Author Topic: Луда работа  (Read 55224 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #60 on: март 07, 2007, 04:43:01 pm »
 Туй с вярващи да си нямаш работа.Няма значение в какво вярват или в кого.Това е много странно явление.И то датира от зората на хората.Още първите хора вярвали в божества.И сега има хора които вярват,не в същите но в други божества.Имената са много,а още повече са вярващите.Вярата се базира чисто и просто на незнание.И тъй като има много вярващи ,може да стигнем до извода че има много незнаещи хора.Вярата не е нищо друго освен едно зацикляне и сляпо следване на дадена идея.Дали ще е безсмъртие,прераждане и т.н.Това в какво ще вярва човек зависи от неговата собствена нужда.Ако идеята за прераждането е не просто извинение за пропилян живот здраве му кажете."Ако не този в следващия живот".В безсмъртните си души пък вярват страхливците.И тези страхливци като си внушат че душата им е безсмъртна и си вдъхват кураж.Но техния кураж идва от самата вяра не от тях.А те самите са си страхливци.Слагат маската и продължават да живеят.Та хората които вярват в безсмъртие и прераждане са нищо повече от лицемерни страхливци,пропиляващи живота си.Те винаги ще имат нужда да се усъвършенстват.А не са ли ТЕ,вярващите най-голямата измет на човечеството.Не са ли те най-големия срам за живота.Отричайки земното в обещания за лесното и блаженото там извън живота.А защо тези вярващи слагат своя живот по-горе от живота на животните и растенията.Знаете ли да ме наречете човек може да се обидя,затова по добре ме наречете прасе.То поне има някакво достойнство.Но не хората били върха на съществуващото.Били сме богове,а аз слагам хората по долу от прасетата.Но нека всички прасета да ме извинят че слагам това животно Човека в цласацията с останалите животни.Човека е най-отдолу.Че кои други животни се избиват за забавление.Че кои други унищожават околната среда.Че кои други биха имали наглостта след всички тези зверства,кръвопролития и унищожения да се нарекат "добри" "свети".Дори използвам думите на вярващите ,които те самите са си измислили и са им дали някакво значение.Те определяли кое е добро и кое зло.А те животните се държат по човешки от хората.
 
 С какво се гордеят още хората.А да с тяхната прословута "любов".Любов и вярност.А не е ли любовта измислена пак от страхливците?Не са ли те които искат да не остават сами.Защото да си сам е трудно и страшно.Прекалено цтрашно за сам човек.Затова измислили любовта,да бъдат вечно заедно.Да се грижат един за друг ,така както всеки би се грижил сам за себе си.Затова и ги боли тези вярващи и влюбени като се разделят.

 Приятелство?А не е ли това още една лицемерна игра разигравана между хората.Същото като с любовта.Аз ще ти дам приятелството си ,ама и ти да ми дадеш твоето.Страх и ужас.Ако нямаш половинка ,да имаш поне приятели.НИКОГА не оставай сам.Това е просто сделка и много хора са готови да платят цената,каквато и да е за да не останат сами.А женитбата не е ли точно това,една сделка.Така е било в миналото,но там поне не са били лицемерни,а са се женели по сметка.А сега имало любов!Страх и ужас!Да се ожени по сметка вече има лоша слава.Сега трябва да се жениш от любов.

 Къде е вашето място в обществото?Една малко колелце от целия механизъм човечество.Чувствате ли се горди и съпричастни на ужасиите ,които стори и продължава да върши това чудовище.Или вие си се успокоявате с вашите си фантазии за вечен живот и вечно блаженство.Амин!И нека бъдете вечно щастливи,и вечно красиви,и вечно млади,и вечно заблудени,и вечно фантазиращи,и вечно незнаещи.Колко от вас знаят какво става всъщност в обществото и как се развиват нещата.Как всеки като си седи на мястото,къде отиват пари за какво се използват.Използвам парите защото това е единицата ,с която може да се съпостви изразходената човешка енергия.Дори самото незнаене за тези процеси вътре в обществото ви прави важни дотолкова ,колкото са важни термитите в термитната колония.И те не знаят,мозъка им е като карфица.Но и с такъв мозък може да се оправиш в нашето общество.Просто защото си робот и нищо повече.Работиш там където има дупка или място.Постоянно се погаждаш с останалите.Социума си е направо живо същество.Както клетките в вашето тяло,а тялото ви е част от човечеството.И колко от вас ще си зададат въпроса "Какво по дяволите правя?" А колко от вас ще могат да си отговорят.Колко от вас ще имат куража да потърсят отговора.Но тук не става дума само за количество но и за качество.Но какво да ви говоря....вярващите ще продължат да си вярват....


ПП:Искам да поясня че говоря за себе си.Моето вярване и моите вярващи са различни от вашите.Това са моите изводи,за моето вярване.Аз вече не вярвам в нищо.Така че вие ако вярвате в нещо ,вашата вяра няма нищо общо с написаното по горе.
« Last Edit: март 08, 2007, 01:13:33 am by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #61 on: март 26, 2007, 02:59:39 am »
 Стоях там на границата между моята измислена реалност и другото.Колебаех се.Трябваше ли да продължа да се самозалъгвам или да престана.След значителен брои постове които изписах ,моята личност в отчаян опит се опитваше да поправи нещата.Измисляше какви ли не модели за това кое е истинско и кое не.Но имаше и нещо друго,това "другото".Нещото от което се нуждаех или празнината която носех в себе си,беше именно на мене самия.Мене ме нямаше."Личността" или това което моето същество си беше измислило и провъзгласило за "аз" беше една измама.Беше като кръпка върху онази дупка която беше зейнала.Но тази кръпка не ми даваше мира.Къде бях аз през всичкото това време.И тогава за пръв път видях отстрани моите собствените ми фантазии.И то именно по времето когато се сътворяваха.И след миг те изчезнаха.Изчезнаха защото изчезваше нуждата от тях.Все още идват при мене,все още не съм си стъпил здраво на краката.Все още моята "личност" продължава да се опитва да ми докаже че греша.Че тя е истинската,че тя е реалната.Всеки ден когато правя обичайните неща за деня се питам "Какво правя?" "Защо го правя?".Защо продължавам да участвам в тоя фарс,в тази илюзия която сам си създавам.Беше по лесно,да определено просто се пускам на автопилот и готово.Но докога.До кога трябва да чакам за да започна да живея моя живот.Това е точно като сън.Не знаеш че сънуваш докато не се събудиш.Както на човек му е трудно да си отвори очите след сън така и на мене ми беше трудно да ги отворя.И ги отворих.И разбрах аз че съм сънувал.И видях хора които продължават да сънуват така както го правех аз.Опитах...но беше невъзможно да събудя никого.Те не искаха да се събудят.Но какво прави буден сред спящи.Трябваше да чакам.Да чакам докато някой се събуди и да му помогна да не заспи отново.Лесно е покрай всички тези спящи да се заспи.Онася ме и мене...дано не заспя отново.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #62 on: март 26, 2007, 09:18:26 am »
Блях,
Ти си го правиш сам приятелю, САМ!!!
Може би първо стабилизирай нивото си... "влизай" в него по-често и го задържай колкото си позволиш. Това по принцип е трудно. Идва често само за няколко секунди и после "бяга"... Когато си в "новото" състояние там изучавай "новия" свят, през "новите си очи". И най-важното - използвай го и го проявявай в самия си живот. Твоят живот - мисли, думи, отношение са пряко свързани с това "КОЙ СИ ТИ" А в случая това се променя - За теб се променя. Ако не се отрази и не "почисти" реалния ти живот, значи всичко е само на думи. Ако не съединиш вътрешните ти промени с реалния ти живот , все едно че нищо не се е случило... защото все едно ще живееш "два живота"... така човека в теб ще живее само "виртуално"... А живота ти има нужда от "изчистване"... от многото боклук с който сами сме се затрупали... И няма нужда да "чакаш" никой... Ти си сам - ще бъдеш сам винаги в това. Ако самотата е "проблем" за теб... значи все още има за отработване на наследството от личността ти. Има разлика между самотност и самота - основна разлика. Самотата е просто състояние на духа. Личността - в света на личностите все е "обгърната" от другите личности и за тоя свят самотността е проклятие, грях и наказание. А за духа, самотата е просто естествено състояние. Духа носи единството в себе си - не чрез "връзки" с другите. Когато сънуваме чрез-  и с личността си, заместваме вътрешното единство със социалното общуване и живот - като компенсация. И се получава следното - ЧОВЕКЪТ носи в себе си единството - целостта. Това се случва когато се открие - сам - САМ!!!. И вече има връзката със всичкото - в себе си я има. А когато личността сънува, вътре в нея я няма връзката, има просто разкъсаност и в опита си да "навакса" това се образува социалната потребност да се "компенсират" личностите едни-други.

Ако наистина се събуждаш, няма и да ти минава въобще мисълта "да помагаш" на някой. На теб никой не ти помогна в това. Няма как, няма и с какво - просто е невъзможно. САМО И ЕДИНСТВЕНО САМ - СъС СЕБЕ СИ. Не го забравяй това, защото и с останалите хора е така. И ти самия нямаш възможност да събуждаш никого. Намесиш ли се, се объркват нещата за самия човек. Просто когато стабилизираш нивото си, просто "гледай" без да се месиш. Просто наблюдавай вечната уникална магия на "сътворяването"... - всички го носим у себе си. И дори и когато се събуждаме ние носим в себе си и сънуването... и събуждането... и будността. Просто наблюдавай без да се месиш в никого и в нищо. Светът и Вселената нямат нужда от никакви намеси. Хората и еволюцията им нямат нужда от никакви намеси - от никого. Но понякога забравяме това... Понякога "заговорва" гласчето на заучените стари социални игри - на помагане, на обгрижване... на оплакване... Много добре си го написал - просто само да се остави човек... само да "се забрави"... и веднага се "връща" заученото и моделите и игрите... Та това направо се е отпечатало твърдо в нас... отдавна и преповтаряно и затвърждавано с години, десетилетия... животи... много животи...
Но все някога се "пропуква"...
Както при теб, както и при останалите хора.
Все някога, все някъде, все някак. няма никакво значение кога, къде и как... за Вселената няма никакво значение...
За нас - ЧОВЕЦИТЕ - също.
---------------
Блях, оставил си "следите" си приятелю,
Оставил си следите си в ИЗВОРИТЕ... оставил си част от пътя си, от себе си... няма значение, че това са части от личността, има значение, че освен от нея има и следите от ЧОВЕКА в теб... ЧОВЕКА - е просто човешкото проявление на духа. Това те докара тук сред нас, това те "събужда", това ти е основния двигател за всичко, което ти се случва...

Та нали затова приятелю се нарича ДУХОВНО това развитие... Имаш куража, имаш готовността, имаш ресурсите... дори и да не си си давал сметка за това, дори и да не си го знаел.

Благодаря ти че ни правиш свидетели на ... На себе си.

Някои от нас можем да се възхитим и да се радваме на това.
Някои от нас, които познаваме и разбираме какво "ти" се случва.

« Last Edit: март 26, 2007, 09:57:56 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #63 on: март 26, 2007, 04:16:28 pm »
 Не аз нямам проблеми с това да съм сам.Проблема идва в това че има хора,близки на мене ,които са се привързали прекалено силно към мене.И аз ги наранявам доста често,по точно те самите страдат заради своята привързаност.Аз не искам да събудя никого да дойде с мене,аз искам да ги събудя за да ме оставят сам.Но това е изгубена кауза както ти каза.Не знам мислех си доста по въпроса за привързването.И стигнах до извода че личността е тази която се привързва.Но не тя е тази която обича.Затова и хората свързват любовта със вярност.Та просто като се привържеш към нещо,личността го прави част от своя свят.А да махнеш от този свят ще нарани личността и ще постави под съмнение нейното съществуване.Та мога да стигна до извода че единствения начин да им помогна,е като си тръгна,а те от своя страна трябва сами да преодолеят онази липса.Аз за себе си съм определил че привързването един вид ме ограничава.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #64 on: март 29, 2007, 06:16:10 am »
Имаше тема относно безсмъртието...Реших да не пиша там ,защото моите виждания са коренно различни,но все пак ще ги споделя тука.
Първо относно науката...До скоро смятах че науката е тази която може да даде най-точни отговори,но едва сега виждам че не съм бил прав.Според мене хората на науката се делят на два типа.Няма да им давам някакви имена и просто ще ги опиша така както ги виждам аз.Първите са тези които изследват света от погледа на човека,а вторите са тези които изследват света от...друга гледна точка,нямаща нищо общо с тях самите.Ако учения си позволи да вметне някоя своя фантазия в работата си веднага се усеща.Естествено преди трудно правех разликата,но сега все по лесно мога да разгранича фантазиите от реалността.И представата за физическото безсмъртие е просто фантазията на хората на науката,а представата за духовното безсмъртие е фантазията на духовните хора.Аз не казвам че може да не е така,но не казвам че е така.Лошото е че тези които постигнат физическо безсмъртие никога няма да разберат дали има духовно безсмъртие,защото ще са безсмъртни :) Може и да съм го казвал преди но аз не виждам причина да мисля че съществува и прераждане.Това би означавало духовно безсмъртие.Но това че в момента не виждам,не означава че няма да видя за в бъдеще.Но както и да е...ето една теория за това как хората остаряват...на мене ми се вижда най-правдоподобна.

