Author Topic: Луда работа  (Read 55222 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Мъката на избора
« Reply #210 on: юни 24, 2009, 01:13:35 pm »
Дуалността на света и нашето съзнание ни поставят постоянно пред две възможности и ни принуждават, ако не искаме да тънем в апатия, да избираме. Възможностите в основата си винаги могат да бъдат сведени до две противоположни, но в даден момент можем да осъществим само едната. Така винаги остава неосъществена другата възможност. Трябва да избираме и да решаваме дали да си останем в къщи или да излезем, дали да работим или да не работим, и т.н., всеки миг трябва да правим избори, неизбежно е. Мъката на избора ни преследва на всяка крачка. Не можем да го избегнем, защото „бездействието" е също избор против действието. И понеже сме пред постоянни избори във всеки един момент, искаме те да са разумни и правилни, и тогава идват нашите критерии. Тогава  решенията  стават прости, трябва само да вършим винаги това, което е добро и правилно, според нашите критерии. За съжаление, обаче, има други хора, които се правят противоположните избори и оправдават позицията си също с определени техни критерии. И те също са правилни за тях, но все пак е дразнещо, че не всички имаме еднакви критерии за нашите избори. Така всеки започва не само да защитава собствените си критерии, но и да убеждава всички останали в тях, с най-убеденото мнение, че така света ще стане най-добър. За съжаление, обаче, така мислят всички. И войната на мнения е в пълен ход. Много казват, че знаят отговорите, но те не са единни, така че отново трябва да избираме на кого да вярваме! Направо отчайващо!
Начин за разрешаване и излизане от тази ситуация е човек да се научи да вижда двуполюсно. Да може да забелязва винаги и другия полюс. Вътрешния поглед да осцилира (трепти), за да може да излезе от едностранчивостта на единия или другия полюс.
А от избора, няма измъкване, важното е винаги да бъде осъзнат

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Уна...
« Reply #211 on: юни 24, 2009, 01:24:12 pm »
Уна,
дай поне един недвусмислен и ясен пример за ОБЕКТИВНА ДУАЛНОСТ НА СВЕТА. Щото с тия думи започваш.
Обаче - не е ли важно първо да поясниш този твой "основен стълб" на когото стои всичко останало.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Обективност и Дуалност...
« Reply #212 on: юни 24, 2009, 01:31:44 pm »
...Няма как да има. Нямаш обективност в Дуалността. Имаш само гледната точка. Най-различни гледни точки, ъгли и прочие...


Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Луда отсякъде
« Reply #213 on: юни 24, 2009, 06:24:30 pm »
А дали тогава има Дуалност въобще...
Кой възприема света като ДУАЛЕН - дори използвайки принципа на съотвествието - Дуалния човек, възприема чрез дуални сетива, ДУАЛЕН СВЯТ. налага му се да прави ДУАЛНИ ИЗБОРИ... дори понятието ИЗБОР е свързано именно със всичко това. Понятието "ГЛЕДНА ТОЧКА" - също.
Също така при описаните съотвествени взаимовръзки е естествено такъв човек да смята че ВСЕЛЕНАТА Е ДУАЛНА и това е ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА... И ще бъде прав... но само за него си.

Дали е възможно хората от един миг нататък да свикнат с идеята че възприятията им определят това, което възприемат. А не че "там навън" вселената е това, което възприемат за нея. Това разбира се е в състояние да направи само буден самоосъзнаващ се ум - или накратко РАЗУМ-а.
От състоянието на съзнание на Възприемащия, по съотвествената "верига" се определя и ВЪЗПРИЕТОТО...

за миг да си представим виртуалния условен пример за друг тип СЪОТВЕСТВЕНА ВЗАИМООБУСЛОВЕНОСТ
- НЕДУАЛНО СЪЗНАНИЕ <-> НЕДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ<-> НЕДУАЛНА ВСЕЛЕНА<->ЛИПСА НА ИЗБОР при наличие на осъзнаване на всички възможности - просто честността веднага посочва КОЯ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ ИЗРАЗЯВА ПЪЛНО, ДЪЛБОКО и ИСКРЕНО ИЗБИРАЩИЯ.
« Last Edit: юни 24, 2009, 06:26:43 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #214 on: юни 28, 2009, 10:25:25 pm »
 Аз съм , където съм...

Мога да бъда на много места , следователно мога да бъда много неща.В момента съм затворен в едно същество , което подобните него му го наричат човек.Условно мога да разделя територия която обитавам на части , като главните от тях биват РАЗУМ,ТЯЛО и ДУХ.Когато обърна внимание и се слея със цялото това същество се усещам по жив от всякога.Има граници които са все още непреодолими за мене.Граници които веднъж ако прекрачиш няма връщане назад.Нямам мотив или причина да напускам това тяло , въпреки че границата която ме дели със останалия свят става все по тънка и тънка , като разтапящи се ледени стени.До сега единствено съм се оглеждал в тези ледени огледала , но вече все по ясно започвам да виждам отвъд себе си.Да станеш едно не само със себе си но и със всичко отвъд физическите,психическите и духовни граници.Да видиш света не чрез човешките си очи или уши , а да се слееш със всичко.Това не е път по който да вървиш , не е цел която да следваш , ни то е желание от което да бъдеш воден.Това е нещо което просто се случва и не мога да направя нищо за да го спра , защото нямам причини или мотиви да го правя , а съм се оставил по течението на живота даме носи.

 
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #215 on: юли 09, 2009, 10:14:32 am »
 Личността ми играе много роли.В повечето случаи се изгубвам в тях.За всички действия които съм вършил , си има актиор.Но това което е по интересно е как актиора е свързан с ролята си.И как едновременно излизат на сцената ,наречена ЛИЧНОСТ ,много повече от един актиор за да изнесат представлението си.Всичко което пиша , не го пиша аз , а го пише пишещият в мене.Говори , говорещия,върви вървящия,мисли мислещия, чувства чувстващия и т.н.И всеки от тези актиори си има специално място в йерархията.За някои хора е най важен чувстващия , за други разумния , но това което присъства навсякъде е , че винаги един от тези актиори е главното лице в театъра и е по важен за момента от другите.АЗ също присъствам , но просто в повечето случаи спя дълбоко.Колкото подълбок е този сън толкова по обсебваща става играта на маските.Напълно обсебват съзнанието ми.Но в момента в който се пробудя , дори малко е достатъчно да се излезе от тази магия.Тази магия е един сън.Ние живеем сънувайки живота си, а когато сънуваме през ноща , ние просто сънуваме че сънуваме.Когато човек е буден , тятъра избледнява , така както сутринта избледняват сънищата.И вече няма значение дали си добър или лош,дали вършиш правилните неща или грешните,дали си богат или беден,уважаван или презрян ,мразен или обичан....всички тези неща са просто едни фантазии.Ние хората буквално живеем в THE FANTASY WORLD...а го наричаме "действителността" ,защото дори когато е буден човек после му се налага да се върне там ,където няма място за будните.

Това което е интересно и характерно е че всеки човек дава началото и храна на тези актиори които обсебват съзнанието му в последствие.Колкото повече например човек пише , толкова повече енергия всъщност дава на пишещия в него и толкова по силен фактор става пишещия в живота на човека.Хората буквално живееят живота си като на филм.Правят си планове(сценарий) , имат си актиори и си имат режисйор който да след всичко да върви така както е предварително написано от сценаристта.Сценаристта в нас е този който всъщност "избира" ,като това далеч не е избиране, а е по скоро проявяване.Няма такова нещо като свободен избор.Избора винаги е предопределен.Избира избиращия...и хората до такава степен се филмира , че са готови да умрат във всеки един миг за да не се развали магията.Готови са на всичко за да защитят филма си.Всеки защивата собствените си убеждения и вярвания.Идентификацията им толкова много се е изместила от физическото им тяло в психичното , че те напълно са изгуби корена със истинската си същност , който е именно там.Оцеляването е защитния механизъм на нашето тяло , дотогава докато се пробудим.Оцеляващия в нас бди над нашия сън.Той пази целия ни свят дотогава докато се пробудим напълно.Тогава няма да има просто какво да оцелява...и всичко това е просто бляна на един сънуващ...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D