Author Topic: ВЯРА, ВЯРАНЕ и ВЯРВАЩИТЕ.... И ония, дето им отпада вярването и съмнението..  (Read 2326 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Написаното е просто продължение на разгледаният в темата за "документално кино" въпрос за вярата... и вярващите.
-----------------------------------------
Където и да се погледне, или зачете , бихме видели какъв бил масовият свят на вярващите.
Митовете за СИЛАТА НА ВЯРАТА, за нейните придатки - надеждата, желанието, и дори и Любовта, са толкова лесно достъпни и толкова мултиплицирани навсякъде, че как да не им се остави всяка нова личност. Цялата култура, нагласи, отношения в обществото, са проникнати от идеята за ВЯРАТА - точно както и всичко друго - се пеят "химни", привествия, възхвали... и какво ли още не. Погледнато съвсем исторически вярата е най-важното и постоянно условие за социума от всички култури и общества. И от това - разбира се, че отношението към нея ще е каквото се вижда - и във форума , и в реалния живот.

Вярата е толкова елементарен човешки психичен феномен, че единствено вярващите не могат да го регистрират.
ВЯРА - е просто едно абстрактно комплексно /сборно/ понятие. ВЯРВАНЕТО е самото проявление - във всеки човек.
Вярването е просто израз на вид отношение към ЖИВОТА.
Може да се каже и: - ВЯРВАНЕТО Е ИЗРАЗ НА ЛИПСАТА НА ОТНОШЕНИЕ към НАС САМИТЕ. Щото вярването го има, когато "НАС" НИ НЯМА.

Вярващият човек е толкова елементарен и предсказуем, главно защото вярването е по един открит и леснодостъпен социален модел - има го навсякъде.... и още защото вярващият човек е задължително несъзнателен - скрит за себе си - с липсваща връзка със своя вътрешен център. В този смисъл вярването в общ "модел за вярване" споява или "разделя" - в зависимост дали има група от съверници, или има "групи" вярващи в неща, които взаимно се самоизключват или противоречат. Ето и как и защо вярванията и митовете са обикновени "лостове" чрез които хората лесно се "разделят" или сплотяват. Така лесно се разиграват - щото го правят сами и доброволно участват в това - и така се премахва вече изтърканият елемент на насилие, който вече отживя времето си. Сега е времето на изтънчените начини - на внушенията и убежденията, целящи да "прикоткат" повече "бройки" с различни обещания - за какво ли не. Целите са елементарни - да се създаде възможно по-пълно "покриване" на "свободната за исползване енергия - дори и за "инаковярващите". И така се използват - защото егрегорите живеят именно от всичко това... и за тях няма никакво значение обектите за вярване на различните "членове" - енергията се изсмуква чрез процеса на вярванео, а в замяна се получава едно преживяване за спойка, за хармонично общество, за единомислие, за единодействие. И ето ги "светлите истини" и мечтите за СОЦИАЛНИЯ РАЙ...

Разбира се - щом има вярване, има и визуалицация, и сътворяване на "реалност" - това са типични и характерни астрални процеси. И именно на тях се дължи "доказателството" за СИЛАТА НА ВЯРАТА - щото с нейна помощ можело да се "прави всичко" и дори ЧУДЕСА!!! И от там идват и явления, като "стигми" примерно, защото чрез преживяване, човешкият мозък може да изиграе всичко. Тия наблюдения са били винаги пред очите ни. И могат да се прочетат и аналогизират дори и с елементарния "ПЛАЦЕБО"-ефект. Именно вярващите са най-отворените за сугестия личности.

Вярващият човек, лесно може да се характеризира с словесната формула "АЗ съм това, в което вярвам". Тази формула изразява очевидни две неща:
1. че вярващия се самоопределя единствено по обекта за вярване - за него смисъла да вярва в обект /идея, фантазия, представа, лично желание, привидени в нещо реално... или определени чрез "бъдеще време"/. Винаги "ПО ОБЕКТА", щото за него остава "неригистриран" целият процес на вярването - и само обекта остава - и това е заради несъзнателността, като форма на липса на самосъзнание...
Така вярващият може да се аналогизира със "спящ" човек, който гледа в огледало и не е в състояние да "загрее", че това, което вижда е неговото отражение. Точно така е и с вярващият - за него вярата в обект, не може да се свърже с вярването като процес, и с потребността му да вярва - имено затова се нарича несъзнаващ - защото каквото и да се случва, той самият е винаги "вън" от случващото се.

2. Но - най-важното - всеки вярващ, участва в кое да е вярване поради къде явни, къде скрити ЛИЧНИ МОТИВИ. И именно чрез вярването и идолизирането на "ОБЕКТ" на вярването си, той угажда на нещо свое си лично - или желание, или мечта, или заради бягството... така или иначе ВЯРВАНЕТО трябва да му върши работа - на него самият.

допълнително е характерно следното :
   Всеки вярващ е в някаква динамична ФАЗА - между ФАНАТИЗМА /напълно изгубване на личността в самото вярване/ и СЪМНЕНИЕТО. Под съмнение се има предвид "по принцип", а не чрез усъмняване да се изместваме и "клатим" от едно вярване към "друго". И по съотношението между СОЦИАЛНИЯ ФАНАТИЗЪМ и ИНДИВИДУАЛНОТО СЪМНЕНИЕ си личи лесно точката на вътрешно израстване на всеки човек.

   В Борбата със съмнението, вярващите са възприели елементарна, но плодотворна тактика - събирайки се в групи, обединявайки се в един или подобни обекти за вярване, помежду си непрекъснато си презатвърждават вярата - чрез формални повторения, и интелектуални "доказателства" - за величието, за очакваното /желаното/ бъдеще, за мечтите за щастие, благоденствие, доброта, просперитет... въобще така вярващите се сплотяват, и едновременно с това съмнението у всеки под влиянието на "общия резонанс" намалява до "минимум". Тези елементарни процеси са видни навсякъде, стига да се погледне с подходящите "неутрални" очи на ежедневни събития - от ловните дружинки и футболните фенове, до модата и фетиша "да изглеждам добре" и да се оправдавам, че "това ми дава самочувствие"...

Всички социални модели и роли в сложния по многобразие "СОЦИАЛЕН ЖИВОТ" са основани на вярвания. ЦЕЛИЯТ СОЦИУМ се крепи на вярването - в едно или друго нещо. Всъщност енергията на социалните личности лесно се насочва и управлява, чрез вярванията им. Това е известно от времената, преди да се е родило понятието "ПОЛИТИКА". Социалната култура представлява именно определено вярване, което става централно и се превръща в центъра на контретната парадигма. И именно когато тя се приеме от повечето членове на даденото общество, става неговият "център".
Вярването е двигателят на ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ.

Друг важен момент от социалният живот и вярващите произлиза от потребността им да се самозомбират и социосугестират помежду си. Става въпрос, че това довежда до "убеждения" че вярването е ИСТИНА. Отделно на всяка вярваща група изглежда, че НЕЙНОТО ВЯРВАНЕ е ИСТИНАТА. И самоубеждаванията вече се прехвърлят и в лагера на "друговерниците", които от гледна точка на "първия лагер" изглеждат "заблудени" и наивни. И пак - от гледна точка на всеки вярващ, неговият ОБЕКТ на вярване за него е ИСТИНА. И никога той не нарича своята вяра с тази дума. И ето защо понятието ИСТИНА толкова е западнало - въргалящо се в праха и подхвърляно от разни групи и защитници на вярвания, всеки проповядващ че НЕГОВОТО Е ИСТИНАТА. И дори и да се приеме общият мит, "НЕГОВИЯ ПЪТ, ОТКРИТИЕ, ЦЕЛ," са истинските и това е ПЪТЯ. Това са вече специални вярващи, които приемат МИСИОНЕРСКАТА СИ ЦЕЛ - да покажат и убедят "широката публика" в правата вяра. Разбира се те наричат това "ИСТИНАТА", но скрито облечена с тяхната дреха... Това е общата форма на проповедничество. Така се компенсира липсата на индивидуална важност и самозначимост - и в зависимост от "средата на развитие на социума" такива проповедници стават фогури със широк социален статус. А други "умници" пък, дърпащи обществените конци, използват непрекъснато появяващите се такива "ПРОВОВЕДНИЦИ", като поредните форми за "подходящи" вярвания - за "масите".
А "масите" пък - на тях им трябва точно това - да обожествят и идолизират определена "фигура" - като важна, значителна, знаеща и "можеща", като свята, духовна, умна, мъдра... или квото са нужни още етикети и названия.

Това е толкова елементарно и очевидно, но като няма кой да "мисли" или да си зададе въпроси - за себе си, за смисъла, за целите, за желанията... ЩО Е ТО???
Сега е модерно вече - както във филми от рода на "ТАЙНАТА" да се проповядва в една нова "светлина" - чрез вяра и вярване да се "кодират" желанията и измислените ни потребности за преживяване. Не че това е нещо ново, но сега вече е използва нов подход, който вярващите вече наричат ДУХОВЕН. Може би щото всичко "духовно" е с извисен статут. Достъпни са вече и "нови средства" - нещо като "НАУЧНИ", възползващо се от моментното състояние на "научните парадигми", които сега са в теоретична криза - почти на всички нива.

Такъв цирк е всичко... и е толкова голяма арената... само дето няма зрители. Няма кой да е зрител, освен шепа "ненормалници" дето само "може би" се мислим за невярващи. И от устата на вярващ какво ли друго да попита - освен - "не е възможно да не вярваш" или "няма човек, дето да не вярва в нищо" ... толкова красноречиво, логично и естествено.
И показателно...

КАКВО ли да попита един човек, сред толкова много като него... ; приел, че да "приемаш" и на свой ред "да предаваш" така се самоопределяш "сред свои".
Още от дете - едно и също - перфектна, изпробвана от времето и "полезна за всички участници в цирка"...
Личност, която се е оставила в нейния център да се намести всичко друго, само не и връзката й със самата себе си - нима точно това не е ЛИЧНОСТТА. Нима и затова именно всяка личност функционира само сред "свои" и оставена сама на себе си е направо форма на "СМЪРТ" за нея. Единствено сред "подобните й" тя е като "У ДОМА СИ". Щото като са заедно вътрешната разкъсаност се прехвърля помежду им и само така се взаимопокриват.

Та кой човек, свързан със себе си, би имал нужда от вяра?
И за какво му е?
В какво да вярва и защо?
   Толкова ли е трудно да се приеме господа вярващи, че може и да съществуват "някакви ненормалници" дето да не вярват . Ама въобще - не в "НИЩО", не и в "НЕЩО" не и в каквото и да е. Е... вярно е, че някои от тях са изключително досадни и много "бъркат" в заучените и приети роли от пиесите. Дори и "звучат" понякога убедително и току да вземе човек да се "заслуша"... мнооого страшно - може и да се разколебае някой, да се позамисли, да се попита някой - разни коварни и подмолни за вярата въпроси. Вярващите мнооого внимават да не би да попаднат на "нещо такова". И без това вярването в "нещо си" им помага да избягат от страховете си, от вътрешните "мизерии", в които сами са се накиснали и сами са си сътворили.

Съвсем очевидно е че този елементарен социално-определен ред се изчерпва във възможностите си да "дава" мегдан за бляновете и мечтите за неговите личностни единици. Това се вижда на всички нива - една характерна криза, стъпила вече със замах и върху цялата планета. Но и на това се намериха "използвачи" - намериха се хора да "вербуват" и сред "виждащите" всичко това, в поредната идея - да СПАСИМ ПЛАНЕТАТА, ГАЛАКТИКАТА, СВЕТЛИНАТА  - някои с любов, други с медитации /световни!/, трети - с мерките против глобалното затопляне, четвърти - срещу замърсяването, което сами си причинихме.
Въобще в тия "смутни" и кризисни времена се използват всякакви :"модерни" форми на социалните митове - само и само да се угоди и използват огромното количество несъзнателни хора. А това дори не се нарича използване - защото използвачите са именно тия, дето лесно се наричат ИЗПОЛЗВАНИ. Именно заради това огромно количество несъзнателен "народ" е целият цирк. И религиите, и расизма, и войните... и мизерията са защото има огромна маса от несъзнателни личности, които разполагат с "важната енергия". И щом ги има... и щом го има и потенциала, веднага ще се намерят и "използвачите му". Но истинските използвачи винаги са били именно огромната инертна маса. Толкова е лесно и толкова е аналогично - който е живял на село и сред селските животни, веднага би "видял" огромните прилики между живота на стадото овце и "човешкото СТАДО".
И не случайно различни "велики лидери" от всякакви самозабравили се и самозаблудени "тайни общества" наричат инертната социална маса -"СТАДО ОВЦЕ"... и се борят и "учат" да бъдат "ПАСТИРИТЕ Й"... На това се опират повечето лидерски теории и концепции от "масонски тип".

ДОКАТО ВЯРВАЩИЯТ НЕ ЗНАЕ ЧЕ ТОЙ Е В ОСНОВАТА НА ЦЯЛАТА СИ ВСЕЛЕНА, той просто ще си вярва, и така ще "отсъства" от която и да е своя картина за света си. Парадокса е, че докато го няма ЦЕНТЪРА, ставаме вярващи, и така варването ни в обект, замества собствения ни липсващ център. Щом вярващият прогледне че именно той определя и вярването си, се поставя началото на отпадане на вярването - като отношение и във връзка със описаното. Щом вярващия се "открие" започва да изчезва като вярващ... и всичко си идва на мястото.

А стане ли така, че да се "случи" да прогледне за СЕБЕ СИ, постепенно всяка вяра се обезсмисля и целият процес си самоотпада.
 Принц Сидхарта е бил последния от тибетските БУДИ... и той е бил изключително характерен сред "поклонниците си" именно с липсата на отношение на вярване. Лесно ги е иронизирал за вярванията им... Който се интересува, може да попрочете... И не само за това.
Имало е, има и винаги ще има хора, които просто израстват вярването като част от несъзнателното съществуване.
 
И да не вземе някой вярващ да си помисли, че аз иронизирам, или осмивам вярващите и вярването?
Щом го има- значи е нужно на някой.
Аз, самият "идвам" от вярването и го нося в себе си, като част от битието на моята собствена ЛИЧНОСТ. Но понеже вече в моя свят съм открил връзката си, вече ЛИЧНОСТТА ми не е сама... и не определя живота ми. А това, че съществува, го превърнах в част от специфична техника, която освен всичко друго ми дава и "връзката" със социума и останалите ЛИЧНОСТИ в него.

Щом ме има и съм направил връзка със себе си, се възползвах от всички условия. И съществуването на вярването и вярата бяха едно от нещата чрез които аз пораснах и задълбочих самооткриването си. Така аз самия се възползвах от вярата, обществото - но в посока навътре в себе си.
Ето защо - не откричам, нито осмивам вярата.

Аз съм това, което СЪМ-ИЗБРАХ-ПРАВЯ. И всичко това, защото открих че МЕН МЕ ИМА. И че съм нещо повече и различно от това - в което вярвам, което мечтая, което желая, което жадувам, на което се радвам, по което скърбя, и което измислям. И се събудих за това, дето не е нито едно от тия и още толкова други социални неща.
И всеки един от останалите личности е на пътя си към това - виждам го всеки ден, при всяко общуване. Виждам го и във ИЗВОРИТЕ.

И е крайно време, вярващите да се научат да приемат, че съществува и форма на живот, която да не включва "вярване". И дали им се вярва или не, дали се съмняват или не могат - това няма никакво значение.

Проблема на вярата за развитието на човека е задръжно - точно като примерно страха и инерцията. Това са ограничаващи фактори. Но именно те стоят, като една летва и преграда за растежа. И едновременно като препяствие, което да определя "скока ни напред и нагоре". Всички преминали през това са регистрирали, че височината на летвата за прескачане винаги е точно такава, която да е "възможна" за прескачане - от всеки един. Но за личностите в застой, всяка "височина" на летвата им изглежда недостижима и непреодолима.
Това са неща, които съществувайки, за някои хора са просто недостижими хоризонти, а за други именно определящи границите. А за "бунтарите" - именно фиксирането на границите, дава възможността да бъдат "преминати"... до новите такива... и отново пак... и отново и отново. Докато някой момент не "видят" че не прескачането а ПРЕСКАЧАЩИЯТ има значение... и че всичко е в главата му. Всичко...
Ето това е самоосъзнатият индивид - да проумее, че всичко е в главата му... и да се събуди за тази отговорност, да се открие и реализира онова, за което вярващите измислили с думичката БОГ, ни е дал за да вървим - на всички ПОРАВНО като възможност, но не и НАРАВНО, щото сме различни...
И че единствено от избора ни зависи, дали ще прогледнем за СЕБЕ СИ.
Защото навсякъде във Вселената индивидуалните хора са оставили познанията си, дори и в тривиалното "ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ, ЗА ДА ПОЗНАЕШ БОГ".
Нима е толкова трудно да се "види", че пътя към Вселената минава през нас самите - всеки от нас - вътре през нас. А този ключ ни е оставен, за да се открием... защото само ние сме в състояние да минем през себе си - всеки един - само през себе си. И че всичко това НЕ Е СОЦИАЛЕН ПРОЦЕС, НЕ Е ВЯРВАНЕ И НЕ Е ЖЕЛАНИЕ. Kогато  ги загубим - и социалното и вярването и желанието, идва "другото" - връзката и самооткриването. Именно това е ЛЕТВАТА за прескачане - от социалното към индивидуалното.
ЧАК тогава можем да си разрешим да продължим да растем - към духовната си "възраст".

Това е същинския смисъл на пътя, наречен САМОПОЗНАНИЕ, дори с проумяването с простичката но същностна ИСТИНА, че сме САМИ, но в това да си САМ се намира всичко, което винаги сме мислили, че не ни достига, че не е достатъчно... И което ни е тикало да ИСКАМЕ, ДА ЖЕЛАЕМ, ДА ПОСТИГАМЕ, ДА ПИТАМЕ И ДА ИЗМИСЛЯМЕ... И все пак - е било нужно - като всякак крачка в пътя на всеки.
« Last Edit: август 01, 2007, 08:46:58 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.