 Ако вземете една касета с даден филм и копирате филма на друга касета какво става...И продължим да копираме филма от касета на касета...след няколко копирания лесно се забелязва как качеството на филма се влошава.И тъй като копираме от филм с лошо качество новата касета става с още по лошо качество.Защото едно перфектно копиране е невъзможно :) След определен брой копирания филма напълно изчезва.Нещо подобно става и с нашите тела.Клетките се делят постоянно.Но постоянно правят по-лоши и по-лоши копия.Ако например ядем храни с определено вредно влияние,процеса може да се ускори.Има много променливи в средата в която живеем и е трудно да определим кое точно влошава нашето здраве.Та в най-благоприятните условия за живот организма ще живее най-дълго...и това е очевидно както Академика сподели че например в Япония средната продължителност била 90 години.Но ако сравним тази продължителност с например страните от Африка ще бъдем изненадани че всъщност разликата е огромна.Няма да казвам точни цифри ,с които не разполагам в момента,но доколкото си спомням там е около 30-40 години.Очевидно е че средата е определяща за продължителността на живота.Освен това хората преди 5000 години не са се различавали много от нас,а точно обратното.Ако вземем едно дете от 5000 години преди сегашно време,то по нищо няма да се различава от тукашните деца.И това е така ,защото за да се наложат определени външни белези са нужни много години.Въпреки че според новите теории,еволюцията прави така наречените скокове.Има много липсващи звена между различните видове,което поставя под съмнение Дарвиновата теория за еволюцията.Според новата теория се извършва нещо като скок от един вид в друг.Това е много интересно ,особено ако включим към картинката особените възможности на водата.Наскоро гледах един филм "великата тайна на водата" ,където показват че водните молекули се структурират по много особен начин,и имат свойството да абсорбират информация от средата.Това би обяснило как настъпват промените в организмите.Тъй като всички организми са съставени главно от вода,за сравнение дори човека е 70-90% изграден от вода,та това би обяснило как се извършват измененията през поколенията.Знаех че средата е тази която определя промяната в организмите но не знаех как става.Не че сега знам,но това ме навежда на мисълта че самите организми приемат по някакъв начин информацията и я запазват в себе си тъй като са изградени от вода,а водата има свойството да запазва информация.И това по някакъв начин би трябвало да повлиява на генетичния код на всеки организъм,и новата информация да го промени така,че следващото поколение да е по устойчиво на средата.Не знам дали можах да обясня като хората...Но най-интересното е че структурата на водата може да бъде променяна от хората чрез мисъл,емоции,чувства.Това би обяснило много неща.Би обяснило как ние самите влияем върху телата си чрез мислите и емоциите.Дори вярването в каквото и да е би имало своя ефект.Въпреки че аз го смятам за по-примитивен начин за достигане на определена цел,то би вършило работа,разбира се ако всичко това е вярно.Както и да е...възможностите които стоят всъщност пред всеки един от нас са неограничени.Липсва ми информация и ще ми отнеме доста време преди да разгранича полезната информация от всичкия този боклук ,който ни залива всеки ден.Виждам че до определена степен съм си позволил да по-фантазирам,което означава че все още не съм...напълно.Изглежда че ще ми трябва доста време преди да мога да кажа че съм започнал едно по съзнателно съществуване.Въпреки че процеса е постепенен ,поне по мои наблюдения и мога да кажа че съм по-съзнателен от преди,пфф каквото и да означава това "Тук и сега"...

 Опитах се да мина по пътя по-който постъпва информацията до мозъка ми :) Мисля че това е първото място което трябва да поопозная от себе си,чрез себе си.Доколкото ми е известно 25% от главния мозък служи за зрението.Това е частта от задната част на главата.90% от информацията която възприемаме идва от очите.Естествено цифрите не могат да бъдат точни и това е относително и строго индивидуално.Та какво става когато видя нещо.И погледнах нещо и заедно с него тръгнах по дългия път навътре.През очите настъпва отразената светлина от различните предмети.Мога да разграничавам дължината на вълните от светлина като ги възприемам като цветове.Та в реалността би трябвало да не съществуват цветове изобщо.Предполагам че това е просто начин за по лесно възприемане и създаване на холографски образ до което ще стигна по късно.Може би не сте се питали защо слънцето е точно жълто.Всъщност може би не сте си задавали въпроса и защо точно жълтото е в центъра на цветовата гама.Причината е много проста...слънцето излъчва просто в най-голяма степен вълни с дължина ,която ние възприемаме като жълто.И като навлязат тези снопове лъчи през моите очички те стигат до задната част на главата ми ,където би трябвало мозъка ми да си свърши работата и аз да видя това ,което гледам :) И тука вече започвам да разбирам че всъщност главния мозък е просто мястото където да се складира информацията.По някакъв начин се създава нещо като холографски образ,които се запаметява от определена комбинация от мозъчни клетки.Само си представете милиардите клетки с които разполагате,и информацията която може да се складира там.Самата клетка не носи много информация сама по себе си,но заедно в група се получава един вид запис на това което съм видял.Та ако видя една чаша,ще я запомня по един начин.Но ако я взема и я разгледам по подробно,информацията ще се наслага една върху друга под различни подобни групи с малки разлики.Все едно да почна да снимам с фотоапарат чашата от всички страни и да ги вкарам в компютър да се опитам да направя триизмерен образ.Само че моя мозък го прави много по бързо и лесно мога да създам холографски триизмерен образ на дадената чаша.Но което е още по удивително е че аз всъщност мога да използвам всичката информация с която разполагам за да променям този спомен за дадената чаша.Мога да и променям цвета,формата,големината направо всичко което бих могъл да си представя.Не знам дали сте се замисляли но колко често казвате "представи си еди какво си".Какво значи наистина да си представим нещо?Аз си зададох същия въпрос,какво значи да си представям каквото и да било.Това е свързано с онези фантазии за това кое възприемам като реалност.Та значи всички спомени които имаме идват от сетивата ни.Та начина по който ние си представяме дадено нещо,по никакъв начин не означава че това е в действителност реално.Например начина по който аз ще видя,а от там да си представя дадената чаша,ще бъде напълно различен от това което е тя в действителност.Аз просто виждам някаква нейна фотографска проекция в следствие на отражение на сноп слънчеви лъчи.И аз разполагам единствено с такива спомени.И това е само погледнато от страната на зрението.Лесно ми е да си представя как изглежда нещо,но ми е трудно примерно да си представя какво е на вкус.Та по някакъв начин не всяка информация има пряко и лесно за достъп място.Въпреки това ако опитам нещо отново аз ще съм способен да го разпозная какво е.Но дори и да се опитам да си представя със затворени очи какво е да виждам е непосилно трудно.Информацията която настъпва е толкова голяма че е непосилна за съзнателната част от мене да я пресъздаде изкуствено.Всъщност това че ние използваме 5% от мозъка си е може би неговия максимум.Тъй като по голямата част от мозъка е за складиране на информация,информацията с която ние оперираме в момента не се намира в целия мозък,а именно в част от онези 5%,където циркулира кръвта ни.Та твърдения от сорта на да се научим да използваме и другите 95% ми се струват неправдоподобни.Не само че ще ми се пръсне главата сигурно ами и не мога да си представя дори какво е да си представя всичката информация с която съм си напълнил мозъка за сега.И все има място....колкото и да учиш,забравяш това онова поради преконфигурацията на групите от клетки.Това е неизбежно...Не знам това е лично мое мнение вече че всъщност частта от мозъка ни която е нараснала толкова много в сравнение с другите бозайници всъщност има за функция да побира повече информация и за нейното анализиране впоследствие.Вероятно това нарастване е настъпило в следствие на нуждата от по-добра комуникация когато е започнало да възниква социалното общуване,речта и т.н.Да навлезеш в дебрите на собствените си спомени и фантазии и да можеш да ги наблюдаваш от страни и да ги анализираш в самото наблюдение е предизвикателство към самия себе си.По този начин ще науча информация относно онази личност, която се подобава в моето тяло.Ако успея да разбера начина по който възприемам света от страна на всички сетива ,аз бих могъл да определя собствените си възможности за достъпността на опознаване на реалността.Въпреки това аз смятам че устройството на мозъка ни би ни позволило едно по достъпно до реалността виждане.Виждане съвсем различно от това чрез сетивата,с което сме свикнали.
« Last Edit: март 30, 2007, 03:02:37 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #65 on: март 29, 2007, 10:31:20 am »
А какво ако наистина мнооого опитваш да разбереш, да си представиш, да анализираш и изобщо пришпориш възможностите на ума си на максимум, колкото си способен в момента, за колкото време можеш да издържиш...и вземеш че блокираш? Случвало ли ти се е да блокира мозъка ти.
Нали мозъка обработва възприятията, които постъпват през сетивата ни. Всички сетива са във връзка с мозъка и щом постъпи на входа сигнала - се подава на мозъка, чрез който го обработваме и оформяме! Оформянето е много важна част от обработката на постъпващата информация. Както си написал - имаме си спомени за възприетото. Те се наслагват откакто сетивата ни са развити. И всеки път, когато очите ни погледнат нещо, ума го оформя и го групира към спомените с подобен характер. Подрежда го по определена схема. Непознатите неща, които виждаме като цяло са малко и предизвикват емоционално състояние, което представялва асимилация на новото. Ако използваме слуха си, много по-трудно формираме нещото което чуваме и съответно по-трудно го отнасяме към познатите неща, които сме записали в ума си като спомени. Затова звуците са по-"страшни". Новите звуци оставят ума да фантазира и когато няма готова форма - защитната реакция е на страх. За вкусоа вече сме съвсем ограничени. Помисли си колко нови неща си склонен да опиташ. Направо сме привикнали към определени вкусове и имаме претенции храната, която поглъщаме да има определени вкусови качества, иначе я отхвърляме. Непознатите вкусове също предизвикват страх - че може да се повредим нещо, стомаха да не понесе храната и т.н. Обонянието също е слабо развито при човека. И отново имаме предпочитания към миризмите. Ума моделира постъпващите сигнали до познати запаметени форми, които сме свикнали да наричаме спомени, вкусови предпочитания, миризми, които харесваме...
Имам спомен за един парфюм, който дълго време ми предизвикваше гадене, като го надушех на улицата, защото свързвах миризмата с определен човек и определена случка, която беше гадна.
Та със всичко това исках да кажа че ума, който се е провъзгласил за шефа на групата - ум-душа, дух и тяло, създава реалност, в която човека живее. Има опити със ума, с които се доказва, че той реагира еднакво при пряко наблюдение и при спомняне на наблюдаваното. Това означава че за ума изобщо няма значение дали гледа реалността или я изработва. Ума има способността да пресъздава предимно образи и това прави всъщност. На това му се казва сънуване - изграждане на реалност, в която всеки си живее. Неговата си реалност, създадена от неговия уникален ум. Известно е също че очите имат способността да избират какво да виждат, както и ушите избират какво да чуват. Най-простичко може да се обясни със фотоапарат. Снимаш нещо, което ти харесва. Вадиш снимката и се оказва, че заедно с твоя обект, си заснел и някакви шубраци, които ти загрозяват снимката, но не си ги видял, когато си снимал. Защото виждаш само каквото искаш да видиш.
Та да се върна на въпроса си.
Какво ако успееш да си блокираш ума - направо прегряваш. Случвало ли ти се е? От много опити да разбереш нещо, да научиш нещо, от оргазъм...както и да е - просто да изключиш. Какво става когато ума се изключи? Засега няма да ти кажа какво става за мен. Нарича се спиране на света, стоп...описано е в книгите.
« Last Edit: март 29, 2007, 03:27:35 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #66 on: март 30, 2007, 04:47:05 pm »
 Хмм не мисля че разбрах какво точно ме питаш.Аз правя разлика между "ума" и "личността".Личността е тази която е от миналото,тази с която се идентифицираме в обществото.А "ума" е средството с което се приспособяваме към средата."Ума" е дейността която извършва мозъка ни,или поне това разбирам аз под него.Но информацията която използва "ума" е именно спомените,а те пък са свързани с "личността".Затова като казват да спреш да мислиш ,всъщност се прекъсва тази постоянна връзка на "ума" с "личността".И се получава така наречения покой,състояние в което мозъка просто изпълнява основните си функции на поддръжка на тялото.Разликата между съня и това да спреш "ума" си е в това че си все още буден при второто.И тука вече идва важната част,при която след като си прекъснал връзката на "ума" си с "личността" си ,ти си в състояние да разсъждаваш непредубедено от минали спомени.А това от своя страна ти дава онзи поглед върху нещата,който предполагам че Рамус нарича "страничния наблюдател".Защото когато остане само "ума" без тебе ,ти имаш възможност да разсъждаваш от друга гледна точка,така че да видиш нещата изцяло независимо от тебе.
 Да "ума" е този който създава нашата си реалност.Но той създава такава реалност единствено ,защото нашата личност се нуждае от такава.И разбира се създава такава реалност че да се угоди на личността.Но на "ума" не му е нужна някаква създадена реалност,защото той се намира в самата реалност.Той е самата реалност.Но аз смятам че би било много трудно да си създадем такава фалшива реалност,която да отговаря на това което е света.Затова всяко създаване на каквато и да било картина от реалността е винаги грешна.Тя просто няма как да бъде вярна.Може да изживееш реалността но не и да си я представиш.Може да я изживееш съзнателно и несъзнателно.Никога не е ставало въпрос да си представяме каквото и да било.Единствения въпрос който ми възниква е как да живея.Никой никога не ме е учил и никой няма как да ме научи да живея.Аз съм се родил знаейки.И това е клопката на личността.Тя използва "ума" за създаването и пресъздаването на някаква изкуствена реалност.Но за какво може да ти послужи тази реалност?Да запълниш някаква празнота,някаква нужда.А тази нужда идва със личността и със егото.Разбира се всеки има избор да живее живота си както иска.Представи и фантазии не са ми нужни,поне на мене,поне вече.И все пак в търсенето на себе си ми е интересно от какво съм направен и как точно действам.И тука вече е въпрос дали ще съумея да асимилирам информацията или ще си създам някакво нейно копие.Разбирането за реалността и създаването на илюзия за света са две различни неща.А това разбиране е много трудно да се обясни с каквито и да било думи.Те не стигат,никога няма да стигнат.А онази илюзия е ограничена в нашите собствени думи.С нашите собствени спомени.Тя е изградена на базата на нашия малък опит който е нищожен в сравнение с информацията в света.Да видиш едно дърво и да откъснеш една ябълка.Заблуда е да си мисли човек че може да каже какви са другите ябълки или какво е дървото,като единствената информация ,с която разполага е една ябълка.Да той може да каже каква е една от многото проекции на дадената ябълка.Как изглежда,каква е на вкус и това само по себе си е част от реалността.Но когато човек си изгради фантазии относно другата част от реалността която той не познава се получава каша.И това се вижда дори когато аз например в предния си пост се опитах да свържа няколко теории в една.Тъй като ми липсва информация за това което е между тях,аз просто съм изградил една измислена връзка.И това е само при положение че тези части които искам да свържа са факти от реалността.Но това което не съм направил е,да си изграда фалшива реалност че това е така.И точно това ми помага да не бъда предубеден при настъпване на нова информация.Ако например съм си изградил някаква фалшива реалност и при мене постъпи информация че това не е така,а иначе,се получава конфликт.Лесно може да се наблюдава при хора ,които очакват нещо да стане.Те си създават една такава реалност че това ще стане и когато то не стане те не могат да го приемат.Ако например един човек се "влюби" в друг обаче втория зареже първия,доста често първия остава съкрушен.Защото си е правил планове и е имал някакви очаквания.А това са все фантазии.Та идва един момент,когато фантазиите които си създаваме несъзнателно започват да управляват живота ни,не само това какво мислим но и емоциите които изпитваме.И реалността остава някъде там отзад.И когато попиташ някой ,който сънува "какво е реалността" отговора му ще е в зависимост на това каква фантазия си е изградил в следствие на опит който е имал.Често хората фантазират относно опита си,а това е просто информация.А те я използват за някаква си тяхна нужда,която може да бъде от всякакъв род.Изкривяват я и създават нещо друго,една фантазия,една фантазия която няма нищо общо с реалността,но която е реална.И все пак тя е част от онази реалност.

