Author Topic: ВЕЧНО ЗАБРАВЕНИ ЛЕГЕНДИ  (Read 4926 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ВЕЧНО ЗАБРАВЕНИ ЛЕГЕНДИ
« on: април 09, 2007, 09:40:01 am »
    Из "песни от странния свят":
Зад решетки покрити с черна дъга,
Ние виждаме слепи света.
Кой направи това да не никнат цветя
И открадна небето с дъжда.
Кой постави цвета на сурова земя
Върху женски забрадки и кал

А хората спяхме тихо зад всяка врата
И буден стоеше страха.

Тихи улици стряскат се нощем насън
Чули сякаш първичният гръм

А хората спяхме тихо зад всяка врата
И буден остана страха.

Кой нарисува картина на бездната
в която тревата бе пепел и прах?

А хората спяхме тихо зад всяка врата
Да кажем ли „НЕ” на страха?!

Има слънце и облаци и синьо небе…
И луна и красиви цветя…
Събудете се всички и вижте света.
Да кажем - „НЕ” на страха.

И хората вече будни стоиме сега -
да кажем - „НЕ” на страха.

                                        Добрин Викилов - ДОНИ
---------------------------------------------------------

Имало в сегашно време странник.
В някое от многото „сега” вдигнал взора от себе си и видял „странната гледка”:
В странна страна, странни хора сънували странни „страшни неща”:
Сънували, че сянката на празнотата ги завладява отвътре. И хукнали от „ужас” да бягат от нея. Някои се борели с ужаса, други бягали от него.
Но как да се бориш или бягаш от ужаса – затова му измислили име – ВРАГА. Дали му име-образ, за да има с какво да се бият. И водили битка – цяла една вечност – без спир. А врагът все бил силен, хитър и лукав. И винаги носил смъртта, насилието и нищетата.
Онези, които бягали, му измислили други имена. Имената на своите кошмари. И бягали, бягали. И воювали и бягали… И докато го правили всичко имало смисъл и имало важност.
И понеже го правили всички, измислили на своите кошмари много имена и ги записали в книги. Много книги. Някои от тях обявили за „святи”, защото били специални. В тях било написано  за пътя, който било изминало човечеството на воюващите и бягащите. И хората се научили да бягат и да воюват. Всеки войник всъщност бягал и затова воювал. Всеки бягащ всъщност воювал и затова бягал. И така – воюващи и бягащи преминавали през времето, сънувайки своите кошмари и своите врагове. Сънували понякога че падат в битката и на бойните полета. Сънували понякога че ги настигат кошмарите на „сянката на празнотата” – нарекли я „СМЪРТ”.  И бягали и воювали с нея. Но хората сънувайки ужасите си, забравили, че и самите те живеят в свят… И забравяйки за това пренесли сънищата си в „СВЕТА”. Пренесли битките и бягствата сънувайки един свят, живеейки в друг. А за тях това било едно. И сънувайки битките си, водели битки -защото в СВЕТА нямало ужас, те измислили войните – водили битки един срещу друг, наричайки се взаимно ВРАГОВЕ. И падали покосявани от смъртта, от която всъщност толкова много се страхували - и срещу която воювали и от която бягали.
Бягащите хора се уморили да бягат… но понеже никой не можал да избяга от страховете си, измислили „лекарство” – открили, че ако изпитваш удоволствие поне за малко забравяш за бягането и УЖАСА. И приели „лекарството УДОВОЛСТВИЕ” – лекувало ги със забравата за бягането… Но било временно… но пък било единственото лекарство открито дотогава. И света предлагал много  от лекарството – още от малки се учили, че единственото важно нещо е да се стремят към удоволствие, за да забравят за бягането от УЖАСА. Ужаса – от който не могат да избягат… Ужаса на чувствата за нищожеството, на нищетата, на безпомощността… ужаса на чувството за оцеляване и смъртта. И живеели заедно и бягайки и воювайки всички, се организирали и показвали още от малки на децата си за „ужасите” и за лекарството „удоволствие”, за да си ги спомнят цял живот и да го правят все по-добре. И те свой ред учейки своите деца ‘възпитавайки’ ги и учейки ги да живеят в свят, където важното е да оцеляват с бягство и битка. И понеже не останали други заплахи, самите хора се превърнали в такива – едни за други. И воювали помежду си и бягали едни от други… Така децата на свой ред учили и техните деца… Някои деца се учели на БИТКИ и ставали войници, които бягат. Други просто бягали и ставали бегълци, които воюват…………………

