Author Topic: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ  (Read 12084 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« on: юни 19, 2006, 01:46:12 pm »
ТОВА Е ТЕМАТА ЗА ВАС !!!

УСПЕХ НА ВСИЧКИ!!!
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #1 on: юни 20, 2006, 08:21:22 am »
Самопознание ....  първоначалната ми реакция беше изобщо да не се забърквам в това (най-малкото защото не мога да се насилвам да организирам разхвърляната си душа)  ....но реших да преодолея себе си ...и да го направя .... най-вече заради Рамус. Напомням само пак думите ми да не се възприемат твърде насериозно, а по-скоро като “литературене”, както много точно го кръсти Нова.
И тъй, като ще говорим за самопознание .... на мен все ми се струва, че това е един процес, който върви през целия живот на човека, затова ще се върна в най-ранните си детски години. Ще пропусна детството на село, свързано с любовта към баба ми и приятелчетата ми и природата и ще мина направо на ученическите ми години. От както тръгнах на училище ... може би от първия учебен ден ... все съм била влюбена ... в някой съученик най-често, а по-късно в някой състудент. В основното училище не си спомням много ясно какво беше положението, но в средното училище все си мислех, че каквото изживявам аз, такова изживяват всичките ми съученици, момчета и момичета. За момичетата имах някаква информация и тя много не се вписваше в тая ми идея, но явно не съм обръщала внимание до някое време, а за момчетата тогава нямах никаква информация. Мислех си, че след като аз се изчервявам при погледа му и скришно гледам някой, то същите действия от негова страна означават, че и той е влюбен в мен ... тайно, както тайно бях влюбена и аз. Много по-късно през живота си открих, че съвсем не било така – един мой съученик ми сподели че са го интерсували само съдържанието на поличките и блузките на момичетата, друг, че не си е помислял сериозно за мен, специално, защото съм била изглеждала недостъпна, и само един  сподели, че бил нещастно влюбен в мен около две години, а аз наистина се бях държала супер гадно с него .... Та представите ми за живота и любовта .... бяха меко казано “изкривени” по това време .... Още тогава си мислех, че живота е любов и любовта - живот, но явно никой друг не споделяше тая идея ... и държа да подчертая, че  точно тази идея тогава просто никъде, ама никъде не я бях прочела черно на бяло .... в ония времена идеите на Новата Епоха бяха абсолютно недостъпни за простолюдието.
С тази идея се видях студентка и начинаеща във физическите упражнения по любов. Нищо ново не се получи, аз все влюбена и влюбена .... а “той” .... с две думи – нищо подобно..... Когато се убедих окончателно, че нещо в мене трябва да е тотално сбъркано, се втурнах да търся обяснение, ....ако не и ....  начин за унищожаване на отвратителния ми навик да съм все влюбена  .... Странното е, че открих нещо,  ... открих, че цялата тая любов дето живее във душата ми, не и е нужен непременно определен конкретен обект ... от мъжки пол..... Тя не зависи от обектите, тя е там в изначалното си състояние и аз мога само да се примиря и да живея с нея ... малко по-спокойно и без да се хвърлям във прегръдките на всеки следващ “ужасно мил и симпатичен младеж”. .... Не знам как си представяте вие чувството на любов, което се мъча да опиша, но за пример, ще кажа само, че когато се роди дъщеря ми, имах много ясното усещане, че може да умра ... от любов ..... Седях си на леглото и се поклащах леко, разкъсана и  кървяща, но не усещах болката, а сълзите ми се ронеха и ронеха и  ..... абе просто имах чувството, че умирах ... казах си, че трябва да се стегна и да съм по-спокойна и да се опитам да не умирам от любов, защото това мъниче ще има нужда от мен  ... и така се стегнах, но наистина имам чувството, че едва не умрях. Тогава и по-късно като съм гледала малката и спяща или усмихната главица винаги съм се мъчила да съм спокойна, защото онова чувство дето ме обзема  .... заема доста застрашителни размери .... Мъжа ми, например, смята, че ласките са ми мечешки – прилича повече на разкъсване на жертва, отколкото на любовна игра.  ...Иначе ми се е случвало  не само с детето и мъжа, случвало ми се е да седя пред някоя тревичка в планината и да рева от някакво незнайно чувство на блаженство, усещайки се съвсем като трева ... малка част от цялата тази грандиозна Природа,  ... малка, но единна с нея. Случвало се е и над някой гениален роман, невероятно мелодичен стих, прекрасен филм  ... или дори картина на любим художник.....
Кажете сега каква е математическата формула на тая сила/чувство дето е в сърцето ми и трябва ли да го категоризирам, номерирам, прошнуровам и сложа на рафтче до стената?
Независимо от всичко, което се е случвало или се случва в момента ... като си вървя по пътя тези дни .... съм отворила широко очи за живота около мен и се опитвам да открия нещо друго стаено в сърцето ми  по повод на целият този прекрасен  живот  ... ... и  не мога .... Обичам си детето, мъжа, къщата, работата, колегите, приятелите, сестра ми, племениците ми, мама и тате, свекър ми и свекърва ми, форума, всичките участници в него, тревичките по пътя, изгрева, ветреца, книгите, планината, кръчмата с пияниците, сладоледа, шоколада и шоколадовите вафлички, котето и кучетата в двора, комшиите и дори циганина дето ни открадна малко от дървата снощи .... (само него с известни усилия) Мисля, че измислих магическата формула “хич да не ти пука” донякъде и затова ..... защото ако се оставя да ми пука, колкото е възможно да ми пука, колкото е възможно да обичам .... просто може да умра .....
Накрая ще кажа само, че Рамус може да приеме хилядите ми извинения, но “прословутата” Нова Епоха и Любов, крият някои зрънца от истини, които резонират с чувствата ми от най-ранна детска възраст и няма начин някой да ме убеди, че има нещо много лъжовно в тях, пък колкото си искат “групови” и конспираторски да са. Не се идентифицирам с тези идеи, не върша нищо особенно, за да се прикрепя към тях, но ги използвам понякога като “патерици” по пътя си ... каквито “патерици”, вярвам са всичките учения, налични в света. Знам, че някой ден в процеса на самопознание тези “патерици” няма да са ми нужни ..., но до този момент никой не може да ме убеди, че мога да опозная всичко сама .... без всякакви външни дразнители и провокатори ... Я си представете, че някой седи в една тъмна стая сам, без връзка в външния свят, и се самоопознава? Какво би самоопознал такъв човек??? И къде е идеята за самодостатъчност във цялата тая работа?? Нима аз не мога да си седя сама във стаята и да си се наслаждавам на чувството на любов в душата ми ... сигурно мога, но в същото време детето ми има нужда от мойта любов  ... и аз трябва да и я дам по най-добрия възможен начин, мъжа ми има нужда от мойта любов и аз трябва да му я дам .... не да я пазя за себе си, дори колегите ми имат нужда от мойта любов, защото работата върви къде къде по-леко и приятно в атмосфера на добри човства  и ... приятелска обич ...... не знам дали вие всички тук имате нужда от мойта любов, но аз така или иначе ви я давам .... всичките тези глупости, цитати, закачки и дълбоки откровения са израз на мойта любов към вас, мойта любов към света ...мойто аматьорско творене на моя собствен свят .... от любов.
Някога, в чисто емоционалния аспект на изживяването ми за тази любов, в живота ми имаше и болки и разочарования от несподелената, недоизживяната или от тоталната липса на любов у другите срещу мен ... ... Слава Богу, вече не е така, не знам дали любовта ми е минала в един чисто ментален или пък ментално-емоционален план, но от доста време усещането за болка ... е намаляло дотолкова, че е останало по-скоро чувството за сладка болка от твърде много любов, отколкото за липсата и.  Дано по-нататъшните ми търсения тушират и това последно чувство на болка у мен и остане само спокойната любов ... и радост от живота ....

