Author Topic: Луда работа  (Read 57667 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #180 on: юни 26, 2008, 09:40:08 pm »
Докато слушам онзи вътрешен глас в главата си , се изживявам точно като един актиор.Със всичките му преживявания,аз ги преживявам.Когато ги запиша , това е все едно един актиор да се запише на касета и после да се види от страната на зрителите.Като си гледам записаното си гледам записа през онези очи,чрез които не мога да се видя докато съм се вживял.Когато Играта ме поеме  веднага се вживявам губейки възможността да се видя какво правя.Обаче тези проблясъци не ме оставят на мира да се вживея като нормален актиор и това довежда до доста конфузни ситуации в живота ми.И съм точно нито буден нито спящ.Постоянно лутащ се из етажите и стаите на моя си небостъргач.Просто съм се изгубил в своя собствен свят...ту се намирам ту се губя...

Когато си гледам мислите отстрани и после ги сравня с това какво съм видял от вътре , имам чувството че каквото и да си правя мозъка ми си работи като някаква програма вечно отработваща информацията с която разполага.Каот един филм който се прожектира постоянно в главата ми, обаче аз си излизам от киностаята в главата ми и отивам да правя нещо друго.И когато се върна филма вече е стигнал някъде си...и си го записвам и се очудвам как филма не спира докато съм някъде другаде,а пък нямам спомен за липсващите парчета.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #181 on: юли 30, 2008, 10:21:52 pm »
 Съзнанието ми е като едно дълбоко езеро.Досега през живота си съм обръщал внимание повече на образите , които се проектират на повърхността му ,в следствие на отразената светлина от заобикалящия ме свят.Докато има отражение в огледалото , то пречи на човек да види самото огледало.Така и аз вечно взирайки се в образите ,пропускам най важното,СЕБЕ СИ...аз съм езерото ,а не образите по повърхността му.Образите се сменят тогава,когато се промени заобикалящата ме среда,но езерото остава.И не езеро е точно да се каже,а по скоро язовир,а аз съм този който се грижи за нивото на водата.Понякога душата ми прелива , а прелятата вода е изразената от мене чрез думи и действия.И така както посевите се нуждаят от поливане , така и изкуството се нуждае от такова.Да твориш,означава да преливаш...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #182 on: август 18, 2008, 11:54:03 am »
 Не е важно дали човека говори,пее,танцува,рисува или каквото и да прави.Важно е зад тези знаци които човек оставя след себе си какво е имало.Не думите,а човека зад тях е важния.Хората се оглеждат в останалите ,както се оглеждат пред витрините на магазините, търсейки собствения си образ,слепи за това какво има вътре.Вечно говорейки за нашите си неща,ние ставаме глухи за околните...всеки велик живот е изпълнен с много болка и тъга...всеки велик живот е една трагедия...всяка трагедия е за борбата на човек със самотата...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #183 on: август 30, 2008, 11:44:16 am »
 Какво ми липсва...

Когато бях малък изпитвах огромна скука от това да не правя нищо.Тялото ми беше жадно за дразнения,а ума ми да опознае света.Но това което и тогава и сега ми липсва (според хората около мене) е някаква цел,нещо към което да се стремя.Още като бял ного малък постоянно задавах един въпрос на баща ми "Какво да правя?" и изключително много го затруднявах в това какво да ми отговори.След това осъзнах че аз съм този който трябва да казва какво да правя.Но всичките образи в главата ми които виждах и дори сега виждам  за това какъв мога да стана ,бях безразличен към тях.Така и не тръгнах да си правя мечти и да ги следвам вярвайки в тях.Запазвайки си правото ми на избор за нещо друго.Емоциите и логиката почти не ми влиаят върху избора и точно тогава заставам изправен пред живота така както магарето се чуди от коя от двете купи сено да почне да яде и накрая умряло от глад.Нямах никакъв вътрешен стимул който да ме накара да направя нещо , мислех си чв това е "Избор",но сега виждам че имам именно ИЗБОР ,когато не мога да реша какво да взема.За разлика от потребността,която веднага си казва от какво имам нужда дали физически или психически е без значение.И не веднъж съм вземал решение за това какво да правя като хвърлям монета...Но с времето вместо да си харесам някакъв образ в главата ми и да се превърна в него,потребностите ми за дразнения на тялото и на ума взеха да намаляват.А душата ми мълчи...или вероятно говори толкова тихо че не мога да я чуя от виковете на образите.Оставяйки се по течението оставям другите хора да правят своите "избори" и за мене.С времето се загнезди в ммене един мързел.Виждам света така че каквото и да правя накрая няма да има смисъл защото мене няма да ме има в стореното.За най важните решения в живота си казах че няма да се оставям по течението и ако не мога да направя своя избор,то поне няма да следвам чуждите...Критиката на околните не закъсна.Всичките започнаха да ме съветват какво съм трябвало да правя.Но как мога да чуя тихия глас отвъд всичките тези дразнения които не ме оставят на саме със себе си.И дори сега съм предопредил работодателя си че напускам работа.Не знам до колкото това може да се каже че е избор,но на мене ми се струва че е точно това.Нямаше почти никаква стойностна логика за това мое решение.Даже точно обратното...бях доволен и от заплащането и самото работене не ми тежеше.И доколкото ми е  известно имам още една седмица работа,докато обучат заместника ми и после се махам.И този път ще се възползвам от времето което ще имам за да остана някъде далече на саме със себе си.Без да бъда прекъсван от хората които следват собствените си образи.За разлика от тях аз искам да вървя напред,а образите да тичат след мене крещейки ТИ СИ ЛУД...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #184 on: септември 06, 2008, 12:50:25 pm »
 Аз съм като пътник в пустиня.Изпитвам някаква жажда...пораждаща някакви миражи...Изглежда съм си свършил припасите с ... и единственото за което се оглеждам е за оазиса на спасението.Миражи които стоят пред мене,давайки ми надеждата че стигайки ги всичко ще бъде наред...И тогава шамара на живота ме удря със все сила.Сила толкова голяма колкото мога да понеса.Падайки на земята,натиснат единствено от моето собствено тяло,аз не мога да се изправя.Чувствам го толкова тежко...а миражите продължават в главата ми,замъглявайки здравия ми разум,давайки ми онова от което си мисля че имам нужда...И изведнъж образите спират...и аз виждам че съм паднал на земята,но не в пустиня...а в онзи оазис за който съм мечтаел,просто образите не са ми позволили да го видя.Аз винаги съм бил там...винаги съм имал възможност да отоля жаждата си...Горещия пясък сега е мека трева под тялото ми.Дърветата ми пазат сянка,пазят ме от слънцето...лек ветрец,повея на промяната подухва леко покрай трупа ми...събуди се...чий е този глас в главата ми...СЪБУДИ СЕ!...НИМА СИ ЗАБРАВИЛ!...какво съм забравил,питам се аз...КОЙ СЪМ АЗ?...попитах гласа или той попита мене...всякакви образи започнаха да изникват в главата ми,но не аз повече няма да спя,отръсках се от новите опити на илюзиите да ме обземат...и гласът отново проговори...АЗ СЪМ ТИ...А СЕГА СТАНИ!...но как...чие тяло е това...как да го накарам да стане,то е толкова тежко,толкова изтощено от вървенето из пустинята.И отново образи се появиха в главата ми...за вървенето из путсинята и за мене...ТОВА НЕ СИ ТИ! продължи да говори гласа...в началото го чувах само като шепот на някакъв неразбираем език,но сега когато го заслушам,ми се струва че крещи.И аз опитах...тялото ми се разтрепери пред вътрешния натиск,но не искаше да слуша...не се получава,защо се не се получава...ЗНАЕШ ЛИ КАКВО МУ ЛИПСВА НА ТЯЛОТО ТИ?ЛИПСВА МУ ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБЕ!НЯМА ДОСТАТЪЧНО АЗ ВЪТРЕ ЗА ДА ЗАДВИЖИ ТЕЗИ ТЕЖКИ КОКАЛИ!...почувствах се слаб и безпомощен...и като удавник за сламка се помъчих да се помогна с нещо...хванах един прът и се подпрях на него и почти се изправих...но натиска на тялото ми беше прекалено голям и пръта се счупи...аз залитнах и отново паднах на земята и този път болеше...почувствах се още по слаб...като че ли всичката ми сила изчезна с този жалък опит да си стъпя на краката...гняв...почувствах се силен...и колкото повече се ядосвах толкова повече губих собствената си енергия,губех и себе си.Но аз се надигнах в поредния опит да се изправя ,но отново паднах...гнева изчезна,а заедно с него и силата...тази фалшива сила...Усетих две топли капки да се стичат по лицето ми.Смазващта сила на безпомощността и слабостта.Това ли бе единственото което ми остана да направя?Да заплача...и в един момент всичко спря...сълзите,чувствата,мислите,образите...и се заслушах.проснал се върху меката трева,се заслушах в гласа на тялото ми.То също си имаше глас,който говори...глас който съм пренепрегвал толкова години...гласа шепнеше...НЕКА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ...и друго чувство ме обзе...чувството че не съм вече сам.Аз имах...СЕБЕ СИ...жаждата,нуждата,потребността...тя е била за мене самия...аз съм си липсвал...и сега този път станах с лекота,тежеста на собственото ми тяло вече не беше тежест,а дар...награда...а оазиса вече не беше оазис...а беше...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #185 on: септември 07, 2008, 11:02:51 am »
 Мислех си че стоя на кръстопът...а се оказа че тялото ми е този кръстопът...а аз съм като регулировчика,който е забравил по каква работа е там.Наистина съм бил на кръстопът,но моето бездействие е довело до хаус в него.Стоя по средата на кръстопът като дете застанало в центъра а коли фучат постоянно около него.Задръствания,крясъци,псувни,заслепяващи светлини,буря,дъжд...самота,тъга,болка,забрава...страх...кога точно детето пораства за да стане възрастен ,който да контролира сам живота си.Дали наистина такива хора има...а дали е нужен наистина този контрол,да се въведе ред в хауса,кой ще бъде този който да ме контролира,аз?!Та кой съм аз?Аз питам себе си,кой съм аз,а отговора идва под формата на ехо...АЗ...нещо ми липсва...но какво е то ,как изглежда,като никога не съм го виждал...а дали не съм го имал,но да съм го изгубил и после да съм забравил.Как може да ми липсва нещо, което никога не съм имал...точно така,явно съм изгубил нещо,но просто не съм обърнал внимание какво в онзи момент.Но кой момент...как мога да разбера дали от цялото липсва парченце,ако нямам образец на цялото когато е в единство.Чувствам се все едно са ми пръснали мозъка и после ме карат да си го събирам.Как да го направя като възможността е изчезнала заедно с унищожаването на този важен за тази дейност орган.Или с други думи,някъде в миналото съм пропуснал някаква важна възможност, от която не съм се възползвал и това ми липсва.Но каква след като не съжалявам за нищо сторено...или спомена за това е изтрит...може би е точно така.Попуснал съм някаква възможност за която съм съжалявал,после съм я забравил,но е останало съжалението под формата на някаква липса ,която не мога да определя в момента.Стои ми в съзнанието като онези файлове, които не могат да се изтрият от компютъра и е необходимо форматиране.А може би и точно това трябва да направя,един формат,една по добра операционна система и проблема би бил решен.Сега остава само да вмъкна и идеята за преражданията като тип форматиране на паметта и о.с.Което ми звучи доста логично от тази гледна точка и все пак...
 
 За да започна обаче един нов живот,трябва да приключа със стария.А това...би било доста проблематично.И от всички връзки които съм си изградил,най трудно ще ми е да прекъсна семейните...Имам избор...дали да го направя сам или живота да го направи вместо мене като ми ги отнема една по една.В крайна сметка е неизбежно...проблема ми не е толкова че аз да съм се привързал към тях,а в това че те са се завързали за мене или по точно завързали са се за моя образ.А една такава моя постъпка ще доведе до грозна гримаса в образа им за мене...а може би чувството ми за състрадание ми изиграва лоша шега...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #186 on: септември 19, 2008, 06:56:07 pm »
 Цел,мечти,амбиции...

Пътища много...някои осеяни с цветя,други с бурени.Отъпкани пътеки криволичещи нагоре по дървото на живота.Табели на всяка крачка оказващи пътниците къде отиват.Към:"Ада","Рая","Пари",Власт","Любов",има табели за всички видове професии,за всички видове преживявания,за всички видове дейности...да стоиш на този кръстопът осеян с толкова много надписи,накъде да поемеш,според какво да решиш...Сърцето ти казва избери "Любов",стомаха ти казва "Храна",разума ти казва "Пари"...а аз...аз мълча...а тялото ми негодува,крещи ми "Какво правиш!?","Избирай и тръгвай,трябва да угодиш на всички ни!"...а аз стоя там насред нищото,а хората около мене не се задържат много,всеки се е запътил на някъде,всеки по някой от онези пътища.На групички по двама,трима,някои са сами.Има и големи групи ,като стада и някой винаги ги води на някъде,екскурзовода...а къде е моето място се питах аз.И все още се питам...а аз все така мълча...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #187 on: октомври 15, 2008, 11:13:58 am »
ПОСОЧИ ПОНЕ ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО, което наистина да ти ЛИПСВА...

