Author Topic: Притчи  (Read 61914 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #60 on: октомври 31, 2005, 02:03:36 am »
      :)
Развръзването е лесна работа, стига кърпата да е копринена... :)
Кой възел ще разхлабваш  ;D
Дали можем някога да бъдем сигурни, че сме осъзнати или не  ::)

bee

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #61 on: октомври 31, 2005, 09:52:43 am »
Да го кажем така, Nirvana: Никога няма да се осъзнаем, ако мислим постоянно колко осъзнати сме.  ;D

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:Притчи
« Reply #62 on: ноември 12, 2005, 12:49:00 pm »
        Един цар попитал своите мъдреци:
        --- Що за свят е това?
        Мъдреците отговорили:
        --- Всичко е представа, ваше величество.
        --- Всичко е борба, ваше величество.
        --- Всичко е либидо, ваше величество.
        --- Всичко е дзен, ваше величество.
        --- Всичко е относително, ваше величество.
        --- Всичко е предопределено, ваше величество.
        --- Всичко е смешно, ваше величество -- обадил се и шутът.
        --- Всичко е ясно -- казал царят. -- Ударете на шута сто тояги.

 още на  http://bultext.tripod.com/Kulekov.txt
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

nova

  • Guest
Re:Ех ! Жената !-нещо като притча
« Reply #63 on: декември 02, 2005, 04:15:34 pm »
Ех ! Жената !
[/b]

Двама приятели решили да си търсят жени. Обаче искали да бъдат съвършени - красиви, умни и добри и тръгнали по света да търсят.

По пътя срещали много красиви, умни и добри жени, но все нещо не можели да си харесат. Решили да се качат на кораб и да пътуват до непознати и далечни острови и един ден пристигнали на един остров, където се запознали с вожда на племето. Тоя вожд имал три дъщери - първата била неземна красавица и много умна, втората пак била много красива и умна, но по-малко от първата и третата била невзрачничка такава, не можела да се мери с каките си.
Стояли на гости един месец и се застягали за път. Тогава единия приятел казал на другия:
- Виж, аз тук открих каквото търсех и мисля да остана, а ти си продължи пътя без мен.
Втория разбрал, че приятеля му се е влюбил и рекъл:
-Ахаа, значи ще се жениш за най-голямата дъщеря на вожда?
Той казал:
-Нее.
- Тогава си харесал втората?
-Нее. Ще се женя за най-малката.
Приятеля му много се учудил на избора му, но нищо не рекъл, сбогували се и си тръгнал.
Отишъл младежа да иска ръката на момата от баща й. Но на тоя остров имало обичай да се дават крави като се взема булка, един вид като откуп и най-високата цена било 10 крави.
Младежа казал на вожда:
- Искам да се оженя за най-малката ти дъщеря и ти давам 10 крави за нея.
Вожда му казал:
- За десет крави мога да ти дам и най-голямата, която е най-красива и най-умна.
- Не, аз искам най-малката.
- Но защо? Тя не струва десет крави...
- Нищо, вземи десет крави, за мен тя струва толкова.
Вожда се учудил много, но се съгласил да му я даде за жена, направили сватбата и заживели младите щастливо.
След 10 години приятеля на младежа решил да го посети и да види как я кара. Стигнал до острова и тръгнал към дома на приятеля си. По пътя срещнал една чудно красива жена и се заговорил с нея. Тя се оказала и много мъдра и ерудирана. Поговорили си и се разделили.
Стигнал до дома на приятеля си, приятеля му много се зарадвал, посрещнал го и извикал жена си да им сервира. В стаята влязла същата тая жена, която той срещнал по пътя. Той много се учудил и попитал приятеля си:
- Какво става? Да не би да си размислил и да си се оженил за най-голямата?
Той казал:
-Не, за най-малката се ожених.
- Ама как? Тя беше една такава невзрачна сива мишка, а тая е красавица. Как е станало такава промяна?
Тогава жената му отговорила:
- Ами в един момент повярвах, че аз съм тая жена, която струва десет крави.

Nirvana

  • Guest
Re:Притчи
« Reply #64 on: декември 30, 2005, 08:02:23 am »
                           
Двата вълка в нас
( Притча на индианците чероки)
  Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
 

.......


Ученик се приближил към Учителя си.
- От години търся светлината, казал той. Усещам, че съм много близо да я постигна. Трябва да знам, коя е следващата стъпка.
Учителят го попитал:
- С какво се издържаш?
- Още не съм се научил, как да се издържам сам, родителите ми ми помагат, но това е само една подробност.
- Следваща ти стъпка, казал Учителят, е да гледаш слънцето директно за половин минута.
Ученикът се подчинил. Когато половината минута изтече, Учителят казал на ученика да опише какво има наоколо.
- Не виждам нищо, казал ученикът, слънцето ме заслепи.
- Човек, който търси само светлината, бягайки от задълженията си, никога няма да намери светлина. А този, който държи очите си залепени към слънцето, свършва със слепота – бил коментарът на Учителя.


Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Притчи
« Reply #65 on: февруари 28, 2006, 03:35:27 pm »
Веднъж един беден обущар по времето на Буда, като вървял случайно намерил един лотос. Тъй като не било сезона на лотосите, човека го откъснал да го занесе в къщи. Точно в това време минал един много богат човек, който отивал да слуша лекцията на Буда. Той знаел, че Буда обича цветята, и помолил човека да му даде лотоса срещу съответното заплащане. Точно в този момент от там минал и царя, местният Раджа с колесницата си. Той също отивал на сказката на Буда. Като видял цветето, той също пожелал да подари на Буда красивият лотос. Той предложил на обущаря двойно по-голяма сума за да получи цветето. Обаче богаташът не се отказал лесно. Тъй като не било все още сезон за лотосите, той знаел че ще достави голямо удоволствие на Буда, и не жалел парите си. Царят също не се предавал и наддавал веднага. Обущаря се видял в чудо. Двамата удвоявали сумата без да се замислят дори. Обущаря започнал да се съмнява че има нещо в тази история, и казал че той се отказва от парите, и решил той лично да отиде да даде цветето на Буда.

Тримата заедно пристигнали на местото където Буда изнасял сказките си. Тъй като те били най-важните гости, цялото събрание от ученици на Буда очаквали само тях. Царят и богаташът обяснили защо са закъснели. После обущарят подарил цветето на Буда.

Буда благодарил на бедният обущар, и му казал че той е направил грешка, като не е продал лотоса. Той обяснил че той не може да му даде нищо в замяна, освен своята благодарност.

След това Буда взел цветето в ръка и започнал да му се наслаждава така както подобава. Лотоса бил изключително красив, и това погълнало цялото внимание на Буда. Той „забравил” за останалият свят, потопил се изцяло в изящната форма, цвета и уханието на лотоса. Гледал цветето с такова възхищение и любов, съзирал в него съвършенството на цялата вселена.

В това време останалите ученици чакали с нетърпение Буда да започне лекцията. Но Буда продължавал да държи цветето и да му се наслаждава. Минало доста време. Обикновено по време на лекциите имало пълна тишина, и никой не смеел да пророни нито дума, за да не смущава останалите. Но този път след като минало толкова време, и Буда нищо не продумвал, всички започнали да си шушукат по между си, да разискват скришно какво става, и защо сказката не започва, и колко време още Буда ще стои така с цветето.

Само един от учениците разбрал че Буда в същност им изнася една от най-хубавите си лекции. Години на ред той им обяснявал какво е това медитация, а сега той демонстрирал пред тях перфектна медитация. Но никой от учениците дори не забелязвал това. Те продължавали да си шушукат и да разискват кога ще започне лекцията. Това било вече смешно, Буда изнасял лекцията си, а учениците му дори не разбирали какво става. Ученикът се засмял на глас.

Всички останали като гръмнати. Как може той да се смее на глас? Не било нито учтиво, нито прието. Всички знаели, че трябва да се пази пълна тишина когато са пред Буда. Буда обаче разбрал веднага каква е работата. Той повикал ученика и му дал цветето в знак че единствено той е разбрал чудесната лекция. Ученика с голямо уважение, мълчаливо приел цветето и си седнал пак на местото. Другите ученици след това го питали защо Буда му е дала цветето, заради неприличният смях, но той никога не обяснил причините. Този ученик бил наречен по късно Махакашяпа. Той се смята за първият патриарх на Зен. От цялата случка единствено Махакашяпа разбрал лекцията на Буда, и единствено бедният обущар получил пълно удовлетворение. Никой никога преди това не бил изказвал такава истинска благодарност на него както Буда направил. Той видял как Буда наистина се радва на неговият подарък, и това му доставило по-голяма радост, от колкото парите биха му донесли.
I am who I am.

medea

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #66 on: юли 07, 2006, 08:58:48 pm »
...... :) :) :)......Обичам притчите.....Ами да предложа и аз една мноооооого поучителна......... ;D

Една жена много обичала да играе голф.
Един ден ударила топката по-силно и тя отскочила в гората.
Тя отишла в гората, за да я потърси и намерила една жаба хваната в капан.
Жабата и казала:
- Ако ме освободиш от този капан аз ще ти изпълня три желания.
Поумувала жената, но взела че освободила жабата... Но жабата и казала -
- Хубаво е че ме освободи но .. забравих да ти кажа, че има и едно условие към Желаниятам които ще ти изпълня - и то е - каквото си пожелаеш ти съпругът ти ще го има десет пъти повече от теб.
Жената казала
- Няма проблеми, искам да бъда най-красивата жена на света - Жабата я попитала -
Нали ти е ясном че мъжът ти ще стане най-красивия мъж на планетата и че всички жени ще са луди по него.
Жената й отговорила
- Няма проблем - нали аз ще съм най-красивата - той ще си пада само по мен.
и така жабата казала "АЛАКАЗАМ" и хоп жената била най-красивата жена в целия свят.
За второ желание тя си поискала :
- Искам да съм най ама най-богатата жена в света - Жабата пак я погледнала и отново и натякнала, но нали ти е ясно, че твоя мъж ще бъде 10 пъти по-богат от теб
- Е, няма проблем отговорила жената нали сме Съпруг и Съпруга и всичко делим - това не е проблем - Всичко което е Мое е и негово и Всичко което е негово е и Мое.
и така жабата казала "АЛАКАЗАМ" за втори път и жената станала и най-богатата жена в света.
Тогава жабата казала
- Хайде, скъпа, време е за третото ти последно желание
и жената без въобщте да се замисля отговорила:
- Искам да получа лек сърдечен пристъп.

Извода от историята е : Жените са доста много-умни. Никога не ги подценявайте. :2funny: :2funny: :2funny:

medea

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #67 on: юли 14, 2006, 06:57:58 am »
......... :)
Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма. То ревяло силно и отчаяно, докато той се суетял и се опитвал някакси да го извади.
След като никак не успявал, фермерът решил, че магарето е старо, а дупката така или иначе трябва да се затрупа, тъй че повикал на помощ съседите си.
Всички грабнали лопати и започнали да хвърлят пръст в ямата. Първоначално, разбирайки какво се случва, магарето започнало да крещи още по-силно и по-ужасено, но след известно време млъкнало. Фермерът се навел над дупката да провери каво става и останал изумен. С всяка лопата пръст, която го удряла в гърба магарето правело нещо изумително: отърсвало се и стъпвало върху нея. И за всеобщо учудване след още известно време магарето се показало на ръба, изскочило навън и избягало щастливо.

Животът ни засипва с всякаква мръсотия. Номерът "да се измъкнеш от ямата" е да се изтръскаш и да стъпиш отгоре. Всеки един проблем не е препъникамък, той е стъпало. Можем да се измъкнем и от най-дълбоката дупка ако не спираме, ако никога не се предаваме!
Отърсете се и направете крачката нагоре.
..........  O0

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Притчи
« Reply #68 on: юли 14, 2006, 02:17:04 pm »
А ако няма кой да ти хвърля пръст отгоре?  :P
fly like a wind .......

medea

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #69 on: юли 14, 2006, 03:04:38 pm »
...... ;D....."гробарите" са навсякъде,скъпа!!!

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Притчи
« Reply #70 on: юли 14, 2006, 09:11:23 pm »
Това би трябвало да звучи успокояващо, защото без "тях" сме за никъде.
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #71 on: октомври 11, 2006, 10:10:38 am »
"Майсторът от сутринта беше в лошо настроение. Вечерта беше наставлявал гейшите в изкуството на удоволствията, после опита новата реколта от саке. Сега обаче се чувсташе толкова зле, че дори не можеше да се концентрира за медитация, само стоеше под вишната сакура и затворил очи срещу прекалено ярката светлина, се поклащаше в такт с вътрешния си ритъм, задаван от околните звуци и отекващ в главата му.

През това време покрай него мина един от учениците му и забеляза на лицето на майстора под вишната особена физиономия на пълна умиротвореност, затова рискува да се приближи към него. От много време искаше да зададе един въпрос.
-Учителю, каква е същността на Дзен?

Учителят първо не каза нищо. После едва отвори очи и го погледна.
-Абе, я се разкарай с тоя Дзен!

Поразен от мъдростта на учителя, ученикът отмина и скоро стигна до просветлението, след което дълго се възщаваше на мъдростта на своя учител!"

tokorazisto

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #72 on: октомври 22, 2006, 06:04:49 pm »
Моите притчи са малко по-мрачни затова не знам дали да ги напиша тук. Все пак ще Ви представя няколко.
« Last Edit: октомври 22, 2006, 06:17:42 pm by tokorazisto »

tokorazisto

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #73 on: октомври 22, 2006, 06:07:54 pm »
Искам да Ви предложа една притча от ннигата, която готвя за печат, казва се "Нова Притча". Ако Ви хареса мога да напиша още. Приятно четене!
Расли на едно клонче две листенца. Те се познавали още от малки, от деца били неразделни. Съдбата на листенцата е такава, че определено ли е да са заедно, остават така за цял живот. И не могат да се движат и да избират къде да отидат. Минало време и листенцата пораснали. И както се очаквало и както обикновено става  двете листенца се влюбили едно в друго. Любовта им била голяма и искрена и нямало по-голяма любов на света. Те двете били родени едно за друго, били щастливи и завършени. Но любовта им била толкова голяма, че всяко едно от тях се опитвало непрекъснато да покаже на другото колко много го обича и че не може да живее без него и любовта му. Всичко било прекрасно и за двете листенца не можело да има по-голямо щастие на света. Всичко това продължило дълго време.
Един ден едното листенце, за да докаже на другото колко много го обича и като доказателство, че това ще продължи цял живот, изрязало част от себе си във формата на сърчице. Така то пожертвало целостта си и почувствало силна болка, но увереността му, че постъпва правилно била толкова голяма, че то я пренебрегнало. След това великодушно подарило частта от себе си на другото листенце.
Другото листенце приело подаръка. То оценило жеста, но не му било достатъчно само да получи подарък, а искало да върне жеста. Така то решило да направи жест по-голям и красноречив, който да докаже, че неговата любов е по-голяма и истинска. Не можело да измисли нещо по-оригинално затова решило също да изреже от себе си парченце под формата на сърчице, но за да докаже, че обича повече изрязало по-голямо сърчице в гърдите си.
Така всяко едно от листенцата загубило целостта си и имало дупчица в гърдите си. Но в същото време то притежавало част от същността на другото. Въпреки това всяко едно от тях започнало да се чувства странно и незавършено, но и двете не смеели да признаят едно пред другото как се чувстват и че може би са допуснали грешка. Всяко от тях се опитало да постави подаръкът който било получило на мястото на собствената си дупка, но имало разминаване и двете съжалили за това което са направили. Преди нещата били много по-добри. Всяко искало нещата да се върнат обратно и осъзнало грешката, която допуснало, но нищо вече не можело да се направи. Така листенцата разбрали, че любовта няма нужда от доказване, че когато я притежаваш трябва да си много внимателен, защото лесно можеш да я загубиш. Понякога и най-добрите намерения могат да унищожат любовта.
Листенцето с по-малка дупка и по-голямо сърце след време решило и пришило сърцето върху празнината си. Кръпката била грозна, то така и никога не почувствало кръпката като част от себе си и вече никога не станало цяло и завършено. Все пак така успяло някак да прикрие дупката си.
Другото листенце вземало по-малкото сърчице и го поставяло в дупката на мястото на сърцето си, но то все се провирало и падало. То пак опитвало, но сърчицето пак преминавало през него и така то продължавало своите опити, но никога не успяло да възвърне целостта си. И отношенията между двете листенца никога не станали както преди. Листенцето с по-малкото сърчице обвинявало другото, че не го обича достатъчно и така любовта си отишла завинаги.
Двете листенца прекарали остатъка от живота си слети и обвиняващи се едно друго, защото любовта не обича да бъде сравнявана и да се съревновава. И трябва да обичаш когато си цял и завършен, а не поради това че искаш да прикриеш някаква празнина в себе си. Любовта изисква двамата да се раздават докрай без да мислят колко да дадат, защото има ли неравенство, любовта е наранена. И никога когато получиш любов не се опитвай да доказваш, че твоята любов е повече, защото ако мислиш, че даваш повече любов отколкото получаваш, в сърцето ти ще се отвори празнина и с нищо не ще можеш да я запълниш.  

И при всяка любов, листенцата-хора издълбават по едно сърчице в себе си. Отначало хората са цели и завършени, и колкото повече време минава, толкова по-пробити и разкъсани стават. Когато и последното сърчице, което могат да изрежат в гърдите си разкъса целостта им, те се превръщат в прах и разкъсани ненужни парченца, които тъжно падат на земята.

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Притчи
« Reply #74 on: октомври 22, 2006, 06:50:26 pm »
Харесва ми  :D
Имам само една забележка.Коментарът накрая е ненужен според мене.Остави историята да говори сама за себе си  :smitten: O0
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

bee

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #75 on: октомври 23, 2006, 11:43:48 pm »
Попитали Моцарт как може да пише толкова хубава музика. А той отговорил: "Аз просто събирам тонове, които се обичат."
/на мен ми го разказаха за истинска история, но не съм сигурна дали е такава, а и ми звучи като притча, затова я пускам тук./ :smitten:

Paladin

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #76 on: януари 18, 2007, 12:16:24 pm »
Притча за камъчето


Живял някога един младеж, който бил много нехаен и безотговорен. Родителите му вдигнали ръце от него и го пратили при един мъдрец да се учи на ум и разум.
Мъдрецът протегнал ръка и подал на момъка едно кръгло бяло камъче.
- Разгледай го добре! Усети го! Виж какви вдлъбнатини има и колко е горещо!
Младежът се подсмихнал на чудатата постъпка, но загледал камъка.
- А сега- хвърли го в езерото!
Без да се замисли момъкът изпълнил заповедта.
Тогава старецът погладил брадата си и казал, без да се шегува.
- Твоята задача е за 3 дни да откриеш същото това камъче.
Момъкът бил вироглав и започнал издирването. Той показвал на учителя си най-различни камъчета, но все не било същото. Най-накрая открил камъчето и го подал триумфално на мъдреца.
- Добре!- казал той и посегнал да го хвърли пак.
- Стой!- пребледнял ученика- Какво правиш? Цели три дни се бъхтих да го търся!
- Ето, виждаш ли? Там е разликата- в началото за теб това беше най-обикновено речно камъче, а сега е най-скъпоценната вещ, защото много труд и сърце вложи в него. Иди си! Ти научи своя урок.
Замаян от чутото, младежът държал здраво в юмрук камъчето и се запътил към портата. Но внезапно се обърнал и попитал.
- Какво да правя с камъчето сега?
- Камъчето е символ на човешката душа с нейните скъпоценни дарби. В това се състои твоята отговорност. Какво да правим с даровете? Можем да ги умножим или захвърлим в езерото.
- Но може аз да не искам този дар!
- Тогава- хвърли камъчето. Друг ще го намери. Но помисли добре преди това, да не хвърлиш с него и душата си...
Ученикът се поклонил дълбоко и от тогава за него се чували все добри и хубави неща.

sivia

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #77 on: февруари 02, 2007, 10:48:16 am »
   Купил си един мъж нова, спортна кола. Решил да и се порадва, като я покара по запуснат планински път. Колата била бърза, сече завоите кефейки собственика си. Поувлякъл се в скороста човека и нещеш ли, на един завой колата поднесла и полетяла в дълбока пропаст. Все пак с последни сили мъжът успял за изкочи от колата и да се хване, в стърчащите на около 10- тина метра, от ръба на пропаста, корени на някакво дърво. Като се поокопитил от преживения шок започнал да се оглежда за спасение. Надолу бездънна яма, нагоре- няма как да се изкачи. Погледал, погледал пък започнал да вика за помощ. Местноста била отдалечена, нямало жив човек. Усетил, че започва да отмалява и след не много време ще се изпусне. Тогава се сетил за Господ! Започнал да го моли със сълзи в очите, да го издърпа, обещавайки да стане най- праведния християнин. Вече бил почти изгубил надежда, за спасение, когато изведнъж отгоре се чул дълбок, басов и добре модулиран глас, който казал:
    - Добре, ще те издърпам. Пусни се!
    Стреснат мъжът погледнал нагоре, проточвайки врат и със сетни сили извикал:
    - Няма ли някой друг горе?!
    :-)))))))

Offline Nirvana

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Female
Re: Притчи
« Reply #78 on: юли 14, 2007, 06:08:41 am »
Когато съм гладен- ям

Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.
Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.
- Основателят на моята религия- похвалил се свещеникът,- застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал сбещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?
- Не- казал Банкеи.- Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.

 :)
Никога не съм разбирала и винаги съм гледала с ирония на хора, които си мислят че света се върти около тях. А истината е толкова очевидна- той се върти около мен!

peteto

  • Guest
Re: Притчи
« Reply #79 on: април 08, 2008, 04:23:21 am »
ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДОСТАТЪЧНО!!!

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното
'Довиждане!'
Той се просълзи и се отдалечи.
Приятели мои и любими - Желая ви ДОСТАТЪЧНО!!! Казват, че "е нужна минута да намериш специален човек, час да можеш да го оцениш, ден да го обикнеш, и цял живот да го забравиш"
Изпратете тази фраза на хората, които никога няма да забравите. Изпратете го и на човека, от когото сте го получили. Това е кратък начин да им кажете, че никога няма да ги
забравите. Ако не го изпратите, това може би означава, че много бързате и трябва да понамалите малко темпото, за да се насладите на това, което е около вас и хората, които ви заобикалят. Желая ви достатъчно.


Offline djeki

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 5
Re: Притчи
« Reply #80 on: април 09, 2008, 09:39:30 pm »
Някога, когато дядо Боже ходел по земята между человеците, Го срещнала една жена и Го попитала:
- Господи, прости мене грешната, но искам да те попитам нещо:-ето там на нивата копае една жена, цял ден работи от сутрин до мрак, почивка за нея няма ли?
Тогава Господ я погледна усмихнал се благо, както само той може и казал:
-Дъще , виждаш ли онзи мъж, който по цял ден лежи под дървото -е, това е нейният мъж, той лежи и за нея.
Най-трудно е чедо мое,  да ти е равно във всичко

Тази и следващатите две притчти, който искам да ви разкажа съм прочела в книжка на  сестра на майка ми от ХІХ в.

Един голям убиец решил да стане праведен и божи човек , срещал Господ на пътя и Го попитал:
-Господи, уморих се да съм убиец, искам да стана добър човек, кажи ми Боже мой как да го постигна?
-Сине, виждаш ли този кръстопът, ще постройш тук хан, ще посрещаш всеки ,който минава по пътя, ще го каниш в хана, ще го поиш и храниш що му душа сака. Да пренощува и на сутринта ако иска да си върви по живо и здраво, ако ли не - продължаваш.
-Добре Боже, ама как да резбера, дали ми са опростени греховете?
Тогава Господ се навел взел една главня от огъня, забил я в земята и казъл: -всяка вечер ще я полбиваш и когато цъфне и върже, да знаеш простил съм ти.
Направил убиеца всичко що Господ му заръчал, с години поливал главнята и нищо. Една вечер видял мъж да бърза по пътя. Спрял го поканил го да му гостува, ала мъжът отказал:
Бързам, време нямам, в съседното село се женят двама млади, та искам да им разваля свадбата, затуй време за теб и хана ти нямам и  продължил да бърза.
Седнал убиеца, почешал се по главата и си казъл:- абе, толкова народ съм изтрепал,  ако утрепя още един, та що от това. извадил главнята от земята, настигнал мъжът и го убил.  Върнал се забил главнята в земята, полял я, и - о, чудо главнята тоз час разлистила, цъфнала и вързала плод. Човекът гледал и не вярвал на чудото. В това време минал Господ, убиеца паднал на колене и рекъл:
-Господи, що стана с мене грешния, с години поливах главнята и нищо, а сега ето   на човек утрепах, а тя взе, че разлисти, цъфна и върза.
-Сине мой, големи грехове имаше, никой не може да отнеме живот, това право на Мене се полага, ама още по-голям грях е двама млади да се искат и ти да им развалиш. Този  грях, който ти с убиството спря,
 опрости твойте грехове.

На една жена умряло пет годишното и момченце, като всяка майка изгаснала и звездичката и не искала повече да живее, но минал Господ по пътя и тя Го попитала:
 Боже, кажи на мене майката, защо си отиде моето хубаво детенце и сърцето ми е в кръв обляно, а нашата комшийка е 100 годишна баба и още е жива, Господи право не отсъждаш.
Погледнал я Господ помилвал я по главата и продумал:
- Е, чедо нали знаеш думата "неведоми са пътищата Господни", та тази баба е лечителка и още ще живее да помага на грешните человеци, а твоето детенце при мене ангелче ще е , щото ако беше остатнало на земята, като станеше левет юнак - голям разбойник щеше да стане и много души да отнеме

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Притчи
« Reply #81 on: август 08, 2008, 01:01:01 pm »
Турска притча

Един узрял плод на кестен се откъснал от дървото и тупнал на земята. От удара зелената бодлива обвивка се отворила и от нея се изтърколило едно лъскаво кестенче. То я изгледало критично и казало: "Какво? Аз, толкова блестящо, гладичко и прекрасно, да съм произлязъл от тази грозна бодлива обвивка? Неее, невъзможно, аз нямам нищичко общо с нея!"
I am who I am.

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Притча за стъклените топчета
« Reply #82 on: август 27, 2008, 08:36:48 pm »
Имало едно време една стъклена кокошка насред пустошта. Снесла тя няколко стъклени топчета, преброила ги, не че можела да брои, но видяла че са повече от едно..те също се заразглеждали, заиграли на играта "повече от едно" ...бутали се, нареждали се, но нямало какво да си говорят, защото мислите им били еднакви - каквато мисъл минавала през "главата" на едното - такава и през другите - нали били досущ еднакви. Развихрила се обаче един ден неочаквано силна буря - разнесла ги по света - едното го намерило тийнейджърка и веднага го сложила на врата си, другото го намерил фотограф-журналист и решил, че ще му е талисман при пътешествията по света, другото попаднало в боклука и го понесла отпадната вода, третото го намерило малко момче и се заиграло на джаменки с приятелите, едно пък се търкулнало под стола на слепец, който го взел в ръце - зачудил се какво е това - обяснили му стъклено топче - топче от материала стъкло. Потъркалял го в длани и усетил, че кръвта му се раздвижва и му станало приятно да се масажира всеки ден. Едно топче пък попаднало на броеницата на много мъдър човек и сякаш се разтапяло при допира на ръцете му и дълбокосмислените му думи. Само едно от топчетата - по случайност останало насред пустошта - вятърът го засипал с пясък и като нямало с кой да играе, заспало и така си и останало. Един ден решили да се съберат отново там, откъдето ги бил отвял вятърът. Като стигнали до мястото, видели заспалото топче да се подава и го изровили - то се събудило и видяло няколкото онези същите май топчета, но колко различни били те едно от друго и от преди- топчето украшение блестяло по-ярко от другите, топчето-боклук било потъмняло, топчето играчка било очукано, но захилено и весело, мъдрото топче се носело с такава плавност, че едва докосвало земята - зачудило се  пробудилото се топче, но се зарадвало че пак ще си играят на "повече от едно". Да, ама не - топчетата казали, че тази игра е пълен тъпизъм и скука, че сега имат важна работа, че има още толкова неща да се видят по света и култури да се опознаят, че момичето си искало топчето и плачело, че в боклука си било по-хубаво - смрад и тъма, но си правиш каквото искаш, че при мъдреца стават такива неща, дето не са и подозирали - въобще говорели едно през друго  как бързат и нямат време за глупости. Гледало и ги слушало топчето, което проспало целия този период и нищо не разбирало. Накрая има казало:
- Струва ми се, че не сте на себе си. Не само сте полудели, но май всеки луд от вас си има свой номер.
Те изпуфтели: Оффф! Какво знаеш ти..Та който не е луд, не е нормален.
То им махнало да си ходят, че главата му вече щяла да се пръсне, мушнало се под пясъка да се скрие от тази лудница - толкова добре му било като само си спяло и сънувало. Заспало сладко отново и му се присънила стъклена кокошка насред пустошта. Тя снесла няколко стъклени топчета и започнала да ги подбутва, чула че дрънкат като падат и й харесало. Искала да си подрънка с тях една песничка. Едното топче обаче едва що излюпило се и казало, че не му е работата да дрънка, че то е твърде лъскаво, за да се занимава с такива дейности и може само да служи за украшение...........
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
Re: Притчи
« Reply #83 on: октомври 27, 2008, 12:06:39 pm »
РЕШИХ ДА СИ ИНСТАЛИРАМ ЛЮБОВ
една модерна притча
/Диалог с космическата техническа поддръжка/

Техн. поддръжка: Здравейте - бих ли могъл да Ви помогна?

Клиент: Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам "Любов".Бихте ли ме придружавали в този процес?

Техн. поддръжка: Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?

Клиент: Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?

Техн. поддръжка: Първата крачка е да си отворите сърцето. Отворихте ли си сърцето?

Клиент: Да, но там сега са пуснати някои други програми.Наред ли е, ако инсталирам "Любов" докато те вървят?

Техн. поддръжка: Кои програми са пуснати?

Клиент: Да видим. Сега имам "Наранено-минало","Ниско-себеуважение" и "Завист-и-неприязън".

Техн. поддръжка: Няма проблем. "Любов" крачка по крачка ще изтрие "Наранено-минало" от Вашата операционна система. Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми. "Любов" някога ще пренапише "Ниско-себеуважение" с един модул на име "Високо-себеуважение". А пък "Завист-и-неприязън" трябва да бъдат отстранени напълно.
Тези програми пречат на "Любов" да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това?

Клиент: Не знам как те се завършват.Можете ли да ми кажете как става това ?

Техн. поддръжка: С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте "Прошка". Повтаряйте това толкова дълго, докато "Завист-и-неприязън" не са изтрити напълно.

Клиент: Ок, това го направих. "Любов" започна да се инсталира.Това нормално ли е ?

Техн. поддръжка: Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания!

Клиент: Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се:"Грешка - програмата не работи на външни компоненти".Сега какво трябва да правя ?

Техн. поддръжка: Не се притеснявайте.Това значи, че програмата "Любов" е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце. В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други.

Клиент: Какво трябва да правя сега ?

Техн. поддръжка: Отворете директорията "Себеуважение" и маркирайте следните файлове: "Себепрощаване", "Разпознай-твоята-стойност" и "Признай-твоите-ограничения".

Клиент: Ок, осъществено.

Техн. поддръжка: Сега ги копирайте в директория "Мое-сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна-самокритика" от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново.

Клиент: Разбрах. "Мое-сърце" се пълни с нови файлове. "Усмихвам-се" върви сега на монитора ми и "Мир-и-благоразположеност" се копират автоматично в "Мое-сърце". Това нормално ли е?

Техн. поддръжка: Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, "Любов" е инсталирана и върви.Още нещо преди да затворим: "Любов" е безплатен продукт. Дайте тези модули на всички които срещнете! Те ще ги споделят с други и много ще се реваншират с няколко готини модула.

Клиент: Благодаря ти, Господи, за поддръжката!
--------------------
 :smitten::smitten: :smitten:

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Re: Притчи: Притча за чипатото царство
« Reply #84 on: ноември 30, 2008, 09:03:48 pm »
Живял някога един цар. Човек с царски произход и природа. Макар и да имал този пост в наследство, той се опитвал да разбере дали наистина има царска същност. Обличал прости дрехи, нацапан тръгвал сред народа, но хората веднага забелязвали царската му походка, изпод дрехите се усещало величественото му излъчване, сякаш бляскав ореол греел над главата му. Накрая царят приел своята царственост и разбрал, че тя не е придобита отвън, а му е дадена от Бога, че Бог чрез него се проявява като цар и се себеопознава като такъв. Тогава царят решил да даде на Бога всичко възможно царствено, да се разшири дотолкова във себе си, че да усети ликуването на Бога в душата си. Построил той дворци бляскави, разкошни, обличал одежди фантастични, с красавици заобиколен бил и храна обилна, удоволствия сетивни всякакви изследвал, със гледки чудни по света очите пълнел. По царски си живеел, това било от бога даденото му естествено състояние. Щастлив бил той - живеел себе си, без съпротива. Обичал народа си и само едно едничко страдание си имал - все идвали при него люде да се жалват - кой семейни дразги, кой липса на пари, кой сиротен сам останал......всеки търсел нещо да му се помогне, да му се даде. Чудел се как да помогне на народа си - това щяло да направи щастието му пълно - ако и другите намерят себе си и заживеят в хармония със себе си. Събрал той мъдреците и те решили да се изработи чип, който да поставят в главата на всеки един от поданиците - в този чип щяла да се съдържа цялата информация на света, която някога е преминала или ще премине през човешка глава, всяка възможна минала или бъдеща човешка реакция, всяка възможна емоция, действие, противодействие и интерпретация и осмисляне...въобще вся и всьо на случващото в главата човешка. Събрали се специалисти - психолози, невролози, педагози, филолози, социолози..всякакви лози, а също и бабата на всичките съдби и изработили заръчания от царя чип. Имплантирали го те във хората и О! чудо на чудесата - пълна трансформация. След поставянето на чипа и те не можели да го познаят, защото преди го познавали със царското у себе си, а сега чипът правел бързо сканиране на всеки срещнат, всяко взаимодействие и ситуация и при анализа тя се саморазпадала, тъй като чипът със светкавична скорост разплитал нишките, от които всичко е изплетено и то се саморазпадало пред очите на хората - те се разпадали един за друг. Така започнали да  се виждат прозрачни, да гледат един през друг. Всъщност след поставянето на чипа всяко нещо, което преди им създавало проблеми, тормозело, обсебвало,  - сега се появявало, но само за да се саморазпадне в следващия миг. Така хората имали само едно постоянно нещо - себе си и тъй като всичко около тях се разпадало с бясна скорост, не можели дори да протегнат ръка да го хванат, а и вече нямали нужда от такива непостоянни неща. Когато поглеждали към себе си - виждали, че всъщност всичко си имат и го носят в себе си - но в този миг и това тяхното се саморазплитало. След слагането на чиповете, царят започнал да наблюдава какво ще се случи. В ежедневния живот на поданиците сякаш нищо не се променило, но оплакванията спрели и хората сякаш се усмихвали повече на себе си, отколкото на другите и сякаш гледали един през друг и нищо вече не ги дразнело. Щастливият цар се замислил как ли се чувстват - той бил толкова щастлив - а сега и поданиците изглеждали щастливи и доволни - извикал ги и ги попитал - какво е усещането - но никой не можел да даде точен отговор. Царят се запитал дали пък не са по-щастливи от него, дали и той да не си сложи такъв чип. Но се уплашил, че така ще предаде Бога, истинската си същност, проявлението на цялата царска вселена, която сякаш му била вродена, негова кръв и плът. И досега царят се чуди как да постъпи и какво ли там, при тях......Страхува се, че ако изостави себе си .....тогава за какво му е даден този живот.....
« Last Edit: декември 01, 2008, 10:00:56 am by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник

Offline Trinity

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
  • Time waits for no man....
Re: Притчи
« Reply #85 on: декември 10, 2008, 07:15:55 pm »
Един ден Буда минавал с учениците край една река.Тя била много буйна.Изведнъж от реката се чули викове на жена, която се давела.Буда молил учениците си за целомъдрие и никой от тях не смеел да се притече на помощ на давещата се жена.Тогава Буда съблякал дрехите си, хвърлил се в реката и спасил жената.Тя ми благодарила и всички продължили по пътя си.Но учениците на Буда били много учудени от постъпката на Буда.Вървели след него и си шушукали за постъпката му и постепенно шушукането се превърнало в спор.Тогава един от учениците ми се престрашил и го попитал:
-Учителю, вярно е, че ни учиш, че хората трябва да си помагат, но ти не ни позволяваш дори разговор с жена, а се съблече и се хварли да спасиш тази непозната и дори я остави да те прегърне в знак на благодарност.Моля те обясни ни постъпката си.
-След като спасих тази жена аз облякох дреите си и си продължих по пътя само с вас - рекъл Бъда - а вие я носихте през цялото време с вас в съзнанието си!
Само слабите обичат порядъка...Силните владеят хаоса....

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Моя притча
« Reply #86 on: декември 23, 2008, 05:43:18 pm »
Имало едно време едно момче. Той се бил родил съвсем обикновен, нищо и никакъв пъпчив пубер, абсолютно нищо уникално нямало в и около него, дори времената, в които се бил родил, били безлични, и от скука и безпомощност се озлобил, затова решил да се направи на интересен. Първо, поради мрака, който царял в душата му, решил да стане сатанист. Ограждал си леглото с навити одеала, за да разправя, че спи в ковчег, и си палел свещи, даже си измислил много специален произход и си купил вампирски зъби и се обличал в черно. След време обаче, понеже бил нервак, и това му омръзнало и затова решил, че ще е още по-интересно да се престори на Бог. Та въобразил си той, че знае и може всичко. И понеже не можел да се движи нито във времето, нито в пространството, нито виждал, нито усещал, нито променял реалността (даже една тройка от тото-то не можел да уцели, за нещо по-сложно да не говорим) за всеки случай си измислил готови отговори на въпросите, изискващи доказателство, от рода на: не си падам по фокусите, затова няма да взема да се доказвам...; има време - година, пет, петдесет - няма за къде да се бърза... Даже се поувлякъл та решил и да се заеме да оправя хорските работи - така си изглеждал още по-велик, тъй като се опиянявал и се хранел с това да вижда възхита не толкова в собствените, но в чуждите очи. Първо решил да дава анонимни съвети из форумите. Обаче и това не било достатъчно, затова изнамирал разни депресирани лелки със семейни проблеми, хам наивни и доверчиви, хем отчаяни. И понеже на някоя от тях съвсем случайно й минала главата след контактите с него, той и тя решили, че той е наиситна велик магьосник и спасител и се увлекли и се самозабравили още повече. И всеки си заживял в собствените си илюзии, подхранвайки егото си кога с възхищението, кога с вниманието на другия, и ако не са умрели живеят и до днес.
22.11.2004
I am who I am.

Offline shri1

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 13
Re: Притчи
« Reply #87 on: декември 31, 2008, 02:16:01 pm »
 Думам ти щерко, слушай ме снахо!

Това е в кратце притча за притчите.

Всяка притча е иносказателно представяне на тежки фундаментални истини.

Offline Dionis

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 11
Великия Гарик
« Reply #88 on: януари 23, 2009, 09:08:40 pm »
"После дон Хуан ми преразказа думите на учителя си — историята се отнасяла за един човек, който страдал от дълбока меланхолия. Ходил при най-добрите лекари на своето време, но никой от тях не успявал да му помогне. Накрая стигнал до кабинета на прочут лекар, изцелител на душата. Докторът предположил, че пациентът му вероятно би могъл да намери утеха и изцеление от меланхолията си в любовта. Човекът отвърнал, че любовта изобщо не е проблем за него, бил обичан както никой Друг на света. Тогава лекарят му предложил да тръгне на пътешествие и да види други краища на света. Човекът отговорил, че без всякакво преувеличение е обиколил всички кътчета по света. После лекарят му препоръчал да се заеме с някакво хоби: изкуство, спорт и т.н.
Човекът отговарял на всяка от препоръките му по един и същ начин — и това опитал, но без никакво облекчение. Тогава лекарят го заподозрял, че е неизлечим лъжец. Невъзможно било да е правил всички тези неща, които твърдял. Но като добър лечител той бил осенен от една последна идея.
„Ах! — възкликнал той. — Мисля, че имам чудесно решение за вас, сър. Трябва да посетите някое представление на най-великия комедиант на нашето време. Той така ще ви развесели, че ще ви извади завинаги от вашата меланхолия. Трябва да гледате някое представление на Великия Гарик!"
И дон Хуан каза, че мъжът погледнал лекаря с най-печалния вид, който човек може да си представи, и казал: „Докторе, ако това е последното ви предписание, аз съм загубен. Няма лек за мен. Аз съм Великия Гарик."

Из "Активната страна на безкрайността" - Карлос Кастанеда

Offline vis

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 2
Re: Притчи
« Reply #89 on: април 01, 2009, 02:07:58 pm »
Аз съм нов регистриран , но темата ми е любима  и си позволявам да се включа и аз в притчите.

Инструментите на дявола

  Преди много години Дяволът решил да продаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това! Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.
   А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "Униние". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувач попитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:
   — Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни. И той нежно погалил дървения клин. — Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.
   Усмихнал се и добавил:
  — Няма нищо по-смъртоносно от унинието.
Не се оставяйте на унинието - нито днес, нито никога; радвайте се на живота - той е много кратък