Author Topic: Сладкия потенциал или изтичащото време  (Read 1761 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Тик-так

Сякаш на много хора им е по-лесно да стоят в състояние на все още неразвит, но за сметка на това (поне им се струва, че е за сметка на това) безграничен потенциал. В това състояние те могат да си представят (и често го правят), че ги очакват всякакви благородни събития, че могат да бъдат това, онова, двете заедно, всичко накуп. По-лесно им е да стоят в това състояние, защото една представа ги ужасява: втълпяваното им с години, че трябва да изберат едно нещо, в което евентуално да станат добри, за което пък ще изразходват повечето от най-потентното си време на земята, а после вече ще е "твърде късно за промяна". Тук стигаме до основната причина: представата за смъртността и за "изтичащото между пръстите" време, за "тленността" и "ограничеността" на живота.  Тази тъмна палитра от идеи може да спре художника да стане художник, защото той иска да стане и монах, съдия, клоун. Страх го обзема обаче, че ще "има време" само за едното. И даже е много малко вероятно това време да му стигне, за да се усъвършенства изцяло, пък какво остава да го "завърши". Усещането, че тръгне ли по един път, ще "загуби" възможността за другите, само защото няма да му стигне времето. Дали в днешните представи за "смъртността на човек" се крои повечето бездействие, както и повечето действие на хората ("Хайде, направи го! Няма да живееш вечно, я!"?

Дали хармоничния (или не) живот на повечето хора е резултат от баланса (или не) на желанието да свършат колкото може повече за колкото е възможно по-малко време и страхът, че може би няма да им достигне времето дори за едно нещо? Оставям настрани страхът, че често "губят време" с неща, които не искат да правят, което добавя още напрежение.

Тик-так
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Така е,докато човек осъзнае пълното безсмислие на всякакво бързане и напъване в каквато и да е посока,всякакво съжаление за недовършени или незапочнати неща и просто остави Живота да тече през него безпрепятствено и го следва.Без очаквания,без напъни за постигане на върхове в каквото и да било.Лично на мен ми омръзна да се напъвам и да гоня илюзии,да приемам за истина това,което са казали и казват други хора и да се напъвам да го постигам по пътища,водещи до никъде,защото не са мои и постоянно да слушам това тик-так.Захвърлих всичко това и вече слушам само звука на Живота и вътрешния си глас,а там няма тик-так,а усещане за вечност.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Сладкия потенциал или изтичащото време
« Reply #2 on: януари 21, 2008, 10:27:07 am »
Че е лесно – лесно е. Даже и не си представях нещо.

И изобщо не ме интересуваше нито времето нито потенциала ми.
Харесваше ми в „старото”, там където съм си и толкоз.

После набързо наваксах с разни неща.

После участвах в една динамична медитация.

Първо, всички скачахме на едно място и с всяко тупване на земята
повтаряхме : Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам! Искам!...

После сядахме един срещу друг и се гледахме в очите.

После пак скачане и пак взиране, пак и пак,
докато ни се изясни – кой какво как и защо иска.

След това ми се промениха отношенията с някои хора.
Понеже видяхме истинските си лица. Директно.
Без думи в раздел „Откровения” и дори без прегръдка.

И си изясних за себе си : Какво искам и как да го постигна.

И не си губя вече времето. И не ме е страх.


Тик-так
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай