Author Topic: Анонимност  (Read 10699 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Анонимност
« on: февруари 02, 2007, 01:29:16 pm »
   Защо предпочитате да сте анонимни? Може би предпочитате да си дрънкате, а да не носите отговорност за думите си? Намерили сте си скривалище зад псевдонимите. Не искате да се разкриете? Страхува те се че някой може да ви нарани? Или се срамувате се да бъдете себе си?
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

butterfly

  • Guest
Re: Анонимност
« Reply #1 on: февруари 02, 2007, 02:31:02 pm »
....а може би само за по-пикантно ;). Аз съм на мнението - който иска да знае, да пита.  :smitten:
За дрънкането ще ми трябва звънче :)...
...колкото до останалото... лично съм си избрала псевдоним, който има някакво отношение към мен и отговаря на самоличността ми по някакъв начин и не бих злоупотребила с него. Написала ли съм нещо, поемам отговорността за него, като и в  случая със същия този пост. Лично не се срамувам от себе си и не се опитвам да се скрия.
Не е задължително някой да се пази  или да срамува...  ???може би просто иска да избяга, като се представи за този който би искал да бъде. Форумите и мрежата изобщо, имат различно значение за различните личности, всеки си намира някаква полза...
 
Абе май звънчето няма да ми е толкова нужно, колкото си мислих в началото  O0  :idiot2:

butterfly

  • Guest
Re: Анонимност
« Reply #2 on: февруари 02, 2007, 06:00:57 pm »
 Бояна е истинското ми име 8). То е онова, което ме обвързва с личността, което съм избрала да бъда сред обществото. То е това, което съм получила още при раждането си. То е ролята, която аз поемам в този голям театър.

 Започнах да пиша фантастика и ми трябваше нещо, което да отрази онази част от мен, която така или иначе не се проявява ежедневно.
Тази, която набляга на онези неща, които искам да отразя в писането си. Не знам коя иска да бъде Dorin, защото мисля, че тя вече е... че аз съм. Не съм и мн сигурна коя точно съм и за това се опитвам да разбера, без да ми пука каква исках да бъда и каква не. Знам, че тя съм аз и това ми е достатъчно, че Dorin не е друга личност или човек, който бих искала да бъда. Името Dorin е това, което ми помага да се откъсна от ежедневната игра и да се замисля... както казах всеки си намира някаква полза... и начин ( :-\ оффф станаха много "съм"-кания, ама т'ва е положението)
 
Сега като го пиша звучи мн странно и объркано , но нали казват, че може да познаеш човека по писането му  ;)

ПП: мн поздрави и благодарности за темата :), защото наистина ме накара да се замисля и да си изясня някои неща, макар и по малко странен начин. Дано не съм ти объркала плановете  ::).

grizzly

  • Guest
Re: Анонимност
« Reply #3 on: февруари 03, 2007, 12:10:50 am »
Quote
Защо предпочитате да сте анонимни?
Написване на името не значи лишаване от анонимност. Ти си точно толкова анонимен, колкото сме и ние.
Quote
Може би предпочитате да си дрънкате, а да не носите отговорност за думите си?
Всеки носи отговорност за делата си, били те в астралният, менталният или физическият план... Не схващам как би спомогнало да нося отоворността, като си напиша името примерно. Мога да си напиша името и пак да си дрънкам, просто така, какво би ме спряло ?
Quote
Намерили сте си скривалище зад псевдонимите.
Прочети написаното по-горе.
Quote
Не искате да се разкриете?
Какво значи това, ти като си си написал името , какво си ни разкрил ? Аз не виждам нищо разкрито. Страх ли те е да се разкриеш ?

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Анонимност
« Reply #4 on: февруари 03, 2007, 07:56:16 am »
За пореден път някой поставя въпрос без да се замисли какво носи понятието, което употребява. Анонимен означава без име. Дори гостите в този форум, се обозначават с някакво име, дори никой пак е някакво обозначение. Анонимен е онзи, който не се идентифицира по никакъв начин и не предоставя никаква информация за себе си. А ние пишем и след всеки пост оставяме все повече от онова, което всеки един от нас е. Имаме си и тема, в която описваме защо сме избрали псевдонима си.
Има и друго нещо. не мисля че името, което ми е дала майка ми, когато ме е родила, може да изрази мен конкретно, както се изразявам аз сама за себе си, когато избирам как да се наричам сега, на този етап от живота си. Това е независим избор на разумен човек.
Понятията не са случайни думи. В техния смисъл влагаме себе си, по начина по който ги разбираме.
« Last Edit: февруари 03, 2007, 08:05:46 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

izgrev

  • Guest
Re: Анонимност
« Reply #5 on: февруари 03, 2007, 11:41:51 am »
безименен
таен, скрит, неизвестен, невидим

Това са синонимите на  АНОНИМЕН!
Ако вземем  синонима неизвесатен..... тук наистина сме анонимни! Че откъде ще зная кой се крие зад което и да е име в сайта? И кой пък ще ме знае мен,izgrev,като какво и кой съм? Никой! Това, че някой е обърнал внимание на начина по който пиша, или кредото ми в този сайт....много важно! Аз съм "никой"...т.е....анонимен!

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: Анонимност
« Reply #6 on: февруари 03, 2007, 08:33:56 pm »
 За мен е важно какво е написано в един пост а не името на автора му,това е последното нещо на което обръщам внимание.Ника е част от нещата ,които изразяват човека който пише и понякога в него се съдържа повече информация за личността отколкото в личното му име.Ако напиша истинското си име ,адрес ит.н. това няма да промени писаното от мен.Тайните места където съм скрила себе си нямат нищо общо с името ми,тогава толкова лесно щях да ги намирам,защото аз ги крия от мен самата най-вече.
   Съществува и една друга възможност,когато си от другата страна,когато смяташ всички останали за анонимни ,не получаваш иформацията която до скоро си смятал или смяташ за важна (име,адрес,пол,год.,местоживеене...)  това те кара да се чувстваш несигурен .Ако човек приема нещата по този начин то тогава сигурно ще му е трудно да общува.
   
   
 
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Анонимност
« Reply #7 on: февруари 04, 2007, 03:53:02 pm »
Здравей Димитър Очков. Това е форум. тук никой не се моли, никой не иска разрешение и никой не дава такова. Моята воля да прочета за теб, не е определяща. Определящ си ти. Ти си важния в случая. Ако можеш и имаш волята, силата и мотивацията да извлечеш ползата от своето откровение - прав ти път. Пиши. Не си първия, а няма и да си последния, който се среща със себе си чрез форума. Не знам да има ограничение за дължината на постовете, но ако възникне някакъв проблем - раздели го на серии. Никой от четящите не може да ти бъде критерий дали да пишеш или не, само ти.
Поздрави
« Last Edit: февруари 04, 2007, 03:55:23 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
Re: Анонимност
« Reply #8 on: февруари 05, 2007, 11:18:23 am »
  Да, привлече внимание като Слон в стъкларски магазин, като Обирджия в банка, който започва да гърми, и да иска парите на хората, защото видите ли, имал нужда от тях.
  Все още има гняв и неприемане на ситуацията. Когато си изпълнен с любов, си изпълнен и със Смирение, т.е. приемане на Волята Му, без оплакване и самосъжаление. Не си нито първият, нито последният, който страда и ще страда. Това е ТВОЯТ живот и е такъв, какъвто е. Направи усилие да го подобриш и ще се получи. Усилие не винаги означава тежък физически изнурителен труд. Усилие по-често означава да РАЗБЕРЕШ, да ОСЪЗНАЕШ нещо или да ВИДИШ ВРЪЗКАТА  между думи и дела, между случки и събития, хора и минало и т.н.
  Зопознай се с теорията на Елизабет Кюблър Рос. Някога, горе-долу, когато си се раждал, дори и у нас пуснаха един гениален филм - преведен като "Ах, този джаз!". Там моето поколение за първи път се сблъска с тази класация. Н. Д.Уолш също говори за нея. Който търси намира.
  А ти все още отричаш живота си. Трябва ти време за да го приемеш.

.


Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Анонимност
« Reply #9 on: февруари 07, 2007, 01:49:59 pm »
Да нямам име, да нямам идентификация, да нямам легенда. А дали аз имам тези неща всъщност? Родила съм се в свят, в който всички сме обозначени, раздават ни паспорти, вписват появяването ни на бял свят в документи, които се съхраняват. Имаме досиета...за всеки един роден човек на планетата Земя някой има информация. Скоро ще се опитат да ни вземат пръстови отпечатъци и да ни картотекират по уникалните признаци на нашите тела. Да – те описват телата и личностите ни. Всеки път когато някой дава отговор на въпроса: Кой и какъв е X?, той използва описателни категории, които не дават конкретен отговор. Опитайте. Ето тази тема беше открита от лицето, което нарече себе си Димитър Очков. Мога да кажа за него, на база на писанията му, че му е дошло в повече кочината, с която се е срещнал в живота си и е решил да се спасява с вярата в Бог, в истината и Любовта. Потърсил си е спасителен пояс и е затворил очи, за да не вижда никога повече света, в който е расъл. Ама тези неща изобщо не описват кой и какъв е Д.О. Това са някакви мои си разсъждения, лични, на база на моя опит с хората, на база на моя живот. И винаги когато се опитвам да определя някой, аз го правя от своя гледна точка. Полицията прави описание от полицейска гледна точка и т.н. Всеки влага себе си, когато описва друг, но няма никакъв начин да даде точен отговор на въпроса: Kой и какъв е X? Ако опитам сама за себе си да кажа коя съм и каква съм, аз ще разиграя същата игра. Ще опитам от моя гледна точка да посоча информацията, с  която разполагам за себе си. Мога да се определя физически, психически, умствено, да кажа какъв е характера ми, емоциите и чувствата ми – и всичко което бих казала, ще е извадено от настоящата ми гледна точка. Но във следващия момент вече няма да бъде валидно. Защото за онова, което нося в себе си, нямам думи. Не разполагам с възможността да послужа с потенциала на ума и на езика, за да изразя себе си. Затова го правя индиректно. Оставям усещане за себе си. Може би някога ще намеря думите, с които е възможно да изкажа коя и каква съм. Може би тогава ще мога да изкажа и кой и какъв е X, а може би не…няма значение. Важното е че в момента не съм способна да изразя с думи усещането си за никой, мога да давам само оценки и да боравя с измислена от някой информация, която не е достоверна, защото човекът непрекъснато се променя и защото онзи, който е събрал информацията не е обективен. Не може да бъде обективен. Това означава че същостта на човека е анонимна – няма име, няма нищо, което да може да я нарече. Или пък името й е Абсолют. Но тогава всички ние имаме едно и също име и отново се оказваме анонимни. Колкото и парчета да съберем от информацията за някого – тя няма да даде усещането за човека. Усещането е безсловесно. То е самата вибрация на този човек, която ни достига. Как можем да кажем каква е вибрацията на някой? Имало хора, които са способни да кажат личната мантра на всеки човек. Помислих как ли е възможно това. И стигнах до извода че тези хора “чуват” вибрацията. Това означава че аз сама мога да чуя собствената си вибрация и да открия собствената си мантра. Може би с нея бих се идентифицирала, но тя така или иначе не е явна, не е и скрита. Просто е трудно доловима и малко хора са толкова чувствителни. С което исках да кажа че скрити са нещата, които не можем да видим. Но не защото те не се виждат, а защото ние сме слепи.
Името също е някаква вибрация. В Землемория се разказва за древен език, на който всички неща са наречени с истинските им имена. И истинското име на човека се разкрива, когато  някой магьосник му го каже. Може би се увличам. Но в тази книга намирам удивителни ‘истини’ и си мисля че личната мантра е личното име на човека – неговата вибрация. Всяко друго име и информация за човека е субективно изведена и съответно некоректна. Затова човек не е обвързан нито с името си, нито с миналото си, нито с каквото и да било, което някога го е изразявало, дори преди миг. Човек е носител на Живота в настоящия момент и в настоящия момент е същинската му идентификация. Друго няма.
« Last Edit: февруари 07, 2007, 04:58:54 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

teodora

  • Guest
Re: Анонимност
« Reply #10 on: февруари 07, 2007, 09:22:25 pm »
    това го копирах от правилата на форума

