Author Topic: Луда работа  (Read 58563 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #90 on: април 20, 2007, 02:01:13 pm »
Така...да напиша отново оново което виждам.Виждам роби.Хората са роби на техните собствени мисли,чувства,преживявания...Докато хората продължават да отговарят на стимула с определената реакция НИКОГА няма да бъдат свободни,НИКОГА няма да видят света такъв какъвто е.Всеки сам за себе си избира дали да продължава по същия начин или да спре."Спирането" по мои наблюдения става по следния начин:
-Спирам да мисля
-Спирам да чувствам
-Спирам да преживявам
Тези неща ,които са на реактивен принцип,нямат НИЩО ОБЩО с ИСТИНАТА.Идеите,вярванията,любовта,доброто,светлината,приятните и сладки преживявания, всичко това са фантазиите на хората.Те не отразяват реалността.

Но когато спреш да мислиш,чувстваш,преживяваш,въпреки че всичко може да мине под името "преживяване" се случва нещо невероятно.Поне за мене е така.Просто от самосебе си започвам да "наблюдавам" света.И това "наблюдение" не ми носи никакви чувства,мисли,поради простата причина че нищо не може да се отрази през мене,защото съм заглушил реакциите си.Изключил съм автопилота...А това дава УНИКАЛЕН начин за виждане на света,така се вижда ИСТИНАТА.И тя е толкова очебийна че много точно са го казали хората,"просветление"...

Сега...кое пречи на хората да се САМООСЪЗНАЯТ."развитие" Може би ще ви прозвучи странно,но според мене точно идеята за "развитието" е една от причините.Обърнете внимание на една много важна дума,дума която оправдава "добрите намерения" на хората,а именно "провокация".Чакай малко...не свързвам ли тази дума с онова "развитие"?В което хората се провокират едни други и се "развиват".Да ама се оказва че не е така.Какво е "провокация"?Да провокираш нечия реакция...чакай малко след като провокирането на реакция води до себезаблуждение и фантазиране,то "развитието" означава именно това...фантазиране.Единственото което правят провокациите е да отдалечават хората от ИСТИНАТА.В един човешки дуалистичен свят,в който хората се надпреварват да си показват един на друг  "другата страна","по-добрата страна",и всичко това с "добри намерения".И ако случайно някой е разбрал нещо,попитайте сами себе си.Защо провокирате другите хора?Защо им пречите да видят истината?Ако това означава за вас "да помогна" ми помагайте...И това което най много ме впечатлява е че хората толкова са вманиачават да покажат на другите собствената си фантазия и лъжа.И се ядосват ако от другата страна не се появи никаква реакция."Защо не искаш да си играем на провокатор и провокиран?" Може да попитате така всеки който откаже да отговори на "провокацията" ви и да си играе с вас.И като се появи реакция ,която е различна от тази нашата,заради която "провокираме" започваме яростно да защитаваме и опровергаваме опонента си.А в тези случаи неразбиращите са именно тези които се мъчат да провокират...стимул за фантазиране..."провокация"...може ли да поставя едно "=" между тях ?Сами си отговорете...Всеки сам за себе си.


Защо е толкова трудно да се спрат мислите,чувствата,преживяванията?Когато човек стане зависим от нещо,му е трудно да се откъсне от него.Дали ще бъде зависим от идея,вяра,любов и т.н. принципа е един и същ.Човек приема "нещото" за част от себе си,и комбинирано с рефлекса за самосъхранение се получава именно тази трудност.Защото тогава човек трябва да преодолее не само "лъжите" но и изначалните биологични реакции.Това е единственото нещо чрез което хората се различават от животните.Те имат потенциала да се противопоставят на тези първични реакции...
« Last Edit: април 20, 2007, 05:55:01 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #91 on: април 20, 2007, 02:53:27 pm »
Спирането е трудно Блях, защото противоречи на света, който всеки сам си е изградил и е приел за свой дом. В този свят му е уютно и се чувства сигурен. Този свят има нужда да бъде постоянно поддържан със цената на всичко – до пълно изтощение. Лъжата, особено “добрата” и “изкусна” лъжа, отнема огромна жизнена енергия. Когато години наред си полагал усилия за да поддържаш лъжата и един ден ти дойде идеята просто да спреш, се изправяш пред сериозна заплаха. А именно да оставиш уютния си дом да рухне. Изправяш се пред заплаха от изгнание. Ума си представя, че несподелянето на твоя свят, какъвто си го опознавал от малък със другите хора, които си имат техни светове, ще доведе до обществено заклеймяване. Затова все се оказва че по-способни да се откъснат от матрицата са особените хора. Не умните, тези с многото дипломи и големи заплати, не способните работници или гениалните актьори. Странниците се откъсват. Те са си били странни цял живот и винаги са носили спомена, че не са същите с другите, които са като мултиплицирани. И понеже така или иначе се отличават, приемат идеята да си саморазрушат къщичката “по-лесно”. Това разбира се е моето обяснение за мен самата J И разбира се, че макар да съм леко странна, пак ми е адски трудно да си бутам къщичката, защото се оказа че много бързо си строя нова и нова. И съм способна да си направя къщичка, в която да си играя на провокация и провокирана и на развитие. И се оказа че мога да си мълча, вместо да си играя на провокациии и на развитие. В тишината някак все ми избива онова, което съм съградила и поддържам. Като млъкна, като спра да поддържам и то само си рухва и всичко излиза наяве.
А пък провокацията е просто поредния етап. Опит – да видиш какво става, да видиш какви механизми се задействат, да се видиш и ти там в провокацията. Как реагираш когато си провокиран, къде се задействаш.
Виж няколко поста назад Блях, когато те попитах дали можеш да спреш да мислиш и после виж какво си ми написал – отказваше да ме разбереш. И нямаше как да разбереш, докато сам не достигна до това.
И така като казваш на някой – осъзнай се, спри да мислиш – той просто не чува каквото имаш предвид. Няма начин, няма значение, няма смисъл. Всеки е сам за себе си и никой и нищо няма значение.
Каквото и да е, надрастни го!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #92 on: април 20, 2007, 05:20:30 pm »
 Може би...А сега погледни по внимателно върху самия процес на СПИРАНЕ.Това е ... реакция ...реакция на самия човек на отхвърляне на лъжите :) Това е последната реакция до която може да стигне човек.След нея вече се освобождава...И както всяка реакция и тази трябва да си има причина...Човека няма да чуе и разбере какво имам в предвид като му кажа "спри да мислиш" ,ако просто не е готов за това което ще чуе.Тези думи ще имат ефект единствено в случая когато възприети могат да причинят тази последна реакция на отхвърляне.И човека сам ще си реши за себе си как да живее,дали със истината или с лъжата.Ако човека не разбере какво искаш да кажеш с "спри да мислиш" той вече е направил своя избор и трябва да го уважим...И казвам "спри да мислиш" по скоро като метафоричен пример...не като всеобщовалидна рецепта :) Всеки човек има уникален вътрешен свят,ако тези думи резонират в него ще бъде чист къмсет ...
 Но не съм аз този ,който ще решава кой,къде и как да живее.Единственото което мога да направя е да уважа неговия избор ,дали ще живее с "лъжа" или "истина"...Ако река да му "помогна" по-горния начин ,това е манипулация :) А аз не искам да се "изживявам" като такъв...Не е "важно" или "наложително" да се живее с "истината".Това е просто избор...който всеки прави сам за себе си.

