Author Topic: За смъртта  (Read 9104 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
За смъртта
« on: юли 01, 2005, 02:09:03 pm »
Знам, че това е тема дето не се обсъжда много много от хората, но ще рискувам да я пусна и да видя дали все пак няма да има някой склонен я коментира.
Просто преди няколко дни ми се наложи да изкажа съболезнованията си на една сравнително близка млада жена за смъртта на нейния другар в живота (макар и от неотдавна) и се почувствах толкова зле, че ми се ще сега да го споделя това ... Мен по принцип не ме е страх от моята си смърт или дори и от смъртта на близки мои хора, защото не че вярвам, а направо съм сигурна, че душите ни са безсмъртни. Обаче, знам, че множеството хора не само не вярват в това, ами и в Господ не вярват и изобщо май в нищо не вярват. И когато на такива хора им почине близък човек, просто не мога да си представя как се чувстват. Аз лично блокирам пред такъв човек, глътвам си езика, изобщо не знам какво да кажа - смутолевям някакъв клиширан израз и гледам да се махна - колкото и кофти да звучи - но и не вярвам такъв човек да може да бъде утешен с думи ... Толкова ми става жал ..... - и не само за загубата му, а май ми става жестоко жал за това, че той не вярва .... и сигурно си мисли, че просто червеите ще изядат тялото на човека, който той е обичал до този момент. Не, наистина нямам представа как се чувстват тези хора и как в крайна сметка преживяват това и как очакват тяхната си собствена смърт... сигурно се страхуват ... Как мислите?

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re:За смъртта
« Reply #1 on: юли 01, 2005, 02:29:09 pm »
offtopic: Не бива да лежим на едното успокоение че душата ни е безсмъртна. Не защотото може да не е така, а защото мислейки си, че е така сме способни да не дооценяваме важните неща в живота си и като цяло самия си живот.  Не казвам нищо лично срещу теб Bee.


Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

bee

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #2 on: юли 01, 2005, 03:26:25 pm »
Амиии, не съм съгласна с теб Velaskes. Мисля, че ако се страхувах от смъртта щях да съм много по-скована и притеснена. Знаеш ли, че някой беше казал, че живота можел да бъде описан с една дума и тя е “Притеснение”. На някои хора, които познавам наистина живота им се описва с тази дума. Е, аз поне, нито се радвам по-малко на живота заради това, че смятам, че душата е безсмъртна, нито недооценявам каквото и да било -  е аз поне така си мисля, може и да греша. Нали в крайна сметка ако си мислех, че нищо не ме чака след смъртта нямаше да мисля и че има пред кого или какво да се чувствам отговорна за това което правя тук, докато ако знам, че цялата ми душа ще излезе на показ във Финния свят, например, и всичките ми мисли и чувства и действия сигурно ... не мислиш ли, че при такова положение човек се чувства отговорен за всичко, което мисли и прави и съответно оценява всичко, което мисли и прави  .... защото знае, че то наистина има значение ... :)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re:За смъртта
« Reply #3 on: юли 01, 2005, 03:36:56 pm »
Тъй де, казах че нямам предвид теб, просто се хванах извън темата за този проблем, защото мисля че е важен.
Идеята ми е, че след като сме се запознали и с тази алтернатива(душата може да е безсмъртна) да продължим да живеем все едно, че може и да не е така.  В това е тайната на майсторството.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

bee

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #4 on: юли 01, 2005, 03:49:32 pm »
Аха, един вид живей живота си така, че все едно не само живота ти е последен, ами и този ден (миг) е последен ;)

Yulian

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #5 on: юли 11, 2005, 04:02:47 pm »
ами, да! Само при мисълта, че може и да нямаш утре, мислите и постъпките ти стават други-по-задълбочени, по-спокойни. Не обръщаш внимание на дребните неприятности и дребните хора (като душевност, естествено). И ти се иска да обхванеш с един поглед целия свят...