Форумът на “IZVORITE.COM”, е с некомерсиална цел и е място за представяне и общуване между хора с интереси към Духовното развитие и Самопознанието. Всеки един от участниците в това общуване е уникален и равнопоставен - има свои живот, идеи, опит, проблеми и решенията за тях. Изразяването на отношение, свързано с неуважение или пренебрежение, както и обида, подигравка, ирония и заяждания към изразените мнения или опит, е недопустимо. Основната форма за общуване във форума на изворите, е правилата на ДИСКУСИЯТА. Навлизането във спорове, препирни и лични противопоставяния са недопустими.

1.1 Форумът на “IZVORITE.COM” има за цел да предоставя възможност на всеки:
- да сподели своите идеи и опит в областта на Самопознанието и Духовното развитие;
- да общува с останалите потребители;
- да среща хора със сходни интереси;
- да представя ползотворни материали и да участва в дискусии.

   Мисля, че Димитър Очков ни даде някаква негова истина,негов опит и не виждам лично от нас да е обидил някой. В крайна степен той говореше за себе си. Затова заслужава уважение като човек. Някой от вас да се чувства обиден?
   По темата за анонимността истината е,че не се познаваме. За мене не е важно примерно дали вие ме познавате. Важното е аз да се опозная сама. Може би Димитър това имаше в предвид.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Анонимност
« Reply #11 on: февруари 21, 2008, 06:20:51 am »
Ще си призная, че тази тема потвърди някои от представите , които имах за човешките взаимоотношения. Интересното е, че всъщност доста мислих как да бъде озаглавена първата ми тема тук и имах ясна представа за нещата, за които исках да се поговори. Последното нещо , за което съм мислил е да си кажем истинските имена. Приемайки се за "индивидуалист" си пуснах собствена тема, където личният ми подход да покани "гости" т.е. да кажа някои неща, с които някой ще "зарезонира" и ако има някои виждания по тези въпроси ще дойде да си "поговорим". Смятах, че това по-добрия вариант, защото този "някой" просто е проявил интерес и е "предразположен"  към разговор. Друго е ако отида да пиша и си давам мнението по темата на някой друг-може мнението ми да не е "желано" там, все едно се самопоканвам и "натрапвам".  Това е различното при форумното общуване - самопоканваш се. А дали си добре дошъл?
   Една от идеите, която имах е, че когато участваш във форум  всъщност участваш с "идеите", които имаш за себе си, образа, който смяташ, че олицетворяваш. В този събирателен образ е възможно и да има "черти", които само да си приписваш. Има и един друг момент-ти се представяш за едно нещо, а хората виждат в теб -съвсем различно. Искаш да кажеш едно нещо, а те "чуват" съвсем друго. Как да реагираш на всичко това? Как ще го приемеш?  Какви ще бъдат средствата с които ще "доказваш" образа си?
 Сега искам да ви кажа, че според мен хората правят изключително много предположения.  Вместо да попитат за причината написването на нещо играждат си някаква теория и след това отсъждат въз основа на тази теория, а не питат авторът за  идеята му. От тази гледна точка  е малко непонятно с какво упорство защитават становищата си. Това беше и скритата идея на самата тема-просто е невъзможно е да „познаваш” даден човек. Всички си оставаме вечно в известна степен анонимни един за друг. И от тази гледна точка мотивът, който те кара  да общуваш е важен. И ще си призная нещо. Думи от вида:
За пореден път някой поставя въпрос без да се замисли какво носи понятието, което употребява.
,За мен означават само, че някой е дошъл да се прави на по-добър от другите. . От прочитането на няколко въпроса моментално бива изписано „Аз съм по-добър, по-добре разбирам, знам по-добре от теб какво искаш да кажеш.”. Това е мотивът на хората, които се приемат за „авторитет”. Интересно е ако не си искал да кажеш това, което те са сметнали, че си говорил, възможно е да не ги приемаш за такъв „авторитет” какъвто самите биха искали да ги приемаш. Може примерно да ти изведат какво означава понятието уважение. И това е просто, защото не си имал никакво отношение към думите им.  Не си отдал внимание на „авторитет”. 
   Интересното е, че както аз разглеждам в момента поведението на някого, приемайки гореспоменатия мотив и това, че дадената личност не е разбрала какво  всъщност говоря, е възможно да започне да означава за мен, че всъщност „Аз съм по-добър”. Мотивът , който не одобрих става моя собственост и провокира бъдещото ми поведение.  Ако тръгна да се доказвам, мога да приема,  че някой има „глупави” разбирания.  И да му покажа, че не струва. Но това ли съм дошъл да правя всъщност? Тука  имаше едно изречение „Който не задава правилните въпроси, не може да стигне до истината”.  Смятам, че е важно да го има в темата. Можеше да ме попитате просто какво влагам в понятието „Анонимност”, вместо да ми рисувате психологическият образ. Изключително грозни картини, особено в постовете на господин Ramus. Но всичко това ми показва всъщност, че нямате подход в общуването, не искате да си поговорите с мен а просто да ми казвате кой съм. Интересни са реакциите Ви, когато постъпват по същия начин с Вас. А за "теориите" са показателни.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Анонимност
« Reply #12 on: февруари 21, 2008, 11:27:48 pm »
Това беше и скритата идея на самата тема-просто е невъзможно е да „познаваш” даден човек. Всички си оставаме вечно в известна степен анонимни един за друг. И от тази гледна точка мотивът, който те кара  да общуваш е важен.