Не знам кое точно от казаното по-горе съм наистина Аз и кое може да е от някакъв “безмълвен наблюдател”, но да ви кажа, хич и не ми пука за това, защото се усещам цялостна ... многолика , но цялостна ... с целия ми опит и знания омотани около сърцето ми, което е изпълнено с любов ... и единствените концепции, които биха ме заинтригували, биха били концепциите на хора или за хора, които имат не по-малко изпълнени с любов сърца ....  дори и да не го осъзнават това ....
Държа да заявя и, че не карам никой да ми вярва и не прокламирам любовта .... аз съм си аз и моето идентифициране с любовта сигурно няма нищо общо, с който и да било друг и неговото усещане за нещата .... Съвпадението с израза “Бог е Любов” също би трябвало да е случайно .... най-малкото, моя инструмент за изследване на себе си и Вселената е любовта, а сигурно има още много и може би по-добри инструменти ..... и всеки може да си избере един от тях.


P.S. Съжалявам ако всичко това е прозвучало твърде сладникаво-сантиментално, но какво да се прави ..... заблудена за себе си или не, в момента, както и в много други моменти през 30-тината ми съзнателни години живот, съм се чувствала така и ... продължавам да се чувствам така и не виждам причина да извършвам определени практики или ритуали, за да променям погледа си към света, още повече, че напоследък света отговаря положително на повечето ми “молитви” и “заявки” към него ... т.е. към Него. ;)
/лелееее сега като гледам какво съм изписала си викам "егати есхибиционизма" .... ама карай,  Who cares?/
« Last Edit: юни 20, 2006, 08:26:47 am by bee »

nova

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #2 on: юни 20, 2006, 09:53:47 am »
Много от нещата, които ми се ще да напиша тук мога да си ги копна от Бий. Затова, ако сте я прочели няма да повтарям , само ще кажа колко ми е познато това състояние на постоянно търсене на някого, когото да обичам и колко изгубена съм се чувствала, когато съм мислела, че съм сама. Върла романтичка Тогава беше малко по-друго време- времето на високите идеали, на светлото бъдеще и на розовите сънища. Хората се опитваха да бъдат щастливи от други неща и да залагат живота си на други релси. Както и да е... Има и нещо друго—винаги съм съзнавала, че съм расла в по-различен калъп. В семейството ми бяхме две деца- аз успях да порасна в стабилно време и промяната в мисленето на хората ме завари почти “изградена” . Брат ми нямаше този късмет- неговата трудна възраст съвпадна с трудната възраст на “нашия” свят. Но не за него ми е думата. Уточнението го направих, за да кажа, че съм възпитавана в духа на епохата си- истинския дух, че “човек за едната чест живее”. С това възпитание си имах проблеми- почти постоянни. Желанието ми на всяка цена да изправям “кривите краставици”, а и убеждението ми, че това е единствено правилния начин за живеене, в добавка и смесените чувства по изключването на баща ми от Партията, създаваха една прилична какафония в главата ми. Гъдел е да си по-различен дори с много малко от “стадото”. Та идеята за “собствена значимост” в най-егоистичния й вариант ми беше мноого добре позната. А и все още е в някои аспекти. Освен в честност на всяка цена, бях възпитавана и в максимализъм- винаги “най-“. Това “най-“ ми разказваше играта. Нали знаете, че “най-“ няма. И сега се улавям да се “ръчкам” сама понякога, но поне бързо се сапикясвам. Винаги ми е повтаряно, че трябва да съм капката масло над водата, два пръста над другите..Не се смейте граждани- аз го вярвах и основният въпрос, който си задавам напоследък е дали все още го вярвам. Някъде в онзи период от време започнах да разбирам и как е най-лесно да бъде накаран някой да направи нещо, което не желае- посредством унижението и чувството на вина. Ако унижението не проработеше, то срамът и чувството на вина бяха безотказни. И когато не можех да постигна нещо със собствени усилия , туширах неудовлетворението си и разочарованието от себе си, чрез болката на другия. Желанието да се доказвам, /то май на мания се обърна по едно време/, ме вкара в технически вуз- това беше сферата, която ми беше най-далечна- и през ум не ми е минавало някога, че ще се занимавам с техника. Напук на лошите прогнози и в тази сфера се оказах достатъчно добра. Е, аз си знам как. Следващото нещо, което трябваше да направя беше да създам семейство. Отсрещната страна очевидно нямаше тези намерения, но аз както вече се знае бях/съм амбициозна...доста. Около 7 години от живота ми минаха в осъществяване на тази цел..на всяка цена..семейство. Боже, боже, как съм издържала на собствения си терор. Знаете нали, че човек е най-жестокия си тиранин. И в един момент ми падна пердето и казах майната му на всичко. Прибрах се в родното място и реших- от тук нататък да става каквото ще. Точно по това време семейството ми преминаваше през един ад- почти извадихме много близък от гроба. След всичко това у мен настана едно спокойствие.....лекота....и радване на всичко, абе леко като след много тежка болест. Нещата станаха много отчетливи, започнах да забелязвам неща, на които не бях обръщала внимание, чувствах се свободна. Горе долу тогава прочетох и Лазарев, който ми подейства като допълнителен душевен транквилант. Започна да ми се прокрадва мисълта, че не всичко има ясно изразен смисъл и че нищо не може да се “планира”.
Винаги съм знаела, че съм късметлийка. Всичко, което ми се е случвало е било някак омекотено- да, кризи е имало, но винаги съм “държала Господ за шлифера” . / Това ми напомня за лафа с песимиста и оптимиста и това дали може по-лошо/
От всички случки в живота ми досега си изградих едно умение- да се измъквам с минимални щети от критични ситуации. Депресиите са ми непознати състояния- най –продължителния период на вцепенение ми е бил 1 или 2 дни, но не помня точно. Общо взето интуитивно усещам, че който и път да хвана винаги ще имам два изхода поне, а и винаги този, по който съм тръгвала се е оказвал най-верния и лекия. И го казвам за ен-найсти път- винаги ми пада от небето това, от което имам най-голяма нужда, не това което искам в момента, а най-доброто. Чак се стряскам понякога как е възможно дотолкова да ми се “отговаря”/ Рамус :)/. От момента, в който престанах да “мъча” себе си рогът на изобилието се отвори докрай- и преди имаше “доставки” , но сега нещата са несравними просто.

o-получих така мечтаното семейство като подарък
o-имам две дечица
o-имам свестен човек до себе си
o-имам хубава работа
o-имам място, където да литературя
o-всички покрай мен са добре
o-каквото и да правя се получава и ми харесва
o-обичам се с всичките си кусури
o-не изпитвам  вина
o-опитвам се да съм искрена винаги   
o-вече не наранявам умишлено нито себе си, нито другите


