Темата се измести от "учителите", но пък се "завърна" при другите думички - ЕГОВ и АЗОВ... и без това именно те са показателните.
------------------------------
Аз съм ИНДИВИДУАЛИСТ.
Преди повече от година, Изворите беше като всички други форуми - място за изразяване на обществено приети идеи. И място където обществено обособените личности просто бяха превърнали в характерния за тях "разговорен" стил - форма на седянка и приятелски моабет на чашка - кафенце, цигарка, или "малко"... Малко забежки из дебрите на социалните представи за "ДУХОВНО", малко хумор...и т.н. Самата ми поява в изворите се забеляза веднага - с различието си, с изразеното в тях. Почна се и с неизбежното "притискане" - ти си просто "такъв" или "онакъв" - обаче все в стандартните рамки на общоприетите положения, което е съвсем естествено. Едни се зачетоха, други се скандализираха, трети се опитаха да "консумират", обаче пак по социалному... Всякакви вариации - колкото и хората.
Все пак в поредицата от постове, аз изразих нещо съвсем различно - и като форма на изразяване, и като концептуалност, като смисъл... дори като идеи.... И все пак - създадох провокацията и всеки си откликна според себе си на нея. Аз отработвах изказа, формата, чрез писането си тук. Но всъщност се и възползвах от писането... възполвах се дори и от вас. За мен всяко случващо се, е възможност, която само от мен зависи да се възползвам. Дали и доколко, аз съм този, който придава значение - чрез това, което съм... Но най-важното - всичко което съм написал не са идеи, мисли, или концепции - АЗ ПИСАХ СЕБЕ СИ. Не "ЗА"-> СЕБЕ СИ" - пиша СЕБЕ СИ - дори и чрез този пост сега.
-------------------------------------------------
Като стана въпрос за АНАЛИЗ, дали автора на предния пост се сети за идеята, че един стремящ се към изследване АНАЛИЗАТОР, започва първо от себе си - цел, смисъл, позиция, пристрастие, отношение... Как и какво да се анализира, ако всъщност се пропусне ОСНОВАТА НА КОЕТО И ДА Е ДЕЙСТВИЕ - на анализа включително - САМИЯ АВТОР НА ДЕЙСТВИЕТО.
Т.н. "Обстоен анализ", особено на "мотива ми", е най-малкото леко пресилен, поради напълна невъзможност да се интерпретират основните ми положения, описани и изразени в постовете. Става въпрос за "АДЕКВАТНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ". Мисля, че хората които дойдоха на срещите на живо, и с които съм имал пряк контакт, вече са докоснали нещичко от това, което съм аз и заради което изразявам себе си през налисаното - дори и в тия редове сега. Освен това - на последната среща на ЖИВО - на Батак - се видя, още един представител на "ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ". Видяха се и реакциите и отношението към неговите провокации. И нивото си пролича. Години наред, пред различни типове "слушатели" и "читатели" всеки от нас двамата изразява по своя си начин, по своя си път преоткритите основни положения и смисъла на ДВАТА ТИПА ПСИХИКА - ИНВИДУАЛИСТИЧНата и СоЦИАЛНО-личностната. Той ги нарича с други имена, с други думи. Но смисъла, значението, се видяха от всички, че са общи. За хората, които все пак тази тема ги "човърка", има линкове в края на този пост - от текстове на други форуми. За някакъв тип самообразоване. Поне като някой ще иска да ме "анализира", нека да направи поне някакъв опит да вникне в самите идеи и смисъла им. А не просто да се изразяват отношения към написаното. Едно просто изразяване на отношение можете да си направите за всяко нещо - форумите и живота са пълни с хора, дето само това правят. Обаче отношението - както е и всяко чувство, мисъл, реакция, или представа - са временни явления, които служат за изживяване и преживяване на вътрешната реалност в стремежа тази реалност да се самозапази. И понеже реалността на всеки човек играе роилята на идентификатор за него самия и той чрез нея самоопределя себе си, и нарича сбора АЗ. И затова толкова напира да се запазва. Защото всяка промяна или дори предположение за промяна, за получения по този начин АЗ, се определя и реагира като за заплашителна и й се реагира защитно. Но въпроса опира до развитието - защото след всяко чувство, мисъл, отношение, израз, човека е все същия, както е бил и преди това. Всяко нещо, което се затвърждава, дава чувство за стабилност, но играе ролята на спирачка за развитието.
