Author Topic: Какво разбирате под Подсъзнание?  (Read 5076 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

samuel

  • Guest
Какво разбирате под Подсъзнание?
« on: декември 30, 2006, 06:50:48 pm »
Какво разбирате под" подсъзнание"?

Въпросът ми е лично към вас. Без да цитирате книжки и автори. Вярвам, че българите сме достатъчно гениални и можем сами да го изумуваме!

За мен е нещото (някой)  което стои между съзнанието и висшето съзнание...със своите специални качества.
 :2funny:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Какво разбирате под Подсъзнание?
« Reply #1 on: декември 30, 2006, 07:33:58 pm »
може би преди да питаш всички нас, първо се опитай да определиш какво означава "СЪЗНАНИЕ" - по принцип.
Опитай се да "изумуваш" единно и цялостно описание на понятието СЪЗНАНИЕ и понятието "ПОДСЪЗНАНИЕ"  само ще изскочи от него.
Дали 
пред-съзнание,
под-съзнание,
над-съзнание,
свръх-съзнание,
не-съзнание /несъзнавано../,
нямат нещо общо???

Да не стане като една наша тема във форума, дето беше открита на темата емоции, ама всички опити да бъдат дефинирани се оказаха безуспешни. Оказа се, че участника, дето откри темата разчиташе, че всеки от нас си "знаел" какво е "ЕМОЦИЯ", и като си "знаем", нищо не ни пречи да си побърборим по темата. Но няма единно разбиране за понятието "ЕМОЦИЯ", не е имало и няма как да има. Именно и затова темата за емоциите се превърна в поле за показ на пристрастия /мое мнение/. И в други теми го имаме същият "феномен". Всеки предполага, че това, дето го "знае" е общовалидно и еднакво при всички останали и въз основа на това си настъпва стандартната "каша". Освен това си има общоприети и общовалидни социални "знания" и правилности... Главно на тях се разчита като се разисква на това ниво... но пък на това ниво вече няма какво да се разисква, просто защото е така представено и заучено, че да отговаря на "всички въпроси" и любопиство.

Понятието "СЪЗНАНИЕ", ВРЕМЕ, СВОБОДА, ИДЕЯ, СМИСЪЛ, БОГ, и още много други са със същата особеност.
И още доста време има да се "връткат" материалистичните и общоприети "науки" по въпросите на съзнанието. Това е нещо, което нито едно научно направление не си е поставяло за цел и обект на изследване - цялата история на "традиционната наука". Опитите на философията в съвременният й вид да "поразсъждава" над "СЪЗНАНИЕТО" също до сега не са дали резултат никакъв - само се обикаля около "нещото".
Дали някой не се сеща, че какъвто и тип на разсъждение да опитате няма да помогне на изясняване дори на късчета от огромното значение и дълбочина на понятието СЪЗНАНИЕ. Нужен е просто качествено различен подход. А това означава, че чрез стари "знания и общоприети готови фрази" няма да се получи.
Пиша за всичко това, защото темата е сега нещо като "основна" за мен самия, защото на 9 януари имам лекция точно по нея. Търсих и рових всички енциклопедични и психологични речници, до които се докопах - това още навремето. Повече от 10 години съм посветил на тази тема...
Намерил съм нещо по нея - нищо оригинално - просто го преоткрих и задълбочих, влагайки целият си потенциал... Няма нищо общо с някаква "теория" по въпроса.

Ако човек иска да изкаже, измисли, разкрие или разисква нещо сериозно, то той самия подхожда сериозно още със въпросите си. Така той самия дава сигнал за намерението  и готовността си да се "задълбочи".

Изпишно е да казвам, че всичко написано тук е просто мое мнение, което никой не "ограничава" да си прави каквото си е решил.
« Last Edit: декември 30, 2006, 08:11:23 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
---------------------------------------------
 И в цялата каша от опити за изясняване на понятието "съзнание", именно "съзнанието" е онова, което ни кара да си "разширяваме кръгозора". То е именно онова, което ни задълбочава, и чрез това постигаме "ЯСНОТА". "Периметърът на яснота" в който можем да се "ситуираме" във времето и пространството е точно понятието СЪЗНАНИЕ.
Извън периметърът на яснота - в "зоната на здрача" имаме процеси, които обаче текат като на "бекграунд". Това се нарича "несъзнателното поле". Съотношението между "светлата"/ясната за наблюдение и възприемане/ и "тъмната" /неясна/ зона във вътрешният ни свят, е онова, което определя нивото на развитието на всеки индивид.
В несъзнателното поле могат да се "предположат" онези зони, които условно са дефинирани с понятията "подсъзнание" и "свръх-/над-/съзнание".
Подсъзнанието е зоната, която условно отделяме всички базисни основни алгоритми и матрици на поведението и реакциите ни. Това е "кухнята" в която се приготовляват и определят нашите преживявания, емоции, чувствания, настроения... Това е и основният инструмент който определя нашите "житейски" сънища - там се забъркват, чрез заложените предварително основни механизми, изначално дадени ни още при зачеването.
Въз основа на тази представена схема може лесно да се изведе, защо на днешният живот хиляди осъзнати хора наричат "НЕСЪЗНАТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ". И точно заради това никой несъзнателен човек не може да дефинира що е "съзнание". Той ще "изведе" за себе си, само това, което самия той може да си позволи... всъщност "това, което несъзнателните му "мотиви" ще му позволят...
Съвсем разбираемо е, защо именно "несъзнателното" управлява и определя основните насоки на живота ни - на поведението, решенията реакциите. То е основният "стимулатор" на сънищата ни... В него се задействат самите импулси и после обратно се връщат там, за да се генерират нови такива... И така системата се самоподдържа - самогенерирайки се. Ето това е съвсем накратко една елементарна схема на механизма, по който сънуваме живота си.
Подсъзнанието заражда импулсите и стимулите ни... В нашето "ежедневно състояние на съзнанието", което именно наричаме "съзнание", остават само РЕАКЦИИТЕ НИ - някои първосигнални и унаследени генетично, други заучени социално, чрез подражание,  и /или/ чрез механични повторения и "открити" и просто обяснени от ПАВЛОВ, дето го учим всички още в училище./ Всъщност пиша "открити" в кавички, защото нито е открит, нито е негово / на г-н ПАВЛОВ/. Но пък в общественото съзнание така е прието - който е извел и популяризирал нещо преоткрито, му слагат "името" на етикета/.
Най-големият "препъни=камък " за неразбирането на понятието СЪЗНАНИЕ е именно че е свързано с понятието "АЗ". Ако някой е разбрал какво съм написал по-горе - "че съзнанието е онова с което ясно се определяме в пространството и времето"... но дали някой се е сетил да се запита - КОЙ СЕ ОПРЕДЕЛЯ В ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО? Какво е това, дето наричаме "АЗ"?
Това са два елемента, единият е определящ всичко останало - елементът "АЗ" - защото ако него го няма, отпада и необходимостта от "определяне"... не само във времето и пространството - на каквото и да е друго.
И така се получава следното "уравнение" чрез словесни схеми:
АЗ <--> пространство-време
или... понятието СЪЗНАНИЕ, изразява нещо като коефициент, който е
израз на ИДЕЯТА НИ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ от една страна...
и ТУК-СЕГА /пространство и време/- от друга.
От това съзнанието представлява НИВО - точка на развитието - чрез което можем да се самоопределим за нашата "АДЕКВАТНОСТ" - към момента ТУК-СЕГА. Обратното на това е именно "процеса на сънуване" в който имаме феномена на "ПРЕЖИВЯВАНЕТО" и така се измества АЗ-а от "ТУК-СЕГА"-то. Преживяването е форма на "измисляне" и сътворяване на изкуствен момент "тук-сега" точно както в сънищата ни нощем - оттам е и взето като дума-аналогия.
 

-------------------------------------
Ами това е накратко.  :)
« Last Edit: декември 30, 2006, 09:05:22 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Lz3SU

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 44
Re: Какво разбирате под Подсъзнание?
« Reply #3 on: декември 30, 2006, 08:23:20 pm »
Аз както винаги до сега ще бъда много кратък защото нямам дарба като някои колеги от форума,а да се ровя в книгите и да копирам цитати не ми е много присъщо макар,че е къде,къде по-лесно.
Бих искал само да кажа,че лично според мен и двете теми са много интересни и са много тясно свързани една с друга.Мисля,че емоциите са винаги подвластни на подсъзнанието.А що се отнася до контрола на емоциите това поне за мен е най трудната задача за сега.Съжалявам,че автора на темата "Контрол на емоциите" се е отдал на други емоции и е позабравил малко темата.А относно подсъзнанието-Джон Кехоу мисля(което е също лично мое мнение),че е написал изключително полезни неща даже и за колеги,които им предстои лекция по тази тема.
Мога да пожелая само успех!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Независимо, че поста по-горе беше изтрит/ вероятно от автора си/, аз все пак ще оставя написаното си по отношение на цитатите и използването им, независимо, че се отклонявам от темата.
-------------------------

Имаме тук сред нас и в "изворите" някои хора, дето по цитатите нямат равни. Сигурно тонове и мегабайти години наред са "сваляни" от нета и от книги... с идеята, че може да потрябват... или че звучат "красиво". В тях щом ни потрябва ще намерим за себе си и оправдание и обяснения защо ни "харесва" това или онова, и понеже за всяко нещо някой, някъде е казал "друго нещо", всеки може да си намери в готовите текстове онова, което му трябва... Какви ли не обяснения прочетохме на директните въпроси "защо и кое е толкова важно на тия "ЦИТАТИ"... същите тия хора отговаряха точно както и в причината за писането с цитати - всичко по шаблон, наготово прието... Защо да се напъва някой да "измисля" или открива нещо, щом някой си бил го казал вече някъде, даже не как да е - а красиво, точно... къде-къде по-добре в сравнение с някой дето "не му стигали думите"...
Ама дали е смислено и какъв е точно заложеният смисъл, това въобще го няма - очевидно на тях не им и трябва. Понякога даже и сега има теми дето приличат на състезания по това, кой и какво и колко точно е прочел, намерил и "запазил" в собствената "библиотека". Някои хора така разбират общуването - като няма сами какво да кажат от себе си - повтарят "красивите" думи на някой друг. Не че не ми е ясно /и не само на мен/ кой и защо използва цитати и защо те за някои хора са толкова важни. В това няма никаква тайна, нито дори нещо "интересно" за откриване. Но никой от цитиращите досега не е изказал поне веднъж осъзнато и откровено защо предпочита и защо е толкова важно за него това. Тя явно и гордостта не е лесна работа за справяне...
И какво като някъде и някой бил написал или казал нещо - той се е "оставил" в него. А когато вие повтаряте думите му ВИЕ САМИТЕ КЪДЕ СТЕ - ИМА ЛИ ВИ в чуждите думи, които използвате?
Специално за това сме заложили и правилото за "избягване и ограничаване на цитатите" в нашият форум.

Всъщност прав е г-н ВЕРИШЧАГИН /и не само той - бих допълнил с името на друг "месия" сега - МЕЛХИЗЕДЕК/ - щом има пътници за някаква дестинация, то значи трябва и да "насрочим" и измислим "влака". Празно няма и не може да има.
В зоната на измисления и сътворен свят, точно има нужда - от сътворени идеи - така ще се намерят "сътворители", на които точно такова сътворяваме им трябва ... И така до безкрай се върти веригата.
Просто никой не може да се спре да не сътворява и измисля... С тази цел дори е измислено и сътворено "спирането", дето толкова обстойно е описано и от двамата споменати автори с претенциозните етикети "медитации" и "техники".

-----------------------
п.с. 
"lz3su",
Благодаря, можеш да бъдеш сигурен, че много внимателно "прецеждам заглавията" дето излизат.
Всъщност преглеждал съм КЕХОУ, не една са книгите... може и да ти се струва полезно... но не за мен.
Мисля, че съм изложил каква точно ми е посоката и широтата на "картината" - между другото два пъти коригирах и редактирах текста ми в предишният пост.
 Давам си сметка, че е есенциален и поради това може би неразбираем и сложен, пълен с абстрактни "глупости"... :). Е... поне опитах. Лекцията ми е на тема "СЪЗНАНИЕ и ОСЪЗНАВАНЕ" и няма и думичка да цитирам от никой автор в нея. Всъщност в горното си изложение също не съм го направил... Мисля, че без излишно самомнение мога да кажа, че това, което съм открил никой друг не е писал за него в такава обхватност /поне до това, което аз съм стигнал/

« Last Edit: декември 31, 2006, 11:04:34 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Dani