В ТОЗИ МОМЕНТ СЕГА, ей сега - ДЪЛБОКО СЕ РАЗРЕЖИ - кАТО НА ДИСЕКЦИЯ - И САМ СЕ ПОПИТАЙ:
 МОГА ЛИ ДА СИ ПОСОЧА ЕДНА ЕДИНСТВЕНА, ТОЛКОВА ВАЖНА И СЕРИОЗНА ПРИЧИНА, ЗАРАДИ КОЯТО СЕГА - ИМЕННО СЕГА - ДА НЕ МОГА ДА СЕ УСЕТЯ ЦЯЛ и ДА СПРА ДА СТРЕМЯ, ЧАКАМ< ИСКАМ< ДА ПИТАМ< ДА НЕ ВИЖДАМ... ДА СЕ УСЕТЯ ЦЯЛ, СЕДНАЛ НА МЯСТОТО СИ. ЧЕ ВСИЧКО КОЕТО ГО ИСКАМ МИ Е ДАДЕНО.
ПОНЕ ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ПРИЧИНА
ВДИГНИ ОЧИ ОТ ТИЯ БУКВИ, ЗАТВОРИ ГИ ЗА ДА ГИ НАСОЧИШ КЪМ СЕБЕ СИ  И СЕ ЗАПИТАЙ ИСТИНСКИ


Благодаря ти за тези думи...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #188 on: октомври 29, 2008, 04:34:49 pm »
СЕБЕОПОЗНАВАНЕ
СЕБЕОСЪЗНАВАНЕ
СЕБЕОСЪЩЕСТВЯВАНЕ


Нищо не ми липсва и точно там е проблема...средата в която живея благоприятства горните три процеса да се развиват в мене.Тъй като нямам особени проблеми с подсигуряването на съществуването ми , това към което разума ми би трябвало да работи , а не го прави е СЕБЕОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО МИ.Реализарането на представите ми за това какъв трябва да стана , е в противоречие с представата ми за мястото и значението на представите въобще.Или с други думи умаловажавам значението и смисъла на представите и тяхното място в моя живот за сметка на нещо друго...НЕЩО което съм осъзнал за същността на реалността , което обезсмисля ролята на представите в моето същество като водеща.Или с други думи с времето вместо да ставам по разумно същество , все повече ставам ирационално и може би дори духовно.Но това от което се опасявам е че духовното вече е изместило разума като център на моето същество и омаловажава значението на представите ми за каквото и да било.Нещо повече, осъзнаването ми за реалността е толкова различно от всички модели за света , дори и от тези които сам се опитвам да изградя че неадекватността им е толкова силно изразена и изпитана от мене , че не могат да се задържат дълго време и през краткото време на съществуването им  усещам неописуемото чувство че живея в лъжа спрямо себе си.Проблема ми възниква не от това което съм , а от средата в която живея , която изисква постоянно от мене да бъда просто един малък човек с малките си представи.Но това което е отвъд света на представите и разума е толкова различно и ме кара да се усещам толкова себе си , че да живея според разума си за мене е равносилно да живея чужд живот, този на един образ който толкова време хората около мене се опитваха да ме накарат да повярвам че съм аз самия.Участник съм в театър с роля , която нито съм избрал нито бих избрал.Играя постоянно по чуждата свирка и следвам чуждите правила.Може би много време ме беше страх да кажа НЕ и да откажа да играя тази страшна и пагубна за мене игра , но вече опасността да изгубя себе си в този измислен свят е толкова голяма , че съм изправен пред избора ,който винаги е стоял пред мене, "да бъда или да не бъда".Станал съм роб на собствените си мисли и чувства.Роб на собствените си образи и представи.До кога трябва да отричам собствената си същност и да се самозалъгвам че съм разумно същество , че съм човек , когато съм нещо толкова различно...чувствам се като човек чието място не е там където стои, като човек чиито себеподобни не виреят там където съм се забутал.Понякога си мисля че участвам в някаква комедия на фона на всичките абсурди които стават в тази страна.Друг път си мисля че учасвтам в ужасяващата трагедия на онези различни хора , които биват неразбрани от обществото принудени да живеят в самота и изгнание.Съдба чиято хора със слаби сърца трудно биха понесли,съдба която разумния човек би проклинал...съдба на едно дете което отказва да порастне и да поеме по собствения си път на еволюция, път на свободния и независим индивидуалист , на човек който живее не само човешки живот , но и такъв далеч отвъд границите на човешкото.Свободен човек , чиято носталгия по неговите братя , които все още стоят оковани там на стената на преживяванията.Роби които не окови а златни накити превиждат в собствената си ограниченост.Хора които не искат да превъзмогнат човешкото и да продължат своето развитие...но как да остана на страна от болката на онези хора , които до вчера съм наричал свои братя, чиято съдба съм споделят с тях толкова време ,хора чиито страдания и копнежи мога да разбера...Защо съм толкова добър и съпричастен с хора , които толкова пъти са ме предавали и вероятно ще ме предават.Защо ми е трудно да остана неутрален спрямо чуждите човешки съдби и да извърна поглед.Дали би било неуважение спрямо мене самия , ако ги подмина...защо мога да се поставя на техните места и да видя през техните очи , техния живот,техните радости и скърби ,защо ми е да бъда съпричастен...може би има неща които са просто част от мене.Може би да се отрека от тях,означава да се отрека от себе си...но това не са просто представи,зад тях стои нещо друго,нещото което винаги ще ме свързва не само с другите хора , но и със всички живи същества.Нещото което ни прави всички част от големия пъзел наречен живот...Спомените са онези представи от които ми е толкова трудно да се отърва...те са причината да страдам дори сега , но може би вече се научих да излизам от полето им на влияние и да бъда просто себе си...моменти когато ме обземат спомените са може би моментите ми на слабост...част от мене която мога да нарека просто човешка...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

pakost

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #189 on: октомври 31, 2008, 02:56:27 pm »
Коя част от теб не е човешка?
Защо са ти мисли и образи да заместват действията.
Вероятно си наясно че мислите и спомените не са живи, те са образите, които проектираш за себе си.
Те са образите, които замъгляват очите ти.
Страданието е присъщо на замъглените очи, както и щастието и яда, и всички онези състояния, в които липсва чистота.
Чистотата е състояние, което се откроява несъмнено, като безОБРАЗие, безпроекция, безформа, безвреме, безмясто.
Чистотата е състояние на незамърсеност. Когато човек е отворен за живота и го приема.
Чистотата се вижда в очите. Те греят бистри и радостни.
Погледни в огледалото. Какво виждаш?
Кой гледа в очите ти?
Кой ти пречи, кой те спира, какво е това дето не ти липсва, но се оказва проблем?
Противоречията стоят само като пример за сблъсък на явления от различни нива, което не ги прави несъвместими, а с разбъркано подреждане. Когато се наместват елементи от един пъзел в друг и не пасват, тогава се получава противоречие. Но и двата пъзела съществуват едновременно, стига редящия ги да осъзнае съответствието на парчето към картината, която сглобява.
Тягостното излъчване на текста ти е на объркан и неразбран човек, който иска да се надскочи. Някой който страда за споделяне, за съпричастност, да открие друг като себе си, за да може да се изкаже и да бъде чут и приет. Но онова, дето се опитваш да споделиш не е делимо, защото то си ти, а ти си цял и неделим. Самотата не е наказание, а естествено състояние на единственост и неделимост. Споделянето съществува в друг пъзел на едно друго ниво, в което ти отказваш да се впуснеш да живееш. Страх ли те е? Неее, не ти е там мястото, ти си друг, различен.
А ако зарежеш идентификацията си какво ще стане?
Може би първо е нужно да си я изясниш, идентификацията имам предвид, след това да я зарежеш и накрая да видиш кое е живот и кое е фантазия и да живееш някак, както избереш. Да бъдеш или да не бъдеш :-)
Поздрави

