Author Topic: Защо страдат хората  (Read 11011 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

eses

  • Guest
Защо страдат хората
« on: април 16, 2007, 12:38:29 pm »
На тази тема се опитвам да намеря отговор много отдавна. Защо страдат хората и защо след като страдат са безхаберни за страданието на другите хора? Човек се ражда добър,състрадателен а се превръща в нещо не толкова лицеприятно.какъв е основния проблем според вас на човека че той е все нещастен ,защо когато има възможност да намали страданието по света не го прави? Защо страдат най слабите а най силните са безхаберни? Умират толкова много деца от глад а се изхвърля толкова много храна всекидневно защо? Кое е качеството или ако трябва да кажете с едно изречение основния проблем на човека който му носи толкова много вреди какъв е той.Страха? Неосъзнатоста? егоизма?Кое ? С кое трябва да се пребори света

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #1 on: април 16, 2007, 02:54:47 pm »
 А защо страдаш ти?Попитай се,отговора е там :)

 А между другото,моето лично мнение за това какъв се ражда човека е различно от твоето.Според мене човека се ражда завършен в един незавършен човешки свят.Той носи и доброто и злото в себе си.А състрадателността е просто възможност да се поставиш на мястото на друго същество и да изпиташ неговата болка или щастие,поне според мене :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3821
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #2 on: април 16, 2007, 05:39:32 pm »
аз виждам страданието като мотивация на човека за самоосъзнаване
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #3 on: април 16, 2007, 07:19:41 pm »
да но това за хора който могат да осъзнаят,а децата ? Тези който ще умрат до 2 годишна възраст в африка до 1 година ще умрат 2000000 деца до 2 годишна възраст ако не им се помогне?

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3821
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #4 on: април 16, 2007, 08:12:31 pm »
Има осъзнаване не само на умствено, но и на ниво чувства. Страданието учи човека на смиреност и търпение. Прави духа му силен и устойчив. Всеки отделен човек има различна полза/ако мога така да го нарека условно/ от страданието си. И в живота и в смъртта и в начина на умиране има неща, които могат да издигнат духа. Някои ще я осъзнаят, други не. До следващата създала се възможност.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #5 on: април 16, 2007, 08:24:50 pm »
Добре аз съм напълно съгласна с това,но все пак тези който нямат тази възможност,като децата. не може човек да мисли за издигане на духа когато най елементарните му нужди не са удовлетворени.Когато едно 5 годишно дете тежи 7 кг от недояждане,когато е заразено с малария,спин и квото и да е друго което ще причини смърта му ,за това страдание говоря,това страдание е причинено от други хора,каква е причината и къде е корена на страданието ,защо страдат хората. А тези който не са осъзнати . По света е пълно с хора който никога не се замислят за духа ,който мислят само как да се нахранят и наспят,те трябва ли да страдат защото не са достигнали някъкво ниво.Мечешка услуга ли им правим ако спомагаме страданието им да е по малко? как да помогнем на тези хора,как да им покажем ,научим и спестим мъките и тревогите

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3821
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #6 on: април 16, 2007, 09:13:26 pm »
Аз нямам предвид съзнателно духовно издигане, а такова предизвикано от обстоятелствата. Може засегнатият човек дори да не подозира, че душата му става "по-голяма". За да разбереш как аз виждам цялата тази работа, трябва да ти разясня набързо нещо в която вярвам. А то е, че душата на човека преди да се роди избира през какви изпитания да мине в новия си човешки живот, които ще й помогнат да стане по-осъзната. По този начин децата, които се раждат в такива условия и трябва да преживеят такова страдание представлява изборът на тяхната душа. Сама виждаш, че при такъв сценарий няма жертва, нито насилник. А какво да правим ние спрямо такива обстоятелства. Какво да направим за децата които умират от недохранване в Африка. Въпроса е ти каква искаш да се изживееш спрямо това обстоятелство. Коя си ти според този проблем?
Аз знам, че има такъв проблем. Но понеже е далеч и понеже проблема е колосален нямам възможността пряко да спомогна за облегчаването му. Мога да пиша за това, мога да призовавам хората да помогнат и случайно някой някъде, който има властта и възможността да промени нещата да се заслуша в думите ми и да направи нещо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #7 on: април 16, 2007, 09:25:43 pm »
... "Каквото посееш,това ще пожънеш" ...

Знаеш ли есес...аз бях точно като тебе.Даже ако искаш може да се поровиш из купчината "боклук" който съм написъл.

В началото на този филм EARTHLINGS се казва нещо което ми направи впечатление.Отностно трите етапа на истината.
1.Осмиване
2.Жестока Съпротива
3.Приемане

Доста точно казано.В тези определени мои постове лесно се забелязва че съм се намирал във втория етап.И имам чувството че ти също се намираш в този етап :) Но не приемай казаното ми за някаква формула за истината.О и не съм го казал аз...просто съвпада до някаква степен с това което виждам аз.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Защо страдат хората
« Reply #8 on: април 17, 2007, 09:47:05 am »
Съгласна съм с казаното по горе от velaskes  и blqh.Страданието е начин чрез който хората се извисяват духом.Чрез него се кумулира енергия, която ако правилно бъде насочена води до трансформация в човека.Но това е изключително труден процес и в повечето случаи тази натрупана енергия не се използва по предназначение и човек примерно  развива някаква болест.
И аз вярвам,че  всяка душа предначертава пътя си, като залага и "препятствията" по него, за да може чрез преодоляването им да напредне в своята еволюция /да стане по осъзната/.А "препятствията" са тези, които предизвикват страданието.
Аз самата все още не мога да трансформирам по-най добър начин тази събрана енергия и като резултат получавам още по-голямо страдание.Може би  се намирам на  етапа на жестоката съпротива

