Author Topic: гОШО вечната книга на заблудата  (Read 3616 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

voivoda

  • Guest
гОШО вечната книга на заблудата
« on: юни 18, 2007, 07:02:15 pm »
С увеличаването на твоята сила приятелството ти, любовта ти все повече и повече израстват; сектата ти се превръща в един танц момент за момента, превръща се в радост, в празник.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Аз... така и не разбрах къде да се засмея

Признавам си колеги... Всичко си признавам... Не мога повече да се крия - горното вече направо ме разобличи. И се саморазобличавам сам... край вече на маските...
Най-после се открих... Очевидно съм тъп... и съм скапаняк,
май отдавна съм си така - просто съм си комплексар, дето само се докарвам тук - като няма къде - в изворите.ком.

И това си признавам - очевидно ми липсва елементарна интелигентност... може би дори и мъжките неща ми липсват - не зная. /други може да кажат - но поне от време на време се бръсна :)/
Но поне колеги имам желанието, намерението, стремежа, въпросите /въобще - пълния набор на огромното ми "задълбочаващо" се ЕГО - поне да се видя на кво приличам/ - някой ще ме открехне ли на този майтап - поне да си видя заблудите?
Не крийте истината само за вас си колеги - това е призив - ВЕНСЕРЕМОС...!!!
Да видя в секта ли съм, що ли... циркаджия ли съм... или просто глупак.
 
Ама така е - възможно е всичко - все някой трябва да ме открехне на тия неща.
Може просто да съм измамник - дори и пред себе си. Това често ми е напомняно - от предишни и настоящи членове на сектата на ИЗворите. Или пък от извънсектантски разумни и честни хора само надникнали в сектата ни, и с будителско-мисионерски уклон в посланията си.
Щом се вижда от всички хора - значи не може да не е вярно. Хората имат очи да виждат в мен - значи прави са. Не може да грешат - за всичко са прави. Щом го виждат толкова хора - напомнят ми че съм най-обикновен прост, тъп самозванец, дето само се прави... на "незнам къв". Понякога ми казват че съм хитър, и че се само се мисля за специален, важен /с доста етикети при това/... и още някакъв си...
Абе... майната ми - само глупости...
Казах си всичко - и отдолу съм си писал - че ЧОВЕК СЕ ПОДПИСВА с написаното от него - ЕТО ПОДПИСАХ СЕ...
Край на мистериите... ето ме "гол"... и от/к/ровен.
"Блясък" няма... финито на блясъка - спря тока вече, няма зрители и в театъра останах сам.

И все пак - с цялата си ограниченост бих попитал останалите "виждащи" - кажете бе колеги - къде е майтапа в горния пример?
За пореден път нищо не разбрах от майтапа - или вече и това си изгубих - хумора...
От баба си съм научил - тя казваше - "кат не знаеш нещо - питай другите" - и тва правя. Белким прихвана нещо от умните хора и аз... самонадеяно... ама поне тва ми е останало - "надеждите" и аз да съм кат всички....
Не можем да спираме НАДЕЖДАТА колеги... нали всички казват че тя умирала последна, щото убивайки всичко друго само тя оставала накрая - САМА...

Поне един ще откликне ли на въпроса ми - да ме светне.....?  >:D /само не с бухалка  :knuppel2:/
-----------

Сега е момента колеги - да потвърдите - "Ей... Рамус - най-после и ти да напишеш нещо верно за теб си - след толкова напъни"  ;D
« Last Edit: юни 19, 2007, 09:33:50 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

voivoda

  • Guest
Re: гОШО вечната книга на заблудата
« Reply #2 on: юни 20, 2007, 01:40:37 pm »
Към поста има прикрепен файл, който е някакъв вид пародия на някакво писание относно Ошо. Ако историческото време не е нашето настояще а средновековието, за такава пародия щеше вече да се пека на кладата.
Заменени са думи като живот , нещо, просветен, ума .... и други с техни противоположности. Получава се почти напълно смислен текст с няколко  доста комични моменти поне според мен.
Да но кой е Ескимоса Гошо и защо да му чета тъпотиите?
А какъв е смисълът на всичко това ... поне за мен е да се осъзная и да не се взимам крайно сериозно. Също така и да разбера че думите са просто думи и сляпото им подражание е просто отдалечаване от себе си.

Ето и няколко изречения, каквито са се получили за тези които ги мързи да четат:
“Роди се отново, стани преебан - а това е в твоите ръце. Изчисти гъ..а си от нищо, което не е постигнато от теб, от нищо, което е заимствано, от нищо, което е дошло от традицията, от обичаите.

“Сектата е много прост, той е един радостен танц.”

“Същността на твоето същество е безсмъртие, блаженство, божественост, но ти не можеш да натъпчеш тези преживявания в гъ..а и в паметта. Трябва да минеш през объркване и да ги постигнеш. Там има много страдание, много болка.”

“За мен заблудата е другото име на себереализацията: дошъл си до осъществяване на своя потенциал, потенциалът се е актуализирал.”

Колко относителни са променените думи и дали текста не е останал същия ... дали всъщност Ошо не е ескимоса Гошо.

p.s. думата гъ..а не е пълна  :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Разбира се всичко наисано по-долу може и да са глупости - няма нищо по-лесно от това, да "греша" по отношение на "друг" човек - дори и е естествено. Условността е нещо което вече съм свикнал и е част от мен. И в характерния за мен си стил, ще поразмисля с написано слово - ще изпиша един вътрешен "диалог". В такива "монолози" съвпадението със събития и никове са напълно невъзможни, освен ако се припознаят. Но така или иначе всички вътрешни неща са само виртуални - нищо че през по-голямата част от живота ни изглеждат просто подвеждащо истински... Но за мен те не са - всичко е единствено и само свързано с мен самия - с моя свят. Независимо, че задавам въпроси на Войводата, в първата част, всъщност за мен това е просто самопровокация - знам че това са си мои въпроси... и мои са си отговорите. Постовете ви играят само ролята на огледала - за мен си.
Това съм АЗ - кой каквото си иска, това да си мисли - да живее свободата. Пък дори и да е смешно...
-----------------------------------------------

Мисля, че в средновековието такъв пост не би бил възможен... поне като пост. Няма къде... и няма как... Няма го и самото понятие...
Но ако би могло виртуално това да бъде пренебрегнато, то такъв пост /заедно с труда по заместването на определени думи в произведението/ би бил посрещнат с ръкопляскане и похвали от тогавашните "силни на деня". Именно заради пародията. Именно защото текстовете на ОШО биха били "анатема" за тогавашни / а и за сегашни/ митове. И всякакви подигравки с волни промени по текста просто подменят както и самия текст, така и идеите, съдържанието и смисъла заложени в написаното и тази пародия би се харесала много на ония... дето имат подобаващо отношение.
Всъщност вярващите биха се обидили именно заради "идолите си"... няма разлика - в сегашно време в европейски вестник, миналата година бяха публикувани карикатури на АЛЛАХ... И се видя... :)

Така, че може и да не видях хумора... но все пак поздравления за идеята, труда, смисъла, дълбочината на идеята - да не се задълбочаваме прекалено и да не взимаме насериозно нищо в този живот - така и така всичко е мит...
Или не е така Войвода?
Или ти си с идеята че не вярваш в нищо? А къде е иронията към твоето вярване... или твоите истини? Или те не са вярвания - може би за теб истината е непоклатима и е истинска - ти само я разкриваш постепенно и така си все повече и повече близо до нея... Или спринта е само за началото - след това все повече и повече. А като се спре - после какво - в очакване и организация на ново състезание?.... А спирането е само за пауза между спринтовете и състезанията ли?... А с кой са тия състезания - между кой и кой? Освен теб си кой ли друг може да участва?...

 Може би смяташ че е мит само онова, в което вярва сектата на ИЗворите ком, а другите изповядвания са истина ...
Прав си затова, че всичко е измислено... но във това всичко, нали и ти самия влизаш също...

Последния ти пост-обяснение е един от малкото твои, в който да няма нито един цитат /или намек за такъв/ от мой пост. Може би смяташ, че аз съм вярващият и с призиви и "намеци" за това, какъв съм или какъв не съм искаш да се изкажеш... или да изразиш посланието си... Или просто се забавляваш... Всъщност в друго време, на друго място и при други участници, подкрепени от съотвестващите им митове, си прав, че всичко това не би било възможно.

Но се питам - това, човек да подменя смисъла в писанията човек, кйто вече не съществува... и така да изопачава посланието му... това само по себе си ирония ли е... иронизиране ли е... ? И на какво и защо? И на това място ли? И дали е смешно?.

И какво общо има това със изворите,ком, при положение, че форума се занимава със самия човек и смисъла и значението на самия него и онова, което всички наричаме ЖИВОТ... Не със ОШО, и не със "правилата" на последователите му... Не със тия, дето са обожествили нещо или някого си.

И всъщност във всеки пост, всеки от нас единствено и само себе си пише, дори и тия, дето са устремени и се занимават с "другите". Тук форума е едно огледало - за всеки от нас... Ние конструираме образа... Ние сме и оригинала, който не знае, че е такъв... а се "възприема" само като отражение по множество огледала... но най-вече от неговото си.
------------------------------

Интересно е, че в мрежата по всички форуми си обикалят хора водени от доказването на непоклатимостта си. От това да се срещат с "различни" на техните собствени идеи и убеждения... и да влизат в схватка за доказване - на своята правота /за пореден път/, на доказване на верността и непоклатимостта си - във верните и правилни неща, вече "доказани в живота", "практиката и многовековния човешки опит" - ама в техните очи...
На други места по нета пък си има хора наблюдаващи и от тях навремето бяхме цитирали някъде по форума какви обобщени психо-типове на участници във форумите има. И без цитати е видно и ясно. Дори и в момента - дори и в тази тема.

Има си хора, които само твърдят че търсят нещо... Много внимават дали и как търсят, щото само те не са наясно, че търсят само в представите си. Но пък се наричат ТЪРСАЧИ - често казват, че търсят ИСТИНАТА... - обаче точно тази "истина" дето да им "подхожда" - на нагласите, на правотата... Тази истина спрямо която те са "върха"... или "низостта"... Спрямо предпочитанието - има си хора, дето им харесва нищожността им - тя си има и своя "ПЛЮС" - дава възможност за излизане от отговорност, за "описание" как хората ги виждат самите тях - нещо като предварително саморазобличаващо саморазкриване - но с цел... А иначе просто "защитна реакция... или акция"...

Има си хора, дето идват без да търсят квото и да е - като странстващи рицари - обикалят да се доказват колко са велики..... Често са революционери... или защитници на някаква идея - и спрямо нея се самоопределят. Това са крайните вярващи - но често и просто играчи. За повечето от тях игрите на състезания и единоборство са единствените възможности за налагане и самодоказване. Но тяхното не им стига - винаги го правят в сравнене - с другите. Те просто имат нужда да минават по "труповете" на опонентите си. И колкото по-важен е врага, толкова е и по-сладка и желана "победата". Разни игри на убеждаване, на доказателства, всъщност важното КОЙ Е ПРАВ... За критерий се използва разбира се някои "правила" и закони от техните собствено-приети. Ако попаднат на някой "чепат" не мирясват, докато не го прегазят "накак си" - ама нали именно това е важното... Ако не... използват го, за да им поддържа темпото на състезанието
Те игрите на тия неща са безкрайни по разнообразие. И светът какъвто е и момента е една безкрайна сцена за тях. 
Това само по себе си вече е достойно за ирония - и хора от всякакво епохи са го правили - правят го и сега. Самото изкуство ТЕАТЪР има в своя произход много специална идея и смисъл - в него се "вижда" зрителят и актьорът... И ако те са с идеята, че всъщност са заедно "в играта" - всъщност всеки един от тях е отражение на другия - като огледало. А на своята сцена и на своите декори всички сме актьори - някои не знаят, но пък са убедени в истинността и реализма на декорите си... И как да не би...? Нали един актьор само на такива декори може да се вживее достатъчно силно и да изиграе "РОЛЯТА СИ" - за себе си, за съдбата си, за Вселената... И за това не е нужен ОШО, нито вярване, за да се види - достатъчно е и човек дори само в иворите да надникне и да "гледа".

Има си хора, дето са с нагласата за отвореност - те често са настроени първо да слушат... и изслушват. Не изразяват "готови" и затвърдени позивни или лозунги, С нагласата за осмисляне са - и за откриване на "новите" неща...

Разбира се всичко нисано до тук са глупости... може би дори и смешни...
Като човек, който често се смее... за пореден път ми е смешно - дори и на мен си - сега - в тия редове.

Но имам си свободата - и да се смея на себе си - и да се радвам...
За мен смеенето и радването са синоними.
« Last Edit: юни 21, 2007, 02:45:46 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

voivoda

  • Guest
Re: гОШО вечната книга на заблудата
« Reply #4 on: юни 20, 2007, 06:15:50 pm »
"Ей... Рамус - най-после и ти да напишеш нещо верно за теб си - след толкова напъни"   :)

Има си хора, които само твърдят че търсят нещо... Много внимават дали и как търсят, щото само те не са наясно, че търсят само в представите си. Но пък се наричат ТЪРСАЧИ - често казват, че търсят ИСТИНАТА... - обаче точно тази "истина" дето да им "подхожда" - на нагласите, на правотата... Тази истина спрямо която те са "върха"... или "низостта"... Спрямо предпочитанието - има си хора, дето им харесва нищожността им - тя си има и своя "ПЛЮС" - дава възможност за излизане от отговорност, за "описание" как хората ги виждат самите тях - нещо като предварително саморазобличаващо саморазкриване - но с цел... А иначе просто "защитна реакция... или акция"...

чупи гипса в секция майтапи сме ..... тук дявола и бог са един индивид а бай ни Ганя им е сервитьор :)

Който сам се пази и Господ го пази, - казала монахинята и нахлузила презерватив на свещта.
« Last Edit: юни 20, 2007, 06:20:43 pm by voivoda »

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: гОШО вечната книга на заблудата
« Reply #5 on: юни 20, 2007, 10:02:37 pm »
Има си хора, които само твърдят че търсят нещо... Много внимават дали и как търсят, щото само те не са наясно, че търсят само в представите си. Но пък се наричат ТЪРСАЧИ - често казват, че търсят ИСТИНАТА... - обаче точно тази "истина" дето да им "подхожда" - на нагласите, на правотата... Тази истина спрямо която те са "върха"... или "низостта"... Спрямо предпочитанието - има си хора, дето им харесва нищожността им - тя си има и своя "ПЛЮС" - дава възможност за излизане от отговорност, за "описание" как хората ги виждат самите тях - нещо като предварително саморазобличаващо саморазкриване - но с цел... А иначе просто "защитна реакция... или акция"...

-Kойто търси намира-казaл митничарят милионер.
-Почукай на вратата и ще ти се отвори-казaл Иисус Христос.
-Т'ва гОШО е нещо лошо-казaл Ramus.
-Счупи гипса-казaл Воевода.
 Това е ситуацията на кратко.
-Чао- казaл батко - пишете по-кратко.
« Last Edit: юни 21, 2007, 09:50:47 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

daniTA

  • Guest
Re: гОШО вечната книга на заблудата
« Reply #6 on: юни 21, 2007, 02:13:42 pm »
Спрямо предпочитанието - има си хора, дето им харесва нищожността им - тя си има и своя "ПЛЮС" - дава възможност за излизане от отговорност, за "описание" как хората ги виждат самите тях - нещо като предварително саморазобличаващо саморазкриване - но с цел... А иначе просто "защитна реакция... или акция"...


Да си нищожество е много "удобна" позиция. Човек не носи  отговорност почти за нищо. Така и така нищо не прави, както трябва, за какво му е да поема отговорност. Чиста работа, не е отговорен, не е виновен за нищо. Забърква кашата и бга - удобен "изход", "добре" свършена работа. Другите да се оправят, както могат. А на нашия човек и през ум не му минава, че той си носи отговорността за постъпките и делата си. Отказвайки се от това той не бяга от нищожното си съществуване, а си е все същото нищожество.
Защитната реакция пак си е на нищожеството. Да не си помислят хората, че е такъв или онакъв или просто си се успокоява, като си казва- такъв съм си, какво пък толкова. И  безотговорно си кара нататък.
Акция - човекът може да я предприеме, за да се "застрахова".Един вид аз вече съм казал какъв съм , каквото и да правя пак съм си същото безотговорно нищожество. Другият вариянт е да поеме отговорността за своята безотговорност.
Акция и защитна реакция - поемайки отговорността си вдига летвата, ако не e отговорен си е пак същото безотговорно нищожество.
« Last Edit: юни 21, 2007, 02:44:41 pm by daniTA »

voivoda

  • Guest
Re: гОШО вечната книга на заблудата
« Reply #7 on: юни 21, 2007, 04:38:18 pm »
- Скъпа, искаш ли да си направим романтична разходка?
- Толкова ли не можа да си купиш бира на връщане от работа?!

Написах този виц да видя дали ще му направите и на него разбор .... отношенията мъж жена и програмираните фантазии на нашето общество по въпроса.


Иначе какво трябва да се прави и как се прави както трябва ?
Какво е отговорност и какво безотговорност?
С каква мерна единица се измерва човешката позиция за да се определи нищожеството и виштожеството?

Ехооо праснете го тоя гипс от земята ....

daniTA

  • Guest
Re: гОШО вечната книга на заблудата
« Reply #8 on: юни 21, 2007, 05:33:17 pm »
Войвода хубави въпроси задаваш.
Може би нищо не бива да се прави,просто да се приеме това което човек е правил. Защото каквото и да се направи едва ли би било, както трябва.
Отговорността и безотговорността- ако несъзнателно си правил или неправил нещо можеш ли да си отговорен или безотговорен или пък виновен. А ако е съзнателно и имаш някакви бариери нима трябва да си слагаш отговорност за тях или да  приемеш, че си ги имаш.
Мерната единица за нищожеството и виштожеството може би е личността.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: гОШО вечната книга на заблудата
« Reply #9 on: юни 21, 2007, 05:59:03 pm »
Toва е цитат от книгата гОШО:

Има една медитация, която е една от най-древните в света и все още се използва в някои манастири в Тибет. Медитацията се базира на тази истина, за която ви говоря. Те казват, че понякога можеш просто да изчезнеш. Като седиш в градината, просто започваш да чувстваш как изчезваш. Просто виж как изглежда светът, когато си напуснал света, когато вече не си там, когато си станал напълно прозрачен. Просто се опитай да не бъдеш поне за секунда.
Като си у дома, бъди там все едно че те няма.
Само си помисли: един ден теб няма да те има. Един ден ще си си заминал, ще си умрял - радиото ще продължи да работи, жената ще продължи да приготвя закуската, децата все така ще се подготвят за училище. Помисли си: днес си си заминал, просто те няма. Стани дух. Като просто си седиш на стола, изчезни, помисли си: „Вече не съм реален, няма ме." И просто виж как къщата продължава да съществува. Ще се появи един необятен мир и сила. Нищо ще си продължава такова, каквото е. Без теб, нищо ще си продължава такова, каквото е. Нищо няма да липсва. Тогава какъв е смисълът винаги да си зает с нещо, да вършиш нещо, да правиш нещо, да си обсебен от действието? Какъв смисъл има? Теб няма да те има и нищо, което си правил, ще изчезне - като че ли си надписал името си върху пясъците и идва вятърът, и подписът изчезва... и нищо свършва. Бъди все едно че никога не си съществувал.
Това е наистина една прекрасна медитация. Можеш да я пробваш много пъти в рамките на двадесет и четири часа. Дори и половин секунда ще свърши работа - просто спри за половин секунда... няма те... а светът продължава. Когато започнеш все повече и повече да осъзнаваш факта, че без теб светът си продължава все едно нищо не се е случило, тогава ще си в състояние да научиш за една друга част от твоето същество, която е била пренебрегвана толкова дълго, в продължение на много заблудаи - и това е възприемащият модел. Ти просто позволяваш, превръщаш се във врата. Нещата продължават да се случват без теб.


Може би ще ви помогне да преосмислите смисъла който влагате в понятията "нищожество" и "виштожество". Човек се разболява като се вземе много на сериозно. Тогава губи чувството си за хумор.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.