Author Topic: заслужаващо внимание  (Read 9935 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
заслужаващо внимание
« on: юни 23, 2007, 02:08:33 pm »
http://pencil.hit.bg/los_Voladores.htm

Различен поглед върху психологията на човека.
« Last Edit: август 28, 2007, 09:19:52 pm by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: заслужаващо внимание
« Reply #1 on: юни 24, 2007, 02:11:32 pm »
Използвам предложения случай, за да напиша някои мои самооткрити неща, както и научени.
Нищо повече - само мои - не са истина.
-----------------------------------------------------------------

Преди повече от 25 години ги прочетох тия неща за първи път... и останах потресен  :). Отдавна не се бях сещал за това...

Тогава нямаше книгите на БГ... Пратиха ги от чужбина и ги преведе един наш приятел, учещ в англ.гимназия в Пловдив. Това минаваше за литература-ъндърграунд. Всички книги бавно и с много труд този човек ни ги преведе. Е... преводите са трудно нещо и много "тълкувателно". Имаме сред Изворните участници много хора, занимаващи се с преводи... и те знаят какво имам предвид. Особено преводи за такива текстове...

А този материал, го срещам вече доста време на различни места в нета. Превода е вече шлайфа, но смисъла си остана потресаващ за човек, който го вижда за първи път. Карлос е велик в майсторлъка да "работи" читателя. Разбира се - това е мое мнение...

Историята за летачите не е нова, нито оригинална. Просто в случая е поднесена оригинално, драматично и "приказно" достатъчно, че да се "стресне" емоционално  всеки средностатистически читател. В това отношение Карлос има невероятен талант - нещо което му донесе огромна популярност. И именно заради посланието му това е било важно. Едно оригинално, стилно и проникващо послание - макар и не на съвременен език, но отекнало в цял свят.

Разбира се, в повествованието героят казва / в реакциите си към историята и думите на ДХ/, че никъде не открил в други култури нещо, напомнящо за тази.
А е можело - самият КК всъщност е по професия АНТРОПОЛОГ. В Америка тази научна дисциплина изучава не просто произхода на човека - в биологичен смисъл - именно културологичната еволюция се има предвид. Може би той просто е търсил да намери точно това описание... Но всяка култура пази старите си знания, чрез различни описания - дори и за астралните същества. И в това няма нищо странно - в старите времена, всяка култура е била повече самостоятелна и връзките, които са сега, просто са били немислими....

Дори аз лично си позволих преди време да пиша в една тема, която друг откри - за влиянието и инвазията на астралните същества върху човешкия несъзнателен живот. Много добре в горния материал е изказана именно идеята за УМА - че всъщност астралните същества ни покоряват с една блестяща и проста техника - предлагат ни "ТЕХНИЯ УМ" и с това ни покоряват - с подмяната на самоличността ни. Това е изключително проникновение и чудесен поглед върху комплекността на човешкия живот и за безкрайните нива на съществуване и битие. Много добре също е вплетена идеята за ВЯРВАНИЯТА - като ефект на това - "че ни ядат" - и на мястото на сияйността ни те оставят просто "заместители". Аналогията с това, как ние отглеждаме нашите домашни животни - е толкова елементарна ... И дори я има в подобна форма в сюжета на филма "МАТРИЦАТА" - макар и в технократски вариант.

Тази идея - за "енергийните НАШЕСТВЕНИЦИ" витае навред сега по нета - и макар и чрез различни истории, описания, и въображаеми допълнения, тя все съдържа в основата си един смисъл. Колегите от сайта "Х-НЕТ" я имат в безброй вариации - ту с привкус от НЛО и извънземните, ту с конспиративен уклон.
Навсякъде се срещат и елементи на бунтарство и революционаризъм, които са естествени реакции - и затова разбираеми и попиват лесно у читателите.
А последователите на КАСТАНЕДА... са като всички последователи - просто им трябва "някой да им покаже проблема" - ЛЕТАЧИТЕ... И някой да им каже "решението"- САМОДИСЦИПЛИНА и ТАНСЕГРИТИ-системата от движения. Вярващите хора са навсякъде толкова подобни в стремежа си.

За хората, изучавали и събирали внимателно знания и познания за астралния свят, описанията в историята за летачите е като приказка. Но все пак КК я пише от името на ДХ, а неговата роля е била - да обърне съзнанието на КК - чрез "стресирания" - това е часст от всички магови практики по целия свят - чрез различни приказни, мистериозни и противоречиви информации, да се обърка стандартното възприемане на света от "ученика". Но именно читателите лесно забравят, че четейки тази история, именно вярването им в нея е ВЯРВАНЕ - следователно и трик - на ЛЕТАЧИТЕ. И е видно в текста по-горе, че участниците в семинарите са се интересували именно от описанието вместо да видят в това вътрешния смисъл на техниката.
Историята е била част от практика, в която не се разказва за истината... А се използват просто различни "способи". Тази история може да се разкаже по хиляди други начини, въпроса е да се създаде подходящата среда и обстановка за "удар" по картонените къщички, които сами си строим. И това там - в същите книги - е наречено СПИРАНЕ НА СВЕТА...
 
 Подобни истории и практика има и в други книги - например "АЗ-а, като боец", която имаме ние в изворите. Въпроса е - че когато имаме практика "учител-ученик", "учителя" използва различни методи, които да "паснат" на характеристиките на "ученика". И в зависимост къде са неговите пукнатини на УМА, са и точните "попадения" . Тук ИСТИНА, не се търси. В никое описание няма истини. И невежеството на читателите се разбира именно по това неразбиране. Понеже всички носим "детските страхове у себе си, лесно се подвеждаме от мистериозността и приказността на описанието, оживявайки го с въображението си. Описанието в горния текст за летачите е превъзходно и удря точно в целта... Само дето всички взимат историята за истинска - буквална. А тя просто носи своя скрит смисъл. 

Скрит... или очевиден.
Зависи от читателя - от неговите очи.
Кой на каквото резонира.
« Last Edit: юни 24, 2007, 03:57:44 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #2 on: юни 25, 2007, 01:16:56 am »
Мога да кажа само, че има интересно съвпадение между описанието на летачите и тези дърворезби от българска православна църква:




Също статията ме наведе на следните  въпроси:
-Кой змей убива свети Георги? Дали не този вътре в себе си?
-Дали начина на мислене на Иисус Христос, светиите, Буда, Мохамед и всички други велики духовни водачи не е начин за постигане на свобода на възприятията?


Смятам, че прочитането на статията би помогнало за преразглеждане от друга гледна точка на "Новия завет", и да кажеме "Толтекската книга на мъдростта".
Иначе, както Ramus спомена има и други подобни статии в интернет пространството. Ето една, която ме заинтригува:
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=149
Смятам ,че има препокриване с библейски писания.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: заслужаващо внимание
« Reply #3 on: юни 25, 2007, 06:54:28 pm »
Съвсем друга е идеята и смисъла, както и "виждането" и осмислянето на "хората  с астрално зрение".
Нищо общо няма с митовете и историите които се пишат и свързват с НЛО и ограничените ни представи за това. Между другото има точно такъв въпрос в оргиналния материал в началото - към КК - на един от семинарите.
Въобще всички разбиращи хора подминават гратис толкова любимата тема на мнозина наречена НЛО и савързаните с него фобийни истории. Дори и да са верни нещата, пак въобще не става въпрос за това - а за нещо качествено различно.

Може би хората с повече традиционно мислене и въображение не могат да "се настроят" и да излезнат от познатото ни. Но все пак има хора, за които тия неща са познати. Именно в това е въпроса - в книгите на КК се развива астрално зрение - чрез различни и подходящи практики - именно чрез промяна на състоянието на съзнание. Там целия процес се нарича "промяна на асемблиращата точка" и има цял огромен раздел за нея...
На други места има различни техники - но така или иначе общият момент е да се прескочи прага на ежедневното състояние на съзнанието и да се излезне в "нов обхват". Въпроса е, че хората можещи това не им се налага нито да го мислят, нито да си го представят, нито да го фантазират или въобразяват. И както не е нужно да се правят всички тия неща за обикновено-наблюдаеми обекти. Тия неща се правят, когато "виждането го няма" - и се замества чрез тях.
 
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #4 on: юни 25, 2007, 08:09:37 pm »
Именно в това е въпроса - в книгите на КК се РАЗВИВА АСТРАЛНО ЗРЕНИЕ- чрез различни и подходящи практики - именно чрез промяна на състоянието на съзнание. Там целия процес се нарича "промяна на асемблиращата точка" и има цял огромен раздел за нея...
На други места има различни техники - но така или иначе общият момент е да се прескочи прага на ежедневното състояние на съзнанието и да се излезне в "нов обхват". Въпроса е, че хората можещи това не им се налага нито да го мислят, нито да си го представят, нито да го фантазират или въобразяват. И както не е нужно да се правят всички тия неща за обикновено-наблюдаеми обекти. Тия неща се правят, когато "виждането го няма" - и се замества чрез тях.
 

Цитат от интервюто с Кредо Мутуа:
..............................................
Хората по това време живеели в мир. Говори се, че по това време хората били щастливи, и нямали слово. Хората само издавали странни звуци като щастливи маймуни и бабуни. Сегашното слово не съществувало, тогава. И през тези векове, хората разговаряли с умът си. Мъжете можели да повикат жена си, като си помислили за нея, за лицето й, за мирисът й, за нейните коси. Ловците можели да идат в гората и извикат животните, и животните избирали едно от тях, болно и старо, което да се предложи на ловеца. Ловеца го убивал бързо и носел месото му в пещерата си. Нямало насилие срещу животните. Нямало насилие срещу Природата, от страна на човеците. Хората искали храната си от Природата. Те заставали под дърветата и си помисляли за плодовете, и тогава дърветата пускали плодовете си. Когато дошли Читахурите, те летели в ужасни съдове. Хвърчали по въздуха, приличащи на огромни паници, издаващи ужасен звук. Читахурите нападнали хората, с мълниени камшици, и им казали че те са велики богове от небето, и че ще имат големи дарове от Бога. Тези, така наречени, богове, които приличали на човешки същества, но доста високи, с дълги опашки и ужасни пламтящи очи. Някои от тях имали жълти светещи очи, а някои дори имали и трето око, което било кръгло и червено и се намирало в центъра на челото. Тези същества отнели силите на хората, като например говора без думи, или преместване на предмети със силата на мисълта. Те още отнели и възможността да се вижда в бъдещето и миналото, и възможността за духовни пътувания в други светове. Всичко това сега било отнето, от Читахурите, но пък в замяна хората получили дар слово.
.......................................................

Цитатът ми напомня библейският мит за изгонването на Адам и Ева от рая, заради "забраненият плод" приет от змията.
Въпросът дали се развива астрално зрение или се въстановява изгубено познание, всъщност не е толкова важен. Важно е как може да стане това. За причината за изгубването му описанието лично за мен е сходно в статиите. Възможно е африканците първоначално да са виждали "завоевателите". Все пак и в Библията дяволът е описан като змия.
 В книгите на КК е описан неговия път в своето "развитие". Т.е. при написването на всяка една от книгите Карлос е бил в различно ниво на осъзнаване и разбиране. Той също е едно голямо предимство-личен инструктор (Дон Хуан). Този инструктор е имал индивидуална методика към своя последовател, методика неприложима за читателя. Така, че практиките от книгите на Катанеда, на които би трябвало да се обърне внимание са методите за навлизане в "осъзнато сънуване", "походка на силата", "спиране на вътрешният диалог","приемане на смъртта за съветник", "прегледът"-изхвърляне на миналото като емоционален боклук. Мое мнение е, че помощник в разбирането на учението е книгата на Алексей Ксендзюк "Тайната на Карлос Кастанеда". Авторът е еродиран изследовател на религии и духовни практики.
 Също прдставляват интерес и други книги написани от последователи на дон Хуан:
-"Магическият преход" от Тайша Абелар.
-"Живот в сънуването" от Флоринда Дюнер.
« Last Edit: юни 25, 2007, 08:56:19 pm by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #5 on: август 28, 2007, 09:12:38 pm »
 Този цитат го публикувам заради употребата на думата "ПАРАЗИТА" два пъти. Целта му е да пробуди интерес към"Толтекска книга на мъдростта", защото тя всъщност представлява програма за освобождаване от "Летаческото съзнание".
..................................................................................................
Можете да видите всичко през очите на любовта. Можете да осъзнаете, че любовта е навсякъде около вас. Когато живеете по този начин, в ума ви вече няма мъгла. Митоте е излязло в постоянна ваканция. Това търсят хората от векове. От хиляди години търсим щастието - изгубения рай. Хората са работили упорито, за да стигнат до този момент и това е част от еволюцията на ума. Това е бъдещето на човечеството.
Този начин на живот е възможен и е в ръцете ви. Мойсей го нарича Обетована земя, Буда го нарича Нирвана, Иисус го нарича Рай, а толтеките - Нов Сън. За сьжаление, вие сте объркани от съня на планетата. Всичките ви убеждения и споразумения са там, в мъглата. Усещате присъствието на ПАРАЗИТА и вярвате, че това сте вие. Ето защо ви е трудно да се освободите - да прогоните ПАРАЗИТА и да отворите място за любовта. Вие сте привързани към Съдника, привързани сте кьм жертвата. Страданието ви носи усещане за сигурност, защото го познавате много добре.
Но наистина не е необходимо да страдате. Единствената причина за страданието е, че сте го избрали. Ако се вгледате в живота си, ще откриете много извинения за страданието, но никое от тях не е достатъчно добро. Същото важи за щастието. Единствената причина да сте щастливи е, че сте избрали да бъдете щастливи. Щастието е избор, също както страданието.
Може би не сме в състояние да избягаме от съдбата на човек, но имаме избор: да страдаме от съдбата си или да й се наслаждаваме. Да страдаме или да обичаме и да бъдем щастливи. Да живеем в ада или да се потопим в рая. Аз избрах рая. А Вие?
« Last Edit: август 29, 2007, 01:04:58 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: заслужаващо внимание
« Reply #6 on: август 29, 2007, 07:25:03 pm »
Така - събрах всичко само в тази тема, като изтрих излишните вече постове и темата в другия раздел.