Ако даде господ може и да заобичам цяяяялото човечество като Мая, а може и да приспя завинаги все още дремещия си феминизъм, но да не бързаме- всяко нещо с времето си

Хм, голямо писане...
можеше и да я посъкратя тази автобиография, ама айде...четете ако щете

Само в заключение да кажа, че не се самопознавам, по скоро се самозапознавам

bee

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #3 on: юни 26, 2006, 08:00:32 am »
Ще пренебрегна предишния си опит да опиша състоянието на съзнанието ми в момента в следствие на житейския ми опит и преживявания/анализиране на преживявания и ще си поразсъждавам върху думата самопознание. Много странна дума, ако прябва да бъда честна. Както май се запитах и по-горе - кое е това “само”, което трябва да се познава? Ако трябва да съм сама, за да се познавам .... въпреки растрящата ми напоследък любов към усамотяването ... мисля, че нищо няма да постигна – целия ми живот е минал във някакви взаимоотношения с реалността около мен, .... с житието-битието  ... и процеса на познание е вървял заедно с и на базата на тези взимоотношения. Но, да оставим настрана идеята за това, че всеки човек е сам, която колкото и да е вярна на пръв поглед, аз хич недолюбвам ... защото фокусира мисълта пак на индивидуалността, спрямо която нямам нищо против, но леко я отклонява от Цялото, което според мен е много по-важно. В крайна сметка израза “самопознание” навява на мисълта за познание на “себе си”. Да, ама въпроса не е ли кое е това “себе си” първо на първо? Аз ще разделя “себе си”-то само на две основни съставки (може да има и повече, но няма да се задълбаваме чак толкова, пък сега): “себе си”-то дето аз виждам себе си като някаква отделна личност с определени характеристики и “себе си”-то дето е по-висшата ми част и дето аз мисля, че не е отделена от нищо и е част от Цялото. Ако трябва да съм кратка и крайна ще кажа, че познаването на първото “себе си” не струва и пуканата пара. За чий ... ми е то? .... бих казала, както казват мъжете ...(нали съм си хармонично развита личност ...та понякога пускам мъжкото у мен да говори и стресирам нежните уши на колежките, например).
Въпроса е основателен, защото през различни периоди от живота ми това “себе” е имало къде някои общи, къде някои различни характеристики, но с две думи, то никога не е било напълно едно и също в този момент и в следащия  ... И какъв смисъл и полза би имало за мен да си опознавам това “себе си” след като то се мени  ... преди неконтролируемо под ударите на съдбата, а сега контролируемо под контрола, който аз налагам на съдбата. (ако последното звучи малко станно за някой, пояснявам: вярвам на и съм изпитала на гърба си теорията за промяната на съдбата ти, която се случва, когато променяш себе си, съзнанието си). Та опита за самопознание в този случай ми изглежда като опит да задържиш в шепи водата на едно поточе, което все тече и тече.То аз и затова му правя само моментни снимки, много от които съм си ги показвала тук и ако някой е много заинтересуван от моето самопознание, моите моментни снимки на съзнанието, може да се рови, колкото си иска в постовете ми от повече от година насам .... не че го препоръчвам, защото моето “себе си” от тогава и моето “себе си” сега са нещо различно. Та след като пратим на  .... си самопознанието на първото, което аз с чиста съвест бих нарекла и временното,  “себе си”, какво ни остава - да си поблъскаме малко главата върху второто “себе си” или онази висша част на съзнанието у нас, която ако не и се месим много, много умее да осъзнава, е че част от Цялото. Нека за сега да го кръстим Цялото на Битието, Цялото на Живота въобще, за да не намесваме пак онази спорна думичка ...Бог.
Лошото, в този случай обаче е, че няма да стане с “блъскане на главата” и  в прекия и в преносния смисъл .... Има някои неща на тоя свят, които с мислене не се постигат. Кой не ще се съгласи, че моментите на най-неописуемо блаженство във живота му са свързани с абсолютно безмълвен и без-мислене екстаз на преживяването ... на нещо .... било то затаения дъх пред божествено красивата природа, някое човешко произведение или екстаза на едновременния оргазъм с партньор, когото обича. В такива моменти на блаженство отсъства мисленето и нека някой се опита да ми каже, че е непостижимо за човешките възможности състоянието на постоянно блаженство ... почти без мислене или с мислене само по избор  ... заради удоволствието от него или играта .... Сигурна съм, че пазара за духовна литература напоследък е отрупан с книги на именити американски учени и писатели, които са стигнали до такива прозрения и са дали кратки или не толкова кратки напътствия как да живеем в настоящето, как да открием скритите измерения на живота си, или как да използваме силата на намерението, за да постигаме всичко, което си поискаме. Браво, това е много похвално и за мен бележи настъпването на Новата Епоха, но нейните предвестници, ако някой си направи труда да ги прочете, още в края на миналия и началото на този век твърдяха неща като: “Всяка майка ще изрече над детската люлка първата формула на образованието: ти можеш всичко.”  “Младите сърца ще се почувстват не като мравки по земната кора, а като носители на духа, отговорни за планентата.” “Отварянето на съзнанието става мигновено, с волята за това. Желайте да отворите съзнанието си!”
Но най-много ме кефи следното:
“Когато казват: “Това е езикът на моя баща”, попитайте: “Стават ли още за носене изтърканите бащини ботуши?”
Всяка наука се нужаде от нови формули. Периодите на живота също носят нови изразни форми. Всеки нов израз трябва да ни радва. Няма по-лошо нещо от прегръдката на труп! И без друго сте привързани към множество умрели предмети”./Е. Рьорих, Община/
Та в духа на последното .... какво самопознание, моля ви??? Няма ли да прегръщаме труповете на миналите си “аз” ако се мъчим да опознаем себе си мислейки за “себе си” от вчера и онзи ден.... когато сме способни да се осъзнаем моментално тук и сега и сме способни просто да бъдем “себе си” и още повече ... да изпитаме блаженството на “себе си”-то, което е част от живота, част от света  ... една частица чисто съзнание ... тук и сега, която по никакъв начин не е отделена от нищо наоколо. Спрете за миг мисълта си, гледайте в една точка пред себе си и се запитайте след това, имахте ли ясно усещане за отделност от масата, прозореца или цветето пред вас ... от цялата картина около вас .... е, аз поне напоследък нямам такова усещане  Аз, просто СЪМ, а всичко около мен Е и ние сме ЕДНО.
Ще ми разправя той (няма да кажа точно кой) на мене, че не сме били ЕДНО. Ами не сме, защото в сънанието му все още живее някой, дето се чувства  отделен от Цялото. Някакъв илюзорен, измислен “някой”, викам аз и докато този “някой” не бъде изхвърлен на буклука, просветление няма. А то, просветлението, напоследък се оказва, че е толкова фасулска работа:
Думата просветление извиква в съзнанието представа¬та за някакво свръхчовешко постижение - и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление е просто вашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо, нещо, което -почти парадоксално - сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата. Неспособността да изпитате тази свързаност поражда илюзията за отчужденост - от вас самите и от околния свят. Възприемате се - съзнателно или несъзнателно - като изолиран отломък. Появява се страх и вътрешните и външни конфликти се превръщат в норма.”
Този Екхарт Тол бил голяма работа, е не че е открил топлата вода (аз лично съм чела съвсем същото написано от един простосмъртен българин преди поне около четири години), но и “само за дамската публика” определено не е, нищо, че се говори за “почувстване на единство с Битието”. (да припомням ли пак, че съм хармонично развита и мъжката част у мен определено няма нищо против определения за просветлението като горното).
Пак ще си призная, че цялата книга на въпросния господин не съм я прочела и едва ли ще я прочета, защото истината отдавна си е навсякъде, но и при преглеждането под диагонал (за което автора ако разбере, съм сигурна, че няма да има нищо напротив), открих нещо дето много му се накефих, защото обожавам като някой разрушава крепости от миналото, или казано с други думи изхвърля износените ботуши на баща си:
“Философът Декарт смята, че е открил най-фундаменталната истина, казвайки прочутото: „Мисля, следователно съществувам." Всъщност той формулира най-фундаменталната грешка - отъждествяването на мисленето с Би¬тието и на самоличността с мисленето. Натрапчиво мислещият — а това означава почти всеки човек - живее в състояние на видима отделност, в смахнат, сложен свят на непрестанни проблеми и конфликти, свят, който отразява нарастващата фрагментация на ума. Просветлението е състояние на цялост, на това да бъдеш „в единство" и -следователно - в състояние на покой. Да бъдеш едно с живота в неговата материализирана страна - света, - както и със своето най-дълбоко „аз" и нематериализирания живот - едно с Битието. Просветлението е не само край на страданието и на непрекъснатия вътрешен и външен конфликт, но и край на ужасното робуване на непрестанното мислене. Какво невероятно освобождение е това!”   ;D Ха-ха-ха, как да не умреш от смях!!!
От тук нататък, само ако някой се осмели да ме призовава към мислене!!!!! Ще го считам за опит за насилствено отдалечаване от състоянието ми на естествено блаженство от осъзнаването на единството ми с Битието и виновника ще бъде наказан!  :knuppel2: ;D