 Мисля че няма много общо с това което искаше да ме пита Катерисе но ето и малко информация с която разполагам относно "прегряването".
Когато човек започне да мисли активно,се увеличава активността на мозъка.Това е заснето под силно магнитно поле и с апаратура се следи кои зони са по силно нагрени,а именно къде отива кръвта.Първо когато се изправим пред проблем,проверяваме дали сме имали такъв проблем преди.Дали сме имали подобен проблем.Ако сме имали използваме информацията за да го решим.Ако обаче не сме се изправяли пред такъв проблем и няма спомени ,които да ни помогнат да го решим,се налага да използваме по голяма част от спомените си.Когато мислим ние всъщност се ровим в спомените и продължаваме да търсим cxодни на проблема спомени.Разделяме проблема на части и започваме да сравняваме с различни спомени,после започваме да свързваме различните спомени с новата информация и посредством "логика" можем да успеем да решим проблема.После самото решение се запазва като спомен,и ако изникне подобен проблем използваме същия алгоритъм за да го решим.В това се състои и примерно смисъла в това да се решават много задачи по математика.Когато си решил повече задачи си запаметил алгоритмите.И колкото повече пати си го преповтарял толкова по силни стават връзките и спомена за алгоритъма.И когато отидеш на изпит първото нещо до което се допитваш е тези алгоритми,защото те са най-близки до новия проблем.Най-много енергия използваме за решаването на проблем с когото не сме се сблъсквали.И това е напълно логично според моите спомени :) Въпреки това не може да напълним целия си мозък с кръв.Лесно може да си направите експеримент да стоите на главата си.Така повече кръв ще отиде в нея.След дълго напрягане на мозъка той се изтощава.Дори само когато си отворим очите,за анализирането на информацията мозъка започва да работи на пълни обороти.Разликата между това да гледаш телевизия и това да решаваш супер сложни задачи е много малка.Просто при второто напрягаш по голяма част от мозъка си и по бързо се изморяваш.Самия мозък да остане в пълен покой е невъзможно,защото той трябва да поддържа жизнените функции на човека.Но определено има разлика между това да решаваш супер сложни задачи и това да си почиваш със затворени очи.Като си затвориш очите информацията която настъпва намалява драстично и е така е както всъщност си почиваме.Просто прекратяваме или затъпяваме връзката си със сетивата.Те непрекъснато изпращат информация и затова постоянно се напрягаме.От много умуване ме е заболявала главата но не съм блокирал от мислене :) Но мога съзнателно да спирам мислите си и да изпадам в състояние на покой.Друго което е интересно е когато правим няколко функции на веднъж.Да четеш книга,да гледаш телевизия и да правиш още нещо си.Аз си мисля че за целта ума изгражда нов алгоритъм така че да изпълняваме повече функции.Но ако сменим дейностите с други вероятно ще се наложи да го създадем наново.Другия вариант е кото се концентрираме върху нещо и нищо не може да ни отклони от това което правим.Когато за проблем е нужно да впрегнем всичките си сили в търсене на спомени и алгоритми за да го решим.Та мозъка трябва да съхранява и информация за това как изпълняваме повече дейности едновременно,как да се концентрираме по добре и т.н.И използвайки в различните ситуации различните запаметени алгоритми в комбинация с опита и информацията с която разполагаме ние достигаме капацитета си за решаването на задача или проблем.Правил съм си експеримент да оставам буден по дълго време,като се лишавам от сън.За 2 дни мозъка ми се изтощава и си иска почивката.Разбира се за това колко време може да стоиш буден има от значение какво правиш,та аз го правех когато ходех на даскало.Въпреки че бях в състояние да разсъждавам ,беше малко забавено и бях с малко позабавени рефлекси.Предполагам че ако остана наистина много дълго време буден ще блокирам :)

 Та какво ме питаше Катерисе? :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #67 on: март 30, 2007, 06:24:22 pm »
Как работи човешкия мозък е загадка. Начина по който създават изчислителната мощ на процесора на компютъра е приближение към идеята за работата на ума. Ти изглежда си отдал доста време и желание, за да учиш и освен това да помниш наученото. Казвал си преди за материалистичния си подход към живота. Някак не забеляза елемента ДУХ в поста, който ти написах. Говори за ум, говори за мозък, за функции на тялото и за взаимовръзките които си установил чрез опита си или чрез наученото от разни източници.
Да, няма ум, който да създаде адекватна реалност. В илюзорната реалност винаги има противоречия – несъвършенства. Примерно странно е как някак не чуваме всички звуци, не обръщаме внимание на елементи, които са там, но не присъстват в нашата реалност. Защото ума ни изгражда избирателно реалността.
И в моменти на проблясъци се сепваме и ВИЖДАМЕ. Спираш да правиш реалността. Спираш да виждаш клавиатурата си, и всеки елемент придобива смисъл и значение сам по себе си. Преливаш от границите си на човешкото тяло. Отрязъка от време се насича на отделни моменти, в които съзнателно присъстваш и осъзнаваш избора си.
Това беше естественото ми ограничение. Осъзнавах се само в рамките и възможностите на тялото си, на сетивата си, на познатите си възможности. Затова и търсех решението в спомените си. Затова и целия свят разправя, че опита е богатство. Ама не миналия опит, а предстоящия. Това е същиснкото богатство. Докато работиш със запаметените модели, със решенията, които вече са проработили някога, използваш огромен капацитет, защото сегашната ситуация не е същата. Старите решения са били приложени към друг проблем. А ти се опитваш в настоящия на привидиш старата ситуация. Обаче ако се върне сарата ситуация, то решението е било неадекватно и си се оказал във затворен кръг. Всяка ситуация, която се връща отново и отново в живота на човек съдържа нещо нерешено. И се връща, за да бъде приключено. Със старите решения не се преминава отвъд границата на затворения омагьосан кръг.
Нещата се припокриват и затова настава объркване. За да решеш проблем или ситуация – имаш всичко необходимо, винаги – целия ти потенциал в настоящия момент. Но това не е изживяното вече. Ти всъщност нямаш спомени. Няма минало, няма минал опит, нито пък бъдеще. Има само етап на развитие, в който се намираш в момента. И към настоящия момент, решението се състои в мобилизирането на  потенциала ти. Колкото си способен да използваш в точно този момент. Да преровиш спомените си за подходящо решение, отнема ценно време и те отвлича от настоящия момент. Такова логическо мислене е приложимо за логическите математически задачи. За логическия свят, в който последствията идват от причините, които преминават в последствия.
Зад логическия свят стои друг свят и той те кара да четеш и да пишеш и да търсиш пътя към себе си. И в този свят линейната логика не съществува, затова е необясним чрез нея. Затова “няма думи”. И затова когато някой намери думи да изкаже, посланието му достига само до онези, които са в сходен етап на развитие – етап, в който са способни да приемат посланието.
Затова и въпроса ми е такъв – има ли реалност отвъд ума?
Каква е ролята на ума – посредник или управител. Ако ума е посредника на човека при контакта с реалността, то кой е управителя.
Хората от древността са разбрали че за да се осъзнае връзката между същността на човека, ума и тялото, трябва да се спре правенето на реалност. Самия ум да остане безучастен, необвързан с представите си.
Представата е предварително очакване на резултата от наблюдението. Зареждаш го и след това го виждаш. Вместо да ВИДИШ, незареден с очакване.
Изчезвам, че стана късно – до после J
Каквото и да е, надрастни го!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #68 on: март 30, 2007, 08:07:51 pm »
 Първо разликата между хората от древността и хората сега е само средата в която живеят.Тя е определящата и винаги е била.Но да оставим древните хора на мира,защото това което са казали те се е отнасяло за тяхното време.Разбира се много неща си приличат защото света не се е променил толкова много за толкова кратко.Но работата е там че на един човек не му трябва нищо и никой за да опознае света.Той самия е напълно достатъчен.Книги,идеи и т.н. са ни нужни в момента защото при социалния живот ,който води човек ,си поставя постоянно граници.Човек сам си затваря очите за неща които са очевидни.Водата има способността да запаметява информация чрез промяна на структурата си.Мозъка и всичките ни органи са изградени главно от вода.Дори ДНК и РНК са изградени от вода.Ако трябва да сравним един човек с един бидон вода,то разликата ще бъде единствено в информацията която носи.Това е определящото.Но какво е точно мисълта,емоциите и как те влияят върху тази информация не знам.Една фантазия сама по себе си е напълно реална.Тя е информация.Може да не е информация за това каква е реалността като цяло,но все пак е някаква информация.Но фантазиите които ние си измисляме ни ограничават така че да не може да получим друга информация.Да си представим една ябълка.И я разрежем на две части.Да приемем че имаме информация само за едната част.И вместо да потърсим информация за другата половина на ябълката ние си правим заключение за това каква е тя,като изхождаме от първата половина.Въпреки че не разполагаме с втората половина ние сме наясно какво ще е.Разбира се представата ни и реалността ще бъдат различни но ще си приличат.Тъй като ние сме си представили втората половина,тя не отговаря на истината.Единствено ако разполагаме с двете половини може да ги свържем в една цяла ябълка.

 Има ли реалност отвъд ума?-абсолютно всичко е реално.Ако не беше реално нямаше да се случва.Дори фантазията се случва и тя е реална.Въпроса е там че ти ме питаш за онази реалност която съществува независимо от човека.Извън фантазиите.Ние самите сме носител на информация,тя е в нас.Когато ума го няма имаш достъп до тази информация.В състояние на покой може да разчетеш тази информация.И тя не е в думи или емоции.Те са проекции на онази информация вътре във всеки един от нас.Връзката между мислите,емоциите и информацията в нас,аз знам как става след като го правя постоянно,но просто не го разбирам все още с ума.Ума не е нещо което трябва да се пренебрегва.Той е създаден от вода,тъй като тя е неговата основа.Вероятно емоциите и мислите са пак създадени от водата.Но всичко се свежда до това че ние носим някаква информация.Знание,познание,истини както и да го наречете.И тъй като естеството на тази информация е различно от това което ние може да си представим,затова е толкова трудно да го обясним с думи или дори с емоции.Затова хората които са преминали през нещо,по лесно могат да разберат ако някой друг минава през същото.Защото емоционалното състояние и мислите са много близки,ако информацията е една и съща или си прилича.Информацията вътре в нас е главно информация за нас самите.И всичката информация за това как е устроен света е достъпна до нас.Информацията е вътре в нас самите.Знам че това е постижимо.Но да разбера защо това става така не знам...просто защо е всичкия тоя театър.И там няма отговор.Дори си нямам никаква идея какво може да означава всичко това.Може да се види логиката във всичко ,кое след кое и как става.И всичко води към нещо друго,постоянно се развива.Цялата тази информация се съхранява и се предава,но нещо и липсва.Всичките идеи за души и прочие са основно за съхранение на информацията.Да съм се развивал и усъвършенствал.Но това не е отговора на въпроса "защо?" ,а на въпроса "как?".Всичко с душите е според мене една метафора за кръговрата на информацията.И ако тази информация е знание за реалния свят,то той ако не се променя ще бъде една и съща.Ако се променя,то към какво се стреми да се промени."Цел" не се вижда.Аз не виждам никакви цели които си заслужават.Сигурно е просто друга илюзия за да се прави нещо.Та има ли наистина дума "защо" в реалния свят.Дали това не е една измислица на ума.Тя съществува но не знам дали има някакво значение сама по себе си.Мога да видя как пиша всичко това,но не мога да видя защо го пиша.Ако нуждата е тази която е причината или отговора на това защо.Може би да,сигурно отговора на всеки въпрос "защо?" е "нужно е".Та това обяснява всичко,всеки път когато човек се опитва да обяснява "защо" прави нещо,то е защото удовлетворява някаква нужда.Както може да се види и в предното изречение.Самото то е доказателство че аз наистина удовлетворявам някаква нужда,а именно да разбера какво е това "защо"!Та това е част от личността.Та това е част от начина по който когато ни липсва нещо,ние как го получаваме.И точно отговора на всяко наше "защо?" ще се връща на нивото на което питаме,заради нуждата която имаме.Ако ми трябваше "бог" той щеше да съществува заради мен.Но на мене не ми трябва,затова и го няма.Така на някои хора им трябват души,на мене не ми трябва.Защото душата е просто отговор на един от въпросите включващи "защо?".И тя е илюзия.Аз не мога да ти отговоря на въпроса Катерисе.Ти си единствената която можеш да си отговориш,защото нивото на което питаш,от там ще ти дойде отговора.Но аз надали пиша на нивото на което си задала въпроса.Наистина е невъзможно да събудиш някого,защото това е индивидуален процес.Все едно да накараш едно цвете да цъфне предварително :)

