Author Topic: миналите грешки  (Read 1846 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

G-wiz

  • Guest
миналите грешки
« on: март 06, 2007, 10:59:38 am »
съжалявате ли за грешки, които сте допуснали и са ви довели до страдание или по-скоро гледате на тях като на източник на сила :) ?


аз лично като се замисля реално съм правила супер много грешки, продиктувани от необмислените ми действия, но аз съм си по-емоционален човек.. именно за това ми се налага да слагам маски, с които не се спрявам добре, никак даже .. ноо понякога е нужно
хм.. а съжалявам за грешки, тогава когато съм наранила някого който обичам, а просто на момента ме е издразнил или аз просто съм решила да го нагрубя   :-[   е никога не е без причина естествено, пък съм и прекалена искрена.. болезнено даже ..  :-\

dancing_rose_in

  • Guest
Re: миналите грешки
« Reply #1 on: април 09, 2007, 12:07:41 am »
Здравей :)
Баща ми казва " Не съжалявай за минали неща, които не можеш да промениш, това е само губене на време и нерви."(е, добавих някоои неща и от себе си, де). Та, склонна съм да се съглася с него напълно. Но има една грешка в моето минало, която съсипа голяма част от живота ми, но да се надяваме, че е била за добро, но все още не мога да заживея в мир с този спомен.

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: миналите грешки
« Reply #2 on: април 09, 2007, 03:15:33 pm »
Животът много прилича на игра на карти - във всеки един момент разполагаме с някаква комбинация от фигури и бои, въз основа на която вземаме решение как да действаме. Но това решение важи само за момента, само за настоящия момент, в който сме го взели. Защото с идването на следващата карта може да се окаже, че сме постъпили абсолютно погрешно и цялата игра да се преобърне с главата надолу. А дали е било грешка в действителност? Не мисля. За жалост или за радост сме устроени така, че да не можем да прозрем в бъдещето. Аз бих казала, че това е хубаво, в наша полза е. Целта да изберем такава форма на съществуване е да се научим да живеем в настоящия момент. За нас съществува само "сега". Вчера и утре са понятия, които никога няма да изживеем. Затова и грешките ни не са грешки, а просто решения, които си имат някакви последствия. Обърнете внимание, че в различни периоди от живота си можем да оценим едно и също нещо веднъж като добро и друг път като лошо. Излишно е да обяснявам защо е така. А всъщност нито решенията ни, нито постъпките ни, нито последствията са добри или лоши, те просто са. И да седнем и да съжаляваме за нещо, си е чиста загуба на време, енергия и НАСТОЯЩЕ.
Никой никога не ни е обещавал идеален и безоблачен живот. Всеки от нас е уникален и животът му също е такъв. А и представете си всеки да имаше идеален живот. Тогава нямаше да умираме от старост, а от скука. И още нещо има - хората сме устроени така, че най-бързо се учим и освестяваме от неща, които оценяваме като лоши. Не се учим от доброто, от лошото се учим. Всъщност, да не прекалявам с абсолютизирането. Всичко, което казвам, важи за мен. Минала съм през безметежното живуркане и знам какъв ад за душата е това. Живяла съм и в пълно вцепенение, люляла съм се и като махало от едната крайност в другата, отчаяно търсейки центъра навсякъде, само не и където е - в центъра :) Също така, същата аз, която винаги съм казвала, че не съжалявам за нищо, стигнах до момент, в който се тръшках и проклинах заради решения, които съм взела и години, които съм пропиляла. Сега вече знам, че не е имало за какво. Има една поговорка, че умният човек се учи от чуждите грешки или нещо такова. Е, аз определено не спадам към тази категория, защото докато не преживея и изстрадам едно нещо, не си вземам поука. Даже често ми се налага по няколко пъти да го изстрадвам :)))
Няма за какво да се съжалява. Всяко нещо си има смисъл и никога нищо не е случайно. От нас зависи само това да открием смисъла и да го оползотворим.
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...