P.S. Всичко по-горе е написано на база на някакво мислене, което не е най-добрата ми страна и както разбрахме, е вредно. Надявам се, че ме оправдава това, че съм го направила са собственото си и евентуалното удоволствие на останалите. :)
« Last Edit: юни 26, 2006, 08:06:29 am by bee »

imaginary

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #4 on: юли 17, 2006, 04:16:08 pm »
Аз не познавам себе си.Дълго време мислех...какъв е смисъла тогава,да пиша каквото и да било тук,в този раздел.И един път/от всичките в които,се навирм тука и се напъвам да разбера написаното/прочетох,че това е може би един от начините,да достигна до същността си.Една крачка повече към себе си.А за сега и това стига.
Някак взех да се "подреждам" от известно време и ми е странно-аз не ви познавам,но някои от вас,вече са ми дали страшно много!Не ви познавам,а сте ми близки.Не знам имената, годините или откъде сте...Има ли това значение?Носи ли някакъв смисъл?Или е вярно,че"важна е историята,а не кой я разказва"? Как,или защо и заслужавам ли го...са безсмислици.
Ще те разочаровам,Рамус.Не съм сигурна,че ще се намеря.Нито тук и сега,нито някога.Аз съм толкова НЕрационална;всичко у мен е интуиция,емоция,страст,обсебване,пристрастяване,лудост...Чувствам се твърде физическа твърде "привързана" към сегашното ми "аз"!
Не съм престанала да се търся,а някак не се намирам.Сякаш съм пръсната на хиляди парченца и не мога да ги събера!Сякаш всяка усмивка,всяко "обичам те",сълзите...са разпилели същността ми,и аз не-се-намирам!Разтворила съм се във всички и всеки един,който обичам и вече няма мен!
Чудя се на себе си.Какво правя тук?Аз нямам какво да ви кажа.Не и след собственото си "аутодафе"-когато изхвърлих кигите си,стиховете си,терзанията в душата си,и  се опитах да бъда "нормална"-каквото и да значи това...Не ми се получи/да бъда нормална/,вероятно защото не ми е съвсем ясно,какво е това;но се научх да се преструвам,за да ме оставят на мира,за да не ме гледат, като че ли ми "хлопа дъската"и което е по-лошо-да ме съжаляват!За всичко-за това,че обичам да съм сама,че нямам приятелки,че не знам нищо за никого/клюките/,че не споделям...Че обичам да се затварям в собствените си светове и да говоря с тези,които ги обитават/знам как звучи това,повярвайте ми!/...
Другото...Аз съм непоправим оптимист-вярвам,дълбоко и искренно,че е достатъчно само да обичаш!И тогава всичко ще бъде наред! Да обичаш и да си добър човек!Да си позитивен-и това променя всичко!Теб,другите,отношенията между вас.Вървя по улицата и си повтарям/мантра?/-"прощавам на себе си,прощавам на другите"и когато го правя,дните ми са различни!/10х Дивайн!/И може да ви се струва глупаво,но е вярно!
Себепознание...Да видим...Какво знам за себе си:
-вярвам в чудеса
-пристрастена съм към музиката
-обичам човек,който разби сърцето ми
-осъзнавам,колко е трудно и понякога болезнено,да "излезеш"от себе си и да се погледнеш острани...и да се видиш!
-старая се да бъда добър човек
- вярвам,че да обичаш-това променя всичко!
Това е тема без начало и без край,Рамус.Човек научава нещо за себе си всеки ден.И утре аз ще съм друга,различна-като реката, в която не можеш да влезеш 2 пъти...И това е добре.Струва ми се...поне засега!

