Author Topic: Молба за съвет  (Read 3052 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

eses

  • Guest
Молба за съвет
« on: април 24, 2007, 09:45:48 am »
Когато човек се срещне с друг и комуникацията не се получи или се получи сблъсък на характери,качества който не харесваме един в друг или просто крайности в разбиранията за света,аз започвам една борба.Не искам да е така.Искам да съм по толерантна към различията а отвътре ме кара да посочвам с пръст проблема на човека,кофти чертите му и тн. На скоро правих един тест в който се оказа че най голям проблем имам с това да приема различията,че може да  ме отблъсне външноста и подобни. Решила съм че трябва да се справя с този си проблем и приемам предложения как точно да го направя или просто да споделите вашия опит.
Ще дам един много пресен пример. Едно момче което познавам от години,дойде в София и моя приятел му предложи да работят заедно.В началото живееше в къщи,оказа се обаче че въобще не смята да се изнесе от вкъщи,наложи се да му кажа че не може да живее повече вкъщи месец след като дойде у дома. Сега той си намери квартира и обаче продължава редовно да спи в къщи.Това ме дразни и не веднъж аз изпадам поради това си раздразнение в конфликтни ситуации с него.Той се прави че не разбира намеците ми и даже се държи нагло като ми казва че не би ме търпял и 2 часа в неговата къща,а в същия момент в седмицата спи в къщи по 4-5 пъти. по едно време когато си намери квартира се пооправиха отношенията ни но след като продължи да спи в къщи аз съвсем се ефектирах и вече сме в открити скандали,но истината е че не толкова по темата която мен ме дразни ( защото аз много пъти  му казах но той се прави че не разбира) а се караме за това че той постояно се оплаква. Малко му било олиото в таратора,не му харесвала ракията,не му харесва музиката,и ред такива оплаквания който ме изнервят допълнително защото като не му харесват да си ходи у тях и да си слага повече олио в таратора и да си пуска квато си иска музика. Но все пак разбирам че дори да разреша този си проблем с него,то ще се появи друг човек на  който не харесвам определени черти и пак ще реагирам така. В интерес на истината даже не се виня за него че реагирам така, но ми се иска да приемам по друг начин нещата.Иска ми се да изпитвам повече любов и разбиране към хората.Примера е доста как да кажа ежедневен,но все пак човек за да постигне едно ниво трябва да разреши конфликтите си на по долното,затова че вие сте.ИИИИИИИИ май не трябваше да е в тая катогрия на форума,ако може да се премести нека модератора ако прецени да го направи.

nova

  • Guest
Re: Молба за съвет
« Reply #1 on: април 24, 2007, 10:55:46 am »
въпрос:
когато се изправиш пред огледалото кого виждаш отсреща?

допускане:
може ли другите да са нашето огледало?

съвет
нямам

eses

  • Guest
Re: Молба за съвет
« Reply #2 on: април 24, 2007, 11:40:24 am »
Не разбрах много какво искаш да ми кажеш  :(

nova

  • Guest
Re: Молба за съвет
« Reply #3 on: април 24, 2007, 11:54:23 am »
дразня се от себеподобното ми, харесвам себеподобното ми, ненавиждам себеподобното ми.


стремя се да помагам другиму, когато аз крещя за помощ, говоря за любов и разбиране, когато ги търся за мен, към мен и от мен

когато не желая да чувам гласа си, той винаги намира начин да ми каже нещата...независимо от тапите с които си тъпча ушите и независимо от розовите очила, които държа да не махам от носа си.
« Last Edit: април 24, 2007, 11:56:56 am by Nur »

