Приятелството някак си не ми звучи като вечност
. Не е ли вечността още една „граница” (алегорично казано
) ? Приятелството е среща, приятелството е споделяне, но и нещо друго – това, което трудно може да се обясни с думи и което привлича всички. Може би разбиране и усещане за цялост, връзка. Но то отминава рано или късно, така и трябва. В един момент двама човека се срещат и пресичат пътищата на съдбите си. Не е задължително да са били заедно години за да станат „истински” приятели. Какво е „приятел” – човек с който можеш да споделяш, да очакваш да ти казва истината в лицето, личност на която държиш и т.н? Но не може ли тогава тази роля да изпълни някой, с който си се запознал в същия миг, който можеш и никога повече да не видиш? В приятелството има една такава „магия”… нещо, което поставено под знаменател и в кръга на думите губи част от усещането си. Нещо, което поставено на преднамерени изпитания губи постепенно силата си. Според мен приятелите са една от онези части от живота, които ни предоставят друга гледна точка и възможност да се учим и продължим напред.Поредното стъпало на стълбата.
Може би това, което пиша са пълни глупости и в мн отношения неиздържани, но това е моето отношение :angel: … от части :idiot2: …