pakost

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #5 on: октомври 01, 2006, 10:20:26 pm »
Как се събудих за себе си?
Седях в един бар, изпила поне 3-4 водки и изпушила някой коз. Водката я пиех много бързо. Поднасях я към устата си, за да има какво да правя и да притъпявам усещането си че изобщо не съм където трябва. Та седях си в бара, слушах си музика и се опитвах да изчезна. Как ми се е искало да мога да изчезвам. Вместо това със железна логика си казах: това че ти не се забелязваш, да присъстваш, не означава, че и другите не те виждат. Аз просто не присъствам в тялото си. Къде съм?
Имало е много моменти на опиянение под всякаква форма, в които съм се отделяла от тялото си и съм се наблюдавала. Дори много ми харесваше да съм напушена и да наблюдавам. Изключително трудно е да се концентрирам обаче под въздействието на интоксиканти, поради което много от наблюденията си оставаха там и не успявах да ги запомня и да ги приложа на практика. И все пак това беше старта в самопознанието. Започнах от себе си разбира се.
Започнах да се уча да тичам. След половин година можех да тичам по 8 км в гората.
Научих да се обличам и да се харесвам, да комбинирам благата които се предлагат в магазините, с конкретните ми потребности от облекло. Претенциозното отношение напълно изгради външния ми вид в 3 направления – да ми е удобно, дрехите да отговарят на целите, да се вписват в настоящата ми представа за мен.  Премахнах всичко излишно. Установих че грима и неудобните обувки са източници на здравословни проблеми. Изкривяване на гръбнака, на стойката, походката. Докарах си конюктивид и благодарение на това имах възможност да преоткрия лицето си без никакви мазила по него. Свалих пръстени и т.н.
Научих се да разпознавам микробите на хората около мен, да се излагам на тяхното действие умерено и в критичен случай да подпомагам имунната си система и да не се разболявам. Така за последните 10 години я съм настинала 5-6 пъти, я не. Но със сигурност не съм лягала в леглото за една седмица с пневмония или нещо по-сериозно.
Отказах цигарите. Това беше сериозна стъпка в областта на самопознанието. Направих го веднага и не се поддадох на подновяване на навика. Култивирах воля и вяра в себе си.
Завърших университета. Нещо заради което ми изпада косата и сънувах кошмари. Имах 5 тежки изпита + държавен. 1 месец на разположение за учене , явяване и завършване. Нямах право на грешка, но пък бях съвършено убедена в себе си и напълно съзнателно, системно и безмилостно завърших. Безмилостно, защото имаше моменти, в които всичко беше заложено на карта, но не спрях докато не си взех дипломата.
Следваща стъпка в самопознанието беше да се накарам да излезна сред хората, да се покажа съзнателно, да започна да изразявам себе си. Започнах да снимам, записах се в НБУ. Запознах се с нови хора и започнах да контактувам и да се изучавам кога как реагирам, какви са причините, какво търся и т.н. Можете да прочетете за мен и секса в съответната тема. В резултат от сексуалния ми опит изчетох някои книги по психоанализа и се гмурнах във спомените ми. Пречистих фактите от емоции, осъзнавах дълбоко вкоренени връзки, блокажи, отхвърляния, мании. Започнах да подреждам информацията, която нося със себе си. Да преоткривам значенията на понятията, които ползвам, да търся ново изразяване на собствените ми схващания за света и за хората. Дори си взех куче и научих как да се отнасям към него. Контакта със животните също може да се използва за самопознание. Колкото по-спокойна и уверена съм , толкова по-дълбока връзка имам с кучето.
Израстване във взаимоотношенията ми със приятеля ми. Това никак не е лесно, защото той е свободен и упорит човек, различен от мен. А аз се променям. Заедно сме от много години и трансформацията през която минавам му се отразява.
Взаимоотношенията ми със старите “приятели” се оказаха елементарна задача. Скъсах всички връзки.
Сега късам игрите и пристрастията си към алкохол, храна, чуждото влияние...
Различно е защото преди съм се опитвала да подтисна влеченията си. Сега оставям всичко да премине, да се изживее, да се отсее и наблюдавам защо се случва,какво го предизвиква, какво правя аз по въпроса.

Общ поглед.
Аз съм в центъра. Намирам се във физическото си тяло. Имам ясно усещане за  емоционалното, менталното и интуитивното. В известна степен добивам усещане за по-високите нива на съществуването ми. За по-фините енергии. Но нямам постоянна връзка. Що се отнася до опознаването на по-низшите ми състояния на живот, усилията ми са насочени към подреждане и структуриране. Надграждане чрез изясняване на отношението с което се обръщам към всеки елемент. Като използвам за основи вече познатото, което е моята сегашна истина. Стремя се към всеобхватно и дълбоко самоусещане и познание. Често си задавам въпроса коя съм аз в медитативно състояние. Отговорът е изменение на усещането ми за себе си. Идентификацията ми с тялото се прекъсва.
Продължава процеса, но сега етапите са в действие и няма да пиша за тях. Може би по-късно.

« Last Edit: октомври 02, 2006, 09:34:26 am by pakost »

tokorazisto

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #6 on: октомври 21, 2006, 09:34:42 pm »
За самоусъвършенстването мога да кажя, че това е нещо, което всеки човек трябва да направи сам на себе си (не сам със себе си). А за да се случи това всеки трябва да разбере коя част от него на коя да въздейства. И така ако не познаваш себе си и частите от които е съставена душата ти, ако не познаваш произхода на импулсите си, ти не ще можеш да направиш нищо със себе си. Иначе нещата са прости: самонаблюдение, самоанализ, самоконтрол. Първата стъпка е да изведеш вътрешния си набллюдател и да "видиш" кой си, какво представляваш.
Самоусъвършенстването е една вътрешна борба между егото и аза. Когато аза вземе надмощие и видиш егото си отделено от себе си, тогава вече си на Пътя на самоусъвършенстването.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #7 on: януари 23, 2007, 11:53:06 am »
Търсех информация за пилигримските маршрути и неусетно събрах на едно място :
ПИЛИГРИМСТВО, ПОКЛОННИЧЕСТВО, ХАДЖИЙСТВО, ТУРИЗЪМ
После изведнъж открих, че по някое време съм изтрила „туризъм”.
Казах – вярно, от тези четирите, тази дума носи по-различен смисъл, но защо
я бях поставила наравно... Оказа се, че под „туризъм” лично аз подразбирам

Срещи със силни хора и силни места.

И разбрах, че освен ТУРИСТ, съм и ПОКЛОННИК.

Да съм Турист означаваше да се оставя във властта на преживяването,
да очаквам определено емоционално изживяване и да завися от него.

Да съм Поклонник означаваше осъзнаването да бъде
моя цел, мое средство и мой път – едновременно.

Мотивът, същинската причина да тръгна нанякъде, определяха и това, което постигах.

Понякога тръгвах, само за да усетя живота в себе си.

Понякога тръгвах, само за да си докажа, че съм способна да постигам целите си.

Понякога тръгвах, само за да претоваря сетивата си с една друга реалност, понеже
рязко променената входяща информация водеше до изменения в съзнанието ми.

Понякога тръгвах, само за да изпитам пречистващата сила на
жаравата, или на студената вода, или на близостта със смъртта.

Понякога тръгвах, само за да погледна отвисоко, да видя ясно,
да видя всичко и да запечатам доброто впечатление в ума си.

Понякога тръгвах, само за да мина по стъпките на святи за мен хора.

Понякога тръгвах, само защото в планината срещах ПРОПОВЕДНИКА.
Той проповядваше само онова, до което лично се беше докоснал.
Казваше, че Вечността е положена и в моето сърце, че Тя е, която
ще ме научи на всичко и всичко ще ми припомни, че единствено
в Нейните послания трябва да се вслушвам. Казваше още, че
спасението се изразява в лична опитност, която променя и трансформира
човека, и че само съкровената изповед има силата да променя живота му.
Казваше също, че който не се е родил отгоре, из върха на планината,
колкото и да иска, не може да види величието на Живота.
Така говореше Проповедникът и думите му ме разтърсваха из основи...
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #8 on: февруари 02, 2007, 04:27:08 pm »
Учителят посочи двама от нас и каза :
   - Ти и ти – много мислите, много разсъждавате,
   всичко ще постигнете чрез разума си.
После се обърна и каза :
   - Ти и ти – много обичате, винаги се водите от любовта,
   вашата голяма любов е, чрез която ще постигнете всичко.


Говорехме с приятел за „специалните” за нас хора и той ме попита :
„Не се ли страхуваш, че ако му предложиш да бъдете заедно, той ще те отхвърли?”
Отговорих : „Не, страхувам се от това, че би могъл да ме приеме.”

Да, копнеех за нов вид взаимоотношения, но не бях готова за тях. Вътре в мен
се преплитаха куп смущаващи емоции – привързаност, страх, гняв, самосъжаление,
завист, гордост, ревност, ревност... те се появяваха, люлееха ме като в люлка –
от едната крайност в другата, и наистина се чувствах някак... ВЛЮБЕНА!?
Имах всички признаци – бях се влюбила и нищо не можех да сторя по въпроса....

В началото мислех за това си състояние като за проклятие и се опитвах да избягам от него
по всякакъв възможен начин. Дори основната причина, за да започна поредното си гладуване
беше точно тази – бягството. Чувствах се в плен на собствената си представа, на собствената си
нужда от някой, който да ме обича, да ме гледа така, сякаш вижда принцеса, да се отнася към мен с
внимание и разбиране, да ме подкрепя и насърчава. До такава степен се бях вкопчила в представата
си за този някой, че напълно забравях за себе си, изчезвах, отсъствах от собствения си живот.
Още с отварянето на очите си сутрин, започвах да сънувам своята несъвършеност и недостатъчност.
Всичко, което мислех, което говорех, което пишех, което правех или не правех, го свързвах с него -
с неговия поглед, с неговата усмивка, с неговите жестове, с неговите пози, с неговите думи.

Но къде беше самият човек в цялата тази работа?! Какво ме привличаше толкова много?

Неговото приятелство ме водеше през нови територии. Караше ме да се чувствам отворена,
пълна, дълбока, цялостна, да се чувствам свързана, без да съм зависима или длъжна за нещо,
или отговорна. Подтикваше ме да търся собствените си дефиниции за понятията, собствените
си правила. Подхождаше към мен непредубедено, с топлота и съпричастие, насърчаваше ме
в растежа ми и ми помагаше да го видя. Можехме заедно да изследваме и да израстваме,
да се обогатяваме взаимно и да имаме интимна връзка, без непременно секса да е част от нея.

Накрая се обърнах и се опитах да видя същината, да изследвам онова, което
наричах „любов”. И открих, че съм прекарала целия си живот в състояние, подобно
на „влюбеност” – далеч от себе си, зависима от чуждо одобрение и преценка.

И видях, че съвсем не е нужно да бягам и че моята влюбеност не е нищо по-малко от благословия.

И освен това открих, че единствения начин да се докосна до човека, когото обичам
е да извървя един път навътре, към собствения си център, да протегна ръка вътре в себе си,
към себе си. И че единствено там, в центъра, срещите са истински и завинаги.
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #9 on: април 17, 2007, 12:55:34 pm »
Лутам се.В един омагьосан кръг от който търся изход, и все не го намирам.Даже за разлика от другите участници и мислите си не мога да събера.Откъде да започна и докъде да стигна.Целият ми живот е една тотална обърканост, с редки моменти на просветване, че уж нещата  се изясняват, че всичко вече се канализира..............за да се преобърне отново всичко с главата надолу.Най-лошото е, че усещам оковите , които си поставям, а не мога да ги прекърша,напротив омотавам се повече и повече и така докога,докъде.
А се справих с много/или поне така мисля/.Целият ми живот дотук бе борба,така мислех, че трябва да бъде.
И се борех, с всичко, което ми се изпречеше на пътя.Но постепенно започвам да разбирам/е от време на време/, че борбата е единствено със себе си и в себе си, че май пътя не е в борбата/даже думата "борба",в момента ми звучи твърде патетично/.............и се губя.Постоянно анализирам,раздробявам,търся и естествено не намирам себе си.И осъзнавам наистина, че "мисля-следователно съществувам" е най-голямата заблуда........но как да изляза от нея.Явно пътя от осъзнаването до разбирането е дълъг...........и се надявам да го извървя някой ден, всъщност и да искам и да не искам то ще се случи, просто един ден съпротивата ми ще се прекърши.
P.S.А дори не знам дали това, което пиша е по темата/и условията не намерих да прочета/, просто някакви безмислици, но това е.

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #10 on: април 17, 2007, 01:51:17 pm »
Предполагам, че проблемът ти, както и моят е в това, че повече мислим и по-малко прилагаме.
От една страна нали затова ни е даден умът - за да мислим с него. Той е нашият инструмент за оцеляване. Той е онзи, който ни прави приспособими. Той обаче е и онзи, който ни вкарва в рамки и модели. Когато прекалим с използването му, започваме да си създаваме все повече и повече проблеми, които, ако сложим ръка на сърце, са си чисто въображаеми.
Аз например бях изумена, когато един ден моя приятелка ми каза "Ама ти как успяваш да си толкова спокойна с толкова много проблеми?!?" И започна да ми изрежда... И ми изрежда така поне пет минути. Ей богу, ако тогава се бях погледнала през нейните очи къв съм нещастен оръфляк, единственият изход щеше да е да сложа сама край на мъките си с един студен рестарт  :2funny: Да, ама не... Нито аз имам някакви сериозни проблеми, нито тя, нито който и да е от нас. Всичко е в главата ни. Тоя пусти ум, когато си няма друга работа, започва да работи срещу нас.
В една друга тема бях писала колко много се тревожех едно време за какво ли не. Все мислех за възможните опасности, които ме "дйебнат в бъдището". Събуждах се сутрин и стомахът ми се свиваше на топка и така ми започваше денят, а то е ясно, че продължаваше в същия дух. Съответно започнаха да ми се случват нещата, от които най-много се страхувах. И какво... оказа се, че изобщо не било толкова страшно. Напротив даже :) Макар че на пръв поглед хич не ми личи, и аз като всеки "нормален" човек се опитвах да си подсигуря "бъдещето". И колкото повече се стараех да го направя поне в някаква степен сигурно, толкова повече виждах, че усилията ми са направо смехотворни. Нали има една поговорка "Най-лесният начин да разсмееш Господ е като си правиш планове."  ;D Не съм Господ, но и на мен вече ми е страшно смешно това занимание. Когато човек се освободи от отговорността пред самия себе си, че всяко едно негово настоящо действие гради  някакво бъдеще, всичко става толкова лесно и просто... Не камък, ами цяла планина ти пада от плещите. Знам, че не е лесно да се приложи това на практика, но ако във всеки момент, когато се уловим, че се тревожим за нещо, си напомняме, че животът ни е само онова, което ни се случва в момента, нещата придобиват съвсем различен смисъл.
За съжаление и аз често забравям това, но пък и честичко си го припомням. И затова вече не казвам, че животът ми е каша, не го и мисля. А когато без да искам затъна в някакви химерични "проблеми", обикновено съдбата ми праща майка ми, която е направо шампион в таз дисциплина. Като почне да ми се тюхка и вайка, ми става едно такова веселко и шаренко, чак неадекватно се държа понякога  ;D Такива ми ти работи  ;)
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #11 on: април 17, 2007, 02:01:16 pm »
Не, че не достигам до изводите, за които пишеш по-горе.По-скоро,често ги забравям.Достигам до състояния, в които си давам сметка, че наистина всичко е илюзия и всички проблеми са в ума и от него.Проблема е, че не мога да ги задържам и след това се люшвам в другата крайност- на страхове и въображаеми страдания.И колкото по-силен е бил покоя,толкова по-силно е разбалансирането след това и обратното разбира се.
Или иначе казано, разтоварвам едни планини от плещите си, но май качвам други.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #12 on: юни 02, 2007, 01:42:09 pm »
Най-голямата защита - че нямаш защити.
Най-голямата маска - че нямаш маски.
Най-голямата илюзия - че нямаш илюзии.
И още и още и още ЗАБЛУДИ.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #13 on: юни 03, 2007, 11:05:04 pm »
Може би...
"Всичко е илюзия" - това твърдение не е ли илюзия...?
Или е истина?
Ако е "всичко"- кое от двете е...?
--------------------------
Може би...
Вътре в сферата се вижда само хоризонт... и света за живеещия в нея е просто кръгъл... и в кръглото е безкрая... И да - "сферичния човек" може с чиста съвест да каже - ДА - ВСИЧКО Е ИЛЮЗИЯ - може би с допълнението "ЩОТО И АЗ САМИЯ СЪМ ИЛЮЗОРЕН... И ТАКЪВ Е СВЕТЪТ МИ...
-------------------------
Може би...
А човекът "извън сферата" ще забележи и самата сфера - чак тогава - само отвън.
Само тогава. И той може да каже НЕ ВСИЧКО Е ИЛЮЗИЯ... ЗАЩОТО "ВИЖДАМ" ИЛЮЗИИТЕ... А КОЙ МОЖЕ ДА ГИ ВИДИ, АКО НЕ ТОЗИ, КОЙТО "ВИЖДА" ... ОТВЪН?
-------------------------------
Може би...
Да си човек, означава много неща...
И да си "вътре" и да си "ОТВЪН".
Или "НИКЪДЕ" - НИЩОТО... НО тогава може би вече няма да си човек...
------------------------------
Може би... Може би...
Но докато сме човеци... и докато живеем защото сме избрали да разделим ВСЕЛЕНАТА, слагайки границата и наричайки едното парче АЗ... а другото ВСЕЛЕНА...
Та - докато сме АЗ... ще ни има "отвън" и "отвътре"