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Защо страдат хората
« Reply #9 on: април 17, 2007, 11:22:26 am »
Наскоро една приятелка, която е психолог, ми каза нещо съвсем елементарно, близо до ума, но като ти го кажат така простичко, звучи едва ли не като прозрение: "Човек се решава на промяна, когато негативите в определена ситуация станат повече от позитивите." Значи, трябва да ни стане доста дискомфортно, за да вземем, та да се размърдаме. Обаче има и още нещо, което често се сещам - експеримента с жабата и постепенното загряване на водата. Значи, ако положението ни се влошава малко по малко, чудното ни свойство да се приспособяваме, ни изиграва лоша услуга, защото се приспособяваме към лошото. Дори преставаме да го забелязваме. Може да се стигне дотам, че да се сварим, без да забележим. Друго си е обаче, ако ни попарят изведнъж с вряла вода. Тогава веднага изскачаме, без дори да се замислим.
Нещастията, които ни се случват в живота, са като едно огромно махало - ако упорстваме и останем на едно място, то може да ни премаже. Ако обаче се възползваме от него и използваме енергията му, можем да направим чудеса със себе си. Въпрос на избор е дали ще изберем да играем ролята на жертви и да страдаме, самосъжалявайки се, или ще решим да се дистанцираме емоционално от ситуацията, извличайки максималното от нея за себе си.
И на въпроса защо страдат хората, бих казала, че страдат, защото избират страданието. Още от съвсем малки по един или друг начин ни се внушава, че нищо не зависи от нас, че сме само мънички пионки в голямата игра, че около нас се случват разни неща, на които не можем да въздействаме, можем само да понасяме последствията ни. Това ни насажда самосъзнанието на жертви, а с такова съзнание възниква естествената склонност към самосъжаление, мъченическо страдание и търсене на съчувствие. А когато мислим така, дори реално да не сме успели да привлечем ситуация, която да ни донесе страдание, пак ще си намерим за какво да страдаме - пускаме телевизора и можем да почерпим колкото си искаме материал.
Не ми се разсъждава по въпроса защо по света умират деца. Прекалено дълга и сложна тема е. Обаче нека се замислим за нещо друго - защо ние, презадоволените откъм всичко, в сравнение с гладуващите в Африка, продължаваме да сме вечно недоволни и все нещо да не ни достига. И защо след като сме отронили някоя и друга сълза за невинните жертви, после превключваме на Фешън ТиВи или се заплесваме по поредната идиотска реклама на последния ултрамегахиперсупердупер модел на Нокия и само дето не се разтреперваме от желание да го имаме тутакси... А също така доколко сме искрени, когато изразяваме прословутото си съчувствие и в каква част от случаите зад него не стои мисълта "Добре че не се случи на мен"? И колко пъти искрено сме се зарадвали на успеха на някой друг? И въобще можем ли да бъдем искрени дори пред  себе си, за да си зададем тези въпроси и евентуално да се опитаме да си отговорим?
Хората не се раждаме добри и състрадателни. Раждаме се като един огромен потенциал, който може да бъде развит във всевъзможни посоки. После обаче започва да ни стяга менгемето на обществото и да ни моделира - като краченцата на момиченцата, които ги готвят за гейши... В резултат се получава едно деформирано, осакатено съзнание, лутащо се между двете крайности, които е създало самото то, за да си обясни някак света около себе си. И понеже самите ние не можем да се приемем, защото не отговаряме на собствените си критерии, започваме да си затваряме очите за самите себе си, успешно имитирайки симптомите на възвишения дух, самозаблуждавайки се, че сме постигнали състоянието. А после от високия си пиедестал се разграничаваме от "хората", търсейки решения на "техните" проблеми... Каква илюзия, а?
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Защо страдат хората
« Reply #10 on: април 17, 2007, 11:49:34 am »
Да вярно е, че човек може да се привърже към страданието.Дотолкова да свикне с него, че да започне да го търси.Напоследък и аз си задавам въпроса дали не правя точно това.Но сигурен отговор разбира се няма.
Не знам за другите, но за себе си мога да кажа, че до преди известно време си мислех, че всичко е в моите ръце, че животът е такъв какъвто човек си го направи.Но няма еднозначна истина.Стигнах до извода, че всичко в живота е противоречиво- и е така и не е така.Разбира се трудно е да го обоснова, това по-скоро е въпрос на чувство.Ето живота ти предлага някакво изпитание, което предизвиква страдание.От отношението обаче към това изпитание се предопределя дали ти го приемаш като страдание или не.Разбира се повечето хора/в това число и аз/, не са дорасли до такова ниво, че да приемат нещата така, че да не предизвикват страдание в себе си.И тогава им остава да се лутат, самозаблуждават,"да затварят очите за самите себе "си........докато някога излязят от този омагьосан кръг.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Защо страдат хората
« Reply #11 on: април 17, 2007, 01:41:45 pm »
Така както аз виждам Нещата от Живота - ние, хората, не се учим от "добро".
Развиваме се и израстваме, когато изпитваме и преодоляваме "трудности".

Механизмът е много прост и още повече съвършен.
Проблемите се създават на едно ниво на съзнание, а се решават от малко по-високо.
Т.е. когато изпитваме затруднения, когато страдаме - ако искаме да се "отървем", да се измъкнем от тази ситуация, трябва се развием.
Така сме "подмамени" да вървим към съвършенството, независимо дали го правим съзнателно или не.

Движение се получава само когато има "разлика в потенциалите", т.е. някаква форма на "несъответстие", дори бих казала на "недоволство".
В противен случай, ако сме задоволени и нямаме никакви "проблеми" за разрешаване, движението спира, а с това се появява и измамния застой, водещ до "блатясване".
В най-"лошия" случай, движението е циклично, т.е. като колело /или иначе казано в кръг/, в по-добрия - движението е по спирала, т.е. уж покрай същото "място", но едно ниво по-нагоре, а предполагам би могло и да си е стъпалообразно или направо линейно.

На човешки същества, които са си избрали много "по-различен и много по-тежък" житейски път,  аз им казвам "души-екстремисти", т.е. такива които искат за по-кратко време да преживеят и "отработят" повече.
 
Всеки си има свой собсвен живот и собствена идея за това как да го изживее.

