Author Topic: Притчи  (Read 61964 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Nirvana

  • Guest
Притчи
« on: юли 31, 2005, 12:18:32 am »
Видях това в няколко сайта. Струва ми се добро като идея!

      Предлагам тук да излагаме притчите, които знаем! :)

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #1 on: юли 31, 2005, 12:29:35 am »
Като за "начало":


 :-X Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.
- Има ли Бог? – попитал той.
- Да, има Бог - отговорил Буда.
След обяд се е появил друг мъж.
- Има ли Бог? попитал той.
- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.
Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:
- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.
- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?
Просветленият отговорил:
- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2941
  • Gender: Male
Re:Притчи
« Reply #2 on: юли 31, 2005, 11:18:57 am »
Яко  :)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #3 on: юли 31, 2005, 11:01:57 pm »
За един Дзен- монах

Един Дзен монах бил на смъртно легло. Последният му ден дошъл и той обявил, че същата вечер ще си отиде. И така започнали да пристигат последователи, ученици и приятели. Много хора го обичали и всички те започнали да идват; хората се събирали от близо и далеч.
Един от неговите стари ученици, когато чул, че Учителят ще умре, се втурнал към пазара. Някой го попитал:
 - Учителят умира в своята колиба, защо отиваш на пазара?
Старият ученик отвърнал:
 - Знам, че моят Учител обича един особен вид сладкиш, затова отивам да му го купя.
Трудно било да се намери този сладкиш, но надвечер той някак си успял. Дошъл със сладкиша тичайки.
А всички се тревожели- като че ли Учителят чакал някого. Той отварял очи и поглеждал, и отново ги затварял. Когато неговият ученик дошъл, той рекъл:
- Добре, ти дойде. Къде е сладкишът?- Ученикът извадил сладкиша – и бил много щастлив, че Учителят попитал за него.
Умирайки, Учителят взел сладкиша в ръка... но ръката му не треперела. Той бил много стар, но ръката му не треперела. И някой попитал:
 - Ти си толкова стар и си просто на ръба на смъртта. Последното дихание скоро ще те напусне, но ръката ти не трепери.
Учителят рекъл:
 - Аз никога не треперя, защото няма страх. Тялото ми е остаряло, но аз съм все още млад и ще си остана млад дори и когато тялото си е отишло.
Тогава отхапал малко и започнал да дъвче сладкиша. И някой попитал:
 - Учителю, какво е твоето последно послание? Ти скоро ще ни напуснеш. Какво ще искаш от нас да си спомняме?
Учителят се усмихнал и рекъл:
 - О, този сладкиш е много вкусен.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:Притчи
« Reply #4 on: август 01, 2005, 10:30:29 am »
Идеята ти е чудесна :) Ето и от мен.

Един човек все се оплаквал. Постоянно се жалвал:
- Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята...
Чул го Бог, взел го със Себе Си и го завел в едно хранилище.
- Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай  - вземи си този, който ти си харесаш. И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка... Отделял настрана, връщал се и пак избирал.
Накрая взел един:
- Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.
Бог се умихнал и казал:
- Ех, човече, човече... Знаеш ли какво направи? Ти избра пак твоя си собствен кръст...
:)
I am who I am.

vselena

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #5 on: август 01, 2005, 12:23:24 pm »
Здравейте , приятели. Аз скоро се регистрирах в този форум и се надявам добре да си общуваме :) Идеята за притчи много ми допадна - смятам, че един от начините да научиш някого на нещо е като му го покажеш или в случая като му го ракажеш ... Ето ви една и от мен :
В едно малко село живеел шаман, който бил известен с това, че има отговори на всички въпроси. Той бил Учителят и всички, дори и от съседните села, ходели при него за съвет.
Един ден едно младо момче решило да злепостави шамана, като пред цялото село му зададе въпрос, на който той не може да отговори правилно. Момчето събрало селото, за обясни как ще злепостави Учителя. Щяло да хване в двете си ръце по един гълъб и да попита шамана дали са живи или умрели гълъбите.
Ако шаманът кажел, че са умрели, момчето щяло да ги пусне да литнат, а ако каже, че са живи, момчето щяло да ги стисне силно и да ги убие. Всички хора много се притеснили за своя Учител и на следващия ден, когато момчето отивало при шамана, тръгнали след него да видят какво ще стане.
Момчето застанало пред шамана с двата гълъба в ръцете си и попитало:
“Учителю, тези гълъби живи ли са или са умрели?”
Шаманът погледнал момчето и спокойно отвърнал:
“Млади човече, всичко е в твоите ръце.”

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2941
  • Gender: Male
Re:Притчи
« Reply #6 on: август 01, 2005, 01:01:28 pm »
Добре дошла!

Притчата е страхотна :) Продължавай в същия дух ;)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:Притчи
« Reply #7 on: август 01, 2005, 01:44:44 pm »
Един летен ден Буда решил да направи дълга разходка. Той тръгнал бавно по пътя, наслаждавайки се на красотата на природата. На едно кръстовище се натъкнал на мъж, който се молел. Мъжът, разпознавайки Татхагата, коленичил пред него и разплакано казал: “Учителю, колко тежък и горчив е животът. Някога аз бях щастлив и заможен, но онези, които обичах ми отнеха всичко с лъжа и измама. Сега съм отритнат и презрян. Кажи ми, учителю, колко пъти ще трябва да се прераждам в такива злочести съществувания, преди най-накрая да позная блаженството на Нирвана?” Буда се огледал наоколо и видял едно мангово дърво. “Виждаш ли това дърво, попитал той.” Мъжът кимнал. Тогава Буда му казал: “Преди да се освободиш от страдание, ще преживееш толкова прераждания, колкото плодове манго има на дървото.” А дървото било натежало от десетки и десетки плодове. Мъжът изпъшкал. “Но, учителю, рекъл той разочарован, аз съм спазвал Предписанията! Живял съм праведно. Защо трябва да съм осъден да преживея толкова страдание?” Буда въздъхнал: “Защото така трябва да бъде, после продължил по пътя.”

Стигнал до друго кръстовище, на което един друг човек се молел. Този човек също го познал и коленичил пред него. “Учителю, животът наистина е тежък и горчив, казал той. Аз съм изпитал толкова терзания. Като момче, загубих родителите си. Вече мъж, загубих жена си и чудесните си дечица. Колко пъти още ще трябва да се прераждам, преди да позная безграничната обител на твоята любов? Буда погледнал към ширналото се поле, покрито с разцъфнали цветя: “Виждаш онези цветя в полето, попитал той.” Мъжът кимнал. Тогава Буда казал: “Преди да познаеш свободата, ще се прераждаш толкова пъти, колкото са цветовете в полето.” Виждайки морето от цветя, мъжът заплакал. “Но, учителю, аз винаги съм живял като добър човек. Бил съм честен и справедлив и никога не съм наранил някого. Защо ще трябва да преживея още толкова страдания?” Буда въздъхнал: “Защото така трябва да бъде, и продължил пътя си.”

На следващото кръстовище пред него смирено коленичил друг молител. “Учителю, колко тежък и горчив е животът, оплакал се той. Денем се трепя под палещото слънце, а нощем лежа върху студената и влажна земя. Толкова глад, жажда и самота. Още колко пъти ще се прераждам в такива нещастия, преди да прекрача портите на Рая?" Буда се огледал и видял едно тамариндово дърво. Всеки клон на това дърво имал множество разклонения и по всяко разклонение растяли десетки дребни листа. “Виждаш ли тамариндовото дърво, попитал го Буда.” Човекът кимнал. “Преди да постигнеш освобождение от страданията, ще се преродиш още толкова пъти, колкото са листата върху тамариндовото дърво.” Човекът се вгледал в хилядите листа на тамариндовото дърво и по страните му се стекли сълзи на благодарност. “Колко си милостив, учителю, рекъл той и опрял чело в земята пред нозете на Буда.” Тогава Буда казал: “Изправи се добри ми приятелю и ела с мен.” От този ден тамариндовото дърво станало символ на търпеливостта и смирението.

I am who I am.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #8 on: август 01, 2005, 08:21:10 pm »
 :) Радвам се, че ви хареса  :) :)
И още едничка  ;)

Било празник и хасидската общност се събрала да се моли и да бъде в общение – сатсанг – с Учителя.
Дошъл един човек с детето си, което било слабоумно. Той малко се тревожел за момченцето, да не би да направи нещо, така че му хвърлял по едно око. Когато се казали молитвите, детето помолило баща си:
- Имам си свирка- мога ли да посвиря на нея?
Бащата казал:
- Не, в никакъв случай- къде ти е свирката?- защото се страхувал, че момчето може дори и да не е чуло неговото „не”.
 То показало на баща си къде е свирката- в джоба му. И баща му не свалял очи от онзи джоб. След това имало танци. Бащата забравил и също почнал да танцува. Хасидите били танцьори, радостни хора- каймакът, самата същност на юдаизма бил при тях.
В един момент момчето вече не можело да се сдържа. И когато всички се молели на Бога и танцували, то извадило свирката и я надуло. Всички били шокирани. Но Баал Шем /  великия хасидски мистик/ дошъл, прегърнал момчето и казал:
- Молитвите ни се чуха. Без тази свирка всичко беше напразно- защото това беше единственото спонтанно нещо тук. Всичко друго беше ритуал.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:Притчи
« Reply #9 on: август 02, 2005, 04:04:02 pm »
Един човек бил сляп по рождение. Веднъж някой му заговорил за красотата на слънцето. Той се заинтересувал, но останал скептичен:
- За каква светлина говориш? Въобще нямам понятие за това. Мога ли да я чуя с ушите си?
- Разбира се, че не можеш. Светлината не издава звуци - отвърнал приятелят му.
- А мога ли да я опитам?
- Не, тя няма вкус.
- Добре тогава - казал слепецът - а мога ли да я докосна?
- И това е невъзможно.
- А може би няма да може и да я помириша - казал той недоверчиво.
- Така е - бил отговорът.
- Ами тогава как да вярвам в това, което ти наричаш светлина? За мен това е измислица.
Приятелят му се замислил и му дошло на ум нещо.
- Нека да отидем при Буда - рекъл той. - Чух, че е наблизо. Той ще успее да ти обясни какво е светлината.
Така те отишли при Буда. Слепецът го попитал как може да разбере светлината. Буда отвърнал:
- И сто Буди не биха могли да ти обяснят светлината. Тя е лично преживяване. Но виждам, че заболяването ти е повърхностно. Можеш да намериш един човек, който ще ти помогне да прогледнеш.
Слепият наистина намерил лечителя, който го излекувал и той прогледнал. Видял светлината за пръв път и възкликнал:
- Сега вече вярвам, че светлината съществува. Мога да видя Слънцето, Луната, дърветата, и толкова други неща! Но описанията на другите хора не ми помогнаха да разбера какво е светлината. Трябваше сам да я изпитам.
I am who I am.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:Притчи
« Reply #10 on: август 02, 2005, 04:05:12 pm »
Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни, но повечето от тях се остават да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани.
I am who I am.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:Притчи
« Reply #11 on: август 02, 2005, 04:11:59 pm »
   Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил  губил битка. Знаейки репутатцията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

     Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли.

     Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"

     "Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"

     "На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.

     "Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. -  "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи  със себе си."

I am who I am.

vselena

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #12 on: август 03, 2005, 05:24:54 pm »
Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Най-сетне дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:Притчи
« Reply #13 on: август 03, 2005, 10:43:52 pm »
Много готина притча Vselena !
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:Притчи
« Reply #14 on: август 04, 2005, 02:36:42 pm »
Наистина е много хубава :)

Вижте тук

http://www.kliobg.com/parable.html

Flash анимацията по тази притча :)
I am who I am.

vselena

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #15 on: август 04, 2005, 03:46:45 pm »
Тази ми е любима, не мога да се сдържа да не я споделя  :) , с малко допълнение накрая

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.  

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2941
  • Gender: Male
Re:Притчи
« Reply #16 on: август 04, 2005, 05:51:54 pm »
Страхотни притчи vselena!
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #17 on: август 05, 2005, 10:45:24 am »
На мен всичките ми харисват! Много обичам притчи. Харесват ми всички писани до тук. Само че...VELASKES ,sirius , на вашите не им виждам буквите ::)
 :P


Дошъл един човек и се изплюл в лицето на Буда. Той бил много ядосан. Той бил бармин, а буда говорел разни неща, заради които свещениците много се ядосвали. Буда си изтрил лицето и попитал човека:
-Имаш ли още нещо да казваш?
Ученикът му Ананда много се ядосал. Толкова се ядосал, че помолил Буда:
-Само ми позволи да му дам да се разбере. Това е прекалено! Не мога да търпя такова нещо.
Буда рекъл:
-Но той не се изплю в моето лице. Това не е моето лице. И второ, просто го погледни! В какви огромни проблеми само е затънал- просто погледни този човек! Почувствай състрадание към него. Той иска да ми каже нещо, но думите са неадекватни. Това е и мой проблем, проблем за цял живот- и виждам, че и човекът е в същото положение. Бих искал да ви предам нещата, които съм разбрал, но не мога да ви ги предам, защото думите са неадекватни. Този човек е на същия хал: толкова е разгневен, че никоя дума не може да изрази гнева му- точно както аз съм в такава голяма любов, че никоя дума, никое действие не може да я изрази. Виждам трудността на този човек- само погледни!
  Буда вижда, Ананда също вижда. Буда просто събира фактуална памет, Ананда създава психологическ памет.
Човекът не могъл да повярва на ушите си, на това което Буда казвал. Той бил много шокиран. Той си тръгнал, не могъл да спи цяла нощ, размишлявал, медитирал над това. Започнал да чувства голяма болка, започнал да чувства какво е направил. В сърцето му се отворила рана.
Рано но другата сутрин той се втурнал към Буда, паднал в нозете му, целунал ги. А Буда казал на Ананда:
-Виж, отново същият проблем! Сега той толкова много ми съчувства, че не може да говори с думи. Той докосва нозете ми. Човек е толкова безпомощен. Всичко, което е прекалено, не може да бъде изразено, не може да бъде предадено. Трябва да се намери някакъв жест, който да го символизира. Гледай!
А човекът започнал да плаче и казвал:
-Прости ми, господине! Страшно много съжалявам! Беше пълна глупост от моя страна да те плюя, да плюя човек като теб.
Буда рекъл:
-Забрави за това! Човека, когото наплю, вече го няма, и човека, който плю, също го няма. Ти си нов, аз съм нов! Виж- тва слънце, което изгрява е ново. Всичко е ново. Вчерашния ден вече го няма. Край с него! А как бих могъл да простя?- защото ти въобще не си ме плюл.
 :)