А ти познаваш ли добре себе си ,че си тръгнал да опознаваш другите?Хората не са анонимни приятелю,те носят маски зад които се крият.Хората не се понасят без да носят тези маски и когато застанат пред огледалото ,единственото което виждат е маската която носят.И наричат хората тази маска АЗ.Хората се страхуват да погледнат в огледалото без тази маска и извръщат поглед всеки път когато видят някой без маска.Точно както ти и още толкова много хора в ИЗВОРИТЕ правите когато четете постовете на Рамус.Ядосвате му се,карате му се,обвинявате го,а той стои ГОЛ без маска пред вас.И точно това е причината поради която толкова много сте го намразили.Мразите го не защото ви е направил нещо,а защото мразите самите себе си.Маските са тези които ни правят различни,без тях сме просто проявленията на едно и също нещо.Хората се крият не само пред другите хора,те се крият най вече от себе си.Никой не е анонимен освен в своите собствени очи.Като си сложи човек маска не става анонимен,а според избора на маската човека се издава кой е и какъв е.Толкова е очевидно,но за до го види човек,трябва да свали своята собствена маска.А кой знае може би ако човек опознае себе си,ще опознае и другите.А може би,само може би и ще види какви са причините поради които другите хора носят маските си.Много е лесно...само човек трябва да запита себе си какви може да са причините той да иска да носи тази маска.Това е което прави Рамус толкова време...обаче от маските които човек носи ,получава рани и колкото повече носи дадена маска,толкова по големи раните стават и толкова по болезнено е да се махне маската.И си личи защо хората които са защитавали своите обеждения цял живот им е толкова трудно да ги изоставят.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Анонимност
« Reply #13 on: февруари 22, 2008, 09:33:32 am »
Боя се, че не си разбрал това,нещо което съм казал. Затова ще го повторя:
...............................
Сега искам да ви кажа, че според мен хората правят изключително много предположения.  Вместо да попитат за причината написването на нещо играждат си някаква теория и след това отсъждат въз основа на тази теория, а не питат авторът за  идеята му. От тази гледна точка  е малко непонятно с какво упорство защитават становищата си. Това беше и скритата идея на самата тема-просто е невъзможно е да „познаваш” даден човек.
................................
Това със маските, което ми описваш е теорията, която изграждаш.

И точно това е причината поради която толкова много сте го намразили.Мразите го не защото ви е направил нещо,а защото мразите самите себе си.
А това е твоето отсъждане за крайния резултат. Но тук е момента и когато всичко се  срива в образа, който си си изградил за мен. Защото не мразя себе си ,нито господин Ramus. Омразата като понятие за мен включва непоносимост, неприемане, вътрешно желание да нараниш някого (дори физически) и т.н. У мене липсва този мотив. Всъщност, прочетох някъде, че Рамус използва писането си за вътрешно себеопознаване. Прочетох, че се радва, когато се среща и кореспондира с много хора, защото това вътрешно го обогатява и го кара да открива нови неща за себе си. И просто в поста съм написал, че и той като теб си беше изградил една теория за мотивите и идеите ми. И отсъди въз основа на нея. А аз не се видях там.  И докато човек придава  упорито на теориите си убеждението и етикета „истина”, тогава  губи възможността и търпението да се среща с някои хора. Защото просто не им дава шанс.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Анонимност
« Reply #14 on: февруари 22, 2008, 11:15:10 am »
Боя се, че не си разбрал това,нещо което съм казал. Затова ще го повторя:
...............................
Сега искам да ви кажа, че според мен хората правят изключително много предположения.  Вместо да попитат за причината написването на нещо играждат си някаква теория и след това отсъждат въз основа на тази теория, а не питат авторът за  идеята му. От тази гледна точка  е малко непонятно с какво упорство защитават становищата си. Това беше и скритата идея на самата тема-просто е невъзможно е да „познаваш” даден човек.
................................

Виж сега представите за разбиране и познаване на каквото и да било са много приятни преживявания.На мене не ми трябват такива ненужни неща като допълнителни вярвания каквито са всички разбирания на хората.За това и не се стремя да разбера или да опозная когото и да било.Аз просто изразявам себе си такъв какъвто съм сега.Но има едно друго разбиране,различно по смисъл от груповото значение.И чрез него всичко се вижда.

Единственото нещо което човек опознава цял живот е самия себе си.А през себе си той може да опознае и целия свят.А разбиранията,вярванията,представите,визуализациите,предположенията са израз комбинация от няколко наши аспекта,а именно физическия,астралния и менталния.Ще намериш най много разлики между хората в най последния от техните аспекти,а именно физическия.Колкото по навътре отиваш толкова повече хората започват да си приличат,докато накрая стигнеш до мястото от където сме тръгнали всички.Всички хора сме проявление на едно и също нещо ,нещо което някои хора наричат БОГ.Наречи го това развитие еволюция или както искаш,но ние хората такива каквито сме сега носим цялата информация за вселената.И това е единствения възможен подход за опознаването на вселената,"опознай себе си" означава по скоро "опознай вселената през себе си".И всичките тези неща които написах сега не са ми нито вярвания,нито ми е нужно да си ги представям,аз просто изразих това което става във вътрешния ми свят.

