Author Topic: ЗА ГУРДЖИЕВ и индивидуалистите...  (Read 11543 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ЗА ГУРДЖИЕВ и индивидуалистите...
« on: август 03, 2007, 08:06:26 pm »
В моята работа, като пишещ в изворите, никога не са ми трябвали нито текстове, нито цитатите им. В живото ми слово - също.
Въобще, поемането на текстове и четенето за мен вече е една съвсем различна практика и в нея аз виждам просто част от себе си.
За мен, използването на текстове и цитирането им, означава, че аз самият нямам какво да кажа, и след като нямам, просто не казвам нищо. След като съм прочел една книга, или нещо със значение за Живота ми, осмислям внимателно различните форми на интерпретации, както и имам способи да възприема смисъла без да го интерпретирам. за мен по този начин всяка книга, разговор, общуване или пък оставане със себе си е просто част от практиката ми към центъра ми.

Често се случва обаче, във всичко това независимо, че сам извеждам и напипвам собствената си практика, да "докосна" и практиката на някои други "особняци", които са оставили следи, че са правили същото... или поне със същите цели и смисъл... Поредния случай е ГЕОРГИЙ ИВАНОВИЧ ГУРДЖИЕВ... Току-що приключих първия си досег с негова книга, и макар и на руски добре се виждат някои основни и уникални моменти ит живота на индивидуалните "познаващи" хора. И за пореден път се докосвам до поредния "колос" в пътя на израстването на човека. И виждам, че независимо, че често в живота ми съм усещал "парещо" самотата и неразбирането, когато докосна подобни "следи" от някой подобен на мен - като път, цели, смисъл и практика - виждам себе си по-ясно, чисто и смислено... и това ме "подсеща" какво правя, накъде съм тръгнал и за какво - всъщност ме подсеща за МЕН СИ. И защото виждам, че това, което самоткрих и други са го направили - по своя си начин и път, чрез техния си смисъл и водени може би от подобни на моят "стремеж" - връзката със себе си... И това е смисълът на това, което се нарича в истинския смисъл ИНВИДИДУАЛНОСТ... а пътя и метода - САМОПОЗНАНИЕ.

=================================================================================
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=14215

Роден през 1877 г. на границата между Русия и Турция „при странни, почти библейски обстоятелства", Георгий Гурджиев още съвсем млад се впуска в търсене на хора, постигнали пълно знание за човешкия живот. В продължение на двадесет години той пътува до непознати места в Централна Азия и Средния изток.
След като се завръща, Гурджиев започва да събира ученици в Москва и по време на руската революция продължава работата си с малка група свои последователи, докато се мести от Есентуки в Кавказ през Тифлис, Цариград, Берлин и Лондон в Шато де Приоре близо до Париж, където през 1922 г. отново отваря, вече в по-голям мащаб, своя институт за хармонично развитие на човека.
След първото му отиване в Америка през 1924 г. една катастрофа с кола прекъсва по-нататъшните му планове за института. От 1924 до 1935 г. той пренасочва цялата си енергия към писане.
Последните години от живота си Гурджиев прекарва в интензивна работа главно с френските си ученици в Париж, където умира през 1949 г., след като сам е подготвил посмъртното отпечатване в Ню Йорк и Лондон на своята Първа серия „Приказки на Велзевул за неговия внук".

В какво се състои неговото учение? Дали всеки може да го разбере? /:)  дали...? - бележка от Рамус/
 
Гурджиев показва, че към еволюцията на човека — една централна тема в научното мислене от времето на неговата младост - не може да се подхожда от гледна точка на масовите въздействия, че тя е резултат от индивидуалното вътрешно израстване. Именно такова вътрешно отваряне е целта на всички религии, на всички пътища, но то изисква директно и прецизно знание за промените в качеството на вътрешното съзнание на всеки човек: знание, което е запазено в местата, посетени от него, но което може да се придобие само с опитен водач чрез продължително себеизучаване и “работа върху себе си”…
 
Човекът такъв, какъвто го познаваме, е една машина.
Всичките разлики, които толкова ни поразяват при хората, могат да се сведат до разлики в съзнателността на техните действия Хората се различават толкова много само поради това, че действията на някои от тях са дълбоко съзнателни, докато действията на други са толкова несъзнателни, че те сякаш надминават по несъзнателност дори и камъните, които поне реагират адекватно на външните явления. Нашият ум, нашето мислене, няма нищо общо с нас, с нашата същност - никаква връзка, никаква зависимост.
Умът ни живее сам по себе си и същността ни живее сама по себе си.
Душата - това е целта на всички религии, на всички школи. Тя е само една цел, една възможност; тя не е факт.
Обикновеният човек няма душа и воля. Това, което обикновено се нарича воля, е просто проява на желанията.
                            *******************************************************************************
http://www.argumenti.org/stories.php?story=0705075247745

GURDJIEFF SACRED DANCES "OM CIRCLES" / Свещените танци на Гурджиев: Ом кръгове
"Танците на гениалния арменски мистик Георги Гурджиев (1872 – 1949), или още наричани Движения, са около 250 на брой кратки ритмически ансамблови структури с музика, специално композирана за тях от Гурджиев и Томас Де Хартман.
В днешни дни, сто години след създаването им и петдесет години след смъртта на Гурджиев, те продължават да бъдат един от най-мощните методи за култивиране на будност и присъствие.
Танците на Гурджиев са своеобразни медитации в движения. Красивата им естетическа форма ги прави много привлекателни за наблюдение, но същинския им замисъл и трансформационен потенциал се съдържа в процеса на тяхното изучаване."

http://www.youtube.com/watch?v=ArrPvqQOmj0&mode=related&search= Ето тук някои видеоматериали
*********************************************************************************************************
Гуржиев е психолог, философ, учител и мистик, създател на учението за "четвъртия път" на вътрешната реализация на човека.

Не е получил систематично образование, но от младежките си години търси отговорите на така наречените "вечни въпроси". Средата, в която минават детството и младостта му е причудлива смес от култури и религии. Неговите университети са странстванията му (1896-1922), първоначално като член на малка група "Търсачи на истината", после като странник, учител и емигрант. През това време посещава Средна Азия, Авганистан, Монголия, Тибет, Индия, Палестина, Русия, Етиопия, Судан, Египет, Турция, Крит, Гърция, Италия, Германия, Англия и Франция. Търсенето на езотерично знание, на "вътрешния кръг" на човечеството, го срещат с тайните суфистки братства Гиндункуша, посещава и будиските манастири вТибет. През 1915-1917 г. създава групи от свои ученици в Москва и Петербург. В Петербург среща Петър Успенски. Революцията го принуждава да емигрира в Кавказ, където през 1919 година в Тифлис основава Институт за хармонично развитие на човека. Такива институти той основава по-късно и в Турция, Германия и Франция. През 1933-49 г. отново пътешества и отново посещава САЩ, където сформира групи от свои ученици и последователи.

Гурджиев не създава цялостна и непротиворечива доктрина. Идеите му са систематизирани главно от П. Успенски и от други негови ученици и последователи. Психологическите му възгледи се опират на християнски, ислямски, будистки, дервишски и други източници. Психологическата му доктрина трудно се поддава на анализ и трудно се систематизират отделните интелектуални моменти в нея.

Съществено място във възгледите на Гуржиев заемат представите за учителя и ученика и техните взаимоотношения. Ученикът - това е човек, който по силата на обстоятелствата в живота си е преживял опита на пробуждането и по този начин е излязъл от "външния кръг" на човечеството, но сам по себе си не е способен да се придвижи по-нататък по пътя на вътрешната реализация. Учителят е този, който вече е свършил необходимата работа по интегрирането на множеството свои "Аз" и по подчиняване на личността си на същността, т.е. човек, имащ истинско "Аз", собствена воля и способност да действа. Така учителят се явява необходимо условие за сблъсъка на ученика със самия себе си с цел неговото вътрешно развитие.

Пътят на вътрешното развитие предполага човек да преодолее множество различни препятствия, главните от които са идентификацията, лъжата, диалектическото мислене, излишното говорене, движение и въображение, неспособността да обича и най-накрая - отрицателните емоции.

*****************************************************************************************************************
http://yogamagazine.hit.bg/Statii/Br5_92_Tantra.htm
и.... за връзката между различните индивидуалисти и "следите им":
****************************************ма
малко ОШО... и ОШО - ЗА ГУРДЖИЕВ:
---------
Как да запазим съзнание, когато сънуваме?

    Ако този свят изведнъж изчезне, и останеш само ти, ти така ще се уплашиш, че ще умреш. Същото ще стане, ако сънуването изцяло изчезне, защото твоят свят са твоите сънища.

    Всъщност ние не сме в света. По-скоро ‘’светът’’ се състои не от външните за нас неща, а от сънищата и мечтите ни.

    Тук не говорим за един свят. Географски той е един, но психологически има толкова светове, колкото и умове. И когато твоят сън изчезне, изчезва и твоят свят. Трудно е да се живее без сънища, без мечти. Затова като цяло не се използват внезапни методи за Осъзнаване, а само постепенни. Всъщност ти можеш да достигнеш Осъзнаването в този миг - няма никакви препятствия. Но това може да е фатално, може да е твърде много за теб.

    Ти си свикнал с фалшиви сънища. Не можеш да се сблъскаш с Реалността. Ти си като парниково растение, живееш непрекъснато в мечтите си. Постепенните методи помагат да понесеш Осъзнаването - да станеш достатъчно силен и способен за това.

    Има седем внезапни метода за Просветление, но няма да можеш да ги понесеш. Може да ослепееш от твърде много светлина. Може да умреш от твърде много блаженство.

    Все пак можем ли да отидем отвъд това сънуване, отвъд този дълбок сън? Има още два метода за това.

    Единият е да започнеш да се държиш, като че ли целият свят е само сън, каквото и да правиш, помни, че е сън. Нека умът ти непрекъснато помни, че докато си буден, всичко е сън. Затова наричаме този свят мая, илюзия, сън. Това не е философски аргумент.

    За съжаление, когато са превеждали Шанкара на Запад, той е бил възприет като философ. Всъщност, когато Шанкара казва, че този свят е сън, това не е философска теория, а похват за определена медитация; именно за медитацията на сън да помниш, че сънуваш. Защото обикновено когато човек сънува, той смята съня си за реалност. За да се избавим от това и на сън, и наяве да мислим, че това, което ни се случва, е истинско, трябва да започнем още когато сме будни. Нека анализираме приликата между съня и действителността. Аз те виждам. След това заспивам и пак те виждам - на сън. Какво става, когато те виждам на яве? Аз не те виждам - просто образът ти се отразява в очите ми. След това по тайнствени пътища, които науката още не е открила, този образ се преобразува. Но това не става в очите - те са само прозорци. Аз не те виждам с очите , а ПРЕЗ очите.

    Ти се отразяваш в очите ми. Дали на сън, дали наяве - няма разлика. Просто до мен достигат вълни, които се декодират. След това аз пак ги декодирам и така разбирам какво става. Аз съм винаги вътре, ти си винаги вън - и няма възможност да се отсъди дали в този момент човек сънува или наистина изживява нещо.

    Шанкара не казва да променим съня, защото с това ще потвърдим, че го смятаме за реалност. Шанкара просто казва, че каквото и да е, то е сън. Запомни това: не прави нищо, за да го промениш. Опитай се три седмици да помниш, че каквото и да правиш, то е сън. Много е трудно, но това е един от начините да проникнем със съзнанието си в сънищата.

    Така една сутрин ще се събудиш, и ще знаеш, че не ставаш от сън, а че преминаваш от един сън в друг. Когато и двадесет и четирите часа станат осъзнато сънуване, което чувстваш и помниш, тогава си в своя център. Щом почувстваш сънищата, ще започнеш да чувстваш и сънуващия - субекта. И когато филмът свърши, ще знаеш, че той не е бил истина, и истината ще излезе наяве. Ще почувстваш себе си.

    Този метод, който е един от най-старите в Индия, е всъщност само похват, само способ за променяне на ума, за да погледнем на света по друг - съвсем различен начин.

    Видял съм цветя навън. Утро е, слънцето изгрява и е много красиво. Ти никога не си бил навън, никога не си виждал Слънцето и небето, живял си само в затвор. Искам да те изведа навън, да се порадваш на красотата, но ти не ми вярвяш. Ти си виждал само стени. Какво да направя? Ако ти говоря за цветята и за небето, ти ще ми се присмееш. Тогава аз измислям нещо, което ти разбираш, за да те накарам да излезеш от затвора: извиквам, че има пожар и бягам навън. Ти бягаш заедно с мен, излизаш навън и виждаш цветята, познаваш ги и ми прощаваш. Няма пожар, но ние разбираме само този език. Има цветя, но ние не разбираме езика им, тези символи за нас са били без смисъл.

    Това е единият метод. Другият, който е другият полюс на същото нещо, е да не мислиш нищо за света, а просто да помниш: аз съм.
Гурджиев е използвал този метод. Той идва от суфите, от исляма. Каквото и да правиш - когато пиеш, когато ядеш, когато вървиш, помни: ‘’Аз съм тук’’. Изведнъж ще се усетиш: ‘’Колко много секунди минаха, а аз забравих, че ‘’аз съм’’.

    Ако можеш цял ден да помниш ‘’аз съм’’, това ще проникне и в съня ти. А ако на сън помниш това, тогава сънят ще стане само сън - няма да се измамиш, че той е действителност.

    Опитай тази техника в каквато и да е дейност. Колкото по-истински ставаш отвътре толкова по-неистински става заобикалящият те свят. Действителността става ‘’аз’’, а светът - нереален.

    Гурджиев непрекъснато работел по този метод. Неговият основен ученик П.Успенски разказва, че три месеца непрекънато си повтарял ‘’аз съм, аз съм’’, докато накрая - всичко - мисли, сънища - спряло. Само като вечна музика отвътре той чувал: ‘’Аз съм, аз съм’’. Тогава двамата излезли навън из града (Тифлис). Успенски пише в дневника си: ‘’Тогава за пръв път разбрах какво има предвид Христос, когато казва, че хората са спящи. Целият град ми изглеждаше като заспал. Хората се движеха, продавачите продаваха - но всичко беше като на сън. Погледнах Гурджиев: само той беше буден. Другите се ядосваха, биеха се, караха се, обичаха се, свичко правеха - но гледах лицата им. Те бяха заспали. Те не бяха тук. Вътрешният център липсваше. Гурджиев ми каза: ‘’Всичко е същото, както беше преди три месеца - когато ти дойде. Но ти не можеше да видиш, че другите са спящи, понеже и ти беше спящ. Сега виждаш, защото осъзнаваш. Част от съзнанието ти премина отвъд сънуването.’’

    Нямам предвид непрекъснато да повтаряш ‘’аз съм’’. По-скоро достатъчно е чувството за това. Като вземаш душ, усети докосването на водата, бъди там и помни: ‘’Аз съм’’. Разбира се, може да повтаряш, но неосъзнатото повтаряне само ще създаде повече сън. Когато докосваш нечия ръка, не само я докосни. Почувствай себе си, присъствай изцяло в това докосване! Когато ядеш, почувствай себе си в процеса. Един ден ще се събудиш в своя център. Тогава сънуването ще спре. Човешкото същество, което си бил, няма да е същото. За пръв път ще осъзнаваш. За пръв път, в целия спящ свят, ще си буден. Ще станеш Буда, Пробуден.

    След това пробуждане няма нещастия. След това няма смърт, няма страх. За пръв път ставаш свободен от всичко. Омраза, гняв, алчност - всичко изчезва. Ставаш само любов.

    Но ако всички сме актьори в една вече написана пиеса, как може медитацията да ни промени, ако в пиесата няма тази глава?

    Този въпрос съдържа същата грешка. Аз не казвам, че всичко е предопределено: просто това е само похват.

    Съдбата не значи че всичко е предопределено. Просто ако приемем, че е така, всичко става сън, всичко става сън. Никой не се интересува толкова от тоб и кога ще умреш. Ти не си центърът на вселената, и за нея въобще няма значение дали те има или не. Хората непрекъснато се питат защо съществуват. Човек не е създаден с някакво специално предназначение, и това е добре - иначе би бил машина. Човек е просто сътворение - преливащо, изобилно сътворение. Всичко просто е. Цветя, звзди, хора - всичко е преливане, радост, празник на Съществуването без някаква определена цел.

    А теорията за съдбата и предопределеността създава проблеми, защото я възприемаме като теория, а не като способ. Целта и е да възприемем света като театър, като сън, за да осъзнаем, че ние не сме източникът на това сътворение, да останем просто наблюдатели.

    Всъщност има две религии източници - индийската и еврейската.

    Всички религии, родени от индуизма, вярват в прераждането.

    Всички религии, родени от еврейската, вярват в един живот. Те са били религии на бедните. Техните пророци били необразовани. Нито Мойсей бил образован, нито Христос. Те не били изтънчени, и говорели на прости и бедни хора. А за бедния човек и един живот е предостатъчен. Той гладува, страда, умира. Ако му кажеш, че ще се преражда още хиляди пъти, това ще го съсипе. Той иска да отиде в рая, а не да се мъчи още.

    Буда, Махавира, Кришна говорели на богати хора. Те самите били принцове - образовани, културни, фини. За бедния раят и наслажденията имат смисъл, но не и за богатия, който цял живот тъне в наслади. Затова Буда, Махавира и Кришна говорят за освобождение. Те не говорят за удоволстията отвъд. Те говорят за трансцедентален свят, в който няма нито болка, нито радост.

    За богатия истинският проблем е скуката. Обещай на бедния насладите в бъдеще, защото за него проблемът е настоящото страдание. Богатият, познал всички наслади, се плаши от повторението им. Той иска нещо ново. Затова Буда казва: ‘’Този  свят е стар. Няма нищо ново под слънцето. Ти си като в кръг - непрекъснато се въртиш. Върви отвъд това: изскочи от кръга!’’

    Похватът е различен, но целта е същата. Скочи! Раздвижи се! Преобразувай се!’’

    Ако възприемем тези религиозни становища като похвати, няма противоречие между Христос и Буда. Те имат пред вид едно и също нещо. Те просто създават различни пътища за различните хора, различни техники за различните умове, различни подходи за различните отношения.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бих помолил само, пишещите след всичко това - опитайте внимателно да прочетете и да "докоснете" смисъла на изнесеното. Опитайте да не интерпретирате, да не мислите и тълкувате кое какво е, защо е и откъде е... тълкуванието и интерпретацията само влошават същинският смисъл, защото идват от личността и по този начин ви ограничават само в нейния диапазон.
И както каза колегата "ВОЙВОДА" и отричането и приемането са просто различни форми на един и същ процес - самоограничаване, щото когато те са налице, веднага се "изрязва" от личността и ума ни входящото в целия си "блясък" и смисъл. И така - АЗ-личността го изрязва - за да поддържа своята си илюзия за реалност. Това се има предвид под понятието "СЪНУВАНЕ".

Само по себе си това не е лесна работа... И си трябва работа... дори и от текстовете които изнесох се вижда достатъчно ясно.
« Last Edit: август 04, 2007, 11:08:51 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline marilena

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 2
Re:ЗА ГУРДЖИЕВ и индивидуалистите...
« Reply #1 on: януари 17, 2015, 11:38:40 pm »
За всички, които се интересуват от учението на ГУРДЖИЕВ на този линк може да прочетете много интересна статия на Български:

http://www.gurdjieff.org.uk/gs8blg.htm


Offline marilena

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 2
Re:ЗА ГУРДЖИЕВ и индивидуалистите...
« Reply #2 on: януари 31, 2015, 10:14:48 pm »
Читателите, които искат да научат повече за Г.И. Гурджиев и неговото учение могат да се свържат с 

Gurdjieff Studies на bulgaria@gurdjieffstudies.eu