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #18 on: август 05, 2005, 10:55:46 am »
Клечка кибрит

Един българин работил в чужбина няколко години и като се връщал, вече богат и припечелил, разбойници го нападнали и обрали. Останала му една единствена кибритена кутия, която носил във вътрешния си джоб. А било зима и като се лутал из снежната планина, съвсем замръзнал, но се добрал до една хижа. Пред студеното огнище стоял един княз, който имал всичко на разположение, но нямал кибрит и зъзнел. Българинът разправил как са го обрали разбойниците, но като бръкнал в джоба си, зарадвано казал:
- Само кибритената кутия спасих!
Князът извикал:
- Носиш ли кибрит, положението е спасено. Запалим ли огъня в огнището, тогава каквото имам, ще го делим. :)

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #19 on: август 05, 2005, 11:02:14 am »
Белият кон

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня,но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент.Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му.Това е фактът.Дали това е нещастие или благословия , това вече е разсъждение.А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът- фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си.Кой знае дали това е благословия или нещастие .Това е просто фрагмент.Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!
Този път , хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !
След една седмица , синът на стареца, който започнал да обяздва конете , паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът.Това не е благословия , а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие ? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката.Това са фактите.Кой знае , дали това е благословия или нещастие ? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици , страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници.Цялото село плачело, защото знаело , че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си , защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нащите - не знаем.Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите.Факт е само, че моя син си е останал в къщи .Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва ; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2941
  • Gender: Male
Re:Притчи
« Reply #20 on: август 05, 2005, 12:02:38 pm »
Така е Нирвана всичките са хубави, само че някои са по-хубави. И стареца(с белия кон) сега ако е тук ще ми каже "Откъде знаеш кое по-хубаво, те са такива каквито са, просто притчи" и аз ще се съглася, защото умът му с ум все преценява, все разкрасява, той сякаш живее отделен живот и явно това му е забавлението :)

Само че...VELASKES ,sirius , на вашите не им виждам буквите ::)"
"
Който има дава, който няма взема каквото му се предлага :)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #21 on: август 05, 2005, 12:06:17 pm »
Пак много разсъждаваш  ;D
От къде знаеш какво би казал стареца ;D

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 2941
  • Gender: Male
Re:Притчи
« Reply #22 on: август 05, 2005, 12:13:33 pm »
Требе да има реакция иначе ти ще постваш тук а като няма кой да каже, харесва ми откъде ще разбереш дали е било интересно на някой ;)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

vselena

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #23 on: август 05, 2005, 12:17:51 pm »
Според мен има притчи, които в момента ми вършат работа, които ми помагат да разбера, осъзная нещо и да го "усвоя" - те за мен са по-хубави ТУК и СЕГА :) В друг момент ще бъдат други и т.н.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #24 on: август 05, 2005, 12:25:40 pm »
"Понякога мълчанието говори повече" :P
Самото постване на притча показва интереса  ;)
За мен пък притчите се разделят само на четени и нечетени... :P

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:Притчи
« Reply #25 on: август 05, 2005, 12:30:35 pm »
Притча за Кръстопътя, Дървото и Стареца


Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия го открих отново. Седеше там той, облечен просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му. Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, преизпълнени с вътрешна светлина, като очите на дете. Запътих се към него с надеждата, че ще може да ме упъти, да ми подскаже накъде продължава моят Път и накъде отива.
- Добър да е денят ти човече, косата ти е по-бяла от сняг, ала очите ти са по-живи от тези на дете, не знам името ти и не знам как да се обърна към теб по друг начин. Дълго се лутах из шубраци и пущинаци загубил Пътя, сега съм на кръстопът и не знам накъде да тръгна, страх ме отново да не изгубя Пътя и да се лутам отново с дни, месеци и години под жежкото слънце докато го открия.
- Добър да е денят ти, Пътнико, сърцето ти търси, но очите и умът ти са замъглени, затова губиш пътя и се луташ дълго време, затова на всеки кръстопът не знаеш накъде продължава Пътя ти.
- Мъдър човек си, и мъдрост пропива словата ти, моля те научи ме как да не губя Пътя от взора си.
- Ако търсиш Пътя само с очите си ще се изгубиш, защото той не рядко се простира там където те не виждат дори козя пътека, не винаги пътят който те виждат е този, който ти трябва да следваш.
- Но как да следвам Път който дори не се вижда?
- На три тояги трябва да се подпираш, техния път трябва да следваш, на където те сочат на там трябва да вървиш.
- От къде да намеря тези чудни тояги, мъдри човече, на кое дърво те растат къде да ги търся ?
- Търси ги на дървото, което расте в твоето сърце, подхранвано от твоите дела. Дървото що има три имена и три лица.
- Кое е дървото що расте в сърцето човешко, и кои са имената му ?
- Имената му са Любов, Истина, Мъдрост.
- Но нима това дърво расте у всички хора ?
- Не, не във всяко сърце е пораснало дърво, но във всяко има от семената му, ако те намерят добра среда и получат добра храна, грижи покълват и се превръщат в кичесто дърво. Ако пък не намерят стоят и чакат, спят. Сърце, в което няма дърво е пусто, пустош, пустиня - жежка и огнена. Притежателят на сърцето е всякога неспокоен, защото няма как да се скрие от изпепеляващите лъчи на слънцето носещо имената Безпокойство, Страх, Ярост... Тези лъчи изпепеляват цялата душа и я превръщат в пустинята Ненавист. Храна за семената, са делата човешки, ако храната е добра то и дървото израства и жежките лъчи само му придават сила и му помагат да избуява, защото то ги поглъща и трансформира в хармония, и плодове Любов, Истина, Мъдрост. Храни твоето дърво добре, грижи се за него и то ще порасне. Короната му ще те пази от жежкото слънце, плодовете му ще те хранят. Три яки негови клона ще преплетеш в едно, от три клона ще си оплетеш опора, жезъл които да те води и да ти показва пътя...
Усмихнах се щастлив, защото разбрах думите на Мъдреца, познах го, познах и дървото под което беше седнал. Три клона от дървото откърших и в един жезъл ги сплех, Любовта, Истината и Мъдростта в едно Учение сбрах, което да ме води и да ми сочи Пътя. Причината поради, която заставах на кръстопът и не знаех на къде да тръгна беше, че слънцето на Страха, Безпокойството и Яростта заслепяваше очите ми. Когато се скрих от него в сянката на дървото пораснало в моето сърце, когато от клоните му си сплех жезъл видях, че не слънце е това, а огнен страж пазещ кръстопътя, че неговия фалшив заслепяващ блясък е скривал от очите ми Пътя. Истинското слънце бе скрито в очите на стареца Учител, то бе в неговите думи - семена, от които покълваше Дървото на живота.
I am who I am.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #26 on: август 06, 2005, 09:54:27 am »
Хубаво.... :) :)


Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #27 on: август 06, 2005, 09:55:16 am »
Как да се освободя от страданието

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:
- Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и отвърнал:
- Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.
Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:
- Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?
Учителят го погледнал и рекъл:
- Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.
- Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, попитал мъжът.
Учителят отвърнал:
- Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #28 on: август 06, 2005, 09:56:47 am »
И аз също

Има една стара история за един знаменит равин в Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл с кораб от Ню Йорк, за да го види. Човекът, стигнал до мястото живеел великият равин, голям дом на улица в европейски град, и му посочили стаята на равина, която била на таванския етаж. Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко книги. Човекът бил очаквал много повече. След поздравите, попитал:
- Рави къде са вещите ви?
Равинът отвърнал с въпрос:
- Ами твоите къде са?
Посетителят отговорил:
- Но, рави, аз само минавам оттук.
А учителят отговорил:
- И аз също, и аз също.
 :)

bee

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #29 on: август 07, 2005, 07:33:34 pm »
:) Ха-ха :) Наистина не е зле да помним, че всички само минаваме от тук :)