PS:И да не съм се изразил така както исках в предния си пост с часта за "помагането".Ще го изтрия :P
« Last Edit: април 20, 2007, 05:54:20 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #93 on: април 20, 2007, 06:03:45 pm »
И ето виждам че в последните ми постове отново,вместо да отразя само това което виждам добавям "фантазии".Наясно съм и ще ми трябва доста време да започна да излагам тезите си изчистени...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

merri rey

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #94 on: април 21, 2007, 12:01:27 am »
Много мои близки ми разказват за тяхни странни,необясними преживявания.Не знам до каква степен могат нашите мисли да променят заобикалящия ни свят.Някой да е правил някакви лични тестове как повлияват мислите,вярата,чувствата върху даден обект?Може би аз трябва да се позанимавам...Гледах разни филми отностно това как мислите и емоциите могат да повлиаят върху водата.Звучи ми до някаква степен логично но нямам преки съзнателни наблюдения върху процеса.Ако някой има ЛИЧЕН опит с нещо подобно ще се радвам да го сподели с мене/нас   
 



Аз съм отскоро във вашия форум и малко се притеснявам. Всички неща за които си "говорите" са ми много интересни. :)

Пасажът, който цитирам по-горе ме предизвика да споделя малко от личния си опит. 

Аз не смятам, че е странно и необяснимо да повлияеш видимо на света, който те заобикаля, както и рязко да се промениш. Един случайно срещнат човек ми разправяше, че дори не съзнаваме колко мощни компютри носим в главите си.
Вероятно го казвам елементарно, но отправното начало е в познанието за собствените ни клавиатури.
Почти се забавлявах, когато започнах да си давам непознати "команди". Експериментирах, без изобщо да подозирам, че експериментът ми ще бъде успешен.

Във връзка с експеримента си - нарекох една икона вълшебна и го споделих, че е вълшебна  с хора, които всекидневно я виждат. Изминаха няколко месеца и ми изглеждаше невероятно, когато същите хора ми признаха, че въпросната икона им помага. ::) Осъзнавам цялата налудност на признанието си, но вълшебната икона започна да помага и на мен.  ::) Сбъднаха ми се неща, които въобще не допусках за възможни да ми се случат. Добри неща, естествено.

Но аз отново ще се върна при идеята за компютъра. Едновременно с признаването на вълшебствата на въпросната икона - всекидневно продължавах  да приемам себе си като компютър и да си давам и изпълнявам непознати команди. Експериментирах. Забавлявах се.

И накрая, ако е необходим някакъв извод, вероятно отново ще прозвучи елементарно - но ние правим нещата "вълшебни" и те по-късно ни помагат. :) Важно е усилието да направиш нещо вълшебно! Дори и само да го назовеш "вълшебно"  - също е вид усилие. И отношение, разбира се. :)

Това е моят скромен и  пресен опит за срещи със странни и необясними неща...

 

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #95 on: април 21, 2007, 01:38:18 pm »
И ето виждам че в последните ми постове отново,вместо да отразя само това което виждам добавям "фантазии".Наясно съм и ще ми трябва доста време да започна да излагам тезите си изчистени...

ей това също е фантазия - че някога си ЩЕ започнеш да изчистваш тезите си.
Човек прави каквото прави сега и тук. Проекциите в миналото и в бъдещето са фантазии.
Съществува обаче намерението, което се заявява в сегашно време - постъпателно.
ЗАПОЧВАМ ДА ЧИСТЯ ТЕЗИТЕ, КОИТО ИЗЛАГАМ  - примерно.
В сегашния момент, заявявам намерението и го привеждам в действие. Има импулс и се възползвам от него без отлагане.
Това е моята реалност - само настоящето. Бъдещето го няма и проектираното в бъдеще намерение, трябва да бъде поддържано до момента в който намери реализация или се губи.

Страхотно прозрение е че спирането е реакция на готовността на човека да спре да гради илюзии.
Не съм сигурна че е последна реакция, защото не мога да спра всичко наведнъж и дори понякога да успявам, то е за някакъв период, след който се възстановява възприятието ми на света и отново се връщам към нещата, с които не съм приключила.
Имам предвид че последното и окончателно спиране настава след привеждане в пълна готовност.
Привеждането  в готовност е процес, в който може да се инвестират животи.
Края засега е просто мечта - поредната илюзия и не ме вълнува. Вълнува ме самопривеждането ми в готовност, а то става чрез резлизиране на намерения - постъпателно, неотклонно и безпристрастно - докрай и напълно
« Last Edit: април 21, 2007, 01:49:42 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #96 on: април 21, 2007, 07:42:00 pm »
 Така ето под "помощ" какво разбирам аз...Когато човек изиграе "роля" на "огледало",така че човека на когото искаме да помогнем да може да се огледа в нас.Той ще види неговите си неща,отразени през нас и връщайки се пак при него,от ВЪН.Тъй като повечето хора очакват отвън да дойде отговора и го чакат именно от там.А в действителност отговора винаги идва отвътре...

 Ето например Катерисе ми "помогна" като насочи вниманието ми към онази част от последния ми пост.Всъшност това което аз виждам в нейния пост,е отразена част от мене,през нея :) Това което е резонирало в нея,тя го връща под друга форма.Разликата е в това дали ще съомея да го видя в нейния пост или в моя.

 Ето защо чрез диалог между двама души отново може да се стигне до себепознание.Та аз това разбирам под "помащ"...Понякога човек има нужда да се огледа в огледало за да се види какъв е :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #97 on: април 22, 2007, 03:17:27 am »
 Замислих се каква е движещата сила за моето..."развитие"...или по-точно каква е причината...Защото когато направя СПИРАНЕ , разбирам че дори когато ги няма лъжите и фантазиите тази движеща сила остава.Единственото което ми изниква в съзнанието какво  може да е тази движеща сила е...така наречената "първоначална божествена искра",причината за вселената.И тази искра я има във всяко живо същество,във всичко което съществува.Единственото което ми остава след като загубя всички онези неща е "любопитството".Това е единствената причина поради ,която все още съм тук...И тази "първоначална божествена искра" е причината за процеса ,който се осъществява.И ако ние наблюдаваме този процес,ще можем да си направим извод какъв ще бъде резултатът или целта...Причина>процес>резултат...Сега ние не знаем каква е "причината",нито какъв е "резултатът",но имаме уникалната възможност да наблюдаваме процеса...Представете си хипотетично следното действие.Вземам една тетрадка,дигам я над главата си и я пускам.Тя известно време пада и накрая цопва на земята.Пускането е тази "първоначална божествена искра" ,падането е "процеса",а като тетрадката стигне земята това е резултатът.Сега си представете че ние нямаме възможност да наблюдаваме всичко това,а само "процеса" на падане на тетрадката.Това което виждаме във света е точно "процес" ,за това се правят изводи че всичко се "движи".Това е което се вижда в действителност.Но ние не знаем кой е пуснал тетрадката,от каква височина е пусната,къде ще падне и т.н.Но аз "предполагам",защото ми звучи логично,ако направим наистина пълен анализ на процесите, които стават около нас,да разберем каква е била "причината" и какъв ще бъде "резултатът".Фантазирането и илюзиите са просто страничен ефект от любопитството :)