Та просто мога да ти отговоря на въпроса че това което е постижимо за ума е да отговори на въпроса "как?".Ако чрез ума отговаряш на въпрос със "защо" в него ,не това не от реалността.То придобива стойност и тежест единствено във изградени фантазии на хората относно реалността."Ума" е единствения начин за разбиране на реалността по мисловен път :) Както и да е,това е само едната проекция на информацията,другата е емоциите :) Но те не могат да се разберат от "ума".Както и емоциите не могат да разберат мислите :) Това е "как" го виждам аз,а как го чувствам...това е друга история :) Ам...не съм сигурен че е невъзможно за мислите да разберат емоциите и обратното.Това е сега както го виждам...И мисля че накрая с "Аз" ще се идентифицирам само като поредния бидон пълен с вода ,а именно това което съм :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #69 on: март 31, 2007, 10:29:44 am »
Евала. Всъщност ми отговори на въпроса. Продължавай. Единствено бих ти казала нещо, дето не е съвет, просто това изникна, като изчетох последните ти два поста. Пък ти сам ще решиш какво да правиш с нещото, дето не е съвет :-)
Виж дали е възможно да изведеш понятията, с които работиш от себе си. Понятия като ум, живот, душа, дух, мисъл, логика... Всички понятия, с които човек борави носят смисъла, който той влага в тях. Когато сме деца, се учим на понятията, както ни ги предават отвън. Буквално ни казват кое какво е и ние се съгласяваме и го приемаме. Но в процеса на развитието някои понятия започват да ни служат различно. И думите с които боравим започват да звучат с това което ние влагаме в тях. Така отвън заучения смисъл отпада и думите ни отразяват собственото ни равнище на израстване.
Способността да се концентрира човек, във всяко нещо, което прави, стеснява полето на внимание на ума. Това дава възможност за точно виждане, за освобождаване от разхищение на енергия. Замисли се за думите които ползваш по принцип. И какво става с речта ти когато си концентриран. Отпадат паразитните изрази. С минимум думи изразяваш максимум смисъл. И това е точно огледало на теб самия. Когато го погледнеш, то ти връща образа, ако се възползваш, развитието продължава.
Това не се отнася само до думит еи понятията. Отнася се до всяко поле, в което човека се изявява. Защото във всяка дейност, човек оставя себе си и може да я използва, за да продължи развитието си.
Не е важно дали искаш или не искаш, дали можеш или не можеш, не е важно и какво мислиш. Развитието не спира, само защото човешкия ум е склонен да се дърпа и да привежда доводи за липсата на всякакъв смисъл да се мори. И понеже развитието не спира, все си мисля че е по-добре да се науча д асе развивам осъзнато и пълноценно.
Не с еопитвам да будя никой, това не е моя работа. Аз имам грижата само себе си да будя, когато заспя. А заспивам често. И това че ти пиша всъщнсот е насочено обратно към мен, нищо че използвам раздела, в който ти пишеш.
Чао засега
« Last Edit: март 31, 2007, 10:32:51 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #70 on: март 31, 2007, 03:14:41 pm »
Blqh,
виж приятелю
Първо разликата между хората от древността и хората сега е само средата в която живеят.Тя е определящата и винаги е била.
Това зависи само от човека, не от времето,не и от средата. Има хора, дето са минали отвъд тия елементарни определености. И в това е въпроса - всякакви неща на хората от други времена са стигнали до нас. Всичко зависи от това кой ги пише и кой ги чете... 
И още нещо - прословутата притча, дето живота определял човека е залегнала във приципа на МАРКС - битието определя съзнанието...
За личностите и социума изграден с тях е точно така... И това точно чрез ума на човека става. Той е инструмента, той създава сътворенията, той ги пази, той ги преповтаря отново и отново... Той е инструмента, двигателя и пазителя...
Но ако излезнем от сферата на личността е точно обратното - СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО... В тясна връзка са - права и обратна... но все пак едното е водещото... Както колата и шофьора - заедно са - взаимно си влияят, но все пак шофьорът управлява всичко - и себе си и колата - той е водещото звено - чисто условно. Съзнанието определя битието - това важи и за света на личностите, но погледнат само отвън - за хората които могат да си го позволят...
Принципите и механизмите по които е конструирана и живее личността имат за съставна част личността да се преживява като "следствие" - тя да е някак пасивна към условията около нея. така тя сваля отговорността от себе си и се пренася в пасивно отношение към случващото се в живота. Личността е организирана на "реактивния" принцип... трябва нещо да става... а тя само да реагира, привиждайки и отъждествявайки се точно с тези реакции. Реакцията е винаги вторичния процес. Идва и от самата дума "РЕ-АКЦИЯ"... същото е и с "ПРЕ-ЖИВЯВАНЕ"... фокуса на личността са именно вторичните процеси - РЕАКЦИИТЕ, изразени чрез ПРЕЖИВЯВАНЕ... Всички знаем, че емоциите са израз на прости психични реакции - аналог на първосигналната биологична реакция. Това може да се прочете във всяко сериозно четиво по психология и псианализ. Това може и сам човек да го изведе и без никакви четива - чрез амонаблюдение. То е написано в четивата именно защото първо е открито "отвътре" и после обощени наблюденията. В основата на всички открития е именно наблюдението... после вече идва интерпретацията на възприетото.
-----------------------------------------
 
Quote
Но да оставим древните хора на мира,защото това което са казали те се е отнасяло за тяхното време.Разбира се много неща си приличат защото света не се е променил толкова много за толкова кратко.Но работата е там че на един човек не му трябва нищо и никой за да опознае света.Той самия е напълно достатъчен.

Виж сега как влизаш в противоречие с първите си думи - ако е достатъчен, значи няма никакво влияние нито времето, нито мястото, нито историята, нито действителността...
-----------------------
Quote
Водата има способността да запаметява информация чрез промяна на структурата си.Мозъка и всичките ни органи са изградени главно от вода.Дори ДНК и РНК са изградени от вода.

Ето до какво води комбинацията от незнание и опита за стъкмяване на търсеното от теб в някакви псевдоидеи чрез свободни връзки. Днк и РНК въобще нямат нищо общо с водата... в клетките има много от нея... но не и в ДНК и РНК. Първо виж и прецени това, за което пишеш. Изясни си го сам първо... а не го използвай само наготово и така повърностно, защото се получават смешни положения... Тук си в своето поле и можеш да си пишеш каквото си искаш... Но ако се наложи между хора да водиш дискусия, ако използваш такива твърдения за доводи и просто никой няма да погледне на теб сериозно. Последвалото е от същия род - така можеш да си ги навиваш до безкрай, увличайки се от аналогиите.
Quote
Ако трябва да сравним един човек с един бидон вода,то разликата ще бъде единствено в информацията която носи.Това е определящото.Но какво е точно мисълта,емоциите и как те влияят върху тази информация не знам.Една фантазия сама по себе си е напълно реална.Тя е информация.Може да не е информация за това каква е реалността като цяло,но все пак е някаква информация.Но фантазиите които ние си измисляме ни ограничават така че да не може да получим друга информация.
---------------------------
Quote
Има ли реалност отвъд ума?-абсолютно всичко е реално.Ако не беше реално нямаше да се случва.Дори фантазията се случва и тя е реална.Въпроса е там че ти ме питаш за онази реалност която съществува независимо от човека.Извън фантазиите.Ние самите сме носител на информация,тя е в нас.Когато ума го няма имаш достъп до тази информация.В състояние на покой може да разчетеш тази информация.И тя не е в думи или емоции.Те са проекции на онази информация вътре във всеки един от нас.Връзката между мислите,емоциите и информацията в нас,аз знам как става след като го правя постоянно,но просто не го разбирам все още с ума.
Виж сега внимателно една стара илюзия превърната във верую в нашият материалистичен свят - въпроса за информацията и знанието. Само ще ти припомня, че много просветлени хора са преминали без да знаят да четат или пишат... без дори и да са ходили на училище. не са знаели нито за водата, нито за информацията... И не им е трябвало. И сега на никой не трябва. Защото като навлезе човек навътре и открие "човека", който стои зад личността, в нея се намира всичко, за което сега копнееш. Всякакво знание - всички въпроси и всички отговори... И това е най-малкото. 
В продължението на мислите ти отново лесно да се подвеждаш от предишното ти хрумване и аналогия - водата е само отражение на информационните процеси. Тя не създава нито определя каквото и да е. Тя е само преносителя... И то в динамика. Всяко нещо в природата носи информация за цялата Вселена. Например - всеки кристал. Всяка ясновидка ползва това - дали ще използва захар, сол, стъкло , лед или скъпоценни камъни, карат те да бъде някъде около теб, после като го пипнат и правят досег с твоята информация. Но я филтрират чрез резонанса - само това, на което сами резонират. Останалото остава в непроявен вид.
Това са елементарни наблюдения, приятелю. Много ти се иска да бързаш... а закъде толкова си се разбързал. От бързане просто правиш стъкмистика - чрез ума си. Умът - за умът. С това схемата се затваря и нямаш досег с това "навън". Оплиташ се с думи и понятия, правиш си всякакви връзки между тях... и докато го правиш я няма нишката към теб си - към човека в теб. Нищо от последните ти три поста не е насочено към теб... Прочети и помисли - сам ще го видиш. Всеки може да го види. На съжденията които пишеш им липсва "душа"... някак са без живот... Виж го и сам... просто се отвори за себе си. Не е нужно повече - използвай писането за врата към себе си... а не за поредното поле за изява на умът и личността ти. :

Quote
Ума не е нещо което трябва да се пренебрегва.Той е създаден от вода,тъй като тя е неговата основа.Вероятно емоциите и мислите са пак създадени от водата.Но всичко се свежда до това че ние носим някаква информация. Знание,познание,истини както и да го наречете.И тъй като естеството на тази информация е различно от това което ние може да си представим,затова е толкова трудно да го обясним с думи или дори с емоции.Затова хората които са преминали през нещо,по лесно могат да разберат ако някой друг минава през същото.Защото емоционалното състояние и мислите са много близки,ако информацията е една и съща или си прилича.

С емоции и мисли нищо не може да се обясни приятелю. Когато разберем, че има нещо зад тях - нещо от което идват и двете, тогава може да се възползваме най-добре от тях. Личностите всъщност не знаят, че зад емоциите, чувствата и мислите и думите има други неща - дето ги пораждат. Това е въпрос на ниво на битие и осмисляне на себе си. Всеки човек обърнат към себе си може да проследи "началото" преди мислите и емоциите... Но не и ако се използва умът - който е именно продукт - и на емоциите и на мислите - хем ги поражда , хем е и продукт на тях. Така се самопораждат взаимодействията за които споменавам. Ето и защо умът не може да се използва, за да прави дисекция сам на себе си. Не може с емоции да си даваш сметка за самите емоции... Етъо и защо когато човек разсъждава с умът си, умът прави всичко възможно да държи разсъжденията вътре в полето си... и ще направи всичко възможно да обясни всичко само в своите граници. Тези граници стават граници и на твоята реалност - защото си оставил умът да ги определя - главно защото така е по-лесно.

и колежката май същото написа каквото и аз - опитай да се възползваш от възможността ни да погледнем "странично-отвън" на теб... Ти си целта си... не думите... и не чрез умът ти и знанията и размишленията можеш да сториш това. Все пак от теб си зависи и винаги ще бъде така - ако нещо го има , опитай да се възползваш от него, отколкото да го игнорираш, откричаш, или бориш с него...
Успех!!
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #71 on: април 01, 2007, 11:21:58 pm »
Нищо от последните ти три поста не е насочено към теб... Прочети и помисли - сам ще го видиш. Всеки може да го види. На съжденията които пишеш им липсва "душа"... някак са без живот...

