Author Topic: Прераждането  (Read 11621 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: Прераждането
« Reply #30 on: юни 26, 2007, 04:37:12 pm »
Противоречие има между двете ти изречения и е прекалено лесно да се установи. Действително от твоя страна е мироглед, който не ти позволява да видиш истината. Защото такъв мироглед е догматична щампа, която не допуска друга истина освен догматичната щампа. Истината не е дадена на никой. Тя си съществува независимо от нас, но като отражение на реалната действителност от нашия мозък тя стига до нас. До нейното определение можем да достигнем само с един метод - научния, защото до сега не съществува друг метод, който като докаже истината може да ни я покаже. Вярно е, че всички могат да изкажат различни доводи, но не е вярно, че всички доводи са обосновани. Защото обосновката на един довод може да бъде самото доказателство за него. И това доказателство ни показва реално съществуваща действителност. Затова истината макар и относителна, тя си остава истина за едно определено нещо, а за много неща обединени като цяло, истината става обща, пак една.Точно в различието на мненията не се съдържа истината. Защото истината за определено нещо е само една, а всички останали мнения за това нещо са неистини, празни приказки.
Обекта и субекта точно поради тая причина могат да анализират и синтезират. Защото имаме удвояване на противопорожностите, което се нарича Тетралектика. Това означава, че материята е обекта, а чрез човека е субект на себе си . Същото е и с човека. Един път той е субект на материалния обект, а втори път е обект на своята субективност. Затова има мислене и измисляне. Това удвояване на обекта и субекта е забелязано още от Спиноза и Фойербах, но не е обяснено.
Всички живеем в този свят, защото точно имаме връзка с него, а ако няма тази връзка ние не съществуваме. И това живеене не зависи от осъзваването, а от битието, което влияе на осъзнаването. Например   битието на наркоманите им създава различна реалност, а тази извратена реалност и носи болеста наркомания, която е тяхното битие.

човек

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #31 on: юни 26, 2007, 06:59:30 pm »
Въртиш се в кръг. Това няма да те довесе до никъде. Говориш за "мислене и измисляне", а аз ти говоря за анализ на ума.
Докато не ти е ясна структурата и модификациите на ума, въобще не се захващай с "нещото", извън него. Ще стане още по-голяма каша.
Иначе си прав.., но в рамките на познатото, където властва умът... Ако ти харесва стой си там, ако не - задълбай в адвайта-веданта. Самкхя ще ти обясни съзнателния и безсъзнателния принцип, ако те интерисува какво е умът - чети атхарва-веда. Решиш ли да разбереш, какво е самосъзнанието, препоръчвам ти ученията за Шива и Шакти. Венецът на упанишадите се изразява точно в три изречения. Търси ги в епоса "Рамаяна". Иначе, в "Махабхарата" ще намериш много за структурата на космическото съзнание. Но трябва вещ учител, който да ги обясни добре, иначе е абсурдно да се разбере това древно познание...
Успех и късмет!
Дано след време науката достигне до начина, по който да докаже древните истини. Те наистина са много. Но ако не можем да видим едната, как ще видим другите...

daniTA

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #32 on: юни 26, 2007, 07:18:46 pm »
Доколкото схващам ти виждаш връзката ни с този свят определена от "битие" изградено от представите на ума, науката и стигмата на обществото. Или иначе казано както сам си определил "мислене и измисляне".

voivoda

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #33 on: юни 27, 2007, 09:52:14 am »
човек...
Нима атхарва-веда,Шива,Шакти,Рамаяна,Махабхарата не са "мислене и измисляне".
Чети патиланско царство да откриеш за задълженията и свободата. Чети Джани Рудари да откриеш фантазията, малкия принц да откриеш земята или пътните табелки за да откриеш пътя .....
Всички се въртим в кръг ... науката просто е инструмента, който подмества кръга на някъде, за “добро” или за “зло” никои не може да каже, защото не знае кое е добро и кое зло. Шива,Шакти,Рамаяна,Махабхарата, патиланско царство, малкия принц и ние самите сме част от науката. Но отделени сами в себе си извън реалността сме просто ние а Шива,Шакти и патиланско царство са парчета цеулоза.
Това лято е на мода ПОРШЕ кайен карано от наточена мадама, чехлички “крива походка” с тънко токче и да се четат книги за кармата и прераждането.
Фън шуй календар, фен шуй книги, фэн шуй хороскоп,  фън шуй за офис, фън щуй за да не ви миришат краката е просто поредната мода. Звучи ми като предишната мода ,православен календар, икони за офис и тамян за да не ви миришат краката.

А модата иска жертви и си ги взима.

Кармата и прераждането, не са мода, не са  теория, не са думи на книга. Те са част от нас а ние сме различни. Всеки може да говори или да мълчи за своята собствена карма и своето собствено прераждане.

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Прераждането
« Reply #34 on: юни 27, 2007, 11:23:09 am »
Прав си и за модите, прав си и за книгите... Важното е не само какво правим, а и защо го правим. Ако се водя от модата, каквото и да прочета, ще видя само онова, което ме ползва, за да съм в крак с другите, по които се равнявам. А ако наистина искам да видя, най-големите истини са в простичките неща като детските приказки, например. Само че докато не съм стигнала до дадена истина, няма да я видя, ако ще да ми я татуират на челото с огненочервени букви. Наскоро ми се наложи да си припомня Андерсен. Някои приказки съм ги чела направо настръхнала! Специално за прераждането пише в "Старият уличен фенер", а вероятно и в други приказки... Мислим си, че сме откриватели, но все се оказва, че нещата, които откриваме, отдавна са открити и описани по стотици хиляди различни начини. И все пак е хубаво, когато всеки открива сам за себе си вече откритите неща. А после един го намира вече написано в Махабхарата, друг пък - в "Малкия принц", трети - в случайно дочута на улицата реплика... Какво чудо :)
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

човек

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #35 on: юни 27, 2007, 01:11:56 pm »
Войвода, какъв е смисълът от свещените писания, ако не ни показват пътя и истината както в нас, така и около нас? Ако едно учение не ни води в правилната посока, то за какво ни е? Всичко се обезсмисля.
Когато отричаш всичко написано от хората /понеже според теб ученията са "мислене и измисляне/, то ти отричаш  познанията за Абсолюта, описани във ведантическата литература. Хубаво, твоя си работа...
Как тогава ще стигнеш до истината за себе си, когато отричаш описаното от мъдреците? За кого според теб са написани писанията?  Мъдрецът няма нужда да обеснява на себе си - какво е той.., от това имаме нужда ние хората.
Но какво ще стане, ако Бог реши да се материалезира пред теб в някаква позната за теб форма? Представи си, че се появи пред теб от нищото една коза и започне да ти говори. Ти веднага ще отречеш това възприятие, защото веднага ще кажеш, че козата не може да говори. Какво ще стане, ако Бог се появи пред теб в човешка форма и започне да те поучава? Ти веднага ще отречеш чутото, защото според теб познанието казано от човек е ала-бала.
Докъде ще стигнеш по този начин?.. Сам се поставяш в патова ситуация, от която няма измъкване. 
Затова Ведите се приемат като валидни истини и неподлежащи на съмнение учения. Защо е нужно това? Защото, когато човек приема без да се съмнява, той просто върви по-бързо от другите. И тук се включва вярата. Тя е дадена на всички хора.., но знанието за избрани. Но в "Рамаяна" се казва, че познанието - "това е двуостър меч и трудно мога да го хвана братко, защото няма дръжка". Пак там се казва, "че на когото се даде мечът на познанието ни Бог, ни демон може да се изправи пред него. Накъдето и да се обърне, все победи ще жъже".
Но премъдри веди и пурани казват, "доколко туй се случва рядко на земята".
Погледни началната страница на "Изворите". Можеш ли да отговориш на тези въпроси: Кой съм Аз? Откъде съм дошъл? Накъде съм се запътил?
Ако решиш да го напрвиш, започни от себе си... Но дали ще го направиш, си е твоя работа.



   

Свободният Дух

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #36 on: юни 27, 2007, 02:12:56 pm »
Вярвам, че мнозинството от участниците в този форум ще се съгласят с „прозрението” на cetacean, че „нещата, които откриваме, отдавна са открити и описани по стотици хиляди различни начини”. Защо е така? Едно от нещата по които изотериката и науката имат общо становище е, че вселената се подчинява на някакви общи за всички форми и проявления принципи или закони. Докато науката се ограничава в изучаването на проявленията на вселената в енергийно най-грубата й форма – материалната, изотериката се опитва да обхване всички нива – от най-грубото до най-финото. И двата метода са зависими от своя инструментариум, подход и умения за интерпретиране на опитните резултати. Тези фактори са абсолютно уникални за всеки един индивид във всяка една ситуация, оттам и огромното многообразие на крайни резултати (сиреч индивидуални опитности). Но неизбежно, въпросните общи принципи намират своето отражение в тези крайни резултати. Анализирайки ги, дори с чисто научни (математически) средства, за степен на сходство, можем да открием елементи на еднаквост в опитността на група индивиди или дори цели общества и култури. Най-актуалните археологични находки и научни изследвания върху психо-профила на Homo sapiens показват, че въпреки така наречения научно-технологичен прогрес, нивото на концептуално мислене и комплексно възприятие на действителността не се е променило съществено поне през последните 7-8 хилядолетия. Следователно, ако уважаваме днешните си научни достижения и мироглед, в никакъв случай не бива да пренебрегваме и мирогледа на нашите по-близки или по-далечни предци. Един от неоспоримите факти на съвременната археология и историческа наука е, че до най-ново време не е имало човешко общество, философско учение или религиозна система (включително и оригиналното ранно християнство, административно манипулирано на Никейския църковен събор през 325г.), в които да не се е приемала основополагащата идея за многократната материална трансформация (прераждане) на човешката същност (духа). Не мисля, че можем с лека ръка, да пренебрегнем опитността на хилядите общества и поколения хора относно така наречената извънсетивна реалност, и обявим, че всичко това е плод на тяхното невежество или буйна фантазия. По-правилният подход, според мен, е науката да подаде ръка на изотериката в търсенето на истината за нещата отвъд формата и сетивата. А впечатленията ми са, че това все повече става факт.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Прераждането
« Reply #37 on: юни 27, 2007, 04:06:16 pm »
Ех... във всяка тема, най-трудното е, когато се сблъскат за пореден път "вярващият" и невярващите в същото.
Най-трудното е общуването с вярващ човек. Единственото изключение е, когато ти си приел да вярваш в същото като него. Тогава вече всичко е ок. Можете и да не общувате - казвате едни и също неща, смятате ги за важни - еднакво... въобще идилия...

Войвода, какъв е смисълът от свещените писания, ако не ни показват пътя и истината както в нас, така и около нас? Ако едно учение не ни води в правилната посока, то за какво ни е? Всичко се обезсмисля.

Човек, защо задаваш тия въпроси на нас. Ти самия си си ги задал някога... може би. И си приел отговорите им.
Не че си открил нещо сам. Просто си се скрил зад "великите книги". Ти самия си ги направил "ВЕЛИКИ". Ти самия си сметнал че са написани от МЪДРЕЦИ. Ти си тоя, дето е приел че ТОВА Е ИСТИНАТА. Ама не ква да е истина.
Само дето ти самия не си спомняш вече за това. Как тогава да си дадеш сметка, че не е задължително това да се прави и от другите.
ДА - представи си тия дето сме шантавите, въобще даже не мислим, че ИМА СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ.
Никое писание не е свещено, нито някой е свещен. Свещеността се раздава именно от тия, дето им трябва - после да вярват в нея.Така се правят и живеят груповите митове - заради обществото и културата на социума.
Никой знаещ човек не се занимава с поучения. И никой БОГ не слиза да поучава тоя или оня. Ако някога си се замислял какво БОГ, може би щеше да се усетиш че ИМЕННО БОГА познава смисъла на самопознаването. И че всеки човек ще си мине през всичко и единствено само това има смисъл.
Жалко е че така Упанишадите и Ведите със свещеността, която им придаваш, ги свеждаш просто в допълнителни книжки, наподобяващи библейските.
Който има нужда от поучаване, значи иска наготово някой да дойде и да му каже кое какво е в тоя свят. Това е най-наивния и вечен мит на всички деца - НАГОТОВО ВСИЧКО. И за какво ще е тогава нещото наречено ЖИВОТ? Ами всички можехме още от малки да попиваме наготово всичкото и да живеем един и същи живот. И думите - наготово, и мисленето и чувстването... И знам че много хора точно това винаги са копняли. И се вижда навсякъде.

  Не виждам никъде патовата ситуация, за която пишеш на ВОЙВОДА-та.
Напротив - аз изразявам същото отношение. Нищо патово не виждам в това. Ще ти дам направо отговори на уж-въпросите които си писал:

Войвода, какъв е смисълът от свещените писания, ако не ни показват пътя и истината както в нас, така и около нас? -
Да - няма никакъв смисъл. Никога не са имали смисъл никои писания. Никое писание не може и няма как да покаже ПЪТ и ИСТИНА. И въобще мен ме интересува единствено МОЯ ПЪТ и МОЯТА ИСТИНА. Както и ме интересува - какво прави тия две понятия толкова важни.
Така че - въобще не се обезсмисля даже - точно това си е. Друг е въпроса че ЗА ТЕБ ТОВА МОЖЕ БИ НЯМА СМИСЪЛ.

Как тогава ще стигнеш до истината за себе си, когато отричаш описаното от мъдреците? За кого според теб са написани писанията?  Мъдрецът няма нужда да обеснява на себе си - какво е той.., от това имаме нужда ние хората... 
Може би визираш в последната дума на изречението, избора на своя ник? В такъв случай тогава аз не съм човек, щото въобще нямам нужда от това. Още повече че не съм само аз така...  :)
Сега конкретно:
Истината до себе си ще стигна като първо се науча да разбирам КОЙ СЪМ АЗ. Щото от това зависи КАКВО Е ИСТИНАТА. Тия писания не са написани заради мен, а защото хората дето са ги писали са имали нещо свое предвид - всичко може да е... Аз виждам в писаното едно - ти "прочиташ друго". разликата е само че аз знам че това е само мое, а ти вярваш че това е ИСТИНАТА ЗА ВСИЧКИ и ВСИЧКО.
 Но най-вече тия хора остават следи - своите следи. Аз също оставям своите - Ти също оставяш твоите.
И още нещо - МЪДРЕЦ - що е то МЪДРЕЦ. Може би в мита за медреците те са хора дето знаят какво е истината, кое е добро, и кое правилно - мечтата на всички деца. Никой познаващ човек не е нарекъл себе си "МЪДРЕЦ". Тия след него - дето го намират за изгодно - решават че ще го набележат за ВАЖЕН, СИЛЕН МОЖЕЩ, СВЕЩЕН, ВЕЛИК... и МЪДРЕЦ. Тва е универсален етикет - от няколко хиляди години. Много удобен за ония, дето имат нуждата от него.

Какво ще стане, ако Бог се появи пред теб в човешка форма и започне да те поучава? Ти веднага ще отречеш чутото, защото според теб познанието казано от човек е ала-бала. -
Ще му кажа, че е пълно куку - и ще го насоча да иде другаде да поучава - все ще намери кой, щото има безброй хора, дето точно от това имат нужда - те като я имат, и от гърне с бял боб, ще го приемат - само поучение да е. Въобще на всичко са готови, стига да става за КОТВА - за нещо което да ги осмисля.
А второто изречение - познанието е единствено именно когато е казано от ЧОВЕК - ЖИВ ЧОВЕК. РЕАЛЕН ЧОВЕК.
Има само една особеност - ако е вече стигнал до това - може да е познал, че каквото и познание да е постигнал - това си е само за него. И ЗАТОВА - като видя някой да поучава и се сещам че е просто още НЕЗНАЕЩИЯ-СЕБЕ-СИ

Затова Ведите се приемат като валидни истини и неподлежащи на съмнение учения. Защо е нужно това?
ДА - и аз това се попитах - КОЙ ГИ ПРИЕМА КАТО ВАЛИДНИ ИСТИНИ? НА кой му трябва единни, явни, точни, правилни и валидни ИСТИНИ - има една категория хора, дето точно за това копнеят. И това, че са много не ги прави нито велики, нито свещени, нито единствени.
Колкото и мравки да има в един мравуняк, не може да се мери и с един човек. Числеността на мравките прави само пропорционална заплаха - нищо повече. И милиард да са - пак не могат да бъдат нищо повече от мравки. И за тях не съществува нищо повече от техния си мравешки свят. В него мен просто ме няма - всичко е само през техните мравешки милиардни очи - и понеже е такова - ще го смнетнат за истина. И само за мен аз ще знам, че тяхната ИСТИНА е ТЯХНАТА ИСТИНА - а за тях винаги ИСТИНАТА Е САМО ЕДНА - умножена на МИЛИАРД, но МРАВЕШКА ИСТИНА. И ще повтарят лозунгите - ВЯРВАЙТЕ - ВЯРАТА Е ИСТИНАТА... и ще бъдат прави. ВЯРВАЙТЕ В МРАВЕШКАТА ИСТИНА - щото УМНИТЕ И МЪДРИ СВЕЩЕНИ МРАВКИ са написали кои са МРАВЕШКИТЕ ИСТИНИ. И САМО ТОВА СА ИСТИНИТЕ.
И ще цитират - също като теб. Щото всички вярващи хора все им идва да цитират - нали затова са приели че има СВЕЩЕНИ МЪДРЕЦИ - заради тях самите. Ей тия работи ще цитират - Защото, когато човек приема без да се съмнява, той просто върви по-бързо от другите. И тук се включва вярата. Тя е дадена на всички хора.., но знанието за избрани. Но в "Рамаяна" се казва, че познанието - "това е двуостър меч и трудно мога да го хвана братко, защото няма дръжка". Пак там се казва, "че на когото се даде мечът на познанието ни Бог, ни демон може да се изправи пред него. Накъдето и да се обърне, все победи ще жъже"..
Много се иска на някои хора да препускат по магистралите на ВЯРАТА. Път - хубав, лесен, бърз. Луна, звезди, мъдрост, отвсякъде и СЛЪНЦЕ. ИДИЛИЯ!!!
Обаче - ПЪТ - ЗАКЪДЕ Е ТОЗИ ПЪТ - вярването ви помага само да ви дава СИГУРНОСТТА... За спасението е всичкото.

И накрая - първата страница на ИЗВОРИТЕ КОМ е пример много показателен.
Кой съм Аз?
Откъде съм дошъл?
Накъде съм се запътил?

Работата е там, че са подвеждащи самите въпроси... щото е най-лесно да се впуснем в търсене на отговори. А щом търсим - всякакви можем да съчиним. И го правим - всеки ден, всяка минута - всеки пост тук във форума е израз именно на какви ли не отговори на едни и също въпроси.
Очевидно е подвеждането - ама явно е много трудно да се "забележи" - за пример - първия въпрос - той е емблематичен:
КОЙ СЪМ АЗ -
КОЙ ПИТА? Значи АЗ, пита КОЙ СЪМ АЗ - ами защо пита тогава. И как ще научи нещо, при положение че с идеята че е мравка, мравката пита АЗ КОЯ /мравка/СЪМ?.
В тоя смисъл всеки отговор зависи главно от питащия - щото той с въпроса си изразява периметъра и посоката на отговора. Питащия се отразява в самия въпрос. И тия именно въпроси им е смисъла да се "върнат" отново при него самия. Това се има предвид, когато са извели принципното обобщение, че "във всеки въпрос се крие отговора му"...

Аа си приупомних - за себе си - целта на тия въпроси е не да "търся" отговора / щото никой такъв "отговор" на нищо не отговаря/, а да изведа от въпросите, един НОВ МОЙ "ВЪПРОС", завъртайки наобратно ПИТАНЕТО:
КОЙ Е ТОЯ ДЕТО ЗАДАВА ВЪПРОСИТЕ
КОЙ ГИ ТЪРСИ
ЗАЩО ГО ИМА ТЪРСЕНЕТО
ЗАЩО ГО ИМА ЖЕЛАЕНЕТО
ЗАЩО Е НУЖНО ДА ТЪРСИМ и КАКВО ТЪРСИМ ВСЪЩНОСТ
КАК ТАКА СЕ СЛУЧВА ДА ТЪРСИМ НЕЩО, което всъщност си го имаме, но не знаем. И какво търсим тогава... и КЪДЕ?
Ей това са моите "глупави въпроси" - ДА - може и да звучат идиотски, но те изразяват какво съм открил САМ.
САМ!!!
И в това откриване, нито упанишадите, нито ведите, нито библията, нито свещеници, нито свещени книги хора или животни ми бяха нужни. Достатъчно е да се открие че няма по-добър учител от ЖИВОТА. Та за чий ЖИВОТ става дума - та това сме самите ние. Ние сме тия дето правим и дето се отразяваме в своя си ЖИВОТ.

И накрая - пишеш - най-интересното - Ако решиш да го напрвиш, започни от себе си... Но дали ще го направиш, си е твоя работа. Това е точно - смятам, че и за теб се отнася. Ако си решил да го направиш - почни от себе си. Това е чудесно послание - твоите думи - към самия теб си. Само да им беше обърнал внимание. Макар че това няма никакво значение. За мен - включително. Може би - само за теб. Може би!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Крайно време е... вярващите да се усетят, че с вярването си не правят Вселената. И че не са сами в нея.
Да си спомнят, че всяка вяра може да разделя и да обединява много хора, но те не са сами. Има и други - на други вяри, и на такива дето не са вярващи...
Да не вярваш не е просто да не вярваш в това, дето някои други вярват. Да не вярваш означава най-вече да усещаш че в пътя си сам. Но и че всеки от другите е някъде в пътя си.
 И е крайно време да започнем да се уважаваме и да се признаем, че никой от нас не е прав за нищо. Може на вярващите да звучи ужасяващо, но все пак нека ИСУСОВСКИ, БУДОВСКИ и АЛЛАХСКИ, да си припомнят че не са сами и че те не са единствени. Да си спомнят че хората нищо не им пречи да живеем заедно и че никой от нас не е по-близо или по-далече от БОГА.
И да се приучим да се разбираме - ама не с верите си - щото е просто невъзможно за тия дето не вярват в същото като тях... да не говорим за невярващите в нищо.
 
И че вярата в "ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВОТА" е най-пагубното нещо - погубило, и на път и сега, да погуби ПЛАНЕТАТА и НАС -  ХОРАТА. И ВЯРВАЩИ и НЕВЯРВАЩИТЕ В СЪЩОТО.

От хиляди години във вярващите по целия свят няма промяна. И това, че в поста преди мен е написано същото, показва, че хората по различни пътища го разбираме и виждаме това. И няма нужда от вяра за него.
« Last Edit: юни 27, 2007, 04:45:40 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

човек

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #38 on: юни 27, 2007, 05:19:25 pm »
Хубава реч!
Вярно е, че  в началото вярата е необходима.  Но като всяко познато нещо,  след време трябва да се отрече. Същото важи и за свещените писания. Те дават посоката, задоволявайки копнежа на търсене, но рано или късно те също трябва да се изоставят.., за да можеш да напишеш "портрета си". Чудя се, кога ли ще го завършиш?..
Вярно е,че съм си задавал много въпроси, отговорите на които съм открил във Ведите. Приел съм ги за мой истини, защото са ми дали разбиране за мен самия. Вярно е, че тези учения може да не са подходящи за други, трети и т.н. Но това не ги прави по-маловажни или недействителни.
Знаеш, че има една приказка - когато си готов за нещо си, едва тогава то ти се случва. Аз съм бил готов за тези учения и затова съм задълбал в тях. И описаното в тези учения ми се е случило, като по този начин трупах опитност, която никой не можеше да ми даде.
Ти си готов за това, че "никое писание не е свещено" и преживяваш тази действителност около, и в себе си. От там и мирогледа ти... С две думи,  нищо ново под слънцето...
За въпросите - "Кой е тоя.., кой ги търси.., защо и т.н".
Ами разбери. Имаш прекрасната възможност да проучиш, анализираш и разбереш.
Задай си въпроса: До къде ще ме доведе това? До нов мироглед, а от там и до нови въпроси. А после, пак същото, и пак, и пак... Това ли е нещото, което си открил САМ? Ако е това - много жалко.
Но все пак това е твоята действителност и твоят живот. За това си готов, това и ти се случва. Когато си готов за нещо друго - то ще ти се случи. Това важи за всинца ни.
Задаваш много въпроси и ако трябва да отговарям на всички тях, ще се получи книга. Нямам намерение да пиша книга. Не съм съгласен с много от твоите размишления, защото според мен не водят до никъде. Единственото, с което съм съгласен е думата - спасение. Тази дума изниква, когато умът се оплете в себе си като пате в калчища, и не може да се измъкне от собствената си яма.
Приел си живота за твой учител. Хубаво!
Какво ти казва животът за спасението?




Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: Прераждането
« Reply #39 on: юни 27, 2007, 06:47:51 pm »
Реално съществуват мислене и измисляне, но когато мисленето измисли нещо и  докаже, че то действително съществува, тогава това нещо се превръща в истина. Но недоказано измислено нещо си остава  една празна  и невярна измислица. Калко са неверните измислици на човечеството /нямат брой/. Най-лошото е, че тези измислици са противопоставяли хората един на друг и са потапяли човечеството в кръв в името на истината. Повечето от тях са отричали човешкия живот тук на Земята, но не са могли до ден днешет да го заменят с нещо друго, освен с лъжата. Такива са свещените книги и различните мистични и  религиозни учения. Поучителен е примерера с арабския пълковадец Омар, кагато взема решение за изгаряне на Александрийската библиотека като казва. "В кои книги пише това, което пише и в Корана да се изгорят като ненужни, а в кои книги пише, това което не пише в Корана също да се изгорят, защото не съдържат истината на Корана". Така е заличена голяма част от хилядолетната култура на човечеството. Затова Войвода и Рамус са прави, че тези книги съдържат повече лъжи с претенции за истина, с която да заблуждават вярващите. Още по са прави, че не трябва да отричаме живота, защото той е реална даденост, а трябна да се стремим той да стане по-човешки за всички хора. А това, което ще открие науката или медитивното човешко съзнание и се окаже истина, то няма да ни навреди, а може само да ни сплоти и да ни превърне в истински човеци. Затова е необходимо да търсим истината и да я доказваме, защото това е най-полезното нещо за човечеството.
Свободен дух, ти си прав, че човешкият индивид не се е развил, след като е получил разум, но се е развило човешкото общество, за да изгради необходимата основа за развитие на индивида. Сега я няма тази основа, щом бъде изградена ще започне преобразуване, еволюция на човешкото тяло и човешкия мозък. Човешката фантазия ще бъде бедна, за да го опише. Излязла е наскоро една книга "Тетралектика на природата", която ще ни даде възможност разберем много от нещата, които дискутираме.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Прераждането
« Reply #40 on: юни 27, 2007, 06:50:21 pm »
Ние с теб говорим на различни езици. Говорим си едни и същи думи, ама няма нищо общо, това, дето е зад думите.

Не съм претендирал за нищо, нито съм искал нещо от теб. Толкова можеш, толкова разбираш. Това за всички ни се отнася - защото е принцип.
Ако разбираше повече нямаше защо да пишеш за отричането... Щото вярването и отричането са едно нещо - както приемането или неприемането. Просто две състояние за едно и също нещо. Това - дали атеиста не вярва в бог не го прави невярващ. той си остава вярващ в невярването си. Или избира друго вярване - в материята, науката, ЧОВЕКА, смисъла, прогреса, щастието, Любовта... няма значение какъв е обекта - всякакъв може да е, но най-често е просто абстракция. Да... ама не и за него - той тази абстракция я оживява именно с вярата си и така я прави ИСТИНА- ИСТИНСКА. Така я прави РЕАЛНОСТТА си - но в неговите очи тази е ИСТИНСКАТА РЕАЛНОСТ - ЗА ВСИЧКИ. И после - хайде на МИСИЯ за "отваряне" на очите на НЕВЕРНИЦИТЕ.

Не съм писал никъде че нещо е маловажно или недействително. Точно обратното - приканвам просто към уважение. Може и да не го може всеки, но може и да се опитва поне. Ужасно много света сега се нуждае от уважение помежду ни. Защото противоречията се изостриха - именно между вярванията.
Не пиша всичко това, да си съгласен или да не си - аз не изразявам нищо повече от собственото си мнение - не се крия нито зад книги, нито зад идоли, нито зад концепции. Хич не ме интересува кой и дали е съгласен, защото аз не търся одобрението на никой, нито вниманието му.
А дали е жалко?... :) Просто ще го оставя без коментар. Просто ще се усмихна - не с присмиване. Нищо осъдително не виждам, че хората повече или по-малко разбират себе си. Би трябвало с това да се свикне още от училище - мисля че е нещо напълно естествено за един първокласник да не може да схване знание и принципи от висшата математика, или от биологията и географията. И после като пиша за моя си език и първокласника да заяви, че "ти си просто като мен - това важи за всинца ни"... Да каже също -"всичко е много просто - таблицата за умножение и деление е достатъчна" за живота на всеки човек. Другото /дето не го разбира/ е просто ала-бала - само за чесане на умствения мускул.

Да не разбира човек, зная защо се асоциира като обидно.
Ако КРИШНА, или ВИШНУ, ти каже че не знаеш нещо и че не го разбираш, вероятно ще се съгласиш. Но някакъв си мурук, дето само се прави на велик в Изворите.КОМ ти обърне внимание че няма нищо грешно ако някой не разбира нещо - това вече явно е обидно. веднага се задейства личното. Как въобще смея да пиша такива неща - нали? Освен че кощунствам с идолите на някой си, ами си и позволявам да "давам съвети". Но нееее - само да съм си помислил че това е егото - глупости. Всичко отново се обръща в защитна реакция и защита, защита... ирония, нападение, бягство, усукване... какво ли още не. Обаче не кое да е его - разбира се МОЕТО.

Когато съм готов за нещо - то не се случва - АЗ ГО СЛУЧВАМ - затова я има готовността - има много съществена разлика - поне за мен. Дори и да е нюанс - той променя всичко. Аз случвам нещата, както и аз съм този, който ги определя

Какво преживявам аз и кой е този, който преживява, точно ти няма как да кажеш. И няма и как да обобщиш. Хем сам си го пишеш, хем не можеш да се видиш ти самия в собствените си думи - ей това е показателно. Диалога си го водиш, но не с мен - няма как да видиш, нито да усетиш кой съм и какъв съм в действителност. Нима не прочете в "свещените книги" че "портата на дявола е широка и примамлива, щото са лесни са пътищата през нея" - или за "гредите в собственото око... и треските в очите на другите" - това е само за пример.

Прави впечатление - че непрекъснато ме приканваш към размисъл, към въпроси, които ти задаваш. И ти ми отговаряш - от свое име. Това имам предвид под неразбиране. Ти дори заместваш думите ми... и в двата поста. Формално питаш... после си отговяраш - даже и от мое име - почти прилича сякаш е диалог.
Какво ще знаеш ти за мен, кой съм какъв съм, какъв живот живея и на кои въпроси си отговарям. С моите размишления, както си написал ти можеш единствено само да се "оплетеш - като пате в кълчища" - защото е толкова просто. - ти си имаш своите - аз си имам моите. И ако беше поне малко поспрял да помислиш какво съм написал още първия пост, нямаше въобще да пишеш следващия в този текст.

И последно -
Думата "спасение" я няма в моя речник. Употребих я в условното описание на "вярващите". Точно където трябваше я сложих - и в нейния контекст тя изразява заедно с останалото нещо което имам предвид. И по това, на кое резонираш и кое ти прави впечатление се вижда и нивото ти на това, какво си прочел и какво си възприел.

Едно нещо има което често повтаряш - и към мен и към ВОЙВОДАТА - повторението на идеята, че "нещо си" НЕ ВОДИ ДОНИКЪДЕ - В ЗАДЪНЕНА ЯМА - едно нещо има във всеки човек, дето ужасно много "иска"  - да живее, и да върви, и да търси. И с него единствено окачествяваш кое е "хубаво" и кое не. Иска сигурност, сила, победа, важност, значение, свещеност. Иска да има, да притежава, да контролира...  Да вижда надалеч, да "знае", да пробива винаги и ... да не спира въобще. Никога.
------------------------------
това е за последно към теб. Със спорове и препирни не се занимавам. каквото си прочел и разбрал - твое си е. На мен не ми трябва. "Имам" си каквото съм си открил. Ако нещо "нямам", не го търся нито по книгите, нито по свещените неща и мъдреците.

Но всъщност аз... тук... нямам никакво значение.
Който каквото прочете - за него си е. Така или иначе - в никой чужд прочит НЕ СЪМ АЗ.


АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

voivoda

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #41 on: юни 28, 2007, 10:36:29 am »
На мен ми хрумна същото  :)
Говорите за едно и също нещо, но единият говори на прагматичен шведски а другия на поетичен китайски....това че го говорим е едно, разбирането друго, приемането в себе си трето и отделянето от него ...... и т.н. просто думи на аборигенски :)

човек

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #42 on: юни 28, 2007, 03:44:47 pm »
Рамус,  не аз тръгнах да правя анализ на твоите думи. Ти реши това и се намеси в разговора ни с войвода. Всъщност, за втори път тръгваш да анализираш моите мисли и докъде я докарахме?
Никога не съм поучавал никого, нито ще поучавам. Но се чудя, защо ти е нужно на теб да разчепкваш изреченията и думите на другите? Какво правиш с тях? Анализираш ги и ги пресяваш през твоето сито. А след това показваш себе си с думите "Не съм Аз", защото друг те е чел.
Това е много удобна позиция - понеже всичко в тази вселена е разнородно, то може да се приеме, че едва ли има две еднакви неща. Ако някой се помъче да те разбере, винаги можеш да кажеш, че не те разбират поради  липсата на еднаквост. Затова няма две еднакви мнения, учения и т.н. Оттук и разбирането - колкото хора, толкова и учения. Може ли човек да ги научи. Не не може. Затова, всичко, което вие измислите - ето това е вашата реалност. Ако тръгнеш да следваш учението на друг, ти влизаш в неговата вселена, но тя не е твоята вселена. Ако искаш да бъдеш себе си, създай си своя вселена и бъди щастлив.
Но понеже всичко познато е в калъпа на ума, то създаденото от такива хора ще е рамките на същият този ум.
Разбира се важното е Питащият а не питането, Търсещият а не търсенето и т.н... Така при хората се определя личността, а тя е позната. Щом е позната, това означава, че е в калъпа на УМА. Умът може да познава САМО познатото, сиреч това, на което са ни научили. Но от кого се учим - от другите. А те? От другите преди тях.  Омагьосан кръг. Може ли Познатото, което е моят ум, да знае Непознатото? Не, не може. Оттук и идеята за нищото.
Ето го и капана. Когато някой се помъче да излезе извън рамките на ума, понеже това е сферата на Непознатото, той попада в НИЩОТО. Омагьосаният кръг става дълбока ЯМА.

Като цяло начина ти на мислене много ми напомня този на Кришнамурти. Дали си приел казаното от него, или просто аз виждам прилика в думите между теб и него, няма значение. Всеки е свободен да търси правилният начин за себе си.

Всичко, което не ти допада е спорове и препирни.
При мен е обратното. Всичко, което не ми допада е самонаблюдение и анализ.

...Хайде, със здраве...


Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Прераждането
« Reply #43 on: юни 28, 2007, 09:07:20 pm »
Благодаря - за предоставената възможност да използвам едно съждение
  :). Нещата дето са към мен и разни интерпретации на кой съм последовател, както и на "псевдо-въпроси" си има друго място на задаване.
Важното обаче е в следното което написа - просто го използвам "наготово" - защото ти сам си го извел и стигнал, но само си стигнал -  "като задънена улица. Точно заради това написах всичко по-горе:
Не не може. Затова, всичко, което вие измислите - ето това е вашата реалност. Ако тръгнеш да следваш учението на друг, ти влизаш в неговата вселена, но тя не е твоята вселена. Ако искаш да бъдеш себе си, създай си своя вселена и бъди щастлив.
Сега - няма да коментирам, че се изключваш сам, чрез второто лице ед. ч.... Така става послание към всички, но от твое име - очевидно е, но не е важно...

Въпроса, който искам да фокусирам е именно зад двете изречения - Ето ги - и ще продължа аз самия "след тях"
Затова, всичко, което вие измислите - ето това е вашата реалност.
Ако искаш да бъдеш себе си, създай си своя вселена и бъди щастлив


Ето в тези идеи и разсъждения се крие голямото "завъртане" и изглеждащият парадокс, на невъзможност да се прескочи умът. Грешката на допускането е че УМЪТ на човека можел да познава само ПОЗНАТОТО. Това въобще не съвпада с реалния живот,. обаче -/ не казвам че е невярно - казвам че има несъотвествие/. Елементарно е - вижда се, че всички се раждаме ненаучени. После се учим на хиляди неща - вярно е, че повечето от тях са такива, които са да ни служат в "мравуняка" в който сме се родили - за да поемем ролите си на мравчици - и да живее мравуняка.
Но има и такива неща, които учим и които не влизат в тия "ограничения". Умът на човека е информационно обработваща "система". Съвсем не е вярно, че той не може да поема "нови" знания.
Неразбирането на това, ЩО Е УМ е причината да не се разбира и огромната роля и значение, както и начините за прескачане на "затвореността и ограничението в парадокса - само умът е, но няма как - с него, да "излезем извън него.
Не умът е този, който не може да "надскочи" себе си - това е елементарен въпрос, който се среща навсякъде - сходните неща пораждат или привличат сходни - сходството или съотвествието е ключа. Мислите не могат да разбират себе си - чувствата не могат да чувстват себе си. ЗАТОВА съществува понятието САМООСЪЗНАВАНЕ - самоосъзнаващият се индивид е форма на състояние на съзнанието, която се нарича САМОСЪЗНАНИЕ.  Отстрани се "виждат" наглед "парадокс" - изглежда че мислите управляват "други мисли", чувства, усещания, идеи, процеси, които са "невъзможни" или недостъпни при другите състояния на съзнанието / преди тях/. Това става възможно и се проявява поради много, много проста и елементарна "причина" - излиза се от идентификацията с мислите, усещанията, чувствата, познатото, смисъла, целите... Това не е трудно за разбиране - писано е навсякъде и принципа е лесен за представяне. Всеки от направилите го е описал пътя си - някои са направили опити за обобщение, някои само са опитали да копират "други", а други са проникнали още по-нататък - разбрали са огромния замисъл на всичко - онази - "ГОЛЯМАТА КАРТИНА".
В състоянието на самосъзнание, инструмента за информационна обработка вече се нарича РАЗУМ - както и корена на думата показва - ТОВА Е СЪЩИЯТ ТОЗИ "УМ" дето се изкарва виновен за всички ограничаващи "преди него" етапи. УМЪТ вече е в нов - много по-широк "костюм", разполага с качествено нови възможности за обработка, вече не използва "линейността" - в мисленето, представите. Вече ги няма "подвеждането" на мислите и придружаващите ги представни и мисловни схеми, ограничаващи в себе си. И всичко това е единствено, защото в новото състояние имаме ПРОМЯНА НА УПРАВЛЯВАЩОТО ЗВЕНО - от него зависи всичко.
Умът не е наш враг, нито е един огромен затвор за нас. Умът е само инструмент - посредник. Ние - в културата в която живеем и ни "отглеждат", го възпитаваме на ограничението и на затворените системи. Това ГО ПРАВИМ НИЕ САМИТЕ - не умът. Умът след това е просто "ВЕРЕН ЗАЩИТНИК" - защото ние самите искаме това - НИЕ ДАВАМЕ ТАЗИ ЗАДАЧА. А той само изпълнява - УМЪТ Е ПРОСТО ИНФОРМАЦИОННО ОБРАБОТВАЩА СИСТЕМА и като такава - ТЯ Е ИЗПЪЛНИТЕЛНО ЗВЕНО - "друг" определя задачите и дава програмите.
Аналогията с Компютрите е много точна - компютърът е само изпълнително устройство - всичко зависи от производителя и този, който прави основния замисъл - за предназначение, познаване, цели и конкретни стъпки за изпълнението им /алгоритмизиране/...
Задачата на самопознаването - като метод, смисъл и цел - е да се добере до "управляващото звено" - това е елементарно "печелившо" решение и цел. решението на задачата е да се "прекъсне" идентификацията - с познатото, с мислите, с чувствата, с всичко, което наричаме в предишното състояние ЖИВОТ... заучените модели, схемите на опознаване - чрез познати схеми, се нарича интерпретация / или тълкуване/ Това е елементарно но е принцип на всички информационно-обработващи системи - има го навсякъде - от мозъка, до компютрите. РАЗПОЗНАВАНЕ чрез сравнение с друг вече изяснен модел - това е елементарното и го има навсякъде и у всеки. Писали сме го в толкова постове и в теми. Очевидно е че се вижда - не само от мен, не само от определени хора. Ние живеем в особен момент като етап в развитието - на голямата група, наречена ЧОВЕЧЕСТВО - именно ключа за това е огромного увеличаване на ИНФОРМАЦИОННИТЕ ПОЛЕТА. Културата се превръща в информационна - информацията залива всичко и най-големия проблем вече, е не да се добере човек до информацията, а да се обработи тя. Това насищане на информация навсякъде става толкова бързо, че не може да се "навакса" именно обработката. И хората просто изоставаме в това. Но така или иначе всички по някакъв начин "отбелязват" че някак скоростта се засилва - сякаш "времето" се забързва.

Затова, всичко, което вие измислите - ето това е вашата реалност.
Ако искаш да бъдеш себе си, създай си своя вселена и бъди щастлив

Връщайки се отново на този цитат - искам да обърна вече внимание на "предложението" в тях. Това е пример за "затвореност".
Това е за хората които копнеят, които искат... Но не никакво решение. Както и връзката между "вярата в нещо и невярването в същото" са просто двете страни на една и съща монета..., така е и при щастието и страданието. И уповката тук е, че се предлага едната страна на тази монета, като решение за "спасение" от другата - ЩАСТИЕ, на мястото на СТРАДАНИЕ.
Всеки елементарен но разумен поглед по смисъла на това "предложение" би срещнал безсмислието му - прости аналогии:
Ако искаш да бъдеш себе си, създай своя вселена и бъди щастлив - това е най-подвеждащото в смисъла - чрез правдоподобност.
Вижте моментите и съотвествията в думите..:
АКО - условие...
ИСКАШ - желание
ДА БЪДЕШ - бъдеще "несбъднато"
СЕБЕ СИ - това е идентификацията
СЪЗДАЙ - сътворяване
СВОЯ ВСЕЛЕНА - точно това се сътворява
И БЪДИ ЩАСТЛИВ - ДА - това е завършека...
Но каква е разликата с настоящото "страдалческо" положение - само в края на думите в изречението. Или - по същество - никаква разлика.
За хората живеещи в ограничението между двете проявления на АСТРАЛА и преживяванията - това е единственото, обаче, което има  смисъл. Ако не е едното - създай си /наново/ ВСЕЛЕНА/ и в нея вече си бъди щастлив...!!!
Ето това е магията на затварянето - с вечните стени между двете "противоположности".
Този съвет или послание всъщност НИЩО НЕ КАЗВА в безмислието си. Нищо - защото каквото и да се прави - в него винаги се остава в предишните граници - изменя се само състоянието на преживяване.
Лесно е да се "види" ОТВЪД - но повечето хора НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ГО НАПРАВЯТ. Защото който още не е в състояние да се "раздели" или да се "отграничи" от чувството, усещанията, преживяването, мислите, идеите, концепциите, не може да си позволи да ги "остави" и да мине нататък в развитието.
Предложените съждения в поста на ЧОВЕК са именно разсъжденията на индивид, който не може да си позволи да "разкъса" идентичността си с точно определени неща. И по този начин, ментално е изведене "логиката", с идеята, че е просто невъзможно и че това е "ЗАДЪНЕНА ЯМА". Не казвам, че тия съждения са "неверни, или неправилни" казвам само, че в тях е отразено ограничението на тези хора, които простоне могат да си позволят го прескочат.
И опита за извеждане като някакви обективно представени логически съждения, е много добър и точен, но няма как в него да не се крие и "ОТНОШЕНИЕТО" на самия разсъждаващ. И в цялата тази работа УМЪТ няма нищо общо. Щом не можем да разкъсаме обвързването си с неща, които сме приели да ни определят, не можем и да си позволим да ги "оставим" - толкова е елементарно. Щото това именно е ЛИЧНОСТТА - тя не може да остави себе си. Не може да остави всичко, онова, което я прави ЖИВА. И докато няс ни няма ТЯ изпълнява ролята си самостоятелно - ЛИЧНОСТТА изпълнява ролята на АЗ. Разбира се че когато тя упрявлява няма нищо по-естествено тя да "оцелява" - нали сме й дали тази роля - да ни представлява. Тя е оживена от нас самите и именно затова оцеляването й е толкова важно - така тя пази нас - като сме я нарекли АЗ - тя оцелява пазейки нас. И всъщност НИЕ СИ МИСЛИМ ЧЕ ОЦЕЛЯВАМЕ. И ГО ПРЕЖИВЯВАМЕ. така го оживяваме, и отново го преживяване... и така и така и отново...
Така се самоподдържа системата. НИЕ ПРАВИМ ТОВА. Това е израз на наш избор, който обаче в рамките на същата система, не може да се представи като избор. Не може личността да стигне до "самооставяне" и да изведе в себе си "логика" в която да допусне съществуването на НЕЩО ИЗВЪН НЕЯ.
Въпроса е, че ТО - съществува - извън нея има нещо в което личността функционира. тя е в него, а не обратното. ТО я обхваща... тя просто е част от него - само част. В това е загадката и "мистерията" на самопознанието - използва се простичко и елементарно познание - ЧОВЕКА Е КОМПЛЕКСНО СЪЩЕСТВО и живее на всички възможни нива и реалности - едновременно. И за да се измъкнем "извън" определеното ограничение, се използва именно нашият собствен аспект "ОТВЪН" на личността. И на всяко ниво това е така. Винаги вътрешния свят на човека се стреми да "угоди" на два импулса
- всяко проявление се стреми да оцелее и да остане - в това е смисъла на застоя...
а всеки потенциал, се стреми да се прояви "НАНОВО" - в това са промените и развитието.
Във вътрешния свят, понятието разширение означава смяна на качество по отношение на състояние на съзнанието. И затова често се пише, че СъЗНАНИЕТО СЕ РАЗШИРЯВА. ДА - но за тия, дето "не им стиска" и не могат да си го разрешат или позволят, това разширяване винаги ще си остане обикаляне в старите граници. Страхът е основния граничар и пазител там. колкото е повече страхуването, толкова повече границите се "бетонират", но пък вътре настава застой. Всички много добре знаят, че страхът е ограничение, което винаги затваря.... но това е вече за друга тема.

И сега - ПРЕРАЖДАНЕТО - в зависимост от това, КОЙ В КАКВО НИВО Е от развитието си за него всяка идея има своя различен смисъл, значение и взаимовръзки.
Аз досега в думите си визирах точно определено ограничение, но това е само условно - за целите на представянето на идеята. Реалните процеси не могат да се представят освен опростено. Езика е линейно-последователно средство и с него не могат да се представят КОМПЛЕКСНИ-едновременни знания - като израз на разбирането им. Но това е вече работа на всеки - на мен - като на автор на тия думи... и на вас - като четящи и интерпретиращи по своему всичко в написаното.
Прераждането в ниво на едно различно състояние на съзнанието въобще не е общо-популярната версия на представата за един последователен и линеен АЗ - в развитие на последователни ЖИВОТИ - следвайки своя ход и наричайки това ЕВОЛЮЦИЯ. Но именно това няма как да бъде представено, защото нивото на "широката публика" определя и "сюжета" и версията на представянето. Затова в източните писания са представени чрез "измислица", която да съответства на консуматорите й. И в това има своя социален смисъл. Както и има смисъл, това, че идеята за прераждането е "изгонена" - както от материализма, така и от християнската църква. Всичко се определя от "нагласите" на груповата "маса" от мравки - от усредненото им ниво. Щото мравуняка е единствената форма на съществуване, която те познават. И чрез която самите те съществуват.
Всичко е свързано, но само за тия, които посмеят да го "свържат" - в модела си - в отражението на Вселената, с което всеки човек работи. И всеки на своя си етап от развитие свързва едни неща и развива други, бърка едни неща и разплита други, вижда едно, а скрива друго. И за всеки човек, ВСЕЛЕНАТА / и себе си/ са различни неща и това е толкова естествено и очевидно. Но дори и зад "тази" очевидност стои възможността за "поглед" ОТВЪН - първо към себе си, с което се решават сложните задачи по изчистването на "погледа" и възможността ни да оставим интерпретациите с които сме свикнали до този момент. Чак след това - с чистите си вече очи - да погледнем един качествено различен свят - една ВСЕЛЕНА, която си е пак същата, но вече ние сме новите... и по нов начин я виждаме.

 
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

човек

  • Guest
Re: Прераждането
« Reply #44 on: юни 28, 2007, 11:28:58 pm »
Не съм казал, че си последовател на някой... А колкото до псевдо-въпросите, всички ги задаваме. 

Предложените съждения в поста на ЧОВЕК са именно разсъжденията на индивид, който не може да си позволи да "разкъса" идентичността си с точно определени неща. И по този начин, ментално е изведене "логиката", с идеята, че е просто невъзможно и че това е "ЗАДЪНЕНА ЯМА". Не казвам, че тия съждения са "неверни, или неправилни" казвам само, че в тях е отразено ограничението на тези хора, които простоне могат да си позволят го прескочат.

Не Рамус.
Визирах не моето, а твоето разбиране. Според мен натрупаното познато в теб води до там. Но това разбира се няма значение за теб.., а още по-малко за мен.

И аз ти благодаря за представената възможност, за уточня това-онова...

За Прераждането - според мен то се задейства с цел създаването на някакви ментални представи.
Следва трупане на опитност, знания, анализи, решения и т.н. След време, времето на тялото свършва, и всичко започва от А и Б. Какво следва по нататък? Ами пак трупане на опитност, знания и т.н.
Какво става след няколко прераждания? Ами натрупанат опитност от всички животи като "Нещо Си", оказва влияние на съзнанието и ТО започва да се разширява. Всъщност, разширяването представлява развитието на интелекта. Това  дава възможност да виждаме живота по друг начин.
Следва пак Прераждания... Разширеният интелект е готов да евоюлира в, и извън себе си. То е като семето, което се превръща в красиво цвете.
Красивото цвете е описано с думата самосъзнание. То може да анализира интелекта, егото и мисълта. Сиреч, това е ума. Ако задълбае в подробности, цветето ще разбере различните части на мисълта, къде и каква  ръководна роля играе с систамата човек. Ще разбере личността, която обвива егото. Не след дълго ще види модификациите и структурата на интелекта.
И така, вече отделило се от своя родител, самосъзнанието започва свой индивидуален живот, като конкретно осъзнат АЗ.
Следват пак Прераждания... През това време са се родили много идей, открития, интелектуални трудове, философии, доктрити, постулати, канони и пр. и пр... Всичко това променя самосъзнанието и ТО след време разбира, че му предстои друга трансформация. Но понеже не може да надскочи себе си, по естествен път започва да притихва в себе си.
Това състояние може да продължи в много повече животи, от описаните до сега.
Няма критерий за усъвършенствуваното самосъзнание, кога ще евоюлира в "НЕЩО" друго. Но рано или късно това се случва. Но разликата е, че за това състояние е нужна само... тишина!
Когато самосъзнанието се потопи  в тишината, след време започва да се променя и расте в НОВО, още по-красиво цвете. То е друга форма на съзнание, но вече е корено различна от ума и самосъзнанието.
Как ще го наречем е без значение. Да речем, че това е вътрешният АЗ.
Когато порасне, вътрешният АЗ може да опознае и анализира структурите на самосъзнанието. Така ТО ще се разграничи от него.
Характерното за вътрешният АЗ е, че при това състояние ДУМИТЕ почти изчезват. Многословието и дългите реферати по правопис и анализи се заместват с нещото, наречено МЪДРОСТ. Тогава няма нужда от говорене, в това състояние няма мисъл, себе, личност, ум, Търсещ, Прощаващ, Познаващ и т.н...
Сега вече развитото и еволюирало съзнание, описано като вътрешният АЗ, е само  в себе си и виждащо нещата през всички призми.
Следват отново Прераждания...
Не щеш ли, след незнам си колко  време, вътрешният АЗ започва да усеща промяна в себе си. Той се чуди... Какво може да СЪЩЕСТВУВА още, в което да се разтвори???
Това "Нещо" е описано от древните с думата АТМАН. Той се определя като ЧИСТО СЪЗНАНИЕ.
Когато вътрешният АЗ се разтвори и израсте от себе си, то се превръща в АТМАН.
Думата атман не съм я измислил аз. Просто я ползвам, защото е позната...
Какво става с Прераждането, когато индивида постигне атмана? Спира ли прераждането?
Ами не знам.