eses

  • Guest
Re: Молба за съвет
« Reply #4 on: април 24, 2007, 12:10:02 pm »
Ами всъщност това което съм забелязала е че се дразня на различия а не на приликите с мен.Например най ме дразни лицемерието а аз съм пословична че казвам винаги това което си мисля независимо кой стой срещу мен. В този човек който описвам в примера ме дразни нахалството му и несъобразяването с другите. Изпадала съм в подобна на неговата ситуация да няма къде да живея и искам да ти кажа че съм била по ниска от тревата за да не преча на хората,да не говорим че не съм си позволявала никога да досаждам на някой ,ако се е случвало да усетя раздразнение съм си тръгвала,мразя да съм нежелана някъде и се изпарявам. Мисля че не съм толерантна по точно към различията отколкото към приликите. Спомянм си че се запознах с едно момиче което беше толкова откровено колкото и мен,понякога от нещата който казваше много ме заболяваше но това беш до като свикнах на стила и,до ден днешен я търся за съвет защото знам че ще ми каже истината. Незнам по някога кофти качествата в другите ме дразнят много но аз ги нямам тези който ме дразнят,защото съм доста толерантна към негативни качества който аз също притежавам.  :-[

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Молба за съвет
« Reply #5 on: април 24, 2007, 12:18:31 pm »
Оскар Уайлд има една невероятна мисъл, която често цитирам като афоризъм, но е убийствено вярна:
"Ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които сами притежаваме."
Цитирам го, защото го е казал хирургически точно, при това съм абсолютно съгласна с него и на всичкото отгоре, държа да се спазва авторското право ;)
Но Оскар Уайлд не е първият, който е казал това.
Съществува си цяла теория за огледалата, според която в общи линии човек се оглежда в хората около себе си като в огледало и онова, което вижда в тях, са собствените му черти. Онова, което ни харесва в другите, онова, което ни привлича, често е нещо, което ни липсва или което самите ние харесваме в себе си. А това, което ни дразни, вбесява, ядосва, често (да не казвам винаги) е собствен наш недъг, дълбоко скрит в подсъзнанието ни, който отказваме да видим, защото не ни изнася в момента. И когато се втурваме на щурм срещу чуждите недостатъци, неправди и грешки, това е вътрешният ни стремеж да освободим сами себе си от тях, който вместо да се насочи навътре към нас, го изтласкваме навън и обличаме отново в благородни имена като "справедливост", "чест", "алтруизъм", "любов" дори.
Но това пак е доста повърхностно, защото теорията за огледалата си има и продължение. Хората сме такива велики илюзионисти, че сме способни да "видим" в другите онова, което искаме да видим и това да няма абсолютно нищо общо с действителността, ама нищичко! Ей тогава вече става страшно. Защото се изгубваме из дебрите на вкаменения си ум, който упорито отказва да научи някоя нова плетка и си плете старите дантели, мухлясали от времето, пожълтели и изтънели, но вършещи му работа - изпитани методи, изтъркани вече от многократна употреба.

В случая, есес, може би те дразни не толкова какви черти има този човек, а фактът, че волно или неволно те превръща в своя жертва. От една страна това те дразни, защото може би си започнала да излизаш от старите си модели на невинната жертва на обстоятелствата (имам такова усещане за теб, на ръба си просто!) и той сякаш те дърпа назад. От друга страна ти се иска да си добра в собствените си очи и го търпиш, като сама му позволяваш да те превърне в своя жертва. Съответно пък умът ти използва "намалението" и се впуска в словесни мастурбации - ама аз защо така, пък той така... и става една каша, не е за описване.
Според мен проблемът ти е супер елементарен и излишно го изместваш в друга плоскост. На твое място бих спряла изобщо да правя таратор, както и всъщност постъпих, макар и с моя си навлек вкъщи. И таратор спрях да му правя, и вятър, и мъгла, и всичко. И като се опита да ми мръхти за това или онова, си обувам обувчиците и излизам на разходка и си го оставям да си мръхти, щом толкова му харесва - няма да му спирам слободната воля, я! ;) Ама на теб не ти стиска, щот се опитваш да се издокараш пред приятеля си. И затова си негодуваш тихомълком и не смееш нищо да предприемеш... и пускаш ли пускаш нови теми, за да мога пък аз да се изявявам и да си чешкам егото :)))
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

