Книги и автори > Други книги

Стихове

<< < (9/23) > >>

nova:
НЕРВИ ЗА ЛЮБОВ

Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш,че  нещо ново
казваш с това "Обичам те"?
Да не мислиш.че ще се срути
светът след моето тръгване?
Бъди сигурен - много пъти
са ме лъгали.И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-безвременната от всичко.
Най-кратката.Невъзможната.
Лесни любови не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме от тука.
Ако ти стиска!

nova:
Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.
Да имаме коли - не е достатъчно.
И жилища да имаме - не е достатъчно.
И светлина да имаме - не е достатъчно.
Да имаме пари - не е достатъчно.
И почести да имаме - не е достатъчно.

Достатъчно е да не се срамуваш от думите си вчерашни.
Достатъчно - ако не съжаляваш за днешнити дела.
Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно - ако спокойно казваш "не" и "да".
Достатъчно е , ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е  , ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни -
защото, запомни :
да бъде хлябът бял - не е достатъчно.

Стефан Цанев

divine:
А хората си мислят все че не е достатъчно.............

Тези стихове са написани от едно момиченце, Лекарите й дават 6 месеца живот.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?

По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?

По -добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне
Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”,
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.

Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
Губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори.
Животът не е спринт

Затова отпусни се, чуй музиката
Преди да спре песента.

Nirvana:
Това е много въздействащо.  :) Поне при мен. Но струва ми се, нямаше да бъде същото, ако бе без вметнато(уж)- "Тези стихове са написани от едно момиченце, Лекарите й дават 6 месеца живот."   ::) :P

aspazia:
 :)Сред толкова много красиви стихове,реших да споделя любимите си от любовна лирика:

...Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,

облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън

                                            /Georgia Skott/


Липсваш...Липсваш,боли...
Разпилени мечти се разлистват.
Липсваш,липсваш,гори...
И в сърцето наслагва се пепел.
И студ,,и тъгa,
не понесъл лудият вятър,нали?...
Липсваш,липсваш,сълзи...
По земята потича небето...
Във краката ми облаци бели...
Във сърцето ми...ТИ...


"Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера."



Мен ли търсиш?
Росата в тревата зелена
или топлината на слънчев лъч?
Мен ли търсиш?
Волността на птица крилата
или на реката вечния път?
Потърси ли в усмивките на децата
или в песента на дъжда?
А в енигмата на зората?
А в залеза на деня?
Потърси ли в пламъка на свещта
или във вечното безсъние?
А в аромата на цветята?
А в шепота на мисълта?…
Намери ме…


повдигнах се на пръсти
да ме видиш,
но ти не ме съзря.
повиках те със мисъл,
но ти остана ням.
пожелах те с песен
ти не ме разбра.
тогава
дойдох в съня ти
и доведох безсънието...
…И все едно е
какво си кроила
в притихнали нощи
с взривени желания...
Тишината
обримчва покоя
с пресъхващи извори
и напразно
се молиш на вятъра.
Тоя нежен разсипник!...
Той може да пее
и плаче,
може леко
да пролазва
в твоята пазва,
после с ледени пръсти
да раздира плътта ти,
за да прокапват от там
отрезвяващи истини.
Може...
Но само птицата в тебе
знае
на крилете цената.

Мога те отчайващо реално.
Дори насън те мога... и дори
В безсънни нощи –
Да съм твоя поглед
А в дните ти-
Сърце, приятел, стих.
Мога те,
Постигам те със тайнство,
Опазено от древните жени,
Познавам силата на постоянството,
Познавам мислите
И знам кога боли.
Мога те
Със нежната си обич
И със свирепието на тайфун,
Изплитам себе си
Във мрежи,
Улавям те във всеки стон и дъх.
Мога те
Във възлести желания,
Неразрешими иначе, освен със меч.
И те мълча,
И някога те викам,
И те събирам,
Ей тъй, за разкош,
В самотните озъбени минути
Когато гордостта не струва грош...


За любовта кажи каквото
искаш.И винаги ще
бъде вярно!
Усилие,движение,
възход,възторг и
неизбежен крах-
-това е вярно...
Тя има сто различни
имена .И те са
точни, но и жалки.
Безкрайно дълга дума!
Разкрива се едва,по малко.
За тез,които
могат да я слушат...
Мечтание,
триумф и тишина -
-това е вярно...
И време - всъщност нейната
душа.Затуй я храни
с чувства и иконфликти,
със сокове
от ярост и инстинкти,
със любопитство и познание,
безумия,
омраза и амбиции,
със алкохол и наркотици и
всички форми на желание.
Самата тя желание!
Това е е вярно...
Но и другото - че е парад
и шествие, и триумфален марш
сред викове,фанфари и хоругви.
И липса ,и отсъствие,
и вечно чакане...Неизразим,
прекрасен спомен.Разказан
под един
прозорец във Верона...





Къде си

Вървя по улици,
не знам къде съм...
Витрините оглеждат се в очите ми...
Сънувам люляци
в безгласна песен,
далечна като твоето "Обичам те"...

 

Танцувам с вятъра,
целувам слънцето –
усмивката за теб в лъчи отнесоха...
И бдя с луната,
в звездите търся те...
И тихичко в нощта шептя "Къде си...?"

 

Ти... Аз
Ти
ме гледаш през мрежа безвремие.
Аз
съм нещото, дето е винаги там.
Ти
си свикнал с мен като с топлото време.
Аз —
дали така стига ми, никак не знам...
Ти
ме обичаш? Или пък себе си...?
Аз
съм черешката в твоя коктейл.
Ти
не сънуваш мен. Дневните бледности
аз
съм събрала... в досаден десен.
Ти
си утрото, с което се будя.
Аз
съм остатък от нервния ден.
Ти
пошепни ми как да прокудя
аз
сланата, попила във мен...?




Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Go to full version