Author Topic: ЗА МЕН... и НЯКОИ ТЕХНИКИ ОТ ЖИВОТА МИ... и още нещо...  (Read 2215 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Възнамерявам от известно време в изворите на събера някои от откритията и експериментите, които са в областта на здравето - като израз на взаимовръзка между психика /най-общо казано/ и тялото. И тялото - като връзка с физическите принципи на ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ.
В основата на тези експерименти стоеше основната ми работа по изчистване и "отделяне" на идентификацията ми от  преживяването, визуализацията, желанието и въображението. По-късно и от "мисленето и конструирането на образи чрез псевдомислене". И опитите на изброените да влияят върху съставянето на вътрешна отразена/ но неадекватна/  картина на реалността, която аз съм нарекъл "ЛИЧНА РЕАЛНОСТ".

Понятието АДЕКВАТНОСТ е сложно съставно понятие. С него аз самия определям динамичните връзки на отразяване и взаимна обвързаност между основните аспекти на живота ми. Основният критерий за АДЕКВАТНОСТТА е връзката между понятията
"полезност" - нещо като психичната аналогия на КПД. И по същият начин зависимо от осмислянето и регистрирането на
- разхода - на време, на усилия, на енергия
- резултат - като визия, очакване, залагане, ограничаване в "ЦЕЛ".
но аз допълних - и наблюдение на целият процес - и на двете звена в хода на експериментирането, и го задълбочих със няколко чисто ментални комплексни техники. Най-често използвам т.н. "ТРОИЧЕН АНАЛИЗ" - преди времето на действието, по време на действието, и след действието - всеки от тия три има различни плюсове и минуси, но комбинирани заедно и внимателно, дават чудесна възможност. Все пак всичко се случва и е свързано с мен и начина по който възприемам света. В случая техниката е само конкретен инструмент, избран предвид задачите за решаване и собствените ми особености и дадености.
Чрез всичко това пък се научих едновременно с всичко изброено дотук, наблюдението и последващият анализ да се превърнат в самонаблюдение и самоанализ - т.е. - всичко което изброих допълнително към него аз се научих и да съотнасям и "припомням" за себе си, чрез техниката "СТРАНИЧЕН САМО-НАБЛЮДАТЕЛ". Между другото на думи изглежда далеч по-сложно и объркано... /Може би :)/

Та...
 Основният критерий за АДЕКВАТНОСТ си остава връзката между РАЗХОДА И РЕЗУЛТАТА от всички действия.
Все пак - не забравих че през цялото време на тези опити става въпрос за психичните еквиваленти на всички явления - защото и "РАЗХОДА" и "РЕЗУЛТАТА" са израз на моето отношение към света - като сбор от всичко което съм аз самия в даденият момент на всеки експеримент. Идеята ми беше, че използвайки различни точно определени "делнични" или "всекидневни" процеси, да развия качества, възможности и вникване на взаимовръзки, чрез които да ги приложа във всички останали аспекти на ЖИВОТА МИ - като израз на отношението ми за това, че зад всичко стоя АЗ - и това което съм в даденият момент.
Искам да припомня, че различните човешки дейности са свързани с понятието РЕЗУЛТАТ и постигането на определена поставена задача-цел може да е една за повече хора, но все пак някои от тях използват опит, знания или нагласи или "талант" в посока на това да "могат да го направят с по-малък разход на енергия". В този смисъл в социалното хората се делят на различни категории - майстори, експерти - което изразява именно връзката между направеното и постигнатото. Все пак в този смисъл - ВИНАГИ ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА ЦЕНА... и се "плаща". Въпросът е - в рамките на собствения ми живот да разбера, осмисля и реализирам максимално своето разбиране за всичко това. Но не забравих, че всяка цел е условна и не се изгубих в преследването й, като през цялото време си напомнях за СЕБЕ СИ и това, че зад всичко това СЪМ АЗ САМИЯ. Разбира се - при такова отношение на мен към живота ми, той не ми остана "длъжен" и ми се "отблагодари", показвайки ми, че всичко което съм преживял и през което съм преминал е имало огромна роля за това, което съм. От всичко това аз се научих да концентрирам целият си наличен потенциал в дадени моменти. И да "множа" тези моменти колкото може повече. ТАКА за мен прагматичността и прагматизма просто се превърнаха в мост към себе си и станаха своеобразен "център" на практиката ми, както и в социалното ежедневие, в което се налага да участвам, така и във вътрешен план. Та ето как съединих ЖИВОТА СИ - да бъде единство и цялост - а не да живея "ДВА ЖИВОТА" - единия вътрешния, а другия социалния...
Все пак – всеки социален ЖИВОТ е само производен на ВЪТРЕШНИЯ… както всяка социална личност, роля е производна на ЧОВЕКА в нас – онзи човешки аспект, който аз съм нарекъл общо „ЗАДЛИЧНОСТЕН”, макар да има разни други „имена”. 
Та ключът и центърът на всякаква социална дейност или битие е във вътрешният живот на всеки от нас – по-точно във възможността да го „осветя със съзнателното си отношение”.

Разбира се в течение на опитите си съм направил и известни обобщения, наблюдавайки и сравнявайки наблюдаваното при други хора.
Условността при всичко това е налице, въпреки че връзката с физическата реалност има специфични критерии, по които пак условно може да се ориентираме за АДЕКВАТНОСТТА на тази връзка. И точно както топчето /при играта тенис на маса/ отива именно там, където е изпратено, следвайки физически закони и общите физически принципи. Разбира се именно в подобни игри се установява връзката между физическата реалност и психичната адекватност, макар и да остава винаги условния момент.
  Шофирането - като друг универсален пример - също е специфична човешка дейност, която задължително има в себе си критерия за адекватност към случващото се на пътя от страна на водача на МПС. В този смисъл - колкото и да мечтаете, бленувате, измисляте или чувствате, това веднага лесно се отразява в самата "практика", защото реалните физически закони все пак тук - в тази ни физическа реалност в това съществуване - са част от универсалната среда в която живеем всички ние. И именно когато човек се "разсее", това веднага се отразява и на шофирането предвид, че обстановката на пътя изисква от самосебе си следенето в "реално време" на множество по брой /и по толеранс за всяка една/ променливи величини. И съобразно възможностите ни да ги обработим, както от скоростта и дълбочината на обработката, зависи и изборът на поведение на пътя. Отделно за онези шофьори, които имат идеята за "връзката със себе си" допълнително усложняват цялата ситуация, като се включват допълнителни критерии увеличаващи сложността и дълбочината на адекватността - така че в допълнение към критериите "безопасност", вече влизат и обектите "АВТОМОБИЛ", ПЪТ, СКОРОСТ... Допълнително - разход на гориво, ПЛАВНОСТ на шофирането / един от универсалните мерки - и не само спрямо шофирането - по принцип за физическите действия във всякакви условия/... И всичко съобразно това, което самият водач може да си позволи да "поеме, осмисли, обработи" и "върне обратно" - като участие, действие или реакция - въобще собствения израз на психичните връзки с реалността.
В този смисъл ШОФИРАНЕТО е изключително рационален процес - израз на информационна обработка на ставащото в реално време. И емоционирането и страхуването, или пък преживяването и заспиването провалят тази информационна обработка и се намесват в нея, създавайки просто един "ПСИХИЧЕН ШУМ". ПО ТОЗИ НАЧИН РАЦИОНАЛНОСТТА напълно може да се изгуби, предвид, че се разбърква процеса и в резултат на това се изгубва АДЕКВАТНОСТТА. А РЕЗУЛТАТА ОТ НЕЯ - като индикатор  - е или човешки животи или нашият собствен. В най-добрият случай - просто пари за ламарини или поправка на двигателите. А има и "щети" дето не се измерват с пари - това са нашите собствени - загуби на време, уплахата, стреса и разни последствия в тази светлина. А иначе толкова лесно да се прецени наблюдавайки внимателно шофирането по улиците, както и сводките на пътните произшествия на КАТ. Дори в пословичният град СОФИЯ толкова недвусмислено се вижда - експресивното и нервно шофиране, агресията на много от водачите, избиваща от псувни, закани или направо саморазправи. Какви ли решения за воденето на автомобила може да вземе един изнервен или уплашен водач... След като той самия е превърнал шофирането просто в поредното си поле за преживявания. В този смисъл - какъвто човека - такъв е включително и като шофьор. И това много лесно си личи навсякъде.

САМОСЪЗНАТЕЛНИТЕ хора в този смисъл е могат да се "идентифицират", защото във всичко това те всъщност преследват като смисъл да задълбочат самопознаването си, докато условно несъзнателните преследват "цели", които ги изразяват и са в тясна връзка с вътрешните им "намерения" и са израз на желания или мечти /стремежи/.
Разбира се - изключително е тънка границата и си давам сметка, че няма нито един обективен критерий, според който да "премерим" съзнателността на всеки човек, още повече че границите са размити от различните моментни състояния и самите граници липсват предвид безкрайните нюанси дори в рамките на един единствен човек. 
Все пак моята цел е да работя по себе си и независимо, че условността е налице във всичко, аз се научих да я използвам и да израсна потребностите ми "на всяка цена, при всякакви условия да търся еднозначност, сигурност, точност и категоричност", така характерни за повечето вярващи социални личности /  допълнение с моята собствена :)/. Въобще осъзнаването на обективният смисъл на УСЛОВНОСТТА и ОТНОСИТЕЛНОСТТА , и съотнасянето на всичко това към собствената ми работа и практика е едно от най-големите ми собствени "достижения" и изигра решаваща роля за това, което съм сега - каквото и да означава това  /:)/ в очите на всеки от вас - четящите тия редове.

