Author Topic: Защо страдат хората  (Read 10819 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #30 on: април 18, 2007, 02:53:03 pm »
И какво точно е "егоизъм" според тебе :) Нещо лошо,нещо добро?Какво е да си егоист?Забрави за малко това което са казали онези "светци" и попитай себе си...

Добре че е Рамус,да ми напомни че значението което влагам в думичките е различно от социално приетото и от това което другите хора влагат в тях.

За мене думата "проблем" се появява когато не мога да взема решение.Опираме до въпроса за избора.Когато съм изправен пред избор който включва два взаимно изключващи се варианта спрямо моите ценности и разбирания възниква проблем :) Дали ще бъде морал или добродетели често заради тях възникват проблеми.Когато нещо несъответства на другото.И всичко това е вътре в мене когато се сблъскат 2 противоположности.Защото за ума е трудно да реши кое е правилното,когато и двете имат еднаква стойност,а изборите си ги правим в зависимост кое е правилното и трябва да изберем едното само.Ето например всички сте чували следното:Имате всепомитащо гюле и неразрушима стена.Дали гюлете ще помете стената или стената ще устои?Едното е неразбиваемо ,а друго разбива всичко...Под "проблем" аз разбирам нещо с подобния смисъл :) Всъшност "проблем" не съществува в реалността,но може да съществува в една илюзия изградена от ума.Проблемите са просто "грешки" на ума.Например при операционната система Windows има толкова много грешки...И даже си имат номера.Щеше да е хубаво ако някой се заема да състави списък с грешките които могат да станат в ума на човек.Да ги номерира Error-[number] и да издаде книжка :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #31 on: април 18, 2007, 03:16:52 pm »
Егоизъм в случая е да имаш 200 лв джобни и да те спре бездомно дете да ти поиска 40 стотинки да си купи баничка а ти да му кажеш отиди и искай на майка ти, откъде на къде аз ще ти давам пари. Общо взето това е егоизъм. Естествено има и други видове егоизъм но в контекста на темата това е. като говориш за проблем,според мен да не можеш да вземеш решение от два възможни избора е дилема а не проблем,проблем за мен е следната ситуация. нямаш работа,не можеш да си плащаш квартирата,след месец вече си на улицата,естествено става още по трудно да те вземат на работа,нямаш какво да ядеш,къде да се изкъпеш и какво да облечеш а идва зима.нямаш приятели и роднини който да ти помогнат,е това е проблем и аз съм била в него и то на 19 години. и ако тогава се беше явил някой който да ми подаде ръка ,нямаше да направя най голямата си грешка в живота,която до днес ми носи много страдание и самообвинения. Тогава не ме интересуваше дали някой ще наруши личния ми избор,защото аз нямах личния избор да си купя каквото ми се яде,да прочета вдъхновяваща книга,да живея в някой квартал който ми харесва или да избирам работа ,стига да ми беше дал работа или подслон аз щях да придобия личния избор да работя или не, но преди това го нямах този избор.Е това е проблем

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ДАЛИ ХОРАТА СТРАДАТ
« Reply #32 on: април 18, 2007, 03:21:58 pm »
На тази тема се опитвам да намеря отговор много отдавна.
Защо страдат хората и защо след като страдат са безхаберни за страданието на другите хора?
Човек се ражда добър,състрадателен а се превръща в нещо не толкова лицеприятно.
Kакъв е основния проблем според вас на човека че той е все нещастен ,защо когато има възможност да намали страданието по света не го прави?
Защо страдат най слабите а най силните са безхаберни?
Умират толкова много деца от глад а се изхвърля толкова много храна всекидневно защо?
Кое е качеството или ако трябва да кажете с едно изречение основния проблем на човека който му носи толкова много вреди какъв е той.
Страха?
Неосъзнатоста?
егоизма?
Кое ?
С кое трябва да се пребори света
---------------------
Напомням само текста от първия пост - с който беше открита темата.
И както вече имаше и други такива откривания на теми - когато в темата е вплетено емоция, отношение и чувство, после темата лесно се измества и е трудна дискусията.
Дискусия със чувства и емоции не може да има по много проста причина... А особено, когато дискусията се започва с особено отношение във въпросите - главно лично отношение прикрито от формални въпроси, защото всъщност отговори не се търсят по същество, а единствено в рамките на личното отношение.
 С лични отношения не може да има каквато и да било дискусия... Това е вече са друга тема.

Знаех си, че като пиша аз, някой ще бъде недоволен и ще има "обръщения" по ник ... с идеята, че нещо ме питат.
Обаче не виждам въпроса. Щото отговора е очевиден, не е нужен въобще въпрос. И защото написаното е просто изказване главно на несъгласие във вид на въпроси и с нюанси на гневност. На мен това не ми пречи, но ми се струва че не виждам някаква полза за теб в това. Все пак ти си знаеш - най-естественото нещо е аз да не виждам "твоите" неща. Затова си си ТИ - именно да отговарряш и да реализираш своите си неща.

------------------------------
А всъщност по същество - нещата са съвсем елементарни
 