Сега - обещания коментар за "прочита ми" на последния цитат:

 -  в началото:
Характерния стил на писане на послания и адресирани към средния обществен "читател" - тук се вижда очевидно. Сугестивният елемент е ясно изразен - "можете да видите...", "можете да осъзнаете, че...." и "това е бъдещето на човечеството" - особено последното изречение съвсем ясно показва отношението на автора - и към кой е адресирано посланието. Съвсем характерно е обръщението и "заявката", "ТОВА Е>>> бъдещето... ". дали именно това е бъдещето на човечеството - може би. Но след малко ще стане ясно какво виждам аз - защо това е написано и какъв е елемента на посланието и задачата на конкретната поредна "манипулацийка". Слагам последното понятие в кавички - защото хем е манипулация, хем не е - защото е манипулация само от гледна точка на страничен наблюдател, а иначе - за хората участващи в кръгът на общественото съзнание - това е просто характерния начин за общуване - призиви, внушения - за бъдещето, за осъзнаването, за "виждането". Но ако внимателно човек започне да се пита - МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ВСИЧКО ПРЕЗ "ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА" - ами защо след като могат, невиждащите хора, не го бяха направили досега. И що е това "ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА" - много са поетични думите на посланика, и това е така, защото целта на това послание е именно масовото ниво на обществено съзнание - а то е именно това. Поне автора е на това мнение - че всички страдат, защото явно не са се "сетили", да погледнат с "очите на любовта".
Следващото изречение - също "можете да осъзнаете, че ... любовта е навсякъде около вас" - ако господата и дамите /читатели на това/ можеха да се осъзнаят чрез послания, отдавна да са го направили. За "съжаление" осъзнаването не става ниво с подканяне, нито с позлания, нито с напомняния. Въобще процеса на осъзнаване не става с нищо "отвън". И всички познаващи хора това го знаят, както учениците учат първо 2+2. Щото е толкова очевидно и елементарно... и се вижда лесно и навсякъде.  Не става осъзнаването в групови роли, внушения, емоции, представи, концепции... Осъзнаването не е групов акт - това е вече в сферата само на индивидуалното съзнание и зависи единствено от точни индивидуални особености - главно на вътрешния свят, макар той самия да е също израз на нивото на "зрелост" и готовност на конкретния индивид.
Много им се иска на много групови хора да пренесат груповото си разбиране в същностната област на духовното развитие. Имахме теми вече за това - писах и по въпросите на съобщената "световна медитация". Разбира се - след това световно мероприятие, което беше с ясни позивни, че спасява и повдига вибрациите на планетата, вселената, хората..., много участници "видяха" именно това. Да - много участници ще видят това, което са си поискали и в което силно вярват. За вярването и ролята му за създаване на илюзийните "заместители" на реалността, вече съм писал доста и на много места. Това е специален мой въпрос, плод на интересни разкрития, в практиката ми. Между другото засега не съм срещал написано никакво подобно разглеждане на тия въпроси - не го казвам за да се перча, а за да посоча, че нищо от изложените открития не са цитирани, копирани, или "използвани" наготово. И все пак - не съм ги измислял - нищо повече от НАБЛЮДЕНИЯ и последващи обобщителни и аналитични практически занимания. Тук един колега каза, че със всичко което правя "търся себе си - главно защото съм се нямал... "още"! - дори ми пожела "ти да му мислиш" с идеята че на него вече не му трябвало да си търси - само си "чакал...вече смяната на тялото"...  Толкова е показателно това и издава чудесно автора си... че направо е като за учебник - като пример. Все пак е откровено - и аз лично уважавам изключително това качество у всеки човек.
 
- за основната идея:
материала е написан като че ли на "две нива" - едното следва характерното социално послание на вярващите в определени "представи" и доктрини - НА ЛЮБОВТА, и на вярванията на ЩАСТИЕТО и мечтите за "покой". Това се среща толкова често - обаче така или иначе - тук колегата ОЧКОВ го е постнал в темата за ЛЕТАЧИТЕ и наистина е характерно с това, че понятието "паразит" е показателно за принадлежността на автора към идеята, че имаме "нашественици" /паразити/ в живота си. И понеже тази идея има и своя "втора страна" - от гледна точка на страничния наблюдател същите неща се виждат в съвсем друг план, за който вече съм писал в предишните си постове пак в тази настояща и някои други теми. Става въпрос за астралните познания за "страданието" и щастието, наслаждението и чувствата за какво ли не - включително и за Любов - че това са различни думи, описващи състояния на едно и също ниво на съзнание и битие. Едно и също - дали ще е щастие, или нещастие и страдание - това са различни състояния на едно и също ниво на несъзнателност - именно това е нивото на съня. И раят и адът, и тревогата и покоят, и объркаността и хармонията, и светлото и тъмното, и доброто и злото, и величието и незначителността - всичко това е сведено просто до ПРЕЖИВЯВАНИЯТА ЗА изброеното. Просто преживявания - чрез тях се сътворява и съответните псевдореални вътрешни светове, които на други места ги писах като АСТРАЛНИ СФЕРИ. Ние ги оживяваме да приличат на реалност... В този смисъл - вижте сега как са завързани изразените в този материал-цитат идеи - тук посланието е точно с целта - "оставете едното, изберете другото", което всъщност е пак е това положение. За милионите "страдащи" / преживяващи страдание/ това умилително послание, като че ли се опитва да им отвори очите за "вечната тайна" - че само като си изберат, и вече могат да са си щастливи.
Толкова ли е трудно да се разбере очевидната истина, че в зоната на преживяванията и в света на астрала не може да се мине само с едното изживяване - винаги следват своите си "крайности" - колкото повече се стремим към едната, толкова повече идва другата. Не може на една монета да изберем само едната страна и за забравим че съществува другата... И едновременно с това да твърдим че монетата е само своята една страна. И като отхвърлим една страна, да изберем другата. Все едно да се опитаме да забравим, че си имаме гръб и устремени в бягането си, да си мислим, че сме избагали и от сянката си. Но тия неща си вървят "чифт" - защото те не са две различни неща - те са едно нещо - но с две страни за възприемане.
За сътворяването "става" - както страданието се сътворява именно чрез преживяването, така и щастието също се преживява - това е толкова очевидно и лесно за наблюдение, но се искат "очи" които да са "извън" каквото и да е преживяване.
И всичко това толкова добре си е написано, че е като че ли някакъв наистина "втори план" в толтекската книга на "мъдростта". Излишно е да напомням, че във всичко това няма нищо "толтекско", обаче все пак за незапознатите минава като нищо - вероятно защото сме свикнали на разни "екзотични" далечни и правдоподобни готови философии, превърнати в ДОКТРИНИ, които обаче ние ги правим такива, главно защото са ни "удобни" за вярвания. И понеже вече омръзнаха всякакви си теории с "източен привкус", се появява и нещо от "далечния запад"... Може би - за разнообразие...

