Author Topic: За откровенията и свидетелите им  (Read 3248 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nova

  • Guest
За откровенията и свидетелите им
« on: декември 26, 2006, 02:06:36 pm »
Чудех се къде да поместя това, което ще напиша по-долу. Толкова теми ми се струват едновременно и подходящи, и не съвсем
Подтик е поста на Рамус за коледните му не/вълнения.
Прочитайки заглавието ми направи впечатление първо неговата формулировка. И най-вече думите „да не се чете от....”. Те предполагат, че всеки би го прочел. И тъй като всеки „би”... а не всеки „ще” ,е внесен допълнителен стимул с формалното разделяне на потенциалните читатели на такива и онакива. Скандалния привкус води до мисълта- „Кво пък толкова е написано тук -я да видим? Не, че ми е интересно ама...може да има някоя и друга пикантерийка.”  Писането с главни букви също е допълнителен дразнител на вниманието. В нета това е символ на крясък- заковава. Чудя се защо му е на едно откровение да събира толкова много публика и то с толкова класически манипулативен трик. Да не говоря, че набирането на свидетели с тази формулировка е като евтина реклама- който се закачи, закачи.
Предвид сериозното изложение, това което ме учудва е въпроса- Рамус, защо ти е този подход?
Закачих се и аз, но по друг повод. А може би и по същия. :)
Отговори може да има много. Някои от тях знам предварително, други могат и да ме изненадат.
Казвам и аз, че винаги съм била в особено състояние по периодите с така нар. празници. Не ми се връзват суетнята, не виждам смисъл нито в безкрайното предварително натоварване заради едното ядене, нито в лудешкото пазаруване на „изненади”, за които не се сещаме всеки един ден, а само на тези, определените за целта. Защото излиза, че празниците не са нищо повече от едно огромно плюскане- на храна, и „любов”, и надежди светли. Но ако за някои има смисъл в спазването на всякакви ритуали- добре
Това, което най-много ме интересува обаче е една друга тема: темата за натрапването на собствените крачки, на собственото развитие, набиването на процесите /изключително съкровени/, които го съпътстват в очите на потенциални наблюдатели. Когато взех своето решение за живота ми с истината и моето отношение към нея, се срещнах с някои  въпроси по отношение на горното:
Нужно ли е принудително да правя останалите свои свидетели ?
За какво им е на тях тази информация, при положение че интерес не ми е показан, а и  която само аз мога да оценя и разбера?
Какво ми носи този тип откровеност. Дали не гоня и нещо друго?
Давам ли си сметка какво изисквам от свидетелите си, дори когато казвам и вярвам, че не изисквам нищо?
Различността различност ли е или друга форма на уеднаквяване и асимилиране от другите?

И други такива за откровенията........ и свидетелите им

bee

  • Guest
Re: За откровенията и свидетелите им
« Reply #1 on: декември 26, 2006, 05:38:02 pm »
На мен откровение от подобен характер ми напомня притчата за двамата монаси дето срещнали едно момиче пред една локва, единият я взел в ръце и я пренесъл, а другия в края на пътя им взел да го укорява, че е пипал момичето и т.н. нали се сещата какво казал първия - аз оставих момичето на пътя, ти още ли го носиш със себе си.
Т.е. аз купих два-три подаръка, подарих ги, отидох до нашите и до свекърва ми, ударих по една манджа и една ракийка и за празника хич и не съм мислила, а защо му е на някой да пише по този повод 3-4 страници на мен ъкъла не ми го побира. :)

Paladin

  • Guest
Re: За откровенията и свидетелите им
« Reply #2 on: декември 28, 2006, 12:06:32 am »
Има откровения, които касаят собствения духовен път. Макар че всеки път на духовно развитие води до Отца, пътечките са различни, според характера и онова, което има да коригира. Съответно и откровенията са различни, за да покажат пътя. Нито една книга за езотерика не дава общовалидна рецепта за този път, както често гърмят издателите в своите рецензии.
Има откровения, които се отнасят до повече хора и тогава ние сме просто един проводник. Но кога и как да се каже това, което си усетил и дали ще го приемат? Такава информация е много отговорно нещо,както представянето й по време и място. Но как да повярват на едно откровение, на което няма други свидетели? Доколко откровението е възприето в неизкривен вид? Все трудни въпроси, които нямат еднозначен отговор.

pakost

  • Guest
Re: За откровенията и свидетелите им
« Reply #3 on: декември 28, 2006, 10:07:42 am »
Забелязах още преди и сега се повтаря склонността на хората и тук във изворите, да коментират онова което някой друг е събрал сили и смелост да направи. Аз наричам притежателите на тази склонност спортни коментатори (в това число и мен слагам). Едно е да събереш себе си и да изложиш вижданията си, каквито са, колкото успееш по-отдълбоко и откровено, съвсем друго е да се заемеш да умуваш кой и с какво ти задръствал мозъка, как ти се натрапвал, как те правил свидетел. Това са независими един от друг процеси. И факта че някой се ангажира да изчете едно откровение си е неговото решение, може да си извади изводите, да се опита да осмисли собственото си виждане, всичко може да прави – всеки е свободен. Само не виждам защо му е на който и да било да коментира текст, написан във специален раздел за откривения без коментари. За мен е очевидно че който се излива под някаква форма, го прави за себе си и последното, което го вълнува е дали на някой ще му е интересно, дали някой ще се почувства използван и осквернен или пък радостен и щастлив. Изобщо кой как се чувства не е важно, не е важно и кое как се приема или отхвърля, а също и кой какво иска или не иска. Всеки си има собствен модел и се е окошарил в него и всичко, което не е предварително поместено в кошарата му, подлежи на разпъване, преразглеждане с цел отхвърляне – различното не му е мястото при моите неща. Онова, което аз не правя, не искам и другите да го правят. Всички сме еднакви, нали. Оказва се, че спортните коментатори коментират с цел приравняване на всеки дръзнал да не влезе в кошарката им (дразнител), до нещата, които вече ги има вътре, за да не се тревожат (компенсация) дали пък не е време да пооткрехнат вратата и да се опитат да бъдат откровени поне пред себе си. За мен само мога да кажа, че едно време, когато държах кошарата си под ключ и нищо не давах да излиза или да влиза в нея, стигнах до психическо напрежение, с което бях на ръба да се откажа да се справя. Аз изживях депресия и начина по който започнах да се извличам от там беше като проговорих. Казах на себе си че имам нужда от помощ, обърнах се към хората, за да извадя онова което таих, постепенно се научих да се обръщам към себе си. Всякаква форма на изповед беше лечебна за психиката ми – да изваждам от себе си натрупаното, да осъзнавам какво има отдолу. И макар че се притеснявах, че може да съм се натрапила на някой, се оказа, че натрапването е само в моята глава. Онези, на които говорих ме слушаха и макар че помощ не можеше да ми бъде оказана –за мен изповедта имаше лечебно действие. Има и много други страни, които си струва да се осмислят относно изповедите и тяхното влияние. Влиянието им за самия човек, който ги прави. Всички останали не присъстват в нито една изповед, ако имаше и други, щеше да бъде разговор. Всеки, който се е осмелявал да излее себе се под каквато и да е форма, най-малкото споделя че му е олекнало, но от изповедта може да се извлече много повече. Да се изведе човекът и да се погледне отстрани. Защо не опитате, вместо да коментирате дали ви изнася или не?
Малко разсъждение върху думата дума откровение
Откровение
Откривам
Открия
От – крия
Откровението е обратното на криенето – целта му е да изведе на бял свят скритото в подсъзнанието. В процеса на откровението изплуват подтискани мисли, емоции, чувства, неща, до които няма съзнателен достъп. Така се изпълва картината на настоящата реализация и степен на осмисляне на човека.
« Last Edit: декември 28, 2006, 10:32:45 am by pakost »

ToEmbraceATree

  • Guest
Re: За откровенията и свидетелите им
« Reply #4 on: януари 01, 2007, 07:24:36 pm »
Изпитвах удоволствие от въпросите, които си провокирах четейки всеки от вас. Смисълът е очевиден - не да решаваме защо и кой, а да се Усещаме, дълбаейки се.  Проведох приятни разговори
А различните гледни точки (особено ако успееш да се впишеш във всяка от тях) са си логическо разнищтване на илюзията. Какъв е най-лесния начин да достигнеш до истината, ако не потапяйки се във всички илюзии, бъдейки над тях?
Парадоксалното е, че всеки от нас не се доизказва. Казваме нещо, ненаписано от предишния пост...

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: За откровенията и свидетелите им
« Reply #5 on: януари 01, 2007, 07:52:13 pm »
Парадоксалното е, че всеки от нас не се доизказва. Казваме нещо, ненаписано от предишния пост...