Всичко това е по мои наблюдения, най-вече на моя собствен път.
Разбира се може и да има и не толкова брутални методи като описания от мен, но това е моят и засега си струва :)
« Last Edit: април 17, 2007, 02:47:06 pm by Eternities »
I am who I am.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #12 on: април 17, 2007, 01:49:00 pm »
Quote
Обаче нека се замислим за нещо друго - защо ние, презадоволените откъм всичко, в сравнение с гладуващите в Африка, продължаваме да сме вечно недоволни и все нещо да не ни достига.
Имено това ми е питането ,къде се корени страданието на хората,те страдат а ако си зададат въпроса за истински страдащите? Съгласна съм пак казвам че страданието по един или друг начин извисява духа.Съгласна съм също че духа сам си избира страданията в живота за да се извиси чрез тях,но също така си мисля че такива който искат да намалят страданието на хората са точно тази ръка която се подава за да измъкне страдащия и да му даде възможност да се замисли над страданието си и какво му носи това страдание.Не всеки има възможноста да се изправи и въпреки това че душата си е избрала да страда защо да не е избрала да страда точно сега когато нечия друга душа е решила да измъкне страдащия от неговите страдания. Неведоми са пътищата Божии. никой не каза къде се корени страданието,всички обаче казаха че страданието е добродетел. Защото сме свикнали да страдаме,защото не искаме да се отървем от страданието а природата не е създала човека да понася болката и страданието а да е щастлив и да твори живота си.не съм съгласна че страданието е добродетел,не съм съгласна в смисъла в който влагате ,не само чрез страдание духа се извисява,понякога страданието издига духа ,но много често страданието го остава много ниско долу,затова ние трябва да издърпаваме страдащите и да им показваме пътя към успеха. Колко хора страдат в този свят- сигурно всички а колко от тях чрез страданието са се издигнали? Не е честно да казваме че хората трябва да страдат защото колкото повече го мислим толкова повече страданието е част от съзнанието на хората и те сами го предизвикват в живота си. Не е честно да смятаме че ние не можем и не трябва да им помагаме да се избавят от мъките си,защото сме видяли светлината и трябва да им вдъхнем надежда и да им подадем ръка.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Защо страдат хората
« Reply #13 on: април 17, 2007, 02:13:24 pm »
Аз съм "за" помагането по принцип.
Животът ми е изпълнен със сътрадание.
Състрадание не в смисъл "съчувствие", не "да страдаме заедно", и помощ не в смисъл "дай да свърша тази работа вместо теб", а като съвместна работа, взимопомощ.

И все пак, след толкова много "не е честно..." искам да попитам нещо.
Въпросът ми изисква дълбочина на разбиране, много отвъд привидната му на пръв поглед жестокост.

А не мислиш ли Eses, че помагайки на някого ние може да го ограбим?
Да му отнемем възможността той да Преживее, с него да се Случи...?
Ами ако това е била единствената му, безценната му възможност и "балгодарение" на нас тя бъде пропусната, похабена?
Това честно ли е?

Помощта не е издигане на лозунги, не е и добри намерения.
Помощта е работа, насочена от вътрешния ни свят към външния.
I am who I am.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Защо страдат хората
« Reply #14 on: април 17, 2007, 03:16:54 pm »
И "Пътят към ада е покрит с добри намерения" eses.Не казвам, че не трябва да сме съпричастни към гладуващите деца в Африка, но не е в призванието/имам предвид, че не всеки има истинска възможност/ на всеки да направи нещо по въпроса.Както казва по-горе Веласкес- "Въпроса е ти каква искаш да се изживееш спрямо това обстоятелство. Коя си ти според този проблем?" и доколкото виждам от думите ти искаш да им покажеш светлината, да им вдъхнеш надежда и да им подадеш ръка.Искам да кажа, че ако чувстваш/имам предвид,ако това желание идва дълбоко отвътре/, че можеш да помогнеш, тогава давай.

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Защо страдат хората
« Reply #15 on: април 17, 2007, 03:21:14 pm »
Искам да кажа , че в съдбата на всеки човек са предопределени някои неща и че твоята предопределеност, може да е в помощта за гладуващите деца. :)
« Last Edit: април 17, 2007, 03:22:50 pm by DESOLITA »

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #16 on: април 17, 2007, 03:31:19 pm »
Защо телата ни изпитват болка?Според мене болката е просто сигнал че нещо не ни е наред.И ето например западната медицина лекува симптомите,а източната лекува причината.И едва сега се започва сливането на двете.Само си помислете колко хапчета има за да се облекчи болката.А болката е просто сигнал,един вид като изпиеш хапче ти бягаш от проблема.И душевното страдание е на същия принцип.Може да лекувате симптома "страдание" ,но причината е вътре във вас.Това са сигнали да обърнете внимание към вас самите,навътре...Хм трябваше да използвам към мене,защото не мога да съм сигурен че при другите хора е така,но аз така го усещам.Това че личността е приела болката за нещо "лошо" е една илюзия.И докато "доброто" и "лошото" ви контролират и определят вашия свят,вие все още ще сте в клопката на личността. И не обръщането на внимание върху корените на това страдание или болка и пиенето на хапчета няма да помогне.Това е бягане...бягане от себе си.Просто следвайте нишката на болката до там от където идва.Така ще намерите проблема.На мене ми изглежда просто....и обърнете малко внимание на тази дума "защо" ...всеки ден ме питат "защо правиш това?" "защо направи онова?" и като им отвърна "а ти защо не го правиш?" и онемяват...луд съм бил...може би наистина съм...ето например вчера бях на морето и се окъпах с дрехите...след 1 час стоене с мокри дрехи се прибрах и се преоблякох.И веднага последваха въпроси..."защо го направи?" "ще хванеш пневмония" "луд ли си?" "не си нормален" ... И ето днес не съм хванал пневмония и съм си здравичък.И знаете ли какво,там вътре в морето се чувствах по-добре от колкото сред хората.Беше студено,бях мокър,вълните ме блъскаха,а усмивката не слизаше от лицето ми.Морето не ме питаше защо го правя.Аз не се питах защо го правя.Но се запитах защо не съм го правил до сега никога...Страх?Трябва ли да ме е страх,от какво трябва да ме е страх,защо трябва да ме е страх?Не ме интересува какво ще си помислят хората.Никой не ми обърна внимание повече от нормалното всъщност.