 Аз не мога просто да пропусна този шанс.Какво ако това е единствения ми шанс...а аз да се самозалъгвам с идеи че ще се преродя?Ами ако не се преродя...какво ако няма душа,а аз да съм си пропилял живота злоупотребявайки с удоволствия както останалата част от света?Питам себе си...колко време аз трябва да се самозалъгвам и да си правя оглушки за това което става около мене.Колко пъти трябва да погледна нещо,за да го видя в действителност...Колко пъти трябва да си повторя на ум да престана да правя неща към които съм се пристрастил,за да ги спра наистина...Аз не се страхувам.Както и да е...всичко това е една добре скалъпена фантазия,не мислите ли,не мислишли така блях...Колко време трябваше да се опитвам да огася тази искра вътре в мене за да стана като другите...Но това вече не е просто искра,беше огън,а сега е пожар...и в процеса в който съм аз самия ,не може да бъде вече спрян.Аз не мога да го спра...Не мога повече да заглуша гласа на истината изригваш от цялото ми същество.И може да ви се стори странно,но през този процес аз не чувствам нищо...обичам да използвам метафори :)

Аз съм просто любопитен...а ти?Всеки сам за себе си да си отговори...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #98 on: април 22, 2007, 08:38:26 pm »
 Съзнанието се явява субективен образ на обективната реалност.Колкото по-точно този "образ" отговаря на "реалността" ,толкова по-осъзнат е човек.Познанието за това как точно съзнанието генерира този субективен образ спрямо реалността,ще ми даде възможността да се настройвам така,че субективния образ да отразява най-точно обективната реалност.Процеса наричам "наблюдение".Тъй като хората не са "настроени" правилно, субективната реалност , която създават е различна от обективната реалност.Това обяснява защо хората имат различни вътрешни светове.Ако двама души се "настроят" по един и същи начин,субективния образ получен при наблюдение на обективната реалност ще бъде един и същ.Ако обекта на нашето наблюдение трябва да бъде "вселената" или "реалността" то субекта трябва да бъде извън тази "вселена" или "реалност",за да може да се изгради "идеалното" копие на "реалността".Или с други думи,гледната точка,отправната точка за нашето наблюдение не трябва да бъде от този "свят".

 Всички опити за създаване на "точен" субективен образ на обективната "реалност" ,без точната "настройка", довежда до така наречените "илюзии" или "фантазии",които не отговарят на реалността такава каквато е.Аз все още се запознавам с "клавиатурата" чрез която мога да се настройвам...А това става с пробване.Всичко което съм изписъл или преживял досега,не е било напразно.

 Настройването на човек може да стане външно и вътрешно.Външното е  реакция,рефлекс,причината за което е извън човека.Като пример за външно настройване мога да дам "музиката".Вътрешното става чрез избора на самия човек,където причината за настройката е вътре в самия човек
« Last Edit: април 23, 2007, 03:03:25 am by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #99 on: април 23, 2007, 03:38:57 am »
 Процес на наблюдение...Тъй като се осъществява някаква "връзка" между мене и обекта,до каква степен самия процес на "наблюдение" влияе върху наблюдавания обект/процес.Ако това е така,то това означава че дори когато човек наблюдава, той взема участие в процесите които стават около него...И ето аз вече стигам до едни основни въпроси които трябва да си задам.Кой наблюдава?Какво е наблюдението?И какво може да се наблюдава?

 Ще се опитам да дам отговори на въпросите си...Как мога да разбера какво е "наблюдението" като за анализирането му трябва да го наблюдавам?Ако "наблюдението" променя "наблюдаваното",то чрез "наблюдение" на "наблюдението" не можем да достигнем до знание за този процес.И ето това е отговора на третия ми въпрос "какво може да се наблюдава".Това което НЕ може да се "наблюдава" е самото "наблюдение".За да разбера кой съм аз,аз трябва да се "самонаблюдавам".Значи постижимото "самопознание" се базира на това, което разбера чрез "наблюдение".Но това разбиране за това кой съм аз ще лежи винаги под съмнението "що е наблюдение?".Логично е да се стигне до извода че познанието за процеса "наблюдение" ще ми даде пълните отговори на моите въпроси.

 Та ако аз нямам познание за това какво е "наблюдението" то използването на този метод ще бъде винаги под въпрос.Мисля че такова познание е непостижимо,освен ако човек не се ражда със знанието за него...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

svilen

  • Guest
Ре: една свободна душа
« Reply #100 on: април 23, 2007, 12:03:13 pm »
УОУ! Невероятна тема! Днес за първи път посетих този сайт, и веднага попаднах тук, във форума. Един час не можах да откъсна очи от тази тема, съзнанието ми жадно попиваше всеки разкаш, опитвайки се да разтълкува нишката му. Браво, браво и пак браво! blqh, не разбрах дали в момента живееш в България или Испания, всъщност това няма голямо значение; важното е пленителността, с която изпълваш разказите си, потулените истини за милата ни родина, късащи сърцето ми. Бих желал да ти стисна ръката някой хубав ден! Дотогава, ставам редовен посетител на сайта и форума

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #101 on: април 23, 2007, 02:44:19 pm »
 Това което си чел не съм аз приятелю :) Тези постове които съм ги писал аз,ти като ги четеш виждаш себе си и нищо повече.Това "браво" е за тебе,не за мене  :D
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #102 on: април 23, 2007, 04:42:25 pm »
Така...наблюдението е връзката между мене и другия свят.Тази връзка е своеобразен "канал" по който протича информация.Ако канала беше просто еднопосочен,от обекта към мене,то тогава имаме така нареченото "наблюдение" без намеса.Но аз смятам че този канал който изграждаме като наблюдаваме,създава една двупосочна връзка.За да "наблюдавам" без да се намесвам ,не трябва да мисля,чувствам,или каквото и да било свързано с някакви очаквания.Ако успея да не излъча нищо което да повлияе информационно върху обекта,то тогава ще мога да наблюдавам нещата такива каквито са.Аз смятам че имаме някаква способност да въздействаме информативно върху света и себе си чрез този канал който се създава чрез "наблюдение".Когато човек се "самонаблюдава" той извлича информация за себе си,а освен това има възможност да повлияе и да се промени така както би желал.И в това се изразява "свободния избор" до толкова до колко може да съществува такова понятие.Според философското течение наречено "детерменизъм" (ако не се лъжа) "свободен избор" не съществува.Всичко е в следствие на поредица от причини ,което дава правото на хората ,които следват това течение да твърдят че всичко е предварително предопределено.Но тука навлизам в едни такива  теми  ,които за сега не искам да коментирам :)
« Last Edit: април 23, 2007, 04:44:41 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #103 on: април 23, 2007, 08:10:29 pm »
1. Аз смятам че имаме някаква способност да въздействаме информативно върху света и себе си чрез този канал който се създава чрез "наблюдение".
2. Когато човек се "самонаблюдава" той извлича информация за себе си,а освен това има възможност да повлияе и да се промени така както би желал.
3. И в това се изразява "свободния избор" до толкова до колко може да съществува такова понятие.

Да ти кажа нещичко за "канала на наблюдателя".
Едно е да разсъждаваш за него - чрез някакви си разсъждения и допускания... и съответно с куп "грешки"...
А друго е просто да бъде използван, без да има нито разсъждения, нито допускания...
Тва е точно като да седнеш да мислиш кво е да плува човек и доколко е мокра водата. Тия "предварителни" и умозрителни размишления никого не са довели никъде... Само колкото за наслада от "мисленето" - нищо повече. Това са простички упражнения на ума на интелигентния човек, които са аналог на емоционалните и чувствените преживявания чрез представи и въображение. Същото е, но на ниво "ИДЕИ" - събираш си всякакви си представи за всякакви неща, събираш ги или ги разделяш по аналогии,... но нищо смислено... нищо адекватно - просто разновидност на интелектуално мечтаене. С две думи казано - интелектуален аналог на емоционалните мечти. Така личността се запазва и на ментално ниво и се самозатваря вътре в себе си... Получава се "стоп" на всякакво разширяване, в смисъл развитие.

Самонаблюдението единствено зависи от НАБЛЮДАТЕЛЯ. Всичко това се определя от НИВОТО НА НАБЛЮДАТЕЛЯ.
По принцип "СТРАНИЧНИЯ НАБЛЮДАТЕЛ" е форма на състояние на съзнанието, освободено от ограниченията на личността. Има го във всеки човек, къде в латентно, къде в по-проявено състояние. Така или иначе се иска работа по него - персонална индивидуална работа. Вътрешна работа. Работа в нас си, със нас си.
Чистото наблюдение и самонаблюдение се смесват. Самото наблюдение, когато е чисто в него липсва въобще "личната" намеса. То именно затова се нарича "страничен", ВЪНШЕН, или "абсолютен наблюдател". Това не е нещо което "наистина" да е отвън... След като имаме наблюдател, то въпроса е това да е извън "зоната" на личността. Всъщност това в практическо отношение е най-важното нещо.

Сега - да ти кажа - всичките тия неща не съм ги измислял. Не се е налагало да ги измислям. Само като се "преместя" в състоянието на наблюдаване и мога да ги видя... естествено с практика и "широта" идваща с практиката. Някои неща даже и не знам че ги знам, докато не ги формулирам с думи. Раабираш ли - не се налага да се измислят, нито да се "натъкмяват" или допускат. Просто се вижда. Затова и е наблюдението - ГЛЕДАНЕ, ВИЖДАНЕ. /не са едно и също  :)/

Състоянието на ВИЖДАНЕ за наблюдателя се формира като наблюдаването на личностния периметър. В моя случай - за изследване на личността - моята, а чрез нея и на останалите личности в света около мен. Въз основа на това вече се правят допускания и обобщения... но това е вече съвсем друг въпрос.
Логиката е, че за да се прави чисто наблюдение, и това наблюдение да е "чисто" от личността, се разбира именно когато е ПАСИВНО. Това означава "СЪСТОЯНИЕ НА НАБЛЮДАВАНЕ, БЕЗ НАМЕСА В НАБЛЮДАВАНОТО". НИКАКВА НАМЕСА - под никаква форма, без изключения, без компромиси. На думи изглежда по-трудно, отколкото е вдействителност. НЕНАМЕСАТА е просто задължане на чисто състояние... само в началото изглежда "шантаво" - това е именно заради съпротивата на личността, щото всяко излизане от нейния периметър е "заплаха" за нея и тя задейства защитни механизми, които веднага се включват за да извъртяват нещата - по всякакви начини - най-разнообразни. При теб примерно веднага се отразява и те повлича в "размишления" - често не се усещаш, че това е именно личността ти. Но това е тя - лесно е за разбиране, просто трябва опит , постоянство и търпение. Това разбира се е в така наречения "преходен" период. Ако се задържи този своеобразен "изпит", то нещата олекват все повече във времето. И процесите се избистрят и изясняват постепенно все повече. Личността започва да "свиква" с наличието на "друга гледна точка" - извън нея. Това е просто вътрешен процес. Важното е единствено да се знае, че личността на човека не може да не се меси... и именно тя е проблема при наблюдателя. Съществуването на двата процеса - гледане и виждане - са важни условия. Гледането е просто възприемането - чистата информация. Виждането обозначава нейното интерпретиране - и в двете личността е сложила своите граници... и зад очите на човека умът се занимава именно с разшифроването /интрерпретацията/ на възприемането. Но умът на човека го прави заради личността. Той винаги работи и ще работи в предварителните рамки, които формираната от нас самите "ЛИЧНОСТ" му задава - единствено в тези граници. Умът е изпълнителен механизъм на личността - а вече когато той функционира се налага и да управлява подчинените му информационни процеси. Всъщност той е точно това - една информационно-обработваща система - като компютъра. И в случая неговите програми ги има на няколко нива - биологични програми /ппървосигнални/, и психични програми.

И накрая - за изборите. Избор, човек прави непрекъснато но докато личността съществува, в нейния периметър тя също има понятие за избор...
Ето един пример - да си представим че копнееш за мобилен телефон... ама много силно искаш - мечтаеш, представяш си, измислил си си и интелектуални причини за това си желание, но в крайна сметка всичко опира до едно изгарящо желание. На този етап, желанието самозатваря за теб твоя хоризонт на "виждане" и те поставя в положение - СОНИ-ЕРИКСОН или МОТОРОЛА... или пък НОКИА... НО не съществува положението "спиране на желанието" - разбираш ли кое ограничава хоризонта на "виждането"?
За човек, който може да се постави встрани от всякакво желание, неговия хоризонт е значително по-разширен и се включват и възможност за изключване на самото желание, което също е избор - но на по-високо ниво... С две думи - това че сме привлечени от желанието си ни стеснява изборите и ги слага в рамки - това е нещо като предизвестен избор - или именно това, което се има предвид като "предначертан". С това искам да кажа, че предначертаването си го правим ние самите. И сега от тази позиция - това не е ли наш избор? - И как така - хем е избор, хем е предначертано... :) Чак ми става весело, щото ми е ясно, а пък си играя с думите. ;D

А за стария интелектуален спор - дали съдбата е предначертана линия на живота... или имаме наличие на свободен избор - това е точно като измишльотината на "кокошката или яйцето".
В нея на ниво интелектуалничене не може да се намери отговор... Но отговор има - просто не е на това НИВО на разглеждане - именно в това е привидното противоречие в тази словесна задача - в задаването на "ЕДИН" вариант, във вече формирано противоречие. В нмеговите рамки всеки от двата избора е безсмислен - точно както е и избора кой телефон да си избереш, след като вече си потънал в копнежа си.
Но няма нищо чудно - няколко века научната дисциплина, наречена философия , имала основния си "спор" - дали идеалното или материалното било основното?... ;D ;D ;D. Ей това е пример за чисти измишьотини - без грам познание в тях. Просто умозрителни упражнения, напразни заради никаквата връзка с действителността.

« Last Edit: април 23, 2007, 08:31:02 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #104 on: април 23, 2007, 09:05:26 pm »
 Просто си тествам :) Гледам как реагира личността ми на определени неща и после се наблюдавам какви са ми ракциите.Това са интелектуални тестове ,а пък аз си правя иначе и на ниво емоции . Аз съм като малко дете,като ми кажеш не бутай там и отивам и бутам :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #105 on: април 25, 2007, 04:58:07 pm »
 Личността ми се оказва че е доста хитра.Постоянно измисля начини да остане на "трона".Последната и илюзия ,с която се опита да ме пороби беше идеята за "наблюдателя".В моментите когато от наблюдение се върна към мислите,тя ми излиза точно с тоя номер и започва да размишлява "що е тва наблюдението".И ако се поддам на тези увлекателни мисли ,тя личността ми се качва отново на трона незабелязано.Но освен с мисли тя си борави и с емоции.Ако се поддам и на тях ,има вероятност да си включа ума,за да поразсъждавам що става така,и тогава личността ми отново излиза на преден план давайки готовия си примамлив отговор.Сега разбирам какво е това "самоосъвършенстване" на личността.Много хора се стремят именно към това нали?Мога да си развивам личността цял живот,но това няма да доведе до нищо съществено.Ще си заменям едната фантазия с друга.И това го изпробвах доста време и може да се прочете из всичките ми постове.И най-итересното е че това е толкова очевидно като го погледнеш отстрани ,а аз продължавам да си вървя със затворени очи.И това е невъзможно да се обясни на друг човек,когато личността му командва.Това е възможно да се обясни на човек ,който просто наблюдава.Но ако този човек може да наблюдава,за какво да се мъча да му обяснявам каквото и да било,след като то всичко се вижда,всичко излиза на яве.

 Ето нещо което ми се струва адски абсурдно.Хората са изписали хиляди книги сигурно, за това "развитие" на личността.И всеки път когато човек види колко абсурдни са идеите на личността му,той започва да търси отговорите в тези книги.А от тези книги личността се учи.Тя става все по хитра и на човек му става все по трудно да се откъсне от нея.Човек сам се поробва.Но аз съм сигурен че е имало и има много хора, които просто виждат всичко това.Но не може да се направи нищо,ако напишат книга хората ще ги разберат погрешно,ако дават съвети същата работа.Хората които наистина заслужават почести си отиват от света незабелязани.Хората се кланят и възхваляват само на онези "силни" "личности",на идеи и вярвания.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #106 on: април 25, 2007, 05:24:22 pm »
 Мисля че моята "луда работа" почти завършва.Няма за какво да продължавам да интелектуалнича заради моята "личност" или заради вашите "личности".А всичко иначе се вижда...Това беше моето събуждане изпълнено с едни сладки последни сънища.Уморих се да фантазирам :)

Не мисля да се меся във вашето "развитие",всеки сам за себе си си решава как да живее живота си.Аз просто ще наблюдавам :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #107 on: април 27, 2007, 02:27:04 am »
 Мисля че е време да замълча.Да замълча не само пред вас,но и пред себе си.Между временно тук в таз темичка ще ви поствам разни "различни" нещица.Ето и първото :)

Doll Face
http://youtube.com/watch?v=zl6hNj1uOkY
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #108 on: май 02, 2007, 11:07:09 am »
Нещо маи заклеймихте думата фантазия като лоша.... понякога размислите трябва да се поглеждат от страни.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #109 on: май 03, 2007, 05:10:23 pm »
 Тц...оказва се че в нета почти всичко е предназначено за "личноститите".В интерес на истината друго не съм намерил до сега...И тъй като целия свят се върти около тези идеи за хубавото,приятното,удоволствието напоследък ми изникна един проблем.Пронизващото чувство на апатия към света...Доста често ме сполетява и пречи на реалната ми преценка върху нещата.

 След доста неуспешни опити да ми се обясни какво е това "цел" от хората около мене и защо трябва да си поставям цели ми изникна една мисъл.Не отразява истината но поне звучи добре :) Ето я:
"Целите които си поставят хората,са границите на техните възможности"

 Войвода аз говоря за моите фантазии.На мене те ми пречат да виждам,не ги смятам за лоши или за каквито и да било.Аз съм сигурен че твоите фантазии са много "добри" и че ти ПОНЯКОГА ги наблюдаваш от страни.А не ти беше казал "размисли"...както и да е според мене мисълта е фантазия...поне при мене е така,при тебе може да не е ,всеки е различен :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #110 on: май 04, 2007, 01:02:15 pm »
Чистата детска фантазия движи човечеството.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #111 on: май 04, 2007, 04:34:16 pm »
 Съжелявам не разбирам какво имаш в предвид "движение".Всичко се върти около храна,алкохол,секс и коли...Аз съм впечатлен до каква степен е стигнала човешката лакумия за малко повечко удоволствия...Не е ли това идеята?Да работим като луди за да си почиваме после.Да има какво да си похапваме,пийваме,къде да живеем и кого да "обичаме".Хората и тяхната представа за "прогрес" са смешни...Предпочитам да се самоубия от колкото да живея живота ,който ми предлага социалното общество.Само като погледна жалкия си живот ,който водя и ми става ясно за невероятния "прогрес" който става около мене.Просто погледни какво може да се прави в това общество...Храна...ядем прекалено много и по много пъти...дрехи...имаме прекалено много,а дори не ги носим,какво значение има цвета или модела?Направо ми е смешна модата.Освен за предпазване от неблагоприятното време дрехите са напълно излишни...къщи?...просто погледни с какви боклуци си пълним къщите,големия прогрес...телевизия?...аз спирам звука на филмите и чакам с нетърпение да почнат рекламите.Не за друго да се посмея на новия прах за пране или най-новия модел кола,това е прогреса нали,голямото движение...След като съм се нахранил,напоил достатъчно с алкохол,след като съм изгледал една дозина безмозъчни предавания излизам...коли...идеята за транспортно средство е добра,но само идеята...асфалт и бетон...всичко се покрива с него и виждам един много прогресираш свят.Животът е изтикан в така наречените "паркове".Или поне това което е останало от него...влизам в един такъв парк и какво виждам?Боклуци от храна и пиене на всякъде.Но движението е важно нали?...секс...просто си помислете.Нещо което единствената му цел е възпроизвеждането на вида се е превърнато в култ за удоволствие.Хората правят секс за удоволствието само...не виждате ли колко са жалки хората?И освен това те са превърнали секса в тема "табу".Нещо за което не трябва да се говори ,все едно е... и аз не знам какво...какво друго мога да правя в този човешки свят?Да ходя на дискотека,да се "забавлявам"?...наредили се хората като сардини и танцуват в такт на един и същи ритъм.Колко вълнуващо нали?...как мога да се забавлявам по друг начин...а да да излизам по ресторанти и кафенета.Много вълнуващо и изпълнено с разнообразие човешка дейност.Пият са някакви кафете,безалкохолни или алкохолни питиета.Там се сабират хората да обсъждат впечатленията си от невероятния си живот който водят.Говорят си за храна,пиене,коли,секс...но хей не се притеснявайте ако тези удоволствия ми писнат някой ден,има още много.Хората постоянно измисля нови и все по хубави и по приятни.Така наречените интелектуални забавления...хумор...Колко от вас знаят какво е хумора?...дори си има тема в нашия форум за хумор...или да поговоря за онези невероятни интелектуални въпроси наречени "вечни"...аз също намирам за голямо удоволствие да поумувам върху това и онова.Много съм велик че съм достигнал по пътя на логиката че 2+2=4 нали?"Великите науки",добре че са те да движат човечеството напред нали...В моите си очи аз самия изглеждам жалък,нишожество...книги?...да фантазиранео е много приятно...голямо удоволствие за хората с богата фантазия...а тези които не са много "умни" както ги определят другите хора пък са много "емоционални"...едните са роби на своите собствени фантазии,а други са роби на своите собствени емоции.Емоцията е реакция,връзка която човек си създава със даден обект или обстоятелство.Радост,страх,изненада,отвращение,тъга,гняв,апатия...но тези хора са поставили в култ емоцията Радост.Все повече дано се радват,със все повече удоволствия нека се заливат...не виждате ли колко са жалки хора,защото аз виждам колко съм жалък аз.Тичам от удоволствие след удоволствие...докога?За какво да живея,за едното удоволствие ли?Да бъда роб на своите собствени химически реакции които се случват в тялото ми в следствие на външно въздействие?...големия невероятен прогрес...да Войвода прав си че фантазията движи човечеството,движи го от удоволствие в удоволствие.Колко вълнуващо нали?С нетърпение очаквам новия модел на Версаче,или новия модел на Мерцедес...просто си пуснете телевизора и вижте рекламите.Все удоволствия се предлагат...дори да искам да умра,няма да ми разрешат.Убийството е забранено...дори няма кой да ме убие...ако има АД то той е тук на земята,той е човешкото общество.Аз не виждам нищо...разбирате ли нищо достойно в света на хората...нищо заради което да си заслужава да живея там...нека хората да си вземат обратно техните удоволствия които ми предлагат.Не са ми нужни.