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:За смъртта
« Reply #6 on: юли 11, 2005, 05:37:54 pm »
Живота е да се живее а не да се чака смъртта :)) Смъртта е част от живота. Като =restart= бутона малко /как ми хрумна не знам/. Можем да се съобразяваме с нея но не и да и се прекланяме. Тя е много добър съветник.
Един познат като разбра че е с рак много се отчая и сигурно един месец се оплаква /в буквалния смисъл/.  Сега го гледам излязъл на улицата седнал на един стол пред къщата си и сякаш е преодолял смъртта. Виждам усмивка даже. Като намеря удобен момент ще го заговоря да видя какво стана с него. Няма да се учудя ако е преживял нещо.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Visioner

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #7 on: юли 11, 2005, 05:59:48 pm »
Аз мисля, че смъртта е ужасно нещо, но само за близките на този, който е умрял. Иначе смъртта за човека е край на нещо старо и начало на нещо ново.
Когато бях малка знаех, че Смъртта е нещо много красиво и добро и много исках да отида отново при нея. Знаех, че там е хубаво. Тези чувства си ги спомням и до днес, значи сигурно съм имала спомени от предишния си живот, които по принцип не се помнят, но при мен това си е останало!
Това е Смъртта - нещо хубаво и добро, което обаче не си спомняме!

Nirvana

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #8 on: юли 14, 2005, 11:30:07 pm »
Компютъра би могъл да се рестартира сума пъти преди да се изключи. Изключи ли се- компютъра си е там, цялата информация си е в него- само юзъра отсъства. Рано или късно той пак ще бъде включен, независимо дали от същия или друг юзър. Юзъра ще продължи усъвършенстването му с разни нови технологии, компютъра ще продължи да трупа информация и т.н.
„смъртта е ужасно нещо, но само за близките на този, който е умрял.”-  Струва ми се, не самата смърт е ужасна, а болката от липсата ::)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re:За смъртта
« Reply #9 on: юли 17, 2005, 08:32:44 am »
По-натуралистичен пример. Смъртта на физическото тяло не е неговото изчезване, защото то се разпада и се трансформира или както се казва най-просто връща се в земята. Жизнената енергия обаче не се губи. Тя се променя, трансформира, циркулира но не се губи.
Смъртта е просто нужния край от цикъла на един физически живот.
Животът Е.  
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
За живота и смъртта
« Reply #10 on: октомври 07, 2005, 12:47:06 pm »
Препоръчвам на всички "Тибетска книга за живота и смъртта",
която можете да намерите в Даунлоуд.

"Какво се надявам да постигна с тази книга? Да вдъхновя една тиха революция в начина, по който гледаме на смъртта и се грижим за умиращите, и в начина, по който гледаме на живота и се грижим за живите"
Согиал Ринпоче

I am who I am.

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:За смъртта
« Reply #11 on: октомври 07, 2005, 02:37:40 pm »
ще споделя един пример от Разг.с Бога- смъртта е като врата, има дори хора за които тя се е отворила , но те са избрали да не минават през нея засега.

А примера е за ларвата на пеперудата, за нея какавидата е смърт, а какавидата "умира" , но само привидно, за да се роди по-красива от всякога, пъстрата  и жизнеутвърждащата пеперуда.

Така и бебето, което се ражда, за него усещането е близко да смъртта- разделя се с всичко познато, сменя средата от течна във въздушна- затова и бебетата се успокояват с глас- то е нещо познато от преди. Може би усещането при смъртта ще е подобно и просто ще минем за пореден пър от една среда в друга, този път от материалната в енергийната, въпроса е какво ще отнесем със себе си, кой спомен ще остане с нас- може би любовта към себе си, към другите, към Бога.........???????
Every moment is a miracle right now

