Author Topic: за чувствителността  (Read 4424 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
за чувствителността
« on: юли 21, 2005, 10:49:09 am »
Тези дни си мисля пак за чувстителността. И пак се чудя дали тя, най-общо казано, не е причината да тръгна да търся истините за тоя живот и се опитвам да се самоусъвършенствам. Според мен всеки се ражда чувствителен и раним, и всеки после търси начини да се отърве от това, защото му носи болка. В най-лошия случай се превръща в дебил, в най-добрия успява да култивира чувсвителността си .... един вид.
Мисля обаче, че и  в този случай има големи ралики между мъжете и жените. За жените е по-нормално да са чувсвителни и раними, а мъжете направо смятат че трябва да са много далече от това и цял живот се опитват да го подтискат. Е, поне аз така си разсъждавам – може и да греша. Виждала съм мъже да удавят чувствителността си в алкохол и такива, които с просто самовнушение, че са много твърди и че не им пука за нищо ... накрая наистина започва да не им пука за нищо. Ама наистина не знам точно и как се раждат хората – много е възможно едни да си се раждат много по-чувствителни от други.... но няма да говорим за тези дето си се раждат нечувствителни в такъв случай. За себе си мисля, че отдавна не съм така чувствителна на похвали и оплаквания от нормалните хора (каквато бях преди), например, но пък същото от близки на сърцето ми хора все още лесно може да ме накара да се смея или да плача. Върти ми се в главата някаква мисъл от сорта, че през живота си  трябва да загубим чувствителност за някои неща (по-материални), а да развием чувствителност за други (по-духовни) .... Вие как мислите?

Visioner

  • Guest
Re:за чувствителността
« Reply #1 on: юли 27, 2005, 10:29:56 pm »
Сещам се и за някои мои познати жени, които от желание да "не им пука" и от постоянното повтаряне на това "хич да не ми пука" станаха абсолютни непукисти. Ама наистина!
Мисля, че такова превъплъщение е ужасно.
Значи и чувствителността може да бъде въпрос на възпитание, чувствителност  /::)/, самовнушение и поддаване на чужди внушения.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:за чувствителността
« Reply #2 on: юли 27, 2005, 10:51:18 pm »
АМи ако съдя по себеси, голяма част от "чуствителността" ми е дадена от родителите.  Тепърва започвам да схващам моята си същност от "даденото".  Предполагам че и при другите е така малко или много.  И понякога пак не знам как да реагирам външно на някое събитие. Дали да се озъбя, да съм внимателен, настоятелен, учтив и пр.  Това все пак са модели на поведение. Някои си мисля че просто смятат че "така трябва"  "Как може толкова простотия" ! :О    Трудно, много ми е трудно да преценям КАК да постъпя.  Щото дефакто Кое е добро и зло, Има ли разлика.  
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3490
  • Gender: Male
Re:за чувствителността
« Reply #3 on: юли 28, 2005, 01:04:20 pm »
Винаги има "добро" и "зло" в относителния свят, в който все пак живеем. "Добро"-то е което ти помага да си по-щастлив(заедно с последиците за себе си и другите), а "зло"-то е обратното.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Visioner

  • Guest
Re:за чувствителността
« Reply #4 on: юли 28, 2005, 03:35:43 pm »
Аз познавам хора, които не мислят така (за мое съжаление). И по този повод пускам една тема за доброто и злото.

bee

  • Guest
Re:за чувствителността
« Reply #5 on: август 01, 2005, 08:26:18 am »
Sirius, засягаш един много интересен въпрос за “даденото” от родителите и откриването на собствената същност. Тоси въпрос винаги много ме е вълнувал. Въпреки, че не съм сигурна дали точно чувствителността ми е дадена от тях – бях по-скоро склонна да мисля, че съм си родена с определена чувствителност – но пък от друга страна, знам ли, ако родителите ти са скромни и тихи чувствителни хора, е малко вероятно да израстеш нахакан и нахален дебил, нали!:)
Но да се върна към даденото. Първото и едно от най-дразнещите неща, което ми идва наум сега е храненето – колкото и прозаично да звучи :). Та този навик, които нашите са ми създавали с години и ми трябваха години да се отърва от него – хранене три пъти на ден, без да се съобразяват гладна ли съм или не – особенно сутрин рано??!!! И също така хранене без всякакви знания за съчетания и полезност на съставките му. А в интерес на истината аз подозирам, че те като деца не са се хранили съвсем лошо пред вид, че са родени в села и там живота е бил до голяма степен естествен .... до някое време. Най-най-гадното беше, че от както се помня, никога не съм обичала особенно да ям месо, но те ме караха да ям ... да не говорим, че винаги в съчетание с хляб, ужас! И после се чудех защо имам склонност към леко закръгляне, от която още ми е трудно да се отърва. А в момента се отървавам полека и от навика непрекъснато да се готви нещо – да е жив и здрав мъжа ми, че ме търпи - но това лято се заклех да не готвя повече от един-два пъти седмично и то само такава храна, която не може да се консумира сурова. Възнамерявам да спра да купувам и месо – нито аз го обичам особенно, нито детето ми иска да яде – следователно, бидейки мнозинство ще вземем да наложим и на мъжа ми едно леко и небрежно вегетарианство (добре че не е от върлите месоядци, че има и такъв народ дето не сяда без месо на масата и ....хайде да не съм груба).  
Май се отклоних, ама храненето си е  важно, да не говорим, че си е едно от най-големите удоволствия на материалния свят:).
Продължавам за “даденото”: както и ти казваш, човек често чува изрази като “така трябва” и най- ама най-любимия ми, номер едно в класацията ми на най-големите простотии на века е “какво ще кажат хората?!”. Еййй, това като го чуя, получавам душевно свиване на стомаха и напън за повръщане. Бррр!!! Отгоре на всичко точно преди няколко дни го чух пак от хубава млада омъжена жена на 25 години ... още по-брррр!!! И без друго водех разговора малко насила, ама като го чух това, само как не отхвърчах с висок старт от там не знам. Спомням си много ясно как майка ми употребяваше същия израз в тинейджърските ми години и аз на няколко пъти и заявих, че и забранявам да го употребява в мое присъствие – още от тогава го мразех невероятно. Тя, горката, за щастие се съобразяваше с мен. Та поне в моя случай, родителите ми не успяха напълно да ми дадат правила в живота базиращи се на постулатите “така трябва”, “приятелите са си приятели, ама сиренето е с пари” (друг доста дразнещ израз), “какво ще кажат хората” и тем подобни простотии, но все пак успяха да насадят у мене съмнения. Съмнения за това дали постъпвам правилно, доколко трябва да съм като другите и доколко мога да се отклонявам :), доколко да слушам сърцето си и доколко разума и  т.н. И наистина години ми трябваха после да заоткривам себе си, да се самооткрия и самовъзпитам. Разбира се, не съм била никога сама в това начинание, винаги с мен са били книгите. Представяте ли си само какво невероятно чудо са книгите на пазара и в библиотеките. Океани и океани от мъдрост, в които можеш да се потапяш, за да си припомниш кой си :) и защо си тук :) ... а ако не успееш да си отговориш точно на тези въпроси, поне можеш да намериш подсказки за начините да живееш щастливо тук и сега. :)



Nirvana

  • Guest
Re:за чувствителността
« Reply #6 on: август 31, 2005, 09:34:56 am »
Чувствителност, наблюдение и желание за усъвършенстване.
Не само чувствителността е в основата, поне според мен.

Lifebeyond

  • Guest
Re:за чувствителността
« Reply #7 on: септември 09, 2005, 09:29:04 pm »
Hei, hora, zasegnahte tolkowa mnogo temi, 4e ne znam otkade da po4na:) no za waprosa za dobroto i zloto. sled posledniq roman na bee ne pomnq to4no koi be6e kazal, 4e dobro e towa, koeto te prawi 6tastliw i obratno. absolutno ne sam saglasen!!! 4owek absolutno nikoga ne znae towa koeto se slu4wa w momenta dali e dobro ili zlo. ami ako si s4upite kraka i poradi tazi pri4ina si ispusnete samloleta, koito po-kasno katastrofira? ako prejiwqwate golqmo stradanie, 4rez koeto iz4istwate minala karma ili priemata welika madrost i znanie? nima wsi4ki izpitaniq w jiwota, koito ni izwisqwat, ne sa ni podneseni 4rez stradanie?? i obratno - zamislete se kolko wkusni bukluci ima na pazara. hareswa wi da gi qdete, no kakwi sa posledicite? waob6te ne obsajdam mazohistite, sadistite i maniacite( nima 6te kajete 4e towa, koeti gi prawi 6tastliwi e dobro?!). i 6te zawar6a temata s edin tekst ot saita - "pojelawam ti dostata4no". moje da si go pro4etete w kategoria "tekst"

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3490
  • Gender: Male
Re:за чувствителността
« Reply #8 on: септември 21, 2005, 10:23:33 pm »
Това което написах може да се тълкува различно, Lifebeyond така е в твоя случай. Аз съм имал нещо друго предвид, но разбира се трудно е човек да покаже толкова добре какво мисли особено на такава сложна тема само с едно изречение и да бъде правилно разбран :)
Ако имаш път, към който душата ти се стреми(а това е важното нали), няма ли всичко онова което ти помага да вървиш по този път да бъде сметнато за "добро", а онова което те забавя и връща назад да бъде "зло".
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Lifebeyond

  • Guest
Re:за чувствителността
« Reply #9 on: септември 22, 2005, 05:31:09 pm »
Dosta to4no kazano. NO koe ti pomaga da warwi6 napred?- nai 4esto stradanieto. toest, parwo e 6tastieto no mnogo 4esto 4owek go razbira pogre6no i togawa idwa stradanieto.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3490
  • Gender: Male
Re:за чувствителността
« Reply #10 on: септември 23, 2005, 08:39:17 am »
Съгласен съм за ролята на страданието и то на това страдание, върху което отначало нямаш никакъв контрол и се стоварва върху теб докато си беззащитен, без да си го планирал. Казвам това, защото някой може да си помисли че ако си създаде изкуствени условия на страдание ще се извиси по-бързо. Възможно е, но наистина ми се струва много малко вероятно :)
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Lifebeyond

  • Guest
Re:за чувствителността
« Reply #11 on: септември 23, 2005, 10:49:26 am »
E, razbira se:) No 4estno kazano prosto ne bqh pomislil za towa, i prez um ne mi minawa 4e moje da ima podobni hora tuk:)