иска ли някой помощ, или не - ИСКА!!! на това само самия "Искащ" може да отговори. И очевидно дори и няма въпрос - ИСКА СИ - И ТОВА Е.
дава ли някой помощ, или не? - ДАВА!!! - на това само самия "благодетел" може да отговори. И очевидно дори няма и въпрос - ДАВА - И ТОВА Е.
И двете страни се намират. Вселената отговаря на заявките на всяка една от двете групи. И се вплитат в играта на взаимно взимане-даване.
Обясних защо е така - и обясних и много други неща, които изказах от опита си.
 Не само аз го обясних - другите казаха също много интересни мисли...
---
Искам да напомня също, че не съм писал досега понятия като "свободна воля"...
Моля те ЕСЕС, не ми приписвай думи и понятия, които аз нямам и не смятам че двете думи в такъв контекст въобще изразяват някакъв съществен смисъл.
Иначе не виждам нищо лошо, че хората пишещи в твоята тема не я разбират така, както ти самата. И не виждам също, защо това теб те гневи.
Интересно - ти отвори тази тема с идея, че пишеш въпроси в нея. Но се оказва, че пишещите разбират твоите въпроси в съвсем различна плоскост. Вместо да се възползваш от това, ти сякаш търсиш подкрепа и потвърждение на всяка цена - и се гневиш когато не ги получаваш.
Нима някой има претенции ти какво правиш и какво смяташ за правилно.
Ти си направила избора си за себе си. Добре, никой няма намерение да ти го отнема.
Хората пишат, че биха направили друг избор в същият контекст - какво от това - та няма нищо по естествено - различни хора- различни избори.
Какво ти пречи това, че пишем за неща, които ти не споделяш за правилни... Нима някой или нещо ти ги натрапва или пък някой ти заповядва да правиш "нещо правилно". Всеки си пише за неговите си неща - ако има нещо между тях, което срещнеш, и зарезонираш или събуди в теб нещо "различно" от настоящето... какво по-хубаво от това - намерила си нещо ново - нещо различно.
        Защо е толкова важно ти сега да очакваш от някой който да споделя същото - по същия начин - да ти каже "браво" ли? Та нали се очаква че тук не сме вече деца. Та дори и участничките дето са на 16 години вече виж в техните теми - почват да се учат да се четат... и да пишат в откровеност... И виждат че има резултат. Виж - дори тийнердйърките като "РОУС" лесно го схванаха и веднага опитаха да се възползват... И не очакват от останалите да им казват "браво", нито "да - правилно"...
--------------
Нима е толкова важно темата да се превърне задължително като в теми от повечето други форуми, в които всички говорят едно и също, по един и същи начин, преповтаряйки едни и същи фрази и думи... с леки различия в нюансите. И всички са доволни от това, щото всеки пише... и от преповтаряне и "споделяне" на едно и също се нахъсват и им помага срещу несигурността. Но така няма развитие... няма различия... няма дискусия - всички говорят само едно и също.
       Е - в Изворите не е така. Постепенно свикваме с различията си и почват да не ни пречат да общуваме свободно - разбира се всеки колкото може да си позволи. Прави впечатление, че има нови членове, които влизат направо с летящ старт в това отношение. И съм сигурен че ще има и още.
       Да - прави впечатление, че постовете не са много... че за разлика от голямата бройка регистрирани, пишещите са между 1 и 2%. Но какво от това - вижда се, че гостите четат активно какво се случва... Понякога те самите пишат - по изключение... Но и да не пишат - но това си е тяхна работа. Всеки прави каквото сам смята за правилно - правилата на форума само задават общите положения в "условни" рамки.
       Но и прави впечатление, че тук - В ИЗВОРИТЕ - имаме и някои неща, които ни отличават от останалите форуми. Поне на мен ми се струва така, но и други са го писали.
----------------------------
Та...
РАмус, или който и да е, нека си пишат каквото смятат за правилно. Не го правим за да ти пречим, нито да ти натрапваме каквото и да било.
Нека и ЕСЕС си пише каквото мисли и е решила за нея си. Нито аз, нито който и да е друг не вижда в това някакъв проблем.
Както и не виждам проблем в това, че имаме различни становища, опит, познание, гледни точки, особености, изразни средства...
Нима е толкова трудно да се възползваш от всичко, което пишем.
Е... всъщност това пак от теб си зависи.
И каквото и да правиш го правиш за теб си - това е твоят избор - ако искаш го наречи и "свободна воля" - за мен това няма значение. Но така или иначе - това си ти - това е живота ти. Живееш така, както си избрала. Ако толкова много искаш да получиш широка подкрепа и резонанс с това в което вярваш - няма проблеми. Както и с горния пример - за помагачите и "помаганите" - има си хора за всичко. Сигурен съм че ще ги намериш... все някъде. Те всъщност са толкова много. Всъщност - повечето хора на света.
 -----------------------------------

« Last Edit: април 18, 2007, 03:26:27 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #33 on: април 18, 2007, 03:44:07 pm »
Незная защо реши че не приемам вашите изживявания,опитност и мнение,приемам го но се опитвам да ви провокирам с моята гледна точка,да ви накарам да погледнете от другата страна,не се натряпвам просто искам да узная какви са мотивите ви поради която я подържате.Всеки си има мотиви за нещо,не мога да очквам че ще имате мойте мотиви,но искам да узная защо мислите така,затова ви споря за да ми кажете кое ви кара да мислите така защото си мисля че повечето хора нямат желание да помогнат на страдащите, а не обратното и тук това и намерих. няма лошо хора за всичко си има,нямам никакви очаквания от вас,но ми е интересно къде се крие причината за това.Темата найстина се измести,аз исках отговор защо страдат хората а се сблъсках с "добродетеля" страдание в вашите мнения и как да е иначе,как да получа отговор защо страдат когато вие ми казвате че е хубаво да страдат.Затова се премести темата. Може би изглежда че не приемам мнението ви защото съм по рязка в изказването си ,но аз винаги така говоря. И може би това че повечето тук споделиха че приемат страданието за нещо хубаво а аз съм с малко по различно мнение,това може би ме убеждава че трябва да продължа да правя това което искам,защото ако всички ми бяха казали че се юрват да помагат на страдащите то тогава какво щеше да остане за мен?

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
Re: Защо страдат хората
« Reply #34 on: април 18, 2007, 04:36:44 pm »
Есес, прочетох цялата тема наведнъж и това, което виждам е, че постовете на всички са изпълнени със състрадние и любов към ТЕБ, опитват се да ти помогнат, но ти не я разбираш тази помощ и не можеш да я приемеш, т.е. не си готова да получищ помощта и да я превъртиш през собствената си матрица.
   Мисля, че повечето хора, които са се отзовали на твоята тема по-скоро се отучват да помагат по този начин, защото са го преживели и са разбрали коя помощ е полезна и коя не. Помощта е не когато дам на някого риба за вечеря, а го науча как да си я улови сам. Ще добавя - ако изрично ме е помолил.
   Изпадала съм и в двете ситуации - и на помагаща и на нуждаеща се от помощ. В училище навремето ни казваха, че да подсказваш е "мечешка услуга" и е точно така. Нуждаещият се е жертва и твоята помщ само ще засили неговото убеждение, че е така и ще продължи да иска без да поема отговорност за собственото си поведение, мисли и т.н. Когато аз се оказах нуждаеща се, минах през всички фази на гняв, отричане, пазарлък, депресия и примирение, но това беше моят път и моят начин за справяне. Открих неподозирани възможности и потенциал у себе си и мога да кажа, че това е бил най-ползотворният период в живота ми. Не можеш да отнемеш на когото и да било този дар.
   Всеки страда, защото така е избрал - това вече го казаха.
   Защо са толкова големи страданията? - отговориха ти и на това  - "души екстремисти". Ще допълня, че Душата избира не само дали да страда, тя избира и колко да страда и какво ще може да понесе.
   Не че е "хубаво" да се страда - просто е необходимо и неизбежно, за да продължиш нанякъде - напред, нагоре, навсякъде. Мисля си, че ти отказваш да приемеш страданието и болката като част от общата картина, като част от големия замисъл. Има радост, щастие - а защо ги има? Трябва ли да помагаме и на доволните и ситите? Те също имат нужда от помощ. Ако си чела Мулдашев, той разказва, когато бил в Непал, как хората като видели богаташ, го ожалвали и се молели за спасение на душата му, а и той самият в някакъв момент се отказвал от богатството си.
   Защо не се юрваме да помагаме? - първо да попитаме и да поискаме разрешение или от "страдащите" или от "по-висша инстанция". Нали знаеш има семейства, които се карат яростно, бият се, някой тръгва да ги разтървава, а те се обръщат срещу него и го изгонват с ритници.
   Знам, че пак ще питаш за децата в Африка, но единственото реално нещо, което можеш да направиш за тях е да ги обичаш и да се молиш за това да намерят своите отговори с Божията помощ. Има ситуации, в които не ни е позволено да се намесваме и други, в които можем. Ако ти се чувстваш изключително съпричастна с този проблем, ще намериш собствения си начин да им помогнеш, уважавайки волята им.
  Така или иначе никой то нас не е Онзи, който може да разреши всички проблеми на Земята. За нас е по-важно да се вгледаме в собственото си страдание - защо страдам, защо ми е мъчно, когато виждам деца, които са накацани от мухи.
Идентифицирам ли се с това дете или съм причинила глада на някое същество? и т.н. :'(

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #35 on: април 18, 2007, 04:59:27 pm »
Знаеш ли аз разбрах вашите мотиви,те са доста как да ги нарека филосфски над това какво е избрала душата и тн.Съгласна съм с много голяма част от казаното ,но изниква един въпрос отново и отново - ако видите ваш любим човек да страда ще го оставите ли да си продължи да страда ,ако знаейки че помоща ви ще му помогне и той ще спре да страда. И нека да съм още по обстоятелствена. Вашето вече порасло дете(момиче) изпадне в беда,то е вече голяма и по принцип се справя само с проблемите си,но постъпва много неразумно и да речем ражда дете без да има съпруг. Започват се много проблеми и изпада в безизходица,няма възможност да гледа детето си. И да речем избора който може да направи е да изостави детето си или някой да и помогне с отглеждането на детето и. Кажете ми какво ще направите? Ще я остваите ли? Да изостави детето си или ще и помагате с каквото можете?Тази ситуация е аналогична на родителите родили деца в африка който не могат да ги отгледат. С този въпрос искам да видя дали разбирам правилно думите ви,че душата сама си избира страданията и вие не искате да се намесите в нейния избор. Защото съм забелязала много хора да реагират така но само когато става въпрос за чужди хора а когато става въпрос за "нашето" принципите се променят.
И го питам това,защото човека за човека трабва да е човек,независимо дали се познават или не. Моето страдание е и ваше защото сме едно,защото сме жители на една и съща планета,защото изпитваме едни и същи чувства,защото от нас зависи какъв е живота.
Дали се идентифицирам с хората в африка,незнам защото не ги познавам но и аз и те сме хора и обичаме.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Защо страдат хората
« Reply #36 on: април 18, 2007, 05:08:14 pm »
Добре,
Ето ти моят директен ик прям "отговор" на стрелец, каквато си и ти самата...
-----------
Хората предпочитат да влизат в състояние на страдание, защото това е по-лесния избор и една естествена нагласа, останала им от времената когато са били деца. Всъщност доста отдавна има отговор на твоя въпрос подаден в тази тема. Посоката на отговора се крие именно във вътрешния свят на хората. И това е установено дори и от съвременната психология и социология. Ако се поразтърсиш по литературата по въпроса - ще я откриеш.
Просто това за страдането е част от едно наследство и като такова с обществена значимост го има при повечето социални елементи, организирани в общество.
Това, което прави важно и актуално е именно социалната значимост на страданието.
Страдането е част от феномена на т.н. ОТРИЦАТЕЛНИ ЧУВСТВЕНИ НАГЛАСИ. Това ни идва много отвътре и лесно се заучава за изразяване, защото го попиваме от всички в средата в която отрасваме, после вече започваме ние самите да сме проводника на това. После - нашите деца, после - техните... и така.
Страданието е издигнато в култ и философска категория единствено заради обществената му значимост. Защото определени знаещи манипулатори са открили, че щом има такава общовалидна социална роля, може да бъде и използвано. След като ще бъде използвано, значи и е естествено да се умножават факторите от които то зависи. Защото след като то е част от чувствените нагласи в преживяването на хората, а те са винаги РЕАКТИВНИ - т.е. вторични - значи са лесни условията и събитията на които хората именно да реагират главно по този начин. Единственото, което го прави да е така, че става ИМЕННО ПО НАВИК - като един атавизъм - включва се автоматика дори и в преживяванията.

Сега - ето го директното - точно към теб - и по принцип.
Всеки човек, когато има разминаване между желаното от него - представи, нагласи, модели мечти, желания, копнежи - и реалното на живота, заема определена отбранителна /компенсираща, защитна позиция/. Съвсем естествено е всеки човек да "реагира" именно с реакциите си. А реакциите са именно ПРЕЖИВЯВАНИЯТА. Ето защо, когато назрее житейска криза, за която ти самата говориш в предпоследния си пост/ отговаряйки на БЛЯХ/, винаги всеки човек естествено търси липсващата му опора и стабилност, при останалите - но не как да е - а във вид на ПОМОЩ. Вторият естесвен "повик" по време на толкова силни житейски противоречия и кризи - на първо място - Страданието - като една чувствана нагласа от безпомощността, а на второ място интелектуално умът на човека насочва освободената енергия "навън" под формата на търсене на обект, на който да се "предаде тази енергия" от несбъднатите и нереализираните според мечтите и желанията, така както самата личност си ги представя във своите си мечти.
Именно още от деца свикваме с този начин на общуване ако не ни е угодно - гневим се... и търсим за обекти за обвинения някъде в другите. Свикваме с идеята, щом сме безпомощни като деца, някой който смятаме за важен... или пък "другите" са "задължени" по подразбиране да ни "помагат". Много хора се вманиачават в изразяването на страдание, защото зад него те се крият - като с маска. Крият страховете си, крият това, че са неадекватни, объркани... И освободената емоционална енергия се насочва в "някой" въображаем, който е '"трябвало" да се появи , когато си била на 19 години. Така си избираш посока за оправдание на избора, който си направила тогава, под предлога, че си нямала друг избор. Това е много удобен параван и всички хора го използваме когато можем в подходящите моменти за целта.
Това е за личния план - най-общо. Не се хващай на него за подробностите и "твоят" пример - давам го само като условност - за да се опише връзката между общото и частния случай.

Страданието винаги социално се използва за да се подаде "сигнал" за нужда от помагане. Но това е само в общности от хора, които живеят според близки приети правила. Идеята да се излезе в далечен обсег и да се изявява към виртуални обекти - каквито са за нас "гладните умиращи деца" на Африка.
Тук нещата имат съвсем различно измерение, а хората се "хващат" именно поради горните основни положения, които описах и ги има във всеки от нас.
Не се лъжи, че ако дадеш сега на едно дете просяче 20 стотинки, то ще отиде да си купи храна. Улиците са пълни с такива и точно с тази наша "благодетелност" те се възползват. И дори да ги вземат тези стотинки / а те взимат надница, която дори е по-гоояма от моята собствена/ тези стотинки отиват за поредното пакетче с лепило за дишане... Разбира се давам си сметка, че в думите ми има бруталност... но те почиват и на наблюдения... и съм сигурен че не само моите показват същото.
Думите ми наистина отразяват една "обратна" страна на монетата. И това е съвсем преднамерено. Не искам да твърдя, че не е важно помагането. Искам само да кажа, че така поставен въпроса има МНОГО ИЗМЕРЕНИЯ И НА ВСЯКО ОТ ТЯХ МОЖЕ ДА СЕ ПОМИСЛИ, а не да се дават готови шаблонни етикети от рода "ЕГОИЗЪМ". По този начин съвсем логично е да се погледне като на егоист именно на този КОЙТО ТЪРСИ ПОМОЩ. ТОЙ СЪЩО Е ЕГОИСТ! Смята, че светът е направен така, както той си мечтае и желае - да има желаната работа, кола, приятни изживявания, скъпи хора около себе си... И когато не го има или ЖИВОТА ПОКАЖЕ че въобще мечтите не са РЕАЛНОСТ и ЕГОИСТЪТ се гневи, защото не става по НЕГОВАТА СХЕМА на желания. СВЕТЪТ е виновен!!! Онзи неизвестен, дето не се е появил, когато толкова много някой се нуждаел от него /на 19 години/. Светът е виновен че АЗ нямах избор и избрах погрешното тогава. Светът е виновен че аз страдам оттогава... Светът и ЕГОИСТИТЕ, дето не ми помогнаха, когато толкова много се нуждаех от ПОМОЩ!!!

      Ако нахраниш едно гладно дете - то ще дойде и ще поиска отново, защото така или иначе трябва да яде, но и е видяло че това е "лесния начин". И ще опита още веднъж... Ако нахраниш това дете още 200 пъти - кое е егоизмът - дали това, че като го храниш го правиш зависимо от себе си по силата на по-малкото съпротивление. И че то свиква да се възползва от именно от нещо заложено от теб и това дете се възползва и го превръща това в ТВОЯ СЛАБОСТ.
А не си ли ти самата егоиста - защото нахранвайки това дете 200 пъти нищо от неговите проблеми няма да решиш. То има нужда още от много други неща - и какво - така ще си търси от някой, за да ги получи ли? Но така ги получава наготово. Или с някакво "условие" - сделка - аз ти давам,,, но очаквам от теб.... или пък достатъчно че благодетеля се изживява на такъв - в неговите си очи на него това му трябва - да компенсира и се изживее " с величието, което му липсва иначе".
Ето защо изказването на етикети ЕГОИСТ - така еднопосочно и с една вкостенена предварителна представа не водят до нищо...
Нито за теб, нито за някаква дискусия
« Last Edit: април 18, 2007, 05:16:48 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #37 on: април 18, 2007, 05:37:58 pm »
Добре и след като излезе психологическата страна на човека и страднието и каква роля играе в живота ни ,страданието изчезва ли?Не. Може би донякъде дава отговор на темата ми защо страдат хората,но все пак хората не страдат само защото е заучен модел на поведение. Прави ми впечатление че филма Земляни предизвика доста повече състрадание в форумците отколкото глада в Африка. И ако човек си представи картинката отгоре,безпристрастно какво вижда според теб? Една земя в която живеят хора и животни,хората убиват по милиони животни на ден за да ги изядат защото са по силни от животните,но в същия момент половината свят умира от глад имено защото е по слаб от другата половина, независимо дали е интелектуално или икономически по слаб. През това време някой плаче за животните който се убиват толкова мъчително а пък хората който умират в африка изпитват заучено състрадание докато аз и ти си хапваме пред телевизора и умуваме над това дали душата си избира това страдание или не. И какъв е извода?Убиват се милиони животни за да половината свят да умре от глад а другата да се оповава на душевните изпитания. Разбираш ли ме какво имам впредвид?Не го приемай лично,просто за мен е парадокс пред който не мога да си затворя очите.независимо стараданието заучено ли е или не е.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #38 on: април 18, 2007, 08:43:46 pm »
Ето ви порция размисли
http://www.youtube.com/watch?v=Dv4gJv4h1zE

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Защо страдат хората
« Reply #39 on: април 19, 2007, 12:08:39 am »
Добре и след като излезе психологическата страна на човека и страднието и каква роля играе в живота ни ,страданието изчезва ли?Не. Може би донякъде дава отговор на темата ми защо страдат хората,но все пак хората не страдат само защото е заучен модел на поведение.
----------
Страданието представлява едно заучено положение на предварителна нагласа и съответното за нея преживяване. То съществува защото е по-лесно да се страда, отколкото да се направи нещо за да не се стигне до страдание. И всички тука можем да си дадем сметка за това. Защото всички дълбоко в себе си го знаем - именно че е по-лесно да се страда, отколкото да се направи нещо за обратното.
Както е по-лесно да се говори за проблемите в живота ни, отколкото да правим активно и от себе си така, че да не се стига до проблеми и да ги решаваме още преди тяхното възникване....
Толкова ли е трудно да се разбере това - дори и ти си си го написала и се вижда дори и в твоите думи. Погледни и прочети внимателно... :)
--------
......Прави ми впечатление че филма Земляни предизвика доста повече състрадание в форумците отколкото глада в Африка. И ако човек си представи картинката отгоре,безпристрастно какво вижда според теб? Една земя в която живеят хора и животни,хората убиват по милиони животни на ден за да ги изядат защото са по силни от животните,но в същия момент половината свят умира от глад имено защото е по слаб от другата половина, независимо дали е интелектуално или икономически по слаб.
------
На първо място искам да кажа, че разполагам с възможности съвсем спокойно да ти кажа "какво се вижда от безпристрастната картинка" на хладния разум и страничния наблюдател. На първо място бих казал, че ти просто сама не знаеш точно за какво говориш - защото ако за теб това е просто някаква "представа, " с която искаш просто да си намериш опора за поддръжката на гледната си точка, то аз направо "виждам" точно картината за която ти се опитваш да ми "покажеш". И първото което виждам със безпристрастните си очи е именно че СТРАДАНИЕТО ВЪОБЩЕ ГО НЯМА в тази "картинка отгоре". Ти може би не си разрешаваш да погледнеш с "хладния си разум" на всичко за което сега разискваме, защото ако го беше направила, "той" щеше да ти разкрие всички елементарни положения за които пиша сега. И най-важното - не си разрешаваш това, което и ти самата можеш е главно защото ИМАШ ЛИЧНО ПРИСТРАСТИЕ-ОТНОШЕНИЕ към въпросите, които сега разискваме. Лесно е да се "види" още, че сега леко завъртя положението и започна да използваш вече филма "ЗЕМЛЯНИ" вместо идеята ти за гладните и умиращи деца /2 000 000 дневно :)/. И добре го правиш, защото ако беше останала на идеята за африканските деца, хладния разум щеше да ти покаже, че тази цифра просто не може да съществува, дори със съвсем елементарни алгебрични сметки. :)
----------
Quote
През това време някой плаче за животните който се убиват толкова мъчително,
-----------------
Значи толкова е елементарно - филма за който говориш е чиста проба манипулация... !!!! - ДА - точно за филма "ЗЕМЛЯНИ" говоря.
От една крайност се влиза в друга крайност... точно със същата цел манипулаторите са представили и идеята за "гладните и умиращи африканчета" /2000000 дневно  :)/ , което е просто съвсем ясно видно - стига да си позволиш да се вслушаш и да оставиш личното си пристрастие.
Във филма "ЗЕМЛЯНИ" преднамерено е представено само едната страна на нещата - и то бруталната страна... Но само тя е дадена. Защо не е дадена и "обратната" - че милиони хора са ангажирани по света със запазването на животински видове и на отделни животни. За това, че милиони хора по света спасяват всяка минута  по някой животински живот. Защо са представени едностранно нещата ... и то точно в бруталната й страна. Не откричам че това, показаното във филма е реалност. Не откричам, че отношението на човека е просто един безкраен "заспал" и отявлен егоизъм. Но... лъвът не мисли, докато удушва газелата със челюсти, а останалите от прайда започват да я ядат още жива, когато едва са докарали до тази си храна. Я да се вживеем в "мъката и страданието" на тази "жертва" на лошите лъвове.
Защо не е показана една безпристрастна реалистична гледна точка - а от нейната страна - НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗХРАНВА. Това не може да стане с плодове и зеленчуци. Единствената възможност е месната храна. А тя не може да се получи от "КОРЕН" - тя идва от живо същество, което умира, за да се нахраним ние и децата ни с него. Това е една елементарна реалност - няма достатъчно плодородна почва, че да се отгледат организират само растителни култури за изхранване на човечеството. Поради спецификата си - месото е концентрирана храна. Една пържола от 100 грама може да нахрани човек за един ден /грубо казано/. За същия резултат са нужни килограми плодове и зеленчуци. Не е отнета възможността човека сам да се откаже от месото в посока на растителната храна, но за обществото се грижи самото общество - според само обществените си интереси - И ТЕ СА ЯСНИ - НУЖНА Е ПО-ЛЕСНАТА и достъпна ХРАНА. За обществото не е нужно да е качествена. Важно е да оцеляват членовете-мравки и да се множат... И пак да се нахранят и пак множат - и отново и отново.
От гледна точка на елемтарното безпристрастно наблюдение - човека е "МЪРШОЯД" по отношение на месото, защото се храни с трупно месо.

Също така във филма преднамерно не са разгледани огромните глобални грешки, които са допускани векове. И точно според които се случва това, което също така преднамерено едностранно е показано във филма. Става въпрос за огромния егоизъм, който започва именно от отделния елемент на обществото. Огромната му "слепота" приканваща всяка секунда той да търси "насладата" вместо дългосрочния си реален интерес.
За съвсем прозаични неща става въпрос - ЗА МЕН И ТЕБ, ЕСЕС. ЗА ХОРАТА ОКОЛО НАС... ОТДЕЛНИТЕ ХОРА - всеки един в душата си спомага това да се случи - и се случват и още къде-къде по брутални и по-опустошаващи ЗЕМЯТА НЕЩА. И да ти кажа - лесно е да се забележи, че всичко, което се случва, става защото всеки един от нас е "ПРИЧИНАТА".
И го написах - всеки един човек преднамерено УБИВА В СЕБЕ СИ милиони клетки всеки ден. Някои от тях умират, за да се подновят - като част от процесите на саморегулация и самоподдръжка... НО ние преднамерено убиваме БРУТАЛНО милиони здрави клетки в тялото си. И не като просто ядем месо - а със нещата дето наричаме ПРИСТРАСТЯВАНИЯ... и които избягваме дори да ги наречем така.
Всяка цигара, всяка чашка алкохол или кафе, всяка вкуснотия с рафинирана захар или сладка химия, всеки миг пред телевизора, всяка лъжа, са основата на нещата, които ти и аз гледаме във филмите. Улисани в соибствените си сънища и преживявания, съвсем забравихме кои сме и какви сме. И още от малки деца започваме играта на предпочитание на "насладите" и угодийката" , пред реалните ни дълкгосрочни интереси и "КАРТИНА". И така - от мен и теб - се стига до ГОЛЕМИЯ МАЩАБ на проблема - всъщност ГЛОБАЛНИЯ МАЩАБ.
Всичко това нямаше да го има, ако ги имаше съзнателните хора.
И за разлика от теб, аз самия... както и много други хора "пледираме" и напомняме именно на ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК... защото ВСИЧКО ЗАПОЯВА И СВЪРШВА ИМЕННО ОТ ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК.
ОТ МЕН И ТЕБ, ЕСЕС - това сме всички ние, но не "заедно" а всеки поотделно да поеме отговорността първо за живота си... и като я поеме да се възползва от тази отговорност... защото тя не е само бреме... тя е и благословия. С нея човека може да направи всичко... И да изхвърли ТОЧНО ТИЯ "РЕАЛНОСТИ" - като африканските умиращи деца и брутално убиваните животни.
------------------

 
Quote
а пък хората който умират в африка изпитват заучено състрадание докато аз и ти си хапваме пред телевизора и умуваме над това дали душата си избира това страдание или не.
И какъв е извода? - Убиват се милиони животни за да половината свят да умре от глад а другата да се оповава на душевните изпитания.
--------------
Упорито повтаряш една и съща тема... и хич не ми разправяй че е само провокация към нас останалите.
И стига повтаряй този рефрен за "СИЛНИЯ И СЛАБИЯ" - той въобще няма място в случая - просто го използваш единствено за да се "подпираш" като патерица за него.  Въобще не съм седнал пред телевизора да "умувам" щото тия неща дето ги изказваш може точно да ги "УМУВАШ" и точно подхождат на тази дума... Но онова, което аз съм написал няма нищо общо с умуването. И разликата ясно се вижда. :)

В цялата тема ясно си личи ТВОЕТО ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ - твоята позиция е ЗАВЪРЗАНА за определени твои лични неща. И съм сигурен че го виждаш, просто не искаш да си го признаеш. А то е видно... даже и си го написала. Още от първия си пост в изворите така и в тази тема.
САМО ОПИТАЙ ПОНЕ ВЕДНЪЖ ДА СЕ ПРОЧЕТЕШ внимателно и непреднамерено. Не заради мен - заради себе си го направи. Всеки който го е направил досега е признавал ползата от това за себе си... но не и за личното си отношение.
-------------------
И да кажа накрая - това ми беше последния пост в тази тема. Ако можеш чети, ако можеш осмисляй. Не е задължително нито едното нито другото. Ако оставиш - личното ти отношение ще те "огради" и няма да позволи да направиш нещо повече от неговото запазване такова каквото е. Ако си готова поне за малко да го "оставиш" може и да научиш нещо ново, нещо различно... Само с повтаряне на едно и също просто няма смисъл... - поне за развитието де... САМО ЛИЧНОТО ТИ ПРИСТРАСТИЕ има полза от преповтарянето - не ти...

Използвах темата и провокациите на всички пишещи, за да напиша неща, които повечето от тях не бяха за теб... Бяха едно обобщение за мен... и онези, които могат да се възползват от него.
 С написаното" казах" много неща ... и направих доста връзки. Всеки така или иначе ще си направи "своя си прочит".

Да живее свободата!!!
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

samuel

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #40 on: април 19, 2007, 12:14:23 am »
За всяко страдание,  на човек освен физически недъг е виновна ПРОСТОТИЯТА МУ!!!
Някой са толкова тъпи, та им е по-лесно да кажат, че живота е изпитание и да търсят съжаление отколкото да открият грешката във себе си и да се променят.
ТОВА Е ВСИЧКО, ДРУГОТО Е АЛА-БАЛА, ИЗБЛИЦИ НА ФИЛОСОФИЙСТВАНЕ...
Дайте един пример, в който да не е така? :uglystupid2:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Защо страдат хората
« Reply #41 on: април 19, 2007, 12:20:53 am »
САМУЕЛ,
Интересно защо да не допуснем, че примера -изключение може да си самия ТИ. :)
На теб също не ти липсва "ФИЛОСОФИЙСТВАНЕТО" - упражнявал си го това в постовете си
Странно защо хората винаги говорят така да се изключват от картината си.
Пък ти си там - в нея. Или те няма?

В тази връзка се сетих за стария анекдот за бореца и летящите фрази в него:
Глей сега брато - живота е много прост - живеем да ядем, ядем за да се борим, борим се да ядем
Кат се борим има пари, кат не се борим - нема.
кат се борим има храна, кат не се борим - нема храна.
А кат има храна има и борба... начи има и пари...

 Сега пишейки го се сещам, че това е също едно ЖИТЕЙСКО ФИЛОСОФИЙСТВАНЕ - именно за това че ЖИВОТА Е ПРОСТ.

Между другото и за страдащите е прост живота - майната му на живота - важното е че страдат - за тях това е живота. Че кво е живота без страдание. А пък ако няма страдащият, няма да има нито живот, нито страдание.

Даже и погика има... :)


« Last Edit: април 19, 2007, 12:29:00 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #42 on: април 19, 2007, 09:48:24 am »
За мое съжаление темата се превърна в нещо което не исках. Рамус виждам че приемаш много лично това което пиша ,и да ти кажа незнам защо.Естествено че имам лична гледна точка по въпроса,нима видя някой който да няма такава от форумците който писаха.Обаче имам чувството че не обичаш да ти спорят. А аз даже не ти споря а изказвам личното си становище,както го правиш и ти. Намесих филма Земляни за сравнение,а не защото има нещо общо с децата в Африка.Аз ви постнах клип и естествено че има обратна страна ,че много хора помагат и се грижат за тях,но както се вижда от клипа все пак продължават да умират 24 000 на ден. Искаше ми се да предизвикам състрадание във вас,към тези хора но явно каузата ми е загубена и си мисля че не е загубена защото вие не изпитвате състрадание а защото не желаете да го изразите. Винаги има две страни на монетата,както за филма земляни така и за децата в африка,но проблема си е проблем и колкото и да смяташ че аз имам проблем който има нещо общо с проблема в Африка(което въобще не е така,ако изключим чувството на безпомощност което изпитвам) аз не мога да си затворя очите.Остави ги тези заучени модели на поведение,остави и другата страна на монетата,остави само за миг настрана всичко което знаеш от духовните си учения,бъди за малко човек който живее на този свят и се изправя да погледне проблема в очите му ,бъди реалист и признай фактите,дори нищо да не направиш за тези хора,поне ги признай че найстина са там и имат проблем и да се надяваме че с мислите си поне ще им вдъхнем сили и че има хора който могат да им помогнат. Както се вижда от клипа храната на едно дете за месец струва 5 долара  :-\ кой ли не може да помогне с 5 долара.Както и да е аз не искам от теб да си даваш парите за нещо в което не вярваш ,но все пак приеми че има хора който са загрижени и се опитват да намерят още такива който са загрижени и такива който имат желание да променят света. Заучените модели на поведение ми звучи много плоско за такъв колосален проблем,но не си мисли че казвам че мислиш повърхностно,не не мислиш така ,ти гледаш от другата старана но както тя така и моята гледна точка, никога не са пълни.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #43 on: април 19, 2007, 10:53:42 am »
Есес всеки изказва лично становище, не сме тук да се караме един на друг или да се поучаваме, и смятам че никой не си позволява да го прави/може така да ти изглежда на теб/. В крайна сметка ако намерим и един правилен отговор за себе си от цялата тази бала с информация ще е чудесно.
И така по темата. Милиарди хора по целия свят имат нужда от помощ, молят за помощ, търсят помощ. Главозамайващо нали. Това е така защото досега човечеството е прекалявало вярвайки в определени идеи, които са го докарали до това положение. Но да оставим причините за малко. Ти очакваш от нас състрадание към тях. Добре но какво ще промени това, когато не им помагаме реално? Или помагаш или не помагаш. НО АКО ТРЪГНЕМ ДА ПОМАГАМЕ ЗА ОБЛЕГЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ЩЕ ИЗГУБИМ МНОГО ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ, СИЛИ, РЕСУРС И ЖИВОТА СИ ДОРИ И НЯМА ДА РЕШИМ ПРОБЛЕМА В КРАЙНА СМЕТКА. НО АКО НАСОЧИМ УСИЛИЯТА СИ КЪМ ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ПРИЧИНИТЕ, КОИТО ПРАВЯТ ВСИЧКО ТОВА ВЪЗМОЖНО, ТО ТОГАВА ВЕЧЕ ВЪРШИМ НЕЩО И ЩЕ ЗНАЕМ ЧЕ СМЕ НАПРАВИЛИ НЕЩО НАИСТИНА. Както някой беше го казал по-нагоре - трябва да лекуваме това, което причинява болестта, а не симптоматиката й.
Така мисля аз.
Нормално е да се почувстваш зле, когато знаеш че деца, които са невинни и не са по-различни от които и да било други деца включително и нашите/за тези които имат деца/ страдат по такъв начин. Но това е защото някакъв низ от обстоятелства е създал това положение. И тези причини не са просто причини, а причинители. Хора, които със своето поведение в миналото и сега допущат това да се случва, защото не са или са направили нещо.
И това ще повтарям и преповтарям колкото е нужно, за да можем самите ние да се замислим какво причиняваме и да поемаме отговорността за това, поне в нашия малък свят да не позволяваме такива работи да се случват. Да пазим и зачитаме живота, да уважаваме правото на всичко живо да живее, да твори и да се развива свободно според своите възможности и цели.   
« Last Edit: април 19, 2007, 10:55:14 am by velaskes »
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #44 on: април 19, 2007, 11:58:35 am »
напълно съм съгласна с думите ти,всичко е много вярно,но как можем да предотвратим ние обикновените хора това да не се случва.Сигурна съм че някой работи по въпроса но аз определено не знам как.Единственото което ми идва на ум е да отделям пари от собствения си бюджет и да ги пращам с цел да съхраня колкото се може повече животи докато някой по запознат и заможен решава проблема от страната с предотвратяването му.А откъде да знаем че точно тези който евентуално ще спасим един ден няма да решат проблема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3520
  • Gender: Male
Re: Защо страдат хората
« Reply #45 on: април 19, 2007, 12:20:46 pm »
Щом това е най-доброто което ти мислиш, че можеш да направиш, направи го в такъв случай. Никой друг освен теб не може да вземе решение за теб самата.
Ако питаш мен, в най-общ план за всички хора, най-доброто което могат да направят това да не се случва повече е да преразгледат ценностите си, вярванията си и да възприемат ценности, които обединяват хората, а не ги разделят, които дават свобода, а не я ограничават, които помагат да разбереш истинската си същност, а не да се отдалечаваш от нея. Аз съм започнал, защото не ми харесва да бъда такъв какъвто обществото иска да ме направи в повечето случаи. И как ще помогне това за решаването на проблема със страданието, сигурно ще ме попиташ.
В момента, в който всеки човек започне да уважава живота и престане да поставя себе си на първо място цялото страдание на света ще изчезне. Защото няма да има повече хора, които да действат безотговорно, без да осъзнават последиците от своите действия за себе си и за останалите.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #46 on: април 19, 2007, 12:45:14 pm »
Въобще не бих те попитала как ще помогнеш на света с промяната на ценостите си,защото знам колко е важна тази промяна и отговорноста на всеки един човек за света.Може би и за това спорих с форумците зщото ми се струва че те бягат от отговорноста за света с някакъви оправдания за извисяването на душата и тн.Но все пак всеки си има разбирания и не мога да очаквам те да са като мойте. Да сме живи и здрави и да направим света едно по добро място за живот за да искаме да се връщаме тук отново и отново като души който са се преборили с страданията и който са тук само и само да преживяват любовта и да сътворят един всят изпълнен с творчество