 Единствения начин да помогнеш на някого,в каквато и да е насока,е да му покажеш как да се справя сам.Другото е милостиня и наранява човека.Наранява неговата гордост и достойнство.А този даващия,благородния,дарителя е просто егоист.И със сигурност ще се почувства добре след като помогне на "бедния човечец".Да се почувства силен и могъщ.Защото даващия изхожда от позиция в която се слага над вземащия и така той се издига в своите собствени очи.Така той потъпква човека...защото всички сме равни и не само с хората,но и с птиците,рибите и бозайниците...Не им ли стига мъката на родителите на тези 2000000 деца,които не могат да изхранят децата си,че и аз да отида и да им давам милостиня...Да стъпча и последното което им е останало на тези хора ...достойнство че са хора.Деца умират всеки ден и това боли...удара е дълбоко в душата на човек...Глад има не само в Африка,глад има по цял свят,дори в България има глад.Как може честния българин да помогне след като той едва успява да свърже двата края,едва успява да нахрани своите деца.Все едно да молиш давещия се да спасява давещи се.А онези които имат средствата мислиш ли че ще помогнат?И дори да помогнат,ти знаеш ли колко пари ще струва изхранването на 2000000 деца?И това е на година,ами на следващата те ще стана 4000000 и т.н.Не виждаш ли че проблема не е в това да се помогнат на тези деца.Ако бяха само 2000000 щеше да се намери начин.Проблема е много по дълбок от колкото предполагаш...там някъде вътре в хората е.Защо тези хора в африка продължават да правят деца след като толкова много умират от глад.Не ти ли се струва малко неразумно...аз не мога да си представя да поема отговорността да имам дете ,а да нямам възможност за неговото отглеждане.Може ли да си представиш болката на неговите родители докато го гледат как умира от глад ,защото глада не убива за ден два,а са нужни месеци...Кое е по хуманно според тебе да се удължава агонията на тези бедни същества или да се прекрати по някакъв начин...Но боли много само като си помислиш нали...Причината за тези нещастия не е от днес за утре,тя е в хората и сега виждаме последиците от нейното потискане през годините.Хората са виновни ..."каквото посееш,това ще пожънеш" ...децата са невинни жертви и това всеки го знае.Жертви на една война която се води от векове,война която се води вътре в човешките души.

И само ще кажа че това е само началото на последиците които ще настъпят в близкото бъдеще.Ако това е началото какво ли ще бъде....Прекалено дълго хората са спали...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

nova

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #17 on: април 17, 2007, 04:07:08 pm »
На тази тема се опитвам да намеря отговор много отдавна. Защо страдат хората и защо след като страдат са безхаберни за страданието на другите хора? Човек се ражда добър,състрадателен а се превръща в нещо не толкова лицеприятно.какъв е основния проблем според вас на човека че той е все нещастен ,защо когато има възможност да намали страданието по света не го прави? Защо страдат най слабите а най силните са безхаберни? Умират толкова много деца от глад а се изхвърля толкова много храна всекидневно защо? Кое е качеството или ако трябва да кажете с едно изречение основния проблем на човека който му носи толкова много вреди какъв е той.Страха? Неосъзнатоста? егоизма?Кое ? С кое трябва да се пребори света

Защото живеем сред лозунги- имаме си ясна представа КАК ТРЯБВА да се развива живота ни. Слава богу той си Е и без нашето мнение..
Това за децата също е лозунг, както и другото- за това какъв се ражда човекът. Щото Човекът си отчаква да го родим- понякога и цял живот не стига- от лозунги време не остава.
Света си се бори с к’вото му е кеф. Той и без това като „свят” само това прави- „бори” се и се „преборва”. И всеки един, загрижен за нещо си негов член, също и най-вече..., щото иначе как да го оставим света на мира- ми ако тръгне в неизвестна посока?


Основното, което ми „носи” несравними ползи е страданието. Нищо не ми помага толкова много, колкото страданието. Страданието показва накъде са обърнати очите ми- навътре или на м****та си. Щастието, между другото, също.. Има ли ги тия двете- страданието и щастието- вести от Човека не чакам- нема го на хоризонта. Защото той си е вътре.. и си е само той.. всичко друго е отвън- страданието, щастието и синонимите им: липси, ползи, страхове, идилийки, помагане, съчуствие, мъки и радости от разен калибър   ииии.... няма край списъка.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #18 on: април 17, 2007, 04:08:48 pm »
Quote
А не мислиш ли Eses, че помагайки на някого ние може да го ограбим?

Хайде да не търсим оправдания за себе си защо да не помагаме на хората в нужда.
Децата в Африка бяха само пример,те не са в моя обхват а само в моята заинтересованост,въпроса е принципен.
Quote
Проблема е много по дълбок от колкото предполагаш...
нали за това ви питах къде според вас се корени страданието,аз съм наясно че не е само в глада ,че човека е виновен и кое е това качество или чувство което поражда това страдание. Иска ми се да помислите найстина как бихте помогнали вие на човек който страда,сигурна съм че всеки ден го правите.Нека не мислим кое е благородно и кое не,кой ще намаже от това даващия или получателя.Нека помислим с какво помагаме ние на страдащите. жалко е че се раждат деца който няма възможност да бъдат отгледани но е още по жалко да казваме че точно тези деца ще израстнат духовно от страданията си при положение че статистиките говорят друго,неграмотни родители с никаква култура и обречени деца на смърт до като достигнат 2 годишна възраст.струва ми се някак си че избягвате въпроса ми. Къде се корени страднието и какво можем ние да направим за света?
Quote
Единствения начин да помогнеш на някого,в каквато и да е насока,е да му покажеш как да се справя сам.Другото е милостиня и наранява човека.
Много ми е интересно ако ти си едно дете на 2 години и не си ял с дни и така е от както си се родил,ако искаш да живееш би ли приел това за милостиня и би ли накърнило достоинството ти което нямаш въобще? Философдтваме си ние,а някой там се моли за една коричка хляб а днес си изхвърлихме недоядената вечеря. найстина ми изглежда жалко да защитаваме тази теза когато сме с пълни стомаси и какво ни остава друго освен да мислим за духовно израстване. както някой хора казват за богатите-тоя пък няма си друга работа ,аз се чудя как да свържа двата края а той дава хиляди за цветя,същото е.извинявам се за по резкия тон,но ми се иска освен да разтеглим локуми да кажем как помагаме на страдащите.защото ако ваш близък страда няма да сте толкова философски насторени