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re:За смъртта
« Reply #12 on: октомври 07, 2005, 02:58:17 pm »
От опита, който имам до този момент по един или друг начин събран, единственото нещо от този живот, което можеш да вземеш със себе си в отвъдния, и което наистина ще те интересува тогава е доколко в този живот си обичал. Дали решенията, които си вземал са били основани на любовта.
Само любовта остава, всичко друго, което си градил в материалния си живот губи значение за духа в теб. Е, пак е относително защото има по-ниско развити души, които и след смъртта си копнеят за материални блага. Но това е друга тема на разговор  :)  
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

bee

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #13 on: октомври 08, 2005, 01:15:45 pm »
Velaskes, просто не можеш да си представиш какво удоволствие ми достави това твое изказване.  :D Май някъде дълбоко в себе си съм имала такова подозрение, но честно казано за пръв път чувам такова нещо (май не съм чела и подходящите книжки де, знам ли). То всъщност това трябва да е близко до ъкъла, но както казвам понякога различните хора са с различно устроени мозъци и някои разбира някои неща лесно, друг други... и така ... аз явно още не съм се "светнала" за доста неща :)
Така значи, само любовта можем да отнесем със себе си?  :D Това просто е толкова страхотна новина ..... че  ..... нямам думи. Май ще си тръгна от този свят с много, много пълни "шепи". Като се сетя колко много хора съм обичала и обичам в момента  ... колко много мога още да обикна ....  :D Абе голям кеф, еййй, голям. :D :D :D
 

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re:За смъртта
« Reply #14 on: октомври 10, 2005, 04:05:56 pm »
Bee дано да имаме едно и също нещо предвид когато говорим за Любовта  ;)

А иначе пиша, за да споделя, че "Тибетската книга за живота и смъртта" заслужава да бъде прочетена от всеки, който смята, че е тръгнал по пътеката на духовното си себеусъвършенстване.  
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

bee

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #15 on: октомври 10, 2005, 04:50:32 pm »
Е, а дано!  :D
Аз мисля, че имаме едно и също предвид, ама знае ли човек  ???
Има време, ще си изясним  ;) А "Тибетската книга за живота и смъртта" съм я чела  :)

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:За смъртта
« Reply #16 on: октомври 10, 2005, 05:10:06 pm »
А иначе пиша, за да споделя, че "Тибетската книга за живота и смъртта" заслужава да бъде прочетена от всеки, който смята, че е тръгнал по пътеката на духовното си себеусъвършенстване.  
И не само те, Velaskes, не само те...  :)
I am who I am.

Ricardo

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #17 on: ноември 04, 2005, 05:50:37 pm »
Дънов:"Смъртта значи е най-голямото ограничение.Душата е полуматериално и полудуховно нещо.Като излезе от тялото си,човек ще има едно невидимо тяло-прозрачно,ще има самосъзнание,но другите хора няма да го виждат и чуват.Аз виждам оня свят както вие виждате физическият,но как го виждам е друг въпрос"

nova

  • Guest
Re:За смъртта
« Reply #18 on: ноември 09, 2005, 09:01:16 am »
... Нали в крайна сметка ако си мислех, че нищо не ме чака след смъртта нямаше да мисля и че има пред кого или какво да се чувствам отговорна за това което правя тук, докато ако знам, че цялата ми душа ще излезе на показ във Финния свят, например, и всичките ми мисли и чувства и действия сигурно ... не мислиш ли, че при такова положение човек се чувства отговорен за всичко, което мисли и прави и съответно оценява всичко, което мисли и прави  .... защото знае, че то наистина има значение ... :)

Понякога си мисля, че всичко изписано, измислено за душата, за Бога и т.н всички производни е било подтикнато от неутолимия стремеж на някой да се пребори със Смъртта. С мъката от това че губи любими хора, със страха, че и неговия ред иде. И хората са започнали от търсенето на смисъла на смъртта, а не на живота. Чудя се ако всичко в което се опитваме да повярваме се окаже не чак толкова вярно....Можем да видим всичко, което искаме- мечтите и желанията нямат граница. Нали знаете какво става като хвърлиш камък в спокойна вода. Ние сме на брега, информацията е набрала скорост, но аз се питам кой е хвърлил камъка. И се притеснявам да не е някой от нас...Да не би да доразвиваме илюзиите на някой, живял много преди нас- само илюзиите...Не се страхувам от смъртта, а от това да не би да вярвам в илюзии.
Не мисля, че това, че ще се представим някъде определя моделите на поведение. Като се върнем назад ще видим през  най-силните години на религиите най-отявлените жестокости в името на това "после"
« Last Edit: ноември 09, 2005, 09:11:43 am by nova »

