Author Topic: Замисляли ли сте се, колко е трудно да се остане по средата.  (Read 2695 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

voivoda

  • Guest
Понякога си давам сметка, къде се намирам между материята и духа (в моето си виждане за него).
Винаги съм искал да бъда обективен и да не пренебрегвам нито една от страните.

Ще го кажа кратко.
"Трудно е да бъдеш реалист"

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Думата “трудно” е условна и няма никакво отношение към обективността. А пък средата е израз на идеята за обективност – да не се стига до крайности, а да се поддържа баланса, като човек седи по средата и постоянно следи да не залитне. Възможностите са в ленейна зависимост. “Трудното” идва от това, че е необходимо постоянно да се поддържа стремежа към обективност. А всяко нещо, което има нужда от поддръжка е измамно – то служи на представата как би трябвало да бъдат нещата. Постоянно поглъща енергия и се създава личен егрегор – енергийното тяло на стремежа към обективност.
Да поддържаш представата за себе си в уверение на това че не изпадаш в крайности т.е. че си прав, че си добър, че си адекватен на реалността на база на 3 точки. Сравняваш себе си със проекциите си в двата края на избора си и се проектираш в средата.
Духа и тялото нямат среда – те не са отделни едно от друго. Човек е в единство със себе си – ум, дух, тяло и със вселената.Човек има център. И в центъра си той просто е – това е извора. Този извор не се поддържа с никакви усилия. Това е дълбокото естествено състояние на човек. И изобщо не може да се каже дали е трудно или лесно човек да бъде себе си. Да се задържи в центъра си адекватен на реалността – свободен от мисли и емоции, от терзания и избори, от потребността да поддържа представата си за себе си, за обективността си. Въпрос на нагласа е – да мине отвъд ума си. Затова е толкова нужна концентрацията. Хаотичния мисловен поток се прекратява и полето на внимание се стеснява. Задържането в точката на концентрация води до преминаване отвъд ума. Ума остава притихнал, фокусиран в настоящия момент и освобождава достъпа до естественото състояние на човек. Без да създава представи за това какво трябва да бъде, без човека да е зависим от границите на представите на ума си.
Ума знае само онова което е мислимо. За него съществуват само познатите вече неща. Непознатото е на тъмно и е нежелано. Ума се затваря в границите на познатото.
Концентрирания ум позволява достигане на състояние отвъд мислите и границите на познатото. Контрола и стремежа към познатото е прекратен. Прекратена е постоянната вълна на спомени свързани със моменти, които не са тук. Ума бива принуден да стои в настоящата точка на концентрация, което позволява да се навлезе в естественото свободно състояние на човек. Това се нарича медитация всъщност J Пълно единение в себе си със себе си и със вселената. Защото когато ума е концентриран, той не е свободен да подменя постъпващите сигнали на входовете на сетивата със илюзии и познати вече представи за това кое какво е. Просто ума спира да прави представи и оставя човека да бъде естествен в центъра си, адекватен на реалността.
Може би е трудно от гледна точка на съвременния напрегнат човек да се приучи към концентрация в смисъл че изисква възпитание на воля, постоянство без стремеж към успехи и без разочарования от себе си, търпение. Трудно от гледна точка на това, че е необходима тиха среда за релаксация, а в градовете шума е постоянен и това затруднява практиката. Трудно може би е задържането в състоянието, защото ума е неудържим и неконтролируем – той командва парада докато е на власт. Той определя действията, чувствата, трудното и лесното, той определя крайностите и средата.
Но обективната среда и адекватната реалност са различни. В средата може да се опитва да остане само личността на човека и то по лични съображения за правилност и обективност с цената на постоянни усилия за поддържане. Адекватен към реалността е човек, който е в центъра си, в естественото си състояние, напълно отговорен за себе си тук и сега.
« Last Edit: май 08, 2007, 05:53:10 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

voivoda

  • Guest
точно така е .. освен  едно нещо...
Духа и тялото нямат среда .... това е в идеалния случай за идеалния човек към който всички се стремим
"Замисляли ли сте се, колко е трудно да се остане по средата?" е твърдо свързано с реалността
В смисъл ,че всеки се опира на една от двете страни за да върви напред.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Не можеш да се стремиш към центъра си. Не можеш да се намериш. Можеш само да си поиграеш на търсене. Това така наречено намиране е просто събуждане. не можеш изобщо да се развиваш като се държиш за духовното или за материалното - това са обществени митове. Няма как да се развиваш като занемариш част от себе си, без значение коя е. Още в момента в който ти се възприемеш на части - разделен вътрешно, си спираш развитието. Затова и толкова много хора са в тотален застой. Заебават себе си и се впускат да гонят пари, кариери, удоволствия и който каквото го влече. Но отвътре остават деца и са напълно подвластни на поривите си. Децата не се отличават с търпение, искат внимание, не могат сами да се развиват - имат нужда от външни стимули. Но на големия външно човек никой не му предоставя стимули за развитие. Предоставят му се стимули за участие в обществените игри. И хората масово ги приемат. Уплашени безкрайно да погледнат навътре в себе си. Безкрайно страхуващи се да застанат сами пред себе си.
Такова нещо като идеален човек може да съществува само в мечтите. Какво е идеала - върховна идея и какво от това?
Не ме интересува дали съм идеална. Нямам критерий за идеалност за себе си. Няма и нужда от такъв критерии, защото никой не може да ме съди и никой не може да ми каже дали съм добра или лоша, дали съм права или не. И не е важно. Важно е само да бъда себе си - изцяло. Човек не е съставен от части, които са независими една от друга. Няма вътрешни противници. Съществува връзка межу тялото ума и духа - всички заедно, всички в едно и само така можем да се развиваме. Да се хванем за едното за сметка на другото означава себеотрицание, което води до запушване и застой.
Каквото и да е, надрастни го!

