Author Topic: ОШО - "Книга на Тайните". Том 5 - последен  (Read 4606 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ОШО - "Книга на Тайните". Том 5 - последен
« on: декември 23, 2008, 09:38:11 pm »
Благодарен съм на Живота ми, на мистерията да открия себе си.
==================================

..."Животът не е проблем, а мистерия. За науката животът е проблем; за религията той е мистерия. Проблемът може да се реши, мистерията не може. Мистерията може да се изживее, но не може да се реши. Затова религията не предлага решения и отговори. Религията не притежава отговори. Науката предлага отговори.
Това е основната разлика. Затова преди да направиш каквото и да е усилие, за да разбереш, какво представлява религията, трябва да се разбере много добре тази основна разлика в самия подход на религиозния и научния ум.
******************************************
 - Вчера вечерта казахте, че когато в ума няма мисли, тогава умът се превръща в празно пространство и се отварят вратите за всички мистерии. Чувствам това вътрешно пространство дълбоко и ясно, но няма такова нещо, за което да мога да кажа, че е мистерия.
Бихте ли обяснили, какво имате предвид под мистерия и как се чувства тя?

 - Вътрешната пустота сама по себе си е мистерия. Не можеш да я почувстваш, не можеш да я познаеш - превръщаш се в нея, ти си тя. Когато се появи вътрешното пространство, ти изчезваш. Не можеш да го наблюдаваш. Ако го наблюдаваш, тогава то все още не се е появило. Кой ще го наблюдава? Ако можеш да го наблюдаваш, си нещо отделно от него, затова то няма да е вътрешно, а ще е външно. То е "външно" за тебе. Вътрешното все още не е станало празно, пълно е. Егото е тук - в една много фина форма; присъства като наблюдател. Вътрешното все още не е празно. Когато вътрешното е празно, ти не съществуваш. Затова първото нещо, което трябва да се запомни, е: няма да бъдеш свидетел на мистерията, ще се превърнеш в самата мистерия. Няма да можеш да я наблюдаваш, защото не можеш да се отделиш от нея, не може да съществува никаква двойственост.
Едно нещо: когато вътрешното е наистина празно, ти не съществуваш, защото ти си това, с което се напълва вътрешното. Заради тебе то не е празно; от тебе е напълнено. Когато се разтвориш, когато просто изчезнеш, едва тогава се появява вътрешната празнота. Затова няма да бъдеш свидетел на мистерията. Докато съществуваш, мистерията няма да се разкрие; когато не съществуваш, мистерията ще се разкрие. Така че, ако кажеш, че чувстваш вътрешната пустота, това означава че не си пустотата; пустотата е нещо, което става с тебе, около тебе, но ти не си празен. В действителност пустотата е само "мисъл" за пустотата. Ето защо можеш да кажеш, че вътрешното пространство е станало празно. Това е мисъл: тази пустота не е истинска, тя е част от ума. Наблюдателят е налице, затова трябва да съществува и обект. Можеш да превърнеш пустотата в обект, в мисъл. Разказва се, че Бокуджу е постигнал подобна пустота. Трябва да се е срещнал с този вид пустота. Отишъл при своя учител и казал: "Сега не съществува нищо.
Празен съм." Учителят казал: "Върви навън и изхвърли и тази пустота. Това нищо все пак е нещо, защо го носиш? Ако наистина си станал нищо, няма да можеш да го кажеш. Кой ще го каже? Кой ще го носи? Кой ще чувства, че това е някакво постижение?" Затова учителят казал на Бокуджу: "Излез. Добре си направил, че си станал празен. Сега изхвърли и тази празнота." Можеш да бъдеш изпълнен с празнотата - в това е проблемът. И ако си изпълнен с празнота, не си празен.
  Второто нещо: какво имам предвид под празнота. Нямам предвид това, което ти разбираш; защото според тебе мистерията е нещо много удивително, смайващо, шокиращо - ще бъдеш хвърлен върху земята. Не това е значението. Мистерията е обикновеното чисто съществуване. Няма да бъдеш отстраняван, няма да бъдеш захвърлян, няма да бъдеш шокиран, удивляван. В мистерията в действителност няма нищо мистериозно. Тя е самото обикновено съществуване, приемано такова, каквото е, без да се създават някакви проблеми. Когато не създаваш проблеми, това съществуване е мистерия; когато създадеш проблема, разрушаваш мистерията. След това се стремиш да намериш решение, някакъв отговор. Същият ум работи. Ако ме чуеш да говоря за мистерията, тогава започваш да мислиш, че тя е нещо специално. В съществуването няма нищо специално. Единствено за егото съществува думата "специално".
Това представлява мистерията - нищо специално.

То е толкова обикновено. Но за егото тези неща не са привлекателни. Ако кажа, че просветлението е нещо толкова обикновено, че ти би искал чаша чай "след него", тогава ще почувстваш, че цялата тази работа е пълна безсмислица, тогава защо да се стремиш към него? Егото иска нещо специално, нещо, което не се случва обикновено, което е станало само с тебе, което не се е случило с никой друг. Егото иска нещо специално, необикновено. Иска условия, постигане, изключителността, която следва със всичкото това "очакване"....
=========================
« Last Edit: декември 23, 2008, 10:25:17 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ОШО - "Книга на Тайните". Том 5 - последен
« Reply #1 on: декември 23, 2008, 10:23:44 pm »
====
Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата е основната реалност; обществото е нещо случайно. И ако човек не може да живее сам, ако не познава своята самота в тоталната е дълбочина, няма да познава себе си. Всичко, което става в обществото, е външно: това не си ти, това са твоите отношения с другите. Ти оставаш непознат. Нищо не може да те открие от външната страна. Но ние живеем с другите. Поради тази причина самопознанието е напълно забравено. Знаеш нещо за себе си, но индиректно - то ти е казано от другите. А това е странно, абсурдно, че другите трябва да ти казват за самия тебе. Идентичността, която имаш, ти е дадена от другите; тя не е истинска, тя е само един етикет. Дадено ти е име. Името ти е дадено като етикет, защото за обществото ще е трудно да установи отношение с един безименен индивид. Не самото име ти е дадено, самата представа, която имаш за себе си, ти е дадена от обществото: че си добър, че си лош, че си красив, че си интелигентен, че си нравствен, светец или каквото и да е. Представата, формата, също ти е дадена от обществото, но ти не знаеш кой си всъщност. Нито името ти  разкрива нещо, нито формата, която обществото ти е дало. За себе си оставаш непознат. В това е основният проблем - Ти съществуваш, непознат за себе си.

Това незнание по отношение на себе си е невежество и това невежество не може да се преодолее от никакво познание, което другите могат да ти дадат. Могат да ти кажат, че не си това име, че не си тази форма, че си "вечна душа", но и това ти е дадено от другите и то не е непосредствено. Докато не достигнеш до себе си директно, ще останеш в невежество. А невежеството поражда тревога. Страхуваш се не само от другите, страхуваш се и от себе си - защото не знаеш кой си ти и какво е скрито в тебе.  Не ти е известно какво е възможно, какво ще изригне от тебе в следващия момент. Продължаваш да трепериш, животът се превръща в постоянна тревога. Съществуват много проблеми, които предизвикват безпокойство, но те са вторични. Ако проникнеш дълбоко, тогава всеки проблем в крайна сметка ще ти покаже, че основната тревога,  основното безпокойство е, че си невежа по отношение на себе си - за източника, от който произлизаш, за края, към който се движиш, за съществото, което си точно в този  момент.
Затова всяка религия иска да живееш в самота, така че да можеш да изоставиш временно обществото и всичко, което то ти е дало, и да се изправиш с лице срещу себе си.
Махавира живял в продължение на дванадесет години сам в гората. През това време не говорел, защото, когато говориш, се появява обществото. Езикът е обществото. Останал абсолютно безмълвен, не разговарял. Разрушен бил главният мост; бил сам. Когато не разговаряш, си сам, абсолютно сам. В такъв случай не съществува начин да се доближиш до другия. В продължение на дванадесет дълги години, той живял сам, без разговори. Какво правел? Опитвал се да разбере, кой е той. По-добре е да отстраниш всички етикети, по-добре е да се отделиш от останалите, за да отпадне необходимостта от социален образ. Разрушил социалния образ. Той изхвърлил целия боклук, който обществото му дало; опитал се да бъде абсолютно гол, без име, без форма. Това е значението на голотата на Махавира. Той не просто захвърлил всички дрехи. Нещата
били по-дълбоки. Това била голотата на човека, който е абсолютно сам. Защото използваш дрехи и за обществото: те трябва да скрият тялото ти или да закрият очите на другите, защото обществото не одобрява цялото тяло. Затова това, което обществото не одобрява, трябва да бъде скрито. Само отделни части от тялото могат да бъдат показвани. Обществото те приема на части. Целостта ти не се приема, не се одобрява.
Същото се случва и с ума - не само с тялото. Одобрява се лицето ти, одобряват се ръцете ти, но не се одобрява цялото тяло и по-специално тези части от тялото, които загатват за секса, не се одобряват, не се приемат. Оттук и значението на дрехите. А същото се случва и с ума: не се приема целият ум, а само части от него. Затова трябва да скриеш ума и да го потиснеш. Не можеш да отвориш ума. Не можеш да откриеш ума си и пред най-близкия си приятел, защото и той ще започне за отсъжда. Ще каже: "Това ли мислиш? Това ли ти минава през ума?" Затова му предлагаш само това, което ще бъде одобрено - една много малка част - и всичко останало, което е в тебе, трябва да бъде напълно скрито. Тази скрита част поражда много заболявания. Цялата психоанализа на Фройд се състои в изкарване на скритото навън. Отнема години. Човекът е
излекуван, а психоаналитикът не е направил нищо, той просто изкарва потиснатото навън. Да се извади навън е същността на лечението...
   ... Дори и с любимия не можеш да бъдеш напълно истински, защото дори неговите или нейните очи съдят. Той или тя също желае да следва някаква идеална представа - твоята реалност не е от значение, важен е идеалът. Знаеш, че ако изразиш своята тоталност ще бъдеш отхвърлен, няма да бъдеш обичан. Страхуваш се и заради този страх любовта става невъзможна. Психоанализата изкарва скритата част отвън, а психоаналитикът не прави нищо, просто седи и те слуша. Като че ли никой друг не те слуша. Затова сега се нуждаеш от професионална помощ. Никой друг не е готов да те слуша. Никой друг няма време. Никой друг не се интересува така от тебе.
Родила се е професионална потребност - плащаш на някого, за да те слуша. И година след година ще те слуша всеки ден или два пъти на седмица, или три пъти в седмицата и ще бъдеш излекуван. Това е забележително! Защо ще бъдеш излекуван, само защото те слушат? Някой ти обръща внимание, без изобщо да те съди; можеш да кажеш това, което изпитваш в себе си. И само чрез това, че го казваш, то се издига и става част от съзнанието. Когато отрежеш нещо, отхвърлиш нещо, забраниш нещо, потиснеш нещо, създаваш разделяне между съзнанието и подсъзнанието, приеманото и отхвърленото. Това разделяне трябва да се отстрани.
 Напускането на обществото означава да напуснеш тази ситуация, при която подтискането е неизбежно. Затова голотата означава да си такъв, какъвто си, без бариери, без
задръжки. Махавира се движи в мълчание, в самота и казва: "Докато не намеря себе си - не този аз, който другите са ми дали, който е неистински, а вътрешния аз, с който съм се родил - няма да се върна в обществото. Докато не разбера кой съм. Докато не се изправя лице в лице с моята реалност, докато не се срещна със същественото в мене, не със случайното, няма да говоря, защото е безполезно да се говори."
*********************

 - Казвате, че ние се занимаваме с нишката, със същността. Но кого имате предвид под "ние"? Защото такива, каквито сме, се занимаваме с мънистата, със събитията. Живеем в събитията.

 - Когато казвам, че се занимаваме с нишката, със същността, с фундаменталното, реалното, под "ние" нямам предвид вас. Ти такъв, какъвто си - не, но ти такъв, какъвто можеш да бъдеш - да. Ти си двоен и това, което точно в този момент представляваш, не е истинското. То е нещо фалшиво, просто образ, който лесно може да се отстрани. Истинското ти лице може да се открие, едва когато бъдат отстранени всички маски.
Затова, когато казвам, че се занимаваме с нишката, теб те включвам в твоята реалност - не като его, а като душа. В тебе съществуват двама души: единият е този, на когото на пръв поглед приличаш, а другият си ти такъв, какъвто си. Проявлението ти е свързано със събитията, с мънистата, с повърхността.
Вътрешната същност, която представляваш, не се занимава със събитията: тя не се занимава изобщо с времето. Занимава се с вечното. Нп ако тя е постигната, ще намери "начин" да се прояви дори и с "нещата", но нещата  не могат да представляват "Нея".

Затова, когато казвам "ние", ви разглеждам като възможността, а не като привидността ви. Вашата привидност е само сън. Но вие не я съзнавате, защото ако разберете, че сънувате, сънят изчезва. Не осъзнаваш истинската си реалност. Ако осъзнаеш, привидността ще изчезне. Но аз го осъзнавам.
Затова можеш да разбереш моето затруднение, защото те виждам като просветлен. Ти вече си такъв; играеш играта на невежеството, опитваш се да заблудиш себе си. Но каквото и да правиш то няма отношение към най-вътрешната ти същност. Тя остава невинна, чиста, абсолютно чиста.
И така, ти си тук. Ако се вгледам в твоята повърхност, на тебе трябва да ти бъдат казани много неща. Но ако се вгледам в твоята същност, не е необходимо да ти бъде преподавано нищо. Това имам предвид, когато казвам: "Занимаваме се с нишката, същественото, а не с мънистата, със събитията, с външното."
Запомни това. Един ден, когато станеш просветлен, тогава ще разбереш смисъла на моите думи, когато казвам "ние" и кой е включен в това. Сигурно е, че не си включен  такъв, какъвто си сега, точно пред мене, привидността - не, а такъв, какъвто винаги си бил и какъвто винаги ще бъдеш, когато тази завеса бъде отстранена, когато облаците изчезнат и се покаже слънцето. Аз мога да видя слънцето зад облаците. До такава степен си отъждествен с облаците, че не можеш да ми повярваш. Ако ти кажа, че вече си просветлен, как можеш да ми повярваш? Ще кажеш, че сигурно те заблуждавам или ти погаждам номер. Това е истината, но истината е трудно да бъде разбрана. И трябва дълго да пътуваш, преди да достигнеш до себе си, дълго трябва да пътуваш, преди да разбереш, че домът ти е целта, че винаги си бил на това място, към
което се стремиш.
*********************