eses

  • Guest
Re: Молба за съвет
« Reply #6 on: април 24, 2007, 12:41:36 pm »
Донякъде си много прав,аз разбивам старите си представи и той ме дразни защото ме връща на място което хем не ми харесва хем го мисля за много изостанало в разбиранията.Но аз не отстъпвам не за друго ами защото той ми е в къщата а това си е моя територия и не аз а той трябва да си тръгне.Ако му изнася. Що се отнася до дълбоко скритите качества който не познаваме ,вярно или са ужасно дълбоко скрити или аз въобще не ги притежавам.проблема обаче не ми е само с този човек има и други хора на който постояно им казвам че не се държат правилно в дадена ситуация или че не ми харесва нещо в тях и всъщност това ми е проблема,че се дразня на хората заради това че не биха постъпили като мен. А това си е проблем който не знам как да разреша и да постигна мир с себе си и тях

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Молба за съвет
« Reply #7 on: април 24, 2007, 04:57:35 pm »
"Живей и остави другите да живеят!"

И аз имах период на негодувание към дадени черти на хора, които обичам и осъзнах, че проблема си е в мен. Защо на мен ми е било трудно да ги търпя? Отговорът може и да не е "защото и аз имам такива черти". А е възможно да се крие в миналото. Може, например, да асоциирам някакво поведение с човек, който ме е наранил в миналото и винаги когато видя такова поведение (или нещо, което напомня за него) да ми става некомфортно и дори да избухвам. Но това е защото не съм простил на този човек от миналото, защото може би още тая чувство на обида, разочарование и т.н., които се изливат върху всеки, който ми напомни за тях. И затова аз казвам на хората, че се държат "грешно", защото ми напомнят собствените ми неприятни чувства.  А точно те са индикатор, че имам какво да изглаждам в себе си.
 
А относно този човек, който се държи така язвително с теб в къщата ти...  Ти се караш с него, "правиш му намеци"...  Някой те унижава в къщата ти и ти му "правиш намеци"?! Там ти си господарката, ти твориш правилата! Ако на някой не му харесва - изчезва.  Не е необходимо да го нагрубиш или нараниш, за да отстояваш себе си. Можеш много учтиво да му заповядаш да не стъпва повече в дома ти или ако стъпва да спазва строго определени от теб правила. Едно е да се дразниш на хората, които не биха постъпили като теб (и да упрекваш себе си за което), друго, съвсем друго е да им позволяваш да ти се качват на главатa и да танцуват степ там.


П.П. Някой се държи еди как си с теб. Какво в твоето поведение, мисли, думи го е подтикнало да се отнася точно по този начин?
« Last Edit: април 24, 2007, 04:59:32 pm by Spirit-Felix »
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Молба за съвет
« Reply #8 on: април 24, 2007, 05:55:47 pm »
И на мен ми се случва да се подлагам на различни хора пък после да се сърдя на мене си защо са злоупотребили с мен, защо съм се прецакала и да ми е кофти от това. А после и ми е кофти, защото ми е кофти.

Истината е, че както казва мъдрият български народ - не е луд който яде баницата, ами който му я дава.
Много ясно, че като се подлагам ще ми се качват на главата. Че кой е щур да не се възползва от всяка отдала му се сладка възмоможност?

И аз все се опитвах /а и понякога все още/ да съм добричка.
Правех каквото и да е, въпреки себе си, само и само някой да не взема да каже, че съм лоша.
И ако някой случайно се пита, успях ли да угодя някому - веднага отговарям - НЕ. Колкото повече давах, толкова повече искаха от мен. И колкото повече се стараех, толкова по-разочаровани оставаха. Към можещите и даващите изискванията са много по-високи отколкото към онези, от които нищо не очакваш. Човек е ненаситно същество. И свиква лесно с хубавото.

Докато в един момент се усетих, че нещо с мен не е много наред.

За себе си си дадох сметка за следното.
Първо - аз съм началото и края, истината и животът.
Няма нищо истинско извън мен.
Т.е. - никой не ми е виновен, дори и аз не съм виновна.
Нещата са такива каквито са и животът ми е такъв, какъвто съм избрала да бъде.
Често давам съгласието си за нещо безсъзнателно, а после се вайкам, защо ми се слува нещо си.
Но и във всеки един момент мога да го променя. Ако поискам.
Второ  - да съм добра не означава да съм лоша със себе си. Как бих могла да изпитвам обич и уважение към другите, ако не го изпитвам към себе си?