ДА не живееш с илюзиите не означава да нямаш илюзии... а да си наясно че те са само "отвътре"...
Да си наясно че без тях не може, но има и още НЕЩО... Те са в нас, но ние сме и още нещо...

Да живееш без маски не означава да нямаш маски... Може би означава че зад всички маски се намира онова на което всички маски се слагат... А дори и зад него има "нещо-нищо", което няма потребността от маскиране, защото е едно и също... защото е ВЕЧНО...и няма нито начало, нито маска, нито край...

Да живееш е най-беззащитното нещо на света... и никоя защита не може да те защити от ЖИВОТА...
Но... понякога преживяваме защитаването и защитите, стените и границите...
Преживяваме и бленуваме че ги има... НАШИТЕ СТЕНИ, ЗАЩИТИ, ГРАНИЦИ... САМО НАШИТЕ - на всеки различните...
Да ги преживяваме границите - това граница ли е?... И кой ги преживява, ако не е тоя, дето има нужда от тях... А пък тях ги няма - само в преживяването... Като го няма преживяването, няма ги и границите - и страха, и търсенето и смисъла, и думите и мислите, и оправданията и чувствата
- какъв ли е светът ако ги няма преживяването и ГРАНИЦИТЕ...
- А какви ли ще сме ние?
-------------------------------------
А кое е най-големата заблуда?
Че няма заблуди ли... или че няма нищо което да не е заблуда?
И това КОЙ ГО КАЗВА...?
Защото онзи който го казва го казва само за себе си. И всъщност СЕБЕ СИ ВИЖДА САМО...

Дори и думите в този пост съм аз самия:
- не истината - аз съм
- не заблудите - аз съм
- не защитите - аз съм
- не илюзиите - АЗ СЪМ...
------------------------------------------------------------
Само да си спомним...
 че нищо не казваме
- само себе си...
----------------------------------------------------------
АЗ СЪМ...

ГЛЕДАЩИЯТ...
ОТРАЖЕНИЕТО...
ОГЛЕДАЛОТО...
ВИЖДАЩИЯТ ВСИЧКО ТОВА ЗАЕДНО - СЕБЕ СИ...
---
Черното и бялото
Истината и лъжата,
греха и честността
защитата и защитаващият се
гледащият и вижданото
смисъла и безмислието
чувствата и мислите...

ВСИЧКО ТОВА СЪМ АЗ...
Дори и този, дето нищо не пише... щото е "преди" думите...

АЗ СЪМ...


-----------------------------------------------------------------------
« Last Edit: юни 04, 2007, 05:46:42 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

diven

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #14 on: юли 13, 2007, 06:49:19 pm »
Всичко е истина...
тогава и няма истина ще е истина!

Зададох си въпрос: Какво съм аз?
Моето тяло, моите усещания... Не съм това! Защото ги усещам с нещо вътре в себе си...
Моят ум... моите мисли... Не съм и това! Защото те описват нещо идващо от някъде...
Интуиция? Не е ли това улавяне на нещото идващо от някъде.
Разбрах, че за да си цялостен, трябва да си всичко!
Тялото може, но не знае как
Душата знае как, но не може
Умът трябва да знае и да може!
Разбрах, че сме част от нещо съвършено само развиващо се цяло, което ни е създало за да го създаваме...
Проблемите ни произлизат от нашите претенциите към Цялото, породени от невежеството ни за него!
Разбрах, че там където има любов и невъзможното става възможно...
а там където няма и възможното става невъзможно.
Трудно ни е да се откажем от присъщите ни неща, а трябва. Те са заложени в нас за да изживеем илюзиите си. Те са и част от реалността в която могат да се проявят като такива, за да можем да разберем заблудите си, чрез другите...
Любовта е енергията на Цялото (ВечноТо) и като такава ние трябва да я пропускаме свободно през нас и резултатът е усещане за щастие! Нашите претенции (породени от неправилно мислене - болен ум) я ограничават и се пораждат болести и нещастие.

Любовта е и откровение!
Ние не си го позволяваме, защото следваме чужди модели, пораждащи единствено самота.

Offline leidy_d

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 10
  • Gender: Female
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #15 on: май 24, 2008, 03:45:47 pm »
Самопознанието- :)ей така направих първата крачка към себе си! Скарах се с прятелката си и бях безкрайно разочарована и от себе си и от нея. От себе си, защото се обвинявах, че съм сгрешила в избора си да и се доверя и да се отворя за нея, а на нея, че не ме е разбрала. Един ден ми дадоха книга на Ошо, до този момен не бях чела такава литература. Винаги съм изпитвала пиетет и още го изпитвам към източните култури и философии, но така или иначе нищо не ми беше попадало. Отворих книгата зачетох и се започна.:) Въпроси, въпроси, въпроси, самоанализ, спор със себе си.......... и всичко останало. Имах чувството, че съм вдигнала щората от прозореца и едва сега се е показал хоризонта. В същото време започнах и да практикувам йога. Отне ми две години, за да простя на себе си и да осъзная, че така прощавам на всички. Няма нищо случайно в живота ни, когато си готов то се случва. :)

danche1968

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #16 on: юни 19, 2008, 11:00:19 pm »
EZHEDNEVIETO-prez nego peminavam , prez horata, prez otnosheniata - tuk niama az, ti, nie, vie, nas, vas...kogato zagovorish /ne chrez dumi, a chrez pogled/  svetlinata u choveka sreshtu sebe si toi greiva, osvetiava se, /poniakoga , no mnogo riadko ne svalia drehite si, no mnogo riadko/, inache useshtaneto za slivane s drugite za zialost e prekrasno...polizaiat na putia, koito me spira za previshena skorost- usmivkata mi kato kum star poznat go praviat takuv- ochite mi pri sreshtata mi s vsichki ochi - izumitelno udovolstvie za otvuden kontakt. Az ne tursia koi se vizhda gol, ne me interesuva dali se vizhda ili niakoga ste se vidi, zastoto tova, koeto vizhdam izvun sebe si, e samo v moeto suznanie, to ne e obektivna realnost, az "gi" vizhdam goli i obshtuvam taka sus "tiah" - tursia vutreshnite statichni zentrove na dvizheshtite se sebeizmisleni realnosti - ne me interesuva kak me vizhdat, kakvi sa im obrazite i prochie...

