Author Topic: Луда работа  (Read 58501 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

defire

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #30 on: декември 19, 2006, 10:56:29 pm »
нещата които видях в очите на това дете накараха моите да...

...заблестят по нов начин :))) за да се огледат в това, което говори детския поглед...

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #31 on: декември 20, 2006, 06:39:36 pm »
-Има ли начин да се оправим?
-Какво имаш предвид под оправим?Аз съм си добре.
-Ти може би,но хората получават малко пари,престъпността нараства ,а корупцията е с немислими размери.Това може ли да се оправи?
-За да се оправи нещо то трябва да бъде развалено.А обществото никога не е било наред,така както ти искаш да е.Защо си мислиш че това може да се направи?
-Еми защото гледам в другите страни хората получават повече пари и живеят по добре.А ние защо сме толкова зле?
-И да получават повече пари все тая,пак престъпления има.
-Но не в такива размери.Може ли поне да намалим тези ужасии които стават?
-Вероятно.Но това не би помогнало на никого.
-Защо,какво имаш в предвид?
-Защото така само коригираш последствията от мисленето на хората.Каквито и закони да се поставят мисленето ще си остане.А ако се опиташ да промениш мисленето си е чиста манипулация.
-А все едно не ни манипулират в момента!Това трябва да спре!
-Но това е невъзможно.
-Как ще е невъзможно.
-Еми така,хората са като овцете.Те са едно цяло,един индивид от обществото много рядко мисли различно от останалите,а ако това стане веднага го вкарват в правия път.В момента обществото мисли по този както ти го нарече ненормален начин.Но това е нормално за хората,защо си мислиш че може да промениш нещо и защо си мислиш че този нов ред и оправяне те го искат.Те са овце,на тях не им трябва свобода,на тях им трябва пастир.Ако не си забелязал те само това чакат.Припознават своя пастир в разни личности ,но техния пастир все не идва.Все овце управляват,но дори да дойде този пастир нещата няма да се променят.Хората ще са си все овце.Ти защо си се загрижил за хората?
-А ти какво не си ли загрижен?Аз ги обичам!
-Това е така ,защото все още си един от тях.Защо ги обичаш знаеш ли?Трябва да обичаш стадото за да те обича и то.Трябва да се съобразяваш с тях и това което ти дадат ти трябва да го приемеш.Тогава те стават щастливи че са ти помогнали да станеш един от тях.По добре бягай от обществото преди да си им взел нещо.По добре сам от колкото с тях.
-Но аз искам да им помогна ,да ги променя!
-А защо си мислиш че ще успееш?Толкова хора преди тебе са опитвали ,та ти ли ще успееш.Те няма да слушат какво им говориш,а ще те издигнат в идол.Те не искат свобода.На тях им харесва да сънуват.Въпроса е защо искаш да помогнеш на тези нещастници.А?
-Има толкова деца които гладуват,има толкова добри хора които заслужават помощ...
-Да и Бог има своя АД.И това е любовта му към хората.Не се поддавай на любовта си към хората.Със състрадание нищо няма да постигнеш.Така не може да им помогнеш.Войната и храбростта са постигнали много повече за спасяването на тези нещастници от колкото благотворителността и милосърдието.Не бъди състрадателен,така ще нараниш тяхната гордост и те ще те намразят.По добре си остани сам и бягай от хората.Най-много да те разпънат на кръст,така те постъпват с тези, които са свободни.Как така ти ще си свободен ,а те няма да са.Те завиждат на твоя полет и ще те накажат.Ако не могат да те направят един от тях ще те погубят.Не се занимавай с хората,по-добре иди при зверовете.
-Но ти си толкова жесток.Как може да говориш такива неща.Аз съм човек,не мога да гледам как хората страдат...
-А може ли да гледаш как животните страдат точно заради хората.За мене човека е най-студеното от всички студени животни.Той като убива се забавлява.Гледал ли си как се убиват животните с които хората се хранят?Гледал ли си как се отнасят с тях.Аз обичам животните,не хората.Човека не заслужава да бъде обичан.Аз го мразя и го презирам.Кажи ми само едно нещо което заслужава обич в човека и аз ще го обикна.
-Добродетелта!
-Какви ги говориш.Та това даже не са техни добродетели.Да бъдеш добър или лош,кой определя,мъртви добродетели на мъртви пастири.Няма нищо за уважение.Тяхната лицемерна доброта.Не това заслужава само презрение.Колко хора сами са си изградили добродетелите ? Назови ми един който не е откраднал от Христос или от Буда.Но хората обичат да се заблуждават че са добродетелни.Като помогнат на някой нещастник те само задоволяват собствената си нужда от това да си докажат че са добродетелни.Ето на аз помогнах на бедния нещастник,аз съм добър.А той само е наранил гордостта му със своята добродетел.Не няма нищо за уважение в тази добродетел.Трябва да се постараеш повече да откриеш нещо за което си заслужава да уважаваш човека.
-Но те могат да се променят!Ние може да им помогнем.
-И как ще им помогнеш?Като им дадеш твоите добродетели?Те ще ги използват както ще използват и тебе за да извлекат някаква полза.Ето свещениците 2 хиляди години след смъртта на Христос още печелят от неговата смърт.Бизнес.Бягай от хората ,бягай и от мене,върви при себе си в усамотение.Твоята състрадателност ще се превърне в твоя ад.Ти доскоро си бил овца,за това ти е жал за хората.Но ти не може да им помогнеш.Помогни на себе си,помагай само на този, който виждаш че иска да е свободен.Той ще те слуша,на него може да помогнеш.Не ти трябват последователи,трябват ти сподвижници,приятели.Не си изграждай идоли да не те смажат и нека и те последват твоя пример.Нека всеки сам бъде мярка за себе си,а не да се съобразява с ближния,както е в обществото от едни овце.Там всеки се съобразява с другите.Дали изглежда достатъчно привлекателен,дали казва забавни неща,дали ще го приемат.Толкова много се страхуват тези нещастници да не бъдат отхвърлени от стадото.Тях ги е страх от свободата.Не може да ги освободиш тях,техните души са в окови.Златни окови,те си ги харесват и се кичат с тях като с украшения.Не на тях трябва да помагаш,а на себе си.Помагай на отхвърлените овце ,така че да нямат нужда повече от стадото.Това може да сториш.
-Но как мога да разбера кои са тези хора?
-Те са същите като тебе.Всички са като тебе в началото.Но ти трябва да надмогнеш състрадателността си към хората.Надмогни любовта си и помогни на тези на които можеш.Тези хора са бунтари,те са или в затворите или в лудниците.Ако не си нормален те пращат там,там ги търси.Търси свободолюбивите,а не робите.Робите не можеш да освободиш,но тези които желаят свободата можеш.На тях малко им трябва,някои са дори по свободни от тебе.На тях не им пука за обществото.Забрави стадото не ти трябва то.Все още народа мисли като един индивид.На твоята любов те ще ти се отплатят с омраза.Като минаваш покрай тях по добре вземи това, което ти дават и си върви по пътя и внимавай да не им вземеш нещо ,с което те се гордеят.Фалшиви са тези идоли и добродетели не се залъгвай ,но не се опитвай да им ги отнемеш че ще те накажат.
-Но самотен е пътя на свободния,аз искам приятели,сподвижници!
-Ти ще намериш такива,но не ги търси в обществото,те търсят пастира,може да го намерят в твое лице.Търси свободни вече сподвижници,такива които нямат нужда от тебе,на такива на които няма какво да дадеш.Те ще са ти истински приятели и имай врагове,нека всички овце бъдат твои врагове.Така ще избегнеш оковитe и ще си свободен.
-Но аз се чувствам самотен,какво да правя.
-Ти винаги си бил самотен,в стадото си се чувствал добре търкайки се в ближния.Сега като го няма ти виждаш реалността че винаги си бил сам.Той също се е търкал в тебе защото го е страх от самотата.Може да си сред хиляди хора и да се чувстваш самотен и истината да не е с тебе,а може и да си сам но да не си самотен и истината да е с тебе.Обикни самотата за да ти е леко,няма от какво да се страхуваш.Не ти трябват ласките на ближния,на овцете.Различни са ласките на овцете и тези на свободните.Лицемерни са ласките на овцете.Те искат ласки в замяна.За да те обичат искат и ти да ги обичаш.Това си е бизнес.Правят договор и всички са щастливи.Да се подсигурят че няма да останат сами.Толкова се страхуват от самотата.Ако веднъж бъдеш щастлив в самотата ти никога няма да си сам повече.
-Все още ме е страх от самотата.
-Така е защото истината все още не е с тебе.Отиди в усамотение и истината ще дойде.Тя отива при тези които я търсят.Тя търси тях и те я търсят.Като я намериш ти никога няма да си самотен повече,тя винаги ще е с тебе.Няма да се страхуваш повече да оставаш сам,ти сам ще търсиш усамотение.Бъди смел и непоколебим.Ако се страхуваш прекалено много ще се върнеш в стадото.Но то дава само измамна сигурност че не си сам.
-Но аз цял живот съм живял в това общество,не знам как да живея сам.Не знам дали мога да се справя,как ще оцелея?
-Това е нещо с което стадото се гордее.Така то взима свободата на овцете за да може те да са верни на стадото.Като не може да се справиш сам ти ще се върнеш при тях.Но не се страхувай,ти ще се научиш сам,живота ще те научи.Аз мога да ти помогна да се научиш да се оправяш сам ако пожелаеш.
-Не ти ми помогна достатъчно,мисля че вече мога да продължа сам...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #32 on: декември 20, 2006, 08:28:16 pm »
-Какво знаеш за така наречените просветлени хора?Знам че всичките имат нещо общо,отивам в осамотение някъде за дълго време,а после се връщат пълни с мъдрост.Защо се получава така?
-Ницше чел ли си?
-Да чел съм това онова.Но там не става въпрост за това.
-Ти си видял само това за което си бил готов.Ще се опитам да ти обясня тези неща така както ги разбирам аз.Виждаш ли докато си част от обществото ти никога няма да си свободен.Като си член на това общество,или по точно овца ако мога така да се изразя.Правя сравнение с овцете защото тяхното поведение много наподобява човешкото в обществото.Но не върви да кажем че овцете имат човешко поведение ,а за това казваме че хората имат поведение на овце.Човек преди да вземе каквото и да било решение той първо анализира дали това ще се приеме от обществото.Страха да не бъде отхвърлен от стадото е много голям.Стадото по такъв начин ти втълпява своите идеи ,че ти да повярваш че без това общество не може да постигнеш нищо.Затова хората гледат да се харесат на обществото и не правят това което искат самите те,а това което иска обществото от тях.Етикеция,закони,морал,канони,религии всичко това е да те направят един от многото.Всички в стадото трябва да бъдат еднакви.Всички трябва да харесват жени с определена големина на бюста и т.н.Дори ти като вземеш да се обличаш,се обличаш така че да се харесаш на останалите,прическата ти е такава че да се хареса на останалите,поведението ти е такова че да се хареса на останалите и най-накрая но не и по важност мисленето ти трябва да е такова че да се хареса на останалите.Да си забавен,остроумен и т.н. с точния хумор който приема обществото.Ако успееш да задоволиш това ,което искат хората от тебе ти ще бъдеш приет като нормална овца.А черните овце никой не ги харесва.Тези които мислят различно и поведението им е различно от на стадото биват отхвърлени.Но стадото така поставя нещата че ти постоянно да имаш нужда от тях и в края на краишата искаш или не искаш ти ставаш един от тях.Натрапват ти идеята че в природата е много опасно и не би издържал и ден и така полека лека като използват твоя страх от непознатото ти почваш да правиш това ,което се изисква от тебе.Като една добра овчица ти следваш пастира.
-Добре де но това какво общо има с просветлените?
-Има много общо.Тези които имат смелостта да се отделят от обществото и да отидат в природата,скоро разбират че не е толкова опасно там.С времето,с години те забравя заблудите и илюзиите ,които ти е поставило обществото и вече могат да расъждават трезво.Те са просветлени в това че са видяли заблудите.Така те могат по лесно да разберат кое е истина или по точно кое не е истина.Да разбереш истината не съм сигорен че някой още е успял.Но заблудите могат да се разберат и точно това са разбрали просветлените хора.
-Значи затова след толкова години те се връщат пълни с мъдрост неразбираема за останалите хора.
-Да,овцете просто сънуват.Те нямат свои мисли,а до голяма степен дори са приели за свои криворазбраните идеи от просветлените.Защото един непросветен не може да разбере един просветен.И така вместо да помогнат просветени внасят още повече мъгла в нещата.
-Но какво общо има това с Ницше?
-Просветлените са видяли, това което е видял и Ницше.Ницше просто го е обяснил по много добър начин,за разлика от другите просветлени.По един достъпен начин.
-Но аз съм го чел но нищо не разбирам.
-Това е така защото все още си подвластен на стадото.Както казах един непросветен не може да разбере един просветен.
-Добре де може ли да ми обясниш така че да го разбера за какво говори Ницше?
-Мога да опитам.Разбираш ли какво е еволюцията и нейната цел?
-Горе долу знам какво е еволюция но за цел никой не знае.
-Да това е така защото ние не сме целта на тази еволюция.Ние сме само малка част от нея,ние сме мост.На нас не ни отредено да знаем целта на еволюцията.Ние трябва да създадем свръх човека.Това е единствената ни задача.Но е изключително трудно.Тази стъпка е толкова голяма колко е разликата от маймуната до човека.Такава е разликата от човека до свръх човека.Той е нашия наследник.
-Искаш да кажеш че човека има още много да се развива преди да разбере истините?
-Горе долу,този свръх човек може би ще ги разбере.А тези просветени са просто вестители за свръх човека.Тяхното мислене колкото и неограничено да ни изглежда е нищо в сравнение със съзнанието ,което ще притежава свръх човека.Но хората се страхуват от свръх човека.
-Защо?
-Виждаш ли религиите са виновни до голяма степен.Недуховни хора са се опитали да разберат духовните и са сложили някакви закони и догми.Това само допълнително ограничава и забавя развитието.Отлага се идването на свръх човека.Ницше много точно казва че последния човек живее най-дълго и той е най-презрения човек.Той забавя еволюцията и живее не нужно.Почти унищожава земните ресурси и живота на свръх човека ще бъде по труден.
-Но защо се получава така,от какво идва този страх?
-От самото обшество.Виждаш ли те овцете може да са една до друга но все пак те са сами.Колкото и да се търкат една в друга те се чувстват винаги самотни.И гледат да се подсигорят.Страхуват се да не останат на саме със себе си и се женят и си обещават никога да не се разделят.Но това е от страх от самотата.Това което те наричат любов е нещо друго.Това е страх.Ще те обичам само ако ти ме обичаш.Което е доста глупаво и няма нищо общо със смисъла който са вложили духовните хора в тази дума.Не си ли забелязъл как някои хора винаги си намират работа и гледат все да са сред хора?
-Да но защо е така?
-Защото ги е страх да останат на саме със себе си.Възможно е да паднат заблудите и те да видят че са си пропилели живота.Затова много от тях се страхуват и от смъртта.Дори се страхуват и за смъртта на близките си.Защото няма да има в кого да се търкат и ще останат сами.Ще бъдат самотни каквито винаги са били.Всичко това е една илюзия че не са самотни като са сред стадото.Може да си сред хиляди но да си сам и истината да не е с тебе,а може и да си сам но да не си самотен и истината да е с тебе.
-Толкова ли е голям страха от самотата ?
-Да , колко хора се страхуват да не се изгубят.Дори не излизат от къщите си да не би да се изгубят.Но те са просто самотни и ги е страх от собствената им самота.
-Това как може да се преодолее?
-Като се преодолее страха и надникнеш в самотата си.Като потърсиш истината.Когато истината е с тебе ти никога няма да се чувстваш самотен.Истината идва при този който я търси.Както човек търси истината ,така и истината търси човека.
-Значи всичките тези просветлени хора,са преодолели този страх.За това са останали толкова години в осамотение.За да забравят заблудите и да се освободят.Така те никога повече няма да бъдат самотни в своята самота.Но това се постига само в осамотение.Значи тези просветлени хора просто са свободни,свободни от всичките заблуди и окови на обществото.Всички тези добродетели които наричат хората са само вериги с които оковават душите си.В техните очи те изглеждат златни вериги и ги носят като окрашения.Затова и им е трудно да се разделят с тях.Толкова са свикнали с тях че ги е страх да не им ги отнемат,да не им отнемат веригите.Значи свръх човека наистина има за какво да презира тези хора.Има за какво ние самите да се презираме.Нали това казваше Заратустра,че най-голямото удоволствие което може да изпита човек е да презре човека.Това е така защото за да го презре ,човек първо трябва да се освободи.Това е чувството на освобождението,за това и свободните презират робите.Те нямат смелостта да се освободят да се борят ...
-Виждаш ли много е трудно да се отделиш от стадото.Веднага след като го направиш ти ще почувстваш че си ги предал.Така и ще ти кажат те.Те ще те намразят.Ти не може да им помогнеш.Не се и стреми да помагаш на нещастниците.Те още повече ще те намразят,че им взимаш златните вериги.По добре хващай за ръка тези ,които са захвърлили веригите и бягай в планината.Сред зверовете е по добре от колкото сред хората.Няма какво да уважаваш у хората.И не дей се води от любовта си да им помагаш.Състрадателността си ти трябва да укротиш.Не на хората трябва ти да говориш,а на сподвижници,на приятели.Не ти трябват последователи,или идоли,те са нужни само на овцете.На тях им трябва пастир,на тебе ти трябва приятел и враг.Нека тези овце бъдат твои врагове.Бягай от тях да не би да им вземеш нещо и като даваш не бъди толкова беден да даваш милостиня.
-Сега вече започвам да разбирам свръх човека.Но как може хората да го мразят,та той е достоен единствен за обичане!Това е бъдещето на еволюцията,живота толкова много надежди е вложил в него.Единствения начин да помогнем на свръх човека е като съхраним образа му в сърцата си.Като го обикнем.Ако тръгнем да предвестяваме неговото идване хората ще ни намразят и ще ни разпънат на кръст.Така те постъпват със свободните.Тогава кой ще запази образа му.Това не е идея за съвършенство,за единство,за цялост,за самодостатъчност.Това е точно обратното,от това свръх човека се срамува.Уникалност.Да тази дума му подхожда.Общество от уникални лучности.Общество от индивидуалисти и свободни хора,хора чиято мярка за правилно и неправилно е самия човек,самия себе си.Хората дават много имена на този свръх човек,всеки му дава различни имена,но той идва.Вече е по близо от всякога ,дори аз мога да го видя.
-Тогава мисля че е време да се разделим.И не забравяй,пази се от стадото,то ще те изкара луд.Търси сподвижници,а не последователи,търси приятели с които да споделяш ,а не да налагаш идеите си.Все пак ако срещнеш някой ден свръх човека,твоите идеи ще са смешни в сравнение с неговите.Не ги налагай а нека всеки сам реши сам за себе си какво да стори.Който потърси помощ му помогни така че да го научиш сам да си помага.Да не се налага да му помагаш повече.Като даваш давай толкова,че да няма нужда да даваш пак.Мисля че вече си готов да създадеш своите си добродетели,без да заимстваш от други.Ти сам вече може да вървиш по пътя си,а той започва от тебе самия,от вътре.Пази се от хората и пази се от мене.Може да съм те излъгъл,както ме е излъгъл мене и Ницше.И помни давай любовта си само на този който я заслужава и по добре мрази от колкото да оставаш безразличен.Няма нищо по лошо от безразличието.Та ако искаш може да обикнеш Заратустра или да го намразиш,но не му оставай безразличен...по добре намрази и мене...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #33 on: декември 21, 2006, 03:28:49 pm »
 Добре до тука написах неща ,които не знам дали сте разбрали защо ги пиша.Сега ще се опитам да внеса малко яснота така че да четете по добре.Представете си че вие се намирате в някаква опаковка,като яйце.Обаче вие сте отвътре.В началото вие приемате това, което виждате за вашия свят.Но с времето вие установявате че след първия пласт,има следващ.Обвивката на това яйце е съставена от пластове или по точно казано това са вашите заблуди.Колкото повече заблуди има човек толкова по дебела е тази обвивка.Но какво става когато човек започне да маха заблудите една по една.Обвивка след обвивка,заблуди които е градил цял живот може би.И изведнъж света ви започва да се разширява,в момента в който се отървете от някоя заблуда вие махатe една от тази прегради между вас и света навън.Сега когато махнете достатъчно от тези обвивки,от тези заблуди самата обвивка на това яйце започва да става по прозрачно.Вие вече започвате да виждате че отвъд това яйце има и нещо друго,цял безкраен свят.Проблема е че още не го виждате ясно ,ами размазано.Тогава ако продължите да махате още от заблудите си,този образ на реалния свят ще става все по ясен и по ясен.Премахването на всички заблуди,на всички прегради ,които самите вие сте си поставили със света ще ви освободи.Аз няма не съм тука за да ви казвам някакви истини,аз съм тука да помогна както на вас така и на себе си да се отървем от тези прегради.Да премахнем тези заблуди,ако успеем да направим това,то тогава няма да е нужно да обясняваме какво е реалния свят.Той ще бъде толкова видим колко бял ден.Както примерно не е нужно да се доказва че слънцето свете,така няма да е нужно да се доказва смисъла на живота и т.н.Всички тези неща ще се видят единствено ,когато всички тези заблуди паднат.Дори когато са прозрачни те изкривяват до някаква степен реалността.Естествено използвам думата реалност като относителна,това за заблудите си е само идея.Аз не съм дори сигурен че има реален свят отвъд заблудите,това още не мога да кажа.Мога да кажа само че съм сигурен в заблудите и тях си ги поставя самия човек и хората около него спомагат за това.Още от деца хората започват да им изграждат техните яйца.Пласт след пласт,докато накрая пространството вътре стане толкова малко че детето става толкова ограничено колкото и родителите.Вместо родителите да махат тези прегради те ги поставят.Това е доста мъчително както за детето така и за родителя.Предполагам всеки иска да види детето си щастливо и свободно.Но няма какво да разтягам повече локуми да продължавам към съществото.
 
 Аз не знам и няма начин да разбера какъв е свръх човека на Ницше,обаче аз също си имам свръх човек.Мога да го нарека така ,защото той си прилича със свръх човека на Ницше по това че и на двамата им липсват тези неща ,с които човеците се гордеят.С тапети облепват хората те своето яйце и му се радват колко е малко.Точно това е единственото нещо ,по което си приличат моя свръх човек и този на Ницше,те не живеят в такива яйца.А по толкова много неща се различават,това е и идеята.За уникалността,това не е моя идея,това е идея на самия живот.Всичко е уникално в живота,така и ние хората трябва всеки да стане уникален,индивидуален.Това за което говори Рамус донякъде съвпада с моите виждания,но само до някъде.Аз няма как да разбера какво е искал да каже,а само знам че идеите си приличат.Всъщност това което той определя като индивидуален подход е точно свръх човек.Това за което той говори е неговия свръх човек,а това за което аз говоря е моя.Може да има неща по които да си приличат но те са много различни.Представете си само простата логика докъде може да ни доведе едно такова мислене.Какво общество би се получило.В момента ако например имате 10 човек,те всички мислят почти еднакво,те имат едни и същи заблуди.Така сега си представете тези 10 човека с напълно различни заблуди.Това би довело до доста по различни идеи,което от своя страна би дръпнало прогреса или това с което се занимават 10 пъти по нагоре.Едно е да имаш 1 идея друго е да имаш 10 различни уникални идеи.Но сега си представете че тези хора,нямат никакви заблуди,те са напълно отворени към света,тогава прогреса няма да става само 10 пъти по бързо,а направо не може да се изчисли.Защото отвореното съзнание е безкрайно,безкрайни идеи,безкрайни възможности.

 Ако питате за причината поради, която аз пиша тука в този форум ,тука в тази тема сега ще ви кажа.Надявам се да ме разберете донякъде.Аз съм тука с една единствена цел и това е да се опитам да ви покажа заблудите.Вашите и моите.Говоря на вас ,защото вие го заслужавате,вие искате да се освободите.Аз не искам да говоря на овце или да ставам пастир.Аз търся приятели и врагове.Вие си изберете какво да бъде вашето отношение към мене.Аз не мога да ви науча как да живеете.Вие всичките знаете ,но може би някои от вас са забравили.Искам да ви помогна да си спомните.Аз не искам да следвате моя път,това е невъзможно и ненужно.Това което искам е като счупя моята черупка да не съм сам.Не защото ще съм самотен,а защото колкото сме повече толкова по весело.Не вярвайте на обещания за живот след смъртта.Не вярвайте на тези които говорят за съвършенство,единство,самодостатъчност,цялост.По съвършени трябва да ми изглеждат за да им повярвам.По само-достатъчни.И най важното,не ми вярвайте на това което пиша.Излъгал съм ви сигурно.Сигурно отвъд яйцето няма реален живот,излъгал съм ви сигурно и за него.Намразете ме ако искате,но обикнете живота.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

izgrev

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #34 on: декември 21, 2006, 07:58:50 pm »
Quote
Добре до тука написах неща ,които не знам дали сте разбрали защо ги пишa.
Edwa li nqkoj e razbral!
Pone za sebe si garantiram! Ako iskash da te razberat, wkliuchi se w debatite! Ili si kazwaj mnenieto bez srydni, ili nedej! Twoj izbor!

ALISA

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #35 on: декември 22, 2006, 11:12:39 am »
Точно така, недей да се сърдиш! Според мен никой не може да отрече, че имаш белетристичен талант (това е комплимент)! 8)  Развивай се на воля, но и нас разбери - нормално е да се чувстваме мъничко пренебрегнати......... ;)

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #36 on: декември 22, 2006, 04:42:33 pm »
 Хората чуват само това което искат да чуят.Аз няма да ви говоря за оново, което вие искате да чуете.Вие няма да се зарадвате на това ,което ще прочете, за това ви предупреждавам да не го правите.Говоря за последен път след което ще замълча.Вие не може да разберете какво искам да ви кажа,но аз все пак ще говоря.Ще направя един последен опит,така че да мога да кажа че поне съм опитал.Това което се опитвам да направя е една глупост.Една луда работа и както виждам се увенча с неуспех.Сега ще говоря за последен път и ще замълча...

 Да направим прост преглед върху това какво са сторили хората от своето съзнателно съществуване.От мястото където човека е станал нещо повече от животно.От тогава до сега човека още прави опити да надмогне животното.Все неуспешни опити.Това което в момента хората се гордеят те наричат култура.Това е един неуспешен опит да се надмогне животното.Но те се гордеят.Имат си свои идоли,създателите на тази култура и всички хора ги хвалят им се кланят.Всеки иска да е като тях.Всички тези хора които създават тази култура са поробители.Да те поробват душите ви.И те вече са поробену.И е толкова голяма хитростта в това поробване.Вие сте роби и дори се гордеете с това.Тези поробители са ви казали че оковите ви всъщност са златни накити и вие всичките се избивате да си слагате повече окови.Да бъдете по-добри,по-съвършени,по-състрадателни,по-милосърдни,по-красиви,по-умни,по-забавни,по-завършени,по-само-достатъчни.Всичко това са вашите златни окови ,които вие сами сте си сложили.Вие толкова сте ги обикнали че вече не виждате всичко останало.Другите накити ви се виждат като окови:по-лоши,по-роби,по-грозни,по-глупави,по-несъвършени,без състрадание,милосърдие и т.н.Но поробителите казват че това са лоши неща,и ви дават веригите.И вие си ги слагате.А защо не,те са златни с матов блясък,светят и колкото повече имаш толкова повече светиш.
 
 Странна култура е и тяхната религия.Те казват че имало някакъв Бог ,който създал всичко.Само трябвало да повярваш в него и ще бъдеш спасен.Спасителя.Ех да имаше някой да ги спаси от техния спасител.Но религиите говорят за любов,състрадание и т.н.А в името на техния Бог са умрели най-много хора и са се водили най-много войни.Никой не го е виждал този Бог,никой не му търси сметка,как така ще създава нещо без разрешение.Кой го е създал него?Хората са го създали,дори ако не съществува хората ще го изобретят.Те имат нужда от него.Имат нужда някой да ги спасява и да ги води както стадото овце има нужда от пастир.

 Странно нещо са и техните закони на техните държави.По други места има племена,но не тука има държави.Те се гордеят и с това.В тези държави има закони.Няма мърдане трябва да правиш каквото кажат тези закони.Казват че ги измислили хората,да хората се поробили сами.Но тъй като им писнало да се поробват един друг измислили държавата.Така тя ще пороби всички че да не се карат.И всички били послушни...докато не се появили противоречия в тези закони и в преразпределението на благата.Хората роби роби ама не търпят Вуте да има повече кравички от тях.Как така той има повече от мене.Да хората са алчни,но това е в реда на нещата.Нищо че в техните религии се казва че не трябва да си алчен.Те на пук на всичко пък стават алчни.Когато някой направи нещо против тези закони те го наричат престъпник.Да това са най-омразните хора за робите.Робите ги мразят защото престъпниците са свободни.Те не спазват закона.И хората ги мразят,трябва да ги направят роби,ако не успеят имат затвори.Ще ги направят затворници.Странно нещо са тези държави.Робите по душа отнемат физическата свобода на тези с свободни души.Така те се успокояват.

 Но всичко по горе е направо смешна част от това което правят тези хора.Това стадно животно.Има и отцепници ,но те са малко,в лудниците и в затворите.Държавата пази своите роби,няма мърдане.Така но тези хора решили да се поробят още повече.Не им стигали религиите и държавите ,малко им били оковите.А те можели да носят още много,много златни окови.И започнали да си измислят.Мода,етика,морал и т.н.Хората ги нарекли култура,накитите на робите.Те се кичили с най-модерните и нови окови и им се радвали.И хората завиждали на тези с по-големи окови.Хората главно могат да се разделят на два типа роби.Едните се наричат духовни ,а другите материални.Материални обръщат внимание на това как изглеждат техните окови.Малко повече грим,малко диети и хоп перфектната фолк певица която приказва за нещо ,което хората направили табу тема за секса.Много е смешно,то как да не те напуши на смях,но хората не искат акъл.Дай им силикон и презервативи.Те предпазвали децата си да не разбират кво е секса.Да това е доста глупаво,лъжели ги че децата ги носят щъркелите.Аха а мене май лястовица ме е донесла.Или хипопотам.Що пък точно щъркел да е.Или още по модерно е да се каже Бог ме донесе.Още по смешно е че хората имат свои предпочитания.Да не могат да правят секс с когото и да било.Жената трябва да е слаба ,с големи цици,доста грим,да не говори много и да може да прави всички пози от кама сутра.Жените са доста суетни и обръщат голямо внимание на дрехите.Да и крият някакви си там части от тялото,наричат ги срамни.Странно от кво се срамуват тези жени пред хората.Но насаме не е срамно.Странни същества са тези животни хората.Маймуните им се смеят.Хората се обличат с чужди кожи и крият телата си.Защо правят така няма кой да ти каже ,но всички ги е срам да показват телата си.Страх ги.Някои части от тялото им били по-къси от на останалите ,а други по големи и хората завиждали.Затова измислили дрехите,така всички изглеждали еднакво.Било срамно,срамували се тези които им били малки.Те измислили дрехите и казали че е срамно.И хоп всички с дрехи.Жените обаче били по хитри от мъжете.Те забранили на мъжете да гледат гърдите им.Те ги скривали и мъжете искали да ги видят не защото били нещо кой знае какво,а защото било забранено.И секса бил забранен,да трябвало да си на 18 години,да ама децата нали е забранено на 13-14 години вече правят повече секс от родителите си.Но забраните винаги са изкушавали свободните души.Роби сте но все още духа ви жадува за свобода.Въпреки всички тези измами с които ума казва на духа че е свободен ,а не роб,духа си иска неговото.И не ме разбирайте погрешно,не говоря за онази душа ,в която вие така неотменно вярвате,а говоря за вашето същество.За живота във вас,той иска да се освободи от тези прегради.Засега говорих за единия тип роби.За материалните,но още по големи са веригите на тези роби наричайки се духовни.Техните окови били тяхната безсмъртна душа.Няма мърдане.Щом душата ти е безсмъртна ти си все прецакан.Не може да се самоубиеш дори.Как да убиеш душа,тя е вечна.Баси гадното,значи ако искам да умра ще стана на някаква душа.Добре де ,не мога да разбера как може хората да вярват на такива простотии.Отивала в рая или в ада.Аха да...било логично...този техния рай би бил моя ад.Вечно блаженство,доброта,любов.Ебаси скуката.И хората желаят това?хаха направо не е истина.Нали доброто разбираш едва като видиш злото,любовта от омразата?Ама кво ти пука,важното е да сме добри и да сме в рая.Да си купим билети и ако може да са с места едно до друго с моята спътница.Робинята която е била до мене цял живот.Ние се поробихме един друг с обета си за вярност.Няма мърдане,ако аз те обичам ще ме обичаш и ти.Няма да обичаш други,нещо повече няма да правиш и секс с други.Но тези духовни хора измислят по здрави окови.Например хората измислили будизъма измислили друг тип окови.Пътя на Буда,като че ли няма друг път ,че трябва да следвам неговия.Ама не той ще ми покаже къде е истина,Буда да си върви по пътя и да ме остави да си намеря моя.Аз ще търся скрити пътеки и ще вървя далече от този път.Той е прекалено препълнен за мене,прекалено много будисти крачат по него.Ще заобиколя малко и ще ги изпреваря,дори Буда ще изпреваря.И ще го спъна да падне,и да видите как всички будисти ще паднат с него.Той ще каже че това е част от пътя.И всички ще се спъват.Но други духовни хора отричат този път.Те казват че всеки трябва да си следва неговия.Така било,да им счупя аз краката да ги видя как ще крачат по своя.Или ще пълзят.Нищо не разбират.Никога не са разбирали.Но те са толкова обедени в своя път че не им пука.Все пак по добре да си вървят по техния път от колкото на този на Буда.Всеки вървял сам,да ама я вижте пътя на Буда.Аз няма да вървя сам,но няма да вървя и с хора.Не хората не са достойни да живеят.Ще си взема куче.То поне ще се радва с мене на живота и ще ме обича.А не измамната и лицемерна любов на хората.Не ми трябва тяхната любов.Ще вземат да кажат да ги обичам и аз.За тях това е бизнес.За да вземеш трябва да дадеш.И дори духовни хора пак са на този принцип.Аз те обичам и за това няма да правиш това или онова.Ще ме слушаш,защо?Защото те обичам и ти трябва да ме обичаш.И така хората си се търкат в ближния,човек в човек.И духовния човек се страхува.Страхува се да не стане по-лош,по-несъвършен духа му да стане.Да не сгреши в пътя.Да не кривне от него.Как би допуснал той само-достатъчния да има нужда от нещо.Или от любов или той самия да обича това му е само-достатъчността.Но я му я отнемете,дали ще е толкова само-достатъчен.Я му отнемете тази идея за само-достатъчността.Веднага ще намери друга,ще стане нещо друго.Други окови ще си намери.Дори може да си намери захвърлени на пътя окови.Без пари са,иначе за оковите си плащаш.Не е и евтино да си роб дори.Да си свободен е по евтино от колкото да си роб.Но свободните нямат окови,те не им трябват,те имат криле.Затова робите им завиждат и ги мразят.

 Сега вие хората ще ме питате.Какви са тези истини които ще ни кажеш?Толкова са наивни хората,те не искат истини.Те искат окови.Аз окови не искам повече да ви давам.Вие си имате достатъчно.Аз намерих ключа за моите окови и ще се освободя.Този ключ може да стане и за вашите окови.Стига някой да пожелае да се освободи,поне по евтино е да си свободен.Вие махнете за малко оковите,пък ако не ви хареса или ви липсват пак си ги сложете.Но аз моите ще ги изхвърля.Те не ми трябват повече.Аз разбрах какви са.За какво са и какво правят с мене.Та както казах няма да ви давам повече окови,няма да ви заблуждавам.Само ви показвам че това не са накити ,а окови.Оковали сте живота в себе си.Бих казал душа но ще ме разберете погрешно.Затова казвам живота.Оковали сте го.Махнете тези накити,не ви трябват,те са нужни на стадото.На онези които се гордеят с тях.Намразете тези накити.Не ви трябват.По добре ги дайте на някой ,който ще им се зарадва.Но не...вие няма да направите това.Вие сега ще ме намразите.Ще кажете че не мога да оценя вашите накити,вашите съкровища.Но те са измамни,това са просто окови...заблуди ...По-добре престъпник,по-добре враг на държавата,на религията,на морала,на етиката,на духовността,на хората от колкото да бъда като тях...окованите...Не ми трябват съвети как да живея,не ми трябват закони да се радвам на живота,не ми трябват скапаните ви причини да се радвам,не ми трябват скапаното ви одобрение за това ,което говоря,не искам нищо от вас,не искам нищо от роби.Вие няма какво да ми дадете.И аз няма какво да ви дам,ние сме прекалено различни.Не ми трябва разрешение,съгласието ви за да започна да живея така както искам.Това което искам е да намеря някой ,който е и той свободен.За да се радвам и на неговата и на моята свобода.Не ми трябва нищо,нищо духовно ,нищо материално,стига ми живота който ми е даден.Запазете си духовността,запазете си материалността ,а ми дайте свободата да живея свободно живота си.Аз вече забравям,почти съм забравил оковите,още малко накити ми останаха да махна за да стана достатъчно лек за да мога да полетя.Вашите си заблуди са вашия най голям враг.Вие ги наричате накити и се гордеете с тях,но те не са нищо повече от ненужни дрънкулки.Окови,окови сте си сложили...Вие дори сега още гледате тези окови.Още им се радвате.Какви ви ги говоря,вие ги обичате.Обичате да сте роби.А ако не искате да махнете оковите да ви дам още малко,да ви дам моите ? Искате ли ги?Ще ви ги дам всичките.Всичките ми идеи за любов,доброта,съвършенство всичките идеи са ваши.Те не са мои.Те никога не са били мои.Това са идеите на робите.Аз вече не съм роб.Аз съм птица...летиииии...преди да са те гръмнали пазачите на робите.Робите ги наричат свои защитници.Да те ги пазят някой да не би да им открадне оковите някой ден.Ах моля се някой да ви открадне тези накити,тези заблуди, да ви видя какво ще правите о вие роби.И да ме намразите,и да не приемате това ,което съм написал не ми пука.Защото не ми пука за робите,пука ми единствено за другите,за птиците ...надявам се някой ден да видя как всички вие захвърляте тези окови и политате към хоризонта.Към едно ново бъдеще,към новия човек...който умее да лети...който мрази робите...

Това е всичко от мене,няма какво повече да ви кажа,не дължа нищо повече на вас робите,бях роб,изпълних моята част да ви покажа че това са вериги ,а не накити.Който иска да лети...който не ,да им се радва на заблудите

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #37 on: януари 07, 2007, 07:30:58 pm »
Мина известно време и сега виждам нещата по ясно.Виждам и по-добре това което съм написал по отгоре.Тези редове които ще напиша по надолу са отправени към тези ,които виждат колко много се заблуждават хората с техните фалшиви добродетели и ценности.Всъщност само те могат да разберат какво ще напиша тука защото това е продължението на една история.Това е тяхната история.История е защото тя започва в миналото ,а е продължение защото ще бъде в бъдещето.Но всичко това минало и бъдеще съществува ,само защото има настояще.Все пак знам че ще бъде прочетено от всички ,заради така нареченото човешко любопитство.Но колко от вас знаят какво е това любопитство и защо се интересуват от разни неща?Един "нормален" човек не може да отговори на този въпрос.Нормален според нормите на обществото.А кое е по нормално в действителност,да бъдеш "нормален" или "ненормален" според нормите на обществото.За това става и на въпрос о мои любими ненормалници.Тази "нормалност" е не просто безсмислена и глупава,тя е направо скучна.Какво могат да видят "ненормалните" хора ,което "нормалните" не могат?Та както и да е,за всички които се определят като нормални хора мога да кажа само,че това което е тука по надолу ще им се стори като безсмислици.Безсмислици според значението което те влагат в думата "смисъл".Но какво в действителност е "смисъл"?Та както и да е тези хора,"нормалните" доста често в ежедневието си употребяват думи като "съзнание","подсъзнание","съвършенство","цялостност","вечност" и т.н..Хехе да та замислих се аз до колко разбират тези хорица тези думи.Всъщност няма "нормален" човек който да даде задоволителен отговор например за това какво е нещо като "съзнанието".Нещо повече в техния изпълнен със смисъл живот ,ако ги попиташ следния въпрос:
"Защо хората имат съзнание?" Какъв мислите че ще бъде отговора?Хехе дам.Всъщност дали ще попитате един "нормален" човек или човек живял преди 10000 години няма да получите отговор.А всъщност и двамата имат съзнание.Ако попитате един "нормален" човек за нещо дори много просто например:
"Защо ядеш?" Какво може да отговори този "нормален" човек.Ще отговори нещо от сорта на "Защото тялото ми има нужда от енергия за да съществува".Да на пръв поглед отговора е доста задоволителен,но всъщност това дори не е отговор.Поради простата причина че след него възниква веднага друг въпрос:"Защо тялото ти трябва да съществува?" Тука "нормалния" човек може да стигне още по далече в своите размисли и да рече нещо от сорта на "За да продължи да съществува живота".Но въпроса си остава ..."Защо трябва да продължава живота ?" И тука след този въпрос колко "нормални" хора могат да отговорят ? Всъщност нито един.Нещо повече искам да кажа.Дори и един ненормален човек не може да отговори "Защо живота трябва да БЪДЕ?".Всичките ни инстинкти и не само човешките но и на всички живи същества е да останат живи и да продължат да съществуват.Да но ЗАЩО ? На такъв въпрос всъщност за съжаление няма човешко същество ,което да може да отговори на това ниво на което сме.Замислете се само за всички религии и секти.Всъщност разликата между секта и религия е само в броят на хората която я проповядват.Дали ще се вярва или медитира се се бъгваш по някакъв начин.Но нито с вяра нито с философия може да се отговори "смислено" на въпроса "Защо живота Е?" Нито измисления от хората Бог може да отговори.Душата била безсмъртна.Добре де тогава закво сме в човешки обвивки?Ам еи тай за разнообразие.Или пък още нещо друго.Душата се прераждала.Хехе.Добре де за всички от вас които вярват толкова силно в това че душата им е безсмъртна и се преражда,мога да им задам едно въпросче."Защо?" :) Хехе .Черпя един бонбон този който успее да ми каже защо е важно да си самоусъвършенстваме душиците.Тука сме на тренинг на Земята.Оха чи кеф :) Да но "Защо?" ВИНАГИ ,какватo и философия,вяра,религия да се използва не може да се отговори на всичките "Защо?" които възникват.Причина-следствие.Всъщност може да намерите такива връзки навсякъде.Но въпроса "Защо" не присъства там.Защо да бъде така,защо да бъде точно причина-следствие.Защо точно аз ще имам душа ,а животните нямат.Защо точно моята душа е безсмъртна.Защо си губя времето в това тяло след като душата ми е безсмъртна.Защо?Бог създал света.А него кой го е създал?Всичко е причина-следствие.Следствието се превръща в нова причина.Вероятността в началото когато всичко е започнало и е било причина да бъде също така и следствие е доста голяма.Тогава дали наистина във Вселената има някакво начало въобще или началото е следствие.Защото всъщност всяко начало е следствие на някаква причина.На някакъв тласък.