И сега - като че ли текста е като пример, описващ точно тази "различна" гледна точка. Ето какво имам предвид:
     За сьжаление, вие сте объркани от съня на планетата. - да - точно "съня" и точно на планетарния егрегор...
     Всичките ви убеждения и споразумения са там, в мъглата. - именно - "в мъглата" - за да не са ясни и непрекъснато да се забравят
     Усещате присъствието на ПАРАЗИТА и вярвате, че това сте вие. - няма как - вярването именно определя това, но и няма как без него - вярването задължително е част от целия процес в неъзнаваните територии - както и груповия живот.
     Ето защо ви е трудно да се освободите - да прогоните ПАРАЗИТА и да отворите място за любовта. - между другото изключително точно, защото именно след като се приключат процесите на преживяванията, чак тогава се стига до възможността да се навлезе в състоянията на повишено самосъзнание откъдето именно идва идеята и описанието за понятието ЛЮБОВ.
     Вие сте привързани към Съдника, привързани сте кьм жертвата. Страданието ви носи усещане за сигурност, защото го познавате много добре. - да , и е време малко да замените страданието с неговата противоположност - точно както са и мечтите и митовете за щастието.
     Но наистина не е необходимо да страдате.  - на никой не му харесва идеята, че страданието било необходимост, за какво обаче? Едни твърдят, че имало за "изкупуване", други, че така сме си учили "уроците"... всъщност по-нататък ще напиша за смисъла на понятието СТРАДАНИЕ от гледна точка на еволюцията, което във пряка връзка с това което коментирам като смисъл в този материал.
     Единствената причина за страданието е, че сте го избрали. - дааа - но единствената причина и за щастието - е точно същата. И двете само изглеждат плод на избор, но ограничен - щото периметъра е все един и същ. И предварително ни "задава" само двата варианта. И в случай, че ни се представя настоящото ни положение на страдащи като избор, то тогава какъв избор е това, да изберем просто "неговата противоположност" за преживяване.
Същото важи за щастието. !!!!!!!!!- ето това е показателното в материала - ДА - същото важи и за щастието, но не е съвсем еднакво - зависи от принадлежността и гоненето на мечти.... и от къде се "идва"...
     Единствената причина да сте щастливи е, че сте избрали да бъдете щастливи. Щастието е избор, също както страданието.
.
-

     Може би не сме в състояние да избягаме от съдбата на човек, но имаме избор: да страдаме от съдбата си или да й се наслаждаваме.
     Да страдаме или да обичаме и да бъдем щастливи.
     Да живеем в ада или да се потопим в рая. Аз избрах рая. А Вие?


да се скъса човек от умиление и от вярата в доброто бъдеще... толкова достъпно, толкова правдиво, толкова близко.....
Със всичко казано дотук, искам ясно да отбележа, че самото послание всъщност може да се обобщи и по следният начин - ОСТАНЕТЕ СИ С ПАРАЗИТА!!! - Той и със ЩАСТИЕ и със страдание, пак ще си е там - във вас, изграещ ролята на "АЗ" във всеки от вас. Паразита се храни със именно преживявания, като прави така, че вие да ги генерирате, с идеята , че са ваша реалност. Все пак храната на астралните паразити е именно от ПРЕЖИВЯВАНЕТО. Те самите не могат в техният свят да правят това. И паразити са именно защото те без нас не могат - както и земните биологични паразити, се хранят само със живота на гостоприемника си. Така, че в астралната им реалност за тях си е битка - за гостоприемници - това за тях е оцеляване. Голяма част от самият астрал е "населен" със същества, които не са самостоятелни форми и им е нужен гостоприемник - именно АЗОВА единица - несъзнателна е единственото , което е възожно за "храна". Съзнателните се откачат постепенно, след като се научават да прекъсват ПРЕЖИВЯВАНИЯТА - и така пресъхва "кранчето" за храна на ПАРАЗИТИТЕ.
Ето защо всяка личност - всъщност е такава, защото вече се е озовала в астрална симбиоза. И да напомня, на бунтарите, че не само паразити вампири има. Има и такива, които ви "помагат" - въобще - когато се задава намерение, изразява се желание - вие "светвате" като лампа в астралното - защото с изявата че нещо ви липсва, вие заявявате че сте готови да ДАВАТЕ. Но в устрема, намеренията и в еволюцията към тази "светлинка" или искра се устремяват някои астрални помагачи, други хищници - всеки е със съответната вибрация и явлението резонанс тук е точно адекватното за да се разбере какво привличаме и как се случва това...
Ако се обмисли това ще станат ясни много явления, които изглеждат от "невидимото", без да се налага да се обясняват "диполи", енергии, да се наричат торсионни или хронални разни явления... Но това всеки трябва да си направи сам - за себе си - по своя си начин - доколкото може и е готов да "сглоби" повече пъзелчета от голямата си картинка на модела на Вселената с който разполага.
------------------
Сега аз ще кажа, като ничий представител - нито на далекоизточната, нито на далекозападните теории и философии - за смисъла на страданието като преживяване.

СТРАДАНИЕТО и ЩАСТИЕТО може да са две "половинки" на  преживяването на състояния - по същество, но тяхното значение за еволюцията и развитието въобще не е една и съща. Ще го кажа направо - във наблюденията си над живота на хората, както и на моят собствен - по-големият капан за застоят е именно ЩАСТИЕТО - и въобще всичко, което е "желаното" и мечтите. Именно щастливите, насладителните и блажените моменти са значително повече "затварящи" поради "приятният" момент на преживяване и свързаната с него придружаваща възможност за "потъване" и изгубване. Именно тия двете са основата на затварянето на астралната сфера до степен до която направо губим вече и малките останали връзки с РЕАЛНОСТТА и си оставаме само в НАШАТА реалност.
А СТРАДАНИЕТО - нима сте забравили, че именно то поражда "неводолство", че поражда импулси за промени, че не ни оставя на едно място, че не ни оставя да се "потопим и потънем", щото все нещо ни човърка. В зоната на сътворената ни НАША реалност и възможността ни да останем затворени в нея, това, което дава шансове за измъкване е именно неприятните и страдателни изживявания. разбира се това е само възможност и си давам сметка, колко са условни твърденията изложени в цялото ми настоящо писание.
Именно защото в тях аз не претендирам за истинност, не търся да са верни. А само да обърна внимание, за вероятни и "различни" възможности за интерпретиране на нещо видяно, прочетено, измислено... Ако го няма различното си тече иначе "зададеното" по програма, предварително кодирана и оставяща ни да "спим".
Така е - дори и това е условно - давам си сметка.
Но нима всичко друго не е условно - пък това не пречи да си вярваме в митовете за категоричност, единомислие и разни други популярни вярвания...
Колегата ЧОВЕК, писа, че всеки търси това, дето всъщност си го нямал - това разбира се е очевидно, но как би се стремил всеки човек към нещо, което си го няма, ако въобще възможността да съществува, не е налице - да е извън неговия предварителен периметър за "виждане", допускане или да е вече отхвърлено.
С последният въпрос искам само да напомня, че не е достатъчно едно нещо да е очевидно, нито да в правилно - нужно е да се "премине" през него - с живота - не с думи, мислене, фантазии, сътворения или изживявания за мъдрост. И като се премине - да се стигне до условността и "още нататък".....


« Last Edit: август 29, 2007, 07:45:13 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #7 on: септември 14, 2007, 09:53:05 am »
Публикувам друг цитат от "Толтекска книга на мъдростта", заради употребата на думата ПАРАЗИТА
.....................................
ПОСВЕЩАВАМЕ НА МЪРТВИТЕ:
ДА ПРЕГЪРНЕМ АНГЕЛА НА СМЪРТТА
Последният метод за постигане на лична свобода е да се подготвим за посвещаването на мъртвите, да приемем смъртта за свой учител. Защото ангелът на смъртта може да ни научи как да бъдем истински живи. Даваме си сметка, че може да умрем всеки миг; живи сме само в настоящия момент. Ние наистина не знаем дали няма да умрем утре. Кой може да каже със сигурност? Смятаме, че разполагаме с много години живот. Но така ли е?
Ако отидем в болницата и лекарят ни каже, че ни остава една седмица, какво ще направим? Както вече казахме, имаме две възможности. Едната е да страдаме, защото ще умрем, да се оплакваме на всички: „Горкият аз, ще умра", и да направим истинска трагедия. Другата възможност е да използваме всеки миг, за да бъдем щастливи и да правим онова, което наистина ни е приятно. Ако ни остава само една седмица, нека се порадваме на живота. Нека бъдем живи. Можем да кажем: „Ще бъда самия себе си. Вече няма да се старая да угаждам на другите. Няма да се интересувам какво мислят за мен. Какво ме засяга мнението на другите, след като ще умра след една седмица? Ще бъда самия себе си".
Ангелът на смъртта може да ни научи да изживяваме всеки ден така, сякаш е последният в живота ни, сякаш няма да има утре. Можем да започваме всеки ден с думите: „Буден съм, виждам слънцето. Ще благодаря на слънцето и на всичко и всички, защото съм още жив. Още един ден, в който да бъда себе си".
Така трябва да приемаме живота, на това ме научи ангелът на смъртта - да бъда напълно отворен, да зная, че няма от какво да се боя. И, разбира се, показвам на любимите си хора своята обич, защото това може да е последният ден, в който мога да ви кажа колко ви обичам. Не зная дали ще ви видя пак, затова не желая да се караме.
Ами ако се скараме жестоко и аз ви изпратя цялата си емоционална отрова, а вие утре умрете? Олеле! Мили Боже, Съдникът добре ще ме нареди и аз ще се чувствам виновен за всичко казано. Ще изпитвам вина и че не съм ви казал колко ви обичам. Любовта, която ме прави щастлив, е любовта, която мога да споделя с вас. Защо трябва да отричам, че ви обичам? Няма значение дали вие отвръщате на чувствата ми. Може утре да умра, вие също. Онова, което ме прави щастлив сега, е да ви покажа колко много ви обичам.
Можете да живеете по този начин. Така се подготвяте за посвещаването на мъртвите. А при посвещаването на мъртвите ще се случи следното: старият сън в ума би ще умре завинаги. Да, ще си спомняте за паразита - за Съдника, за жертвата и за предишните си убеждения - но паразитът ще е мъртъв.
Ето какво ще умре при посвещаването на мъртвите - паразитът. Не е лесно да се решиш на посвещаването на мъртвите, защото Съдникът и жертвата ще се съпротивляват с всички сили. Ще ни се струва, че ние ще умрем, и ще се боим от тази смърт.
Когато живеем в съня на планетата, все едно вече сме мъртви. Но който оцелее след посвещаването на мъртвите, получава най-прекрасния дар: възкресение. Да възкръснем означава да се изправим из мъртвите, да бъдем живи, отново да бъдем самите себе си. Да възкръснеш означава да бъдеш като дете - да бъдеш див и свободен. Но с известна разлика. Разликата е, че свободата е съпроводена от мъдрост, а не от невинност. Способни сме да се отърсим от опитомяването, да станем отново свободни и да излекуваме умовете си. Предаваме се на ангела на смъртта, знаейки, че паразитът ще умре, а ние ще продължим за живеем със здрав ум и съвършен разум. Тогава ще сме свободни да използваме собствения си ум и да управляваме собствения си живот.
Ето защо толтеките смятат, че ангелът на смъртта е наш учител. Той идва при нас и казва: „Разбираш, че всичко, което съществува, е мое, не твое. Къщата ти, партньорът ти, децата ти, колата ти, кариерата ти, парите ти - всичко е мое и мога да си го взема винаги, когато пожелая, но засега можеш да го използваш".
Ако приемем ангела на смъртта, ще бъдем вечно и винаги щастливи. Защо? Защото той премахва миналото, за да позволи на живота да продължи. От всеки минал момент ангелът на смъртта взима мъртвата част и ние продължаваме да живеем в настоящето. Паразитът иска да носим миналото със себе си и затова е толкова тежко да бъдеш жив. Нима можем да се радваме на настоящето, когато се опитваме да живеем в миналото? Защо да носим товара му, когато мечтаем за бъдещето? Кога ще живеем в настоящето? Това ни учи да правим ангелът на смъртта.
......................................

  А сега да зачетем "Житие, чудеса и акатист на преподобния наш отец Иван Рилски, чудотворец"  издадено от СВЕТА ГОРА, АТОН Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" 2002г. Зачитаме и "дрън ,дрън, дрън ,дрън...." стигаме до 24 стр., и от съветите, които св. Иван Рилски дава на българският цар Петър прочитаме "СПОМЕНЪТ ЗА СМЪРТТА ВИНАГИ ДА ПОСЕЩАВА УМЪТ ТИ". На същата страница можем да прочетем от лестовицата на преподобни Йоан Лествичник:"Придобий спомена на смърта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки"(Слово 3:14). На страницата можем да прочетем и "животът е Христос, а смъртта-придобивка".
« Last Edit: септември 14, 2007, 09:58:05 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #8 on: септември 20, 2007, 01:11:06 am »
Цитат от лекцията на Беинса Дуно "Условия на вечния живот":
..................................................................
Един човек си купил един часовник, който скоро, много скоро спрял: "Толкова пари дадох, седмица не съм го носил и той спря", си казал; отива при часовникаря и иска от него да направи часовника да тръгне: "Колко пари искаш?" Часовникарят погледнал часовника и казал: "Десет гроша." - "Добре." Часовникарят духва в механизма на часовника, изкача една задръстена въшка и часовникът тръгва. "Нима само за едно духване ще ми вземеш десет гроша?" - "Толкова." И Господ ще дойде, ще духне и всичко ще тръгне. Колко лесно! Тези животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето - там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне винтовете на място е трудна и тежка работа. Но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята - деца (синове и дъщери) ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява цялото минало, ще се влива цялото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тези винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледа в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на Великите Закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и сложат на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще създадат най-добрите условия за нейното развитие, ще внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото съзнание и върху него ще се издигне стволът, ще израснат клоните, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието - на ангелите.

Когато това стане, то ще бъде признак на духовната пролет, човешката душа ще се намери в областта на безсмъртието, извън ноктите на смъртта, греха и престъпността. И ние с положителна вяра, с положително знание, можем да очакваме неоценимото богатство - плода от Дървото на Вечния живот, листата на което служат за изцеление на човешките недъзи, а самият плод - за поддържането и безсмъртието на човешката душа и единението с Бога. А това велико събитие е на прага на днешния живот.
..............................................................

http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=77
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #9 on: октомври 05, 2007, 10:02:33 pm »
 Понеже темата е свързана с понятието "Енергиен вампиризъм", ето какво четем в книгата на Александър Александрович "Енергийните вампири":

Но ако все пак сте позволили и сте станали енергийна жертва на вампиризъм и искате да спасите себе си, не е достатъчно само да се успокоите, необходимо е да забравите човека, който ви е нанесъл тази огромна болка и беда.
И простете на вампира, защото в противен случай ще продължавате да се тресете от нерви, а вашите сили и енергия ще продължават да преминават към него.
Вампирът усеща тази невидима връзка помежду ви и в мига, когато помислите за него или споменете името му с раздразнение, той улавя вашия импулс и си казва безпогрешно: “Здравата го наредих днес (вчера, преди седмица, преди месец…) Само като се сети за мен, ще падне.”
Независимо от географското разстояние, което ви разделя, тежките енергии на вампира ще пристигат по предназначение, без да се влияят от времето и пространството.
Престанете да говорите и да се дразните от енергийния крадец! Забравете обидите му. Простете му.
Престанете да се възхищавате на бисерите пред очите на свиня! И помнете, че най-ценното в живота на човека е неговото здраве.
Не се самосъжалявайте и не ронете сълзи затова, че сте попаднали в този коварен капан.
Постарайте се да осъзнаете истинската причина за случилото се с вас. Намерете отговор на въпроса: защо точно към вас е насочил психическата си плесница енергийният мародер и крадец.
Съществуват множество начини за защита срещу вампирите, които могат да се усвоят в различни школи, организирани от йоги, екстрасенси и магове, но те могат да бъдат полезни само ако успеете да запазите душевното си спокойствие и равновесие пред вампира. Няма да има смисъл от това, което сте научили в тези школи, ако продължавате да отвръщате на енергийните атаки и да изпитвате психическо раздразнение. Ако не запазите самообладание и не успеете да премълчите обидата и унижението.
За кой ли път отново се налага да повторим, че единствено спокойствието и радостта, която изпълва човешката душа може да се противопостави успешно на психическата атака срещу нея.
Ако сте щастлив от живота човек и душата ви е пълна, тогава отдалеч ще усещате тежките вампирски енергии, които мърсят пространството. Ще имате сила и воля да се отвърнете от тях, защото това, което носи със себе си вампирът не е в хармония и не съответства на вашия вътрешен мир.

...............................
 Повече по темата можете да прочетете тук:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2331&st=0&p=39952&#entry39952
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #10 on: октомври 09, 2007, 09:07:42 pm »
  Заговори се по другите теми на форума днес за децата, свободата и фантазиите.  Та затова ви публикувам един един цитат от книгата на Пиер Дако "Психология и вътрешна свобода":
..........................................
Жан и крокодилът
- Седемгодишният ми син Жан често прави особен жест с ръка, като че иска да отпъди нещо надалеч от себе си. Като че ли избутва, отблъсква нещо... но какво? Прави го много често, особено вечер. Учудващото е, че няма нищо против да спи сам на загасена лампа. Въпреки че вратата на стаята му остава отворена, никога не ме е викал нощем. Разпитвала съм го, но без резултат...
На въпросите: „От какво се страхуваш? Какво пъдиш?" детето не даваше никакъв отговор. Дали защото наистина не го знаеше, или защото се боеше да разкрие пред самото себе си ужаса, който изпитваше (тъй като по всичко личеше, че става дума за ужас)? Накрая, след като използвахме какви ли не средства (игри, рисунки и др., които впрочем Жан много харесваше), успяхме постепенно да открием какво го тревожи. Ставаше въпрос за огромен крокодил, който се приближаваше към него и се канеше да го погълне. Вероятно си го представяше много ясно, съвсем като жив...
Какъв беше този крокодил? Травмиращ спомен от анимационни или други филми? Майката, възприемана като „поглъщаща" (въпреки че подобно тълкуване би било твърде опростенческо)? Или някое от чудовищата, населяващи колективното несъзнавано на човешкия род, следователно и на децата, бе изплувало на повърхността? Да не би да ставаше дума за кошмарен сън, от който Жан не можеше да се отърве?
В края на краищата той успя да нарисува „своето" чудовище, да го проецира върху лист хартия, вместо да го остави да броди из дебрите на душата му.
След това трябваше да го освободим от породената от фантазма тревожност.
Психологът му обясни, че в Китай например има поверие, според което крокодилите излъчват светлина; за
други народи той е истинско божество, Владетел на земята и т. н. Запозна го - с разбираеми за него думи - със символиката на това животно. Момченцето реагира доста бурно на легендите, разпространени сред някои племена, според които тъкмо крокодилът е създал планините и долините.После Жан ей така внезапно престана да прави онзи жест. Може да се предположи, че положителните и съзнавани „информации" са „размили" отрицателните и несъзнаваните, връщайки на крокодила неутралния образ на един от многото земни обитатели.
Да не подценяваме нищо!
......................................

Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: заслужаващо внимание
« Reply #11 on: ноември 23, 2007, 04:37:14 pm »
http://vbox7.com/play:dbafc875
 ;)
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline newage

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
Oт Хакери на Сънища - 2
« Reply #12 on: декември 16, 2011, 01:27:52 am »
Този път се озоваха не на Поляната, а при широка река. Върху невисока издатина лежеше стара, потъмняла дъска. Двамата се поздравиха и Борис предложи да седнат.
— Къде сме? – попита го Максим.
— В един от световете – отвърна Борис. – При това този свят е напълно реален. Както би казал Кастанеда, той притежава енергия.
— Същият ли е като нашия?
— Не, но прилича на него. Искам да чуеш една история. – Борис замълча. – Тогава, в Сухуми, ти попита откъде имам толкова белези. Аз ти отговорих на шега, че съм попаднал в лапите на тигър. Сега искам да ти разкажа как се случи... Чувал ли си за прелитащите скитници?
— Да, Кастанеда ги споменава. Твърди, че са хищна форма на живот, която се храни с нашата енергия.
— Ако скитниците просто се хранят с нашата енергия, това все още щеше да е само половин беда. Проблемът е, че са истинските господари на нашия живот. Ние сме кукли, а те – кукловодите. Във всеки момент могат да направят с теб каквото решат, защото именно те контролират реалността. Дон Хуан казва, че дори нашият разум ни е натрапен от скитниците. Според мен те променят разума ни, като вмъкват в него „патчове", особени коригиращи вставки. Така ни превръщат в зомбита, енергийни дойни крави. Отнемат по-голямата част от нашата енергия – и тогава за какви съновидения и пробиви в неизвестното можем да говорим? Скитниците ни оставят само толкова енергия, колкото ни е необходима, за да не умрем. Обикновените хора нищо не знаят за тях, те обясняват своето лошо самочувствие и енергийната си опустошеност с всичко друго, но не и със скитниците. Спомни си: за да подобриш качеството на съновиденията, трябва да се занимаваш със спорт, със съзерцание, да събираш и пестиш енергия по всички възможни начини. Това ти позволява да се добереш до съновидения, започваш да сънуваш все по-добре и по-добре. А после – бум, отново празнота, съновиденията изчезват. Защо? Понеже скитниците са те оглозгали, останал си без енергия и отново ще трябва да я пестиш.
— Чел съм за това, но не мислех, че е толкова сериозно – каза Максим. – Можем ли да се избавим от тях?
— Не е толкова лесно. Проблемът е, че са много. Избавяш се от един, но на негово място идва друг. В християнството това явление се нарича „бесове". Има и дявол, който е същество на по-високо ниво. Условно казано, царят на скитниците, господарят на мрака. Ето защо задачата е не да се избавяме от скитниците, а да станем недостъпни за тях. Да се издигнем над нивото, от което те могат да се хранят с нашата енергия. Можеш да се топлиш до спокойния огън, но ако той е буен и от него лъха нетърпима горещина, по-добре да се отдръпнеш. Особено ако наблизо има много други уютни и спокойни огньове. Това е само аналогия, но тя отразява приблизително същината на проблема.
За да станем недостъпни за скитниците, трябва да се избавим от чуждите вставки в своето съзнание. Основната част от „патчове"-те на скитниците е насочена към ограничаване на съзнанието ни. Да речем, че една такава модификация е забраната за осъзнаване в съновидението. Същият „патч" действа и в реала; това се проявява в обстоятелството, че сме обзети от привичната ни безсмислена суета. Фактически действаме по същата програма, както и насън. Когато се събудим в съня, се озоваваме в съновидение. Когато се събудим в реала, започваме да осъзнаваме същината на процесите около нас. Но тази наша самодейност е следена от скитниците. Те имат нужда от покорност, затова ни притискат. Устройват ни поредица от неприятности – от дребни до по-сериозни. Удрят съзнанието ни, за да ни принудят да им се покорим. Това не е просто естествената реакция на реала срещу опита да бъде променено нещо, за която вече говорихме. Това е нещо много по-лошо. Променя се нивото на въздействие, започват буквално да ни убиват. Удрят в най-уязвимите места... – Борис отново замълча. – Някога имах годеница – продължи той след дългата пауза. – Щяхме да се женим. Тогава воювах срещу скитниците и се опитвах да намеря методи за ефикасна борба с тях. Те често ме удряха, но аз просто не им обръщах внимание. Смятах, че ще издържа. Не признавах никаква власт над себе си, затова пет пари не давах за тях. И тогава те ме удариха в гръб. Двамата се Олга се връщахме от пикник, а скитниците ни устроиха автомобилна катастрофа. Олга загина на място, а аз лежах почти половин година в болница.
— Защо смяташ, че те са я извършили? Всеки човек може да попадне в катастрофа.
— Отначало само ги подозирах. После един съновен учител потвърди подозренията ми. Именно той ми обясни за какво става дума. След това неведнъж се убеждавах, че е прав. Проблемът е, че скитниците на практика са доста глупави същества. Дори не глупави, а просто имат други отправни точки на мислене, различна скала за ценности. Те ме лишиха от годеницата ми и от всичко, което имах. Мислеха, че ще ме накарат да се подчиня. Не са способни да разберат едно просто нещо – онзи, който е загубил всичко, вече няма от какво да се страхува. Отново се опитваха да ме притискат, понякога изпадах в опасни ситуации. Преди три години в планините на Кавказ се сблъсках за пореден път е тях. По-точно с господаря им – той притежава наистина невероятен ум, човек изобщо не може да се сравнява с него. Можеше да ме убие, но не и да ме подчини. Аз го поставих в глупаво положение – ако ме беше убил, щеше само да докаже поражението си, своята неспособност да се справи с мен. Ядоса се, но оттогава ме остави на мира. Сега съм свободен, но получих свободата си на твърде висока цена.

Отношенията между мага и света са толкова хармонични, че светът не го възприема като враг. Дори го предупреждава в мигове на опасност. Спомни си Библията – преди грехопадението отношенията между човека и света са хармонични, но после всичко рухва. Маговете се стремят да се върнат към тази хармония, към онези отношения преди грехопадението. Но нека си зададем въпроса: в какво се състои грехопадението? Според Библията Адам и Ева опитват плода от дървото на познанието и се научават да различават доброто и злото. В тези редове виждам завоалирано описание за появата на прелитащите скитници. Казват, че древните магове случайно ги открили в своите пътешествия из неизвестното. Опитвали се да познаят неведомото, но случайно се заразили. Всъщност не е толкова важно откъде идват скитниците, по-важно е Друго: тъй като са хищна енергийна форма на живот, те са поробили хората, установявайки пълен контрол над тях.
Кастанеда твърди, че скитниците отглеждат хората в „човечарници", също както ние развъждаме кокошките в кокошарници. Те се хранят с нашата енергия, но не са заинтересовани да увеличаваме осъзнанието си. Ето защо активно противодействат на всички опити да се освободим от властта им. Най-неприятното за нас е, че скитниците великолепно се ориентират във фините механизми на мирозданието. Владеейки това знание, те са способни да контролират събитийния ред, а това означава и хода на нашия живот. Основната част от неприятностите, с които се сблъсква магът, се обясняват с противодействието на скитниците.
— Основната част, но не всички? – попита Максим.
— Не всички. Някои са резултат от елементарното невежество на самите магове. Структурата на мирозданието е неимоверно сложна и магът трябва да разбира, че необмислените действия биха довели до мрачни последици. Става дума за спазването на елементарни правила на безопасност. Всичко е както в живота – не хващай оголен проводник, не тичай пред автомобилите, не си играй с огъня! И ако от глупост си пресякъл улицата на неправилно място, едва ли можеш да обвиняваш другиго. Именно затова магът трябва да разбира какво точно прави. Но главната опасност са скитниците.
— Борис ми каза, че скитниците в терминологията на маговете и бесовете, за които говори християнството, са едно и също нещо. Съгласна ли си?
— Да. Бесовете са низшето ниво на скитниците. Но съществува и дяволът – същество на по-високо място в йерархията. Дяволът обикновено се появяват там, където бесовете са безсилни.
— Разкажи ми по-подробно за влиянието на скитниците върху нас. Как се проявява то на практика?
— Във всичко – меко се усмихна Рада. – Ние нямаме свои мисли, те идват отвън у нас – или от Бога, или от сатаната. Човешкият разум може да се сравни с компютър, който не може да мисли сам, той работи само с онова, което вкарват в него. Тази информация може да се раздели на правдива – божествена, и лъжлива – от сатаната. Проблемът е, че разумът на човека не може да различава истината от лъжата. Може да се каже, че нашият компютър е заразен от вируси. Относно разума това се изразява в контрол на скитниците върху него. Нашият разум в действителност не ни принадлежи, защото един компютър, заразен с вируси, не може да работи нормално. Затова първостепенната ни задача е да се очистим от тези вируси, от влиянието им върху нашия разум.
— Звучи доста спорно – усъмни се Максим. – Обикновено вирусите в компютъра се проявяват по някакъв начин. И ако моят разум е заразен, би трябвало да го почувствам.
— Не можеш. Как да анализираш, щом самият ти анализиращ апарат е повреден? За това става дума. В човешкото сърце трябва да живее Бог, а всъщност се е настанил дяволът. Затова той просто не ти дава възможност да видиш истинското положение на нещата.
— Добре, но защо там не може да се настани Бог? – попита Максим. – Нали Той е по-силен от дявола.
— Защото Бог е преди всичко свобода. Свободата да избираш, свободата да обичаш. За да може да направи нещо за човека, трябва първо човек да се обърне към Него. Бог е Чистота, Истина. И докато в нашето сърце живее злото, Той никога не ще влезе в него. Затова първо трябва да изхвърлим всички отпадъци оттам. Бог ще ни помага в това, но инициативата трябва да идва именно от нас.
— Какво практически означава това?
— Че сме длъжни да молим Бога за прошка – отговори Рада. – Да Го молим да ни прости греховете, незнанието, глупостта ни. Трябва да Го молим да ни вразуми, да ни научи, да ни насочи по верния път. Ако в твоята душа има поне капка искреност, ако наистина се изправиш пред Бога със примирено сърце, Той наистина ще ти помогне. Твоят разум постепенно ще започне да се изчиства от бесовете, това прилича на вдигането на щори – изведнъж виждаш, че истината съвсем не е такава, каквато ти се е струвала до неотдавна. Духовният ти поглед се отваря, започваш да виждаш всички уловки на бесовете, които се опитват да те отклонят от пътя. Тогава изпадаш в ужас, понеже разбираш в какво блато си живял. Скитниците са те манипулирали, а ти нищо не си забелязвал. Смятал си техните мисли за свои мисли, техните разсъждения – за свои разсъждения. И едва когато се обърнеш към Бога, разкаеш се пред Него и помолиш за помощ, ще започнеш да виждаш истинската картина.
— Може ли да се постигне само с молитва? – попита Максим. – Навярно има и други пътища?
— До целта винаги може да се стигне по различни пътища. Проблемът е, че сме твърде слаби, за да вървим сами. Ако опиташ да се очистиш от скитниците без Божията помощ, както се опитват повечето магове, непременно ще попаднеш в капан. Защото разумът на дявола е много по-хитър от нашия. Именно затова магът трябва, първо, изцяло да се осланя на Бога; второ, да спазва определени препоръки и указания на хората, които вече са изминали този път. След време човек получава възможност да разгадава и най-подлите интриги на бесовете. Той придобива истински духовен поглед, вече може да различава доброто и злото. Именно на този етап, след избавянето от влиянието на бесовете – а според друга терминология, от чуждородните вставки в нашия разум, от имплантите, магът придобива истински умения. Може да се каже, че тези умения му се дават от Бога. Сега Бог вече може да направи това, защото човекът се е пречистил, притежава духовен поглед и никога не използва за зло уменията, които притежава. На преден план винаги трябва да стои духовното усъвършенстване. Сега сравни това с традиционния подход на маговете – те веднага се захващат с овладяването на конкретни магически умения, без да размишляват дали е позволено, или не. И понеже не могат да различават доброто от злото, попадат директно в прегръдките на дявола. Смятат, че вървят по пътя на усъвършенстването, а всъщност копаят гроба си. Най-лошото е, че всякакви увещания най-често се оказват безполезни. Хората не вярват, че някой може да ги контролира. Или не съм права?
— Права си – призна Максим. – Струва ми се толкова нереално просто защото не чувствам никакъв контрол върху себе си.
— Точно за това говоря. Твоето съмнение е резултат от действието на имплант, внедрен в съзнанието ти. Скитниците се боят, че човек ще осъзнае присъствието им, и всякак се опитват да го отклонят от действия, които са вредни за тях. При това те така ловко ни манипулират, че не забелязваме присъствието на чужда воля.
— Добре, а как се проявяват скитниците на обикновено, битово ниво? Можеш ли да приведеш примери?
— Случайно си закачил някого с лакът в уличната блъсканица, онзи те е наругал. В отговор ти го удряш в лицето. Уж всеки действа сам, но на практика и у двама ви работи програмата на импланта. Задачата на чуждия разум е да ви предизвика да изхвърляте енергията си. Всички ваши реакции са обусловени предварително, в тази ситуация вие действате като марионетки. Единият изругал, другият не изтърпял обидата. В резултат се биете, а скитниците ликуват и поглъщат енергията ви. Така е във всичко, и в най-дребните неща: ти мислиш, че това са твоите желания, мисли, подбуди и емоции. На практика са интриги на скитниците с цел да изстискат от тебе още малко енергия. Именно затова маговете се стремят да се избавят от желанията, понеже разбират, че всички тези желания не са наши. Обикновеният човек прилича на кукла марионетка, окачена върху нишка от страсти и желания. Маговете прерязват тези нишки една след друга. Така все някога идва момент, когато скитниците губят способност да контролират човека. Просто няма как да го пленят. Такъв маг е като вода. Колкото и да я хващаш, тя изтича между пръстите ти.
— Добре, това е ясно. Но ако просто искам да ям или да пия? И това ли е обусловено от имплантите?
— Това са потребности на тялото, които може да бъдат коригирани от скитниците – отговори Рада. – Например потребността от храна се превръща в чревоугодие. Любовта се изражда в секс. Добави тютюна, алкохола и наркотиците – и ще видиш, че скитниците си вършат добре работата. Остава само да им завиждаме.
Максим неволно се усмихна:
— Кажи, а имаме ли въобще нещо свое?
— Ако човек е създаден от Бога, по дефиниция нямаме нищо свое. Имаме онова, което ни е дал Бог, и другото – което са ни натрапили скитниците. Затова главната задача е да очистим съзнанието си от всичко, което ни е чуждо и противоестествено. Чак след това може да говорим за осъзнато лично развитие.
— Като цяло нещата ми се изясняват. Но все пак ми е странно, че някой ме управлява в този момент. – Максим погледна Рада. – Звучи като фантастика.
— Вярваш ли ми?
— Вярвам ти – кимна той, защото вече знаеше какво ще каже.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:заслужаващо внимание
« Reply #13 on: юни 20, 2018, 11:21:24 am »
БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА
След изпълнение на Паневритмията се приближихме до Учителя да Го поздравим. Беше един от незабравимите пролетни дни. Плодните дървета бяха нацъфтели и придаваха приказен вид на полянката. Стройните борове се изправяха, обкичени с позлата от слънчеви лъчи. По витошките върхове се белееха още снегове и от тях лъхаше свежест. Стана въпрос за будността на съзнанието.
Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани.
В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи. Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек.
Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен.
В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров. Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите на нея, намирате си друг някакъв план.
Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там, дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш. Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици.
Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност.
Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват.
Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие.
Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб.
Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията.
Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли?“
Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му. Някой път в теб проблясва нещо вътрешно изведнъж, а някой път – медлено . Свещта блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите неща са човешки, а Божествените методи са медлени.
Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик; никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и да се намира.
Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани.
Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват.
Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре.
Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота.
Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа!“ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може.
Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот.
Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие.
Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода.
Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят.
Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.

http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/акордиране-на-човешката-душа-т-1/будност-на-съзнанието-на-ученика
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:заслужаващо внимание
« Reply #14 on: юли 15, 2018, 07:46:21 am »
https://www.youtube.com/watch?time_continue=8&v=7_PuNsIS2ww
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 786
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:заслужаващо внимание
« Reply #15 on: август 28, 2018, 10:48:33 am »
Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл. Например кажете в себе си "От днес решавам да следвам Господа", те веднага съобразяват и ви казват "Чакайте да остареете, оправете положението си и тогава по-успешно ще сторите това".
Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят да отклоняват хората от пътя Господен. Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате да го спрете у вас, на вас да служи. Може да проверите и друг един факт в живота. Именно забележете, че има много пияни и в обществото, но никой нищо не им дума, докато пиянстват, никой не им говори, че не правят добре. Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се надпреварват да го убеждават, че не е този правият път. Питам къде бяха тези хора по-рано? Но тия хора са същите, които го караха преди да пиянства. Да! Няма момент в живота, когато тия ангели да не могат да обсебят и да препятстват. Интригите, крамолите, ежбите, това не са човешки работи, защото човек не е толкова развратен. Толкова години аз воювам, за да изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият. Затова рекох да се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате. Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни. Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане. Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават. Човешката душа е поле - арена, и върху тая арена работят и лоши, и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всичките добри духове имат интерес да избавят човечеството.
Кризата, която се прекарва днес, е криза за самите вас. Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допуска тази криза. Няма защо да недоумяваме и се смущаваме за тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуващия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата си ощети?" Мнозина негодуват, мръщят се и думат: "Язък, пропадна България, окепази се България" - и прочее, в този дух. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та да освободи душата му. И затова, за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци. И българите плачат ли, плачат сега.
Естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери? Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, дъщерите и синовете си, как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си. Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата? Пазете душите си! Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Не си туряйте в ума да живеете охолно на земята, докато сте тук. Това ще дойде, но при по-добри условия, а сега няма тия условия. Сега са времена последни, времена усилни и размирни. Вам сега, в последния час, принадлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото, като дойде Господарят ви, да ви не завари, че в светилника ви няма масло.
Някои от вас казвате: "Не ни съчувстваш!" Съчувствието е, когато си бос, да те обуя; ако си гладен - да те нахраня; ако си затворен - да те посетя. Но повече от това е излишно. Думите не важат, делата са, които красят. Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто.
Беинса Дуно 11 август 1913 г.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.