Всички сме хора,
Да си човек, означава много неща.
Да си човек, означава точно толкова неща, колкото сме човеците.
Точно както и виждането - колкото хора, толкова и "виждане".
Точно както са и желанията, страховете, спомените, преживяванията - толкова са различни, колкото и хора има.
Точно както са и идеите, вижданията, както са и понятията, смисълът, мислите...
И всичко това, защото НИЕ ХОРАТА СМЕ РАЗЛИЧНИ.
Различни сме не защото сме хора, въпреки че всичко в нас е различно погледнато на различно ниво - дори биологично.
различни сме и в живота си, защото НИЕ СМЕ ТИЯ, дето го определяме.
Ние се определяме - по различен начин.
И всичко това - защото вътрешните ни светове са различни.
Различни са, защото ние сме различни, а сме различни, защото вътрешните ни светове са различни. Няма причина, няма и следствие - има единство. Точно както са и "кокошката и яйцето".
Различните ни вътрешни светове правят така, че вътре в тях всичко да изглежда истинско. И са ни учили, че истинските неща са еднакви за всички и са валидни навсякъде. И сме повярвали. И живеем с това. И вярвайки го оживяваме и го правим ИСТИНСКО - но само за нас си. Само дето вживявайки се, забравяме че го правим ние самите...............................
Различни са ни вътрешните светове и в тях чувствата, усещанията, преживяванията също са различни. Но идеята че има еднакви неща, ни прави слепи за различността и да повярваме в мита за ОБЩАТА, ЧИСТАТА, И АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА - ОБЕКТИВНОСТТА.
Но обективността е израз на тоталността - на ВСИЧКОТО. А ограниченията и определеностите не са от света на абсолютните неща. И вечната гонка се оформя - чрез относителните елементи - думи, понятия, смисъл, значение...-> към абсолютната истина - безкрайността, вечността, всичко-то. Гонка, която е напълно безсмислена, защото тя съдържа в себе си едно очевидно несъотвествие - относителното и абсолютното са несъвместими едно спрямо друго. Тва е като човек да живее на едната страна на монетата и вечно да си мисли, че ограничението му от мястото на живота му няма никакво значение и лесно всеки момент би видял "другата страна".
Но независимо от тази абсурдност, породена от едно елементарно несъотвествие е нищо в сравнение с желанието и потребността чрез вярване да сметнем за истинско всяко нещо, в което привиждаме желанията си.
Нито с мисли, нито с чувства, нито с идеи , нито с понятия може да се излезе в света на абсолютното... и на тоталността... Това е просто несъотвествие между инструменти и естеството им и стремежа-цел. И понеже не може, може да се сътвори - всичко каквото не съотвества и "недостига" си го сътворяваме
И така - какво ли е ФАКТ ...?
И какво е ТЪЛКУВАНИЕ?
Понеже виждам че някои хора лесно използват за заключения и обобщения всяка информация, лесно е да се забележи, че едно е да си говори човек и просто да си разсъждава... а съвсем друго е да бъде "между нещата". Не защото и "между тях" също не може волно да си го прави същото.
Но си мисля, че на срещата всички се видяхме на живо... и този контакт няма нищо общо с контакта през форума. Да - "мисля си" - някои го казаха... Но дали това е ФАКТ?

Или е тълкувание...?
Що е то - КОНСТАТАЦИЯ... и каква е връзката й с коментирането?
КОЕ Е "ФАКТ"... и кое "ТЪЛКУВАНИЕ".
Дори думичката ФАКТ, като понятие е също интерпретируема

.
Няма нито едно понятие, което да е ОБЕКТИВНО. НИТО ЕДНО!!!
НяМА нищо ОБЕКТИВНО, което да е свързано с нас - и не защото не съществува, защото НАС НИ ИМА, а щом регистрираме, значи вече я нма обективността. Дори този текст е пълен с условности и тълкувания - както и всеки друг...
И това някой да "погледне" отстрани на някакво събитие... дали и доколко може да носи обективност, след като "поглеждането" излиза извън каквито и да са рамки на една регистрация и се стига до "етикети, понятия, класификация" - и това как въобще може да се нарече обективно - и според кой и какво това е обективността?
ДАААА - ДА СИ ЧОВЕК, може да бъде толкова много различни неща.
Но да си човек, това означава, че си в капана на вярването и на вживяването - само при хората го има. А да повярваш и да се вживееш в каквото си избереш - това го има във всеки от нас.
Онова, което е наистина трудното и голямото предизвикателство е - КАКЪВ Е СВЕТЪТ, КОГАТО СПРЕМ ДА СЪТВОРЯВАМЕ НАШИЯТ СИ СВЯТ?