Author Topic: ЩО Е ТВА "СТРАДАНИЕ" И "НЕЩАСТИЕ"  (Read 3056 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ЩО Е ТВА "СТРАДАНИЕ" И "НЕЩАСТИЕ"
« on: април 18, 2007, 12:10:08 am »
Поради факта, че никой не си зададе този въпрос в темата за това "ЗАЩО ХОРАТА СТРАДАТ", ми се струва наложително да отворя  тази може би  "странна тема".

Има си думички зад които се крият общоприети представи и като че ли всички някакси лесно допускаме, че всеки си знае кое какво означава. Главно си мислим, че те оизначават едно и също нещо за всички хора. А май това хич не отговаря на действителната картина и често именно така лъсват социалните митове.

Е... дайте да видим дали това е така - конкретно :
СТРАДАНИЕ,
МЪКА,
НЕЩАСТИЕ
                                - ЩО Е ТО?
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

nova

  • Guest
Re: ЩО Е ТВА "СТРАДАНИЕ" И "НЕЩАСТИЕ"
« Reply #1 on: април 18, 2007, 09:03:04 am »
Страдание, мъка, нещастие

„Що ми е тоя скапан живот- ако ще е така до края не ми трябва хич....”

И въпреки всичко сме вкопчени, впити в тоя „скапан живот”, пълен със Страдание, Мъка, Нещастие. Защото ни крепи Надеждата, че след тези горните идва балсама на Радостта , Лекотата, Щастието. До следващия път.. И понеже поне това сме научили, че ще има и следващ път, тези трите: Радостта , Лекотата, Щастието, са цел на живота
- Да превърнем живота в яхния от Радост , Лекота, Щастие! Да му се радваме! Да ни е приятно! Да гребем с пълни шепи.. пък емоционалния махмурлук- имаме си лек и за него- още и още емоции, задължително приятни, ако няма- ще създадем, защото само така сме живи!
Защо трябва да го има обратното на радостта, защо да не е вечна- ми нали тя е живота--
- Ами защо спите нощем, след като не ви е „приятно”, освен ако не сънувате...защо ви трябва тази почивка от преживявания- след като да си жив означава да преживяваш?

Общо казвам, че страданието е неудовлетворено желание поради привидно безсилие. Свързвам го с други определения като безвъзвратност, невъзможност и т.н.

Страдам когато нещо ми трябва, а не го имам. Тогава ми е и мъчно, и страдам.. по това, което трябва да имам.
Страдам, когато знам как „би трябвало да бъде”, а се „получава” друго- когато ми бяга контрола над нещата.
Страдам, когато околните не желаят да влизат в моите легенди, когато моите очаквания се оказват „излъгани”.
Страдам, когато се разделям с нещо или някого- пак защото според легендата ми аз трябва да съм свързана с това нещо или някого навсегда, а не докогато му е времето. И това поради причината „приятност”

Страдам и съм нещастна именно, когато моето „трябва” се изправи пред онова, което Е.


eses

  • Guest
Re: ЩО Е ТВА "СТРАДАНИЕ" И "НЕЩАСТИЕ"
« Reply #2 on: април 18, 2007, 02:42:02 pm »
За съжаление не знам защо страда човечеството,предполагам че страда защото се страхува. Стархува се че няма да оцелее,че ще умре,че няма да е обичан,че ще загуби,че е по ниско от другите. Мога да кажа аз кога страдам
Страдам когато страда тялото ми
Страдам когато загубя любим човек
Страдам когато не ме обичат

Offline bisa

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
Re: ЩО Е ТВА "СТРАДАНИЕ" И "НЕЩАСТИЕ"
« Reply #3 on: април 20, 2007, 05:46:35 pm »
   Погледнах в тълковния речник за да видя дали има разлика в обяснението. Факт - не съм мислила за степенуването им или различие в значението. По-скоро ги приемах като синоними.
страдание - душевна или телесна болка; мъка, патило, теглило
мъка - ОСТРА душевна или телесна болка
          усилие, напрежение;
нещастие -случка или събитие, което причинява страдание, беда, злополука;
           липса на щастие, злочестина;
за нещастие - за жалост, за съжаление.

Страданието, като че ли за мен е най-силно. Много съм страдала, не можех да прежаля загубата на родителите си /бях на 16/.
После това се преобразува в мъка по тях, която се проявяваше рядко. Никога не съм се чувствала жертва и не съм смятала, че ме е постигнало нещастие.
  По-скоро свързвам страданието с онова славянско изживяване на страсти, без което творчеството, а оттам и живота са невъзможни. Това значи, че вярвам в страданието. Смятам, че без него няма напредък, просветление. Мъката наистина е по-скоро усилие, неволя, изнурение, оцеляване за къшея хляб.
  Не - щастие - нещо неутрално, което не е щастливо. Или голямо нещастие - бедствие /ураган, земетресение../
  Благодаря за темата, защото си дадох сметка, че въпреки че вярвам в страданието като част от цялата картинка, не съм употребявала тези думи отдавна и не съм се фокусирала върху тях. :uglystupid2:
  Дали тези изживявания са като с прага на болката - всеки може да понесе различно по сила страдание.
  Има хора, които страдат драматично за най-дребните неща и други, които тихо приемат личните си трагедии и нещастия.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ЩО Е ТВА "СТРАДАНИЕ" И "НЕЩАСТИЕ"
« Reply #4 on: април 20, 2007, 09:13:20 pm »
Bisa,
Вгледай се внимателно в обясненията на тълковния речник.
Виж смисъла на всяка дума.
За мен това е просто един елементаризъм... Все едно че деца са се опитвали да налучкват значението. И ми изглежда толкова натъкмено и несвързано, че направо ми е смешно. Всъщшност - тълковния речник дава една елементарна основа на смисъла на думите. Оттам вече...

"Тълковен речник" - сборник, в който са всписани начините за унифицирано интерпретиране на думи. Или накратко - мястото където ще видим какво е обществено-приетото значение на всяка дума. Използва се единствено с цел да уеднакви приемането на един смисъл от всички хора с цел улесняване на комуникацията.
Като погледне човек - да > чудесно. Има смисъл.
Има смисъл само в началото. После вече се вижда, че обществено-приетото просто не отговаря на внимателното анализираното съдържание. И това е съвсем естествено. Щом се изчерпа съдържателността и смисъла на общественозначимото /каквото и да е/ човека е призван да продължи сам в задълбочаването и осмислянето на значението на думите и връзката им между тях. Така развитието на човека се проектира и върху неговото изразяване и понятията /респективно думите/ които му се налага да използва.
------------
И така - внимателно погледни.
Най-важните и основни абстрактни понятия - време пространство, емоции и чувства... и още толкова други - направо са претупани / ако изобщо ги има/.
И е ясно защо е така. За ежедневието това, което го има в тълковния речник се смята за достатъчно.

Смисъла на думите, който си дала всичките представляват ПРЕЖИВЯВАНЕ.
Да разгледаме едно по едно:
МЪКА - ОСТРА душевна или телесна болка, усилие, напрежение;. Да забнелязваш неточността - усилието и напрежението всъщност тук имат смисъла на "ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА трудност и напрежение, което също само по себе си е пак преживяване. ПРЕЖИВЯВАНЕ - и това няма дефиниция.
Да не говорим че по принцип няма дефиниция за СТРАДАНИЕТО... За емоциите... ЗА ВРЕМЕТО... не само в тълковния речник.
За да се проникне в тези понятия и за да се започне да се пише сериозно, задълбочено и внимателно е нужно не просто разтягането на обществено приетите "локуми", а да се проникне дълбоко и осмисли същинското значение на всяка дума. Това изисква едно различно от общоприетото повърхностно отношение - и към думите...
Ето защо съм написал в подписа си, че всеки човек много добре се "изписва сам". В написаното от него веднага си проличава и отношението му, и нивото на осмисляне. Това веднага се вижда - в изказа, в употребата на думите. И най-важното - в индивидуалното ниво на осмисляне именно на абстрактните понятия.
 
Отворих тази тема именно за да привлека вниманието на тези от вас, които могат да си го позволят, че се пише и се отварят теми в които са заложени много елементарни нива. Имахме една тема на времето пак такава - за "контрола на емоциите"... така и никой не си позволи да се задълбочи в разбирането на понятоето ЕМОЦИЯ... Що думи се изписаха, що мнения се изказаха. Самата авторка на темата, също като ЕСЕС си имаше точна идея какво точно пише - ама само общоизвестното разбиране... И пак повторения... и пак едни и също неща. След като самото ниво на поднасяне на темата е с определена вибрация, тя някак си затваря именно на това си ниво и постовете след началото си. Имаше само една наша колежка, която изнменадващо за себе си си даде сметка, че толкова е говорено за емоциите и чувствата, а всъщност се оказва, че НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ТОЧНОТО ЗНАЧЕНИЕ и СМИСЪЛ на това понятие. Няма изясняване на връзката му с останалите понятия от вътрешния свят на човека. И като това го няма, всички се юрват да пишат само значението което всеки си има за себе си. А можеш-е съвсем спокойно да се изясни... даже никой не си призна че не му е ясно. Така много от темите изгубват своята си значимост и вместо да се превърнат и използват за провокация на разкиванме какво не знаем... какво не ни е ясно, и какви са пътищата за изясняване, се изписват и преповтарят в различни вариации общоприети основни положения на които сътвсем явно им липсва ФУНДАМЕНТ - сериозно разбиране и въобще отношение.
Обаче - как да си признаят хората че не им са ясни такива "елементарни понятия" като емоцията и чувствата. Всеки за себе си тия понятия си ги е дъвкал пшриемайки наготово поднесеното и си ги е нагласил според себе си. Особено са актуални в тази посока именно "нежния" пол за които тия две думички са направо като фундамент за съществуване. И за да се скрие това, че въобще не е ясно ТОЧНОТО значение на понятията ЧУВСТВА И ЕМОЦИИ, им се приписаха какви ли не "велики" значения - чак смисъла на живота... чак смисъла на преражданията... Намесва се и "великата" дума ЛЮБОВ... и батака става още по-неясен.... Но пък ВДЪХНОВЯВАЩ.  :)
Та ето сега - виж колко хора ще дръзнат да пишат за ЗНАЧЕНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО  СТРАДАНИЕ
И само НУР се опита да навлезне по-дълбоко и предложи собствено сериозно осмислено значение.
ЕСЕС, само написа "кога страда"... но не можа да каже "какво е страданието"
Но дори и в това се вижда ясно че СТРАДАНИЕТО Е ПРЕЖИВЯВАНЕ.
То идва и е продукт на ВЪТРЕШНО ПСИХИЧНО ОТНОШЕНИЕ-РЕАКЦИЯ.
ИЗРАЗ НА ЕДНА РЕАКТИВНА НАГЛАСА.
Да - ама като точно с това и в това ЖИВЕЕМ. РЕАКТИВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ-РЕАКЦИИ са пряко създадени от нас самите.
МЪКА - е не обективно някакво явление, а човешкото преживяване, израз на точно определено интерпретиране на някакво събитие. Едно и също събитие се интерпретира различно за различните хора - това е елементарно наблюдение. Винаги зад всички такива понятия /като тези три, които съм пуснал в темата/ стои една елементарна реакция на "болка" защото нещо, което сме припознали за ":ВАЖНО", съществено, наше - НАШЕ -", го губим по някакъв начин. И се генерира едно преживяване на "РАЗКЪСВАНЕ". Налага се нещо да се разкъса вътре във нас. Това генерира и ражда преживяванията за които става въпрос. Другите - с противоположния знак - щастие, радост... са пак същите, но с обратния знак.
И останалите изброени - нещастие, беда, злополуки... е същото положението и описанието.
Нима е толкова трудно да погледнем внимателно себе си и това, което се случва вътре в нас. Хайде - всичко това може да се научи и наблюдава от всеки човек. Но има една важна зависимост - за да е възможно това да се случи и да си го позволим "да си го видим", е нужно нещо съвсем "мъничко" - нещо неуловимо...
Защото само то именно ще ни отведе до елемтарната логична верига от наблюдения и заключения - тя показва, че ЩОМ ИМАМЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ, те са продукт на ПРЕЖИВЯВАЩИЯТ.
ПРЕЖИВЯВАЩИЯТ е всъщностг центъра, около което "всичко" се завърта... Но той самия стои именно в центъра... а центъра както се знае е просто ТОЧКА... Същинския център на "КОЛЕЛОТО" не се върти въобще... И когато човек е настроен да гледа все "някъде" той няма как въобще да допусне, че има :ЦЕНТЪР" - така и така след като няма цемтъра човек именно тогава е разкъсан вътрешно... И всичко, което следва след това разкъсване е също разклъсано - и мирогледа му, и картината му на света...

И ти самата - виждаш че страданието го няма в никакви описания - но виж как продължи поста си: Страданието, като че ли за мен е най-силно. Много съм страдала, не можех да прежаля ...
НАЙ-СИЛНО - да - това е понятие за най-силната форма в деструктивните преживявания - СТРАДАНИЕ. всички представи, и спомени са свързани с някаква "болка" която обаче НЕ СЪЩЕСТВУВА ОБЕКТИВНО. И НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА. ТЯ СЕ КОНСТРУИРА ВЪТРЕ В НАС. ФИЗИЧЕСКАТА БОЛКА - също е така. Но за нея има цял механизъм - и тя е част от този механизъм на саморегулация и защита. А психическата "болка" - тя от кой механизъм и коя защита е?

Задавам тия въпроси, не толкова да намираме някаква основна и унифицирана форма на орговорите... а само като провокация за тези, до които би достигнала и би спомогнала да извадят от себе си разбирането за самите тях. ЗАЩОТО ТОВА Е В ОСНОВАТА НА ВСИЧКИТЕ ВЪПРОСИ< КОИТО ПОВДИГАМ В ИЗВОРИТЕ КОМ.
Не да предложа отговорите... и да ги направя валидни... а за да провокирам вие самите да си зададете тия... и други въпроси... и търсейки отговорите "извън" общоприетите "рамки", да се задълбочава разбирането на нас самите.

ВСЯКО ПРЕЖИВЯВАНЕ Е РОДЕНО ОТ НАС САМИТЕ - ТО НЕ Е ОТ СВЕТА, НЕ Е ОТ ВСЕЛЕНАТА.
ТО Е РОДЕНО ОТ НАШАТА НИ ВЪТРЕШНА ВСЕЛЕНА - И ЗА НЕЯ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО.
И ТЕЗИ< КОИТО ГО ПРИПОЗНАВАТ КАТО НЯКАКВО ОБЕКТИВНО ЯВЛЕНИЕ , просто още не знаят, че те самите се оглеждат в него.
И не е нищо това да не знае човек, защото когато човек е наясно че не знае, може да си позволи да го научи... направи, еклспериментира, "греши... и да успее"..
Но когато си с ясната идея че знаеш, човека сам затваря за себе си НИВОТО СИ. Сам се огражда и се натъпква вътре зад оградата си.




« Last Edit: април 20, 2007, 09:26:13 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: ЩО Е ТВА "СТРАДАНИЕ" И "НЕЩАСТИЕ"
« Reply #5 on: април 21, 2007, 11:58:14 am »
В ОСНОВАТА НА СТРАДАНИЕТО Е МЕЧТАТА – ЖЕЛАНИЕТО
Пожелавам си винаги най-доброто – “да ме пази Господ”
В основата на страданието е представата за добруването ми.
Желанието да съм добре, щастлива.
Но в тази представа се вижда, че не искам да поема отговорност за щастието си. А някак да ми дойде отвън.
Имам представи
Предварителни проекции, в които е включено какво искам да бъде – поръчката ми към вселената за мен самата
Но не всичко зависи от мен
Моя свят е във постоянно взаимодействие със света на други хора, със планетата и вселената.
Извън моя свят нямам власт
И когато при взаимодействие предварително заложената от мен проекция на събитията не съвпада с реалността – отказвам да възприемам реалността.
Искам илюзията, предварително заложената в мен картина, която съм пожелала, да се сбъдне.
Обръщам поглед назад и отказвам да приема очевидната реалност.
Разкъсвам се, защото в мен нещо вижда какво Е, но друга част от мен има желание за бягство, прекратяване на живота. Искам да спре света и дори да върне назад, за да напасна картинката си.
Ума изживява смърт на съградения вътрешен свят, в който някой елемент вече не присъства.
Тази смърт на предварителния модел, който би ми харесал, се нарича страдание.
Страданието е точно неспособност, нежелание да приема реалността и съответно отхвърлянето й.
Страданието е процеса на приспособяване към реалността или към друга илюзия – заместител на предишната.
От момента на възникване на нежеланото и неочаквано събитие, се разрушава илюзията и започва процес на приспособяване. Страданието избледнява при неизбежния сблъсък със фактите – приети или отхвърлени – те не зависят от мен и са се случили. Постепенно свиквам, както мога. В повечето случаи просто създавам нова илюзия – за да закърпя положението. Буквално закърпвам разкъсаното. Непоносимо е да се оставя всичко да рухне, предпочитам страданието. Така осмислям живота си, според общественоприетото. Имам чувства.
Истината е, че във всеки такъв тежък момент в живота ми – аз не съм имала никакви чувства. И винаги е съществувала възможността да се събудя, но не съм била готова за това. То и това е ценното на мъките и страданията, че разбиват илюзията и отварят прозорец към реалността. В повечето случаи обаче просто отказвах да скоча. И досега ме е страх да скачам, но понякога го правя.
Големите емоции настъпваха, когато това, което преживявах нямаше нищо общо с реалността. Така се правех нещастна и бях нещастна години наред. Аз сама се направих нещастна като моя отговор на света, който не харесвах.
Та нещастието е постоянно поддържано състояние на нехаресване на себе си, което проектирах във всичко и всички – от родителите ми до планините. Всичко беше гадно, самия живот беше гаден.
Нещастието е просто отношението на човека към себе си.
Така мисля сега на база на предишните си “страдания”.
Мисля че няма такова нещо като мъка и страдание и болка и щастие и радост. Всичко това е продукция на ума в опита да поддържа илюзията за живота.
А илюзиите просто не съществуват. Тогава докато преживяваме емоциите, ние не сме живи. Или по-скоро не живеем. Живи сме, но вегетираме. Закърняват сетивата ни, мускулите ни – остаряваме безвъзвратно и приемаме това за единствена възможност – "такъв е живота".
Но е възможно живота да бъде друг. Човек започва от себе си първо. От самоуважение, самооценка и преосмисляне на “ценностите”. Когато го прави е сам. Само да може да се сети че винаги е сам, макар и сред хора. И че живее сам според самооценката си, с уважение към себе си, с благодарност за живота си. Така разбирам че имам нещо безценно – АЗ СЪМ ЖИВА. Мога да направя всичко – мога да страдам и да избледнявам със страданието си до пълно самозагубване, мога да отричам, да отхвърлям, да се отказвам от живота си, но живота ми няма да спре, докато не свърши.
Да живее свободата!
« Last Edit: април 21, 2007, 01:29:34 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!