Author Topic: Подържане на тонуса и духа  (Read 3002 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

eses

  • Guest
Подържане на тонуса и духа
« on: март 26, 2007, 11:47:42 am »
Предполагам ,че темата ми е за тук. Искам да ви попитам как вие подържате духа и тонуса си на високо ниво и по точно можете ли да го подържате на високо ниво постоянно? И за да стана по ясна, четем книги,говорим с хора,говорим с много развити духовни хора,наслаждаваме се на живота и на красотата му и в такива моменти се носим високо в облаците.Да но я има и другата страна на монетата,както днес  се носим в облаците така утре можем да сме доста презимени и отчаяни или както там се чувствате в моменти на спадове. Често човек се увлича от ежедневието и изключва онези истини който са го карали да лети горе в облаците ,тогава даже си казва: е добре де защо сега така се чувствам зле нали си ги знам онея неща който ме правят щастлив? Та как подържате тонуса си постояно вдигнат ,как се чувствате постоянно одухотворени и бобгопомазани  :idiot2:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Подържане на тонуса и духа
« Reply #1 on: март 26, 2007, 02:06:24 pm »
Чудих се дали да пиша нещо в тази тема...
И... се оставих да напиша нещата, които се извъртяха във вътрешния ми диалог.
--------------------------------------
"Поддържането" на тонуса е свързано с наличието на връзката ни с духа в нас... С "ЧОВЕКА" В НАС.
Нищо общо няма с разясненията описани в поста на автора, затова се и колебах дали въобще да пиша в тази тема.
Нищо общо няма с понятието 'Поддържане"... защото когато човек е свързан "отвътре" не му се налага да "поддържа" никакъв тонус. Ако нещо се "поддържа" това означава за мен че няма основа... и се налага да се "крепи". Крепенето е наложително, когато е изкуствено и се налага да се поддържа и да се обезпечава с енергия. Това за мен е просто самонасилие - някаква форма на псевдо-само-контрол - в името на нещо си... В случая - в името на самозаблудата, че чувстваме - каквото и да било.
Описанието на автора и въпроса му също за мен /само за мен/ няма никакъв смисъл е крие в себе си смисъла на самия въпрос. На първо място - щом имаме "ЧУВСТВО" че летим в небесата, тази еуфория е просто "чувство" - преживяване. И като всяко преживяване задължително ще се смени със обратното си - с противоложното преживяване - на кризата, на разочарованието, на отчаянието. На това ниво на битие задължително ще се сменят двете противоположности - това е толкова естесвено и очевидно, че не мога да си представя самия автор да не го знае - от живота си, от опита си и от наблюденията си върху хората около него.
И от тази гледна точка - на нивото на света на преживяванията не може да се поддържа непрекъснатостта само на едното преживяване - "добрите и лошите" неща само взаимно се определят и съществуват... Преживяванията са също така - "неприятните и приятните" преживявания само взаимно се определят и съществуват само в контекста си едно на друго.
А що се отнася за ДУХА - въпроса /и неговото описание от автора/ нямат нищо общо с ДУХА. За състоянията на духа няма никакви преживявания, нито има еуфория на летене в облаците, нито са възможни обратните преживявания - целия огромен спектър и думите за него - чувство на отчаяние, чувство на безмислие, чувство на тревога... "ЧУВСТВО" за... "нещо си"... същото е с "ЧУВСТВО на щастие, чувство за истина, чувство за комфорт, за баланс . ВСЕ ЧУВСТВА за ххххххх /нещо си/ .

Докато за самия индивид важи формулата " АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СА МОИТЕ ЧУВСТВА /преживявания/" нивото на битие ще бъде такова - двоично-противоположно и непрекъснато променливо. Това е света на преживяванията. И смисълът за това е вкоренен в самия избор на избиращия това ниво - на неговите потребности "само и единствено да преживява".