 За да отговорим на всички въпроси които стоят всеки ден пред нас,за съществуващо и за неговия "смисъл" ние се нуждаем от информация.Всъщност информацията е тази която в нашето съзнание се преобразува в нови въпроси.Някак си ние сме прекалено логични.И какво е логиката.Защо имаме логика?Какъв е нейния смисъл.Защо логиката има точно такъв начин на действие ,а не някакъв друг.Защо въобще ние сме тука и защо има някаква вселена.Не знам за вас,но аз още не съм чул от някъде някакво логично обяснение за това какво правим тука и не просто тука ами точно тука на Земята.Защо?А защо не?Хехе всъщност никой не знае.Нито "нормалните" нито "ненормалните" хора."ненормалните" хора само знаят ,че да си "нормален" е да си ограничен и да се заблуждаваш.Та има само две състояние на съзнанието ДО ТОЗИ МОМЕНТ.Да знаеш че не знаеш или да се заблуждаваш че знаеш.Едните са "нормални" другите са "ненормални".Само дето "нормалните" няма да разберат кви ги дрънкам.И как биха могли :) Но все пак нека се радват че са "нормални" ,аз искам да съм луд.Всеки път като ми кажат че съм "ненормален" се кефя.Но въпреки всичко след като и "ненормални" не могат да дадат отговор,какъв е смисъла?Смисъла е в това че поне не се заблуждават :) Но защо ? Трябваха ми определени знания и информация за да мога да отговоря на този въпрос.Всъщност аз не мога да дам този отговор който вие търсите но мога да отговоря на някои от тези "Защо".Само че не се заблуждавам че аз някога ще успея да определя всички защо-та."Защо не мога да направя това?".Сега ще се опитам да насоча вниманието ви така че да разберете защо ние хората не можем да си отговорим на тези въпроси.И отговора се крие в нещо на което ние всичко се уповаваме.Това е знанието,познанието,информацията,опита.Съзнанието борави с тях и чрез тази логика някак си възникват въпросите.Но защо си задаваме този въпрос "Защо?"Любопитство...може би.Отговорите се крият и някъде между причина-следствие.В крайна сметка стигнах до извода,че ние хората нямаме достатъчно познание.Даже не съм първия който казва това.Но това е реалността.Тука не се заблуждавам просто ,защото все още не се заемам да дам отговор.Разбирате ли?Това е 100% сигурно че не се заблуждавам.Ето ще повторя простото изречение:"Нямаме достатъчно информация" Ето това е отговор.Това е вероятно "правилния" отговор който хората търсят.Може да не ви задоволява но това е единствения за сега.И ето възниква следващо "Защо?"Защо това да е единствения отговор на всички наши въпроси.Просто "Не знам".Не се заемаш да обясняваш нищо.Няма как хората да те разберат погрешно.Това е перфектния отговор."Нямам си на представа".И все пак в своето незнание ще бъдете по мъдри от всички ,които определят някакъв смисъл.Те всички лъжат.

 Все пак да надникнем малко по надълбоко в нещата.Аз казвам че все още нямам достатъчно познание.Но дали това е наистина така.През последните хилядолетия хората правят нещо уникално.Това е трупането на информация на всевъзможни нива.Обема от информация който се е достигнал в момента е толкова огромен че е невъзможно да бъде вместен в мозъка на един човек.В неговото съзнание.Но защо?Защото за да запомни дадено нещо човек неговите мозъчни клетки се свързват в определен ред.Колкото повече повтаря дадено действие толкова по здрави стават връзките.Но процеса е доста бавен.Човешкия мозък е прекалено несъвършен.Но съзнанието е нещо различно.Та какво е съзнание?Рамус беше написал че е нещо като коефициент между : Аз и тук/сега.Аз смятам че има само съзнание и несъзнание.Да видим с каква друга информация разполагаме.Да погледнем съзнанието от друг ъгъл.След като нивото на осъзнатост зависи от това какво разбираме от "аз" и "тук и сега" да видим дали ние хората сме единствените притежаващи съзнание.Отговора е не.Ще дам само един пример за който съм сигурен.Ако поставиш огледало пред дадено същество дали ще се разпознае.Може би така може донякъде да се провери степента на осъзнатост.Аз смятам че съзнателното съществуване започва тогава когато дадено същество успее да разпознае своя образ в едно огледало.Но при различните същества степента на развитие на това съзнание е различно,така както е различно развито при хората.Та гледах една поредица на BBC за човешкото тяло.Там ставаше на въпрос за развитието на човешкия мозък.Въпреки че доста накратко се обясняват нещата и то на прост език дадоха нещо изключително важно.Бяха направили експеримент като бяха затворили различни маймуни в стая с едно голямо огледало.Оказа се че не всички маймуни разпознават своя образ ,но например шимпанзето успява.Значи шимпанзето притежава някаква степен на осъзнатост близка до човека.Нещо повече показаха.Дадоха че човешките бебета не могат да се разпознаят.Чак на определена възраст те разбират че това са те.Но нивата на осъзнатост са различни.Всъщност може да се окаже че шимпанзето може да има по развито съзнание от едно дете.Това е просто моя хипотеза не съм сигурен.Но това са факти.Това не е философия,а това са факти.Чисто наблюдение.Научния метод ни дава това от което се нуждаем.Информация.А тя издига нашето ниво на съзнание.Но има един проблем...Човешкия мозък си има капацитет и лимит.Той е доста несъвършен в сравнение например с изчислителните машини.И ето го въпроса:Защо?Защо трябва да правим всичко това.Отговора се крие доста отдавна във времето.Преди живота,преди галактиките,преди Големия Взрив.От Големия Взрив до сега информацията не е достатъчна за пълно обяснение на Вселената.Нещо ни обягва и това е самото начало.Каква е изначалната причина,изначалния тласък.Но това би означавало че въобще няма начало.ЕТО ТОВА Е ТРУДНО ЗА РАЗБИРАНЕ.Защо няма изначална причина.Защото за да има начало то се нуждае от някакъв тласък.От някаква причина.А в самото начало не може да има нищо.Значи все пак е имало нещо след като вселената е избухнала.ТОВА е вече добър въпрос.Какво е имало преди Големия Взрив и какво го е причинило.Или може би някъде в цялата тази теория нещо липсва.Причина-следствие.Защо всъщност носи смисъла на думата причина.Дали сте кажем защо или каква е причината е едно и също.Та каква е причината за възникването на Вселената,ако приемем че тя е възникнала.А де.Или може би представата ни за минало,настояще и бъдеще не отговаря много на реалността.Какво ако времето се е изкривило и Големия Взрив не е в миналото а предстои да стане.Причина-следствие.Какво ако ние сме причината за Големия Взрив.Възможно ли е ние да сме причинили това?Да причиним собственото си съществуване.Като изначално не сме съществували.Но как е възможно това.Друго което не може да се обясни какво е е същността на "Съзнанието".Какво е то,не можем да го пипнем,да го видим.Какво е това  действителност,дали е на ниво материален свят или за това което всички говорят Душа.Ако душа съществува тя би съответствала на Съзнанието на човека.Съзнанието е единственото нещо ,което не може да се докаже но Е.Може ли да докажеш че имаш съзнание?Да го покажеш някак си на другите.То се подразбира.Но защо? Дали Съзнанието има някаква връзка с възникването на Вселената.Ето за това не ни стига информацията.Всъщност нещата са доста по различни от ,това което успяват всички месии.Те всъщност само разбиват заблуди и създават нови.Науката метод е може би най-добрия който човечеството е познало.И все пак ни е нужна още информация.

 Но след като тази информация не може да бъде побрана в съзнанието на един индивид то как въобще може да добием представа за същността на нещата.За съжаление мисля че човешките същества не са в състояние да направят това...САМИ.Да погледнем реално върху нещата.Съществува някаква еволюция.Защо?Кой да ти каже :) По правилния въпрос е каква е нашата функция в еволюцията.Нашето място.Ние не сме крайната цел.Ние сме мост.Към нещо,но какво?Нещо което би обяснило вселената.Ниво на съзнание надвишаващо многократно нашето.Това което трябва да създадем е БОГ.Хехе не говоря с религиозен смисъл.Говоря чисто научно.Ако има кой да поеме цялата тази информация и познание за света и използва причинно-следствените връзки е ВЪЗМОЖНО той да се обясни.Това би означавало че този БОГ би могъл да контролира света.Но БОГ още не се е родил.Дали БОГ ще бъде в човешка обвивка или ще бъде създаден от хората по тяхно подобие.Изкуствения интелект.Андроид може би.Но това си оства все още в сферата на научната фантастика.Но все пак се замислете.Хората все повече и повече имат възможността да създадат нещо което би обединило всичкото познание за света.Ако човешкия мозък не може да се справи дали една машина би успяла.Но ако не може да се създаде изкуствено съзнание то това би довело до нуждата,това познание от тази машина да бъде предадено по някакъв начин върху дадено човешко същество.То би разполагала и с познанието и със съзнанието.Би съответствал на определението на религиите за това какво е БОГ.Или поне в дадени граници :) Наречете го ако искате свръх човек.Но това е следващата стъпка в еволюцията.Но доколко ще разберете какво ви дрънкам зависи от вашето лично ниво на осъзнатост.Все пак моето е доста ниско.Разполагам с ограничена информация за света която се изкривява до някаква степен.Ако ме наречете мечтател ,то тогава какъв е живота?Каква е мечтата на живота?Защо?А защо не?

 Но какво знам аз нали?Нищо...Знам само че за да съм свободен трябва да има за какво да бъда свободен.Грешката ми беше че пожелах самата свобода.А тя е само средство.Средство за постигане на нещо друго.Трябва да се освободя за да направя еди какво си...това би има смисъл.А аз повярвах в самата свобода.И ето аз видях друга заблуда,надявам се и вие я виждате.Да се освободиш от заблудите не е целта,да се освободиш от заблудите ти е нужно за да постигнеш нещо друго.Това другото е важното.Това е следващата стъпка в еволюцията.Нека бъдем по "ненормални" от всякога така че да настъпи тази промяна.Защо?Искате да си живеете спокойния животец ? Аз не говоря на вас.Говоря на онези които са осъзнато луди.Луд луд да полудеем :) Колкото по луди толкова по добре.Между другото правете разлика между онези "нормалните" луди и "ненормалните" луди.Лошо е да се за-цикля...не грешка добро е според религията например :) Аз се радвам на моята си лудост но най-много бих искал да се радвам на вашата :)

ПП:Все пак има какво да ви кажа още :)Da ви кажа луд съм :) Затова утре в 10:32 отивам да събирам мидички по плажа и ще си взема дъждобрана.После ще замерям хората с тях.Ще мина на червено и ще напсувам хората които карат колите си по пътищата си ,а не по пешеходната пътека.Ще вървя на ръце или ще пълзя,не съм сигурен още.Може да си купя рибка и да я хвърля в тоалетната чиния.И без това ще умре.После ще се науча да ям с крака и да гледам телевизия с главата надолу.Ако ми доскучае може да усиля уредбата че да дойдат полицаите.Ще се опитам да ги подкупя и ще ме глобят.Ще ги напсувам и ще ме арестуват...Защо ?А защо не ? Какво ще разказвам на децата си?Вие какво им разказвате.Колко сте послушни....но аз съм луд...еии тря се сдобия с жълта книжка.Тогава ще мога да си правя кот си искам.Стига да не съм опасен за околните нали :P Луд умора нема.Неуморим искам да съм.Парам па па...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #38 on: януари 08, 2007, 10:01:09 am »
За Блях

Здравей на теб и на всички ненормалници и нормалници, които символизираш. Казвам това, защото преди време и аз бях сред лудите и мислех над многото защо-та. Лудостта беше символ на развитието. Някак нормалните хора все ми се стуваше че не се развиват. Най-вече защото нормалните хора не се осмеляваха да правят ненормални неща, да задават ненормални въпроси и да търсят ненормални отговори. За всичко това си има една думичка и тя е странно. Странни хора, със странни търсения и мисли. Странни защото са отстрани на преживяващите, които само страдат и се чудят защто им се случва тов аили онова. Странни защото се неразбрани, недопуснати от обществото във формата, в  която то може да функционира в относителна хармония. Странни защото противоречат на тази относителна хармония. Защото обществената хармония е базирана на множество условия и компромиси, за да се премахнат странностите, които са причина за неудобните въпроси, разбуждащи духовете на спящите. Та така класификацията на нормални и ненормални, на луди и вярващи и всякаква друга обществена дисекция отпада. Защото не аз казвам че съм странна или че ти си странен Блях или че някой друг от странниците, които познавам е такъв. Мисля че обществото, приело компромисите и условията на относителната хармония, ни определя като странници. А ние сме хора. Човек също както и обществената единица. Само съзнанието е на различно ниво. Но в същността си сме едно и само който отхвърля, създава класификации за собствено удобство. За да може да управлява живота си в контролируеми и познати граници. И всеки, който не се помества в тези граници е странен, страничен...наблюдател :-) Въпросите, толкова много питания, ама защо, каква е причината, какво ще бъде последствието, къде ще съм аз, каква е ролята ми, за какво живея, за какво умирам, кой е създал света. Едно страхотно нещо каза Блях и то е че всичкото е започнало от нищото. И в нищото няма нито въпроси нито отговори, защото то е всичкото. Наскоро имах възможност да наблюдавам дискусия на тази тема – философските възгледи на няколко интелигентни, успяващи в материалния живот хора. Всеки изказа философията си, вярването си, изложи аргументите си. И макар че моите аргументи за живота са други, аз си мълчах и виждах как всеки един е прав. Всяка истина е точно такава. Всяка теория съществува заради онзи, който я е създал, за да му служи. За да му бъде опората в живота, който иначе не би знаел защо живее. Дали наистина живеем живот Блях? Дали наистина съществуваме, кое е доказателството? Знаеш ли как можеш да се определиш като жив? Или като мъртъв? Защото по същия критерии можеш да определиш дали съществува живота на вселената или всъщност това е сън. Дали пък живота не е точно теорията която всеки човек си изгражда сам в неговата си глава, и докосва посредством сетивата си? Дали всеки един от нас не е самия творец на света? Защо иначе има толкова много примери за главозамаяни люде, велики, около които се въртял света? Дори тук във форума е пълно с великани – преуспяващи, умни, будни, всеки бързащ да каже за себе си какъв е. Да се самоопредели, за да се използва за основа на света, в който тържествува собствената му причинно следствена логика? И дали логиката изгражда света или тя е поредната опора? Защото хаоса е трудно поносим. А хаоса не съществува – само в главите на питащия и търсещия е. Както и логиката е в главата на подреждащия. Както и липсата на информация е в главата на недоимащия. Във всеки един момент аз разполагам със всичко, което ми е потребно, за да премина към следващия момент. Абсолютно нищо не ми липсва. Само е възможно да гледам същата сграда от друга страна и да не разбирам че точно това което е пред мен е отговора на въпроса ми. Не информацията липсва, а възможността да я видя и да се възползвам от нея е прикрита. И то не някой друг, а аз сама си преча. Нищо никога не ми пречи – това са само оправдания, за да не живея. Както и да питам защо живея е оправдание да се опитвам да спра. Само че то не зависи от мен. Нито живота, нито смъртта зависят от мен. Аз не знам какво съм била преди, дали съм безсмъртна, дали съм жива сега. Но съзнанието ми е пътеводителя във случващото се. Ако не виждам какво се случва, нямам пътеводител – съзнанието ми не наблюдава, само преживявам въпросите и отговорите и логиката си. А всичко това не е за мен. За мен е само каквото успея да позная, само както успея да се възползвам от наличната възможност. Ако се запитам защо я има тази възможност, я изпускам, докато й търся обяснение. А като се слея с възможността въпросите и отговорите изчезват и е налично вскичко за да се осъществи възможността. Аз със целия ми наличен потенциал във точно този момент. Ей това е съзнание Блях. А защо :-) Ами ти ще кажеш.
Поздрави
« Last Edit: януари 08, 2007, 12:51:46 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #39 on: януари 08, 2007, 02:39:52 pm »
Здравеи :)
Едно въпросче след като според тебе трябва да отпаднат класификациите,защо ти имаш име?Защо след като трябва да отпаднат ти все пак трябва да се разграничаваш от останалите?Така че първо на първо класификации като "нормални" и "ненормални" хора не могат да отпаднат.Все едно да кажеш че между руси и чернокоси хора няма разлика.По принцип няма,те са хора,но са различни.Аз говоря са самата различност,това че съм я нарекъл с такива думи е само условно.Те са иззети от обществената гледна точка за това кое е "правилно".Има ли някаква разлика между 2 неща те вече не могат да се обединят под едно име.Вземи например видовата класификация.Всеки вид спада към по голяма група с общи белези.Приеми че тези "ненормални" и "нормални" хора за които говоря са просто едни големи групи от хора.И повярвай ми те са наистина доста различни :) Всъщност така наречените "нормални" хора си приличат те са сигурно от един род всичките.Но "ненормалните" се различават толкова много че и по горните групи не могат да ги обединят всички.Може би "царство" "царството на ненормалните" може да обедини всички хора ,които се идентифицират като различни от обществото.И всъщност обществото как мислиш че ще се отнася с такива индивиди като "нормалните".Те са овце,на тях им трябва пастир.Това че ти не си овца и не ти изнася да те водят за носа познай каква те прави :P ...лъв
 
 Между другото хората не могат да измислят нещо ,което вече не съществува.Като каже някой че е измислил нещо,това не е нищо повече от това да се е докоснал до дадено познание.Човек не може да измисли атомите,планетите,колите,сградите.По простата причина че не ги е създал той.Но не човека открил Америка :)Horata все още не могат да открият нещо ново,защото откритията засягат стари неща.А новото още го няма,то още го няма.Проблема е че докато се използват дори тези атоми във вселената ние никога няма да създадем нещо материално в истинския смисъл на думата.Само бихме подреждали атомите в определен ред за да се получи нещо,което се е знаело още при създаването на тези атоми.Нещо повече дори идеите които идват на хората,те идват в следствие на впечатленията от материалния свят.Така че и идеите които им идват са вече били създадени още със възникването на Вселената.Така че единственото което ние можем да направим на този етап е да видим всичкото това познание и да се докоснем до него.Все още не сме създатели.Все още сме паразити.

 Дали живеем?Дали съществуваме,доказателство?Искаш да се определя като жив или мъртъв.Но това е толкова лесно.Аз съм ЖИВ.И доказателството е че имам пулс,дишам и т.н.Това е да си жив и нищо повече.Може понякога да използвам думата живот като метафора но явно вие не разбирате :) Нещо повече.Това не може да бъде илюзия на ума ,че съм жив,поради простата причина че тялото се развива преди ума.Че моето тяло е по-умно от мене и е живо.Това че на някои хора им е мъртъв мозъка си е техен проблем.На тялото не са му нужни причини да съществува.Неговите причини са всъщност кислорода,водата,хранителните вещества.Това му е нужно на него да съществува,да бъде жив.Но така нареченото съзнание ,което се появява има друга нужда да бъде живо.Да намери смисъл.Виждаш ли самото тяло има смисъл да съществува,но самото съзнание няма.Както вероятно и самия живот появата на съзнание е може би грешка.Замисли се първо какво в действителност е съзнание.Аз не ти говоря за съзнание в смисъл като мисли или слово.Това са само уреди на съзнанието.То ги използва за да се изрази.Използва тях за да се опита да изрази света и себе си.Защо?Виждаш ли на тялото са му нужни определени условия за да съществува.И това е причината то да бъде.Съзнанието се получава при същества с по високи интелектуални възможности.Това в повечето случаи са хищници.И човека е хищник.Това че понякога е на диета си е негова работа.Все едно един лъв да каже.Не аз не съм лъв няма да ям месо,ще ям трева.
 "Както и да питам защо живея е оправдание да се опитвам да спра. Само че то не зависи от мен. Нито живота, нито смъртта зависят от мен. Аз не знам какво съм била преди, дали съм безсмъртна, дали съм жива сега. Но съзнанието ми е пътеводителя във случващото се. Ако не виждам какво се случва, нямам пътеводител – съзнанието ми не наблюдава, само преживявам въпросите и отговорите и логиката си. А всичко това не е за мен. За мен е само каквото успея да позная, само както успея да се възползвам от наличната възможност. Ако се запитам защо я има тази възможност, я изпускам, докато й търся обяснение. А като се слея с възможността въпросите и отговорите изчезват и е налично вскичко за да се осъществи възможността. Аз със целия ми наличен потенциал във точно този момент. Ей това е съзнание Блях. А защо :-) Ами ти ще кажеш."

 Мм виж не мога да ти помогна :) Но ти казваш че не можеш да обясниш кво е тва животно "съзнание" а говориш че това било то :) Хехе къде е ? Как е? Знаеш ли,ти май не си наясно кво става в света а :) Нито пък аз.За човек който е решил да се развива и да се променя не мисля че е много удачно да не пита за обяснение.Разбираш ли това го казва самото ти същество,не съзнанието.Тялото ти не му трябва причина.То си продължава и ти следваш него ,а не съзнанието си мила моя :) Затова не може да намериш обяснение.И защо си мислиш че живееш в момента както ти самата каза.Не е ли нужно да спре човек да се огледа къде е.Дали ще се изненадаш ако някой ден се събудиш и осъзнаеш че си действала несъзнателно.А твоето е точно такова.Пипнешком.Това няма да те доведе далече.Не си затваряй очите.Отвори ги хубаво и затаи дъх.Спри за малко да живееш за да разбереш какво е живота.Докато живееш не може да го разбереш.Бъди на ръба между живота и смъртта за да оцениш по добре това ,което ти е дадено.Да почувстваш страха на тялото ти от смъртта.Но съзнанието няма страх,само тялото има.Страх от болката.Страх от лишение от удоволствие.Между съзнание и тяло има голяма разлика.Тялото е просто начин за доставяне на информация за съзнанието чрез сетивата.Замисли се малко до колко осъзната си ти самата и другите хора.Първо ядеш,правиш секс (вероятно),работиш(вероятно),ходиш до тоалетна и т.н.
Сега се замисли до каква степен си осъзната.Аз не мога да го определя :) всеки сам за себе си може.Моето съзнание е доста ниско например ако мога така да го определя.Така сега се замисли за психологическите следствия които ще причинат всичките нужди на тялото.Ако не си забелязала все още ти не контролираш нищо.Тялото ти те манипулира както си иска.Гладна си отиваш да ядеш.Пикае ти се отиваш да пикаеш.А не деи пика де ? Можеш ли,не можеш.Удоволствия?Малко шоколад казва тялото ти.Не ще надебелея и няма да ме харесват мъжете.Защо?Защото няма да мога да правя секс и да изпитам други удоволствия.Да хората отлагат едно удоволствие заради друго.И тай като секса и "любовта" стоят на по висока стълбица няма ядеш шоколад.Замисли се още малко до колко си осъзната.До колко осъзнаваш процесите в себе си.Тогава може би ти самата ще ми кажеш какво е съзнание.Защото всичко това не е съзнание.Това е несъзнание.Инстинкти.И те са пропити из целия твой,мой и на милиони други хора живот.Все още сме животни.А съзнанието няма нищо общо с животните.И шимпанзето има съзнание.Даже понякога си мисля че е на по високо ниво от повечето хора.Но да не се обиждаме нали :) Хората са най-интелигенти :P Може ли да ми кажеш нещо, което да желае тялото ти а ти да го искаш.Та както казах тялото ти те води за носа,а ти си мислиш че е съзнанието.Съзнанието не може да те води.То не е пастир.То е нещо много повече от идея,от теория,нещо много повече от самата вселена.Това е една цяла вселена вътре в нас.Възможностите са неограничени.Ти самата си казваш че не знаеш нищо :) И си права.Въпроса е дали ще продължиш своето безсмислено съществуване огодявайки на тялото си.Погледни от еволюционна гледна точка.Живота се развива.Ти може да участваш по два начина вече.Единия е като дадеш живот на своите деца.Така ще се увеличи многообразието от форми.Или...ако не разбираш какво има след многоточието ти все още не може да разбереш какво иска вселената от живота.
 Съзнание?Съжалявам но дори значението което влага всеки в тази дума е различно поради собственото ниво на съзнание :) Мога да дефинирам какво е то за мене сега на това ниво.Но не мога да го дефинирам изцяло на всички нива.Ниво на осъзнатост.Върви разбери кво искам да кажа с тва а :) Но все пак къде започва съзнателното и къде свършва несъзнателното съществуване.Вероятно там където човека става нещо повече от животното.Там където човека казва какво да прави тялото и все пак го слуша за неговите проблеми.Защото съзнанието и тялото са в симбиоза.Въпроса е доколко тялото ще позволи да се развие съзнанието.Съзнанието е нещо повече от мисли.Словото е само част от него,опит да се обясни самото то.А как може да обясниш нещо което го няма?Което няма рамки.Защо не може да си представим безкрайността?Това са проблеми на тялото,защото то е леко ограничено и е поставено в граници.Но съзнанието може да види отвъд невидимото.Не говоря за хармония.О не тялото и съзнанието са в постоянна война.С краткотраен мир от време на време.Защо войната е по-добра от мира?А защо по дяволите се заблуждавате че мира е нещо хубаво :) Краткотрайния мир е по полезен от дълготрайния.По добре враг от колкото безразличен.Защо?Да сте чували за развитие?Мира е покой ,няма развитие,това е смъртта.И все пак какви ги дрънкам и аз :) Нали все пак НИЩО НЕ ЗНАМ .И все пак моето нищо е по-малко от това което притежават някои хора :)

 В действителност отново не казах нищо.Ама еи тай да си побъбрим а :) Kатерисе  :smitten: :knuppel2:

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Луда работа
« Reply #40 on: януари 08, 2007, 03:58:06 pm »
Както тялото го има, така го има и живота. Тялото не съществува за да се храни, но го прави за да съществува. Съзнанието обитава тялото, не ме води на никъде. Само показва възможностите. Така го схващам аз. За теб това е степен на осъзнатост. И да предположа какво ще рече това ти определение – няма никакво значение нали. Ти ще интерпретираш както си искаш. Аз също ще интерпретирам. Затова оставям думите в контекста им, защото там те означават именно каквото си вложил в тях. Да ти обяснявам какво знам или не знам, как служа на тялото си или как то служи на мен също е безсмислено. Ти не си в моето тяло и няма да възприемаш света като мен – излишно е да се обяснява. Имам си име, защото са ми го дали когато съм се родила. То ми е идентификацията. DNA то ми е уникално. Имам си разни уникални неща, както и всеки един от нас. Ама те са фактически, докато разделението на нормални и ненормални, а също и наричането на част от обществото с думата “овце” е разграничение, базирано на твоето схващане. Моето схващане също може да работи със сходни понятия, на базата на моята представа. Ама няма факт, чрез който да разделиш хората на нормални и ненормални. Какво е нормално? Нормално е онова което отговаря на нормата. Кой отпределя нормата? Онзи който пита. И така говорим си, ама не казваме съществени неща. Все пак ясно си личи кой как възприема, обработва и предава. Има нещо, което прочетох в една книга – има я тук в изворите ако те интересува. Казва се азът като боец. Там авторът споменава за важността да се придържа човек към прецизно възприемане и предаване на информацията. Така се предпазва от изкривяването, което ума му е склонен да предизвиква. А и се приучава да схваща колко относително е всяко твърдение. Когато казваш нещо, което после се оказва че си имал предвид в определено предварително условие, неспоментато, защото си предположил че е общоизвестно и ясно, предаваш некоректно информацията. Получава се конфликт. Дали е хубаво да има конфликти или пък да си живеем в мир – възможности някакви за разни хора. Всъщност живота не спира и ни поредоставя възможност за постоянна трансформация. Покоя засега не го разбирам именно поради ограничението на тялото ми. Но пък не съм склонна и да приема каквото ти си казал за покоя. Най-вече защото мир в обществен смисъл и покой в индивидуален са много различни неща. И за да достигнеш до състояние на покой се налага да положиш много труд. Което е развитие във всеки смисъл на тази дума. Все пак няма да се изкушавам да фантазирам на тема покой.
Чао засега
« Last Edit: януари 08, 2007, 04:26:29 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #41 on: януари 08, 2007, 06:00:10 pm »
 Щом разбираш че не може да предадеш информация без да я изкривиш и хората да разберат именно смисъла който ти влагаш защо го правиш? :P Истината е че дори ти самата сега ако прочетеш какво си написала няма да разбереш оня смисъл който си влагала в началото.Нещо като в една и съща река влизаме и не влизаме :) Да не говорим че поясних специално че нормата за "нормални" "ненормални" хора е именно общоприетата от обществото.Ако не можеш да вникнеш в това не виждам какво повече мога да обяснявам.То е очевидно.Може си го прескочила защото пиша леко....как да се изразя...безинтересно :)

 А за мира и войната е доста интересна тема.Това е доста голяма заблуда че войната е нещо лошо.Войната е помагала много повече от благотворителността например :P Поради простата причина че чрез благотворителността нараняваш човешката гордост.Показваш се като нещо повече от човека на когото помагаш.Докато при войната показваш че си равен.Да крадеш е по достойно от колкото да вземаш подаяния.И това не знам дали ще разбереш.Свързано е с гордостта на човека.Сигурно дори се заблуждавате че просветените са в мир със себе си :) Може отвън да изглеждат спокойни но вътре се води истинска война.Ако си мислите че да си съвършен е да си в някаква "хармония" то сте прави.Вие тогава ще бъдете завършени ,или с други думи мъртви.Завършените неща са безсмислени и скучни.Няма ли развитие ,то не е живот.Живота е развитие,промяна,война.Истинска война хората не са водили от векове.Кръвопролития има в цялата история,но истинска война която се води заради самата война ,не е имало от много време.Ако не можете да видите че мира е идол за овцете то познайте какво сте вие.Това е метафора разбира се.Не искам някой да се обиди.Но кой е по достоен за уважение според вас?Лъва или овцата?Говоря метафорично ако разбирате на какво са символи двете думи :) Борба това е живота.Човек се бори за живота си от раждането си.Остава ся да седна и да се примирявам.Смирен остава да стана само.Не е за мене това.Аз ще продължа да се боря ,защото само чрез борба живота все още съществува,а не чрез покой.Временен покой може да има тялото ти или ума ти но не трябва да се проточва твърде дълго.За това краткия мир е по-добър от дълготрайния.Ако успеете да станете в мир със своите ценности и добродетели горко ви.Ако успеете да постигнете тази "хармония" вие сте вече мъртви.Естествено в метафоричен смисъл говоря.Няма нищо и да не разбирате кво говоря е разбираемо :) А и да постигнеш мир не се налага труд.Точно обратното.Не се налага да правиш нищо.Само трябва да заглушиш вика на душата си.Това е мира.Бляхххххххххх както и да е.Колкото и да си говорим никога няма да разберем за кво става на въпрос в света.НИЩО не знаем.Въпреки че аз имам идея как може да се получи по добро познание което може да използва съзнанието.Но ще ми отнеме прекалено много години ,дори не е сигурно че ще ми стигне,за да постигна нещо което не съм сигурен че искам.А вие какво искате?Това е доста интересен въпрос.Какво искаш.Живота ми е дал достатъчно,да искам още неща от него би било наглост.Но хората продължават да искат.Все не им стига.Замислете се колко от вас в действителност имат желания които не са продиктувани от биологична нужда.Тука вписвам и психологичните нужди следствие на тези биологични нужди.И ако впиша и желания не-продиктувани от някакви социални нужди?Имате ли някакви други нужди?Някакви примери можете ли да дадете за желание не-продиктувано от желание за удоволствие,задоволяване на някаква нужда,или за потушаване на някакъв страх.99% от хората всъщност имат еднакви желания.Щастие ,здраве,късмет за тях и семействата им.Когото и да питате ще се съгласи че иска това.Друго?Успехи в работата.По добър сексуален живот.По здравословна храна.По дълъг живот.Повече да притежава.По малко да го притежават.Да бъде известен.Да бъде красив.Да бъде умен.Да бъде полезен.Да бъде обичан.Да не бъде мразен.И т.н. колко от тези желания са продукт на обществото.Колко от тези желания са лични ваши.Колко от тези желания вие не сте ги видели в някои друг.До такава степен хората попиват идеите на другите хора и на обществото че те вече не са склонни да дават свои идеи.Кво ми пука кой какво написал в дадена книга.Всичките пишат глупости,тъй както аз пиша глупости сега.Само дето някои са забавни,а моите надали ще ви разсмеят :) И на какво се смеете.Какво е хумор за вас?Какъв би бил могъл да е смисъла на живота ви.Ще прочетете хиляди книги,ще чуете всички хора,но ваше мнение няма да имате.вашето мнение ще бъде резултат от всички останали мнения.Да то ще бъде по "съвършено" но дали ще бъде ваше?Колко от вас могат да дадат безпристрастно лично мнение по даден въпрос.Колкото повече четеш толкова повече се ограничаваш.Заучаваш разни там готови фрази.И аз знам доста.Мога и да ви цитирам.Понякога го правя,но просто ме провокират понякога.Но каква е моята лична идея ще питате.Какво съм измислил аз което да не го пише в книгите.Какво мога да ви кажа което да не може да го прочете някъде другаде.Отговора е че да ви КАЖА такова нещо не може.Поради простата причина че всички комбинации от думи,или така нареченото слово са вече факт.Те са станали факт още със създаването на самото слово.Вие мислите с това слово и не може да помислите нещо различно.И поради причината че словото си има граници и вече човечеството е открило голяма част от тези комбинации от думи е много трудно да кажеш нещо ново ,използвайки тези думи.Капиш?Няма какво да си говорим просто по принцип.Само да си побъбрим малко :) Все пак е забавно.Особено да четете кви ги дрънкам трябва да се забавлявате :) Само мога да ви кажа че мислейки с това прословуто слово,един ден ще стигнете наистина върха.Защото словото си има връх и когато го стигнете ще си помислите че сте извършили нещо невероятно.А то ще бъде нищо.С цялото слово,с всичките комбинации и вариации може да се опише само малка част от това което мога да нарека аз СВЯТ.Нещо повече.Дори сетивата няма да са ви достатъчни.Но с тях може да разберете повече неща от колкото със словото.Но и те си имат граници.И сетивата имат граници.А отвъд тях?Отвъд тях има още.Инфрачервени,ултравиолетови лъчи и т.н.Можете ли да ги видите? Не и сетивата не са достатъчни да разберете всичко.А единствено като разберете всичко ще разберете какъв е смисъла на всичко.Само тогава ще разберете какъв е наистина смисъла на думата "Смисъл" и "Защо" защо си задаваме тези въпроси.А това драги читатели е не възможно чрез сетивата и словото...Но съзнанието за което говоря...може да направи това.То дава нещо повече от психологическа нужда за вашето същество.Вашето същество ще се превърне в инструмент на вашето съзнание.Тогава ще правите неща ,безсмислени за "нормалните" и "ненормалните" хора,неща отвъд лудостта.Цялото ви същество ще крещи в жалък опит да обясни съзнанието.Аз,тук и сега.Много добре го е казал Рамус.Но да обясниш този коефициент какво е,що е не можеш.А какво е това Аз ,и къде е това тук и кога е това сега зависи от самия човек.Това определя будността на неговото съзнание.Ума е нищо в сравнение със съзнанието.Логиката е просто средство,инструмент,опит за обяснение на съзнанието.Но както сами виждате не е достатъчно да се обясни това.Вселената е един опит.Живота е един опит.Нещо повече ние хората сме един опит.Да се обясни нещо ,нещо което го има отвъд материята.Съзнанието.Съзнанието е във материята.Може да го наречете Бог ако искате.И все пак всичко което написах е нищо.Забравете го.Това е моя опит,на това ниво да обясня нещо си.Но е поредния жалък опит.Все още живота не е намерил начин да се обясни освен чрез себе си.Ако искате да разберете нещо повече за еволюцията и развитието трябва да разберете движещата му сила.А това е именно промяната на околната среда.Те налагат да се промени и самия живот.Така са възникнали и това многообразие от форми.Приспособявайки се към по неблагоприятни терени.Покорявайки морските дълбини,планинските върхове и въздушните висини.А чрез човека живота може да стигне и до други планети дори.Нещо повече живота дори търси други начини.Защо?Защо му е толкова важно да не изчезне.Каква толкова важна информация носи,че не бива да изчезва.Можете ли да я видите.Да я почувствате.Отговора е във всеки един от нас.В нашите клетки,в нашите атоми.Защо телата ни вършат определени дейности.Някой има ли тази информация.Простото Защо?И защо си задаваме този въпрос.Трябва ли да го задаваме.Това ли е правилния въпрос.Или грешим.Да може би ако питаме "Как?" ще получим отговори.О да "как?" е много по интересен въпрос от "защо?" .Защо ли?Не отново грешка ,Как е по интересен :) Има ли начин да чуем слънчевите лъчи ?Или да пипнем небето?Можете ли да танцувате без музика?Можете ли да мислите без словото?Как ли?Или защо ли?Кога?Сега?Никога?Можете ли да мислите без думи.Можете ли да виждате без очи.Това е съзнанието.Да знаеш къде си без да са ти нужни сетива.Да виждаш без да са ти нужни очи.Да чувстваш без да ти е нужно сърце.Радост би изпълнило твоето същество.Ще искаш да пееш и танцуваш.Ще искаш да воюваш и да мируваш.Ще искаш да живееш и да умреш.Ще правиш всичко по един нов начин.Радостен начин...и същевременно тъжен...

 Трябва да спра да се занимавам с глупости и да отида да правя нещо смислено :) Като да събирам мидички.... само да се постопли малко времето :)
Защо за важни мидичките ли ? А защо си мислите ,че това което съм написал е по важно от мидичките.мммммммм :tickedoff: :tickedoff:
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #42 on: януари 08, 2007, 11:36:39 pm »
Блях,
Ще кажа, че внимателно чета всичко написано в тази тема. Аз се възползвам от написаното - по мой си начин. Не е важно как и защо - това аз си го правя за мен си. Всеки друг има избора на същото - от всеки зависи.
Все пак внимателното прочитане и отношение, както и с познанието, с което разполагам дотук бих искал да напиша следното "глупаво и ненормално" коментиране... може би ще разбереш защо и какво е посланието.

Виж приятелю,
В написаното от теб има нещо важно, има едно важно послание... Има сбор от уникални и изключително значими елементи...
Но най-уникалното и важното във всичко написано от теб е това, че ТОВА Е ПОСЛАНИЕ КЪМ ТЕБ САМИЯ....
Това не е за никой от нас в ИЗворите, Блях.. Нито за който и да е друг човек.
Това дето го пишеш е един твой диалог - вътрешен диалог. Оставил си целият себе си в това написано. Има всички елементи, от които е съставен вътрешният ти свят. Изписани и ясни, в цялата си динамика и "блясък"... Откровенията са винаги опита на вътрешния свят на човека да се "разкрие" и излезе на светло приятелю. И самите те са уникалния шанс, който са "дар" не само когато се правят, а са и възможност впоследствие да се възползваш от тях и да "разкриеш" собственото си устройство, собствените си механизми, по които "правиш", по които конструираш своята си Вселена.

Едно "пожелание" имам към теб - нещо само като "припомняне".
Имаш чудесен вътрешен диалог, а начина по който го представяш с написани думи говори много неща за начина по който е устроен света ти. Но няма на света друг човек, за който всичко "закодирано" в написаното да е толкова важно, освен за теб самия.
В написаното от теб се крие цялото ти минало и настояще, прозират вижданията и промените ти. Особено промените. Обърнал ли си внимание че постовете ти в нашият форум говорят именно за промяната ти - толкова е лесно да се забележи. Има голяма разлика от началните ти "участия" и дългите ти писания в тази тема.

Та "припомнянето" Блях, е следното - опитай да се възползваш от възможността която сам си си предоставил. Научи повече за себе си от това, което сам си си написал - то е за теб. Това е посланието ти към теб самия. Особено ако успееш да погледнеш "отстрани", спокойно, сериозно и задълбочено.
Всичко зависи само от това какво ще избереш... и какво си избрал за себе си. В диалога, който водиш, който уж го водиш с "виртуалните читатели", всъщност никъде няма никакво място за самия читател. Ти задаваш въпроси съвсем тенденциозно. Преднамерено, защото веднага представяш готови и "убедителни" за теб си отговори. За какво ти е тази убедителност? Помисли, може би отговора ще ти даде и други "отговори", дори и други отговори на собствените ти въпроси - не тези, които сами си си дал.
Прави впечатление наблюдението, че в стремежа си да бъдеш убедителен в "своите си очи", не оставяш никакво място за отвореност, за незавършеност, които сами по себе си са "проход за развитие на всяко "изследване", на всеки напредък. Това е клопка, която много хора си правят, водени от стремежи, които нямат нищо общо, нито с търсене на истина, нито с намиране на същността на отговорите, за които толкова много си писал.

Преди време... когато правих първите си опити за писане /преди повече от 8 години/ видях за първи път колко трудна работа е това за мен. В интерес на истината и в училище, и по-късно, писането никога не ми е "текло" - винаги е било за мен "мъка"... за разлика от живото слово примерно, което си го имам направо "отвътре" /да - нескромно, но верно  :)/.
Но колкото и трудно да бе това аз прозрях почти веднага колко важна и полезна работа е писането особено като израз на идеи и концепции. / Писал съм вече за това в друга тема - за писателите и за читателите./ Ето защо толкова години след това аз самия се "върнах" узрял и подготвен на фронта за писане, проверявайки това именно като участник във форумите - първо на Труден.ком, после в ИЗворите - /вече цяла година навърших преди няколко дни./

Та мисълта ми беше, че когато за първи път открих силата на писаното слово за самия мен си, за да се възползвам по-пълно от нея, се запознах с някои техники и способи за "прочитане" на собствените ми писания. В книгите на Азимов /За фондацията/ прочетох идеята за т.н. смислов и лингвистичен анализ. Там бяха обяснени основните положения и аз "издирих" и събрах цялата възможна техника, за да използвам силата на това. Добавих към това и знанията ми по психология и психотерапия, познанията ми за мен самия... и още няколко неща, които дойдоха после. Всичко това се дообогатяваше непрекъснато чрез натрупване. И като израз на всичко това аз продължавам да пиша и продължавам да натрупвам опит, познание... самопознание. А като бонус дойде и факта, че открих , че не само моите писания съм се научил да "разшифровам". Във връзка с това мога да ти напиша доста неща от "разшифрованите от мен" в твоите писания... но идеята е ти сам да "стигнеш до тях" - до себе си.

Разбира се, всичко това може и да се нарече и "луда работа", както много хора са ми писали и казвали в живота ми... и каквато е и настоящата тема, но със всичко казано дотук исках просто да ти "припомня нещо" - индиректно... и не толкова. :)

Ако се възползваш само ти би "спечелил" - никой друг и никой друг няма да го е грижа, щото няма да му бъде работа.
Ако не... здраве да е... и все пак от това няма как да "избягаш" - каквито и идеи да развиваш, както и да ги "нагаждаш", както и да ги изказваш - ти си този, който се отразява в това. Изписаните идеи и изказът им е просто отрацение на ТЕБ САМИЯ и на всичко което се случва в теб. Те са твоето огледало - и понеже по силата на някои "обстоятелства" ти не можеш да боравиш с "оригинала", можеш да се възползваш от отраженията. Колкото и да са "непълни" и частични, по тях бавно и последователно можеш да се "докопаш" до себе си. Ако това се "случи" - някъде и някога - ще видиш как всички въпроси и възклицания и междуметия и целият театър, който си разиграваш сам, ще си отпадне от самосебе си. И хич няма да те е "грижа" за него, нито да се питаш дали е интересно, нито да мислиш да "приятно". Може би тогава ще се докоснеш сам и преоткриеш за себе си, че въпросите съдържат своят отговор, но никога в посоката на самото питане и винаги извън границите на задаването им. Понеже пишеш че си млад, ще ти цитирам съвсем преднамерено по смисъл една сентенция - като аналогия.
"В живота няма безизходни положения и ситуации. Това обаче не означава, че възможните и реални изходи са в рамките на това, което самия човек "допуска" или желае"... /Б.Райнов/. С това искам да ти напомня, че всичко, което си написал за покоя, за духовността, за смисъла, за хората, за заблудите ...е всъщност това, което очите ти виждат по тия въпроси... и ясно ли личи че по тия въпроси само си мислил... и често импровизираш. А всъщност ги натъкмяваш и използваш само за патерица - за да подпираш с нея нещо твое, лично и "важно" за теб...И все за заблудите на хората уж говориш, а сам не виждаш собствените си заблуди. Помисли - твоята основна заблуда е, че смяташ, че хората са заблудени. Хората не са заблудени, приятелю. Те се самозаблуждават - сами го правят - както и ти самия си го правиш същото по отношение на тях.  Та ти самия си си го написал това във "виртуалните си диалози" от последните "притчи". И всичко това има своя важен смисъл  и е важно "елементче" от общия пъзел на Вселената, както са и важни всички останали "елементчета".
 
И както сам си писал в един от последните си постове "...Мина известно време и сега виждам нещата по ясно. Виждам и по-добре това което съм написал по отгоре...".
Вярно е, че това е най-трудно. Но именно това - да не "виждаш" че не виждаш другите, а себе си - е  наследство, което носим в себе си именно от обществените заблуди, за които ти сам толкова много "им се бунтуваш" и отричаш, изясняваш. И се получава точно това - бунтуваш се и отричаш и изясняваш на другите онова, което ти самия не виждаш, че го правиш - именно заради себе си - на себе си.
Не нужно нищо повече от това, да се обърнеш към думите си и да видиш посланието към самия теб в тях.
Нищо повече.
Но не е малко.

Ако можеш, ако въобще те интересуват онези неща, които толкова пламенно "защитаваш и доказваш".
 
Разбира се на приказки е лесно... истинското предизвикателство е първо да видиш "в окото си собствената си греда"... ако това се случи, отпада необходимостта да се убеждават хората кой и защо е просветлен и кой и от кой е измислен "свъхчовека". Просто първо за теб самия това ще трябва да стане ясно. За това трябват години работа - упорита работа - от най-трудната.
Не с думи...
Думите идват после... и не са задължителни.
Но думите са често явление за тези, които още нямат "другото"... просто защото е по-лесно да се сътвори и измисли едно въображаемо "величие" - поне в собствените ни очи...
--------------------------------
Ако си в състояние, отхвърли възможността за лично отношение, както и в прочетеното, така и от самия мен.
Ако работата опре до гордост и честолюбие, просто ги сметни за "луди работи" всичко написано от мен - за глупости на един "луд"...
-------------------------
Изборът е твой. Каквото направиш - за теб си е. Мен ме няма в него.
Успех!

 
« Last Edit: януари 09, 2007, 12:11:19 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #43 on: януари 09, 2007, 03:54:22 pm »
 Ама човек да спре да се самозалъгва и да фантазира е доста трудно.Предполагам че причината се корени в това че хората когато не могат да си обяснят нещо започват да си измислят.Това и правя аз де.Исмислям и продължавам да се самозаблуждавам.Появява се и друг проблем че от една фантазия вместо да се освободя ,аз влизам в друга доста често.Прав си за забележката че хората сами се самозалъгват.Мисля че е доста трудно да говориш за нещо ,което не разбираш.Затова мозъка започва да работи и да прехвърля разни варианти.И когато стигне до някой които ми е огоден да обясня това сам за себе си аз се задоволявам.И точно тука се самозалъгвам.Още преди хиляди години ,хората като не са могли да си обяснят света са създали езическите богове.Приписвали всичко което не могат да си обяснят на тях.Не правя и аз кой знае нещо по различно от тях.Само че още не виждам начин така че да не е нужно да си обяснявам нещата за да знам какво са те.Вероятно ако спра да фантазрам и да се самозалъгвам,но това го правя през целия си живот.Липсва ми някакво парченце от пъзела.Ще ми трябват доста годинки май...и друг проблем е че дори да го отркия това парченце вероятността да го превърна във "величие" е доста голяма.Ам явно съм пред нещо очевидно ,което ще ми избоде очите ама не го виждам :) Трябва ми време просто...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Блях,
Знаеш ли впечатлен съм.
Ти си вторият човек в последния месец, когото не постъпи с чисто лично отношение, опитвайки да "защити" наранената си гордост и честолюбие. И точно затова в темата за "лудите работи" ми дойде муза да споделя някои мисли за форумите, хората и писането и "лудостта"...

Пиша вече една година... на различни хора, но толкова малко са тези, които са "надкрачили" първосигналните си реакции за защита... Като препрочитам често писаните си неща /което наистина правя редовно/, си припомням колко често разни "интелектуалки" се превърнаха в съмишленички по отношение на това да се надпреварват да ми "отговарят, убеждавайки ме колко съм крив". Ама как ли не и по какъв ли не начин. Да, така е смешно ми е и се забавлявам като чета. И това не само към мен. Периодично се появяват хора, дето като няма какво да кажат, единственото което могат да правят е да пишат цитати и да коментират постовете на ония, дето могат да пишат от себе си и чрез себе си. Понякога се случва и да вземат участие в свободните теми за "каква музика слушате" или в игричките на асоциации". Това се е превърнало в традиция вече. И сега точно си имаме такава участничка, с участието си в критиката и "задълбочените си оценки" върху постовете на другите. Това преди във Изворите беше просто една всекидневна картинка. И именно заради това административният екип решихме да въведем правила - с идеята Изворите да бъде едно различно виртуално пространство - за хора, които могат да си позволят да пишат сериозно, задълбочено изчистено... по този начин можем да си бъдем полезни - на едно място и общувайки виртуално чрез нас самите - чрез писаното слово на всеки. Няма значение дали и колко написаното е "вярно и правилно". Това е етап, който се изживява от всеки един от нас. Някои по-рано, други по-късно. Но е нъжно да се помни че всичко което пишем не може и няма как да бъде правилно и вярно. То носи един смисъл на различност на гледната ни точка. Носи я на останалите, които "четем". Разбира се това е свободата на интерпретатора. Има различни хора, всеки е на различен етап от развитието си и това определя и различните реакции към писането като цяло.
 Ние пишем от себе си и излагаме на показ вътрешни неща. Неща, сред които е минал животът ни. Понякога взимаме идеите си за реалност, понякога мечтите си... Важното е един "дух" на уважение, на "усещане", че пишейки не е толкова важно да те четат много хора и да ги убеждаваш колко си прав - щото това така или иначе е невъзможно.

Идеята ми е, че веднага си личат отработените хора - за тях няма нито ценз, нито въраст, нито пол, нито каквото и друго "правило", което ясно да определи "отвън" кой какъв е. Но по поведението си личи - по отношението, по мислите и думите. И досега просто такива хора, които съм докоснал в живота ми, са били изключително малко и съм се научил тази "привилегия" да я ценя и уважавам.
----------------------------------------
Сега за "отговора ти" -
Ще ти споделя един "собствен опит". В него е важен и ще пиша само за принципа - защото реализацията му е индивидуална и е произтекла от моите си особености и дадености, които съм се помъчил да открия и впрегна "в работа".
 
Самозалъгването и фантазирането са израз на нещо... Те са последствието на една потребност. Те са онова, което впрягаме, за да запълним "дупката" на нещо у нас. Много тясно свързано е с нещото, наречено "ЖЕЛАНИЕ".
ЖЕЛАНИЕТО е едната форма на изява на тази потребност - тя идва от онзи наш аспект, който в езотериката се нарича "преживяващият" или Астралният
Въпросите са израз на онзи аспект от нас, който се нарича интелектуален или МЕНТАЛНИЯТ.
И двете проявления обаче произхождат от една и съща вътрешна потребност - ЕТАП в който, ЛИЧНОСТТА в нас, е "пропита с идеята" че е НЕПЪЛНА и НЕДОСТАТЪЧНА /ограничена/... От една страна Личността се стреми да ограничи в собствените си граници цялото съществуване... но от друга, нейната "недостатъчност" поражда другият вътрешен импулс - стремежа за "НОВОТО". Това е характерна черта на структурата на ЛИЧНОСТТА - нейната ДВОЙСТВЕНА СЪЩНОСТ, която ни изглежда противоречива. Но в нейното създаване са заложени и двата принципа - и за ограничаването - и за освобождаването. И това е с огромно значение - В двойнственият относителен свят в който съществуваме, развитието /освобождаването/ му е нужен "противник" - една вечна "игра" на противоборство, от която именно се ражда РАЗВИТИЕТО и ЕВОЛЮЦИЯТА. Ето защо двата противоположни импулса ги има във всеки един от нас - ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА.

----------------------------------------------
"Ама човек да спре да се самозалъгва и да фантазира е доста трудно.Предполагам че причината се корени в това че хората когато не могат да си обяснят нещо започват да си измислят....". Виждаш ли внимателно написаното от теб. Пишеш "доста трудно"... А не беше ли трудно, когато се учи да караш велосипед или ролери /или кънки/. А ако си го направил вече имаш ли спомен колко много пъти "докато се учиш" ти се е искало да зарежеш цялата работа... А спомняш ли си, че преди да почнеш ти се е струвало много пъти невъзможно /това условно разбира се - има различни хора/. Има толкова много различни неща, на които си се научил още от дете. Новите неща дават възможност за "нови хоризонти", и колкото повече - толкова повече. Но пък трябва да се преодолее "съпротивлението" на инерцията. Има нови неща, дето са толкова "нови" че са нужни "нови и различни" постановки за да се научиш и да станат част от живота ти...

С това искам да кажа, да се вгледаш внимателно в думите си. Можеш спокойно да поразмислиш върху тях. Това са си ТВОИТЕ ДУМИ - те са за теб. Няма други думи, дето да са повече за теб от твоите собствени. Те носят твоят код, те излизат от душата ти. Има едно нещо у всеки човек - един "АСПЕКТ" - дето се опитва да ни "каже" нещо> неговият гласец е много "тънък" и тих. И е напълно неуловим да се "чуе" в средата на ШУМ, която цари в собственият ни ум. Там непрекъснато "бушуват" бури, въртят се вихрите на едни и същи цикли от вътрешни монолози, диалози с измислени гласове, прескачат представи за цветове, гласове, емоции... пораждат тръпки, настроения, чувства.
В тази обща "шумна среда" тънкият гласец на "разума и духа" няма как да се чуе. Но понеже става въпрос именно за РАЗУМ И ДУХ, това са все неща, дето не съществуват "току така" и използвайки уникалните си особености РАЗУМА И ДУХА, могат да направят така, че "нечутият гласец" да излезне през някъде другаде. Някъде, където ще бъде организирано така, че да имаш възможността да му обърнеш внимание. Някъде на "видно място". Това може да бъде във всичко през цялото ти ежедневие - може да бъде в подочут "случайно" разговор, в заглавието на вестник, в репликата на филм или телевизионно предаване, в кавга с някой непознат, в отражението на стъклото или огледалото, в "случайно" припомнени събития или случки... Може да бъде навсякъде - във всеки един момент. Но най-интересното е, когато "изберат" за посредник за предаване на посланията им, именно ТАЛАНТА НА САМИЯТ ЧОВЕК - нещото в което той има т.н. "дарба" да прави - нещо като даденост, която всички хора имаме в някаква насока. Понеже всички сме различни и дарбите ни са различни. Не е задължиотелно дарбата да е в областта на изкуствата - музиката, поезията, рисуването, танцуването. Но често се препокриват. Та мисълта ми е, че ти имаш "дарба" за писане - това е просто "факт". Напълно е естествено  посланието на ДУХА към теб самия е да бъде "кодирано" именно чрез написаното от теб слово...
 РАЗУМА И ДУХА са винаги с теб, винаги в теб... няма как да си "жив" иначе... Това че хората отдаваме предпочитанията си на "измислените и сътворените ни светове" е част от много важна, сложна и величествена "картина" - картината на ВСЕЛЕНАТА И РАЗУМА-СЪЗНАНИЕ в нея. Но все някога идва "фазата" измислянето и виртуалните ни сътворения да се поизчерпят като същност и смисъл. Това е етапа на постепенната трансформация.

Всъщност всичко това са празни приказки ако ти не се опиташ да се "вслушаш" в "тънкия ти гласец"... и ако не се чува да се опиташ да откриеш посланието му в нещата от живота си - включително и писането.

Разбираш ли - ти си задал "въпрос" - и отговорите не са само от ума ти. Умът, като инструмент на личността ти винаги "бърза" пръв да изведе отговора, а и ти самия си свикнал първо него да слушаш / всъщност по-скоро единствено него/... Както всичко друго и "умния отговор" си има своите "две страни" -
1. бързо идва самият отговор, с чувството че е лесно и някак си "наготово", дава бърза ориентировка и определения.
2. все пак "умните отговори" са винаги ограничени в диапазона на предварително заучените неща, чрез вслушване в тях винаги ще се държиш в предварително определена картина, на определен модел. Затова умът винаги стремейки се да "нагоди" противоречиви за неговатра картина въпроси и противоречия винаги я "пренаглася" за да ти изглежда че тя е напълно достатъчна. На това аз лично му казвам "стъкмистика".
Ето тук идва ролята на твоето вътрешно предпочитание - самите "отговори" на които си задал въопросите ако бъдат израз на едно искрено отношение за търсене на истина, никога не им е достатъчен "отговорите на ума". Те така или иначе идват, защото това е тяхното предварително предназначение... Но искреният човек, търсещ ОТГОВОРИ, се осмелява да търси и "ТАМ ОТВЪД" умът, отвъд заученото, отвъд границите, в които се определя твоят свят. Някъде "там", дето всъщност е "някъде вътре". Защото освен умът ти, има и други аспекти, които "чакат" да ги преоткриеш.

Връзката със Вселената е по много "канали" и  по всеки от тях ще дойдат "различни" отговори, защото по всеки от тях е зададен въпроса ти. Тук точно идва важната роля на "честотата" - на вибрацията с която си задал въпроса си. Ето защо с каквато вибрация са "кодирани" въпросите ти, по съответния канал ще тръгне въпроса и по точно същия ще дойде и "отговорът" и подпомогнат от резонанса единствено него "ще чуеш" . Просто когато твоята вибрация е усреднено в зоната на нагласите на твоят ум / а от него - в зоната на твоята личност/, "твоето чуване" на отговорите също ще бъде определено от този вибрационен приоритет, който ти самия предварително определяш чрез ОСНОВНИТЕ СИ ВИБРАЦИИ,/ които излъчваш и чрез които "функционираш"/. Вселената просто ще отговори на честотата на която е "попитана" именно за да се реализира "получаването на отговора". И кръгът се затваря и илюзията за истинност по този начин се самоподдържа. Ако зададеш въпроса си на "друга вибрация", с друга нагласа веднага самата вибрация с който е "пропит" въпроса ти ще продиктува точно на какъв "канал" ще дойде и "отговора". Всъщност се получава следната "резсонансна" картина - КАКВОТО ПОПИТАШ - ТОВА СИ И ОТГОВАРЯШ. Това е било наблюдавано още от зората на времето и хората, които са работили "вътрешната" си работа са го дефинирали и изчистили. И понеже този принцип е валиден не само при  "въпросите" и отговорите" - те са обобщили - нарекли са го ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕСТВИЕТО - универсален принцип на Вселената - на всички нива на разглеждането й.
--------------------

Та... вместо да размишляваш интелектуално и философски /с умът си/ по въпроса за заблудите на хората и на себе си... Можеш да опиташ /само като предложение/ да пробваш да "обръщаш" въпросите си обратно. Примерно - "Ама човек да спре да се самозалъгва и да фантазира е доста трудно."... Вместо това опитай "обърнатите" въпроси
- АЗ - залъгвам ли се... Какво е залъгването.
Кога АЗ се залъгвам. Какво се случва когато СЕ залъгвам. Защо го правя - какво МИ носи това. Какво ли означава за МЕН "спирането"? Готов ли съм да СПРА? Какво МИ пречи. Откъде СЪМ разбрал че е "трудно"? А какво МИ носи "лесното"?

Обратната техника на въпросите е следната - като питаш нещо - обърни го в питане на себе си:
какво е СПИРАНЕ и дали има смисъл? -> в КАКВО ЗА МЕН Е СПИРАНЕТО и какво познавам за него, за да се питам в кое е смисъла.
Обикновено въпросите за смисъла са много подвеждащи. Смисъл може да се "открие реално само когато човек е преминал през два варианта на питаният въпрос - като личен опит. Съвсем подвеждащо е да се питаме какъв е смисълът на неща, които за нас са само виртуални представи. Така мисълта - както и въпросите и отговорите - се превръщат във виртуални и загубват "връзката си" с реалността и ТЕБ в нея. Така се обслужва потребността мисленето да служи за бягство от реалността и да се бяга в измисленото...

МИСЛЕНЕ и ИЗМИСЛЯНЕ, ЗАМИСЛЯНЕ, ОБМИСЛЯНЕ, ПРЕМИСЛЯНЕ - все с един и същ корен... Но винаги в основата е КОЙ Е ТОЯ, ДЕТО МИСЛИ и КАКВО Е ИЗБРАЛ ЗА СЕБЕ СИ - затова мисленето е само "инструмент" за потребностите на "ТОЗИ", дето мисли. И в зависимост от това са и мислите му...
И именно по това  - по мислите изписани... или казани... си личи КОЙ Е ЧОВЕКА ЗАД ТЯХ.
Това е ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕСТВИЕТО - валиден навсякъде и за всичко. Ако един принцип е наистина фундаментален, то той "няма изключения".

--------

« Last Edit: януари 11, 2007, 09:06:27 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #45 on: януари 11, 2007, 04:03:25 pm »
 Виждам че нещо ми липсва в начина ми на разсъждения.Липсва ми последователност.Цялата философия сама по себе си е безсмислена.Тъй като тя е продукт на съзнанието или на мозъка първото нещо което трябва да разберем е какво е съзнание и как действа мозъка.Но за да разберем как действа трябва да се върнем още по назад във времето за да разбереме защо се е развил до такава степен.Да разберем развитието на човешките същества през еволюцията.И нещо повече да се върнем още по назад до започването на самия живот.Началото на моя живот е самото начало на всичкия живот.Все още нямам достатъчно информация от която се нуждае съзнанието за да се обясни.На този етап да се търси отговор на въпроса "Защо е възникнал живота" и такива подобни е обречен на провал.Истината е че философията,религиите са просто въздух под налягане.Те са прекалено абстрактни за да бъдат сами по себе си достатъчни.Това от което в действителност ни е нужно е знание.Но какво точно знание.Знание за света.Та въпроса е от къде бихме могли да се сдобием с такова знание.В съвременния свят единствения източник на такова знание е науката.Тя разнищва нещата из основи като просто борави с факти.Естествено не може да се доверяваме напълно защото доста често науката греши.Химия,физика,биология,география,дори и история заедно сглабят така наречения пазел на света.Все още този пазел не е пълен.Всъщност тези науки са произлезли от философията.Един опит да се обясни всичко.

 Така,но какво е оптималното което може да стори човек за да попие максимално от тази информация.Нещо повече как и до каква степен да се доверява на научните открития и как да ги използва за да създаде тази картина на света.Аз все още нямам такава картина.В крайна сметка,аз примерно имам няколко парченца от пазела,но те не позволяват да се види всичко.Та как така да взема всички парченца и да ги поставя на правилното им място.Не знам дали сте сравнявали компютъра с човешкия мозък но до голяма степен те си приличат по някои основни неща.Имат временна памет,дългосрочна памет,имат някаква скорост на обработване на информацията или колко са бързи.Преди да се започне каквото и да било вкарване на информация в нашия мозък,ние трябва да го изчистим от ненужната информация ,която имаме до този момент.Ако имаме едно чисто съзнание вече ние сме готови да започнем съзнателно да градим върху него новия ни изглед върху света.За да стане това по бързо трябва да намерим начин да ускорим ускорим скоростта,правилно да разпределяме ненужната информация във временната памет,а нужната информация в дългосрочната.Това е второто нещо което трябва да се направи.След като сме изчистили собствения си компютър,трябва да го настроим така че да извлечем максимално от него.Да учим най-бързо,за най-кратkо време по най-ефективния начин.Това не само ще съкрати времето за вкарването на цялата тази информация но и за правилното и функциониране.Информацията трябва да се подрежда така че да бъде бързо достъпна.Чрез някакъв вид метод за запаметяване.Един вид подреждане така че да знаете във всеки момент къде отива дадена информация.Ако всичко това е налице,вече може да се започне постепенното внасяне на знания.От къде ще започнете вече е строго индивидуално,но аз смятам че ще бъде най-удобно ако се използва за мярка времето.Като се започне от Големия Взрив и идеите за началото на вселената,през зараждането на живота,през човека до нещо след него.Това след него още го няма,и да му даваме имена е безсмислено.Преди да стигнете до философските идеи и размишленията за света,ние се нуждаем просто от факти.С факти се занимава науката.До голяма степен ние може да се доверяваме за доста неща на науката,защото тя изхожда изначално нейната информация от нашите сетива.До колко може да вярваме на нашите е отделен въпрос.Но единствено чрез системното събиране на тази информация,в последствие ще може да анализираме даденото познание така че да можем да видим пропуските на науката.Нещо повече ще видим пропуските и на философията такава каквато я разбираме днес.Тогава ще разберем дали имаме всъщност основания да казваме че има неща като душата.

 Като цяло това определено би бил доста труден процес.Много хора биха веднага си намерили извинение за да не го правят но на мене ми трябва причина да го направя.Проблема е че дори да имам причина,за да я разбера трябва да измина този път.Така че дали е труден или лесен,възможен или невъзможен,това е единственото което мога да направя.Но както казах се нуждаем от някои предпоставки за да го постигнем с най-голяма ефективност.Да изчистим съзнанието си от всякакви идеи,мисли,самозаблуди,фантазии.Да съберем колкото се може повече не ефикасна информация,за да настроим по някакъв начин нашите интелектуални възможности.Това второто не може да стане по най-добрия начин,но трябва да се постараем да стане по най-добрия възможен за сега.Усъвършенстването на второто ще стане едва след приемането на цялата информация и внимателното анализиране и.И третото е да можем да определяме кое е от съществена важност и кое не.И трите процеса са много важни.Но истинската причина да се прави това е за най-важната четвърта част.И това е анализирането на тази информация и даването на отговори.Това ще бъдат допустими отговори,в следствие на цялата информация събрана до онзи момент.Естествено допустимите отговори ще варират при различните хора,поради необятността на знанието.
 
 Друг възникваш проблем е,че това което написах по отгоре не можем да сме сигурни че е най-добрия вариант.Това е защото аз нито имам събраната информация,нито имам информацията за по-ефикасно работене на мозъка ми,дори още нямам изчистено съзнание.Така че това е продукт на една самозаблуда,или чиста случайност.Дали ще съответства на това до което бихме достигнали при този дълъг процес ще бъде чиста случайност.Дори бихме могли да разберем,до каква степен случайността съществува.Та нямам за сега какво повече да ви кажа освен горко ни :) или блазе ни :) Който както си го реши за себе си.Аз все още се колебая дали да се вкарам в някоя добре скроена самозаблуда в която да ми е удобно или да се опитам да разнищя нещата поне за себе си.Естествено че това че ще се достигне до някакви отговори в крайна сметка е все пак самозаблуда.А може би при наличието на тази информация онези въпроси просто няма да има нужда да бъдат задавани.Може би единствено когато успеем да постигнем не-нуждата от въпроси,ние ще знаем отговорите.Защото все пак въпросите са следствие на някаква нужда.Абе луда работа...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #46 on: януари 13, 2007, 09:29:56 pm »
 Рамус добре де на какво се дължи тази "дупка" тази недостатъчност.Аз още от малък си спомням че не знам какво да правя.Използвах доста дълго обществените модели на поведение но те не ми понасят,не намирам смисъл в тях.А като ги няма тях има само скука.И на всичкото от горе поради не обясними за мене причини не ми харесва тази скука и гледам да си измислям свои си работи да си правя.Един вид бягам от себе си.Може би в скуката точно тогава по добре мога да чуя онзи тих гласец за когото говориш.Но определено не го разбирам.Каква е точно ролята на скуката и на преживяванията?Сега питам тебе.Не знам все си мисля,че хората не знаят как да преживяват преживяванията без да се самозаблуждават...нито умеят да скучаят :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #47 on: януари 14, 2007, 07:09:23 pm »
Рамус добре де на какво се дължи тази "дупка" тази недостатъчност.

Това е въпрос, който "изисква" много "сложен" отговор. Писал съм го вече този въпрос в изворите - съвсем наскоро си го четох, но не мога сега да посоча линка.
Отделно от това мисля, че е напълно естествено ти самия да си го изясниш - и преоткриеш. Сам за себе си. Нали точно това обяснявах в предния си пост - обърни всеки въпрос към СЕБЕ СИ. Идеята да "научиш" нещо е ти самия да го откриеш - иначе ако ти го поднеса наготово пак ще има СКУКА после :).
"скуката" е особено състояние, израз на емоционална празнота. Тя се проявава при "липса" на стимули , идващи по традиционните канали от сетивата.
Емоционалните хора, скучаят, когато не намират дразнители, чрез които да си създават емоциите и чувствата си.
Интелигентните хора пък преживяват скука и когато се лишат от възможността да сътворяват "интелектуално световете си.
Ето защо ЖЕЛАНИЕТО е израз на "празнотата" и недостатъчността - в астрален план,
а задаването на въпроси /и търсенето на отговори/ е проявлението на същото, но в по-ментална насоченост.
И в двата случая и емоциите и чувствата... и мислите и идеите... обслужват основното - потребността от "измисляне" - сътворяване.
 Изживяването на скуката е вид "абстиненция", защото каналите за "преживяване" са важна част от механизма с който "ума" на личността "сътворява личната реалност". И като спре потока по тези канали, имаме недостиг на стимули за преживяване и този "недостиг" именно се нарича състоянието СКУКА.
-----------------------------
...хората не знаят как да преживяват преживяванията без да се самозаблуждават...нито умеят да скучаят :)
  Да -
1 на хората не им трябва да знаят нещо, което да ги извади от модела им. Умът при хората избирателно "допуска" навътре само онова, което е в синхрон на създадената собствена картина на реалността. Това се прави при процес, наречен ИНТЕРПРЕТАЦИЯ. Чрез нея се отсява онова, което е в разрез с "картината" която вече имаме - за себе си и за "реалността" си. Това се нарича "аперцепция" или "психична скотома" - умът избирателно "вижда" и възприема само онова, което той самия "предпочита". Това е фундаментална характеристика в процесите на сътворяването. Навсякъде се вижда -  и в нашият форум - процеса на "стъкмистика" - всичко, което не "пасва" на предварително зададеното и прието за валидно, се "пренаглася" /натъкмява/ към него или се отхвърля. Всъщност напълно непознатото и "чуждо" на личния модел просто се "подминава" като несъществуващо.

2.не можеш да преживавяш преживявания, без да се заблуждаваш. Щом преживяваш се заблуждаваш при всички положения... въпросът е, че докато преживяваш на теб не ти изглежда заблуждаване - когато си напълно вживян в "играта си", никак не ти изглежда на игра - направо си е за теб сериозно и реално. Това е "принципа на съотвествието" - всичко произлиза и се определя от това, кой стои на "престола" ти - ако е личността - тя използва властта си за да функционира - сътворява, но сътвореното от нея е толкова "живо" че няма как да се определи като "измислено". По - точно - "няма кой да го определи", защото нали тя самата, докато е седнала на "трона ти", е тази, която определя всичко останало. Ето защо тя ще играе ролята на твоя АЗ, докато е поставена като единствен и неотменен владетел. В това отношение нейното "управление" много прилича на идеята "еднолично и демократично"... :). И все пак това само от теб си зависи - във всеки един момент можеш да направиш така, че да я свалиш от престола, на който самия ти си я "избрал" да се качи. Нали се сещаш, че тя самата не може да детронира себе си...
 
3. Колкото до умеенето на се скучае... Не знам. Мисля, че скуката, като всяка абстиненция, е съпроводена с "тягостно" чувство, което веднага те задейства да "попълниш" виртуално празнотите, дето са настъпили. Тя затова е и самата скука.

« Last Edit: януари 14, 2007, 08:34:17 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #48 on: януари 15, 2007, 04:15:53 am »
  Значи ако ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО за който говориш се окаже винаги валиден,то остава само да съставиш въпроса.И тогава отговора ще си дойде заедно с въпроса или след определено време.Има нещо което наистина ме заинтересува.Вероятно има връзка с онова което ми липсва.Та става въпрос за това как ние хората мислим и какво е това съзнание.Първото ниво което ми е известно е физическото.А интелектуалното ако се нарича ментално,а emoziоналното астрално те къде са.Дали наистина са в главата ми или са някъде другаде.Гледах доста интересна поредица за човешкото тяло,но ми направи впечатление нещо.Там правеха сравнение за това как работи човешкия мозък като го сравняваха с термитна колония.Защо точно с тях?Термитите правя нещо като крепости.Обаче по интересното е че като ги изграждат ,има си основи,има си вентилация,абе за направата на тази крепост се изисква определено познание.Но обикновения термит няма как и къде да съдържа тази информация.Нито кралицата на термитите,и тя е много "глупава" :Д Но въпреки това термитите ЗАЕДНО успяват да създадат нещо непосилно за един термит.Та в този филм сравняваха работата на термитите с работата на мозъка.Доколкото успях да швана от обясненията и от излъчените кадри,мозъчните клетки сами по себе си не носят голяма информация.Но когато се включат много мозъчни клетки в определени комбинации се получава нещо уникално.Когато например човек види една ябълка,информацията която постъпва активира дадени мозъчни клетки и те се свързват под даден ред.И ако тази група се активира отново ние в съзнанието си ще видим същата ябълка или това което си спомняме за нея.Но къде в действителност са мислите.Или това ментално ниво.

 Друго например е че когато гледаме даден обект,ние не запомняме целия обект ,а само някои части се запомнят.Така когато ние видим точно тези части ,ние може да си заблудим че виждаме същия обект ,а това да не е така.Голяма степен от илюзиите ,които се правят за забавление на публиката са на цходен принцип.Фокусниците отклоняват вниманието на хората и го насочват в дадена точка.От там е лесно да се направи вече фокуса.Но всичко това е много о интересно от друга гледна точка.До колко в ежедневието си ние не виждаме нещата такива каквито са.Сетивата,особено очите са много лесни за заблуждение.

 Интересното е и друго.Че в търсенето да намеря онази празнота,аз съм се отплеснал да търся и извеждам принципи и т.н.Но мене ме няма в разсъжденията.Това което е моята личност не е нищо повече от активирането на дадени групи мозъчни клетки при определени външни промени.Било то въпрос или някакво преживяване аз ги сравнявам с опита който имам,или проверявам дали има cxодни комбинации за видяното.Дори ако някой ме познава добре,може да определи какви биха били реакциите ми при дадени обстоятелства.Какво обичам,какво не обичам и т.н.Самото предпочитане на удоволствието пред болката ме прави толкова предвидим.Това дори прави и вас предвидими.Колко хора биха предпочели болката?Ето това е лесен начин за манипулации.Изнудване.И той се използва.Несъзнателно и съзнателно.Та всъщност дали биха били въпроси,или преживявания които търся те биха се били определили от моята лична информация за света.Ако знам че мога да скоча с бънджи ,а не съм го правил.Има голяма вероятност да го направя ако анализираме моята личност и разберем до колко съм склонен да поемам рискове и да се подлагам на силни усещания.Ако предложиш на някой който практикува екстремни спортове не би се замислил да скочи,но има хора които ги е страх.И всичко това си е от картината която всеки човек си създава за света и за себе си.

 Това което не разбирам е защо се появява това съзнание.Дали термитната колония има общо съзнание ,cxодно с това на човека.И какво представлява точно то.Ако ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО е общовалиден за всички нива,то как трябва да формулирам въпроса си за да го реша на всички нива.Ето ще направя плах опит да си го задам сега.Да видим кога вселената ще ми отговори на това ниво.От гледна точка на биологията,на физическо ниво как така от еволюционна гледна точка живота се развива,достига някаква степен при която множество елементарни клетки се обединяват за да работят заедно,несъзнателно всяка за себе си,но създавайки къде и как това съзнание.Дали това съзнание остава на физическо ниво.Дали тези ментални и астрални нива са различни от физическото или то ги включва и двете в себе си.Дали съзнанието има някаква друга цел освен продължаването на живота.Дали единствено предназначение на съзнанието е да служи на живота.Какви са условията за да се появи съзнание.От всичката тази каша обединявам в по кратък текст:
При какви условия се появява съзнанието?При какви условия не се появява съзнанието?Съставено ли е от някаква материя или анти-материя?Има ли някаква продължителност на съществуване,ако въобще съществува?Има ли някаква друга цел или само условията са неговата причина?Има ли някакви изгледи за промяна на това съзнание или то е непроменимо?Как мога да си представя това съзнание вътре в самото съзнание или това биха били самозаблуди?Ако имам съзнание,може ли чрез него да анализирам това какво е съзнание въобще чрез него?Ако не мога как може то да стане обект на моят анализ?Ако не може да се анализира съзнанието на ментално,астрално или физическо ниво то как би могло?Трябва ли да се анализират всичките му прояви на всички нива за да разберем какво е то,да чувстваме,да мислим и да усещаме?Какви други нива има съзнанието?Ако притежавам съзнание бих ли се нуждаел от това да търся какво е то,или това би означавало че все още нямам съзнание?

 Така да видя какво са ми донесли въпросите.Освен че се обедих че нищо не знам за съзнанието,се обедих и че на ментално ниво няма да стигне да се обясни това какво е съзнание.Колкото и да го мисля няма да запалня празнотата...Тя не е просто ментална празнота.Не е просто физическа.Не е просто астрална.Ако съзнанието може да се разграничи на тези три направления то те заедно биха обяснили какво е съзнание.Но да обясниш едното на другото е трудно.Да обясниш emoziите на мислите е трудно.И обратното.Като се намеси и физическото и то си казва думата.Но дали е просто трудно или е невъзможно.Но на кого са му нужни обяснения.Само на личността ми която има нужда от нова и нова интелектуална храна.Или на emoziоналните ми нужди.И на физическите.Много нужди,но те нужни ли са ми ?Защо е хубаво да се пристрастява човек?На едно от тези три нива всеки един от нас е различно пристрастен.Ако не намира "щастието" в физическото той го търси в emoziите или мислите.Ами ако излезем от тези три кръга.Без да мисля,без да усещам,без да чувствам,това е да си мъртъв?Като умреш се освобождаваш.Това е първата асоциация която правя.Кога е нужно вероятно всеки сам си определя за себе си.Но човек когато мисли изключва другите нива.Трябва да се науча да чувствам,мисля и усещам физическото едновременно.Странно не очаквах такъв извод....това ли е отговора ми?!  :D  Би трябвало... :idiot2: :o ???
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #49 on: януари 15, 2007, 03:41:54 pm »
Все още не си се обърнал към "техниката" на обръщането на въпросите - навътре към теб.
Принципа е толкова елементарен, блях.

А всъщост ... представи си, за момент, че сядаш пред компа си с идеята, че нещо "чуждо" ще прочетеш.
Нагласи се, настрой се... все едно че ще четеш някакво "досие" на напълно неизвестен човек - живеещ някъде си, казващ се "някак си"....
И нямаш нищо общо с него... напълно далечно и чуждо писане на напълно непознат и безличен човек.
Представи си също, че ще е нужно този "неизвестен човек" да разбереш нещо за него. Все едно че трябва да му съставиш образа... По написаното...
С ясната мисъл за всичко това зареди своите постове в тази твоя тема и започни да четеш - свободно и аналитично. С ясна и внимателна мисъл. Виж внимателно и се опитай да "проследиш" всяка от логическите му "вериги"... Винаги първо се концентрирай върху основата на всяко твърдение - къде е фундамента - от къде произхожда. По всяко твърдение ти се опитай да тръгнеш "наобратно" - към неговото начало, защото началото на всяко твърдение ще те "отведе" до неговия смисъл - дали заблуда, дали прието отвън - наготово, дали просто прибързано заключение, родено от нетърпеливостта...
В случая можеш за пример да използваш своето "знаене" по въпроса за съзнанието, развито в последния ти пост. Как и по какво ти самият заключи, че съзнанието му е нужно материален носител. И защо материалния носител трябва да определя проявлението на съзнанието. Съзнанието е пример за идеално и нематериално явление. Мозъкът не е носител, нито "къща" за съзнанието. Мозъкът е само "посредника" - чрез него съзнанието се проявява на нашето ниво на възприятие.
Да помислим - ако включваш електрически уред в захранването, той работи, но като изключиш щепсела на уреда и той "спира" да функционира. А ако сложиш пред него някой "разсъждаващ", който да не е чувал какво е това електричество, ще му изглежда, че уредът "оживява или умира"... Нитова е една груба аналогия, може би не най-подходящата... Но се надявам чрез нея да "докоснеш" колко е важно и колко е определящо "нивото и границите" в които мислите оперират. И че границите са по-важни от самите мисли.
Има и още едно важно незнание, залегнало в разсъжденията ти -
1. разума е проявление на съзнанието. Но ще трябва да изясниш какво е това "разум" и "ум". Сам трябва да започнеш бавно и методично да си подреждаш собствените понятия - в единна цялостна схема.
2. Както са определени от моят пост понятията "ментал", "астрал" и "физическо ниво" са доста неопределени за теб. Но недавайки си сметка веднага се опитваш да ги използваш "натъкмени набързичко" и да ги използваш като представи в последващи разсъждения. Та нали представите са "образното" огледало на собствения ти модел - те са ограничени само от него. Как да си "представиш" неща, които въобще са "чужди" на модела ти - това е далеч извън "зоната" на валидност. Самия опит да си ги представиш и вече си ги "унищожил" техния смисъл да "погледнеш" някъде навън...

