Author Topic: ...ЗА ЖЕЛАНИЯТА  (Read 1682 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

zara_lsh

  • Guest
...ЗА ЖЕЛАНИЯТА
« on: април 06, 2007, 05:33:57 am »
Прииска ми се да споделя мислите си с някой.... или по-скоро с Всички, да изрека "гласно" въпросите, които се забиват в мен като свредел.
Живота ми минава като на лента пред очите ми, толкова неща се случиха-хубави и лоши. Нищо особено, нали, всеки си ги има тези моменти.Въпросът е какъв отпечатък оставят след себе си...
Защо се случи всичко това? Така е трябвало може би, за да започна да проглеждам, за да се събудя за мисли, чувства и емоции, които сякаш съм подтискала през всичките тези години.
Борих се срещу това което съм, съпротивлявах се с неистови усилия да се променя, да се моделирам. Какво постигнах? ..нищо -поболях се емоционално и физически, докато накрая разбрах че всичко, което трябва да направя е просто да се приема такава каквато съм с всичките си хубави и лоши страни. Защо беше тази война?
Защо ми се случи това? Защо си го случих? Заради саморазрушителния Аз, който така бясно се е развилнял? Защото така е трябвало да стане? Защото някой ме мрази толкова силно че ми го е пожелал? Защото аз съм позволила да ми се случи?
Толкова много въпроси се блъскат в главата ми, направо е непоносимо...а може би това е което искам, това е всущност което търся????
От ранна детска възраст си задавам въпроси, на които моите родители нямаха отговор, а аз го търсех толкова и исках толкова силно.
Коя съм аз? Защо съм тук? Защо точно тук? Откъде идвам? На колко години съм (винаги съм имала усещането за древност, което беще странно и необяснимо за крехката си възраст)? Защо съмизбрала тези хора за свои родители? Какъв е смисълът на живота? С каква цел съм тук? Бях 11 годишна, когато се появиха тези въпроси та до ден днешен...
Успях да развия интуиция и чувствителност за света около мен, беше ми любопитно да се ровя в това, което е отвъд способноста ми да възприемам чрез сетивата си. Всичко ставаше спонтанно без да мога да си обясня какво точно се случва с мен. С годините се научих и осъзнах много неща, но съм все още на светлинни години от това, към което цялото ми същество безумно се стреми, а именно връзката с Бога/Природата/ Този на които аз съм Подобна.
Аз искам да зная, вярата не ми е достатъчна вече. Това е желание толкова стастно и силно, че ме погубва, а аз не мога и не искам да го подтискам, защото то не ми принадлежи, следователно то е извън моите владения.
Какво сетиво ми е нужно, за да прогледна отвъд това, което виждам? Способна ли съм да го направя? Как да го постигна?
Сега се сещам за Огледалото на желанията и това, което Дъмбълдор каза за него. Ако човек погледне в него той няма да види нищо друго освен най-съкровените си желания. Какво ще види най-щастливия човек ако се огледа -себе си!
Засега толкоз от една вечно питаща и неспокойна душа.
Зара

Offline marlboro_girl

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 25
  • Gender: Female
Re: ...ЗА ЖЕЛАНИЯТА
« Reply #1 on: май 24, 2007, 01:40:14 pm »
Здравей,Запа,много ме заинтригува това,което си написала!:)
аз също като теб се питам коя съм аз,каква е мисията ми на земята,защо съм се родила в това семейство,има ли животът по -дълбок смисъл.това са въпроси,които доста често не ми позволяват да заспя,въпроси,които са ми страшно интересни за разгадаване и в същото време са странни,въпроси на които трябва да си отговоря сама,защото от опита ,който имам и хората, с които съм разговаряла на тази тема,не съм получавала отговори. :)
постоянно се лутам и търся тези толкова важни за моето съществуване въпроси,опитвам се да гледам на света и хората около мен със сърцето си,не със сетивата си.но е трудно,явно все още не съм готова да разбера,явно трябва още много време.
някои от въпросите обаче не са ми толкова далечни,т.е може би съм на път да открия отговорите.например,все още на знам коя съм,не знам каква е мисията ми на земята,но за семейството ми имам известна представа.родила съм се и именно тези хора са ми родители-и двамата са взискателен тип ридотели,хора,които държат на всичко и искат от мен да оправдая очакванията ми или поне част от тях.в резултат на поведението ми аз съм станала затворен тип човек,човек който винаги съобразава действията си с тях и почти винаги,дори да не желая нещо,го правя само заради техните очаквания и надежди.по този начин аз правя компромис със себе си,с желанията си,т.е правя крачка назад :) но едно е сигурно-нищо не е случайно,всичко,което се случва  има дълбок смисъл.например,ако не бяха толкова взискателни,аз никога няма да се насоча към духовността,щях да бъда като останалите,нищо да не ме вънлнува и най-важното щеше да е да си доставям удоволствия и т.н
но именно точно този тип поведение от тяхна страна ме накара(те не са го направили с цел да ме превърнат в спиритуалсит,всичко е абсолютно несъзнателно) да прогледна,да осъзная,че животът има много дълбок и скрит смисъл,да осъзная,че най-важното е сърцето,че най-хубавото е невидимо за очите.точно поради този факт съм щастлива,че именно майка и татко :Д са ми родители.
погледни надълбоко в себе си и много от нещата ще ти станат ясни и най-важното поставяй желанията и вярата си преди всичко и всички,това е ключът,поне за мен!:)
Възможността да осъщестиш мечтите си прави живота интересен!