Author Topic: Ролята  (Read 39501 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re:Ролята
« Reply #90 on: декември 17, 2005, 11:08:17 am »

Междуличностните взаимоотношения, на базата на симбиозата са "блокиращи" по отношение на "духовното" развитие.

 И тъй като май се оказва, че аз съм от породата на "защотниците", имам няколко въпроса:
1. Това означава ли, че трябва да изберем единия от двата варианта на поведение - симбиоза или самоусъвършенстване?
2. Не е ли възможно да се съчетаят все пак?
3. Хората, имащи нужда от други хора, по-ниско духовни ли са от "самодостатъчните"?


  WIND, да ти кажа, че сме от една порода. Даже ти си много "сдържана" в тези въпроси тук. Аз понякога като се развихря...с това питане...направо нямам спирка...като "мистър Питкин" съм :D

Редно е да внеса повече пояснения за това, какво разбирам под понятието симбиоза в междуличностните отношения.
Във всички нас "живее" едно нещо, което аз наричам "малкия човек". Във друг пост ще обясня специално за устройството и елементите на "вътрешния свят на човека в Его-етапа" /в какъвто сме всички ние...и човечеството като група/.  
И така - "малкия човек" живее с идеята, че той е нищожен и незначителен. Това всички го носим у себе си, защото всички сме били деца. Той, още от най-ранна възраст, идва на този свят с едно усещане - понякога ужасно натрапчиво. Ще го наречем усещане за "недовършеност", празнота, недостатъчност... През целия си живот всеки един от нас ще го носи у себе си. Естествената реакция към това усещане се нарича "компенсация" и е близо до това, което е придобило популярност като "комплекс за малоценност". Тази естествена реакция се характеризира със "търсене", желаене, стремеж към придобиване, потребност да притежаваш, да контролираш, за да не загубиш вече притежаваното. Ако до тук добре съм представил всичко, ако се замислите ще се досетите, че тази "компенсация" стои в живота на всеки от нас и се наблюдава при всички хора. Всяка мисъл, чувство, действие, преживяване е продиктувана от идеята, че "вътре в нас" нещо не е както трябва, и гледаме все "навън"... и търсим, и желаем, и искаме, и после пазим... И всичко, все с идеята, че това, което усещаме като "недостиг" се намира "някъде ...там...". Малкото момче/момиче/ гледа играчките на другото дете и виждайки, че то излъчва "щастие", иска и то да притежава същите играчки - за да изпита и то същото чувство. Всички знаем, че играчките са присъщи не само на децата. Мечтите, идеите, парите са също вид "играчка" - те са само средство, посредник. Онова, към което всички се стремят е скрито зад тях......
Главното е , че тази "празнина" у нас не може да се запълни с нито едно от нещата, с които изобилства живота ни. Нито един човек не е успял досега да се запълни със "играчки" от каквито и да било вид. Но стремежа си остава.
Сега вече се връщам на първия въпрос - за симбиозата....
Симбиозата в човешките отношения е една разновидност на проявите на "усещането за недостатъчност”, за което говорих до сега. При немалка част от хората "търсенето към запълване" става в посока на друг човек /вместо играчка/. Щото всъщност всички хора сме били деца и оттам свикваме да имаме нужда от неща, свързани с преживяването от нашите родители и близки.
И така - когато един индивид се "нуждае" от нещо, които не може да намери другаде, освен в друг индивид, се получава търсене и "намиране". Той лесно се привързва към това „получаване”, независимо че другия индивид може и да не участва в „играта” на даване и получаване. Най-интересен е, обаче, „двустранния” сценарий. Два индивида кръстосват „своите житейски линии” и се обвързват дотолкова, че взаимно се компенсират в своите „недостатъци”. Така те свикват да се добавят взаимно и все повече идеята за някакъв вид самостоятелност е направо абсурдна. Просто всеки един от тях играе ролята на „патерица” за другия. Може да ви изглежда крайно, но за съжаление това се наблюдава изключително често в реалния живот. Примери – в семейството – родители-деца /всички разновидности/, между родителите, между т.н. приятелки или приятели, влюбването е една разновидност на симбиозата – става в емоционално ниво. Може и да идейно ниво да има взаимно обвързване. Има и случаи за обвързване на всички нива. Тогава илюзията за „запълване” става толкова силна, че двете страни вече са готови на всичко, за да не се прекъсва играта, щото за тях това прекъсване е равносилно на „смърт”……

Ами…не знам дали успявам с обясненията. Темата е изключително дълбока и разностранна. Елементите в нея са комплексни и имат различни проявления. Аз се опитвам да представя пред вас самите принципи… и евентуално посока на разглеждането. Не знам доколко успявам.

*************************************************
Сега малко отговори на въпросите на WIND.

Quote
1. Това означава ли, че трябва да изберем единия от двата варианта на поведение - симбиоза или самоусъвършенстване?
Quote

Отговор - Само по себе си нищо не означава. Симбиоза или еволюция към самосъзнание. Става въпрос за избор. И той си е твой. Аз само споделям знания и наблюдения за едното и за другото. За себе си аз съм направил избора. Когато осъзнах тези неща, за които пиша, разбрах, че самия аз съм попаднал в такава "игра" - без да го съзнавам. Много усилия ми трябваха, от една страна, да освободя себе си, а от друга да прекъсна "нишките" на взаимно обвързване. Имах и тежки "сътресения", щото при "другата страна" в играта, не протичат същите процеси и всякакъв вид прекъсване от моя страна се приема, меко казано "драматично" ;).
Второто важно нещо в този избор е даването на ясна сметка какво точно ти е необходимо. Ако Играта в която участваш ти харесва и те удовлетворява, не е нужно да бъде прекъсвана. При всички положения обаче , каквото и да правиш, не можеш да получиш от другия участник това, от което наистина се нуждаеш, нито можеш да му дадеш същото на него. Никоя илюзия не може да продължи дълго. Трябва да решиш коя си.... и от това да се запиташ, "избора, който ще направиш дали съответства на това КОЯ СИ ТИ". Живота, който ние живеем е част от едно безкрайно театрално представление и всеки има незаменимо място в него.


Quote
2. Не е ли възможно да се съчетаят все пак?
Quote
 
Отговор - Не знам. Изследователите на този въпрос досега не са намерили отговор. Може би четейки всичко, което написах дотук и сама можеш да си дадеш сметка, че "избора" между двете понятия е част от вътрешен процес на "порастване". Едното характеризира един етап, другото друг, така, че.....можеш да пробваш сама дали е възможно да се съчетаят. Освен това, когато изясниш сама ситуацията на едното и другото, може би ще се "самонамери" отговора. Вътре у теб.....Все едно че си го знаела винаги.....................................

Quote
3. Хората, имащи нужда от други хора, по-ниско духовни ли са от "самодостатъчните"?  
Quote

Отговор - Мога да кажа единствено какво смятам аз. МИсля, че "ниско" или "високо" са напълно условни - т.е. зависят от някаква "отправна точка", спрямо която да ги характеризираш. Същото е и със добро-зло, хубаво-лошо, красиво-грозно, тъмно и светло, глупаво и умно, и т.н. В предишен пост вече казах, че всяка оценка и мнение са относителни за мен.
Конкретно - не смятам, че хората се делят на повече или по-малко "напреднали", духовни, събудени,..... смятам, че ВСЕКИ СЕ НАМИРА НЯКЪДЕ ПО СВОЯ СИ ПЪТ. Това е крайно индивидуален момент и всеки опит да се охарактеризира, чрез сравняване, за мен лично, е несериозен, да не говорим, че задължително е погрешен.
Както вече няколко пъти досега написах, отношенията между индивидите са израз на вътрешните им потребности. А те пък от своя страна са продиктувани от "точката" в индивидуалното им развитие. ....Останалото е ясно....

************************************************************
Е поне се надявам, че след толкова четене от ваша страна, поне да сте с усещането, че нещо полезно съм написал за вас. Поне опитах с такова намерение.

Благодаря за търпението.
« Last Edit: декември 17, 2005, 07:24:20 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Ролята
« Reply #91 on: декември 17, 2005, 12:52:38 pm »
оххх, не ме стърпява вече ....


Явно трябва да погледна в себе си... ако тълкувам символиката  ;D

Между другото, Рамус, може и да не ми отговаряш на въпросите. И без това, още щом ги написах, разбрах колко са глупави...  ::)
« Last Edit: декември 17, 2005, 02:46:45 pm by wind »
fly like a wind .......

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3569
  • Gender: Male
Re:Ролята
« Reply #92 on: декември 17, 2005, 05:11:26 pm »
отговора му е в цитата, май не четете цитатите  ;)
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

nova

  • Guest
Re:Ролята
« Reply #93 on: декември 17, 2005, 06:02:36 pm »
ами аз затова попитах.  ::)

off:  Веласкес с този аватар ме разконцентрираш ;D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re:Ролята
« Reply #94 on: декември 17, 2005, 07:28:14 pm »
Wind ,
Въобще не са глупави въпросите ти - досега не съм срещал, по принцип, глупав въпрос. Може би това е израз на уважението ми към всички хора и към всичко , което ги вълнува.

малко търпение бе хора - дълго е - сега нали виждате...
Пък и малко се "проточи във времето"
 
Проблема ми е с тези цитати - досега не съм се възползвал... И докато открия как се прави... Затва първо излязоха цитатите ,, пък после допълвах...
« Last Edit: декември 17, 2005, 07:35:48 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Ролята
« Reply #95 on: декември 17, 2005, 10:15:22 pm »
Ramus, едно огромно БЛАГОДАРЯ.

Само дето пак ме хвърли в размисли за неща, дето гледам да не си ги мотам много-много из главата, че лошо става... :o

Пък тя моята симбиоза...  май от нетърпимостта ми към "драматургиите" само продължава още... ;)
fly like a wind .......

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:Ролята
« Reply #96 on: декември 19, 2005, 10:09:33 am »
Мисля че нуждата от някой друг е роля, която сме избрали преди да дойдем тук, истината за нас , като духовни същества е друга.
Ако избереш да си обичащ, прощаващ, раздаващ се и т.н. не е възможно да го изпиташ сам, без друг участник в играта, затова хората се събират заедно- за да търсят усещания, преживявания.
През целия си живот на земята играем роли, освен в моментите когато осъзнаваме, че този живот не сме ние, тази маска не е нашата реална същност.
Просто едни деца дошли  да поиграят, защо да не играят заедно? ;D
Every moment is a miracle right now

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re:Ролята
« Reply #97 on: декември 19, 2005, 12:32:54 pm »
Ами разбира се.
Та нали затова сме деца. За да играем. Тази реалност е сцена и всички сънища са игри...
Исках само да напомня, че има игри, дето приличат на "порастването" , но това си остават все пак игри, просто са част от спектакъла. Всичко, обаче е до време.
Но.... все някога човек "пораства". Така или иначе. Все някога, все някъде. НО.... Чий е този живот все пак... Не е ли нашия?
Нали сме се събрали тука за да говорим за "порастването"... и за игрите... Но за игрите вече не е интересно... Те са навсякъде около нас.... Нищо ново не може да се каже. Всеки един от нас участва в своята. Да наистина, кръстосват се, красиви са ... и многообразни... и интересни...

10х

 
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Dani

  • Guest
Re: Ролята
« Reply #98 on: януари 23, 2006, 09:52:10 pm »
 :) Съгласна за игрите... И защо все не ни се иска да си признаем, че още ни се играе ;D

Мисля, че ролите са естествен резултат от контакта на нашето Аз със средата, в която то се проявява. Те не само че не го маскират, точно обратното - те са единственият начин да разберем какво всъщност представляваме. Нещо като огледална зала - всяко огледало отразява една ваша страна...
Вместо да се опитваме да не играем роли, мисля че би било много по-полезно да се научим да наблюдаваме себе си в ролите, в които попадаме волно или неволно.
Ролите са и нашето училище - ако се опитаме да погледнем ситуацията и ролята, в която сме попаднали, от позицията на неутрален наблюдател, ще си дадем шанса да разберем по-навреме на какво ни е дадено да се научим от нея...
Всъщност не правят ли точно това децата в игрите си?.... А не е ли "порастването" моментът, от който започваме съзнателно да играем ролите си с цел да опознаем себе си и света си по-добре и да научим следващия си урок?