 И каква е разликата според тебе,дали ще пиша от "душа" или не.Погледнатo от страната на пишещия и читателя.Ще трябва и аз да си помисля ,но ти вероятно вече си го направил затова питам :)

 А относно това да си изяснявам понятията не съм много сигурен.Аз не работя с тях за да си изяснявам каквото и да било.Аз ги използвам за да се опитам да изразя това което виждам.Това нито ще помогне някой да ме разбере нито не знам...не мисля че ми е нужно.Даже не съм сигурен че не си губя времето опитвайки се да си ги обясня мисловно нещата.Което вероятно е така...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #72 on: април 02, 2007, 10:58:58 am »
Разликата е лесна за разглеждане БЛЯХ,
Лесна е и за виждане - само виж "центъра" около което се върти един пост. Има постове, които самия си си в центъра - просто думите са насочени към теб. Ти - за себе си... А има и постове, които "теб" те няма. Последните три поста, както и някои от първите ти просто теб те няма в тях. Има думи, много думи, неща, които просто ти хрумват - усукваш, комбинираш, асоциираш правиш всякакви връзки къде адекватни, къде - не... Така ти самия се загубваш сред думите... Накрая, след поста ти, ти самия някъде дали се виждаш. Виждат се думи, идеи, комбинации... изливане. Но теб те няма - няма го писането за теб самия - за това "отвътре". Вместо да се отвориш за себе си преди да пишеш, ти се оставяш на повърхността на интелектуаличенията - на въпросите и отговорите. И понеже се изразяваш на това ниво, не ти остава нищо друго освен да се разлееш в разни въпроси и отгтовори - къде твои, къде заимствани. Дори ми се струва че усещам и неудовлетворението в края на постовете... И в началото на всеки следващ... Тръгваш с цел да откриеш нещо - в себе си... Но на това ниво не може да се открие нищо "ТВОЕ"... Това не е защото ти не можеш да го правиш, а защото по принцип на ниво интелект няма каквото и да било - само по себе си. Думи, понятия, гонене на смисъл, разкриване на връзки... Но като не започва отнякъде - отдълбокото - и няма и как да имат дълбочина и самите идеи.

Разбираш ли - само по себе си идеите нищо не означават - както и знанието... и знаенето. Тия "велики" думи и вярвания на толкова много интелектуалци просто са преклонение пред идола на знанията... Все с надеждата, че най-после ще намерим "ОНОВА ЗНАНИЕ" - слециалното - великото, дето ще ни открие всички тайни и загадки... Трупат знания, поглъщат учебници, книги... всякакви предишни знания, комбинират... Но това "отвътре" като го няма и няма "душа"... Не мога да го кажа по друг начин - поне аз не мога... от началото на тоя пост все около това се въртя, но ако ти не "усетиш" какво "предавам"... няма и как да ти го кажа. Има неща, които са извън параметрите на умът на човека - извън всякакви идеи, логика, разбиране. Ей в това е "тънкостта". Някак си това сега дето пиша - и то е така. "Излъчвам" го на друго ниво - към центъра ти... и това е "оставено" в тия думи... Когато чете човек, просто някак си "заиграва" онова неговото "отвътре"... в някаква комбинация която на човек му се струва интуиция, нещо "бледо", сякаш неясно... но напълно отчетливо. Може би затова някак се случи, че на някои участнички го усетиха... ето защо някак някои от жените тук сред нас го "доловиха", независимо, че те самите са подчертано интелигентни. Може би я има заложена "податливостта и готовността" да се мине през това... през чувства и мисли, идеи, картини, спомени и заучени положения... Разбира се не е само до "пол"... САМО до ЧОВЕК е... И именно за това ти пиша - за да стигне до ЧОВЕКА в теб трябва да мине през всички тия неща... но да не се загуби, а да продължи нататък - "навътре".

Всички следи - на всеки човек - когато пише, говори, действа... са на много нива едновременно. Няма значение къде е фокуса на човека - самото му битие е на всички "нива" едновременно. В зависимост на кое "слагаш" акцента е и основната вибрация... Но така или иначе се излъчва на всички честоти... Затова и когато човек "приема" много е важно как и доколко може да се "настройва". Така или иначе при "приемника" също имаме приемане на всички честоти едновременно. А нивото на осъзнаване определя кое и как да стигне до "теб" - това което ти си избрал да наречеш "АЗ". Но в него е само "твоят" фокус, независимо че "в него", за теб това е всичко в тоя момент.


 И каква е разликата според тебе,дали ще пиша от "душа" или не.Погледнатo от страната на пишещия и читателя.Ще трябва и аз да си помисля ,но ти вероятно вече си го направил затова питам :)
Добре - аз виждам "разлика"... но за мен няма значение. Ти си пишеш каквото си сметнеш и това мен не ме бърка по никакъв начин. Останалите - също. Едни четат, други - не. Всеки си решава сам. Идеята ми беше свързана главно за теб - ти - за себе си... Може всичко това, дето пиша и глупости да са. Никакво значение няма. Единствено и само това е въпроса как и по какъв начин да се възползваш и " с какъв смисъл" ще запълниш и приемеш думите ми. Ако решиш да се възползваш - това за теб става възможност. Ако не - просто ще бъдат "някакви си думи"... Ти решаваш - да живее свободата.

 
Quote
А относно това да си изяснявам понятията не съм много сигурен.Аз не работя с тях за да си изяснявам каквото и да било.Аз ги използвам за да се опитам да изразя това което виждам.Това нито ще помогне някой да ме разбере нито не знам...не мисля че ми е нужно.Даже не съм сигурен че не си губя времето опитвайки се да си ги обясня мисловно нещата.Което вероятно е така...
Обърни внимание... "не съм сигурен..." опитам да изразя това, което виждам"... "Не съм сигурен" ..."Вероятно"... Това са белезите на "идеите" на умът. Ти в тях си изключен - като стане въпрос за теб, се получава такава "картина" - не съм сигурен, не знам, да предположим. Като че ли става въпрос за трето лице, а не за теб.
С това искам само да ги дам за пример тия неща - дето ги писах по-горе. Вместо да се впускаш в идеите си с предположения, дистанциран от умът си, просто навлез в себе си - навътре. На това му се казва откровение... САМ СЪС СЕБЕ СИ... ТИ - ЗА ТЕБ СИ... всичко се "вижда", само е нужно една безкомпромисна честност и готовност да си я позволиш... Без оценки, без сравнения... Ти - това, което си - през собствените си очи, но за СЕБЕ СИ. Не за идеи, не за представите. САМ - през сега-то -> към миналото -> и пак към сега-го... Няма да са нужни "предположения", да си сигурен, да си "мислиш"...

Прочети - има хора дето го напипаха това - и прекрасно се вижда - от всички нас четящите... Е... всякакви "читатели" има - всеки си върви по пътя. И все пак - В изворите сме се събрали - нищо не е случайно. Дори и думите, които ти пишеш, може би и моите... Ти си на прага на себе си - просто си позволи да прекрачиш и да "скочиш в тъмното" . То те вика теб - не чуваш ли зова му БЛЯХ. Нещо в теб те доведе до тук... кара те да пишеш. Това не е умът ти, не са приказките, идеите, аналогиите, логиката. Ако опираше до това, въобще нямаше да го правиш. Това "нещо в теб" те кани при него - в "тъмното" - за умът ти това е "тъмното място" - неизвестност и ти нашепва за "опасности" и компенсира с "логика, въпроси, отговори, предположения. Остави се и не се спирай от умът си - не си обяснявай, не си "мисли", не асоциирай. 

За теб става въпрос все пак - нали?
Аз само се уча от теб... Нищо не мога да направя за теб - само за мен си... Никой не може за теб - само за себе си.
Аз се възползвам - всичко щом го има го превръщам във възможност за възползване - не за умът ми обаче... "Онова" отвъд него само вика при себе си - да се завърнеш и да си припомниш за теб... че те има, че всичко се върти около теб - и мисли и думи и идеи и чувства и емоции...Но там - в центъра - това го няма вече... не е нужно. 
Да - това са прости думи , но другото - от теб си зависи. От делата ти - само от тях

Успех!!!
« Last Edit: април 03, 2007, 12:50:50 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #73 on: април 05, 2007, 03:13:31 am »
 Значи открих няколко неща за себе си.Вече съм сигурен кое е естественото ми състояние.Нещо повече, разбрах какво е естественото ми състояние.И аз открих няколко причини защо аз съм се откъснал от това естествено състояние в процеса на моето израстване.Всеки знае че на хората им е нужно знание,за да могат да оцелеят в нашия социален свят.И точно това знание относно правилата за живот в това общество е една от причините.В момента в който съм започнал да опознавам света ,не чрез моите собствени очи,а чрез напътствията и поученията на другите ,аз малко по-малко съм започнал да се отдалечавам от естественото си състояние.И с времето съм станал податлив на приемане на информация отвън.А това е втората причина защо съм се отдалечил още повече от естественото си състояние.И когато се наложи да търся някакъв отговор,аз не го търся в себе си,а го търся в другите(книги,филми,идеи,хора и т.н.).И в един момент съм започнал да създавам някаква личност,с която хората ме определят.Добър,лош,умен,глупав,забавен,скучен и т.н. имена с които хората наименуват ЛИЧНОСТИТЕ.Но в моето естествено състояние няма такива неща.Може личността ми да е добра,но аз със сигурност не съм.И има толкова много неща относно "личността" и "егото" че не само не мога да обхвана всичките им аспекти,но дори и не съм им обръщал внимание.Но всичко това ,всичкия тоя фарс е моят отговор за това което става около мене.Ако света иска от мене да съм лош,моята личност ще стане лоша.Няма да се впускам в подробности,защото съм сигурен че тези които могат да разберат за какво говоря,не им е нужно да обяснявам.А тези които не могат да разберат...няма как да им обясня.А и главно го пиша за себе си :) И това е основно недоразумение което наблюдавам.Хората приемат самите идеи относно това естествено състояние за верни.А те са само продукт на опита на някои хора да преведат чрез думи оново което са те самите.И открих че е невъзможно един човек да предаде на друг човек чрез думи как усеща света или себе си.Чувствата и те са относителни.Според мене няма смисъл от разграничение на чувствата.На мене ми стига просто да чувствам.Дори да има някаква болка,аз не я свързвам с добро или лошо.И все пак според мене има начин по който един човек да предаде на друг своето себеусещане.Не мога да го обясня с думи,а да развивам някакви теории е безсмислено.То просто се случва в контакт между двама души.Да се настроят "На една вълна" както се казва.И открих че личността,благодарение на която съм оцелял,а не са ме сметнали за някакъв "луд" или "психично болен" си е изиграла своята роля.Нужно ми е било да я изживея,за да мога да разбера от какво естество е тя.Лесно се вижда от онова естествено състояние каква е личността ми.А това най-много ще ми помогне да не се сметна аз самия за "луд".А това е най-важното.И много "духовни" хора (защото не знам как да ги нареkа,може би нормални ?) са се опитвали през вековете да обяснят това което усещат.Някои рисуват,някои пеят,някои пишат стихове,някои танцуват и т.н. и всичкото това има в основата си онова което вероятно другите хора определят като "душа".Не искам да давам каквито и да било имена повече,дори и това име искам да залича,думата е толкова променила значението си от първоначалния си.Но все пак това си зависи от човека,но просто не искам да ме разбирате погрешно.А за да не ме разбирате погрешно трябва да замълча.И не знам...стигам до мястото където вече съм възстановил естествеността си.Не мога да открия идея или чужда концепция за света ,която да отговаря на това ,което усещам тогава.Това са просто многото проявления на впечатленията на хората от самите себе си.Но тогава няма мисли или чувства.Остава ми само тихата радост че съм спрял да се самозаблуждавам.А от сега нататък...мисля че съм готов да творя...в каквато и да е насока...ако разбирате какво имам в предвид,онова с "душата"....
« Last Edit: април 05, 2007, 03:15:27 am by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #74 on: април 07, 2007, 10:24:16 pm »
 Живот...Всичко се бори за живот.Всяко животно,всяка гадинка се бори да бъде тука на земята.Трябва да бъде нещо много важно щом всичко се стреми към живота.Наслушал съм се на много теории и догадки "що е то живота" и всичко това въобще не се доближава ни най-малко до това какво е живота.Живота би трябвало да е най-ценното нещо ,след като всичко се бори за него.Дори си мисля че хлебарката знае що е то живота и сигурно им се смее на хората.КОГОТО и да попитате и той КАКВОТО и да ви каже е грешно.В този свят всяка дума е лъжа.Всяка моя изречена дума е истинна само за мене самия и за никого другиго.За другите моите думи са лъжа.За другите моите думи имат друго значение.И какъв е смисъла от всичкото това говорене.Смисъла е за самия говорещ.Само той си го разбира.Само аз си го разбирам това...ако си мислите че ме разбирате грешите...Това са си моите писма предназначени към мене самия.Дори да се обръщам към вас или към когото и да било,аз всъщност говоря на себе си.Но аз вече започнах да уча друг език.Един език без думи,език който ще ми помогне да разговарям сам със себе си.И този език не ми поставя прегради,каквито поставя словото.И този език е езика на живота.
 Та кога живота губи своята цена.Не е ли когато човек намери нещо по важно.Животните не са намерили нещо по ценно,но от друга страна хората...Но аз не виждам нищо ценно в техните идоли.Но това което виждам е смърт...Живота може да няма цена,но смъртта със сигурност има,цена сърaзмeрима с някакви хартийки,пари му викат хората.И тези хора вярват че тези хартийки са по важни от живота.И не само те...хората избиват всичко живо което видят.Тях ги е страх...страх ги е дори от хлебарката в дома им.Какво толкова може да им стори една проста хлебарка,бореща се да оцелее.Но не,дай да убием хлебарката,тя прекъсва нашия сладък сън и спокойствие.Често виждам самодоволството по лицата на хората ,които току що са прекъснали един живот.Но те не искат да видят,техния свят е толкова малък че няма място за други същества освен куче или може би котка.Наричат буболечките гадни и грозни.Какво точно значи това не знам...няма такива думи в моя речник.Хлебарката е олицетворение на човешкия страх от това да не се разруши техния приятен малък въображаем свят.По същия начин хората унищожават всичко ,което се опита да разруши този свят.Уютно им е там...да не ги закачам по-добре.Но последствията от тези хора са катастрофални,цели видове са изчезнали от земята и то само от човешката дейност.Баланса в природата е унищожен...тъжно ми е че цели еко-системи са изчезнали заради онези хартийки.33% от световните гори са изсечени.Дори близко достъпната ни вода сме замърсили.Ами въздуха?Как може толкова бързо хората да са забравили...понякога и аз си мисля че хората не са от тази земя.Ако все още имах "личност" или се опитвах да я задържа на "трона" тя щеше определено да се срамува.Какъв сън сънуват тези хора че дори не ги е срам от това което правят.Но мене не ме е срам,аз просто чувствам болката на природата,това е моя болка...как е възможно хората да са допуснали това да се случи,да продължават да допускат това да се случва и да си затварят очите.Да...ние определено сме "най-разумните" същества на планетата...Аз просто съм прекалено глупав за да разбера...
 
