Author Topic: Осссссмомартенско!!  (Read 2070 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nova

  • Guest
Осссссмомартенско!!
« on: март 08, 2007, 02:22:08 pm »
Още от сутринта ме е подхванал един хилеж. Представа си нямате!! Бях свидетел на връчването на подаръци на мой колежки по пол, "послучай празника".. Въпросните подаръци бяха под формата на саксиени цветя и се разнасяха по етажа събрани в кашон/!/ Нещо ме ръчкаше да драсна някой ред по този повод, когато попаднах на това блестящо произведение. Това е удар в десятката и се отказах да пиша каквото и да е  ;D
Представям ви:

Тя не празнува осми март и не се притеснява да го каже

Сега ще прочетете нещо, което вероятно ще ви подразни. Защото съм жена и мнозина от близначките ми /по първични полови белези/ със сигурност ще скокнат наперено, задето се отнасям така остро и пренебрежително към ... „празника на жената 8-ми март“.
Не го харесвам. Осми март си е осми март – съответно след седми и преди девети. Радостното е, че не съм единствената – не че щях да се обезкуража, ако се окажа сама срещу всички осмомартенички.
Няколко години подред на този ден се опитвам да обяснявам защо не празнувам, мерси.
Обикновено срещам уголемени от почуда очи, вопиющо искащи да кажат „ти си ненормална“ /което не е невярно, но не е и изначалната причина да не харесвам „празника“/.
И тъй като изненадата в женските /!/ очи не намалява всяка година, вече се отказах да обяснявам. Просто казвам „благодаря, и на теб“ и с това се приключва.
Обаче вътрешно адски, адски много искам да кажа защо, по дяволите, този ден не ме кефи под формата на всенародни тържества, въздигащи в култ „жените, които непреклонно отстояват доброто в нашето не леко време и защитават специфичното женско светоусещане, с което облагородяват нашите дни“-  цитат на председателя на парламента Георги Пирински.
Божке, наистина ли ТОВА правя в нелекото ни време?
На всичкото отгоре, според него, съвсем не трябвало да се забравя, „че честването на 8 март се зароди в средите на женското социалистическо движение преди близо 100 години, за да се превърне в символ на борбите за равенство“. Е, мерси подобно.
Защо някой смята, че искам да празнувам специалния ден, който Клара Цеткин си е конституирала преди 100 години, така щото да има поне един светъл лъч в живота си?
Не го искам.
Не искам и да ме разглеждат като представител на някакъв особен биологичен вид, който се нуждае от специален ден, за да се чувства окей. Чувствам се прекрасно през по-голямата част от 365-те дни на годината, защото съм щастливо, оптимистично и весело създание. А в няколкото дни, в които не се чувствам добре, то е именно, защото съм жена.
Не искам портиерът пред офиса да се чувства длъжен да ми пожелава „честит празник“ с леко извинителен поглед /щото човекът е нормален/, а аз, мамка му, за пореден път да казвам „мерси, ама аз....“.
На осми март не искам зюмбюлчета и карамфилчета, забрани от кашона на ъгъла. Предпочитам ги на девети март, седми април или която и да е друга дата.
Не искам да ми пожелават да съм „издръжлива, силна и да си спомням, че съм извор на житейски чудеса всеки път, когато се почувствам гадно“.
Защото не съм отчаяна суфражистка /отдавна си имам изборни права, благодаря/.
И защото когато искам, мога да бъда идеално издръжлива и силна, а когато не искам – да не бъда.
И защото от сто километра ми личи, че съм жена и досега не се е случвало някой да има съмнения по този въпрос.
А за да ви припомня и аз, като господин Пирински, откъде е тръгнала истерията „осми март“, ще ви дам един откъс от феминисткия бюлетин "Мать порядка":
Съвременната жена знае повече от тенджерата и неизпраните пелени! Време е жените сами да изискат своя творчески, обществен и професионален потенциал, време е да се самоорганизират срещу Патриархата, Държавата, Капитала и Църквата. Навярно жените имат и своя собствена алтернатива на цялата тази мерзост. Празничния ден! Всяка година 8 Март трябва да бъде отново Ден за международна борба за Свобода, Равенство, Достоен Живот и за правото сам да си бъдеш господар..... Денят на борбата на жените изисква повече – пълно унищожение на Капитализма, Държавата и дискриминацията от всякакъв род във всички сфери на живота. И едва тогава празникът 8 Март може да стане така традиционен и носталгически, както Деня на Победата за старите фронтоваци. А засега – БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА!“Е, честит ви празник. Аз лично нямам намерение да се правя на стар фронтовак, нито да се боря срещу капитализма. Сори.
О, и още нещо - обичам мъжете. Всеки ден.
А сега заповядайте да ме изядете с парцалите.

