Author Topic: Какво търсим?  (Read 4544 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Какво търсим?
« on: октомври 01, 2007, 03:34:35 am »
Какво търсим, все пак?


Тези, които търсим.


Въпреки, че има безброй различни имена, аз съм склонна да приема, че всички търсим едно Нещо.


Също така, приемам, че търсеното Нещо не е никъде другаде, освен у нас.


Каквото и да търсим вън от нас и каквото и да намерим там, то никога не е достатъчно.
 

Ако нещо изобщо може да бъде достатъчно, то би трябвало да е у нас.

 
При всичко случаи обаче, в началото това Нещо у нас или го няма, т.е. то изведнъж се появява от някъде /малко съмнително, а?/, или е в зародиш, и за да се развие на нас ни е нужен външният свят. Не знам всъщност дали външният свят развива зародиша или само му помага да се осъзнае какво представлява.


Интересно ми е обаче, дали външният свят е необходим до безкрай ... или поне до края на живота на човека.

 
Т.е. възможно ли е от един етап на развитие нататък, вътрешният живот на човек, който той вече осъзнава напълно ясно, да му става напълно достатъчен?

 
В крайна сметка контакта с външният свят консумира толкова много енергия, че ако контактуваш само с него, за самия теб си не остава никаква енергия.


Ако обаче пресечеш контакта до дъно, дали ще продължиш да се развиваш? А и ще бъде ли нужно? Т.е. не е ли възможно да сме тук наистина само да се забавляваме, например. Така нареченото развитие има ли го и завинаги ли е?

 
Е, ако го има, сигурно е завинаги ... или поне това, което сега ни се струва завинаги.


Но, има и един друг момент. Ако ще се опознаваме и развиваме до безкрай дали, все пак, не са ни нужни някакви базови условия, за да върви развитието безпрепятствено ... доколкото е възможно?


Дали, ако нещо в битието ни липсва, то няма да пречи на духовното развитие?
 

Най-елементарно казано, ако си гладен, дали ще мислиш за свободата на словото и спасяването на гладуващите в Африка?

 
А на малко по-високо ниво, ако все пак, имаме нужда от малко любов и нежност, дали липсата им няма да спира развитието ни, .... защото просто, за да се чувстваме нормално ни е нужна малко любов и нежност?

 
И докато изкарването на пари за прехрана става все по-лесно и по-лесно дори и по тези географски ширини, получаването и даването на малко любов и нежност се оказва, че не е толкова просто.

 
Е, дали е възможно намирането на Нещото вътре в нас, без да даваме/получаваме малко любов и нежност?


А ако имаме любов и нежност, всъщност ще търсим ли Нещото?


Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Какво търсим?
« Reply #1 on: октомври 01, 2007, 10:22:59 am »
Толкова много въпроси... :)

Бий, ти харесваш Тери Пратчет :) Помниш ли виното от лански орех?
Не знам дали ще го преразкажа съвсем точно, но и не е толкова важно.
Това е вино, което е готово 4 години преди да са посадени лозичките, от които то ще бъде направено... :)

И с въпросите и отговорите има такава "взаимовръзка" :)
Отговорът вече го има и той е този, който поражда въпроса, който стои някъде, и човърка и те кара да се попиташ.
И затова ще го намериш със сигурност.

Добре дошла отново :)
I am who I am.

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #2 on: октомври 01, 2007, 11:55:38 am »
Здрасти, Eternities! :)
Знам, че отговора е преди въпроса и ... това всъщност не са въпроси, или ако са, са риторични. Пиша си така. Една приятелка му казва писане от потоците на съзнанието.

Снощи се пробвах да се логна като очаквах, че velaskes може да ми е забърсал акаунта покрай това есенно прочистване, след като не се бях вясвала и повече от три месеца май. И гледам, той не ме е забърсал, та тогава си казах, дай да пусна някоя велика мисъл, дето ми дошла напоследък  ;D

Добре заварила!

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Какво търсим?
« Reply #3 on: октомври 01, 2007, 12:01:39 pm »
 Ще кажа при мене как стоят нещата , за другите не знам :)

За да търся нещо , трябва да се нуждая от него.Няма значение в какво се изразява нуждата , ако я няма , няма да има търсене.С искането,вярването и търсенето заявявам към вселената че нещо ми липсва и тя съответно ми го дава.Но дори самата нужда да се нуждаеш от нещо си е нужда.Това съществува тогава когато няма как по друг начин да определя себе си и винаги използвам някаква опорна точка извън мен под формата на вяра.Дали вярата ще е в някаква идея за свобода,мир,равенство,единство,любов,бог или дали вярата ще бъде в това което виждат очите и чуват ушите ни , няма никаква разлика и вярата е заместител на едно и също нещо , а именно на нас самите.И тъй като всеки в определен момент се нуждае от различни неща , въпреки че те заместват едно и също и все пак уникално нещо у всеки човек , живота му го дава под един метафорично казан начин като патерица...

А какво е търсенето на себе си ? Това е именно вяра...и колкото и да търсите вие никога няма да се намерите.Да вярвате в идеята че вас ви има там някъде е достатъчно за да не може да се намерите никога по този начин.Замислете се дори малко , какво имате предвид под себе си?Какво си представяте,визуализирате за това какво сте вие.Ето това е вярата в нещо което не сте и вселената го разпознава като искане и някаква нужда и ви предоставя нужните патерици за да продължите да се самозаблуждавате , не защото е грешно , а защото вие се нуждаете от това.И всичките тези магии и паранормални сили които имат хората се базират именно на някаква вяра.Тъй като определени хора могат да вярват достатъчно силно за да въздействат на материалния свят то и това и става.

И ето тука си проличава кои хора до колко познават себе си.Само им разкажете приказката за златната рибка и какво биха си пожелали те.Колко прекрасно би било всеки да може да има това което пожелае нали?И всеки човек си плаща цената за тези преживявания към които се стреми.Цената е него самия...

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #4 on: октомври 01, 2007, 02:14:32 pm »
Търсенето не е вяра, според мен. Никога не би ми хрумнало нещо подобно.
Търсенето е движение. Движението е живот. Няма ли движение - няма живот. :)

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Какво търсим?
« Reply #5 on: октомври 01, 2007, 02:43:20 pm »
 Самото търсене не е вяра.Но онова което го е предизвикало е именно такова.Всяко движение си има причина,така че и всяко търсене си има причина.И всяко търсене в основата си има вяра.Дори и когато търсиш например изгубен молив.В основата на търсенето е вярата за съществуването на молива :) А когато аз вярвам мене ме няма...за другите не мога да кажа :)
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #6 on: октомври 01, 2007, 03:12:00 pm »
Не залагай много на причините и целите. Тези формули не работят при всички хора. Има хора хаотични дето не знаят какво търсят, ама не им пука от тази работа. Важното е да има търсене, т.е. движение.
Просто потока на живот (потока на съзнанието) ги влече нанякъде и те не знаят на къде, но вероятно разчитат живота /съзнанието/ да знае. :)
/визирам себе си и поне още една личност, която познавам :)/

medea

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #7 on: октомври 01, 2007, 04:57:24 pm »
ЗДРАВЕЙТЕ! Радвам се да ви намеря в добро здраве и ТЪРСЕЩИ / всеки индивидуално, според потребностите си/. ;D
Аз обаче ще изляза от този " личен битовизъм" и ще заявя, че търся ПРИЗНАНИЕ на ниво държава. ;D

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: Какво търсим?
« Reply #8 on: октомври 01, 2007, 05:11:24 pm »
 Ако например отидеш на покрива на блока и почнеш да мяташ чинии , по принцип те трябва да се разбият в земята.Но не всички физични закони важат за чиниите.Някои от тях ги пренебрегват и се превръщат в летящи чинии и стават НЛО.

 Виж колко хубаво си го написала и колко е показателно за несъзнателния начин на живот.

"Има хора хаотични дето не знаят какво търсят, ама не им пука от тази работа. Важното е да има търсене, т.е. движение."

Именно не им пука...защото няма на кого да му пука!За да ти пука трябва да можеш да поемаш отговорност,а това вече изисква определено ниво на самосъзнание.Много по лесно е да не ти пука и да прехвърляш отговорността за своите действия върху живота/съзнанието/ както си го написала ти самата.Много по лесно е да разчиташ на някой друг от колкото на самия себе си.