Ето и малко аналитични упражнения - поне за пример как аз бих "видял" поста преди мен, през призмата на ИНДИВИДУАЛИСТА.
Първото и най-характерното дори от "прима виста" е несъотвествието между понятието АНАЛИЗ и отношението на пишещия по това, което ще анализира. Анализатора на определена информация, подхожда към нея с идеята за промяна на структурата на нейното интерпретиране. Това значи поне с нагласата, че се докосва нещо ново, различно. Именно заради тази постановка, се използва т.н. "ЧИСТОТА" - т.е. НЕУТРАЛНОСТ към подхожданата тема. За да се проникне в дълбочината на постановката, която се изследва, за да се сравни с собствения опит, да се "докосне" нещо от различното, непознатото и в опита и гледната точка на изследваното. Разбира се, че предварителния самоанализ на ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ е вид "самодисекция" и тя би била реализирана с наличието на определен опит, чрез продължителни отработвания. Но най-вече СЪЗНАТЕЛНОСТ и будност. Разбира се, това са качества на ИНДИВИДУАЛИСТИЧНИЯ ТИП човек.
При СОЦИАЛНО-ЛИЧНОСТНИЯ ТИП обикновено има налице предварителна позиция, убеждение, отношение - то анализа в такъв случай е просто предварително компрометиран и служи само за да се презатвърди вече предварителната позиция. Така всяка информация се натъкмява да "звучи" в предварителните "рамки", в които стои и всеки техен АВТОР на интерпретацията. Вто защо в социално личностния тип психика предварително е определен специфичен периметър, който в никакъв случай не се пресича.
Второто нещо, характерно по визирания пост, е неразбирането и недооценяването на понятието АНАЛИЗ. Аналитичния подход е само част от доста процеси при работа с информация - другите са синтезния и творческия... /има още доста, но и те са достатъчни за това изложение/. Та аналитичния подход включва раздробяване на нещо на съставни елементи и работата по взаимовръзките им - става въпрос за ИЗСЛЕДВАНЕ, проникване. Това е част от менталния принцип за раздробяване, осъзнаване, после синтезиране, осъзнаване... накрая в по=широката картина, обхващата анализираното, синтезираното в цялост спрямо техния контекст... и т.н.
................
Така - ето и малко примери с цитати:
"Много занимателно четиво и сигурно заслужава ...."Не знам дали, кога и защо едно четиво е "занимателно", с какво занимава, как...? И какво значение има какво е четивото - всеки го използва доколкото е в състояние да си позволи.
"....сигурно заслужава да му се направи обстоен анализ, както на мотива да бъде написано, така и на съдържащите се твърдения...."Ако наистина "си заслужава да му се направи анализ", все пак да припомня, че анализът на каквото и да е, означава да е налице "адекватен анализатор" на изказаното. Или най-малкотода е анализ, винаги първи започва с интерпретация на онова, което се анализира, после се "почват" останалите неща. Освен това както и всяко действие в което се отразява "действащият", анализа е само средство, с което "АНАЛИЗАТОРА..." :
- ако е потребно да "разшири" хоризонта си - използва анализа за това, разбира се, като част от различни способи - отработени, или изследвани... но така или иначе с "нагласата" за НЕЩО НОВО - не само различно - а за развитие. Всяко разширение е аналогия за "извеждане", за преминаване на "огради", бариери, препяствия...
С тази нагласа са много малко хора, защото всеки човек се подпира на онова, с което е възпитан и "учен". А това става част от мозъчна невронна матрица, чрез която след това се "мери" цяlata вътрешна реалност на всеки човек.