Есес, конкретно по въпросната проблемна ситуация. Ти тези неща дето ни ги разказа тук в поста си, казала ли си ги директно в очите на въпросния младеж?
Ако не си... е крайно време за едно производствено събрание...
Според мен няма по-голяма отрова за човека от това, което го яде отвътре. Тъй че, изкарай всичко което ти създава напрежение на светло.
Ами онова момче не е длъжно само да се досети, как се чувстваш ти. Онова, което на теб ти лази по нервите, за него може да си е съвсем естествено.

По въпроса с приемането на различията по принцип.
Лично аз съм се учила много от Тантра.
С това, че аз не съм някаква, в никакъв случай не отнемам правото на други да са такива.
Но и не смятам, че е необходимо да изтърпявам всичко и всеки. Да приемам означава да отдам правото на нещо да съществува - въпреки мен и извън мен. Но не и да се "жертвам" заради това.

Опитвам се да:
- не съдя
- да не давам оценки
- да не се съпротивлявам на живота
- внимателно да избирам какво да влезе или излезе от живота ми; да бъда готова съм във всеки един момент да освободя нещо да си отиде
- да следвам решенията си без компромиси и с отговорност пред себе си

Ако искам животът ми да е свеж, а светът около мен да е приятно място за живеене, трябва аз да съм безупречно чиста и до смърт сигурна в себе си.



« Last Edit: април 24, 2007, 06:29:17 pm by Eternities »
I am who I am.

Offline nel

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 22
Re: Молба за съвет
« Reply #9 on: април 26, 2007, 09:23:28 am »
докато се наканя, много хора писаха, така че сигурно ще повторя част от това, което вече е казано.
аз съвет няма да ти дам. по-скоро ще си кажа мнението как аз виждам описаната от теб ситуация.
първо за това, че отвътре те кара да посочваш проблема на човека. защо си толкова сигурна, че ти го виждаш, а той не и защо си мислиш, че това е негов проблем, а не е проблем фактът, че дадена стуация те дразни. според мене, ти се стремиш да живееш в идеален свят и си вътрешно убедена, че можеш да го постигнеш. изпитваш желание да "вкараш" всички в този идеален свят. а те, предстанви си, не искат - просто това е твоята представа за идеалния свят, това е светът, към който ти се стремиш. всеки си има своя представа за света и много по-лесно е да приемеш светът такъв какъвто е, отколкото да се силиш да го промениш. просто трябва да "убедиш" себе си, че всеки е такъв какъвто е, включително и ти и че по никакъв начин не си задължена да правиш това "добро" за когото и да било да му показваш пътя. всеки сам трябва да стигне до това.
при тебе има напредък. самият факт, че си идентифицирала проблема и си го осъзнала, означава че рано или късно ще намериш своите отговори. пожелавам ти да го направиш по-бързо от мене - на мене ми струваше доста години.
сега по конкретния проблем с приятеля - дотук не разбрах отношението на твоя приятел към тази ситуация. дали той наистина е наясно как се чувстваш ти? според мене, е редно да си проведете един много откровен разговор за това какво мислиш и чувстваш по въпроса. но разговорът трябва да бъде максимално спокоен и без емоции. защото ти покажеш ли емоции, той ще отвърне със същото и може да се стигне и до ситуация да кажеш "или аз, или той". ами ако той избере него - жени много, приятелите са малко. имам чувството, че те е страх точно от неговата реакция и затова търпиш "безчинствата" на госта. от постовете ти стигам до извода, че се страхуваш да загубиш тази връзка, затова търпиш всичко. лесно е да го кажа отстрани, ама ако всичко се крепи едва, струва ли си толкова да се пази?
освен това, твоят стремеж към идеалното те кара да се опитваш да правиш всичко перфектно. и съвсем естествено, очакваш усилията ти да бъдат оценени. позволи си поне за малко да бъдеш несъвършена. не е нужно да угаждаш на другите. къде е решено, че във вашия съюз ти си тая, която ще е и прислуга - ако ти си поела тая роля, то е напълно доброволно и като е така, можеш да престанеш когато решиш (или добиеш смелост да го направиш).
ето моя опит: и аз бях приела доброволно ролята на прислуга в къщи. и имаше недоволни и критикари, които лежат пред телевизора докато аз "припкам" наоколо, за да събират сили после да критикуват. естествено страдах, че не съм оценена. докато един ден ми хрумна, при поредната критика да кажа "добре, щом не ви харесва, уволнете ме", нека друг поеме моите задължения, пък аз обещавам да не намирам кусури. наложи се да го повторя наколко пъти в различни ситуации, но резултатът е, че вече ценят това, което се нагърбвам да правя за тях. и още нещо - няма такова кино, че веднъж постигнато, важи завинаги. пак пробват от време на време, но аз си знам урока.
сега на "навлека" ще ти представя една доста различна гледна точка.
задавала ли си си въпроса защо постъпва така? възможните отговори са няколко.: това или е глезено синче на мама, което е свикнало на много внимание, което сега му липсва и припознава тебе като заместител. или е човек с много комплекси и чрез това, че те действа иска да си придаде важност и значимост - което пък е просто вик на човек, който търси себе си, но е толкова объркан, че не знае как. пък и ти се поддаваш да му угаждаш (защо - ти си знаеш). все пак, не трябва да се караш с него, по-скоро намери сили да обръщаш всичко на мчайтап. в момента, в който той усети, че е престанал да те дразни (и по тоя начин да е толкова важен за тебе), почти съм убедена, ща престане да се държи така.
от писаното оставам с убеждение, че този човек си няма близки. явно затова търси близостта с вас. а може би това, че вие с твоя приятел сте заедно е повод и малко (може би и неосъзнато) да ви завижда и да иска да живее вашия живот.
мисля, че ако престанеш да гледаш на този човек като на враг, и той ще се промени. иначе казано, промени ти своето отношение към нещата - знам, че това не е никак лесно - но това е най-сигурния начин те да бъдат променени

