Author Topic: За смъртта  (Read 9108 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Paladin

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #30 on: декември 27, 2006, 05:35:41 pm »
Ние всеки ден умираме. Всеки ден хиляди клетки от тялото ни умират и се раждат други.
Хиляди мисли и чувства умират и се раждат други. Защо е така? Може би заради многообразието на формите на живота и духа. Ние сме малка клетка от тялото на Всемира, малка буквичка от мисълта на Отца, малко пламъче от Светлината Му.
Малка прашинка, изпълнена с виденията за своето битие като други такива прашинки в безкрая.
Ще повярва ли някой в спомените на една прашинка? Че е била много пъти отново и отново? Без научни доказателства, без теории и логика в толкова съкровеното и ирационално духовно?Би ли повярвал някой в призрачните ментални образи на миналите си превъплащения? И какво ще се поучи от тях? Защото това е най-важното.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: За смъртта
« Reply #31 on: декември 28, 2006, 12:42:00 pm »
Мисля, че целта на духовното извисяване на човек е да се пребори със смъртта.Какво е смъртта?Напускане на физическото тяло от душата-онази малка монада, която носи спомените за всичките ни превъплъщения.Затова когато достигнем до определен етап на развитие, ще можем да определим момента, кога да напуснем тялото си завинаги.Казват че всички просветлени йоги, знаят за този момент предварително и напълно съзнателно отделят душата от тялото си.Имам предвид, че щом този процес стане контролируем, то смърт повече няма да има.

Offline orchid

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
  • Gender: Female
Re: За смъртта
« Reply #32 on: декември 29, 2006, 12:55:07 pm »
Аз пък мисля, че хората се страхуват от смъртта, защото за тях тя е нещо неизвестно. Ние не знаем нито кога ще настъпи, нито какво ще е чувството (дали няма да е нещо ужасно болезнено), нито какво ще стане след това. Може да говорите за безсмъртната душа, но както каза Пакост никой не се е върнал оттам да разкаже и съмнението е неизбежно. Всички познаваме страха от неизвестното, от нещо което не ни е познато и по презумпция е по-лошо от това което имаме сега, т.е. живота. Но това важи само ако се замисляме за смъртта, дори само ако сме имали близки срещи с нея, някой наш близък е починал и ние сме видели студеното му тяло. А иначе казват, че за децата смъртта не съществува, те въобще не си представят, че живота има край. Да ви призная честно и аз още съм в този си безсмъртен период от живота, взимам решения, правя избори сякаш никога няма да умра и не се замислям да се подготвям за това (дори ми се стува смешно), но пък за възрастните хора е друго. Нали се сещате идва един период от живота, когато вече хората са на възраст и близките им приятелите почват един по един да изкапват като есенни листа. Според мен точно това е момента, в който човек започва да се замисля за смъртта и да се притеснява за своята собствена, когато видиш със очите си как твои близки си отиват един по един. Някой пишат завещания, други събират пари за погребението си. А иначе докато сме млади пак се сблъскваме със смъртта, по новините постоянно чуваме за катастрофи, болести, природни бедствия и т.н., но го възприемаме като нещастие, лош късмет, "случва се понякога", все едно ако имаме късмет няма да се случи на нас, а в края на краищата всички ще умрем един ден. И все пак според мен е прекрасно това, че през по голямата част от живота си ние не се страхуваме от собствената си смърт и дори не се замисляме за нея, а живеем все едно сме безсмъртни, представяте ли си живот в постоянно безпокойство, подготовка и очакване на едно единствено нещо - смъртта, според мен тя не заслужава чак такова внимание  8)
Every stone a story, like a rosary

Axl`sWife

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #33 on: февруари 19, 2007, 06:10:51 pm »
Taka, predi vsi4ko iskam da uto4nq 4e suvsem slu4aino popadnah na foruma i na saita vaob6te, posle porazrovih foruma i to4no tazi tema me grabna...
Otnosno smurtta...o6te kato dete mnogo se strahuvah ot neq i to ne za6toto mi e nanesena travma (psihi4eska ili fizi4eska), a prosto izpitvah nqkqkuv ujas, vutre6en diskomfort samo pri misulta za smurt (na 4ovek, a ne kato cqlo na jivo su6testvo). I tozi strah si me vladee6e i v po-kusnite godini i nikakvi komentari ot sorta na "ni6to ne iz4ezva", ili "ima i zadagroben jivot" ne me uspokoqvaha absolutno po nikakav na4in...
Sega oba4e imam 4estta da tvurdq suvsem otgovorno 4e smurtta kato estestveno razvitie na ne6tata, ne me pla6i...v smisul..preodolqh straha si ot neq s pomo6ta na edin 4ovek, kogoto obi4am bezkraino, ta toi mi kaza slednoto: "Ne se pritesnqvai, kakvoto i da se slu4i nie 6te si jiveem spokoino, a ako nqkoga stane taka 4e razboleem ot nele4imi bolesti ili prosto razberem 4e kraq e blizo 6te zapalim kolata, 6te otidem v nqkoq tiha gora, 6te slojim edin parcal do rezervoara i dokato toi gori...6te imame vreme da si dadem edna posledna celuvka..."
Neznam dokolko tova e uspokoqva6to, no na men naistina mi POMOGNA

G-wiz

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #34 on: март 06, 2007, 12:08:29 am »
ако трябва да съм напълно искрена .. не се страхувам от смъртта.. а кво да говоря за себе си :) по-скоро се притеснявам за близките си, защото съм губила близки хора и знам, че е тежко.. нооо всичко с времето си .. а и всъщност възприемам смъртта като нормален етап от етапите през които душата преминава.. НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ КАТО КРАЙ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ ПРИМЕРНО ..

смятам че всеки има няква цел, нещо което трябва да свърши, нещо с което да допринесе на земята .. и след това да отиде някъде другаде.. а това другаде би трябвало да се определя от това как е изживял живота си ..

solej

  • Guest
Re: За смъртта
« Reply #35 on: март 06, 2007, 03:35:44 pm »
Интересна гледна точка за смъртта можете да откриете в книгата на Борислав Русанов ''Мистерията Лим'' http://www.geocities.com/misteriata_lim