- Ако е потребно да се презатвърди - това е обратния стремеж - за "бетониране", за затваряне - ценстростремителен, но не към какво да е - този център е именно онова, което наричам ЕГО. И с това се характеризира точно ЕГО-етапа в развитието на съзнанието към самосъзнание.
Следващото като пример е: , че след първото изречение, приканващо и обособяващо форма на анализ, то в веднага следващото изречение е "
Това, с което не мога да се съглася...". Това е пример за лично отношение, убеждение, нагласа. И след това, вместо да се анализира нещо от изнесеното от мен, както се приканя, се извежда една стандартна социална позиция - колко е важно и неотменно че човек е социален. Именно и заради това е и думата "съгласяване", която е също белег за типичен социален мироглед. Със това исках да кажа, че през очите на социалния мороглед, нито е възможно, нито е адекватно да се "разасъждава" за несоциални явления и информация. така ще излезе, че през очите на ескимоса, пустинните хора са просто абсурдни - и начина им на живот, и културата им. И това е само една повърхностна аналогия, защото при нея поне става дума за разлика не по същество - а според средата в която живеят... А случая "разликата" е качествена.
"...твърдението, че истинските неща се случват извън и въпреки социума.".Ако поне малко интересуващите се позапознаят със самата идея за ИНДИВИДУАЛИЗМА и ИНДИВИДУУМА, биха прочели поне на едно от многото места, в които съм написал, че ВСЕКИ ИНДИВИДУАЛИСТ произхожда от социума. От това също следва и съм написал, че всеки индивидуалист "НОСИ" в себе си личностно-социалния си тип психика, но вече не е единствено обособен от нея. Вече има ВТОРИ ПЛАН, НОВО НИВО... Това са преходни процеси в трансформацията на ИНДИВИДУАЛИСТА. Нищо не става просто с "хоп- и готово". Процесите са постепенни, и излизат далеч извън рамките на човешките физически животи. Освен това задължително са крайно различни за всеки от ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ, макар да могат да се обособят някаква форма на "ЕТАПИ", пътят в този случай не е линейно представен, а изключително криволичащ, описвайки рисунките на ЖИВОТА и РАзвитието на съзнанието - нещо на което му се казва ЕВОЛЮЦИЯ.
И все пак, в контекста на анализирането на цитата, да припомня, че никъде не съм споменавал горното твърдение, а тук се извежда като МОЕ ТВЪРДЕНИЕ. Автора се е заблудил в убеждението си, и подменя идея от своя прочит, като нещо, което съм изразил аз. Дали волно или несъзнателно - това не е моя работа. Но е факт. Освен това собственото ми мнение по изведенета авторова интерпретация е следната - освен че такова нещо не съм писал, а и смятам че е напълно погрешно. Истинските неща се случват навсякъде. за социално-обособените хора светът, битието и средата е социума. В този смисъл именно това се СЛУЧВА и е истинско. Но те не могат да допуснат че има и "ДРУГ" вариант на среда. Илюзията се засилва от това, че "и другите" смятат, виждат, изразяват и споделят същото и така картината става обща. И с тази илюзия се подкрепя магията на "виждането и на самоубеждението", че видяното е ОБЕКТИВНО.
За "формирането" на съзнанието - описаните последователности с
"...човек първо трябва да се научи да говори.После да се научи да чете.След това да се научи да разбира чутото и прочетеното.Междувременно се оказва, че се научил някак си, именно в социума, да разпознава чувствата си , да осъзнава правотата и грешките си.И накрая или някъде по средата се оказва, че вече изказва собствени мисли..."Искам да кажа, че именно задълбочения анализ и изведените обобщения на наблюдението 'ОТВЪН" дават ясна картина за липсата на конкретна зависимост от описаната в цитата последователност. Например, говоренето е само една от формите за предаване на информация. Все още някои социални материалистични концепции се напрягат да убеждават, че именно чрез словото, се формира "МИСЛЕНЕТО" и следователно съзнанието. Всъщност това въобще не е така. И в този случай се гледат проявленията, а не това, което се проявява. Отново "каруцата" през коня...