Животът отвън е циклон - непрекъсната бъркотия, борба, конфликт. Това обаче е така само на повърхността - като повърхността на океана - вълни, ужасен шум,  непрекъсната борба. Но това не е целият живот. Дълбоко навътре съществува център - безмълвен, тих, без напрежение, без борба. В центъра животът е безшумен поток, релаксиран, река, носеща се без борба, без битка, без насилие. Този вътрешен център е това, което търсим. Отъждествил си се с повърхността, с външното, от което произтича безпокойството, тревогата. Точно това се случва с всеки човек: отъждествени сме с повърхността и с борбата, която непрекъснато продължава върху нея.
Повърхността е длъжна да е неспокойна, в това няма нищо нередно. А ако можеш да си вкоренен в центъра, неспокойствието на повърхността ще е красиво, ще притежава своя красота. Ако можеш да си безмълвен отвътре, тогава всички външни звуци ще станат мелодични. Тогава в тях няма да има нищо нередно; превръщат се в музика. Но ако не познаваш  вътрешната същност, безмълвния център, ако си тотално отъждествен с повърхността, тогава ще полудееш. И всички почти са полудели. Всички религиозни техники, техниките от йога, медитацията, зен, имат за цел по своята същност да ти помогнат отново да влезеш в контакт с центъра; да се насочиш навътре; да забравиш  периферията; да оставиш периферията за известно време и да се релаксираш във вътрешното си същество така дълбоко, че външното да изчезне напълно и да остане само
вътрешното. Когато се научиш как да се върнеш обратно, как да се спуснеш в себе си, това не е трудно. Но ако не знаеш, ако познаваш единствено умът, привързващ се към повърхността, е много трудно. Да се релаксираш в себе си не е трудно: трудно е да не се привързваш към повърхността.
Слушах една история от суфи. Пътувал веднъж един суфи-факир. Било тъмна нощ и той изгубил пътя. Било толкова тъмно, че не можел да види дори накъде върви - и паднал в една пропаст. Изпаднал в ужас. Не знаел какво има под него в тъмнината, нито колко дълбока е пропастта. Успял да се хване за един клон и започнал да се моли. Нощта била студена. Крещял, но нямало кой да го чуе, единствено собственият му глас се връщал обратно при него. Нощта била толкова студена, че ръцете му започнали да измръзват и той знаел, че рано или късно ще се пусне от клона - трудно било да продължава да се държи за него. Ръцете му измръзнали толкова много, че трябвало да се пусне. Смъртта била съвсем близо. Всеки момент можел да падне и да умре. Настъпил решителния момент. Можеш да си представиш какъв ужас бил го обхванал. Смъртта се приближавала с всеки изминат миг и настъпил моментът, в който видял как клонът се изплъзва от ръцете му. Ръцете му били така измръзнали, че нямало начин да се задържи и трябвало да се пусне. Но в мига, в който паднал, започнал да танцува - нямало никаква пропаст, стъпил на твърда земя. А страдал през цялата нощ...
Това е ситуацията. Продължаваш да се държиш за повърхността, страхувайки се, че ако я оставиш, ще бъдеш загубен. В действителност, държейки се за повърхността, ти си загубен. Но под тебе е тъмнината и ти не можеш да видиш земята; не можеш да видиш нищо друго, освен повърхността. Всички тези техники целят да те направят по-смел, силен, авантюристичен, за да можеш да се пуснеш и да паднеш в себе си. Това, което е като пропаст, тъмно, бездънно, е земята на твоето същество. Когато се пуснеш от повърхността, периферията, ще бъдеш центриран. Това центриране е целта. След като си центриран, можеш да се насочиш към периферията, но ще си съвсем различен. Качеството на съзнанието ще е съвсем различно. Тогава можеш да отидеш в периферията, но никога отново няма да си периферията - ще останеш центърът. А да бъдеш центриран в периферията е хубаво. Тогава можеш да е се радваш; това се превръща в една приятна игра. Тогава няма конфликти; това е игра. Тогава тя няма да поражда напрежение в тебе и около тебе няма да съществува тревога и безпокойство. И във всеки момент, в който ги дойде много, в който ти стане прекалено тежко, можеш да се върнеш обратно в първичния източник, можеш да се потопиш. Ще бъдеш обновен, подмладен; и отново можеш да се върнеш в периферията. След като научиш пътя... А пътят не е дълъг. Не отиваш никъде другаде, освен в себе си, пътят не е дълъг. Съвсем близо е. Единственото препятствие е твоето захващане, хващането за периферията и страхът, че ако се пуснеш, ще бъдеш загубен. Страхуваш се така, все едно умираш.
Движението към вътрешния център е смърт - смьрт в смисъл, че твоето отъждествяване с периферията ще умре и ще възникне един нов образ, ново чувство за твоето същество. Затова, ако искаме с няколко думи да кажем какво представляват техниките на тантра, можем да кажем, че те са една дълбока релаксация в самия себе си, тотална релаксация в себе си...
*******************
 - Казахте, че любовта е възможна единствено заедно със смъртта. Бихте ли обяснили в такъв случай любовта на Буда?

 - Любовта на невежия винаги е част от омразата, тя винаги е с омраза. За невежия ум любовта и омразата са двете страни на една и съща монета. За невежия ум любовта никога не е чиста. И в това се състои мъката на любовта - защото омразата се превръща в отрова. Обичаш един човек и в същото време го мразиш. Може би не правиш двете неща едновременно, затова не го осъзнаваш. Когато обичаш някого, забравяш за онази част, която мрази, тя отива надолу, отива в подсъзнанието и там започва да чака. Когато любовта ти се умори, тя пада в подсъзнанието, а омразата се издига. След това мразиш същия човек.
Но когато мразиш, не осъзнаваш, че заедно с това обичаш - сега любовта е отишла дълбоко в подсъзнанието. И това продължава непрекъснато като смяната на деня и нощта. Продължава като непрекъснат цикъл. Превръща се в нещастие.
Но за Буда, за този, който е просветлен, тази дихотомия, този дуализъм изчезва отвсякъде - не само що се отнася до любовта. Животът се превръща в едно цяло. След това дихотомията не съществува, противоположностите не съществуват.
Затова в действителност, да се нарече любовта на Буда "любов", не е правилно, но не притежаваме друг термин. Самият Буда никога не е използвал думата "любов". Той е използвал думата "състрадание". Но това също не е много подходящо, защото твоето състрадание винаги е смесено с жестокостта ти, твоето милосърдие винаги е смесено с насилието - защото каквото и да правиш, то притежава своята противоположност в тебе. Ти съществуваш между противоположностите, оттук и напрежението, нещастието, мъката. Ти не си едно цяло; в теб винаги съществуват двама. Ти си едно множество, разделено на много части и тези части са противоположни една на друга. Твоето същество представлява напрежение. Съществото на Буда е дълбока релаксация. Запомни, напрежението съществува между противоположните части; релаксацията е по
средата, където противоположностите престават да са противоположности. Те се отричат взаимно и се получава едно преодоляване. Затова любовта на Буда по същността си е различна от това, което ти познаваш като любов.
Твоята любов е болест (1) любовта на Буда е тотална релаксация. В любовта на Буда съществуват редица неща, които отсъстват в обикновената любов. Първо, тя не може да е пламенна. Пламенността произтича от омразата. Тя не е страст, по-скоро е състрадание. Не е пламенна, а е невъзмутима. За нас невъзмутимата любов е нещо нередно. Любовта на Буда е невъзмутима, в нея няма топлина. Тя не е като слънцето, по-скоро е като луната. Няма да предизвика страст в тебе, ще породи дълбоко спокойствие.
Второ, любовта на Буда в действителност не е отношение - твоята любов е отношение. Любовта на Буда е неговото състояние на съществуване. В действителност, той не те обича, той е любов. Тази разлика трябва ясно да се разбере. Ти обичаш някой човек - любовта ти е действие, правиш нещо, държиш се по определен начин, изграждаш  отношение, мост. Любовта на Буда е неговото същество, тя е това, което е той. Любовта му не е насочена към тебе, той е любов. Също както цветето съществува в  градината - минаваш покрай него и усещаш неговия аромат. Цветето не изпраща своя аромат специално към тебе, дори когато покрай него не минава никой, ароматът си съществува. И дори никой да не мине, ароматът ще съществува. Когато любимият ти не е с тебе, когато любовникът ти не е с тебе, любовта изчезва, ароматът отсъства. Това е усилие от твоя страна, не е самото ти същество. Необходимо е да направиш нещо, за да го изразиш външно. Когато няма никой, Буда седи сам под дървото бодхи и в този случай той също обича. Изглежда абсурдно - и тогава обича. Няма никой, когото да обича, но той обича. Това битие на любов е неговото състояние. И понеже е негово  състояние, никога не се превръща в напрежение. Буда не може да се умори от своята любов. Ти ще се умориш, защото това е нещо, което правиш. Затова влюбените се  уморяват един друг, ако има прекалено много любов. Уморяват се, нуждаят се от прекъсване, от интервал, за да се възстановят. Ако в продължение на двадесет и четири
часа си с твоя любим, на него ще му втръсне, защото има твърде много внимание. В продължение на двадесет и четири часа да правиш нещо...
    1) Игра на думи. Авторът използва английската дума "dis-ease". Като едно цяло означава "болест". Разделена с тире, по начина, по който той я използва, може да се преведе като "неспокойствие", "липса на покой". Бел.прев.
    2) На английски - "passion" - страст, "com-passion" - състрадание Бел.прев - >(съ-страстие - съпреживяване на реакции, чувства, страсти.  Допълнено от мен).