voivoda

  • Guest
Не можеш да се стремиш към центъра си. Не можеш да се намериш. Можеш само да си поиграеш на търсене.
Super...
Ето на тази игра Аз му казвам да правиш нещо.
Как стана така , че вариантите пак са два - да правиш нещо или да не правиш нищо.
Аз винаги бих правил нещо, други не .... няма правилно и неправилно има само АЗ.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ВОЕВОДА,
Както и във всички "игри", посочените от теб "два варианта" на отиграване са просто едно и също нещо.
И двете са форма на игра... В зависимост от избраните роли и нагласи всеки си избира някакъв нюанс в ролята и отношението си.
В този смисъл каквото и да си избрал, все я играеш играта - със себе си я играеш. Както и останалите игри - дали са си твои вътрешни... или са със "други" играещи...
Някои игри са по-прагматични, по-организирани. Други са по-емоционални и чувствени. И все пак - няма никакво значение, защото каквото и да е, остава в рамките на избраната игра и роля в нея.
Разбира се - има игри в които адекватността с реалността е на по-високо ниво - това са прагматични игри. Те шлайфат връзката с практиката - просто нагласата на играещите е такава - търсят нещо от самата практика, което да е "играчката" - израз на мечти, желания, стремежи, идеи и представи. Помага им и да си "играят" на можещи... което е важен етап от развитието на всеки човек.
Така или иначе всички минаваме през тия етапи - в някаква степен, по нашия си начин, водени от нашите си неща.

Смисълът на откриването на връзката с "центъра" вече не е заиграване. Игрите ги има, защото умът на човека е изява на личността му. А тя задължително е фрагментирана - тя е израз на "разделението" и използването само на "една част". тази вътрешна разкъсаност е едновременно и двигателя и мотива за всичките ни постъпки, мисли, думи и чуства - през целия ни живот - на всеки човек. Вътрешната разкъсаност е израз че ЛИЧНОСТТА е само ПАРЧЕ, което е отрязало връзката си с "другото парче"... и се опитва да живее само.  Именно това "дава" и картината на света също да бъде "на парчета" и в тия парчета да се възприема нещото наречено "ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ" - просто съотвествие. Личността като фрагментарна структура възприема фрагментарно и себе си и "света". А когато се постигне вътрешната свързаност - с центъра - вече няма фрагментарност... и "света" който възприемаме също става "ЕДИНЕН" - защото този, който го възприема е сащо такъв. Принцип на съотвествието.
 Но през цялото време едни вътрешен стремеж за "завръщане на първоначалната свързаност" винаги има. Това е заложено като психична ДНК  :) и това е нашият мост - против "загубване".
---------------
Смисълът на идеята за "ЗЛАТНАТА СРЕДА" е просто игра на думи.
Има две форми на отношение - или с някоя от противоположностите... или тяхното сливане в цяло.
Опита да се жонглира "на ръба" на острието между двете противоположности е само игра. Така или иначе има противоположните ни импулси, израз на фрагментарната ни "привързаност" и отношение. Това е идеята на личностния ум за "умереност" - но най-често за него това е - "да има и от двете крайности - така дори и скрито се поддържа БОРБАТА - само дето непрекъснато се "пази" чрез баланс. Ако трябва да се използва аналогия - пожарникар, дето непрекъснато гледа пожара все пак да го има, щото иначе той самия ще се обесмисли.
« Last Edit: май 08, 2007, 10:34:19 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Третото съществува като обективно и субективто. Това е средното, равновесното и нулево състояние на триадата, която Хегел е определил като:теза антитеза и синтеза. Това средно стои между двете противоположности. А то е състането от тях. Чрез триадата става преобразуването на противоположностите, за да се стигне до новото качество. А такива триадни състояния ги има навсякъде около нас и вътре в нас. Затова можем да стоим между двете противоположности, можем да бъдем и едната или другата, а сливането е третото, защото се унищожават противоположностите и то е вече ново качество. Всичко е противоположности, но не всичко остава като противоположности.

daniTA

  • Guest
За мен средата е средния път т.е. равновесието или съчетанието на умственото и духовното. На ниво на ума - работа с положителни утвърждения и промяна на старите мисловни модели, на духа - прошка, самонаблюдение, медитация. Тук включвам и тялото - разходки, физически упражнения и походящ хранителен режим. Добре е да бъдат включени и трите области , за да бъдем завършени и цялостни.