Author Topic: ОКЕАНА НА ИСТИНАТА,спасителният пояс на ЛЪЖАТА  (Read 4502 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Перифразирам в заглавието.

Истината, истината...
Не я ли обезобразяваме, изричайки я?
Нали тя Е.Необлечена с чувства, емоции и човешки разсъдък.Но как да разберем коя е тя?Какво ще се промени за нас тогава, когато я познаем.Дали е възможно това и за какво, по дяволите, ни е нужна.
Какво наричаме истина - онова, невидимото, което, недостъпно, остава скрито дълбоко и нима един миг от вечността ,какъвто е нашия земен път, е достатъчен, за да я открием?Та кой облагодетелстван е бил поласкан за това, че се стреми към познание?!Блажени са верующите и по-добре нека си останат блажени.Хиляди учения, догми и тайнствени науки твърдят, че притежават ключа към Истината, а тя все така е забулена в неизвестност.Така, вървейки неотклонно в една посока, защо ни трябва в мъки да отричаме, че сме просто човеци в една несъвършена форма (може би) на енергията, материализирана чрез нас.Или пък, ако сме отишли достатъчно нависоко, какво ни спира да съчетаваме полета с неизменното приютяване в тази наша удобна обвивка.Кое е ценното за нас и дали това , че е ценно, Е истина-остава ни да се отричаме от собствената си същност, а това прави ли ни по-възвишени.Колко е дълъг пътя към Просветлението и колко чакаме, за да достигнем до него.Кой определя кое е илюзорно, а кое - не е.Още много въпроси мога да поставя.И всеки би могъл да го направи.Отговорите ще бъдат толкова различни, колкото и хората, които биха ги дали.И тогава ще кажем ли - това е лъжа?


Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ОКЕАНА НА ИСТИНАТА,спасителният пояс на ЛЪЖАТА
« Reply #1 on: октомври 14, 2008, 04:08:40 pm »
И понеже първо се учим да използваме спасителен пояс - на идеите си изживени като образи за това или онова, включително и дето според нас е с етикета на "истина". Затова и няма как да приучи да се ПЛУВА - докато го има спасителния пояс, никой няма да плува. Защото със спасителния пояс е далеч по-лесно.

колкото до другите въпроси - интересно уж много въпроси, но питат все едно и също. А къде е основния въпрос - за питащия всички тия въпроси...
И от него натам се преминава през всички изписани "въпроси". И за човека - дето бил може би една несъвършена форма... А без да се казва само формата ли е човека. И по формата ли се мери съществуването. Питам чисто знаково, понеже ясно се вижда, че за повечето хора именно по формите мерят себе си и света съответно.
И къде ли са невидимите неща - дали са невидими или нашите очи са "слепи". Това от невидимите неща ли зависи, или от липсващите "очи" за тях.

Но една фраза от първия пост в тази тема си остава класика в шаблона... и едновременно много изразителна: "Блажени са верующите и по-добре нека си останат блажени." -не е ясно само "за кой е по-добре да си останат такива", те така и ще си останат. дали обаче са блажени, май не са - нито блажени, нито доволни, но пък изживяващи - я блаженство, я щастие или недоволство... То и затва са верующи - с какво иначе да заместят липсата на същност? на тях наистина не им трябва да се "отричат от собствената им същност" ( цитат) - така или иначе си имат една истина, дето само за други може да е илюзия. Много важно - за тях е именно СПАСИТЕЛНИЯ ПОЯС... Но пък с него - са само на повърхността.

Една малка гатанка:
"където, както и каквото да гледаш, никога не се вижда. Що е то?"
Отговор - ГЛЕДАЩИЯ не може да се види, докато гледа. И това е границата към ИСТИНАТА, макар, че всеки по всяка точка в развитието си има някаква си идея за "истина". Но само за него тя е "истинската"... И в този смисъл - нищо не е лъжа... Но и нито едно от тях не е ИСТИНА, а само картинка - проекция на собствените ни "очи". Но слепите хора именно това наричат ИСТИНА, щото само това си имат.

Всъщност "ИСТИНА" няма...!!!
Не е и нужна, освен на питащите се и играещите на търсачи и стремящи към нея. те първо определят какво е, кое е... като после си играят да го стремят или да го мерят... чрез себе си. мерещия се обаче не знае че сам мери по създаденото от самия него - просто месеница от самосътворени образи, които пак само за него са ИСТИНА... Просто много удобен магичен етикет...