nova

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #19 on: април 17, 2007, 04:13:29 pm »
ESES, на мен наистина не ми пука чак толкова за децата на Африка. Знам само едно- ако бях толкова навътре в този проблем, ако го бях толкова припознала за мой, ако на раменете си бях нарамила и тази отговорност, тогава бих направила постъпки и бих осиновила ЕДНО от тези деца. Така бих помогнала без лозунги и въпроси.
Само един въпрос ме гложди в този хипотетичен случай:
На кого щях да помогна всъщност?
« Last Edit: април 17, 2007, 04:16:04 pm by Nur »

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Защо страдат хората
« Reply #20 on: април 17, 2007, 04:29:52 pm »
Може би ще ви прозвучи малко встрани от темата, но за мен не е.
Преди няколко месеца в един друг форум един потребител постна снимка на клошар, прегърнал малко кученце. Снимката беше много красива, заредена с много емоция, абе, страшно въздействаща... Идеята на потребителя обаче беше малко странна - да поразсъждават малко над мъката, която струяла от снимката или нещо такова. Първата ми реакция беше да размахам сабята, обаче си затраях... И добре че си замълчах, защото после гледах такова театро, че с думи не мога да го опиша. Народа се изпопреби да се вайка над тая снимка и да разсъждава за болката, мъката, нещастието... Начи, влизах в тая тема с три кила хартиени кърпички да си бърша десктопа от сълзи и сополи. И тогава се обади един от ветераните във форума, като каза, че него снимката не го разплаква от мъка, а трогва с красотата си. Че като скочиха срещу него... Малиии, направиха го на пух и прах! Как можело такова коравосърдечие, точно той ли, дето бил за пример и тем подобни... И докато умувах като как точно да се включа в битката, настъпи неочакван обрат. Същият този потребител се отметна и обясни, че те не го били разбрали и много бързо се включи в надпреварата кой е по-по-най-милозлив и чувствителен...
В друга тема в друг форум се обсъждаше трябва ли да се помага с милостиня. Нея пък я обърнаха в надпревара кой на кого какво и как и колко бил дал. Пълен фарс!
И си мисля има ли нещо, което да не можем да обърнем на панаир на суетата и докъде сме способни да стигнем, за да се издокараме сами пред себе си...
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #21 on: април 17, 2007, 04:54:43 pm »
Quote
Единствения начин да помогнеш на някого,в каквато и да е насока,е да му покажеш как да се справя сам.Другото е милостиня и наранява човека.
Много ми е интересно ако ти си едно дете на 2 години и не си ял с дни и така е от както си се родил,ако искаш да живееш би ли приел това за милостиня и би ли накърнило достоинството ти което нямаш въобще? Философдтваме си ние,а някой там се моли за една коричка хляб а днес си изхвърлихме недоядената вечеря. найстина ми изглежда жалко да защитаваме тази теза когато сме с пълни стомаси и какво ни остава друго освен да мислим за духовно израстване. както някой хора казват за богатите-тоя пък няма си друга работа ,аз се чудя как да свържа двата края а той дава хиляди за цветя,същото е.извинявам се за по резкия тон,но ми се иска освен да разтеглим локуми да кажем как помагаме на страдащите.защото ако ваш близък страда няма да сте толкова философски насторени

Да може би си права...Но не съм аз този който се чука на ляво и на дясно и после да вика "помогнете на бедните деца те не са виновни" Децата са невинни,виновните са техните родители.Не е толкова трудно да се проумее че тези хора в своето неразумие раждат деца които да не могат да отгледат.И може би точно това е което тези хора трябва да проумеят,че едно дете е поемане на голяма отговорност и ако нямаш възможност да я поемеш деца не се правят.А тези хора в Африка единственото ,което правят е да се "чукат" на ляво и на дясно и е разбираемо защо болести като СПИН се ширят на длъж и на шир.Представи си че аз съм едно безмозъчно копеле което само се е** наоколо и прави деца.И после ги сабера тези деца и отида при тебе и ти кажа да ги гледаш щото аз нямам възможност.Ще ти донеса 20 деца да те видя как твоята състрадателност ще им помогне,когато за глада на тези деца ще съм виновен единствено аз.Толкова е елементарно...просто в африка има прекалено много хора които не ги е грижа за последствия от постъпките им...И не само там ами по целия свят.Проблемите са вътре във човека и вместо да търсиш защо този направил така ,а онзи иначе може да потърсиш отговора в себе си.И ти явно си имаш някакъв отговор и не виждам за какво питаш нас тука,след като ти вече си решила за себе си.Страданието е следствие причинено от определени действия или бездействия.А за глада на тези деца причината е техните родители...защото родителите поемат отговорност за своите деца и това е не само в човешкия свят но и в животинския.И ти какво си мислих че като нахраниш тези деца ще решиш всичките им проблеми така ли?Не виждаш ли че в последствие тези деца ще се превърнат като своите родители и докато има хора които да пращат помощи за техните деца ,те ще продължават да правят деца и проблема няма да се реши.И това че си нахранила 1000 деца може да измие сълзите от очите ти ,но в действителност няма да си направила нищо освен да си отложила проблема и да си задоволила онази нужда която те кара да пишеш така разгневено на хората че нищо не правят.И дори сега аз изливам някакъв таен гняв вероятно,не е насочено към тебе ,да не ми се обидиш :) Ядосан съм защото точно хора като тебе с такова западно мислене уж пращат помощи,уж с добри намерения да помагат,правят повече вреди.И Хитлер е бил с добри намериения,но виж какво е направил.Това е така защото докато хората продължават да лекуват симптомите на своите болести нищо няма да се промени.А причината за всичките,ама за абсолютно всички човешки проблеми е във самия човек.И глада е просто симптом...и твоите помощи са просто като хапчетата които се продават в магазина.Да облекчат болката...а кой го интересува каква е причината за болката...важното е да спре нали...И според тебе какво трябва да направим.Да си продам къщата и да пратя помощи на онези деца.Колко ще нахраня и за колко време?Нали утре ще има още 3 деца на мястото на това което съм нахранил.Защото причината за гладуващите деца си стои...И докато хората не проумеят че проблемите не се решават с отстраняване на болката,а че болката е просто сигнал за истинския проблем,света ще става все по ужасно място за живеене.Като даваш ти си толкова далеч от помагането...Ти можеш ли да дадеш милостиня на първия просяк ,който срещнеш,и да му я дадеш така че да не нараниш неговата гордост ,че и той е човек като тебе,само че изпаднал в нужда?Кое е помагане?Да му дадеш 5 лева и утре той пак да седне там за просия,или да му помогнеш да си върне вярата в себе си и да си потърси работа...както и да е...не ми се сърди за острия тон с който говоря...той е по скоро насочен към мене самия.Ако ти можеш да припознаеш нещо от това което съм написъл за свое ... Просто аз така виждам нещата.
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #22 on: април 17, 2007, 05:02:02 pm »
Аз си мисля че тук не става въпрос за парадиране ,даже ако забелязваш всички казват че не искат да помогнат и че страданието е добродетел,затова че не виждам парадиране. Мен темата ме вълнува силно,не парадирам пред никой с това което чувствам.Специално за децата в африка се случи така че гледах концерта на Мадона където вътре ставаше въпрос за тях, снимки и фактология.Когато го гледах това се почувствах ужасно,даже ужасно е меко казано,безпомощна,нещастна и с упрек към света. Дотогава исках да помагам на българите а след като го гледах ми се стори смешно,защото те имаха много по голям проблем от тези към който се бях насочила,да но аз не живея в африка,нито съм толкова богата. Затова си останах и на идеята че българските деца също имат нужда от моята помощ. И все пак въпроса за страданието на целия свят си стой в мен.С какво да помогна? И на кого по напред? На децата в африка,в сомалия,на скитниците,на българите,на природата,на хората по принцип, с какво, с обучение ли,какво да направя така че да спрат да се страхуват и да вярват в мечтте си ,толкова много е страданието а аз какво мога да направя?Тогава изникна въпроса в главата ми че страданието има лице,качество,чувство и не мога да разбера къде е точно,попитах ви а вие ми казахте че е добродетел  :-[  и дори в определени случай да е така ,като цяло е болестно състояние на личноста.Но още по жалко е че го искаме  :-[ И си мисля а ако разбера корена откъде идва,дали няма да мога да помогна на още повече хора от тези който са в моя обхват?

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #23 on: април 17, 2007, 05:12:27 pm »
Quote
Децата са невинни,виновните са техните родители.Не е толкова трудно да се проумее че тези хора в своето неразумие раждат деца които да не могат да отгледат.
Естествено че са виновни родителите и като казваме помощи не се има впредвид да им пратиш храна за днес и за утре а да изкорениш проблема.Това се и чудех аз когато се замислих над проблема,трябва да се променят родителите а не децата и след като ми казвате че нямат никаква култура и се оправят наляво и надясно за какво духовно израстване ми говорехте въобще. проблема там не е само с изхранването,той е комплексен и никой не казва че приключва с храната.Ако беше така нямаше да има проблем защото се наливат много пари там и до сега да се е оправило всичко.Но нека не се хващаме за най малкото а да обсъдим страданието,пак казах че африка беше само пример и то голям пример.Но страдание има по целия свят и ние страдаме ,къде е корена.
Quote
Но не съм аз този който се чука на ляво и на дясно и после да вика "помогнете на бедните деца те не са виновни"
а това винаги е най лесното,да не поемем отговорност за света,защото си мислим че ние нямаме пряка вина.

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Защо страдат хората
« Reply #24 on: април 17, 2007, 05:19:54 pm »
eses, извинявай, но ми напомняш учителка, която задава въпрос на класа с очакване да чуе един конкретен отговор, който тя предварително си е намислила и не приема нищо, което не съвпада едно към едно с нейната предварителна представа. Струва ми се, че ти знаеш отговора за себе си. Ами сподели го с нас тогава. А ако не го знаеш, опита ли се да прочетеш всичко написано дотук? Защото аз доколкото четох, отговорите ни колкото си приличат, толкова са и различни и изобщо не бих могла да ги обединя под общия знаменател "всички така казват".
От последния ти пост пък оставам с впечатлението, че въпросът ти е друг, а не този, който си писала като заглавие на темата. Опитай се първо да го формулираш по-точно сама за себе си и тогава може би отговорът сам ще изплува.
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #25 on: април 17, 2007, 05:28:35 pm »
Преди да мислиш да помагаш на когото и да било,първо помогни на себе си.Само човек който се е спасил сам себе си може да спасява другите.Когато успееш да помогнеш на себе си,едва тогава ще разбереш как може да помогнеш на другите.Иначе опираме до работата с давещите се.Един давещ се да иска да спаси друг давещ се.Аз не мисля че съм дорасал да помагам на когото и да било.Затова по добре все още да не правя нищо,да не би вредата която да нанеса да е по голяма от ползата.И явно беше грешка че почнах да пиша по тази тема въобще.


А и аз не говоря за "духовни израствания" ,нито за някакви духовни състезания за постигане на някакви нива...Това са глупости за мене...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #26 on: април 17, 2007, 06:42:15 pm »
Ами за съжаление незнам къде се корени страданието,предполагам само че е страха но незнам дали е това.Ако знаех темата щеше да е нещо от рода на изказване в което вярвам и което подкрепям,но уви не е така. Незнам учителите какво очакват да чуят,но определно не мисля че се държа наставнически. Можеби и да искам да чуя определен отговор ,но да не го знам кой е,незнам аз само исках да чуя вашето мнение защо страдат хората,а не дали е хубаво да страдат. Но кактои е да е ,явно не знаем този отговор,може би не ни е дошло времето да го разберм.А може би точно защото не го знаем ще продължа да го търся.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3821
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #27 on: април 17, 2007, 08:29:38 pm »
Мисля че сме писали по тази тема, не ми се търси из форума да я изровя. Ако може съвсем просто да се определи, то целият живот от раждането до смъртта е страдание. Ако може съвсем профански да се направи заключение човек е тъждество на страдание. Съществуването в тази физическа форма е страдание. Докато е в добро здраве тялото работи почти безаварийно. Но непрекъснато е застрашено от болестни състояния. В същото време има далеч по-сериозна болка - душевната, изразяваща се в различни отрицателни чувства - омраза, гняв, злоба и др., и различни нестабилни състояния на духа - колебания, нерешителност, прибързаност, злоупотреба, прекаленост и мн. др.
Страданието върви наедно с живота ни, нашата роля е да го оценим и да си дадем сметка за причините, които го предизвикват.
Докато живеем в телесната си форма и сме привързани към нея по някакви начини ще продължаваме да го изпитваме по някакви начини.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ДАЛИ "СТРАДАТ" ХОРАТА
« Reply #28 on: април 17, 2007, 11:36:32 pm »
Преднамерено не писах нищо досега в тази тема, независимо че бях "поканен" в нея.
Освен това съм приятно изненадан, че тази тема провокира и хора, които досега не бяха участвали пишейки.
----------------------
Темата винаги е била интересна на определени хора, понеже в социалните религии съпричастието и състраданието са издигнати в култ, не само в християнството. И се възпитаваме така още от малки в така наречените "добродетели". И който има повече от добродетелите - значи и той самия е добродетелен. Без да се обижда никой ще кажа, че това е едно класическо лицемерие - за мен - само според мен. И е логична причината за този вид социални митове - и сега има лозунги, "ЗАЕДНО"... ОБЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА... и разни други от митовете на обществото... Щото това са част от механизмите на това общество - сплотяването, обединенията, уеднаквяването, които да се противопоставят на естествения стремеж на саморазвитие и промяна у всеки индивид.

Кой и на какво иска толкова да помага - какво е помощта по принцип.
Защо толкова много се прокламира и е толкова модерна сега тезата - дайте да помагаме на изпадналите в беда.
Ами - НЕ МОЖЕТЕ... НИкой НА НИКОГО НЕ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ ПО СЪЩЕСТВО
И на никой по същество не му е нужна помощ в истинския смисъл на тази дума - съдествие - да> НО за съдействието се иска двете страни.
Още навремето се е смятало, че испанските конквистадори "помагат" на индианските народи да познаят ИСУС и БОГА . Да познаят ИСТИНАТА и правдата. За себе си те са се оправдавали с това. И са имали нужда - и са го измислили именно според нея.

Кой и как ще помага на АФРИКАНСКИТЕ ДЕЦА. С какво, защо... защото умирали от глад. Много лесен отговор... Мнооого лесен и някак си много набързо. Както се спомена вече проблемът е много по-дълбок и може да се погледне от много посоки. И всяка съдържа в себе си "вярна нишка". Има и още една възможност - кой и как това явление и факти ги категоризира като проблеми?
Какво е ПРОБЛЕМ всъщност?
И за кой?

А защо да не предложа и аз една версия - елементарна и много логична:
А защо например да не изхраним и помогнем на американските бездомници. Защо да не помогнем на наркоманите по цял свят. Защо да не им отнемем наркотиците, да посъветваме бездомниците да си намерят домовете, да си намерят работа,,, да бачкат по цял ден и да гледат телевизор вечер, пред чашка бира или домашна гроздова.
Значи първо нещо се приема за добродетел, после се припознава като щастие, след него вече означава че всички трябва да бъдем щастливи само по един начин,,,, и че само един избор е правилния.
Значи един човек прави избора си и избира определен живот за себе си. И другите хукват да му покажат, че неговия избор не бил правилния, че не било щастието това... че това не била истината за живота.
Ами да отидем и да посъветваме африканските родители какво е щастието... :). А нашите РОМИ, да не са по-различни. Защо някой не се напне първо да "посъветва" ромските родители да не правят деца всеки 9 месеца,... и после да ги захвърлят на улицата и да стават просто едни улични хора. Дори няма да ви обърнат внимание ... защото всеки човек си има своя представа за живота... И е крайно време да се научим да уважаваме представите и ЖИВОТА СИ... защото зад това стоят нашите избори.

И още нещо - като допълнителен щтрих към "шарената картинка":
КОЙ Е ТОЯ ДЕТО ЩЕ ПОМАГА?
Защо първо някой не вземе да се попита КОЙ Е САМИЯ ТОЙ?
Защо точно хората, дето най не-знаят за себе си първо се навличат в игрите на помагане и на асимилация на едни хора над други - ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДНО ОТ ЛИЦАТА НА ПОМОЩТА - просто КУЛТУРНА АСИМИЛАЦИЯ.
Защо хората които нямат идея, що е духовността, първо се спускат да ПОМАГАТ...
Някои колеги написаха вече, че "много им се иска на много хора да се вживеят в помагачество". И има защо.
И ние тука може и да си говорим за разни духовни темички... Но дали някой е попитал дали е на пълни стомаси... Няма гаранция за това, нали? И не е нужно. Има хора по света, които гладуват, но работят духовно... И това е избора им... но поне е съзнателен избор... Не в името на нещо... или някого. Защото така е решено че е потребно, давайки си сметка.

