Author Topic: Вярата  (Read 3296 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Вярата
« on: октомври 12, 2006, 09:13:12 am »
Как мислите, тъжен ли е човекът без вяра?
Според мен е тъжен, много тъжен  ... и не само тъжен, но и ужасяващо стреснат. Стреснат идва от стрес. Защо ли? Ами защото, човека, който не вярва във Висшите сили е принуден да мисли, че е способен сам да контролира живота си. То, не че в най-фундаментален смисъл не сме ние, тези които влияем на събитията, но то наистина не става с мисълта ... не става с планове породени от логиката на разума, а става именно с вяра и устрем в сърцето.
Човекът без вяра мисли, че света е подреден така, както той го е подредил в папките на съзнанието си. Той може много да е чел и много да знае, но той никога, просто никога няма да е способен да побере в главата си всичкото знание на света, нали? Той може да предвиди хода на деня или хода на някой разговор до някъде, но никога няма да може да предвиди всеки ден, и всеки разговор, и всеки човек.. Той, все пак, не е тъп и предполагам съзнава това ... и ако е малко по-дебелокож, може би,  не му пука за тази работа. Може би само е научил урока, че не всичко може да бъде контролирано от него и толкоз. Ако обаче, се връзва на тази работа, такъв човек ще е под постоянен стрес, според мен,  и ще е постоянно разочарован. Тъжно!
За съпоставка само ще кажа, че човека, който знае, че има Висша промисъл ... се събужда сутрин освободен от товара на света, защото знае, че има кой да се грижи за него ... След като е лек като перце сутрин, той не очаква нищо от деня, защото знае, че не всичко е под негов контрол и каквото и да си мисли той, може да се окаже в противоречие с Висшата промисъл и да не стане. Следователно той започва деня с чисто съзнание и само с любопитно очакване какво ново ще се случи. След това се радва на всяко хубаво нещо и спокойно изтърпява по-неприятните моменти, защото знае, че са временни и вероятно има някаква полза от тях в крайна сметка. Да не говорим, че неприятните усещания най-често са плод на неоправдани очаквания, и това означава, че колкото по-малко очаквания има човек, толкова по-малко разочарования ще му бъдат сервирани. :)
Затова, предлагам да благодарим на Бога и за този нов ден и да се опитаме да му се насладим докрай, защото не се знае какви са плановете Му за утре .... може да ни чака някой камьон зад завоя  .... въпреки, че съм абсолютно убедена, че Той пази любимите си чеда ... т.е. всичките си чеда :)  Е,  да не забравяме и, че ни е дал свободна воля и не може да спре някой дето много държи да си навре главата в гнездото с осите. :)

Та, това ми беше мисълта .....  малко в телеграфен стил.
Благодаря за вниманието! :)

nova

  • Guest
Re: Вярата
« Reply #1 on: октомври 12, 2006, 01:45:26 pm »
да приемем че има замисъл- да подходим от гледната точка на вярващия

Защо според теб ни е свободната воля- може би за да изберем дали да вярваме или не?

Избирайки да вярвам,  свободната воля се обезсмисля, защото има Велик промисъл и каквото и да правя мърдане няма, така че свободата всъщност я няма
Ако избера да не вярвам, свободната ми воля на невярващ също формално я няма, поради горните причини.
Е в такъв случай за какво ти е дадена свободната воля

Но ако приема, че наистина имам свободна воля, тогава отпада въпроса дали някой си се грижи за мен, просто защото няма да ми е нужно да бъда обгрижвана от друг, след като аз си се обгрижвам посредством моята свободна воля.

От много вярващи съм чувала израза: Не ми го причинявай Господи!
От много невярващи: Защо точно с мен стана така?
Разлика няма
Защото няма свободна воля, а убеждението, че някой друг е отговорен, защото свободната воля е отговорност

bee

  • Guest
Re: Вярата
« Reply #2 on: октомври 12, 2006, 02:35:31 pm »
Да, трудно е да се открие разликата понякога, много трудно, но сега нямам време да се задълбавам.
Още повече, че някои са вярващи на дълбоко ниво, без да го съзнават на повърхностно.  ;D Ама айде и за това друг път. :)

Dani

  • Guest
Re: Вярата
« Reply #3 on: октомври 12, 2006, 10:02:07 pm »
Може би все пак зависи от това:
дали вярата е подчинена и осмислена от Любовта (а не приоритет над нея).
какво си представя и разбира вярващият под "висши сили" (защото ако това са Бог - ниво 1 или 2 - имат елемент и на наказания - а те водят към жестокости)
За мен лично вярата е любовта, спокойствието, светлината, топлината, радостта, свободата, които не зависят от нищо и никого. Никак не се замислям над това какво усеща човекът, който не вярва - това си е негов проблем. Никак не се старая да вкарам когото и да било във някаква вяра - нека всеки сам си намери пътя към нея както го намерих и аз. Не смятам, че моята вяра е универсална - просто на мен ми е щастливо и спокойно с нея и не искам от никого нищо. Радвам се, ако срещна съмишленици, но не страдам, ако не ги срещна.  :smitten:

G-wiz

  • Guest
Re: Вярата
« Reply #4 on: март 06, 2007, 11:25:39 am »
не само че е тъжен и нещастен, ами обрича живота си на провал .. без вяра  :P

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
вярата
« Reply #5 on: юли 24, 2007, 01:56:21 am »
Когато вярваме нас ни няма...обект на човешката вяра може да са много неща.Бог,светлината,доброто,справедливостта,свободата,равенството,правотата,хубавото,приятното,БОГ и дори ИСТИНАТА.Защото то ИСТИНАТА Е ТОЧНО ТОВА,една вяра и нищо повече.Знаете ли че това вярване дава една такава много приятна и удобна упора в живота.Няма значение в какво се вярва...хората използват вярата за да запълнят една тяхна празнота,а там където е празнотата би трябвало да стоят те.Но там човек никога няма,там винаги има БОГ,СВЕТЛИНА,ИСТИНА и какво ли още не.Дори и изказването че стоя АЗ там е пак вяра...защото може би ми се само иска да бъда там...Та ето сега ще разоблича аз тази всеизвестна ИСТИНА,този тиранин който управлява живота ни.Не е ли все той когото непрестанно търсим.Не е ли той който непрестанно ни казва кое е ПРАВИЯ път,като добър пастир.Къде точно ние се изгубваме в този път на истината.Не е ли това целта на истината,следвайки нея,да се отклоним от нашия си собствен път.Да забравим себе си и да приемем нея да определя живота ни.Можете ли да погледнете назад във времето и да кажете точно къде сте се загубили.Кога и къде точно вие сте повярвали в нещо,което след това е определило живота ви като такъв какъвто е днес.Къде сте вие в този момент,или всичко постигнато от вас е просто заради вашата вяра,то е ВАШАТА ВЯРА,живота ви принадлежи на тази вяра.Има много пътища който може да изберете.Но кое определя нашия избор?Правилен избор?Свободен?Виждате ли тука вече може да разберете в какво вярвате,вярата е закодирана във вашите и моите избори.Всеки път когато направите нещо,то е в името на някаква вяра.Дали ще бъде в името на доброто,на справедливостта,на свободата,на доброто име,и т.н. ВИЕ ПРОСТО ЩЕ БЪДЕТЕ ВАШАТА ВЯРА И НИЩО ПОВЕЧЕ.Вероятно ще си кажете "какви ги говори този,аз съм вземам решенията си" и ще сте прави.Но кой реално казва това нещо?Сигурни ли сте че това наистина сте вие или е някой който доброволно сте поставили начело на вашето същество.Дали вярата не е едно живо същество което ние поставяме начело.Колко такива същества живеят вътре в нас.А дали е останало място за нас там или ние сме се изнесли някъде?И кое толкова често наричам аз?Защо ли е толкова важно аз да си върна контрола над живота ми ли?Виждате ли тука отново има уловка дори в моите думи които изричам сега.Ако ми повярвате сте загубени :) Ако вярвате в каквото и да било просто вас ви няма,вие ще се изгубите във вашите вяри.

Най трудното от всички неща които съм правил е да видя ограниченията на собствената ми вяра.И усъвършенстването на тази вяра не е решение както всички си мислят.Това е точно бягане от съществения въпрос.Единственото решение е просто да спрем да вярваме в каквото и да било,за да може да потърсим себе си.От там на татък,от мене...просто няма думи :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

kliuchove

  • Guest
вярата
« Reply #6 on: юли 27, 2007, 08:05:53 pm »
Ако сам не вярваш в думите си, защо ги казваш изобщо? Може би просто си тяхна пионка! :) Те говорят чрез теб, а не  ти чрез тях...(къде е тогава контрола)
И друго: Какъв контрол можеш да имаш и над какво?! Нима можеш да изправиш, това което бог е изкривил? Не вярвам! ;)

*Въпросите са риторични. А това да не вярваш, значи да вярваш в нищо.
« Last Edit: август 02, 2007, 04:13:40 pm by ramus »

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
вярата
« Reply #7 on: юли 31, 2007, 03:42:24 pm »
Вярата не е двигателната сила на живота. Едно време ни караха да пишем есета на тема какво движи света. Оферти много – любов, пари, истина, вяра, приятелство… Всеки сам избира какво да движи света му. И го е избрал докато е вътре в своя си свят и без да съзнава, че не е той, който създава живота. Докато човекът си вярва, че сътворява диханието си, докато вярва в делата си и в думите си дори, се закача за тях. В момента, когато кажа нещо и си повярвам че то Е ИСТИНА, аз го поставям на челна позиция, то се превръща в пътеводната ми светлина. И това го правя само защото вярвам, че имам нужда от пътеводна светлина, която е извън мен. Не е нужно някой да ме бута, за да се развивам. Но много ми се е искало да имам водач в тъмното. Да имам спасител, на който да вярвам безрезервно, че ще ме изведе на светло, а аз само да го последвам.
Водачите, определени от масовото общество, са известни. Някои обезсмъртени, други избирани да водят до смъртта им, трети имат мандати, четвърти са личните ни водачи, на които отдаваме вярата си, че те знаят какво е най-добре за нас самите. Водачите поемат отговорността за живота на други. Такъв водач е и личния наставник, който живее във всеки човек. Човек може да му повярва, че знае най-добре какво е добро за него самия. Но кой е наставника, който живее вътре? Откъде иде уверението ми, че той знае най-добре, защо той е водача и защо да му се подчинявам? И ако ще следвам някой, който знае кое е добре за мен и му вярвам, то аз и моите решения къде остават? Вярата се явява мечтата да не нося отговорност за живота си.
Оказва се, че дори да решавам нещо, го правя съобразно вярата си в моето собствено добруване, с което категорично се ограничавам и напускам свободата си. Така, в каквото и да избера да вярвам, дори в себе си и собствените си думи, с вярата се отдалечавам от същността си.
Това ми се струва пределно ясно, но изглежда не е достъпно за всеки човек. Резултатът е в твърдението, че да не вярва човек, значи че вярва в нищо или вярва, че не вярва в нищо. Повторено е многократно от вярващите и тук във форума. Определящия се от вярата има нужда да не вярва, че нещо, в което него самия го няма, може да бъде валидно за друг. Неприемливо е щом за един нещо е невалидно, то да бъде валидно за друг. И така човек си затваря възможността да мине през вярването цял.
Всъщност нищото го няма. То е нищо. Има ли вяра или невяра в нищото? То не съществува или пък съществува въпреки нечия вяра или невяра в него. Дори е безсмислено да пиша за нищото, защoто няма какво да кажа за него. То не влиза в представите ми, и аз не излизам до нищото. Но да кажа, че не вярвам в нищото, е същото като да вярвам в нещото. Единствено ограничението на собственото ми възприятие ме кара да се опитвам да кажа какво е или не е нищото и нещото. Дори да се впусна в разсъждения, аз не мога да го изразя, макар че съм част от него и то е в мен. В опита да изразя нищото, го овещнявам и отново го превръщам във вяра.
Дали си вярвам? Изобщо не е необходимо да си вярвам. Да си вярвам е да търся сигурност и упование в представата си за себе си. Правя го по много начини. Предимно като общувам и наблюдавам какво се връща към мен. Така сверявам дали съм в час. Но дори, за да правя това, пак вяра не трябва. Както и за всяко друго нещо, което правя. Защото вярата не включва действието. А с действието минавам през него, с действието съм жива. С вярата спя. За да съм жива не е нужно да повярвам че съм жива. Както и за да вярвам не ми е нужно да съм жива. В осъзнатия живот няма вяра, тя е плод на ума и неговите представи.
Така мисля аз сега, когато пиша това. Утре като го прочета, може да мисля по различен начин.
« Last Edit: август 03, 2007, 09:13:49 am by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
вярата
« Reply #8 on: юли 31, 2007, 06:57:56 pm »
линк ->http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1538.new

както се вижда - има сливане на постове по темата за вярата. Преместени бяха от темата за КЪСОМЕТРАЖНО КИНО.
« Last Edit: август 02, 2007, 04:16:44 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

voivoda

  • Guest
вярата
« Reply #9 on: август 01, 2007, 11:11:43 am »
Да Рамус ... цирк е ... само не съм съгласен че злителите са малко .... всички сме учасници и зрители .... но шепата сме онези, които го осъзнаваме.

1. Лелеее няма измъкване от цирка ....
2. Хахаха квото и да праа се сам у цирко .....
3. Яде ми се ориз, алелуяяяя ....
4. Омммммммм
5. ....................................
........................... и т.н.

Всичко е въпрос на личен избор

моята подредба е такава

осмиване..осмиване..приемане..осмиване..приемане... приемане ... и въобще както дойде ...съпротива давам, когато хармонията я няма, когато съм по слаб от обстановката ... ама скоро слаб не съм се чувствал  :)
« Last Edit: август 02, 2007, 04:14:53 pm by ramus »

daniTA

  • Guest
Re: Вярата
« Reply #10 on: август 04, 2007, 06:51:11 pm »
Вярата я свързвам с нуждата от закрила, подкрепа и помощ от вън.Тогава, когато не рзчитам на собствената си сила очаквам помощ и вярвам, че ще я получа.Освен това помощта върви ръка за ръка с нуждата от спасение и бягство т.е. насочвам се навън. Но където и да отида, каквото и да направя ,,спасявам се/бягам,, от самата мен, а това е най безсмисленото нещо, което ми хрумва за момента.Нямам нужда от помощ, след като всички въпроси и отговори са в самата мен.