А формулите са за вярващите.Само те имат нужда от тях , за да определят себе си и света около тях като се оповават върху вярата за тяхната истинност.Така че в крайна сметка всичко което говоря са пълни глупости , ако повярваш в тях разбира се :)

Несъзнателния живот е именно да се пуснеш по течението , на автопилот...поддържането на този начин на живот е с безспирна вяра...това е поне моя начин да стоя настрана от ставащото около и вътре в мене.

-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #9 on: октомври 01, 2007, 05:30:19 pm »
Хихи ... и аз пиша пълни глупости. Какво съвпадение! То, всеки може да пише умности, да пишеш глупости се изисква къде къде по-голямо въображение. От известно време се опитвам да прочета "Възхвала на глупостта" на Еразъм Ротердамски, защото искам да стана съвършената глупачка :) Не се шегувам :)

Здрасти, Медеа!  :smitten:

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Какво търсим?
« Reply #10 on: октомври 02, 2007, 11:14:40 am »
Търсим съвършенството. Защото макар и съвършени
в своята изначална същност, ние не сме завършени,
не сме изминали Пътя.

Така както полето си е съвършено такова, каквото е,
но когато е празно, в него можеш да засееш семена,
да положиш грижи за тях и да пожънеш реколта,

така както празният лист сам по себе си е достатъчен,
но върху него можеш да пишеш или нарисуваш нещо,
или да го сгънеш и да му придадеш друга форма,

така и липсата, която чувстваме вътре в
себе си би трябвало да бъде използвана.

По друг начин казано :
Това, което го има, носи полза.
Това, което го няма, може да бъде употребено.

Пътят на постигане на търсената пълнота и цялост
може да бъде описан посредством четири качества,
четири причини за природата да действителността.

Да искаш. Това е началото. Стремежът, желанието да постигнеш е движещата сила.
Да можеш. Това е развитие. Уменията позволяват извършване в материята.
Да знаеш. Носи полза. Самия формат, в който работиш дава плодове.
Да мълчиш. Това е целта. Означава устойчивост, завършеност.

Последното от тях е и Първопричината
за всяко изменение, движение, развитие.
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #11 on: октомври 02, 2007, 11:24:03 am »
Ако в тоя живот трябва да се науча да мълча .... е, те това няма да стане. :)

Ще изчакам Нирваната в нощта на Брахман. :)

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Единството на противостоящото
« Reply #12 on: октомври 02, 2007, 02:23:29 pm »
Ето едно противоречие.
Знам, че имам всичко необходимо.  Налични са средствата и ресурсите за обезпечаване на живота – на моя живот, на твоя живот, на живота на целия китайски народ, на птичките и тревичките. Има достатъчно ресурс, в употреба на който, да вирее живота, това ми е ясно. Не че съм го проверила и доказала по някакъв метод, не че съм го прочела в някоя “умна” книга или пък някой ми го е казал. Това дори не е извод. То произтича от свойството на живота да се самозапазва.
В същото време почти постоянно преживявам недостиг на нещо си. Изразявам недостига си в търсене – разни стремежи, мераци, неспокойно въртене и усукване, за да изстискам повече от онова, което ми трябва.

Хем има достатъчно от всичко, хем все не ми стига.
Как се получава това?

Има си една дума, която в българския език е противоречие. Идва от противопоставяне и реч. Реч и анти-реч. Противоречието само говори за себе си, че се определя винаги в условие на противопоставяне на поне 2 елемента един срещу друг. Примерно топло и студено. Ако ми е топло – не може едновременно с това и да ми бъде студено. Ако твърдя, че ми е топло и студено едновременно, това е пример за противоречие. Ако обаче излезна от рамките на еднозначните позиции, мога да прозра, че щом противопоставени нещата, се определят едно чрез друго, то и двете съществуват едновременно, независимо от избраната позиция на ума ми. Видно е, че противоречието в действителност е израз на невъзможността на ума да възприеме за истина паралелното и едновременно съществуване на всички възможни варианти. Извън ограничението на ума възможностите са налични и едновременно проявени. Противоречия в действителност няма. Те служат само за определяне на гледните точки на ума, с което се постига разделяне на цялото. Със заемането на позиция се стига до избор на част от цялото и отделяне от съответната му противостояща част. Ето защо е възможно да знам, че има достатъчно ресурс за оцеляване на живота и същевременно да преживявам недостиг.

Противостоящите форми не могат да бъдат едновременно приети в реалността на един възприемащ ум. Умът избира своята позиция, с което предизвиква съответния отговор, който да балансира възникналата промяна и в тази среда двете се определят едно спрямо друго. Изгодата, която е важна за ума, го кара да се придържа към избраната позиция и да обърне гръб на съответстващата опозиция. Определя се едностранно, само спрямо предпочитаното от него, а опозицията бива отхвърлена, неприета, загърбена, игнорирана или напълно несъзнавана. Но опозицията неизменно съществува като отговор на заетата позиция. Те двете са едно цяло и са едно и също нещо с двойствено проявление. Само ума ги разделя, като си дава възможност да не съзнава отговорността за действията си. Със стремежа се поражда и неговия отговор, но ума не вижда себе си като причина за възникващия отговор и съответно не съзнава своята отговорност. А отговор за всяко движение винаги има, за да се запазва баланса във вселената. Дали човек съзнава, че за всяко действие си има съответстващ отговор или не, дали му изнасят последствията от делата му или не и дали се признава за причинител на тези последствия – няма никакво значение – отговора винаги е наличен и съзнаването на тази връзка се нарича отговорност.

Тогава защо все нещо не ми стига?
Не че ми е нужно да си обяснявам всичко, но на ума ми това му е необходимо, за да може да му предоставя причина да спре да търси. Просто ума така е устроен – да търси сигурност за живота по неговите си изпитани методи и не допуска случайни фактори да го променят. Нужни са обяснения и приемливи основания, за да бъде възприета една нова позиция. На мен това не ми трябва, но все още ума ми има ръководни функции и затова един от методите ми за работа с него, е да сключвам споразумения, които са основани на доверие, уважение и приемане. Така постигнатото споразумение се спазва от ума, защото е убеден в изгодата от него. Принуда, демонстрация на сила или каквато и да била манипулация, просто не вършат работа. Затова си правя услугата да изясня на ума си защо все търси разни работи с етикет “себе си”.

Всеотдайният индивидуум е удовлетворен. Е тва е!

-   Да бъда удовлетворена означава да живея значителен, пълноценен живот. Да приемам себе си като цялостна и съвършена точно сега. Да не подлагам под съмнение себе си като значимо въплъщение на вселената и следователно, че имам на разположение всичкия ресурс и потенциал на средата, в която се проявявам.
-   Да съм индивидуум означава, че съм цялостна, неделима и неотделна от всичко и нищо същност, независимо от преживяването на обстоятелствата от ума ми.
-   Да съм всеотдайна означава да творя спонтанно живота в разположение на целия си ресурс и потенциал.

Всяко липсващо звено от горните три, води до недостиг. Всеотдайността е пътя към цялостта и радостта. В търсене на максимална изгода, ума се опитва количествено да я извлече, като се впуска в множество дейности, които му носят наслада. Като се правят голям брой връзки с ниско качество, се създава хаос.

Хаосът е израза на липсващата съзнателна връзка между нещата от живота и човека като “виновник” за тяхното генериране. Невиждането на връзка от преживяванията до мен, като техния причинител, ме поставя в среда на хаос. В хаоса влагам енергията си в различни отношения, с което силата ми отслабва, тъй като се разпръсва на посоки. Всеотдайността е свързана със съзнателна концентрация на ресурса, постоянство, търпение и яснота, че имам достатъчно от всичко, че аз съм творец и съм съвършена. Но в същото време аз съм разпръсната, не мога да събера мислите си и да ги фокусирам в едничката дейност, която извършвам в момента. Пръскам енергията си в количествения хаос, който дори не съзнавам, че съм създала сама за себе си. И все нещо не ми стига, защото търся да извлека само изгода, а изгодата е половината от цялото. Другата половина е причината за недостига, защото каквото и да постигам, то е обусловено от стремежа ми към едната част от цялото – към стремежа да защитя позицията си като правилна. Но заемайки позиция, аз загърбвам опозицията и нарушавам директната си връзка с цялостта на живота. Това е мой избор – едностранност, за да ми послужи на целите и очакванията. Очаквам да успея да постигна щастие и все правя разни неща в тази посока, но нито една цел не ме удовлетворява трайно. Като не съвпадне очакваното с преживяното, ставам недоволна. Недоволството поражда нужда от удовлетворение, нуждата е израз на недостиг. И кръга се затваря.

Концентрираното влагане на енергия в определена дейност, довежда естествено до пълнота на живота, до достатъчност и състояние на радост. Да се концентрирам означава да събера енергията си, дето я разпилявам във всякакви посоки и да я вложа във настоящата си дейност, без загуба на ресурс. Без да мисля, без да пресмятам или да се страхувам. Просто да правя каквото правя – изцяло отдадена. По този начин каквото и да върша, обръщам внимание на всеки елемент, обитавам тялото си, което ми служи за изпълнение на действието, наблюдавам целия процес в пълнота. И силата ми се събира в настоящето и ме изпълва и започва да прелива като радост.
Всеотдайността е свързана със липсата на всеотдайност във обща среда. Човек може едновременно да бъде източник и на двете – въпрос на избор, самоорганизация и явно изразено намерение за поемане на отговорността за последствията. Всеки за себе си, колкото му стиска, когато е готов.

Неописуемо е. А то не е ново, не е нищо което съм открила и което си мисля че е общовалидно – просто всичко това мина през мен и аз го видях и се опитах да го вложа в думи.
Както каза една приятелка – накарай някой да ти говори за неназовимото и той ще млъкне. Е опитах...сега ще млъкна, че ме обзема усещането че нищо не казах.
« Last Edit: октомври 02, 2007, 03:56:01 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #13 on: октомври 02, 2007, 02:39:03 pm »
Всичко това го разбрах и ми харесва, но ми е интересно дали Природата/Вселената/Бог или там който, искат от нас да сме удоволетворени. И също и аз самата дали искам да съм напълно удоволетворена. Ами то бива ден удоволетворена, два удоволетворена, но като се заредят такива дни дали няма да ми писне от всеотдайност и пълна удоволетвореност? С какво ще се различавам от едно роботче битейки напълно всеотдайна и удоволетворена?
Не ме разбирай погрешно, много ми се иска от време на време да съм такава и съм го постигала, но не завинаги и не знам дали искам завинаги. :)
Така си мисля в момента, утре може и друго да мисля.
Благодаря много за пространния и съдържателен отговор, иначе!
Поздрави! :)

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Какво търсим?
« Reply #14 on: октомври 04, 2007, 11:06:33 am »
Аз пък май спрях да търся нещото, дето вече го има някъде и аз да го търся и намеря после. По-скоро обърнах нещата , търся си в съзнанието това дето го няма , и после си го измислям, скривам го някъде в живота си , но знам че е там ...когато и да го потърся , очаквам да го разпозная ....намирам си го , и ето ти голям кеф. Съзиданието наистина е не повече от една игра на правене , скриване и намиране , и това си е баш удовлетворението , мен ако питате.
Какво има да търсим, като всичко ни е пред очите, дръпни се назад малко и ще видиш върха на планината , иначе само се взираш в шубраците и търсиш указателните табелки ( каквито на твоят личен път е желателно сам да си поставиш)
Дамммм ;)
Every moment is a miracle right now

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #15 on: октомври 04, 2007, 02:05:30 pm »
Привет, Divine!  :)

Брейййй, никой пък нищо не каза за любовта и нежността.

Нещо думата "любов" да не е забранена напоследък? Ако не, да взема се развихря по темата ... :)  :smitten:

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Какво търсим?
« Reply #16 on: октомври 05, 2007, 09:56:12 am »
Привет и на теб , Вее!
Защо да търсим любов , ако тя е навсякъде. Нужно ли е да сме някъде където я няма и оттам да я търсим?
Ти какво точно търсиш?
Аз се стремя към хармония и равновесие във всичките му аспекти , може да се каже , че понякога или често търся пътищата към това. Но не е нужно моето откритие , за да съществуват хиляди начини за постигане на хармонията.
Every moment is a miracle right now

bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #17 on: октомври 05, 2007, 10:26:02 am »
Не е любовта навсякъде. Това за "навсякъдето" е малко теоретизиране и "купено" знание, докато не го ... почувстваш с цялото си същество, а за това по принцип ти трябва някой поне в началото.

