Author Topic: Лъжата...  (Read 8676 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nova

  • Guest
Re: Лъжата...
« Reply #30 on: януари 24, 2006, 02:44:57 pm »
Дааа, погледнато иначе аз специално май с нищо не съм наясно ;D

tapunger

  • Guest
Re: Лъжата...
« Reply #31 on: януари 26, 2006, 02:21:03 pm »
HAHAHAHAHA---lajata e neizmenna chast ot jivota ...no trebva da opredelim lajata kato- laja s cel lichna oblaga ili laja bez nikakva cel-prosto za da e veselo...ako mojem da ia ogranichim i da pozlvame vtoriat vid laja...moje bi i svetat shte e po-krasiv vesel i interesen.No ako se polzva vidat laja s cel-oblaga ot izlaganiat..tova e gadnoto.Ako iskate pochetete malko Jan Jak Ruso za lajata kak go obiasnava,az go kazah nakratko :)

izgrev

  • Guest
Re: Лъжата...
« Reply #32 on: януари 26, 2006, 06:48:03 pm »
На втория вид лъжа според мен се казва... шега. :laugh: :2funny:
Нооо...шегата си е шега, лъжата си е лъжа!(в последна сметка)! А иначе съм съгласен, че е хубаво  да се шегуваме, но не и да се лъжем - с първи, втори...и  n-ти вид лъжа.
Всички видове лъжа са си все Лъжа (цел- облага и манипулация):-X

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Лъжата...
« Reply #33 on: януари 26, 2006, 07:06:47 pm »
Всички видове лъжа са си все Лъжа (цел- облага и манипулация):-X
Не е вярно. А лъжите на 1-ви април? :D
fly like a wind .......

pakost

  • Guest
Re: Лъжата...
« Reply #34 on: ноември 28, 2006, 06:03:11 pm »
Лъжата

Лъжата е самостоятелно явление, което изразява изказана несъществуваща действителност. Лъжата се съдържа само в думите и в мислите. Лъжата не съществува сама, тя има нужда от посредник. Носител, в чийто ум да се зароди и посредник, за да бъде предадена. Лъжата, когато лъжем сами себе си, също минава през посредник, тогава този посредник е собствената ни личност. Тогава лъжата се съдържа в мислите ни и поражда лъжливи емоции и чувства. Но не ни изглежда че се лъжем, само вярваме на несъществуващото, на онова, което става в главата ни. Това важи и за изказаната лъжа. Тя служи за да замести действителността. И от тази гледна точка, лъжата не съществува. Лъжа няма, докато не и се даде живот чрез фантазии и думи. В света на хората, в моя свят има само реалност и фантазия. Фантазиите са реалността на моята личност.. Тях ги има под формата на илюзия, но лъжата не съществува. Тя не изразява никаква реалност. Тя се опитва да пресъздаде реалност. А ума на човек много лесно се заблуждава, ума ни вижда каквото си избере, чува каквото си поиска и разбира, каквото може. Предимно модели, с които вече е запознат. И ако човека не е подготвен да не се впуска в действие, и да оставя събитията да се случват, той поема лъжата от посредника, дава й живот. Допуска че лъжата е възможна реалност. Само че си мисля че реалността в нейната съвършена многопластовост не може да бъде пресъздадена от никой ум. Ума винаги се дъни когато създава лъжи, защото разума знае кога нещо е лъжа и се противопоставя, с което отключва защитните механизми на ума. Човекът който лъже себе си или околния свят има точни характеристики – неспокоен, очите не са ясни и чисти, жестовете са ненужни, понякога се появяват тикове, чупене на пръсти, забравяне, объркване. Има изпечени лъжци, които си вадят хляба с лъжа. Те много внимателно се наблюдават, следят маниерите си, изказа си, следят да излъчват самоувереност, развиват паметта си в детайли. И въпреки че един лъжец може да стане прецизен за повечето хора, то в него процеса на противопоставяне на реалността и несъществуващата лъжа, която се опитва да материализира си тече. Вътрешния конфликт се засилва. Ума непрекъснато е зает да подновява и поддържа лъжата. Защото без да се поддържа една лъжа, тя се разпада и изчезва. Нали я няма и без друго, не е реална. И за да се поддържа една лъжа, се отдават страхотни усилия и много енергия в нея. Лъжата е като черна дупка – поглъща лъжеца в себе си, взима му съня и спокойствието. Маската на изпечения лъжец рано или късно се пропуква. Никой не може да излъже себе си. Реалността е очевидна и напира да бъде видяна и от слепеца, да бъде приета. Отказа от реалността води до отклонения и болести. Не е никак чудно че големите лъжци са нещастни и депресирани, а искрените хора имат “чисти сърца”. Лъжата тежи с неизмеримо тегло и неизменно лъжеца си плаща цената.
Каква е причината да лъжем? Илюзията че ако пресъздадем друга реалност, ще ни се размине, ще ни бъде по-лесно. Друга причина да лъжем е неспособността и нежеланието ни да поемаме отговорност за делата си. Но щем, не щем , отговорността си я носим и си плащаме. Благородна лъжа – пак илюзия че на някой нещо може да му бъде спестено. Казвайте, какви модели лъжа знаете и какви са причините да лъжем.
Лъжа ли е да мълчим, да споделяме само каквото намерим за добре? Ами според мен мълчанието си е мълчание, споделянето си е споделяне, прикриването е друго нещо, илюзиите са трето. Не виждам как може да се обясни лъжата като неизказване на истината. Реалността се случва, но дали ще оставим посредника в нас да изкаже лъжа, да се прикрие, да каже истина, да сподели, това няма общо с лъжата. Лъжата е самостоятелно явление, избор, който се прави, както е избор и да запазим тишина. Но колкото и да го сучем, мълчанието не е лъжа, тишината не е лъжа, илюзията не е лъжа. Илюзията е реалност, преминала през оценките и представите ни. А лъжата е несъществуваща. Няма граница, защото не е нужна. Това са отделни понятия, които нарочно се бъркат от хората, за да се държат в страх и да се манипулират взаимно и доброволно. Но пък можем просто да си изясним понятията – всеки за себе си. Така страха ще отмине, защото няма да бъде причина за грешки.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Лъжата...
« Reply #35 on: януари 27, 2007, 07:21:10 am »
Мисля си , че когато хората общуват помежду си и са или не са на една вълна на разбиране - това съвсем условно го казвам, за да обознача дали са способни да излъчват и приемат с разбиране информация помежду си, информацията която преминава от единия в другия търпи трансформация. От зараждането на информацията в главата ми, до намирането на максимално точните думи, на база на разбирането ми за света и изказването на тези думи - информацията вече се е трансформирала три пъти. Когато я изкажа, а човека насреща слуша и разбира с неговите сетива, от първоначалната структура на информацията вече не е останало почти нищо. Думите са носител на смисъла на излъченото, но приемника работи по уникален начин. Всъщност каквато и реалност да изразяваме, тя не достига нито до нас самите, нито до събеседниците ни в чист вид. Тогава за каква истина изобщо може да се говори. Дори да можем да се разбираме без думи, да сме в пълен синхрон, пак няма никаква гаранция, че чуваме и виждаме и обръщаме внимание на едни и същи неща.
Ето тук във форума четем текстове. Съвесем конкретно изявени мисли. Можем да си вземем речници и да си преведем еднакво написаното и пак всеки ще се впечетли от онова, което е той самия. Разбирането на човек се обуславя от неговото развитие, от начина по който борави със света, с постъпващата информация и със себе си. Тогава колкото и прецизна да съм в излъчването на информация, аз никога не изказвам каква е обективната реалност, и още по-малко човека насреща приема обективната реалност от посредника - думите или емоциите. Нагледно ще използвам примера  с печат на снимка. Имам перфектна техника, настроила съм апарата да снима коректно цветовете, монитора ми е калибриран, принтера ми е с много високо качество. Какво се случва - наблюдавам обекта, който ме впечетлява, в главата ми, през моите очи характеристиките на реалността са дефинирани както аз ги виждам. Натискам спусъка и матрицата на фотоапарата ми кодира влизащата през обектива светлина. Факторите които влияят са чувствителостта на матрицата, софтуера на производителя, качеството на обектива. Четящото устройство на компютъра ми разкодира образа и на монитора ми вече цветовете са различни от онези в главата ми. Пускам снимката за печат и не само че в главата ми запаметената картина е друга, снимката изобщо няма нищо общо с реалността, каквато е била в секундата, когато съм натинсала спусъка.
Така и с опитите да се казва истината. Истината е напълно условна. Случилото се някъде, в момента когато се изказва е вече минало. Паметта запомня единствено онова, от което се впечетлява, онова с което е в резонанс. Затова и в последствие човек изказва какво му е направило впечетление, описва онова, което е достигнало до него и си доизмисля картината, когато някъде има пропуски. А пък ние наричаме несъзнателната некоректност в боравенето с реалността - истина, а съзнателната некоректност - лъжа. Излиза че разликата между лъжата и истината е в условието за съзнателност и то на този, който излъчва информацията. Но не наричаме лъжец онзи, който декодира некоректно информацията, която излъчваме. А дефакто той също е лъжец, защото изкривява релаността спрямо собственото си ниво на осъзнатост.
За да изгради една лъжа, е необходимо човека да съзнава напълно как се държи, какво говори, на кого говори, какви са насрещните реакции. В лъжата човек е с повишено внимание и концентрация. В така наречената истина се оказва че просто си плямпаме, каквото ни иде, без да отдаваме внимание на коректността на подадената информация. :-) Всъщност изобщо понятията за лъжа и инстина се използват от всеки както му е угодно на него. За реалността това разделение е несъстоятелно, зашото тя Е въпреки способността на хората да я приемат и предават коректно. Тогава коректното предаване на реалността е мълчанието, не само на говорния ни апарат, а и на ума ни. В тишината живее реалността, неприета и непредадена. Така не ние трансформираме реалността в главите си за собствените ни цели, а извличайки максимума от случващото се, самите ние се трансформираме. Разбирането идва не от обяснението, не от знаенето на принципни схеми и така наречени факти, то се случва в тишината. Всяка друга информация, приета и предадена е напълно условна и точно поради условието е необективна спрямо абсолютната реалност.
« Last Edit: януари 27, 2007, 10:19:58 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

izgrev

  • Guest
Re: Лъжата...
« Reply #36 on: януари 27, 2007, 09:33:18 am »
Quote
Много взехме да набъркваме истината в темата.
Темата е за лъжата,
Не, не е набъркване. Вървят си заедно.
Quote
Може ли да съществува лъжа без истина?
Говорейки за едното, винаги се намесва и другото. Не мога да си го представя по друг начин.
"За теб лъжа, за мен истина"....както се казва!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Лъжата...
« Reply #37 on: януари 27, 2007, 12:25:22 pm »
Аз бих допълнил с някои други аспекти за "ИСТИНАТА" и "ЛЪЖАТА".

На първо място - и двете са условни понятия - те зависят едно от друго. Въпроса е много точно i ясно да си дадем сметка коя е "отправната" точка, според която правим сравнението - кое е ИСТИНА и кое е ЛЪЖА.

И второто  - не случайно на изкривяването на истината се нарича "пристрастие". Когато определена информация се изразява, но е повлияна от личното отношение на изразяващият я, това вече е несъзнателно или съзнателно /преднамерено или непреднамерено/ изкривяване на информацията. На едното му казват ИСТИНА, на другото ЛЪЖА. И отправната точка е зависима от това, че самото общество е съставено от "личности" и това прави явлението да е "общоприето". В социума затова за отправна точка за ИСТИНА И ЛЪЖА се смята преднамереното или непреднамереното изопачаване на информацията.

Също така е важен основният момент с т.н. "детектор на лъжата". Този тест засича личните ни "реакции" към въпросите, които ни задават. Предполагам се сещате, че ако един човек, искрено вярващ в това, което смята, което си представя, което е "неговата" картина на Света, то той няма да покаже никакви признаци на теста за ЛЪЖА. Независимо от това обаче точно неговите вярвания и представи и мечти са изключително "НЕИСТИННИ" от гледна точка на обективната действителност. И това е едно много важен фактор, който прави възможно различни "знаещи" адвокати, да изманипулират съдебно дело примерно, особено в областта на свидетелските показания... или разследването на престъпления.
Има отдавна и на много места различни изследвания за "ВЕРНОСТ и АДЕКВАТНОСТ на паметовите бележки, наречени "спомени", които именно са установили по категоричен начин точно "НЕВЯРНОСТТА и НЕАДЕКВАТНОСТТА" на спомените ни към обективни събития. И това е напълно естествено, защото и от психология се знае, че спомените се повлияват от една важна особеност на човешката памет и запомняне - СПОМЕН, не означава ЗАПОМНЕНИ ФАКТИ... Споменът се съставя от ЛИЧНАТА РЕАКЦИЯ на фактите и регистрираните събития, които са се случили. И остава в нас именно РЕАКЦИЯТА - най-често преживяването. Именно затова най-силните ни спомени са свързани със силни емоционално преживени случки. И всеки един от нас може да си даде лесно сметка за това.

Отделно от това има и още една особеност на СПОМЕНИТЕ, ПАМЕТТА и ЗАПОМНЯНЕТО, която лесно подвежда. Доста ми е трудно да я обясня в детайли, но ще опитам.
В спомените си ние през цялото време имаме някаква своя представа за АЗ - това е нашата личност. Когато в даден момент си спомняме някакво събитие ние се потапяме главно в спомненото преживяване за него - първо защото именно нашата личностна реакция и преживяване са играли ролята за импулс, когато сме го запомнили "преди време"; и второ - Когато си припомняме нещо, ние го правим по два начина - спонтанно / навици или аналогии/... и с намерение, /търсейки "решение" за сегашен момент/. И в двата случая обаче, когато "изравяме" спомен от паметта си, НИЕ ПРОМЕНЯМЕ СПОМЕНА ИНДИРЕКТНО И НЕЗАБЕЛЕЖИМО. Колкото повече си спомняме за нещо, толкова повече се "променя" самия спомен - защото при припомнянето му НИЕ ПРИВНАСЯМЕ към спомена си и сегашния ни момент от който правим СПОМНЯНЕТО.
С две думи, ако на маса слушате определена компания, която най-често под влияние на алкохола се "говори" и коментира кой , кога и какво му се случило... и се "изявява" достатъчно артистично и с вживяване  :), то ще забележите /с окото на страничен наблюдател/, че във времето уж едни и същи случки започват да се променят. Ако обърнете внимание на АВТОРА на изказаната припомнена случка на това, той може и да ви се закълне, че всичко е точно както си го спомня. Но ако му пуснете магнитофонен запис от "предишно" представяне... и то от по-голям период от време, той ще е напълно объркан от несъотвествието на спомена си и на представянето му. Както и при останалите горепосочени особености, спомените също могат преднамерено или напълно несъзнателно да се "украсяват". Но при несъзнателното имаме вече промяна на спомена, и факта, че това не се регистрира от съзнанието вече е фактор за неусетна промяна...

Последно за уникалния човешки феномен, наречен "ИЗПЕЧЕН ЛЪЖЕЦ".
Има хора много изфинени в създаването и поддържането на лъжи. Когато се касае за човешки отношения, това се нарича "интригантство". Това е съставяне и поддържане на внимателен подбор от премислени действия, думи, псевдоавтентични "реакции"... А замисляли ли сте се, че всеки от нас това го е практикувал някога в детството си - някои хора даже това "детство" продължава цял живот. На други толкова се увличат, че направо го превръщат в основен начин на живот и се пристрастяват към това. И всеки несъзнателен човек представлява някаква "смесица" от преднамерена и несъзнателна "лъжа". Но в свят на "луди", лудият не е луд, а нормален.  :). така, че всичко това е просто общоприето за "нормално". Единствения начин за откъсване от дълбочината на собствените ни илюзии е нещото наречено "ОТКРОВЕНОСТ"... и особено САМООТКРОВЕНОСТТА. Защото "там-някъде" дълбоко в нас, има нещо "живо", което непрекъснато ни напомня и "знае" кое е измисленото и кое не... 
Това е поставената от Вселената и от ДУХА, естествена възможност за излизане от СФЕРАТА НА ИЛЮЗИИТЕ.

Изглежда просто така на думи... но лесно може да се види и тук във нашият форум колко малко хора могат да си позволят да бъдат откровени. И каква е "съпротивата" на личността. А най-добре може да се наблюдава в кабинетите по психотерапия... Колко е хитра и плъзгава личността във борбата си да "запази" периметъра си на действие. През колко бариери трябва да мине често "терапевта" и какви "гърчове" прави  личността на "пациента"  преди да се отпушат всички запушалки. И в реалния живот е същото.  Най-изпечените лъжци обаче са именно "самолъжците"... защото преди да лъжеш убедително останалите, трябва много дълбоко да си "обладан" от ДУХА НА САМОЗАБЛУДАТА...

И знаете ли - единствения начин да разбереш, че "се лъжеш" е да спреш да го правиш...
Но как да "спреш", след като не знаеш че "се лъжеш" - всичко е толкова "живо" и толкова "реално"... Как ли може да се "спре нещо", в което всъщност толкова сме "потънали" самите ние?
Изглежда парадокс, нали? :)
« Last Edit: януари 28, 2007, 06:55:03 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

G-wiz

  • Guest
Re: Лъжата...
« Reply #38 on: март 06, 2007, 11:08:25 am »
хм ами лъжата е израз на слабост.. страх от това да се изправиш пред реалността, защото за признаването на  грешките се изисква не малко сила

и все пак смятам че всеки един от нас е лъгал, и аз съм лъгала обаааче като се замисля нищо хубаво не са ми донесли тея лъжи.. рано или късно всичко излиза на яве, ако не излезе пък негативната сила на лъжите се насочва срещу теб и ти нанася щети, независимо дали са малки или големи :)