Но абстракцията с етикета ИСТИНА е само жалон, през който всеки през своя си път така или иначе минава... както и всичко останало покрай нея.
« Last Edit: октомври 14, 2008, 04:23:29 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kulinarze

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 8
Re: ОКЕАНА НА ИСТИНАТА,спасителният пояс на ЛЪЖАТА
« Reply #2 on: октомври 14, 2008, 05:06:36 pm »
няма нещо с което да съм зависим, колкото и да ви се струва това невероятно или пък инфантилно или наивно.

От позицията на зависим човек – цигари и любими хора, ме вълнува въпроса (съвсем  простичко мисля за свободата – всеки според нивото) как  се справяме с обичта към близки хора? Свобода ли е любовта или зависимост?

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
понякога...
« Reply #3 on: октомври 14, 2008, 06:46:21 pm »
понякога самоуважаващите се хора намираме за естествено в редките случаи когато използваме нечии думи, поне да споменем че не са наши. И ако някой го мързи дори това да изрази, поне в името на нещо си може и кавички да сложи... нищо че няма нищо общо с контекста и че това си е гавра не толкова с автора им, колкото самостоятелно изгавряне на използвача им...  :)

А иначе всеки може да повтаря някакви си думи... Ама пълнежа - тва вече няма как.
И затова не е рядко явлението мнозина да копипастват с лекота, щото иначе няма нито какво да кажат, нито има с какво, щото според тях, най-често "другите" вече са го казали я оригинално, я красиво или пък "умно"... брей.

та какъвто и поста, такива и въпросите в него. И закъде да се коментира един въпрос за любовта, след като дори в самия въпрос за същото не се прави разлика между обичането и любовта.

за риторични въпроси някои хора дори като не могат да намерят нищичко у себе си, гледат да повдигнат нещо у другите - поне за подпора така - че без мнението на другите за нещо си закъде са. Поне изглежда като на моабет... Да - поне с идеята да прилича.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline kulinarze

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 8
Re: да поясня
« Reply #4 on: октомври 14, 2008, 08:06:10 pm »
 Да поясня, че от невнимание се получи..просто не отбелязах, че е цитат и когато го публикувах видях, но вече беше късно. Дори не исках в тази тема. Мислех после дори да поясня, защото очаквах подобна реакция, но бързах и сега остава само да кажа - Извинявай!
 Но това което не разбирам е защо се гневиш за толкова незначителни неща..
 

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ОКЕАНА НА ИСТИНАТА,спасителният пояс на ЛЪЖАТА
« Reply #5 on: октомври 14, 2008, 08:08:34 pm »
 Нарича се ирония...думите му са израз на чувството му за хумор , а не са породени от гняв...
« Last Edit: октомври 14, 2008, 08:11:32 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
И тогава ще кажем ли - това е лъжа?
« Reply #6 on: октомври 17, 2008, 09:31:31 am »
Не. Ще го наречем ВЪТРЕШНА ИСТИНА. И още, ще го наречем ИЗГАРЯНЕ.

И както огънят се „хваща здраво” за изгарящия материал,
така и ние ще следваме неотклонно своите вътрешни истини.

Ще ги търсим, ще ги намираме, ще се храним с тях,
ще ги унищожаваме и ще ги трансформираме...

Изпълнени с тези истини, ще сме вътрешно самостоятелни
и ще постигаме щастие дори и в „малките си” неща,
ще сме съразмерни и хармонични в себе си.

Ще се случи отделната истина да срещне друга, съзвучна на
себе си. Ако я срещне като „приятел”, ще си пригласят. Ако я
срещне като „противник”, ще танцуват ту в смях, ту в сълзи....

Ще се случи единият да гори в своята истина, а другият да тлее.
И тогава този, горящият, ще се почувства в опасност и ако все пак
реши да влезе във взаимоотношения с другия, ще трябва да постигне
съгласие в себе си за това, че няма да може да се изяви напълно...

П.П.
В интерес на истината, дори и верующите биха
били блажени, ако живееха според вярата си...
« Last Edit: октомври 17, 2008, 03:51:33 pm by MBIRA »
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Да си го нарича всеки както вижда и тълкува....
« Reply #7 on: октомври 17, 2008, 03:46:04 pm »
Като администратор да кажа, на "кулинарзе", че въпросите несвързани с конкретна тема се оформят в друга такава.
а що се отнася до зависимостта, любовта, или кое какво е... няма нищо лошо ако преди това някой се опита да попрочете вече изписаното по тия въпроси в разни теми. ако някой наистина, ама наистина сериозно нещо го вълнува, то поне малко усилие, търпение и организирано отделено време от негова страна, ми се струва естествено като "платена цена". Е... може би само на мен така ми се струва.  :)
====================================
така или иначе всеки живее в рамките на реалността си - така, че по "казването" се разбира кой, какво и как тълкува. Следователно в съответствие с нивото си.
Извиненията не ме интересуват, поради факта, че нямам нищо общо с нечия "вина", която е корена и основанието на смисъла на тая думичка.
Всеки има свободата да привижда в мен и вина, или гняв или дразнене, нахалство или наглост, смях или терзание, безсилие или нервност.
Каквото и да кажа, както и да го напиша образите за мен ще си бъдат това, което всеки сам си състави отразено и натъкмено към неговата собствена реалност-истина. Всяко огледало претендира че е истинско и равно, докато приема, че образа върху него е единствения... До един етап, никое огледало не знае, че образа е "крив" (някакъв) защото е криво огледалото... Само че огледалата не могат да знаят че е дори възможно именно ТЕ да са "кривите". Все още в този условен етап, огледалата не знаят за съществуването си... и живеят само според отраженията. 
===================================

Mbira,
отново са "две части".
Ще го наречем ВЪТРЕШНА ИСТИНА. И още, ще го наречем ИЗГАРЯНЕ.

Ще се случи отделната истина да срещне друга, съзвучна на
себе си.

Ще се случи единият да гори в своята истина, а другият да тлее.
--------
И изведнъж - накрая - съвсем несъвместимо на това дотук:
В интерес на истината, дори и верующите биха
били блажени, ако живееха според вярата си...
Според "КОЯ" истина е в "интерес", това твърдение? "В интерес на истината" е шаблонна фраза, но примерно бих задал въпроса: а останалите думи преди тая фраза - те в чий интерес са. И каква е връзката между човека, истината (му) и неговата реалност?

Значи прилагателното пред всяка "истина", както и използването му в множествено число унищожава смисъла на широтата на това понятие. Точно както е и за БОГ. Но така или иначе щом говорим за него, се налага според тематичността и нивото в обръщението.
Но когато човек говори на себе си в едно откровение... вече тук ти ще кажеш (примерно).

    Словото, Изразяването като показател на Изразяващия
Понятието МАСА - е непределително. Затова е понятие, затова е абстракция. Ако слагам пред тази дума прилагателно, това вече не е неопределено и вече не е абстракция... Определям ли една абстракция, тя вече не е...
Понятието ИСТИНА не е като понятието МАСА, нито СИРЕНЕ, или Къща... Защото понятието ИСТИНА не съществува. То служи само за да се изрази нещо, което по принцип не е "нещо". И в този смисъл, използването на прилагателни или множествено число пред т.н. "висши" абстракции - бог, свобода, сила, приятелство, чистота, любов, безкрай или празнота... и ИСТИНА, вече ги извежда от висшия им смисъл - от ролята им да бъдат нещо като "ТАВАН" - като опит за условно обозначение на необозначимото.
И именно заради "тавана", който обозначават, са толкова показателни за всеки човек, който ги използва. така всеки човек изразява чрез тях кой му е "ТАВАНА" и отношението му към него.
==============================
общ принцип:
С понятието ШИРОТА, което използвах обозначавам качеството на всяко "по-широко" нещо, да съдържа в себе си по-тесните ( или по-малки) аспекти. това например в математиката и физиката е качеството на всяко "по-горно" измерение да съдържа в себе си "по-долните от него". Във вътрешния свят и съзнанието това са АСПЕКТИТЕ - и всеки "по-горен" аспект затова е качествено "по=широк", защото обхваща "по-долните" от него.

конкретно - според контекста на тема, израз
Ако една истина "съдържа" в себе си своите си "малки истини", то това означава, че тя е израз на възможния "най-висок (широк) аспект" в отражението.
Но качествения скок е когато истината стане идея за обръщането на изразяващия я вече към самия него. Тогава в центъра на ИСТИНАТА (реалността) стои вече самия Отразяващ, а не отражения и отразеното. В този смисъл това е директен контакт - и вече в него "няма посредници-огледала" , следователно и отражения.

колко ли е дълбока "Заешката Дупка"?
« Last Edit: октомври 17, 2008, 04:22:30 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Вярвам, за да опознавам. Опознавам, за да вярвам.
« Reply #8 on: ноември 13, 2008, 12:23:09 pm »
Quote from: ramus
И изведнъж - накрая - съвсем несъвместимо на това дотук:
В интерес на истината, дори и верующите биха
били блажени, ако живееха според вярата си...

... И каква е връзката между човека, истината (му) и неговата реалност?

Несъвместимо ли го виждаш... може би. Във всеки случай аз никога не съм
говорила открито за своята РЕЛИГИОЗНОСТ, а СЪМ РЕЛИГИОЗЕН ЧОВЕК
и то по простата причина, че имам свой РЕЛИГИОЗЕН ОПИТ.

Старая се и правя всичко по силите си, за да проумявам божествения промисъл
във всичко, до което се докосна, да се свързвам колкото е възможно по-често
със сърцевината на ЖИВОТА, да дишам с неговия ритъм и да му служа.

Но е имало моменти, в които божественото САМО ми се е откривало и именно в
тях съм прозирала, че има и ДРУГА РЕАЛНОСТ, качествено различна от моята
обичайна реалност, и ДРУГА ИСТИНА, много по-обхватна от моята сегашна.

Свързвам думата РЕЛИГИЯ с ОСВЕЩАВАНЕ, със САКРАЛИЗИРАНЕ
на жизненото ми пространство, със СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЯ и
СЪКРОВЕНИ РИТУАЛИ, с ТАЙНСТВА и ПРОНИКНОВЕНИЯ.

За мен СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ е онова привидно обикновено действие, при което
извършвайки го, се вглеждам в същината му,  в което РАЗУМЪТ ми прониква в
дълбочина. То може да изглежда като „ходене”, като „хранене”, като какво ли
не, но ПОГЛЕДЪТ КЪМ НЕГО Е РАЗЛИЧЕН, той просто идва от друго измерение..

За мен ВЯРАТА е неотделима част от всеки ПОЗНАВАТЕЛЕН ПРОЦЕС.
Тя предшества ОПОЗНАВАНЕТО на нещо вече ОСЪЗНАТО.
Тя е опорна точка в етапа на ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ.

ОСЪЗНАВАМ последиците от леността на тялото и ума (примерно), ВЯРВАМ, че
действайки по определен начин аз ще избегна тези последици и едва след това
разбирам Е ли това начина, действително ли ТАКА последиците са избегнати...

Да живея според ВЯРАТА си за мен означава да подложа на проверка
ОСЪЗНАТОТО, да го приведа в действие, да го приложа на практика, да
го съпоставя с РЕАЛНОСТТА и да ОПОЗНАЯ неговата ИСТИННА ПРИРОДА.

Аз не веднъж и два пъти съм ползвала ДОВЕРИЕТО, за да направя крачката
напред - в интуицията, в себе си, в приятел, в учител - без значение как ще
го извикам, то ме е превеждало в моментите на колебание и на несигурност...

А след това сама съм минавала през ВЯРВАНОТО, прекарвала съм го през
мислите, през думите, през тялото, през цялото си същество, за да знам -
за себе си да знам - Е ли то така, както ми се е представило или НЕ Е...

ПРОВЕРКАТА е висша форма на ДОВЕРИЕ. Само в съприкосновение с
ВЪНШНОТО една ПРЕДСТАВА може да се развива, една ВЪТРЕШНА ИСТИНА
може да израства, да преминава ОТВЪД, да преодолява граници, да ръководи.

В съприкосновение с ВЪНШНОТО една ВЪТРЕШНА ИСТИНА или утвърждава
себе си като такава или се актуализира. Принципно тя е нещо жизнено
и динамично, и застиването й във форма би подразбирало упадък.

ПРАГМАТИЗМЪТ тук е от съществено значение. Иначе се стига до онази така
популярна и така ирационална Вяра, при която човек приема нещо за вярно
само, защото е изразено от някой авторитет или защото така е прието,
която е празна по своята същност и поради това - неавтентична.

ПРАГМАТИЗМЪТ е необходимото условие, за да бъде ВЯРАТА градивна и да се
използва в съзидателна насока. Той изчиства всяка заблуда по отношение на
нещата, за които липсва непосредствен опит дали са ТАКА или НЕ СА ТАКА.

Има съществена разлика между това да знам за силата, която се поражда в центъра
на моето тяло (примерно), която се разпростира до всяка негова част и т.н. и т.н., и
да мисля за нея като за съществуваща АПРИОРИ, и между това да я УСЕТЯ ДИРЕКТНО.

Между тия два КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНИ момента има един ПРЕХОДЕН,
ПРЕЛОМЕН, момент, в който именно ДОВЕРИЕТО ме е подтикнало
към онова действие, което да ми донесе ПОЗНАНИЕТО.

Нищо, че това ПОЗНАНИЕ е временно, нищо че генерално погледнато, то е ЛЪЖА
спрямо нещата ТАКИВА, КАКВИТО СА. Но то е всичко, с което разполагам за момента.
« Last Edit: ноември 13, 2008, 01:11:27 pm by MBIRA »
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай