Author Topic: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!  (Read 19040 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #30 on: септември 26, 2008, 05:50:55 pm »
Понякога централният ни образ, който си ни е ясен като слънчев ден без мъгла, се опитва да види централните образи на другите и като му се губят насред изпарения, решава, че са се скрили нейде и пускат пара. А дали пък не са се "изпарили" просто, дали пък туй дето търсим, не го намираме, не защото се е скрило зад нещо, което се е скрило зад друго и така до безкрай, а просто няма нищо скрито, нито кой да го крие. Но когато ясно виждащият се централен образ е на това ниво на разчитане на следите - само според играта на криеница и търсеница, като не може да намери нещо, си мисли, че е доста добре стъкмено и приложено самото покриване. Е ми да продължава да търси тогава, може и да намери, но да търси на подходящите места, в които са валидни прилаганите от него преки и обратни взаимовръзки, щото иначе ще се крие зад оправданието, че другите много яко са се изпокрили.
Що се отнася до сменения ми ник, той беше резултат от изтриването на стария ми акаунт от един от администраторите, на който благодаря че само той се сети как да оправим проблема, тъй като близо 2 години не можех да влезна във форума, тъй като ми даваше грешка в базата данни. Отношение към ника на Рамус има само във фантазията ти, Румене, аз не си създавам образ, към който да си наслагвам в потвърждание на моите си теории всичко ново написано от който и да е от авторите на постове в Изворите. Всеки текст е просто текст, изразяващ дадено човешко състояние, прозрение, мнение.....едно моментно състояние, камо ли обратно четене и самонаслагване, самопресяване и наслагване, пресяване на другите като фиксирани и непроменливи автори на постове. А това, че един автор на постовете установяваш, че няма връзка със себе си, е защото ти я търсиш тази връзка по твоите си критерии и сложни анализи и като не я намериш, смяташ че авторът няма връзка със себе си. Може пък тази връзка да не е тази, която ти търсиш - това че ти се изплъзва от фиксиране даден образ и ти се струва замъглен, размит, скрит ...може да означава, че просто централният образ , който поражда другите измислени образи в измисления свят на този човек - че ВЕЧЕ ГО НЯМА ТОЗИ ОБРАЗ, постепенно е угаснал и угасва, а с него и образите....
Ако имам някакво отношение към крехкия и саморазпадащ се образ на Рамус във фантазията ми, то е на отвореност и уважение. Публикуваните от теб текстове в по-голямата си част резонират със състоянието, в което вървя през живота, друга част от текстовете - в които е засилено присъствието на егото ти - в които делиш хората на "първи" и "втори",едни, които НИКОГА няма да стигнат "нивото" на другите, но в същото време да знаят че има такова ниво - е, как да го знаят, като е непознаваемо от тяхното ниво - остава единствено да ти ПОВЯРВАТ. Но пък ако тръгнат да ти вярват, си бетонират нивото още повече - или че този или онзи не щял да си признае - пред кой, пред по-висша инстанция ли - пак трябва вяра....текстовете ти от този род потвърждават това, което казах по-горе, че човек тръгнал по пътя на разсъбличането на егото си, в дадени моменти му става хладно и се изкушава да се наметне - но аз от тези текстове не съдя за автора зад ника - не те пресявам, не те натъкмявам, не те наслагвам и никога фиксирам...никои текстове не съдържат и една вселенна /пак ще си употребя думичката, която ми се роди в скайпа/ от потенциала на човека - защото той зад всичко временно, преходно, моментно и фиксирано - е едно нищо или нещо - без начало и без край....и понеже си честен, затова и не можеш да напишеш книга ...и докато ти убягва....продължи си сам изречението.
« Last Edit: септември 26, 2008, 10:02:34 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #31 on: септември 27, 2008, 09:19:18 pm »
Всичко което пиша, може и да са пълни глупости.

Думите са само символи.Словото има огледалното свойство човек да види вътрешния си образ наяве.Глупака ще види само глупости,умния само умни,мъдреца само мъдрости...всеки според себе си.Сега ще споделя какво себе си виждам във виртуалня ми условен образ Рамус :) Може и да не пасва на името на темата като психоанализ но...

Ти си един от най-веселите хора , които съм срещал през живота си.Човек който притежава уникалното умение да се наслаждава на всичко ,което вижда или прави ,като че ли му е за първи път.Но колкото повече човек вижда във света,толкова по богати стават образите му за него.Може би и за това и продължаваш да пишеш.Въпреки че свободно можеш да боравиш със собствените си образи все още ти е интересно какво точно представляват.Точно както гледаш на живота като на една мистерия,така и ги виждаш и тях.И колкото повече ги опознаваш толкова по мистериозни стават.Така както детето се радва на сапунените мехури като се пръснат така и ти се радваш как се пръскат собствените ти образи.И на фона на сивите или цветните мехури света изпъква толкова силно със многообразието си от живи форми.И от всички живи форми най силно впечатление ти правят хората.И колкото и да повтаряш в общуването си с хората ,че не се интересуваш от тях,може би ти си един от малкото човеци , които тези хора ще срещнат,които да са се интересували толкова много от тях.Невъзможността на околните да общуват с тебе на друго ниво освен на онова с преживяванията , събужда дълбоко в тебе необходимостта от досег с друг като тебе.Разбира се да срещнеш човек същия като тебе би било напълно невъзможно и не само невъзможно но и незадоволително.Не същия...но подобен,себеподобен.Но как може да намериш някой като тебе,когато ти самия се променяш толкова бързо.Докато вчера си се разграничавал от човешкия род ,просто като отделен вид,дали днес не си стигнал още по далеч в еволюцията си.А развитието носи след себе си любопитството от предстоящото.И дори когато вече не си правиш очаквания за бъдещето , отново се изненадваш на онова ,което ти застава на пътя.Разбира се мога да продължавам да пиша цяла нощ,но дори и в нейния край всичко това ще бъде само частичка от онова до което съм се докоснал при няколкото срещи на живо.Ти си това което си,а аз съм си аз...и въпреки че те усещам някак близък,ние сме толкова различни...
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #32 on: септември 28, 2008, 04:09:28 pm »
Това е един от най-приницателните образи, който някой е писал за мен тук в изворите. Целия ми живот е протекъл около "везни" и винаги съм се възхищавал на изключителната им проницателност, която на моменти достига ясновидство - на всички от тая зодия - без изключение...

Всичко е написано доста точно, никога не съм говорил пред теб за повечето от тия неща, това не пречи да си ги "докоснал" със съотвестващата частица от себе си. тоя ти аспект е онова с което аз контактувам, когато пиша или говоря с теб. Към него е насочен моя интерес, моя фокус. той е резонансен на мен. той е от моя свят. Въпроса е, че ти имаш много слаба връзка с него - нещо като "много рядко го чуваш". това имам предвид, когато на стотици постове пиша за това, че авторите на постове НЯМАТ ВРЪЗКА СЪС СЕБЕ СИ. В смисъл - тоя им аспект - и това лесно се отразява и в написаното от тях. 

искам само на един детайл да споделя нещо от себе си.

И от всички живи форми най силно впечатление ти правят хората.И колкото и да повтаряш в общуването си с хората ,че не се интересуваш от тях,може би ти си един от малкото човеци , които тези хора ще срещнат,които да са се интересували толкова много от тях.Невъзможността на околните да общуват с тебе на друго ниво освен на онова с преживяванията , събужда дълбоко в тебе необходимостта от досег с друг като тебе.Разбира се да срещнеш човек същия като тебе би било напълно невъзможно и не само невъзможно но и незадоволително.Не същия...но подобен,себеподобен.

не мога да не се възхитя на написаното - аз самия за себе си не бих го направил толкова просто и съответно есенциално да го кажа... Може би защото винаги натрупвам писаното с доста пълнеж, а недостига на думи, изразяващи пълнежа, го компенсирам с количеството, раздробявайки детайлите в дълбочина на всяко обяснение... И ти сега - с малко думи... всъщност няма значение...

Но все пак - Никога не съм твърдял, че хората не ме интересуват. Не ме интересуват личните им неща, преживяванията им вече не са ми интересни. защото са ми очевидни. За толкова години изучаване, просто се нагледах на много еднаквости, които само според шаренийката им са различни. не ме интересуват вече изявите на онова от тях, което аз наричам личност. несъответно е - защото пък те от своя страна - именно за тях това е единствено и основно. Всичкото това несъотвествие се отразява в контактите помежду ни. тая тема е просто извадка с примери за това.

да се овладее процеса на писане и четене и да се задълбочи в самостоятелен процес на разглобяване на много нива, вече ми е толкова привичен, че за по-голямата част от процесите, които се случват, не би ми стигнал и няколко хиляди думи в описанието им в подробности и взаимовръзки. Понякога, когато поглеждам назад използвайки "очите на РУМЕН" недоумявам на самия себе си, как толкова много неща са се случвали през "годините".

такива хора - като мен - се оказа, че са редки явления. Много, много редки. някои даже от вас, които си позволиха да ме видях повече в широта, и те са го казвали същото. Ти си един от тях.
 И все пак - живота ме срещна с един - подобен. Още от много малък ме срещна с него. Ние дори не знаехме за това преди 15 години. Осъзнаването на ценността на този факт, ставаше през самото общуване, макар, че е имало 4-5 години в които дори не сме се срещали. Но пък минавайки всеки по своя си път - между другото изключително различен, на моменти "диаметрално противоположен" - имахме възможността да погледнем отвъд всичко това. Просто всеки си вървеше през себе си. а там - в тая посока, всяка единица "достига" до близки неща, вниквайки зад формите, проявленията, блясъка и магията им. Всъщност това става, когато се пробие вътрешните форми, блясък, магия... Но това са неща, излизащи далеч отвъд тия ми думи...
 
Същевременно през годините, несрещайки "друг" като СТОЯН, беше пък възможност да изуча как са "другите" хора. Когато  разглеждам самия себе си в дълбочина, концентрирано, систематично и с цялата сериозност и съответния й потенциал, неминуемо е да стигна до "образите на другите" - първо в себе си. Част от експерименталната работа по изчистването на тия образи е общуването им с "оригиналите им". Особено са емблематични и показателни "специалните хора". Няма да крия, че в семейството ми нямаме никакво съотвествие по ниво. Обаче именно това пък през годините овладях вместо да се боря, или да реагирам на него, се възползвах - от различието. това е въпрос на нагласа - на отношение към света и заобикалящата среда. разбира се, че е всичко произхожда и от отношението ми към самия МЕН - Мен като форма при която идентификацията ми се измени и се "премести" постепенно към една различна точка... различна от РУМЕН.

Та... не съм казвал, че хората не ме интерсуват. И не е вярно - интересуват ме хората. Но в тях аз правя контакт и целта ми е "НЕЩО У ТЯХ" на което те самите нямат изява. "този им аспект" не е станал АЗ, за тях. И те не са наясно с него. Това е огромно предизвикателство и е основното "разминаване", изразено толкова ясно особено в тая тема и това заглавие, както вече писах.
В този ми процес винаги си оставам "в самота" - просто няма съотвествие по ниво - просто хората са на ниво спрямо себе си, което се проявява във всичко около тях - това е съвсем естествено и очевидно.
В годините на случването на всичко това да ви кажа, че съм експериментирал с контакти на всякакви нива. Но "болезнените деца", тия които са силно вкопчени в образа си, са най-затворени за контакт с "различен" от тях. нещо повече - подобен контакт е вид заплаха за тях - нещо излизащо далеч извън "пределите" на света в който те са "затворени". И в този им пашкул те държат всичко да им е ясно, подредено, точно, обяснено... или обяснимо, логично. те са подготвени винаги да "докажат" правотата си, с лекота да сменят изрази, думи, да жонглират с понятия и чувства и да се възползват лесно от изменчивостта на формите им - но винаги за целите на "запазването си". такива хора каквото и да говорят, както и да общуват винаги основното им е затвърждаването. Всяка форма и ниво на "различност" е заплаха, излизаща от това, че различността не може да се "обясни" или неутрализира с привичните им средства. И да я напъхат отново вътре в пашкула си, свиквайки с това да го затвърждават - отново и отново. В годините имаше и хора които в тая си защита силно се изживяха на "различни"... но не стана - накрая все пак се "позавърнаха"  - всеки на мястото си - точно там, откъдето беше "тръгнал". С това исках да обобщя сентенцията си чрез думите - АКО НЯКОЙ НЯКОГА СЕ "ВРЪЩА", то той просто не е тръгвал. тия аспекти у човека не се повлияват от "изживяването" в един или друг "специален образ". защото някои хора, докосвайки ме, някак си като че ли се повлияват да станат като мен. И понеже на приказки е лесно... Понеже в контакта си с мен акцента винаги ми е на "честотата" на по-горния им аспект, лесно се заблуждават, особено когато вече контакта го няма... и те остават пак "сами с личното". А полето на личното съществува за да бъде РЕШЕНО... Това е първия етап от всяка следваща крачка. няма как да се стъпи напред, докато не се отработва всеки "наличен аспект". това най-общо нарекох зрялост... или готовност. не може да се стъпи напред преди някой да е "готов", да е узрял за това. И макар и много често хората да го опитват - накрая все пак ЖИВОТА ги връща... те така или иначе само са го "изиграли" и не се е "случило" освен според образите им.

Навремето от ограничеността на конкретния си опит допусках че такива хора са най-вече при религиозните групи. Но се оказа, че е масово явление. тогава недоумявах на същността му - това винаги да правиш така, че да "остане същото". да го затвърдиш, да го докажеш, да го съхраниш на всяка цена - дори най-високата...
За тия хора всичко това не изглежда по начина по който сега го описвам. И с "годините" хвърлих голям труд, за да обхвана причинностите на всичко това. Не знаех и нямах представа че ще прерасне в огромно познание - познаване на голямата част от огромен по мащабите си процес, на всички нива на които аз го докосвам. не знаех че ще надхвърли далеч зад пределите на психонауките, на традиционната или популярната източна философия, поразена от социалнонтарапеното й ниво ... Не знаех че ще се задълбочи толкова в посока ЦЯЛОСТНОСТ. не знаех че е толкова дълбока взаимовръзката - от мен, към останалото. несъотвествията между мен и "останалите" ги отработвах двупосочно - първо навътре - разглеждайки многонишково образите ми. После Навън - към самите "обекти". 
 
Много точно си изказал, че стремежа ми е винаги е прицелен в Съответното на моето ниво. Вярно е, че няма никога да срещна такъв като мен. Но и не е нужно - нито полезно. Аз съм си достатъчен за целите за които работя. Но въпроса е по-деликатен - винаги има импулс за "търсене" към хора с високо ниво - вътрешно ниво. защото възползването и общуването с такива хора, носи и съответстващите на това ниво процеси. А аз съм човек, който се възползва от всичко това. Всъщност аналогията е, нещо като пословицата - с каквито общуваш, такъв си. Или пък - вероятно си наясно, че във вътрешните процеси са в сила резонансните явления, според които ПОДОБНОТО, ПРИВЛИЧА ПОДОБНО (на него). Но понякога водени от различни "импулси" разни хора кръстосват линията на живота ми и всеки от тях "обменя нещо" - неговата линия , с моята. Обмена е много ценен понякога. Всяка среща е нещо като мой Учител. Често живата среща  внимателно я "записвам". А писането ми с хората през чата го запазвам и препрочитам много пъти. сменяйки различните си "нагласи" - и оттам различните "очи и изгледи" към прочетеното. Преднамереното сменяне на нагласата - по ниво- е едно от най-важните "достижения" което използвам почти непрекъснато, вече дори и по време на сънуването нощем. а В Четенето на постове... или в писането на моите... за три години вече някои неща просто ми станаха като привичка... И още щом отворя изворите.ком и "превключвам на ОЧИ и гледане" - най-често на няколко ниво едновременно...   

По принцип, винаги индентификацията към по-високото ниво излъчва това и на другите си нива "надолу". И е много привлекателно - като храна - за "долните нива". Много са опитвали да си "похапнат". Като чета как от време на време някой за пореден път пише за "енергийния вампиризъм" и се смея. няма нищо, което да е толкова естествено като явление - достатъчно е просто да си спомним че всички сме учили за скачените съдове. Но и "скачането им" е въпрос също и на "контакт", както и на резонанс. И при близки резонансни форми, задължително има "преливане". често то е многопосочно - многопластово, а хората усещат главно само едното ниво. да не говорим за задължителния за личностите "недостиг", който няма как да не се прояви - особено в астрален или етерен план. Няма "вампир", който да не взима от "жертва". Всяка малка душа е в недостиг - на образи, в търсене на нови, на поле за разиграването им... защото е закачена и е зависима от тях, а те имат непрекъсната тенденция към избледняване. И се сещам сега за един от най-силните и дълбоки филми, който снощи по БНТ "случайно" налучках - гледайки го вече сигурно за 20-то път - ИЗКУПЛЕНИЕТО ШОУШЕНК. И в него една фраза ми изплува сега - ЗАТВОРЪТ НАЧАЛОТО Е НЕЖЕЛАН, ПОСЛЕ СВИКВАШ С НЕГО, НАКРАЯ СТАВАШ ЗАВИСИМ. 
ТА... обмена задължително и винаги е ДВУПОСОЧЕН. няма обмен във Вселената, който да е еднопосочен - това няма нищо общо дори със "запазването на енергията (потенциала) което далеч надхвърля физическата термодинамика в проявлението и мащаба си.

А излъчването ми - много хора са ми давали знак - за прегръдката ми примерно. Хората които прегръщам някак усещат това и някои от тях са ми го казвали много пъти. Разбира се това също е резонансно явление - следователно са нужни "двама" за обмена на вибрацията... Но дори и когато съм сам, особено в дълбоки състояния, ако чувствителен човек ме доближи, и го усеща. Понякога го усещат дори и през нета - дори и през писането, дори и по телефона... Усещат дори, когато аз самия се отварям, усещат излъчването - най-често "на покой, на стабилност, на пълнота, на радост" - цитирам. Пиша това съвсем отговорно и с ясната идея, че цитираните думи са и на малка част от участниците в изворите.ком. И веднага биха се "разпознали" по тях. :)
 
Няма да кажа нищо ново, особено за хора, прозорливи като теб, че едно от определящото в решението ми да пиша във форум и интернет е именно Излъчването на сигнал, който да покаже на "подобен" на мен, че съществувам... И къде съм точно. Много пъти при ретроспекциите си съм премислял тия неща наново и наново, тъй като така или иначе са процеси, които са налице. И са валидни в настоящия ми момент на развитие. Много са комплексни тия ми мисли... и така или иначе не ми е работа сега да пиша за тях. И без това са си в пределите и валидността на вътрешния ми свят. Но от тях ще кажа, че насочеността ми към "подобни" на мен хора, няма нищо общо със онова, което му казвате "САМОТНОСТ" и свързаното евентуално с нея "бягство" и влечение да "бъдем заедно".

   Както снощи писах за последен път на една наша изворна колежка, аз съм на самотен остров откакто съм се родил. Самотния остров поне е образ, който е точен заради съотвествието му на САМ - без други. Но живота сред социото е по-измамен - в него има миражи че около теб има множество от такива като теб. И докато се премине от външните образи на "като теб", до вътрешното им съдържание... минава време - за някои години... за други животи... Това е без значение. така или иначе не времето на слънчевите цикли определя вътрешните процеси. Те си имат "свое време" далеч надхвърлящо раждането и смъртта на поредния физически носител от астралния му ( и не само) пълнеж.
-------------------------------

идеята на Пламенка да пише за част от вътрешната си практика, като за "японска градина" е интересна и аз ще се пробвам - конкретно събитие, в което ще се опитам да предам цялото богаство и многообразие на нивата и отношенията им по време на... каквото и да е. Примерно бягането ми - еднно следствие от уважителното ми отношение към тялото ми и потребността му от движение.... това май ще е направено в следващия ми пост в изворите.ком. 
 

« Last Edit: септември 28, 2008, 04:20:09 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #33 on: септември 30, 2008, 12:15:32 pm »
 
Няма да кажа нищо ново, особено за хора, прозорливи като теб, че едно от определящото в решението ми да пиша във форум и интернет е именно Излъчването на сигнал, който да покаже на "подобен" на мен, че съществувам... И къде съм точно. Много пъти при ретроспекциите си съм премислял тия неща наново и наново, тъй като така или иначе са процеси, които са налице. И са валидни в настоящия ми момент на развитие. Много са комплексни тия ми мисли...

Ако промениш формата,силата и мястото , в което да излъчваш себе си,срещите ти със подобни на тебе хора далеч няма да са толкова редки.
"Да търсиш себе си и мястото си в света"
"Ако няма място на този свят за мене,то аз ще си създам такова"-може би това са били мислите на Бог преди да реши да създаде човека...
"Бог създаде човека по свой образ и подобие"...и Бог намерил своето място и го нарекъл Човек.
Това е ,което е направил твоя Бог,Румене...преоткрил си своето място във себе си...И за това се усещаш цялостен и в единство.Така както се усещаш във собственото си тяло,така и усещаш тялото си спрямо вселената...в единство и разбирателство...

Всички хора сме подобни...това което ни обединява най-силно е онзи Бог ,който живее дълбоко вътре в нашата същност.И дори и тази частица е различна въпреки че е наричана с общо понятие...Така както всяка котка например е различна,така и всеки Бог у всеки човек е различен...

"Любов към Бога!"
Именно това изпитваш дълбоко в себе си Румене.И именно това изразява цялототи същество  толкова силно на живо.На мене не ми е нужно да те прегръщам за да усетя онова което са усетили онези хора ,за които разказваш...Не знам на какво се дължи тази способност,но мога да виждам отвъд образите на повечето хора.И докато във тебе виждам цялостност,единство и любов,то в повечето хора виждам разпокъсаност,отделеност,самота и болка...Въпреки че вече мога да махам повечето от образувалите се образи в главата ми следствие на видяното,тази тъга си се насъбира вътре в мене.Но както и да е...това са вече съвсем отвлечени неща от това което исках да кажа...

Та главната ми идея за този пост е да ти напомня за една възможност.Дали ще се възползваш е вече отделен въпрос.Ако промениш формата,силата и мястото , в което да излъчваш себе си,срещите ти със подобни на тебе хора далеч няма да са толкова редки.
Водите които обитават хора като тебе,не са тези на виртуалното пространство ,нито онези на образите и илюзиите.Те използват главно физическия контакт поради възможността, която той отваря за достъп до хората и до техните различни аспекти.Такива хора надали ще почукат на твоята врата,така както ти не ходиш да чукаш по чуждите.Те също като тебе нито се нуждаят от това да са  "заедно" с някого и са си самодостатъчни.Ако искаш да уловиш някаква плячка трябва да си наясно с нейния живот.Или с други думи,ако търсиш физически контакт със себеподобни,трябва просто да се запиташ къде ти би отишъл.Отивайки там,единственото което ти остава е да чакаш..."Ако Мохамед не отиде при планината,планината ще отиде при Мохамед".Ако си се изморил да кръстосваш българските земи,намери онзи кът който най го усещаш като твой и...създай свой дом там.Или още повече възможности за контакт би създал един хотел,хижа и още толкова много други варианти има...Също така да ти напомня че колкото повече подобни хора се събират на едно място,толкова по силен става импулса на излъчения от тях сигнал.Ако събереш хората които сметнеш че са подобни на тебе на едно място...толкова много възможности биха се открили.Но всичко това си остава просто една възможност...ти имаш нужните лидерски умения за да събереш тези хора на едно място...

Само да вметна че всичко което съм използвал от думите на онзи специален човек живял толкова отдавна,няма нищо общо с религиозното тълкуване и разбиране на християните за същите тези думи.

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline Xyk

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 3
  • Gender: Male
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #34 on: септември 30, 2008, 02:08:38 pm »
 Говорите за образи и за излизането от тях. Скачате от реалност в реалност и кажете ли че тя е ваша бъркате. Щото всеки има образ за себе си и бягайки или излизайки от него той пак се връща. Говорите за осъзнато наблюдаване, но има ли такова неминуемо има и осъждане. Та струвами се, че намеренията ви за излизане от така наречената от вас илюзия не ви позволява да откриете, че има хора неподозирано много, които са точно като вас. Вие слагате бариера между вас и другите . Невидима, но все пак съществуваща. Получава се нещо много интересно излизащи от едната илюзия вие влизата в друга не по малко неистинска и много по коварна, поради фатка че смятате че тя не съществува. Не поради грешност във вас самият. За да има качествено нов пространствен скок би трябвало да има твърда основа най-малко за отласък. Тоест нужна е идеологическа пирамида, в която всяки човек ще характеризира своята илюзия чрез общата за това звено. Всеки има право да избира своята реалност. Но стъпката за това е една да разбере че всъщност той не е единица. Вие се опитвате да се оделите от себе си и това е само етапа в който избирате илюзията си. Качествено новото ниво ще дойде тогава когато обществото като организъм много по важен от мен и вас е готов за промяна. Както сами забелязвате в сегашният момент се забелязват такива процеси. Възможно е те да бъдат прикрити и дори отстранени, но тук идва и вашата роля като човек осъзнал правото си на избор да дадете свобода и на другите хора. Опитвам се да кажа, че в момента имате възможност за действие. И ми се стува, че масовата култура не е толкова смущаващ елемент. Дори и вие сте част от нея. Възможно е да греша !

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #35 on: септември 30, 2008, 11:35:10 pm »
васееее,
ти видя ли края на поста си приятелю,
изписани са две идеи, качествено различни - заради несъотвествието.
Прочети си и виж как двете се кръстосват заради теб самия - докосването на "нещото у теб, и ума на Васко. А изявите на двете - едната "вижда" и усеща че Индивидуалистите не се нуждаем да сме група, няма нужда от лидер, няма нужда да са "заедно". А ума на Васко нагласи пак - и групата и лидера и "някаквото " място. И къде да били отишли, и да се срещнели... Тия неща Васе просто са в приказките на "социалистите". Няма нужда от излъчване, дори да сме заедно в някакъв миг. Не разбираш ли че това би бил сигнал, дето няма кой "друг" да приеме...  :)

Аз не ги търся "подобните". Аз само излъчвам сигнал какъв съм и кой съм. Така или иначе - каквото е - това. И да се знаем, ние бихме се събрали да общуваме само в редки случаи. Такова общуване вече съм описал подробно - в няколко различни поста. Ние сме много различни - събирането на групи е просто чуждо на подобно състояние на светоусещане, виждане или идеи и битие. Просто няма потребност от това. За в някакъв етап, в някакви моменти... докато текат преходни моменти - всичко е възможно. Но всеки от нас само сам ще си ги мине тия неща.
   Поне поле за социално отработване - голяяяяяямо. Социума е само това за нас - поле за отработване. За индикация, за яснота при идентификацията. Тя идва именно от това - КАКВО ВЕЧЕ НЕ СЪМ, кое нося в себе си... какво съм бил, защо, как е станало, кога... и каква е връзката между тия - навътре.. И разни такива шантави неща, дето да забавляват колегата от предишния пост.
 Той е добре - мен лично това, дето е написал дори не ме забавлява, няма нищо общо нито с темата, нито с идеята, нито с разбирането. Прокламацията на социумното като "големия организъм" и с това колко било важно "малките клетки" да си знаят мястото. И че "това им е мястото"  :) Да ... в света има място за всички - и за забавляващите се "малки клетки" на голяяяяямото социо, дето било велико.
"масовата култура, не била чак толкова лоша"... Не знам - не се занимавам с добри или лоши неща. Нито едно от написаното в целия пост нито е дълбоко, нито е логично, нито ме изразява
Въобще няма да коментирам дали и кое било правилно или как звучало и на кой му се струвало. Така или иначе тая тема е отделена за погледа на всеки към нещо си, дето автора си вижда, с етикета че било РАМУС. И става така, че уж се пише за някой си, дето бил Рамус, а всъщност всеки си пише идеите си, веруюто си... А аз къде съм в цялата работа - само обръщения към някой си РАМУС...

Рамус - ама като отражение спрямо едно или друго огледало. Къде съм в цялата работа аз - такъв какъвто съм ... Защото май за всеки от вас съм това, което той си тълкува. За един "Рамус бил наполовина пълен"... За друг - наполовина празен... Пък може това да е забавление за някои. Нищо оригинално - и по думите, и по мисленето и по разсъжденията - всички си приличат. Не може "другите всички да са грешни, а ти да си "правия" - цитат. Може би в това единство вярвате, господа социалисти. А пък - нека ви изглеждам и "вярващ си самовлюбен фанатик, повтарящ едно и също" - пак цитат по смисъл.
Интересно - като се събрали в аквариума няколко риби решили да спорят кое е тва дето им се виждало "друго яче" - едната интелигентна, другата знаеща, третата лидерка....  Всяка си имала мнение, теория или истина докато го гледали и обсъждали - тва, "различното". Само дето то въобще не било от аквариума им. Някъде там - отвън, а те си го гледали - с рибешките си очи - през водната си среда. Е - те не го знаели. А и не биха го и повярвали - това можели, това правили. И през ум не би им минало че са ограничени от самите себе си, защото това се "виждало" и ставало ясно само когато излезат от... аквариума си. А иначе те наистина си били велики - и всяка си тежала на мястото. И всяка виждала "Различното" в кривото му от водата изображение...   