И в този смисъл, аз възнамерявам да пусна серия от постове в които извеждам някои основни принципи свързани с връзката и отношението на всеки от нас със СВЕТА - поне според мен...
Всеки един от постовете ще бъде с  примерни теми в които аз самия виждам като общовалидност и актуалност за ежедневието ни. Например - 
ДИШАНЕ – като ключ към живота,
ДВИЖЕНИЕТО и ЗДРАВЕТО – като израз на връзката и със дишането, но и със множество други фактори
…..
 Някои изведени принципи гледане в екрана на монитора и свързаната с това умора,
различни идеи, свързани с използване на "тихи" или "невидими техники и практики", свързани със социалната ни дейност и които да остават "скрити" за останалите хора. И т.н.

Разбира се - искам да подчертая, че във всичко това съм преминал през една съпротива - съпротивата на личността и специфичните за нея "граници на съществуването й" - разграничих се от чувстването, емоционирането, стремежа си към приятното, лекото, удоволствието, приемането наготово и... мързела си. Това не означава че тях ги няма - само че съм се разграничил от тях и всеки момент аз НЕ СЪМ ТЯХ. Всичко това ми дава възможността емоционалния ми статус да е напълно управляем и личното ми отношение да е просто нещо, което съществува, но нищо не зависи от него. Защото намирайки центъра си, и наричайки го АЗ, се самообезсмислиха ролята и значението на преживяванията от всякакъв род, като единствени, по които се "мерим" и ОПРЕДЕЛЯМЕ. Искам да повторя - имам си емоционален живот, и то доста богат и Румен в мен си живее, както и при всички други "имена" и легенди... Просто Румен вече не е сам, но дори и го научих да се остави да бъде "воден". Да свикне с идеята че той е само "част" и е нужно да се "нагоди" към цялото, а не да си присвоява изцяло функциите му.
Именно това "приучване" на РУМЕН от РАМУС е онова, заради което пиша в изворите. Защото използвам това, че всички вие пишете от "името на РУМЕН", а аз пиша от ролята на РАМУС. Лесно е, защото повечето постове са свързани с личното във всеки от вас и в този смисъл резонират силно именно и у моята личност, наречена РУМЕН. Тя усеща това и го използва намирайки и ровейки за потвърждение, да си търси оправдания, да намира "себеподобни" и да се идентифицира с тях.... Така, определени постове, изразени от определени личности, провокират у мен резонансно отново и отново вътрешният ми диалог и "вторият" участник от диалога го изписвам и после чета. Точно както и го подписвам с точното му име, което сам му дадох - "рамус" - израз на избора ми, контакта ми и уникалната ми връзка... дори и през него - до "следващото звено".
 Затова и влизам в определени теми, след определени постове - това е целият процес... и го казвам на всички, които привиждат в написаното от мен всякакви "лични " сценарии, изяви или "мерене". Никога не ме е интересувала самата личност зад написаното от вас - така или иначе всеки пост я изразява толкова прозрачно. Използвам го заради собствената си работа и това "използване" го връщам в друг вид и го поднасям в написано слово, което е само при мен, само отвътре и изразява опит, смисъл и самооткриване...
И всичко това е част от вътрешната ми практика да "култивирам" личността у себе си и всичко написано, дори и това в момента, е също част целия този процес.

Разбира се - всичко това аз съм го извел с цел да задълбоча своята адекватност по смисъла който вече описах по-горе. Защото съм установил, че РЕАЛНОСТТА, която всяка личност си самосъздава, ни отдалечева от "другата реалност" и в този смисъл не е идеята да уеднаквяваме личните си реалности, както толкова много хора се стремят, само и само да си запазят всичко лично. А смисъла е "личното" да отстъпи и да отвори пролуката към ВСЕЛЕНАТА и света - такива, каквито са. През тази пролука всеки от нас първо открива че има друг - ОТВЪДЛИЧНОСТЕН СВЯТ и се опознава в ролята и значението си за точно тая ВСЕЛЕНА. И така - откриваме света като елеминираме нашият си "частен свят", който всъщност е едно бледо подобие на "големия". Ако знаете колко много целият процес наподобява на ония описан в една "детска книжка" - сами се изваждаме от блатото, дърпайки се за собствената коса.
И все пак - защото ние носим в себе си и БЛАТОТО и ЗАТЪВАНЕТО, и КОСАТА и РЪКАТА ДЕТО НИ ДЪРПА "НАГОРЕ".
ВСЪЩНОСТ - НИЕ НОСИМ В СЕБЕ СИ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.
И пътя ни към нея, минава именно през нас самите.

Това открих, с това живея и с това продължавам.
Това съм АЗ.
« Last Edit: август 12, 2007, 04:50:48 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.