В тази линия на мисли да припомня - глухите и нямите хора - те да не би да не могат да "мислят". Слепите по рождение хора сънуват ли... и какви образи, щом нямат визуални зрителни шаблони за разиграване насън.
Отделно така представено в последователност, е доста идеалистично - и говоренето и четенето са част от "ученето" в социума и служат за социализиране на новия член на обществото. "След това" много малко хора се "научават" да разбират прочетеното и изговореното - просто се "научават" на готови матрици на интерпретиратиране и после изразяване. С разпознаването на чувствата, осъзнаване на правота и грешка - положението е пак същото. Разпознава се само онова, което е предоставено като модел за разпознаване. Просто един социален член няма как да си даде сметка за това, защото то е станало толкова фундаментално заложено в начина по който определя света, че няма как да се "добере" до него за да го осъзнае, опознае и дефинира.
---------------------
Малко за словото и езика
-> Словото и езика, приети чрез социума - с възпитанието и ученето - са призвани да формират поредния социален член. И едновременно с това езика служи за комуникация между социалните членове. Словото и езика не са обективни понятия, а относителни, те са просто мост, посредник, чрез което се изразява /кодира/ определена информация от "предавател" на "приемник". За целта именно в социума определени набори от графични символи и звукови съчетания предварително са дефинирани /както е интерфейса при информационно-обработващите машини/ и просто при възпитанието именно това е първото с което се започва. ОБЩОПРИЕТА ДОГОВОРКА като форма на шаблонизиране на възприемането - кой сигнал как трябва и докъде да бъде разшифрован и после "отговорено". Така в групите се формира резонансен информационен обмен.
-> Да добавя, че словото и езика далеч не са единствени средства за пренос на информация. Танците, музиката, рисуването са форми на предаване на информация без слово. отделно е забелязано, че по време на словесното предаване на информация, тече и допълнителен "канал", на който дори психолозите му сложили названието "НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ". Отделно информационния канал на "словото и речта" са далеч по-малко наситени в единица време, отколкото визуалния - чрез зрението. И все пак всичко това също е групово формирано и служи отново за целите на груповия живот и битие. Това опира до самата личност която ги използва - защото ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ използват всичко това - като наследство. Но го използват вече по един качествено различна насоченост - вече не за- и според социалната си функция - а за целите на собственото си саморазвитие. В този смисъл искам още веднъж да припомня, че няма никакво значение на нещата извън човека сами по себе си - ЧОВЕКА ГИ ИЗПОЛЗВА съобразно това КАКЪВ Е ТОЙ САМИЯТ и НА КАКВО НИВО Е. От там се определя и мотивацията. При социалните членове е прието критериите за разпознаване и определяне все да бъде "нещо отвън" - да бъде еднозначно, ясно, точно. Така понятията ОТНОСИТЕЛНОСТ и УСЛОВНОСТ веднага се "забравят". С тях пък боравят именно ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ.
-> Вътрешния смисъл на комуникацията между членовете е в принципа на приемане-предаване. Единица за такъв междуличностен обмен се нарича "ТРАНЗАКЦИЯ". Поради типичния вътрешно разпокъсан "свят" в личностно-социалния тип /не/съзнание, именно вътрешните "парчета" /части/ непрекъснато борещи се да се изявят, са онова, което по принцип формира ГРУПАТА от който и да е тип. Това е основополагащ процес за формирането на група от поне две личности - при битието на несъзнание, вътрешни готови шаблони от реакции, интерпретации, изживявания и тяхната изява, се срещат със същите у "друг" резониращ и подобен тип "човек" и по този начин взаимно се припокриват и взаимно компенсират. Но само помежду им - като заместител на липсващата вътрешна цялост. Това взаимодействие формира типичната групова транзакция - в която определена личност изразява "сигнализирайки" чрез сигнал, а друга като нея "откликва на сигнала" и подава съотвестващ "отговор". Това е най-общата дефиниция на социалното понятие МЕЖДУЛИЧНОСТНИ РОЛЕВИ ИГРИ... За целта не е нужно само слово и думи - транзакциите се обменят при всякакви "носители и интерфейси" на информацията - само да има "резонанс" и у "двете страни" - визия, жестове, мимики, интонация, артистичност, вживяване. Дори и повече - форми на пренос има и чрез явленията ЕМПАТИЯ и ТЕЛЕПАТИЯ, защото обмена на информация е многомерен. И чрез изредените процеси, се постига резонанс - едновременно се постига и едновременно се изразява после - така се самоподдържа. И това пък е основното което формира каквато и да е група от хора - те се самопривличат и оформят помежду им чрез взаимността в ролевите си игри. Най-типичния пример за това са явните религиозни идолни групи. Именно те са лесни за наблюдение и съответно обобщения. /Затова и ходих на рилските езера навремето - заради дъновистите - като именно една такава лесна за наблюдение група, с очевидни и прости форми за резонанси - и то в концентриран вид/
-> може да се добави и че - словото и думите са с предварително дефинирани съдържания и това става вътре в самата конкретна група, чрез нещо като негласна договореност. Например - разделението на национални езици. Но и разделение на възрасти, области вътре в самите държави. Дори всяка по-малка група си "дефинира" и общоприема някаква форма на конкретна интерпретация на общоизвестни думи, или пък измисля нови такива - според целите на конкретните потребности на общуването между членовете й. Тук трябва да вметна, че именно ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ за целите на своето битие, се налага да преосмислят и пренаредят и преорганизират начините си на изразяване. И най-малкото, което се случва, че те ревизирайки, предефинират и задълбочават смисъла и съдържанието на всяка информация, която приемат и "излъчват". Това най-малкото води до това, че в думите и словото при тях се променя съдържанието и дълбочината. Това се отразява и по написаното слово, дори в този пост.
Вие, читателите поне се опитайте да си дадете сметка, че използваните от мен понятия са преосмислени и за повечето от тях извеждам преосмисленото от мен съдържание и значение. И това, че визуално или звуково използваме едни и същи думички, въобще не означава, че с тях изразяваме едно и също.
- отделно от това - типично формираните социални личности, непрекъснато виждат в думите и словото нещо обективно. Не само в словото - в по-голямата част от абстрактните понятия , се "виждат" като обективни явления. Това е следствие на несъзнателни процеси в мисленето, в което процесите във вътрешния свят на всяка личност не включват "виждане" и на самата личност - от себе си, към себе си. При това не се осъзнава именно вътрешнообособените процеси по формирането конструирането и динамиката на ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ-РЕАЛНОСТ.
При личността това "директно ВИЖДАНЕ" става посредством "огледалото на обществото и групата" в която личността участва. тя формира именно чрез груповото отношение. Например - груповата оценка замества липсващата самооценка. Груповото отношение замества липсващото самоотношение и т.н.
-
"
....се оказва, че вече изказва собствени мисли"
Колкото до "появата на "собствените мисли"" това е много интересна тема... защото всъщност СОЦИАЛНО-ОБОСОБЕНИТЕ единици НЯМАТ СВОИ МИСЛИ. Да не говорим, че понятието МИСЪЛ отново има различно значение за "двата" условни типа нагласа, за които пиша в този пост. Социалните хора наричат "мисъл" различни шаблони на вътрешни монолози, или псевдодиалози - чрез вътрешно "говорене - т.н. "НАУМ". Ето това социалните хора наричат МИСЪЛ - мисля, мисли... По този начин изведено, наистина са свързани - "словото и езика" с т.н. "МИСЛЕНЕ" в социален смисъл. Защото ако го нямаше словото, какво щяха да си "говорят" наум.
. разбира се, че съм наясно и с различните харастеристики на типовете мислене и пак твърдя, че няма разлика.
Искам да кажа, че мисленето е далеч повече от процес на "вътрешно говорене". Наистина, че само по говоренето несъзнателните хора могат да се "доловят" - но при обстоен самоанализ и самонаблюдения /характерни за индивидуалистите/ ясно се виждат множество явления и процеси, които далеч предшестват всяко "вътрешно говорене" и формирането въобще на понятийността в мисленето. И смятам, става ясно, че и да говоря по тия теми, едва ли някой би разбрал адекватно за дълбочината, освен ако той самия е навлязъл в тия полета и нива на самоизследване.
------------------
Най-големия пробив и "пойнт ъф ноу ритърн" е проблясъка в който определен практикуващ вътрешни техники "пробие" през пелената и прогледне за начина по който конструира собствената си реалност. Това е уникален момент, миг на скъсване на основната магия, слагаща пелена през очите на която и да е личност. Основния проблем до преди тоя миг, е невъзможността съзнанието да "раздели" вътрешните сигнали и вътрешнодефинирани образи, от тия на постъпващите от "външния свят". Това е "точката" след която вече един човек поглежда "ШИРОКО" и е в състояние да си даде сметка за огромните процеси, които формират живота в толкова широки мащаби, че не могат да се поберат в която и да е концептуалност. И все пак, освен че при мен това вече се случи, аз се връщах много пъти в "този" ключов миг на проблясък и многократно предифинирах, преосмисляйки всички случващо се на множетсво нива първо поединично, после слобявайки всичко в една огромна обща картина, която после нарекох МОДЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА.
Като следствие на този процес у мен, съм направил някои опити да аналогизирам характерния фундаментален принцип - на ГЛЕДНАТА ТОЧКА "ОТВЪН" и ОТВЪТРЕ. Защото именно това е едно от явленията които са ключови и се разбират в дълбочина едва "в проблясъка". Ето и поредния ми опит за извеждане...
Рибата във водата няма никаква възможност да си даде сметка, за ЖИВОТА ИЗВЪН ВОДАТА, приемаща някак подразбиращо, че ВСЕЛЕНАТА е... през "нейните очи". За погледа през очите на рибата ВСЕЛЕНАТА е това, в което и чрез което живее - няма втора възможност, няма алтернатива, според която този заложен фундамент да се "сравни". Затова и в случая че "за рибата ВСЕЛЕНАТА Е "ВОДА"" - не е адекватно за гледната точка на рибата - просто "вода" предполага сравнение - а тя няма как да го направи.
Но от гледна точка на наблюдаващия "отстрани-отвън", има различни" реалности - едната може да се нарече ВОДА, другата - ВЪЗДУХ. Затворената несъзнателна единица във всяка от тия "свои" реалности не може да "погледне извън тях" и те остават , за да определят целия й хоризонт на "виждане". Това в някои научни дисциплини се нарича общо "ХОРИЗОНТ НА СЪБИТИЯТА".
Ей така е и с настоящето положение. Социално обусловения човек винаги ще смята, че каквото и да се прави или казва, социалното е всичко за него - той не може нито да го дефинира в цялост, нито му е възможно да "разсъждава" за него адекватно. Просто за СОЦИАЛНО-Обособения човек, социалната реалност е единствена реалност. И за него тя е истина. Затворен в нея, той всъщност не може да "разбере" за своята затвореност. Защото той я вижда само отвътре, приел я е и я преживява като РЕАЛНОСТ и затова за него тази реалност е единствената. Всичко каквото се случва, каквото се възприема се интерпретира чрез заучените приети от нея матрици за сравняване. И така интерпретираното се превръща във възприето и след това става част от същата реалност. Това е процеса на самовъзпроизводство и самоподдържане на ВЪТРЕШНАТА РЕАЛНОСТ НА ВСЯКА СЪЗНАТЕЛНА ЕДИНИЦА В ЕТАП "ЕГО". Точно както за рибата - невъзможно е дори да допусне за "затвореността" си - нейния "ХОРИЗОНТ на събитията" е винаги като "безкрай", но погледнат отвътре. А за виртуалния наблюдател "отвън", по-широкия поглед, който той може да си позволи, му разкрива точно тази самозатвореност - чрез капсулация. това се случва и във всеки човек в етап "ЕГО". Винаги отвътре той вижда нещо различно от това, което се "вижда ОТВЪН".