А идеите които човек използва за мотивация на своите предположения също си имат причини.А това да се пише с идеята за скриване на някаква друга идея е направо покана да си поиграем на "познай какво имах в предвид".И ти точно това и разиграваше до сега.Искаше да намериш някой с когото да си поиграеш на някаква си твоя игра,с измислени и познати единствено на тебе правила.И ти си я разиграваше уж пред нас,но играта си остана само в твоите си очи и това се вижда в първия ти пост на тази тема в който ти именно правиш толкова много предположения и то дори без да ги аргументираш.И не е нужно на никого да си представя как изглежда света,след като просто може да си отвори очите.А не да се гледа света само при затворени клепачи и да се правят предположения за какво има отвъд.И становището че човек не може да познае друг човек по никакъв начин е главното правило в играта която ти разиграваш.

И не ми е нужно да си представям някакви образи за когото и да било,след като просто мога да погледна как всеки се е описал сам себе си.Просто да погледна без да си представям и да изразя какво съм видял през себе си ,през моята си собствена призма и да изразя главно неща не за другите а за себе си.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Анонимност
« Reply #15 on: февруари 22, 2008, 12:01:33 pm »
Огромна част от темата липсва. Така се губи логическата й последователност.  Това означава че се вадят изводи от парчета информация и спомени.
Ако съм търсил някой с когото да си поиграя на някаква игра, благодаря ти, че се отзова
.......................................
Приемайки се за "индивидуалист" си пуснах собствена тема, където личният ми подход да покани "гости" т.е. да кажа някои неща, с които някой ще "зарезонира" и ако има някои виждания по тези въпроси ще дойде да си "поговорим". Смятах, че това по-добрия вариант, защото този "някой" просто е проявил интерес и е "предразположен"  към разговор. Друго е ако отида да пиша и си давам мнението по темата на някой друг-може мнението ми да не е "желано" там, все едно се самопоканвам и "натрапвам".  Това е различното при форумното общуване - самопоканваш се. А дали си добре дошъл?
.....................
Е , добре си дошъл.
Колкото до първия ми пост, ти си първия, който ме приканва да ги аргументирам въпросите. Такава аргументация съм направил в следващата си тема „Толерантност”.  Описал съм какво означава понятието за мен. Колкото до тази тема, всъщност целта ми беше хората да направят своите предположения на база минимална информация и да им давам само това, което ще ме попитат. Все пак ако се разровиш преди тази тема бях пуснал само един единствен пост.  Този начин за мен показва как тече мисълта им, в зависимост от въпросите, които ще ми зададат. Когато „опознаваш” някой човек  обикновено е така, задаваш му въпроси. Това е залегнало в човешките взаимоотношения и те отговорите са основите, изграждащи в последствие логичеките предположения,т.е. начинът на мислене.
...........................
Защо предпочитате да сте анонимни? Може би предпочитате да си дрънкате, а да не носите отговорност за думите си? Намерили сте си скривалище зад псевдонимите. Не искате да се разкриете? Страхува те се че някой може да ви нарани? Или се срамувате се да бъдете себе си?
.........................
Първият въпрос е към самите вас, на когото сам не мога да отговоря.
Във втория въпрос се съдържа идеята,  че ги няма всички критерии и неща, които бихте взимали в предвид ако това беше разговор "очи в очи". Няма я опасността примерно да ти зашлевят шамар, липсват всички мимики и жестове, височина и тембър на гласа, които са индикатор и влизат в анализирането и осъзнаването "до къде да спреш" в думите си.
 Освен това "ника" е всъщност един "глас", който създаваш. Когато решиш винаги можеш да започнеш  "на чисто". Интересното е в живота, че не можеш да избягаш от миналото си. Затова когато там говориш има по-голяма тежест (според мен).  Така че един псевдоним си е добро скривалище и дава определена "свобода". Маха някои "бариери" и "съображения".
Последните три въпроса са доста интересни. Предразполагат към вътрешно обръщане за мотивите, които водят човек в общуването му.  Тези три въпроса съдържат и посланието, че не се срамувам да се разкривам пред  вас, защото личният ми мотив в общуването не е да наранявам хората, и съм приел, че и вашият не е такъв. Приел съм, че ми е приятно да си поговорим.

  Хубаво е да си помислиш какво влагаш в понятието за отваряне на очите.
« Last Edit: февруари 22, 2008, 12:24:05 pm by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Анонимност
« Reply #16 on: февруари 22, 2008, 12:59:39 pm »
гн ОЧков,
като един изявен и набеден художник на грозни картини, на съставител на свои си предположителни описания ... и на кво ли още не... си позволявам да обърна внимание на няколко елементарни и очевидно момента. макар и да са предположителни  :)

Когато човек нарече себе си индивидуалист, той може си е всякакъв. Не идеята е не кой как ще се нарече, а кой какво прави, защото това издава кой докъде е без оглед на това с какви думи ще го нарече.