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Ролята
« Reply #99 on: януари 23, 2006, 10:20:22 pm »
Много точно  :)

Добре дошла, Дани!
« Last Edit: януари 23, 2006, 10:23:06 pm by wind »
fly like a wind .......

tapunger

  • Guest
Re: Ролята
« Reply #100 on: януари 27, 2006, 01:15:39 pm »
Jivotat e edin teatar vsichki igraem v roliata na nekakav spektatal..nekoi igraiat mnogo dobre drugi po-zle...ne e fatalno...fatalnoto e da igraesh rolia v spektakal koito ne ti haresva..no igraesh po prinuda  togava veche si (artist)---no..neka da badem i rejisiori na spektala v koito shte igraem rolia...zatova po-vajno e da si rejisior otkolkoto da igraesh rolia....a za da badesh rejisior mislia che trebva da si parvo chovek-a posle artist....hahahaha.malko tapo go kazah mai...ama nali sam si tapunger..imam opravdanie za tapoto si mnenie :)

DeaDLy^Girl^

  • Guest
Re: Ролята
« Reply #101 on: февруари 18, 2006, 11:46:22 am »
WoW тука с тея роли съвсем ме объркахте бе хора ...кажете не е ли всеки такъв какъвто си е ??В даден момент реагираш по един начин  в друг по друг начин.Верно е понякога играеш,преструваш се на такъв какъвто не си и все пак не винаги го правиш...Аз лично почети винаги съм такава каквато съм..не играя..просто си такъв и така реагираш...да съм дъщеря роля ли е ? да съм приятелка? да съм просто това което съм...?

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Ролята
« Reply #102 on: февруари 18, 2006, 02:06:27 pm »
Да, разбира се. Ролята на дъщеря, ролята на приятелка... това са социалните роли, в които човек неизбежно влиза при общуването си с хората. Тук не става дума за "преструване", а за начин на поведение. Например не можеш да си в ролята на дъщеря, докато си с гаджето...  ;D
fly like a wind .......

DeaDLy^Girl^

  • Guest
Re: Ролята
« Reply #103 on: февруари 19, 2006, 06:09:47 pm »
:))хех верно си е .... ;Dама думата роля не ви ли навежда на мисулта игра??т.е всичко е една игра и ти си с определена роля..?

Спирка

  • Guest
Re: Ролята
« Reply #104 on: март 06, 2006, 08:28:31 pm »
Например не можеш да си в ролята на дъщеря, докато си с гаджето... ;D

Може. Една яка възрастова разлика  :D, плюс още няколко дреболии и готово.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Ролята
« Reply #105 on: март 06, 2006, 11:50:14 pm »
Може, ама не може.  :P
На мен защо ли досега не ми е хрумвало ... въпреки наличието на "яка възрастова граница" в миналото ми.  :idiot2:
И я подскажи за "дреболийките", че нещо не ми идват наум такива. ;D
 :D  ;D
fly like a wind .......

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Ролята
« Reply #106 on: март 07, 2006, 09:35:22 am »
Тук ставаше въпрос за това, че  хората дори не си спомнят кои са, камо ли да бъдат себе си. Оплетени в страхове, очаквания и надежди, често заемаме роли нетипични за нас, дори бих казала противоположни на нашата същност ( която е светлина, добро, творческа сила за създаване и т.н.) , които могат да бъдат толкова силни и реални за нас, че да започнем да се отъждествяваме с тях.
Ние можем да влизаме в различни роли , ако имаме да научим нещо, или нещо да преживеем. Това наистина е игра, но докато като деца го помним, като възрастни често забравяме, че "животът е сцена, а ние сме актьори'. Докато не започнем циклично да влизаме в една и съща роля , години наред и изведнъж нещо проблясва - " Аз не съм ролята, Аз съм актьора, че даже и режисьора ( добре е да съм в чудесни взаимоотношения с Изпълнителния Продуцент :2funny:) и филма почва отначало..........
Every moment is a miracle right now

Спирка

  • Guest
Re: Ролята
« Reply #107 on: март 07, 2006, 11:35:41 am »

   Dобре, wind, не може - съгласна. Беше шега, трябваше да отбележа под линия. Форумът и темата - сериозни, сигурно ми дойдоха в повечко, пък и съм нова. За тук. :)

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: Ролята
« Reply #108 on: март 07, 2006, 12:44:28 pm »
golqm praz :D ne derzai... moje p1k i ti da si prava? ;)  dobre do6la :D
tq i wind e nova :D ne q gledai 4e e nabl1skala 87469517 posta  ;D ;D ;D tuka ima mnogo po drevni  :smitten:  O0
ina4e po temata...vijdali li ste(poznavate li) hora koito ne vlizat v rolq? :D mislq 4e znam otgowora ama toku vij nqkoi p1k blesne s originalnost... :D

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Ролята
« Reply #109 on: март 07, 2006, 12:44:46 pm »
Беше шега, трябваше да отбележа под линия.
Ама аз се радвам на шегичките, затова те "зачекнах".  ;) :D ;)
Добре дошла!!! Очертаваш се интересен събеседник.  :) :) :)
fly like a wind .......

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Ролята
« Reply #110 on: март 10, 2006, 05:27:43 pm »
EЙ... Веласкес...
Кво става ве братче...жените стават все повече...
Явно сме изчезващ вид... и трябва да ни впишат в "червената книга"...
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Ролята
« Reply #111 on: март 10, 2006, 06:22:33 pm »
EЙ... Веласкес...
Кво става ве братче...жените стават все повече...
Ти какво... оплакваш ли се нещо...? :2funny:
fly like a wind .......

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Ролята
« Reply #112 on: март 10, 2006, 07:29:59 pm »
Да не съм луд бе...

Тва си е жива провокация от твоя страна Уинди...

Или иначе казано - чисто заяждане... ;D ;D ;D
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3569
  • Gender: Male
Re: Ролята
« Reply #113 on: март 10, 2006, 07:53:03 pm »
Те жените винаги са си били повече тук :) Няма лошо :)
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Ролята
« Reply #114 on: март 11, 2006, 11:50:23 am »
По принцип в целия свят жените са повече  :) Няма лошо  ;)
Every moment is a miracle right now

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Ролята
« Reply #115 on: март 18, 2006, 08:31:08 am »
Може и да е така "...beauty"...
 Според статистиката на ООН, наистина е така...

НОооооо!!!!!!!!!
Как ли влияе количеството на качеството...
ИЛи пък е обратното... :)

П.С.тва е само закачка, а не заяждане ;D, Да не вземе сега някоя "феминистка" да се докачи... ;D
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bubuleche

  • Guest
Re: Ролята
« Reply #116 on: февруари 24, 2008, 12:07:52 pm »
Точно там се крие проблема , в това да опознаем себе си . От толкова маски , същността ни е някъде много дълбоко в душата ни и ние не можем да я видим , дори не можем да надникнем там...

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Ролята
« Reply #117 on: февруари 24, 2008, 08:30:31 pm »
Чак пък да не можем...
И... чак пък да е толкова трудно... или пък невъзможно...

Може би да е важно "да е трудно"... и да си с идеята "да не можеш". Има смисъл - толкова често хората си слагат дистанция между развитието си - чрез образи в които нещата от това развитие да са "големи, невъзможни, сложни". За толкова много хора "големите и важните неща, решителните постъпки, отговорните действия" са нещо дето е важно да са дистанцирани от тях, с оправданието че тва са "сложни" или невъзможни... или пък неразбираеми неща. Понякога за оправдание често се наричат "аз съм просто обикновен човек". Да има дистанция - и хората да се усетят дистанцирани от всичко това. Тва особено важи и за "духовните въпроси на развитието". Много хора им е изгодно да представят духовността като много сложно нещо, съставено от хиляди казуси, абстрактни описания, обвързани в сложни логически зависимости... Именно за да е "сложно". Това е част от взаимна игра - потребно е за тия от двете страни.

Защото се страхуват - в това е въпроса. Защото "ТАМ ОТПРЕД" ИМА сума неща, дето може и да са важни, обаче си има инерция, удобство, сигурност, живуркане... Вечния блян на "познатото и сигурното", но и застоя... пред неизвестното и новото... но и развитието.
За това са и РОЛИТЕ - израз на маските на всеки от нас. Щото на кой му стиска да си свали маската, зает с вечната игра на своята роля... в театъра на собствените си блянове и илюзии...? И е така, щото именно тях ги е нарекъл "АЗ"... и как да се спрат, след като именно тази идентификация прави така, че самата идея "да се спре" се интерпретира като вид "смърт".

Дали е чак толкова сложно? Или пък да е невъзможно?
И дали не е изгодно да е такова?
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.