Author Topic: За любовта  (Read 24399 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
За любовта
« on: юни 20, 2005, 10:07:37 am »
Хайде да си дойдем на думата и да си поговорим за любовта!
И за да започнем от нещо, ще задам следния въпрос:
Как мислите, любовта има ли край? Т.е. ако някога сме обичали някой и сме се разделили, после спираме ли да го обичаме?

Nirvana

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #1 on: юни 21, 2005, 02:23:30 am »
“Любовта докосна струната любовна
в лютнята на моята душа
и от главата до петите
в любов преобрази ме тя.
Това докосване бе миг,
но Времето завинаги ме натовари
с дълга на благодарността.”
. . . ;)
 

Visioner

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #2 on: юни 21, 2005, 11:31:40 am »
Mисля. че любовта към даден човек има край и така би трябвало да бъде. Представяте ли си, ако завинаги обичахме всеки, когото сме обичали някога с голяма Любов? Би било ужасно. Хубаво е, че любовта към някого може да има край.
Още по-хубаво е,  когато любовта към човека, когото сме избрали за спътник в живота си, е дълга колкото е дълъг живота ни.
А най-хубаво е, че Любовта кате енергия и като чувство е безкрайна. :)

bee

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #3 on: юни 21, 2005, 04:44:57 pm »
Привет Visioner!
Няма ли малко противоречие в това, което казваш? :) Че има край и после, че е безкрайна. На мен ми се върти в главата мисълта, че любовта е нещо дето си живее в душата ти и обектите на любовта са по-скоро "подробности". :) Извинявам се ако това звучи малко грубо .... Любов не е нещо, което някой може да ти даде, или нещо, което се появява и изчезва. Ти просто концентрираш чувствата си към определен обект в един определен период от време, а после може да ги концентрираш в някой друг .... и други неща си мисля, ама нямам време сега да пиша :)

Nirvana

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #4 on: юни 21, 2005, 05:39:12 pm »
Аз мисля, че когато твърдо поставим даден човек в графа минало, той губи актуалността си в настоящият ни живот, спира да ни вълнува... Остават спомените. Ценностната ни система, мислите, чувствата... ние се променяме Качваме се на следващото стъпало. А за това стъпало съвсем друг човек ще отговаря на желанията ни. И не, че обичта ни спира. Просто това, което е било някога, не бихме могли да го сравним по сила с това, което е Сега...не бихме го нарекли точно любов. Ще бъде слабо за това. Само спомена подсеща какви сме били и какво сме чувствали тогава. Кътче за него винаги има. За носталгия също, може би. Но важно е да сме в движение и свободно да попълваме графа минало, при желание. А когато вече сме избрали спътника в живота си, полагаме старание да се движим по стълбата заедно...  :)

Visioner

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #5 on: юни 22, 2005, 11:22:42 am »
Привет, bee, аз казах, че любовта към един човек може да свърши, но Любовта като енергия и като чувство, което живее у хората изобщо, е безкрайна.
И съм съгласна с Nirvana - наистина даден човек е близо до нас в определен момент от живота ни, а когато този етап отмине - идва друг човек, който да ни подкрепя, помага и да бъдем заедно. :)

bee

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #6 on: юни 22, 2005, 11:43:30 am »
И аз съм съгласна до голяма степен с Nirvana, защото както всичко на този свят е в движение, така и любовта е в движение. И чувството, което изпитвам днес към някой който съм обичала в миналото е различно. Но то, все пак, не е така далечно от обич, защото каквото и да се е случило между нас, той е бил близо до мен за някакво известно време, помогнал е за развитието ми, дори и да ме е наранявал, аз съм му простила, защото той може и да не е знаел какво прави. Следователно той е част от миналото ми, което пък влияе на настоящето ми, на това, което съм сега, така че, защо да не си го обичам още, след като обичам себе си такава, каквато съм сега? ;)

zayo

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #7 on: юни 26, 2005, 06:54:16 pm »
според мен любовта се към човек, с когото сме се разделили се превръща в обич ( ее, всичко зависи все пак как сме се разделили.... :)   В смисъл, че тя се трансформира и преобразява, но не изчезва просто ей така. Продължаваш да имаш чувствата към този човек но те вече са на дурго ниво..
Което ме довежда до въпроса, който ми е мн любопитен- кога чувството е любов и кога е обич? И ако обичаш някого как е възможно изведнъж да престанеш? по-скоро до този момент не си го обичал истински..?? не знам..