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
Re: Защо страдат хората
« Reply #47 on: април 19, 2007, 01:31:58 pm »
.Може би и за това спорих с форумците зщото ми се струва че те бягат от отговорноста за света с някакъви оправдания за извисяването на душата и тн.
 
  Eses, мисля си че не четеш това, което е написано.
 Каква е твоята отговорност към света и откъде започва света за теб?

  Отговорността не се вменява. Тя не е дълг или вина. Тя е осъзнаване на причините и възможните последствия.

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #48 on: април 19, 2007, 01:55:18 pm »
Да права си,така е,може би трябваше да се изразя по точно, а имено исках да кажа че  всички носим някаква отговорност за това че света е в това си състояние, а не че не сте осъзнали причините и последствията.Извинете ме за неправилното изказване.

samuel

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #49 on: април 20, 2007, 11:57:59 am »
Здравей Ессес,
За какво всъщност става дума?
Защо хората страдат? или- Как да помогнем на страдащите? или пък - Изпитвате ли съжаление към страдащите?
Задай си точно въпроса и ще получиш точен отговор, естествено според личния мироглед на писача.
На първия въпрос отговорих и наистина мисля, че е така. Защото нали казвате, че случайни неща няма! Е, като няма, значи и това не е случайно.
Ха сега? Карма ли е или не, че дечицата гладуват ?
Ако е карма ще се намесите ли?
Темата идва точно на време, някой да забележи противоречията в собствените си разбирания. Хем говорите за карми, хем да угоди на себелюбието си ги отрича, когато някой буди съжаление!
Защото истината е САМО ЕДНА! За всяко нещо! Не става за едно така, а за друго иначе.
Дори да ни се иска! Законите нямат изключения! Така е във Вселената. Ако щете вярвайте...
 
Аз не мисля, че това е карма. Кармата се изчерпва само с няколко неща: Идването ни на този свят, изборът на родители, изборът на душите, които влизат в нашите деца, мисията ни и срокът за който сме на Земята. Всичко останало е плод на нашите решения или на решенията на нашите родители.

Страданието идва от грешните решения, състраданието с духовното развитие.
Ти със сигурност нямаш 10 деца. Така си решила.
Африканците са решили друго. Може би по друг начин гледат на живота?
Правят си деца и ги обричат на страдание. Какво можеж да направиш? Ако сега имат по 10 и могат да ги изхранват, сигурно ще правят по 20? Знаеш ли?
Та твоят проблем си е в теб. Състрадателна си е като виждаш такива неща - губиш свободата си. Вързваш се към тях и ставаш безполезна за себе си, камо ли за останалите.
Направи нещо, да ти е чиста съвестта, но светът сама не можеж да промениш.
У нас деца също умират поради липса на пари, пък държавата харчи за убийците ни в Авганистан и Ирак! Това вече зависи от нас. Само че от всички заедно.
Но активноста на българина се изчерпва само с мърморенето по кръчмите - факт!
Духовните люде са се покрили в собствените си черупки и егоизъм. Тяхното верую е спокойствието и летаргията. ХАБЕР СИ НЯМАТ КАКВО Е ХАРМОНИЯ? Има малки групички тук - там дето правят нещо реално, но другите щом опре до джоба им или до спречквания с властта, забравят за духовност и за състрадание,  егоцентризмът им лъсва...
Жалко, но това е истината... ???
Е, вече се задава нещо ново...
Здраве и успех!