„Да… странна страна, на странни хора, които сънуват странни „страшни” неща…” си казал странникът. Но в „сега’-то нещо в него все не му давало покой…
И се сетил странникът и погледнал към раменете си и видял прашасялите „пагони” на войнишката си униформа върху себе си…
И погледнал краката си и видял скъсаните ботуши на „беглеца” у себе си…
--------------------------------------
« Last Edit: април 10, 2007, 07:58:59 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Имало в сегашно време странник.
В някое от многото „сега” – попаднал на битка. Битка навсякъде и за всичко.
И видял странника – зад всяка битка стоял просто страха.
И видял странника – всеки войник воювал вътре в себе си.
И попитал странника един войник – „с какво воюваш?”
Войникът отвърнал – „нима не виждаш? Не виждаш ли че ще ме завладеят?”
„Кои ще те завладеят” – попитал отново странника.
„Враговете” – отвърнал войника.
Но там „вътре” няма врагове – казал странника.
Как да няма, ти сляп ли си – отвърнал войника – воювам с тях всяка секунда – цяла вечност.
Защо воюваш… не се ли изморяваш? – пак попитал странникът.
Винаги така е било – от началото на вечността – казал войника. Винаги съм усещал, че ако спра, ще умра и вече няма да ме има. Винаги съм бягал от това да спра да воювам… и съм воювал срещу това, да спра да се бия… Та нали това е живота?!  …..
-------
   Из песни за СТРАННИЯ СВЯТ
"Моя свят на сенки и истини
е огромният храм на мълчание
в него всички са неми и искрени
аз съм сам със своето признание,
моят свят е далече от хората
 някъде в неизвестно измерение
в него нямат място проблемите ,
това е свят на въображение "

                        Георги Станчев - "Свят на въображение"
« Last Edit: април 10, 2007, 07:44:09 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Из "песни за странния свят" :
 
Да имаш, за да нараниш
Така да притежаваш
Прощавам ти, че си такъв
Преди да стана като теб

Обичаш за да се държиш
Търпиш и потушаваш
Не някой друг,
себе си оправдаваш,
Че може би това заслужаваш

Да имаш как да промениш
Преди да пострадаш
Някой отвън, някъде там чака
На някой друг помага ли някой?

Ще избягам ли от теб?
бягам ли
или към теб
обръщам се назад?

Влизам към мен, има ли как
в мойте мисли да остана?
Ти може друг да нараниш
Нападаш, за да не пострадаш
Тази ръка, която към теб протягам
приемаш ли или ще избягаш?

Ще избягам ли от теб?
Ще избягам ли,
... или отново
връщам се назад?


             Каризма -  Ще избягам ли от теб
-------------------------------------------------------

Имало в сегашно време странник.
В някое от многото „сега” попаднал на сънуващ човек със странен невиждащ поглед.
Какво искаш – запитал недоволно сънуващият – Не виждаш ли че съм зает и не мога да спра.
Какво правиш? – попитал странникът.
АМИ „сега” съм „велик” – казал сънуващият…
А какъв беше преди - попитал странникът.
Нищожество - отговорил сънуващият – жалко и безпомощно, нещастно и посредствено копие на човек, незаслужаващо да съществува.
Как е възможно това? – попитал странникът.
Ужасно е – отговорил сънуващия – няма нищо по-ужасно от това мое „минало”.
И как успя да станеш „велик”? – попита отново странника
ТРУДНО – отговори сънуващият – много трудно. Цял живот работя за това и изкарвам пари. С тях си купувам удоволствие… и си осигурявам „мечтите” си. С мечтите си си измислям светове, в които аз съм велик. А с парите си си купувам удоволствие чрез което забравям за малко за кошмарите от които бягам.
А по какво разбра, че това трябва да правиш? - попитал отново странникът.
КАК по какво? – с досада отговорил сънуващият – казаха ми го още от малък. Още тогава „разбрах” истината.
А кой ти го каза? – не се предаваше странника
Винаги съм имал „велики” хора около себе си – отговори пак сънуващият. Още от много малък имах велики хора, които наричах „мама” и „татко”… и други, които наричах „възрастни”… Ех – въздъхна носталгично сънуващия - Всички те бяха „велики” сънуващи и знаеха истината. Ако не бяха те, аз самия щях да съм умрял вече, гърчейки се в сенките на нещастието.
А на тях „великите” кой им каза за величието? – упорстваше странника
Ами те имаха специални „възрастни”, на които им казваха „светци”. И знаеха, че светците са умрели заради тях… и те им казали истината за величието.
Къде е тази истина? – отново попита странника
АМи в книги, които „възрастните” наричат „свещени” – продължи сънуващия. „В тях някои "велики" написали какво били казали „светците”. Там "великите" написали още - защо са го казали и как да го разберем ние „малките” хора. И който го е разбрал вече може да се сънува на „ВЕЛИК” и щастието ще го спохожда вечно и няма вече от какво да бяга. Даже и имало място, което нарекли „рай”. Там отивали сънуващите ВАЖНИТЕ, ВЕЛИКИТЕ и СВЯТИ сънища. Нима би могло да има по-голямо щастие от това? – попитал с копнеж сънуващия. „Пише още, че сме "грешни" и затова познаваме място, което святата книга нарекла „АД” – всички сънуващи много добре знаят за ужаса на това място. Иска ми се да вярвам че никога повече няма да преживея тези кошмари. Но ако спра дори за момент с битките или с порциите доставящи наслада, или с вярата си в „РАЯ”... се връщам отново в своя „АД”.  
« Last Edit: юни 05, 2007, 07:51:50 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Има нещо странно във всички тия сънища, си казал странника
Само в сънуването човек може да се прави че бяга…
Да бяга от собствените си неща.
И как и къде да избяга, щом той сам ги сътворява и сам ги преживява за страшни.
И как ще избяга от тях, щом той ги носи със себе си, където и да отиде.
И как и защо човека сънува, попитал той  - И какво му пречи да се буди – поне когато той пожелае.
Но май ако загубят ужаса и кошмарите си, ще трябва да загубят и щастието и насладите. A щастието и насладите са станали част от тях, както и "ужаса" и кошмарите, от които бягат. И така - бягайки от едното, чрез другото остава вечно затворен кръгът и сънуващият се самозатваря в него. Оставяйки там той самоподдържа всичко - чрез себе си. Прави го като непрекъснато самопреживява себе си, чрез страховете и насладите си. И така... не може да спре, пришпорван от преживяването, че ако спре всичко ще рухне. И... отново се затваря кръга.
И колкото повече бягат от „сянката на своите ужаси” толкова по-голяма става тя. Все едно че я мъкнат с кука от кръста си, докато бягат напред, устремени и пришпорени от страховете си, че ако спрат ще ги погълне. И все едно че тя се разтяга и става все по-голяма, колкото повече и по-напред я мъкнат със себе си.
И бягайки от ужасите на самонасилието се потапят самите те в насилие срещу останалите.
Бягайки от ужасите на самосъжалението потъват в съжаление и омраза срещу „другите”.
Бягайки от кошмара на своята незначителност, потъват в океана за просенето на одобрение и внимание… И то от „другите”  - на които на свой ред и на тях им липсва същото.
И така – бягайки от кошмарите си просто ги умножават.
Бягайки и ужасявайки се от самата възможност да се спре целия този процес.

----------------------------------------------------------------

Има нещо странно във всички тия сънища - казал по някое време "сънуващия".
Нещо странно има във цялата работа и някак си винаги съм го знаел че е така.
Защо нямам спомени, докато сънувам...? 
Защо се повтарят сънищата ми?
И кой беше тоя "странник", който често ме навестява в "забравените" мигове, когато се случва несънуването. И често "странника" задава своите "странни" въпроси, които сякаш идват от някакъв си "странен" свят. В кой ли свят всъщност живее "странника"?
И защо сякаш живота ми някак странно заприличва на театър с всичките тия преживелици и безброй превъплъщения.
И въобще как така понякога нещо се случва и сякаш не сънувам повече... И как така - чак тогава в главата ми изникват "странните" въпроси на онзи "странник"... Понякога е тук, понякога го няма... а въпросите му и присъствието му са все тук - някак странно познати , като "забравени спомени"
Да бе би... някак си да ставам "странник" когато не сънувам. А защо ли докато това се случва Странника не ми изглежда странен, а често ми изглежда странен света, от който някак си "идвам"...
 