Нещо като в играта на асоциации.
Несъмнено, това място- Изворите- има голяма репутация, което сигурно е заслуга и на администриращите го.Въпросът е, дали понякога верният тон е загубен и колко е в състояние да бъде понесен.Тъй като е различно нивото на търсещите или на тези, които са наясно какво точно търсят.И, знаете ли, колко от нас са се замислили през тези дни за Откровенията и каква е връзката с Рождеството и календа - точно това бе коментирано някъде тук във форума(съзнателно не посочвам от кого).
Но до видим, дали е нужно да го правим, дали е нужно да пълним пространството с разсъждения относно събитие, чието тълкувание , символика и интерпертации са достатъчно много, ако целта ни е да покажем собствената си дълбочинно насочена личност?
Доколко споделянето се ограничава в рамките на монолог и не е ли по-полезна дискусионна форма, при която различните , или не дотам изкристализирали размишления биха придобили по-ясни очертания?
В противен случай всяко различно от моето "Да" например, не би означавало "Да".Тогава остава самоцелното доказване(себе?) и липсата на диалог би потвърдила това.

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: За откровенията и свидетелите им
« Reply #6 on: януари 01, 2007, 08:40:28 pm »
Искаше ми се да попиша още малко и макар, че може би не е точно тук мястото, си позволявам да го постна, Nova :smitten:


Една ретроспекция

Голямо е очакването на празниците през декември и ето, когато 2006 г. е вече в миналото , а с новата 2007 г. дойде и нашето официално признание за принадлежността ни към Европа, може би остава време, за да осмислим цялата суетня  и кому е нужна тя.
За какво са всички тези приготовления , тичане за подаръци и приповдигнатост.
Да започнем с традициите.
Наименованието „Коледа” идва от римските „календи”- празници на зимното слънцестоене – победата на светлината.Именно този повратен момент в природата е честван според езическите вярвания като възхвала на бог Сатурн, като двете събития постепенно се свързват и започват да се отбелязват заедно на 25 декември.
С възприемането на Християнството езическите обреди отстъпват място на този ден да се отбелязва Рождеството Христово.Христос идва на земята  и носи със себе си частица от небесния мир –райското дърво – красиво и отрупано с плод.Затова започва да се украсява коледното дръвче – като символ на Христовата чистота, светлина, знание и истина.Когато Христос се ражда в пещера в градчето Витлеем, в небето се появява необикновена светлина и ангел възвестява рождението на Спасителя.

"И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!"

От този момент започва нов момент в човешката история , начало на ново летоброене.

Народната традиция свързва празника и с бдение в нощта преди него- Бъдни вечер.Всеки в семейството има определена дейност, която трябва да извърши- мъжете приготвят бъдник от голямо дърво, което намазват с масло, осветено  в църквата , най-възрастната жена го посипва с житни зърна, а стопанина го запалва в огнището.Той трябва да се поддържа да гори цяла нощ.Като изгрее слънцето, стопанката замесва пита- боговица,момичетата приготвят кравайчета за коледарите.Кулминацията настъпва с нареждането около трапезата –като всяко ястие има своето символно значение.

И така, питате се, защо ни припомня всичко това, което ние знаем.Да не е носталгия по стария патриархален ред ?
  Не.Опитах се да потърся смисъла, защо все пак, преди да стигне до пълна комерсиализация и съвсем различен вид, този празник е бил толкова почитан.Намерих отговор в задружността и топлотата между хората, вярата им в доброто и уважението към природата и плодовете на земята, която се отплаща за техния труд през годината.За надеждата за добро и благодат между хората.
Времената се менят и всичко заедно с тях променя своя облик.
Остава обичта , топлото огнище и майчината гозба.Затова всички се събираме на този свят ден и се зареждаме  с Любов.



ПП."От гледна точка на умерено-традиционно мислене".

« Last Edit: януари 02, 2007, 12:02:44 pm by toni »

nova

  • Guest
Re: За откровенията и свидетелите им
« Reply #7 on: януари 15, 2007, 01:32:49 pm »
Quote
п.с.
Във връзка с една друга тема - за СВИДЕТЕЛИТЕ и ОТКРОВЕНИЯТА, която беше открита наскоро заради нещо което самият аз написах, си спомних за разликата между уважението, идващо от разбирането и познанието, и невъзможността тези неща да ги има, когато "мислим" само за себе си и за начините, по които ни "изглеждат нещата" единствено в рамките на собствения ни тесен хоризонт.
Упорито и неотклонно някои "колеги по форум" продължават да си задават въпроси защо някой си му било нужно да пише за много, ама за много лични работи и да прави съпричастни в това "всички останали". Дали не било преднамерено, и защо било правено по този или по онзи начин.

Изобщо няма този смисъл темата, която отворих, но нейсе. И не заради съдържанието на поста беше тя. Вярно всеки си гледа от собствената камбанария. Въпросът беше защо аджеба да бием тъпана насред мегдана, след като сериозния прочит така и така ще се получи, а скупчилата се тълпа не би оценила съдържанието, както и да бъде позована. Според зова и отговора. На едно друго място казват: Не хвърляйте бисерите на свинете!
Така де..
Кой каквото разбрал- разбрал