, 10:02:23 pm »
ТАМ КЪДЕТО СВЪРШВА ВЯРАТА ЗАПОЧВА ЧОВЕКА!
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #158 on: октомври 08, 2007, 02:49:51 pm »
 Тъй като думите и словото като метод за самопознание са насочени само и единствено към "първата тройка"  нива на нашия живот , използването му за опознаването на духовното или другите нива извън полето за което е предназначено е напълно безсмислено , поради пълното несъответствие.От друга страна използването му за опознаване и на "първата тройка" би неизменно довело до провал , поради първоначалното му възникване от същото поле.За да имаме обективно наблюдения,точката от която трябва да наблюдаваме трябва да е извън полето на наблюдаемия обект.И накрая излиза че словото и думите могат само и единствено да бъдат използвани от самия човек като изразно средство на това което е той самия.Всеки би интерпретирал прочетеното според своя собствен код.Няма как да разбереш какво е имал в предвид даден автор...единственото което човек вижда в написаното е него самия и нищо повече.Чувството на разбиране което човек придобива е поредно преживяване което ни спохожда в живота.Но реално нашето преживяване не може да бъде същото като това на друг човек.Тази слепота която човек придобива е в следствие на непрестанната и неотклонна вяра на човека.Вярата вкарва човека в един тунел където неговото виждане се ограничава само в онази светлина там в края на тунела.Човека реално когато вярва няма как да види другите неща...Всякакви опити да му се покаже или опише нещо което не е светлината в края на тунела са обречени на пълен провал.Докато съществува вярата , самия човек го няма.Той е под един много странен вид автопилот при който просто и елементарно РЕАГИРА на съответните стимули от вън по точно определен начин.Вярата е първично заложен метод и начин на поведение.За това хора които са по тясно обвързани с първичните си инстинкти са и по ВЯРВАЩИ от другите хора.Не знам дали сте забелязали...например импулсивните и силно емоционалните хора много по лесно се подават на манипулация и вкарването в точно определена вяра.Точно защото те резонират именно на това ниво на първичност...тези хора винаги се стремят например да помагат,спасяват,съчувстват и т.н.Изграждат си поредния тунел и в края на тунела са например децата от Сомалия.Те стоят гладни там и чакат някой да им помогне.И тъй като дадения вярващ не вижда нищо друго освен ГЛАДНИ ДЕЦА той отива да им ПОМАГА.Точно това са реакции на несъзнателност в състояние на автопилот.

Не виждам смисъл да говоря за неща извън полето на "първата тройка" (физическо,астрално,ментално) така че ще говоря за нещо друго.Например нещо актуално като образованието...Учителите дето правят стачка в момента...
Е не знам как виждате нещата вие обаче образователната система е направо абсурдна...Тя е в пълно несъответствие и неадекватност към нуждите на подрастващите.Докато началното образование е сравнително адекватно спрямо нуждите на децата , вече основтно и средното губят пълна връзка с действителността.Особено средното...да не говоря пък за висшето образование което си е вече направо бизнес.Не знам кой има полза тия неща да не се оправят но се вижда че те стават още по зле.Копират се някакви си промени от другите държави и като цяло се копира тяхната образователна система.Доста глупаво от страна на управляващите като се види на какво ниво е чуждото образование.Но вместо да навлизам в безсмислени критики ей сега в следващия пост ще опиша едно образование което би имало много по голям успех от сегашното...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #159 on: октомври 08, 2007, 03:40:28 pm »
Образование>промени и подобрения

Всички проблеми в обучението на децата идват от нещо много елементарно , ще го нарека адекватност на образованието спрямо живота в държавата.Оказва се че когато човек завърши училище той има куп излишни знания и никакви за това как да се справя сам в живота.Това си е направо противоречие с първоначалния замисъл за училището.Там трябва да се предават основни положения и знания отностно живота.Но вместо това да се подчертае и обясни на децата , те биват хвърляни в дебрите на науките които разглеждат неща които няма да бъдат от интересите на децата.Много ясно че те ще бъдат отхвърлени  и учени по задължение.Стреса и напрежението от "гадното даскало" се натрупва в децата и се придава после и върху учителите.И после се получава един затворен кръг от недоволни учители и недоволни ученици , всички негодуващи от училището.Това от своя страна вече започва да влияе върху предавания материал.Учителите набързо прехвърчат през учебниците спазвайки някакъв си правилник и гонейки го , дупката между знанията които имат учениците и знанията които трябва да притежават се увеличава.От там на татак способността учениците да бъдат адекватни към по сложния материал изучаван в последствие спада още повече и накрая учителите излиза че не са си свършили работата.От училището излизат необразовани и неадекватни към живота в държавата хора.И на всичкото от горе учителите имат наглостта да искат увеличение на заплатите.Еми извинявам се много обаче точно такива заплати каквито получават в момента те реално си заслужават.Значи те могат да си дигат стачки отностно заплатите си , но не могат да дигнат стачка отностно глупавата образователна система и да стреснат малко тоя образователен министър.Ама кой по дяволите се интересува от децата в крайна сметка?Никой не му пука какви хора ще излязат от там, а именно тези хора след 10 години ще са средностатистическия българин, а той ще бъде необразован...Доколкото ми е известно дори тука в нашия форум има много хора които са учители.Може и да не удобряват моето виждане но според мене те не заслужават парите които вземат.Нещо повече аз дори бих ги обвинил за състоянието на държавата.Те дължат пари на държавата ,а не обратното...ако те си бяха свършили работата сега вместо младите да напускат България, щяхме да имеме едно силно младо съсловие което щеше да поеме инициативата в държавата и нещата да вземат малко по малко да се пооправят.Но бездействието и неадекватността на самите учители изгониха младите хора или още по лошо довеждат до още по голяма неадекватност учениците.Това според мене си е направо престъпление спрямо българския народ!

 А пък за необективността на оценителната система нямам думи.Това е най голямата простотия...никой от учениците не дири знания,а дирят хубави оценки.Трябва да си сляп за да не видиш колко глупаво е това...Оценките са относителни и човешкия фактор в лицето на учителя е определящ.Еми да ама всеки учител ли ще оцени еднакво едно дете?Системата е следната:
знания от средното образование>оценки>висше образование>знания от висшето образование>оценки>работа

Така само че никой не гледа знанието реално,а се гледат оценките като кандидатстваш за висше и работа.Само че се оказва че знания не ти трябват...
оценки>висше>оценки>работа
Без проблем мога да махна знанията с много прости методи масово използвани от учениците , а именно преписане и подсказване.Ако имам малко повече парички даже мога да си купя оценки...

И ако си мислите че това е единствения проблем , накрая се оказва и нещо друго...всъщност няма работодатели които да те наемат ако нямаш опит :) Искат по 1-2 годинки...които няма от каде да вземеш...и тука вече се намесват така наречените "връзки".Кой кой познавал ,от къде се имали и т.н.И той е вече решаващ за да си намериш работа :) Обаче накрая се оказва че можем да задраскаме и целия план:
оценки>висше>оценки>работа като неадекватен и да го заместим с простия и винаги действащ:

връзки>работа

Така...сега какво можем да направим ние за да оправим нещата нали?Всичко е една голяма каша и нещата са толкова силно обвързани с държавата че те реално отразяват нейното състояние.Състоянието в което е нашето образование напълно съответства на състоянието на държавата.И на двете никой не си върши работата както хората.И на двете хората са изнервени и стресирани.И на двете е хубаво да имаш "връзки".И на двете всеки си играе някакви лични игрички.И в двете има необразовани хора.

Изправени сме пред огромен проблем.Метафорично мога да го представя по следния начин.Имаме едно огромно изгнило дърво.То е пуснало здрава,дълга и гъста коренова система.Ние искаме да посадиме новото дръвче на познанието на същото място.За да го направим трябва първо да изкореним всички стари корени от мястото.Това би било много трудно и вероятно ще трябва да стане на няколко етапа.Виждате ли много по лесно е просто да посадим дръвчето някъде където нищо друго не расте , но там където има части от старата система ще бъде много трудно.И в това се осъществява най големия проблем , той ще бъде съпътстван от много проблеми от социален характер.Много хора са описвали своите "утопии" но повечето от тях реално не са адекватни към живота.Аз говоря за доста отворена и променлива система която винаги да е адекватна към състоянието на съзнанието на средностатистическия ученик.Нещо повече системата може да се направи така че да подбира и селекционира на различни нива в различни областни различните ученици.Откривайки силните и слабите страни на всеки отделен човек , той може да бъде насочвен от съответните компетентни органи към дадена насока било то в науката или в работата.В следващия пост ще опиша моята утопия :) А в по следващия и възможните начини за постигането и...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #160 on: октомври 08, 2007, 04:28:56 pm »
 Хмм оказа се че не съм в състояние да опиша такова нещо.Явно нуждата от това е отпаднала от само себе си...Мале какво пиша и аз...та то си е очевидно аз даже вече го казах.

