Author Topic: Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век  (Read 8805 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

:)

източник: някъде из нета
I am who I am.

eses

  • Guest
Много е готино и вярно. Момичетата играехме на ластик и на дама,на народна топка и ура. Най обичах да играя на вън лятото когато валеше,не беше студено а даже приятно,криехме се по входовете и бяхме превъзбудени от мокрите си дрехи и освежени глави. А сега децата не играят навън,поне в София де

Offline Elisa_Day

  • A big girl in a big world...
  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 21
  • Gender: Female
О, не! Това не беше честно  ;)
Eternities, толкова много спомени събуди... Оранжевото ми балканче, дългите лета, сладоледите по 25ст ваниловия и по 31ст шоколадовия /странно как им помня цените?/, ключът от вкъщи на ластик на врата ми...А на ръбчета играли ли сте?
Имам чувството, че сякаш никога не е било...
А в главата ми звучи това "Още малко" когато започваха да ни викат да се прибираме вечер...

dancing_rose_in

  • Guest
Еййййй, ама и вие ще се изкарате на по 100 години, още малко ;)
Защо така?
Спомени, та спомени...
Било е само преди 15-тина - 20 години най-много. На мен деството ми е като вчера. Всъщност, аз направо още си се чувствам дете и сигурно така ще бъде дълго време

feeling

  • Guest
I az kato dete ot onezi godini sashto sam igrala na vaje,na lastik,na rabcheta,na narodna topka i oshte kolko mnogo igri.Sigurno i az veche sam gi pozabravila:)).Moeto dete moje bi nikoga nqma i da gi chue.

dance92

  • Guest
tova si   beche  nacheto detstvo  dalgi godini sled tova si mi lipsvache,trudno sviknax da ne vigdam deca igraechti pred blokovete na lastik ,toptcheta i jomenka,jalko  tova si beche nacheto detstvo nie niamaxme litchna oxrana i chofiori ne hodixme na utchilichte sas  strax  ,jalko tova si beche moeto detstvo  ,ne znaia ne sam vinoven zachto se slutchiha taka nechtata koi gi promeni  ,za cigari namaliavaxa povedenie  a za lepilo izkliutchvaxa ot daskalo i  vav pedagogitcheska staia otivach  JALKO TCHERVENATA PARTIA OT TCHAVDARTCHETA, I PIONERI    NAPRAVI   DILARI    :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(

daniTA

  • Guest
Пак сме си същите, само годината е различна.  ;D

zelenika

  • Guest
Аз само се чудя какво ли ще напишат нашите деца след 20-30 години за своето детство...  :D Може би нещо от рода на: " по наше време компютрите бяха много големи, приличаха на печатно издание и тежаха по цял килограм. Играехме на едни бавни компютърни игри... не са като виртуалната реалност. Майките ни зачеваха и раждаха все още предимно по естествен начин... и т.н. Какво ще кажете, права ли съм?  ::)

Offline misteriq_70

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 1
  • Gender: Female
Да,много мили спомени! :)Бях ги забравила в задъханото си ежедневие.Дадох си сметка колко съм закоравяла и колко ми липсват свежестта и свободата на моето детство! :'(
И това ще мине!-Буда