Буда не върши нищо. Той не се уморява от любовта си. Това е самото му същество, все едно диша. Както ти никога не се уморяваш от дишането, той не се уморява от любовта си.
Но след това следва третото нещо: ще разбереш, че обичаш. Буда изобщо не го осъзнава. Защото осъзнаването се нуждае от противоположното. Буда е така изпълнен с любов, че няма да я осъзнае. Ако го попиташ, ще ти каже "Обичам те". Но не го осъзнава. Така безмълвно се носи от него, превърнала се е в такава неизменна част от него, че не я осъзнава. Ти ще разбереш, че той обича и ако си отворен и възприемчив, ще осъзнаеш това в по-голяма степен. Зависи от способността ти на възприемане.
Но за него това не е дар. Той не ти дава нищо - той съществува по този начин, проявява се по този начин. Когато осъзнаеш тоталното си същество, когато си просветлен, освободен, дихотомията изчезва от живота ти. След това не съществува дуализъм. След това животът се превръща в хармония - нищо не е против нещо друго.
Заради тази хармония възниква толкова много покой. Няма неспокойствие. Неспокойствието не се създава отвън, то е вътре в тебе. Противоречието непрекъснато поражда неспокойствие - можеш да намериш някакво извинение вън от тебе, но в действителност...Например, живей с любимия, с твоята любов или с приятел, близък приятел, много
интимен, близък: живей с него. И наблюдавай какво става с тебе. Когато го срещна беше толкова радостен, изпълнен с щастие, с танц. Но колко дълго можеш да танцуваш? И колко щастлив можеш да се чувстваш? След минути въодушевлението отминава; след няколко часа си отегчен, чудиш се как да се измъкнеш някъде другаде; след няколко дни ще започнеш да се бориш. Само наблюдавай какво става. И всичко това идва отвътре, но ще си намериш извинение навън. Ще откриеш: "Сега този човек не е така нежен, както когато дойде; сега този човек ме безпокои, сега той ме дразни." Но винаги ще намираш, че той ти прави нещо, никога няма да разбереш, че твоята дихотомия, дуализмът на ума, вътрешното противоречие, върши нещо. Никога не осъзнаваме действията на собствения си ум. И няма как - той самия не може да осъзнае "себе си"
Любовта на Буда е абсолютно различна, но не притежаваме друга дума. Най-добрата, която е на наше разположение, е "любов". Тези неща променят качеството.
Отбележете едно нещо. Обмислете го задълбочено. Ако Буда е ваш любовник, ще бъдете ли задоволени?
Няма да бъдете. Защото ще почувстваш, че той е хладен, в него няма страст. Ще усетиш, че те обича така, както обича всичко останало - не си нещо специално за него. Ще разбереш, че неговата любов не е подарък за тебе - той живее по този начин, затова обича. Ще почувстваш любовта му толкова естествена, че няма да бъдеш задоволен от нея. Помисли. Не можеш да бъдеш задоволен от любов, която е без омраза. Не можеш да бъдеш удовлетворен и от любов, която е с омраза. В това е проблемът. И при двата случая ще си неудовлетворен. Ако любовта е с омраза, ще бъдеш неудовлетворен, винаги като болест, защото омразата ще те безпокои. Ако любовта е без омраза, ще чувстваш, че е студена. За Буда тя е съвсем естествена и дори да те няма, той пак ще обича - тя не е нещо специално за него. Затова егото ти ще се чувства  неудовлетворено. И аз мисля, че ако трябва да избираш като любовник един Буда или един не-Буда, ще избереш не-Буда-та. Защото Буда е толкова високо, че не можеш
да разбереш неговата любов, ако не се издигнеш. С човек, който не е Буда, с някой невежа, не е необходимо да се трансформираш. Оставаш същия. Той не е предизвикателство.
Всъщност, с любовниците се случва точно обратното. Когато се срещнат двама души и се влюбят, и двамата се опитват да се убедят взаимно, че са много добри.  Демонстрират най-доброто от себе си. Показват, че са върхът. Но това е резултат на изключителни усилия! Не можеш да останеш на този връх. Затова, когато започнеш да се успокояваш, се спускаш на земята. Любовниците винаги се безпокоят един от друг, защото всеки от тях счита, че другият е божествен, а когато се успокоят, всичко става ежедневно, съвсем обикновено и всеки от тях си мисли, че другият го е излъгал. Не, не го е излъгал, само е показал себе си откъм най-добрата си страна. Това е всичко. Той не лъже никого, не прави нищо преднамерено. Просто се представя от към най-добрата си светлина. А същото е направил и другият. Но не можеш да го правиш  продължително време, защото става много трудно, тежко, невъзможно. И се приземяваш. Когато влюбените се успокоят, когато всеки от тях приеме, че другият му е сигурен, тогава започват да се държат по обичайния си начин - точно обратното на това, което са правели в началото. Преди бяха ангели, а сега се държат като ученици на дявола. Падаш, спускаш се до обичайното си ниво.
Обикновено любовта не е предизвикателство, но ако се влюбиш в някой, който е просветлен...това е изключителен шанс! Само голям щастливец може да изпита такава любов. Тя е рядкост. Това се случва, когато в продължение на цял живот търсиш някой просветлен. Само тогава можеш да се влюбиш в просветлен човек. Само по себе си това е голямо постижение, да се влюбиш в просветлена личност - но тогава ще възникнат проблеми. Проблемът ще е в това, че просветленият ще се превърне в предизвикателство. Той не може да се спусне до твоето ниво, това не е възможно. Ти трябва да се издигнеш до неговия връх; ти трябва да вървиш; трябва да се трансформираш.
Затова любовта се превръща в садхана. Ако се влюбиш в Буда, това се превръща в садхана, най-великата възможна садхана и затова, когато има някой Буда, Исус или Лао Дзъ, мнозина покрай тях достигат до такива върхове в продължение само на един живот, до които не могат да достигнат за няколко живота. Но тайната е в това, да могат да се влюбят. Не е невъзможно, възможно е. Може би си живял по времето на Буда, трябва да си бил някъде. Може би Буда е минал през твоето село, през твоя град, а ти може да не си го чул, да не си го видял. Защото за да чуеш Буда или да видиш Буда, или да се доближиш до Буда, е необходима известна любов, необходимо е известно търсене от твоя страна. Когато някой се влюби в просветлена личност, това е изпълнено със смисъл, с много голям смисъл. Но пътят ще е страшно труден - по лесно е да обичаш някой обикновен човек; в това няма предизвикателство - предизвикателството ще е много голямо и пътят ще е труден, защото ще трябва непрекъснато да се изкачваш нагоре. И всичко ще те изпълва с безпокойство: неговата любов ще е спокойна; любовта му ще изглежда, като че ли е предназначена за всички, в любовта му няма да има омраза.

   Това е и моят опит. Много хора са ме обичали или казват "че ме обичат". А с това започват да играят игра - обичайната игра. Съзнателно или несъзнателно, започват да я играят. В известен смисъл това е естествено. От мене започват да очакват разни неща, обичайни очаквания, а умът им работи в дуалността. Например, ако ме обичаш, ще се чувстваш щастлив, ако можеш да ме направиш щастлив. Това е начинът, по който се изживява любовта - да направиш другия щастлив. Ако можеш да ме направиш щастлив, ще се чувстваш щастлив. Но ти не можеш да ме направиш щастлив, аз вече съм. Ще се обезсърчиш, ако се влюбиш в мене; твърде много ще се разочароваш, защото не можеш да ме направиш щастлив, не можеш да ме направиш по-щастлив, няма нищо повече. Ако не можеш да ме направиш щастлив, ще се почувстваш нещастен - и тогава ще се опиташ да ме направиш нещастен! Защото, ако можеш да направиш поне това, ще се почувстваш удовлетворен. Ще се опиташ да ме направиш нещастен - несъзнателно, не че го правиш нарочно, че го осъзнаваш; ако го осъзнаваш, няма да го направиш. Но ще се опиташ - подсъзнанието ти ще се опита да направи този мъж нещастен. Ако можеш да ме направиш нещастен, тогава можеш да си сигурен, че можеш да ме направиш и щастлив. Но ако не можеш да ме направиш нещастен, тогава си напълно разочарован. Чувстваш, че изобщо не си свързан с мене, защото именно това означава за тебе отношението.
  Но двете любови са толкова различни, че не е хубаво да се наричат с едно име, с една дума. Това създава и е създавало много обърквания - но друга не притежаваме.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ОШО - "Книга на Тайните". Том 5 - последен
« Reply #2 on: декември 25, 2008, 09:21:56 am »
 -Как да се направи разлика между предписанията на подсъзнателния ум и тези на вътрешния водач? Как може човек да разбере, че вътрешният водач е започнал да функционира?