Някой с пълен стомах, гледайки поредната порция телевизийка, пред чашката кафенце сутрин, с цигарка в пепелника... дали се замисля, за отговорността си - за децата си. За това че се трови не само като дим... а и аурата също се трови. И че всяка чашка алкохол налива отрова в мозъка и черния му дроб... Ама може да е отрова, ама "сладка" :)
Но никой в АФРИКА не идва да съветва българина, с посланието "ВИЖТЕ БЕ ХОРА, защо се тровите". И не е нужно - хората които го правят чудесно си знаят за всичко това. И факта, че продължават да го правят дава да се разбере, че правят своя избор в посока на кратката наслада, с която просто са свикнали. И справяйки се с гадния и лютив дим, който всеки непушач трябва да изтърпи около тях.  И с отвратителния вкус на /м/етилов спирт, който много хора са ми признавали че им е "гаден"... Но след първата чашка вече не се усещало толкова гадостта... И точно тези пристрастени се пишат много щастливи и доволни... или много нещастни и страдащи... зависи от контекста.
Но най-върховното лицемерие е че точно тия хора, като попаднат сред духовността първо се опитват да прокарат ЛЮБОВНИТЕ "щастливи или нещастни трепети" за духовни... а после се нареждат на опашката за преповтаряне на примамливата идея, КОЛКО БИЛА ТЛЕННА ПЛЪТТА... и колко много тялото теглело надолу към ЗЕМНОТО... И... хайде - да се отървем от тялото, чрез разни астрални хитринки... отделяния, пътешествия... Важното е да има поредната "ДОЗИЧКА" наслада. Е на толкова много хора именно това им трябва... И най-важното - те са основната МАСА сред социума. И те са тия дето пеят непрекъснато за СТРАДАНИЕТО. Малиии колко мъка има по земята... Това е ВЕЧНАТА ТЕМА ЗА ТИЯ ХОРА - НЕЩАСТИЕТО И МЪКАТА във всичките й форми.

Живеем в свят пълен с абсурди - навсякъде около нас.
Интересно е също следния парадокс - след като всички хора, работили по себе си, установили, че всички преживявания се конструират именно от самия човек. И абсурда е - защо от цялата гама от възможни преживявания повечето хора избират да преживеят главно тези на страданието и мъката? Защо в паметта се запомнят и лесно се припомнят главно онези "спомени", които са запечатани именно с тия преживявания на страдание и мъка. И после се мултиплицират асоциирайки наново и наново.
И вместо да отворим очите си за личния си абсурден свят в който сме потънали, все предпочитаме да гледаме в "нещастието" на другите "нещастници" дето не живеели като нас. Щото това, което били правили било НЕЩАСТИЕ. АМА всичко това дава възможност да започнем поредната игра - вечната социална игра - на "помагачи" и на "жертви".

И да ви кажа - чудесна клопка е помагането - дава чудесната възможност човек да се вживее на БЛАГОДЕТЕЛ...
ОБАЧЕ най-важното е... че ще остане далеч от себе си...
Нали това е вечният спорт - вечната шампионска дисциплина.
Интересно... защо ли исус навремето не е "помогнал" на всички хора по земята - да им даде хляб и вино за вечни времена...
А е можел да го направи... само с "ДУМИЧКИ"... магия може би  :)
Може да е знаел, че свободата е свещено нещо и че пред избора направен с тази свобода и ВСЕЛЕНАТА СЕ ПРЕКЛАНЯ...
Дали БУДА също го е знаел това... или и двамата са били просто "антихристи" - елементарни и саможиви егоисти, вманиачени само в собствените си цели и поучения... Само в приказчици, притчи... и още какво ли не.

Имаше един пост на един наш колега "ПЛАМЕН" за едно коте и за една сълзлива история, дето същата витаеше из всички форуми във всякакви вариации... Боже... колко сълзлива... И колко безмислена. Верно... поне за мен е така...
Всеки да си избира за него си.
Играх играта на помагане достатъчно в живота си... все си мислех че съм прав...и знам кое е правилното и хубавото за "близките ми хора"... Е... на тях им харесваше също. Но всичко е до време и това време мина.
На всичко му идва времето.
На всичко и на всеки.
« Last Edit: април 18, 2007, 08:39:39 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #29 on: април 18, 2007, 02:22:49 pm »
Рамус , интересно ми е ти от къде знаеш каква е волята на страдащия?Иска ли той помощ или не? Кой може да ти отговори на този въпрос освен самия страдащ,преди време направих прочуване по една моя идея за помощ,говорих с хората и те ми казаха че моята помощ ще им даде един добър старт,даже ме питаха а няма ли да може това да стане до 3 месеца? Вярно е че има много мъка по тоя свят и тя е разнолика. Свободната воля е много хубаво нещо, но когато знаеш какво искаш да направиш и имаш възможноста в противен случай си остава една мечта и нищо друго. Навремето бях изпаднала в един цикъл от който нямаше излизане,толкова много исках тогава някой да ми подаде ръка защото знаех че ми трябва много малко за да изляза а нямаше кой да ми я подаде. Колкото и да говорите че това са лозунги и задоволяване на лични нужди ,колкото и истина да има в това толкова и лъжа. Когато някой е в някъкво положение от което му е трудно да излезе свободната му воля е последното нещо за което се сеща.Лесно е на тези който вярват в себе си и в възможностите,в вселената и въобще знаят че каквото и да им се случи ще се справят а онези в който няма надежда,самочувствие и възможности се очаква да са същите като тези който имат всичко.И 100 тояги на чужд гръб са малко,когато не са на твоя.Да търпи там копелето и да се оправя,аз съм Бог и му давам свободната воля да се оправя както си иска и хич не ми пука за него и по този начин аз му правя услуга защото иначе ще се намеся в божиите дела и ще отнема свободната му воля- така ми звучи изказването ти.А  Буда благодарение на страданието е станал Буда а иначе е можел да избере да си живурка като принц,Исус е можел да помогне на всички и не го ли е направил,не е ли платил с живота си за греховете на хората? Моето мнение е че това че не искаме да помогнем е егоизъм.Ако имаш две ризи дай едната на ближния си е казал Исус , но вие се хванхте за свободната воля,дръще си я тая свободна воля и правете каквото си искате с нея,моята е да дам каквото мога от себе си на другия който е в нужда. И един ден нама да съм далеч от себе си защото ще съм много близо до човека а аз какво съм ако не човек.