Любовта е вътре в нас, ама голямо търсене пада в повечето случаи докато я открием. :)

Аз вече не се стремя към хармония, защото и това е голямо теоретизиране. Сега се стремя към някои крайности, за да видя колко безкрайна съм   :)

Ако се стремим към равновесие, с какво ще се различаваме от тоталната посредственост?

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Какво търсим?
« Reply #18 on: октомври 09, 2007, 10:53:50 am »
Последният ти въпрос определено е краен и ме хвърли в тъча някъде. Не мисля , че равновесието е посредственост , а крайността - оригиналност. Аз в крайностите се познавам, сега искам да се позная и в тоталната хармония, пък ако ще за някои да изчезна от полезрението им. Хм.
Every moment is a miracle right now

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Какво търсим?
« Reply #19 on: октомври 09, 2007, 11:23:54 am »
А аз мисля, че за всеки е индивидуално.Нито равновесието е посредственост , нито крайността е оригиналност.Аз примерно съм човек на крайностите и живота ми е подсказал нееднократно, че може би трябва да търся равновесието.При друг може да е обратното.Просто зависи от човека.Ако за един е "вярно" едното, то за друг това може да е тотално "погрешно".
При един пътят към хармонията може да минава през равновесието, при друг през крайностите.
И на въпроса какво търсим.Мислим си , че търсим щастие, любов и прочие такива неща, но всъщност не е въпроса според мен в търсенето, щото едно е да си мислим какво търсим, а съвсем друго какво ни е нужно.
Аз си мисля, че живота ни дава всичко което ни е необходимо във всеки един момент, но нямаме "очи" да го видим.


bee

  • Guest
Re: Какво търсим?
« Reply #20 on: октомври 10, 2007, 08:58:18 am »
Да, yyyy, всичко е едновременно индивидуално и все пак има някои общи духовни закони. Съгласна съм и, че животът ни дава всичко, което е необходимо, но не знам дали Той сам решава какво да ни даде или нещата се случват заради нашето "намерение". По-скоро вярвам на второто, защото ние сме тези, които творят действителността.

Въпреки всичко това, ако вярваме, че имаме всичко дали няма само да вегетираме със скръстени ръце? Нали в нас нещо все гори - може да му казваме търсене, а може да го наречм и по друг начин. Какво ще кажете за ..."творчески импулс"?

Няма как да сме в пълно равновесие и според мен, Voevoda. Светът може и да е (не знам), но не и ние и Слава Богу! :)

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Какво търсим?
« Reply #21 on: октомври 10, 2007, 10:09:06 am »
ТЪрсене и сътворяване за мен са като двете страни на една монета. Ако търсим нещо прведполагаме , че то е някъде и е скрито от нас , неизвестно от кого и се налага да го намерим. Даже по тази пътека хората се подлъгват да търсят ценностите някъде навън , в материалното.
Докато при сътворяването било то художествено или житейско , първо знаеш , имаш вяра , че нещото го има, и поемаш отговорност да го сътвориш в облика , който ти точно виждаш.
Припокриват се нещата , от това не можем да избягаме, но все пак говорим за импулси , които те карат да се движиш. Не-движението може да се нарече смърт на някои нива , материални или не.
 :)
Every moment is a miracle right now

Offline Artemida

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 97
  • Gender: Female
Re: Какво търсим?
« Reply #22 on: октомври 10, 2007, 02:10:13 pm »
Всъщност, аз мисля, че е едно и също.Дали моето намерение, животът или някаква свръхсила определя нещата, които се случват е едно и също.Щото дори моето намерение да е определящо да речем, ако аз съм несъзнателна за това, тогава какво значение има, кой точно го прави.
По въпроса, че живота ни дава всичко, което ни е необходимо, имам предвид, не че трябва да стоим на едно място, а че трябва да приемаме всичко което ни се случва, с една нереактивна реакция.
Може да се опитваме да променим живота си, но да приемаме случващото се без съпротивление.
Това, разбира се невинаги се получава.
Аз например, наскоро бях решила, че вече съм в състояние да приема всичко, което ми се случва, но живота малко разтресе и веднага загубих баланс за известно време.
И може би това е идеята.Живота разклаща устоите ти и правиш крачка напред.Стабилизираш но вече на едно "по-високо ниво".
Затова и според мен, човек не може и не трябва да бъде в абсолютно равновесие, щото то носи сигурност, а сигурността не носи развитие.