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: За смъртта
« Reply #19 on: октомври 11, 2006, 01:46:58 pm »
А може би смъртта е онзи хронометър , който ти напомня "живей, живей сега, защото след малко всяка секунда може да стане безценна за теб , ако секундите ти на тази планета свършат".

Всеки е дошъл тук ,за да изживее нещо и да си тръгне обогатен , може би в крайна сметка всичко е производно на желанието ни да изпитаме безусловната любов, тази с която Бог ни обича.
Every moment is a miracle right now

Dani

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #20 on: октомври 12, 2006, 10:12:32 pm »
А може би смъртта е моментът, в който е време да си заминем от този свят, защото сме направили и научили всичко, на което сме били способни.  Или защото сме попаднали в неправилното тяло в неподходящо време на неподходящо място... Време да се оттеглим за малко почивка и после - "рестарт"  ;D
Това, което знам със сигурност е, че не са нашите ум или воля тези, които да решат кога е дошло времето....  ;)

Offline piksel

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 12
Re: За смъртта
« Reply #21 on: октомври 27, 2006, 07:37:31 pm »
Дани мисля,че всеки носи отговорност за собствената си смърт.Представи си че живота е една дълга централна улица с магазини ,клубове ,барове,учреждения и тн. Избора къде ще влезеш си е изцяло твой, само движението напред и посоката са предначертани. Ако изберешкръчмата със сигурност ще приключиш по бързо:),или например избираш спокойния живот на самовлюбен богат егоист,вероятно ще изкараш по-дълго ,но пак ще трябва да се върнеш при следващото си идване,и тн. Всичко това го носиш в себе си.Избора е твой.
Веласес е прав,може би най добрата книга за смисъла ,смърта и живота е "Тибетска книга за живота и смъртта "на Согиал Ринпоче, ако си пропуснала да я прочетеш спешно го направи:)
Но тази книга не може да се чете като роман.Ще видиш че в процеса на собственото ти израстване ще откриваш все повече неща, който просто не си била готова да разбереш .Имам я от самото и издаване и винаги когато я взема , отваряйки напосоки страниците оставам изненадан и очарован.
Едно от добрите напътствия за всеки търсач:)

Dani

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #22 on: октомври 30, 2006, 10:14:20 pm »
 :)
Quote
аз разглеждам смъртта като нормален процес - реалност, която приемам и за която зная, че неизбежно ще настъпи, щом пребивавам в това земно съществуване. След като съм наясно, че не мога да я избегна, не виждам смисъл да се тревожа заради нея. Мисля за смъртта като за смяна на остарели и износени дрехи, а не я приемам като някакъв абсолютен край. И все пак смъртта е непредсказуема - ние не знаем кога и как ще настъпи. В такъв случай е разумно да се подготвим за нея, преди да я срещнем
Тибетска книга за живота и смъртта - С. Ринпоче
Не съзирам особено разминаване между личното си разбиране за смъртта и това на Ринпоче...
Благодарна ще съм ако ми посочите какво по-точно не разбирам в нея и какво още не съм готова да приема според вас.  :)
Интересно ще ми е и защо е толкова спешно прочитането и за моето и на другите "спасение".  :)
Благодарна ще съм и да споделите най-ценните си лични открития в нея. :)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re: За смъртта
« Reply #23 on: октомври 30, 2006, 11:26:41 pm »
Уважаеми съфорумци :)
Смърт съществува само за физическите ни тела и за ума, който е привързан към физическото тяло. Докато съществува тази привързаност, да не можеш да "го оставиш" ще имаме такова преживяване и интересното е, че то може да бъде изпитано само докато сме "живи"(докато обитаваме тялото). Страхът идва от имагинерния Аз, който най-характерно наричаме его. Егото се асоциира с телесната ни обвивка. То е тялото, има ръце, крака, ум, обича да се храни, да се разхожда, има ЕГН, адрес, предпочитания, преследва цели, слуша авторитети, съхранява ценности. Всички тези неща и още много други съставят неговата възлюблена идентичност. И когато то е толкова привързано към тях при загубата им или дори при мисълта за загубата им то страда жестоко. Това е смъртта, това е страха. Да не можеш да оставиш да си отиде.
Защото, който го може знае, че нищо никъде не отива, всичко съществува в този момент на това място.  
« Last Edit: октомври 30, 2006, 11:36:54 pm by velaskes »
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Анеста Ексена