bee

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #8 on: юни 28, 2005, 02:35:20 pm »
ОК, всичко е  движение, и аз ще направя пак моментна снимка на мислите си :).  Мисля, щом така е тръгнал разговора, да разделя условно любовта на три вида: влюбване, обич и любов. Ще уточня само, че говоря за земната любов, а не за Божествената такава, по простата причина, че не сме дорасли до последната. Също така смятам и че, колкото хора има на този свят толкова и понятия за любов има, толкова и различни преживявания за нея ... Това ще рече, че няма много смисъл изобщо да говорим за любов, ама пък и кой е казал, че трябва да вършим смислени неща :).  И така, за влюбването няма да говоря изобщо – много е готино, омекват ти колената само като погледнеш обекта си на влюбване, но колкото хубаво, толкова и кратко – откриваш кой точно стои зад прекрасния образ, който си си създал и се разочароваш. Обич ще нарека това много по-спокойно чувство което изпитваме както към родителите и децата си, така и към приятелите и изобщо всичките ни близки хора. Мисля, че при една успешна семейна връзка партньорите могат да изпитват дълги години едно такова спокойно чувство на обич. А аз лесно си представям и, например, че изпитвам обич към роднинитеси, а от там към родния си град, от там към Родината си, от там към родната ми планета и от там към родната ми Вселена.  Мисля, че е много хубаво и полезно това упражнение :) ... за развиване на глобално мислене и обичане ;) А освен всичко това мисля че, обичам книгите, планината, морето, и  ред други неодушевени неща, кои част от (а защо не и цялата) Природата, кои произведения на човешка ръка. Абе голямо обичане пада, ама то трябва да е добро:).
Но моя въпрос, до който стигам сега е: съществува ли любовта изобщо.......  ако приемем, че тя не е влюбване и не е така спокойна обич, а е нещо друго. Нещо като ежедневно радостно вглеждане в очите на любимия, с когото всеки ден е различен, защото вие и двамата сте осъзнато различни, защото сте отворени към света и нямате никакви закостенели навици и убеждения, които да ви спират полета на мисълта и въображението. Нещо като съвместно сътворяване на един прекрасен нов свят, в който вие сте Адам и Ева, в който всичко е ново и различно, ...който е безкраен, както вие сте безкрайни ... и всичко е толкова красиво и ново и безсмъртно :) Свят, в който всичко се променя, вие знаете това, и вие се променяте щастливи заедно .... Е, как мислите, възможно ли е това?
Офф, не знам дали успях да се изразя разбрано, ама пробвайте да четете и между редовете, а ако не става карайте да е весело :) :) :)

Yulian

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #9 on: юли 11, 2005, 04:10:16 pm »
Мисля, че си е съвсем възможно това, което казваш, bee, стига да намериш подходящия човек. А това всъщност е най-трудното-някои го намират по-бързо, други го търсят цял живот! Но важното е да вярваш, че съществува някъде там ...и се развива също като теб...за да дойде момента на срещата и да се познаете..

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:За любовта
« Reply #10 on: ноември 25, 2005, 01:39:42 am »
Ето още една хубава тема за подновяване  ;)
Ще ме извинявате, ама нали съм отскоро, докато не ги изръшкаме всичките, няма да мирясам. ... Е, не - няма да ставам чак толкова досадна (само още една-две, ама засега няма да казвам кои. То не, че като проследите логическата връзка, няма да се сетите)   :)
Та един стар познат имаше много романтична представа за любовта. Даже беше написал разказче по този повод. В него се казваше, че хората са като зъбчати колела, разпръснати по света. Те били с различни форми и размери и били много разнообразни. И на всяко зъбчато колело имало само едно-единствено друго колело, с което си пасвали и можели да се съединят. И представете си колко трудно може да се намерят сред милиардите "неподходящи" колела. Някои извървявали много дълъг път докато се открият, други успявали по-лесно, а трети изобщо не откривали половинката си докато били живи.
Та в общи линии красиво разказче беше, ама съм го позабравила.
Въпросът ми е: как мислите вие, само един ли е Човекът? Или има няколко подходящи и е въпрос на "срещане на пътища" с кого ще се свържеш?
И други въпроси ще изникнат, ама първо тези да разнищим ;)
« Last Edit: ноември 25, 2005, 01:50:40 am by wind »
fly like a wind .......

Nirvana

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #11 on: ноември 25, 2005, 07:30:38 am »
Мали колко глупости, за де се стигне да същинската глупост ;D
В истинския смисъл, подходящ няма. Винаги търсим това, което нямаме...
Quote
Някои извървявали много дълъг път докато се открият, други успявали по-лесно
Рано или късно, и при едните, и при другите, пясъчинка възпрепятства въртежа. Ако не е пясъчинка, просто прах ще е...
Но хора сме. Социалното зове...  :P

nova

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #12 on: ноември 25, 2005, 08:42:55 am »
И тук няма да се сдържа.... ;) Нирвана

нали знаете лафа за онзи, който се чудел да се жени или не и отишъл при един мъдър човек за съвет? Та мъдрецът му казал: "Каквото и да решиш след 5 години ще съжаляваш за избора си"
та така.. търсене да има, пък впоследствие така или иначе няма да сме доволни

sobriety

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #13 on: ноември 25, 2005, 10:18:06 am »
тъкмо вчера, преди да заспя, прехвърлях мислено въпроси по тази тема  ::) и да си призная ми стана малко тъжно  :-[
Wind, и аз продкрепям идеята на твоя познат за "зъбчатите колела". Но мен нещо друго ме гложди: дали, дори когато си срещнал точните "зъбчета" за теб, ти е отредено да останеш с тях....виждаш, чувстваш, осъзнал си че това е усещането, отношението, емоцията и вниманието, които искаш да получиш, това е ЛЮБОВТА, но по някаква причина хармоничната система се разпада и си принуден да продължиш с мисълта, че си го/я срещнал, изживял си за известно време това, което дълго си търсил и това, от което се нуждаеш, но от определен момент нататък губиш всичко това и се принуждаваш да живееш на половина щастлив и на половина разбран.
Та, заблуда ли е това, че си срещнал любовта или просто не е бил това момента, в който е трябвало да се срещнете.... ???

bee

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #14 on: ноември 25, 2005, 10:52:23 am »
"...each time that one loves is the only time one has ever loved. Difference of object does
not alter singleness of passion. It merely intensifies it."
Ето една мисъл на О. Уайлд, която ако се опитам да преведа би звучала така: "... всеки път, когато някой обича, е единствения път, когато е обичал. Разликата на обектите не променя всеотдайността (тук се колебая - иде ми да я преведа тая дума като "единствеността", ама май няма такава дума :-\) на страстта. Тя само я усилва."
Какво ще кажете?  ;D
« Last Edit: ноември 25, 2005, 11:08:36 am by bee »

nova

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #15 on: ноември 25, 2005, 12:38:27 pm »
Bee, пробвай с "искреността" :D

bee

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #16 on: ноември 25, 2005, 01:07:36 pm »
Абе, видях ги аз тия думички в речника, ама се питам дали той не е имал предвид точно единствеността, т.е. че страстта, любовта, са едно единствено, уникално, непроменливо  нещо, което не зависи особено от обектите, а само от теб си ....защото същността на душата ти е Любов  :-\

nova

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #17 on: ноември 25, 2005, 02:04:00 pm »
Това ще е вярно, ако забравиш, че става дума за Уайлд.  "Искреността" би внесла онова намигане, толкова характерно за неговите афоризми. :)

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:За любовта
« Reply #18 on: ноември 25, 2005, 04:04:52 pm »
Ми ето аз какво си мисля по въпроса (не че много го мога това с мисленето, де):
Мисля си, че няма такова такова нещо като "единствения човек за теб".  Еееех, по едно време доста бях изписала ама ми се прецака връзката и ще трябва пак да пиша  :(  Да знаете някой мисли за вашето добруване, че иначе колко глупости пак щяхте да изчетете, ама сега ще се опитам да съм по-кратка.
Между другото онзи виц с мъдреца си е направо "мъдър виц"  ;D  Хе-хе, и как да не е вярно като все едно, че за мен е писан   :) Ми то това животно "човека" все е недоволно. Ама все пак в това се крие човешката ни природа - да искаме все това, което нямаме или не можем да имаме. Е.Маслоу прави йерархия на потребностите, обяснявайки, че винаги когато човек задоволи една своя потребност, на нейно място изниква друга потребност от по-високо ниво. Та май и с любимите ни хора е нещо подобно. В началото сме готови на всичко за тях, без да очакваме същото от тях. И е хубаво. След време обаче човек започва да възлага все по-големи очаквания на човека до себе си и постепенно забравя безкористността, с която е започнало всичко. И вече не е толкова хубаво. Докато в един момент откием, че любовта си е отишла, заедно с желанието да даваш. И какво правим тогава?
« Last Edit: ноември 30, 2005, 01:01:57 am by wind »
fly like a wind .......

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:За любовта
« Reply #19 on: ноември 25, 2005, 04:05:50 pm »
забравих да вметна - Nirvana, много ти се кефя на странния непукизъм  ;D
fly like a wind .......

Yulian

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #20 on: ноември 25, 2005, 05:52:48 pm »
...защо ли ми се струва, че разсъждаваме по въпросите за любовта само когато тя не е наоколо?! А когато ни подхване онази "тиха лудост", онова омекване не само на коленете....тогава изобщо не разсъждаваме и не анализираме нищо.....иска ни се само да продължи поне още малко...

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:За любовта
« Reply #21 on: ноември 25, 2005, 06:41:17 pm »
ами то като ни липсва нещо ... може поне да си говорим за него  ;)
fly like a wind .......

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:За любовта
« Reply #22 on: ноември 25, 2005, 10:18:01 pm »
Сетих се за още нещо, което искам да споделя.
Мислите ли, че има ВЕЧНА ЛЮБОВ (имам предвид не универсалната, а тази към човек).
На времето имах една учителка, която веднъж сподели, че имали проблеми с мъжа си. Помня, че един съученик я попита защо не се разведе. А тя отвърна съвсем спокойно: "Че защо? Като се сменя един мъж с друг, само се сменя един недостатък с друг." - нещо, което и до днес помня съвсем ясно и в което впоследствие се убедих сама. Все пак няма идеални хора и единствено можеш да прецениш с кои недостатъци можеш да живееш и с кои не. (естествено същото важи и за другия пол).
А какво става с ВЕЧНАТА любов? Има ли я или времето помита всичко? Ами ще ви кажа аз какво открих - открих НЕЯ, ВЕЧНАТА. Само, че перспективите хич не са добри. Разбрах, че вечна е само НЕВЪЗМОЖНАТА любов. Просто защото не може да се осъществи... затова си остава само в представите и въображението ни...  и си остава такава една красива... желана... но все така невъзможна. Тъжно, нали? Но поне я има. Защото ако вземе, че ТЯ, НЕВЪЗМОЖНАТА стане ВЪЗМОЖНА, тогава просто ще се превърне в поредната. И ежедневието ще я убие някой ден.
Затова, радвайте се на невъзможното и не се стремете да го правите възможно, ако искате да остане такова, каквото е. Може да си е само в мечтите и въображението, но... по-добре там, отколкото никъде.
Пък и аз като се замисля, май и без това прекарвам повече време в моя си въображаем свят ;)

 
« Last Edit: ноември 30, 2005, 01:05:45 am by wind »
fly like a wind .......

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:За любовта
« Reply #23 on: ноември 25, 2005, 11:14:37 pm »
Мисля че има. И голяма част от нея зависи от нас самите. От нашата нагласа да виждаме хубавите неща и да се усмихваме на другите. (пишете ако знаете как ;D )  Но нали сме си в началото, не е лесно.   :D
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

aspazia

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #24 on: ноември 26, 2005, 08:25:53 am »
Здравейте,приятели :D
Чудех се как да изразя и аз мнението си по красивата,но наистина деликатно-объркваща тема за любовта...и реших да споделя с вас един текст,в който аз намерих част от отговорите:

"Some people you love if the circumstances are right; some you love no matter what! I prefer the no-matter-what love!"
...
- Какво се казва на някого когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение порменят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

nova

  • Guest
Re:За любовта
« Reply #25 on: ноември 26, 2005, 09:59:04 am »
Аspazia, толкова е хубаво!! Какво е това, откъде е?!

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re:За любовта
« Reply #26 on: ноември 26, 2005, 02:41:51 pm »
Този, който е живял без обич най-ясно разбира от какво се е лишил...
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:За любовта
« Reply #27 on: ноември 26, 2005, 02:53:46 pm »
По-скоро този, който я е имал и изгубил ;)
Ако не я е имал никога, няма как да знае какво е изпуснал.
fly like a wind .......

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re:За любовта
« Reply #28 on: ноември 26, 2005, 03:00:27 pm »
Бих поспорил по това :)
Но ако си я нямал, живота ти е бил пуст и почваш да търсиш какво ти липсва и Бум един ден виждаш че е било любов  :)
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:За любовта
« Reply #29 on: ноември 26, 2005, 03:04:11 pm »
Ех, ако ставаше така...
Бум! И да те тресне по главата една любов.  ;D
Май се иска време за това чувство.
fly like a wind .......