Всичко това лесно може да не бъде важно...
Единствено което е най-важното е ОНЗИ, КОЙТО МИСЛИ, а не това, което той мисли.
Ключовото понятие за всички останали неща е понятието АЗ - то е виновника за всички останали събития - включително и за понятието СЪЗНАНИЕ.

Това е смисъла на "обръщането" навътре - в мислите то се превръща в проследяване "назад". Хората, които са с емоционална подчертана нагласа пък могат да използват същото, но с чувствата си... но това е значително по-сложно за тях - по много причини... и все пак има хора, които са го правили това - дори има цели "направления" в духовната работа - работата с чувства и емоции. И в зависимост какво е твоето "основно звучене" - "основна вибрация" - се определя и собствения ти подход. Щом нещо твое вече го има и е преобладаващо, значи може да се използва като за "мост" към теб самия - към твоето самооткриване.
Така се получава следната ментална схема - > Ти... откриваш самият себе си... по "следите", които сам си оставяш...
 Във всеки един момент те са на твое разположение - винаги, навсякъде. От нищо не зависи - единствено и само от твоята решимост, воля, концентрация, НАМЕРЕНИЕ.... Търпение и постоянство - най-трудното от всички дотук :)...

И така... за да се реализира ти самият да си изследовател на самия себе си, трябва да насочиш собствените си сетива /с целият потенциал на който си способен да развиеш в даден момент/ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ и всичко което сам "генерираш" - мисли, действия, постъпки, отношения.... Това е елементарното, заради което хората говорят за концентрацията и понятието БУДНОСТ... То определя КАКВА ЯСНОТА можеш да постигнеш в "следенето" на собствения си аз.

Второто е нещо, което се нарича откриване в себе си и стабилизиране на нещото, наречено условно "страничен наблюдател". Това е ключа към всичко друго - СТРАНИЧНИЯТ НАБЛЮДАТЕЛ. Това е уникалната възможност да открием и погледнем света чрез вградената ни функция - да "погледнем отстрани". Тук вече при стандартното поглеждане на това явление започват да се получават "парадокси"... Ето защо "обмислянето" и "Умуването" над неща, които са само в главата ти нямат никаква практическа стойност. Ето защо казах, че когато нещо не си го направил и внимателно разгледал различните му експериментирани следствия, няма никакъв смисъл да го "умуваш". Само умът на човека има непрекъснатата потребност да "не оставя" никакви "неясноти" - той винаги "бърза" пръв да даде отговора си. Ето и защо точно тези "бързи" натъкмени отговори са компрометирани предварително - те не носят заряда на истинността. Те само изпълняват своята предварителна предназначеност - да натъкмят модела ти с който боравиш, към "новопостъпилата информация или опит". Задържането на противоречия в ума е признак  за "заплаха"... Ето защо той първи винаги "бърза" да даде неговата "версия за отговор". Такива отговори всеки си изработва преминавайки през фазите на своето развитие. Има хора на които точно тези "отговори" са им достатъчни. Не ги интересува дали и доколко са верни - но пък получават чувството за достоверност. Първоначалната "нервност", която е генерирана, когато са зададени разни противоречиви на предварителната схема въпроси, се превръща в потребност бързо да се намери "някакво приемливо обяснение" и така да се успокоим. Аз наричам тези натъкмени отговори "правдоподобни". Примери за тях можеш да прочетеш навсякъде , както и да чуеш в думите на повечето хора.
Та във връзка със всичко това ще кажа и за понятието "МИСТЕРИЯ". Това е название за нещо "недообяснено", за липса на етикет, понякога изглежда нещо неизвестно тайнствено. Но всъщност смисъла на понятието мистерия е именно "оставянето на едно явление" неговата недообясненост и недифиринцираност. Само по себе си това ужасно изнервя повечето хора. По-горе вече обясних защо умът на хората реагира така. Но внимателното отсяване и позволяването на "мистериите" да съществуват и да ги приемеш в собствената си схема и модел. Разбира се, че всички неща са свързани. И това че в даден момент не можеш да "напипаш" мислено какви са връзките между някакви явления или процеси, не означава, че задължително трябва да ги натъкмяваш, с цел да избягаш от "тревожността", която умът ти генерира. Остави ги на спокойствие мистериите - остави ги в главата си. Остави ги като необяснени/ а не необясними/. Обяснението и връзките със останалото ще дойде "само". Просто трябва да се "натрупат" достатъчно наблюдения и информация. Понякога една мистерия съществува именно защото задаването на въпроса за нея е на неадекватна посока или ниво. Отговора няма как да дойде. Всички противоречия съществуват именно само в "човешките модели". Противоречия в природата няма. Но съществуването на противоречията в нашите глави, ражда и това да виждаме противоречия и в света около нас - това идва от принципа на съотвествието - приложен върху начина по който ние сами отразяваме действителността - и по този начин от двете страни на "очите, с които гледаме света" стоят "подобни явления. Защото отражението носи "кода" на отразеното и е изначално свързано с него. Или с други думи "виждаш" това, което сам "искаш" да видиш. Но невъзможността да знаеш за това идва от "слепотата" ти да видиш самия себе си. Все едно че се гледаш непрелъснато в огледало, но така и не разбираш, че това си ти... защото няма с какво да "сравниш". И взимаш отраженията в огледалото за реална гледка - всички животни точно това правят, когато им поднесат огледало - това е елементарен механизъм.

Всичко това се прави заради следното: опитай да превключиш твоя "страничен наблюдател". Не е лесно - първо трябва да се открие в теб самия. Ти го носиш в себе си - както всеки човек. Всеки човек понякога спонтанно му "спира" работата на умът /респективно - на личността му/. Това става при различни за всеки обстоятелства. Понякога силен стрес, понякога смъртна заплаха, понякога странни обстоятелства. При тези случки се задейства вграденият механизъм за защита на ума - нещо като "предпазен бушон". Всички някога сме имали подобни преживявания. Само ще припомня някои аспекти от тях:
Изведнъж "някак" си времето започва да се "разтяга" или рязко започва да "тече" по-бавно...  Все едно че гледаме на "забавен' кадър филм. Филм, но с нашето участие в него. Изведнъж някак си "мислите" рязко се проясняват - добиват изключителна чистота и подреденост. Няма емоции, няма преживяване - въобще не се "сещаме" за това - въобще не е " нужно" в този момент. Сякаш гледаме "отстрани" нещото което в този момент се случва със самите нас. Само гледаме - отстрани - няма оценки, няма сравнения... няма емоции - всичко е чисто и ясно... със "забавеното действие" на някакви неща дето се случват... Няма никакъв "страх" от смъртта... никаква емоция няма, никакво чувство - и никакви "мисли" характерни за ежедневието ни. Няма тревоги, напрежение, противоречие, конфликт - изведнъж е толкова чисто и ясно "виждането", че после споменът за това докарва шок в някои хора от спомена на преживяното. Яснотата е на такова ниво, че дори не ни "хрумват въпроси"... Сякаш е паднала една пелена от "дим" пред очите ни - изведнъж всичко е в неговата цялостност и яснотата ни в този момент "го хваща" точно така - тя само го отразява.
-----------------------------------------------------------------------------------
« Last Edit: януари 15, 2007, 04:06:44 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #50 on: януари 15, 2007, 05:04:26 pm »
 Добре.Имам един последен въпрос.Този СТРАНИЧЕН НАБЛЮДАТЕЛ за тебе мистерия ли е ? Трябва доста сериозно да обмисля нещата и да спра с правдоподобните отговори.Прекалено много мистерии имам ....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #51 on: януари 15, 2007, 07:17:58 pm »
Страничният наблюдател е "мистерия". Той е далеч извън границите на личността и на ума. Ако се опиташ да си го стъкмиш в техните граници, с техните понятия, чрез тяхната логика, веднага ще го "загубиш". Не може в едно пространство, да се дефинира някакво друго, което е "по-широкото" от първото. Но от гледна точка на Широкото, може чак тогава да се разбере за "тясното".
Точно така се съотнася и за личността-ум и "страничният наблюдател". както показва и самото име "страничен / или външен/ наблюдател" е едно уникално осъзнаване за "присъствие" извън границите на това, с което оперираме при всекидневния ни живот. Докато личността-ум е единственото ни битие, няма какво да я "определи", защото както вече съм писал за всяко определяне са нужни две неща - отправна точка и нещото, което ще определяме спрямо отправната точка. Та ето защо, когато ум-личност е само едно и са единсвеното което ни определя, границите са неосъзнати - отправните точки са всички вътре в самата система и от нея няма "идея" за излизане.

Когато се появи вече нов момент, се случва именно фундаменталната промяна - появява се "нов" елемент", който е извън системата ум-личност и чак в този момент се добива реалната възможност всичко, което се случва в границите й да бъде определено и дефинирано - защото имаме вече една отправна точка "ИЗВЪН" нейните досегашни граници.  Аз-а на човека, наречен в някои езотерични системи "същностен" или съзнателен АЗ вече е привлечен от "новата" точка> тя постепенно се превръща в ЗОНА и връзката с нея става все по-изчистена.

За да се получи целият процес, обаче е нужно да се "напипа" в самите нас. Задължително е , че всеки го има. Колко е развито общуването с него и каква е връзката... това е вече въпрос на етап в израстването - за всеки е различно. Но в този случай важи принципа на "всеки трябва да си открие сам колелото и топлата вода". Вътрешни неща не могат да се взаимстват отвън. И по това се разбира едно същностно вътрешно разбиране - по това, какво не е:
-всякакви влияния и заемки от чужди автори, идоли, произведения, идеи...
-последователи на всякакви вярвания, вярващите във всякакви "учители"...
-заимстването наготово на каквото и да е - от заучените начини за реакции, до заучените и "харесаните" мисли на някой си...
В обществено-определения живот, заимстването, копирането, подражанието са част от битието на всяка единица от социума - това е елементарно за наблюдение. Такива хора могат единствено да умножават и засилват обществено-подадения модел, който те са приели да ги определя. Такива хора могат да се прочетат във всички наши теми - те могат подробно да ви обяснят защо е важно да празнуваме именните и рожденните си дни или, защо са важни обществено-значимите празници на "светиите на църквата", ще ви разкажат цялата история на възникването им  и съответните "митове" - щото са написани вече и могат просто да бъдат преповтаряни. Такива хора, могат да ви кажат защо е толкова много важна вярата - от вярата в светлината, до вярата в Доброто, Исус, Мохамед, Буда, Сатанаил, Знанието, науката, обществото, вярността, Йерархиите, Индийските йоги, Тибет  :), Разума, модата, Красотата, спортните или Шоу-звезди, и какво ли още не като обекти на вярвания и за вярване. И не обектите на тези вярвания са важни, а това, че всички обществено-определени хора са "поклонници" и "почитатели" - а щом ги има, обекти за поклонение и почитане и пристрастяване веднага "ще се намерят".
  Това е валидно единствено и само в "контекста" на социумния живот. За неговото функциониране и битие това е от изключителна важност. Това може да се разбере и по категоричното отношение на всеки един от вас, който при подаден знак е готов да квалифицира за осквернение всички приети за вярни, важни или "святи" за него неща. Така те се подкрепят взаимно едни-други и са точно по аналогията, която самия ти , Блях, си описал - за мравките и мравуняка. За тях общественото съзнание е всичко - то ги е формирало, благодарение на него те функционират, само "заедно" те живеят - взаимно се определят. Живота извън тези техни граници изглежда абсурден, смешен, лудост, глупост, простотия или направо "опасност". Използването на шаблони в говоренето, мисленето, емоциите, чувстването, интерпретирането, поведението са външните белези по които лесно се наблюдават и забелязват. Повтарянето на заучените и популяризирани идеи се прави именно заради нуждата от непрекъснато презартвърждаване и умножаване на митовете с които обществените личности се поддържат в социумен статус.

Лесно е да се забележи дори в твоят пост - "...Ами ако излезем от тези три кръга.Без да мисля,без да усещам,без да чувствам,това е да си мъртъв?..." Това преди теб са го написали толкова много участници в Изворите, а и всички такива извън Изворите. Вечната ограниченост на представите и задаването на напълно измислени въпроси, които целта им е да извадят задаващият ги от всякаква връзка с реалността.
 Вместо да опитаме сами практически да опознаем "новото и различното", винаги се предпочита "наливането на пусто-в празно'' с думи и приказки, въпроси за "смисъла", от сорта "струва ли си"... "това е безсмислено". Виж как точно си описал една елементарна представа, свързана с битието - а нищо не пречи първо да опиташ - спри мислите, спри чувствата, спри движението... и сам ще видиш какво има "отвъд" - без да си го измисляш и сравняваш със смъртта.
Ама дали му "стиска" на социалния индивид?... Само при мисълта, че трябва да "спре" чувстването, тръпките, да вземат да отпаднат желанията, емоциите, настроенията... ми как ще живее - с какво и от какво. По какво ще сравнява и разбира живота си?...

 
Но за етапа, когато връзката със "страничният наблюдател" е постоянна и стабилна, това променя изцяло битието и вътрешното устройсво на личната Вселена.
Затова често в разговори с някои от вас казвам, че най-важното във всяка Вселена е всеки един от нас. Ние сме тези, които определяме всичко останало в нея. Ето защо телевизионното или компютърното изображение ни се струва обективно. Но "очите на страничният наблюдател" виждат нещо съвсем различно от това, което всяка личност "вижда" - тe възприемат от екрана поредица "точки, които светят, или не". Само матрицата на ума на всеки един от нас прави така, че от поредицата от множеството подвижни светещи точки на екрана, ние да виждаме и интерпретираме нещо точно определено - първо интерпретираме картини, защото асоциираме с заучените във всеки от нас зрителни представи. От картините възникват съпъстващите ги преживявания, както е и всъщност във вътрешния свят на всеки от нас.
И знанията, които излагам в постовете си не са заучени никъде - аз самия ги генерирам - в момента който се "пренасям" в страничния си наблюдател "виждам" онова, което описвам пред вас. Разбира се систематизирано и структурирано. Не съм зубрил или наизустявал или "поемал" разни книги и произведения и просто съм си ги натъкмил, макар, че толкова много от вас продължават да привиждат, че съм заучил и "смесил" един "миш-маш" от идеи на всякакви автори.
Това не става с четене... Четенето е било само "подготовката", част от промяната на настройката, нагласата. Разпознавам безпогрешно, че други хора "преди" мен също са го напипали и са го използвали по същият начин. И тези, които са оставили писмени сведения, са го "кодирали" в тях. И това се вижда лесно, но само с "очите на страничният наблюдател".
Страничният наблюдател е уникално състояние на съзнанието.
Има си някои характерни особености, които не знам дали тука е мястото или пък някой го интересува. И все пак колкото и да описвам няма нищо по-истинно от това просто всеки от вас просто сам да си го "открие" и навлезе в тази уникалност.
« Last Edit: януари 16, 2007, 05:47:35 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

L_usr

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #52 on: януари 16, 2007, 02:42:03 pm »
За тези които нямат тази информация: ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО  : Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие м/у законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата ... аксиома, изложена в тези думи е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси скрити в тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на метериалния, менталния и духовния <астралния /мисля /> свят - той е Универсален закон. Древните ...разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, ч/з който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното.  ::)

Мнението ми за предишните поустове на blqh /наистина дано не прозвучи като обвинения, поучения и т.н., кво да правиш 'слово' :-[ /
  Жалко, за гнева ти който дава енергия на илюзиите ти;
  Жалко, че си мислиш че хармонията е мирът за който ти говориш, пасивността за която ти говориш, смъртта за която      ти говориш;
  Жалко, че говориш така както си описал: http://www.izvorite.com/smf/index.php?PHPSESSID=d6eb1810c37ccd64ef7ea699a57d0521&topic=1215.msg14484#msg14484
/става въпрос за разказа ти за човека със постулата за съмнението /
  Надявам се че всички ние развием разбиранията си над тези /току що изброените/, а също така да добавя че в последната страница не съм видял, такъв начин на изразяване , което специално мен ме радва.

Още нещо което искам да отбележя. Виждам че си добре запознат с достатъчен брой психологически идеи /мисля че всички от там ни става интересно/, но според не са ти достатъчни. Поне доколкото аз съм забелязал психологията /философията винаги е оставала назад след езотериката / окултизма и винаги се е мъчила да ги догони. Аз съответно на там развивам разбиранията си. Доколкото мога да разбера Рамус е направил същото. Според мен лично той има добър психологически опит използвайки го за стълба на своето последващо развитие, чрез самоосъзнаване и самонаблюдение /страничният наблюдател/. Също така се надявам да се позаинтересуваш малко повече от разграничването на физическия /материалния  || астралния /духовния (изграден от чувства) ||и менталния (в него са причнините за всичко) светове .
Айде стига толкова че изглежда все едно съм нечия майка и . . ., аве луда работа.

<благодаря ви че ми помагате да разширявам разбиранията си>

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #53 on: януари 16, 2007, 06:25:46 pm »
Мнението ми за предишните поустове на blqh /наистина дано не прозвучи като обвинения, поучения и т.н., кво да правиш 'слово' :-[ /
 Жалко, за гнева ти който дава енергия на илюзиите ти;
 Жалко, че си мислиш че хармонията е мирът за който ти говориш, пасивността за която ти говориш, смъртта за която ти говориш;
 Жалко, че говориш така както си описал: http://www.izvorite.com/smf/index.php?PHPSESSID=d6eb1810c37ccd64ef7ea699a57d0521&topic=1215.msg14484#msg14484
/става въпрос за разказа ти за човека със постулата за съмнението /
 Надявам се че всички ние развием разбиранията си над тези /току що изброените/, а също така да добавя че в последната страница не съм видял, такъв начин на изразяване , което специално мен ме радва.


 Ти няма как да знаеш какво си мисля или с какво намерение съм написал нещо.Да не говорим какво мисля в момента.Та ще си позволя да направя един коментар и аз.Това което си написал относно моя пост показва единствено твоето собствено развитие,а не моето.Не мислиш ли че би било редно да сложиш едно "аз се самозаблуждавам че блях е искал да каже еди какво си..."

"Също така се надявам да се позаинтересуваш малко повече от разграничването на физическия /материалния  || астралния /духовния (изграден от чувства) ||и менталния (в него са причнините за всичко) светове ."

 Защо се надяваш да направя това.За да мога после да ти кажа нещата които ТИ искаш да прочетеш ли?Да затвърдиш своите самозаблуди за ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО и за СТРАНИЧНИЯ НАБЛЮДАТЕЛ.Дано не се позаинтересовам....
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

L_usr

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #54 on: януари 16, 2007, 07:03:20 pm »
  е щом не искаш да се развиваш, спориш за борба , а нямаш активност...
  Не ми се впуска в спорове, само заради самите спорове :-X
   O0успех все пак каквото и да решиш

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #55 on: февруари 07, 2007, 11:36:46 pm »
 Не знам....Всеки човек си изгражда дадена "РЕАЛНОСТ" и всичко ,което не отговаря на нея няма място в нея.Естествено тази "реалност" си има граници.Човек сам изгражда тези граници.Но се оказва че тази реалност,съвсем не е онази "реалност" ,за която толкова много хората копнеят.Дали ще ги наречете истини тези неща или някакви "универсални закони" все тая.Всъщност "реалност" си изгражда всеки един от нас,но би било по правилно тези реалности да ги наричаме "фантазии".Та всеки си фантазира нещо.Дори когато някой каже на другия че това не е истина,той започва да защитава своята фантазия.Много е просто,човека защитава себе си,той самият е една фантазия.Естествено някои фантазии са по масово популярни.Веднага хората започват да измислят някакви си въображаеми логически причинно-следствени връзки за да доказват своите фантазии.Модели за такива фантазии които са добили обществена популярност може да се видят на всякъде.Религиите са базирани точно върху фантазията на определени личности.Но тъй като фантазиите на вярващите се различавали от тези на идеализираните личности,религиите са нещо съвсем различно от това, което в действителност са си фантазирали тези личности.И сред всичките тези идеи и вярвания ,няма нито една която да е за всички.