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #24 on: ноември 06, 2006, 04:23:13 pm »
Според мен хората се прераждат когато умрат,тялото е просто една обвивка на душата,която когато се изтърка,душата си я сменя с друга,като се прероди.

DUSHA

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #25 on: декември 15, 2006, 07:14:43 pm »
Вижте , чета с внимание вашите разсъждения за смърта. Не знам дали тези,които участват в тази полемика са изпитали загубата на най-обичаните същества. След тройна загуба , за да се справя със мъката и промяната в моята личност, прочетох много книги, даващи упование за живота след смърта. Мили хора,какво зло са направили малките дечица, отиваши се от този свят поради болести или нещастия? Защо Господ взема млади , или много добрите хора? Какво са виновни деца останали рано без майка или баща?Такиа че няма защо да се заблуждаваме. Това просто е един природен закон и за да се приема не трагично жестоко, трябва да се говори за това още от ранна възраст и да не се забравя че забързания ни живот, амбициите, дребните човешки отношения ускоряват това  . Повярвайте изживях истинския си живот с хората които загубих, това което правя сега е просто доизживяване на останалите дни с много мъка, самота, т.е като един нов човек без мечти, без амбиции/ просто няма за кого и за какво/ Един друг живот, който не бе моят истински живот.Знам че не сме вечни, но не бях готова за постигналите ме трагедии толкова рано/ просто не вяевах че това може да се случи с мен и близките ми. Аз не искам да бъда с часст от душите на тези хора някъде там/ откъдето никой не се върнал да каже, че съществува/, аз имам нужда от тези хора, за да продължим до дълбока старост ТУК и СЕГА. Ще го разберете само ако го преживеете.
А този, който писа че не се страхува от смъртта и че там някъде ще е по-добре, защо продължава да живее на земята и проповядва .Има хиляди начини да отиде ТАМ.. Моля слезте на земята.

pakost

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #26 on: декември 17, 2006, 12:33:31 am »
Много ми е интересно как сте заключили (тези които са го написали) че душата е безсмъртна. Дали сте достигнали до убеждението си по емпиричен път? Дали някой е преживявал кома или е изпадал в дълбока медитация или по някакъв начин се е срещал със смъртта очи в очи, за да му просветне, че душата му е безсмъртна. В книгите наистина го пише. И аз съм го чела и на мен ми се ще да достигна до просветлението че душата ми е безсмъртна. И най-вече ми се иска да го вярвам, за да не ми се налага да се страхувам за собствената си кожа. Страх ме е че и моя ред ще дойде. И смейте ми се, вече съм предизвиквала смях с това си изказване - страх ме е че може да не умра навреме, че може да не успея да си довърша делото. Да смешно ми е и на мен като си го чета, но е така - страх ме е и си го признавам. И когато се срещна със смъртта гледам с широко отворени очи и ми е интересно. Преди се гнусях и ужасявах от смъртта. Говоря предимно за кучета и котки - онези на които виждам червата по асфалта. С човешката смърт пряко не съм се сблъсквала. Казват че когато умре много близък човек, това е сериозно житейско изпитание за живите. Няма къде да избягам от това, както и всички вие, които разправяте че не ви е страх, защото сте сигурни в безсмъртието си. Смъртта си има две страни, като всичко друго. За смъртта говорят само тези, които са били нейни  свидетели, не и онези които са я изпитали. Логично нали. Просто мъртвите не идват да ни разказват как е да си мъртъв. За свидетелите на смъртта , сблъсъка с нея често се определя като лош опит. Това идва от страха, които всеки от нас носи в себе си. Просто когато някой умре, си спомняме че никак не сме безсмъртни и че няма да ни подмине и страдаме. А ние си фантазираме и се самоубеждаваме че не е страшно, дори че смъртта била нещо добро и хубаво. Всъщност смъртта си е факт - съществува като част от цикъла. Всичко което се е родило, живее и умира. Само дето сме приели раждането да е добро, живота да е пълен с радости и мъки, а смъртта да е лоша. Всъщност доброто, лошото, радостите и проблемите са само в собствените ни глави. Онова което се случва, в частност смъртта, са фактите - чистата реалност. А ние взимаме фактите и си ги присвояваме и изживяваме себе си, изиграваме ролите, които си отреждаме като последствие от събитията. Да, нямаме контрол над събитията. Имаме избор - решаваме къде и как да бъдем, какво да правим, но неудържимо следваме собствения си път. И пътя ни си има условно начало и условен край. На всеки един от нас! И това че някой е достигнал до края на пътя си е факт само в неговия живот. В нашия живот този човек го няма, и запълваме мястото му с емоции, чувства, мисли - не можем да понасяме липсата и я компенсираме. Но се питам дали страданието на близките на умрелия човек не показва техния страх. Да, умрял е човек, а ние страдаме за него - така казваме, всъщност всеки страда заради себе си. Какво ще правя без него сега? Живота ми за нищо не става, сам съм, как ще се справя... не ми се мисли колко такива въпроси минават през главата на човек, който е загубил близък. Но всички тези мисли се отнасят до самия мислещ. Просто другия го няма, за него не е важно. Смъртта, погледната от страната на живите изразява личното им отношение към самите себе си. Смъртта, погледната от страната на мъртвия, от страната на вечността е просто факт, както живота и както раждането. Нито е добра, нито е лоша, никаква не е смъртта, но съществува като врата към онзи свят с който много ми се иска да се свържа, а може би и на вас ви се иска, може би ни се иска да вярваме че има друг свят. Но няма как да разберем, не и със философстване и с четене на книги и не преди сами да достигнем до там. Неизбежно и слава богу - всички ще умрем, когато ни дойде времето.
Амин
« Last Edit: декември 17, 2006, 12:37:07 am by pakost »