  • Guest
Re: Какво разбирате под Подсъзнание?
« Reply #5 on: декември 30, 2006, 11:30:15 pm »
Благодаря за интересно поставения въпрос Самуел. :)
Всъщност наистина процесът на нашето осъзнаване и развитие неизменно минава през оформянето на представа за подсъзнанието ни и разграничаването на понятията Подсъзнание , Съзнание и Свръхсъзнание като определящи нашето присъствие - взаимоотношения със заобикалящия ни свят и мотиви на поведение.
За себе си мога да кажа, че личните ми "отношения" с подсъзнанието ми минаха през стадиите на
1.- това, което не познавам в себе си, но трябва да държа под непрекъснат контрол, за да не ме изненада неприятно. (нещо като кутията на Пандора)
2.- това, което е заложено в мен преди раждането ми, паметта на гените ми, която едновременно ме пази, но ми и пречи на моменти - трябваше да я подлагам на непрекъснато наблюдение и волева и логическа "цензура".
3.- сега приемам подсъзнанието си като един от хармонично свързаните компоненти на тройката. Често се улавям, че разчитам и се доверявам на него повече отколкото на съзнанието си. Съзнанието като че ли служи за нещо като буфер между подсъзнанието ми, заобикалящата ме среда и свръхсъзнанието ми. Съзнанието е компонентът, който ги синхронизира и реализира импулса на подсъзнанието в конкретно поведение, мислене, отношение, съобразени със свръхсъзнанието в мен.

Рамус има право, че е необходимо да си обясним и усетим кое в нас е подсъзнанието, кое съзнанието, кое свръхсъзнанието. Така че горещо подкрепям идеята да оставим настрани авторитетите и да споделим откровено, без да се страхуваме да ни обвинят в невежество, своите размисли, усещания, опит. Например
- каква е била специфичната роля на подсъзнанието, а каква на съзнанието, и каква на свръхсъзнанието на човек, който е "прекалено взискателен" към  казаното от друг човек? ;)
Благодаря ви, приятели O0

samuel

  • Guest
Re: Какво разбирате под Подсъзнание?
« Reply #6 on: декември 31, 2006, 03:36:55 pm »
Благодаря на всички!
Ето и моето мнение:
Съзнанието е това с което ръководим нашият съзнателен живот.Всяка логическа мисъл.Без значение истина или грешка, добро или зло.
Подсъзнанието е Нещото, което стои между нас и висшето съзнание. То е индивидуално за всеки. Живее като отделен организъм, който се грижи за сбъдването на нашите мечти. Можем да разговаряме с него, да му даваме нареждания и т.н. То е подвластно от една страна на нас самите, но и от друга на висшето съзнание. Дава ни съвети чрез интуицията, която е функция на личната ни ценностна система. Висшето съзнание оценява работата на подсъзнанието само по признака - дали То осигурява хармонията в нас. На това се дължи и феномена че -"На гаднярите им върви". Те просто са в хармония със своите ценности.
Знам още неща, които сега проверявам в практиката. Нещата са точно определени, но трябва да ги узнаем. В познанието всичко е точно. Както в компютрите - или Е или НЕ. Това е един от най-важните уроци за търсещите. Поне за мен. Иначе всичко се клати и не е стабилно.
За книжките - по добре да търсим истината, отколкото в тях оправдание за делата си. :tickedoff:

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Какво разбирате под Подсъзнание?
« Reply #7 on: януари 09, 2007, 01:47:24 pm »
Потапянето на човек в себе си

Проследява се чиста и ясна линия на развитие на човека. От обърнат напълно навън, човек постепенно се обръща навъте към себе си, към източника си. За мен прехода е плавен, случва се да осъзная нещо наново, когато се сблъскам с непознатото. Непознатото е катализатор на промени. Но за да прекрачвам прага от познатото към непознатото, е необходимо да осъзнавам от какво се състоят праговете. Във всяко ново нещо, праговете са различни или са същите но проявени по непознат начин. С други думи спирам се сама от развитие, за да служа на вече установените граници в които си мисля, че се разпростирам. Непознатото е необозримо, не може да се види и пипне и затова то просто не съществува в моя свят. Но пък живота не спира и ме среща с непознатото. Онова, което се случва се възприема чрез сетивата, обработва се чрез ума и води до реакции. Съвсем условно. Защото също толкова условно сетивното възприятие може да се приеме каквото е и дори да се задълбочи, за да се извадят на показ емоциите, които са свързани с него, да се осъзнаят чувствата, и да остане човекът в реалността, а не в мислите си относно случващото се. Мисля че всеки човек може да идентифицира емоциите си, всеки може да схване, че е раздразнен, ядосан, страхува се, радва се или тъжи. Каквато и емоция да изпита човек в следствие на начина по който възприема случващото се, тази емоция може да бъде изведена на преден план. Примерно ако изпитвам болка (дори физическа), се оставям да ме обземе, съсредоточавам се в болката, опознавам я, осъзнавам как реагирам на неяв, какви са мислите ми, как си влияя чрез тези мисли, потапям се изцяло в болката си. Осъзнавам как дишам, какво е състоянието на тялото и ума ми, проследявам веригата от случващото се, сетивното усещане, мисловната дейност до реакцията. Благодарение на това мога да се освободя от излишните натрупвания, които усилват изживяването на случващото се и да си го изясня. Така от външния показател за състоянието ми – емоциите които преживявам, чрез тяхното задълбочаване и съзнателно изследване, мога да се върна в себе си и да погледна същата случка, но вече със събрани мисли, освободена от емоцията. Това се извършва самостоятелно, спокойно, с желание да отдели човек внимание на всеки импулс, мисъл, емоция, чувство, които осъзнае че се случват в него. Целта е да се изведат подтиснатите емоции и мисли. За успешното практикуване е нужно човек да се остави на случващото се в него, да се отнесе с уважение към себе си, да си покаже че внимава, че се обича и не се съди. Да не дава оценки, а просто да регистрира, като отстранява внимателно разсейващите мисли и се връща към емоцията или мисълта, която изследва. Когато отношението не е осъдително или подчинено на условия, граници и възприети морални норми или модели на поведение, чрез потапяне в себе си, човек докосва своята природа – естествената си индивидуалност и я осъзнава. При липсата на нужда да се вмества в рамки, постепенно човека се освобождава от страховете си и оставя дълбоко прикрити тайни, импулси, емоции, комплекси, задължения, очаквания, да изплуват на повърхността и да намери начин да се справи с тях. В началото идват най-наболелите въпроси. Потапянето и оставянето на себе си в емоциите, изживяването им, но контролирано с цел да се опознае техния характер, не е нито приятно, нито е неприятно. По-скоро човек се учи да бъде безпристрастен към себе си, да се уважава и да признава себе си и важността на всичко което го вълнува. Случва се да изкочат емоции, които да предизвикат силни реакции. Затова е важно човек да не се плаши, да не бърза и да не очаква нищо. Просто да се остави да му се случи. Така се самоподрежда отвътре, преразглежда спомените си и начина по който се възприема. Вижда се отново, но спокойно, без да е нужно да се доказва и да отговаря на очакванията си. Може би никак не е лесно човек да се види какъвто е, да се осъзнае от какво се плаши и към какво се стреми и защо бяга. Но като се крие от себе си, човек губи почва и реална преценка за случващото се. С други думи живее в неосъзнат свят. Всяко нещо което ни тревожи, ако не бъде осъзнато и прието, бива избутвано в несъзнателното и компенсирано от ума. Получава се дълга верига от избутвания и компенсации, защото ума не понася да се чувства зле. Търси си начина да се увери че всичко е ок и проблеми няма. Но всеки си има неговите проблеми и вътрешни конфликти. А също съм разбрала, че нищо и никой не може да предпази човек от него си. Каквото има – ще си го изживее. Но за психиката не е толкова важно какво се случва, а как го преживява. Потапянето в емоциите и споментие и мислите, дава възможност да се отдели човек от психиката и изживяванията си и да изследва личността си, за да достигне и приеме своята природа. Не да се одобри, не да се оцени, а да се види със очите на наблюдателя, обективно и безпристрастно. Да си признае че го има какъвто е, без стремежите и очакванията и желанията. Това е път към реалността.

Каквото и да е, надрастни го!

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Какво разбирате под Подсъзнание?
« Reply #8 on: януари 10, 2007, 11:41:38 am »
Добре какво е подсъзнание.
В прав текст, подсъзнанието е несъзнателната, подтисната, избутана, недостижима на пръв поглед, неопозната и неизследвана част от човешкото битие. Света на човека е онова което той е познал. В света, който човек познава съществуват само нещата,з а които той знае и вече е приел, докоснал се е до тях, употребявал ги е под някаква форма. Всичко за което човек не знае че съществува, се намира във неизвестност. Неизвестното има следните характеристики: няма го. Онова което не е известно не съществува в познатия свят на човека. Има поне две възможности, които произтичат от тук. Едната е да си изфантазираме представа за неизвестното, другата е да се потопим в неизвестното – да го оставим да настъпи, без предварителна нагласа и представа. Когато фантазираме за неизвестното, затвърждаваме подсъзнателния модел. В него сме си заложили механизми, с които работи ума ни. Тези механизми са припознати от родителите, роднините, обществото, от което сме част. Поведенчески форми на възприемане на събитията и отреагиране на тях. Матриците са заложени в поздъзнанието ни и не знаем за техния механизъм на действие. Понеже са матрици, се проявяват еднотипно, в сходни ситуации и водят до борби, конфликти и объркване. Причината за объркването идва от непознаването на истинската същност на човека. Дълбоко в себе си, всеки от нас не се вписва в никакъв обществено предначертан модел, а си има свой естествен начин на балансиране и хармонизиране със средата и живота. Когато човек действа както му идва отвътре и осъзнава моделите, които е обслужвал, конфликт няма. Конфликта се появява в следствие на различията между естествената природа на човек и обществените очаквания. Понеже произлизаме от обществото и то ни възпитава според утвърдените норми, естествената природа на човека се загубва през детските години. Детето приема наготово, копира и възпроизвежда модела, който му се предава от обществото. В някакъв моемент от развитието му, детето усеща че има и нещо друго, вътре в него, което се бунтува. И тогава обикновено настъпва пуберитета, който удобно се свързва с трансформациите в тялото, а не със съзряването на ума и началото на преоткриването на човека. Процеса по преоткриване на индивидуалността се събужда именно от конфликта, който узрява. Колкото повече човек се потапя в себе си, за да оглежда всичко което е придобил, да разпределя кое откъде е дошло, да отсява придобитото познание от привнесеното отвън знание, толкова повече несъзнателното излиза на повърхността и се трансформира чрез изследване в познато. Способността на човек да се види какъвто е не е дадена, а се развива. Според мен е така. Може би има хора, които са родени индивиди и няма нужда да работят върху егото си, но аз не познавам такива. Всъщност за да се изведе буферната зона на подсъзнателното на светло, е необходимо човек сериозно да поработи върху себе си. В подсъзнанието се натрупва всичко, което не се съгласува с его модела на поведение. Всяка тревога, понеже е непоносима, бива избутвана в подсъзнанието и компенсирана, като по този начин се замаскира същността на тревогата, но тревогата остава. За да бъде изкоренена е необходимо онова потапяне, за което говорих в предишния си пост. Връщането на човек към себе си. С други думи подсъзнателното е механизъм за компенсиране на същинската и изработване на илюзорна реалност. Целта е да се запази его модела на поведение, който е единствено познат от детството и се затвърждава от обществото. За да се изведе същинския Аз на човека, той тръгва сам да трансформира егото си, като разчиства натрупаните компенсации, опознава страховете и тревогите и радостите си и приключва свързаността си с емоциите. Аз съм благодарна, че открих наблюдателя в себе си. Стимулира ме една книга по психоанализа, която казваше, че не мога сама да се потопя в себе си и да се самоизследвам. Не знаех как да го нарека, но стоях кротко и разглеждах какво има в мен, подхващах някоя уж случайно прелитаща мисъл и проверявах откъде идва, какво носи, как се трансформира в поведенчески модели. По-късно един приятел взе да ми обяснява за наблюдателя и загрях, че вече го познавам и съм го използвала именно за да преровя подсъзнанието си и да извадя на бял сват скритото в него. Човекът си играе на криеница със подсъзнанието. Няма нищо магическо тук. Само механизми, които сме приели да бъдат част от нас. Но тези механизми не са безкрайно много и се повтарят при възникване на определени обстоятелства. По това може да бъдат разпознати. И не трябва да се бърка интуицията с подсъзнателното. Интуицията не идва, когато бъде поканена, не действа шаблонно, но това е друга тема.
Поздрави
« Last Edit: януари 10, 2007, 11:49:29 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

samuel

  • Guest
Re: Какво разбирате под Подсъзнание?
« Reply #9 on: януари 12, 2007, 10:21:25 pm »
 :o
Прекалено сложно за да върши работа. А То наистина върши...без грешка. Ако нещото :D греши, значи то не е подсъзнанието, а нещо друго, може би натрапчива мисъл. Намек за жълта книжка или нещо подобно...