eses

  • Guest
Re: Молба за съвет
« Reply #10 on: април 26, 2007, 09:52:45 am »
Quote
според мене, ти се стремиш да живееш в идеален свят и си вътрешно убедена, че можеш да го постигнеш. изпитваш желание да "вкараш" всички в този идеален свят. а те, предстанви си, не искат
По толкова точен начин казано и аз не съм си го казвала.Благодаря ти ,че ми формулира проблема. Така за семейното ми положение обаче не позна а и няма как защото не ни познаваш.С моя приятел сме в идеални взаимотношения и не се страхувам че ще го загубя.На въпросния пич не му слогувам,с моя приятел сме си разделили домакинската работа и в повечето случай даже той му слогува на него,а не аз.Но аз не изпитвам толкова неприязан за това че му се слугува колкото че той смята че сме длъжни да го правим и си позволява даже да критикува усилията който полагаме.Според мен той е найстина фрашкан с комплекси и найстина е самотен,може по някакъв начин да завижда на положението ни но мен не ме харесва защото аз съм много пряма а той не е свикнал явно да му се говори така.Едно от нещата което ме дразни в него е че не само че не търси себе си,това за него са пълни глупости,сектантски истории и подобни ами ми се присмива на мен че аз търся себе си.Това е в общи линии,знам че трябва да променя отношението си,но ми трябва малко време.Да мине време и неприязанта ми да изчезне от това че не го виждам например и после може би ще успея.Аз го познавам от много години,даже сме били колеги и по принцип не ме дразни,може би грубото навлизане в личното ми пространство е основата на неприязанта ми към него.От 3 дни не е идвал в къщи и сега съм по добре,дано да продължи още време така.

demcheto

  • Guest
Re: Молба за съвет
« Reply #11 on: април 28, 2007, 11:11:58 am »
Животът е кратък, не можеш да възпиташ всички невъзпитани. Научи се да отминаваш и да забравяш някои хора, с които те е сблъскал животът.