Междуличностните взаимоотношения, на базата на симбиозата са "блокиращи" по отношение на "духовното" развитие.
И тъй като май се оказва, че аз съм от породата на "защотниците", имам няколко въпроса:
1. Това означава ли, че трябва да изберем единия от двата варианта на поведение - симбиоза или самоусъвършенстване?
2. Не е ли възможно да се съчетаят все пак?
3. Хората, имащи нужда от други хора, по-ниско духовни ли са от "самодостатъчните"?
WIND, да ти кажа, че сме от една порода. Даже ти си много "сдържана" в тези въпроси тук. Аз понякога като се развихря...с това питане...направо нямам спирка...като "мистър Питкин" съм
Редно е да внеса повече пояснения за това, какво разбирам под понятието симбиоза в междуличностните отношения.
Във всички нас "живее" едно нещо, което аз наричам "малкия човек". Във друг пост ще обясня специално за устройството и елементите на "вътрешния свят на човека в Его-етапа" /в какъвто сме всички ние...и човечеството като група/.
И така - "малкия човек" живее с идеята, че той е нищожен и незначителен. Това всички го носим у себе си, защото всички сме били деца. Той, още от най-ранна възраст, идва на този свят с едно усещане - понякога ужасно натрапчиво. Ще го наречем усещане за "недовършеност", празнота, недостатъчност... През целия си живот всеки един от нас ще го носи у себе си. Естествената реакция към това усещане се нарича "компенсация" и е близо до това, което е придобило популярност като "комплекс за малоценност". Тази естествена реакция се характеризира със "търсене", желаене, стремеж към придобиване, потребност да притежаваш, да контролираш, за да не загубиш вече притежаваното. Ако до тук добре съм представил всичко, ако се замислите ще се досетите, че тази "компенсация" стои в живота на всеки от нас и се наблюдава при всички хора. Всяка мисъл, чувство, действие, преживяване е продиктувана от идеята, че "вътре в нас" нещо не е както трябва, и гледаме все "навън"... и търсим, и желаем, и искаме, и после пазим... И всичко, все с идеята, че това, което усещаме като "недостиг" се намира "някъде ...там...". Малкото момче/момиче/ гледа играчките на другото дете и виждайки, че то излъчва "щастие", иска и то да притежава същите играчки - за да изпита и то същото чувство. Всички знаем, че играчките са присъщи не само на децата. Мечтите, идеите, парите са също вид "играчка" - те са само средство, посредник. Онова, към което всички се стремят е скрито зад тях......
Главното е , че тази "празнина" у нас не може да се запълни с нито едно от нещата, с които изобилства живота ни. Нито един човек не е успял досега да се запълни със "играчки" от каквито и да било вид. Но стремежа си остава.
Сега вече се връщам на първия въпрос - за симбиозата....
Симбиозата в човешките отношения е една разновидност на проявите на "усещането за недостатъчност”, за което говорих до сега. При немалка част от хората "търсенето към запълване" става в посока на друг човек /вместо играчка/. Щото всъщност всички хора сме били деца и оттам свикваме да имаме нужда от неща, свързани с преживяването от нашите родители и близки.
И така - когато един индивид се "нуждае" от нещо, които не може да намери другаде, освен в друг индивид, се получава търсене и "намиране". Той лесно се привързва към това „получаване”, независимо че другия индивид може и да не участва в „играта” на даване и получаване. Най-интересен е, обаче, „двустранния” сценарий. Два индивида кръстосват „своите житейски линии” и се обвързват дотолкова, че взаимно се компенсират в своите „недостатъци”. Така те свикват да се добавят взаимно и все повече идеята за някакъв вид самостоятелност е направо абсурдна. Просто всеки един от тях играе ролята на „патерица” за другия. Може да ви изглежда крайно, но за съжаление това се наблюдава изключително често в реалния живот. Примери – в семейството – родители-деца /всички разновидности/, между родителите, между т.н. приятелки или приятели, влюбването е една разновидност на симбиозата – става в емоционално ниво. Може и да идейно ниво да има взаимно обвързване. Има и случаи за обвързване на всички нива. Тогава илюзията за „запълване” става толкова силна, че двете страни вече са готови на всичко, за да не се прекъсва играта, щото за тях това прекъсване е равносилно на „смърт”……
Ами…не знам дали успявам с обясненията. Темата е изключително дълбока и разностранна. Елементите в нея са комплексни и имат различни проявления. Аз се опитвам да представя пред вас самите принципи… и евентуално посока на разглеждането. Не знам доколко успявам.
*************************************************
Сега малко отговори на въпросите на WIND.
1. Това означава ли, че трябва да изберем единия от двата варианта на поведение - симбиоза или самоусъвършенстване?
Отговор - Само по себе си нищо не означава. Симбиоза или еволюция към самосъзнание. Става въпрос за избор. И той си е твой. Аз само споделям знания и наблюдения за едното и за другото. За себе си аз съм направил избора. Когато осъзнах тези неща, за които пиша, разбрах, че самия аз съм попаднал в такава "игра" - без да го съзнавам. Много усилия ми трябваха, от една страна, да освободя себе си, а от друга да прекъсна "нишките" на взаимно обвързване. Имах и тежки "сътресения", щото при "другата страна" в играта, не протичат същите процеси и всякакъв вид прекъсване от моя страна се приема, меко казано "драматично"
.
Второто важно нещо в този избор е даването на ясна сметка какво точно ти е необходимо. Ако Играта в която участваш ти харесва и те удовлетворява, не е нужно да бъде прекъсвана. При всички положения обаче , каквото и да правиш, не можеш да получиш от другия участник това, от което наистина се нуждаеш, нито можеш да му дадеш същото на него. Никоя илюзия не може да продължи дълго. Трябва да решиш коя си.... и от това да се запиташ, "избора, който ще направиш дали съответства на това КОЯ СИ ТИ". Живота, който ние живеем е част от едно безкрайно театрално представление и всеки има незаменимо място в него.
2. Не е ли възможно да се съчетаят все пак?
Отговор - Не знам. Изследователите на този въпрос досега не са намерили отговор. Може би четейки всичко, което написах дотук и сама можеш да си дадеш сметка, че "избора" между двете понятия е част от вътрешен процес на "порастване". Едното характеризира един етап, другото друг, така, че.....можеш да пробваш сама дали е възможно да се съчетаят. Освен това, когато изясниш сама ситуацията на едното и другото, може би ще се "самонамери" отговора. Вътре у теб.....Все едно че си го знаела винаги.....................................
3. Хората, имащи нужда от други хора, по-ниско духовни ли са от "самодостатъчните"?
Отговор - Мога да кажа единствено какво смятам аз. МИсля, че "ниско" или "високо" са напълно условни - т.е. зависят от някаква "отправна точка", спрямо която да ги характеризираш. Същото е и със добро-зло, хубаво-лошо, красиво-грозно, тъмно и светло, глупаво и умно, и т.н. В предишен пост вече казах, че всяка оценка и мнение са относителни за мен.
Конкретно - не смятам, че хората се делят на повече или по-малко "напреднали", духовни, събудени,..... смятам, че ВСЕКИ СЕ НАМИРА НЯКЪДЕ ПО СВОЯ СИ ПЪТ. Това е крайно индивидуален момент и всеки опит да се охарактеризира, чрез сравняване, за мен лично, е несериозен, да не говорим, че задължително е погрешен.
Както вече няколко пъти досега написах, отношенията между индивидите са израз на вътрешните им потребности. А те пък от своя страна са продиктувани от "точката" в индивидуалното им развитие. ....Останалото е ясно....
************************************************************
Е поне се надявам, че след толкова четене от ваша страна, поне да сте с усещането, че нещо полезно съм написал за вас. Поне опитах с такова намерение.
Благодаря за търпението.