 Източник
« Last Edit: март 08, 2007, 02:29:02 pm by Nur »

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Осссссмомартенско!!
« Reply #1 on: март 08, 2007, 02:35:33 pm »
Между другото аз се колебая, за или против този празник съм.Да наистина споделям в по голяма степен гореказаното но....като гледам от сутринта колежките ми, светналите им погледи и празничното настроение си казвам защо да го няма щом някой се чувства щастлив,от едно пожелание,едно цвете или една усмивка,просто един весел ден.От тази гледна точка, защо да не се празнува нещо, което прави хората щастливи та дори и само за един ден.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Осссссмомартенско!!
« Reply #2 on: март 08, 2007, 02:58:38 pm »
Днес се замислих какво като аз не празнувам? Нужно ли е да го навирам в носа на всеки който е пожелал да ми честити нещо си или пък се е почувствал осенен от празнична тръпка. Все ми е едно кой как се чувства. Но пък и си е право на всеки да си се чувства както намери за добре. Моя избор е направен, kaкто и избора на всеки друг. Аз уважавам своя избор и не е важно по никакъв начин да го наложа, защото така показвам неуважение към онези с различен избор от моя. А когато не уважавам хората, това е свидетелство че не уважавам себе си. И така си противореча. Оказва се че с неуважението на хорските избори, аз не знам какво изобщо означава това понятие. А уважението е признанието на всеки един че той е важен, че неговите направени и ненаправени избори са важни. И то не по-малко важни от мен и моите избори. Но не и по-важни. Затова всеки първо себе си гледа.
Аз погледнах себе си и си запях: катерииинооо мооме, кааатеериинооо :-) и така нантатък. В мен заживя днешния ден. нямам никакво празнично усещане. Сякаш с решението да не пия алкохол, се изпари и празничното ми настроение във стария смисъл който влагах. Какво пък. аз съм така, но другите са както те са си решили. Затова тихо и с усмивка приех цветята, целунах хората, пожелах им да са живи и здрави. Пожелах на бабите си и на майка си да са живи и здрави и толкова. За тях е важно и аз ги уважих.
Затова мили хора - бъдете живи и здрави, без значение дали сте повече жени или повече мъже, дали празнувате или пълнувате. Да живее свободата.
« Last Edit: март 08, 2007, 03:01:13 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
казвам за себе си
« Reply #3 on: март 08, 2007, 07:20:24 pm »
Aз мога да кажа само за себе си.
Който празнува - той честити.
Какво да пожелая и защо. За мен е нужно да се направи "от сърце". А след като не ме изразява вече, не го правя.
Всяко нещо се прави от две страни. Щом мен, като едната страна , не участвам, значи не може има две страни. За мен е форма на лицемерие да участвам в неща, само защото на другите им било приятно или пък били щастливи. За тяхната фантазия и представи и нагласа, може и да няма значение, но за мен не е така.
Щом нещо го правя, го правя с "дух". Аз му давам "присъствие" - влагам му "себе си". В случая, за който и да е празник, това не е така. Не преча, нито прокламирам нещо - който каквото си е избрал - така го живее. Не ми пречи какво правят и как правят останалите хора. Единственото с което правя собственото си самоуважение е да направя отказ от своето участие в нещо, което не ме изразява. И не е достатъчно само защото някой би искал, или щото някой ще бъдел щастлив... и защото на някой му трябвало толкова "малко". На някой може би да им трябвало точно, ама точно моето "уважение към тях", но пък по начин по който точно искат да бъде. Не става. Правя нещата както аз решавам. Става въпрос за мен - става въпрос за моя живот.

Аз само за себе си казвам, нищо повече. Пиша за моят собствен избор.
Не ме интересува кой ще ме яде, нито дали ще е с парцали, кой би бил недоволен и на кой не му харесвало. Не е въпроса до неодобрение или неприемане. Аз имам отговорност само за моят собствен избор - не за другите. "Свещена" е тая свобода - да уважиш изборите на всички, включително и своя. Да ги уважиш - да, но отговорността е само за твоя избор - не за избора на останалите - те ще си я носят за техните си избори.
И това, че някой смята че участвам по някакъв начин в неговия избор не ме задължава с нечия отговорност или "повик" за участие в него. Той може да мисли така, но все пак щом се отнася до мен аз съм тоя, който ще определи кое какво е. И аз ще определя какво ще бъде участието ми и как точно. Ако хората не уважават и не разбират изборите ми, значи по принцип не уважават и не разбират своите избори - това дори и в предния пост беше казано, но с обратната зависимост.

Що се отнася до ЖЕНИТЕ - аз харесвам жените, възхищавам се от женските неща. И с тези, които съм близък знаят вече какво означава изразяване на "уважение" и БЛИЗОСТ на моя език и разбиране. Затова е близостта - не ми трябва "празник" нито определен ден да проявя нещо специално. Когато е факт, аз влагам всичко от себе си. Това е "духът" ми. В жените аз виждам просто ХОРА - истински хора, независимо, че повечето от тях не се приемат дори себе си така. Това е техният избор, не моят. Аз виждам в тях онова, което аз самия виждам и изразявам в себе си. И всеки друг човек точно същото прави.


Това е за мен - отнася се не само за празниците, а и за всичкото ми "участие" в груповото съществуване.
Въпрос просто на разбиране и отношение... и САМОУВАЖЕНИЕ.
« Last Edit: март 08, 2007, 07:31:01 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.