 За хората които си фантазират и вярват в така нареченото "добро" и "светлина" просто нямам думи.Що пък точно добро трябва да правим.Или пък били сме изградени от светлина.Еми да ама не е точно така,защото пък от другата страна на барикадата учените доказват че материята не е такава каквато се е предполагало.Всъщност ние сме 99% нищо или "вакуум" от колко каквото и да било.Но това нещото е което ни определя каквито сме.Естествено всеки продължава да си фантазира кое какво било.И аз мога да продължа да фантазирам но би било безсмислено.Просто защото не води до никъде.Та 99.9% от хората дори не си дават сметка за това че всичко ,което възприемат е една добре изграждана илюзия на мозъка.И при определени условия тази матрица се използва по един и същи начин.Наблюдаван е човешкия мозък за да се установи кои негови части се задействат при определени условия.Естествено всичко е наред,преди да се започне да се фантазира.Та прави се елементарен опит.Сканират на един човек главата му и записват мозъчните вълни на компютър.Човека гледа една чаша.След това затваря очи и му казват да си представи същата чаша.Интересното е че точно същата комбинация от мозъчни клетки се задейства и при двата случая.И от тука започват фантазиите.Какво е в действителност реалността.Мозъка не прави разлика между това да гледа чашата или да си я представя.Това е доста интересно и може да ни доведе до 2 противоположни заключения.Естествено ако си напъните фантазията ще измислите и още.Единия вариант е че всяко нещо което си представяме е един вид реалност.А другия е че всяко нещо ,което виждаме е илюзия.Аз съм по склонен да повярвам на втората фантазия,но вероятно съм предобеден.Та ако в действителност не можем да видим "реалността" ,а само изградената от нашия мозък "фантазия" за къде сме тръгнали?И все пак това би било важно само за хората ,които ревностно по необясними причини търсят така наречената истина.Естествено тези хора биха намерили начин да преодолеят това несъвършенство на мозъка.Но тука стои един много по важен въпрос,върху който аз доста се двоумя.Каква би била разликата между това да знаем тази "универсална истина" и това да си живеем в някаква си фантазия.Какво толкова може да ми даде тази истина или реалност ,което една фантазия не може.И точно там е работата.Истината не ти дава нищо.И точно това е причината да се живее толкова трудно с нея.Докато една фантазия е толкова достъпна и лесна.Човек се чувства много удобно и добре в една добре изградена фантазия.Любов,добро и светлина.Типичен пример за фантазия.Но от другата страна има реалност.Направо е очароващо как хората фантазират за нещо което е нищо.Това е все едно да ти дадат една кашон,а в кашона да има торта.Ти да хвърлиш кашона и да кажеш че искаш торта.И да тръгнеш да се луташ да търсиш торти ,докато тортата си стои там в кашона.По подобен начин хората изхвърлят "истината" или "реалността" като я заменят с добре подплатена фантазия.Започват да си фантазират за най-прекрасната торта.Слагат и череши ,крем,шоколад и т.н.И изведнъж хората имат някаква изградена представа за това каква торта трябва да бъде "реалността".И когато отворят кашона и видят че "реалността" не отговаря на тяхната торта,те я отхвърлят.Точно така хората захвърлят истината и започват да си измислят техни си истини.

 Но след като хората предпочитат да си живеят с "тортата" на мечтите си,защо да им я отнемаме :) Не е ли тяхната "торта" олицетворение на тяхната представа за щастие :) Но това някой да казва че някоя фантазия е истина е направо смешно.Не мисля че има нужда да се говори за "реалността" ,или поне хората които биха могли да я видят и разберат не биха го направили.Но все пак ако искате може да опитате да разберете "истините",за които толкова много жадувате.Да забравите да се самозалъгвате,фантазирате,измисляте и просто да отворите кашона :) Но както и да е ,аз ги намирам за доста по скучни ....аз съм дете на тъмнината и сея омраза на всякъде :) Докажете ми че другата фантазия е по истинна ХО ХО ХО

И да не забравя.Излъгах ви.Интересното е каква фантазия ще си скроите само :) Дали ще продължавате да си защитавате предишната.Дали ще си изградите нова.Или ще промените малко старата така че да си пасне.Или може да спрете да фантазирате....Избора е ваш :)

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

izgrev

  • Guest
Re: Луда работа
« Reply #56 on: февруари 08, 2007, 05:55:46 pm »
Quote
Та 99.9% от хората дори не си дават сметка за това че всичко ,което възприемат е една добре изграждана илюзия на мозъка.И при определени условия тази матрица се използва по един и същи начин.
Не са 99.9%!
Процентите са 98-99! 1-2 процента от хората на планетата са двигателите на човешкия прогрес, на човешкото развитие, на всички значими човешки дела! Останалите сме маята, белтъка, протеина....аминокиселините от които се пръкват гениите!
Аз си признавам....не съм гении, но не съм сигурен дали съм и аминокиселина! Но съм нужен и важен щом съществувам. Тук съм с някаква цел! Дори само да се пробва природата с мен...пак добре! Свършил съм работа за човешкия род!
Колкото до всичко останало....всеки да си фантазира фантазиите си! Има това право. Стига да не ги насажда никому!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #57 on: март 01, 2007, 03:20:17 pm »
 Лошо...след като не мога за себе си да се убедя че по горните постове съм ги писал аз,явно ги пиша несъзнателно.Нещо повече дори не съм съгласен с тях...Това може да се дължи на факта че аз самият съм се променил и тъй като нямам спомен за това кой съм бил преди няколко месеца ,възприемам писаното като чуждо.Та замислих се върху това какво ще рече "будност" или "степен на адекватност".Трябва първо да наблюдавам себе си.Например до каква степен нещата ,които върша ги правя несъзнателно.Има една теория относно функционирането на човешкия мозък,която ми се струва доста правдоподобна.И това е относно една негова част наречена "малкият мозък".Това е частта от мозъка ,която изпълнява несъзнателно определени функции.(не съм много сигурен че е точно това наименованието му).При другите живи същества това е най-развитата част от мозъка,докато при човека освен нея се наблюдава и нарастване на главния мозък.Там се предполага че се съхраняват знанията,спомените,способността да се анализира и сравняват различни спомени.Та например ако се наложи да се научите да ходите,както е при малките деца,таз идейност ще бъде почти непосилна за главния мозък.Как точно да се изправите,как точно да престъпвате така че да не паднете и т.н.Като се замислите колко е сложно дори една стъпка,а ние го правим несъзнателно точно с помощта на оная част от мозъка "малкия мозък".Нещо повече,аз си мисля че способността хората да дават заучени отговори и да правят едно и също се дължи именно на тази способност да се заучава наизуст и да се препредава несъзнателно.Та се замислих каква част от разсъжденията ми са именно "съзнателни".Ще започна от "несъзнателните" (тука възниква въпрос какво е съзнателно и несъзнателно ,ще ги определям като действия извършвани механично и действия извършвани след размисъл,въпреки че е само относително отново...)Всички физически заучени движения като ходене,тичане,хранене,скачане и т.н. които сме практикували достатъчно време за да не се замисляме когато ги правим.Това е и на което са способни животните :) До тука не се различаваме по нищо от останалите същества.Нашето биологично съществуване е доста несъзнателно.И стигаме но неща които хората си мислят че извършваме съзнателно като мисленето и изборите които вземаме.Но до каква степен сме повлияни от миналото и от спомените които имаме.Да вземем например "Етиката" за това как да се държим в обществото.Това не е нищо повече от едно несъзнателно държане.До каква степен изборите ни са повлияни от несъзнателния начина на живот който водим.Може ли да се води като избор това ,когато си гладен ,да избереш да се нахраниш или да избереш да не се нахраниш.Не е ли избор в истинския смисъл на думата да избереш да не се нахраниш?Защото другото е просто механична реакция с която сме свикнали.От друга страна дори въздържането от храна пак може да се води като несъзнателно действие.Например почти всички жени които познавам спазват някакви диети.До такава степен са свикнали с тях че дали това въздържане вече не се е превърнало в несъзнателно действие,а преди това е било именно премислено преди да се подложи на такива диети.Нещо повече,колко пати когато започнете да приказвате разгорещено върху някаква тема,това което говорите е добре премислено.На мене ми се струва просто като механичен отговор към околната среда.Сравнявайки спомените които имаме,изводите до които бихме достигнали не са прекалено разнообразни.Например ако удариш едно дете защото е направило някаква пакост,то ще възприеме в 90% от случаите че когато направи тази пакост ще го удариш.За да се увери в тази идея детето ще направи пакостта отновo и ако родителя го удари отново,това ще затвърди неговата представа.Естествено то няма да разбере че това е лошо в смисъла който влагат родителите му просто защото няма "смисъл".Не знам дали сте си задавали въпроса какъв е смисъла на думата "смисъл".Защо нещата трябва да имат толкова много смисъл за да ги приемем.И какво определя този смисъл като такъв за самите нас.Добро,зло?И ето аз мога да стигна до извода че "смисъла" няма смисъл.И след всичките "идеи" "закони" "навици" и т.н. къде съм аз.Човека го няма никъде като отделна частица.Винаги има народа,нацията,държавата,човечеството,обществото,групата,а къде е човека?Колко време трябва да мине за да може човека да надскочи груповото мислене.Всъщност дали наистина може да се говори за отделния човек като индивидуалност или трябва да говорим главно за групата именно като индивидуалност.Гледам как хора преминават от едни групи с определена визия за света в друга група с други.Религии,вярвания,секти и т.н.Толкова много групи ,винаги ще се намери някоя която да те подслони и направи част от тях.И точно това става в повечето случаи.Ако се сбереш с алкохолици започваш да пиеш.Ако се сбереш с пушачи започваш да пушиш и т.н.С времето започваш да cхващаш тяхната представа за реалност и си изграждаш подобно изкуствена фантазия за това какъв е света.Лъжейки се един друг ти ставаш част от едно несъзнателно съществуване в по голямата му част.И когато един ден хората се обърнат към жалкия си начин на живот те се самосъжаляват.И започват да търсят други групи с други фантазии,които да откликнат на техните си желания за "по-добър" живот.Но дали ще се самозалъгваш в едно или в друго биологичният ти часовник си тече.Дали ще вярваш в Бог или няма ще умреш по един и същи начин.Дали ще се грижиш за тялото си може да улесни живота ти.Толкова много искаме да си улесняваме живота.И какъв "смисъл" влагат хората.Точно няма такъв ,отговарят "защото е по лесно".И в този свят на хиляди групички с различни вярвания и фантазии вероятността да се появи човек ,който да се откъсне от тях и да се откъсне от всички глупости граничи с чиста случайност.Докато си израствал ще е трябвало да попаднеш в определени групи ,които да те подготвят някои ден да разбереш че с каквито и хора да се сбереш,каквито и виждания да споделяш всичко е една добре изграждана илюзия на мозъка.Да вземеш точно определените решения и да си направиш точно определените изводи,за да достигнеш до едно такова странене от групите може да се определи само като чиста случайност.Ние не се различаваме толкова много по интелектуални възможности и именно опита и знанието ни правят това което сме.А точно това знание ние го приемаме от тези групи ,които вместо да показват реалността такава каквато е те вкарват в някаква тяхна си фантазия.И в този сбор от фантазии ние можем да се самозалъжем че точно те са реалността,или да си изградим наша си фантазия и да си създадем наша си групичка.Лесно може да се докаже че чуждите фантазии са именно такива,ако успееш да излъжеш хората че твоята е по-реална ще имаш вече последователи.Любов?Не е ли това просто една сладка идея именно на онези фантазьори ,които искат да избягат от така наречената "жестока реалност".Духове и т.н. вярват хората ,но тяхната илюзия която мозъка им изгражда за света е съвсем различна от реалността.И това е поради простата причина че реалността не може да се представи.Все едно взема някаква фигура ,да я сложа зад гърба си и да ви попитам каква е фигурата.По същия начин хората започват да си фантазират както си фантазират относно реалността и това какво е живота.Мога да подскажа малко и дори да кажа каква е фигурата но дали тази фигура ще е същата,както си я представят хората в техния си свят?Сами може да си отговорите.И сред всичките тези идеи и вярвания аз единственото което виждам че мога да направя е нещо много просто.И това е да спра да вярвам.Да спра да се надявам.Да спра да живея в миналото и в бъдещето.Да спра да си правя илюзии относно каква е реалността.Да спра да бъде част от стадото.И да започна едно съзнателно преоткриване на самия себе си.Като започна от простите неща,като съзнателното наблюдение върху това как ходя,тичам и т.н. до наблюдения върху мислите които ми минават и до каква степен са все още повлияни от обществените норми и "виждания".И това ще ме доведе до така наречената адекватност към света в който живея.Какво ще спечеля?Какъв е смисъла?На мене ми стига това което ще загубя.

ПП:Голяма част от това което съм написал няма да отговаря на това което ще мисля ,в момента в който успея да се науча да следя мислите си...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Луда работа
« Reply #58 on: март 01, 2007, 06:10:02 pm »
тази тема и автора й са лесен и показателен пример за мен.
Пример за развитието и порастването...

не е трудно да се проследи за човек, който се свикнал да "чете" ... И не е трудно да се видят разликите - първо между последния и първия пост, после да се види и нишката на промяна на самия автор, която се отразява и на писането му. Вижда се в изказа, в нарастване на степента на подреждане... в задълбочаване и изясняване на смисъла на понятията...

Но най-важното е от всичко, че автора сам има възможност и стремеж да ги гледа тия неща - в собствените си писания.

Поздравления и успех Блях...
Аз вече съм казал каквото е необходимо по въпроса... Другото си ти и то се вижда... Чест ти прави че опитваш и се вслушваш не само в себе си... Но най-вече в себе си...
И се вижда - по резултата, който надявам се сам ти виждаш. Но и да не го виждаш - той е там.
Ти си в написаното. Всичко твое само е отразено там. Нещо като твоето огледало. Докато разбереш че това си отразения "ти" - това е пробива... Другото е просто практика. Нищо повече.
А това което правиш бавно те довежда до нещото, което "сме" нарекли "изповед"...
Сигурен съм, че това е следващата "крачка", но не става въпрос в какво и защо съм сигурен, както и какво смятам или не смятам. Просто не става въпрос за мен...
 Все някога, все някъде. Подготвяш се за да "чуеш" гласа на "нещото" което е в теб. Този "глас" сега се мъчи да ти привлече вниманието чрез собствените ти написани думи. И посланията му стоят "някъде" между редовете. И ти някак си го "усещаш" и се четеш...
Тази тема наистина я оставихме за теб.
А останалите сме просто "свидетели"

И всичко това съвсем не е "ЛУДА РАБОТА"... :)
Просто ЧОВЕШКА.
Просто порастваме - и ако на това му кажем "лудост"... значи да му мислят "нормалните" :)
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Луда работа
« Reply #59 on: март 05, 2007, 10:08:18 pm »
 Как да бъдем по-добри роботи или изкуството да бъдеш човек.В днешно време да бъдеш робот и човек са синоними.И как няма да бъдат.Интересното е как си програмират роботите деня.Всеки ден стават по едно и също време.Пият кафе в точно определения час,преди да отидат на работа.Всичко е изчислено,но всъщност човека го няма,той кара на автопилот.Роботите не само програмират деня си,а те програмират и живота си.Чакат да излезе наи новата програма и да си я сложат.Дали ще подобрят външния си вид,или ще е някакъв сбор от определени езикови епитети ,наричайки ги с думи като "Етика" и т.н.Някоя и друга нова псувня или глупост веднага се запаметява и става най-големия хит за тези роботи.Те често използват такива думи в общуването си и вече тези така наречени "псувни" изменят до такава степен значението си ,че вече се използват или като закачки или като начин за показване на агресия.Странно на какво може да са ядосани тези роботи толкова много.Може би понякога когато си програмират деня и се окаже така че трябва да се съобразят с някого и да го променят,да те тогава се ядосват.Как може някой да се осмелява да променя добре "подредения" им животец.Тези роботи най-много се ядосват когато някой иска да им помогне,а те не желаят помощта.Естествено това което разбира първия и втория като "помощ"добро"правилно" е съвсем различно."Защо не откажеш цигарите?" или "Защо не спреш алкохола" често отправяни реплики вбесяват някои индивиди.Да разглеждаме отделния робот няма много смисъл,защото той няма достатъчно индивидуални качества ,които да представляват някакъв интерес.Тои си живее както са го програмирали.Да диша,да яде,да се размножава и да се грижи за потомството.Всъщност толкова малко роботи могат да устоят на "изкушението".Те явно имат някакви повреди,защото другите роботи  са еднакви.Дори софтуера който ползват е един и същ.Дали ще бъдат на оперативна програма "християнство" или "будизъм" и т.н. или ще предпочетат наи-новите и привлекателни.И те всички правят едно и също ,а то е да вкарат уеднаквят всички роботи.Дори се решават изведнъж определени килограмови разлики за така наречената "нежна половина" от тези роботи.Тези роботи са доста странни,особено като почнат да се цапат с някакъв прах и да се рисуват.Наричали го "красота".Цапаница....Да дадеш на малко дете боички ще се нарисува по интересно.На роботите им остава така нареченото "свободно време".Време в което те трябва да излязат от своята програма и да правят каквото си искат.Но дори тогава тези роботи често се самопрограмират.Дали ще планират някаква вечеря за уикенда или ще вечерят на свещи у тях.Странно е и за какво плачат тези роботи.Добрия робот,с качествен софтуер ще плаче на сапунени сериали ,които симулирали житейски ситуации.И те плачели,така били програмирани.Освен това те можели да се смеят.Но това също зависило от софтуера който има всеки един робот.Дали ще предпочита ирония или сарказъм и т.н. Но това нямало никакво значение,защото в момента в който чуе нещо иронично той започва да се смее.Особено ако е в компания с други роботи които имат същия софтуер.Наи странното било,че тези роботи които се смеели,плачели и т.н. ,последна дума на техниката както се казва,въобще не разбирали в какво положение са.Те просто били програмирани така,и не си задавали въпроси като как или защо трябва да правят това.Те просто го вършели и го вършели добре.Колкото повече изпълнява даден робот ,толкова повече се издига в очите на другите роботи.Понякога се получава късо,когато робот с определен софтуер не може да проумее дадена програма.Просто изключва и се включват така наречените защитни системи или анти-вирус система.Натрапника бива третиран като вирус и бързо бързо трябва да бъде отстранен преди да са засегнати други програми на робота.Веднаж включена тази система е много трудно да бъде спряна от самия робот.Той направо отхвърля новопостъпилата информация и не се интересува от нищо.Но някои роботи успяват да се научат да спират тази антивирусна система.И когато го направят ,те вече могат да слушат така че да разбират.Но тука излиза друг проблем,кого да слуша.Ако слуша другите роботи единствено ще си запише други техни си програмки.Може и да си напише сам програма и да я раздаде на приятели дадения робот.Тогава те ще го признаят като голям "философ" "съветник" и т.н.Титлата му ще зависи от програмата която измисли.Но да бъдеш робот си има и своите предимства.Живота ти минава кратко и незабелязано.Представата за време се изменя в момента в който се самопрограмираш и започне да изпълняваш.Бих казал че повечето роботи са доволни от живота който водят.С фалшивите несъвършени програмки които изпълняват.С стотиците грешки които дават от време на време.Това е като windows,постоянно се бъгва.Но хората го обичат :)
Та до каква степен бихте се определили като робот или като нещо друго...

 Има хора които непрестанно търсят истината в миналото.Аз много ми приличат на онези индивиди,които разравят гробовете за да ги окрадат.Всъщност хората които се кичат с ценности и добродетели от миналото не се различават толкова много от хората ,които обират мъртъвци.Но няма срамно,като хората нямат свои добродетели нека да ползват някои чужди.Дали ще се кичиш с бижута и скъпоценности от поредния гроб,или с добродетели от Христос или Буда е все тая.Те все не са твои ,и на тях не са били ,и на никого няма да бъдат.Те просто не могат да бъдат притежавани както хората си мислят.Но нека да си самозалъгват,това си е тяхна работа.

 Гледам аз как някои хора са се заинатили да гледат в една точка и няма мърдане.Нещо като с магарето.Колкото повече го буташ напред то толкова по дава назад.Все едно да дойде човек и да те попита къде са облаците,а той да не престава да се взира в земята.Ти му обясняваш че облаците са на небето,но той ти казва : "Не казаха ми че облаците са някъде тука долу".Ти му казваш само ако погледне на горе и ще ги види ,а той не ще.Ще вземе да рече да погледне и като види облаците да каже:"И каде са ми облаците?Това не са облаци." и да продължи да си гледа в земята.Казали му били или бил прочел някъде нещо си.Дали в този случаи обект на търсене ще са облаците или думи като "истина" "любов" все вятър работа.То самото търсене е знак за нещо изгубено.Човека си изгубил облаците.Ама той даже не знаел какви са тези облаци,защото дори като ги зърнал той не ги познал.
« Last Edit: март 06, 2007, 12:33:13 am by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D