Системата отразява именно нивото на хората.Тя съответства на средностатистическия участник.Промяната на системата няма да доведе до кой знае какви постижения.Средата няма кой знае какво значение отностно човешкото израстване.Всичко това което пиша са пълни простотии...

Добре ето колко просто си стоят нещата.Имаме едни хора,живеещи заедно.Общество.За да живеят заедно те трябва да правят компромиси.Всички закони и споразомения които се измислят,правят и спазват се базират на елементарни компромиси между хората.А какви ще бъдат компромисите зависят вече от какви са желанията.Системата която се създава е напълно адекватна на състоянието на съзнанието на хората които живеят в нея.Хората я определят такава каквато е.Промяната на системата сама по себе си ще има въздействие единствено върху несъзнателния начин на живот.Ще се променят единствено желанията и приоритетите на хората но те самите няма да израстнат.Ще имаме промяна на човешкото съзнание но не и развитие.Независимо каква ще бъде промяната ,към нещо по добро или към нещо по лошо няма никакво съществено значение.

А развитието,израстването и появата на новото за мене е мистерия...явно трябва да наблюдавам този процес малко повече.
« Last Edit: октомври 08, 2007, 04:31:05 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #161 on: октомври 08, 2007, 04:43:18 pm »
 Имам някаква вяра в нещо.Да взема дори нещо прясно.Ето идеята за утопията...някаква цел към която да се стремя.Напълно типична и характерна за личностния свят.Тя има нужда от нея за да живее.Сега в какво се изразява израстването или надмогването на тези неща.Както така аз си вярвам в тези неща,изведнъж попадам в някакво състояние на обърканост.Когато съм объркан аз не вярвам.В момента в който съм излязал за момент от вярата си,аз съм способен дори за малко да преценя ситуацията отстрани с по широк поглед.Най лесното и популярно нещо което мога да направя е да привидя нещо друго за да почна да вярвам отново.Но ако остана по дълго в това състояние на обърканост,то с времето съвсем не го възприемам като обърканост ами е точно обратното.Ако остана объркан и наблюдавам достатъчно ... започвам да виждам , без ума да си създава илюзии.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #162 on: октомври 08, 2007, 04:51:06 pm »
 Ето защо например когато човек си разфокусира погледа може да вижда енергийни полета и други там чудесии.Аз лично не мога да го правя.Причината е ясна.Не мога да достигна до ниво на обърканост при която ума да се освободи от задължения и да за почна да виждам,без да привиждам онова в което вярвам.Очите виждат само това в което вярват.Излизайки от този модел мога да започна да виждам всичко.По този начин мога да се освободя не само от вярващото си зрение но и от идеите в които вярвам.Колкото по объркан ставам толкова по съзнателен ставам.Да определено объркаността е качествено състояние през което се преминава при издигането на самосъзнанието.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #163 on: декември 31, 2007, 01:17:22 pm »
 От давна не съм писал нищо , па дай да дерна няколко реда :)

Въпроса за който ще пиша е доста важен и засяга всички хора независимо дали го съзнават или не.Става въпрос за нещо което всички правят,но малко осъзнават.Всичко което е по долу от тези редове и по горе е напълно относително и не твърдя за истинност.На базата на информацията която съм събрал до тука това заключение е може би единственото важно за мене нещо, въпреки че аз не вярвам в него.Та ето за какво става на въпрос...

 В един от опитите ми да достигна до началото ,когато е започнало да се формира съзнанието ми и в последствие да проследя как се е развило с течение на времето, достигнах до някои доста обезпокоителни заключения в разрез с общоприетото.Следващите редове са изключително относителни и са една форма на метафора за да мога да изразя това което виждам така че да ви насоча по добре вниманието към една насока пренебрегвана по значение от толкова много хора.Става въпрос за това което хората подразбират под картина за света.В нея има много информация за много явления и тяхната взаимовръзка.Обект на моето внимание не беше картината , а този който я формираше.И по точно как я формираше...Как така аз от нищото съм започнал да събирам тази информация , да се доверявам напълно в нейната истинност до един момент в който тя е изместила моя живот с една измислица.Още изначално съм изгубил контрол над живота си като съм се оставял средата да ме определя какъв да бъда,за да мога да се приобщя към обществото и да оцелея.Оставил съм се оценката която другите хора дават за мене,да стане моя самооценка ,поради липса на способност да я направя сам.Дали ми липсва кураж и смелост, мога да твърдя че е така.И все пак да се върна на въпроса...

Формирането на съзнанието ми става с един много елементарен принцип заложен ми по рождение.Удивително е колко този метод е адекватен за създаването на модел за поведение в средата в която живея, за да оцелея.И все пак не зависимо от интелектуалните ми способности аз все още съм толкова подвластен на външните стимули ,колкото са дори и животните.Ако видя гранците които ме контролират,ще мога да променя границите които мога да контролирам.Или с други думи за да се освободя , първо трябва да видя къде са моите окови.Иначе ще бъда като бръмбърите , които се блъскат постоянно в стъклото при наличието на светлина от другата страна.

Та запитах се къде са границите за формирането на моето съзнание от които трябва да се освободя.Ако разбера какви окови съм си сложил,едва тогава ще мога да се освободя от тях.Може би ще попитате за какво ни е да се освобождаваме?Какво му е лошото да си роб,толкова е лесно...правиш каквото ти каже живота и изпълняваш.Просто и лесно,за какво му е на човек избор когато е по лесно някой друг да го вземе вместо него.

Така постепенно започнах да се осъмнявам във всичко.Досега не съм вярвал в нещо за дълго време , така и не се научих да се самозалъгвам за повече време.Винаги идва един момент в който просто истината ме плесва по челото и ме пита какво по дяволите правя.Къде е смисъла...Открих ,поне за себе си че там където няма смисъл,няма избор,а щом няма избор,няма свобода.Та може би смисъла е в свободата да избираш.А може би това е поредното грешно заключение чрез за така наречената за мене правилна логика.Тези заключения са просто размисли...въображение както му се вика.Това съм,това изразявам,няма какво друго.Че имам някакви външни стимули сигурно имам,дали имам някакви вътрешни не мога да кажа.Вече ми е трудно да различа кое съм аз от приетото от мене на готово.Приел съм оковите като част от мене,приел съм ги за себе си...

Какво са това ПРИЧИНА и СЛЕДСТВИЕ...всички явления могат да се разгледат по този модел във времето.И това аз наричам логика,способността да се виждат тези взаимовръзки между явленията.Но логиката винаги се базира върху непълна информация,и затова заключенията са отново непълни.Нашите сетива ,или поне моите са ограничени да пропускат точно определена информация,която се запеметява по 5 различни начина като вкус,мирис,слух,зрение,допир.Тази информация се класифицира според същността на стимулите които постъпват.Но ето на те са ограничени,което чрез логика ни довежда до заключението че човек може да прави изводи само на базата на онова което може да види,чуе,помирише,вкуси или пипне.За всяка друга информация в света човек остава сляп.Още от тука,само от тези няколко реда мога да си направя елементарното заключение че този метод за изследване на обективната истина и на вселената в цялост е обречена на пълен провал.Непълната информация постъпваща чрез сетивата никога няма да бъде в състояние да ни позволи да получим пълно познание отностно вселената.И това мое твърдение се потвърждава от така наречените учени,които все още се мъчат да изследват и откриват свят който винаги ще остане скрит от тях,освен ако...

И ето тука се стига до едно такова освен ако...дали има друг начин да се получи познание за истината за света.Не само видях,но и пробвах методите използвани масово от хората на базата на информация постъпваща извън тях.Ако не мога да си набавям информация чрез сетивата,то има ли друг начин?Претърсих набързо информацията която имах отност историята на хората и там изплуваха имената на някои много известни личности,основоположници на определени религии.Те всичките използваха метод,коренно различен от този използван от учените в момента.В интерес на истината този същия метод който тези месии както се наричат са използвали,далеч не е нещо паранормално или рядко срещано явление.Даже имам хипотеза че едно време хората които са измисляли словото иса давали имена на определени неща,а в последствие са предали и така наречените народни мъдрости през поколенията , всички те са използвали напълно естествен и прост по своето естество но труден за изпъление метод на себеопознаването.Всъщност най-голямата пречка се явява социалния натиск.И ето на хората които са били бити,прокудвани,осъждани едно време от народа, в последсвтие биват провъзгласявани за мъченици,светци,будители и т.н.

