Author Topic: Променя ли се живота ви, докато вие се променяте?  (Read 2971 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
          Духовни ли сме, докато изхвърляме боклука от прозореца?
          Защо чета, мисля и разбирам вечните теми, а в живота не ми върви?
          Наша ли е отговорността, че живеем сред повсеместна просттотия и дали ако си заровим главата в пясъка на     духовността, някой триизмерен няма да ни отнесе?

          Задавам си тези въпроси и много подобни. В повечето случаи човек се обръща към духовността, когато е зациклил в реалния свят по един или друг начин. В крайна сметка защо ни е всичко това, ако не го прилагаме на практика и не постигаме нужните резултати на извисяване. Мисля, че никой тук не е дервиш, аскет, лама или друг отдал се само на този път човек, което означава, че ние живеем тук и сега именно за да преживеем всичко онова, което искаме и да му се насладим, без да причиняваме вреда на нито едно живо създание.

          Променя ли се живота ви, обстоятелствата в него? Ставате ли реално по-добри и резултатни?

          Освободихте ли се от старата, изтощаваща ви връзка?
          Преживяхте ли наново любовта?
          Роди ли ви се дете?
          Преместихте ли се в ново или свое жилище?
          Промени ли се кръга на хората, с които общувате?
          Спазвате ли Божиите заповеди, причинявате ли съзнателно вреда на другите или просто обичате и това привлича красиви моменти в битието и бита ви?
          Т.е. Духовността не би могла да бъде самоцел, а реално средство за справяне с живота и преминаването му в друго качество. Не искам да отивам в другата крайност, когато някой прави нещо, за да му се случи друго конкретно нещо, напр.:
моя позната винаги даваше 1/10 от дохода си с надеждата утре да получи отнякъде стократно по-голяма сума. Смятам, че това не е нужно да се коментира тук, защото не се съмнявам в интелигентността и намеренията ви. Презумпцията е, че тръгвайки по този път, не очакваш резултати, но все пак те рано или късно те достигат.

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Ако сме последователни по своя път и неотклонно го следваме, възможността е все по-близка.И, знаеш ли, променяйки себе си, защото единствено себе си ние можем да променим, откриваме като че ли промяна и в околните.А това просто е възвръщаемостта на нашите собствени проекции относно самите себе си.Моментът, когато забелязваш, че нещата се случват все повече по начина, по който си ги мислил, дава наистина огромно удовлетворение - знак, че вървиш в правилната посока.Дали "удовлетворение" е точната дума, не знам, доколкото думите ни служат за почти пълно изразяване на нашите мисли.Но това зависи от етапа, до който си достигнал и оценката, която можеш да дадеш.
Абсолютно съм убедена, че понятието за добро, което ни служи за ориентир по пътя на нашето духовно развитие, е напълнено с много голямо значение и ако се придържаме към него и нашите постъпки и преди тях - мисли носят позитивните вибрации на Любовта, то ние самите ще сме най-голямото добро, а следователно - пораждащи добро и творящи божествена светлина.


Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Когато се променяме, се променят и критериите ни за живота и онова, което ни кара да се чувстваме щастливи.
В този смисъл, погледнато отстрани, промяна може да няма, а може да е и към по-лошо, съгласно общоприетите критерии за уютен дом, мултифункционален съпруг/а и една сюрия дребни дечица, врещящи "Искам шоколад-лад-лад-лад..."
Когато тръгнем по пътя на истинската промяна, онзи път, който ни води към самите нас, започваме да се чувстваме свободни и това усещане за свобода се усилва с всеки изминал ден. Постепенно отпадат онези невидими вериги, обвързващи ни с наложени отвън критерии за щастие, "реализация", пълноценност... Все по-трудно и невъзможно дори става някой или нещо да успее да ни прикове към себе си и да ни отклони или задържи, освен ако сами не преценим, че това за момента ни е нужно и полезно.
Моят живот се промени страшно много и всичко стана толкова синхронно, че ми е трудно да кажа със сигурност кое е причината и кое - следствието. Сякаш имаше някакво редуване, което водеше неотклонно само в една посока - моето освобождаване и осъзнаване.
Днес завършвам един тригодишен цикъл на много големи промени и си давам сметка, че всичко онова, в което се бях вкопчила преди три години, вече го нямам. А онзи ужас, който изпитвах тогава, че мога да изгубя тези неща, сега се е превърнал в благодарност, че съм освободена от техния товар. Такова усещане за лекота желая всекиму.  :)
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Единствения показател, че човек наистина се променя е неговия живот. Липсата на отражение на вътрешните промени в живота на човек е показател, че тези промени са само в главата му т.е. сънувани и също толкова нереални, колкото и живота му. Това не се проумява лесно. Трудното е че когато правя нещо, все искам да видя резултата, за да го използвам за стимул да продължа. Пътя към себе си не е бърз мат в 3 хода. Започнах отнякъде преди години и неведнъж съм изпадала в кризи, сънища, страхове, но пък всичките пъти дотук излизах. И сега мога да си дам сметка, че за последните три месеца, моя живот се измени качествено. От три месеца аз не пия твърд алкохол и не се напивам изобщо, не използвам никакви интоксиканти, не пуша трева, не пия кафе и кока кола и не ям шоколад. Започнах да практикувам очистване на тялото си по всевъзможни начини - дихателни практики, въздържане от храна, клизми, изясняване на емоциите ми, йога, ходене в планината и слушане на тишина. Във всеки аспект, в който усещам, че енергията ми е запушена, търся какво е причинило запушването и работя, за да се освобождавам от всяко натрупване на енегрия, за да оставя всичко да тече свободно. Още - вече не живея при родителите си, за първи път в живота си направих планински преход между две хижи. Верно на Витоша, но все пак е зима, горе има сняг, а аз походих към 3 часа сама в планината и то рано сутринта, когато все още нямаше много ентусиасти. Няма да се заема да описвам всички промени, които мога да регистрирам. Много от нещата продължават да се променят. Тази сутрин примерно осъзнах, че преди ме е било страх да не би моя приятел да ме остави, а сега живея с мисълта, че не разчитам той да остане с мен, но когато сме заедно му се радвам и няма нищо по-важно на света. Най-важното нещо е онова, което правя сега, най-важния човек е онзи, с който съм в момента и най-подходящото време е настоящето.
« Last Edit: януари 22, 2007, 09:54:12 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Катерисе, наистина най-трудна е онази,единствена първа стъпка, с която започва дългото пътуване, но веднъж започнали, ще достигнем целта рано или късно.Да си пожелаем успех и попътен вятър  O0

nova

  • Guest
В светлината, в която е зададен въпроса- не, живота ми не се промени. Аз съм си със същото семейство, живея на същото място, работя си същата работа, срещам се със същите хора, всичко е същото както и преди.
На пръв поглед.
През очите на същите тези хора.
За мен всичко е друго.
Промени се не живота ми.
Променя се моето отношение към мен самата, а от там и моето отношение към пребиваването ми в тази форма, по този начин, на това място и по това време.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Не, не мисля че живота ми се е променил кой знае колко.Да на материален план имам повече неща/повече удобства/.Някой ще каже, че това не е важно, но всъщност тези удобства ми дадоха повече лично време за да се занимавам с нещата, които според мен водят до себеусъвършенсттване, да чета книги,да практикувам хата йога, разходки сред природата,или просто да размишлявам.Но промяната такава каквато аз си мисля, че трябва да е засега я няма.Още не мога да спра да се обиждам на хората, още ми е трудно да престана да съдя другите и да им прощавам за грешките, и най вече не мога да спра да се ядосвам на несправедливостта, въпреки че си давам сметка, че не аз съм тази която да определя кое е справедливо и кое не.
И все пак   си мисля, че нещо в мен вече работи за тази промяна.

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
     Май само девойки /нямам предвид възрастта, разбира се, а това мило определение за всички жени/ се интересуват от промяната, но това е друга тема. Шегувам се, но не личи толкова, когато е написано.
     Искам да обясня защо пуснах тази тема. Като цяло ме вълнува глобалната промяна в нашата епоха. Това, че сме родени и живеем в Б-я по свой избор, означава, че всички сме под тежкото кармично влияние на Козирог, а оттам на Сатурн - планетата на ограниченията и лишенията, но и на дисциплината и постиженията. Питам се имаме ли потенциала и издържливостта да променим собственото си честотно трептене, което означава наистина качествен скок? В началото Н.Д.Уолш казва на Господ, че е на духовната пътека от 20 год., но чувствителна промяна няма. Т.е. дали си мислим, че сме духовни или наистина се опитваме да бъдем такива. Винаги, когато теглиш чертата, се изправяш по един или друг начин срещу себе си.
    Всеки твори своя живот и ДОНЯКЪДЕ знае кое добро за него. Разбира се, че се променят целите и мирогледа, но дали се променят характера, навиците и начина на реагиране? В подобни ситуации преди и сега има ли разлика в приемането или все още оценяването и съответно в разрешението й?
    Например -ако аз не искам да бъда обградена от цинични хора, а съм била сред такива, значи и аз съм била малко или много цинична. Ако съм се променила на вътрешно ниво, в обкръжението ми влизат хора, които не са такива, а старите или просто напускат живота ми без НИКАКЪВ проблем или конфликт или те самите, като по чудо се променят и продължават да са с мен.
    Изхождайки оттук питам дали сме достатъчно чисти, искрени пред себе си и можем ли да променим вибрацията на Б-я, Света, планетата и т.н. Затова смятам, че носим отговорност.
    Кога наистина се усеща Промяната? - Има една тема тук "Случвало ли ви се е.." Ами да, тези неща стават нещо напълно естествено, както и материализирането на визуализации и мисловни модели. Също зачестяват изненадите от хора и ситуации - приятните. Това, което напоследък забелязвам при мен е промяна на миналото.
    Искам също да ви попитам, кагато се молите или медитирате и въобще каквото правите за духовността си, усещате ли силата на другите подобни?
    Ако духовността е Пътят, промяната е средството, каква е крайната цел? Не е ли преминаването в друг честотен диапазон? А тук, на Земята знаците и чудесата са в промените, в този свят и живот, който живеем ежедневно. Иначе би било много лесно всички да отидем кой в Тибет, кой в Индия и т.н и да гледаме в една точка, което си е много сериозна работа /за тези, които не са опитвали/.
    А ценностите са въпрос на развитие - ако акцентът е върху деца, партньорства, семейство, род, значи има проблем с даването и получаването на любов; ако е в материалната сфера - не знаем как да даваме и получаваме; ако е професионалната сфера - не сме изразили себе си, когато му е било времето и т.н.
   Общо - взето имаме да научим едно, две неща, пък то отнело цял живот или повече...
« Last Edit: февруари 09, 2007, 04:39:59 pm by bisa »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
един малко "странен" отговор на "недевойка" - :)
« Reply #8 on: февруари 12, 2007, 02:46:06 pm »
Понеже авторката на темата тук прави известно обобщаване, само искам да вметна защо аз досега преднамерено не писах нищо точно в тази тема.
Не съм длъжен да обяснявам разбира се, нито съм длъжен за каквото и да било. Както е видно по някои теми въобще не взимам участие и това е една от тях.
Все пак ще откликна по свой начин на призива на авторката на темата,/ дори с риск да я разочаровам  :)/

В индивидуален план ,/ а не като представител на "недевойките" по пол,/  за мен самия не съществува въпроса, с който темата е озаглавена.

За мен Живота е онова, с което ние наричаме проявлението на нас самите - на това което / знаем или не знаем/ наричаме "АЗ".
 Живота е едно абстрактно понятие - от ония, дето уж са очевидни,... изглеждат обективни... а всъщност при опит да бъдат дефинирани, определени или оценени, всъщност се разбира, че просто не съществуват. Да - има ги, наричаме все пак нещо с това име - имаме ясна представа за него... но всъщност няма никакво обективно средство, нито инструмент, нито обект, което да ни насочи КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ЖИВОТА. Това произлиза именно от основната причина - а тя е, че ЖИВОТА е онова, което разбираме, че се случва - от една страна... И това, че към случващото се имаме определено "лично отношение", което се изразява в "/не-/приемане, /не-/харесване... въобще от цялата богата палитра на "личното отношение", изразяващо се в двуполюсните модели - и на мисленето и на реакциите, и на оценките, и впоследствие на целия мироглед...
Та... продължавайки тези елементарни /според мен/ разсъждения, винаги се стига до елементарния "резултат" -
НИЕ СТОИМ В ОСНОВАТА НА ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ ЖИВОТ.
Това, което наричаме ЖИВОТ, веднага изчезва, ако нас самите ни няма... Това се отнася и до всеки компонент и на мисленето, и на чувстването... на каквото и да е, свързано с "виртуалната" работа на мислите, усещанията и чувствата ни...

Всъщност "голямата тайна" на всички времена съвсем не е елементарното схващане, че "материализирането на визуализации и мисловни модели" е факт, както се твърди още в началото на "зарибяващият" филм, наречен "ТАЙНАТА" /и за който също имаме тема в изворите, която преднамерено също не писах досега в нея.../.
Голямата тайна е, че няма нещо във ЖИВОТА, което да не го определяме самите НИЕ. И че всичко се върти около фундаменталното разбиране на човека от самия него - от същностния въпрос "КОЙ СЪМ АЗ". Това, разбира се изглеждат голи и клиширани приказки, но не думите имат значение... А това, което стои зад тях... И именно за това "ГОЛЯМАТА ТАЙНА" ще си остане винаги такава.
И според "голямата тайна на всички времена", не носим отговорност нито за България, нито за планетата, нито за слънчевата система, нито за човечеството, нито за децата ни, нито за каквото и да било друго... освен НАС САМИТЕ.
Първо... защото между отговорност и "вина" има голяма фундаментална разлика, независимо, че повечето хора смятат това за синоними /както за "любовта и обичането", "цифра и число" и още много други/...
Второ, защото разбирането за взаимовръзката между всичко съществуващо не означава "отговорност"...
ЕДИНСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ЧОВЕКА Е КЪМ НЕГО САМИЯ... И ТОВА ПРОЛИЧАВА ИМЕННО ОТ ОНОВА, КОЕТО ТОЙ САМИЯ НАРИЧА "ЖИВОТ". И ако го имаше осъзнатото разбиране за взаимносвързаността между всички неща... както и това, че всичко в живота ни представлява "различни огледала в които просто ние се отразяваме", нямаше да има нужда да си припомняме нищо свързано с отговорността към децата, човечеството, светлината, истината, слънцето, нивата на вибрациите... и разни други от този род.... При осъзнатите хора това е част от битието им и това няма нищо общо с отговорността или с философските въпроси и отговори... Осъзнатия човек, не се пита, дали е "вярно"... дали нещо е "истинско"... дали е сигурен... дали е правилно това , което прави... и още много други неща, които са присъщи да социално-личностния човек. Все пак всеки осъзнат човек, е минал и през социално-личностната фаза на развитие и има ясна "следа" и разбиране за това.   

И в смисъла на написаното дотук, въпросът, зададен като заглавие на темата е просто... несъществуващ.
Промяната на самия индивид, променя, както и самата му представа за живота /му/, така и самия живот се променя едновременно с индивида -
--ЗАЩОТО ИНДИВИДА и "ЖИВОТА МУ" - ТОВА Е ЕДНО И СЪЩО НЕЩО.
-----------------------------------

И последно, провокираното от последния пост - на авторката на темата нещо, което тя само "споменава" мимоходом... 'В началото Н.Д.Уолш казва на Господ, че е на духовната пътека от 20 год., но чувствителна промяна няма. Т.е. дали си мислим, че сме духовни или наистина се опитваме да бъдем такива. ... Ако читателите на г-н УОЛШ  бяха по-внимателни, щяха да съзрат очевидната разлика между "общоприети представи" за ДУХОВНОТО... и реалните "резултати" от такава работа.
Всъщност г-н УОЛШ е изключително "хитър" писател, защото популярността на книгите му се дължи именно на трикове като този. С тях се цели точно читателя, да бъде привлечен от идентифицирането си с първо число в литературната творба. И по този начин писателя описвайки себе си, "води" през цялото четиво иденфицирания с него "читател". Това е добро познаване на психологичните процеси, на които е подвластен самия "ЧИТАТЕЛ"... както и факта, че зад всеки "читател" стои личност и съответните на нея социални модели - в мисленето, в усещането, в чувстването - въобще в отношението към себе си и света. Без социално-личностния "сегашен модел" не би имало нито идентификация на читателя, нито "водене", нито щеше да има нужда от такава книга ... и от такъв писател... да не говорим за "популярността"... :)...
И именно затова от "потребностите и особеностите на читателите" се "раждат" и "писателите" - просто имат нюх да откликнат на реалните групови дадености... както на необходимостите от "промени в социалното съзнание" ...
------------------------------------------------------------------
С казаното дотук не правя критика никому, нито давам определения извън сферата на собствените ми условни разсъждения.
Не казвам, кое е правилно, нито кое не е... защото осъзнавам, че такива определения "няма" а социално-личностните игри при хората вече не са мои игри. Така, че съвсем спокойно горните посания / а и повечето ми такива в целия форум/ могат да се сметнат с лекота като думи на "странен" индивид... А който не му харесва или не ги разбира, просто да ги игнорира... или пък да си прави каквото поиска - той така или иначе ще го направи... :)

Но за да се върна на темата и въпроса на заглавието й -
ЖИВОТА МИ Е РАЗЛИЧЕН, защото АЗ СЕ ПРОМЕНЯМ...
Така, че - по ЖИВОТА ЩЕ СЕ ПОЗНАЕМ дали сме различни... Просто съответствието ЧОВЕК-ЖИВОТ отново е налице, защото това са две различни "страни" на едно и също нещо. Затова и "принципа на съотвествието" е фундаментален "закон".
Но май това е вече за друга тема...
« Last Edit: февруари 12, 2007, 03:56:00 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

G-wiz

  • Guest
всеки ден живота ми се променя под влиянието на обстоятелствата и обкръжаващите ме :) Радвам се на хубавите моменти , а лошите преобразувам в някакъв стимул, в сила, нещо от което да черпя опит и знание :) ..

а разбира се, мисля че всеки ден се променяме .. или поне аз се променям .. по-скоро фази някакви или не мога точно да го опиша, понякога се връщам към предишни дълбоко заровени  страсти и желания, които дори аз самата не знам от къде успявам да изкопая.. или пък се случва нещо, за което не съм и подозирала, правя неща, които са против принципите ми и следователно по този начин си доизграждам старите и съставям нови :) единствената константа в живота ми е може би вярата ..  O0