Вижте собствените си постове - това един типичен белег за индивидуалност... по-точно за самосъзнание - да се обърне човек към нещата от живота си - думите, делата... и написаното от него самия. По този начин човека се рисува сам - и по картината дето си я е нарисувал могат да се разчетат неговите следи и пътища. Добре охарактеризирахте и размишлявахте по собствените си описания /предположителни/ за останалите, ролята им, смисъла и направихте няколко извода . Чест ви прави обаче че на едно единствено място си написахте сам "ЗА МЕН, това значи......". Това е първото от вас написано по този начин изречение във всичките постове досега. Разбира се, че ми направи и впечатление, че представяте себе си вече в нова светлина. Вече има ваши неща - разсъждения, логика, идеи. Няма никакво значение какви са, нито има значение дали са адекватни или не. Вие вече пишете себе си от името на себе си.
Но виждате ли, че и вие се сблъквате с явлението "НЕРАЗБИРАНЕ". Както сам виждате дали да повтаряте или не, всеки тук си има свой прочит на това, което се пише - не само от Вас. И това е именно форум като този - особена форма на комуникация, при която ние общуваме индиреткно - чрез образите, съставени по написаното. За всеки един от нас - за Вас включително. Вие също не сте изключение. Нито пък аз.
И това, че вашия образ за вас самия, не съвпада с образа, който виждат всички останали, е най-естественото нещо на света. И в това е смисъла - не да се потвърждаваме в съзвучия взаимно, а да се "гледаме" с различните очи на всеки от пишещите и изразяващите "своята си истина" през своите си очи. Излишно е да казвам изрично за пореден път, че дори и тия думи са също "моята версия на "света". Но това не ми пречи да ги пиша - както и не ми пречи че някой нямало си да бъдел съгласен. И като не е съгласен и си пише за своята си истина, и значи се опитвал да "бъдел по-добър от другите". Това не е критика - само размишления. Всичките тия думи са форма на размишления, и не само моите - ВАШИТЕ СЪЩО СА ТАКИВА. Вашия свят, вашата истина, през вашите очи. И за всеки един се отнася това. И за мен, и за катерисе, и за блях... или който и да е. Обаче има една тънка и едва доловима разлика - тук някои сред нас настояват че тяхната истина е истина за всички. И формират отношението си именно въз основа на това. Харесва им споровете, доводите, аргументите... или пък споделянето на общи вярвания... Ако се срещне нещо "различно" веднага това провокира реакции към заучените форми на съревнование и доказване...
А за други - просто си изразяваме истините си, оглеждаме се взаимно и който може се възползва от това. Очевидно е кой успява, защото то е написано и си личи. Не че това е мерило за нещо. Просто някои хора се възползваме от това че сме различни. И това че не ни пречи - точно обратното. Възползваме се от рядката възможност да изказваме различията си помежду си и да се оглеждаме в тия различия - загатнали сте го по точно обратния начин, излагайки своите си "скрити" цели при създаването на тази тема. пишете че имате нужда от "резонансни" хора и те сами да се "напишат" да се откриете и да общувате...

   По някакъв начин вие сте привлечен към изворите.ком. Виждате нещо тук, може би си давате сметка, че има наистина нещо различно. Пишехте по един начин, сега пишете по друг. Нарушавахте правила, банваха Ви, после идвахте отново, после пак Бан, после пак сте тук. Не сте само вие така - и други хора идваха, после обидени и разсърдени си тръгваха с гръмки думи и етикети, а после пак идваха... И сега е така. И продължава. Но вие сте явление при нас. при това известно явление, щото колкото изречения сме ви писали всички админи - и като предупреждения, и като обяснения... просто край нямат. Да не говорим за вашите писания и за откровеностите ви, особено по мой адрес.
Сега - аз ще изнеса фактите, после ще задам въпросите, макар да не мисля че е наложително, щото както е фразата "НО КОМЕНТ".
=======
« Sent to: ramus -: декември 14, 2007, 10:00:25 »
"....А подписа ще си го променя, щом те наранява. Нали те обичам?"
"...Ами ако не съм аз Румене, кой друг ще те обича? Нима смяташ , че с поведението си го заслужил? Та ти храниш хората със словесна помия, думи, които нормално биха ги наранили? Искаш да им причиниш това, което някой ти е причинил на теб. Да им го върнеш тъпкано, бих казал. Постоянно ги етикираш и им показваш, че са "двойкаджии'. Съжалявам, че така са се отнасяли с теб , Румене. Та ти си почти Бог. Заслужаваш много повече... И знаеш ли?-аз съм го разбрал и затова си те обичам много. Това мога да ти дам
 :smitten:"
Аз например в това виждам една откровена  "предположителна картина" именно от ваша страна гон Очков - дали това е моя предположителна оценка? Нима това е грозната картина, на която съм бил художника? Може би - но вие сте си го написали сам какво ми остава на мен да рисувам?

--------
Боя се, че не си разбрал това,нещо което съм казал. Затова ще го повторя:
...............................
Сега искам да ви кажа, че според мен хората правят изключително много предположения.  Вместо да попитат за причината написването на нещо играждат си някаква теория и след това отсъждат въз основа на тази теория, а не питат авторът за  идеята му. От тази гледна точка  е малко непонятно с какво упорство защитават становищата си. Това беше и скритата идея на самата тема-просто е невъзможно е да „познаваш” даден човек.
................................
...... И просто в поста съм написал, че и той като теб си беше изградил една теория за мотивите и идеите ми. И отсъди въз основа на нея. А аз не се видях там.  И докато човек придава  упорито на теориите си убеждението и етикета „истина”, тогава  губи възможността и търпението да се среща с някои хора. Защото просто не им дава шанс.
=======================

Не зная кой раздава или отнема шансовете на хората - особено за срещи. Прилича ми на директор или на мнооого важен човек. :) как някой не вземе на мен да ми отнема или раздава шансовете... Както и да е.
Но последния цитат съдържа оценки и храктеристики, което вие самия също прилагате спрямо останалите - точно това за което вие "виждате" те да правят спрамо Вас.
Но не го виждате това кръстосано явление. Лесно го разбрахте у другите, но не е достатъчно. И как ли после вашия образ да съвпада с образа, дето виждаме останалите? Образ, който всъщност вие сам оставяте за себе си. Просто изглежда различно в очите на всеки от нас. Нима има нещо неестествено в това, след като и при вас самия е точно така?
И пишете, че не ви разбират - може би... всичко е възможно. Но дали точно разбирането е важното? И за кой?
И колкко тук човека в изворите сте прочели да напишат "че нещо не разбират". Въпроса е, че след като го напишат това би било следствие на факта, че самите те са вече наясно с това.

оставих някакъв смисъл с написаните в този пост думи - сега да видим вие как ще ги разгледате - като ШАНС ли... или като критика с предположителен образ на Димитър Очков?

« Last Edit: февруари 22, 2008, 01:11:47 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Анонимност
« Reply #17 on: февруари 22, 2008, 03:27:31 pm »
 Всъщност, много добре Ви разбирам господин Ramus, какво искате да ми кажете и също смятам, че много добре разбрахте какво искам да ви кажа аз. И дълго чаках подходящ момент, когато да се окажете в подобна на моята ситуация, когато ще ви приписват всякакви образи, да говорите едно ... а да се чува друго.
   Колкото до това, което сте ми постнал от личните ми думи отправени конкретно към Вас любовта и омразата са две взаимно изключващи се понятия за мен. Ако думата любов не е подходяща, идеята е, че не ви мразя.
    Картината в която ме бяхте описали, беше точно в тази тема тук. За съжаление Вие я изтрихте а щеше да бъде полезна в сегашният разговор. Това ваше поведение беше единственото разглеждано в темата "предложение" към поста ви на администратор. Смятам,  че се губи ползата от този доста обемист труд  и нямах нищо против да си стои. За мен е чиста загуба на време и усилия. Но истината е , че себе си не се намерих вътре, беше грозен образ и лично го приемам като все едно някой се е изповръщал на мен.  Това е все едно някой е изцапал „чистотата ми”, т.е. представите ми за себе си.
   В моите думи, които сте цитирали има една идея. Блях си даде мнението по темата, но в „образа”, който си изграждаше за мен ако го приема за истина, това означава, че ви мразя, че Вие сте „огледало” в което се оглеждам, надянал съм фалшива маска от която ме боли  и не  на последно място Ви се  дразня. Само че, Вие не ми носите раздразнение. Това е моята истина но няма никакъв начин да я докажа, а би трябвало да бъде приета на доверие. Какво пречи тогава хората да си имат доверие? Пречи  „Аз по-добре знам какво искаш да кажеш”, т.е. „Аз съм по-добър”.
   А това, че наричате другите „двойкаджии” го приемам в доста по-широк аспект. Просто с писането си рисувате образи. Да кажеме мене ме „рисувате”  в момента като директор и много важен човек.  А примерно тук:
Публикувай си ги тия глупости в раздел общи приказки.
Срамота е, че си учил в техническо заведение и можеш да твърдиш че лазера функционирал въз основа на теория на Айнщайн. Язък за учението ти и като пишеш така излагаш и себе си и онова, дето си го учил.

И всички тия глупости за Муххамад и Петър Дънов е жалко че тия двамата не могат да те чуят кви си ги "забъркал" пак.
Изтрий си линковете от подписа - вече за незнам кой път те предупреждавам.

Писна ми да се занимаваме с теб Очков. Просто ни писна. За пореден път каза, че си тръгваш с разни драматични изявления и послания и за пореден път си отново пак тук - пак с едни и същи неща, едно и също. Едни и същи думи, едно и също отношение... Всичко едно и също...
До втръсване...
  А ето тук трябва да приема, че има много за какво да се срамувам от себе си.
Т.е одобрявам това, че изказвате мнение, но заедно с него би трябвало да приема и доста други неща за себе си. Това е вашата „картина” за мен.  Приел съм я но само като гледна точка но не й придавам тежест, защото какъвто и да съм, това си има своята полезност.  Но хората не са еднакви и когато рисувате картини , в които те не се виждат, това за тях е равнозначно ,че говорите лъжи, че сте недоброжелателен , не виждате тяхният образ, тяхната „добрина” и е възможно да реагират остро чувствайки вътрешен дисконфорт. Всъщност  това пречи на взаимоотношенията с хората, някои ги прекъсват, други приемат, споменатия мотив от мен по-горе „Аз съм по- добър” и започват да се „доказват”. Там е действието „да им го върнеш тъпкано”.  На свой ред започват да използват думи които проектират у отсрещата страна „дяволът „
     За себе си мога да кажа, че съм анализирал този тип поведение и съм разбрал , че само от мен зависи дали да прекъсна този порочен кръг. И съм избрал да не им рисувам картини за тях, когато си давам мнението. Това е моя опит за въвеждане на „чистота на изразяването”. Просто се опитвам да ги накарам  да се замислят върху евентуалните си мотиви  и за самото общуване. За взаимната доброжелателност.
   Личното ми мнение е, че когато човек се изразява „грубо” спрямо друг човек, това е за да му върне болката, която ответният му е нанесъл. Чувства се наранен...Използва думи, които е разбрал, че имат вече „ефект” ...и действа. Иначе не виждам причина да го прави. В личната ми кореспонденция с Вас казвам, че не искам да ви наранявам, всъщност. Нямам такова желание. Всеки човек е почти Бог. Ако не приемате понятието обич, тогава ще го заменя с това, че чувствам уважение към вас и към всеки човек. Дори само заради рожденото му право на съществуване. Но уважението не е послушание. Всеки си прави изводите сам как да се държи.

 
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Анонимност
« Reply #18 on: февруари 22, 2008, 06:09:17 pm »
Отговорността към написаното си е за всеки човек, който смята себе си за сериозен.
Но когато някой припише свои думи на друг, това дали е израз на отговорност?. И на какво ли е тогава?
Вие, гн Очков ми приписахте собствения си етикет "двойкаджии" , написан от Вас, а все едно написан от мен. И всичко това с доста думи
   А това, че наричате другите „двойкаджии” го приемам в доста по-широк аспект. Просто с писането си рисувате образи. Да кажеме мене ме „рисувате”  в момента като директор и много важен човек.
  А ето тук трябва да приема, че има много за какво да се срамувам от себе си.
 Това е моя опит за въвеждане на „чистота на изразяването”.!!!! :)
 Просто се опитвам да ги накарам  да се замислят върху евентуалните си мотиви  и за самото общуване. За взаимната доброжелателност.

Такааа - да ни накарате... да се замислим... за мотивите си. И за взаимната доброжелателност.
Може би така и не внимавахте докато четете поста ми... или дори не обърнахте внимание, че "двойкаджиите" Вие сам сте си го написали, с идеята че РАМУС правил всички на такива. И колко "леко" и май неусетно за вас, както сте си го изтълкували, после съчинили, после написали към мен... и накрая се появи като "цитат" на РАМУС...
за мен темата за Уважението / с голямо "У"/ е нещо за което съм писал отдавна където е било мястото. И е тясно свързана с анонимността. Както и със всички други въпроси.
Грубостта, болката, разни идеи от сорта "трябва да приема" ... "би трябвало", за обичането или омразата... Всичко това не ме интересува и не е от моя кръгозор, не ме изразява, не го мисля и не ме интересува. Вашият образ между другото никак не е толкова сложен за описание като психопортрет. И ако съм написал толкова думи към вашата особа, то не е било да ви пиша за образите, а да изразя нещо, което така и вие не разбрахте, въпреки категоричното ви изявление в началото на последния Ви пост. Ами и не е нужно да го разбирате. За разлика от вас мен не ме занимават въпроси на "доверието" на болките или отраженията на огледалата и несъвпадението на образите "вън и "вътре". Доверието е израз на някои простички неща, за които ние с вас въобще не ги виждаме дори "близко", но дори и това не е важно за мен.
И накрая ще ви го кажа ясно и чисто:
за мен вие сте важен колкото всяко човешко същество, но нямаме нищо общо и за мен - за моята житейска линия.
Нито ме интересува вашия път, нито мислите ви, нито което и да е от нещата които изразявате. И с това моята функция като на редови пишещ тук в изворите, приключи към всякакви теми и въпроси, свързани с вас.
за разлика от това, функцията ми на администратор все още ще се наложи да бъде налице и според нея , въпреки всички думи от ваша страна и изписаните много приказки, така и не махнахте линка от подписа си. Вижте с каква давност.
И вече като администратор само ще изразя отново с цитат от личното ми съобщение към Вас - "писна ми от вас г-н Очков". Само заради Вас и Секирата сме си губили толкова много времето всички администратори в този форум. И пак и пак... и отново и отново. Толерантността при нас май се превърна в сервилничене до угаждане в името на "нещо си".
Секирата поне си пишеше само нейните си неща, но постепенно и тя си изгуби мярката... Но с Вас...? оправяйте се. Опита ви да придадете някаква смисленост и идеи в думите ви към личното съобщение са си чиста форма на елементарна и наивна стъкмистика. Явно сега в нов аранжимент. Упражнявайте се някъде пред деца - там може и да мине. Сред останалите тук - вие сте "детето". Не че има някакво значение. Във останалите форуми, в които пишете положението ви е приблизително същото спрямо пишещите там. Но ... това си е реда на нещата - форумите може да са различни, но автора на постовете в тях е един.

И това е - не ме интересувате повече, нито като идеи, нито като писане. Просто не използвайте ника ми повече в постовете си. Макар, че това са празни приказки за към човек като Вас.

Бих казал сбогом, ако беше възможно. Все по-често това да си админ  го усещам като една отговорност която съм поел. Но понякога усещам цената й повече от друг път. Разбира се - това си е мой избор... Както и всеки избор - е до време.
« Last Edit: февруари 22, 2008, 06:21:55 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Анонимност
« Reply #19 on: февруари 23, 2008, 01:28:57 am »
  Така е, не мога да говоря от името на всички, особено от тези за които съм "детето". Естествено, споменатите мотиви са били мои лични, те са ме водили във взаимоотношенията с хората. Задавал съм въпросите към себе си, осмислял съм постъпките си. Прекарал съм хиляди часове в размисъл и анализиране на чувствата си ,на нещата, които ме нараняват мен самия, ровех в себе си, ровех в миналото си, защото чувствах огромна омраза и в един момент се осъзнах като изключително агресивен и жесток човек.  В момента на това осъзнаване видях безмислието на живота си и пожелах смъртта си със цялото си сърце. В момента, когато изпитах пълната омраза към себе си започнах да се моля с всичката сила, която притежавам "Господи, прибери ме, в мен не е останала и капчица доброта. Изпитвам единствено омраза. Способен съм само да мразя..."  Интересното е, че след това изпитах чувството на  огромна любов към всичко, което ме заобикаля. Осъзнах, колко много обичам. Беше началото на една удивителна промяна. Сякаш това беше смъртта на личността ми и едновременно с това се родих отново. Така е, дете съм.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline iyiuvigy

  • Не изпълвай времето между две събития с чакане.
  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 26
  • Gender: Male
  • През деня-мисли,през ноща-сънуваù!
Re: Анонимност
« Reply #20 on: февруари 24, 2008, 11:12:04 am »
безименен
таен, скрит, неизвестен, невидим

Това са синонимите на  АНОНИМЕН!
Ако вземем  синонима неизвесатен..... тук наистина сме анонимни! Че откъде ще зная кой се крие зад което и да е име в сайта? И кой пък ще ме знае мен,izgrev,като какво и кой съм? Никой! Това, че някой е обърнал внимание на начина по който пиша, или кредото ми в този сайт....много важно! Аз съм "никой"...т.е....анонимен!
anonimo   
 
 A agg. 1 Senza nome, di nome ignoto: scrittore anonimo | Di cui non si conosce il nome dell'autore: libro anonimo | (fig.) Privo di personalità: un pittore –a, dallo stile –a. 2 (dir.) Società anonima, nell'abrogato codice di commercio, società per azioni o a responsabilità limitata. B s. m. 1 (f. -a) Autore di nome ignoto. 2 Scritto di autore sconosciuto. ETIMOLOGIA: dal lat. anonymus, dal greco anónymos, comp. di an- privativo e un deriv. di ónoma ‘nome’.
 
 

Microsoft® Encarta® 2008. © 1993-2007 Microsoft Corporation. Tutti i diritti riservati.
Което  на български ще рече - без име или без самоличност.Ако има някой без самоличност във този форум,много жалко-няма минало,няма бъдеще,само днес!
'' Да се ядосваш, значи да наказваш себеси за грешките на другите.''