Тц но нали щях да си мълча...просто не смятам че този свят е за мене.Но да оставя вече другите хора на мира.Те сами правят избора как да живеят живота си.Аз трябва да реша какво да направя с моя в момента...Това е единственото което имам...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: Луда работа
« Reply #112 on: май 05, 2007, 02:37:50 am »
големия прогрес...телевизия?   Както е казал глиста-баща "Родина тати, Родина" (Когато глиста-син след като излезли от лайното на полянката попитал - "Тате, Тате, ние защо живеем тук, виж каква хубава полянка има?")  Просто за сега обществото е такова каквото е и ние (всеки от нас) е това, което е. Глагола СЪМ. Щом е глагол би трябвало да означава действие. Аз СЪМ дали означава Аз действам, Аз съм това, което правя. Изглежда е важен глагол. Ще си го запиша. Въпроса за мен е как да живея моя си живот без да си натрапвам вижданията на другите и дори без да забелязвам (в този контекст, това говори за съдене) "заблудите", в които е омотано (защото кой съм аз за да давам/отсъждам "как се заблуждават другите". Да си живея моя живот Незабележимо. "Шибуми" - ненатрапчиво превъзходство (ако си спомням добре превода) - много интересна за мен книжка на Треванян. Както се казва, ако някой знае как, да ми каже  :)
Блях, това мисля е синдром на повечето, които виждат несъответствието между прокламираните ценности на обществото и действията на личностите, които го съставят. То влиза в общественото възпитание. Да се определиш като "един от нас" (националност, вероизповедание, класа, отбор, и пр. Докато се осъзнае, че ... не е точно така. Тогава ни идва да изполваме думички като "лъжа", "демагогия", "фанатизъм" и пр. После това отшумява и ... после незнам.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #113 on: май 05, 2007, 04:03:50 am »
Да се определиш като "един от нас" (националност, вероизповедание, класа, отбор, и пр. Докато се осъзнае, че ... не е точно така. Тогава ни идва да изполваме думички като "лъжа", "демагогия", "фанатизъм" и пр. После това отшумява и ... после незнам.

И после вариантите са два...единия е да станеш нещо друго.Да смениш отбора,вярата и т.н.

А другия...за съжаление другия вариант се различава доста съществено от това което познаваме.Това другото не може да се регистрира от ума.Това другото няма нищо общо с човешките емоции.Това другото няма нищо общо с каквито и да било желания.Всичко това с което живеем всеки ден отсъства.И тези редове нямат нищо общо с това другото...То не може да се постигне като замениш твоя свят с този другия.Ако тръгнеш с такова желание за този другия свят,никога няма да го достигнеш.Защото ще се вкопчиш в тази идея.А иначе това представлява пускане...да пуснеш всички неща за които се държиш.Всички неща към които си се превързвал и с които си живял.Да спреш да мислиш,да спреш желанията си,да спреш  инстинктитe си,да спреш всичко...Знаете ли кое ми е най-трудно да спра.Не е ума...не са инстинктите ми...само едно чувство не мога да спра.Едно чувство от всички останали остава накрая...не мога да спра да обичам...това ми е най-трудно на мене...как мога да спра да давам на хората които са се грижили за мене толкова време онова което заслужават...Поне да им върна любовта която те са ми дали...Може би и Христос е имал подобен "проблем"...жалко че не го е решил...

"И Господ си има своят ад...и това е любовта му към хората" (не си спомням от къде съм го запомнил)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #114 on: май 07, 2007, 08:56:25 am »
Всеки миг от нашия човешки живот е взимане на решение. Ние се променяме колкото и да искаме да си останем същите. На моите две кратки изречения се изговориха толкова много неща за "лъжа", "демагогия", "фанатизъм", лакомия, представа за "прогрес",мода. Макар и никъде да не съм оставил дори и скрит смисъл за това. Значи това е ваша фантазия.
Всеки миг от нашия човешки живот е взимане на решение. Не е лошо понякога да се оглеждаме около нас да разберем, къде сме стигнали. Да спрем носталгията  към отминалите времена и да осъзнаем, че не сме котки, не сме хомо хабилис, дори вече не сме и хомо сапиенс. Ние сме нов вид живи същества и ако не разберем какви ще се погубим.
Всеки миг от нашия човешки живот е взимане на решение. Може би и Създателят ни е имал подобен "проблем"...жалко че не го е решил... Да спрем носталгията  към отминалите времена и да погледнем напред, защото колкото и да не искаме сме тук и сега. Ако фантазията ни не работи сме обречени да останем тук и да търпим тъпотиите на модата, сексуалните табута, безсмислените войни и алчността.
   ТУК и СЕГА ние фантазираме за да открием смисъла на това което сме. ТУК и СЕГА ние сме стъпили много или малко в системата, която ненавиждаме и се опитваме да се измъкнем и да бъдем свободни. ТУК и СЕГА се взимат решения за това какви да сме и всеки е свободен да бъде такъв какъвто е в света в който сме.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #115 on: май 09, 2007, 11:46:24 am »
Войвода може да те разочаровам но като "фантазираш" ти не си ТУК и СЕГА.В интерес на истината ти си нямаш и понятие какво би могло да означава това.Прав си за едно,като фантазираш ти търсиш смисъла на това какво си.Работата е там че когато си ТУК и СЕГА ти НЕ фантазираш и вече не е нужно никакво търсене,никакво откриване, нищо...То всичко е толкова ясно и се вижда от страни.Да ти сам го казваш да погледнем отстрани.Но приятелю  опитай се да погледнеш от страни но не чрез ума,не чрез логика или чувства.Проблема идва когато се опитаме да разберем какво точно виждаме црхрез ума.Тогава започваме да фантазираме и се отдалечаваме от ТУК и СЕГА.И се попада в един друг свят далечен някъде и някога...


Аз фантазирам тука в този форум просто защото няма мисловна дейност която да не е един фид точно това.И ще ти кажа нещо отностно колко различни били хората от животните.Когато видиш как стоят нещата,ще видиш че животните живеят един много по достоен живот от хората.Ще видиш как много видове животни всъщност живеят ТУК и СЕГА,поради простата причина че за това не ти е нужен силно развит мозък.Знам че ти се иска да вярваш че сме нещо "специално" но единственото което ни различава от животните е УМА.И когато човек който може да живее ТУК и СЕГА го използва,той вече може да се нарече разумен...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

voivoda

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #116 on: май 09, 2007, 01:43:37 pm »
Странно, напоследък се сблъсквам често с идеята да не правим нищо. Не знам от къде изходи, че ми се иска да вярвам че сме нещо "специално". Напротив, осъзнавам негативите от човешкия умствен алгоритъм. Единственото същество, което нарушава баланса в природата е човека. Сега има 6 милиарда човека на земята и не можеш с едно щракване на пръст да вкараш всички в сектата на Христос, Буда, Ошо или ескимоса Гошо и да спрем мисловната дейност на човека. Тук и Сега е реалността. Реалността не само вътре в теб а и около теб. Защо си мислиш, че това което виждаш не чрез ума, не чрез логика или чувства, не е фантазия.
Думата фантазия е доста широко понятие и може би се получава объркване. Напълно осъзнавам, че фантазията (мода, това какво харесваме, обичаме, модели на подражание ... и т.н.) е инструмент на системата да ни манипулира, така че да се манипулираме сами. В този смисъл на думата фантазията е абсолютно излишна.
Но има чиста детска фантазия, която не е манипулирана пряко и заради, която не сме таралежи или катерици. Ние сме това което сме.