 -Първото нещо: Заради Фройд, терминът "подсъзнание" се разбира доста погрешно. Фройд го е разбирал напълно погрешно, интерпретирал го е погрешно. А той се е превърнал в основата на съвременното познание за ума. Според Фройд подсъзнанието означава просто потиснато съзнание, потиснатата част на съзнанието. Затова всичко, което е лошо и недобро, неморално, е било потиснато. Тъй като обществото не може да го разреши, то трябва да бъде потиснато отвътре. Тази потисната част е подсъзнанието, според Фройд - но не и според мистиците. А Фройд не е мистик; той не е проникнал в собственото си подсъзнание. Наблюдавал е случаите на своите пациенти: болни хора, хора, извън нормата, луди, ненормални, патологични случаи. Изследвал е патологичния ум и чрез изследването на патологичния ум - и, освен това, отвън - той заключава,
че точно под съзнателния съществува един подсъзнателен ум. И този подсъзнателен ум носи всичко онова, което е било потиснато от детството насам, всичко, което обществото е порицало. Умът го е потиснал, само за да забрави, че съществува. Но то съществува- и продължава да функционира. И е много мощно: продължава да променя съзнанието, продължава да прави номера на съзнанието. Съзнанието в действителност е безсилно против него, защото това, което е потиснато, е потиснато, само защото е толкова мощно, че обществото не може да се справи с него. Затова обществото го е потиснало и обществото не знае какво друго да прави с него.  Например, секса. Той е толкова мощен, че ако не го потиснеш, няма да знаеш какво да правиш с него. Ще те води по опасни пътища. И това е толкова агресивна енергия, че цялото общество ще се превърне в хаос, ако тя бъде приета изцяло. Никакъв брак не може да съществува, никаква любов не може да съществува, всичко ще се превърне в хаос, ако се допусне тоталната свобода - защото човекът ще се държи като животно.
Ако не съществува брак, семейство, цялото общество ще бъде разрушено - то се крепи върху семейната единица; семейството се основава на брака; бракът се основава върху потискането на секса. Всичко, което е естествено и мощно, е било забранено, наложено му е табу - толкова е мощно, че се чувстваш виновен спрямо него и продължаваш да се бориш с него. Обществото е създало не само отвън полиция, създало е и една вътрешна полиция - твоето съзнание - едно двойно осигуряване, така че да не можеш да кривнеш от правия път, така че да не можеш да си естествен. Трябва да си неестествен.
    Съвременните психолози твърдят, че лудостта е част от цивилизацията - нито една цивилизация не може да съществува без лудостта. А лудите страдат, защото си наложил върху тях такъв ред, че естествените им инстинкти са разрушени. Те са осакатени. Може би този луд е по-силен от тебе и затова вътрешните му инстинкти са се разбунтували и са отхвърлили съвестта, ума и всичко останало извън борда. Затова са луди.
Едно по-добро разбиране за човечеството, една по-добра организация, една по-добра наука с повече знание и мъдрост, може да ги използва. Те може да се окажат гении; твоите луди може да се окажат много талантливи хора. Те са. Но притежават такава сила в себе си, че не могат да я потиснат. А обществото няма да им позволи да действат, те са луди. Фройд е стигнал до извода, че цивилизацията се нуждае от подсъзнателната, потиснатата част. Но всъщност, за тантра и йога това подсъзнание не е подсъзнанието. Това е между подсъзнанието и съзнанието, една малка полоса. То е субсъзнание. Съзнанието е насилило нещо, но съзнанието знае за него; то не е наистина подсъзнателно, ти знаеш за него. Може да не искаш да признаеш, може да не искаш да му обръщаш внимание, защото се страхуваш, че ако му обърнеш внимание, то ще излезе на повърхността. Насила си го изтикал в тъмнината, но знаеш за него. Фройдисткото подсъзнание не е наистина подсъзнание, то е само субсъзнание. Не е
тъмна нощ, прекалено светло е, можеш да го видиш.
Тантра говори за истинското подсъзнание, което не е потиснато от тебе, а което е твоето най-дълбоко същество. Твоето съзнание е само една част от него, тази, която се показва на светлината; една десета част, която е видяла светлината, която е станала съзнателна. Девет части, девет десети, са скрити отдолу. Това подсъзнание е в
действителност твоят източник на жизнена енергия, съществото. Съзнателният ти ум е една десета от целия ум и този съзнателен ум е създал свой център - този център е егото. Този център е неистински, защото не принадлежи на целия ум. Той не е център на целия ум. Той е център само на съзнателната част, един фрагмент. Фрагментът е създал свой собствен център и този център непрекъснато изявява претенции, като че ли е център на цялото същество. Цялостният ти ум притежава център и този центьр се нарича водач. Този център се намира в подсъзнанието и ще бъде открит, само когато пет части или половината от ума, се покаже на дневна светлина. Тогава този център ще бъде открит. Това е водачът. Той е скрит в подсъзнанието.
Затова не е необходимо да се страхуваш от подсъзнанието. От подсъзнанието нз Фройд трябва да се страхуваш. Но подсъзнанието на Фройд може да бъде премахнато в катарзиса. Затова и моето ударение е върху катарзиса. Фройдисткото подсъзнание може да бъде отстранено в катарзиса: каквото си искал да правиш и не си правил, направи го, но медитативно. Не го прави на някой, защото това ще предизвика верижна реакция от събития - и ти няма да си под контрол. Прави го във вакуум.
Ако си ядосан, прави го във вакуум. Ако се чувстваш сексуален, хвърли го в небето. Ако чувстваш нещо, дай му възможност да излезе от твоето вътре навън. Изрази го.
   Когато нещо възникне от фройдисткото подсъзнание, ще се чувстваш неспокоен, то ще те направи неспокоен, ще се чувстваш неловко; когато нещо дойде от вътрешния водач, ще изпиташ такава ведрина, такова щастие, такъв покой, каквито не можеш да си представиш. Просто ще почувстваш: "Това е нещото!" Цялото ти същество е в хармония с него, никаква съпротива. Знаеш, че това е правилно, това е добро, това е истина - и никой няма да може да те разубеди относно него. А при  фройдисткото подсъзнание никога не си ведър, никога не си спокоен и тих; ще си неспокоен. Това, което се е появило е вид заболяване - и ще бъде придружено от борба. Затова е по-добре, ако преминеш през дълбок катарзис, тогава фройдисткото подсъзнание постепенно ще затихне. И също както мехурчетата се издигат от дъното към повърхността
на водата, по същия начин ще чувстваш как мехурчетата се издигат от самото дъно на твоето същество. Ще достигнат до съзнателния ти ум.
Самото им пристигане обаче, ще предизвика у тебе дълбоко успокояване - чувството, че нищо не може да е по-вярно от това. Но преди това да стане, трябва да се разтовариш от фройдисткото подсъзнание. А това може да стане, само ако си в състояние на отпускане, в състояние "нека се случи", "нека да върви", защото най-вътрешното същество е така неагресивно, че няма да се изтъкне само. Ще трябва да го поканиш.
   Запомни това, то няма да изтъква себе си. Фройдисткото подсъзнание ще иска да изтъкне себе си; във всеки момент иска да се изтъкне, а ти го избутваш обратно. В това е разликата. То иска да изтъкне себе си, иска да се активизира, иска да те води, иска да те манипулира - а ти му се съпротивляваш, бориш се с него.
Истинското подсъзнание, водачът, не е настоятелен. Ако му позволиш, ако го поканиш, молитвено, ще дойде при тебе като гост, който си поканил. Трябва да си в състояние на "нека се случи". Само тогава той ще дойде. Когато почувства, че си готов, когато почувства, че няма да го отхвърлиш, да се откажеш, когато почувства, че е добре дошъл, тогава ще дойде при тебе. И така, трябва да направиш две неща: катарзис за фройдисткото подсъзнание; трениране на "нека се случва" и да се предадеш на истинския водач, истинското подсъзнание. Когато направиш тези две неща, ще научиш разликата.
В действителност разликата не може да ти бъде преподадена - ти ще я разбереш. Когато това стане, ще я разбереш. Как разбираш разликата, когато в тялото има болка и когато то се чувства много добре, когато си във великолепно настроение? Когато имаш главоболие, как се чувстваш? Каква е разликата? Просто го знаеш. Не можеш да го определиш, просто го знаеш: знаеш какво представлява главоболието и знаеш какво представлява доброто състояние на тялото.
Истинският водач винаги ще ти дава чувството на добро състояние, а фройдисткото подсъзнание винаги ще поражда у тебе главоболие. То е бъркотия, то е вътрешен конфликт, то е мъка, то е потисната болка. Затова, когато се появи, целият ще бъдеш изпълнен с болка..........................................
=======================================================================
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ОШО - "Книга на Тайните". Том 5 - последен
« Reply #3 on: декември 25, 2008, 09:43:54 am »
 - Ако в просветления съществува абсолютната празнота, защо тогава изглежда, че той взима решения, прави разлика, харесва това или не харесва онова, казва да или не?
Това наистина изглежда като парадокс, защото ако просветленият наистина е празен, тогава за нас то е парадоксално. Как в такъв случай може да казва да или не? Как прави избор? Как харесва едно, а не харесва друго? Как говори? Как върви? Как изобщо живее?

 - За нас това е проблем; за просветления не е проблем. Всичко е резултат от празнотата. Просветленият не избира. На нас ни изглежда като избор. Просветленият просто се движи в една посока - тази посока е резултат от празнотата.
Прилича на следното. Вървиш. Внезапно пред теб изкача кола; чувстваш, че ще стане злополука. Не решаваш какво да правиш. Или решаваш? Как можеш да вземеш  решение? Няма време. Решението ще изисква време. Ще трябва да се чудиш и да мислиш, за и против, дали да отскочиш по този начин или по онзи. Не взимаш решение - просто отскачаш. Откъде идва този скок? Между теб и отскокът не съществува мислене. Внезапно забелязваш колата пред теб и отскачаш. Първо възниква скокът. По-късно можеш да мислиш. В този момент скачаш чрез празнотата; скача цялото ти същество без никакво решение.
Запомни, решението винаги е частично, не може да е цялостно. Решението означава, че съществува противоборство. Една част от тебе ще каже: "Прави това", а другата част ще каже: "Не прави това". Затова са необходими решенията. Трябва да решаваш, да спориш и едната част ще е избутана настрани. Това е значението на решението. Когато е налице тоталността, няма нужда от решения. Просветленият е тотален в себе си, тотално празен и затова какъвто и да е резултатът, той е следствие от неговата тоталност, а не от решението му. Ако каже "да", това не е избор: не съществува "не", което може да се избере, не съществува алтернатива. "Да" е отговорът на това тотално същество. Ако каже "не", тогава "не" е отговорът на тоталното същество. Затова просветленият никога не може да съжалява. Ти винаги ще съжаляваш. Каквото и да правиш, е без значение - каквото и да направиш, ще съжаляваш. Ако искаш да се ожениш за някой жена, ако си решил "да", ще съжаляваш, ако си решил "не", ще съжаляваш. Защото каквото и да решиш, е частично решение, другата част винаги е против. Ако решиш "Да, ще се оженя за тази жена", другата част от тебе казва: "Недей да го правиш, ще съжаляваш". Не си тотален.
Ще съжаляваш, каквото и да е решението, защото решението ти не може да е тотално. То винаги е срещу едната част и тази част ще си отмъсти. Каквото и да решиш...Ако правиш добро, ще съжаляваш, ако правиш лошо, ще съжаляваш. Ако правиш добро, тогава умът, другата ти част, непрекъснато ще повтаря, че си изпуснал една възможност. Ако правиш лошо, ще се чувстваш виновен. Просветленият никога няма да съжалява. В действителност той никога не се обръща назад; няма нищо за гледане. Каквото е направено, е направено с неговата тоталност. Първото нещо, което трябва да се разбере е, че той никога не избира: изборът става с неговата празнота. Никога не решава. Това не означава, че е нерешителен. Абсолютно решителен е, но никога не взема решение. Опитай се да ме разбереш. Решението възниква в неговата празнота. Това е
начинът, по който цялото му същество действа; в него няма нищо повече.
Вървиш и на пътя ти изкача змия, внезапно отскачаш - това е всичко. Не решаваш. Не се съветваш с учителя и водача. Не отиваш да се ровиш в книгите на библиотеката, за да разбереш, какво да правиш, когато пред тебе изскочи змия - как да го направиш, каква е техниката. Просто скачаш. Запомни, този скок идва от тоталното ти същество, той не е решение. Тоталното същество действа по този начин; това е всичко. Няма нищо друго. Просветленият - на тебе ти се струва, че той избира, решава, разграничава,
защото ти го правиш във всеки момент. А не можеш да разбереш нещо, което изобщо не познаваш. Просветленият прави нещата без никакви решения, без никакви усилия, без никакъв избор. Той не избира. Това не означава обаче, че ако му предложиш храна и камъни, ще започне да яде камъните. Не е решавал. Това просто е глупаво. Няма да
се случи. Той се храни с храна. Това не е решение - само пълният идиот ще тръгне да решава, дали да се храни с храна или с камъни. Глупавият ум решава; просветленият ум просто действа. Колкото е по-посредствен умът, толкова повече усилия се изискват за вземане на решение. Това е значението на безпокойството.
Какво е безпокойство? Две алтернативи и не съществува начин да се вземе решение, умът продължава да се мята от едната страна на другата. Това означава  безпокойството. Безпокойството означава, че трябва да вземеш решение, че се опитваш да вземеш решение, но не можеш да решиш. Затова се тревожиш, чудиш, движиш се в затворен кръг. Просветленият никога не се тревожи. Той е тотален. Опитай се да го разбереш. Той не е разделен, не е раздвоен, в него не съществуват две същества. А в тебе са цяла тълпа: не само две, много, много хора живеят в тебе, много гласове, цяла тълпа. Просветленият е дълбоко единство, той е универсум. Ти си "мултиверсум". Думата универсум е хубава. Означава едно - "уни". Ти си "мултиверсум", в тебе съществуват много светове.
   Второто нещо, което трябва да се разбере: каквото и да правиш, преди да го направиш, има мислене, мисъл. Когато действа просветленият, мисленето отсъства, няма  мисъл. Той го прави. Запомни, мисленето е необходимо, защото ти нямаш очи да видиш. Мисленето е заместител. Все едно някой слепец опипва пътя си с тояжка. Слепецът може да попита хората със зрение, как те опипват пътя си, какъв вид тояжка използват, за да намерят своя път. Ние просто ще се засмеем; ще кажем: "Не се нуждаят от това; имат очи. Виждат къде се намира вратата, не е необходимо да я тьрсят пипнешком. Никога не разсъждават къде е вратата; виждат я и минават през нея." Слепият обаче не може да повярва на това, че просто така можеш да преминеш през вратата. Най-напред ще трябва да помислиш къде се намира вратата. Най-напред трябва да проучиш. Ако има някой, ще го попиташ къде се намира вратата. И дори след като ти е показана посоката, ще трябва да се движиш с помощта на твоята тояга. Когато имаш очи, ако искаш да излезеш навън, просто поглеждаш - не мислиш за това къде се намира вратата, не взимаш решение. Просто гледаш, вратата е там, минаваш през нея. Никога не разсъждаваш, че това е врата - просто я използваш, действаш. Същата е ситуацията с непросветления и просветления ум. Просветленият ум просто наблюдава. Всичко е ясно. Притежава яснота. Цялото му същество е светлина. Гледа наоколо, движи се, действа - никога не мисли. Ти трябва да мислиш, защото не притежаваш очи. Само
слепецът мисли, защото трябва да мисли; няма очи, нуждае се от заместител на очите. Мисленето осигурява тази възможност.
Никога не съм казвал, че Буда, Исус или Махавира, са велики мислители. То би било пълна глупост. Изобщо не са мислители. Те са знаещи, не са мислители. Имат очи, могат да виждат и действат посредством виждането. Каквото е произлязло от Буда, е произлязло от пустотата, не от ума, изпълнен с мисли. Произлязло е от едно чисто небе. То е отговорът на пустотата. Но за нас е трудно, защото нищо не се случва с нас по този начин. Трябва да мислим за него. Ако някой ти зададе въпрос, трябва да го обмислиш. И дори тогава няма да си сигурен, че това, което си отговорил, е отговорът. Буда отговаря, без да мисли. Ти питаш, пустотата отговаря. Този отговор няма отношение към мисълта. Той е тотален отговор; неговото същество се държи по този начин. Затова от Буда не можеш да искаш логичност; не можеш да искаш. Мисълта може да е последователна, мислителят задължително трябва да е последователен - просветленият не може да е последователен, защото ситуацията се мени във всеки момент. И във
всеки момент нещата се раждат от пустотата. Той не може да ги насилва. Не може да мисли. Всеки въпрос поражда нов отговор. Това зависи от питащия.
  ...Ананда....... Това, което говоря, не е твоя работа. Не съм го казал на тебе. Това не беше твой въпрос, защо тогава се тревожиш? Ти нямаш връзка. Някой е попитал, някой друг му е отговорил. Защо се тревожиш ненужно за това. Ако имаш същия въпрос, питай и тогава ще ти отговоря. Но запомни, аз не отговарям на въпросите, а на тези, които ги задават. Отговарям. Поглеждам човека, виждам през него, човекът е прозрачен - и след това отговарям. Въпросът е без значение; важен е питащият."

Не можеш да търсиш последователност от просветления. Единствено непросветения, невеж човек, може да е последователен, защото не трябва да тледа; просто следва някаква идея, мъртва идея, има някаква идея и я следва последователно. През целият си живот ще носи нещо и последователно ще се придържа към него. Не са живи, те са мъртви. Жизнеността не може да е последователна. Това не означава, че тя е погрешна - жизнеността е последователна, много дълбоко, не на повърхността.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ОШО - "Книга на Тайните". Том 5 - последен
« Reply #4 on: декември 25, 2008, 10:43:17 am »
 - Казахте, че Шива не е създател на системи и около неговото учение не могат да възникнат секти. Но хора като Буда, Махавира, Исус, Гюрджиев, като че ли са велики  създатели на системи. Защо  те трябва да са създатели на системи? Моля, обяснете за и против създаването на системи. Вие мулти-създател на система ли сте?

Съществуват две възможности: можете да създадете система, за да помогнете на хората или да създадете мулти-системи, за да помогнете на хората от една страна и от друга, можете да се опитате да разрушите системите, за да помогнете на хората. Отново противоположните полюси.
И по двата начина можете да помогнете на хората. Бодхидхарма е разрушител на системите, Кришнамурти е разрушител на системите, цялата традиция на зен е разрушител на системите.
Махавира, Мохамед, Исус, Гюрджиев са велики създатели на системи.
Проблемът винаги е в това, че не можем да разберем тези противоположности едновременно: считаме, че или едното е правилно, или другото; двете заедно не могат да са верни. Ако създателите на системи са прави, тогава умът ни казва, че разрушителите на системи не са прави. Или, ако разрушителите на системи са прави, тогава не могат да бъдат прави създателите на системи.
     Не, и двата типа са прави.
Системата означава модел, който се следва, една ясна карта, по която да се ориентираш, за да не възникват никакви съмнения и да я следваш с абсолютна вяра. Запомни това: системата е създадена, за да създава вяра, да поражда доверие. Ако всичко е ясно, тогава по-лесно се създава доверие. Ако на всички твои въпроси се отговори с математическа точност, тогава няма да се съмняваш и можеш да вървиш. Затова понякога Махавира отговаря и на абсурдните ти въпроси. Безсмислени въпроси, но той отговаря. И ти отговаря по такъв начин, че да ти помогне да му се довериш, защото качеството на тази вяра е необходимо.
Когато някой се опитва да проникне в непознатото, е необходима силна вяра, иначе няма да е възможно да се движи. Ще бъде толкова опасно, че ти ще се уплашиш. Тъмно е, пътят не е ясен, всичко е в хаос и всяка стъпка те води към все по-голяма несигурност. Следователно, системата е необходима, за да планираш всичко: знаеш всичко за рая и ада, и за върховната мокша, откъде да се движиш, откъде да минеш. Всеки сантиметър е разчертан на картата. Това ти дава сигурност, чувството, че всичко е наред - хората са били тук преди тебе и ти не се движиш в нечовешка земя, не се придвижваш в непозната земя. Целта е да ти се окаже помощ, да ти се даде опора. Ако  притежаваш вяра, тогава ще имаш енергия да се движиш. Ако се съмняваш, ще изчерпиш енергията си и придвижването ще е трудно.
Създателите на системи са се опитали да отговорят на всички възможни въпроси и са изработили ясна карта. С тази карта в ръце се чувстваш добре: "Мога да продължа".
Но аз ти казвам, че всяка система е изкуствена. Целта на всяка система е само да ти помогне; тя не е истинска. Нито една система не може да бъде истинска. Тя е средство.
Но помага, защото цялата ти личност е толкова неистинска, че дори неистинските средства помагат. Живееш в лъжи и не можеш да разбереш истината. Системата означава по-малко лъжи и още "по-малко" лъжи, като постепенно, постепенно, се доближаваш все повече до истината.
Когато истината се открие пред тебе, системата ще загуби своето значение, просто ще отпадне...............................
===============================================
Страхът от трансформацията

На пръв поглед много хора се интересуват от медитация, но този интерес не може да е много дълбок, защото малцина се трансформират чрез него. Ако интересът наистина е дълбок, самият той се превръща в огън. Той те трансформира. Посредством силния интерес започваш да се променяш. Развива се нов център на съществуване. Но толкова много хора изглежда, че се интересуват, без в тях да се появи нещо ново. Не се ражда нов център, не се постига нова кристализация. Остават си същите.
Това означава, че заблуждават себе си. Заблудата е много тънка, но е задължително да съществува. Продължаваш да взимаш хапчета и лекарства, а болестта остава същата - даже напротив, тя се задълбочава. Твоето лекарство, лечението, задължително ще бъде фалшиво. Понеже дълбоко в себе си не желаеш да бъдеш трансформиран. Този страх е съвсем реален - страхът от трансформацията. Затова на повърхността може да продължаваш да мислиш, че си дълбоко заинтересован, а дълбоко в себе си продължаваш да се заблуждаваш.
Страхът от трансформацията е като страхът от смъртта. Тя е смърт, защото старото ще си отиде и ще трябва да се роди новото. Теб вече няма да те има, от тебе ще се роди нещо напълно непознато. Ако не си готов да умреш, интересът ти към медитацията е лъжлив, защото само онези, които са готови да умрат, ще се родят отново. Новото не може да е продължение на старото. Старото трябва да прекъсне. Старото трябва да си отиде. Само тогава новото може да се появи на бял свят. Новото не израства от старото, новото не е продължение на старото - новото е съвършено ново. То се появява само, когато старото си замине. Между старото и новото има прекъсване - и това прекъсване те плаши. Ти се страхуваш. Искаш да бъдеш преобразуван, но същевременно искаш да си останеш същия. В това е измамата. Искаш да се развиваш, но искаш да
останеш същия. В такъв случай развитието е невъзможно; в такъв случай можеш само да заблуждаваш себе си; в такъв случай можеш да продължиш да мислиш и мечтаеш, че нещо се е случило, но нищо няма да се случи, защото е изпуснато главното.
Толкова много хора по целия свят, такъв голям интерес към медитацията, мокша, нирвана - и нищо не се случва. Толкова много шум за нея и нищо реално не става. Какъв е проблемът?
Умът е толкова лукав, защото не искаш да бъдеш трансформиран. Все пак неговата основна функция е да бъде пазач, охранител
Умът ще създаде повърхностен интерес, за да можеш да кажеш на себе си: "Интересуваш се. Правиш всичко, което може да се направи." И оставаш същия. И ако нищо не се случи, мислиш, че техниката, която използваш, не е наред, гуруто, чиито последовател си, не е наред, трактатът, принципът, методът е погрешен. Но никога не мислиш, че дори и с погрешен метод трансформацията е възможна, стига да има истински интерес. Казвам, дори и с погрешен метод ще бъдеш трансформиран.
Ако наистина се интересуваш от трансформацията, дори и лъжлив гуру да следваш, ще се промениш. Ако вложиш сърце и душа в усилията си, никой не може да те заблуди - с изключение на самия ти. И няма друга преграда пред твоето развитие, освен собствените ти заблуди.
Когато казвам, че дори и неистински учител, погрешен метод, неверен принцип, могат да те доведат до истинското, имам предвид, че истинската трансформация става, когато си интензивно включен в нея, а не чрез някакъв метод. Методът е само средство, методът е само помощ, методът е на второ място - включването на цялото ти същество в нея е основното, фундаменталното.
Но продължаваме да правим нещо - дори не го правим, а говорим за правенето. А думите създават илюзии: тъй като мислиш толкова много за него, четеш толкова много за него, слушаш толкова много за него, започваш да усещаш, че правиш нещо. Така наречените религиозни хора са изобретили хиляди средства за заблуда. За собствената си заблуда - заради страха. Страха от смъртта - едно изживяване и предстрави, срещу други изживявания и представи. ..............
******************************************************

- Беше казано, че никакво желание не може да води към свободата, нито земно желание, нито религиозно. Но положителното въображение за щастието и блаженството също е вид желание. Тогава не е ли истина, че въображението също е желание и оттук, че създава напрежение?

 - Въображението не е желание. Въображението е просто игра. Желанието е нещо абсолютно различно. Можеш да основаваш своето въображение върху желанието, можеш да проектираш въображението си чрез желанието - тогава то ще се превърне в робство. Без никакво желание, ако просто си играеш с въображението - не за да достигнеш донякъде, не за да получиш нещо от него, а просто като игра, тогава то не е желание и не е привързване. Техниките на въображението може да бъдат полезни, само ако играеш с тях. Ако си сериозен, изпускаш същността.
Но въпросът е важен, защото наистина не можеш да си представиш нещо, което можеш да направиш без желание. Дори ако играеш, можеш да играеш, само за да достигнеш някъде, за да спечелиш нещо, да победиш. Ако в бъдещето не съществува нищо, ще изгубиш интереса си. Ще кажеш: "Тогава защо? Тогава защо изобщо да играя?"
До такава степен сме ориентирани към целта, че превръщаме всяко нещо в средство. Това трябва да се запомни: че медитацията е върховната игра, тя не е средство за постигането на нещо, не е средство за просветление. В нея се появява просветлението, но тя не е средство за него. Тя не е средство за върховното освобождение. Върховната свобода става в нея, но тя не е средство. Не можеш да я използваш като причина за предизвикването на нещо. И това е било едно от най-объркващите неща - през всички векове тези, които са знаели, непрекъснато са настоявали за медитация заради самата медитация. Недей да желаеш някакъв резултат от нея, наслаждавай
се на самата нея, не излизай от нея - и следствието ще е просветлението.
Запомни, следствието, а не резултата. Медитацията не е причина, но ако си дълбоко потопен в медитацията, просветлението ще настъпи. В действителност това, че си се потопил дълбоко в играта, е медитацията. Но умът винаги превръща всяко нещо в работа. Казва: "Прави еди какво си, защото резултатът от него ще бъде такъв." Въображаемо или истинско, но умът иска да планира нещо. Това е начинът, по който работи умът - работи в настоящето, но заради бъдещето. Бъдещето може да е
илюзорно, може изобщо да не настъпи, но ако умът може да се надява на бъдещето, тогава може да работи. Това се нарича желание: да се работи в настоящето заради бъдещето. Крайният резултат винаги е някъде другаде. Това разделяне на целта и средствата, тази пропаст, е желанието.
Ако играеш, желанието не съществува, защото целта е тук, а средствата също са тук. Докато играеш бъдещето не съществува; ти си така слят с нея, че бъдещето изчезва.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
за играта на ГУРУ и Ученик
« Reply #5 on: декември 25, 2008, 10:57:56 am »
 - Вчера казахте, че умът е реалност, сънят е реалност. В такъв
случай, защо гуру като вас си прави труда да ни учи, че умът е
единствената бариера, умът е единственото препятствие?

 - Гуру и учениците, това са феномени на ума. Тъй като умът ти се нуждае от гуру, гуру съществуват. Ти ги създаваш. Понеже искаш да бъдеш обучаван, съществуват учителите. Нуждаеш се от тях.
Това е игра. Когато казвам, че бракът е игра, недей да мислиш, че няма да кажа, че "гуру и учениците" не е игра. Игра е. Някои хора й се наслаждават, затова я играят. Ако й се радваш, играй я; ако не й се радваш, забрави за нея.
Но това е една от най-хубавите игри. Отива по-далеч дори от брака.
Това е една от най-хубавите, най-чистите игри - затова само когато културата достигне своя връх, тогава се развива тази игра, никога преди това. Затова, наистина, само в Индия се е развила тази игра. Появила се е играта на гуру и ученик. Днес Западът я открива за първи път, защото сега Западът е достигнал до върха. Това е най-разкошната игра. Не е обикновена игра, затова само хората, които могат да си го позволят, я играят. И ако знаеш, че това е хубава игра и й се наслаждаваш, можеш да я играеш. Но не ставай сериозен с нея. На учениците може да се прости, ако са сериозни, но когато учителите са сериозни, това е абсурд. На тях не може да им бъде простено, И щом дори те не разбират, че това е игра, какви "учители" могат да са.
В реалността изчезват всички игри, но за ума те съществуват. И аз не казвам да спреш да играеш, казвам единствено да разбереш, че това е игра и след това да продължиш да играеш, като й се наслаждаваш. Ако не й се наслаждаваш, спри. Когато разбереш, че всичко на този свят, всички отношения, са вид игра, вече си свободен, защото си бил поробен заради своята сериозност. Поробен си, защото приемаш всичко твърде сериозно. Нищо не е така сериозно. Но е трудно да приемеш целият живот като игра.
Защо е така трудно? Защото егото ще се провали. Ако всичко е игра, тогава егото не може да издържи. Егото се нуждае от храна. Сериозността е храната. То се храни с нея. Затова, когато станеш ученик, ако просто играеш, егото не може да стане по-силно от това, защото знаеш, че е само игра.
Кое е това нещо, за което да си толкова егоистичен. Хората започват да мислят, че са ученици на много велик гуру. Гуру може да не е велик или да е, това няма значение, но ученикът мисли: "Аз съм ученик на най-великият гуру." Това се превръща във витамин и егото израства чрез него, става по-здраво.
Затова учениците продължават да се борят за своя гуру. Никой не иска да повярва, че неговият гуру е номер две, той винаги е номер едно. Не защото е номер едно или не - това няма значение - а защото аз мога да бъда номер  едно, само ако моят гуру е номер едно. Егото на ученика зависи от тежестта на гуруто. Когато някой каже нещо против твоя гуру, защо се чувстваш така засегнат? Егото е засегнато. Твоят гуру означава твоето его, а някой казва нещо против твоя гуру - не можеш да го позволиш. Невъзможно е, защото е удар, директно насочен против твоето его.
За учениците може  да е допустимо. Те са невежи и каквото и да направят, няма да го направят както трябва. Това е разбираемо. Но така наречените гуру - и те са много сериозни играейки играта. Не могат да се смеят; за тях е невъзможно да се разсмеят на цялата игра. Един гуру наистина е гуру, ако знае, че цялата тази работа е игра и той ти помага в играта, за да те направи по-осъзнат. И ще настъпи един момент, в който и ти ще започнеш да се смееш, ще дойде един момент, в който ще можеш да погледнеш назад - и тогава ще се изпълниш с благодарност, защото за тебе всичко е било твърде сериозно, а за гуру то никога не е представлявало нищо. Но той играеше играта така сериозно с тебе и правеше всички възможни усилия - като че ли те води някъде.
Запомни, това е "като че ли", защото няма къде да те заведе. Ти трябва да си тук. Затова всички усилия, с които на пръв поглед те водят някъде, са само средства. Не можеш да бъдеш отведен никъде. Вече си вкъщи, никога не си го напускал. Вкоренен си в реалността, в истината. Затова цялата игра на водене, направляване, на гуру, цели да те постави в такава ситуация, в която да можеш да осъзнаеш. И тогава ще се смееш, защото ще разбереш, че всичко, което искаш да намериш, вече е тук.
Обаче не можеш да разбереш несериозността. Егото не владее този език. Всяка религия се ражда като игра и всяка религия се превръща в ЦЪРКВА, КАНОН...

Тези, които са Исус разпънали, са били много сериозни. Те са принадлежали към старата църква. Всъщност, не са разпънали Исус - разпънали са празникът в него. И нямаше да съществува никакво християнство, ако той не беше разпънат, защото е бил човек, изпълнен с радост. В момента, в който евреите са го разпънали, всичко е приело много сериозен вид.
Отправна точка е станала смъртта. И фигурата върху кръста, разбира се, е много сериозна - мъртва. И християнството израства около мъртвото тяло и кръста. Затова  кръстът се е превърнал в символ - не смеещият се Исус в селото, пийващ на веселбата, хапващ с приятели или отседнал в къщата на проститутката. Не, не те са се превърнали в символи. Кръстът се е превърнал в символ и заедно с кръста, сериозността - отчайващата сериозност. И заради този кръст и разпънатия Исус, християнството
тръгнало против живота. Всичко, в което има живот, е грешно.
Но всяка религия прави същото по свой собствен начин.
Всяка религия е родена в празник - и когато празникът умре, знай добре, че умира и религията. Когато се роди нова религия, всички стари религии ще бъдат против нея, защото отново се появява празникът. Точно като раждането на дете - всяко дете се ражда като играч, празник, живот, честване, безотговорно празнуващо, без да вярва в бъдещето, живеейки в настоящия момент - цялото общество ще се изправи срещу него; цялото общество ще се опита да го постави на място, преди да бъде заблудено.
Трябва да бъде сложено в пътя.
Същото се случва с всяка нова религия. Затова, когато говоря за медитацията като за танц или когато говоря за саняс като за вътрешен празник и щастие, като за утвърждаване на живота, съвсем естествено е, че всички онези, които принадлежат на старите учения, ще кажат: "Какво е това? Наричаш това саняс?" И в известен смисъл са прави, защото това, което считат за саняс, не е онова, за което говоря. Те вярват в умъртвения човек - по-умъртвения и казват: "Това е истинско отричане." Животът е
бил отречен и те наричат това саняс - но за мене саняс има тогава, когато животът е изживян в неговата тоталност.

Но това е начинът, по който нещата винаги са се развивали. Когато мен вече няма да ме има, вие ще го превърнете в нещо сериозно. Ще обясните, какво е истинското значение. А истинското нещо винаги е очевидно, не е необходимо да бъде обяснявано. Всички обяснения са за това, да дадат някакво обяснение - да внесат нещо, което не съществува.
 Гуру, учениците, пробудените и невежите - това е една голяма игра, космическа игра. Невежите се нуждаят от пробудени; ролите на пробудените не могат да се играят индивидуално, сами - трябват им невежи хора.
Но истинския учител знае следното: че това е игра и не е сериозен по отношение на нея.


=======================================================

« Last Edit: декември 25, 2008, 10:59:30 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.