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #190 on: ноември 13, 2008, 04:35:09 pm »
 Спомените ми са храна за него.Колкото повече си спомням , толкова по силен става той.В един момент той става по-силен от мене , но това е само привидно.Аз съм този , който става в същност слаб , мързелив и податлив на външно или вътрешно влияние.Най-голямата му хитрост е , че успява да ме накара , да повярвам , че той съм аз.Липсата на познание отностно това какво са спомените ми и как работят , е най големия му коз.Защо продължавам да му играя по свирката...да живея за него , означава да забравя за себе си...но той е хитър , знае че дори  когато видя що са спомените , той ще направи спомен от това нещо и после ще ми изиграе поредния театър чиято главна роля изпълнява той.Но той не винаги стои една крачка пред мене...без спомените , той е този който става слаб...без тях и него , усещането ми за тук и сега се засилва , а заедно с тях виждането ми се прояснява и разширява.Едва тогава чувам собствения си глас...едва тогава мога да бъда себе си и да изразявам свободно собствената си същност.

 Аз не мога да притежавам нищо.В този смисъл , аз няма и какво да загубя.Няма ги потребностите , няма ги копнежите,стремежите,целите,търсенията,няма образ за мене,няма образ за света, аз просто...ставам свидетел на нещо, което наричам живот...живота на едно човешко същество , което не съм аз...

 
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #191 on: декември 03, 2008, 07:23:05 pm »
  Моята памет е моята личност.Моята личност е отражение на онова , което съм аз.Или по скоро на точно определена част от мене.Както огледалото отразява определен диапазон от вълни , така и паметта ми , като едно огледало отразява определен диапазон от моята цялостна същност.Личността ми е набор от информация , постъпила от различните ми сетива.Личността ми е следата , която моето съществуване остава след себе си.Мястото където се складира всичко , на което съм обърнал внимание.Личността ми е като един малък GPS , записвайки постоянно къде се намирам.Но паметта е ограничена , ограничена от рамките,границите които поставя самата информация.Граница която разума е неспособен да преодолее , граница която обаче аз съм способен да прекрача.Винаги съм усещал че нещо липсва в спомените ми за мене и за това какво се е случило.С времето спомените все повече и повече избледняват и става още по трудно да го определя.Сега знам че има неща които не могат да бъдат обхванати от разума, че има неща които не се записват от паметта ми , че има неща които ще оставят след себе си просто една бледа следа.Следа за съществуване , чиято същност далеч прехвърля границите на физическото,емоционалното и разумното.Няма значение колко усилено човек се опитва да направи образа в огледалото реален , не той заслужава вниманието което му се отдава.Образа винаги ще си остане образ , а човека винаги ще си остане човек.А и какво значение има какъв е образа.Толкова рядко съм срещал хора които да могат да виждат отвъд очевидното.Но за това на човек не му трябват очи.На слепеца не му трябва светлина за да види човешката душа.Тя е точно там в тъмнината и мрака.Тя е зад всички форми образувани от светлината, зад всички звуци породени от околната среда.Светлината е тази която ослепява хората.Тя е тази която не ни позволява да видим какво има отвъд.Представяйки ни нейния тятър от форми пред очите ни , ние не сме способни да видим какво има зад колисите.Тези които бяха в пещерата може да се замислят сега.Ние със сигурност стояхме седнали , там с изключени фенери , но колко от вас си позволиха да вървят в мрака без светлина.Ние хората сме толкова зависими от образите си , че дори елементарна дейност като вървенето е немислима без спасителния лъч светлина.И колкото по малко образи виждаме , толкова повече се засилва чувството ни за тревога.До къде ли би стигнала тази тревога , ако всеки от нас беше сам в дъното на пещерата , без светлина и без други същества.Дали това би означавало гибел...а как ли слепите хора живеят всеки ден без светлина.Всеки ден все едно си в пещера.Ако ви отнемат светлината , ако ви отнемат образите , какво ще ви остане...

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #192 on: януари 07, 2009, 02:01:16 pm »
 Да споделиш живота си...да споделиш мъката и болката...да споделиш радостите и най-хубавите моменти от живота си...но най-вече да споделиш себе си , онзи който стои зад кулисите на представлението наречено живот...

 Някои хора споделят на света.Стават художници,танциори,музиканти,певци,писатели и т.н.Да споделиш носи щастие на човешката душа , а истинското щастие идва тогава когато споделиш живота си с друго човешко същество.Някой който не само да те изслуша , не само да те разбере и да ти повярва , но и да ти повери и сподели своя собствен живот.Това е заложено в човешката природа , заедно със инстинкта за оцеляване.Да се реализираш,осъществиш,развиваш не е достатъчно на човек , ако няма с кого или с какво да го сподели.Поради тази причина , някои хора живеейки изключително различен живот от останалите не могат да намеря друго човешко същество да споделят живота си , те които са единствени от своя вид и са обречени на самота.Тези самотници са принудени да споделят живота си със самите себе си.Тези хора заслужават уважение , за силата и волята която притежават.Те са истинските герои на нашето време...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Луда работа
« Reply #193 on: януари 07, 2009, 02:30:00 pm »
Не смятам, че хора, които не могат да търпят други човешки същества, или да намерят някой да търпи тях заслужават уважение. Няма такова нещо като единствен от своя вид. Колкото повече човек се отваря, развива, разгръща (както и да го наречем), той намира все повече пътища и начини (на различни нива), които да го свързват с другите индивиди. Разбира се, ако е застинал в определен конструкт реалност, който сам си е сътворил и му е удобно, стоейки вътре, да нарича себе си единствен, надраснал човешкото, просветен, защото така му изнася на егото и му помага да остане в образите си доволен, тогава остава сам, но достоен за уважение... не мисля. Тези, които отричат човешкото в себе си не ги намирам за герои. А едно от най-човешките неща е да успееш да се свържеш, да осъществиш контакт с друго човешко същество. Точно нивото/нивата на осъществяване на контакт зависят от "развитието" на участниците. Някои хора се "свързват" само с образите, които всеки от тях има и изобщо не докосват другия. Някои успяват да създадат контакт на много равнища, в който субектите у тях наистина да общуват. Но тези, които не могат я да намерят "достоен" друг, с когото да се свържат или не могат начини да намерят за това... тези хора не са герои... нито ги намирам за развити. Те са просто самотници, които се опитват да общуват с отражението си в огледалото. 
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За с-ПОДЕЛЯНЕ-то
« Reply #194 on: януари 07, 2009, 04:18:17 pm »
Има хора, които споделят. Много хора, споделят нещо си... ТЕ сПОДЕЛЯТ нещо с някои други. Но има спо-деление... Разделените Споделят разделеното. И пак остава такова - защото и света, и живеещите в същия този свят са такива - РАЗДЕЛЕНИ.

Има хора които интегрират. Няма нищо друго за интегриране освен разделеното вече. А когато се проникне в образа АЗ, се вижда лесно когато е на "части и е разделен". И някак си става ясно, че единственото което може да се интегрира е именно тия части. Те са части тогава, докогато станат едно.
Докато има части, всичко е на части - света, живота, хората,... себе си - Част, на която й липсва цялото. Битките и войните, противопоставянето и отричането, обичането и омразата, красивото и грозното, доброто-лошото. Разделя се света на части, защото оня, който го разделя самия той е ЧАСТ... От цяло.

Когато се започва интегрирането се започва от съединяването, осъвместяването на различните части. те се търсят, намират, изследват и се съединяват в най-творческия процес, известен във Вселената. Процес, в който няма дубликати, няма повторения, няма дори подобия. Намират се противодействащите се части, чрез битките им за надмощие, и се въвежда мир... а не мирно споразумение. Докато има битка, контрол, страх, вина, власт, помощ,... има части. Взаимодействието между частите, не прави те да са ЕДНО. Синергетиката е линия на знанието, което разглежда, че всяка система е повече от сбора от частите си. сбора е просто количествена мярка. И това са фундаментални принципни положения. И те са валидни и нямат изключения. изключенията идват от различния мащаб на очите с които се гледа:
- в света на разделените хора - се вижда единствено, че идеята е те да се обединят - помежду си. Но това обединение е мечтателно, защото съществува единствено само чрез иживяването за него.
- а в света на съединяващите се вътрешно хора - това се прилага вътре в тях, а не помежду им.

« Last Edit: януари 07, 2009, 04:20:00 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #195 on: януари 07, 2009, 05:15:01 pm »
 Всичко води началото си от "инстинкта за оцеляване" и неговия съдя-изпълнител "страха".

 Още от раждането ни , "страха" поема контрола върху цялото ни същество и започва да определя начина ни на живот.Това продължава докато заряда на човешката воля не се изравни с този на страха.Тогава се появява вътрешен конфликт между двете сили.Наблюдават се колебания,съмнения,дори мързела се включва във войната , като везните се накланят ту на едната страна , ту на другата.

 Преживяванията са опита на "страха" да запази контрол над нашето същество.

"Разделяй и владей" като един мъдър владетел той знае всички хитрости на войната и е готов на всичко за да запази престола.Въпроса е дали ВОЛЯТА ЗА ЖИВОТ на човек е достатъчно силна за да се противопостави на този тиранин , който ни е държал в клетка , в затвор през живота ни.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Луда работа
« Reply #196 on: януари 07, 2009, 05:18:54 pm »
- а в света на съединяващите се вътрешно хора - това се прилага вътре в тях, а не помежду им.

Разбира се, че се прилага вътре в тях. Аз не говорех за "съединяването на двама човека като форма на израстване", а говорех за това, че между двама човека, които поотделно работят на вътрешно ниво, може да се постигне един истински контакт. Вместо да се опитваш да деформираш другия да пасне на твоите деформации, да работите и двамата вътрешно (и да сте до някаква степен завършени сами от себе си, а не чрез друг) и да комуникирате - в онова значение на комуникация, което отива отвъд "всеки да сподели образите си и мечтите си".

Всичко води началото си от "инстинкта за оцеляване" и неговия съдя-изпълнител "страха".

 Още от раждането ни , "страха" поема контрола върху цялото ни същество и започва да определя начина ни на живот.

Това съвсем не е така. Бебето не знае що е страх. Поне до моментът, в който майка му се грижи добре за него. Тогава тревожност се появява само ако тя го остави за по-дълго или ако не общува с него, не му говори, но иначе страх в онзи смисъл, който ти използваш там няма. Малко по малко това дете е въведено в човешките закони от родители, които имат представа как или нямат, са тревожни или не, отхвърлящи или подкрепящи, и т.н., тогава се формира отношението на детето към света, което може да е изпълнено със страх или не.
Страхът може да стане основен действащ фактор, да, но само при дете, чийто родители не са успели по един добър начин да го въведат в човешките отношения и закони.
« Last Edit: януари 07, 2009, 05:30:28 pm by Spirit-Felix »
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
относно обединяването
« Reply #197 on: януари 07, 2009, 06:00:45 pm »
- в света на разделените хора - се вижда единствено, че идеята е те да се обединят - помежду си. Но това обединение е мечтателно, защото съществува единствено само чрез иживяването за него.

така си е устроен светът.
Цялото общество и всички подобщества...точно това е целтта.
Опитваме да се обединим през целият си съзнателен живот...чрез училище, работа, хоби, интернет, танци, спорт, дескриминация, анти-дескриминация, религия, политика...този форум. Всичко!

Хора постоянно се опитват да се обединят и да комуникират с други хора, в името на споделена идея. Промяна на интересите -  смяна на обществото за комуникация...не може да е нищо друго освен мечтателно. Не е възможно пълно препокриване на две вселени, но е възможен доста добър резултат.

Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #198 on: януари 07, 2009, 07:03:01 pm »
Всичко води началото си от "инстинкта за оцеляване" и неговия съдя-изпълнител "страха".

 Още от раждането ни , "страха" поема контрола върху цялото ни същество и започва да определя начина ни на живот.
Това съвсем не е така. Бебето не знае що е страх. Поне до моментът, в който майка му се грижи добре за него. Тогава тревожност се появява само ако тя го остави за по-дълго или ако не общува с него, не му говори, но иначе страх в онзи смисъл, който ти използваш там няма.

 И в какъв смисъл използвам думата "страх"?Не знам как си разбрал смисъла който съм изразил , но явно не правиш разлика между изразяване и интерпретация.Това какво съм казал не е това което ти си прочел.

 Бебето няма как да "знае" каквото и да било.Всеки човек се ражда с два изначално заложени страхове , които идват с инстинкта за оцеляване.Единия е страх от височина , а другия е страх от шум.И колкото и да знаеш , това няма да се промени.Всеки път като погледнеш от високо и ще се разтреперваш.Всеки път някой като посегне към очите ти ще мигваш.Това е рефлекс и в основата му стои именно онзи инстинкт.

 Докато са малки децата , те са движени главно от инстинкта за оцеляване.Точно поради тази причина те съомяват да научат езика на "големите" за толкова кратко време.Детето несъзнателно стига до извода че за да оцелее трябва да умее да говори и да изразява потребностите си пред другите , за да може те от своя страна да ги задоволят за да може да оцелее.Страха има и друг израз под формата на любопитство.Децата се опитват да научат колкото се може повече за този странен свят , за да улеснят и подсигурят своето съществуване.Знаенето се превръща в необходимост,в потребност за да може човек да оцелее в този сложен и динамичен човешки свят , в който съществуват закони различни от тези в природата.

 Според мене страха е главната движеща сила в живота на малкия човек ,а в последствие и на големия.Инстинкта за оцеляване влияе много повече на преценката ни от колкото предполагате.Това се вижда толкова ясно , когато сме поставени пред животозастрашаващи ситуации , когато хората са способни на ужасни неща , за да се измъкнат живи.

 Страха не се знае.Страха се изпитва.Затова на бебето не му е нужно да знае , за да изпита страх.Остава сега да ми кажеш че бебето не изпитва емоции и просто...язък за дето учиш...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Луда работа
« Reply #199 on: януари 08, 2009, 03:59:26 am »
Това, че ти се страхуваш от височини не означава, че всяко дете като погледне отвисоко и се "разтреперва". Твърденията ти предполагат, че ние всички сме родени фобици и страхът е нашият водач. Думите ти говорят сами за себе си. По-скоро сами за теб.
Всеки с неговото си разбиране за "езика", "термините" и "изразяването".
« Last Edit: януари 08, 2009, 04:06:40 am by Spirit-Felix »
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #200 on: януари 08, 2009, 02:46:14 pm »

СФ
наблюденията и състоянията на съзнание които използвам съвсем ясно са ми показали, че страхуването е вроденост... или е налично още преди да се родим, е естествено и напълно обосновимо заключение.
 
Друг е въпроса дали и кое ще се нарече убеждение. Убеждението е вече вторичен продукт - то е вече израз на отношение. Убежденията често се поднасят като разсъждения, но пък когато убежденията са налице, означава че дори и чрез логика се търси предварителна предпоставка. Най-често тя е именно личното тежнение, отношение към изразеното.

Друг е също въпроса че и двамата с Блях всъщност нямате предвид едно и също нещо, като споменавате думата СТРАХ. Обектите на страхуването са онова, чрез което се долавя и характеризира самото изживяване... Но това са само обекти - вие може би допускате, че страха от високо и страха от горещата печка (примерно) са различни страхове, само защото обектите на това страхуване са различни...

Всъщност в изречението АЗ... СЕ  СТРАХУВАМ  ОТ Х1, Х2, Х3... х55... общия елемент е думата "СТРАХУВАМ", а не обектите, според които аз разбирам и окачествявам що е конкретното му проявление. И зад страхуването от кучета, от паяци, или от височина, страхуването е общия момент. Но това е вече от социализирания ни живот... от опитомеността ни. Докато при новородените страховете все още не са с тази насоченост - самата функция на самозапазване още не се проявява като изживяване, защото страха е на ниво РЕФЛЕКСИЯ, а не на изживяване.

СФ - ти така и не предпостави изложението, според което "ЧОВЕК не се ражда със страха". Това е по-скоро убеждение, а примерите които използваше за неговата формална подкрепа са доста неиздържани - поне според мен. те са валидни единствено за "тясно разбиране" по отношени на конкретика в страхуването. Разбира се това нищо не означава, освен че изказаното от теб не се съотнася като адекватно като наблюденията с които работя. Тук имаме колежка съфорумничка и добра наша приятелка и на двама ни, която отскоро има бебе и е човек, който се понаучи да наблюдава. Може тя да се включи в тази дискусия с онова, което тя е наблюдавала в нейното собствено дете.
« Last Edit: януари 08, 2009, 02:52:14 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Луда работа
« Reply #201 on: януари 08, 2009, 07:00:35 pm »
Убеждението идва от това, че съм общувал с хора, които са ми казвали, че не са се страхували от нещо (примерно високо) преди някой всъщност да им е показал (я с поведение неговия собствен страх, я с думи да им е описал) какво всъщност може да стане и т.н. "Ауу, колко високо си се качил!!! Слизай! Ще паднеш, ще се пребиеш, разкървавиш и т.н." После пък ако детето случайно вземе да падне и да си посцепи коляното, лакътя и т.н. без особено сериозни последствия се започва: "О, миличко добре ли си? Лееееелеее, колко кръв! Боже, какво ще правим сега? и т.н." или "Аз нали ти казах. Видя ли какво се случва като не ме слушаш и като се катериш. (може да се стигне и до изцепката) Бог те наказа!" Т.е. на мен ми изглежда, че тези страхове малко или много идват с "опитомяването", а не са вродени.
Но нямам опит като родител, предполагам блях също няма, така че е най-хубаво родители да се изкажат.
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #202 on: януари 08, 2009, 07:05:54 pm »
 Преди време гледах документален филм , във който направиха един интересен експеримент.Поставяха малки деца , които все още не са се научили да ходят , в креватче на височина около метър.На ръба на креватчето закрепяха една плоскост , като другия и край стигаше до земята.Целта на експеримента беше , да се наблюдава решенията , които взема малкия човек , при различния градусов наклон на слизане.За да ги подмамят да слязат по тази плоскост , беше нужна помоща на родителите им , които дали с играчки или с други методи да привикат децата при тях.

 Когато ъгъла на слизане беше много малък , детето почти без да се замисли продължи да пълзи на долу с главата напред.Когато обаче смениха плоскостта с по къса , ъгъла се увеличи , при което детето се обърна с крачетата на долу и слезе така от креватчето.Когато премахнаха напълно плоскостта и ъгъла беше  90 градуса , детето въобще не рискува да слезе.

 Това е достатъчно ярък пример за това , че дори когато човек никога не е падал от високо и няма такъв опит има страх от високото.Или с други думи човек се ражда с извънопитен заложен механизъм за самосъхранение.По същия начин бебета се разплакват от силен шум.Надава се зов за помощ насочен най-вече към майката , за която детския плач е непоносим.

 Работата е там че когато живота на човек е заложен на линия , не всички могат да задържат самообладание.Тези които не съомеят да го сторят изпадат в тежката форма на психически страх , наречен паника.При което се наблюдава нещо много интересно.Човек губи разсъдъка си и контрола върху поведението му бива поверен на едни несъзнателни реакции спрямо средата.Но тъй като автопилота  действа по определени програми , не винаги решенията които взема човек инстинктивно са правилните.

 Когато застана на много високо и погледна надолу от ръба в мене наблюдавам промяна на състоянието ми , започвам да се страхувам.Или с други думи , постъпилата сетивна информация се анализира и разпознава като опасност , при което се включва силен механизъм за самосъхранение , който наричам страхуване.Всичко това става за части от секундата , като заедно с това нивото на адреналин в кръвта ми се покачва значително.Тялото ми просто само спира на едно място , като се появява едно трудно преодолимо желание да се отдръпна от ръба.Единственото което може да ме задържи там е ВОЛЯТА ми.Ако нямам достатъчно воля , страха ще победи и ще се отдръпна.Обаче ако имам достатъчно воля ще остана на мястото си.Страха е като една сигнална система , която надува алармата си при знак за опасност.Мога да не и обръщам внимание , но не мога да я изключа.Даже смятам че изключването и би довело до огромен риск при определени ситуации.Обаче ако страхът прекалено силно те разтърси , разтреперването което причинява на тялото и сковаността на движенията , може да се окаже също фатално при една рискова ситуация , в която човек се налага да преодолее страха за да премине отвъд дадено препятствие.

 Тази сигнална система на страх се включва винаги когато навлизам в нещо ново за мене.Когато разруша в съзнанието си някоя от въздушните кули , от онези големите и важните , заедно с тях си отива и сигурността и сигналната система се включва автоматично.В едни от първите моменти когато това се случи се бях стаписъл и се чудих какво ми става , от къде се е породил този страх.И тогава преоткрих за себе си смисъла и значението на понятието ВОЛЯ.Ако човек не е достатъчно силен да преодолее страха и да се хвърли в бездната на непознатото , той би бил обречен да остане в плен завинаги на собствените си представи и собственото си тяло.Да отидеш отвъд собствените си граници далече не е толкова проста задача.Безцелната воля,надежда,вяра,любопитство са част от движещите ме сили в тъмнината.Смисъла който виждам зад тези думи е далеч отвъд способностите ми на описание...но общо взето те съм аз...каквото и да означава това :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #203 on: януари 08, 2009, 09:07:16 pm »
И в двете форми на примери всъщност т.н. доказателства идват чрез информация от "други" хора и източници. А къде е вашата собствена, къде сте вие, вътрешното в това. Къде е преминаването, експеримента - индивидуално прекосения път и евентуалния екстрат от това...? защото когато нещо "се знае" отнякъде, то няма стойност към знаещия. Именно чрез ЗНАЕНЕТО Знаещия пази своята дистанция спрямо него - така се запазва непроменим, пази границата си. заради това знаещите хора са винаги дистанцирани от себе си... Може да знаят страшно много, но това няма как да ги промени - знаенето запазва разделянето от себе си. И заради това се преподава навсякъде - защото е безопасно.
Докато познанието - това вече е знание, което минава съзнателно към и през знаещия и така се насочва навътре - като знаещия е нещо като "ЦЕЛ" на всичко.
Познанието е ЗНАНИЕ за ЗНАЕЩИЯ.
А САМОПОЗНАНИЕТО е - ПОЗНАНИЕ ЗА ПОЗНАВАЩИЯ СЕ.

И така - страхът е фундаментално явление във вътрешния психичен живот. Толкова базово, толкова изначално... че именно заради това неговото собствено индивидуално самоизучаване е ключ и дори метод, за навлизането навътре към всеки от нас - от себе си, към себе си.

В хода на моите собствени самооткрития и анализ, стигнах до екстракт на четири основни качества, които характеризират личностно-социалниото, психично обусловено битие.
1. СТРАХЪТ - страхуването
2. ВЯРАТА - вярването
3. ОГРАНИЧЕНИЕТО - граници и отношението към тях
4. ПРИСТРАСТЯВАНЕ и ЗАВИСИМОСТ.

четирите елемента са само аспекти и характеризират едно конкретно състояние на съзнанието. То ги определя, но по тях, може да се определи и самото то. защото съотвествието е изключително - те са проявата на същото това състоянието на съзнание.

Аз лично смятам че четирите са нещо като КОНСПЕКТ по който един самопознаващ се човек може да изведе за собствения си вътрешен свят. Много ми е лесно когато попитам различни хора, за някой от тия четирите аспекта под някаква форма и да видя доколко са наясно със себе си. Веднага си личи... дори и да не отговорят.
« Last Edit: януари 09, 2009, 10:09:37 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #204 on: януари 09, 2009, 09:05:56 pm »
 Вярата е съзидателен процес.Страхуването е защитен процес.Всичко което е създадено от вярата , бива обвито и защитено чрез страх.Образа на личността е създаден именно чрез вяра , а този образ се пази чрез страх.Вярата носи със себе си собственото си ограничение.Вярата поставя граници на създанието.Наличието на граници е показателно за съществуването на нещо.Без граници...има нищо и всичко едновременно.

 Това е което мога да изведа от себе си на този етап...

 
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #205 on: февруари 03, 2009, 12:58:51 pm »
 Всичко , което съм написал досега , е описание на образите направено от самите тях за себе си и за останалите образи , които съществуват вътре в мене.За всеки пост , аз се вживявах в някаква роля.Понякога губех себе си и оставаше само ролята.Понякога присъствах заедно със ролята.Няма как да изразя нещо чрез думи , което да не е образ.За да изразя себе си,онова което стои зад маските , използвам образи , които вече могат да се проявят по най различен начин в реалността като думи и действия.

 Докато си на сцена с хора които играят своите роли , ти имаш само два избора.Или да играеш заедно с тях , тяхната пиеса,тяхната игра или да напуснеш сцената.В света е пълно с най различни театри в които се разиграват всякакви пиеси.И хората си се самоподбират според ролите които обичат да играят.Дори да си зрител на тези пиеси е също роля...

 Та аз напуснах сцените.Навика от играенето не се забави и се прояви със всичката си сила.Театрите ми липсваха.Странно нещо е навика.Как може човек който е играл роли цял живот изведнъж да се откаже от тях.Лошото в случая беше , че не знаех кактялото ми да оцелее без тези роли."Ще умрем!" крещяха те всички заедно в отчаяния си опит да се спасят.А аз ги носих на всякъде където и да отидех.Те бяха част от тялото , което беше и мой дом.Замислих се за времето когато ще трябва да напусна този дом и да тръгна напред в непознатото и новото.Но за къде да бързам.За това ще пообиколя още малко сцените.Ще поиграя с останалите хора любимите им пиеси.Заедно с тях ще плача и ще се смея.Може би в крайна сметка това означава да живееш...все пак ще имам достатъчно време да бъда мъртъв , когато напусна театрите...
« Last Edit: февруари 03, 2009, 01:01:30 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #206 on: февруари 05, 2009, 02:22:45 pm »
 Да притежаваш някакво Поведение , означава да бъдеш воден.През целия си живот човек изучава изкуството на "овцата".Хората са склонни да следват всичко и всеки.Не може човек едновременно да бъде себе си и да бъде последовател.Във вървенето човек изгубва себе си.Самото вървене е забрава.Цели,мечти,копнежи,желания докато ги следва човек , него го няма.Хората предпочитат да бъдат когото и да било , но не и себе си.Като че ли образите са по важни от самия човек.Като че ли физическото тяло,знанията,мислите и емоциите са по важни от самия човек.Такива хора са последователите.Тези вярващи силно надценяват своите идоли и силно подценяват своята собствена стойност.Но дори стойност като понятие не съществува когато човек е себе си.Но последователите имат нужда,потребност от стойностите и цените.Така те мерят своето съществуване спрямо другите последователи.Тези жалки души страдат от малоценност и за това те копнеят чуждото внимание и удобрение толкова силно.Тези хора нямат души , за това и ги търсят.Да търсиш означава да ти липсва нещо.По копнежите на хората си личи на кого , какво му липсва.Но за да ти липсва нещо , ти трябва някога да си го имал.Всяка липса е копнеж за нещо изгубено.Преживяванията за изгубването съществуват , защото съществуват преживявания за притежания.Така една илюзия се заменя с друга.Човек си въобразява че притежава нещо , и когато то си отиде той си въобразява че му е било отнето.Но какво е да притежаваш нещо?Какво е имането?Какво означава "нещо да е твое"?За това и хората реагират така остро , ако някой припари до техните притежания.Те преживяват това като атака срещу самите тях.Да ти взема колата , е все едно да ти взема краката.Така тези човешки същества не се задоволяват само със собственото си тяло , а искат да обитават и колкото се може повече пространство и вещи.Така наречената територия на съществуване.Човек се идентифицира с тази територия по същия начин както и всяко животно пази своята.Не сте ли се питали защо някои кучета лаят , когато се приближите прекалено много до оградата , а когато сте по на страна не издават и звук?Точно така , това е тяхната територия , да навлизаш в нея , за кучето означава че застрашаваш осигуреното му съществуване.Защото територията му е онова от което зависи живота му.Той се нуждае от това място , където стопанина му дава храна за да оцелее.Така и хората си имат психична територия.Място където да се чувстат в безопасност.Всеки опит на друг човек да навлезе в тази територия , го излага на риск да си изяде един як пердах.Кой си ти да се бъркаш в чуждите работи.Всеки си пази кокала със зъби и нокти."Хей виж какъв хубав кокал имам , нарекох го "любов" , само че да не си ми го взел , че ще те направя на пух и прах".Първичния инстинкт да притежаваш и да властваш над средата в която живееш , този инстинкт ти донася оцеляването в този "лош и негостоприемен свят".Хората са просто едни животни.Да се слагат етикети като добро,лошо,богато,бедно , не променят факта че човек си остава животно.Просто той става едно добро животно...или по скоро според мене става едно смешно животно :)
« Last Edit: февруари 05, 2009, 02:25:41 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #207 on: февруари 11, 2009, 04:34:15 pm »
 Хората не са по различни от онази пеперуда , която се блъска в стъклото привлечена от светлината отвъд.Това правим всички ние , блъскаме се в едни невидими прегради отново и отново , неспособни да ги съзрем.Ние следваме ...следваме собствените си инстинкти , водени сме от собствените си емоции и чувства , водени сме от собствените ни мечти и копнежи , следваме разума или тичаме към поредния сладък мираж.Онези които се наричат лидери , не са по различни от онези които следват.Да водиш или да бъдеш воден , в крайна сметка те отвежда на едно и също място.Та питам аз , с какво сме толкова по различни по природа от онази пеперуда която се блъска отново и отново в стъклото , вечно стремяща се към светлина , дори и тя да бъде изкуствена.Отчаяно стремим живота , а всъщност не можем да видим че сме точно като онази пеперуда , пленени от една илюзия , един изкуствено създаден живот.Живота който хората стремят , е като крушка в сравнение със слънцето.

И сега аз съм изгубен в този свят от миражи и се чудя ... как мога да вървя по пътя си без да бъда воден за носа...
« Last Edit: февруари 11, 2009, 04:35:52 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #208 on: февруари 13, 2009, 05:31:15 pm »
 Духът е дом за свободната душа.Опитвам се да живея с чувствата...опитвам се да живея с разума...но това което не мога да понеса е цената която плащам за този начин на живот...плащам със себе си...изгубвам се във тях...изгубвам се във собственото си същество...но за да опознаеш дадено място , първо трябва да се изгубиш там.Всеки ден се лутам из вътрешния ми свят.Вече различавам няколко територии със специфични особености , но тъй като те са една до друга е трудно да се каже къде е границата им , те нямат ясна граница , границата е там където аз я поставя.Но защо ми е да разделям нещо , чията природа е да бъде слято.Въпроса е къде е моето място във този свят , къде е моето място в моя свят...но дори света който наричам "мой"  не е наистина мой...аз не мога да притежавам нищо друго освен себе си...въпреки че ми е дадено физическо тяло , въпреки че то си има сърце и разум , това не съм аз , това не е мое...това принадлежи на света и на живота.Аз съм просто гостенин във този свят.Моят истински дом , е духовния аспект...чака ме дълъг път докато се завърна у дома...и това тяло ще ми помогне да стигна там...но когато прекрача прага към дома , ще се наложи да оставя това тяло в този свят , така както човек събува обувките си преди да си влезе във къщата.Онова което хората наричат СМЪРТ , аз наричам СВОБОДА.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
НЯКЪДЕ МЕЖДУ ИЗБОРА И СВОБОДАТА
« Reply #209 on: юни 24, 2009, 10:02:08 am »
  За да избера нещо конкретно , сред множество неща , ми трябва причина/мотив/.Избирането е неотменна част от битието ми.Или поне така е сега...рядко ми се случва да имам вътрешен мотив , който да представлява константа в повече от един избор.Главните вътрешни мотиви на поведението ми са в постоянно трансформиране.Различавам три вида такива :Физически , астрални и ментални.Това чий мотив да се засили като сигнал и да определи в последствие поведението ми зависи от АЗА.Под АЗ не разбирам нищо.АЗА не може да бъде разбран и обхванат от ума и от ЕГОто.В зависимост от това АЗА ми с кой аспект от мене се слее , зависи вече и кои конкретни сигналите засилват като усещане.Очите на АЗА са вниманието.В момента в който АЗА се слее с който и да е аспект , то той става доминантен в поведението ми.Тези три аспекта са част от света на промените.В този причинно-следствен свят всичко се предопределя в мига преди това.Докато АЗА ми е слят с който и да е аспект , целия ми живот тръгва по точно определен път.Ако по някакъв начин зацикля в това състояние , то тогава почти целия ми живот може да бъде предсказан особено ако съм в среда с хора които също са зациклили.Защото ако хората около мене са будни за себе си , то тогава тяхното бъдеще не е сигурно , а тъй като те са част от моето бъдеще , то и моето бъдеще няма да се случи със сигурност.Но това от което зависи живота ми , това което предопределя всичко случващо се е КЪДЕ се намира АЗА в моето същество , което вече дори не мога да го наричам "мое" , а го използва просто условно за да посоча за какво говоря.Въпроса КОЙ СЪМ АЗ? върви ръка за ръка с КЪДЕ СЪМ АЗ?От това къде се намира АЗА зависи и в какво се превръша той.Обаче АЗА не е ограничен единствено в собственото ми тяло.То е като инкубатор за него , да го приготви за света отвън яйцето.В моментите на пълна безпричинност в моето същество,когато АЗА просто не се слива с никой конкретен аспект , тялото ми остава в покой и мир,Това е което аз наричам свобода.Да се освободя от всичко което притежавам , в това число всичко , което е част от този свят на съществуващото и на променящото се.Със всеки ден свободата застъпва все по голяма част от живота ми , а това пречи на битието на съществуване на човешкото същество което се нарича Васко.СВОБОДАТА ПЛАШИ ЕГОТО.То се ужасява и чувството му за несигурност се увеличава многократно.В момента в който АЗА се слее с ЕГОТО ми отново , аз усещам този страх и тази несигурност.А това вече определя в последствие поведението ми и битието ми...

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D