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3094
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #75 on: април 08, 2007, 01:44:23 pm »
Блях разбирам, че си загрижен за природата, загрижен си за живота също и се опитваш да разбереш тези неща от дълбочината на неизказаното, но позволи ми да опитам да придам един по-различен аспект на разглежданите въпроси.
Ние живеем в свят на дуалистичното, свят където противоположностите не могат да съществуват едно без друго. Ако гледаме само на живота/говорим за органичния живот/ като ценност то значи не виждаме цялостната картина. Животът и смъртта са едно цяло. Творението и разрушението са едно цяло. Едното без другото не може да съществува/задълго/. Това е фундаментална истина.
Сигурно считаш изсичането на горите за несправедливо отношение на човека към природата и да от твоята гледна точка би могло да е така. Но представи си защо хората са го вършели и го правят все още от тяхната гледна точка. Примерно за да си изкарат прехраната или за да си набавят дърва за огрев. По-добре ли е природата да е недокосната и хората да мръзнат и стоят гладни? Разбира се има и такива, които хищнически унищожават горите с индустриални размери, това за мен е прекалено и ако заиграем роля на природозащитник би трябвало да се борим това да спре.
Когато хлебарката, макар и живо същество се настани в твоя дом и създаде многобройно поколение не вярвам да ги оставиш да лазят отгоре ти и да чоплят хляба ти само и само отстоявайки убеждението, че убивайки хлебарката убиваш и живота.
В още по-висок аспект на разглеждане на въпроса Животът/неорганичния/ не може да бъде убит, не може да бъде унищожен, защото Животът не притежава такова свойство. Той Е/вечен, постоянен, самосъздаващ се.../. Така че колкото и да си мислим че унищожаваме живота, унищожайки планетата, дърветата, насекомите, животните ние не можем да го унищожим, унищожението е само привидно. Животът продължава. Той се издига от пепелта, избуява в нови форми, показва радостта на творението си.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #76 on: април 08, 2007, 06:31:14 pm »
В още по-висок аспект на разглеждане на въпроса Животът/неорганичния/ не може да бъде убит, не може да бъде унищожен, защото Животът не притежава такова свойство. Той Е/вечен, постоянен, самосъздаващ се.../. Така че колкото и да си мислим че унищожаваме живота, унищожайки планетата, дърветата, насекомите, животните ние не можем да го унищожим, унищожението е само привидно. Животът продължава. Той се издига от пепелта, избуява в нови форми, показва радостта на творението си.

Не виждаш ли че си противоречиш със...( или поне аз така го разбирам от написаното)

Сигурно считаш изсичането на горите за несправедливо отношение на човека към природата и да от твоята гледна точка би могло да е така. Но представи си защо хората са го вършели и го правят все още от тяхната гледна точка. Примерно за да си изкарат прехраната или за да си набавят дърва за огрев. По-добре ли е природата да е недокосната и хората да мръзнат и стоят гладни? Разбира се има и такива, които хищнически унищожават горите с индустриални размери, това за мен е прекалено и ако заиграем роля на природозащитник би трябвало да се борим това да спре.

Та не разбирам как приемаш унищижението на едно,а на друго не.Значи глада на хората е оправдан ,а на животните не.Студа на хора може да се оправдае но не и на животните.Можем да оправдаем това че гоним животните от техните домове,но не и че хората трябва напуснат своите.Можем да приемем изтребването на хиляди индивиди от един и много видове,а не можем да приемем една човешка смърт.Хората не ги интересува нищо освен тях самите...

Аз не искам да играя повече роли на човек или природозащитник или на каквото и да било.Но това което виждам е не че хората унищожават природата,а че хората унищожават себе си...И ти и аз и всички ние участваме в това.Дали с действие или бездействие фактите са налице и няма с какво да ги оправдаем.Ако хората не наложат някакъв контрол върху раждаемостта проблемите само ще се умножават.Факт е че баланса в природата е нарушен и нарушителите сме ние хората.Както ти намираш вероятно за нередно да убиеш родителите си ,така и аз намирам за нередно унищожението на природата.До преди векове природата ни е давала храна,дом и всичко и виж как се отблагодаряваме.A тя продължава да дава...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3094
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #77 on: април 08, 2007, 07:55:24 pm »
Съгласен съм с твоята гледна точка, това е позиция на загрижен за екологичното равновесие човек. Но да не забравяме, че цивилизацията, на която се радваме с всичките й предимства и удобства, като това да обменяме мисли в глобалната мрежа се дължи именно на покоряването на природата от човека. Т.н. индустриализация и икономическо развитие, които са направили живота много по-лесен. До този момент физическото оцеляване за много страни по света вече не е предизвикателство.
Света на растенията и животните няма нужда от нищо, тревата расте без усилие, коня пасе без да му е нужна 8 часова работа, орела лети из висините, но с острия си поглед вижда и хваща плячката си без голямо затруднение.
А ние хората какво правим като изгладнеем, не можем да пасем трева? Не можем да се нахраним само с плодове, които висят по дърветата. Трябва да убием животно, трябва да отсечем дърво, да запалим огън, за да го изпечем. Трябда да отгледаме жито, да го смелим, да си омесим хляб. Това показва знайната история на човечеството. Отпреди нея никой не знае какво е било. Аз вярвам, че човек е имал и все още има способности далеч надхвърлящи тези, с които разполагаме в днешно време и те се крият в онази заспала 90% част от мозъка ни. Чрез нея ставаме независими от материалното си тяло. Решава се проблема с глада, смъртта, самотата, най-сериозните бичове на човешкия род. Но и се обезсмисля в голяма степен съществуването като човеци на тази планета. Така че сегашното 10%-вото съзнание има своя резон.
Проблемите, които застрашават еко равновесието са много, но бъди конкретен какво можеш ти да направиш за да ги спреш, как ще допринесеш за прекратяване на световния глад, за ограничаването на търсенето на свободния международен пазар, за пренаселението на планетата, за увеличаването на източниците на питейна вода, за запазването на животинските видове?   
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #78 on: април 09, 2007, 02:10:43 am »
 Всички проблеми на човечествтото идват от един единствен източник и това е самия човек.И това е очевидно.Каквито и закони да се прилагат,ако самия човек не поиска тази промяна всичко е напразно.Трябва старото да се изкорени за да може да израстне нещо ново.Ще взема за пример България.Хората живеят в един "бурен",ако мога да се израза така метафорично.Този бурен е пуснал корени дълбоко в душите на хората.Корупция,лъжа,измами и т.н.Колкото и да кастрят бурена,колкото и хубаво да изглежда отвън,докато корените му стоят във душите на хората нищо няма да се промени.И гледам толкова безумни закони и какви ли не глупости...Вземете който и да е закон и се замислете.Например нали има закон да не се пие алкохол и да се шофира.Ако хората бяха достатъчно съвестни нямаше да има нужда от такъв закон.Та какъв е смисъла от всичките тези закони?Те само отразяват изродеността на обществото.Но със закони не може да промениш мисленето на хората.Особено на българите...те винаги търсят начин да заобиколят закона...Е как да се оправи държавата?Никак и никога...И това е напълно очевидно,докато всички не станат на крака и не се решат на промяна тя няма да настъпи.Вместо хората да повярват в собствените си сили и възможности те все чакат...чакат някой да ги оправи.Не беше НАТО,не беше Европа,не беше Америка,не беше царя,не беше...И в резултат на всичкото това бездействие от страна на хората се вижда какво става.Цари пълна неграмотсност сред младите,престъпността се увеличава,корупцията е пуснала дълбоко корени не само в държавните органи,но и сред нормалните хора.Плащаш си когато те спре катаджия и какво ли не.Преди година и нещо пътувах на стоп с един приятел.Таман бях казал на приятеля ми че няма смисъл да дига ръка на джипове,когато изведнъж стана чудо и един чисто нов джип спря.Шофиора беше италианец.Не говореше български но като минахме покрай една полицейска кола той рече : "полиция бизнес" при което аз потънах от срам.Какво можех да му кажа на човека,явно вече го бяха ощипали и него.И как може да се промени това?Да отида да им давам акъл ли,имах си аз...Дори и да отида кой ще ме послуша.Хората много добре знаят какво правят.И след всичката корупция и измами,най-много страдат честните хорица.Има една друга държавица в държавата.И тези които не са запознати със законите на тази "мафия" страдат.Все някой трябва да се експлоатира.В България се експлоатира човешката честност и надежда.И това не е само в България,просто там размерите на тази "мафия" са огромни,това е по целия свят.Но това което тези хора причиняват на себе си е ужасно.Затова всички са недоволни,затова сме на челна позиция по нещастие.Хората сами тровят душите си.Не съм Мойсей или Христос да правя чудеса.А хората очакват именно чудеса,някой с магическа пръчка да оправи нещата.А всъшност за просперирането на една държава трябва толкова малко,стига хората да са озрели.И аз не виждам абсолютно никаква друга пречка пред това да има развиваща се икономика освен самия човек.Може би...може би хората са озрели за промяната но промяната не идва.Липсва онази искра която ще запали бунта ,който хората таят в сърцата си.Но с всяка изминала секунда умират не само хора,цели екосистеми загиват.Ако тази промяна не стане скоро не ми се мисли какви ще са последствията...И аз не съм толкова оптимистично настроен че живота ще се издигне като феникс от пепелта...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3094
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #79 on: април 09, 2007, 09:38:25 am »
Проблемите ги създаваме ние хората, няма никой друг освен нас. Защо създаваме проблеми? Защо всяваме смут, защо експлоатираме хищнически околната среда, защо причиняване страдание един на друг?
Точно така, отговорът е много прост, предполагам много от вас се досещате. Проблема е че не понасяме самите себе си. Не познаваме своята истинска същност. Възприели сме фалшива истина за себе си и сега не можем да се погледнем и не можем да одобрим същността си. Защото тя върви срещу природата ни, отнема живеца и щастието ни.
Всичко, от което имаме нужда да бъдем щастливи се намира дълбоко в нас, скрито зад пластове неосъзнавано. Нищо външно не може да донесе трайно щастие. Хората са се юрнали да търсят щастието в вещите, в притежанията, в външния израз на нещата. Така баланса се нарушава. Материалните неща са ограничени като количество.
Това не е гневна констатация, отговор на безсилието ми да променя нещата. Това е просто наблюдение, нямам отношение към него, не мразя, не се гневя, не се опълчвам, просто изразявам видяното и преживяното. Нещата са перфектни такива каквито са във всеки един момент, страданието е перфектно, защото помага да осъзнаем истинската си същност. Ако нещата бяха наредени нямаше да можем да разберем кое е важното. Но и това не пречи да спрем страданието след като сме разбрали дълбоката истина.
« Last Edit: април 09, 2007, 09:49:12 am by velaskes »
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #80 on: април 09, 2007, 02:34:39 pm »
 Веласкес няма какво да добавя повече :)

 Само дето има някаква нотка на гняв в моите думи.Отново чувство на неудовлетвореност.Някак си все едно съм сърдит на хората че са такива.Трябва да потърся причината и да я погледна за да изчезне,иначе ще продължи да ме трови.Гнева,ревността,завистта са като отрова която ние сами си бием.

  А единственото нещо което мога да направя е да променя себе си.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #81 on: април 10, 2007, 05:21:44 pm »
 Ето една от ролите които играя.Когато говоря с някой заемам опозиция на неговите твърдения.

 Осъзнах че думите,мислите,чувствата,ролите които играя само стесняват и ограничават вътрешния ми свят.За пълното му опознаване не мога да ги използвам.Възможно е да направя обратната връзка от вътре навън чрез думи.И със думите да се връщам обратно.Но защо бих искъл да продължавам да бягам от себе си.Сега когато намерих себе си,се оказа че не се познавам.Зная че не ми е нужно да пиша повече.През всичкото това време писах за себе си,да се обеждавам в едно или в друго,а реалността е толкова различна.След този ред вече не са ми нужни повече посредници като думите между мене и вътрешния ми свят.Надявам се това да е последното ограничение в думи ,което си поставям между мене и свободата...Толкова съм свободен че дори бих си позволил да бъда роб!...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #82 on: април 14, 2007, 05:17:02 pm »
Ехх въпреки всичко помислих малко относно това как може да се започне една вероятна промяна.Обект на мисълта ми е България.Много хора са се опитвали да накарат човечеството да обърне вниманието си навътре към себе си.Месии,светци,просветлители и какви ли не имена носят.В информационния свят в които живеем медиите имат огромна власт.Всъщност те определят каква информация ще допускат до хората.Лесно е да се манипулират хората.Лесно е да се използват техните най-съкровенни желания за постигане на лични цели.Много манипулатори се навъдиха обещаваики това или онова на хората,а в нашия случаи по добри заплати.Поради безпаричието животът е труден и тъй като масата е определяща ,а масата няма пари е нормално народа да си прилича по едно нещо,а именно по желанието за пари.И вече манипулатора разполага с нещо за което да се захване.Само че това нещо е обобщаващо за огромна маса народ,така че той лесно може да манипулира целия народ като се захване за парите.И така насочва вниманието на хората към "големите пари",които ще завалят и хората лапват въдицата.Но...защо хората желаят тези пари и то искат да имат много от тях.Видяли са може би по телевизията скъпи коли,къщи,дрехи и т.н.И те са станали обект на тяхното желание,само че се искат пари за да ги имаш.Ако аз исках да променя хората бих започнал именно промяната именно от там...от медиите.Въпреки че е средство за манипулация,мисля че ако се намери магнетична личност издигната и подкрепяна от медиите ,с цел да събуди хората може да се постигне голяма промяна в положителна насока.Проблема е там че е много трудно да НЕ манипулираш хората.Дори когато кажеш на хората че е лошо да се убиват животните и да покажеш кадри за това как става,това е един вид манипулация.Трудно е да се покаже реалността такава каквато е и да оставиш на хората сами да си направят изводите кое е правилно и кое не.Този лидер трябва да познава добре човешката психика и да няма за цел да манипулира народа по какъвто и да било начин.С промяна на програмата на телевизиите и това което се пише по вестниците,въпреки че ще отразяват едни и същи факти,начина по които да бъдат написани да бъде такъв че да се показва на хората че това не става на някоя друга планета ,а пред техния дом и че ако не предприемат нещо ще стане еди какво си.Само че разликата с обикновенните предопреждения е че ще се намерят хора които да се заемат с организирането на хората.Така хората ще се намерят на мястото на събитието и няма да могат да си затварят очите повече...И тази промяна която хората четат във вестниците че ще настъпи скоро,ще бъде променена на това което се случва сега.Трябва хората напълно да преосмислят начина си на живот,да се промени икономическата структура,приоритети и т.н. ,а това би довело до ОГРОМНА криза.Трябва да се случи нещо толкова значимо,нещо с такива мащаби,което да обхване всички хора и да ги накара най-после да изживея своят АД ,от които толкова дълго бягат страхувайки се.И ролята на онзи лидер няма да бъде да даде някакви идеи с които да манипулира народа,а да помогне за осъзнаването на масата за това какви са последствията от човешката дейност.И когато хората вече се наложи да се изправят пред проблема да се дадът решения на всички тези екологични,икономически и т.н. проблеми.Това е една фантазия...но въпреки това мога да го обобщя по следния начин:
1)да се намери начин да се привлече вниманието на хората към проблемите
2)да се намери начин хората да разберат че това не са проблеми на правителството или на някой друг,освен на тях самите
3)да се създадат нови организации от хора,където хората ще могат да участват в самата промяна на нещата и в новото устроиство на страната
4)да не се копират решение от страни,които са решили проблемите си чрез начини отностно техните нации,тъи като разликите в мисленето са големи и същите начини няма да имат същия успех
5)да се засили интереса на хората към самите тях,една нова религия ако щете я наречете,към едно духовно израстване и към едно физическо съществуване.Една симбиоза между двете ,един нов човек...
6)да започне да се дава информацията такава каквато е,а не чрез личните впечатления на информиращите ,които променят фактите според своите собствени убеждения.Свобода на обмяна на иформацията.

И не знам....това е просто едно потенциално начало което виждам аз.Има още много аспекти които не ми се занимава да мисля сега.Аз не вярвам че ще се намерят достатъчно честни хора да се започне една такава промяна.Нито мисля че медиите ще се съгласят...А тъй като медиите са тези които промиват мозъците на хората,без тяхна помощ няма да стане.Това е най-бързия и най-лесен начин да се предаде информация до най-голям брой хора.Не знам не съм мислил по въпроса много и това е което ми идва на ум сега.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3094
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #83 on: април 15, 2007, 09:39:02 am »
Точно това което описваш се случва вече навсякъде във всички страни в душите на всички хора включително и на българите. Но става по един неосезаем начин и не с много бързи темпове. Но все пак тези промени могат да станат да кажем за половин век, което в миналото е ставало за много векове.
Точно самите проблеми, самия несигурен начин на живот, който живеем тук в България дава повод за размисъл у онези хора, които са склонни към това. Като цяло това е страданието, затова страданието е полезно, подтиква те да търсиш промяна. А промяната отвътре трябва да дойде от самосебе си. Без закони, държавна политика, някакъв сорт управление на ценностите. Всеки човек да я избере измежду досегашните си ценности, да установи за себе си че това е наистина правилният избор. А тук си говорим за истински ценности, не фалшиви такива. На фалшиви ценности сме се наслушали достатъчно. Истинските се усещат от душата много дълбоко и остават там завинаги. Резултата от тях за отделния човек и за отношенията между хората е радост, любов и разбирателство.
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #84 on: април 16, 2007, 03:54:00 pm »
 Всеки ден се обеждавам колко безсилни са думите да се обясни каквото и да било от света.Те,думите могат да вършат работа в света на хората ,но извън социалното общество не значат нищо,защото хората са тези които им придават някакъв техен си смисъл.И целия човешки свят е един фарс,един тятър в който доброволно участват милиони хора.Наричат го реалност,но това е далеч от реалността която аз разбирам.Открих че тези думи са неприложими към този другия,моя свят.Открих колко е ограничен смисъла на думите в сравнение с нещата ,които се опитвам да обясня чрез тях.И аз се опитвам да напъхам този слон в кутия за бонбони.Че и да му сложа панделка от горе и да кажа "е тва е света".И се запитах кое носи повече смисъл,думите или липсата им.Дали мълчанието не донасяше повече дарове от колкото словото.Неизречентото,необяснимото,истинното всичко това беше в мълчанието.А думите само носеха повече объркване,повече въпроси,по-малко смисъл...Словото всеки ден донася само болка на хората.Колко думи са измислили хората само за да могат да нараняват другите...Запитах се кои думи използват повече хората,тези за да нараняват или тези думи които лекуват човешките души.Страх ме е да си направя списък за себе си.От едната страна да напиша "лошите" думи,а от другата "добрите".Може би защото вече знаех отговора...

 Разбрах че на човек не са му нужни очи,за да може неговата душа да прогледне.Но колко хора които ще видят света по този другия начин ще имат смелостта да не си затворят очите наново.Колко от тях ще избодат очите си надявайки се старата картина за света да се върне...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #85 on: април 18, 2007, 02:29:54 am »
Гледам света но виждам единствено себе си.На където и да погледна,виждам себе си.Тръгвам да бягам от себе си,но си тичам по дирите.Скарвам му се,наранявам се.Сбивам се със себе си,боли ме.Питам се:
-Какво искаш от мене?
-Обичам те!
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #86 on: април 19, 2007, 05:09:05 pm »
Досега си обръщах внимание само на заблудите които ми поставя ума...но сега виждам че това е само върха на айсберга.Разбирам че всичките ми действия са базирани на принципа на рефлекса.Емоции,чувства,мисли,преживявания...Разбрах че всичко това ме свързва към онази система.Тези неща ме свързваха с другите хора и с планета или ако щете го наречете вселена.Но къде бях аз във всичките тези машинални и програмирани действия.Нищо чудно че хората вярваха в неща които са отвъд...познатото :) Бяха измислили име на тази своя меча,наричаха я "мечтата за душата".Естествено тя нямаше нищо общо с този земния живот,и хората се успокояваха че не са просто някакви роботи.Имаше период в който и аз си помечтах за тези "безсмъртни" души.Хората предаваха на душата какви ли не невероятни и прекрасни качества.Въпреки че и удоволствията бяха част от онзи...земния свят...хората бяха убедени че душата е едно голямо удоволствие.Повечето хора не подозираха че това е една лъжа.Но кой не обича да вярва по мъничко в нещо "добро" и "приятно" ?Хората вярваха че тези техни "души" идват тука на земята с някаква програма.Прераждат се за да се усъвършенстват.Но тъй като тази идея за "душата" толкова много се харесала от толкова много хора,те същите започнали да си измислят и да слагат своите си фантазии към това какво е "душата".А първоначално с "душа" се е имало в предвид само оновa ,което остава когато ги няма мислите,чувствата,емоциите,преживяванията...лесно е да се разбере какво остава стига другите неща да липсват.Но възниква проблем че това ,което остава няма нищо общо с оня земния свят,просто защото не е от там :) Въпреки че хората правеха непрестанни опити да обвият тази "душа" в думи,мисли и чувства.И така това което хората разбират под "душа" в момента е едно широко понятие.

 Та запитах се къде съм аз в действителност в тази картинка.Дали не трябваше и аз да повярвам в онези приказки за "любовта,душите и светлината".А можеше да направя и нещо друго.Можеше просто да обърна внимание на онези процеси вътре в мене ,които са на принципа на рефлекса.Да ги разоблича и да ги осъдя че са ме контролирали толкова време.Ще попитате какво ще остане ако спра да чувствам,мисля,преживявам?Да прави ще бъдете ако кажете че няма да съм човек повече.Не е ли това от което се страхуват хората.Да загубят своята любима "човечност".Отговора на това което ще остане е много прост...това съм АЗ :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3094
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #87 on: април 19, 2007, 10:44:33 pm »
аз пак ще ти прекъсна монолога :) истината е че не се знае има ли или няма душа, но това е най-хубавата приказка, която някой някога е измислил и освен това помага да се чувстваш по-добре, тоест някакси самата вяра в това те изпълва с енергия. което сигурно не е случайно. не е случайно че материалното такова каквото го познаваме изобщо не е материално ако можеше да се разгледа с някакъв супер силен елекронен микроскоп, защото зад това няма абсолютно нищо/ама наистина нищо/. сигурно не е случайно че има хиляди документирани случаи на хора контактували с духове. сигурно не е никак случайно, че всичко във вселенета е перфектно подредено и че материята се подчинява на определени физични закони и любимата ми констатация не е случайна, че разстоянието на земята от слънцето е толкова точна и движението на земята около него, че дори с малко да се промени ще настъпят катастрофални последици за целия органичен живот, който познаваме. и така има толкова чудни неща в тоя живот, че няма как един мислещ човек да не се запита, абе аз ли не съм наред или нещо гнило има тука :)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #88 on: април 20, 2007, 12:10:06 am »
 Ми хората твърдят че душата е нематериална.А практически е невъзможно да докажеш нейното съществуване заради това което твърдят хората :) .Това е изключително хитра теза.Нито може да докажеш че няма душа,нито че има.И тука разни манипулатори казват на хората че трябва да вярват...а тези манипулатори са открили че чрез вяра,хората стават лесно контролируеми.Вярата дава една опора на човека,и като човек вярва че душата му е безсмъртна той може да отиде и да се гръмне с "кола-бомба" без страх.И тази вяра в душата много трудно се разклаща,защото как може да докажеш че не съществува нещо,което е от друг свят :) И някои хора от страх от този другия свят,дали ще бъдат съдени или т.н. ,или онова безкрайно удоволствие и вярват...И правят това което искат онези манипулатори ,да вярват в онези добродетели.И от там нататак е лесно...не правиш "добро",значи си лош,и хората те наказват...Може би тези идеи са на хора ,които искат да контролират света.И може би са успяли да го контролират и сега дори се вижда как разни личности контролират огромни маси народ.И гледам аз тези манипулатори и ми е жал за тях.За какво го правят това?За слава,за пари,за власт?Това е една игра,на манипулатори и манипулирани.Всеки избира сам за себе си дали да участва в нея :)

Много мои близки ми разказват за тяхни странни,необясними преживявания.Не знам до каква степен могат нашите мисли да променят заобикалящия ни свят.Някой да е правил някакви лични тестове как повлияват мислите,вярата,чувствата върху даден обект?Може би аз трябва да се позанимавам...Гледах разни филми отностно това как мислите и емоциите могат да повлиаят върху водата.Звучи ми до някаква степен логично но нямам преки съзнателни наблюдения върху процеса.Ако някой има ЛИЧЕН опит с нещо подобно ще се радвам да го сподели с мене/нас :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #89 on: април 20, 2007, 01:24:24 am »
Може би, Веласкес, Може би наистина приказките носят това да се почувстваш по-добре.
И много лъжи също помагат точно за същото.
И те са лъжи и ние си го знаем, но след като избираме това, да се почувстваме по-добре като забравяме за това че е просто "патерица", как после ще можем да си спомним, че някои просто търсим истината.

Прав си за това - затова са измислени толкова много неща. За това и ние самите непрекъснато си исмисляме нови и нови приказки. Спомняме си старите приказки.. Все заради "вечната" сделка - щото все пак може и да "НИ ПОМОГНЕ" да се почувстваме по-добре... дори и да ни изпълни с енергия...

Тази СДЕЛКА всеки я прави за себе си. Още от малки. И ти си я правил... И АЗ. И всички други.
Има и още нещо - и ти... и аз... и останалите знаем, че това е точно патерица... и че е може и да е имало време, когато "дасе почувстваме добре" да е било по-важно за нас - децата. Но никое нещо не е вечно... освен самата ВЕЧНОСТ.
И понеже нещата са до време, идва време всеки от нас да преразгледа сам за себе си в какви сделки участваме... и в името на какво си заслужават.
=========================================================
ВЕЛАСКЕС, БЛАГОДАРЯ ТИ, И... ще се възползвам от възможността по моя си начин
Сега - ще кажа за "ЛУДАТА РАБОТА".
Ще оставя "ГЛАСА НА РАЗУМА СИ" да напише и предаде нещо през моите ръце, през клавишите и до графичните символи на екрана
Гласа на разума, примесен с някои "други неща"

СЕГА - аз... казвам само за себе си. Само за мен си:
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всичко е една голяма лъжа...
Всичко от което идваме... и с което живеем всеки един от нас.
Всеки миг всичко около нас е просто една нечия или наша измислица.
И понякога идват моменти... когато човек проумява това...
Защо всички казваме, че търсим ИСТИНАТА - за какво толкова се говори, спори, пише, прокламира... след като всъщност всички предпочитат "да се чувстват "добре"... или зле"... или някак си.
Идват моменти, в които не само аз... НО ВСЕ ПАК И АЗ просто си казваме " ВСЕ НЯКОГА ТРЯБВА ДА СЕ СПРЕ"

Все някога трябва да се спре с лъжата.

Защото всички само се правим че търсим "НЕЩО" и сме си му сложили етикет " ИСТИНА" а това е просто нашата си поредна измислица. И всички просто лицемерничим пред ИСТИНАТА, защото онзи, който не е готов да плати "цената" на измислиците, значи просто не е готов  и по-добре да си признае, че просто НЕ Е ГОТОВ.

Не Е НУЖНО ДА СЕ ТЪРСИ ИСТИНАТА...
Не е нужно...
Просто трябва да спрем с лъжите и измислиците. Нима е толкова неясно, сложно или пресилено?
Не мисля... Просто казвам на глас, онова, което чувам от един "вътрешен глас". И си мисля, че всички НИЕ имаме този глас дълбоко в себе си. Чувал съм и други да го казват, виждал съм и други да си признаят...

Ние сме сайт за ДУХОВНА литература... - литература свързана с ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ ... или развитие.
ЦЕнтрална тема за всичко духовно е темата за ИСТИНАТА. С какви очи мога да говоря за ИСТИНАТА... щом съзнавам добре, че именно това, че "съществувам" е една лъжа... красива, силна, вдъхновяваща... пълна с чувства, мисли, идеи, преживяване...

Чудесна е... и наистина ВЕЛАСКЕС - не е случайна. Прав си приятелю. Точно си го казал. За нея, за ДУШАТА... за светлината... за любовта... за БОГА... и за още толкова много неща са казани толкова красиви думи... И толкова вдъхновяващи... Толкова много хора,са умирали... са се раждали ... са живели... в името на красотата, на светлината, на любовта... на надеждата... Святи неща сме обявявали... свещени книги сме писали... милиарди хора, векове наред...  
                                                            
                                                                              !!!  НО    Е    ЛЪЖА  !!!

Готови сме на всичко, дори и на голямата лъжа, само и само да си творим картинката.
Но картинката се изтърква за някои. Насища се може би... препълва се... или просто става еднообразна.

Хванали сме се за сламката, като инструмент против удавянето с което сами се навираме...
И измисляме какви ли не картини и измислици, готови сме на какво ли не... само и само да си повярваме, че държим една сламка в ръцете си - даже и тя е измислена.

Милиарди хора на тази планета живеят чрез лъжа, в лъжа и я поддържат... Защото някога, някъде човека е започнал с лъжата, в името на това, че истината не му "харесала"... И от оня момент насам ЛЪЖАТА е предпочетената на почти всички хора.
В тази лъжа дори сме измислили етикета на истината... едно върховно лицемерие... Но не каква да е "ИСТИНА" - специална - исмислехме красивото и грозното, доброто и лошото, и какво ли още не... и отделихме ВСЕЛЕНАТА на светла и тъмна...
И продължаваме сега в полето на духовното да ги насадим същите измислици - измислихме огромен брой етикетчета за новите си измишльотини... Измислихме душата и духовете... измислихме си приказки, гатанки, написахме "святи книги", крещим алелуйа, амин, аллах, буда, по площадите и църквите или джамиите... и на още толкова много хиляди измислени места.

Живеем един напълно измислен живот. Знаем го че е измислен... виждаме всяка секунда безмислието и умората от измислянето му.
Натрупаха се в тази измислица толкова много проблеми. Наши проблеми, Земни проблеми, Природни проблеми... Въобще направихме проблемен ЖИВОТА - на нас си и на планетата...
Тровим себе си и мястото си за живот с измислиците си... Всеки ден пред нас виждаме как тровим всичко - въздуха, водата, почвата, растенията и животните... Водим битки разни по "спасяването" после...

И ВСИЧКО ТОВА _ В ИМЕТО НА ЕДНА ПРОСТА И ЕЛЕМЕНТАРНА ИЗМИСЛИЦА. Една лъжа направена малко след раждането на всеки от нас. И сслед това като кутията на ПАНДОРА - няма връщане. Всеки миг правим избора да преповторим и затвърдим и продължим лъжата си само и само да не спрем... И през цялото време "подмолно" си казваме, че не може да се спира... че ТОВА Е ЖИВОТЪТ.... Но чий живот... ВЕЛАСКЕС... Нима не става въпрос за нашият "живот"...? Накрая на всичко става въпрос просто за ЖИВОТА НА НАШАТА ИЗМИСЛИЦА... дето някога сме нарекли СВОЙ.

И... толкова хора сега гледат поредната измислица и водени от страховете си се скъсват да повтарят една и съща молитва-внушение - КАКВО ЛИ БИ БИЛ ЖИВОТА АКО НЕ СА ЧУВСТВАТА, МИСЛИТЕ, НАСТРОЕНИЯТА,...
Нима това не е смъртта?...
И толкова хора ще си повтарят мантрата на лъжата - милиарди лъжи... милиарди повторения... Учим децата си... лъжем дори и тях... После те - техните деца...
Знаете ли - питал въм вече толкова много хора - "как си представяте живота... без чувствата, без емоциите, без тръпка, без наслади, без мислите... без идеите...  ".
И "всички" отговори са като един... с едни и същи думи... с едно и също отношение... и с мярнала се за миг в очите им "лека тръпка на уплаха".


Всеки един миг се чудим как да се спасим от това безумие приятелю... И да се чудим как да се възползваме от единственото нещо, заради което го правим - миговете на някаква наслада и удоволствие - от нещичко, за някакво време... и после пак в "дупката". Забравили сме вече за сделката, за "ползите"... Притчите за сделката с "дявола" никога не са били случайност приятели... И никога не е било случайно че всички култури и епохи по цялата земя имат тази притча в някаква форма и разновидност в легендите си.
---------------------------------------------
За първи път в сайта ни се намери човек, който пишейки да си зададе въпроса - какво ли е лъжата, наречена ДУША.
Поредната лъжа - и много добре е написал дори ЗАЩО ТЯ Е ТАКАВА.
Кога и кой - не се знае - приписа на обикновените ни измислици мистериозния и мистичен характер от ДУХОВНИТЕ НИ ПРЕДСТАВИ.
Измислиха какво ли не - дори едната дума и приближението на ДУХ, ДУХОВЕ, ДУША... мнооого близки думи...
Подмениха и натъкмиха духовната картинка - пак с целта да ни бъда удобна... и да си намираме натъкмените обяснения в нея.
-------------------------------------------
И ако едно подрастващо момиче може да напише за избора си пред който изненадващо се изправила - ЗА ХЛАДНИЯ РАЗУМ... и ЗА ЧУВСТВАТА СИ - вижте само в новата тема, колко е видно и как са се отразили ЛЪЖИТЕ НА ИЗМИСЛЕНИЯ НИ СВЯТ. Щото авторката на темата е просто едно огледало да видим себе си в това. Всеки един от нас - крепим се единствено на това че ЛЪЖАТА Е МАСОВА... Свят от лъжи, свят на измислици... и именно това в този свят се приема за НОРМАЛНО - който не е така - значи Е ЛУДА РАБОТА - като тая тема.

Да - света на измислиците ХЛАДНИЯ РАЗУМ е превърнат в една проста теза... Нещо напълно непознато, нещо което е станало нарицателно за "студенокръвните и безчувсвени хора" - главно жестоки, чужди и странни в своето си.

Някой може ли да дръзне и да си признае - КОГА Е СГРЕШИЛ, ВОДЕН ОТ ХЛАДНИЯ СИ РАЗУМ?
Нима не е този, който ви казва "хладно" че лъжем... или цигарите и алкохола са отрова на нас?
Нима не е този, който да ви нашепва, че сега хапвате, без да сте гладни... че поредната сладка химия в чинията ви е просто само сладка, но е и отровна за организма ви.
Нима не е този, който нашепва кога трябва да започнете или да спрете да ядете?

ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО ПРЕЧИ НА ЛЪЖАТА ДА СЪЩЕСТВУВА, Е "ОНОВА" сме ОЗНАЧИЛИ С ЕТИКЕТА "ХЛАДЕН РАЗУМ".
НЯМА ДРУГ "ФЕНОМЕН", който винаги да ви казва кое е вашият път... кои са истинските ви пътища... кои сте вие...

Я да си направим една проста и елементарна равносметка - какво толкова ви донесе света на измислицата - НА ЧУВСТВАТА НА ЕМОЦИИТЕ НА МИСЛИТЕ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА... Та вижте постовете си - вижте и чуйте хората около себе си - нима не виждате че НИКОЙ НЕ Е ДОВОЛЕН... ПОНЕ ТОВА СА ПОСЛАНИЯТА НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС - вижте темите, чийте новините, прочетете вестниците... усетете кризите... ДАЙТЕ СИ СМЕТКА ЗА РАГНЕВВЕНАТА ПРИРОДА, КОЯТО ВЕКОВЕ НАРЕД ПРОСТО ОРИЗИЛИХМЕ ТОТАЛНО.
ТОВА ЛИ Е КРАСОТАТА?
ТОВА ЛИ Е СВЕТЛИНАТА?
КОЛКО ОТ ВАС МОГАТ да видят ЖИВОТА в очите на децата ви... и колко от вас ще си признаят че като почнат да порастват вече в очите им го НЯМА ТАМ.
А В СОБСТВЕНИТЕ ВИ ОЧИ - кой ще погледне? ТАМ ДАЛИ ГО ИМА ЖИВОТА?
Празнотата на ЖИВОТА е отразена в очите на хората - и като човек, който "ВИЖДА" точно това в очите на хората.

ТОВА ЛИ Е ПРЕХВАЛЕНИЯ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ СВЯТ НА "красивата измислица"?
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Толкова ли дълбоко вече сте подтиснали собствения си "гласец" - на хладния си разум?
Но някои го чуват... Чуваме го още от малки.
Нима никой не знае, че единствения глас, който ни е оставен от ДУХА е именно тайствения и тих гласец - НА РАЗУМА - посланика на ДУХОВНОСТТА.
ТОВА Е КРАЯ НА ВСИЧКИ МЕДИТАЦИИ - СВЕТА НА РАЗУМА.
КРАЯ НА ВСИЧКИ ЛЪЖИ.
КРАЯ НА ВСИЧКИ ПРЕСТРУВКИ ПРЕЖИВЯВВАНИЯ, ЕМОЦИИ
Края на всички роли, маски и игрички...

ДА - за всички лъжи това наистина е "смъртта". Който се чувства жив чрез лъжите и измислиците си, наистина го е страх "ДА НЕ УМРЕ".
И съвсем логично и показателно "светът на лъжата" се страхува от РАЗУМА...
-----------------------------------------------------------------------------------------
 Блях - чуваш гласа на истината си...
Възхищавам ти се на това, че за първи път дръзна да напишеш за неговите думи... и "малко" да му направиш място сред лъжите на измисления свят, който сами изграждаме всяка секунда всеки един от нас.
Да - направи му място сред хем собствени, хем социалните си измислици в които сам се беше вживял и направо удавил. Но не остана загубен в тях.
Какво ли те "държеше" като връзка... и какво ли ти нашепваше ХЛАДНИЯ РАЗУМ за лъжите.
КАК ли изплува човек от дълбокото?
---------------------------------------------------------------------------------------
И накрая -
НИЕ - ХОРАТА - ВСЕ НЯКОГА СЕ СЪБУЖДАМЕ ОТ СЪНИЩАТА СИ, в които именно хора не сме.
ЧИЙ ЖИВОТ ЖИВЕЕМ?
И докога ЩЕ ЖИВЕЕМ КАТО "НЕХОРА"?
ДОКАТО СЪНУВАМЕ ЧЕ ЖИВЕЕМ В СВЯТ В КОЙТО НЕ СЕ ВИЖДА НИЩО ЧОВЕШКО, а само  мъжделиво и спорадично и малко отнесено в спонтанните мигове в които се будим може би, се присещаме че сме ДЕЦАТА НА ВСЕЛЕНАТА!
ДОКОГА ЩЕ ПРЕДПОЧИТАМЕ "КРАСИВИТЕ И ГРОЗНИТЕ СИ ИЗМИСЛИЦИ" пред една проста и чиста ИСТИНА.
ИСТИНАТА НА ЕДИНСТВОТО, а не на двойнствеността?

ГЛАСА НА РАЗУМА НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ - НИКОГА НЕ Е СПИРАЛ, МОЖЕ ДА БЪДЕ НАТЪПКВАН В НАЙ_ТЪМНИТЕ ДУПКИ НА ВСЯКО СЪЗНАНИЕ, но и там ще намери начин да ви "говори" - да бъде вашият учител, водач и връзка.
Връзка - с онова във нас самите, което именно се нарича ДУХОВНОСТ... а не духове и души...
И никога "сърцето" и сърдечната чакра не е била проводника на измислиците и лъжите... на чувствата и емоциите скъпи езотерици.
Това е страничния ефект на втората чакра... на астрала в нас самите... И това е казано и написано още преди да има човечество в сегашния си вид.
ИМЕННО СВЕТЪТ НА ДУХА, наречен условно още ПРИЧИНЕН, или "ИЗНАЧАЛЕН"... е оня, който живеят нашите същностни същества. И от там точно пробива до нас сега онова, което е надписано със измисления етикет на измислените хора - ХЛАДЕН РАЗУМ.
Това, което е далеч преди и след всички прераждания - гласа на ВСЕЛЕНАТА.

« Last Edit: април 20, 2007, 01:31:13 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.