ДАААА - наистина има много "странни" неща.
« Last Edit: април 29, 2007, 10:16:57 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Имало в сегашно време странник.
В някое от многото му "СЕГА",
 странствайки по земите на сенките си,
попаднал в страната наречена ВЯРАЛАНДИЯ.
В нея живеели сънуващите сенки на хората. Както се полага на живеещите в тази страна - всеки от тях си имал ВЯРА.

И видял странника, че сенките живеели и сънували живота си заедно, защото вярата им помагала да сънуват близки сънища.
Било всъщност "лесно" - когато идвало времето, приемали "вярата" на онези сред които живеели. Наричали това "възпитание". Все повече обаче вярванията на сенките се усложнявали и се налагало не само да се приема вярата - налагало се и да се "УЧИ" - на специални места – училища.

Видял странника, че именно защото сънували близки сънища, живеели заедно и общували използвайки се помежду си. Колкото повече били свързани с вярата си, толкова повече като че ли сънували един и същи сън. Сякаш се превръщали в една сънуваща сянка, претопявайки се в нея.

Видял странника, че когато общуват помежду си, вярващите с една вяра се разбират лесно, защото общуването е в полето на вярването им.
А когато общуват сенки от различни вярвания, че "разговор" няма - всеки от вярващите просто разказвал за вярата си, убеден в правотата си. И твърдял, че това, в което вярва е просто истината.
Но за вярващият истината е това, в което вярва. Това е неговата истина. Но той твърди че е истината - и е прав. И вътре в полето на вярата си това вижда и това изразява - не може да се "види" нищо друго. Това поле за вярващия е ИСТИНАТА.
Сънуващия затова сънува – за да се самоограничи зад стените на съня си.

Интересно - рекъл през някое от многото "СЕГА" странника - излиза, че повечето вярвания се занимават да нарекат другите вярвания "ЛЪЖИ и ЗАБЛУДИ". Като на една вяра не й достига да разглежда себе си, се обръща към другите вяри - и ги използва да се определи според тях. Но сами себе си не виждат. Това май е характерно за вярата - казал странника - всяка вяра нарича себе си ИСТИНА, и нарича ВЯРВАНИЯ другите такива, но не и себе си... Но май това е характерно и за Сенките...

Понякога приемането на ВЯРАТА имало странни и разнолики варианти. Някои приемали вярата си от "СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ". В тях била написана една различна вяра - нарекли я РЕЛИГИЯ. Тя се занимавала с нещо, което хората наричали БОГ. Радвали се хората на БОГА и наричали това "познаване на БОГ".

Някои други "СВЕЩЕНИ КНИГИ" били написани различни неща от тези за БОГ.
В някои от тях се пишело за Любовта.
В други – за ШАМБАЛА.
В трети – за ИСТИНАТА.
А в някои - за това, какво били написали и казали ОСОБЕНИ ХОРА, дето се събуждали понякога в други светове...

Понякога се използвали книги, които не били написани от хора от този свят, но вярващите така или иначе си намирали в написаното нещо, в което да вярват.
Сред тях били и нещата, наречени  КАРМА. БУДА, СВОБОДА, ИНФОРМАЦИЯ, ЕНЕРГИЯ, АБСОЛЮТ, ЛЮБОВ, ПРОСВЕТЛЕНИЕ, ДУХ, ДУША... ЖИВОТ……
Понякога имало в книгите написани неща, които никой не четял, защото не ставали за ВЯРВАНЕ.
Всъщност повечето книги били написани от вярващи... и именно заради това други вярващи си правили вярата по тях. Писателите на книгите били също от вярващите - с писането си само изразявали своята вяра ... стремейки да я затвърдят.

Имало и хора, дето избирали вярвания в които участвал АДЪТ, АПОКАПИПСИСЪТ, КРАЯТ НА СВЕТА.
В други вярвания избрали ИЗМЕРЕНИЯТА, ЖЕЛАНИЯТА, ЧУВСТВАТА, ЕМОЦИИТЕ.
В други – ИДЕИТЕ, МИСЛЕНЕТО, КОНЦЕПЦИИТЕ, ХИПОТЕЗИТЕ и ТЕОРИИТЕ...


Имало и особена вяра - много хора нарекли себе си "невярващи в БОГА". Сред тях имало една много интересна и модерна група - те нарекли своята вяра ИСТИНА. А самите себе си се нарекли УЧЕНИ. Учените вярвали че те не вярват и че това не е вяра и изобличавайки "заблудите" на другите вярващи, ще им покажат своята вяра с името ИСТИНА.
"Хитро - казал си Странника - това е много хитър начин за вярване. Другите хора поне са откровени във вярата си. Учените просто забравят, че в тази страна всеки има вярване и каквото и име да сложи на вярата си, все ще е такова.  Но нима не виждат - че както и да се нарекат - професори, академици, доценти... пак ще приличат на тези - с другите "свещенически" аналогични имена /попове, йерихонти, светейшества, папи и още какво ли не/. Очевидно е, че всяка групова вяра има нужда да раздели хората на "степени" по приближеност или заслуга към ОБЕКТА на вярата. А НИКОЯ ВЯРА НЕ ЗАВИСИ ОТ ОБЕКТА в който се вярва. ВЯРВАЩИТЕ основават вярването и на тях то им трябва.
И както самите ВЯРВАЩИ отсъстват в картината за света си, така и никоя вяра не може да види "СЕБЕ СИ" - главно по другите се сравняват. Така лесно се вижда, че вярата е само продължение на самите сънуващи и по този начин те изразяват потребността си от сънуване. И всеки сън е просто отражение на сънуващият го.
И както във всяка вяра именно вярващият отсъства и във вярата, наречена НАУКА, също отсъства самия ТЪРСЕЩ. Всъщност той нарича себе си УЧЕН и така си присвоява правото да е близко до неговата ВЯРА - ИСТИНАТА. Нарича я ОБЕКТИВНА. Нарича преследването на тази си цел НАУКА - "ПЪТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА". Само дето се забравя кой, защо и кому е нужно търсене. Разбира се - всички които вече са намерили техните истини са "вярващи и заблудени". Това за учения вероятно изглежда наивно. На него не му е нужно това - той търси с вярата си за ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА по всевъзможни хитроумно скроени от самия него начини, наричайки ги "експерименти", "опити" в търсене на доказателства... Дори създал цяла система, с която да изведе своята работа като ОБЕКТИВНО ЯВЛЕНИЕ - само и само да се отдели от себе си. А себе си нарекъл "СУБЕКТИВЕН ФАКТОР" и всичките си усилия ги влагал да открие ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА, без да му "пречи" субективния фактор".
Избрал особена игра с абстракции, която нарекъл МАТЕМАТИКА. И понеже математиката е отражение на сянката-математик, но и отражение на на Вселената, чрез МАТЕМАТИКАТА винаги можело да се изведат нещата към които се стреми учения. Които... разбира се "доказват" онова, в което вярва. Някои учени обаче забелязали, че имало в математиката, и в експериментите на науката, "други", невписващи се във вярванията й събития, но често били наричани "заблудени"... пак заради човешкия си "субективен фактор"..... И това го имало във всички вярвания и вярващите в тях
 И всичко това го има във всички сенки в страната ВЯРАЛАНДИЯ - само обектите и свързаните с тях и сънуващите "сънища" правят разликите между сенките. Но така е устроен светът им. ДА забравят  тях си - че от от тях тръгва и при тях свъшва всеки сън и всяко сънуване... И ВСЯКА ВЯРА.


И видял странника, че вярващите в нещо или невярващите в същото, са все ВЯРВАЩИ. Само дето в различни неща.
Интересно – си казал отново странника - Всяко нещо можело да се превърне във вяра. И ЧРЕЗ ВЯРАТА да се изиграе СЪТВОРЕНИЕ.
И вече СЪТВОРЯВАЙКИ ГО – да му „вдъхнем” живот и да го направим с преживяванията си ЖИВО и ИСТИНСКО…. Така света на сенките живее и се храни от сътвореното от сенките на хората.
Вижда се, че сънуващите сенки имат нужда от вярването за съня си. Приемайки вярата си още от малки се научават да сънуват според нея. Именно вярването на всеки определя неговите сънища.

------------------------------------------------
ВЯРАЛАНДИЯ е особена страна - заключил след време СТРАННИКА, внимателно променяйки дълбочината на виждането си - тя може откликва на сенките които се самосънуват в нея.
Всъщност във ВЯРАЛАНДИЯ живеят всички СЪТВОРЕНИ СЪНИЩА и ВЯРВАНИЯТА, дето са  сътворявани някога. Дори и когато СЪНУВАЩИТЕ ГИ... и ВЯРВАЩИТЕ В ТЯХ вече ги нямало в света на сенките. Защото всеки човек имал своя сянка – от света на сенките. И докато хората не осъзнават че са хора,  спят и остават да живеят в света на сенките.
И СЪТВОРЕНИ СЪНИЩА и ВЯРВАНИЯТА се разхождали и живеели именно в тази страна - защото те също били сенки - сенки, в страната на сенките. За да могат да се запазят, И ВЯРАТА и СЪНИЩАТА, които загубвали сънуващите ги, скитали из страната ВЯРАЛАНДИЯ - територия от света на сенките на сънуващите хора. СКИТАЛИ и търсели сенки, за които да се закачат – за да се хранят… и да оцелеят. Както във всеки свят и живите неща в него.
----------------------
БЕЗКРАЙНА и възхитителна МИСТЕРИЯ е света, - възкликнал след всичко видяно СТРАННИКА
« Last Edit: юни 14, 2007, 03:53:28 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Из цикъла "Сказания на БОГ" - АЗ СЪМ...
« Reply #5 on: януари 12, 2008, 12:33:17 am »
От Нищото и Безмълвието се "появиха" звуци. И се "връщаха" отново там.
Бяха думи, изричаше ги "някой"...

..."Някой", който беше "дошъл" от Нищото и Безмълвието...
...И живееше "навсякъде" - сред Нищото и Безмълвието беше "НИКОЙ-НИЩО",
а сред света, беше "АЗ-някой" - АЗ СЪМ.

".... Аз съм..." - звучаха мислозвуците -
" Аз съм спящ и сънуващ света си,
Аз съм Събуждащ се и Живота в непрекъснато събуждане - "най-стария сън на света",
Аз съм Енергия, Мислител, Съзидател и Разрушител,
Аз съм Съня и Будителя, Умиращия и Живеещия, Желаещия и Равнодушния,
..........
Когато "СЪМ", ставам "АЗ",
И после обратно - пак изчезвам ..............

========================================

В тишината на Вселената се редяха мислозвуци...

"аз - ...
сънуващия живот на "дете", създавам злото, за да "търся" добрите неща... И не видях, че От злото се ражда "доброто" и от доброто се ражда "Зло"

Аз - ...
търсих доброто, за да бъда "добър".
Сътворих търсенето и намирането - избрах "нещо" и го нарекох "ДОБРО" - дадох му "име"
и така всичко различно от него остана ЗЛОТО.
И така винаги злото е "повече" от Доброто, защото реших, че Доброто е само едно, само избраното...С едно име...
Но защо? Нима само заради "търсенето"?.........
----------------------------------------------

В тишината на Вселената се редяха МислоЗвуци...:

"Бях дете и търсих да бъда "добър".
Един ден пораснах и спрях да търся доброто, започнах да търся "добрите"... Виждах "този", или "онзи", докато веднъж "видях", че бяха същите като мен - търсещи "своето добро"...

  После... един ден се "видях в огледалото" и чак тогава разбрах, че бях избрал "очите" на злото, за да търся някакво "добро" и чак тогава разбрах, че всички като мен "търсиха" нещо което да "нямат". И го "загубваха" за да могат да го търсят...
... и да играят на "намиране", самообричайки се да не го "НАМЕРЯТ...

  После... един ден доброто го "загубих"... не го виждах, почнах да търся "Злото" и Лошите... Търсих неуморно и непрестанно Злите хора...
Но вече не беше същото - защото... не ги намерих.

  После... навсякъде "виждах" само такива като мен - хора и "огледала"... и отражения на "очите с които се гледаха". И не намерих "злото", нито "лошите"... Не намерих и "добрите"...

  После... изгубих красотата и грозното, истината и лъжата, смисъла и безмислието, желанията и скуката...
През Светлината преминах през Мрака, и се изгубиха и двете.
Така останахме само АЗ и Огледалото

  После... си изгубих и "огледалото"... и останах само АЗ - нямаше нито добро, нито зло - остана само едно - останах само АЗ...

  После... нямаше как да остане АЗ, защото то няма смисъл, докато има само Едно Нещо, съставено от много неща... и много огледала...

  После... всичко се изгуби... и Мен вече ме "нямаше"...

Нямаше дори и "после"................
-------------------------------------

От тишината на НИЩОТО се появиха МислоЗвуци -
 - "Кой ли ставам когато заспя? - запита се "Странника"...
- А когато се събудя?
- Но от кой сън и кога се събуждам всъщност?
... И един ден се събуди ... и вече го нямаше "СТРАННИКА"...
-------------------------------------

 От Тишината на Нищото се редяха МИСЛОЗВУЦИ... и се връщаха обратно, отразявайки се в огледалото на ЖИВОТА...

...и в едно от безкрайните си Сега, Бог се събуди и се запита:
"кой ли ставам, когато сънувам многото си "МЕН"?...
Нима Света го има, докато "спя"? Нима докато сънувам, ставам "АЗ" и после "СЪМ".....
Но се събуждам и остава само "СЪМ"... а след това нищо не остава...
---------------------------------

  В тишината на НИЩОТО се върнаха всички мислозвуци... и се стопиха в нея... И останаха там, докато БОГ беше "БУДЕН"...
  И "докато" беше БУДЕН, и нямаше АЗ, "имаше" всички свои сънуващи АЗ-ове едновременно и заедно - само в един миг... Те  -> БЯХА - > Това -> което БОГ -> НЕ БЕ.
И БОГ "можеше" само да ги "СЪНУВА",
И тях ги имаше само в съня на БОГ...

Както сме всеки един от "нас" - Докато има АЗ, сме само едни. Затова и така се нарича - АЗ > Избор на това "КОЙ СЪМ -> В ТОЗИ МИГ"
А загубим ли АЗ-а си, ставаме всички Аз-ове във Вселената - безкрайна, като Бог... и Аз-овете "МУ" -> всеки човек, всяко "нещо"...
 
  И всеки от "НАС" - Азовете, сънува БОГ
и Бог сънува "през" всеки от НАС...
Сънува безкрайните СЕБЕ СИ, в превъплъщенията на безкрайната Вселена
Именно затова е БОГ... и затова и НАС ни "има"...

----------------------------------

... В "началото" НЕ бе Словото - защото нямаше "КОЙ" да говори... Нямаше и защо... И защото за БОГ нямакак да има НАЧАЛО

    И Словото не бе у БОГ -защото нямаше на кой да "разказва"... Нямаше и нужда от СЛОВО...

... И БОГ засънува, будувайки...
    И се "появи" -> "АЗ" и после "СЪМ..."
     И се "РОДИ" ВСЕЛЕНАТА...
безкрайните много АЗ, разделиха Вселената на Много неща,
И всеки АЗ им даде ИМЕНА... И РОДИХА СЛОВОТО... И словото бе у всеки АЗ
   
    Може би - за "НЯКОИ", това да беше "НАЧАЛО"...
    "НАЧАЛО" - за "НОВИТЕ АЗ-ДЕЦА - сънища на БОГ"

    И БОГ отново и отново СЪТВОРЯВАШЕ -- СЕБЕ СИ
    и всеки от безкрайните много АЗ, сътворяваше БОГ... и себе си
    по ОБРАЗ и ПОДОБИЕ
   - в ЕДИНСТВОТО на "малкото" и "голямото"
    и "каквото ГОРЕ, това е и ДОЛУ"
    Сънищата и БУдността - ЗАЕДНО и ЕДНОВРЕМЕННО
    В ЕДИН ЕДИНСТВЕН ВЕЧЕН и БЕЗКРАЕН МИГ - "СЕГА"

    ...................................................................................
« Last Edit: януари 21, 2008, 10:24:12 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.