Някои учени в направлението "теоретична физика", в своите нови постановки извеждат чрез този принцип и като картина на Вселената. Те също изказват в хипотезите си, че Вселената, такава, каквато я виждаме и възприемаме в момента, за нас "ОТВЪТРЕ" погледната, е безкрайна. Но за наблюдателя ОТВЪН, тя е затворена система, и е само част от някаква "по-голяма реалност. Същата аналогия я има и във виртуалния опит за наблюдател на явлението "ЧЕРНА ДУПКА" - ОтВЪТРЕ и ОТВЪН. ПО същия начин "ОТВЪТРЕ" самото явление прави така, че хоризонта на събитията му да е безкраен погледнат отвътре, но за външния наблюдател за това явление се вижда, че черната дупка е в определен КОНТЕКСТ - тя вече е в някаква среда,, сред други явления. Това е вече друга форма на реалността - по-широка от "предишната", наречена "ОТВЪТРЕ".
Ето това е най-общо конкретна форма на теоретично изразяване на фундаменталния принцип за "ЕТАЖНОСТ" на РЕАЛНОСТТА. Защото основните принципи бяха описани от мен в общ вид в поста ми за 'МОДЕЛА ЗА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА". Тук се опитвам да го сведа с примери на по-ниско ниво.
Каквото и да правя обаче, за съзнания, които са затворени в черупката на обособената своя реалност, всички картини и постановки за нещо "ОТВЪД ТОВА", биха изглеждали фантастични, или нелогични, или неубедителни, или пък просто красиви или ... с някакво прилагателно - кой каквото си избере
. За хората, които са надраснали всичко това описаното е само вариант на нещо, което самите те вече са "ИЗВЕЛИ ЗА СЕБЕ СИ". Способите и техниките за това извеждане "ОТВЪН" която и да е форма на реалността са сравнително многобройни и не са за тази тема. Но са едно от постиженията на онова, което нарекох ИНДИВИДУАЛИСТ - самостоятелна самоизследваща себе си и саморазвиваща се непрекъснато чрез този й процес.
----------
за повече информация ето и обещаните линкове от други форуми. за нашия форум това лесно можете да намерите и сами, стига въобще някой да се интересува от темата. Но ако ще се пише от ваша страна нещ=о по нея, мисля, че ще е по-сериозно ако се позапознаете по-задълбочено със самите идеи, смисъла и значенията на понятията изложени в дългите постове. Вярно - трудно се чете, и не става за отмора и забавление, но пък хората, които гиинтересуват именно тия неща не биха въобще се заинтересували от тази тематика. В този смисъл и сами се самофилтрират.
http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php?topic=3969.msg69997#msg69997 - вижте преди това първия и четвъртия пост от тази тема - всъщност "кабалиста". забележете сами, подписа му, професорската титла и непрекъснатия му 'Копи-Паст" в "прослава" на величието на поредното вярване - в случая "КАБАЛА"... Както и реакциите на пишещите след поста на "@". Сравнително лесно е да се "АНАЛИЗИРАТ"
- стига някой да си позволи да прескочи "рамките" на тясноприетото пристрастно "виждане".
В същия форум - http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php/topic,3975.0.html
И за вярването, както и много други податки - http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php/topic,3970.msg70157.html#msg70157
А ето и малко ретроспекция - от първите ми опити за "писане" във форум. http://truden.com/ftopic-662-0-days0-orderasc-.html -