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re: За смъртта
« Reply #27 on: декември 17, 2006, 03:17:24 pm »
Смъртта е част от затворената система за живот на Земята. Там Живота се превъплъщава в същества притежаващи триизмерни физически тела, без които е невъзможно да взаимодейства по един виден осезаем начин с обкръжаваща го среда. На физическите тела е вграден инстинкт за самосъхранение, за да не умират прекалено често, бързо. Всяко същество има някаква функция в цялата система. На съществата наречени хора е дадена възможност за логическо мислене и самосъзнаване. Което с инстинкта за самосъхранение се е изродило в страхове. Един от който и един от най-съществените е страха от собствената смърт. Екоравновесието в планетарен мащаб изисква феномена на отмирането на живите организми. Смъртта е само явление засягащо телата. Живота е вечен и безкраен, с безбройни форми, безкрайно интелигентен, изпълнен с обич и създаващ неизброими възможности за творчество.
Всеки човек живее на Земята за да твори себе си. Да бъде някой, да допринася за нещо, да изразява емоции и страсти, да сътворява блага, да създава отношения, докато търси истината за себе си. Има такива, които ще се изявават като жертви и изоставени след смъртта на близките си хора, ще оплакват самотата си, ще се жалват че Живота е бил жесток към тях, има и такива които го преодоляват и продължават напред създавайки си нов живот и нови близки. На всеки е даден избора да промени съдбата си. Това е твоето предизвикателство, ще го приемеш ли или ще се предадеш? От преодоляването му зависи твоята свобода.
« Last Edit: декември 17, 2006, 03:19:12 pm by velaskes »
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: За смъртта
« Reply #28 on: декември 17, 2006, 04:55:44 pm »
 Незная дали душата ми е безсмъртна а и да ви кажа това особенно не ме вълнува,по важното за мен е каква е тя в този ми живот.Иначе интереса към смъртта не ми е чужд.Страхувам се от смъртта на близките си хора,но не като физическата им смърт а като факт който води до тяхната липса.Това означава ,че се страхувам най вече за себе си ,за това че моя живот ще се промени и тях просто няма да ги има при мен.Не се страхувам от мъртвите налагало ми се е на няколко пъти да участъвам в подготовка на погребение и смъртта в крайна сметка е част от живота.Това са нашите близки макар и в смъртта си.
      Незная как се преживявя загубата на дете,макар че на мои много близки хора това им се случи и в крайна сметка се прибориха с това,майката казваше че предпочита да живее с липсата на детето си отколкото с непрекъсната му болка и непрекъснатия страх от загубата.
   Може би единствения начин за контрол над собствената ни смърт е самоубийството.Не познавам човек, които е сложил край на живота си ,защото смята че това е негоивия начин за себепознание,но познавам такъв който го направи от страх към живота.Дори не мога да си представя колко трябва да се страхуваш,за да направиш нещо такова можех само да го наблюдавам, да си мисля че помагам,но в крайна сметка човека го направи!Уважавам неговия избор,макар и да не го разбирам.
    Имахме куче,което много остаря ,ослепя,оглуша не можеше вече сам да слиза и качва стълбите,децата и аз го носихме на ръце за да излиза на вън.Аз взех решението да го приспят и смятам че аз нося отговорността за това.Не ми беше лесно да взема такова решение,но продължавам да го смятам за правилно.
     Колкото до моята смърт...тя е в мен ,до мен ,на крачка зад лявото ми рамо.Показвала ми се е на няколко пъти и това ме накара да я уважавам.Когато за първи път я почувствах си "умрях" от страх и тялото ми също.Понеже за сега мисля,че смъртта не е под моя юрисдикция се смятам по скоро отговорна за това което правя до като дойде срещата ми с нея.Колко типично нали....не се занимавам с живота си в момента,а съм взела да определям смъртта ,че представете си тя да не е нещо по различно от представите ми за нея,ама как само се подсигурявам,че да ми е спокойно и сигурно...,нали?!
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: За смъртта
« Reply #29 on: декември 27, 2006, 03:39:23 pm »
Няма нищо по-сигурно в този живот от смъртта.Човек и добре да живее .....умира. Без смърт няма живот.Представяте ли си човек да живееше вечно в едно и също тяло.Мисля, че най-малкото би било доста скучно.Ако никой не умираше, никой нямаше и да се ражда, т.е. смъртта е за мен част от кръговрата на живота.Друг е въпроса за отношението ни към нея.Нашето общество не ни възпитава в правилно отношение към нея.Хората се страхуват от смъртта, или по-точно от болката която тя причинява.
За мен страха от смъртта е проява на човешкия егоизъм.Аз лично не се страхувам за своя собствен живот, но изпитвам неистов страх от това смъртта да не застигне някой близък.Защото от неговата загуба би ме боляло, той би ми липсвал.Ако от ранна детска възраст ни възпитават, че смъртта е естествен завършек на живота, си мисля че бихме приемали нещата по-различен начин.Но за нея тогава почти не се говори, или се говори с недомлъвки.