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Защо страдат хората
« Reply #50 on: април 20, 2007, 12:38:38 pm »
Като четох поста на samuel, се сетих нещо, но този път не за гладуващите африканчета, а за бедните нещастни индийци и техните не по-малко бедни и нещастни деца... Това да се чете в кавички, обаче! Защото:
Преди година-две гледах някакъв филм за Индия, в който между другото се спомена и за един проект на правителството за ограничаване на раждаемостта. Та те са построили цели квартали с жилищни сгради, като всяко социално слабо индийско семейство може да получи абсолютно безвъзмездно жилище при едно единствено условие - да се откаже да има повече от две деца (толкова беше бройката, доколкото помня). Прекрасно, Соломоновско решение, бих казала... Но какво се получава на практика - оказва се, че за индийците истинското богатство са децата и им е през оная работа тия деца като ги направят как ще живеят. Затова раждат на поразия, а чисто новите прекрасни жилища си стоят празни... Във филма показаха тези квартали - блокове на по 5-6 етажа, съвсем прилични на вид, но празни. А пред тях на самата улица се въргалят мърляви и сополиви деца, кърмещи просякини и клошари. И току минава по някой ухилен индиец на колело, накачулил отгоре си още 2-3 ухилени дечурлига... Това е положението. И тук никой не може да каже, че тези бедни нещастни хорица нямат избор. Имат! И те са го направили. Както и в Африка, междувпрочем. Но защо да отиваме толкова далече - ей ги наште цигани. Дето имаше един виц - децата му голи ходят, той оная си работа ша облича! Айде де! :P
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #51 on: април 20, 2007, 03:39:19 pm »
Samuel, и трите въпроси ме интересуваха ама стана така че няма смисъл да търся отговор на нито един от тях в форумците.За повечето от тях проблема не е техен или намират красота в страданието.Сигурно е така.Много от тях ми предложиха подкрепа но тя на мен не ми трябва ,все пак им благодаря.Ако има карма точно е този проблем ,можеби един ден ще се преродим в тези деца умиращи от глад за да преживеем мъките им за да  в следващия си живот да сме по толерантни към страданието.няма значение.Дали мога да променя света едва ли,но мога да накарам повече хора да се замислят,ако е възможно.Аз пуснах същата тема в един друг форум за да питам не - духовно развитите люде какво мислят по въпроса,като вече питането ми беше дали биха помогнали а не защо стрдат и тн. Резултата беше същия като тук,проблема не е наш,те са си виновни да се оправят. Превърна се в малко проучване и резултата е - твоето е общо моето си е мое или - а ще помагам ,на мен помага ли ми някой ........ Та така аз за себе си намерих отговора,намерих го в сърцето си а то ми казва бъди съпричастна ,помогаи с каквото можеш и не спирай да го правиш.Защото развитието не се състой само в това да усъвършенствам себе си а да имам смелоста да променям и сътворявам света.

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
Re: Защо страдат хората
« Reply #52 on: април 20, 2007, 04:19:44 pm »
Мислех повече да не пиша по тази тема, но все пак ...

Аз пуснах същата тема в един друг форум за да питам не - духовно развитите люде какво мислят по въпроса,като вече питането ми беше дали биха помогнали а не защо стрдат и тн. Резултата беше същия като тук,проблема не е наш,те са си виновни да се оправят.
Никой на никого не може да помогне, защото всеки сам е ОТГОВОРЕН /не виновен/ за собствената си действителност. Какво значи помощ?
а.  някой те побутва да прескочиш стената;
б.  взима те на гръб и сам прескачайки с товара -теб я прескача - твоята стена - не неговата;
в.  шибва те с една пръчка по ..., за да си я прескочиш сам много бързо и може би ненавременно.
     Тази работа я вършат и обстоятелствата. Значи каква е целта на помагащия и каква на този, който
а.  е нуждаещ се? - по чии критерии;
б.  ВСИЧКИ така смятат - защо?

Продължих да пиша, защото Помощта като тема ме е занимавала доста време и защото много обичах да помагам.
Още в първия си пост ти писах, че повечето хора тук по-скоро се ОТУЧВАТ да помагат вече по начина жертва -благодетел. Точно тук е мястото да те питам - ти по какъв начин искаш да помогнеш? И само един-два ли са възможните отговори? Само даването на пари, осиновяването ли е начин да ги спасиш от гладната им смърт - ти всъщност можеш ли да ги спасиш? Дори да се обединят всички - могат ли, а позволено ли им е????
   А смяташ ли, че ти имаш друга работа за вършене освен своята собствена?
   Защо се чувстваш отговорна за тях?. Какво те кара да страдаш толкова много?
Ще кажеш, че те са невинни - а с кое съществително върви това определение?- жертва.
Можеш ли да поемеш всичката мъка по света? И Йовков е казал "Колко мъка има по тоя свят, Боже, колко мъка!"
А за колко не знаеш....
   Ти ли ще се почувстваш по-добре ако им помогнеш или те ще ...................какво?
- ще бъдат доволни, щастливи - според кого?
- ще разрешиш глобалния проблем с глада - и тогава? - ще се появи друг глобален проблем;
  Един евентуален успех би ли те накарал да се чувстваш като Бог и по-скоро, че можеш да контролираш ситуацията, която не си създала ти?
  Когато искаш да помагаш, искаш ли да контролираш живота на другите?
  Когато нещо не зависи от теб, направил си всичко възможно по силите си, как помагаш? - можеш да се помолиш и да изпратиш любов.

  Написах го за себе си, защото в този момент ти не чуваш другата позиция, а чакаш потвърждение на своята.
  Така или иначе - БЛАГОДАРЯ!
« Last Edit: април 20, 2007, 04:48:37 pm by bisa »

eses

  • Guest
Re: Защо страдат хората
« Reply #53 on: април 20, 2007, 05:06:27 pm »
Виж Биса,честно казано начините са много,но аз вече не намирам особено смисъл да ги дъвчем при положение че темата ще продължи по същия начин.Може да обсъдим как може да им се помогне ако желаем да го направим,но след като се отучвате да помагате какъв е смисъла. Аз честно казано се чувствам малко обидена на света,не на вас а на всички. Обидена съм не защото не са на моето мнение, а защото не могат и не искат да обичат други освен себе си.На всеки света свършва пред входната му врата и незнависимо стремят ли се или не към съвършенство света пак си свършва до входната им врата а представите за света им се свеждат до собствените интереси,само където в последно време е модерно тези интереси да ги представлява душата им а не егото им. Но това няма значение нали? Какво от това че съм им обидена,нормално е да мислиш за себе си,но всичко е с граници.Всяка една крайност е пагубна. И както преди приемах емоционално темата сега я приемам още по емоционално ,защото колкото и да говорите по другите теми за единство толкова повече виждам разделение и противоречие.И ми е тъжно.
Моля не приемайте написаното като упрек за мнението ви.