Има и форми на преживяването, които са като че ли изключения от двоично-противоложната картина. Това са световете на ДЪЛБОКО ВЯРВАЩИТЕ... в нещо. Каквото и да е то. Дълбоката им вяра е толкова силна че тушира моментните "противоположни състояния" на преживяването им. Просто с нея се създава силен астрален "магнитен" център и това поддържа силно привличане и става силна основа. Силно вярващите хора имат "чувството" за онзи баланс, който е изначален, защото вярата им определя някаква "връзка" - силна връзка с нещо. Това дава онзи характерен момент с това - да изглеждат тонизирани и "одухотворени".
Това продължава обаче само докато я има вярата... А човека може сам да поддържа вярата си, защото си спомня, че ако я "изгуби" направо загубва себе си. В такава сделка вярването се слива с личността... и я замества напълно. Ето защо вярващите личности са готови на всичко само и само са защитят вярването си - на всяка цена. Защото за тях то играе спасителната роля на заместител. Ако го нямаше това трябва отново да се върнат в объркания си свят на личността си - с всички характерни "урагани" от противоречия и кризи
Ако за такива хора става въпрос... както за техните състояния и "тонус" - отиди във всяка църква и виж "напредналите" в нея. И да не е в църква - виж вярващите хора навсякъде около теб. Дори атеистите са вярващи всъщност. Всеки вярващ човек в общуване само за вярата си е готов да говори. Не чува и не вижда нищо друго - толкова потъва в нея, че адекватността му се изгубва симетрично на това потъване. Много е лесно да се "видят" и срещнат такива хора около нас. Няма никакво значение с какво се занимават - такива вярващи има и в "науката", образованието, медицината - въобще на всякакви социални професии... защото по принцип самия социум е основан на вярване и чрез ВЯРА. Ето защо навсякъде се срещат лозунки от сорта на това - колко е ценна вярата, че без вяра не може да се живее, че с вяра се лекуват болести, преместват планини и още какво ли не. ДА - за вярващите хора точно това е характерно... Винаги на своята вяра й казват ИСТИНА... и такава е тя за тях. И всъщност ТОВА ГИ КРЕПИ. Но това няма нищо общо с ДУХА... Има тонус, но няма дух...Вместо него има просто ВЯРА. И това се разбира когато по някаква причина човека изгуби вярата си... даже и обекта на вярването си... Това за него е смазваща криза. И за хората преживели това
е някакъв "вид" смърт. За някои от тях - направо са готови на биологична смърт.
А иначе... за заместител на вярването сега се използва и новото поле за "блянове", което сега търсачите на нови преживявания наричат "медитация". Безкраен океан за "красиви ", вълнуващи и екзотични, приказни и фантастични преживявания. Но само за преживявания - само и единствено в това поле... Това всъщност се определя от самия човек - от нивото му. Каквото и да прави, нивото все това остава. Защото всяко преживяване всъщност служи за затваряне в това ниво. А преповторенията само затвърждават "програмата" и процесите.
---------------------------------------
ЕСЕС, нима Петър Марков не го знае това ли... или ти не си го питал/а/ за тях? А може би той е казвал, но е нямало кой да го чуе.

Познавам лично Гергана Маркова и съм запознат горе-долу с колежа и с програмата. Когато се запознахме с нея, П. беше в болницата и се възстановяваше от прекарания инсулт.
 
« Last Edit: март 26, 2007, 04:35:30 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

eses

  • Guest
Re: Подържане на тонуса и духа
« Reply #2 on: март 26, 2007, 03:35:36 pm »
Знаеш ли каза много неща,много неща в който ти вярваш но те не отговориха на въпроса ми.Отговори ми лично за теб как стоят нещата с тонуса ти,с удухотворените моменти и с спадовете на енергията ти. Много ясно че в живота има приливи и отливи,въпроса ми по точно беше как да стане така че живота ми да е постоянна радост и любов.