„Аз фантазирам тука в този форум просто защото няма мисловна дейност която да не е един вид точно това.”

Да и ще продължиш да фантазираш, защото:

„Чистата детска фантазия движи човечеството.”

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #117 on: май 11, 2007, 03:25:24 pm »
"Защо си мислиш, че това което виждаш не чрез ума, не чрез логика или чувства, не е фантазия."

Знаеш ли...същото попитах Рамус преди време.Докато не излезеш от общоприетия начин за възприемане на света няма да разбереш отговора.От там всичко се вижда...Вижда се как става това или онова,или защо...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Dudo

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #118 on: май 14, 2007, 12:10:57 pm »
ot kade vsichko se vijda

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #119 on: май 14, 2007, 05:06:43 pm »
За пореден път ще обясня за питащите се по въпроса за тълкуванието и "мисленето". За пореден път, но есенциално и обобщено пак по различен начин
--------------------------------------------------------

Всичко което знаем и което "мислим" е интерпретируемо. - следствие на интерпретация. Това за което пиша е фундаментален принцип и елементарно наблюдение.  :)Не съм го съчинил, както някои допускат. Само че съм преоткрил.... далеч преди да разбера, че и други са го направили за себе си - които пак го преоткриват.
Интерпретация - това е явление при което постъпващи информационни сигнали се разпознават след като се сравнят с вече зададени и приети предварително, се формира "отговор" за отреагиране на тях:
Имаме стимул - възприеман със сетивата ->
има разпознаване, класификация, диференциране /интерпретация/ на този стимул. Става след като се "свери" със вече заложени от опита или предварително - генетични - схеми ->
формиране на реакция от наша страна - пак по предварителна схема и зададен модел на реакции спрямо определени дразнители.
                              СТИМУЛ -> ИНТЕРПРЕТАЦИЯ /разпознаване - по предварителен модел/ -> РЕАКЦИЯ/според мартицата за реагиране/ - това е основната схема на работа на УМА на човека - функционалното инфирмационно обработващ механизъм.
Има генетично заложени такива схеми - свързани с биологичното оцеляване и саморегулация на организма.
Има и впоследствие такива психични схеми - които всъщност стават основа на психичния ни живот и преживяванията.

Цялата тази верига от процеси сега я представям елементарно, с идеята да се добие основно понятие поне за основните неща.
Чрез нея опитвам да представя общите положения на "скрити" процеси, които протичат в нашия вътрешен свят и формират целия ни вътрешен / и свързания с него "външен"-групов/ ЖИВОТ.  Именно заради заложените предварително механизми и алгоритми на случващите се процеси, се твърди, че хората са несъзнателни /или механични/, а процеса на "СЪНУВАНЕ" е основния водещ във вътрешния живот.
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Всичко, което изразяваме, което правим и в което вярваме... е следствие на начина по който интерпретираме това, което възприемаме.

С случая за който се говори от БЛЯХ съм имал предвид, че когато човек се върти от един същ модел с който си обяснява вече света, винаги има склонност да остане в него.

В развитието на човека има всякакви периоди. Един от тях е именно този, че вместо да се "създаде нова картина на света" се възприема наготово подадената от обществото - през родителите и училището - това се нарича "учене" и Възпитание. Това е в тясна връзка с груповия начин на живот, който е бил актуалния начин на битие през всякакви исторически и физикогеографски условия. И разбира се - свързано с оцеляването - в чисто биологичен план.
Но условията са се променили отдавна. Нищо не заплашва вече ЧОВЕКА като биологичен вид... но той живее с тази си първична илюзия-модел. Времето не може да промени тази нагласа, защото дори и вече тя да липсва, щом потребността и модела ги има - разбира се, че ще бъде измислена "ПРИЧИНА" или "ВРАГ" - за защита. И се превърнахме във врагове помежду си... даже и вътре в себе си - само и само да си угодим на отдавна отпадналата необходимост да "оцеляваме" биологично. Ето това е психичен атавизъм, който отгоре на всичко се превръща направо в заплаха за човешкото съществуване - защото заради него се оказахме в състояние да затрием цялата планета заедно със самите нас, привиждайки се като врагове помежду си и ставайки врагове на целия живот на Планетата.

След това леко отклонение ще продължа - когато има готов модел за обяснение на света, щом той е работил докато сме били малки, и свикваме да се уповаваме на него. Забравяме или пък въобще няма и да осъзнаем, че това е просто модел... и че процесът е просто интерпретация - според това, което са ни казали и което сме си самовнушили че е "ВЯРНОТО" и правилното.
И моделът чрез който интерпретираме всичко, което стига до нас си има "груповата" форма. Няма нищо по-обединяващо за групата от хора от "общия начин" по който да интерпретират собствени наблюдения. Моделът на интерпретация всъщност представлява сбор от понятия, тълкувания и схеми на връзки между тях. Именно заради това съм го нарекъл сам "ИНТЕРПРЕТАЦИОННА МАТРИЦА". Тя дефинира основните положения от които да се влияем при тълкуването на всичко което стига до нас. изискването към нея е: да се предава лесно, да е достъпна и все пак да обяснява повече възможни аспекти от възприеманото "отвън". Основните моменти на груповата картина се приемат от семейството, а широката част - в детайлите и понятията - в училището.

Сегааа - идва интересното.
В противовес на готовия модел с който се борави "лесно и удобно", се появява самата РЕАЛНОСТ. Всичко в нея се "променя и тече". Но импулса ни е "да запазим" модела си на мислене един и същ. Вследствие на това се получава явление на разделяне на модела от реалността. Вместо модела да е просто нейно адекватно "отражение", той започва да "живее" сякаш свой самостоятелен живот. Така се получава "разделяне" - мярката е понятието АДЕКВАТНОСТ. И дори може да се използва понятието "коефициент на адекватност" / или съотвествие/.

Всеки - и при вътреличностния и при груповия модел - при всички общества досега - има известни заложени форми за развитие... за "отваряне" и надграждане. Спрямо този критерий - "отвореността" е обратното на "догматичността" / което е мярка за затвореност на модела/. Но винаги идва момент,  в който надграждането стига до праг, след който това влиза в противоречие с фундаменталните основни положения, заложени в модела. И както и на групово равнище започва да се има противопоставяне между "променящите" и "запазващите", така и на вътрешно ниво има същите два импулса - към ПРОМЯНА иили към ЗАДЪРЖАНЕ на съществуващото положение. В личен план всички кризи, които настъпват са израз на борбата между тези две единоначалия - към ПРОМЯНАТА и към ЗАДЪРЖАНЕТО - РАЗВИТИЕ ИЛИ ЗАПАЗВАНЕ.

Всеизвестно е какво стои зад двата импулса - задържането е най-ясното. Най-вече поради яснотата му - давало е когато е нужно всичко, което сме искали, познаваме в някаква степен какво е това. Дава възможността за определяне /и от това самоопределяне/ на света в който живеем - чрез дефиниране към дефиринциране. Емоционалния план също е в тази посока - страхът от непознатите и неизвестни неща е винаги в полза на "запазването и задържането".
Но противно на всичко това, което изглежда е непоклатимо, се усеща и "другото влияние" - ЖИВОТА Е ПРОМЯНА. Ние сме свързани с това. Променяме каквото можем, но именно само на повърхността. Винаги опитвайки се да балансираме между задържането на модела, който използваме и противоречията с променящата се реалност. Когато възможността да се балансира върху острието се изчерпат, настъпва "КРИЗАТА". При повечето хора - това е емоционална криза. Следствие от неразрешени противоречия дори и на емоционален план /искам - не-мога - не трябва/. По принцип умът на човека играе ролята на фактора който се занимава с противоречията и димамично опитва да заглади различията. В него има заложени алгоритми за взаимно погасяване на принципа на "потенциала по важност" или "според по=голямото желаене". Но това сработва само до едно ниво и умът не може да се справи след това - просто няма заложен механизъм за това и се налагат други методи. Единия от тях е много прост, но за това пък  много надежден. Всичко, което идва до нас, умът го интерпретира само до нивото на възприетия модел - само до там. Той просто го натъкмява в рамките на предварителната нагласа и картина на света. В нея се отсява постъпващата информация, като противоречивото се отхвърля, филтрира, или игнорира като несъществуващо. Това се отразява дори и на самото възприемане - като чисто постъпващата информация. Канала който се осъществява при възприемането може дори да се изключи и на негово място да се включи въображението и представите. По този начин със сигурност се изключва постъпването на все повече противоречивата информация на "входа". Но пък по този начин умът, затваряйки и подменяйки входните ни сигнали, ни затваря достъпът до "ПРОМЕНЯЩАТА СЕ РЕАЛНОСТ" и на нейно място ние създаваме "удобно за нас, нейно копие". Вживяваме се в него с целия си потенциал на който сме способни... и така получаваме "МИР" - всичко това бягайки и неутрализирайки възможността за възникване на противоречия, които ние психично наричаме ПРОБЛЕМИ и конфликти. Това разбира се е също форма на атавизъм, защото по този начин не се решава никой конфликт. ПРОМЕНЯЩАТА СЕ РЕАЛНОСТ е нашето поле в което живеем и колкото да се ограждаме от него чрез своите си вътрешни стени и сънища, не можем да избягаме вечно от нея. Защото това е именно БЯГСТВО.
Именно това се случва често - навсякъде по света, и при повечето хора. Случва се дори и на групово равнище, защото всяка групово съзнание е осреднено отражение на състоянието на вътрешния свят на всеки от своите членове.

И така - стигаме до конкретното във въпроса на поста преди мен - обясних всичко това на БЛЯХ. с подходящите думи за целта. Идеята е много проста всъщност - щом до нас дойде непозната или противоречива картина, идея или обяснение, в нас се заражда импулс за защита на нашата собствена. Бариерите, които сме си изградили за "други възможности" при повечето хора се крепят на общоприети основни положения и само там е полето им. Щомсе сблъскат с "нещо мнооого различно" от тази картина и настъпва конфликт. Самата възможност за разбъркване на предварително приетите положения, на които се опира всяка личност се приема като ЗАПЛАХА за нея. Това е особено видно когато се "докосне" внимателен и точен подбор от средства ... или убедителността на възприеманото е висока - има връзки, съотвествия... и още нещо - НОВО, необичайно, странно. И в този момент всичко опира до възможността вие да интерпретирате всичко това - дали ще се защитите... или ще се оставите "новото" да ви докосне и да поразбърка вашата собствена картина, е вече нещо което само от вас зависи - всеки подхожда различно към това.
------------------------------------
ОСЪЗНАВАНЕ
"Виждането" за което говоря е една по-различна възможност за възприемане. Една отработена възможност за възприемане не от ума. Това е начин да спе спре напълно или да се заобиколи интерпретацията. Включително и за формиране на една принципно нова интерпретационна матрица, както и за работа по постепенен отказ от матрицата. За едни, това може да изглежда невъзможно, за други - лесна работа. И в двата случая е илюзия, защото сега докато четете, това е интерпретация на ума ви.
Всъщност това е намесата на съзнанието върху самия човек - върху себе си. Когато се проследят и усетят процесите, които се случват става възможно да се промени заложения механичен "поток" от предварителни инструкции какво се случва... Едно от най-важните моменти за осъзнаването е именно когато самия човек се намеси във заложената верига "стимул-реакция"... На психично ниво това е заложения механизъм на отработване на повечето от ставащото със всеки човек. Получава се на "входа" стимул, умът има заучена схема по която този стимул се разпознава какво е и какъв е и съответно се насочва за предварително заучената и отработена реакция. Това е ЕСТЕСТВЕНАТА СХЕМА/матрица/ на случващото се във вътрешния свят на несъзнателния човек. След като се понавлезне в разбирането за тия процеси и в опознаването им чрез проби и експерименти се стига до момент при който се развива т.н. "странично виждане" или възможността да се възприема без да се интерпретира с предварителни програми възприеманото - без намесата на личното отношение. Ето така - чрез страничния наблюдател се добива възможност ДА СЕ ВИЖДА какво става с личността... с несъзнателния свят на човека. Чрез серия от вътрешни разни експерименти и рутина... чрез всякакви творчески и индивидуални подходи това се постига. Различно - по различен начин при всеки... но се виждат резултатите. Резултати, защото се стига до съзнателно управление и чрез това промяна на заложените предварително алгоритми, по които ЖИВЕЕМ. Само с това че предварително се "отказваме" от фиксирания начин на тълкуване и обяснение на това, което се случва, ни дава възможност да докоснем и онези факти и събития, които умът ни е игнорирал или отхвърлял. Дори и само така се вижда защо при това явление - на отказ от интерпретиране по заучената предварителна схема - можем да разширим значително диапазона на сигналите от реалността, които стигат до нас. С това разширяване изведнъж човек на този етап си дава сметка, че сякаш света е вече много по-богат... има "очи" да види и "невидимите" до този момент неща. Всичко това само заради промяна на отношението към вътрешния ни свят.

При развитието на такова отношение и практика едно от най-достъпните посоки за наблюдаване е именно света и процесите на самата личност. Защото до този момент ЛИЧНОСТТА не може да наблюдава какво става в самата нея. Умът не може да спира сам себе си. Чувствата не могат да разбират какви са чувствата, мислите не могат да се спрат сами и да се саморазберат. Това е естествен принцип - за да се види нещо в цялостност е нужно да се излезе в зоната извън наблюдаваното. Ето защо за да се разбере нещо от детайли в цялост е нужно да се излезе извън периметъра на разглежданото - извън неговите ограничения. Логически може и да изглежда несъстоятелно или невъзможно... или пък "шантаво" или объркващо. Но и ЖИРАФЪТ сигурно така е изглеждал за ШОПА... :) - едно невъзможно същество, излизащо извън пределите на представите му.

В психично отношение всичко това обобщено изглежда така - не може с инструментите за разбиране /с които боравим всеки ден /да разберем нещо, което е извън периметъра или зоната на това разбиране. Ако опитаме, винаги ще има процес на натъкмяване на "новото" към старата ни схема чрез която именно тълкуваме "новото" събитие. Или нещо подобно на фразата - " не може "нов бардак" със познатите и стари момичета"...

 Ако се разбере всичко до тук в цялост много събития и явления могат да се видят зад маските си на прикритие и да се придобие едно различно гледане и виждане за всичко, което ни заобикаля - но главно за нас самите и за ролята ни в нещото, наречено НАШИЯ ЖИВОТ.
« Last Edit: май 15, 2007, 01:08:02 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.