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #17 on: юни 21, 2008, 09:14:46 am »
Трудно ми е да пиша напоследък. Обзело ме е безмълвието на случващото се в мен. Глас в главата ми заяви, че всичко, което казвам напред, преди да се е стекло в живота ми, е само мечта - пожелание, то да се реализира. Но реализацията е съвсем различна от заявката. Заявките си имат своите особености. За да достигнат реализация, сигналът с който се подават, изминава пътя до Центъра на Всичко, който проектира във всички свои образи, техните заявени намерения. Може да отнеме миг в света на фантазиите, може да бъде години в света на обществото, може да бъде безкрайност, за онзи, който не очаква, не търси и не иска. И за безкрайността точно реализацията на заявката е мигновена и осъществима.
Но да говоря за това ме смущава. Смущава се ума ми от картината, която достига до мен през усета ми за света и хората, през онова, което казват, правят, излъчват. През всичко което някое мое аз прави, изразява и излъчва.
Сетивата ми имат особени очи. Странни. Тези очи не гледат. За тях няма цвят, няма картина, няма хоризонт. Тези очи не са обърнати наникъде. Те само потъват навътре. Спра ли потъването, оставам там, където съм избрала да проявя формата си. и целия свят около избора ми, се превръща във Вселената, в  която се реализира формата на избрания АЗ.
Близо до повърхността все още има цвят и съм изложена на влиянията, които ми се връщат от гледането на картинките. Вдълбочина остава само усет. Сигнал. Просветва и една нова вселена започва да се развива и да расте в дълбочината която е уцелил сигнала.
Световете не се смесват, те са подчинени на закона за съответствието. Някой мой Аз би могъл да ги смеси, да набърка различни образи от едни светове и да опитва да ги вкарва в други. Дори да има претенции, че познава тези светове и съвсем на място си е подредил нещата в тях. Но продължава да търси - това е сигнал, че цари хаос и липсва адекватност. Това е сигнал, че заявеното не е намерило пътя си до Центъра и не е получило съответен отклик. Но АЗа, който иска, не може да види, защото очите му гледат да видят проекцията си, мечтаната реализацията. Изпълнени са с очакване, заредени са със прогнози, стремят се към доволство, което ако не се случи, се отварвя пространство за разочарование.
Малко по-дълбоко и сетивата се изострят, прочистват се от повърхностните сигнали и се изостря чувствителността. Но ума ми седи на повърхността и се адаптира малко по малко. Отказва да приема изцяло новите светове на обитание, които проблясват през ограниченията му. Затова просто не вярва на интуицията, на усета, на сетивността. Кара ме да си мисля че полудявам. кара ме да мълча. Кара ме да затварям периметъра на възприятията си, за да съответства на собствените му граници.
А до мен достигат силни сигнали. И въпреки че рационалният ми ум ги отхвърля, ми е ясно че са адекватни. Но въпреки това не му е времето да говоря. В средата на процеса бих подала неадекватна заявка. Неизвестното е свързано с търпение и неочакване. Писането е свързано с реализация и осмисляне. Не си съответстват. Резултатът би бил онова което искам, а не онова, което съм днес. Резултатът би бил смесване на различни светове. Само аз мога да ги объркам и само аз мога да се последвам в яснотата на сигнала си.
Търпение...
« Last Edit: юни 22, 2008, 01:58:29 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

danche1968

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #18 on: юни 21, 2008, 07:11:01 pm »
Катерисе, ако правилно съм те усетила, мисля че там, където си, не може да се търси заявка и да се очаква реализация. Може да има само блаженство. За каква заявка говориш и за каква реализация - не те разбирам - "там" е несподелимо. С единия крак съм тук, както казваш - крепим "ума", с другия съм си  "там" - у дома - така вървя през живота.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #19 on: юни 22, 2008, 12:30:18 am »
Питаш ли ме нещо, danche1968 или само разсъждаваш?
Не знам какво усещаш и дали е правилно. За мен усета е нещо, което не подлежи на оценка и е било и продължава да бъде голям урок, да се уча да следвам сигнала си. Не малко препятствия има по пътя, иначе би било простичко и всички щяхме да сме много светнати. Ама не сме, защото на много малко от нас ни стиска да бъдем откровени със себе си, а на още по-малко от нас ни стиска и да следваме себе си, въпреки ограниченията и страховете си.
Та там и тук няма. Това е някакво разграничение, което опитваш да направиш, за да опростиш удобно за теб самата нещата, които казваш че не си разбрала. Ама и аз това казвам - сега не мога да ги опростя. Толкова ми е капацитета към момента. Написаното не подлежи на оценка и раздробяване, не подлежи и на разбиране. То е нещо като лост, който оставям, за база за сравнение, когато за себе си успея да опростя изразеното. Но думите в дълбочина съответстват на дълбоко осъзнаване. Простичките думи често носят многопластово, комплексно, абстрактно послание. Тогава разбирането чрез раздробяване става напълно неадекватно. Или улавяш със сетивата си сигнала или изобщо го оставяш настрана. Може би в някакъв момент, ако сигнала те е докоснал и провокирал - ще си намери пътя до съзнанието ти, а може би не. И в двата случая това зависи от теб или от всеки, който си позволи да се провокира, в случай че честотата на сигнала му е резонансна. Аз нямам участие в това. За мен е само моя сигнал, който просветва и задава посока извън обособения периметър на възприятията ми. И точно него използвах докато пишех долния пост, качих му се и се повозих, а после прочетох и казах - ето какво излезе :-)
Колкото толкова и който докъдето.

Заявката,в смисъла, в който съм я позлвала в предишния си пост, е израз на готовност за трансформацията, която би довела нейната реализация. Готовност да следвам и да нося отогворност пред себе си. Един път, който изминавам за да се случи по-нататъчното ми развитие. Хем аз го правя, хем то се случва, едновременно в съвършен баланс, до точката на реализация.
В  момента съм с различна нагласа и вероятно това ясно си личи в този пост :-)
« Last Edit: юни 22, 2008, 12:42:56 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

danche1968

  • Guest
Re: САМОПОЗНАНИЕТО и ВИЕ
« Reply #20 on: юни 22, 2008, 08:51:27 pm »
ДА, ДА Катерисе, разбрах...така и "те" усетих- но или аз пропуснах да прочета или ти беше пропуснала думичката "трансформация"