gimli

  • Guest
Re: Подържане на тонуса и духа
« Reply #3 on: март 26, 2007, 05:53:35 pm »
 ;D  А ти  eses, самата ти, отговаряла ли си си на този въпрос ?  O0

eses

  • Guest
Re: Подържане на тонуса и духа
« Reply #4 on: март 27, 2007, 09:43:21 am »
Незнам как да ти отговоря на този въпрос. Аз съм се питала себе си ама не съм намерила точния отговор. Забелязала съм че когато съм изпълнена с радост и вдъхновение от устройството на вселената,когато усещам благоволението на по висшите сили, когато усещам единството се чувствам много добре,тогава си мисля че това няма да свърши никога и съм още по щастлива.Но уви спадовете идват и искам да ти кажа че ги усещам много повече от преди когато не съм се вълнувала от всичко това и когато съм изпитвала прости и обикновени радости от живота. Тези спадове според мен идват от ежедневноста и от това че се оставям да ме повлече забравяйки колко добре съм се чувствала когато съм ги помнела. В любима моя книга "Разговори с Бога" се казва че трябва да се учим от преживяването си (и не само  но то е най силно) а аз явно не успявам точно от него да се науча и затова ви питам вие успявате ли да се учите от опитностите си и можете ли да избягвате спадовете и да ръководите живота си така както искате да бъде.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Подържане на тонуса и духа
« Reply #5 on: март 27, 2007, 02:46:40 pm »
Малко е смешно заглавието, защото е поставено равно между два неравнопоставени “обекта”.

Какво е дух не съм готова да кажа. Смешно е да твърдя че мога да дам дефиниция, но със сигурност имам някои съображения. Духът се самоподдържа, той е връзката с вечността, безформен, без дефиниция през времето и пространството. Няма как човек да поддържа духа си. Духа е в основата на човека, духа е самия живот, който Е въпреки човека, не благодарение на него.

Тонуса е ритъм, за чието поддържане е необходима определена енергия. С други думи ако не се поддържа, тонуса изчезва. Така е със всичко, което съм практикувала.  Спорта примерно – влезна ли в режим на работа, мога с оптимални усилия да поддържам движението си. Вработя ли в четенето на някоя книга – с равномерно разпределени усилия я дочитам. Няма значение каква е дейността – продължавам ли да полагам минималното необходимо количество енергия, за да поддържам действието, тонуса ми се запазва. Спра ли да влагам енергия – ритъма затихва и за да го възстановя отдавам занчително повече енергия, отколкото е била нужна за да продължа да го поддържам.

Човек си има неизчерпаема енергия. Изтощението на тялото или ума води до съответните сигнали, на които се подчиняваме и заспиваме, така се възстановяваме. Сънят е активната почивка на организма ни, по време на което възстановяваме силите си.
Но все пак, за да се поддържа нещо, което оставено само на себе си затихва, си има определена цена. Естествените неща нямат нужда от поддържане. За всяко нещо, в което полагаме усилия, за да го има, си плащаме цената. Може да изглежда, че е прекрасно да живеем вечно доволни и щастливи. Но това щастие си има цена. И тя е достигането до него. Всеки сам си извървява пътя до вътрешното състояние на единение.
Затова според мен тонуса се използва като метод за поддържане на определено действие до достигане на целта. Човек живее и с мислите си извиква събитията, с  които се справя. Това се казва предизвикателство. Стремежа към постоянна промяна води до последващи предизвикателства, с които да се справяме. Като ги преодоляваме се доближаваме до себе си – те са си нашите предизвикателства, сами сме си ги повикали. И така човек си поддържа тонуса, като не се спира пред нищо, което открие в себе си. И всяко нещо може да се използва. Страховете, ограниченията, мързела, нямането, незнаенето, илюзиите, хората с които общуваме и тези с които не общуваме. Всяко нещо около човека е привлечено от него, за да му послужи по пътя. И будността и съобразителността са цената която човек плаща за да поддържа режима си на работа. И в този труд се разпадат противоречията, противоположностите и конфликтите. Пътя води към единение – към духа и се нарича живот.
Каквото и да е, надрастни го!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Подържане на тонуса и духа
« Reply #6 on: март 27, 2007, 07:29:53 pm »
Eses,
Ами аз писах, но май няма кой да чете... или разбере "отговора ми". Ти всъщност си задала въпрос, който ти си имаш определена представа за отговора и в рамките на който трябва "другите" да отговорят. Но това, което пиша не е в тези рамки. Рамките просто не ме интересуват.

Написах вече, че точно преживяванията, за които говориш във всичките си постове, нямат нищо общо с духа. И именно заради преживяванията има висоти и падове. И щом си приела това да определя живота ти означава, че ти самата също ще се люшкаш заедно със преживяванията си, защото си приела това да те определя. Магнита на преживяванията затваря човека в собствения му свят и воден от лесния си начин се стреми за задържи и обновява това свое сътворение. Именно защото е "виртуално сътворение" на него му се налага да бъде поддържано с енергия. За него се отнася и термина "поддържам". А Духа не се нуждае от това. В него е непроявената цяла енергия на Вселената - която самата тя поддържа, а не нея да поддържат.
Освен че преживяванията и личността, нямат нищо общо с духа, те нямат нищо общо и с това, което си писала и "правила" като медитация, независимо дали ги правиш сама или групово. Нито "алфа-та", нито "успеха", нито са възможни курсове за тия неща. Но пък еднаквата дума си оказва значението - сега всякакви неща им казват вече медитации... Като не разбират хората значението на нещо и го прикачат на явления, които им приличат. С термина медитация сега са се накичили всякакви практики, които водят до променено състояние на съзнанието... И най-търсеното в тия състояния е именно различните и вълшебно-мистични преживявания. Като не могат хората да се справят с реалността, която сами са сътворили... или като се натрупат огромни дупки от противоречия, вместо да ги изчистят, балансират и отработят, се хвърлят да "бягат" в други състояние, измерения, светове... ама все със преживявания, не как да е. И какво като отидат там - тия преживявания са просто като поредното хапче с антидепресантни действия, дето даже и съветваш другите да взимат - във вид на таблетки. И каква е разликата между тия таблетки, алкохола, поредната цигара, или чашка кафе? И каква е разликата на тия неща с медитацията за която говорите "с колежаните"? Ако по някакви причини живота на личностите е ад, то няма кой друг да им го оправи, колкото и да бягат в стремежа си да го решат по лесния начин. Каквото и да правиш винаги се "връщаш" в света дето си го надробила ти самата. И като се движиш по сферите на различните преживявания на блаженство, щастие, раздувания и какви ли не "вижъни" не се прави нищо друго освен едно мнимо бягство - за малко. Като за почивка ... и после отново тук... И така - на два /или повече/ свята. Докато се разкъсаш напълно. Да не мислиш, че един или двама човека са се загубили в това. По същество и смисъл няма никаква разлика с наркотичните преживявания и съответните "зависимости". И спирането им има също абстинентния психичен ефект, както и физиологичния ом аналог при отказващите се наркомани. Ама тия неща няма как да ви ги кажат никъде в никои групи, курсове. И са прави преподавателите - каквото търсите - това ви предлагат - лесно, бързо и все пак "някакво решение" - точно в духа на нашето време. Винаги бързите и достъпни и леснички решения, нищо че не се решава нищо с тях. Да си чувала някое хапче да "лекува" каквото и да било само променя симптомите. Ама проблема си стои - симптома е само знак, сигнал, че нещо се случва, че има проблем, противоречие, което просто е нужно да се "разрови". И за тази цел служат противоречията и кризите в света ни - това е нашият психичен симптом. И какво като се "тушира" с разни "преживелици" - нищо. Всички го знаем, че е нищо. И ти самата го знаеш, защото си опитвала какви ли не неща, докато стигнеш до "колежа", нали? И все с идеята "някой " и нещо да ти помогнат... Пък то няма кой, нито с какво, нито как. САМО ТИ САМАТА. И като откриеш и решиш нещата от живота си... тогава ще видиш как и защо не е нужно поддържане на никакъв тонус... Просто си отпада, защото той си го има, само ти си му пречила точно с преживяванията си. И като се справиш с тяхната бариера, и тонуса го има, и на ДУХА има място да излезне на светло  :)

Какво пречи да се хване в ръце човек, да бръкне надълбоко и да изкара кошмарите си, да ги види на светло, да види тия кошмари в живота, който сам си съчинява и да ги промени. Така, както сам е сътворил самите тях и ги е направил своя реалност, може да се сътворят и райските реалности. Но и едните и другите са просто СВЕТОВЕ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯ чрез преживявания. И все някога се спукват тия балони. Това е истинския смисъл на понятието медитация - не измислянето и сътворяването на всякакви видове различни по енергетични нива сътворения, а да се спрат сътворенията. А на това никой курс, институт, колеж, или група не могат да те "научат". Това не може да се преподава и да се "учи", да не говорим пък за група.

И затова казвам за себе си - не поддържам никакъв тонус... само си "припомням" връзката си с духа... Толкова е достатъчно за всякакво поддържане. Хората, които ме познават и ме четат сега, знаят какво имам предвид и какво ми е състоянието.  Т
Това не е рецепта за никой друг. Въпроса е, че всеки сам трябва да си открие рецептата, а не да се хваща за рецептите на другите, дето му харесват. Просто рецепти за тия неща няма и никога не е имало. "Рецептите" сме просто ние самите. Рецептата всъщност  е нашата воля да открием и се потопим в това, което сме и което сътворяваме. И мога да кажа, че вече този път, за който всички пишат - за разните бягства, не ми е непознат. Напротив, бил съм шампион в тази дисциплина години наред и много добре съм запознат с мерките, както съм и видял, че нищо не решават. Докато се стигне да се обърна обратно и да тръгна към това, от което всъщност бягам, беше "епична и трудна битка". Но през това се минава, както ще минат и други - и сега, и преди мен и след мен. Всеки по неговия си начин, по неговото си "време". 

Аз съм изяснил и преоткрил за себе си понятията душа и дух, с които се борави в социалните версии на езотериката. С ЧОВЕКА в мен... За мен това си има мой смисъл в това понятие - ЧОВЕК. И когато съм в личността си съм яхнал родените от нея преживявания се движа по цунамните им вълни - от пикове, до падове... във вечното движение и игра на "противоположности"... но мога да излезна винаги от това. За мен това има значение само на част от мен... Щом "припомня" връзката си с "духа" и излизам от личността си... и никое преживяване вече няма стойност да ме прикове за себе си. Има ги - идват и си отиват, но мен ме няма "слят" с тях.  И от позицията на наблюдаващ и на участващ едновременно мога да виждам всички подробности за света на личностите, изведени и обобщени от собствените ми и споделените от други наблюдения.
От това състояние всичко се "вижда". Не са нужни и въпроси, нито отговори... просто се вижда ясно. Като му е ясно виждането на човек, защо му е да пита. Още щом му се "формира" въпрос и "виждаш" отговора. Но в този свят не участва личността - няма никакво преживяване - нито положителни, нито отрицателни - никакви. Не че се подтискат или тушират - просто ги няма - самоотпадат. Няма нищо което да ги "роди" и което да ги изживее. Духа няма нищо от това в "неговия" свят. Единственото, което се получава като емоционална реакция - но като следствие на останалото - е радостта. Но не като настроение, или като чувство... Просто състояние на радост - това остава от всичко друго. Няма спадове, няма пикове, няма бури... Има го просто ЧОВЕКА - във своята връзка, цялост и умиротворени вече противоположности.
Но всичко писано за Духа са глупости, дори и това, което аз самия пиша. Няма никаква стойност което и да било описание. И няма нищо общо с това, да се потопи човек сам в това. Думите са си думи, представите- представи, но реалността няма нищо общо нито с едните, нито с другите.

Има значение само развитието - порастването.
Всичко това са само някакви си "думи" и то според мен и който както иска така да си ги "приема"... или отхвърля. На мен не ми пречат, нито ми помагат вашите реакции - каквито и да са те. Нито сами цел, нито са ми нужни. Какво по-хубаво от това, вашият избор да не е обвързан с моя- нали? :)
Да живее свободата!!!
« Last Edit: март 27, 2007, 07:32:49 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.