Поне на "мнения" за мен не мога да се оплача. Повечето от пишещите дори не могат да си направят разлика кое е "мнение", кое е убеждение, кое е вярване.
Интересно кои хора ги пълни всичко това?... Що ли за потребност е тая? Е, тях поне това не ги интересува.

Ваша си работа - поне стана витрина на "мнения" - всеки си я гледа и излага в нея каквото той самия е. Аз съм само подходящия повод. 
« Last Edit: септември 30, 2008, 11:53:43 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #36 on: октомври 03, 2008, 12:22:40 pm »
blqh,

Трябва да си призная, че последния ти пост в тази тема
разклати из основи моята представа за теб. Всъщност, с
интерес следя промяната във възгледите ти, но никак не
очаквах чак до такава степен  да се приближат до моите.

В твоите думи виждам едно послание, едно припомняне
за това, че трябва да бъда по-решителна в следването
на вътрешната си истина и да изявявам по-често и
с по-голям мащаб творческите си умения.

Самото заявяване от моя страна на това Коя Съм Аз,
непрекъснато привлича към мен себеподобните ми,
т.е. „мястото-магнит” е налично вътре в мен.

От друга страна, самото наличие на вътрешна сила
не ми спестява работата по усъвършенстване на
уменията за прилагането й на външен план.

Това, че във външния свят виждам безкрайно много
възможности, а съм пасивна по отношение на много
от тях и не ги осъществявам, ми носи страдание...

Още повече, че и навън имам място, където да заявя
себе си и да дам израз на чувството си за вътрешна
свързаност с хората...

Благодаря!
« Last Edit: октомври 03, 2008, 12:28:20 pm by MBIRA »
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline shri1

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 13
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #37 on: януари 01, 2009, 09:15:43 pm »
Рамус, така сте се разпилял в себетърсенето, че действително се нуждаетеот помощ. Като начало, поорежете излишните клонки, с ноито е обрасъл Аз-ът Ви. Моля, внимавайте без да искате да не клъцнете и него.

Offline shri1

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 13
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #38 on: януари 01, 2009, 10:56:02 pm »
Не бих се учудила, ако затворите и тази тема, както направихте с гностицизма на отец Павел.
Такава съм си. Изваждам на яве това, което хората дори не подозират, че носят в себе си.
Честита новата 2009г.

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #39 on: януари 02, 2009, 10:33:00 pm »
Честита Нова година  ;)
« Last Edit: януари 02, 2009, 10:48:55 pm by toni »

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #40 on: януари 03, 2009, 05:50:16 pm »
Между другото , по-горе написаното изобщо не представлява нещо, което освен споменаването на името на филма и неизменната некадърност и невежество на всичко, различно от нечие собствено бръмщомлевене (това ми хрумна като най-точно определение). се отнася към обсъжданата тема:buck2:
Това защо не си го преместиш в твоя си раздел, Рамус? Така ще можеш да си пишеш до края на света,без да се дразниш от чужди мнения, филми и книги, които изобщо не са ти на Нивото. :coolsmiley:

Offline vis

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 2
Re: ПСИХОАНАЛИЗ НА РАМУС - ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!!!
« Reply #41 on: април 01, 2009, 02:01:07 pm »
Здравей Рамос,
Аз съм съвсем нов регистриран, попаднах на твоите постове  - търсейки за себе си темата  - приятелство и любов, като единство или противоречие.

Това добавям само като цитат:
Приятелството е трудна игра....има много обратни завои, доста ситуации, в които трябва да мислиш освен за своите чувства и за тези на човека до теб! Но най - важното е, че въпреки факта, че е игра, приятелството не е състезание!

И сега само да кажа защо търсих тази тема - много хора дават сигнали за желание за приятелство с мен. Но аз се отдръпвам, защото мисля , че се уморих от приятелства и контакти с хората - нека така да го кажа. А в същото време не искам да отблъсквам. В същото време ме обхваща недоверие в искреността на хората!

Ще ми бъде полезно да ми изпратиш коментар!!!!

Vis :angel: