Topic: детската агресия

[feeling]

Кои са факторите за проявите на детска агресия и начините за превенция във възрастта до 7 години?

[rasto]

Понеже темата е засегната по друг начин в "Агресивни ли са децата днес?", аз описах там доста обширно два примера. Но понеже част от нещата, които споделих имат значение и за тази тема, аз ще си позволя просто да копирам една част тук:

Търся причина в агресията на децата. За сега съм намерила само едно логично обяснение. Например моят син като падне или се удари аз го успокоявам и поощрявам да стане, да не плаче и да продължи да си играе. Докато при другите родители и баби съм забелязала, че в такъв момент те отиват и започват да БИЯТ :knuppel2: предмета, който е наранил детенцето. И от тук децата си правят изводите, че ако нещо им пречи, то трябва да бъде набито или елиминирано.
Не знам вие какво мислите по въпроса, но аз съм отчаяна и направо ми иде да не пускам детето ми да играе с такива същества. Но те почти всички са такива. Не мога да го изолирам и не трябва.   А то, милото ми дете всеки път ме гледа с надежда, че ще му помогна, но аз не мога да се изпокарам с всички родители.  Какво да направя??? 

[Libera]

Здравейте и от мен,
Знам, че темата е стара, но аз все пак ще постна тук отговора на въпросите на feeling, защото съм на мнение, че нищо във Вселената не се губи. Ако не помогне на конкретния питащ, може да помогне на някой друг. За протокола, мнението ми е компилация от дебелите книги, които (ми се налага да) чета като все още обучаващ се педагог-редактор, и част от житейския ми опит, колкото и скромен да е той. Предварително се извинявам за дългия пост.

Да започнем с малко предистория, терминът агресия произлиза от думата Adgradi (където Ad е „на”, а Gradus – „крачка”), което в буквален смисъл означава „движа се към”, „настъпвам”.  Т.е. първоначалният смисъл на това „да бъдеш агресивен” приблизително означава „да се движиш към целта без забавяне, без страх и съмнения”. Днес под „агресия” се разбира всяка форма на поведение, насочена към оскърбяване или причиняване на вреда на друго живо същество.

Причини за поява на агресия сред децата:
Обикновено децата могат да възприемат чуждото агресивно поведение като модел на подражание в зависимост от наказанията или възнагражденията, които следват (като цяло обаче връзката наказание-агресия невинаги е еднозначна). Тук влияние оказват и много личностни и социални фактори.

Фактори, които влияят върху детската агресия:
•   Придобити навици
•   Личностни особености - в редки случаи дори някои психични заболявания (ако имате желание, ще напиша тези, за които успях да прочета)
•   Специфични характеристики на социалната среда – пряко подкрепяне на агресивния акт или целенасочено наблюдаване на чужди агресивни прояви (точно за това говори и rasto в поста си преди мен)

Психологически характеристики на детето, проявяващо агресия:
•   Агресивни и негативни нагласи, които не им позволяват да се контролират в достатъчна степен
•   Невъзможност за съпреживяване и разбиране на другите, липсва представата за това какво преживява жертвата на тяхната агресия
•   Липса на вина, дори наличие на доказателства, че жертвата заслужава да бъде тормозена
•   Харесват чувството на власт над другите, желанието да наложат себе си над останалите, да изпъкнат по всякакъв начин
•   Чувство на несигурност, понякога дори на унижение
•   С тях са извършвани (или още се извършват злоупотреби) – системен тормоз вкъщи или в някоя друга заобикаляща ги среда; упражняване на натиск върху тях (да бъдат най-добрите, най-възпитаните, изобщо най-, най- във всичко)

 Начините за превенция се подразбират от характеристиките, които изброих по-горе. Най-важното е да бъде осигурена спокойна атмосфера на разбирателство, където детето да не чувства натиск или насилие върху себе си. И, нещо много важно, дори когато агресията вече се е проявила по един или друг начин, детето трябва да има възможност да „пренасочи” негативната си енергия, да я преобразува в нещо градивно.

Един от положителните примери в това отношение е свиренето на ударен инструмент. Смисълът на това е:
1.   Детето твори, вместо да разрушава, а заедно с това изгражда личен творчески усет и се учи да възприема и създава изкуство
2.   „Ударът” по барабана замества буквалния удар, насочен към друго дете
3.   Свиренето на ударен инструмент помага за освобождаване от натрупаната отрицателна енергия, потиснати емоции. Изгражда се на нов душевен свят, безопасен за детето, където то получава усещане за контрол над ставащото.
4.   Детето намира нови начини за комуникация и изразяване на себе си.

Помощ от специалисти, обучени за справяне с агресията при децата именно чрез музикална терапия (т.нар. drum circles), можете да получите в Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера”. За повече информация: http://www.libera-institute.com/

[titilina]

И аз се включвам късно, но имам нужда от помощ. За съжаление моето дете се превърна в агресивно. Беше страхотно сладурче докато не тръгна ясла. Това е само един от факторите. Според мен в децата от малки е заложена тяхната емоционална природа и въобще всичките и качества, въпроса е дали и как ще ги развият. Не вярвам в общото определяне, но е факт че напоследък се раждат все повече склонни към агресия деца. Иска ми се да знам как да овладея негативното поведение на детето си и да успея, но си нямам и най-малка идея как да го направя. Всъщност когато не сме заедно си изготвям стратегия как да се държа, но съберем ли се, имам чувството че "дявола и влиза в дупето" както се казва и започва да ме побърква, правейки бели една след друга. Много лесно се пали и се кара. Ооо, много мога да пиша, но смисълът е че наистина имам нужда от адекватен съвет!

Благодаря предварително! Желая много щастие и хармония на всички!

[nel]

не зная дали ще помогна, но ще споделя своето мнение по проблема, още повече, че имам самочувствието, че съм отгледала двечудесни момчета.
не съм съгласна, че напоследък се раждат повече деца склонни към агресия. ние, техните родители им показваме по-агресивно поведение, а те само ни копират - нали от нас се учат на всичко.
всяко дете е принцът или принцесата в своя дом, в своя малък свят и когато попадне извън него (например като отиде в детската ясла или градина), изведнъж се оказва заобиколено от също такива принцове, свикнали всичко да им се угажда и всичко да е тяхно. това обърква детето, особено ако е първо в семейството и няма изграден опит в конкуренцията на по-голям брат или сестра. а тези, които имат такъв опит, може би те са тези, които показват повече агресия, а дечица като твоето просто се учат от тях. ако това е обяснението - знам ли - може би е добре, че се сблъсква с такива проблеми в съвсем крехка възраст - убедена съм, че колкото по-рано осъзнае, че светът е пълен със също такива принцове и принцеси, толкова по-добре за него.
проблемът обаче може да е друг. всеки ден детето остава в непозната среда вместо да е в спокойната обстановка с мама, която толкова добре го разбира. може би агресията след като се прибере в къщи просто е неосъзнат страх от това, че може да бъда изоставено, че утре пак ще бъде в тази не съвсем приятелска среда за него. не искам да кажа, че е лошо че е в такава среда, просто му трябва време да свикне и да осъзнае, че всеки ден мама ще го вземе в къщи и пак ще са заедно.
какво може да се направи. най-важното е да вижда, че е обичано - с белите  по-скоро иска да се увери, че въпреки всичко е обичано и няма да бъде изоставено. след тежък ден на работа всеки е изнервен и му иде да крещи - но се опитай като направи беля по-скоро да му покажеш, че това те натъжава. децата са лесно манипулируеми - би трябвало да подейства. но всяко действие трябва да се прави спокойно и с любов. тя е най-важна за децата.
и един малък трик - ако се заинати за нещо, не се състезавайте кой ще бъде по-големият инат и ще излезе прав в дадена ситуация. просто му отклони вниманието с нещо друго, което ще го заинтригува - дали е врабче кацнало на прозореца, весела песен, която обича - няма значение, важното е да е по тема нямаща нищо общо с причината за инатене. и измисли някаква награда ако спре да се инати - не нещо материално (като шоколад например), а целувка или приказка за лека нощ или да дойде вечерта в леглого при мама - нещо, което отново да е израз на любов - тя е най-важната.
успех!!!