За разлика от ограниченията които човек си поставя базирайки цялата си картина за света единствено на външни влиания,човека който търси отговорите вътре в себе си е освободен от ограниченията поставени от сетивата.Сетивата са просто като пътни знаци за да разбираме къде отиваме в живота,за едно елементарно физическо оцеляване.

Човек сам,вътре в себе си,носи цялата информация за цялата вселена преди него.Не са му нужни нито посредници ,нито книги,нито учители за да прегледа тази информация.Та нали в това се изразява проблема при изясняването например произхода на вселената.Учените се връщат назад по причинно-следствените връзки,но те не виждат че информацията която използват е толкова ограничена от сетивата че те никога не биха могли да достигнат до истината.Затова те си измислят един такъв голям взрив или Бог или какви ли още не глупости в опит да си обяснят нещо много елементарно ако човек се вгледа малко в себе си.Ние сме крайния продукт от тези явления ,поне тука на нашата планета.И като такива ние носим не само информация за всички процеси които са ставали преди нашата поява,но носим и потенциала за това което още не се е проявило.

Май май мога да си говоря още много...общо взето горко му този който тръгне по пътя на себепознанието.

 
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #164 on: януари 02, 2008, 04:47:23 am »
 Ума ми страда от три основни илюзии.Това са ИСКАМ,ТРЯБВА и МОГА.
ИСКАМ това са вътрешните ми импулси.
ТРЯБВА това са външните граници които си поставям.
МОГА това са заблудите за избора който нямам.

Моите действия на този етап са напълно предвидими докато тези три илюзии определят поведението ми.Та защо съм такъв какъвто съм...по мои наблюдения вътрешните ми импулси са доста слаби.Също така външните граници които си поставям са доста слаби.Като цяло мога да твърдя че главната илюзия която определя моето поведение е МОГА.И тъй като тя заема централно място в моя свят е по трудно да се предвидят моите действия поради слабите ми вътрешни импулси и външни граници.В зависимост от това дали ще послушам повика на сърцето или разума аз избирам.Или избора ми зависи от това кое от двете е надделяло при решаването.Получава се една илюзия че аз уж реално избирам,а пък то съвсем не е така поради постоянна променливост  на главната позиция от ИСКАМ и МОГА .Което ще рече с други думи ,че независимо от моите високи аналитични способности , аз все пак не съм способен да направя това което е в разрез с решението ми базирано от ИСКАМ,ТРЯБВА и МОГА.Работата е там че има и нещо друго...нещо отвъд това,нещо ново вътре в мене,нещо което с времето събира сили в стремежа си да се прояви.Не съм сигурен дали има причина и предполагам че то е извън полето от явления от вида причина-следствие.До известна степен съм разбрал къде са границите на моето МОГА и разбирам че нито имам достатъчно информация ,нито в момента съм достатъчно отворен за новото че да разбера какво е това нещо,защото то явно се нуждае от друг вид разбиране различно от това на моделите които мога да изградя на базата на ИСКАМ,ТРЯБВА,МОГА.Така че всякакви опити за обяснението му насочени към мене или вас са напълно безсмислен и ще си бъдат чиста фантазия :)
« Last Edit: януари 02, 2008, 04:49:16 am by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #165 on: януари 17, 2008, 05:37:15 pm »
 Кой съм аз...не аз вече не мога да се наричам АЗ...този АЗ не съм аз...но нека оставя това какво съм аз,а да поговоря за онзи другия АЗ...

 АЗ е вече на 20 годинки , доста преживяхме заедно с него , но той има един проблем ,а именно че ме слуша прекалено много.Не знам защо ме слуша, но заради мене са ставали много и стават много конфузни ситуации.Тъй като му задавам все неудобни въпроси , той много се дразни.Заблуждава се че ако намери отговорите , всичко ще свърши,а то аз не му задавам въпроси заради отговорите,а му задавам въпроси за да се стресне.Един вид да го предпазя да не зацикли , постоянно го питам "защо това" "защо онова" и т.н.Но не го карам да прави другото противоположното на онова, което е правил преди това,а да излезе от този магически кръг.Тъй като той вярва на много неща,единствения начин да го спася е като разклатя вярата му,а именно като му задавам въпроси докато се обърка.В момента в който е объркан,аз вече му показвам цялата картина,на която той се смее.Смее се да,но не минава дълго преди да повярва в нещо друго...ако го оставя дори за малко той веднага се оставя на течението.Прави точно онова за което е програмиран.Вече забелязах определени принципи според които той прави или не прави нещо.Той казва можел да избира...само дето избора не го прави той,а принципите според които живее.Опитах се да го предпазя от някои допълнителни принципи които хората усвояват в обществото,но той все още се оставя да бъде направляван от онези заложените му още преди да се роди.Чудя се защо ли да му помагам,дори и да го освободя от белезниците с които света го е оковал,после какво...дори да използвам този потенциал който има АЗ,за какво да го използвам...при положение че мога да го използвам само на нивото на което е,това означава че мога да използвам енергията му само на нивото на което съществува той.Има много възможности в този свят,но те всичките произлизат от онези елементарни заложени принципи.АЗ обича да игра всякакви игри...може би наистина това е единственото интересно занимание в човешкия свят.АЗ ще бъде щастлив ако му помогна да печели игра след игра...но тук не става нито дума за щастието на АЗ,нито за моето особено при положение че аз нямам нужда да изпитвам такива емоции.Но може би ако го откъсна от света в който живее,ако го освободя,той ще намери нещо което си заслужава вниманието.Дам...може би хората имат потенциала за нещо повече,но го пропиляват в своите игрички...може би е време да намеря границите и да скъсам тези вериги...тц това определено няма да му се хареса на АЗ , може да се наложи даже да водя война с него...това ще бъде тежка война с силен противник,най-достойния който мога да намеря.Двамата знаем едни и същи номера,едни и същи игри,а и докато го опознавах,той също ме опозна...може и да ми е намерил слабото място,не даже сигурно го е направил и ще се възползва от него.Ще видим какво ще стане...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #166 on: януари 17, 2008, 05:46:57 pm »
 На война като на война...ще доведа противника си до психическите и физическите му граници.АЗ ,аз ще спечеля тази война.

Първия ми ход ще бъде да го оставя без сън.Най много съм го виждал 3 дена без сън , та това ще бъде интересно.За сега ще бъде само това,а ако се наложи ще го оставя и без храна.Без абсолютно никаква храна съм го виждал само 2 дена при това при физически натоварвания,та имам и за това някаква представа.

За начало ще приема 17.01.08 12:00 часа.

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #167 on: януари 18, 2008, 08:46:09 am »
 
За войните
:) На война, като всяко безсмислие.
Битката вече е спечелена, всяка битка е предрешена.
Няма значение в нея кой ще се води "победител", щом има битка спира развитието. така, че... Ти казваш със сигурност че ще я спечелиш "ТАЗИ ВОЙНА" - но защо тогава я водиш? Какъв смисъл би имала и за коя от страните. В този смисъл дали наистина би спечелил каквото и да е... и дали не е само игра на спечелване, при положение, че НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ "СПЕЧЕЛИ"... Нито загуби...
 Всяка война, борба и битка е противопоставяне. А онова, което се противопоставя са винаги "ДВЕ БОРЕЩИ СЕ СТРАНИ НА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО". Ето затова всяка битка е безсмислена. Докато има битка, всичко се усуква, затваря между двете страни на едно и също нещо. Ето и защо спира развитието им. Принципа на Единството и борбата на противоположностите е толкова сбъркан и ограничен, че точно отразява и ограничението на тия, които са го приели за валиден... Защото вътре, между които и да са две противоположности, няма каквото и да е развитие, докато има борба - те са просто два различни аспекта на едно и също нещо...
Но това е само когато се гледа "отвън".
------------------------
Това, за което обаче пишеш, не е борба на противоположни същности. И следователно няма "война". Но ще има "борба" на едната от тях - борба заради възможността й да се самосъхрани. Въпреки всичко, докато тя води своята битка, развитито е спряло.
Защото идеята, заради която сега става въпрос в последните ти думи, не се реализира с ВОЙНА - между противоположности, А С МИР - обединение. Мира е другото име на превръщането в цялост, а Войната е името на разделението. А винаги щом има разделение, има и "битка" между разделените "части"...
-----------------------------
Битката и войната са думи, произлизащи само от единия ТВОЙ АЗ - това за него е естественото му поле, естествения му ДОМ - защото този твой АЗ е разделен вътре в себе си по презумция, по "дефоулт"....
А МИРА произлиза от "другия" твой АЗ - това е състояние на съзнанието в което тече процес на обединение, като сцепление - към посоката на ОБОБЩЕНИЕ, КОМПЛЕКСНОСТ, ЦЯЛОСТ и ПЪЛНОТА... Ето защо, докато ИМА БИТКА, има само СТРАНИТЕ НА БИТКАТА... А мира винаги се "ПРАВИ" от някаква "ТРЕТА СТРАНА" - извън коя да е битка...

И все пак - всичко във всеки живот, при всеки човек, са ЕТАПИ и всичко е преходно.
И задължително има две "гледни точки" за всеки момент от движението към развитие - Гледната точка ОТВЪТРЕ... и гледната точка - ОТВЪН.
И като всяко същинско правило, това също НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЕ... Картината от всяка една от тези "гледни точки" е заради рязликата в ракурса, но всяка една от тях дава "ЧАСТИЧЕН ОБРАЗ - именно заради своята ограниченост" - "ЦЯЛОСТНАТА КАРТИНА НА ВСИЧКО" СЕ ПРАВИ С ОБЕДИНЕНИЕТО МЕЖДУ "ДВЕТЕ" ОСНОВНИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ - от двата или повече ракурса, докато се "СЪБЕРАТ ВСИЧКИ ЧАСТИ В ЦЯЛОСТ - В ЕДНО".
Това се отнася за всеки човек, за всяко съзнание, което нарича себе си АЗ - защото именно АЗ е израз на "ОТЦЕПВАНЕ" от цялото...

И като един прост пример на основната идея на тези мои думи, лесно може да се посочи как човек събира цялостна картина на света около себе си - в буквалния смисъл - снима последователно с апарат по хоризонта въртейки се на 360 градуса, а после "събира" снимките в обща панорама... Или пък избира един "неподвижен обект" и се върти около него и снима последователно и после обединява отново всички "снимки".

Най-характерното за всеки от ТВОИТЕ ПАРЧЕТА "АЗ" е именно картината "на парче" - това е толкова лесно за наблюдаване ОТВЪН.
Обърни внимание - ВСЯКО ПАРЧЕ "АЗ" - вижда ПАРЧЕ ОТ КАРТИНА - нали виждаш съотвествието? Вижда се но само като се съчетаят "двете картини и се "ИЗГУБЯТ ПАРЧЕТАТА" - и тогава и картината, дето се "вижда" става и тя цялостна... СТАВА ЕДНА КАРТИНА, СЪСТАВЕНА ОТ БЕЗБРОЙ "ПАРЧЕТА" - за парчетата са важни "картинките-парчета", но цялостната картина се вижда едновременно през очите на всяко "парче" и едновременно "отгоре". ЕДНОВРЕМЕННО - това е обединение - това е единение...
Един пример си спомням, че даде и една наша изворна колежка. В един наш разговор тя го каза със свои думи - цитирам по смисъл:
Картината на една гора от хеликоптер, отвисоко, може да даде простор за виждане "много надалеч и нашироко" и хоризонта при това е "един". Но не може да се види никога подробностите на "всяка малка тревичка" долу на земята. И всяка мравка вижда своята малка Вселена, до своя хоризонт. Но навсякъде Вселената е ЕДНА. Въпроса е , че дали ще е мравката, или от наблюдателя от хеликоптера, ще се виждат различни парчета картина. Идеята е всички картини да се обединят - първо вътре в нас самите. Това е смисъла непрекъснато да се помни, че всичко, което "виждаме" и възприемаме е относително и преходно - именно заради своята роля на "парче"... Напомнянето за това е част от работата на всеки индивидуалист, прозрял горните принципи, в които като всички дълбоки принципи НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ...

Завършвам накрая с една форма на "ОБОБЩЕНИЕ",
РАЗВИТИЕТО е процес, в който в някакъв етап има форма на "РАЗДЕЛЯНЕ" - на дефиринциране - НА НАЙ-МАЛКО ДВЕ НЕЩА.
След като те се дефинират и осъзнаят, се върви към обединението им - КЪМ ЦЯЛОСТ - от нещо в нас, което по принцип Е ЦЯЛО... :)

Ако се опиташ да прочетеш всички тия думи с "очите" на всеки от своите АЗ, ще хванеш само съотвестващото му "ПАРЧЕ". Затова, дори и да е така, опитай да прочетеш в различни моменти, с различни азове, "едно и също нещо". Но да си спомняш за прочетеното от всеки аз, за да можеш след това да ги "ОБЕДИНИШ" в цялост... в качествено ново състояние.
Така - по картината може да се "разбере" кой я е сътворил, и откъде е видяна... Именно заради съотвествието - на всеки АЗ, отговаря "парче" КАРТИНА... Ето защо различията са една възможност за използване, нещо което правя повече от 10 години - дори различията в това виртуално място - ИЗВОРИТЕ.КОМ. Както и което и да е друго. Различията, които преставят да бъдат различия, от различни хора, а са само различни ракурси на едни и същи неща, видяни през "очите" на различните им "парчета" - на различните им АЗ-ове. Различия породени от относителните разлики в етапите и състоянието на съзнанието на "всеки" АЗ. Това важи както за различните хора, така също и съотвества вътре във всеки човек - защото всеки човек също непрекъснато променя състоянието си на съзнание - и така мени своите АЗ-ове... Въпроса е - че има хоризонтални промени... които наричам с думата ИЗМЕНЕНИЕ, и качествени промени, които аз наричам ТРАНСФОРМАЦИИ - това дефиринциране също има значение - в цялостнмата картина - от безброй парчета.
« Last Edit: януари 18, 2008, 09:21:01 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bimboto

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #168 on: януари 18, 2008, 09:20:50 am »
Аз-а тръгва някъде около тАз-а и след краткия житейски цикъл се превръща във омрАз-а.
Във на северния полюс мрАз-а или там далече във кавкАз-а, Аз-а пак си носи тАз-а.
Всеки който е във фАз-а "Как омАз-а ми се Аз-а" става ивицата гАз-а на душевната самоомрАз-а.

Та. !!!Седнете си на тАза, кво ви пука кой е Аз-а.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #169 on: януари 18, 2008, 11:26:19 am »
 Голяма каша е в главата ми в момента Румене :) Очаква ме една голяма трансформация.Горкото ми его...и честно казано нямам си ни най малка представа какво ще стане с мене...а АЗа се страхува от новото и непонятното така че е нормално да оказва съпротива.Ще видим какво ще стане...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #170 on: януари 18, 2008, 12:18:58 pm »
Tва е най-хубавото от всичко, Васе,
Винаги, първото нещо, преди всяка трансформация е състоянието на объркване - колкото повече и по-генерално, толкова с по-голяма възможност да трансформираш едно "ново" състояние на съзнанието. Това елементарно откритие е толкова видно и не съм само аз, дето съм разбрал по себе си за него. Във филма "PEАCEFUL WАRRIOR" , e  изказана по смисъл това явление с фразата , казана от "стария герой" - същинското състояние на всеки воин е именно объркаността. И Кастанеда го е разтегнал това в голям план... До същото са стигнали знайни и незнайни хора в трансформацията си към индивидуалисти.
  Не си само ти - има и още няколко човека от хората с които контактувам дори в Изворите.ком, дори сега в този момент, са в това състояние - на обърканост.  На хаос, на срив на всички "подпори" на които са се крепяли досега. Чета им мейлите, съобщенията или постовете, понякога говорим наживо с тях, както говорихме и в Карлово или Ивайловград. Някои от тях го преживяват като "драма", вживявайки се емоционално в него. Други се уплашиха и си помислиха че "полудяват". Страха винаги е страж и пазач за запазване - за застой... макар и с "маската" на Спасител.

   За да се промени ЖИВОТА, първо трябва предишното АЗ, да загуби "патериците" на които се крепи. И да "зависне" в ... състояние на пълна обърканост - колкото е по-голяма, толкова ще е по-пълна възможността за евентуална промяна. Въпроса е, че когато това се случи, а вътре в теб още не е "узряла" "новата идентификация" и тя още не е допусната да поеме кормилото на ЖИВОТА, се преживява всичко това като "СМЪРТ"... И тва преживяване за "смърт" се е имало предвид в езотеричен смисъл и описано в митовете на "боговете" като "умиране" и "възкресение", както и символа на птицата Феникс... за да роди нещо НОВО, може да стане в "пепелта" на старото - и всичкото това се назовава с общото име "пречистване"...
На теб Живота ти е предоставил много важен шанс приятелю - за много хора, които вече са "заградени" от семейни и родителски отношения, скъсването на тия неща е цял подвиг и е съвсем в реда на нещата те да не могат да ""скъсат" оковите на кармично плетените мрежи на състоянието в което са съществували много ЖИВОТИ... При теб съдбата е завъртяна в други посоки - в точно твоите предизвикателства. Можеш от "наказание" , да ги превърнеш в преимущество - като се възползваш от "даденото" и даденостите. Предполагам, че не е ново за теб, ако ти кажа, че именно даденостите на всеки човек, са най-скритите за него неща. Именно защото са дадености и Живота ни напомня  че съществуват, именно когато се променяме, когато вече сме... или ги губим. И като почнем да "нямаме" едно нещо, чак тогава си даваме сметка за това, че "сме го имали" преди...
Това е и тайната на трансформацията - единственото което всъщност се трансформира е СЪСТОЯНИЕТО НА СЪЗНАНИЕ на всеки от нас. То прешества и формира всичко, онова, което всеки от нас нарича АЗ - във всеки един момент. То е и онова, което предопределя изборите му, идеите му, виждането и картината му на ЖИВОТА - както на ВСЕЛЕНАТА, така и на себе си. Всички изброени неща са просто израз само на едно единствено нещо - едно единствено, от което тръгват всички останали неща. Едно единствено - неуловимо, невидимо... защото то е "ловеца" и "наблюдателя"... и "жертвата" и "видяното" и самия "лов" и "оглеждането"... Докато всеки от нас, в което и да е превъплъщение, маска или пореден Живот, преоткрие за себе си като познание, че всъщност се "гледат в огледало" и всичко е едно единствено нещо...
И всичко "започва и се връща отново все оттам" -
и че няма начало, нито има край,
че нито умираме, нито се раждаме,
че нито почваме нещо, нито го довършваме...

И ето защо смисъла на всяко развитие, дори на промяна е овладяването на смяната на състоянията на съзнание и "запомнянето" на тия състояния. Каквито и да са - няма никакво значение, защото те са безкрайни. Има такива които са просто смяна - на едно и също ниво, само "маските" и дрехите им са различни... Има и такива етапи. Повечето хора всъщност са невротизирани именно заради честата смяна на тия тяхни състояние, които в социалния общоприет език, се наричат общо НАСТРОЕНИЯ и зависят именно от основните емоционално-чувствени нагласи... И всяко настроение дава съответно и промяна и в цялостната нагласа - т.е. в смяна на АЗ. Понякога дори толкова различни, дори противоположни. Едни хора в един момент казват едно - силно, убедено, категорично... После казват друго - пак силно, убедително и категорично... И са прави във всеки един момент - защото от всеки техен АЗ, излиза неговата съотвестваща позиция... И във всеки изразен от Аз-а момент - ТЕ ИЗРАЗЯВАТ ИСТИНАТА, която точно този техен АЗ в дадения момент е за него изгодната...
Понякога смяната на настроенията се провокира "отвън" - от условията, от събитията. Това е характерно за емоционално-чувствените хора, при които водещото и определящото е именно по формулата "АЗ СЪМ - ТОВА, КОЕТО ЧУВСТВАМ". И това са огромната част от настоящото човечество на настоящата планета... Планета, в която служи за "ДЕТСКА ГРАДИНА" и в която настоящите "АЗ-ове, се подготвят да пораснат - за себе си...

   ВАСЕ - Всички ние го носим в себе си... То никога не умира - детето в нас. Никога. И да го лишаваш от храна, вода или въздух, дори от ЖИВОТ, не е решение на никакво условие, или задача. Това е вид бягство и не е идеята то да УМРЕ. А идеята е, от Възрастния във всеки от нас, да се отдели внимание на "детето в нас" и да се даде възможност да порасне и да се впише в цялото - да застане на своето си място - между другите наши СЪЩНОСТИ и АЗ-ове. Бавно търпеливо и последователно, което е характерно за всеки "възрастен" да се проникне в скритите противоречия изаждащи отвътре скрито всеки от нас-децата. И конфликтните положения от скрити, да се разкрият и разрешат - омиротворят. Ето и затова е нужно да се спрат "БИТКИТЕ", и да се подходи към съединяване на "парчетата" които живеят във всеки от нас - и в мен, и в теб, и в останалите читатели на това...
 
Със всичко това исках по различни форми и начини да изкажа едно много важно мое пре-откритие.
Състоянието на съзнание определя всичко останало. А не обратното. Затова се работи по състоянието на съзнание във всеки от нас - това е принципа на всяка индивидуалност. защото всяка индивидуалност, започва от различните места на нашите различни аспекти и индивидуалности, но постепенно израствайки бавно и съединявайки се "отвътре" се трансформират в цялост - ТОВА ОПРЕДЕЛЯ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО - ЖИВОТА, ИДЕИТЕ, КАРТИНАТА НА ВСЕЛЕНАТА... - всичко останало :) Включително и думите, изразите, смисъла - дори и в нашия форум - дори и в постовете.
Всичко е израз на състоянието и точката на съзнание в която сме във всеки един момент - затова и "тайната" на всяка трансформация е че се самопроменя само и единствено състоянието на Съзнание на всеки от нас. И каквото и да правим, дори и нищо да не правим, всичко, което се случва / или не се случва/ е само огледалното отражение на това КОИ СМЕ НИЕ във ТОЧНИЯ МОМЕНТ "СЕГА"...

Един ден, /или нощ/ ще се усетиш, че вече си друг... и че всичко е вече "друго"... но само ако си спомняш "старото". или пък "прочетеш" "старите" неща, дето си си писал в ИЗВОРИТЕ.КОМ... и си оставил следите от порастването си...
Следите - от "празнотата" -> към ВЕЧНОСТТА...

 И може би "всичко" това вече се е "случвало", или "ще се случи" и може би да си "припомниш"
 Може би пък се "случва точно СЕГА"...
Може би...Може би...
само едно нещо го има:
 ТИ->СИ /АЗ->СЪМ/

Успех Приятелю!
« Last Edit: януари 18, 2008, 01:41:36 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #171 on: януари 18, 2008, 06:42:19 pm »
 Ок видях къде съм зациклил всъщност.Решенията които вземам,аз не ги вземам според това какво чувствам или какво мисля.Единственото с което се съобразявам е дали ми носи или отнема свобода.Защо е толкова важно за мене да бъда свободен...

 Никога няма да бъда свободен,ако не се освободя от нуждата от свобода.

 Значи онзи малък гласец вътре в мене е бил гласът на свободата.През цялото това време аз съм си играл всъщност на поробен и свободен.Просто поредната игра...

 А дали и търсенето на този който играе тези игри,няма да бъде поредната игра.

 Изглежда Живота ми поднася все нови и нови изненади :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #172 on: януари 24, 2008, 08:29:41 pm »
 Както човек има физически нужди , така той има нужда и от психически.Глад за дразнители,глад за внимание и глад за структура.От всичките най ме измъчва третия или гладът за структурата.Което неизменно довежда до структуриране на времето ми за задоволяването на другите ми психични и физически нужди.И двата вида нужди служат за оцеляването на тялото ми и съответно личността ми.Или и двата вида служат за оцеляването ми като човешко същество.Опознай себе си, си викам аз.Очаква ме доста работа.И тези думи пак са породени от глада за структура.Нещо с което да се занимавам...

Всяка философия води началото си от безделието :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #173 on: януари 24, 2008, 08:42:56 pm »
 И все пак ще разнищя аз въпроса , защо си структурирам времето така както го правя , а не иначе.И кои са причините заради които съм това което съм.И защо имам нужда да си задавам тези въпроси.И защо даже си задавам този последния въпрос.И като се объркам напълно, ще спра да търся отговорите,па поне да съм с няколко илюзии по малко.И защо предпочитам да съм свободен пред това да не съм.И т.н. докато направя на пух и прах цялата си ценностна система , та да не се самозалъгвам себе си и другите.И защо давам аз акъл на другите...странно как без да се осетя го правя и това...абе луда работа...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #174 on: февруари 18, 2008, 09:49:56 pm »
Мисля да направя един опит да изведа главните фактори довели до формирането на личността ми такава каквато е.

РОЛЯТА НА ЗАОБИКАЛЯЩАТА МЕ СРЕДА
РОЛЯТА НА ЗАЛОЖЕНИТЕ МИ ИНСТИНКТИ
РОЛЯТА НА ВЪТРЕЩНАТА МИ ДУХОВНА СЪЩНОСТ
РОЛЯТА НА ИНТЕЛЕКТА МИ

Под "заобикалящата ме среда" имам предвид всичко, което мога да видя,чуя,помириша,вкуся,докосна.
Под "инстинкти" имам предвид всички вътрешно заложени импулси с цел моето физическо оцеляване и за продължението на рода.Тука включвам и всички емоции и чувства ,които са следствие,рефлекс на допира ми с околната среда.
Под "духовна същност" ... еми невъзможно е просто да се сведе до ментално разбиране...
Под "интелект" имам предвид умението да се правят логически връзки и да се анализира.Искам да поясня тука че информацията идваща от заобикалящата ме среда , с която работя не може да се счита за достоверна ,а от там и всички твърдения до които мога да достигна използвайки я са неизбежно погрешни,въпреки че пограмата с която се анализира работи както трябва.

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #175 on: март 19, 2008, 09:57:31 am »
За да мога да наблюдавам една система обективно аз трябва да съм извън тази система.Човека чрез своето наблюдение над света чрез своите сетива се свръзва в тази система,което го прави част от нея,а което от своя страна не му позволява да я наблюдава обективно.Идеята за абсолютната обективност идва от закономерността която хората за засекли при увеличаване или смаляване на обвързаността с дадена система.Границата която хората не могат да преминат при това наблюдение е , да изключат самото наблюдение или наблюдаващ от системата.Нещо повече всички ДОКАЗАТЕЛСТВА , които използват науката и религията са всъщност напълно неуместни при положение че и двете твърдят че това е истината.ИСТИНАТА не се нуждае нито от доказване,нито от вярване в нея,тя не се интересува от нашите фантазии и изфалшифицирани наши нейни версии.Тя просто е,и това че ние си живеем в свои собствени измислени реалности е част от тази ИСТИНА.Тъй като лъжата е реална,то тя е и истинска.Всъщност разграничаването на нещата на ИСТИННИ и ЛЪЖЛИВИ е доста неуместно особено при ограничения ни поглед върху света.Ние хората прекалено силно и много се предоВЕРЯВАМЕ на сигналите които идват от сетивата ни,на чувствата които предизвикват и на мислите които се заформят в следствие на видяното чрез тези сетива.Тъй като човек е част от общия енергообмен във ВСЕЛЕНАТА , той е част от тази система.И тъй като в малкото се съдържа голямото и в голямото се съдържа малкото,то по този човек ние може да съдим за цялата вселена.Ако нашите сетива ни ограничават да погледнем обективно към заобикалящата ни среда,то за да погледнем навътре към дълбините на нашето същество ние не се нуждаем нито от тези сетива,нито от чувстване нито от мислене.Този процес хората са нарекли ОСЪЗНАВАНЕ или поне аз това съм ПРИВИДЯЛ в тази дума при моето собствено изследване.

За себе си мога да кажа че вече свалих някои от границите които спират този процес на самоосъзнаване.АЗовата ми идентичност си остава такава само когато вниманието ми е насочено в някои от аспектите на физическото,астралното или менталното и то като гледам отвътре навън.Все повече и повече тази идентичност намалява при което многото въпроси, които си задавах като КОЙ СЪМ АЗ и КЪДЕ СЪМ си отпадат автоматично и се появяват други...Но това което най много от всичко ме впечатлява е какво виждам когато насоча вниманието си към самото внимание като процес...за сега само разбрах че има уникалното свойство да преминава от един мой аспект в друг.И това далече не съм АЗ или нещо подобно на индивидуална идентичност ,а е самата вселената гледаща през моите очи и моето физическо тяло.Вселената ми носи всичкия възможен потенциал на проявление и моята личност трепне в очакване на неочакваното и новото...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #176 on: април 18, 2008, 06:23:54 pm »
 Докато си четях Ницше,бях за пореден път впечатлен от някои негови прозрения.За мене това се оказа изключително полезно в практически смисъл и реших да дерна няколко реда тука във форума.Става дума за дефинираните от него "Четири Велики Заблуди" , които са:

Заблудата при объркването на причина и следствие
Заблудата от фалшива причинност
Заблудата от имагинерна причинност
Заблудата от "Cвободната воля"


За пореден път живота ми поставя в ръцето точно онова от което имам нужда в точния момент.Все още не съм осмислил напълно тези заблуди и едва когато ги изведа сам от себе си ще пиша повече за тях.Просто ви ги предоставям като една възможност...Най вероятно сами по себе си няма да ви говорят нищо,но това ще бъде показателно че не сте вероятно готови и така и така сигурно няма да разберете за какво става дума дори и да прочетете този откъс от "залеза на боговете".Все пак това си е парченце от моя пъзел и най вероятно няма да стане за решаването на вашия...

« Last Edit: април 20, 2008, 02:53:47 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #177 on: юни 11, 2008, 04:25:49 pm »
 В следващите редове ще попиша за човешките аспекти и за едно друго нещо.Ще използвам този модел на нивата:

=========================

                                ===== ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА НИВАТА-АСПЕКТИТЕ НА "ЧОВЕКА". =====


       1.+ ВИСШ БОЖЕСТВЕН АСПЕКТ - ЛИПСА НА АЗ - СВЪРХЕДИНСТВО
===================
                     
                                                          ДУХОВНИ НИВА
       2 +->ВИСШ - ПЪРВИЧЕН "АЗ" - ПЪРВИЧНА РЕАЛНОСТ

      3. +-> ДУХОВНО ТЯЛО -  ДУХОВЕН СВЯТ --------------------------------------> /централно ниво на "ДУХОВНАТА ТРОЙКА АСПЕКТИ"/

      4. + -> КАУЗАЛНО ТЯЛО - КАУЗАЛНА РЕАЛНОСТ - КАУЗАЛЕН СВЯТ
=================
                                                         -"ЕГО-ви НИВА-
      5.+ -> МЕНТАЛНО ТЯЛО - МЕНТАЛНА РЕАЛНОСТ - МЕНТАЛЕН СВЯТ

      6.+ -> АСТРАЛНО ТЯЛО - АСТРАЛНА РЕАЛНОСТ - АСТРАЛЕН СВЯТ ---------> централно ниво на ЕГОВИ ТЕ НИВА-АСПЕКТИ -- с най-голямо влияние

      7.+ -> ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО - ФИЗИЧЕСКА РЕАЛНОСТ - ФИЗИЧЕСКИ СВЯТ -

====================

Това е извадка от една статия на Рамус : http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1594.0
Препоръчвам ви да я прочетете ,ако не сте, защото ме марзи да пиша такива дълги постове с обяснения като Рамус ,а и пиша главно за себе си :)

Та така...
Ако аз съм комплексно същество с аспектите условно описани по нагоре, то вътре в мене има едно нещо,един гост,при това неканен който просто наблюдава.Това е единственото което то може да прави...да гледа...и да посочва...всъщност аз му се възхищавам за свободата която има,за избора който му е даден.То има уникалния шанс да избира какво да вижда.Аз просто се възползвам от това което то вижда.А аз вярвам...и чрез вярата си му преча да гледа.Заменям истинския свят с една моя си интерпретация за истинно...но не зависимо колко е истинско за мене,колко реално ми се струва,ми става все по трудно да заблудя онзи неканен гостенин.И сега ТО се научи да гледа през моите фантазии в истинския свят.И видя че моите фантазии са истински.Колко парадокстално нали...уж илюзия ама е истина.А ТО гледа,и руши границите които сам си поставям,обратния процес на вярата.Ако вярата стеснява и затваря моето съзнание ,то чрез НЕГОВИЯ поглед моето съзнание се разширява и отваря.

Условно можем да разделим онова ВИЖДАНЕ на поглед ОТВЪТРЕ и поглед ОТВЪН в зависимост ТО къде се намира.Единствено в обединяването на двата погледа се появява единство , но единство не на цялото ми същество а на ТО.И едва тогава аз съм готов да изследвам себе си и света.

Ако за да наблюдава човек една система "обективно" той трябва да се намира извън нея , то това само по себе си изключва обективното изследване на света докато се намираме вътре в него.Или целия наш живот може да се разгледа като един ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ , тъй като ние сме непрекъснато свързани чрез живота със вселената.Но за да се постигне ПОГЛЕД ОТВЪН , за да може да се обединят двата погледа едновременно и да се получи единството , то човек трябва да е мъртъв.Но ако един човек е мъртъв си мисля че губи погледа отвътре поради загубата на физическото тяло.Другия начин който ми идва на ум за да се постигне този ПОГЛЕД ОТВЪН е ТО да се върне назад по съзиданието или нагоре по нивата аспекти на човека тогато накрая излезе.Но това вече е хипотеза.Както мога да направя още една хипотеза отностно прераждането.Ако човек умре то той се връща в позиция ПОГЛЕД ОТВЪН,но му липсва ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ , което вероятно довежда по някакъв начин до необходимостта от този ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ за да се постигне цялостност и ТО се преражда в друг човек и трябва от дъното на таблицата да започене да се изкачва отново нагоре за да стигне до ...пфффф вече навлизам в сферата на стъкмистиката :)

А и още няколко наблюдения...
Ако човек чието ТО се намира в астралния аспект на човека,то ТО не може да вижда в менталния аспект.Но от менталния аспект ТО може да вижда в астралния.ТО може да види себе си единствено чрез ПОГЛЕД ОТВЪН докато се намира ВЪТРЕ, за да може вече в последсвтие да се самоопредели.Или поне така предполагам...Та мисля че мога спокойно да достигна до заключението че говореното на неща от менталния аспект на чивек чийто център е астрала е напълно безхаберно и ще бъде възприето просто като някакъв дразнител.Но първата реакция на човек е да провери дали дадения дразнител съществува в неговата база данни.И тъй като менталния дразнител не може да бъде възприет адекватно се събужда чувството за причинност у човека и той несъзнателно стъкмява някаква си теория отностно това какви са тези неща от ментала като просто си стои на ниво астрал преживявайки си някакви си емоции и т.н.Това е доста очевидно за хора чиито ТО се намира на малко по горно ниво и могат да го наблюдават.Пресен пример мога да ви дам с постоянното вземане на емоционално отношение на определни хора от форума спрямо един друг наш съфорумец ,а именно техния умразен любимец Рамус.Мразете го хора като сте безсилни да направите нещо повече...

А и щях да забравя да допълня само че и ако му отвърнете с любоффф то това си означава че сте на същото астрално ниво просто преживявайки други емоции.Така че и да го обичате и да го мразите и да му прощавате и да го жалвате и какви ли още работи там , си е все тая и особено май на Рамус му е все тая :)
« Last Edit: юни 11, 2008, 04:31:30 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #178 on: юни 25, 2008, 09:39:39 pm »
Избор ,за който намираме причина, не е избор.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Значи в темата, която цитираш горното, има един важен момент. Един основен важен момент - най-важните и определящ всичко останало.

ТИ!!!
като си го извеждаш така - това какво е - опитай да направиш една момнентна дисекция на ситуацията и собственото си състояние.
 В този момент работиш с "представи и образи", придаваш им значението, запълваш ги с твоя ти пълнеж за тях. Как искаш да те изведат горните разсъждения донякъде. По такъв начин само се обезсмислят и повечето време "стъкмизираш". Защото с ума си се опитваш да "излезеш" отвъд ума ти. А онова, което ума ти може да издокара - е най-често "задънено" положение. Или пък "стъкмен псевдоизход" - което е едно и също.

Ситуативно дори в твоите думи ти точно и затова пишеш. И неведнъж си го писал. защото идеята за това извеждане не е ментална - както не е и ментална, нито астрална идеята че всички тия неща ги има. Щом се "виждат", значи единственото положение е, че се ВИЖДАТ ОТВЪН-ОТГОРЕ-ОТСТРАНИ.
Нивото на всяко извеждане се "отпечатва" и в самото изведено. И двете са "печата" на ИЗВЕЖДАЩИЯ ГИ. В този смисъл - единствената възможност за адекватно "разглеждане" на нещо, е да се "види първо "отстрани". Както и най-важното във всяко самоаналитично "упражнение" е да се стигне до "САМОКАРТИНАТА" - картината за теб - през разглежданото в този момент. Няма никакво значение какво разглеждаш, какво правиш, защо и как. няма никакво значение къде се намираш, колко си уморен, дали ти харесва професията и с какво удоволствие се занимаваш. Ако през всички тия неща съумееш да си спомняш, че НАЙ_ВАЖНОТО ОТ ВСИЧКО СИ ТИ САМИЯ. И вместо да "взираш" в образите си, потопен в магнетичността и шаренията им, се опитай да видиш през тях "ГЛЕДАЩИЯ ОБРАЗИТЕ". Това е просто като ВИД НАГЛАСА - това е и ключа което ше ти отключи истината за теб самия.

Представи си че гледаш кино. Че си увлечен и вживянм в действието на филма. Ако направиш мислено една дисекция на самата сигуация, си дай сметка задълбочено как изглежда тя, погледната отстрани и от колко възможности може да се "види" отстрани... т.е. колко НИВА "отстрани" можеш да я видиш.

Примера -
на кино съм, гледам филм
- най-ниското ниво е "преживявам филма" - извън него няма нищо" - за това ниво дори тия думи не са възможни, защото няма как да бъдат казани от потопен в магията и шаренията на образите. ... Продължавайки за това ниво ключовите описателни фрази биха изглеждали така: колкото съм повече потопен, и "вече не зная, че стоя на стола, че това е лента, че това е филм, не зная че дишам, че мигам, че жестикулирам в тоаи момент. Не мога да си дам сметка за нищо мое - целия свят е затворен в преживяващото, сигналите за което "ги виждам" през очите си." Това е нивото на повечето хора. Много точна е аналогията, защото може да се интерполира и съотвества на реалното положение при поглед "ОТВЪН". И затова я използвам в момента. Хората на това ниво никога няма да видят тази им картина - те виждат "другите си картини" те са вътре в тях, в действието им, в ситуациите им.
    Ако някой до теб стои, дето не е в действието и твоето вживяване в тоя момент, и непрекъснато те заговаря или пък ти пречи да се вживееш - се получава "разделяне, дори разкъсване" - има вътрешен копнеж, а непрекъснато тоя "досадник" те "откъсва" и това дразни. В такова положение се намирам най-често сред хората около мен - неизразяването на съчувствие от моя страна, на това че не потъвам в "тяхното действие" и преживявания, ме прави изключително досаден и това дразнене често се вижда да се изявява дори и във форума. И ти точно това си засегнал в края на предишния си пост. Хората, които ме коментират, всъщност използват образите си за мен. те нито ме знаят кой съм , нито какъв съм... цялата работа е една стъкмистика на образи - според начина по който те самите боравят с образите, те не знаят за това. И проблема е че те са на ниво, в което са потънали и СВЕТА НА ОБРАЗИТЕ е за тях "техния свят"... А ето че "някой" бръмчи - жужи и дразни това чудесно самосънуване... И съответно се "действа" защитно. Въпроса е, че този образ, който те наричат Рамус всъщност никъде не съществува, освен в главите им - но те го преживяват като "РЕАЛЕН" - това е толкова показателно, толкова ясно... Уж някой пост е един и същ, пък виж колко хора ме проектират чрез прочита си.

Всичко в света им е просто образи, но те не са зрители - те са актьорите. Ето този цялостен процес аз нарекох обобщено ПРЕЖИВЯВАНЕ - използвах етимологията на думата - ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ - Пре-Живот - изкуствен живот, нещо като „втора, друга версия”, изградена от самоилюзии. Хората на това ниво, нарекох ПРЕ-ЖИВЯВАЩИ ЖИВОТ ХОРА. Или по-кратко - "СЪНУВАЩИТЕ СЪНИЩАТА СИ". Използвайки аналогията, която се използва в езотериката - със процеса на сънуване, заспиване, и събуждане. Може би защото когато събудените хора са търсили аналогии, за отразяването и посланията си, е нямало филми... Но е имало ТЕАТЪР. И чрез театъра, музиката е можело да се предадат принципните положения на тия послания - без ограниченията на аналогиите, думите, речта. Имало е много хора от пробудените, които са нямали образование. а отгоре на всичко е трябвало да предават послания, без ограниченията на културите и езика в тях. Например само в Индия дори в момента има над 50 различни езици. това не са наречия на един език - това са различни езици. Монголската /условно/ империя навремето е била най-голямата в историята на човечеството - опитай се да си дадеш сметка колко народи, култури, традиции и... езици. Въобще изкуствата в старите времена са били именно огледалото, което се е използвало, за да се предадат посланията от "друго ниво на "виждане". /докато сега... тва е друга тема... :)/

От познанието ми за всичко това стана така, че вече не мога да се обиждам, давайки си сметка и познавайки в дълбочина тия процеси. Достатъчно е само да "щракна" и се сменя "нивото" от което виждам ситуацията. Това аз наричам "СМЯНА НА ОЧИТЕ" - като очите не са вече физическия орган на зрението, а използвам като нарицателно за "нивото ми на връзка със света".
      Понякога използвам образната аналогия за "небостъргач и вертикалния асансьор между етажите му". Всеки етаж е хоризонталното ниво - една реалност. Всеки етаж е разделен на коридори, и има врати към отделните си стаи - във всички посоки - направо безкрайни. Погледнато само от едно ниво, един етаж това ниво е безкрайно. това е виждането на повечето хора, отразено в начина по който определят Вселената, според живота който живеят. Очите им са за света на техния етаж, а повечето от тях дори живеят в "най-малките" стаи на всеки етаж. И целия им свят е това. И всеки си има "своя стая". само на това ниво също има "развитие" - например ако вживяващия, се усети, че живее в стая и че границата му изведнъж става тясна... едно от първите неща които би направил е "да опознае стаята" - и чак после да я "познае като ограничение", като вид клетка или затвор. Чак тогава би търсил "вратата" си към коридора. Ако излезе там, откривайки я, ще "види" вратите към другите "малки персонални стаи", но никога няма да може да проникне в тях, нито да види картинките на другите. Не че няма да опита - но този извод е неизбежен предвид, колко хора са преминали през времето по този начин, който аналогично се опитвам да предам сега.
След като излезе от стаята в коридора много неща би разбрал - първо за себе си, после за света си - още не знае, че става въпрос само за етаж от небостъргача -само за един етаж. Все още света му се е обогатил само от стаята и коридора, но вече това е началото - видял е другите врати-клетки, после се е сетил че неговата е същата и той току-що е излязъл от нея. В началото коридора ще му стане СТАЯ - вече една по-голяма стая... докато се усети някой ден, че това също е клетка, макар да е по-голямата. Проблемът е СЪНУВАНЕТО винаги определя да имаме "ОГРАДА" - да има ограничение, което да служи за САМООПРЕДЕЛЯНЕ - за идентификация. Докато зрителя гледа филма си, него го няма като АЗ, като себе си. ЦЕЛИЯ Е ПОТОПЕН В КАРТИНИТЕ - да ги ПРЕЖИВЯВА - и няма друга идея за АЗ - за себе си извън преживяното. за него то е ЦЕЛИЯ СВЯТ, ЦЯЛАТА РЕАЛНОСТ - това е магията на ОТВЪТРЕ.

Този виртуален плосък човек, ще разширява клетките си в своето развитие, ще събира и участва в сънища, ще владее и контролира сънищата на други хора, ще приема сънищата от тях или ще налага своите, но смесването е уникална сложна плетеница, за която няма как да се "даде сметка". Ще обобщава, ще мисли и ще се развива... И ще живее своя "ПЛОСЪК ЖИВОТ" в ПЛОСКАТА ВСЕЛЕНА на своя етаж. Очите му са плоски и виждат един плосък свят. Умът му е построил  модел за плоския му етаж, но той не знае че е само етаж - за него е всичко и той се разпростира в него, като по този начин се "разширява", но плоско-хоризонтално. В тази посока - ЕТАЖА му дава безкрайни простори - но също плоски. /условно двуизмерни/...  Ще бъде сигурния, ще защитава плоската си Вселена, ще убеждава и ще бъде самоубеден колко и как това е „ПРАВИЛНОТО”… Защото в неговите очи е точно така – оттам и идва илюзията. ЕДНА ПРЕЖИВЯВАВАЩА СЕ РЕАЛНОСТ Е ИСТИНА ЗА ПРЕЖИВЯВАЩИЯ Я. Истина – означава че САМО ЕДНА ВЕРСИЯ Е „ПРАВИЛНАТА”. Думата условност, относителност, не може въобще да я сведе до „тази стабилна крепост, с която се огражда” всеки един момент. Ще мисли за нея, ще си строи образите си, които са просто отражение на начина по който плоските му очи виждат само един „плосък отрязък” от необята и безкрайността. Но самата идея, че това е само отрязък, че е парче… не може да стигне до него. ЗАЩОТО Е ПОТОПЕН В ТОВА< КОЕТО ПРЕЖИВЯВА – ЗАЩОТО СТРОИ РЕАЛНОСТ, която не знае че я строи, не знае и не може дори да допусне, че тази реалност Е ПАРЧЕ от БЕЗКРАЯ. За него границите на този БЕЗКРАЙ ги няма, губещи се в плоския хоризонт на собственото му огледало и очите му.
Но един ден, /или нощ/ някой нещо "го докосва" - и той все някога прозира, че някои неща от случващото се в "ПЛОСКАТА МУ СТРАНА" са странни и не се вместват в плоскостта й. И ще си припомня често че "има някои странности". И в някой миг, едно нещо у него ще пробие и той ще го запомни - ЕДИН ВЪТРЕШЕН ПРОБИВ, който той би нарекъл евентуално „проблясък”, използвайки думичките на плоската си страна, на плоските си сънища. Нещо ще „светва” първоначално странно, разхвърляно и объркващо, но постепенно се ще се засилва. И в някой миг вместо проблясъци, ще свикне да „вижда” през очите на други очи – на нещо различно… докато започне да си припомня, че това няма чии очи да са – че това са НЕГОВИ ОЧИ… но от нечия друга РЕАЛНОСТ…
================================================================
За нагледност на всичко това, макар и малко ограничена, но пък нагласена за по-лесно възприятие и осмисляне, е изключителния визуален пример на епизода от филма „УОТ Дъ БЛИЙП… - Даун дъ Рабит Хол”, наречен ФЛАТЛАНДИЯ - плоската страна. И макар че е на английски език си заслужава да се помисли внимателно върху него, защото той е замислен за широк спектър нива на гледащите го. И леееекичко ви разчовърква отвътре – не за друго – а да си припомните нещо – не само да мечтаете… защото това, което се вижда ЕДИН ДЕН СЕ СЛУЧВА СЪС ВСЕКИ ОТ НАС. Призовавам хората разбиращи езика в детайли да подпомогнат леко онези, които не знаят езика и да пуснат някаква форма на превод или на субтитри. Или по ваше осмотрение. това е нещо, което би си заслужавало да се види, а не да се "спрягат" разни други "отношения" във форум за ДУХОВНО РАЗВИТИЕ.
http://www.youtube.com/watch?v=BWyTxCsIXE4&feature=related
Ето и линка към епизода – за мен това е нещо, на което плаках като първа реакция на възхищение от уникалността на начина по който е замислено, предадено – от комбинацията от музика, смяна на гледните точки между измеренията, на "различните очи" на всеки от действащите герои, от репликите и от избора на образите. За всичко е помислено добре – евала на авторите на филма.
Така, че си заслужава да се гледа няколко пъти, за да се „припомняме” – внимателното наблюдение на детайлите на епизода биха ви дали една все по-голяма широта…
А за по-любознателните - ето още един уникален пример за ФЛАТЛАНДИЯ - "РЕФЛЕКСИИТЕ" и измеренията, очите и гледащите... И РЕАЛНОСТИТЕ... http://www.youtube.com/watch?v=hUu6zrdlUxI&feature=related

Толкова много неща са казани, показани, изразени... обаче те са нищо без "зрителите" - без вас и "очите ви". Всъщност те наистина са "нищо" - защото показаните висуални примери за хрумвания за начин да изкажат посланията си хора, които вече са прогледнали през ограниченията... Интересно е колко зрители от вас ще "видят" уникалните подробни детайли в показаното. И за колко от вас ще останат "скрити" поне в първия момент... а после - на другото гледане - може би - нещо ново, после пак, пак, пак...

======================================================================
Къде СЪМ АЗ ВЪВ /ИЗВЪН/ ВСИЧКО ТОВА – това е въпроса… И е без отговор – това е въпрос, който само се задава – непрекъснато – това само изглежда въпрос . Този "въпрос" се променя през времето – защото ще се променя и този, който го задава. Това са ключови фрази, които приличат на въпроси, за да катализират леки събуждания, леки сепвания, леко дразнене…  С общото име „ПРОВОКАЦИЯ”.

Въобще ЛУДИ РАБОТИИИИИИИИИИИ
« Last Edit: юни 26, 2008, 12:00:35 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.